Търсене в текстове за 'Изток'

Галилей Величков (1911-1985)

След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец.
към текста >>

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.
По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.
към текста >>

2. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.
Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката.
към текста >>

3. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Постепенно небето започна да светлее на изток.
По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч.
към текста >>

4. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада.
Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос.
към текста >>

5. 3_55 Учителят и толстоистите

Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя. Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа.
към текста >>

Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение.
Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя. Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога.
към текста >>

6. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
към текста >>

Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад.
Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата. От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм. Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като теософия, антропософия, толстоизъм и какви ли не още. Чрез тях нахълтаха и идеите на йогите - те преведоха литература от английски на български.
към текста >>

7. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
към текста >>

След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
към текста >>

Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток.
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете. След това започна всеки ден да ходи при Учителя и Го питаше онова, което не й беше ясно, Той даваше Своето обяснение и тя го стенографираше.
към текста >>

А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения.
Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги. Те бяха допуснати да покажат своето умение и изкуство в цирковете, като техният номер беше последен. Ние, които бяхме чели като млади литература за йогите и които бяхме преминали Школата на Учителя, се решихме и отидохме да посетим представленията на цирковете и да видим тяхното умение.
към текста >>

8. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада.
Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите?
към текста >>

Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка.
Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада?
към текста >>

И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада?
Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.
към текста >>

Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр.
А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос.
към текста >>

9. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток.
Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх.
към текста >>

Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч.
По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко. И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем.
към текста >>

10. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток.
Англия е причина за болшевизма в Русия и да се дадат три милиона жертви през време на революцията. Руската революция прехвърли тия три милиона човека в Невидимия свят и те сега са проповедници в онзи свят и те са връзката между онзи свят и физическия свят. Тъй стоят нещата! " "Така че Англия е виновна за падането на Руската империя. Ако Русия не беше искала Цариград и проливите и досега щеше да е империя. Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток. Но сега, през 1940 година, Япония е враг на Англия. Няма случайни неща в политиката." Според Учителя английската политика се състои в следното спрямо България: 1. Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2. Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3. Изпъждането на Фердинанд от България. 4.
към текста >>

11. 5_47 Окултна литература на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток.
"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>

12. 5_53 Учителят е болен

Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл.
към текста >>

13. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
към текста >>

14. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток.
Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало.
към текста >>

15. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Идваше от североизток.
Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше.
към текста >>

16. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа.
Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство! И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях! Няма народ, с който те да не могат да се разправят.
към текста >>

17. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят.
Името му бе Емануил - ангел на Завета Господен. Емануил е единственият ангел, който е слязъл на земята и се е облякъл в плът и кръв. Той не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено! " Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби.
към текста >>

" Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби.
Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено! " Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него. Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син.
към текста >>

18. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя.
към текста >>

19. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция.
„Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев.
към текста >>

20. 24. ЗМИЯТА

„Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!
Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш! " Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите. Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки! " (Евангелие от Матея, гл.
към текста >>

21. 46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА

И сега го смятат така, че на запад е Доброто, а на Изток е злото.
46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА През 1944 година българите обявиха война на Америка, Англия, Франция после и на Германия. Русия пък обяви война на България. По този повод Учителят казва: „Българите обявиха война на Злото, а Доброто обяви война на българите." Хайде сега ми разгадайте този ребус, когато българите тогава смятаха точно обратното. И сега го смятат така, че на запад е Доброто, а на Изток е злото. Но за Бога има други измерения и само една Истина. А според нея: Доброто е винаги Добро, а Злото е винаги зло, но може да се замени с Добро." Ето това е разрешението на ребуса.
към текста >>

22. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток?
Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток? " Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георге, иди и виж, има ли звезди на небето? " Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици.
към текста >>

На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев.
Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости.
към текста >>

Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име.
Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство. Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда.
към текста >>

23. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток".
Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените. Ето ние през 1925 г. празнувахме трета година от началото на Школата, а теософите празнуваха своята 25-годишнина. Тези сравнения не са случайни. Това са сили, които се явиха да отклонят представителите на този народ, които имаха духовна нагласа и трябваше да бъде живата аудитория на Учителя. Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток". Те ежегодно свикваха международни конгреси. В холандския замък „Ерде" поканват членовете си на своя международен ежегоден конгрес. Тази година бяха решили да обявят Кришна Мурти за родилия се Христос и за Миров Учител. В разстояние на 25 години те проповядваха, че е близко времето за явяването между хората на Мировият Учител. Да, Мировият Учител наистина бе дошъл, но Той дойде в България.
към текста >>

24. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Небето се просветлява на изток.
Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката.
към текста >>

На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло.
Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата. Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-спокойно по преспата. Обикновено от „Окото" нагоре се развиделяваше напълно и ние пристигахме на върха Мусала няколко минути преди изгрева на слънцето, а понякога и половин час. На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло. Изгасват всички звезди и ние очакваме изгрева на слънцето на самия връх. Не там където е сега хижата, но на източната му стена, където се подхваща хребета наречен „Трионите". Там обикновено се преобличахме, понеже бяхме изпотени. На Учителят се правеше една ограда от платна и от палта, Той си сменяше ризата, преобличаше се. Тогава всички заставахме на върха в една огъната верига, чакаше се слънцето да изгрее.
към текста >>

25. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
към текста >>

26. 12. МЪГЛИ И МОЛИТВА

Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки.
През време на мъгли ние сме наблюдавали тъй нареченото Брокерово явление. Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите. И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето. Имали сме случаи да наблюдаваме Брокеровото явление при слизане от връх Мусала. Сутринта сме на връх Мусала и слизаме към „Окото". Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки. Така сме виждали и наблюдавали Брокеровото явление в разстояние на минути дори до половин час.
към текста >>

27. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева.
Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода.
към текста >>

28. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Отиде на юг и на изток в мъглата.
По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него. Мина по хоризонтала, нито се качваше, нито слизаше. Отиде на юг и на изток в мъглата. Вървим, вървим, но нито слизаме, нито се качваме. Държим един хоризонтал. Дойдохме до една долинка, преминахме я. Имаше поток, чуваше се вода. Навлезохме в една млада гора, виждаме, че през гората върви път.
към текста >>

29. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната на юг и на из-ток-югоизток.
Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук. Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово разположение. От тука сутрин винаги излизахме да посрещаме слънцето към „Големия резен". Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната на юг и на из-ток-югоизток. На тази поляна отивахме и правехме нашите молитви, размишления и играехме нашите гимнастики. След туй прекарвахме там целият ден. За тази поляна Учителят каза следните думи: „На Витоша няма по-хубаво място от това." Наистина влиянията там са много хубави. Тук обикновено отсядахме, прекарвахме деня, понеже бяха хубави дни и Учителят държеше понякога беседи. Сега ще ви прочета една малка беседа, която Учителят държа именно тук, на тази поляна.
към текста >>

30. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Между Черни връх и Големия резен има една котловинка, един циркус, полуциркус обърнат на изток и на юг.
На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво. Сутрин, преди изгрев слънце ние излизахме от наблюдателницата, слизаме от Черни връх и отиваме към Резньовете. Между Черни връх и Големия резен има една котловинка, един циркус, полуциркус обърнат на изток и на юг. Тук имаше поляни. Разполагахме се, правехме молитва, посрещаме слънцето и след това ще поседнем. Много хубави дни имахме тогава. Топли, тихи дни и Учителят беше много разположен. Обикновено на това място, на тази котловинка Учителят сутрин държеше кратки беседи.
към текста >>

31. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее зората и светлините се преливат една в друга, докато дойде мигът на Изгрева.
Учителят даде едно Учение за живота. Той създаде Братството, за да се опита и приложи това Учение. Ние започваме науката за живота със Слънцето. Ученикът трябва да работи дълго време, докато си създаде правилно отношение към Слънцето - да го разбира и обича. Учителят започна с „Изгревите на Слънцето". Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее зората и светлините се преливат една в друга, докато дойде мигът на Изгрева. Правилото гласи: „Хвани Първия Лъч на Изгряващото слънце". - Тук има Идея, тук има Идеал". Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема.
към текста >>

32. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол.
Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
към текста >>

33. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе.
е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации. След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков.
към текста >>

34. 13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика.
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика. Върху небесната сфера тя образува кръг, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки. Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата.
към текста >>

35. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

Галилей Величков

За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня.
Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки.
към текста >>

36. І.18. БЪЛГАРИЯ

На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град.
Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
към текста >>

37. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Галилей Величков

- Имах гости от далечния изток!
Отвори прозореца и ме попита: - Записахте ли нещо?! - Не! - отговорих смутено. Тези мотиви са неуловими! А какъв странен текст! - Имах гости от далечния изток! - продължи УЧИТЕЛЯ - поискаха да им посвиря и попея. Трябваше да изсвиря понятни за културата им музикални мотиви и да пея на родния им език!... Прозорецът се затвори... Далечни гости от още по-далечни светове!
към текста >>

38. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Летопис Вергилий Кръстев

Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това, от запад към изток.
Учителят бе вглъбен в себе си. След обяд ние се приготвихме, за да тръгнем за София. Учителят отново проговори: „Как ще се разреши кармата на народите? Много просто. Невидимият свят има начини да разреши този въпрос. Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това, от запад към изток. Това велико преселение на народите първо ще стане в Невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току - виж, че след 45 години като израснат тези поколения ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така природата разрешава този въпрос първо в семейството.
към текста >>

39. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада.
до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя.
към текста >>

40. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители.
Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви.
към текста >>

„Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот.
Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно.
към текста >>

41. 6.25. Змията ментора

Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна.
Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г.
към текста >>

42. 6.35. Mладежките събори

Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и Толстой на Изток са предвестници на Новото Учение.
Прочетох писмото на Учителя, който така лъчезарно се усмихна: „Те разноските по пощата струват повече, отколкото да си купи от там панталон. По-хубаво е да си намери там панталон". Написах му писмо и след време се завърна от Лондон с бял панталон от бял английски шевиот. И такива неща имаше при Учителя. Той изнесе реферат на тема: „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и Толстой на Изток са предвестници на Новото Учение. След няколко часа Учителят взе думата и отговори на всички повдигнати въпроси. Той каза: „Новото Учение ще разтопи света! " Ето, така се реши въпросът с теософите на Запад и толстоистите на Изток. Симеон Симеонов. Играеше голяма роля в музикалния живот на братството, особено в началните години, при организирането на музикалните прояви.
към текста >>

" Ето, така се реши въпросът с теософите на Запад и толстоистите на Изток.
И такива неща имаше при Учителя. Той изнесе реферат на тема: „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и Толстой на Изток са предвестници на Новото Учение. След няколко часа Учителят взе думата и отговори на всички повдигнати въпроси. Той каза: „Новото Учение ще разтопи света! " Ето, така се реши въпросът с теософите на Запад и толстоистите на Изток. Симеон Симеонов. Играеше голяма роля в музикалния живот на братството, особено в началните години, при организирането на музикалните прояви. Когато се правеше салона на ул. „Оборище" 14 беше много активен, буен и имаше големи амбиции. Той играеше голяма роля във външната страна, в организацията на братството.
към текста >>

43. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад.
След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество? Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите?
към текста >>

44. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток.
Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности. Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума. Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят.
към текста >>

45. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др.
Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка.
към текста >>

Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации.
Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество. Разбра по дух, че това е Послание.
към текста >>

46. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа.
Той не дойде да създаде една религия, защото има много религии на земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира Своите ученици с любовния магнетизъм, а те от своя страна да намагнетизират цялото човечество". Така говори само посветеният. Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа. Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля. По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството.
към текста >>

47. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока.
Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока. Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм. За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение. Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство.
към текста >>

48. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

И тя е, която сега държи връзката между Изтока и Запада.
Той не носи връзки и взе, че тази връзка я подари на мене. И какво беше моето учудване, когато видях как едно малко действие от Него, какво силно влияние упражни върху мен в далечното бъдеще. За мен Франция е една от най-либералните страни в света. С нея не може да се сравни никоя държава. В международната политика играе ролята на медиатор. И тя е, която сега държи връзката между Изтока и Запада. В тяхната история, ако проследим ще видим, че те са петелът, който пее в зората на всяка култура. За мен бе естествено, когато българите - богомили са изгонени от България, да намират добър прием във Франция под името албигойци. Във Франция са представени трите школи: Лявото посвещение и Дясното посвещение. Но там се намира и Космичното течение. Тези три центъра съществуват там.
към текста >>

49. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Това бяха някои от сестрите, които ги назовавахме „слънчогледите" понеже само слънчогледите стоят обърнати към слънцето и си обръщат главите по посока на движението на слънцето, от изток на запад.
Разговарям със събеседник, но не виждам нито образа му, нито него, но имах чувството, че говоря на една голяма аудитория. Стигнах на Изгрева и се завъртях и се огледах да не би други посетители да има при него, което означаваше, че той е зает и трябва да изчакам своят ред. Понякога той се затваряше и не приемаше гости и посетители. Тогава Учителят имаше своя работа - това го знаехме и затова "бяхме предпазливи, особено онези, които знаеха това. Но винаги се случваше, че денонощно имаше някой, който се въртеше около двора и пред прозореца на приемната му. Това бяха някои от сестрите, които ги назовавахме „слънчогледите" понеже само слънчогледите стоят обърнати към слънцето и си обръщат главите по посока на движението на слънцето, от изток на запад. Та случаят тук беше същият. Тези сестри стоят цял ден там, въртят се и гледат да зърнат Учителя. И да не стане много досадно задължението им на „слънчогледи" Учителят им даваше от време на време по някоя задача или да посрещат някой гост, или да го нагостят, или да го изпратят, също и да напишат някое писмо на посетителите от провинцията. Точно в този ден се случи, че от „слънчогледите" нямаше никой, защото понякога имах „престрелка" с тях. Спираха ме и ме запитваха къде отивам, защо отивам и искаха да ме спрат.
към текста >>

50. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

По онова време имаше много окултни течения у нас, както от Изтока, така и от Запада и техните представители бяха между нас.
Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното". В младите си години Учителят е на гости в провинцията. С приятели той е на гости и на екскурзия в днешната гара Септември. Около него са неколцина, които се подвизават в духовния път. По онова време имаше много окултни течения у нас, както от Изтока, така и от Запада и техните представители бяха между нас. Разговорът на приятелите с Учителя е свободен и се заговорват какво ще стане след войните, т.е. 1920 г. и как ще се развие съдбата на България. Учителят Дънов им казал: „Искате ли да ви кажа как ще се развият събитията в България до края на века? Мога да ви кажа, но при условие ако запазите дискретност и никога никаква дума на никого.
към текста >>

51. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано.
Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната. Голяма част от учениците биваха съблазнявани по най-различен начин от света и едни напуснаха и търсиха добро професионално и обществено положение. Други се ожениха за жени от света или се омъжиха и напуснаха Братството като идваха от време на време, за да поемат чист въздух и понякога от тях чувахме такива изповеди от личният им живот, че ни настръхваха косите. Някои от тях търсеха помощта на Учителя и я получаваха. Това бяха души, които се бяха докоснали до Бога и Учителят не беше безразличен към тях. Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано. Тук отклонението бе идеологически и те прокарваха чужди влияния и постановки в Школата. Освен това изведнъж се пръкнаха и израснаха личности, които искаха да стават ръководители на разни групи и отклоняваха ученици от Школата на Учителя. За тези групи в Школата съм говорила, те бяха спиритисти, бяха силни личности, които отклоняваха учениците по различни посоки. Така че атаката срещу Школата беше както отвън, така и от вътре. А да не говорим за това, че много приятели залитнаха по разни политически течения - едни бяха социалисти, други комунисти, републиканци и какви ли не още.
към текста >>

52. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток.
После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен". Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток. Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен. Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята!
към текста >>

53. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ".
Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса".
към текста >>

54. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

А колко пък окултна литература бе преведена от изтока и от запада, за нея да не говорим, Така че никой роден в България по това време не може да се оправдава, че не е имал условия и възможност да се срещне със Словото на Учителя, което също се печаташе.
Когато прочетох пасажа на Учителя, той се усмихна така лъчезарно, показвайки че общочовешкото знание е едно и че изворът на знанието е също един, а различни са хората и различни са местата от където се черпи това знание. А това беше норвежки писател популярен у нас. Да не смятате, че българското общество е било затворено тогава? Ако проверите колко чужда литература е преведена на български от 1900-1944 г. направо ще се засрамите от невежеството си. А колко пък окултна литература бе преведена от изтока и от запада, за нея да не говорим, Така че никой роден в България по това време не може да се оправдава, че не е имал условия и възможност да се срещне със Словото на Учителя, което също се печаташе. И българския народ не може да се оправдава, че не е видял, че не е чул и не се е срещнал с Учителя. Защото ние бяхме родени чрез този народ и бяхме при Учителя.
към текста >>

55. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата".
Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече.
към текста >>

56. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

„Небето прошарено с облаци малки на изток.
Публикуваме го, за да не се загуби и да имате представа от резюмето. Всичко вътре е точно. А непечатаната беседа има и редакторска намеса на Паша Теодорова. Към резюмето има разговор на Учителя и с една екскурзия на Витоша, която също публикуваме по същите причини. ЖИВОТЪТ НА ЛЮБОВТА Беседа на Учителя, държана на Молитвения връх (Рилските езера), 21 юни, 1942 г., 4 часа и 45 мин. сутринта. „Небето прошарено с облаци малки на изток. Слънцето изгря над облак, слаб вятър. Времето тихо. Евангелие от Иоанна 10 глава. „В живота големите работи се смаляват, а малките - растат. Когато човек помисли, че е голям, той трябва да се смали вече.
към текста >>

57. 209. БОЯН БОЕВ

Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето.
Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето. Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо.
към текста >>

58. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи.
Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа.
към текста >>

59. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

Учителството е най-доброто занятие за жената." И като се обърна на изток отправи поглед в далечината, привлече и моя поглед на там и ми се струва, както по-късно разбрах, че тогава, именно, Той избра новото село, в което отидох в предстоящата година и в което стоях 17 години.
То беше миг, свещен миг! След малко се успокоих и Му разказах за това, за което бях дошла в София. Разказах Му за срещата със мис Торанс, за условията, за това, че искам да уча нещо повече и пр., но че не чувствувах влечение към тази професия, не Му казах. Той обаче веднага отсече: „Не, не, рекох, ти нищо няма да научиш от там, само ще загрубееш! Иди си на село Учителю. Учителството е най-доброто занятие за жената." И като се обърна на изток отправи поглед в далечината, привлече и моя поглед на там и ми се струва, както по-късно разбрах, че тогава, именно, Той избра новото село, в което отидох в предстоящата година и в което стоях 17 години. После ми подаде ръката си и се отдалечи. Аз отидох при другарките си, разказах им всичко 18 развълнувана и възхитена-и след малко си тръгнахме. Олга не намери за нужно да отиде при Него. Вървяхме към града по лявата пътечка край града, успоредна на шосето. Вървяхме и приказвахме за Него, разбира се.
към текста >>

60. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

Изтока се багри в розово.
Седнали са с групичката да ни чакат. Сядаме и ние да починем. Блестящи звезди, тъмни силуети. Леко, сребристо зазоряване. Една чучулига се издигна над нас и запя. Изтока се багри в розово. Учителят говори тихичко. Продължаваме по сипеите. Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка.
към текста >>

Изтока е красив със своите розововиолетови багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството.
Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка. Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази точка, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея. Ние се нареждаме край Него. Изтока е красив със своите розововиолетови багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството. След него два, три, четири... Светлото око трепти от радост и буди радост в нас. Ние започваме молитва, а то се издига, издига пред нашите възхитени очи и бърза да обгърне с лъчите си всичко и всички, да ги поздрави, да ги целуне, да ги зарадва и ободри. Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час. „Светлината разкрива славата на деня, а тъмнината - величието на нощта", каза Учителят тихо и продължихме нагоре. Сега разбрах какво беше онова, което дирех да назова, което чувствувах, особеното, което ме вълнуваше в нощта - нейното величие.
към текста >>

61. 73. НА МУСАЛА

Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина.
В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите. Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна. Ние сме заловени по нея на верига. Още малко усилие и ще бъде увенчан подвига ни с невъобразими красоти и радост. Да, за мене - човека от меката, топла и безопасна равнина, това беше подвиг.
към текста >>

Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето.
Да се отдадеш на първите си усещания, на първите си впечатления. Всички се нареждаме на източния бряг на върха. Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи.
към текста >>

" Изтокът светлее, розовее, червенее.
Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон.
към текста >>

Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи.
Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш.
към текста >>

62. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Утрото пристъпва бавно, защото изтока от дето ще дойде светлината е забулен от тъмнозелен връх.
Отвред ни обгръщат масивни върхове със заоблена мека линия. Някои още са облечени в клек и са тъмнозелени, други са оголени и сребреят в утринната дрезгавина. На места се белее сняг като прострени бели чаршафи на слънце. Гледаш в почуда широко отворени очи, вдъхваш лекия, но резлив въздух и не ставаш. Много е още студено. Утрото пристъпва бавно, защото изтока от дето ще дойде светлината е забулен от тъмнозелен връх. Ти лежиш с широко отворени очи, гледаш, мислиш, чудиш се. Дрезгавината полека-лека се разпилява, върховете, които те потискат сякаш се отдалечават, стават по-светли, по-приветливи, добиват сякаш друг вид. Шумът от бумтенето на потока, който се влива в езерото е същия, монотонен, особено някакъв, който нарушава иначе мистичната тишина. Бухти и бухти. Сякаш е до главата ти, до ушите ти.
към текста >>

Изтокът светлее.
С Бога?... Какво знаем ние, малките, за Него? Гледаш Го човек като човек! Седнал редом с нас в студената утрин, наметнат с шал. А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее. Хоризонтът почва да се багри. Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми. Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над нас е лазур, а под нас - океан, вълни - мъгли. Или пък долу картината е ясна, а над нас са облаци.
към текста >>

63. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче.
Имах една вътрешна непоколебима вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата! " А фелдфебелът гледа небето и се подсмихва, сигурно си дума на ума: „Капитанът се изложи, в това ясно време нито дъжд ще вали, нито дявол". Караулджиите са бързоходци и навярно след 30-40 минути са били вече на мястото на молебена. Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче. Иначе небето си е ясно, слънцето си блести и няма никакво намерение да вали. Това беше към края на юли месец - имаше 2-3 месеца суша. Аз на молебена не ходих. Още след 15-20 минути, като излязох пак, гледам небето към тия две села се затъмнило и небето покрито с тежки дъждоносни облаци. Не минаха и десетина минути, завали и при нас.
към текста >>

64. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде". Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването.
към текста >>

65. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало.
на сестра му син. Хаос и напрежение в дома. За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват. Аз попаднах в този организиран хаос. Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан. Грешка няма. Аз това го проверих чрез живота си с него пък питах и Учителя. Той беше много волеви, много опасен и много труден за съжителство. Понякога очите му се отваряха и аз в тях виждах цяло сияние в червено оцветяване, минаващо в червен огън, който гореше, бушуваше и всичко изгаряше по пътя си.
към текста >>

66. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето.
След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей. След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави Библията в стаята си. Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто. Този изгрев остана за векове в съзнанието ми, незабравим и незаличим. Когато излезнахме на поляната около Учителя се събраха приятели и всички питаха: „Нали прекратихте беседите? " Учителят не отговори. Аз бях безкрайно благодарна, че за мене Учителят изнесе тази беседа.
към текста >>

67. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА През целият си живот останах сама, макар че,минах през брака, но нямахме деца, но имах чудесни родители. Около мен имаше много хора от братството,които в онази епоха бяха възторжени, с широки усмивки и обятия, можеха да подслонят всеки и да утешат обезсърчените. Външно бях устроена така, че трудно бях контактна. Чудех се защо. По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си. Аз бях дошла в България заради Школата на Учителя. Бях работник на Школата. Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово". И наистина аз имах онази склонност да преписвам и да разпространявам Божието Слово на Учителя.
към текста >>

68. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Мърчаево (на западната страна на Витоша) и оттам ще изходим цяла Витоша надлъжно от запад към изток по билото и по южните й склонове, за да излезем към с.
Боев Изгрев, 28.V. 1933 година Любезна сестро, Като получите настоящото писмо, веднага елате. Учителят каза, че към 3 юли ще направим няколкодневна екскурзия на Витоша. Ще отидем през Княжево и с. Владая в с. Мърчаево (на западната страна на Витоша) и оттам ще изходим цяла Витоша надлъжно от запад към изток по билото и по южните й склонове, за да излезем към с. Бистрица може би. Ще има и няколко магарета с нас за някои по-важни работи: някои общи продукти, братските чайници и пр. А инак всеки ще си носи раницата на гърба с някое платнище или одеало. Ще спим на открито, дето замръкнем. После друго.
към текста >>

Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат.
Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага.
към текста >>

69. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към Божественото.
6 и 30 часа. Вие ще създадете формите, истинските форми, идеалните форми. Разумните форми са последните, които ще останат. Ние създадохме всичко. Привлечете всички и ги изменете. Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към Божественото. 6 часа и 30 мин. Безкористие. Да привлечете хората, да ви обикнат. Все по една свещ да имате, повече от това не трябва. 7 часа. Работа, работа работа.
към текста >>

70. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега.
при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде.
към текста >>

71. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос? " „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд.
към текста >>

72. 19. ТЕОСОФИТЕ

основават орден „Звездата на изток" с ръководител Кришна Мурти.
19. ТЕОСОФИТЕ Ръководителите на теософското общество на 11.1.1911 г. основават орден „Звездата на изток" с ръководител Кришна Мурти. Елена Блаватска, Ледбитер, Ани Безант и други в разстояние на десетки години издават подходяща литература като непрекъснато тръбят, че е близко времето за явяването между хората на Мировия Учител. По-късно бе обявен за Миров Учител Кришна Мурти (Алционе), роден на 25.V.1895 г. е Маданапали на шосето Мадрас-Бандалур-Индия. На 14- годишна възраст той е написал „При нозете на Учителя", която претърпява много издания. На 24.XII.1925 г.
към текста >>

73. 22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ

За нея лично Учителят бе ми казал: „Ако не беше тръгнал Хитлер на изток към Русия по друг начин щяха да се развият нещата.
Тогава Учителят се обръща към Боев: „Хайде да пием един чай! " И след малко обяснява: „Сега имахме среща. Ти видя един адепт от далечна Индия, който отива в Европа да подготви и съдействува за благоприятните сили, които да помогнат на Европа за голямата война, която иде". А през 1939 г. почна войната. За нея лично Учителят бе ми казал: „Ако не беше тръгнал Хитлер на изток към Русия по друг начин щяха да се развият нещата. Ако беше тръгнал към Англия, събитията в Европа щяха да протекат по друг път. " Вероятно в записките на Боян Боев ще намерите трите изречения и трите формули на Учителя с адепта.
към текста >>

74. 35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА

Надежда Георгиева Кьосева

Аз се къпех тогава в Дунава и точно наблюдавах как прелитаха самолети и се отправяха на изток.
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА Беше 22 юни 1941 г. и Германия нападна Съветска Русия. Аз се къпех тогава в Дунава и точно наблюдавах как прелитаха самолети и се отправяха на изток. След два месеца се върнах на Изгрева. Ние бяхме смутени, изплашени и всички искахме да питаме Учителя как ще се развият сегашните събития и за нас. Учителят по това време беше на полянката и приятелите Го бяха заобиколили и Го питат: „Какво ще стане, Учителю, с войната и кой ще бъде победител? " Учителят мълчи. След малко каза: „Вас сега ви занимава този въпрос: Какво ще стане с голямата война и кой ще победи?
към текста >>

И така Англия го подлъга и го насочи на изток.
Той всичко обърка като пристав на Бога, защото не изпълни нареждането Му. И той ще отговаря за това". Ние бяхме свидетели как се объркаха нещата, защото преди това Хитлер и Сталин сключиха пакт за ненападение и това отваряше път на Хитлер за война срещу Англия. Но след това се случи най-неочакваното. Англия изпрати Чембърлейн при Хитлер и те сключиха спогодба като Англия се съгласи без война Хитлер да погълне Чехословакия. И така Англия го подлъга и го насочи на изток. Аз бях по това време на Изгрева и когато съобщиха това на Учителя, Той започна да се разхожда на поляната и говореше: „Ама умни са, много са умни тези англичани и това не може да им се отрече и никой не може да им оспори това. С този акт те преместиха лоста и войната се премести вече на изток". И ние доживяхме да видим и се убедим в това. Когато Хитлер започна акция срещу евреите и започна да ги гори в газови камери, Учителят беше много разтревожен. Срещна ме и каза: „Тази жестокост, която става към евреите, ще бъде карма на германците.
към текста >>

С този акт те преместиха лоста и войната се премести вече на изток".
Ние бяхме свидетели как се объркаха нещата, защото преди това Хитлер и Сталин сключиха пакт за ненападение и това отваряше път на Хитлер за война срещу Англия. Но след това се случи най-неочакваното. Англия изпрати Чембърлейн при Хитлер и те сключиха спогодба като Англия се съгласи без война Хитлер да погълне Чехословакия. И така Англия го подлъга и го насочи на изток. Аз бях по това време на Изгрева и когато съобщиха това на Учителя, Той започна да се разхожда на поляната и говореше: „Ама умни са, много са умни тези англичани и това не може да им се отрече и никой не може да им оспори това. С този акт те преместиха лоста и войната се премести вече на изток". И ние доживяхме да видим и се убедим в това. Когато Хитлер започна акция срещу евреите и започна да ги гори в газови камери, Учителят беше много разтревожен. Срещна ме и каза: „Тази жестокост, която става към евреите, ще бъде карма на германците. Напиши една мелодия за мъките и страданията на евреите! " Аз я имах темата на мелодията в себе си.
към текста >>

С тази война на изток германците попречиха на Школата на Учителя, защото войната ограничи условията за духовен живот в България.
Почнах да я пиша, но не я завърших. Както винаги. Учителят не беше съгласен и не поддържаше онази кампания, която започнаха германците срещу Русия. Те Му попречиха за Школата. За четвърти път се открива тази Школа в Европа и се закрива. С тази война на изток германците попречиха на Школата на Учителя, защото войната ограничи условията за духовен живот в България. А освен това последваха съвсем други драматични събития, които Небето трябваше да вземе в отговор на това, да накаже онзи пристав на Бога, който не изпълни, а проведе обратни решения. Ние бяхме свидетели на всичко това. Германия загуби войната, а СССР дойде в България и комунистите дойдоха на власт. Имаше и други приятели, които присъствуваха и бяха свидетели на други изказвания на Учителя и бяха действуващи лица при развитие на политическите събития в България и в света. Всеки един от нас присъствуваше в строго определен момент и в строго определено място на дадено събитие.
към текста >>

75. 14. ИЗГРЕВЪТ

Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета.
От лявата страна на стената имаше черна училищна дъска за чертежите и темите, които задаваше и пишеше през време на Школата. Три в сряда, петък и неделя. Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др. Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета. С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка. Първо в една малка веранда и после в стаята.
към текста >>

76. 4. СЪНИЩА

Жеко Вълканов

Оттам като брои определено число крачки и след това се обърне на изток и повърви малко, ще намери ножчето.
С това ножче той дялал някаква дъска. Това било когато вече са били в Русе. Тази дъска била изцапана с вар и той не можел да я гледа тъй изцапана и решил да я издяла. Добре, но като дялал изтървал ножчето и не можал да го намери. Вечерта сънувал, че майка му му казва, че ножчето ще го намери като върви край стената от мястото където се допират стените на двата апартамента - техния и тоя на съседите. Оттам като брои определено число крачки и след това се обърне на изток и повърви малко, ще намери ножчето. И така като изпълнили съвета на майката намерили ножчето. Подобни сънища имал и друг път. Заблудата му идвала от това, че искал всички сънища да се изпълняват 100 %, но не можело да бъде така. Ето още нещо, което ни разказа Тройчка. Съпруга съм на Жеко Куманов Вълканов.
към текста >>

77. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

" Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих.
" И край, и свърши. Отивам отново при Учителя. Беше петък. Учителят слиза по стълбата с Библията в ръка за Младежкия клас. Казвам: „Учителю, Георги си замина! " Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих. Връщам се аз отново, а Учителят си влезе в салона. У дома децата спят. Девер ми Иван, той е на Младежкия клас. Децата ми Илия и Недялка бяха малки. Те в първи и четвърти клас ли бяха.
към текста >>

Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам!
„Пусто, пясък, една скала. разказва той, няма живот вътре. Като оградено". После аз го наблюдавах. Той, като да си замине, дишаше тежко така. Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам! " „И те, казва, веднага отвориха и напуснаха." И аз докато се върна вкъщи, той се връща към живота. Кажи ми сега как да не вярваш? Борбата значи е била цяла нощ. Сутринта като съм му направила тази баня и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние. Отивам отново при Учителя и му казвам: „Учителю, проби се, какво да правим сега по-нататък?
към текста >>

78. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Имаше гръмотевици и когато се светкаше, само тогава виждах, че държа посока на изток.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ Така не след много ми се даде следната опитности: Сънувах, че вървя в една бурна нощ, без да зная посоката, към където отивам. Имаше гръмотевици и когато се светкаше, само тогава виждах, че държа посока на изток. Като вървях към мене се зададе човек с едно особено наметало, изпускащ от себе си светлина, като светулки, които осветяваха пътя ми. Той се спря и ми каза: „Сестра, аз съм вашият ръководител. Искам да ви представя един от миналите ви животи". Тръгнахме заедно. Стигнахме пред пътните врати на някаква сграда.
към текста >>

79. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Салонът имаше откъм изток три трикрилни прозореца, а на юг беше вратата със стъкла, тъй че осветлението на салона беше много добро.
Той събираше около 60 - 70 души. В средата на салона имаше пътека, отстрана бяха наредени столовете. В дъното на салона имаше голям портрет на Учителя на стената, а в страна отдясно портрет на Христа. Тия два портрета бяха копия на портрети рисувани от известната художничка Цветана Щилянова. От лявата страна на стената имаше френологическа карта в рамка отпечатана от брат Никола Каишев. Салонът имаше откъм изток три трикрилни прозореца, а на юг беше вратата със стъкла, тъй че осветлението на салона беше много добро. Освен, че беше добре осветен, той беше боядисан в бяло (варосан), столовете обикновени, но удобни за сядане. На стените имаше още няколко картини с библейско съдържание, библиотечен шкаф, бюфет и голяма печка за отопление. Под портрета на Учителя имаше хубав, тапициран стол в синьо и масичка пред него. До нея се изправяше този, който четеше беседата или лекцията. В тоя край на салона имаше и хубаво пиано, на което можеше да свири тоя, който умее да свири братски или Учителски песни.
към текста >>

80. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Любезни, г-н Ватев, Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи.
Отец е Виделина и в Него няма тъмнина, Очистете сърцето си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов София, 4.Х. 1906 г. Любезни, г-н Ватев, Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи. Това да направи и към 12 часа. Това да прави през ден, докато почувствува олекчение. Вам ви трябва послушание, повече търпение и въздържание. В плътта, человек винаги е изложен на страдания. За да се избави, Божествената Любов трябва да му е ръководител.
към текста >>

81. 5. ПЕТЪР ТЕРЗИСТОЕВ

Люба Стойкова

От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони.
5. ПЕТЪР ТЕРЗИСТОЕВ Брат Петър Терзистоев от известно време беше болен, повече от времето прекарваше в легло. Беше лято и след завръщането ми от езерата, както обикновено останах за известно време при сестра ми. Преди да си тръгна за Варна сънувам, че съм се запътила към една голяма гара. На перона нямаше никой, освен брат Петър Терзистоев и с. Нанка Терзистоева. От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони. Влакът внезапно спря. Брат Петър се качи в него, а Нанка остана. В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта. Мина един ден още и на другия ден потеглих за Варна. Пристигнах вечерта.
към текста >>

82. 3. Ръководителят

Мария Младенова

От „Куш-бунар" на изток, края на скалите към пропастта имаше малко водопадче.
След няколко дни, също на разсъмване към 3 ч. през нощта идва при мене (астрално) и почва да ми говори и внушава неговите желания и амбиции, че той е „нещо". Почнах да му опонирам, да се карам с него. Казвам му, че на мене не може да влияе, че съм силна и го отблъсквам, че зная кой е. Това беше полусън-полубудна и се събуждам съвсем. От „Куш-бунар" на изток, края на скалите към пропастта имаше малко водопадче. Там отивахме всеки ден по обед към 11 ч. да се къпем. Беше дошъл и мъжът ми с нас. Той носеше карабина и стреля във висините по един орел, но не го достигна. При къпането на братята моят мъж без малко щял да падне в пропастта, успява да се задържи, наранява само кутрето на крака си.
към текста >>

83. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали.
към текста >>

84. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде.
Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея. Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях. Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо. Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА! Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде. На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане? “ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет.
към текста >>

Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток.
За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа. Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България.
към текста >>

Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението.
Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната. Всички ще се подчинят. Тези неща са предсказани отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново. Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

Тази война е отражение на войната от Далечния изток.
Всички ще се подчинят. Тези неща са предсказани отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново. Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори.
към текста >>

Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се отскубват.
Япония е далеч и тя работи за себе си. Тя мъчно може да има връзка с Германия и как може да й помогне, за да победи? Те (воюващите) трябва да дойдат по-скоро до споразумение. Един германец ми казваше във връзка с новите оръжия, че имат много силни изобретения, обаче за крайния момент имат едно най-силно оръжие - бялото знаме. Войната вече няма смисъл - с бой нищо не ще се постигне, а трябва споразумения. Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се отскубват. Е, добре, това отскубване, което правят всеки военен най-добре го разбира добро ли е? В Германия има две течения - едно за Русия, друго за разбирателство с Англия, кое ще надделее е въпросът. Във случай Германия няма да се пожертвува за Хитлер. Най-сетне, в крайния момент военните там ще решат. Злото няма да оправи света, а доброто.
към текста >>

85. 1. Заселници на Изгрева

През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха.
Г.Д.: Не, тогава нямахме разговор с Него, защото бяхме там, но ходихме по някаква работа в града с една позната. Бяхме за няколко дни само и спяхме на поляната. Носехме си завивки. Времето беше топло през пролетта. Мина лятото и зимата. През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха. Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших.
към текста >>

86. 7. Закупуване на братско място във Варна

“ И в това време гледаме един на изток излезе с пушка на рамо.
И както си вървяхме, обърнахме се така, гледам Варна, морето, корабите. И в едно състояние така вдъхновено изрекох следното: „Васко“, тъй го наричаха, Васил Ставрев се казваше той. „Васко, тука да има едно място да се продава, ще го купя“. И той спря се и ме запита:“ Защо ти е бе, Жоре“, той ми викаше Жоре. „Абе, ще го купя и ще го подаря на варненското братство за братско място.“ „А, хайде де! “ И в това време гледаме един на изток излезе с пушка на рамо. Той би пазача на лозята и Васко казва: „Ето бай Антон идва, пазача на лозята, ще го питаме, има ли тука някое място да се продава.“ И като дойде бай Антон, запозна ме той и казва: „Абе, бай Антоне, тука да се продава някое място? “ „Туй място, на което седите се продава.“ В.К.: На което стоите. Г.Д.: На което седим, да. „Ами тогава, питай ги пак, а пък ние другата неделя пак ще дойдем и ще ни кажеш. Питай колко искат и продават ли го“.
към текста >>

87. 10.Огради с бодлива тел

Именно за туй сега в първите години Учителят е дал идеята на един наш брат да купи туй място от гората, от шосето, долу до линията и на изток, където имаше една тухлена фабрика на Виларов.
По-кьсно може би? Г.Д.: Някои по-късно пък може след Учителя да са ги оградили. Но първите години ги смениха всичките телове и бяха останали разградени. В.К.: Да, това не го знаех. Г.Д.: От началото бяха само малки градинки, всичко да бъде разградено, всичко да бъде общо, колективно. Именно за туй сега в първите години Учителят е дал идеята на един наш брат да купи туй място от гората, от шосето, долу до линията и на изток, където имаше една тухлена фабрика на Виларов. До там, туй място голямо да се закупи и да се направи план, така градоустройствен по проект на Учителя. Обаче брата когото Учителят помоли, което Му казва, ако може той да купи туй място, той отказа да го купи. В.К.: Кой беше този? Г.Д.: Той беше... В.К.: Котев ли? Г.Д.: Не Котев, той беше един брат Коста Русев, на Богомил Малджиев зет.
към текста >>

88. 18. Какво идва върху света

В.К.: Аз съм чувал едно изказване на Учителя, в което казва така: „В бъдеще Русия ще се ангажира с една дълга войн на изток“.
Ще дойдат нови болести, холера, епидемии, ще мрат като мухи. Ще бъде унищожение на голяма част от човечеството. Той казва след 100 години като се почне от 1940 г. 100 години, това се пада 2040 година. До тогава 1/3 от тази раса ще остане. В.К.: Аз съм чувал едно изказване на Учителя, в което казва така: „В бъдеще Русия ще се ангажира с една дълга войн на изток“. Г.Д.: Да-а-а. В.К.: Сега в момента е ангажирана. Г.Д.: Д-а-а В.К.: Да не би след време именно това да доведе този конфликт между черната и бялата раса? Г.Д.: В тези години, в разговори, между които Учителят на групи с приятели слушахме изказванията и задаването на въпроси, Учителят каза така: „Виждате ли какво става по света? Аз запалих земята от четирите краища“ и замахна с ръка, каза: „Да гори“.
към текста >>

Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток .
Да. В.К.: Значи рано или късно те ще се споразумеят? Г.Д.: Значи Америка и Русия са любимки, казва Учителя и рано или късно ще си подадат ръка и ще оправят света под една идея, идея за Бога. В.К.: Аз понеже съм чувал от друго място, че те понеже нали на север кармически граничат, там при Камчатка и ги разделя една ивица от два километра, то те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Г.Д.: Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток . Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка - материалното. Америка е богата иначе и като земеделска страна и материално. Едната ще дава идейната страна, другата ще дава материалното, материалните блага. В.К.: Ти разказваше вчера, че Америка има кредит още за 100 години, така ли? Г.Д.: А, да, на Америка се дават отгоре още 100 години да бъде силна над всички народи.
към текста >>

Г.Д.: Първата комуна, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега.
Г.Д.: Не съм. В.К.: Не си. Ти беше дошъл по- късно. Комуните бяха преминали. Но ти си слушал различни разкази от комуните защо не успяха? Г.Д.: Първата комуна, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега. Там първи са направили комуна анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една комуна. Те са работили своята си земя. След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели.
към текста >>

89. 20. Бомбандировката, която бе отменена

Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния.
20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв? “ В.К.: Текло ли ви е от порите кръв? Г.Д.: Виж какво нещо е, но кой може да го направи това?
към текста >>

90. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2.
От спомените на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване. При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4.
към текста >>

Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3.
сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г.
към текста >>

91. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене.
Даутлий, сега гр. Каблешково, но когато убиха баща ми на фронта при Тутракан през 1916 г., майка ми реши, че е най-добре да идем да живеем в с. Габерово, където живееше сестра й - леля ми Комня и свако ми Слави Тодоров. Свако ми беше майстор-зидар както и баща ми. И тъй купиха едно дворно място с една плевня. Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене. В тая къща съм се запомнил от дете до 1932 г. когато реших да замина и да живея в София. Както казах преди, баща ми е убит при Тутракан 1916 г. Тогава сме воювали с руснаците и румънците. Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия.
към текста >>

92. 40. Баба Гунка

Гради Колев Минчв

А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето.
Аз й препоръчах от 22.март до 22.септември всяка заран да става преди изгрев слънце и да посреща изгрева, обаче да мига едновременно, да приема слънчевите лъчи и да приижда кръв в очите й. Като се вдигне слънцето една педя да престане, защото не е полезно за очите да се гледа повече слънцето. Значи полезно е да се гледа докато излезе една педя и след това вече да се отдръпне.“ „И аз“, каза, „като го прочетох много се зарадвах. А пък това беше през февруари ли, март ли. Наближаваше значи 22.март“. А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
към текста >>

93. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Същата група бе в западната страна на клуба, обърната с очите на изток.
Към декларацията на Елиезер Коен се присъединиха следните лица, а именно: Стефан Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делийски, Райна Генчова Делийска, Христо Миндов, Тодор Пецанков (гледача), Колю Келифареца, Таню Георгиев Митов, Тилко Г. Тилев, Георги Райков, Колю Драгнев, Йордан Георгиев, М. Методиев, Тинка Василева, Иван и Тодор Михайлови Василеви, Руска Иванова Василева. Групата се раздели на две както следва: Първата водена от брат Антов, която не се отказа от Братството и не се отказа и от комунизма, като ще продължава да работи за него - респ. Отечествения фронт за прокарване на платформата му. Същата група бе в западната страна на клуба, обърната с очите на изток. Втората, водена от Елиезер Коен, се отказа от Братството като заяви, че ще образуват отделна група, без дъновистите. Брат Антов възрази, че тази група ще бъде терористична и не е съгласен да има такава. Анкеторът - Серафим Георгиев - председател на Vl-ти район на Р.П (к) заяви, че са достатъчни обясненията, затова ще трябва да ви се съобщи становището на партията по отношение на вашата група, както следва: РЕШЕНИЕ Разтуря се групата на Р.П. (к) в кв. Изгрева, като крайно недейна, неотговаряща на установените условия.
към текста >>

94. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока.
По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата.
към текста >>

Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад.
И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата. И затова някой път нашите приятели бяха проводници на идеи и знание от Черната Ложа, къде съзнато, къде неосъзнато.
към текста >>

Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад.
Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата. Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад. Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв. Ние имахме Словото му, имахме опитностите на учениците с Учителя. Оставаше да проучим Словото Му и да проумеем какво представляват опитностите на учениците в Школата с Учителя.
към текста >>

95. 21. Евакуация в Трявна

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В източната страна на Бивака тръгват от реката на изток нагоре, нагоре, нагоре и стигат някъде нагоре до къде и аз не знам, но доста на високо, може би там където е така наречената цветна поляна.
Бай Иван се приготвя и тръгват. Пеша от Изгрева, отиват в Симеоново, от Симеоново се изкачват нагоре, но не по посока на Бивака Ел Шадай, както го знаят. По времето когато аз бях на Изгрева никой не му викаше на Бивака Ел Шадай, всеки му викаше Бивака. Беше известен още с географското си име „Железни врата“. Но така говорехме. В източната страна на Бивака тръгват от реката на изток нагоре, нагоре, нагоре и стигат някъде нагоре до къде и аз не знам, но доста на високо, може би там където е така наречената цветна поляна. В зимата, в големия сняг, двамата само вървят и мълчат. Учителят мълчи и бай Иван мълчи. И когато стигат вече на определена височина Учителят се спира и се обръща към бай Иван: „Ти сега ще отидеш в Трявна при твоя приятел“. Бай Иван му казва: „Аз нямам приятел в Трявна“. „Не, ти имаш един приятел в Трявна“.
към текста >>

96. 29. Цочо Диков - Ракитски

Имал лаборатория под Изгрева, близо до „Цариградско шосе“ в тоя квартал,който знаем като квартал „Изток“, това е отсечката между Дървенишкото и Цариградското шосета.
С него бяхме съседи, живеехме наблизо. Беше нисък на ръст, с бяла коса и с брадичка. Ходеше обикновено с една раничка на гърба, малка и с нея отиваше на пазара, слага колкото може да носи продукти и се прибира и в ръката му имаше винаги една малка тояжка във формата на бастун, но не бастун, а тояжка. Той е бил дълги години лаборант при професор Консулов. А професор Консулов е бил биолог. Имал лаборатория под Изгрева, близо до „Цариградско шосе“ в тоя квартал,който знаем като квартал „Изток“, това е отсечката между Дървенишкото и Цариградското шосета. Там сега има много блокове построени. Но тогава бяха къщи едноетажни и двуетажни и някъде по-близо там, мисля че и досега стои тая сграда, където е извършвал научните си работи професор Консулов. Брат Цочо е бил при него лаборант. За своите изследвания професора е използвал разни мишки, плъхове и други животинки и брат Цочо му е помагал в тая работа и се е грижил за тия животинки и за други неща, които професор Консулов е изисквал от него. Заплатата му е била много малка и той едва свързвал двата края както казваме.
към текста >>

97. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

„Изток“ - София.
В.: Тука на стената чета разрешение за регистрация. Тука пише: На основание Закона за вероизповеданията, чл. 16, Изпълнителния комитет на Ленинския народен съвет регистрира „Бяло Братство“ - София, с ръководител Никола Антов и Симеон Харалампиев Симеонов със заповед със седалище ул. „10-та“ No 2 и ул. „5-та“ No 13, кв. „Изток“ - София. Това е неговото разрешение, а това е вашето тука? Т.: Да. В.: Петнадесет души са регистрирани, много хубаво. А това ви са тука беседите. Вие тука ли ги четете?
към текста >>

А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви.
В.: Както по въздуха, така и по водата. Т.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа и водораздела на планината Витоша. В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората. В.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали? Т.: Да, към Струма за Бяло море. А пък другата отива към Черно море.
към текста >>

98. 17. Кой ходи по въздуха

Йотка Василева Младенова

Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете.
17. КОЙ ХОДИ ПО ВЪЗДУХА Разбрали, че Учителят чете мислите тогава вече на леля Донка й щракват, миналите преживяваници и отишли и седнали. Пейки, масите и после пак пейки. Седнали, седнала тя на пейка с гръб към приемната на Учителя. По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева. Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете. На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време. И после си тръгнал. И като си тръгнал, като си тръгнал, започнал постепенно да се издига нагоре, да се издига, да се издига от земята и се издигна значи на такова разстояние на един метър от земята ей така, така, издигнал се. И така ходи. И тя гледа.
към текста >>

На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време.
17. КОЙ ХОДИ ПО ВЪЗДУХА Разбрали, че Учителят чете мислите тогава вече на леля Донка й щракват, миналите преживяваници и отишли и седнали. Пейки, масите и после пак пейки. Седнали, седнала тя на пейка с гръб към приемната на Учителя. По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева. Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете. На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време. И после си тръгнал. И като си тръгнал, като си тръгнал, започнал постепенно да се издига нагоре, да се издига, да се издига от земята и се издигна значи на такова разстояние на един метър от земята ей така, така, издигнал се. И така ходи. И тя гледа. И се извърта и все го наблюдава.
към текста >>

99. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Кой какво казал за Учителя от Европа, на Изток и на Запад и тогава Мария Тодорова казва: „Няма да се включва този материал.
Както в последно време беше правил опити един д-р Стратев и т.н. Тези опити ще се правят. Още 1945 г. този въпрос е разрешен с издаване на книгата „Учителят“. Когато е решено да се прави книгата „Учителят“, тогава брат Боев е искал да сложи една специална гласа с доказателства за Великия Учител. Кой какво казал за Учителя от Европа, на Изток и на Запад и тогава Мария Тодорова казва: „Няма да се включва този материал. Учителят е проявен и изявен, дошъл и се е проявил в Слово и в Дух и Сила“. Ние слагаме бариера, който иска да прескочи бариерата и да отиде в Словото. И сега се правят тези опити. Понеже вие сте били на Запад и затова аз ви питах за теософите и останалите общества. Сега всичко е ясно.
към текста >>

100. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов