Търсене в текстове за 'Изобилие'

Галилей Величков (1911-1985)

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.
Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.
към текста >>

3. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Любовта носи изобилието .
Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя. И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика. Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си. Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда.
към текста >>

4. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя.
Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя. Оттам то преливаше и преминаваше в нашите сърца, създаваше възвишени чувства и светли образи в мислите, минаващи през нашите умове. Музикалният живот в Школата бе задвижен и течеше като Божествен Извор чрез Словото и песните на Учителя в живота на учениците.
към текста >>

5. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор.
към текста >>

6. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Идваха и ни носеха дърва в изобилие.
Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги.
към текста >>

7. СЪДЪРЖАНИЕ

Масата на изобилието 64.
Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61. Стаичката на Учителя – Горницата 62. Солариума 63. Масата на изобилието 64. Кръчмата 65. Вила за Учителя 66. Емблемата с котвата 67. Един ден на Изгрева 68. Братски празници 69.
към текста >>

8. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух.
„Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка". Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат Аз, съм им дал. Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
към текста >>

Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух.
Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам. Вашите радости, Вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще оцелеете духом.
към текста >>

9. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
към текста >>

10. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин.
Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли.
към текста >>

11. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата.
към текста >>

Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието".
" А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>

И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ.
Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>

Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>

12. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора.
Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

13. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш." Започнах да я правя, закупих материали, тогава имаше материали в изобилие, а за тях пари ми даваше Учителя.
Ако трима души застанат пред нея и духнат, ще я отвеят в полето. Аз я оглеждах дълго и казах: „Може да се поправи, ако до нея направим още една барака като нея и двете ги свържем горе с общ покрив, за да се държат и двете, за да не паднат." Пита ме: „Можеш ли да я направиш? " „Мога". Аз бях направил вече освен нашата барака, но и още няколко други. Учителят ме погледна и изрече: „Почни да я правиш! Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш." Започнах да я правя, закупих материали, тогава имаше материали в изобилие, а за тях пари ми даваше Учителя. Започнах по един план, който споделих с Него и Той го одобри. Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа. А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали.
към текста >>

14. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>

15. 170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас?
Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси. Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: „Учителю, не разбирам какво стана със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение? " Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите.
към текста >>

16. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие.
Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие.
Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

17. 200. НОВАТА ЕПОХА

Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага.
Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит. Беше доста поотслабнал. Но със силата на Духа си се държеше.
към текста >>

18. 8. МАЛКОТО ДОБРО

То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
към текста >>

19. 14. ЗАКОНЪТ ЗА ОПУЛЕНС

14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта.
14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта. Той гласи: „Каквото правиш, прави го заради Господа. Каквото искаш да постигнеш, представи си го живо и то ще стане! " Божествените работници работят по този закон. Като имат ясна картина за това, което желаят, то се реализира. Ние принадлежим към Големия живот.
към текста >>

20. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
към текста >>

21. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Законът на изобилието действуваше безотказно.
Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона? " Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на изобилието действуваше безотказно. Когато се работи за Господа, Той завъртва крана и рогът на изобилието се излива чрез човеците.
към текста >>

Когато се работи за Господа, Той завъртва крана и рогът на изобилието се излива чрез човеците.
Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона? " Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на изобилието действуваше безотказно. Когато се работи за Господа, Той завъртва крана и рогът на изобилието се излива чрез човеците.
към текста >>

22. 130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА

130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие. Веднъж една нейна приятелка й казва: „Ела да чуеш една сказка". Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек.
към текста >>

23. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си.
Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане.
към текста >>

А водата от хубава, по-хубава и в изобилие.
Всичко 12 корита за водопой на добитъка. Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху кръглото корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране. От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години.
към текста >>

24. 19. ЗАКАНАТА

Дърва наоколо имаше в изобилие.
Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха.
към текста >>

25. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им.
Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно какво е трябвало да се случи. Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
към текста >>

26. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)

Аз живея в изобилието на Божията Любов.
Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога никаква болест няма. И затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 4. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. 6. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>

27. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво.
Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко. Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни. 48. Учителят приемаше посетители от сутрин до вечер, изслушваше, даваше съвети, упътвания, помагаше. Целият Му живот беше служение. Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво. От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше. Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество. Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49.
към текста >>

От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше.
Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко. Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни. 48. Учителят приемаше посетители от сутрин до вечер, изслушваше, даваше съвети, упътвания, помагаше. Целият Му живот беше служение. Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво. От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше. Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество. Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49. Словото опазихме.
към текста >>

28. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот.
Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши". Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот. Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек! " За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ

Закон за изобилието 41.
Другото куче 36. Помен за сестра Динова 37. Михаил Иванов 38. Кръстю Христов 39. Молитва за дъжд 40. Закон за изобилието 41. Ученички на Изгрева 42. На разпятие заради Христа 43. Кръстницата 44. Времена и школа за мълчание 45. “Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие” (Псалом 133) 46.
към текста >>

30. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

31. ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ

На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието".
Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех. А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише.
към текста >>

32. 3.30. Плодното дърво

НЕСТОР ИЛИЕВ

Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
към текста >>

33. 5.40. Закон за изобилието

ДРАГА МИХАЙЛОВА

40. Закон за изобилието Отидохме с учениците в съседно село на екскурзия.
40. Закон за изобилието Отидохме с учениците в съседно село на екскурзия. Имаше една местност, която наричаха Божият мост. Това беше една тънка ивица земя над една пропаст. Аз съм с моя клас. През време на почивката аз чета беседа от Учителя. А две ученички стоят отстрани на пост, но едновременно слушат беседата.
към текста >>

Ние се помолихме и дойде законът на изобилието.
Не пазеха диети, защото това бяха селски момичета. Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре. А сега ядат всички, а остава храна. Остана един куп храна. „Виждате ли деца, какво стана сега? Ние се помолихме и дойде законът на изобилието. При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват. Такова нещо на мен за пръв път ми се случи. И втори път не се повтори в моя живот. Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа? Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях.
към текста >>

Беше видял чудото, което произлезе от закона на изобилието.
Обаче това, което аз видях тук, ме накара да се откажа от Комсомола и да остана при Вас". Всички ученички плачеха от радост, че този Мугзен се обърна към Бога. Накрая на годината казах на ученичките да съберем пари и му купихме костюм, и му го подарихме. Той плака от радост, а ние плачехме от умиление. Той остана верен на целия клас ученички и не ни предаде. Беше видял чудото, което произлезе от закона на изобилието. По друг начин той не можеше да постъпи.
към текста >>

34. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г.
Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев.
към текста >>

35. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Изобилието разрешава икономическия въпрос.
„Новата култура ще бъде една бездимна култура". Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези колосални технически открития, които ще дойдат, за да освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване. Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен. Това е именно една от важните задачи на новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос. Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред.
към текста >>

36. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Закон за изобилието - 346 41.
Другото куче - 343 36. Помен за сестра Динова - 343 37. Михаил Иванов - 343 38. Кръстю Христов - 344 39. Молитва за дъжд - 345 40. Закон за изобилието - 346 41. Ученички на Изгрева - 346 42. На разпятие заради Христа - 347 43. Кръстницата - 350 44. Времена и школа за мълчание - 351 45. „Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие" - 352 46.
към текста >>

37. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш.
Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне. Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам.
към текста >>

38. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие.
А по това време възрастните приятели отново бяха взели мерки, за да не позволят да влизат при Учителя младежите и бяха направили дежурства да пазят Учителя от посетители. Това беше направено по тяхно усмотрение и без да са питали Учителя. Тогава аз бях купила маслини и реших да му ги занеса хем да си хапне от тях, хем да имам повод да го видя и да разговарям с него. Обикновено това бе един метод прилаган от учениците към Учителя. Взимахме нещо и го донасяхме, той го приемаше и така се доближавахме и разговаряхме с него. Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие. Наричахме я Масата на изобилието". За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си". Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението. Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха. Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите.
към текста >>

Наричахме я Масата на изобилието".
Това беше направено по тяхно усмотрение и без да са питали Учителя. Тогава аз бях купила маслини и реших да му ги занеса хем да си хапне от тях, хем да имам повод да го видя и да разговарям с него. Обикновено това бе един метод прилаган от учениците към Учителя. Взимахме нещо и го донасяхме, той го приемаше и така се доближавахме и разговаряхме с него. Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие. Наричахме я Масата на изобилието". За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си". Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението. Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха. Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене".
към текста >>

За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си".
Тогава аз бях купила маслини и реших да му ги занеса хем да си хапне от тях, хем да имам повод да го видя и да разговарям с него. Обикновено това бе един метод прилаган от учениците към Учителя. Взимахме нещо и го донасяхме, той го приемаше и така се доближавахме и разговаряхме с него. Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие. Наричахме я Масата на изобилието". За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си". Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението. Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха. Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине.
към текста >>

Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха.
Взимахме нещо и го донасяхме, той го приемаше и така се доближавахме и разговаряхме с него. Онова, което той взимаше от нас го поставяше на една маса, която бе отрупана от изобилие. Наричахме я Масата на изобилието". За нея Учителят веднъж каза: „Докато на тази маса има изобилие, то българите ще се радват и на изобилие в къщите си". Законът бе ясен - ние като българи носехме на Учителя плодовете на труда си, а той благославяше плодовете на този труд и те се умножаваха по онези невидими окултни закони на множението. Обикновено той викаше сестрите от кухнята и им посочваше да вземат от продуктите и изобилието от тази маса и с тях те готвеха. Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине. После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в кухнята, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя. Обикновено при всяко посещение от града, от провинцията приятелите носеха плодове, храна и някой път правеха подаръци.
към текста >>

Идваха по закона на изобилието.
На онези, които Учителят беше помогнал в разрешаването на някой проблем, помогне да оздравее някой, спасил на друг живота му и те бяха благодарни и понякога носеха в бели пликове големи суми пари на Учителя като отплата и като приношение пред Бога. Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята благодарност към Благото, което бяха получили. Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието. Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в кухнята за общия казан. Тук имаше всичко, което се раждаше по българската земя. Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините. Той знаеше добре, че аз нося маслини не затова, че Учителят ми е поръчал да му ги донеса, че му са се преяли, а само да се намеря на работа та да проникна по някакъв начин през охраната и да влезна при Учителя. Той погледна маслините и да се отърве от мен, каза: „Остави ги на Станка тя да му ги занесе".
към текста >>

Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в кухнята за общия казан.
Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята благодарност към Благото, което бяха получили. Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието. Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в кухнята за общия казан. Тук имаше всичко, което се раждаше по българската земя. Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините. Той знаеше добре, че аз нося маслини не затова, че Учителят ми е поръчал да му ги донеса, че му са се преяли, а само да се намеря на работа та да проникна по някакъв начин през охраната и да влезна при Учителя. Той погледна маслините и да се отърве от мен, каза: „Остави ги на Станка тя да му ги занесе". Аз скочих и му казах: „Ти знаеш ли, че Учителят се гнуси от нея?
към текста >>

39. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

В действителния свят е такова изобилие, че някой път някое същество слиза на земята да даде от изобилието си и да пострада.
А има и по-долен свят, в който хората са мъртви. Казваш, че си мъртва, а досега живееш. Кой ти дава този живот? Запитвала ли си се и знаеш ли отговора? Бог е този, който оживява. В действителния свят е такова изобилие, че някой път някое същество слиза на земята да даде от изобилието си и да пострада. А действителният, реалният свят това е Божественият свят. А неговите скрижали са: „Омен", което означава „Тъй да бъде" също и „Аумен" - означава „Тъй трябва да бъде".
към текста >>

40. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости.
Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в която Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август. Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце.
към текста >>

41. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие.
Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа.
към текста >>

42. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна точка. Случаят е един единствен по рода си и като него друг няма такъв. Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви. Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие. Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука! " Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпо-гинат тук и че не може да се направи нищо.
към текста >>

43. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието.
Той започва да разказва така сладко и увлекателно, че аз прихвах да се смея след всяка случка. Ето едни от тях. На една от редовните екскурзии на Витоша приятелите седнали около Учителя, почиват и чакат да заврят чайниците, за да пият чай. Всичко е готово и Савка налива чай в чаша и бавно, бавно пристъпва към Учителя, за да не разлее чашата, която е напълнила до горе. А защо до горе? За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе. Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена.
към текста >>

44. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

За тази година Учителят каза, че е година на изобилието и на най-благоприятните условия.
На третия ден от пребиваването ни падна градушка на големина колкото орех, изпочупи чиниите, изпокъса платнищата. Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки". А беше месец юни 1942 г. Очистихме кухнята, направихме нарове и прекарахме останалото време там, в онази кухня, която стоеше необитаема още от 1939 г. когато беше последният лагер на Рила. За тази година Учителят каза, че е година на изобилието и на най-благоприятните условия. Ние спяхме в кухнята, а Учителят спеше в палатката. От 1939 г. до 1942 г. поради започналата война ние не лагерувахме. Но бяха дошли туристи и бяха изпочупили много от удобствата, които ние бяхме направили.
към текста >>

45. 224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА

Вече имахме вода в изобилие.
224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА След като се прокара водопровода на Изгрева и водата дойде всички си отдъхнахме. Вече имахме вода в изобилие. Братята бяха направили изкопите, сложиха тръбите внимателно, те бяха включени в градския водопровод и водата потече на Изгрева. Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване.
към текста >>

46. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Да, но изобилието на онази благосклонност от Учителя към Савка започва да смущава всички и най-вече мен.
Ама всичко, като някое разглезено дете на богати и пребогати родители, щедри към детето си и не виждащи, че изискванията на детето са неразумни и стигащи до детски каприз и своенравие. Другите около Савка започнаха да смятат цялото това положение за голяма нейна привилегия. А в Словото си Учителят говореше, че пътят на ученика се определя от неговият вътрешен път и че ученика получава онова, кОето е вложил в себе си и което е изработил като качества, така че първият плод се дава на Учителя. Другите наблюдаваха и започнаха да се съблазняват в думите на Учителя като виждаха, че Савка получава всичко на готово, но виждаха нещата по-иначе и смятаха, че тук може би има изключение. Аз знаех, че това място трябва да се заеме от някой ученик и че това място има определена роля и функция. Да, но изобилието на онази благосклонност от Учителя към Савка започва да смущава всички и най-вече мен. Накрая не изтърпявам, отивам при Учителя и му обяснявам всичко подред каквото мисля. Не обяснявам, а разказвам за причината, която ме е довела до него. Той ме изглежда от долу до горе и чувам строгия му глас: „Савка е най-нещастният човек на Балканския полуостров". Аз занемях. Как така най-нещастният човек?
към текста >>

47. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри".
Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор. Трябваше да има един свидетел, който трябваше да разкаже след това, за Да знаят следващите поколения какво значи Божията търпимост и какво бе величието на Учителя пред нас, обикновените хорица, които пъплехме около него като мравки в един обикновен човешки мравуняк. На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри". Отидох и изпълних нареждането на Учителя. Тя ме изслуша. После ми показа своето тефтерче, където тази формула бе издиктувана от Учителя. Тя разбра, че Учителят ме изпраща. Оставаше да се приложи в живота ни, за да станем всички на Изгрева сестри и братя в пътя Господен.
към текста >>

48. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот.
В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот". А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот". Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух.
Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

49. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот.
В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот". А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот". Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух.
Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

50. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Цанка Екимова

Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък.
Трябваше да ми се намери подходящ съпруг. А аз стоях в едно объркано състояние. Един ден имам едно видение. Около мен слезнаха и ме заобиколиха светли същества. Бяха орисници на съдбата. Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък. Отвориха ми и другата страница на предстоящия ми живот, за да видя и вътрешното съдържание на този светски живот. Видях никаква придобивка за душата и живот без съдържание и кух отвътре, от беден победен на празнота и безсмислие! Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение. Сурови условия - ледени блокове от човешки сърца, които с човешки сълзи трябва да се разтопяват. Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание.
към текста >>

51. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

А тая долина беше пълна с ягоди, малини, боровинки, огромно изобилие.
По едно време ми се препи вода и си казах, че трябва да слезна долу, за да си утоля жаждата. А пък долу вода чудна - таман слязох и се наведох да пия, че като ревна онази ми ти мечка над мене и аз право бегом на бора. Тя продължи непрекъснато да реве, но стоеше в клека и не се виждаше. Така ние от бор на бор на прибежки излязохме някъде към Салоните. От там се спуснахме към второто езеро. А тая долина беше пълна с ягоди, малини, боровинки, огромно изобилие. След това започнах да водя младежки групи за ягоди, боровинки и малини. Тогава нямаше този просек, по който вие се изкачвате. Беше голям гъстат клек. А ние се изкачвахме някъде към салоните и от там се спускахме към езерата. Но аз реших, че ние можеше да прокараме през клека път, да слизаме на право и от там вече нашите групи да могат да се качват направо на езерата за един ден.
към текста >>

52. 3. НИВАТА С ЖИТО

Паньо Славов

Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>

53. 3. БЕЛЕЖКИ

Русава Стойчева

Маргарита Рангелова Стратева

Беше ни приятно да видим как работи един закон, който се отнася за Христовия Дух, когато трябва да се прояви по закона на изобилието.
3. БЕЛЕЖКИ Русава Нейчева Георгиева Времената, в които живеехме и работехме за събиране на опитности и останали материали за живота на Братството, бяха много усилни и пълни с противоречия, външни ограничения и гонения. Затова много си заминаха и не посмяха да оставят своите спомени, за да не предизвикат гонения на техните семейства, като някои направо унищожаваха сами онова, което властта не бе иззела при многото обиски. Онова, което остана за нас бе чудо на чудесата. В нашия случай Димитър Явашев не остави никакви спомени, но когато се обърнахме към неговата съпруга Русава, тя ни разказа някои случки за своят рожден баща Нейчо Георгиев Чобанов и семейството му. Бяха ни предоставени някои снимки и съответни обяснения към тях. Беше ни приятно да видим как работи един закон, който се отнася за Христовия Дух, когато трябва да се прояви по закона на изобилието. Примерът ще го намерите в разказа на Русава за онези вкусни мекици правени през 1939 г. на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила. Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства. Нещата се завъртат в един кръг, като един дава идеята, че със собствен труд човек може да препитава себе си и семейството си, когато този труд е подчинен на една идея, да служи на организирания лагер на Рила. Вероятно мекиците са били вкусни и всеки е давал своята лепта за вкусните мекици, но това е било лепта и за осъществяване на общия братски живот, чийто изисквания целят добруването и благополучието на всяка една душа под покрива на Всевишнаго.
към текста >>

54. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал.
Но трябваше да се плаща за уроците, а аз нямах пари. Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах. Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като сирене, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци. Сестра ми изобщо много ми е помагала. Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна. През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал. Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните. Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село. Та след 9.IX.1944 г. сестра ми Здравка и семейството им се ползваха с привилегии на активни борци против фашизма, минаваха за комунисти и затова децата им учиха в Съюза (СССР) и т. н. Те не можеха да ни търпят и ни наричаха „занесени дъновисти".
към текста >>

55. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

Йорданка Димитрова Колева

И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам!
„Аз ще ви дам дрехи." И ми даде обувки, дрехи и на мъжът ми и тръгнахме. Качихме се на рейса и заминахме. Стигнахме вечерта, както и да е, сутринта Учителят не отиде на изгрев на Молитвения връх, а на по-низкото място, сега там е кухнята им, там спря да говори и аз като Го видях най-напред, нали 10 години не съм Го видяла, ми се видя толкова освежен, подмладен и толкова така хубав и веднага като ми рукнаха сълзи. Притеснявах се, аз бях много стеснителна и как ще кажа на Учителя болката ми - не е на ръка, нито на крак. Да кажа: „Учителю, тук ме боли", да му покажа, много се стеснявах. И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам! " Само това проговорих, нищо не можах повече да кажа. Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня. Учителят каза: „Рекох, вяра, вяра и само вяра. За предпочитане е реките да текат, отколкото да спрат". И аз вече разбрах, че Учителят ми схвана мисълта и това беше.
към текста >>

56. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Йорданка Димитрова Колева

Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става.
А пък аз нещо страдах от стомах, защото бях пила студена вода и ми се простуди стомаха и не мога да се храня. С товачка-оновачка прекарвах, но домат, краставица, такива работи не можех да хапна, ама удържах се из пътя, кандърдисаха ме да отида и аз отидох. И като отидохме на Мусала, нашия брат Игнат Котаров от Стара Загора, той беше на метеорологичната станция и като разбрал, че ние ще отидем беше се приготвил. Като омесил един голям хляб, опекъл го на жарта, пък то купонната система тогава беше, беше 1942 г. Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи трапезата, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода. Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става. Ако умра там ще ме погребат, там гдето оня е погребан на Мусала, надолу там, онзи затрупан скиор. И наядох се и нищо не ми стана. И сега брат Игнат искаше да ни подслони всички там в станцията, но по някое време се обадиха, че идват туристи и той каза: „Сега само кака Райна и брат Ковачев ще подслоня, на тях ще намеря място, пък на вас не мога да обещая". Ние казахме, че ще спим на върха на Мусала. И спахме там, имаше дървета, кубици наредени, до тях на завет, дадоха ни завивки и така преспахме.
към текста >>

57. 13. ГЛАСУВАНИЯТ БЮДЖЕТ

Нарушение на окултните закони

Благодаря за изобилието на и Бога, и на Учителя.
Вие вярвате много в Учителя и Учителят няма да ви остави. Където и да отидете бюджета ви е гласуван". И така се разделихме. И така стана. Където и да отивахме бюджета за прехраната ни беше осигурен. Благодаря за изобилието на и Бога, и на Учителя. Забележка: Записът е направен от сестра Варта през 1991 г. в Пловдив.
към текста >>

58. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Дини, пъпеши, грозде, голямо изобилие.
" „На квартира. Вземахме си." И отидохме с него, вземахме си багажа и той ни взема при себе си в колибата, в това място гдето са ставали съборите на братството през 1922 - 1925 г. в Търново. И тъй живяхме в тази градина при брат Стамат. И много плодове имаше тогава там във Велико Търново. Дини, пъпеши, грозде, голямо изобилие. Правехме там чудни гювечи. Това мога да кажа от моите спомени за градината. Имам и едно запознанство със сина, внука по право на този брат Тотев, за когото ще ви разкажа за него. Неговият внук Тотю Тотев, той бе архитект разправяше. Той разправяше, че е била на дядо му тази градина.
към текста >>

59. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Зеленчук има в изобилие, хляб има.
Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко. Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление.
към текста >>

60. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Вчера имах в изобилие - Слово и поезия и песни.
2. ПИСМО ОТ ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА ДО МАРИЯ МЛАДЕНОВА 23.март 1944 г., село Липница Обична ми в Господа сестра Маре, Получих ти писмото и разбрах, но не ти отговорих веднага, понеже рекох да мине празника на пролетта. Ний я прекарахме тук много добре. Радка беше тук и снощи имахме вечеря Господня. Вчера имах в изобилие - Слово и поезия и песни. Изпращам ти две песнички. Едната е: „О, иде вече той“, а другата е „Вера крепка ний държим“. А другите не са нотирани. Радка ги нотира, но нека брат Михал да ги прегледа и ако има нещо в тактовете да ги поправи. Днес ще ги изпращам и двете на Учителя.
към текста >>

61. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

Т.: Не, роди се, жито, царевица - изобилие.
Т.: Слушай! Никоя година не съм имал толкова земеделие колкото тая*година. Мазето, тука доле имам мазе. Картофи може да имаше три, четири тона. В.: Ама ти ги беше сял специално за случая? Т.: Не, роди се, жито, царевица - изобилие. Благодатна година. Най-много тая година имах и всичко дадох за Бога! Юрданка Жекова прислужваше на Учителя. Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има! “ Учителят казал: „Ах, те не са за него.
към текста >>

62. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри.
Баща ми беше чиновник, а майка ми не работеше. За Братството ние бяхме „бедните“ или Стефка с многото деца. Малцина помогнаха на това отрудено семейство и ние бяхме за изпит на Братството и на Изгрева. Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата. По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници, сирене, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години. Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята? “ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена. В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква.
към текста >>

63. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Но в тех, така изобилие течеше.
Но и в Русе я научават, че тя е от Братството. И от там я уволняват. И като я уволняват тя идва на Изгрева и като идва на Изгрева, Учителят си я оставя и тя така остана стенографка на Учителя. Но Учителят знаеш какво им даваше? По 30 лв., колкото за хлеб и за млекце. Но в тех, така изобилие течеше. То това е Любовта. И минава се много малко време, дали месец, дали два и после тя прочита във вестника: „Министърът на просветата уволнен“. И тя с вестника при Учителя: „Учителю, министърът на просветата е уволнен! “ „Паша, знаеш ли защо е уволнен? Рекох, уволниха го заради твоето уволнение!
към текста >>

64. 4. Плявата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

А за един селянин това нещо е по-голямо доказателство от някаква проповед, че Бог изсипва изобилието си на търсещите го, изповядващите го в Дух и Истина.
Накрая един селянин подхвърли: „Абе чудна работа. И вие все по събори ходите, гостувате насам-натам, малко време ви има на село, а нивите ви родиха повече от нашите“. Ние се споглеждаме и се усмихваме. В нашето село имаше вече братски кръжок където се четяха беседи и пееха песните на Учителя. Повечето ни бяха роднини, но по-важното е, че на всички от групата нея година нивите дадоха преизобилно и жито, и плява, и слама. А за един селянин това нещо е по-голямо доказателство от някаква проповед, че Бог изсипва изобилието си на търсещите го, изповядващите го в Дух и Истина.
към текста >>

65. 1. Благоуханието

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни.
После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви! “ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем! “ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.
към текста >>

66. 23. Жито за посев

Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева.
Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари! “ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.
към текста >>

Това бе рогът на изобилието от Божието благословение.
Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари! “ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.
към текста >>

“ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях.
А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари! “ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.
към текста >>

67. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие.
От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия. Бяхме заможни.
към текста >>

Въобще съм расла до 12 години в изобилие.
Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия. Бяхме заможни. До 14-годишна възраст не знам какво е бедност. Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора? “ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете.
към текста >>

68. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

А законът на любовта е изобилие.
Любовта е Божествена храна, с която хората живеят и възкръсват. Всичкият лед ще се стопи и на вода ще стане. Зимата си отива. Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна!
към текста >>

69. Съдържание

Недоимъкът и изобилието 46.
Безлюбието от човека, когото обичах 41. Периодичност в живота 42. Любовта в живота 43. Вярата 44. Тишината на нощта 45. Недоимъкът и изобилието 46. Формите на любовта 47. Най-великата работа 48. Песен за детето 49. Свещеният трепет на любовта 50. Божественият извор 51.
към текста >>

70. 41. ШЕПА БОНБОНИ

Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен.
Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони. Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона. Савка стоеше, а Учителят я гълчеше. На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас". Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен. Ако изобилието се изсипва чрез теб и ти го спреш у теб, то ще те разруши. Но ако го пуснеш да изтече от теб към останалите, ти ще получиш Божието благословение, че си бил проводник, чрез което се е изпълнила Волята Божия". Всички минавахме през такива задачи ежедневно и ежечасно. Това бе Школа.
към текста >>

Ако изобилието се изсипва чрез теб и ти го спреш у теб, то ще те разруши.
Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона. Савка стоеше, а Учителят я гълчеше. На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас". Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен. Ако изобилието се изсипва чрез теб и ти го спреш у теб, то ще те разруши. Но ако го пуснеш да изтече от теб към останалите, ти ще получиш Божието благословение, че си бил проводник, чрез което се е изпълнила Волята Божия". Всички минавахме през такива задачи ежедневно и ежечасно. Това бе Школа.
към текста >>

71. 79. КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тук има изобилие от такъв обилен материал за разработване, за проучване, за заучване".
Ако не беше това отдавна щях да се запилея по света". Учителят ме изгледа дълго време и каза: "За да дойдеш тук и да се родиш в този народ ти горе в Невидимия свят пали над хиляда свещи и десет пъти по толкова молитви изрече. Благодари, че си тук. Благодари, че си тук в България. Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна Школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв обилен материал за разработване, за проучване, за заучване". Аз примигвам в своето невежество. Минаваха години и когато срещах българи, които съжаляваха, че са родени в тази страна като българи, аз тутакси си припомнях думите на Учителя. Не е лесно да се отговори защо българския народ представлява черния дроб в общочовешкият организъм. Известна съпоставка могат да правят онези, които са медици и познават анатомията и физиологията на този орган в човека. Затова Учителят неведнъж бе казал, че съдбата на съвременното човечество зависи от българския народ, как той се справя със своите задачи и как той върви като народ в общочовешкият друм на живота.
към текста >>

72. 18. В СТОМАХЪТ НА ПРИРОДАТА

Изобилието от благодат, което излива върху нас и навсякъде изисква, предизвиква у нас чувство на най-висша признателност, и пожелава човек да даде, да поднесе нещо срещу скъпоценния дар.
Та ние сме още деца. И чувствувайки Неговото бащинско отношение, ние забравяме, че не сме деца и се проявяваме като деца. Неочаквана среща! Бях със сестра си. Целият двор светна. Изобилието от благодат, което излива върху нас и навсякъде изисква, предизвиква у нас чувство на най-висша признателност, и пожелава човек да даде, да поднесе нещо срещу скъпоценния дар. И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски. Но великата Любов се съпровожда от велика Мъдрост! Великият поглед съгрява по-топло. Наоколо става по-светло и благословената Уста изговаря: "Рекох, изяжте ги вие! Все едно.
към текста >>

73. 61. РАЖДАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала свежест, ще ги изненадат с бликнал живот.
Малките къщички, със своите скромни обстановки се превърнаха в живи хора, в ученици. В ученици, в живи хора - мислещи, учещи, работещи. Природата е изправена пред тях в целия си ръст. Пролетта ги вълнува със своя изблик на живот. Лятото ги радва с великата си разумност. Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала свежест, ще ги изненадат с бликнал живот. Ученикът е посятото семе. Ученикът минава по пътя, по същият път на посятото семе. Тетрадки и моливи са у него. Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"?
към текста >>

74. 14. ПОДАРЪЦИТЕ

Дори стигнах до там, че когато виждах да носят другите излизайки от стаята на Учителя и слизайки надолу по стъпалата, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.
И в двата случая трябва да се благодари. А тук какво става? И в двата случая искат да ограничат Бога в себе си и извън себе си, че дори и в другите". И от тогава аз започнах да излизам от стаята на Учителя по-спокойно, когато държах нещо в ръцете си. Долу вече не се стеснявах, когато другите ми оглеждаха ръцете, какво Учителят ми е дал. Дори стигнах до там, че когато виждах да носят другите излизайки от стаята на Учителя и слизайки надолу по стъпалата, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.
към текста >>

75. 51. НЕДОЙМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО

51. НЕДОИМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО Тази сутрин дадох на Учителя малкото бяло пакетче.
51. НЕДОИМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО Тази сутрин дадох на Учителя малкото бяло пакетче. Той стоеше долу при стълбата, когато аз слизах отгоре, след като бях чукала на вратата. Той се усмихваше. "Искам да Ви дам, Учителю, това. Малко е то." "Нищо, друг път повече." И после като ме погледна: "Малко дава чешмичката, затова". Беседата беше красива.
към текста >>

76. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие.
през първите дни на месец юли, един ден моят брат Гавраил ми каза: "Отиваме на Рила, ще те заведа при много добри хора". Неговата отпуска беше през първата десетдневка на месец юли. На 1.юли тръгнахме рано за Самоков, оттам се отправихме за село Говедарци, където пренощувахме в една селска къща. На следното утро, в ранни зори заедно с един селянин, който ни служеше като пътеводител, а неговото магаре носеше багажа ни, тръгнахме пеша към 7-те рилски езера и специалната ни цел беше второто езеро. Денят беше ясен, слънчев, топъл. Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата.
към текста >>

77. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие.
В: Коен си замина. Веска: Коен си замина. Заболя от рак на черния дроб и си замина, да. В: А във вашите разговори преди той да срещне тази жена и тази жена да го обърне на друго място и в друга посока, спомняте ли си някоя опитности той да ви е разказвал? Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли?
към текста >>

78. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

1. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА КВАКЕРИТЕ

Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа.
Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта.
към текста >>

79. НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ (1. 1901-16.Х.1983)

Така благословението бе прехвърлено през океана и рога на изобилието се изля от небето чрез тях над САЩ".
Те отново спечелиха войната, но САЩ вече не позволи на Англия да доминира. Английската империя след войната бе разрушена. Когато споделяха приятелите тези събития с Учителя, Той при различни случаи бе казал много неща. Ето едно от тези: "Водачеството се даде от Невидимия свят на САЩ понеже на времето Англия изгони квакерите от страната си, а Америка ги прие при себе си. Те се прехвърлиха там, но и със себе си носеха молитвите, които произнасяха към Бога. Така благословението бе прехвърлено през океана и рога на изобилието се изля от небето чрез тях над САЩ". Ето едно становище на Учителя за онези исторически събития, които изпълниха този век по времето на Школата на Учителя.
към текста >>

80. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Ставаше въпрос, че в тая стая на Учителя имало една маса на „Изобилието" на която всеки, който е дошъл нали слагал по нещо.
Е.А.: Вижте, не знам... В.К.: Защото по-късно в една от беседите срещнах, казва когато давах „Завета на цветните лъчи", те казва, онези искаха да посегнат върху здравето ми. Е.А.: Може, защото вижте, аз от 1920 год. познавам Учителя и съм била все край Него, нали така. Той не е боледувал брат, освен от хрема и когато Го биха. В.К.: На това ще се върнем по-късно. Ставаше въпрос, че в тая стая на Учителя имало една маса на „Изобилието" на която всеки, който е дошъл нали слагал по нещо. Какво е представлявала тая маса? Е.А.: Вижте, в стаята на Учителят не влизат. В.К.: А в коридорчето. Е.А.: В коридорчето имаше една малка масичка и едни малки стълбички, по които Той се качваше горе в малката стаичка, солариума дето беше, където Той се печеше на слънце. То беше една стъклена стаичка два метра на два, имаше едно походно легло само и Той там отиваше да се пече на слънце.
към текста >>

81. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи.
В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища. В стаята горе гдето беше на Изгрева, тя беше в коридорчето печката. В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим". Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи. Много нещо имаше. И всеки Му подаряваше. Когато на един Петровден получи само пет ризи горни подарък. Или съвет му е бил даден, или бил е излекуван и всеки се чувстваше да даде нещо на Учителя. И всички, които са били по-състоятелни носеха Му, даваха Му.
към текста >>

82. 134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА

Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя.
Е.А.: Едната беше символна пак и тя е нарисувала, но аз имам едно копие от нея. Трябва да го дам някъде да се съхранява, защото нали така простосмъртни сме. Имам едно копие, аз го имам, тука е даже. А от другите нямам копие. Сега трябва да попитам някои от художниците, които да си спомнят, повече, които знаят за тия картини как са рисувани и какви са символите, които Учителят е дал. Имаше мисля една „Рог на изобилието", после имаше картини в стаята на Учителя. Вие знаете ли ги тях? Те са у Невена Неделчева, можете да отидете тя да ви ги покаже, ако са у нея. В.К.: Разказваха ми, че е имало един художник Герасимов, който е рисувал ръцете на Учителя, на смъртното Му ложе. Е.А.: След като си замина Учителя аз помолих брат Шаров навремето да отиде и да помоли, да ги иска тези ръце, тази картина нали, да я откупим. Но той не пожела да я продаде.
към текста >>

83. 10.Учителят ни води по нов път

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота.
Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна.
към текста >>

84. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

от тефтерчето на Елена Андреева

Всичко, дори изобилие.
Е.А.: Ама Бог да пази. То беше много страшно нещо и тя послуша и така. В.К.: Значи Ади се покори? Е.А.: Е, покори се сега, какво да правиш. В.К.: Така и така има всичко на Изгрева. Всичко, дори изобилие. В.К.: Тука става въпрос за побоя върху Учителя. „Наблизо до салона имаше барачка на една сестра. Тя видя, че бият Учителя и нададе вик. Побойникът избяга". Коя беше тази сестра?
към текста >>

85. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Божественото начало у човека ние наричаме изобилие.
Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. „. Л. Об. кл. / (IX година, 4 лекция, Общ окултен клас) Бог е еднакъв и на небето и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината затова. Причината сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Казва се, че Бог е неизменяем.
към текста >>

86. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Рогът на изобилието Снимка 46.
Самотният водоносец Снимка 43. Изглед на зодиаците на чешмата, отляво. Снимка 44. Иван Калканджиев, Минчо Сотиров и Димо Джеджев до чешмата. Снимка 45. Рогът на изобилието Снимка 46. Символът на живота. Снимка 47. Бертоли и Учителят Снимка 48. Учителят Снимка 49. Учителят на планината.
към текста >>

87. 01 - 56. ЗЕСТРАТА НА БРАТ КУРТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Зачудила се на това голямо изобилие и се събудила, като още дълго време била под впечатленията на този сън.
Като стояла и се чудела какво да прави, чула глас, който й казал да мине край лъвовете, без да се страхува. И тя наистина минала, без те да я закачат, стоели като опитомени животни. Влязла сестрата вътре и почнала да разглежда стаите една след друга. Тя била слисана от онова, което видяла в този дом. Всички стаи били с рафтове и всички рафтове - пълни все с нови вещи. Зачудила се на това голямо изобилие и се събудила, като още дълго време била под впечатленията на този сън. Ето защо отишла на братската градина в Айтос, при бай Георги, който тогава беше още в плът на земята, като му разказала съня си и накрая го запитала: „Бай Георги, как го събра толкова много чеиз, толкова зестра? " - „Малко по малко, то се събира. Всичко, което човек дава тук, то отива горе, то ти става капитал. " - „Бай Георге, дай ни малко от твоята зестра, ти имаш много. " - „Не може, олум.
към текста >>

88. 09 - 281. ВТОРИЯТ МИ ОПИТ

Само тогава се благославя и идва изобилието.
Когато отидеш да го сееш, ще му пееш „Благославяй, душе моя, Господа" на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Когато изкласи - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата." Направих всичко, както ми каза Учителят и ето какво стана: Докато нивите на съседите бяха до колене и класовете с по няколко зърна, то моята нива бе израсла повече от метър, а класовете - големи и пълни. Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: „Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава." Когато се пожъне и се овършее, да се отдели десятък. Само тогава се благославя и идва изобилието. Опитност на брат Паню от Ямбол.
към текста >>

89. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Всичко в изобилие.
Благодаря на Бога, че другарите на моите дъщери не им пречат в Учението на Учителя, било то на събрания, било то на Езерата всяка година ходят, даже малкият ми зет ги кара с багажа. Това е най-хубавото, което Небето е наредило за нашето семейство. И внучета се ожениха, и техният живот е добър, радваме се на всичко, което Бог е отредил за нашия дом. А ние с моята, вече баба, Иванка живеем от 21 години на вилата до братската градина в град Айтос. И така мога да кажа, че от целия ми земен живот на земята 86 години, и Иванка 82, това е най-хубавият ни живот тука, на вилата всред природата ни. Всичко в изобилие. Сега, уважаеми брат Кръстев, Снимката, която Ви пращам от 16-те братя, тя е голям спомен за нас, Направена е 1981 година, на 29.08. Случаят е следният: Един брат на име Димитър Добрев, настояще е сега ръководител на Бургаското Братство, вероятно го познавате. Тогава на деня, на празника, гледах го, ходи от брат на брат при старите братя и дойде при нас. Казва: „Отивай там пред братския салон." Питам го; „Какво става? Защо ни събираш?
към текста >>

90. 17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Божиите блага ни се дават всеки ден в изобилие, затова и ний от себе си трябва да дадем нещо. 9.
Работи за доброто на всички. 4. Ако светлината ти не е ярка, причината е в тебе. 5. Днес, когато светът най-много шуми, не вземай участие. 6. Когато съзнанието ти е будно, ти чувствуваш красивата страна на живота. 7. Когато Духът ти пошепне, приготви се и тръгни. 8. Божиите блага ни се дават всеки ден в изобилие, затова и ний от себе си трябва да дадем нещо. 9. Застани на такова място, че Бог да те вижда. ДЕН СЕДМИ 1. При изгряващото Слънце изпей хвалебна песен на Бога. 2. Служители, светли, благоугодни са всички, които са предали сърцето си на Бога. 3. Подкрепяй с добри съвети всеки нуждающ се. 4.
към текста >>

91. 23 - 4. ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Попитах Гумнеров за голямото изобилие, тъй като в провинцията с купони се получава по 200 грама хляб от царевица.
" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя. След това Гумнеров и жена му посрещаха и изпращаха гости от цялата страна. През 1917 година минах през София и се отбих да видя Учителя - заварих голяма и богата трапеза на обяд и около 30 души гости от провинцията. Попитах Гумнеров за голямото изобилие, тъй като в провинцията с купони се получава по 200 грама хляб от царевица. Той ми отговори, че тук е така през цялата година - и зиме, и лете. Спомних си как в една беседа Учителят казва: „Благата, които идват към мене, ако не ги възпирам, ще ме затрупат."
към текста >>

92. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща.
След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
към текста >>

93. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя.
След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша. И започва се пеенето на псалом 112: „Алилуя. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите му. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя. Хвалете раби Господни, хвалете името Господне. Да бъде името Господне благословено от нине и до века." Тогава, след това пеене, втората чаша се изпивала от всички. Това е възлияние. Това се прави възлияние за благовонно ухание, жертва Господу, за да може това място да се освещава със Славата Му. Това отговаря на хлебното приношение с хляб и вино, с чисто брашно, месено с елей и вино.
към текста >>

94. І.02.16. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПАСХАТА НА ТРЕТИЯ ЗАВЕТ

Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости.
Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Мой ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости. Спънките във вашия живот аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! " 19 август 1912 г., град Търново. Преди Господнята вечеря г-н Дънов измива в един леген краката на 12 души. След това четат различни стихове от книгата Господня.
към текста >>

95. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми.
Ще Те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и въцариш во век. Когато всяка твар горе в небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол. Защото си свет и праведен. Боже, да дойде Твоето царство; Отче, да бъде Твоята воля, както горе в небето, така и на земята. И рече Господ, Господу моему: Аз съм светилник, който осветява душата ти, защото съм истинен сияещ в тъмнината. От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми. А понеже благоволявам в тебе по причина, че съм Бог вечен, Който те призовах според съизволението на светия Си Дух, от дълбочините на Своята душа и ти дадох види рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то и затова те и призовах чрез Духът Си, за да Ме познаеш, че съм Бог Вечний. Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истия съм Аз, твой Отец - от века и до века.
към текста >>

96. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания.
към текста >>

97. IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Прочее, не можете да живеете в тия две състояния - или будно, или спящо, едно от двете, защото, както лозаринът очаква плод от което е копал и връзвал, както и земледелецът очаква изобилие от онова, което е сеял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и баща, и майка, и деца, и слуги, и грешници - едно от тия звания може да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствувате любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вярата. Ако тия думи оживеят във вашето сърце, то през тая година аз ще въздигна и ще възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам, да го не заровите в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тия две състояния - или будно, или спящо, едно от двете, защото, както лозаринът очаква плод от което е копал и връзвал, както и земледелецът очаква изобилие от онова, което е сеял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; на когото езикът е развързан, нека говори. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и използувал всичко за добро. Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло. Грешките са за глухите и паданието - за слепите. Вий, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава.
към текста >>

98. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости.
След като се изредиха всички и се завърнаха от горницата, г-н Дънов възгласи: - Думите Господни, които отправям към вас, са тия: „Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени, и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." Разотидохме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие, съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната среща, която в това отношение значително надминаваше последните неколкогодишни срещи. Всички се чувствувахме в благоразположението на апостол Петър, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука! " (Матея, 17:4). Край и Богу слава.
към текста >>

99. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието* и скъперничеството.
Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и майки, защото само тогава ще са добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попитате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето, и то няма и 10 години да се минат, за да дочакате това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вам ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитането на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които произвеждат зелената краска, добави: - От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието* и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас ни е потребно, а това, което не ни трябва, ние не трябва да желаем. Прочетените стихове когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярното е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
към текста >>

Вие тук сте събрани без системност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека.
Прочетените стихове когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярното е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и да люби. Това показва, че има недоимък в червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани без системност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, на който може да му дадем и да направим обмяна. Много пъти ние трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, положете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени.
към текста >>

100. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ