Търсене в текстове за 'Извинение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 99 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се явил да покаже, че има бариера, която отделя видимия свят на човеците от този на починалите и заминали човеци. Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели.
към текста >>

2. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски.
Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине.
към текста >>

Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка.
Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло.
към текста >>

Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство.
Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло. Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години. Той имаше нежна конструкция и аз се чудя как издържа на побоя. Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него. Аз не съм присъствувала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо?
към текста >>

Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него.
Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло. Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години. Той имаше нежна конструкция и аз се чудя как издържа на побоя. Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него. Аз не съм присъствувала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога.
към текста >>

3. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари.
Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава.
към текста >>

Това не е извинение.
Защо да си хвърляме парите в този пущинак? И не купувахме, макар, че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната.
към текста >>

4. Разговор Третий. Храната и Словото

ТОМ 2

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва.
към текста >>

5. 184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му.
Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена. За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието. Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>

6. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Приех извинението му, но времето бе минало и отминало.
Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се всеки кой кому служи. Накрая, след като влезнахме в затвора и след като излезнахме, след като се разруши Изгрева Бертоли дойде да се извини, че е бил сгрешил. Приех извинението му, но времето бе минало и отминало. Изгревът бе разрушен, а той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината. Сега беше дошло времето да царува Духът на Заблуждението. А ние, които бяхме останали малцина, трябваше да защитим името си на ученици на Учителя. И затова описваме историята на всеки един поотделно. Да се знае и помни.
към текста >>

7. 33. СПИРАЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той прие извинението.
Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки.
към текста >>

8. 5.22. Как да се играе Паневритмията

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят, как да се играе Паневритмията.
Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: „Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, Черните Сили, и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега, какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят, как да се играе Паневритмията. Има едно упражнение „Аум". Учителят Го бе показал как да се играе. Играе се с дланта, обърната напред, но ръката не е изправена, а е леко свита. Някои се опитваха тогава да изтеглят и да изправят ръката напред, като че ли е стрела в полет. На времето Хитлеристите се поздравяваха с опъната ръка напред, косо издигната и викаха „Хайл Хитлер".
към текста >>

9. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико.
Елиезер по-късно се опълчи против Изгрева, Братството и Учителя. Всички го намразиха. На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах. Тогаз разбрах каква динамична сила има този закон. Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете. Но остана верен на онзи принцип на жертвата. Затуй разликата между Тъмната и Бялата ложа е следната: При Бялата ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората. Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа.
към текста >>

10. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие.
После с по-ниска тоналност изрича: „Томалевски". После пак с по-ниска тоналност извиква името му Томалевски и така произнесъл няколко пъти името му все по-ниско, докато се стигне до шепот. Така Учителят му произнесъл името десетина пъти, показвайки му с какъв капитал е слязъл от горе, от Невидимия свят, как е дошъл на земята, че е влезнал в Школата и че е срещнал Великият Учител и вместо да си замине със същия капитал, той си заминава с един шепот, което означава един пълен, окончателен провал. Тази опитност я разказваше лично Георги много пъти. Беше честен и почтен. Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие. Отново съм при Учителя за разговор. „Е, сега представете си, че някой казва: „Как да работя? " Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене". Минава той през някой счупен мост и аз го предупреждавам, но той минава и пада долу при онези, които мислят като него. Аз виждам това, протягам ръка и го изваждам.
към текста >>

11. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

ТОМ 5

А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр.
Бяхме станали еталон на честни и добри хора. А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук. Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на нивата да работиш. Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр. А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро разположение. Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя. На следващият ден имаше беседа и на беседата, която той започна по едно време спря и каза: „Всеки, кой каквото е взел от другиго да го върне незабавно". Този израз беше насочен към крадливата сестра и към всички онези, които бяха взели нещо на заем и не бяха го върнали и сега трябваше да го върнат.
към текста >>

12. 229. КАТЯ ГРИВА

ТОМ 5

Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение.
метра от тях и гледа и разбира погрешката си. Учителят взима от геврека, отчуп-ва и почва да яде, а монетата я слага в джоба си. Катя отива при сестрата: „Сестра, направих голяма грешка", разказва какво й се случило и какво видяла току-що на поляната. Сестрата изважда и отново й връчва парите, а Катя ги прибира. На другия ден Учителят посреща Катя усмихнат и весел. Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение. Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва. Но Катя отказва помощта: „Аз имам Учител". Невена напуска бараката и само след минути към бараката приближава една сестра и носи една паница пълна с имам баялдъ. Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде.
към текста >>

13. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

ТОМ 5

Тя прие извинението ми и се успокои.
Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко". Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка. Тя прие извинението ми и се успокои. След това отивам отново при Учителя и му разказвам, че съм се извинила и че Савка е приела извинението. Отговори: „Много хубаво" и се усмихна. „Е, Марийке, какво ще кажеш сега? " „Учителю, заслужава си да стане човек виновен след като е бил шест часа при Бога." Учителят се усмихна и каза: „Хубаво. И друг път да не изкушаваш Бога Твоего".
към текста >>

След това отивам отново при Учителя и му разказвам, че съм се извинила и че Савка е приела извинението.
Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка. Тя прие извинението ми и се успокои. След това отивам отново при Учителя и му разказвам, че съм се извинила и че Савка е приела извинението. Отговори: „Много хубаво" и се усмихна. „Е, Марийке, какво ще кажеш сега? " „Учителю, заслужава си да стане човек виновен след като е бил шест часа при Бога." Учителят се усмихна и каза: „Хубаво. И друг път да не изкушаваш Бога Твоего". Аз кимнах с глава и почтително се отдалечих.
към текста >>

14. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

И за никой днес няма извинение, че Изгрева в момента е разрушен.
Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло. Взе от властта едно разрешение, че може при него да се събира група предварително одобрена в списък, за да четат беседите на Учителя. Това разрешение бе сложено в рамка и окачено на стената в стаята му и там се събираха някои негови сподвижници. От едната страна е сложен портрета на Георги Димитров, а от другата страна портрета на Учителя и по средата виси в рамка разрешението на властта за събиране при него. Ето така Небето опита всички и накрая всеки отиде на своето си място. И за никой днес няма извинение, че Изгрева в момента е разрушен. Всеки отиде там, където му беше мястото и където сам се определи. А да се определи човек на някъде това е най-важният момент в живота му.
към текста >>

15. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

И за никой днес няма извинение, че Изгрева в момента е разрушен.
Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло. Взе от властта едно разрешение, че може при него да се събира група предварително одобрена в списък, за да четат беседите на Учителя. Това разрешение бе сложено в рамка и окачено на стената в стаята му и там се събираха някои негови сподвижници. От едната страна е сложен портрета на Георги Димитров, а от другата страна портрета на Учителя и по средата виси в рамка разрешението на властта за събиране при него. Ето така Небето опита всички и накрая всеки отиде на своето си място. И за никой днес няма извинение, че Изгрева в момента е разрушен. Всеки отиде там, където му беше мястото и където сам се определи. А да се определи човек на някъде това е най-важният момент в живота му.
към текста >>

16. 4. „ЛЮБОВТА ЧАКА

Златка Георгиева (Вачева)

ТОМ 6

Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям.
Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича. Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен. А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани - зъболекари, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених.
към текста >>

17. 13. Грозната мома

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

И отива да иска извинение от Учителя.
Тогава вече България беше окупирана от германците и той е застанал на страната на германците, а Учителят е бил с руснаците. И се срещат на бойното поле и той воюва срещу Учителя, Лулчев. Това е на сън вече, Лулчев вижда тази картина, той имаше способността да се излъчва Лулчев, макар че е от Черната Ложа. И като вижда това, в него става един вътрешен духовен смут. Как може той да отиде против Учителя? И отива да иска извинение от Учителя. Да иска прошка, обаче впоследствие ние видяхме как той си понесе последствията за тия неверни неща, които той не е предавал точно тъй както трябва. Например, Учителят му е казал, че царя не бива да излиза от България. Царицата не бива да напуща кошера си. Те не са го послушали. Отива в Германия където там го отравят.
към текста >>

18. 17. Войници - вегетарианци

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

За мое голямо учудване той ми поиска извинение.
Аз го гледам и викам: „Благодаря, чужд кашкавал не искам“. Той ми казва: „Тоя ще бъде за тебе, ето и аз вземах. Аз ще го разпределя после на другите войници“. Викам: „Не, благодаря, не искам“. И минаха няколко дена след учението, ние отидохме да се къпем там на една река Азмаци и минавам, гледам фелдфебела с десетина души войници около него, приказваха и аз нямаше къде да ида, отидох при тях, седнах и какво стана, като че ли се бяха надумали, скочиха всички изведнъж и отидоха да се къпят ли какво и аз останах сам с фелдфебела. За мое голямо учудване той ми поиска извинение. Каза: „Гради, извинявай, аз не съм те познавал“. Викам: „Няма нищо, г-н фелдфебел“. Та на всичко отгоре, той поиска извинение. Аз изобщо не го съдех, но той беше много предан към изискванията си. След това мина някое време и сръбския крал щеше да идва в България и наредиха нашия полк да бъде охрана от границата до София.
към текста >>

Та на всичко отгоре, той поиска извинение.
Викам: „Не, благодаря, не искам“. И минаха няколко дена след учението, ние отидохме да се къпем там на една река Азмаци и минавам, гледам фелдфебела с десетина души войници около него, приказваха и аз нямаше къде да ида, отидох при тях, седнах и какво стана, като че ли се бяха надумали, скочиха всички изведнъж и отидоха да се къпят ли какво и аз останах сам с фелдфебела. За мое голямо учудване той ми поиска извинение. Каза: „Гради, извинявай, аз не съм те познавал“. Викам: „Няма нищо, г-н фелдфебел“. Та на всичко отгоре, той поиска извинение. Аз изобщо не го съдех, но той беше много предан към изискванията си. След това мина някое време и сръбския крал щеше да идва в България и наредиха нашия полк да бъде охрана от границата до София. Добре, но аз помолих моя ротен командир Борис Великов, понеже имах зачислена пушка, обаче гледах да не взимам пушка и викам: „Г-н поручик, много ще ви моля, ей тука в конюшнята има да се прави калдаръм на конете, вместо да лентяйствувам, да посрещам и изпращам сръбския крал, да направя някои конюшни с калдаръм, конете да не спят в калта“. Той се съгласи и ме прати при домакина, та Господ светлина да му дава на моя поручик Борис Великов, той ме освободи от тая задача.
към текста >>

19. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора.
Значи изпълнихме си обещанието. Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те. Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора. Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“. Та искам да ви обърна внимание как се изопачават нещата. Та пиеха напикана вода от овцете. Веднъж реших да отида на Рила на 21.май.
към текста >>

20. 9. Извинение

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

9. ИЗВИНЕНИЕ През време на евакуацията когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри.
9. ИЗВИНЕНИЕ През време на евакуацията когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри. Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната от ляво, другата от дясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна те пак седат. Казвам им: „Сестри, защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата Му! “ И те влезнаха и казват на Учителя: „Учителю, брат Темелко ни пъди“. Аз не знам нещата.
към текста >>

С жена ми се съветвахме и се събрахме це- лото семейство и казвам: „Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя понеже не разбирам нещата“.
Ни от вънка, ни от вътре. Ни храна приема ,нищо. И аз се учудвам, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и се събрахме це- лото семейство и казвам: „Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя понеже не разбирам нещата“. И почуках и Учителят отвори вратата. Като отвори вратата, казвам: „Учителю, не знам какво правят тия сестри пред вратата Ви и им казах: „Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата“. Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора.
към текста >>

21. 56. Парясници

Ангел Вълков

ТОМ 7

И действително една вечер Тодор идва при нас и със сълзи на очи иска извинение за всички злини, които ни е причинил.
А как пък се случи, тази жена много се привърза към него, много го обичаше и го гледаше като писано яйце, гледаше му децата четири на брой и добре си заживяха. Дойде време и Учителят си замина за другия свят. След като се излъчи от тялото си, явява се на Тодор, който притежаваше ясновидство и му казва: „Тодоре, аз си заминавам за другия свят. Ама ти да се помириш с Ангел и Тодора“. Тогава Тодор Му казва: „Аз, Учителю, се помирих и се подобрих с тях“. И действително една вечер Тодор идва при нас и със сълзи на очи иска извинение за всички злини, които ни е причинил. И започна да ни разказва, че един ден като си лежал на леглото при заключени врати, през стената влиза един светъл дух вкъщи, висок осем метра. Главата му стърчала над покрива. Казва му: „Ти тази жена, Тодора няма ли да я оставиш? “ Защото, макар че бяха разведени той пак я тормозеше по целия Изгрев. Светлият дух продължил: „Те не разбра ли, че тази жена не е твоя жена.
към текста >>

22. 8. За светците няма храна

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Тогава аз им казах: „По случай вашето смирение и извинение днес ще наготвя специално ядене“.
На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук“. Някоя от сестрите, които се бяха увлекли по тях, понеже те им се представяха като ясновидци, започнаха да протестират защо вземам такава фронтова позиция. Но аз мълчах, нали Учителя е зад мен. Учителят ме извика и ми каза: „Те служат на Черната ложа“. След някой и друг ден на пълна изолация, те отидоха при Учителя горе в стаята да Му се извинят. Тогава аз им казах: „По случай вашето смирение и извинение днес ще наготвя специално ядене“. От този момент те започнаха да се хранят на общата трапеза. Тогава Учителят ми каза: „Победихме! “
към текста >>

23. 19. Разместените книги

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

Като влизам при Учителя, Той така се зарадва и пръв Той ми поиска извинение.
Всички сестри ме питат: „Юрданке, какво става? Защо Учителят е тъжен и не слиза при нас? “ Нещо ми казва и ми говори: „Иди и се извини на Учителя! “ После друг ми казва в мене: „Недей да ходиш! “ Тъй се мъчих целия ден и накрая решавам да отида и да се извиня. Като влизам при Учителя, Той така се зарадва и пръв Той ми поиска извинение. Аз се разплаках. „Не, Учителю, как може един велик Учител да иска извинение от един шепа човек? “ „Не, прощавай, Юрданке, аз те огорчих.“ Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка. А Гради дойде, размести книгите и после дим да го няма.
към текста >>

„Не, Учителю, как може един велик Учител да иска извинение от един шепа човек?
“ Нещо ми казва и ми говори: „Иди и се извини на Учителя! “ После друг ми казва в мене: „Недей да ходиш! “ Тъй се мъчих целия ден и накрая решавам да отида и да се извиня. Като влизам при Учителя, Той така се зарадва и пръв Той ми поиска извинение. Аз се разплаках. „Не, Учителю, как може един велик Учител да иска извинение от един шепа човек? “ „Не, прощавай, Юрданке, аз те огорчих.“ Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка. А Гради дойде, размести книгите и после дим да го няма.
към текста >>

24. 62. ПРЕД ВРАТАТА НА ТВОЯТА СТАЯ

ТОМ 8

Бързаме, казват, или извинение някакво, хоп-троп по стълбата нагоре.
Тогава какво правиш? Аз не гадая, но аз казвам: Учителят е зает. И свива се сърцето ми, когато в този момент някой дойде и иска да се срещне с Тебе. Зает е казвам, почакайте. Но някой се подчиняват, а някои - не. Бързаме, казват, или извинение някакво, хоп-троп по стълбата нагоре. И стъпките Ти леки дочувам, дочувам отварянето на вратата, говор. Ти винаги готов, и винаги любящ, задоволяващ ищеца и го отпращаш. И стъпките затихват пак. "Зает е".
към текста >>

25. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

ТОМ 8

" Минават години, тя отива и иска от нея извинение.
И дори една сестра, не желая да й кажа името, когато се връщахме от една екскурзия, по цялото време тя ми говори против Савка. Аз само мълчах. Нищо не й казах, но смятах, че тя която е музикална, въобще в много отношения я кореше, но което разбрах бе това, че изхожда само от една завист, озлобление и омраза. Но Савка, понеже знаеше всичките тези неща, с любов към всички се отнесе. Даже знам, че една сестра, пак няма да й кажа името, отива при Савка и казва един ден: "Мразя те! " Минават години, тя отива и иска от нея извинение. Животът на Савка край Учителя беше живот на един асистент, който във всички, в най-опасните моменти, при всички тежки задачи съпътстваше Учителя с най-голяма преданост, с най-голяма сериозност, с най-голямо разбиране за пътя, който Той минава. Веднъж тя ми каза: "Весе, аз мога да погледна само палеца на един човек и да кажа много нещо за него, но сега трябва да мълча по тези въпроси". Тя имаше много знания, тя беше една от най-образованите, и то в чисто мистично окултен смисъл, духове край Учителя. Защото и тя има няколко имена. Мистични, дадени от Учителя, а всяко име, което носи съдържание духовно и говори за душевното богатство на един човек, когато е посветен, то се получава след като Учителят е поставил ученика на много сериозни и тежки изпити.
към текста >>

26. 21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

и извинението беше това, че бедни са хората, нямат повече пари затуй.
И купиха места. Например тези места, които бяха пред салона, купиха ги едни братя. Брат Жеков купи една част, той беше така отговорното лице. След туй Лулчев купи 2-3 декара земя, но те я разделиха по 200 кв.м. на човек, вместо по един декар, по двеста кв.м. и извинението беше това, че бедни са хората, нямат повече пари затуй. Но те можеха по двама, трима да бъдат. Пак да бъде декар. А така се получи едно ограничение много грозно, много на гъсто се направиха къщите. Ако бяхме по-разумни, щяхме да попитаме когато строим кой какво да направи. А всеки правеше според възможностите си.
към текста >>

27. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Той като чул това, взима жена си, децата си, всичките и отива при Учителя и иска извинение.
И той като гледал че стоят така пред вратата, намерил че все пак не е удобно да ти стоят на вратата толкоз хора така, та им казал: „ Абе защо казва стоите тука? Той Учителя пак ще дойде". Нещичко такова им е казал. Сега те се оплакали на Учителя. Учителят се затвори в стаята и няколко дни не излезе от нея. Той като чул това, взима жена си, децата си, всичките и отива при Учителя и иска извинение. В.К.: Мен ми разказаха, че Учителят се затворил три дена не излизал. Значи, отива и иска извинение от Учителя. Е.А.: Той като разбрал Темелко, отишъл и искал извинение и оттогава оставя всички съвсем свободно. И да Ви кажа, и там имаше неща, и други, които не са за казване. Но всеки от братята правеше каквото може.
към текста >>

Значи, отива и иска извинение от Учителя.
Нещичко такова им е казал. Сега те се оплакали на Учителя. Учителят се затвори в стаята и няколко дни не излезе от нея. Той като чул това, взима жена си, децата си, всичките и отива при Учителя и иска извинение. В.К.: Мен ми разказаха, че Учителят се затворил три дена не излизал. Значи, отива и иска извинение от Учителя. Е.А.: Той като разбрал Темелко, отишъл и искал извинение и оттогава оставя всички съвсем свободно. И да Ви кажа, и там имаше неща, и други, които не са за казване. Но всеки от братята правеше каквото може. В.К.: Събраха се много хора. Е.А.: Ах, не бяхме много хора.
към текста >>

Е.А.: Той като разбрал Темелко, отишъл и искал извинение и оттогава оставя всички съвсем свободно.
Сега те се оплакали на Учителя. Учителят се затвори в стаята и няколко дни не излезе от нея. Той като чул това, взима жена си, децата си, всичките и отива при Учителя и иска извинение. В.К.: Мен ми разказаха, че Учителят се затворил три дена не излизал. Значи, отива и иска извинение от Учителя. Е.А.: Той като разбрал Темелко, отишъл и искал извинение и оттогава оставя всички съвсем свободно. И да Ви кажа, и там имаше неща, и други, които не са за казване. Но всеки от братята правеше каквото може. В.К.: Събраха се много хора. Е.А.: Ах, не бяхме много хора. В.К.: И ти беше там?
към текста >>

28. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение.
Защото Учителят както беше голям, не се държеше отвисоко. Той, никога не сме почувствали Учителят да се държи като голям, никога. Той когато се приближава при тебе се приближава като равен, отваря те. Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното мляко можеш да си кажеш, защото Той те предразполага. А когато има едно такова високомерно отношение към другите. Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение. В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило? Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго. Тъй че Мария не беше лош човек, не беше лош човек. В.К.: Мария ми разказваше, че на една екскурзия на Витоша Учителят й казал: „Може Бог да пожелае да бъдеш най-гонена, най-хулена, най-чернена, но всичко с радост и с любов да понесеш". „Защо Учителю?
към текста >>

Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго.
Той когато се приближава при тебе се приближава като равен, отваря те. Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното мляко можеш да си кажеш, защото Той те предразполага. А когато има едно такова високомерно отношение към другите. Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение. В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило? Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго. Тъй че Мария не беше лош човек, не беше лош човек. В.К.: Мария ми разказваше, че на една екскурзия на Витоша Учителят й казал: „Може Бог да пожелае да бъдеш най-гонена, най-хулена, най-чернена, но всичко с радост и с любов да понесеш". „Защо Учителю? " - „Така" - бил отговорът му. И се питаше: Откъде да намеря толкова любов, че да понеса всичко с радост.
към текста >>

29. 117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение.
Гради трябва да питаме. Аз не го помня. В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника? Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него.
към текста >>

В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение?
Аз не го помня. В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника? Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат.
към текста >>

Значи първо бият и после искат извинение.
В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника? Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя.
към текста >>

Да иска извинение.
Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали.
към текста >>

Побойникът искал извинение.
Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали. Намерих, че това е най-нетактичното, което можаха да направят в този случай. И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита кармата.
към текста >>

30. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение.
Учителят е казал там на един брат, че тези сестри възрастните, като не могат нищо да правят, критикуват без да мислят. И това, което не могат да правят като мислят, влияят с мисълта си и на младите отрицателно, без да искат, защото не разбират окултния закон. В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение. Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение? Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо". Намирах, че в нищо не е виновна, но понеже Учителят я е пратил, Той го прави това, за да облекчи тях, да има някой така да излезе виновен, та те да се освободят, да. Че това е само един метод на Учителя, за да им помогне. Е да, след това дойдоха.
към текста >>

Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение?
И това, което не могат да правят като мислят, влияят с мисълта си и на младите отрицателно, без да искат, защото не разбират окултния закон. В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение. Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение? Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо". Намирах, че в нищо не е виновна, но понеже Учителят я е пратил, Той го прави това, за да облекчи тях, да има някой така да излезе виновен, та те да се освободят, да. Че това е само един метод на Учителя, за да им помогне. Е да, след това дойдоха. Когато Лулчев си изказа съмнението към Учителя аз изкарах една много голяма борба вътрешна, защото аз не бях съгласна с повечето от нещата, които ми говореше.
към текста >>

31. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И минаха няколко дни и казаха, че дошъл той да иска извинение от Учителя, като го хванаха кой е, нали разбраха кой е и го бяха пратили да иска извинение от Учителя.
Нашият брат Гради го познаваше и той му е бил началник, когато Гради служил войник. Ротен командир му е бил. Чин какъв е бил - капитан. Той му каза името, но аз не го помня. Даже наскоро казах на Гради да ми даде името, щото все пак да му знаем точно името. И минаха няколко дни и казаха, че дошъл той да иска извинение от Учителя, като го хванаха кой е, нали разбраха кой е и го бяха пратили да иска извинение от Учителя. Някой каза, че поискал извинение от Учителя и Учителя му бил казал: „Аз те извинявам, но Господ да те извини! " Да се моли значи Господ да го извини. Други казаха, че не му е подал ръка. Сега кое истината не мога да кажа, щото не съм била там. Но забелязах след това Учителят идваше редовно на гимнастика.
към текста >>

Някой каза, че поискал извинение от Учителя и Учителя му бил казал: „Аз те извинявам, но Господ да те извини!
Ротен командир му е бил. Чин какъв е бил - капитан. Той му каза името, но аз не го помня. Даже наскоро казах на Гради да ми даде името, щото все пак да му знаем точно името. И минаха няколко дни и казаха, че дошъл той да иска извинение от Учителя, като го хванаха кой е, нали разбраха кой е и го бяха пратили да иска извинение от Учителя. Някой каза, че поискал извинение от Учителя и Учителя му бил казал: „Аз те извинявам, но Господ да те извини! " Да се моли значи Господ да го извини. Други казаха, че не му е подал ръка. Сега кое истината не мога да кажа, щото не съм била там. Но забелязах след това Учителят идваше редовно на гимнастика. Никога толкова редовно не е идвал, колкото в този период, когато бе бит.
към текста >>

А пратиха го при Учителя да иска извинение.
И после толкова много хора щяха да загинат. Всеки случай това е най-приемливото, Той е пожертвал себе си, за да може нас да спаси от изпитанието на което са мислили да ни подложат. В.К.: Мен ми разказаха, че този, който го е накарал онзи да се извини бил Лулчев. Вярно ли е? Е.А.: Лулчев, да, защото началник на Дирекцията на полицията беше тогава негов личен приятел и аз да ти кажа останах много недоволна и от Лулчев, и от него, че те не понасилиха този човек да каже кой го е пратил. А пратиха го при Учителя да иска извинение. Не може сега да си представя един престъпен тип, който отива да нанесе удари при това, щото той можеше, така и съвсем да напакости на Учителя, нали, по главата, по главата, ама Той има по-нежна конструкция на организма си и на черепа, едно сътресение на мозъка можеше да бъде фатално. Ами разбира се. Та че, аз да Ви кажа много бях недоволна от Лулчев и изкарах една кавга с него впоследствие. Защото намирам, че не на място милост проявиха. Нека да знаем кой точно беше, пьк някой друг нямаше кой да бъде - Цанковист е, пратен беше от някого, той никаква връзка няма с Учителя.
към текста >>

32. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение.
Не мога да кажа, защото аз тогава не бях вече във връзка с него. Аз макар, че се карах с него после. В.К.: Хващат го този, който е бил - побойника. Той един ли е бил или двама? Е.А.: Един. И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение. Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията.
към текста >>

33. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той помолил да поиска прошка, извинение.
Не, казвам го, защото е така. В.К.: Записал съм това нещо, това изказване, че Учителят бил казал на Любомир: „Който иска Царя да постави за министър председател, но не и Цанков" и понеже той говорил това нещо и пред други. Е.А.: Пред групата си. B.К.: То тогава цанковистите изпращат командира на Гради и нанася побой, през 1936 год. През това време директора на полицията беше приятел на Лулчев. Той помолил да поиска прошка, извинение. Учителят му каза: „Можеш, помоли се Бог да ти прости", му казал. Е.А.: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". В.К.: Чета. Когато дойде Невена Неделчева му казах на Лулчев, да я изпрати да следва, да й даде професия, да не я подмята и да не я държи за слугиня. Е.А.: Да.
към текста >>

34. 22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Завели го при Учителя да иска извинение.
Надвечер пристигнахме в лагера. Лагерът се устрои, но Учителят през цялото време беше около палатката си. Много рядко отиваше до билото, но не идваше на Молитвения връх и не държа беседи там. По това време директора на Обществена безопасност беше личен приятел на Любомир. След няколко дни хвана побойника. Завели го при Учителя да иска извинение. Учителят му казал: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости".
към текста >>

35. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение.
В.К.: Накрая вече. Е.А.: Постепенно, постепенно Учителят започна най-напред да си влачи малко крака. В.К.: Да. Е.А.: И постепенно почна да не може да владе крака. В.К.: Да. Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение. Сега само с това извинение ли приключи въпроса? Е.А.: Кой? В.К.: Побойникът са го хванали. E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение.
към текста >>

Сега само с това извинение ли приключи въпроса?
Е.А.: Постепенно, постепенно Учителят започна най-напред да си влачи малко крака. В.К.: Да. Е.А.: И постепенно почна да не може да владе крака. В.К.: Да. Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение. Сега само с това извинение ли приключи въпроса? Е.А.: Кой? В.К.: Побойникът са го хванали. E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да.
към текста >>

В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение.
Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение. Сега само с това извинение ли приключи въпроса? Е.А.: Кой? В.К.: Побойникът са го хванали. E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да. В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел.
към текста >>

В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението?
Е.А.: Кой? В.К.: Побойникът са го хванали. E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да. В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше. В.К.: И приключи само с извинение.
към текста >>

В.К.: И приключи само с извинение.
В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше. В.К.: И приключи само с извинение. Е.А.: Е, така приключи. В.К.: Четем: „Ще разкажа една друга история свързана с Любомир. Идва при мене той и ми казва, че имало заведено едно следствие срещу Учителя. Но има и едно обвинение срещу него. Той закачал едно малолетно момиче".
към текста >>

36. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел.
В същото време някои приятели започнаха да закупуват места за свои лични нужди, за да си построят къщи, жилища. Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар. Това нещо приятелите не можаха да изпълнят. Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради.
към текста >>

37. 18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Така че нямат извинение.
Така музикантите и тези, които са се подписали, се продадоха за паница леща и си продадоха първородството и вместо те първи да излезнат в зала „България" и да се качат първи на тази сцена и да изпълнят оригиналите на песните на Учителя, то сами си докараха французите и оставиха да им откраднат първородството. А на стр. 382„Изгревът", том III, е написано за „Завета на Учителя", да излезнат българи-музиканти и да изпълнят песни на Учителя в тази зала. където десетки пъти той е ходил и е слушал там гастролиращи музиканти. Книгата „Изгревът" излезна на 12 май 1995 година и за два месеца всеки, който искаше, можеше да я прочете. Така че нямат извинение. Описвам Ви нещата както са. В следващия том аз ще дам отговор на тези лъжи и всички ще видят какво представляват. В Бяло то Братство има една Школа, има един Учител, който е Беинса Дуно и едно Слово, което е Слово на Бога. Това са три неща, които съществуват днес и съставляват „Духовният Изгрев". Аз работя днес за него.
към текста >>

38. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите.
Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала. От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини. Първо, поради моя неуспех във всичко у тези, които могат и са длъжни да помагат. Второ, поради благоприятното това положение за противниците, от което произлизат безкрайни изгоди за тяхна лична полза, заради което всичко вършат и турят в движение. Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите. След всичко това очаквам и пр. 28. февруарий 1867.
към текста >>

39. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1.
В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова. Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски владика. Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори. В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3. Че пребиванието на митрополита повечето време през годината да бъде във Варна, да управлява Епархията, да заседава при местното началство и да защищава народните интереси, а във времето на отсъствието му неговото място да занема наместникът му; и 4. Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св. Синод да искаме особит Архиерей. Тези условия се виждат за най-сгодни и най-удовлетворителни на желанията на цялата Епархия.
към текста >>

Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея.
Висо-копреподобие Отца Симеона за мъж, снабден със сичките изисквани качества за този висок сан, както и ний бяхме честити да го видим във времето на заминаването му с Ваше Блаженство през града ни, уверени сме, че ще удовлетвори желанията и требованията на народа; затова смирено молим Ваше Блаженство и Св. Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии". С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания.
към текста >>

40. III.02 БЛАГОВРЕМИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал.
Той всякога по начало излиза, по начало влиза и но начало действува от поредък в поредък. В Него няма скокове, нито празднини; в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже прибъдва във всичките моменти. И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент непосрещнат на своето временно начало ще остави отпечатък на безпоредък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на животът. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. За това именно треба да питаш, да разбереш, че да си готов. За това и треба да се молиш постоянно, за да си в свръзка с моментите, които очакваш, готов - като жених за невестата - да тръгнеш в определения час. Стой, следователно, верен на мястото си до край. И да те не изкушава нищо да напуснеш, или по-напред или по-напосле; защото в такъв случай ще си вън от Божествения поредък. А всяко нещо вън веднаж от Божествения поредък не може да съществува, нито действува в съгласие с него.
към текста >>

41. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници.
Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание?
към текста >>

42. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок.
“ Ние се молим само за това, за обикновени работи. Така е. Ще бъде смешно ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урока, отида на другия ден и се извиня, че не съм научил урока си. На другия ден пак се извиня, на третия ден - също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мене? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок. Пък като си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата. Втория път ти ще се изправиш. Третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Този човек се подига. И мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи.
към текста >>

43. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Там няма извинение.
Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогаз и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко.“ Защото тази, добрата мисъл е Негова. Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“ Един човек отишъл при един богат търговец и търговецът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ После търговецът имал нужда да отиде при този човек, да му направи някаква услуга. Този човек казал: „Кажете му, че ме няма.“ Търговецът казал: „Ама аз чувам гласа му, как го няма? “ Казали му: „За тебе го няма.“ Духовният свят е крайно взискателен. Там няма извинение. Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна чистота, абсолютна коректност. Които са готови за бъдещия живот, бъдещият живот такъв трябва да бъде. Ние искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот.
към текста >>

44. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха на събора в 1920 година.
И написа Той в сърцето на човека Великия Божи закон, закона на Любовта. Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Какво дължиш за това? - Една благодарност и признателност. Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха на събора в 1920 година. Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички. И добродетелта на едного е добродетел на всички. Всъщност мнозина от братята и сестрите не знаеха нищо за случката, от която се смутиха някои. Желанието на мнозина всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути. В незнанието си как да постъпят, те от влакно създадоха руно.
към текста >>

45. 21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ

Паша Теодорова

ТОМ 13

И днес ние смело казваме за него: Ако не беше дошъл и не беше ни говорил, грях не щяхме да имаме, но сега за греховете си извинение нямаме.
Видяхме го ние като бременна жена, като многодетна майка, като майка на безброй деца от различни епохи и нации, с различна култура и възпитание. Донесе той на хората живот и то преизобилно, даде им безброй методи, закони и правила, с които да запазят този живот от крадеца, който не иде освен да открадне, заколи и погуби. И тук той не спря. Проникна дълбоко в сърцето, направи там безболезнена операция и вкара в него топлите лъчи на животворното слънце и лъчите на жизнения елексир. Пое каменното сърце и го превърна чрез магически формули в плътско и работеше плътското сърце да превърне в духовно. И днес ние смело казваме за него: Ако не беше дошъл и не беше ни говорил, грях не щяхме да имаме, но сега за греховете си извинение нямаме. И тук той не спря. Отвори затворения от вековете мозък, очисти всички клетки от натрупалия се прах, вкара в тях необятна светлина, освети всички кътчета на мозъка, вкара там светлината на новото знание и мъдрост. И пак ние смело казваме: Тръст смазана той не пречупи и кандило замъждяло не загаси. Със светлината на новото знание той превърна искрата на това кандило в пламъче, пламъчето в пламък и пламъкът във фар, който осветява пътя на всички пътници в бурното житейско море. Един Ненадминат връх бе.
към текста >>

46. I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Необходимо е да започна още от детските си години и затуй моля за извинение, ще бъда по-дълга в описанието си.
СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ Любезни читателю, пиша тези редове във връзка с една задача, която Учителят даде на учениците си, да запишат спомените си, които са имали наяве и насън с Него. Аз също имам няколко случки наяве и насън, които може би ще бъдат интересни. Тази задача все я отлагах, като си казвах, че не съм още готова, но ето че постъпих в 80-тата си годишнина и докога още да чакам? Винаги са ме радвали и подигали духът ми при прочитането на такива опитности от нашите братя и сестри. И аз трябва да го направя. Необходимо е да започна още от детските си години и затуй моля за извинение, ще бъда по-дълга в описанието си. Благодаря на читателите за търпението им. Прибавям, че ще бъде разбрана само от тези, които са имали моите състояния, периодично. Те траели по 3-4-5 месеца. А Учителят ми каза: „Като тебе има много. Благодари, че е толкоз." Родена съм в град Русе 1911 година, 22-23 март, четири часа сутринта, в еврейско семейство, но порастнах във Видин.
към текста >>

47. 3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов

Димитър Кочев

ТОМ 13

Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим.
Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия. Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим. Зимният сезон е именно за вътрешна работа. Имам желание, брат Борис, да се съгласувам с теб и ако зная позициите ти, то ще ги имам предвид винаги, защото зная цената на единомислието. Ако обаче ти нямаш оформено становище или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или становището, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил. Нямам свои инициативи и не възнамерявам да се ангажирам с такива, обаче поддържам контакти, за да съм осведомен за онова, което става или може да стане в или за сметка на Братството. Ето това исках да споделя, брат Борис, та да можеш да имаш и моето мнение по тези въпроси.
към текста >>

48. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Потънала в мисли за поведението ми към хората и за грешките ми към тях, реших още веднъж да помоля и Вас и Дина за извинение.
Щом се яви някъде некролог, нуждаещи се нахълтват, внасят и багажа си... Тя почина на 22 декември 1951 г. Веднага телефонирах на Пенка, дали познава някои културни хора, които да ни изпрати. Тя каза: „Тъкмо мои близки продадоха къщата си и търсят квартира - майката е интелигентна жена, а синът е мой кръщелник." На другия ден тя ги доведе. Взаимното впечатление беше много добро, веднага направихме постъпки за настаняването им. Така се започна всичко, връзката ми с Емануил. Потънала в мисли за поведението ми към хората и за грешките ми към тях, реших още веднъж да помоля и Вас и Дина за извинение. Виждам, че всичко в живота ми е било предопределено, колко много се нуждая от работа над себе си. Как да не греша, като съм толкова, толкова несъвършена! Простете, че Ви занимавах тъй дълго със себе си, но чувствах потребност да се изкажа пред някого, избрах Вас, защото зная, че ще запазите в пълна тайна моята изповед, нито ще намекнете дори за нея в писмо към мене. Оставам завинаги с най-хубави чувства, Цветка. Г. ВТОРАТА СЪПРУГА Шесто писмо -18.09.1988 г.
към текста >>

49. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

ТОМ 15

Така каза Христос и завърши: „Ако не бихдошъл и не бих им говорил, грях не щяха да имат, сега обаче, за греховете си извинение нямат".
Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: Любов Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", Христос предаде закона на любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога". А в „Изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Така каза Христос и завърши: „Ако не бихдошъл и не бих им говорил, грях не щяха да имат, сега обаче, за греховете си извинение нямат". Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаваме... --------------------------------- * Уводна, редакторска, неподписана статия, която е от Иван Толев, но не я подписва, понеже е много остра.
към текста >>

50. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега.
Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.
към текста >>

51. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение.
Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача.
към текста >>

52. 1934 година

ТОМ 16

Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение.
Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача.
към текста >>

53. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

Когато не обичаш някого, ще намериш някое извинение.
Тази епоха ще свърши след 2 години. Тя е тъмна епоха. От 1942 година почва Сатия-Юга, която е светла епоха и носи благоприятни условия. От нисшите мисли трябва да се освободим вътрешно, не външно. Без любовта нещата остават тайна. Когато не обичаш някого, ще намериш някое извинение. Онзи, който не следва закона на Любовта, ще дойде връх него законът на необходимостта. Държавата ще ги експроприира, богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре.
към текста >>

54. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 16

Първо, искам извинение за това, че дълго време не съм ти се обаждал.
След като приключите работа и подготвите всичко за печат, ще дойдете в София, ще ми връчите материала и ще го предадем на онези, които ще го отпечатат и с които аз в момента работя. А това е Любомир Гълъбов и Жана Иванова от книжарница „Изгрев", Няма да се издава от Братското издателство, понеже аз съм им дал работа от три години и не са издали нищо. Поздрави от Вергилий. ПРИЛОЖЕНИЕ IV. Здравей, брат Вергилий, Обажда се Ясен. Първо, искам извинение за това, че дълго време не съм ти се обаждал. Мисля, че ще ме извиниш! Материалите съм ги изпратил на Теодора от Габрово. Те съдържат: последната разпечатка на лекциите и 3 бр, дискети с набрания материал. Оригиналите също й ги изпратих. Говорих с нея.
към текста >>

55. 41.1. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ И АБОНАТИТЕ НИ

ТОМ 20

Ний молим извинение за това от нашите читатели.
Много причини имаше за това. Най-главната от всичките (особено за последните два броя) беше неуредицата в администрацията и експедицията на вестника. По неволя редакцията трябваше да се мести. Всички хора, които работят в «Алфа», правят това безплатно, следователно могат да отделят само от свободното си време, когато не са ангажирани да си изкарват прехраната. Днес идат едни, други път -други, вследствие което понякога стават грешки в експедицията, в адресите, закъснявание в самото изпращане. Ний молим извинение за това от нашите читатели. Ще направим всичко в бъдеще да върви всичко по-редовно. Но за това е потребно едно условие, което не е в нашата възможност - средствата. Един идеен вестник мъчно се поддържа, особено ако не всички, които го четат, заплащат за това. Ето защо ний молим всички наши читатели по възможност: 1) Да платят веднага, ако не за цяла година, поне за половин година абонамента си; 2) Да сторят всичко да запишат поне по един още нов абонамент или поне да пишат в редакцията адреса на някой свой приятел, на който да го пратим; 3) Тези от тях, които имат възможност, да отделят макар и най-малки суми за фонд «Алфа», с които да се посрещат разноските по издаванието, които досега не се покриват от прихода и се правят дългове. Молим съмишлениците във всички градове и села да ни облекчат поне в това отношение.
към текста >>

56. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ТОМ 20

И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата.
Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата. При трудните сегашни условия на живот и настъпилите дни на обезверявание на интелигенция и народ, ние смятаме, че всяко усилие и помощ, макар и в най-малки размери, има своята смисъл - и ние с готовност я поднасяме със следващите страници. Дано те попаднат в сгодна почва и като плодни семена, дадат своя резултат. София, 28.VII.1928 г. ___________________________ * Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К. Стойчева, за което Учителят му се е карал.
към текста >>

57. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

ТОМ 20

Гробовете на Саванарола и Хуса са само хилядна част на проявление на тия тъмни по своето развитие души, които някога, още в еврейския синедрион, търсеха извинение в думите, че е по-добре да загине един человек, отколкото цял народ.
Противниците му бяха Го разпънали веднъж - последователите Му щяха да Го разпъват хиляди пъти, щяха да убиват и избиват, в Негово име да насилят, да правят зверства - и всичко това оправдаят с благите думи и живот на Тоя, Който беше заповядал да обичаме дори враговете си! Когато евреите Го нападнаха, те бяха в правото си - те се самозащища-ваха. Целият техен живот, всичките негови религиозни и обществени форми бяха изгубили своя първоначален смисъл и бяха останали ритуали без съществено съдържание; добродетели номинални, обряди, които не се отличаваха от търговските сделки; философите и учените им - садукеи материалисти и фарисеи религиозници - бяха изпълнили с препирни живота на хората по най-висшите и отвлечени въпроси, но не даваха никакво конкретно разрешение на ежедневните мъчнотии, които потискаха сиромашта- голямото мнозинство от еврейския народ тогава. Едно малцинство от привилегировани бе хванало всички власти и длъжности около храма - фактическите министерства тогава - и бе готова да убива всеки, който каже нещо срещу тяхната власт или проповядва други разбирания, от туй, което те сами имаха и смятаха, че ако не е най-доброто възможно, то е поне най-изгодното тям. И те без всякакво замисляне посегнаха върху чистосърдечния човек на всичките векове - една смелост, която никога не е липсвала на злосторниците, облечени в държавна власт през всичките времена. Гробовете на Саванарола и Хуса са само хилядна част на проявление на тия тъмни по своето развитие души, които някога, още в еврейския синедрион, търсеха извинение в думите, че е по-добре да загине един человек, отколкото цял народ. А ето, загиналият человек стана слава на человечеството, а еврейският народ мина през толкова страдания, както никой друг, и още учи оня голям урок, който ще направи сърцето му достатъчно меко и будно, за да познае царя на Любовта, когато дойде и под скъсаните дрехи на някой брат человек! Християнството в своя първоначален вид не беше една религиозна ерес, както го изкарваха съвременниците евреи**. То беше нещо повече - една нова метода за живот, която обхваща всичките области на човешкото проявление. Първоначалните апостолски комуни, които добиха бързо разпространение, бяха оная обществена форма, в която Християнството тепърва се очертаваше; форма, в която всички даваха що имаха и получаваха каквото им трябваше, в които нямаше «твое» и «чуждо», в което общество имаше само братя и сестри. Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки.
към текста >>

58. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение.
Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот. Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение. Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата.
към текста >>

59. 92. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 26, 22.VII.1930 г.)

ТОМ 21

Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия живот, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния?
Дохождат дни - единични дни, в които българският данъкоплатец трябва да каже мнението си върху управлението на страната си или общината, в която живее. Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях. Хората с големи кореми се грижат преди всичко за тях - благоутробията си, повече, отколкото за всичко останало в света. Хората с малки уши са услужливи, но пестеливи. Тия с дългите ръце обичат да попипват в чуждите джобове... Хората с големи каси обичат повече да ги отварят, за да турят в тях, отколкото да вадят оттам и да раздават. Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия живот, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния? Едно бих ви припомнил - на тия, които биха искали да послушат - купете си Евангелието и прочетете - съборните Послания на Апостол Яков. Па и цялото го прочетете и се облегнете на него. Време е вече да поискате да бъдете не някакви „исти”, които полицията ще гони и преследва, а истински християни, носители на Любов и братство - защото ако не дойде Любовта и взаимната обич, ще дойде смъртта, нещастието, страданието - и тежко ни на всички ни. В огъня, който иде, само тия, които са носили обич между хората, ще бъдат пощадени. Нека бъдем тия светлоносци вред тъмнината.
към текста >>

60. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях!
Мисля, че днес ние, българите, трябва да въведем такъв ред, в който еднородци и иноплеменници да почувствуват една по-голяма справедливост от преди, а да не се третират иноплеменниците мащенски, защото и те са български поданици, носещи наравно с другите правата, но и тяжестите. Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината! Пиша Ви пак, защото вярвам, че чрез Вас Бог ще помогне на тези онеправдани, тъй като стопанският ми областен директор говори да не се занимавам с работи, които не ми били преки задачи, а да се занимавам с изпълнението на засяването, тогава, когато има хора като горепоменатите и троскот им не достига за храна, та камо ли да имат семена за посяване, когато и добитъкът им е измрял! Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас. Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях! 8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев Любезни брат, Нямам друг човек, на когото да се оплача, освен на Вас, като вярвам, че ще имате някой приятел депутат, когото помолете да повдигне въпрос за едно семейство в гр. Видин. Накъсо, историята на това семейство е следната: Иван Чонос - адвокат в гр. Видин, сега интерниран, загдето имал славянофилски идеи.
към текста >>

Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си.
Писмо от гр. Дупница от 9.V.1943 г. до Любомир Лулчев 9.V.1943 г. гр. Дупница Уважаеми Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство. За Великден бях освободен от затвора, един от малкото щастливци. Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си. Макар и малко късно, моля Ви да приемете както на семейството ми, така и лично моите благодарности за доброто дело, което направихте. Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве, бодрост и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас. Зная, че Вие сте много зает и времето Ви е твърде скъпо, но ще Ви моля да ми разрешите да дойда при Вас, за да изкажа лично благодарността си. Вярвам, че това Ваше благоволение няма да ми бъде отказано и ще чакам Вашето разрешение, тъй като аз скоро ще трябва да дойда в София. Като изказвам още един път моите и тия на семейството ми благодарности, оставам с отлични към Вас почитания: (Подпис Н.
към текста >>

61. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

ТОМ 21

Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка.
Царя Обединител. Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война. Пример за това ни даваше Н. В. покойният цар Борис III, който единствен със своята мъдрост и далновидност съумя да осъществи за народа ни такива големи постижения, като запази България от пламъците на войната. Тази негова спасителна политика въодушевляваше и мен в моята работа при подбора на съобщенията ми, като се стараех да представлявам, че у нас е спокойно и че няма изгледи да се намесим активно във войната. Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка. Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си увлечение и да се залавям с тази работа. Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам.
към текста >>

62. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

ТОМ 22

Аз бих желал да срещна един човек, който да знае, че има Господ в света, да се срамува, когато излъже някого, да знае, че ще бъде осъден, когато обиди някого, и да бъде искрен да иска извинение.
Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Аз виждам в младото поколение стремеж към нови идеи. Като следя комунистите , не ги осъждам , виждам , че те, без да се препоръчват за християни , вършат хубави работи , правят големи жертви , а християните , които говорят за Христа , гледат как да се осигурят . И тъй , комунистите са безверници без пари, а християните - вярващи с пари. Аз бих желал да срещна един човек, който да знае, че има Господ в света, да се срамува, когато излъже някого, да знае, че ще бъде осъден, когато обиди някого, и да бъде искрен да иска извинение. А сега, като извършим едно престъпление, казваме: Аз имам право. Да,всички „имаме право" да вършим престъпления, всички „имаме право" да лъжем, всички имаме право да вършим добрини, да говорим истината, всички имаме свобода, но трябва да знаем, че всеки ще отговаря. Ако крадеш, ще те крадят; ако съсипваш, ще те съсипват; ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери" казва Христос.
към текста >>

63. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Д-р Иван Жеков Изгревът Тук Уважаеми г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни.
Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров OT29.VIII.1939 г. ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка Централно управление, СОФИЯ Георги Ив. Овчаров София, 23 август 1939 г. До П. Г. Д-р Иван Жеков Изгревът Тук Уважаеми г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни. Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства.
към текста >>

64. Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Недостойно е на окултна ученичка да искам извинение на неточността си, но все пак аз изпълвам обещанието си.
Моля ти се, сестричко, предай тук приложените писма на Сотирка и сестра Цочева. Много мили сестрински поздрави от Милка. На Михаил също много поздрави и сестра Бела, и на братята, с които ме запозна, не им зная имената - двама бяха. 2. Писмо до Юрданка Жекова от 15.VI.1924 г. от Марийка Петрова от Пловдив Драга Сестро, Един месец вече, откак се върнах от София, но едва днес ти пиша. Недостойно е на окултна ученичка да искам извинение на неточността си, но все пак аз изпълвам обещанието си. Първата седмица исках да ти пиша, но не знаех дали се завърна от София. След първата седмица ми дойдоха такива испитания, каквито не очаквах и немах възможност да си почина, а нежели да седна да пиша. Днес, 15.VI., щехме да сме на Белмекен и мислих оттам да ви пиша; щеше да се състои от Учителя екскурзия до Белмекен - София - Пловдив, но получихме телеграма да не тръгуваме, защото се отлага екскурзията, а повече не ни пишат. Аз вервам, че отдавна си се прибрала във Варна, Как сте там, нещо ново ми пиши, ако има, или след моето заминаване ако е имало нещо ново. Невен- ка замина ли или я остави в София?
към текста >>

65. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Моля за извинение, защото това, което ви пращам, е от беседите кратки бележки.
За живота в братството, особено нещо от групата. Колко души сте по име, кои сте, где се събирате, кой ръководи събранията и др. Знаеш, това ме интересува живо. Ами неделните беседи, които пращам, кога ги четете и где??? Понеже не зная как работите, затова от неделните бележки сегиз-тогиз ви пращам. Моля за извинение, защото това, което ви пращам, е от беседите кратки бележки. И от това, което аз вадя сама от другите беседи. За мен са ценни неща, а понеже ви обичам, затова ви ги пращам и вам. На Учителя между другото казах, че имам писмо от Варна. За наставления не съм ходила, защото не искам сама да искам, ако вие оттам не пожелаете. Аз не си считам труда това, което го дава Учителят нам, да ви го изпратя.
към текста >>

66. 27. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
- Сега гледай, а друг път ти ще я палиш. НАУЧИ СЕ ДА ПАЛИШ ОГЪН - ТОЙ СВЕТИ И ГРЕЕ - каза Учителят и драсна кибритената клечка. Той седна на стола си до масата, а аз - на стол до прозореца. Учител и ученик... Учителят ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... - Ти идваш ли на беседи? - поде разговора Той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в салона. - Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева.
към текста >>

67. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение.
И "нищо", казаха ми, "през всичкото време на събора не се загуби". Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с "нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание".
към текста >>

68. 4.3.6. Себепосланник в Англия

ТОМ 24

Аз, обаче, под изключенията на закона и извинението на възрастта си, бях изоставен. Изоставен!
Всички млади, телесно способни граждани бяха повикани под знамената. Предстоеше им кървава разправа с петвековния враг. Целта - освобождение поробената част от народа ни - бе от всички желана; но от очакваните последици, само ужасните жертви бяха сигурни. Целият народ бе възбуден до истеричност, вълнувай от небивали надежди и омразни страхотии. Всички здрави, дееспособни българи, доколкото можеше да ги побере несъвършената държавна наредба, бяха повикани да жертвуват и да се жертвуват за делото. Аз, обаче, под изключенията на закона и извинението на възрастта си, бях изоставен. Изоставен! Самата мисъл ме смути. В моя вътрешен мир се подигна нещо като буря. Станах неспокоен, като гузен. Стана ми скучно, грозно и неловко да бъда страничен зрител на предстоящите съдбоносни събития. И разумът, и съвестта ми възстанаха и протестираха.
към текста >>

69. 16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко

ТОМ 24

Братко дължимата сума 126 лева остала до сега по недоразумение между мен и Анчо изпращам подир няколко дни със запис и моля извинение.
А тук всичко е суетно! Дерзайте в Господа и Вие - добри ми братко и сестричко Марийке! Най сърдечно стискаме ръцете ви и споделяме вашата временна раздяла с миличкото Любче. Не знам Божиите пътища и планове, едно обаче знаем, че всичко е за добро. Утешавайте се и вие в Господа. Братко дължимата сума 126 лева остала до сега по недоразумение между мен и Анчо изпращам подир няколко дни със запис и моля извинение. Мислех, че той Ви я изпратил, а той ми каза при заминаване от Плевен август аз да Ви я изпратя, но не можах до сега. Приемете с Марийка и Светлозарчо хиляди поздрави от всички ни. Поздравете и баба Хаджийка. Мил привет от сестра Нешка. И Анчовите благодарности и голяма Любов и признателност имайте.
към текста >>

70. 6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Сега е времето, когато хората веднага ще се обръщат от стари материалисти в добри хора - ще се върне от пътя си да поиска извинение от другаря си, когото е обидил.
Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болезните. Който е горе на покрива, долу да не слиза, който е вънка, вътре да не влиза. Всяка вечер си приключвайте сметките - това е да вложиш нова черта в характера, която е потребна за в бъдеще. Свършването на една епоха значи влизането в нова епоха. Сега е времето, когато хората веднага ще се обръщат от стари материалисти в добри хора - ще се върне от пътя си да поиска извинение от другаря си, когото е обидил. Много хора сега казват: Кажете ни спасителния път. Хората в света сега казват, че трябва да се простим със старото и да намерим нещо ново. Не може да се живее вече със старото. Преминаването от старото към новото ще трае около 45 години, считано от 1914 г., а приложението ще иска дълго време, това е вече в закона на еволюцията. Сега по-добри времена от сегашните за добрите хора не са наставали и по-лоши времена за лошите хора досега не са наставали.
към текста >>

71. 111. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 март 1921 г., Бургас и РАЗПИСКА за препоръчано писмо

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Прося извинението, че досега не успях да се напише на пишеща машина - сам засега не умея да работя със знакове, а на външен човек ми се виждаше неудобно да го давам.
111. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 март 1921 г., Бургас и РАЗПИСКА за препоръчано писмо № 9028 / 9.03.1921 Учителю! Изпращам Ви един списък на В. Б. Б. На ръка написан и съставен по градове - по кръжоци. Прося извинението, че досега не успях да се напише на пишеща машина - сам засега не умея да работя със знакове, а на външен човек ми се виждаше неудобно да го давам. Щом бъде написан на пишеща машина и бъде по-отчетлив, ще Ви пратя и друг екземпляр. Ако и да бързах за моите въпроси по пенсия и обезщетение, те са още в неизвестност. Ц. Л. К. Б. Л. Целувам Десницата Ви Учителю! Ваш верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9 март 921, сряда пощенски печат: Бургас, 9.II 1.1921 Разписка № 9028 За подаден препоръчан предмет Приех от ... г. М.
към текста >>

72. 137. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 февруари 1925 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

За голямото ми закъснение в привършвание тая ми работа, моля извинение.
ръководители през 1924 г. от 31 август до 2 септември в София. Един екземпляр от тях на пишеща машина, тук приложих, Ви предоставлявам. Един подобен екземпляр съм дал на бр. Тодор Абаджиев - Ямбол. За голямото ми закъснение в привършвание тая ми работа, моля извинение. Тук приложено Ви изпращам две мои задължения към Вас - и с тяхното издължаване закъснях. Ако все така закъснявам във всички мои работи, не е добро за мен. Може би положените ми усилия не са били достатъчно пълни! Моля Учителя, приемете в Името на Божията Любов тая малка сума[1]. Нека ми бъде дозволено Учителю тук да зачекна и един въпрос от важен характер за делото ни общо и за мен частно.
към текста >>

73. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Дойде на кон градоначалник и проси извинение -грешка някаква станала [забраната на събора 1926 г.
Едни четат книги, други обиколили някой музикант разучават нова песен, трети свирят - едни на цигулка, други на обой, на флейта, на тикула, на китара, на мандолина. Правят си упражнения. Де са враговете ни? Няма ги? Както тъмнината бяга от слънцето, така те избягаха, стопиха се. Дойде на кон градоначалник и проси извинение -грешка някаква станала [забраната на събора 1926 г. - виж “Изгревът”, т. 1.2.изд.2011, с. 107-III; т. IV, с. 417-418; т.
към текста >>

Ако намирате известни несъвършенства в моя план прося извинение, но знам че самата работа в последствие показва на човека какво да нововъведе.
Правейки Ви това обширно изложение на идеите ми около Вас, оставям Ви напълно свободна да приложите от тях онова, което Ви допада, което имате възможност и което намирате за нужно. Виждам, че по въпроса за дикцията е останала една непълнота. Сестрата, която ще бъда музикантка, предвиждах да посвирва по нещо, а братът - да занимава в това време гостът в разговори или в нужните обяснения. В четенето и Вие ще почнете да участвувате още в най-близките Ви срещи, защото нали това щеше да е целта? - Вие да придобиете изкуството за изразително четене. Ако намирате известни несъвършенства в моя план прося извинение, но знам че самата работа в последствие показва на човека какво да нововъведе. Преди да приключа, разгръщам още еднаж последното Ви писмо и виждам какво съм отбелязала от описваните там преживявания, за да споделя с Вас в кратко. В пътя Ви към планината Вие сте се наслаждавали от звездата „Сириус”, която тоя сезон краси в ранните утрини южния небосклон. Красива е постъпката Ви с изворите. Това са символи, които вярвам ще се отразят върху някои души, с които Господ Ви среща. Вие нарекохте ли ги на някого?
към текста >>

74. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Прося извинение и за ония скърби, които аз неволно Ви причинявам.
Вие всякога изказвате желание да Ви пиша по-обширни писма, но има случай когато добре е да сме кратки, защото доброто и насърчителното може да се вложи само в кратките писма; а в дългите писма един вид се обръща негативната страна на приятелството. Отказвам се, напр. да Ви изпратя писмото, що бях почнала да Ви пиша миналата седмица, защото в него забелязвам рушение вместо творчество! Благодаря, че се яви един случай, който ме опомни да прекратя това писмо. Вие, обаче, каквото и да ми пишете, всичко ми е ценно, затова можете и да ми се сърдите, и да ме милвате - все ще Ви благодаря. Прося извинение и за ония скърби, които аз неволно Ви причинявам. Опасявайки се и сега да не сторя нещо подобно с тълкуванието на името „Емилъ”, доста мислих около 20 реда в които извърших това, да бъдат записани само на моя екземпляр от настоящето. Изпращам Ви ги като вярвам в силата на духът Ви, че ще можете и от това да извлечете полза. Поразмислих и върху Вашето име, дали да го направите известно всекиму. Опасявам се, че ще почнат да Ви наричат с него и тия които трябва, и които не трябва. А в действителност, само искрено любящите Ви имат право да вършат това и те трябва да имат към вас чувства поне на висотата на тия на Емил.
към текста >>

75. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Моля Ви за извинение, ако тия дълги писма Ви отегчават.
Но аз ще викам тук на земята. А знаете ли, че аз мога силно да викам... като Давида... Можете ли да не чуете този детски глас? Така виках аз в моето детство... Тогава в тъмната ми и помръзнала стаичка ставаше някак светло и топло. Вкочанените ми пръсти се сгряваха и аз не чувствувах покрива на жилището, а сладко се упивах в утешителния глас... Той идваше тогава при мене, малката, Той ме навестяваше и както Жан Валжана повдигаше тежката кофа от ръцете на Козетка... Значи има души тук на земята, които Ви вдъхновяват да милеете към мене? И те ако не бяха? Моля Ви за извинение, ако тия дълги писма Ви отегчават. За мене всеки ред от писмата Ви са важни и скъпи. Даже и малко да ми пишете, мога да чета толкова много и между редовете. Давате ми възможност да кажа нещо за А. Право да Ви кажа, Асавита, далечна и мила моя, моя радост, мое най-чисто и високо щастие, макар че Colombo ми е драг и мил, но ако сдружаването ми с него ме отдели от Вас и Учителя, то кажете ми тогава? Ако стане това чудо (защото само едно чудо може да стори това) та ние да станем тъй близки и неразделни с него, то кажете ми това не е ли грях?
към текста >>

76. 6. Решил съм

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи.
Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците. В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно. Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи. Особена порода са разбойниците. Цяла психология може да се напише за тях. Те не са наша тема. Позволихме си този увод, за да подчертаем една личност, която се среща под път и над път. Има крадци на материални ценности, но има и такива на духовни.
към текста >>

Земята и небето Му съдействуваха, затова Той дойде именно в час, когато лъжата се готвеше за “последен път да мине за истина, но нямаше да успее." И когато крадецът щеше да си облизва устните и да произнася нескончаемо пъти думата мир, и щеше да иска много пъти извинение от праведника, задето си е позволил да го удари, и щеше да иска прошка от чистия и неподкупния, задето е връхлетял в кошарата, спасението, извинението, прошката нямаше да дойдат - всичките прегрешения се прощават, ала лъжата никога.
Вълкът вие, той винаги вие, когато е гладен, това е което се казва в пасажа: “Не ще се поберат в кожата си.” Защо? Защото е много светло, и конците на крадците и лъжците са прерязани с ножиците на Майстора, който “беше решил” да тури край на тяхната власт и сила. Сега вълците лежаха без нокти и без зъби и не бяха опасни за едно будно и трезво поколение, което разбираше, знаеше и можеше. Нещата не се повтаряха. Той беше решил така и нямаше вече на земята власт, която да спре притока на светлината, чийто бентове Той беше вдигнал. Земята и небето Му съдействуваха, затова Той дойде именно в час, когато лъжата се готвеше за “последен път да мине за истина, но нямаше да успее." И когато крадецът щеше да си облизва устните и да произнася нескончаемо пъти думата мир, и щеше да иска много пъти извинение от праведника, задето си е позволил да го удари, и щеше да иска прошка от чистия и неподкупния, задето е връхлетял в кошарата, спасението, извинението, прошката нямаше да дойдат - всичките прегрешения се прощават, ала лъжата никога. Тя само се изкупва тежко и продължително. “Решил съм” - и не само небето и земята щяха да застанат на Негова страна, но и всички самоотвержени мъже, които работеха за благото на човека безкористно и чисто, и щяха да кажат: На земята наистина стана много светло. Лъжата като монета нямаше вече обръщения, тя остана без ръце и без крака, впрочем тя никога не ги е имала истински. Дори и децата щяха да се смеят на ония, които още имаха желание и кураж, и глупостта да представят лъжата за истина, войната за мир, желязото за злато, неправдата за правда, насилието за сила, любовта за омраза, лицемерието за чест. "Решил съм” - силата на изобличението щеше да прореже света като с меч.
към текста >>

77. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Учителят прие удара, понесе го и когато нападателят дойде да иска извинение, Той не си подаде ръка и го изпрати да иска прошка от Бога.
Едва днес можем да предполагаме, че Той усещаше препускането на времето и се опитваше да го надвиши и обезоръжи по друг начин. През 1936 година се случи нещо, което трудно, тежко се изживя, то е много тягостно и заедно с Него го изживяхме като потресающ момент, който ни приближава до 27. XII., когато над Него бе извършено покушение от платени хора. Беше страшен момент от живота на Братството. Нещастието бе преодоляно и лятото на 1936 година завърши с дълбока радост, един върховен миг, който пламна като светкавица и човекът - ученикът бива запален за вечни времена, защото присъствува на нещо величествено. Учителят прие удара, понесе го и когато нападателят дойде да иска извинение, Той не си подаде ръка и го изпрати да иска прошка от Бога. Любовта тогава получава конкретния си образ и нейните най-здрави и устойчиви нишки свързват душите в едно мощно цяло. Братството тогава се изправя като завършено Негово дело - необикновен момент, когато на Рила през онова паметно лято след голямата скръб, настъпи голямата радост, момент, който ни напомня 17 глава от Евангелието на Йоана. Времето, времето беше преодоляно и безспирния ход на живота ни завладяваше наново. Осем години по-късно ние щяхме да стигнем до същата точка и до същия ръб, откъдето щяхме да наблюдаваме стихийната борба на стихиите и фурните, които летяха към нас, към учениците. Хоризонтите лежаха плътни и забулени.
към текста >>

78. 5. Равносметката

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Нека думите не звучат като извинение или оплакване.
Кой от двамата щеше да вземе пръв думата? И как щеше да започне този забележителен разговор в надвечерието на Новата година. За нас 27. XII. е незабравима дата, нека не кажа най-тъжната на нашето време за нас, учениците, които присъствуваха на този захождащ ден след богатата жътва. Скръбта на този ден щеше да остави нещо съкровено и непознато и мълчаливо щяхме да поведем разговор, за да кажем и ние нещо, казвали сме го и през всичките тези години, различно сме го изразявали, изразяваме го и сега, прелиствайки страниците на Словото -слагаме пръст на един пасаж и казваме: Ето това е, да, ето равносметката. Нека думите не звучат като извинение или оплакване. Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо?
към текста >>

79. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Знаем само, че се приближил при Учителя да му иска извинение и си подал ръката.
Учителят остана незасегнат от тъмните сили. И този път разписанието бе сбъркано, и този път съчетанието на звездите беше благоприятно. Аспектът беше блестящ. Един ден късно след случилото се, окаяният се върнал на Изгрева и поискал да се срещне с Учителя. Какви цели е гонел никой не можа да узнае. Знаем само, че се приближил при Учителя да му иска извинение и си подал ръката. Ала тази ръка останала да виси на въздуха. Учителят го отпратил без дума и без съвет. Престъпникът не може да се измъкне от присъдата само с едно извинявай, нито със самокритика, нито дори с прошка. В природата няма такъв закон. Престъпленията не се заличават с думи, а с дълга и решителна процедура - престъпленията се плащат.
към текста >>

80. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Решава веднага да намери добрата сестра, да й поиска извинение и парите.
Нека приключим с епичния елемент и се доизкажем - младата сестра загубва своя покой. Загубва вътре в себе си профила и на Учителя си. Всичко тук е изтъкано много фино, за да се разбере нужно е съзнанието на ученик. Може би вече не е било нужно да се води решителна борба. Достатъчно беше това, което беше успяла случайно да види - цялата картина се разви като лента пред очите й. Решава веднага да намери добрата сестра, да й поиска извинение и парите. Другата я посреща с радост за това, че имала добро ръководство и не се излъга. Повече няма какво да се коментира. Всичко е премного ясно. Контрастът е забележителен. Пояснения не са нужни.
към текста >>

81. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Нека не искаме извинение за повторението, защото нека добавим то все пак носи нов дъх, нова душа и друг отпечатък, написани редове на друга страница - обърнете я търпеливо.
Нека безгласно те поздравим с оня поздрав с който пристъпвахме твоя праг, поздрав, който се разцъфтяваше като ароматен цвят на нашите устни, поздрав, останал да звучи до днес. Но нека продължим, нека кажем още нещо, дори ако и да нарушим приетия повествователен ред, дори, ако прозвучи като повторение. Разказвачите са особени хора - не спазват понякога правилата, прескачат границите и с устрем гонят своята цел, не вече определена исторически обоснована и точна, а нещо друго, онова голямото, дълбокото, което е по-важно от всичко - дъха на преживяното. Едно събитие, едно преживявание, летящ миг уловен, разсипал се сега в ръцете ни като звезден прах - една неуловима красота на емоциите сгрята от вътрешната и дълбоката драма, преживяна от “Опълченска” 66 до Изгрева на която не искаме да обърнем гръб. Нека си позволим повторението, за да стигнем до интимната цел, до идеята, която обжари всички ни. Нека не искаме извинение за повторението, защото нека добавим то все пак носи нов дъх, нова душа и друг отпечатък, написани редове на друга страница - обърнете я търпеливо. Там имаше една къща - кварталът беше в покрайнините и беше беден. Но тази къща беше необикновена. Беше скромна - имаше двор и градина. Всичко беше бяло, чисто, приличаше на цвят. Улицата бе стара и прашна, ала портата на къщата блестеше като порта на дворец.
към текста >>

82. 8. Трапезарията: малкият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Всеки минал през школата на Учителя имаше нещо отличаващо, нещо специфично, което се хвърляше на очи - човек издържан в убежденията и морала - ние пак се отклонихме - просим извинение, но мисъл е това, не е конец де срежеш с ножица.
А ония, които много се интересуват, ние ще ги изпратим при директори на заводи, на училища, при началници, при председатели на ТКЗС-та - навред в цялата наша администрация и промишлена база, нека ги попитат, нека вземат досиетата на нашите приятели за трудова дисциплина, за почтеност, за честност, за изпълнителност и стига да кажем само едно мнение: Добри производственици". Нека проследят и строителните ни бригади - нека, нека видят дали тези хора имат облик на хора изработени. Нека да проверят: Може да стигнат дори и до затворите - дали там има някой от нашите приятели. Казали сме и на друго място: Ковеше се новия човек отвътре навън. Той държеше за това и цялото Му учение бе изцяло насочено изключително върху човека. Всеки минал през школата на Учителя имаше нещо отличаващо, нещо специфично, което се хвърляше на очи - човек издържан в убежденията и морала - ние пак се отклонихме - просим извинение, но мисъл е това, не е конец де срежеш с ножица. Трапезарията е вече история - скромна с нисък таван - приветлива вътре и светла като дом и ето, ние не искаме просто да я забравим, искаме дори да я увековечим, да я скрием някъде, да я закопаем в утробата на земята, или да я заключим в тези листи, които знаем ли, кой ще ги опази, като всички ние вече сме на път да напуснем земята и за които държавата ни благоволи да ни остави на мира и на доизживяване след като ни взеха всичко. Ще трябва да “благодарим"... Не сме вече опасни, ние никога не сме били опасни, това тия - далновидните от Държавна сигурност не можаха да проумеят - жалко. За тях ние сме вече побелели старци и старици, ала казваме ние: неостаряващи до последния ни ден. Няма значение, вече нищо няма значение, дори и това, че нямаме вече друга трапезария, където да се събираме, за да се храним общо - общо... каква мечта, каква красота, какъв блян по време, когато наляво и надясно се гърми за колективен живот. Нищо.,. Има нещо, което ще остане -оная искра, искрата, ще я оставим някак си, не ще може никой да я угаси, ще я завещаем на българския народ да знае, че някога сме живяли и сме бленували за нещо много малко, скромно, човечно - да имаме обща трапезария и като семейство да се храним общо, да имаме общ салон и като братство да слушаме Новото, което идваше на света и да можем общо да се молим не само за нас, но и за всички.
към текста >>

83. 11. Вратата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Връщаш се назад прескочил на един дъх времето, годините, приближаваш се до нея и сякаш искаш извинение, че тогава някога не си я погалил с очи и сърце.
И песните пак не стихваха. И всички до един през този ден и час минахме през тази врата, за да влезем в двора на Изгрева. Нито един през този ден не остана непоздравен и неблагословен от Него, нито един не остана да не поднесе своята обич, своята радост, своята себеотдайност. Сега вече виждаш всичко - 1936 година, 1977 година сега и през многото дни, при изключителни случаи, когато тази врата се отваряше и затваряше и през този ден видяла първа чудото на едно посрещане, което бележеше епоха и което по своята импозантност остана неповторимо. Тогава вече си обясняваш този едва чут шепот идващ от един незначителен наглед обект на Изгрева -тая врата, тая българска порта на голям старинен български дом, тоя голям вратник, пренесен на Изгрева като поличба и израз на българщината, толкова тачена от Него. Връщаш се назад прескочил на един дъх времето, годините, приближаваш се до нея и сякаш искаш извинение, че тогава някога не си я погалил с очи и сърце. Вратата вече я няма там, защото нямаше Изгрева, нямаше и вече кого да обслужва, кого да посреща. Но какво е времето и пространството? Виждаш я жива и говоряща да се отваря и затваря и бате Ради край нея и колите с дини и зеленчуци по време на съборите и в дните на рилското пътуване. Вратата на Изгрева... Един знак - реален и символичен. Една стрелка и един сигнал - свидетел на една голяма и необхватна епопея, на една епоха, чийто епичен жар никога нямаше да загасне, запален от Българин в сърцето на българина... Кога ли ти, ще се разтвориш пак, за да минем през твоя праг, за да стъпим на Изгрева, или за да литнем към Рила, или да посрещаме Него, когато се връща от Рила, без арка, без венци, но с много обич и песен. Кога?...
към текста >>

84. 35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Просим пак извинение за дългия увод, ние знаем от опит знаем, че няма нищо по-блестящо, по-кристално и по-важно от онова, което Той е казал.
Учителят е слязъл до ученика, приближил се до сами него, усещаш всичко като ласка, като грижа, като обич, която прелива, пърха, звучи и не знаеш къде да я туриш. Синтезът - ще се спреш на него, непременно, ще трябва, не може да се подмине този час, не можеш да не огледаш в детайли всичко, да правиш опити, да изградиш от всичко програма, програма ясна, точна определена, ученикова за всеки ден - и накрая онова, което може да се вземе като заключителен акорд не на цялата стройна система на идеи и знания и познания, дадени през този събор, а като дълбока грижа, загриженост и любов, като на земеделеца, който след като е посял нивата, с трепет чака поникването на семето. Беше велик земеделец, велик сеяч. Благословен да е този час, който ни разкри красотата на едно дело и светящата перспектива за ученика по време на най-големия хаос в света. За нас тоя свят и този век бяха “по-светли от пладне”. Просим пак извинение за дългия увод, ние знаем от опит знаем, че няма нищо по-блестящо, по-кристално и по-важно от онова, което Той е казал. Какво сме ние - обикновените хора с копнежа да бъдем ученици. И като ученици присъстваме до тази катедра и заслушани, отбелязва отделните части на този синтез. Ала вече се съмнява дали ще успеем да се доберем до детайлите... Беседата е пред нас, щастливи сме, че вандалите не ни я ограбиха, живи да сме да я видим напечатана в хиляда екземпляра и дадена в ръцете на учениците по целия свят. Всичко казано в нея е сведено до закони, принципи и правила. Наредени са като стройна система, нищо не може да се бутне.
към текста >>

85. 1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г.,

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Ние трябва да оставим стария начин на извинение.
Петте години също ще се съкратят. С бесилките и с тях ще стане нещо, ще изгният въжетата. В турско време, като бесят някого и се скъса въжето веднъж, пак го бесят, но ако се скъса втори път, вече трети път не го бесят. Казват: Бог не позволява. Сега модерните хора и по сто пъти бесят. Ние трябва да оставим стария начин на извинение. Някой казва: извини ме. Това не е извинение. Откъснал си плод от градината на човека, мини след това и му кажи: един ден минавах от тук и откъснах един плод. Връщам ти го по-хубав. Това е извинение.
към текста >>

Това не е извинение.
В турско време, като бесят някого и се скъса въжето веднъж, пак го бесят, но ако се скъса втори път, вече трети път не го бесят. Казват: Бог не позволява. Сега модерните хора и по сто пъти бесят. Ние трябва да оставим стария начин на извинение. Някой казва: извини ме. Това не е извинение. Откъснал си плод от градината на човека, мини след това и му кажи: един ден минавах от тук и откъснах един плод. Връщам ти го по-хубав. Това е извинение. Ние трябва да зачитаме мислите на хората, техните съществени мисли. Трябва да зачитаме човешките желания, тия желания, които са проява на Божественото.
към текста >>

Това е извинение.
Ние трябва да оставим стария начин на извинение. Някой казва: извини ме. Това не е извинение. Откъснал си плод от градината на човека, мини след това и му кажи: един ден минавах от тук и откъснах един плод. Връщам ти го по-хубав. Това е извинение. Ние трябва да зачитаме мислите на хората, техните съществени мисли. Трябва да зачитаме човешките желания, тия желания, които са проява на Божественото. Трябва да зачитаме, онова, което Бог е вложил в човешката душа. А тя е една хубава, написана книга, хубаво трябва да я четете. И като четете, не цапайте тази книга.
към текста >>

86. 8. Кой е Христовия Дух?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Така че нямате извинение, че не знаете какво представлява Школата на Учителя Дънов!
(1. изд. 1993), с. 667-672, и в „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 776-782. Така че нямате извинение, че не знаете какво представлява Школата на Учителя Дънов! Написано е точно и е показано Кой е създателят, Кой я управлява, и кой трябва да изпълнява. До скоро виждане в следващите векове! 26. Двадесет и трето чудо: ФОРМАТА НА ЖИВОТ. Формата на живот на Земята е единствената такава в цялата Вселена. В другите планети и Слънца има също живот и то в по-висша форма, но ние нямаме сетива да ги видим тези светове.
към текста >>

87. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение.
И „нищо", казаха ми, „през всичкото време на събора не се загуби". Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с „нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние.
към текста >>

88. Съборът през 1926 г. - с кросно на събора

Изгревът..., т. 27, с. 844-845.

Събори 1926 -1927г.

След обед идва градоначалника на София, качен на кон, за да проси извинение, че била станала някаква грешка.
Но като виждат една селянка, че носи през рамо кросно и 2 торби с прежда, полицията от гарата я пропускат. С файтон пристига на Изгрева. Блокада от войската я пропуска да влезе в Изгрева, защото пред тях е застанала селянка, на рамо носи кросно за стан и 2 торби с прежда. Така кросното е станало пропуск, за да пристигне на събор на Изгрева. Заради това кросно всички са се подигравали във влака. След обед идва градоначалника на София, качен на кон, за да проси извинение, че била станала някаква грешка. А всички знаеха, че е нямало никаква грешка. Снимките от събора 1926 г., който е на гола поляна, ще намерите в „Изгревът" том XXV, снимки от № 51 до 64, които ще покажем на концерт-рецитала на 27 април 2013 г. Случаят е добре описан. А присмехулниците от влака към Донка и нейното кросно, току що слезнали от влака, били върнати обратно от полицията. Всеки е трябвало да се върне оттам, откъдето е дошъл.
към текста >>

89. 276. Защо искаш да направиш герой на твоя роман тъкмо учениците на Учителя Дънов

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

- Благовест се изненада - Христов и извинение, и отговори: - Аз съм готов да се състезавам и мисля, че ще успея, защото в съзнанието ми е като на длан цялата световна литература.
Той може с неуспеха ни да ни е приготвил нещо още по-велико и по-красиво, и не знаем кога ще ни го поднесе. Но Бог никога не остава задължен, никога трудът на хората не отива напразно. Затова трябва да работим, без да мислим да берем плодовете на нашия труд, защото ние сега живеем от плодовете на други преди нас, които са работили и продължават да работят. Такъв е закона на живота. Ти Благовест, беше почнал нещо да говориш, извинявай, че те прекъснах! - Благовест се изненада - Христов и извинение, и отговори: - Аз съм готов да се състезавам и мисля, че ще успея, защото в съзнанието ми е като на длан цялата световна литература. По въпроса много съм мислил, план съм си направил, общо идеите съм нахвърлил. - Това ме радва! Работи, пък ако случайно нещо не знаеш, нещо не ти достига, ела, не се смущавай. Аз мога да ти бъда много полезен, особено в изграждане височините на твоята работа, защото това, което ти имаш е основата, тя е широка, но небе нямаш. Учителя още не е изграден, не е създаден в тебе, а това което в тебе го няма, това което ти не си, ти в никакъв случай не можеш да го дадеш, напишеш.
към текста >>

90. 312. Как се чете една книга

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Разбрал, че Андрей се обидил по негова вина, невнимание - лека, успокояваща, искаща извинение усмивка се появи на лицето му и бързо скри.
” И усмивката му изчезна, и със себе си отнесе радостта му! - Господин Христов, нали вчера бяхме на планината, нали ме „посвещавахте”, нали ми казахте днес да дойда? Андрей говореше с яд, недоволство, ирония и тон на кавга! Духът на Христов, като че с мъка се отделяше, откъсваше откъдето е бил, от работата, която е работил, книгата - чел или писал, и бавно се върна към обикновения живот. Той го изпълни и той пак стана познатия на Андрей -Христов. Разбрал, че Андрей се обидил по негова вина, невнимание - лека, успокояваща, искаща извинение усмивка се появи на лицето му и бързо скри. Произнесе шаблонното: „Влезте! ” - И пак се спря до вратата. Андрей си мислеше, събувайки си галошите: „Забравил ме, а не забравил да ме наблюдава, както вчера и завчера как се събувам! Но този път аз вече зная, всичко правя както трябва, както той иска.” Христов му посочи да седне на леглото му, без дума да му каже и да го погледне продължи да чете книгата, която беше върху бюрото му. Днес Андрей си съблече палтото, сне шапката, постави ги на леглото до себе си както двамата лекари.
към текста >>

91. 139. Птиците и грешниците

ТОМ 34

- Искаха извинение.
Л.Т.: В същия двор. В.К.: Да, сега... Л.Т.: А ще видите по-нататък, като почнаха бомбардировките, ама не сте дошли още. В.К.: Аз не съм дошъл. Л.Т.: Те имаха мазе. Не се скриха в тяхното мазе Балтаджиеви, а дойдоха в нашето мазе да се скрият и скъсаха ревера на брат Христов на палтото, се бяха, скопчиха в него, и викаха: Простете ни, много несправедливи бяхме към Вас! - Искаха извинение. В.К.: Така, на 65 страница от „Разговорите с Учителя” Учителят Ви показва как да се кланяте на публиката: „като жито, като полюшкано от вятъра”. Това е много интересно. Л.Т.: Аз Му казвах: Как да се покланям? А Той винаги дава движенията, каквито са в природата. Например даже тия сега движения, които ги правят по телевизията при изпълнение на песни и модерни танци - те не са от природата взети.
към текста >>

92. 163. Бомбардировките над София

ТОМ 34

” - искаха извинение.
И понеже цялото мазе скърцаше, тухлите така правеха, щото наблизо пуснаха бомба (даже цяло здание събориха, съседно до нас, и светна веднага след туй), те се вкопчиха в реверите на брат Христов, защото той е чист и свят. В.К.: Те го усещат вероятно. Л.Т.: Усещат и непрекъснато викат: „Простете ни! Олеле, тука ще си останем, ще ни затрупа! ” „Простете ни! ” - искаха извинение. Всичко това го разправих на Учителя. Ама каква полза? ________________________ 175) Бомбардировките на английските и американските ВВС срещу София и други населени градове в страната по време на Втората световна война са в периода 18.10.1941 г. до 17.04.1944 г.
към текста >>

93. 165. Георги Караславов

ТОМ 34

Брат Христов имаше много връзки с един, който го унищожиха комунистите, а после искаха извинение от жена му.
Л.Т.: Добри бяха отношенията, той го лекуваше. Лекуваше го по методите на Учителя. Цели каси лимони, портокали, зехтини, не знам какво и го върна да се движи свободно. Но през туй време даже неговият син падна от аероплан и остана жив, а му се натърти белия дроб тука, гърдите. Брат Христов го лекува, целият беше в синьо. Брат Христов имаше много връзки с един, който го унищожиха комунистите, а после искаха извинение от жена му. В.К.: Трайчо Костов. Л.Т.: А, той ходеше при Трайчо Костов и Трайчо Костов за лечението на брат Христов изпрати цял рибен кош (аз мислех, че е риба вътре), с такива големи ябълки - да се отблагодари.
към текста >>

94. 196. Двамата приятели Михаил Димитров Иванов и Кръстю Христов Трифонов

ТОМ 34

Михаил трябва да дойде, да се смири, да поиска извинение от тебе”, защото го е оскърбил нещо.
Той си отиде така. В.К:. А когато Христо е разговарял с Учителя за Михаил, спомняте ли си нещо? Л.Т: Спомням си. Например, Учителят го нападаше... В.К: Михаил. Л.Т: Казваше: „Неговата гордост ще го накаже. Михаил трябва да дойде, да се смири, да поиска извинение от тебе”, защото го е оскърбил нещо. И когато брат Христов ме намери мене, и аз го поканих на обяд, и когато влезе при мене, такова трагично разкъсване станало между тях, а че той хълцаше. Непрекъснато правеше тъй: „Хъ”, седи и пак: „Хъ”. Все му ставаше лошо. И когато му сложих супичка с моркови, той каза: „Аз това нещо не мога да го ям.” Много храни не можеш да ги приеме - моркови и други работи, казваше. Даже и на здравето му беше посегнато.
към текста >>

95. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

„Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника.
И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите.
към текста >>

96. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Знам само, че като свършил харчлъка, принудил са да бяга за тук с извинение още, че иска книги и пр.
Аз ще захвана по-напред от вунята на исуитити. С последното си, кое вий не ще сте сварили, аз ви казах, дето унията е на развала, но там са съмнявах да не е някоя исуитска сплетня. Знак на развалата й подаде поп Тодор171. Този поп, знайте, че бяха го пратили в Едирне за агентин. Там вече какво е правил той и струвал, не знам. Знам само, че като свършил харчлъка, принудил са да бяга за тук с извинение още, че иска книги и пр. Той миналата неделя дойди тук и в първото му стъпване през нощта ходил на нар[одната] църква и с плач на очи показал една отчайност за гряха си. Наши свещеници са го приели с отворени пазухи и са му доста разказвали през цялата нея нощ. Той известил, че са отрича съвсем от вунята и можел да привлече и дяда Йосифа и Макарий, но ако има някой леснина, за да ги защити църквата. Наши са им обещали всичко, само ако можи той да направи такова едно нещо. Това го научава и х.
към текста >>

97. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави.
Те действоваха по нашето искане, по нашите желания. Нека прочее Портата проводи нас на заточение, а не тях. Ние не даваме архипастирете си. Тия гласове бяха изражение на една обща мисъл, която беше в умът на всичките, на чувството, което осещаше всеко българско сърце. Поради това събраний народ се реши да стои неотстъпно около пастирете си, за да въспре заточението им. Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави. Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път.
към текста >>

98. 3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.

ТОМ 35

Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата.
Същото това наблюдаваме и в Болградската гимназия, която е лишена от техния надзор и грижа. От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани. Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие. Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор. Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието. През 1864 г. директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист. Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г. до сегашната 1865 г., също не беше удостоен да бъде колонист в Болград.
към текста >>

99. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

Отсъствието, ако и с извинението на родителите, е в извънреден само случаи дозволено.
Ученика като свърши предписаните науки в нашите училища ще добие едно свидетелство потвърдено от попечителите, учителите и от школския печат. 6. Наказанието на учениците ще се извършва на два начина: на косвени и прави. Във взаимното и в предготовителния клас може, според обстоятелствата, и пръчка да се употреби. В по-горните класове, да се гледа само любочестието на учениците да се посъживи от употребляемите наказания. 7. Отсъствието на ученика, треба да е извинено от самите родители: само по причина на болест, или по друга, но само важна работа. 8. Отсъствието, ако и с извинението на родителите, е в извънреден само случаи дозволено. То, ако някой излезе из границите и една трета част е отсътвувал в сравнение на целогодишното посещение, по секой начин не ще може премина в по-горен клас, ако и да има добър успех. 9. Към непокорните и развратни ученици, ще се употребява най-голяма строгост. Като им се няколко пъти напомни и предписаното наказание употреби, не се ли поправят, последния начин е родителите им да ги поправят. Няма ли следствие и този път, изключенето следва без изятие524. IV. Школите 1.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1265699863434