Търсене в текстове за 'Инициатива'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
към текста >>

2. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Попитах го кои влизат в тази комисия, а той ми ги изброи, като каза, че се събират по инициатива на Мария Златева.
Дойдоха, престояха няколко години и си заминаха натам, откъдето бяха дошли. Ние не бяхме тогава готови да ги приемем. Ние още горяхме, изгаряхме, тлеехме от борбите и разправиите след съдебния процес от 1957/58 година. Те дойдоха при нас, а ние не бяхме готови и се разминахме. По това време идва при мен един млад брат и ми казва, че една комисия от музиканти щяла да даде песните на Учителя в истинския им вид. Попитах го кои влизат в тази комисия, а той ми ги изброи, като каза, че се събират по инициатива на Мария Златева. Аз не се изненадах. Нещата за мен бяха от ясни по-ясни. Сега онези същите сили, които разрушиха "Изгрева", се стремяха да унищожат и това, което бе останало. Затова се правеха ежегодни обиски, иззимаха се беседи на Учителя и биваха унищожавани. Помислих си: ето, дойде време да се унищожи и онова, което е останало от Песнарката с песните на Учителя, която аз издадох.
към текста >>

3. 5_50 Отклонението

Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
към текста >>

4. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време.
Неговото име е Беинса Дуно! Бог е Един и Въздесъщ! Всемировият Учител Беинса Дуно е Един и Въздесъщ! Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка.
към текста >>

5. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден!
След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш?
към текста >>

6. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Взехме ние инициативата в ръцете си.
Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин.
към текста >>

7. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството.
„Гурко" през 1923-1924 г. Беше нает от едно спортно немско дружество „Турн-фе-райн". Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон.
към текста >>

8. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там. И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Ст. Загорско и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпращаха разсад за градините. Понякога те сами го донасяха и ни помагаха. Ние младежите изкопахме дупките, сложим тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим и подредим.
към текста >>

9. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората.
към текста >>

10. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Това беше инициатива на някои братя и сестри художници - Влаевски, Цветана Симеонова, Цветана Щилянова и др.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА В салона на Изгрева имаше сложени картини. Към тези картини Учителят нямаше особено влечение и не им отдаваше особено внимание. Това беше инициатива на някои братя и сестри художници - Влаевски, Цветана Симеонова, Цветана Щилянова и др. Туряха някои картини. Имаше хубава картина на Христа, която Учителят одобри. Имаше някои картини на Цветана Гатева Симеонова, която беше рисувала езерата или картини по идеи на Учителя. Учителят не им отдаваше голямо значение, но ги беше допуснал. Бяха сложени картини и в столовата.
към текста >>

11. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След като се събраха около 20 беседи, инициативата взеха наши приятели, които имаха печатници в провинцията и те предложиха на Учителя да издадат еседите и Учителят се съгласи.
По това време се образува един комитет наречен „просветен", да се грижи за отпечатването на беседите. Но ще видите, че комитети работа на вършат. Там влезнаха братя интелигентни, които бяха с висока култура. Но все се явяваха между тях спорове, разногласия и работата не излезе тъй чиста и хубава както работеше Гълъбов. А това ще видите по изданията на самите беседи IV и V серия „Сила и Живот". След като се събраха около 20 беседи, инициативата взеха наши приятели, които имаха печатници в провинцията и те предложиха на Учителя да издадат еседите и Учителят се съгласи. Боян Боев стенографираше отделно разговорите на Учителя с приятелите, частни разговори и той непрекъснато се движеше около Учителя и винаги държеше писалка и тетрадка. Голяма част от разговорите на Учителя на Рила, в Мърчаево, на Витоша и на Изгрева са от неговите стенограми и тетрадки. Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени. Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя".
към текста >>

12. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Друг, който взе инициатива за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе.
Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора. Друг, който взе инициатива за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само някои беседи.
към текста >>

13. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

„Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница.
към текста >>

А Учителят оставяше инициативата на учениците.
Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства.
към текста >>

Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним.
Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят.
към текста >>

Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата.
Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история. Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата. След като напуснаха салона на ул. „Оборище" 14 известно време го използваха за склад на хартия и за книги.
към текста >>

14. 89. ПЕЧАТ НА РЕЗЮМЕТА

Тогава по инициатива на Михаил Стоицев решиха да се закупи един циклостил и една пишеща машина, които струваха тогава около 16 000 лв.
След излизането на пишещи машини започнаха да се преписват и изпращат по същия маршрут. Но това беше една трудна работа. А когато Учителят даде задачата да се прави резюме на всяка беседа, то тогава тези резюмета се препращаха по определения начин. За тях се грижеха Боян Боев, Жечо Панайотов, Георги Тахчиев. Но поради липса на пишещи машини те много трудно се преписваха. Тогава по инициатива на Михаил Стоицев решиха да се закупи един циклостил и една пишеща машина, които струваха тогава около 16 000 лв. Като начало Пловдивското братство през 1931 г. даде 900 лева. Така се събра сумата и се закупи .циклостил на Изгрева. Започнаха да се отпечатват на него резюмета от беседи, както и частни разговори при екскурзии, при братски празници и други поводи. Отначало се издаваха на единични листове, а после се оформиха на книжки и стигнаха над 40 броя.
към текста >>

15. 99. АНТИМИНСЪТ

Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири.
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго.
към текста >>

16. 104. НАЧАЛОТО

Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове.
През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп. Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център. Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
към текста >>

17. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото.
ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси.
към текста >>

18. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец.
към текста >>

19. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба.
Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев. Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване. След това тримата слязохме в града, купихме необходимите лекарства и аз ги отнесох същата вечер в дома на болния. За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба. Това направих вечерта на същия ден. На следния ден, 25 декември, понеделник, по негово изрично желание повторих лапата, тъй като тя облекчаваше тежкото му състояние. На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември.
към текста >>

20. 53. ЗАДРУГА

Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широко инициатива, да видим какво сме разбрали от Учението на Учителя и какво можем да приложим от него.
Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи изра-илския народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона. Днес ние виждаме какво направи Учителят с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли Той и между ония, които не могат да се търпят любовта, като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широко инициатива, да видим какво сме разбрали от Учението на Учителя и какво можем да приложим от него. Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.
към текста >>

21. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя?
Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци. Каква бе грешката ние вече знаехме.
към текста >>

22. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов.
Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение.
към текста >>

23. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Тази инициатива на Антов имаше и друга цел.
После жена му ги предаде на Никола Антов и той ги укри през време на ревизията през 1957 г., за да ни затрудни. А те бяха в един екземпляр. До 1948 г. парите бяха вложени и изразходвани. По решение на Никола Антов се нарежда на Жечо Панайотов да изгори въпросното тефтерче под предлог, че там са били вписани разходи, за които няма разходо-оп-равдателни документи. Тази инициатива на Антов имаше и друга цел. С изгарянето на тефтерчето трябваше да се заличат следите на онези суми, които той бе откраднал. Но ние това го научихме много по-късно, през 1957 г., когато започна ревизията. Така на ревизията нямаше нито протокола, който протокол допълнително е бил антидатиран през 1948 г. да важи от 5.И945 г. Дойде процесът и цялата вина се хвърли върху мен.
към текста >>

24. 45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА

Това си е моя инициатива, да ви дам професия.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА Имаше двама осъдени от властта за шпионаж. Бяха много умни, хитри и много умели и знаеха как да внасят Смут между работниците-затворници и пречеха на работата ми. Един ден хванах на единия ръката, дойде в мене сила, стиснах я и му извиках: „Ти няма да ми смущаваш работата. Та аз заради вас работя тук бе. Вие мислите, че началниците са ме изпратили. Това си е моя инициатива, да ви дам професия. Иначе как Ще се прехранваш вън от затвора без работа? Ти навън ще бъдеш едно нищо без занаят, а занаята ще те спаси. Ако искаш да знаеш аз имам по-голяма присъда от теб. Аз имам 15 години затвор, а ти имаш 10 години. Какво ще ми се перчиш.
към текста >>

25. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г.
след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
към текста >>

26. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната.
Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата.
към текста >>

27. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор.
7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие. Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор. Този разговор стана в малката приемна стая на бялата къща на ул. „Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя.
към текста >>

28. 6.10. Младежките събори

10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г.
10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г. Те обикновено биваха преди рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден. Между младежите имаше представители на различни политически и духовни движения. Всеки представител поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя. Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н.
към текста >>

29. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан.
След като изброихме всички, ние вдигнахме рамене безпомощни. Той само продума: „Рекох, повикайте Марийка и Борис! " Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения.
към текста >>

Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай.
Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички. Беше мек по характер и крайно общителен.
към текста >>

Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя.
То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят. Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача. Един пример, който ще подчертае същата мисъл, е следният. Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна.
към текста >>

30. 6.71. БЕРТОЛИ

Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде.
Жена му Лучия получаваше всеки месец по четиридесет хиляди лева. А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
към текста >>

31. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години.
Поне него да запазим." Синът му Петърчо след упорита работа успя да извади около 400-500 броя негативи по 4 броя. А това беше една голяма поръчка, за още по-солидна сума. Още в самото начало се появиха затруднения. Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията. Тогата бяха започнали отново гонения, обиски и конфискуване на беседите на Учителя. Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години. Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе. Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев. Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови. Пеню тръгнал с една шапка да събира стотинки, за да събере към два лева, толкова, колкото струват осем батерии по 1 волт и половина за магнетофон. Но биват наклеветени от платени доносници, че Пеню събирал много пари на „дискус" и поради това един ден го посещава вкъщи един агент от милицията, от тези специални служби, които се занимават с контрола над Братството.
към текста >>

32. 21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ

Петър Камбуров

ТОМ 6

21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др. бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева - Учителка в с. Стражица. Имахме братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна".
към текста >>

33. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Значи трябва да има един, който да води, да проявява инициатива.
Когато има нещо да се полее или да се прекопае, или в градината да се свърши някаква работа, Учителят дойде, че вземе една мотика, почва да копае. Като го видят братята и сестрите: „А, Учителю, Вие ще копаете, дайте“, вземат Му мотиката. И вземат и те мотики и почват и работата се върши. Друго нещо, трябва да се полее. Учителят вземе лейката и почва да полива, вземат и другите след Него, следват Неговия пример и почват и те, тъй работата се свършва. Значи трябва да има един, който да води, да проявява инициатива. Това беше Учителят. За всяко нещо, което трябва да се направи Той подсещаше, имаше естествени методи за обучение.
към текста >>

34. 14. Развръзката - в ада и в рая

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

Ние отидохме така по своя инициатива.
И там вече живее при брат Темелко, при тези скромни условия. Аз през туй време бях в Стара Загора. И ние отиваме през август беше, лятото, на събор. Тогава ставаха съборите нали, нея година 28.август 1944 г. Учителят го прави без покана, без да каже някому. Ние отидохме така по своя инициатива. Отиваме там и Учителят казва: „Ние, казва, никого не поканихме, Бог покани“. Нямаше място. Хората спяха по колите, в сеното, на двора. И тогава Той проведе там събор. В Мърчаево.
към текста >>

35. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф.
ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата.
към текста >>

36. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

разбира се, ние се събрахме към 1974 г., по-право това е една инициатива на Мичето Златева, тя искаше да поправим някои грешки.
В: Вие сте свидетел и съвременник на онази епоха и сте музикант. Сега понеже има няколко записа на песнопойки, които са публикувани и има много спорове. Какво е вашето мнение за 1-та песнопойка, 2-рата песнопойка и т.н. Д: Виж какво, много се говори за тези неща, има грешки в нея, но когато попаднат тези песни в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани, те не са фатални грешки. Нас ни боли, защото искаме да бъдем по-стриктни, нали така. разбира се, ние се събрахме към 1974 г., по-право това е една инициатива на Мичето Златева, тя искаше да поправим някои грешки. Аз й казах, че без Асен Арнаудов няма да може. Тя питала, пък Асен, който казал, че без Грива няма да дойде. Така се събрахме тримата и в нейната песнарка са нанесени някои поправки. В: На Мичето Златева. Д: На Мичето Златева песнарката, в песните.
към текста >>

37. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

Той няма защо да ни изпрати, знаеше за инициативата.
Вашето там наблюдение? Д: Ами това е едно много интересно явление. Учителят знаеше когато отидох да видя особено нестинарите аз. В: Той ви изпрати, така ли? Д: Не ни изпрати, но знаеше, че отиваме. Той няма защо да ни изпрати, знаеше за инициативата. Това беше една двойно забранена зона, отсреща се биеха за сила с топове, трябваше специални открити листове, германска и българска артилерия беше назначена там над Созопол. Аз бях в Созопол и всъщност там ме изпратиха офицерите. "Абе, ти ги разбираш тия работи, я иди да видиш." Дадоха един кабриолет. Отидохме с кабриолет и видях, даже бях организатор на св. Константин, да, само че ние пристигнахме сутринта.
към текста >>

38. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

По-кьсно по негова инициатива се преведе "Агни йога", който е диктуван материал от Мория, на спиритическите сеанси, провеждани от съпругата на Николай Рьорих на име Елена Шапошникова-Рьорих.
Великият Учител разговаря с трима свои ученици. А кой какво направи от тях можете да прочетете и намерите в "Изгревът". Георги Радев превеждаше "Бо-Ин-Ра" години наред в "Житно зърно" и накрая този автор го издаде в три книжки като лично ги финансира. А "Бо-Ин-Ра" е учител на Черната ложа според Учителя Дънов. Елиезер Коен беше плодовит автор с много статии в "Житно зърно". По-кьсно по негова инициатива се преведе "Агни йога", който е диктуван материал от Мория, на спиритическите сеанси, провеждани от съпругата на Николай Рьорих на име Елена Шапошникова-Рьорих. Според Учителя Дънов, то Мория е учител на Черната ложа. Коен написа предговора на "Бо-Ин-Ра". Накрая Елиезер Коен стана комунист и се обяви срещу Учителя и Братството. Виж "Изгревът", том VII, стр. 288-292, N0 46.
към текста >>

39. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

В.К.: И как така, и аз четох в „Житно зърно", че по собствена инициатива и на собствени разноски му отпечатаха тези неща.
Е.А.: Може би. В.К.: Какво знаеш за изказването на Учителя за Бо Ин Ра? Аз съм чувал че Учителят казал, че е окултист на другата ложа, обърнат с главата надолу. Е.А.: Да, да, Учителят отрицателно мнение имаше за Бо Ин Ра и Бо Ин Ра беше на Хитлер вдъхновител, да. Той е бил дясна ръка на Хитлер. В.К.: И как така, и аз четох в „Житно зърно", че по собствена инициатива и на собствени разноски му отпечатаха тези неща. Значи така с Жорж. Не е питал. Е.А.: Не е питал, да. Ако беше питал, не вярвам Учителят да одобри. Щото той преведе Занони.
към текста >>

40. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

В.К.: По чия инициатива групата тръгна неподготвена и неекипирана?
Не говори нищо. Това беше един неуспех за групата. А при решаване на задачите, нали Учителят държеше на тези неща. И в тези неща Той виждаше символи. При провал на задачата -означаваше много неща и то лоши за участниците. В.К.: По чия инициатива групата тръгна неподготвена и неекипирана? Е.А.: Виж да ти кажа. Вероятно Савка е казала, че искаме да ходим групата, не мога да ти кажа, аз не бях в поканените, но покани ме групата. Учителят дойде на групата на гости. И никой друг не беше поканен. Групата отидохме до голямата скала на пътя и към 10 и половина 11 часа, аз и Мария Тодорова бяхме излезли така малко по-височко, щото камъка, с приятелите долу бяха по-долу седнали.
към текста >>

41. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Имало някаква инициатива.
Те ги изпращат, пеят, ето виждаме цигулки, пеят, свирят някои и това е пред изпращането на французи. Значи така стои въпросът с Манжо. Вие правихте ли опит? Вие веднъж ми разказахте, че някой бил предложил от радиото да правят записи? Помните ли? Имало някаква инициатива. Един такъв техник. Е.А.: Аха, е може ама забравила съм. В.К.: Вие ми казахте, че един техник е предложил, но искал 25 000 лв. и понеже била голяма сума. Е.А.: Може затова да не е станало.
към текста >>

42. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

И понеже моя беше инициативата за този лагер, така се наложи аз да бъда ръководител, без да, никой не ме търсеше, никой.
И си бяхме така самостоятелна група. Не бяхме организирани. Ораганизирани пет сестри. И решихме там. Добре, но вече като дойдоха другите хора, трябваше да имаме повече неща. И понеже моя беше инициативата за този лагер, така се наложи аз да бъда ръководител, без да, никой не ме търсеше, никой. Дойде една сестра от Бургас, други сестри дойдоха. От Бургас най-много хора са идвали. И на този лагер, имаше година когато стигнаха и до 70 души. Това не са малка група. И не знам как, умея да организирам брат.
към текста >>

43. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Аз трябваше, понеже аз бях взела инициативата, как и откъде ще взема 150 000 лв.
В.К.: Какво стана със записа нагласа на Учителя? Единият запис го беше направил Манжо от Франция и се загубиха всички следи. Е.А.: За сега ги нямаме. В.К.: Сега вторият опит, ти си ми разказвала как веднъж е дошъл един техник и искал да прави запис, но тогава не сте намерили пари, 150 хиляди лева и тоя опит не можа да стане. Е.А.: Не, нямахме пари. Аз трябваше, понеже аз бях взела инициативата, как и откъде ще взема 150 000 лв. В.К.: Ама то е много голяма сума. Е.А.: Ами сума. Е сума, ама се прави запис. В.К.: Запис на гласа. Е.А.: Да.
към текста >>

44. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Не чаках да ми пишеш по своя инициатива - не чаках, не че не желаех.
Вече шест дни съм тук и никой не ми се обади. Сърдечни поздрави. Елена * * * с. Макоцево 12 ч. обед - петък Обични Любомир, Изненадах се на писмото ти. Не чаках да ми пишеш по своя инициатива - не чаках, не че не желаех. Съжалявам, че за толкова малко не сме могли да се срещнем, но станало вече. Сега ще чакам Нова година. Животът е много красив с изненадите, които ни прави. Винаги в него има непредвидени, нечакани неща - така разнообразни, че нашият ум не е в състояние да ги отгатне преди да ги предвиди. Последното ни свиждане имаме нещо съвсем нечакано за мене, но въпреки че не беше, както бих желала, бе интересно.
към текста >>

45. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
За нуждата от просветен фонд се доста говори на младежкия събор, тая година и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата, които го създадоха и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1. По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага.
към текста >>

За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри.
Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага. Вноските се изпращат на адрес: Жечо П. Жеков, кантора Цанев - Сердика № 21.
към текста >>

Класът взе върху себе си инициативата за издаване лекциите, основа, живо подкрепян от всички, фонд и започна делото си.
С братски поздрав: К. Тулешков, ул. „20 април" № 20, София 5. Братя и сестри, Издаването лекциите на Младежкия окултен клас е изостанало твърде назад, поради липсата на средства. А голямо е желанието на учениците от класа да набавят любимите си и тъй необходими лекции от Учителя - техните учебни пособия. Класът взе върху себе си инициативата за издаване лекциите, основа, живо подкрепян от всички, фонд и започна делото си. Сега със събраните средства се издаде беседата от Учителя, държана на 22 март т.г., която Ви се изпраща. Получените срещу нея суми ще бъдат за усилване създадения фонд. По такъв начин ще се пристъпи с няколко крачки по-близо до денят, в който ще видим реализирано тъй отдавна замисленото, тъй необходимото и той много желаното начинание на класа. Беседата, която Ви се изпраща е предназначена за най-широко разпространение и вън от нашите среди. Цена 4 лева.
към текста >>

46. 06 - 32.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него.
Ефисяном, 31 притчи, по тях се работи и се повтаря, като чакахме да ни посетите, та тогава да наставите по кои беседи ще продължава да се работи. Както бяхте ми казали в Търново. Обаче до сега като не се отвори път за Вашето посещение, то женските събрания продължават да стават с повторение на досегашните беседи. Горното като Ви долагам, моля Ви от името и на всички жени от събранието да благоволите да ни изпратите други беседи за женското събрание, ако това Вий намирате за нужно или да ни наставите да се продължаваме повторение и потретвание на досегашните беседи. Вам е известно, че Айтоският поп Шаханов с каква енергия работи против нашето събрание. Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него. Обаче след тази наша постъпка, той много с по-голяма енергия се нахвърли против нас с много горчиви и неприлични думи, като отиде до там, че освен в църквата е говорил проклятие на нас, домовете ни и децата ни до века. Но това проклятие ни изпрати написано със собствената си ръка, като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа. Чакаме резултата на Божията милост. Не стигна и това, но тръгна по селата, гдето има наши приятели, събира селяните на публично събрание и говори против нашите събрания, като посочва за главен виновник Вас, а мен, Божил и Крум Ваши последователи, като сме внасяли разкол в църквата. Но, понеже събранията му са публични, като свърши своята реч, някой от нашите приятели са му възразявали доста чувствително, докато го заставят да признае, че събранията били полезни, но не трябвало да се слушат други хора вън от църквата, поповете и пр.
към текста >>

47. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

По негова инициатива се създаде братска детска градина за децата от цяла България, в Мъглиж.
Той се беше установил тука и цяло лято, струва ми се, прекара в България. Той е друг. В. К.: Сега тоя случай кой ти го разказа? Г. С.: Този случай ми го разказа Георги Тахчиев, Той мисля, че му каза името, но аз му забравих името, затуй не съм го споменал. За Георги Тахчиев мога да кажа, че беше един добър и ревностен брат. По негова инициатива се създаде братска детска градина за децата от цяла България, в Мъглиж. Това беше 1947/1948 година, аз това съм го описал в стихотворен разказ. Някой път някой път може дати изпратя това нещо, „Поема за Мъглиж", така е озаглавена, за Георги Тахчиев. В. К.: Следващото заглавие е „Търпението на Учителя". Тоя бай Илия откъде е? Г. С.: Той произхожда от евангелските среди, един средна височина, с не много дълга брада, рядка брада, често посещаваше Изгрева и търсеше хора, с които да общува.
към текста >>

48. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тя не им се меси на техния живот и те не се месят на нейния живот, обаче момиченцето по своя инициатива става вегетарианка, а майката, като се отказало то да яде месо, майката изпада в тревога.
И други има, които са превеждали на есперанто. Брат Пампоров е превеждал на есперанто. Сестра Петра Шелингозова живее в провинцията. Той, брат й е женен, има деца. Има момиче, на коетозабравих името, 10-12 годишно. Тя не им се меси на техния живот и те не се месят на нейния живот, обаче момиченцето по своя инициатива става вегетарианка, а майката, като се отказало то да яде месо, майката изпада в тревога. И се върнала, и на кавга е готова така не само да избухне, ами така и на саморазправа, защо тя накарала дъщеря й да не яде месо. Пък сестра Петра й казала: „Бульо, нито съм й говорила - какво може да се говори на такова дете? Нито съм й говорила, нито нищо. Пък. като е решила, това е нейна работа." - „Ти си я убедила, ти си я накарала да не яде месо." - „Аз нито съм я накарала да не яде, нито ще мога да я накарам да яде", й казала Петра. Обаче родителите казали: „Сутринта ще заколим кокошка и ще и кажем да яде." И легнали с това решение.
към текста >>

49. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Макар че въросната не се интересува, понеже сестра Димитринка има тая инициатива, Учителят определя срещай на определения час отива тя на среща.
Г. С.: Един път, пак една сестра, учителка от провинцията, приятелка на Димитринка Атанасова, но нямала отношение към Учителя. Отивала при нея като приятелка. Нито имала отношение към учението, нито познавала кой е Учителят и т.н. Като вървяла, Димитрина си мислела: „Хей толкова интелигентна жена, да може да се пробуди, да възприеме нещо хубаво за душата си." И си рекла, (името й аз не го помня): „Я да те запозная с Учителя." - „Ама запознай ме." Ама безразлично дали ще е добре или не. Казва тя на Учителя и той определил среща. Макар че въросната не се интересува, понеже сестра Димитринка има тая инициатива, Учителят определя срещай на определения час отива тя на среща. Отива тя, той си подава ръката, тя не му целува ръка, ами се ръкува с него, както равен с равен. Тя не знае, че другите целуват ръка. Тя сяда и мълчи, Учителят мълчи. Помълчали и Учителят навярно си помислил, че тая е съвсем зелена и не знае нито какво да пита, нито защо е дошла и тогава той й задал няколко въпроса и след туй станал. Тя пак си подава ръката, пак се ръкувала и излязла навън.
към текста >>

50. 08 - 19. ЖУРНАЛИСТИКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр.
Това бе първата статия зъв вестник „Братство" и след това започнах вече редовно да пращам. Те ми одобряваха работите и ги печатах. Там съм публикувал към 100 статии във вестник „Братство" на Сава Калименов, той ги издаваше. Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност.
към текста >>

51. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Инициативата бе негова.
Ставаха оживени разисквания. Георги също изнасяше реферати, която работа му допадаше, бе почната още от село. През 1924 година в град Русе имаше конгрес на всички въздържателни дружества в страната - Дружеството, което той оглавяваше, трябваше да изпрати делегати, на които трябвало да се платят пътните. Тогава от името на дружеството се изнесе утро с вход. И така се събраха пари за пътните на делегатите. Инициативата бе негова. През есента на 1925 година Георги бе завършил реална гимназия в гр. Попово и замина за София в Държавната печатница да учи полиграфия. След това Георги завърши Свободния университет - Висш институт за икономически науки. Тогава той мина на работа в счетоводството на печатницата. По това време се свикваха много запаси на военно обучение.
към текста >>

Там по негова инициатива се основа Самарянски курс.
Тогава той мина на работа в счетоводството на печатницата. По това време се свикваха много запаси на военно обучение. Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас. По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско. Там по негова инициатива се основа Самарянски курс. После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община. След три месеца бе откомандирован. Току-ще се върнал в Тополица, дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско - на 21 ноември 1943 година. „Най-бях доволен от кметуването в Медвен", разказваше веднъж той.
към текста >>

По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 1718 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар.
Не е нужно да изброяваме подробности, като ще споменем само темите на следващите сказки: „Права и задължения на човека и гражданина", „Химическа и газова защита на населението", „Заразните болести и борбата с тях". Друг път в Медвенското читалище почти не са изнасяни сказки и читалищния салон се използвал само за вечеринки. Интересното в случая е това, което твърдят медвенци, че докато предишните кметове постоянно са били в кръчмите, където са играели на карти, че дори и общинската поща се е подписвала в кръчмата, то новият кмет, г-н Събев, почти постоянно е бил в кабинета си и всеки, който го потърси, можел да го намери. Ето кмет за нас, казвали жителите на Медвен - народен кмет, И така, народният кмет успял да спечели доверието на населението и като се открил Народният университет, всички бързали да чуят изнасяните от него сказки. Докато били другите кметове, когато дойде народен представител или някой друг общественик, викали хората от къщите един по един, да се съберат няколко души, за да могат да отчетат дейност, то при г-н Събев всички се отзовавали, само като прочетели афиша за сказките. По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 1718 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар. Също по инициатива на кмета бе въведен обществен контрол върху раздаваните от кмета - комисар дрехи и бельо, по време на купонната система, нещо, което никой не го задължаваше. Беше чисто негова инициатива. На 15 септември 1944 година кметът издаде службата, понеже народната власт отмени кметския институт, след което бе назначен като инспектор по труда от Министерството на Социалните грижи към Бургаски окръг. Като инспектор той имаше възможност да обикаля окръга, което бе негово съкровено желание и се пенсионира през 1961 година. Георги сключи брак с Донка Г.
към текста >>

Също по инициатива на кмета бе въведен обществен контрол върху раздаваните от кмета - комисар дрехи и бельо, по време на купонната система, нещо, което никой не го задължаваше.
Друг път в Медвенското читалище почти не са изнасяни сказки и читалищния салон се използвал само за вечеринки. Интересното в случая е това, което твърдят медвенци, че докато предишните кметове постоянно са били в кръчмите, където са играели на карти, че дори и общинската поща се е подписвала в кръчмата, то новият кмет, г-н Събев, почти постоянно е бил в кабинета си и всеки, който го потърси, можел да го намери. Ето кмет за нас, казвали жителите на Медвен - народен кмет, И така, народният кмет успял да спечели доверието на населението и като се открил Народният университет, всички бързали да чуят изнасяните от него сказки. Докато били другите кметове, когато дойде народен представител или някой друг общественик, викали хората от къщите един по един, да се съберат няколко души, за да могат да отчетат дейност, то при г-н Събев всички се отзовавали, само като прочетели афиша за сказките. По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 1718 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар. Също по инициатива на кмета бе въведен обществен контрол върху раздаваните от кмета - комисар дрехи и бельо, по време на купонната система, нещо, което никой не го задължаваше. Беше чисто негова инициатива. На 15 септември 1944 година кметът издаде службата, понеже народната власт отмени кметския институт, след което бе назначен като инспектор по труда от Министерството на Социалните грижи към Бургаски окръг. Като инспектор той имаше възможност да обикаля окръга, което бе негово съкровено желание и се пенсионира през 1961 година. Георги сключи брак с Донка Г. Куртева от Айтос и на 9септември1936 година му се роди момиче: Лили, която на 19 април 1964 година сключи брак с Димитър Анастасов от гр.
към текста >>

Беше чисто негова инициатива.
Интересното в случая е това, което твърдят медвенци, че докато предишните кметове постоянно са били в кръчмите, където са играели на карти, че дори и общинската поща се е подписвала в кръчмата, то новият кмет, г-н Събев, почти постоянно е бил в кабинета си и всеки, който го потърси, можел да го намери. Ето кмет за нас, казвали жителите на Медвен - народен кмет, И така, народният кмет успял да спечели доверието на населението и като се открил Народният университет, всички бързали да чуят изнасяните от него сказки. Докато били другите кметове, когато дойде народен представител или някой друг общественик, викали хората от къщите един по един, да се съберат няколко души, за да могат да отчетат дейност, то при г-н Събев всички се отзовавали, само като прочетели афиша за сказките. По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 1718 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар. Също по инициатива на кмета бе въведен обществен контрол върху раздаваните от кмета - комисар дрехи и бельо, по време на купонната система, нещо, което никой не го задължаваше. Беше чисто негова инициатива. На 15 септември 1944 година кметът издаде службата, понеже народната власт отмени кметския институт, след което бе назначен като инспектор по труда от Министерството на Социалните грижи към Бургаски окръг. Като инспектор той имаше възможност да обикаля окръга, което бе негово съкровено желание и се пенсионира през 1961 година. Георги сключи брак с Донка Г. Куртева от Айтос и на 9септември1936 година му се роди момиче: Лили, която на 19 април 1964 година сключи брак с Димитър Анастасов от гр. Бургас, юрист.
към текста >>

52. 09 - 183. УЧИТЕЛЮ, НЕ ПОЧВАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Изпяли се тогава още няколко песни по инициатива на брата, който ръководи песните, но беседата още не почвала.
Но какво става, той с безпокойство констатирал, че влакът е направил вече половин час закъснение. Това го хвърлило в ужас. Почнал да се моли; „Учителю, не почвай." Какво става в това време на Изгрева? Когато дошло време за беседа, Учителят слязъл в салона, качил се на катедрата. След като изпели няколко молитвени песни, направили молитва, всички седнали и вече очаквали да почне беседата, но Учителят и той чакал, Изминали се така петнадесет - двадесет минути в напрежение, но Учителят не почвал. Изпяли се тогава още няколко песни по инициатива на брата, който ръководи песните, но беседата още не почвала. През това време по алеята, водеща от семинарията за Изгрева, през боровата гора бързал братът, който из целия път се молил Учителят да почака, да не почва. Щом като той влязъл в салона, Учителят почнал. Никой освен Учителят не знаел причината на това чакане. По разказа на брат Цочо Диков.
към текста >>

53. 09 - 324. КУРИЕРЪТ

Но тази похвална инициатива бе негов актив.
Войвода: С брат Павел повече от десетина години сме живели на Изгрева и редовно посещавали беседите. Той не се задоми, защото семейният живот не го влечеше. Искаше да бъде свободен и независим, за да може да обикаля при наши съмишленици из страната. По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като сирене, кашкавал, ориз, захар. Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна. Но тази похвална инициатива бе негов актив. Разказва Георги Събев: През 1942 или 1943 година вуйчо ми Павел бе дошъл на село. Веднъж ме срещна и пита къде е брат ми. Казах му, че е на фронта. „Той трябва да си дойде", ми каза вуйчо. Минаха няколко дни и пак ме попита за брат ми.
към текста >>

54. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

След много години и след построяване на салона на Изгрева, по инициатива на леля Дора, дядо ми се съгласява да построят къща на Изгрева и дава малко пари.
Като беше болна, той много се грижеше за нея. Цяла година и повече тя беше на легло. Така премина животът й и най-сетне почина. С нея добре преживяха, имаха хубав живот. По- късно той отиде да живее на градината. След много години и след построяване на салона на Изгрева, по инициатива на леля Дора, дядо ми се съгласява да построят къща на Изгрева и дава малко пари. Леля също дава своите спестявания. И така тази къщичка дълго време преживя на Изгрева, като приютяваше много хора и от Айтос. Макар че живееше на градината, той почти всеки ден идваше в града при нас. Не можеше да свикне без домашната обстановка и без контакта с нас. Имаше си каручка с магаренце и така си пътуваше всеки ден с нея.
към текста >>

55. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

Той е инициаторът за създаването на Братската градина в град Айтос, която благодарение на неговата инициатива и организаторски дух и досега съществува.
Обикаляше селата и околията, той намираше готовите души, които сами тръгваха по този път. Познавайки окултните закони, той ги прилагаше неотменно при всички случаи. Важно място в живота му беше молитвата. Той се молеше всякога. В спомени за него се казва: „Когато той се молеше, цялото небе се отваряше, като чели всички живи същества се заслушваха в напевния му глас и в думите му." В последните си години той правеше всичко в името на Бога, затова всички го обичаха. Той е инициаторът за създаването на Братската градина в град Айтос, която благодарение на неговата инициатива и организаторски дух и досега съществува. Там се събират много хора и сега, там той завърши своя земен път. Той беше подобно на една плодна фиданка, която расте, разлиства се и дава плодове. И плодовете са неговите последователи от град Айтос, които са длъжни да продължат тази негова всеотдайност и преданост и да я предадат на следващите поколения. Такъв е бил и заветът на Учителя: Бялото Братство трябва да предаде и утвърди в България. Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго.
към текста >>

56. 16 - 6. БРАТСКАТА ГРАДИНА СЕ ПРЕУСТРОЙВА

Желю Танев Николов

След заминаването на брат Георги Куртев поде се известна инициатива от Братството.
6. БРАТСКАТА ГРАДИНА СЕ ПРЕУСТРОЙВА В.К.:Ти беше дал предложение. Продължаваме нататък. Ж.Т.: После животът ни тука, около градината протече така хубаво. След заминаването на брат Георги Куртев поде се известна инициатива от Братството. Ние си спомняме още нашите братя, които са работили още през времето на брат Георги Куртев. Ние започнахме първо водата да прекараме, след това извадихме старите дървета - бадеми и други, и лозето, засадихме ново лозе. Това нещо направихме, млади бадеми също засадихме, и после се яви в нас желанието да направим нов, по-широк салон и направихме туй разширение, което виждате, там разни гардероби за дрехи и т.н. Ето това е едно подобрение, което се извърши след заминаването на брат Георги Куртев. Миналата година решихме да закупим едно място, да разширим градината още повече, с цел това място да се използва за Паневритмия, както тая година видяхме, че дори е малка тая площадка, която имаме.
към текста >>

Яви се и друга инициатива на наши приятели от Айтос, те пък както брат Петър, брат Вълко и други, те влязоха във връзка със съвета, та ни дадоха много хубави материали, с които можем да си правим нещо занапред.
Това нещо направихме, млади бадеми също засадихме, и после се яви в нас желанието да направим нов, по-широк салон и направихме туй разширение, което виждате, там разни гардероби за дрехи и т.н. Ето това е едно подобрение, което се извърши след заминаването на брат Георги Куртев. Миналата година решихме да закупим едно място, да разширим градината още повече, с цел това място да се използва за Паневритмия, както тая година видяхме, че дори е малка тая площадка, която имаме. Идват вече много братя и сестри и Паневритмията има нужда от по-голямо място. Макар и да сме останали по-малко, но нещата все повече се разрастват. Яви се и друга инициатива на наши приятели от Айтос, те пък както брат Петър, брат Вълко и други, те влязоха във връзка със съвета, та ни дадоха много хубави материали, с които можем да си правим нещо занапред. Аз мога да похваля братството, че макар и да останаха по- малко хора, но има у останалите инициатива и с помощта и на други приятели от околността, но се направиха доста работи. Разни маси, скамейки и др., които са необходими тука за градината. Моята работа беше тук като снабдител с брат Марко, другите работеха. Аз по-малко се включвах като строител. Моята грижа беше още в градината да изоравам, където е необходимо.
към текста >>

Аз мога да похваля братството, че макар и да останаха по- малко хора, но има у останалите инициатива и с помощта и на други приятели от околността, но се направиха доста работи.
Ето това е едно подобрение, което се извърши след заминаването на брат Георги Куртев. Миналата година решихме да закупим едно място, да разширим градината още повече, с цел това място да се използва за Паневритмия, както тая година видяхме, че дори е малка тая площадка, която имаме. Идват вече много братя и сестри и Паневритмията има нужда от по-голямо място. Макар и да сме останали по-малко, но нещата все повече се разрастват. Яви се и друга инициатива на наши приятели от Айтос, те пък както брат Петър, брат Вълко и други, те влязоха във връзка със съвета, та ни дадоха много хубави материали, с които можем да си правим нещо занапред. Аз мога да похваля братството, че макар и да останаха по- малко хора, но има у останалите инициатива и с помощта и на други приятели от околността, но се направиха доста работи. Разни маси, скамейки и др., които са необходими тука за градината. Моята работа беше тук като снабдител с брат Марко, другите работеха. Аз по-малко се включвах като строител. Моята грижа беше още в градината да изоравам, където е необходимо. От 15 години аз живея тук на вилата си и на мен се падна тая длъжност да се грижа и обработвам градината, да я ора по-точно.
към текста >>

57. 16 - 13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА

Желю Танев Николов

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България.
Всичко това нещо си дойде на своето място. Имаме един спомен, понеже с Марашлиева се запознахме за пръв път в Русе. Та ще искам да кажа този случай. Това беше много интересно. Спомням си 1946 година е било, 1946 година. По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден.
към текста >>

58. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас.
На 14 юли, неделя, в Братската градина в град Айтос ще бъде отпразнуван Съборният ден на Учителя, за денят на Учителя, като организацията ще се осъществи от ръководството на братството в град Айтос в реди порядък, познат на всички. Всички музиканти и музикални състави ще вземат участие в чевствуването на деня на Учителя с богата музикална програма. 8. С това чествуване за брат Георги Куртев се слага началото за отпразнуване на паметта на ученици от Школата на Бялото Братство по времето, когато Всемировият Учител на Бялото Братство слезе при българите и славянството, за да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Целта на тези чествувания е да бъдат опознати, събрани и издадени техни спомени и материали по време на Школата на Учителя. Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници. Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната.
към текста >>

59. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол.
„След събранието, един от присъстващите, собственик на керамична фабрика в Ямбол се оплака, че синът му е заминал зад граница и отдавна нямал никаква вест. Бъчваров се съгласил да направи сеанс, на който присъствал Александър Кръстников, Тодор Абаджиев, баща ми и др. На сеанса приспали едно младо момиче - медиум. Явил се синът на фабриканта и разказал всичко, какво се случило с него. Освен това той дал много доказателства и факти за неща, които знаят само в семейството. Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол. След този сполучлив сеанс, Бъчваров събрал доста хора, които се интересуват от спиритизма. „Спиритизмът, казал той, не е е едно просто, безсъдържателно явление. Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др.Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството. Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта. Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и гибел и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

60. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Вергилий Кръстев

2-ри и 3-ти том, но по инициатива на Елена Николова и на Благовест Жеков ти бе забранено да ги продаваш и ти ги послуша.
Искам да те предупредя, че единствено, което е оригинално на Рила, това са издадените томчета по оригинал. Другото, което се прави сега на Рила, не е по Учителя и няма нищо общо с Школата на Учителя. Доказателство: 11. Спомняш ли си през лятото на 1995г. ти качи 100 комплекта от „ Изгревът". 2-ри и 3-ти том, но по инициатива на Елена Николова и на Благовест Жеков ти бе забранено да ги продаваш и ти ги послуша. А те са врагове. Какво направиха досега? Та в 3-ти том е описан живота на Рила по времето на Учителя от Борис Николов. Забраниха, да не се знае какво е било. Та днес никой от вас не знае как е протичал един ден на Рила от сутринта до вечерта по време на Учителя.
към текста >>

61. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с.
Иванов, братя Никола и Сава Георгиевич, ХристоТ. Груев, Константин М. Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст. Дъновски е участвувал и съдействувал в националното дело във Варна само прикрито; той действувал, без да изпъква начело.
към текста >>

62. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия, българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива.
Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намира във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, и както сам казва, понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта Ha3.IV.1860 г. цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия, българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, където българите се чувствували още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 .V.1860 г., по споразумение между дядо Атанаса и Варненските български първенци, едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоглу, Чатмата и Куюджук, на което било решено, че се отказват оттук нататък от цариградската гръцка патриаршия и нейните владици, и признават за свое върховно началство новата българска църква в Цариград, начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненската околия. На следната година в Хадърча на едно ново събрание на селата във Варненско този забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград.
към текста >>

63. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата".
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51 Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите. По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св.
към текста >>

64. Наряди за 1923 г.

в София, по взетата по-рано инициатива, се учреди Кооперативно Здружение „Бело Братство", което съгласно устава си има своята централа в София, а клонове в целата страна.
Екскурзия до Витоша. Тръгване 5 часа сутр. Сбор. пункт „Кладенеца". Съборът се закрива на планината. 5) ПРЕДЛОЖЕНИЕ от 20 юлий 1923 година Кооперативно Здружение „Бело Братство" Централа София ПРЕДЛОЖЕНИЕ Драги братя и сестри, На 15 юлий т.г. в София, по взетата по-рано инициатива, се учреди Кооперативно Здружение „Бело Братство", което съгласно устава си има своята централа в София, а клонове в целата страна. Високоблагородната идея, която цели нашето Братство, съвпада напълно с идеите на учредената кооперация: с общ Труд и усилия, при връзките, които всички братя и сестри, градове, паланки и села имат, съществуванието на една кооперация е осигурено. Доставка на известни продукти без посредници, на по-ефтина цена, рационалната обработка на земя, усъвършенствано производство на разни потреби и предмети, а главно просветна и книжовна дейност, ето главните задачи на здружението. „Чрез Кооперацията, комуната - към великата задача: Братство между хората." За да може обаче да се уясни и изложи систематически целата тази идея на кооперативност между братята и сестрите, на взаимопомощ между клоновете в страната, Централното Управление реши да устрои извънредно Общо Събрание на членовете в Търново, като това събрание се съвпадне с общия традиционен събор на Братството: това ще спести и средства, и сили. Ето защо, разчитайки на пълната и безрезервна подкрепа от братята и сестрите от провинцията, Централното Управление моли да се даде най-широка гласност за коопериранието от ръководителите в провинцията, като се предложи на всеки наш брат и сестра да се запишат в списъка, който ръководителят ще състави. Единствено условие за член на кооперацията е да се внесе един дел от 100 лева и встъпителна вноска от 10 лева.
към текста >>

65. Наряди за 1928 г.

Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение.
Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-възвишено и благородно и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеи. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов, Начо Петров, Деню Цанев, Драган Попов, Г. Стайков, Михаил Стоицев, Петко Епитропов, Стефан Касабов, П.
към текста >>

66. Наряди за 1945 г.

Продуктите от стопанството се употребяват главно за поддържане на братския стол - една инициатива на Учителя, която Братският съвет взима присърце и въпреки трудните продоволствени условия тази година, поддържа я досега.
Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред коятоеживяли работил Учителят тъй, както си ебила. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради. Продуктите от стопанството се употребяват главно за поддържане на братския стол - една инициатива на Учителя, която Братският съвет взима присърце и въпреки трудните продоволствени условия тази година, поддържа я досега. Този общ стол обслужва братята от Изгрева и ги улеснява твърде много; също и онези гости, които идват от провинцията. То е място, където братята се срещат на общ обед, молитва, песни и разговори. Братският съвет възнамерява и занапред да поддържа братския стол, като умолява братята от провинцията да го подкрепят с каквото им е възможно. Братският съвет води голяма борба, за да издействува да се положи тялото на Учителя в нашето братско лозе. На това място той направи скромен парк, като планът за него бе изработен от брат архитект по идеи, дадени от Братския съвет.
към текста >>

Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света.
Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. София - Изгрев 31 декемврий 1945 г.
към текста >>

67. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива.
Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани ваши, за в бъдеще, вашият мозък, дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре? “ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло. И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да действува и да чувствува за вас. Вие ще мислите, ще действувате, ще чувствувате за вас си. Ако мислите, действувате и чувствувате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да подигнем живота си и всеки търси такъв начин.
към текста >>

68. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Това е по инициативата на Бялото братство и те, Белите братя, ви държат отговорни за нивите ви, овците ви, за къщите ви и пр.
Мислете, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в прям и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да пригледате. Аз съм задължен да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото братство и те, Белите братя, ви държат отговорни за нивите ви, овците ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас, - в една година ще проверите, дали сме от Бялото братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. Ама тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по-форма, по съдържание и по смисъл - по всички направления.
към текста >>

69. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка].
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка]. В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам 3 правила, 3 метода, чрез които може да се пазите,защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, но и старите.
към текста >>

70. 16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ

Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива.
Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...
към текста >>

71. 35. ЖАЛБА

След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници.
493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички.
към текста >>

72. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Бог да благослови тази инициатива.
Добре е да прибавим към тях и г. Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г. Дънов и на изброените лица, за да почнем по-скоро работа. Бог да благослови тази инициатива. Нарочен поздрав до г. Ватев и всички други приятели. С мил братски поздрав: Ваш Б. Боев Шумен, 9.11.1926 г. Любезний брат Тошев, Н.
към текста >>

73. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

В, N 0130959/6.05.1982 г„ София, ЕГН 3111066380, давам съгласието си д-р Вергилий Кръстев да публикува в „Изгревът" подготвените от мен по негова инициатива, за печат спомени, снимки и писма от личната кореспонденция на баща ми Стефан Тошев.
Прилагам част от запазените от Учителя, бр. Боев и др. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р Благовест Стефанов Тошев, живущ на ул. „Ж. Кюри" N 75, бл. 313, л.п. с. В, N 0130959/6.05.1982 г„ София, ЕГН 3111066380, давам съгласието си д-р Вергилий Кръстев да публикува в „Изгревът" подготвените от мен по негова инициатива, за печат спомени, снимки и писма от личната кореспонденция на баща ми Стефан Тошев. Подпис: /Благовест Тошев/ 6.11.1998 г. Търново, 21/ VI 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев. Получих вашето писмо. От книгата, "Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри.
към текста >>

74. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е.
Пак под влияние на катедрата се направи у нас сушилня, тип ХАВЕЛКА, в която сушахме. Вижте какво беше, то като че ли специално, след това ни мобилизираха да сушим за войската плодове и зеленчуци. Тази Хавелка, тази сушилня. Направихме овощна градина, туй, което е важно, че хората имаха плодове, но не така градини специално. Имаха единични насаждения. А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е. изписва или купува внесени вече в България подложки американски, устойчиви срещу филоксерата и върху тях се облагородяват местните сортове. Но помня едно, че хората в селото нямаха грозде. Че баща ми, когато минаваше с кораба, препълнен с гроздето, вървеше пеша. Не мога да не се разплача. И: „Дядо еди кой си, бабо еди-коя си, заповядай, на ти, дете, граби гроздове" и подарява на всеки срещнат човек.
към текста >>

75. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Милка Говедева

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

Аз по своя инициатива и най-после на четвъртия ден се разрешава да се погребе Учителя на мястото, където е сега.
Аз се чувствувам виновна, та виновна, тичам и аз до Централния комитет на БКП, нали. „Ти какво, ма? " - „Ами там човекът е умрял, трябва да се разреши да го погребат, нали с Георги Димитров заедно са живели под един покрив. Трябва да се разреши." В това време братята действуват. Телеграми пускат. Аз по своя инициатива и най-после на четвъртия ден се разрешава да се погребе Учителя на мястото, където е сега. Боянчо прави ковчега от едно дърво, не знам какво, дебело, какво, хубаво - дъб ли е, какво е. Красиво, с орнаменти, с туй, с онуй. И казват някои, Учителя трябва да го поставим не направо на земята, а на поставки ковчегът да бъде и дълбоко. Гради копае гроба и не знам кой още там и да сложат в ъглите това, коловете, за да се поставят дъски, та на тях да лежи ковчегът. Но преди това вардиме, докато дойде разрешението.
към текста >>

76. 8. ПИСМОТО

София на 7.10.1982 г., ЕГН 5604186717, предоставям биографичните данни и спомените на баща ми, разказани от мен на д-р Вергилий Кръстев, които да публикува в книгата си „Изгревът", които той поиска по негова инициатива за отпечатване.
Баща ми често разказваше този случай пред приятели и близки. Не преставаше да се учудва на това, как Учителят е обърнал внимание на неговия зов за помощ, как е отделил от времето си и се е занимал с този негов проблем, и явно е въздеиствувал върху съзнанието на толкова хора, които известно време не са възприемали реално действителността. Описала спомените: Б. Николова 13.11.1998 г. София. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Божислава Пантелеева Николова, родена на 18 април 1956 г., притежаваща личен паспорт серия В, N 0169597, издаден от Благоевско РУ на МВР, гр. София на 7.10.1982 г., ЕГН 5604186717, предоставям биографичните данни и спомените на баща ми, разказани от мен на д-р Вергилий Кръстев, които да публикува в книгата си „Изгревът", които той поиска по негова инициатива за отпечатване. Декларатор: (Подпис) Б. Николова 13.11.1998 г. София.
към текста >>

77. 11. ПРОТОКОЛ

Цветана Щилянова

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Марийка Великова своевременно бързо и точно успя да се ориентира, лично изкупувайки по своя инициатива портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова и след като го предаде за съхранение на д-р Вергилий Кръстев с предварително уточнение с Елена Андреева в присъствието на последния.
Д-р Вергилий Кръстев има право да предаде портретите на свой приемник извън родовите наследници, на свой приемник по идеи, като лично сам ще определи кому да ги предаде и кога да стане това, като по този начин има правото да пресече посегателството на рода си върху портретите на Учителя. 16. Д-р Вергилий Кръстев остава напълно свободен в определянето на начините, способите, методите, които има да избере, за да съхрани портретите за идните поколения, като единственото решение за тяхната съдба идва лично от него, без да позволява чуждо мнение и чуждо решение за съхранение и приемственост за идните поколения. 17. След като портретите бяха предадени на д-р Вергилий Кръстев, бе написан настоящия протокол от него, като всички точки от протокола, както и самия текст бе обсъден с Елена Андреева, която се съгласи с написания текст, като същия се преписа от оригинала на пишуща машина от Марийка Великова в четири екземпляра, като единият остава у нея, вторият екземпляр е предназначен за наследниците на д-р Вергилий Кръстев, а трети и четвърти екземпляр остават лично у него. 18. При съставянето на протокола бе работено при пълно единодушие и съзнавайки голямата отговорност за по-нататъшната съдба на портретите. Елена Андреева видя и съзря, че отговорността за запазването на портретите трябва да се вземе от друго, по-младо поколение и тя лично се спря на д-р Вергилий Кръстев и му ги предаде. Марийка Великова своевременно бързо и точно успя да се ориентира, лично изкупувайки по своя инициатива портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова и след като го предаде за съхранение на д-р Вергилий Кръстев с предварително уточнение с Елена Андреева в присъствието на последния. Д-р Вергилий Кръстев ясно съзнава, че в условията, в които сегашното поколение живее, най-важното е личната отговорност за съхранение на Словото на Учителя и Неговото творчество. Старото правило, което се заключава в една фраза, че „братската работа е обща", трябва да се видоизмени така: „Братската работа е обща, но отговорността е лична." Друг критерий не съществува в аналиите на Бялото Братство. 19. Съставянето на този протокол от трите горни лица, начинът на разрешаването на проблема показа и доказа, че всяка една страна пое част от своето бреме за разрешаването на този проблем, като всяка пое своята отговорност за разрешаването му и накрая общата работа бе свършена със строга лична отговорност. Ние смятаме, че единствен бъдещ критерий за работата на Бялото Братство ще бъде този: „Братската работа е обща, но отговорността е лична." Участници в протокола: 1. Елена Щерева Андреева (Подпис) 2.
към текста >>

78. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Това не изключва неговата активност и инициатива в живота.
Ученикът не може да направи една крачка в Божествената Школа, докато в него има користолюбие. Всички души ще минат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолю- бие! Тогава те ще просветнат! 291.На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292.Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293.Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде - мълчи.
към текста >>

79. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

Имайте инициатива.
Раздаванието, то има вътрешно значение, което те не разбират. По въпроса за трудовия час - има за сега резултати. Добре е да се продължава. Трябва да се изучава някое занятие, специална професия. Сега материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравите никога нищо не внасят, те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава?
към текста >>

Без инициатива никакъв успех не може да има в живота.
По въпроса за трудовия час - има за сега резултати. Добре е да се продължава. Трябва да се изучава някое занятие, специална професия. Сега материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравите никога нищо не внасят, те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи.
към текста >>

80. 31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ

Жечо Панайотов

Тогава, в тази 1910 година, по инициатива на майка ми, двамата с нея се запътихме да посетим Учителя, възползувани от поканата му след сказката си.
Първоначално човек е бил затворен. Всичко около него е било тъмнина, той се мъчил да отвори вратата, да излезе вън. Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят". Каква беше първата ми среща с Учителя в гр. Сливен? Описах я на съответно място в спомените ми 1910-1923 г. Тогава, в тази 1910 година, по инициатива на майка ми, двамата с нея се запътихме да посетим Учителя, възползувани от поканата му след сказката си. Майка ми бе ми казала, че Той е учен човек, много духовен и т.н. Аз, кой знае по каква подбуда, споменах, че отивайки при такъв човек, трябва духом да се облечем особено, например в някаква светлина. Нито аз, нито майка ми можахме да си представим подобно състояние, но така отидохме. Учителят казва, че е видял в Сливен, от главата на някого да излиза мека приятна светлина! Било е през 1910 година, а споменава за този случай след 22 години - лекцията е от 28.XII.1932 г.
към текста >>

81. 48. НАШИЯТ СТРОЕЖ

Жечо Панайотов

Тази услуга той ни направи по своя инициатива, защото се обичахме.
Майсторите от уважение, спряха строежа за един ден, погребахме майка си, а това скръбно събитие отне радостта и веселието ни за новата къща. Покойникът си отива, а живите трябва да вършат работата си. Къщата се издигна, но и 80-те хиляди лева се топят. Започваме сега заеми оттук-оттам. Пръв ни се притече на помощ Цветан Стайков, като ни даде десет хиляди лева в заем, който изтегли от спомагателната каса на университета /той беше асистент в Агрономическият университет/ . Тази услуга той ни направи по своя инициатива, защото се обичахме. След около една година можахме да върнем този негов заем. Врати, прозорци поръчахме в една дърводелска кооперация, гдето беше управител наш познат. Тяхната стойност възлезе на 23 000 лева. Електрическата инсталация завършихме също на кредит - за Около 3000 лева, също и остъкляването на прозорците погълна своя дял, но пак на кредит. Така щото, като си понаправих сметката, със заплащането на майстора, както и на домакина Стоян Григоров, действително понастигнахме 140-те хиляди лева.
към текста >>

82. 84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Вземам повод от една инициатива на брат Филип Стоицев, да се уяснят някои положения в издадената голяма братска песнопойка.
Посетил семейството на Б.Х. Андреев и баща му е разказал, че след написване песента е починал наскоро. Това мога да кажа за началото на песнопеенето в Братството - бях съвременник и участвувах при пеене на споменатите песни. Изобилието на песни се яви след 1922 г., когато Учителят откри Школата. Тогава Той ни намери готови за съвършените духовни песни и ги даде постепенно, както е отбелязано в братската песнопойка. Вземам повод от една инициатива на брат Филип Стоицев, да се уяснят някои положения в издадената голяма братска песнопойка. Касае се за песента „Новото битие" и още 11 песни дадени от Учителя, поместени в края на песнопойката. За тези 12 песни намираме забележка към коментара в песнопойката /стр.197 - долу/. В забележката, смисълът е такъв, като че ли певицата /сестра Лиляна Цветана Табакова/ е пожелала и настоявала, при печатане песнопойката, да се приемат въпросните песни. Всъщност при нея са отивали два пъти брат Борис Николов и сестра Мария - другарката му, да искат тия песни. Отивал е при нея и брат Неделчо Попов, който уреждаше печатането, със същата цел.
към текста >>

83. 9. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Затова по-възрастните братя с разбиране и умение в практичния живот, вземат инициативата и решават да намерят някое по-подходящо помещение за целта.
9. ПЪРВИТЕ САЛОНИ Своите беседи в София, Учителят е започнал да държи най-напред в квартирата си на улица „Опълченска" N 66 през неделните дни, като слушателите му, една част са били в стаичката му, а други вън на малкото дворче пред нея. Към дворчето е имало прозорче. Когато е почвал своите беседи, Учителят е отварял прозорчето и е говорел оттам, така че да може да слушат, и тези които са вътре и онези, които са навън. Това разбира се е било неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това бързото нарастване на слушателите също е създавало своите неудобства, но поради малките размери, както на стаичката, така и на дворчето. Затова по-възрастните братя с разбиране и умение в практичния живот, вземат инициативата и решават да намерят някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред такова помещение се оказва салона на Радикалната Виж „Изгревът", том IV, стр. 368-369. Цитираният текст е взет от по-ранен ръкопис на Методи Константинов. партия, който е бил на една от малките улички около булевард „Витоша". Някакви неудобства обаче са наложили да се смени това помещение. Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович е имала на разположение салонче, където е провеждала курсове по шев.
към текста >>

84. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията.
По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила, да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и характер да бъдат те. За своите беседи Учителят не бил взел разрешение и навярно под натиска на владиците тях ги таксуват като събрания и го глобяват с 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказванията му по повод влизането на България във войната, че България е трябвало да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, Той бива интерниран във Варна през 1917 г. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители, остава без водач. Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото. Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников.
към текста >>

85. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Много добра инициатива в това направление поде брат Сава Калименов, добре начетен и владеещ някои западни езици, брат в град Севлиево.
- Моя е - отговорих". Сега съм написал книга за лицето, там има написано за ухото. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Освен зачестилите срещи и беседи, между софийските братя и сестри, създаде се и по-тясна връзка, между братствата в провинцията и София. Там духовният живот, интереса и търсенето, на окултно-мистичното се засили и получи подчертан тласък. Много добра инициатива в това направление поде брат Сава Калименов, добре начетен и владеещ някои западни езици, брат в град Севлиево. Той имаше там много добре подредена книжарница и печатница. При добри условия за работа, той организира едно издателство на най-различни книги, предимно преводни с окултно-мистично съдържание. Издаваше също и седмичник „Братство"[2], в което освен статиите с окултно-мистично съдържание, се изнасяха и много случки и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. В този вестник сътрудничеха и някои братя от София. Този вестник излизаше и на есперанто.
към текста >>

Този именно човек, по това време уж наш брат, взема инициативата и започна да издава списанието „Всемирна летопис"*.
Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха големи почетатели и пропагандатори на този международен език. Активизираха се и възрастните братя. Един от тях беше по професия адвокат - Иван Толев, който отначало при отварянето на Школата правеше впечатление на много ревностен и предан към Учителя и неговото дело. Виждал съм го по време на беседи да сяда най-отпред, до масата на стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взема бележки от това, което Учителя говореше. Този именно човек, по това време уж наш брат, взема инициативата и започна да издава списанието „Всемирна летопис"*. В това списание се изнасяха статии предимно преводни от Астрологията, Хиромантията, Френологията и другите окултни науки. Всичко това будеше голям интерес всред приятелите и списанието се посрещна много добре. Но по-късно в този тогава наш съмишленик, се събудиха някакви подчертани интереси към материалните ценности и по-специално един упорит подтик, да си отвори частна банка. За тази своя цел той е поискал от Учителя, скромните братски средства, да се вложат в неговата банка. Учителят му е отказал да удовлетвори това негово желание, виждайки навярно и някакви користни сметки.
към текста >>

Други трима братя, единият от които беше художник, другият добър френолог, а третият с финансови възможности, вземаха инициативата и отпечатаха в голям размер от 60/80 см.
Ето защо е и обоснованата реалност на тези науки, които са се изучавали още от най-дълбока древност. Учителят имаше гипсов бюст, глава, на която бяха отбелязани мозъчните центрове, които управляват качествата и центровете на способностите у човека. Този бюст Той го даде на група приятели, подготвени в техническо отношение, които извадиха копия от него. Мнозина от приятелите си вземаха от тези копия - бюстове, които бяха ценно пособие и помагало в изучаването на тази наука. Този френологичен бюст Учителят го бе донесъл от САЩ. Други трима братя, единият от които беше художник, другият добър френолог, а третият с финансови възможности, вземаха инициативата и отпечатаха в голям размер от 60/80 см. френологическа карта, със символичните изображения на разните склонности и способности, а също така и тяхното местоположение в човешката глава от много известният френолог д-р Р. Н. Фаулър. Тази карта беше също едно много ценно и нагледно ръководство в изучаването на френологията. Тя наистина донесе своя голям принос в изучаването на тази наука. Художникът бе Колю Каишев, мил и симпатичен брат.
към текста >>

86. 25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ През летните хубави топли дни, моят по-голям брат Борис вземаше инициативата, за една екскурзия, с една малка група братя и сестри от София за Габровския балкан, нашият роден край.
25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ През летните хубави топли дни, моят по-голям брат Борис вземаше инициативата, за една екскурзия, с една малка група братя и сестри от София за Габровския балкан, нашият роден край. В онези времена, местността „Узана", в този балкан, беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана". Една обширно, полегнало с лек наклон на юг плато, потънало в сочна трева, заобиколено от всички страни с вековни букови гори. В единият край, малко възвишен с подаващи се от зеления килим скали. Този дял от поляната се наричаше „Марков стол".
към текста >>

87. 61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА

Някаква демонична ръка, се беше разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него.
Аз съм бил в този търговски сектор. А насреща ни посрещаше скованост и липса на смелост, да се премахнат отживяли времето си и неподходящи за бързо развиващото се човешко общество порядки и разбирания от хората, които управляваха финансиите на всяка страна в света. Те не разбираха, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Поради слабото им обръщение, парите имаха голяма стойност. Предлагаше всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обръщение, а не затова, че нямаше нужди. Някаква демонична ръка, се беше разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, от друга - складове претъпкани, със същите тези стопански ценности, от които те имаха нужда. Това създаваше големи трудности за живота, създаде и за нас младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо, защото нямахме пари и не можехме да намерим начин с нашия честен труд, да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. Всичко бавно но сигурно замираше. Стопанският живот замираше.
към текста >>

88. 71. ВОДА ЗА КУХНЯТА

Водопроводът на Изгрева се направи по моя инициатива.
По-късно се даде идеята да се направи една количка с буре отгоре, направено от един дърводелец брат Кольо. И с нея беше удобно да се докарва вода - бурето събираше 100 л. вода. Тази вода служеше за кухнята, която прекарвахме с бурето. А иначе всеки сам в стомни си носеше вода за пиене и за свойте нужди. От Диана Бад се правеше само опита със стомните за носене на вода. Водопроводът на Изгрева се направи по моя инициатива. Събрахме кирки и лопати и братята изкопахме целия водопровод. Сложихме тръбите, свързахме се с градския водопровод и водата потече на Изгрева. Направихме две чешми - едната е Зодиака, а другата със сърничката.* За реализирането на този проект пречеха някои скали между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности за прокарването на такъв път от нас. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпроса за водата. Бях близо до Него и разпалено, полунашега, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място за една такава пътека, а с такава работа не бяхме се занимавали.
към текста >>

89. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул.
Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове. Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама. Ние вече мисля казахме, че Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато те не търсеха неговият съвет и помощ. ----------------- *Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422.
към текста >>

90. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Група братя вземахме инициативата да уредим някои неща във връзка с хигиената на Изгревския квартал.
Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество. Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството. Манол Иванов си го спомням, със своя студен и рязък израз, голям симпатизант и приятел на Антов, с една случка. Той беше от Варна. Група братя вземахме инициативата да уредим някои неща във връзка с хигиената на Изгревския квартал. Стигнахме някъде и до неговата къща, една едноетажна добре направена, зидана. Стана въпрос за този дял на квартала и за клозетите, тъй като канализация още нямаше. Тъкмо обсъждахме този въпрос, ето го той пристига и вместо легално и приветливо, да се включи в темата, той остро се нахвърли и каза нещо неприятно и по адрес на Учителя. Това ме изненада и огорчи. -------------------------- [1]Виж „Изгревът", том IX, стр. 206-208.
към текста >>

91. 102. МИХАИЛ ИВАНОВ

Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя.
Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия - занаятчия - мозайкаджия.
към текста >>

92. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри.
Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана. Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар. Отбелязах вече, че властта бе наредила да се спре отпечатването на беседите в малката печатничка, която имахме. Сега пък се нарежда, да се конфискува и изземе печатарската ни машина. Ново учение, нова мъка. Малко след това със свити сърца и сълзи на очи гледахме как машината ни се демонтира за да се изпрати в града.
към текста >>

93. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро.
Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от влястта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години. ------------------------- [1]Виж„Изгревът", том IV, стр. 358-360.
към текста >>

Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено.
Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от влястта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години. ------------------------- [1]Виж„Изгревът", том IV, стр. 358-360.
към текста >>

94. 14. ДРУЖБАТА

Юпитер в своята добра форма, дава човека на големите творчески изяви, инициатива, замах, поемане на отговорност за големите задачи, богатството и бащинското покровителство.
Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото. Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият, безстрашен енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта. В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите полета на Марс са създали и оформили мозъчните центрове в долната част на мозъка около ушите. В тази част главата добива по-голяма широчина. Юпитер в своята добра форма, дава човека на големите творчески изяви, инициатива, замах, поемане на отговорност за големите задачи, богатството и бащинското покровителство. Дружбата с такъв човек е наистина благодатна. При зле поставено развитие, имаме едно честолюбие, себелюбие, което е готово и при най-малкото посегателство към неговата личност да реагира по най-брутален начин, помитайки всякакви връзки. Измамите, двуличието, устрема му да поднася заблуди и желание да натрапва своето опекунство и водачество са способни да отмахнат и най-здравата дружба. Казано е, че Юпитер в своята отрицателна изява е планета на най-големите заблуди. Неговото влияние е създало и оформило мозъчните центрове на слепоочната област, като дават една ширина, както на тази област, на тази част на главата така и на челото.
към текста >>

95. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Аз не знаех, че това е работа и инициатива на държавата.
Малко мъчно мога да си спомня подробности. В.К. Друго, което съм записал: „В онези години се занимавах с търговия на едро. Идвам на Изгрева и някои приятели ми казаха: Николай, на Изгрева ще има кооперация. Аз смятах, че това е братска идея, че братята е уреждат. И с голям ентусиазъм, и с бързина се хвърлих в това нещо, и реших да хвърля много големи средства. Аз не знаех, че това е работа и инициатива на държавата. Учителят ме среща и ми вика: „Николай, къде отиваш? " Разбрах, че правя грешка и че това не трябваше да го правя понеже не е братска идея по отношение на кооперацията. Спомняш ли си? Н.Д. Да, спомням си. Да ти кажа какъв беше случая.
към текста >>

96. 8. САТУРН

Това качество на планетата, дава на силовите импулси свойството да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност и инициатива във всяка работа, макар и след внимателно обмисляне.
Без напрежение на мисълта, човешкия ум не може да стигне до идеите. Той както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва за да има корени. Учителят казва: „Мозъкът, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи". Един ден, отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е. Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение". Това качество на планетата, дава на силовите импулси свойството да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност и инициатива във всяка работа, макар и след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да поеме й изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи? " Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли". В.К. Сега, тука се разглежда въпроса за Сатурн.
към текста >>

97. 9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ

По природа съм импулсивен и готов всякога за инициатива и затова без да чакам Учителя да каже в какъв ред да се построят палатките, за да разчертаем мястото, почнах да обяснявам как най-добре ще трябва да стане това.
9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ Един ден отивам на Изгрева и се насочвам към току-що направената стаичка на Учителя, която още не беше измазана отвън. Беше летен ден. На мястото пред стаичката имаше построени палатки на наши братя и сестри. Мисля, че беше малко преди почване на събора. Учителят излезе от стаичката си, дойде при мене и ми каза: „Ела да разчертаем местата, за да се построят палатките в ред". По природа съм импулсивен и готов всякога за инициатива и затова без да чакам Учителя да каже в какъв ред да се построят палатките, за да разчертаем мястото, почнах да обяснявам как най-добре ще трябва да стане това. Учителят ме погледна и каза: „Какви ти са съображенията за този ред, който предлагаш? " - Казах Му своите съображения. Израз на съгласие грейна на лицето Му и ние почнахме разчертаването. Колко важен урок ми даде Учителя! В порядъка има всякога мисъл, има идеи, има съображения, има закономерности.
към текста >>

98. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Устремът му да създава, да твори, да гради, да поема инициатива, отговорност, самонадеяност за благополучният изход на всяка начената работа.
Учителят за кометите се е изразил в същият смисъл - както учените от Александрийската школа /„Кометите това са изпарения, отпадъчен материал от дейността на слънцето и планетите"/, но много по-картинно. Той казва: „Кометите са боклукчийски коли". Юпитер има 12 спътника, най-много от всички планети, които разбира се носят своето въздействие върху живота на планетата със своите силови полета, както Луната прави това за нашата земя. Всичко това говори не само за грамадния творчески подем, който носи тази планета и създава у човека, но и голямото богатство и замах на подтици. Кои са те? Устремът му да създава, да твори, да гради, да поема инициатива, отговорност, самонадеяност за благополучният изход на всяка начената работа. Учителят казва: „Работата, творчеството е най-голямото удоволствие за човека". Тази сила, силата на Юпитер, обаче, за дълго време в развитието на човека остава без възможност за проява, поради липса на организиран двойник, който да провежда тези сили. Учителят е дал един много важен закон, който хвърля обилна светлина върху всички прояви на живота, от най-малките негови форми, до човека включително. Той казва: „Животът в началото е в ръцете на тъмните сили, на силите на злото, на силите на покоя. Ето защо всяка жива форма, по начало е инертна, мъчно се изтръгва от обятията на злото, мъчно се създава устрема за движение, активност".
към текста >>

99. 22. РАСИ

Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота.
За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми. Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние.
към текста >>

Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности.
Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка. Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород. За неговата правилна дейност е необходимо десет пъти повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган. Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата. Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-тесен контакт с идейния свят. Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности. Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите. Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота.
към текста >>

100. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев