Търсене в текстове за 'Игуменка'

По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.

Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител.
към текста >>

В: Сега в миналото Катя Грива е била игуменка, й казал Учителят.

Има една свещена интимност в ученика, която не може да се споделя с когото и да е. Мога да ти кажа, че най-същественото е, когато ти говорих одеве, че развитието на ученика не може да се наблюдава отвънка. В една наука може. Усвоил това, усвоил онова, но в Школата, истинските постижения, за това тая свещена интимност не може да я споделиш с всякого. После не е редно, като че ли не може да го каже някой от нас. В: Сега в миналото Катя Грива е била игуменка, й казал Учителят. Д: Да, била е игуменка. В: Учителят й казал така. Д: Да. Тя имаше една хубава глава, но пръстите й бяха малко къси. Учителят бе казал за нея: "Ако бяха с два милиметра по-дълги." Защото виж какво, главата може да ражда, а ръката е която съгражда, която реализира и природата когато е изработила главата, тъй като интелигентността се вижда в главата, след това се спира на ръката.
към текста >>

Д: Да, била е игуменка.

Мога да ти кажа, че най-същественото е, когато ти говорих одеве, че развитието на ученика не може да се наблюдава отвънка. В една наука може. Усвоил това, усвоил онова, но в Школата, истинските постижения, за това тая свещена интимност не може да я споделиш с всякого. После не е редно, като че ли не може да го каже някой от нас. В: Сега в миналото Катя Грива е била игуменка, й казал Учителят. Д: Да, била е игуменка. В: Учителят й казал така. Д: Да. Тя имаше една хубава глава, но пръстите й бяха малко къси. Учителят бе казал за нея: "Ако бяха с два милиметра по-дълги." Защото виж какво, главата може да ражда, а ръката е която съгражда, която реализира и природата когато е изработила главата, тъй като интелигентността се вижда в главата, след това се спира на ръката. Георги Томалевски има едно есе за ръката.
към текста >>

Б.Н.: Елисавета, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово.

Б.Н.: Гдето е това, край езерото град, чакай, знаех му името, ама сега ми избяга от ума. И той е бил там, техния род е от там. Житото, тъй ги викат - Житото техния род. И той се оженва за моята баба. В.К.: Тя как се казва? Б.Н.: Елисавета, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово. Метоха му казват. А тези истории там ще ти разправя малки анекдоти от които можем после да направим. В.К.: Сега, нейната сестра се нарича Елисавета? Б.Н.: Елисавета е жената на Ботьо Житото. В.К.: Откъде идва тя?
към текста >>

Б.Н.: Има, има, даже една от моите баби е била игуменка на метоха.

Няма кой да поеме Звънарницата там. А отец Ероним построи Звънарница в Соколския манастир. В.К.: Ти си ми разказвал някои интересни неща за женския метох. Б.Н.: Трябва и за него да ти разправя. В.К.: Сега от вашия род имало ли е някой там, учителка? Б.Н.: Има, има, даже една от моите баби е била игуменка на метоха. Метоха беше едно малко манастирче край река Янтра, в средата на Габрово. В центъра на града край реката, едно много красиво кътче, където идваше малката рекичка Синкювица се влива в Янтра. Където двете реки се събират, там беше построено едно метохче, дребно манастирче - само за жени монахини. И действително, с течение на времето, понеже всички богати хора от града правят дарения на метоха, на манастира, то беше богато манастирче. Но и те от своя страна пък отслужваха на всички жени в нужда.
към текста >>

А тази игуменка на манастира се казваше Елисавета.

Заболее някой старец, няма кой да се грижи за него - от метоха ще пратят монахини, ще го приемат, ще се погрижат, ще се грижат за него като за роден баща. Други каквито нужди има в метоха, винаги се отзовават, каквито нужди и да се явят. Заболее някой от метоха, те умееха и да лекуват. И метоха се ползваше с много хубаво име в Габрово. Като се каже метоха, всички с благоговение така. А тази игуменка на манастира се казваше Елисавета. Тя беше моя прабаба - от старите баби. В.К.: Прабаба по майчина или по бащина линия? Б.Н.: По майчина линия прабаба. Тя е сестра на Драгул - кафеджията, който е имал кафене в центъра на Габрово - кафене където се събират да пият кафенце и на разговор елита на Габрово. Той е бил обществен център, където са се разглеждали всички въпроси на града - кафенето на Драгул - кафеджията.
към текста >>

Б.Н.: Игуменка на метоха е била.

- В метоха. Сега, сегашната власт благоволи да разруши манастирчето, събори църквата, махна сградите. И от хубавата градина на метоха, каквато нямаше друга по цветя и така по уредба, нямаше друга такава като градината на метоха. Е, направиха я сега бирария. В.К.: Значи това е Елисавета? Б.Н.: Игуменка на метоха е била. В.К.: Ти разказваше на времето, че имало много такива анекдоти по онова време. Б.Н.: Да, аз трябваше да си ги спомня. Сега изведнъж не мога да си ги спомня, но постепенно така като записваме, ще може да запишем и някои анекдоти така, истории така от габровския живот. В.К.: Като си припомниш и като дойда, ще ги запишем. Б.Н.: По билото на Стара планина отиват до Дубровник, където се заселват и остават там да живеят.
към текста >>