НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
176
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със
зъби
и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.
Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със
зъби
и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.
Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
3.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за добро.
И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял.
Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за добро.
И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не утегчава сърцето ти.
към текста >>
4.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с
зъби
.
Обаче да знаете какъв зор виждаха тия коне. Че скачаха, че рипаха, че цвилеха, но камшиците плющяха върху тях и пяна излизаше от кожите им, но накрая овършаваха хармана. Това продължаваше по 10-15-20 дни. И българите казваха тогава „Който пашитен кон се хване, той вършее". Та аз сега бях този пашитен кон, когото хванаха да вършее чужд харман.
Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с
зъби
.
Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието.
към текста >>
5.
134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ Имаше брат по професия
зъболекар
.
134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ Имаше брат по професия
зъболекар
.
Казваше се Димитър Костов. Случи така, че има привилегията да го запита лично Учителят: „Какви желания имаш? " Костов се стресна, но бързо се окопити , изправи се и каза: „Учителю, имам три желания: Първо - да имам апартамент. Второ - да отида и да бъда в чужбина. Трето - да съм богат.
към текста >>
6.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със
зъби
, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със
зъби
, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива.
към текста >>
7.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил
зъбите
, че череши ще се ядат този път.
Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката.
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил
зъбите
, че череши ще се ядат този път.
Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега.
към текста >>
8.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Запознава се с Михаил Стоицев -
зъболекар
и други.
В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Предлагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си.
Запознава се с Михаил Стоицев -
зъболекар
и други.
Там имаше салон, в който се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Пловдив. Наместо да иде в Индия намира Учителя в България. Накрая казва: „Та аз Учителя търся, затова съм тръгнал от Италия." И като намира Учителя остава в България и в Братството. Беше със силен стремеж, честен и прям.
към текста >>
9.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият
зъб
и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си.
Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи.
От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият
зъб
и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си.
Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще.
към текста >>
10.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Момчето трепери,
зъбите
му тракат.
Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ.
Момчето трепери,
зъбите
му тракат.
Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика.
към текста >>
11.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и
зъбите
на триглавия змей.
Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце.
Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и
зъбите
на триглавия змей.
към текста >>
12.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити
зъби
, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити
зъби
, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
към текста >>
13.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят.
Те са петдесет юбилейни, ликвидационни години. Не се смущавайте от последствията. Никой сега не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят.
Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения като мохамеданство, будизъм, теософия и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото учение, Христос който ще ви възкреси. Сега вие ще попитате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това зависи от Бога Отца.
към текста >>
14.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити
зъби
и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят.
е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити
зъби
и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят.
Всички досегашни умения като Християнство, будизъм, мохаме-данство, теософия и пр., в тяхната формална външна страна си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Мовото Учение на Христа, което ще ви възкреси. През целия този двадесети век ще бъде съденето на света. В двадесет и първия век ще се възстанови Царството Христово на земята. Ангелът на Благовестието, който' оси Новото Учение е ангел ЕЛОХИЛ, ангел на Завета Господен.
към текста >>
15.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Михаил Стоицев,
зъболекар
ул.
Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско 16.
Михаил Стоицев,
зъболекар
ул.
„Болярска" 16 Пловдив 17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско 18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19.
към текста >>
16.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите
зъбери
на циркуса, живота стихва.
Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство.
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите
зъбери
на циркуса, живота стихва.
Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя.
към текста >>
17.
ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Д-р Филип Стоицев -
зъболекар
, цигулар и композитор 16.
Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15.
Д-р Филип Стоицев -
зъболекар
, цигулар и композитор 16.
Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21.
към текста >>
18.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със
зъбите
си Му ударихме ръката.
„Е, защо толкова треперите? Защо сте толкова ядосани? Майка ви е добре! " „Но, Учителю, ние сме уплашени." „Майка ви е добре. Тичайте при нея, та да кажете на лекаря да не слага инжекция.
Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със
зъбите
си Му ударихме ръката.
Учителят се усмихна. У дома лекарят го виждаме, че е готов да слага инжекцията на майка ми. Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил.
към текста >>
19.
5.34. Кучето
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави
зъби
." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън.
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави
зъби
." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
към текста >>
И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със
зъби
ръката му.
Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля.
И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със
зъби
ръката му.
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата.
към текста >>
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има
зъби
и много лошо хапе.
Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му.
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има
зъби
и много лошо хапе.
И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата. Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното легло!
към текста >>
20.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Иска да каже нещо, обаче няма
зъби
и фъфли.
След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин.
Иска да каже нещо, обаче няма
зъби
и фъфли.
Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците.
към текста >>
Но комунистите ми извадиха с клещи
зъбите
и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене.
Но комунистите ми извадиха с клещи
зъбите
и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците. Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв. Слагат го в чувала и после в дупката. Един ден изпращат и Тошко нататък по насипа.
към текста >>
Оставиха ме жив, но ми извадиха
зъбите
с клещи.
Грабна ме и ме свали надолу. Тези стрелят, но вече във въздуха, а аз съм от другата страна на насипа. Така останах жив. Решиха, че това наказание не ми е малко, да видя как умирам. Така останах жив.
Оставиха ме жив, но ми извадиха
зъбите
с клещи.
Защо съм дошъл при тебе? Знам, че ти си смела. Има една работа, която искам да свършим заедно. Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват. Та това да бъде дружбата между България и Съветска Русия.
към текста >>
Пет години съм в концлагер, извадиха ми
зъбите
и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя.
Аз не позволявам". Но Учителят го отстранява с ръка, казва му да си върви по пътя и после ги зазидат тези ръце с Владо. А Лулчев беше с германците. После ми се яви във видение брат ми Любомир Лулчев, когато си отървах кожата, и ми каза: „Отиди в Мърчаево да извадиш тези ръце и с длето да ги разделиш! " Ето, аз също пострадах от комунистите.
Пет години съм в концлагер, извадиха ми
зъбите
и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя.
Хайде, да отидем заедно." Аз стоя изумена и не мога да проумея нищо. Разказах на брат ми Иван, а той скочи: „В никакъв случай, ще ви хванат, ще ви затворят и ще ви убият двамата. Освен това, това е решение на Учителя. Как ще разрушите тези ръце, които се здрависват България и Русия, когато е решение на Учителя." Аз не се съгласих с Тошко. Изминаха една-две години.
към текста >>
" Тошко се усмихва, навежда се до ушите ми и фъфли: „Бъди спокойна, всичко се уреди." После си показва
беззъбата
уста и се усмихва.
Освен това, това е решение на Учителя. Как ще разрушите тези ръце, които се здрависват България и Русия, когато е решение на Учителя." Аз не се съгласих с Тошко. Изминаха една-две години. Срещам случайно Тошко. „Тошко, какво стана, нали щяхме да ходим там, в Мърчаево, да изравяме онези ръце на братската дружба между българи и руснаци?
" Тошко се усмихва, навежда се до ушите ми и фъфли: „Бъди спокойна, всичко се уреди." После си показва
беззъбата
уста и се усмихва.
Отминава ме. Значи са изровили и са разделили двете ръце. Ето пример за едно решение на Учителя и пример за едно нарушение от хората на Учителя. Ние трябва да вървим със Славянството и с Русия. Та те разделиха ръцете и ни разделиха с Русия.
към текста >>
21.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Преди Христа законът гласете така: „Око за око,
зъб
за
зъб
" - това беше първият завет.
Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност.
Преди Христа законът гласете така: „Око за око,
зъб
за
зъб
" - това беше първият завет.
При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес.
към текста >>
В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже -
зъбите
му ще избия, челюст няма да остане".
При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана.
В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже -
зъбите
му ще избия, челюст няма да остане".
След като дал тези нареждания и приключил конгреса, той се качил на планината и седнал на една скала. В този момент минава край него Исус от Назарет. Тарторът на тарторите му казал: „Ето, аз изпратих всички мои служители да лъжат народите по цялата планета. Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш".
към текста >>
22.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със
зъби
.
Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни. Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос.
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със
зъби
.
Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени. След като взех разрешение за печат, след една година излезе книгата. Корекциите правихме с Боян Боев заедно.
към текста >>
23.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Обаче в
зъбите
му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле.
Обаче в
зъбите
му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки.
към текста >>
24.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя бе
зъболе
-карка по професия, но духовно издигнат човек.
Тя е говорила с Учителя: „Учителю, тия работи, които са писани в „Агни Йога" и на мен ми е правило впечатление, че са същите неща, както Вашите. Учителят й казва: „Не! Не! Не! " Имай предвид, че тя е един много издигнат духовно човек.
Тя бе
зъболе
-карка по професия, но духовно издигнат човек.
Имал съм възможност да влезна с нея в личен контакт, мисля че беше само един път. Но това няма значение. Учителят й казал: "Не! Не! Не!
към текста >>
25.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Болният
зъб
11.
На събор в Търново през 1921 г. 6. Битка за живот и за Школа 7. И враг на човеку са неговите домашни 8. Старата фанела 9. Роклите на градската госпожица 10.
Болният
зъб
11.
На пейкта на отчаянието 12. Нямото кино и живото кино 13. Моралът на незакопчените копчета на роклята 14. Първите салони 15. Блажени нищите духом 16.
към текста >>
26.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със
зъби
и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя. Като се върнах у дома беше настанала цяла олелия, че съм излезнала с тези дрехи и съм ги направила за посмешище пред света. Аз им казвам, че за мен това е без значение. Следващият път скриват и заключват и тези дрехи, но аз намирам още по-стара рокля и още по-скъсана, надявам я и излизам с нея.
Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със
зъби
и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
Той ме поглежда и ме пита: „Какво има да каже градската госпожица? " и прихна да се смее. Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина. В очите ми сълзи и разказвам на Учителя всичко от начало до край, че ми крият дрехите, за да не ходя на беседа. Смехът на Учителя беше изчезнал, той вече ме гледаше сериозно и строго.
към текста >>
27.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
10. БОЛНИЯТ
ЗЪБ
Ние младежите от Школата на Учителя бяхме свикнали за всяко нещо да се отнасяме до него.
10. БОЛНИЯТ
ЗЪБ
Ние младежите от Школата на Учителя бяхме свикнали за всяко нещо да се отнасяме до него.
А ние не бяхме малко, а гъмжахме като кошер около него и всеки беше със своят житейски път, със своите проблеми и всичко онова, което ни заобикаляше ежедневно и ежечасно. Освен това броят на посетителите при Учителя не бяха съвсем малко. Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила. Трябваше да им се разрешават насъщните нужди и проблеми. А ние идвахме от света, където имаше едно знание предавано исторически от поколение на поколение, предавано от школи и цивилизация.
към текста >>
Един ден се събуждам с болка в
зъба
.
А това бе един много труден процес. Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване.
Един ден се събуждам с болка в
зъба
.
И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
към текста >>
Всеки от вас знае какво означава болен
зъб
и
зъбобол
.
Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми.
Всеки от вас знае какво означава болен
зъб
и
зъбобол
.
Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя.
към текста >>
Сега за вас е лесно - има
зъболекари
под път и над път.
Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол.
Сега за вас е лесно - има
зъболекари
под път и над път.
Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко.
към текста >>
Отиваш при
зъболекаря
, преглежда те и те лекува.
Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път.
Отиваш при
зъболекаря
, преглежда те и те лекува.
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ.
към текста >>
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на
зъбите
, ако трябва ще ти извадят и
зъба
, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без
зъби
отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува.
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на
зъбите
, ако трябва ще ти извадят и
зъба
, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без
зъби
отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар.
към текста >>
А тогава
зъболекарите
в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива.
И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
А тогава
зъболекарите
в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива.
Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе.
към текста >>
Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже
зъба
и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е.
Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе.
Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже
зъба
и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е.
ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева.
към текста >>
Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този
зъбобол
ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си".
Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този
зъбобол
ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
към текста >>
И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи
зъба
".
ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева.
И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи
зъба
".
„Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
„Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи
зъба
".
Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба".
„Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи
зъба
".
Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
28.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в
зъбите
на някой вълк.
Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума.
Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в
зъбите
на някой вълк.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство.
към текста >>
29.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха,
зъбите
ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги?
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха,
зъбите
ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали. Вече разполагах с обикновения човешки взор и възприемах по човешки заобикалящия ни свят. Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи.
към текста >>
30.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Но аз стиснах
зъби
и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака". А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната. Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме. А сега моята съперница в любовта и за Борис е предпочетена пред мене от Учителя.
Но аз стиснах
зъби
и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време. Да не мислите, че това е продължило един-два часа? Моля ви се. Това започна от сутринта от осем часа та чак до вечерта, когато се стъмни - аз седя на пейката и се пържа на изпит - ни вода, ни хлеб, а се пържа на огън отвън и отвътре. Аз не можах да го питам за моя главен въпрос, за който бях дошла.
към текста >>
31.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в
зъбите
на акули.
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила".
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в
зъбите
на акули.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
към текста >>
И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от
зъбите
и ноктите на хищника.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от
зъбите
и ноктите на хищника.
А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка.
към текста >>
32.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със
зъби
и нокти.
с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете.
Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със
зъби
и нокти.
Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас?
към текста >>
Но тези
зъби
и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века.
Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти.
Но тези
зъби
и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века.
Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.
към текста >>
33.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
- Ама, Учителю, краката ми... Гледам,
зъбите
й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази работа.
Казвам: тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.
- Ама, Учителю, краката ми... Гледам,
зъбите
й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази работа.
Тя очаква да туря ръцете си отгоре й, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: не мога да ходя, слаба съм. Казвам й: в една седмицата отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа.
към текста >>
34.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА
,
,
ТОМ 5
Така че атаките срещу Учителя не бяха
беззъби
и невинни атаки.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно.
Така че атаките срещу Учителя не бяха
беззъби
и невинни атаки.
Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари.
към текста >>
35.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Но стиснах със
зъби
и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена.
Но стиснах със
зъби
и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
към текста >>
Развързвах се с нокти и със
зъби
.
Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Развързвах се с нокти и със
зъби
.
Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението".
към текста >>
36.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
А знаете, че локум не се яде така бързо, а се мляска, мляска, че като се залепи по
зъбите
нито можеш да го дъвчеш, нито можеш да го преглътнеш.
Почна от Савка, почерпи първо нея и след това изреди всички, като всеки от нас взе по един локум. Накрая отново стигна до нея и я покани да вземе втори локум,, че после трети, че четвърти и накрая пети локум. Казваше: „Още, още". Ние седяхме и гледахме. Учителят стои пред нея, изчаква я да изяде единия локум, после подаде кутията и каже: „Още, още".
А знаете, че локум не се яде така бързо, а се мляска, мляска, че като се залепи по
зъбите
нито можеш да го дъвчеш, нито можеш да го преглътнеш.
О, ние всички седим и наблюдаваме как Савка дъвче локум и как Учителят стои пред нея и я изчаква да изяде поредния локум, за да поднесе кутията отново и да каже: „Още, още". Така тя изяде пет локума. Тя беше задоволена. Учителят й оказа най-голямото внимание според нея, почерпи я с пет локума, изчака я да го предъвчи и преглътне и при това наблюдаваха всички как тя го прави. Какво по-хубаво и по-категорично признание от Учителя за нейното първо място.
към текста >>
37.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със
зъби
, нокти и лакти.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на общение с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици.
И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със
зъби
, нокти и лакти.
Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не.
към текста >>
38.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Яки
зъби
се искат.
Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно.
Яки
зъби
се искат.
Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато.
към текста >>
Бяхме млади тогава и имахме здрави
зъби
.
Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно. Яки зъби се искат.
Бяхме млади тогава и имахме здрави
зъби
.
Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението.
към текста >>
39.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
На Рила бях с болен
зъб
и се поду бузата ми.
После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства.
На Рила бях с болен
зъб
и се поду бузата ми.
Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар. Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята. Болката премина. Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея.
към текста >>
40.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Ядосвах се аз.Стиснах
зъби
, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо?
Днес е Великден! Всичко се облича в най-ново и най-хубаво. „Защо дойде и Той пък на Великден? Ако беше обикновен ден, както и да е! Не, няма да отида!
" Ядосвах се аз.Стиснах
зъби
, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо?
", възкликна тя. „Ами, я ми вижте престилката. Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа! То ще има толкова хора там." „Но другите? " „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е!
към текста >>
41.
4. ДЪНОВИСТКАТА
,
,
ТОМ 6
Аз стиснах
зъби
от яд.
До вкъщи не продумах нито дума. Той приказваше и се шегуваше с другата по-възрастна госпожица, а аз си мислех: Защо ли пък се страхува да ме заведе? Да не харесам и да не стана дъновистка! Та какво си мисли той? Да не би да иска да ме води със себе си както ми подхвърляше вуйна ми?
Аз стиснах
зъби
от яд.
- Никога, никога, никога! След няколко дни той завърши курса и трябваше да си отива. Както предполагах, последните дни ми направи предложението си. Отказах. Той си отиде сам. От тогава нито се видяхме, нито се чухме, но чрез неговата уста, сякаш ми беше посочен пътя, по който трябваше да тръгна.
към текста >>
42.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати
зъби
геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче.
Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати
зъби
геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>
43.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
" - обажда се една студентка - дъщеря на нашия добър брат от Пловдив -
зъболекар
Михаил Стоицев. „Благодаря!
Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш? Как си? Къде си отседнала?
" - обажда се една студентка - дъщеря на нашия добър брат от Пловдив -
зъболекар
Михаил Стоицев. „Благодаря!
Добре съм. Много съм добре, Еленке, щом съм тука. И много съм радостна, особено радостна. Тази вечер ще прекарам навън като Йосиф и Мария, и овчарите. Ще се любувам на топлото звездно небе.
към текста >>
44.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Зъб
ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец".
Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит.
Зъб
ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец".
Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки.
към текста >>
45.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН
,
,
ТОМ 6
" За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва в
беззъбата
част на устата си.
През трапове, дупки, деренца, скача докато се запени и почне да върви по-полека. Така успях да стигна до гарата, като здраво държах мундщука. Дадох го на двама войника да го държат. Към 11 часа си свърших работата, качих се пак на коня макар и доста трудно и тръгнах за града. На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „Гръблев, къде сиходил, бе?
" За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва в
беззъбата
част на устата си.
Като вижда, че не мога да го управлявам, с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с двете ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. Това обаче при тази скорост на бягане беше невъзможно поради инерцията и неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста. За да не гледам как ще паднем в пропастта, замижах (затворих си очите) и на ума си казах: „Учителю, помогни ми!
към текста >>
46.
3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ
,
,
ТОМ 6
Прегледах коня след пристигането ми, никъде нямаше и драскотина от
зъбите
на вълците.
Западаха едни парцали и за няколко минути всичко се белна, очерта се местността, която отлично познавах, взех управлението на коня в ръцете си и след 2 1/1 часа изминах останалите 14 км. За да не уповавам на оръжието, ножа и пистолета бях запасал под куртката. Над куртката бе шинела, а над него мушамата. Този случай потвърди думите на Учителя, че вълците няма да ме изядат. Муцуните им са били заключени, челюстите затворени, притворени и ако трябва да удушат жертвата си - не могат.
Прегледах коня след пристигането ми, никъде нямаше и драскотина от
зъбите
на вълците.
Времето застудя, Дунава замръзна, надойдоха още много вълци от Русия и Карпатите. Глутниците се разхождаха и през деня и войниците убиха няколко. Особена порода, едри и силни.
към текста >>
47.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Търпението се изчерпа,
зъбите
тракат от студ, а те все там.
Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце.
Търпението се изчерпа,
зъбите
тракат от студ, а те все там.
Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
към текста >>
48.
37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
А защо той е остарял, освен това му липсва един
зъб
, косата му е побеляла?
Спусна се гъста мъгла и заваля дъжд. Ние четиримата - гостите от Рига и аз се оттеглихме в една палатка на разговор. Моята кореспондентка - Емилия Вилумсон от пребиваването си на Изгрева цели 8 месеца, получила големи разочарования от Братството също и от Учителя. „Това ли е, казва, - Учителят? Според Крижановская Учителят трябва да бъде вечно млад.
А защо той е остарял, освен това му липсва един
зъб
, косата му е побеляла?
" Отговорих й: „Така, както поставяш въпроса за Учителя показва, че не си ученик. Защото, ако беше ученик ти непременно щеше да знаеш защо Учителят има вид на стар човек и пр. Това е, защото Учителят се раздава (жертвува) за нас. Също както Христос попита: „Кой се допря до мене? " Отговориха му: „Народът те притисна".
към текста >>
49.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше
зъби
на триглава ламя.
Ето ти след малко идва рождения ми брат Борис и вместо да ми каже добре дошла и да ме пита какво правят живите ни родители, то той казва със строг тон: „Вземи си куфарчето и се махай от бараката. Няма да останеш тук! " Гледам го и му се чудя: Той ли е или не е той? Не беше той, а онова чудовище, което ме гонеше и което лично ме обвиняваше, че аз съм чудовище! Чудна работа!
това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше
зъби
на триглава ламя.
А дали то влизаше в онези мои роднини на мъжа ми в Габрово или влизаше в тази приятелка на брат ми, или в брат ми, беше все едно! Чудовището съществуваше, то бе реално и то воюваше с мен! Да, всички имаха зверско отношение към мен. А сега брат ми ме пъди от бараката и от стаята, която е за гости, за такива като мен дошли от провинцията. Замълчах си, взех си куфара и отидох при другия ми рожден брат Николай и жена му Тодора.
към текста >>
50.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ще ви дам адреси за останалите три града: Свищов - Д-р Димитър Халачев,
зъболекар
.
Много е хубава вашата идея да се препращат беседите и лекциите в някои градове. Освен в Търново и Трявна, хубаво е да се пращат и в Севлиево, Плевен и Свищов. Може при всяка изпратена група беседи да се прилага отделен лист, на който да се означи адреса и реда на препращането от град в град. На листа да се обозначи, че от последния град да се препратят пак на вас. Адресите за Търново и Трябва вие знаете добре.
Ще ви дам адреси за останалите три града: Свищов - Д-р Димитър Халачев,
зъболекар
.
Плевен - Анчо Анев, телеграфист (пощата). Севлиево - Стефан Тошев (в Окръжния съд). За облаците Учителят говори след един мой въпрос. Сестра Дафинка замина на 18 вечерта. Получих „Двата сфинкса" и „Агарта".
към текста >>
От Севлиево беседите да се препратят в Свищов до Димитър Халачев,
зъболекар
. 4.
С братски поздрав: Б. Боев Ето например какъв маршрутен лист може да придружава всяка ваша пратка до околните градове: 1. От Трявна беседите да се препратят в Търново до К. Иларионов, ул, „Зеленка", №... 2. От Търново беседите да се препратят в Севлиево до Стефан Тошев, следовател. 3.
От Севлиево беседите да се препратят в Свищов до Димитър Халачев,
зъболекар
. 4.
От Свищов беседите да се препратят в Плевен до Анго Анев, телеграфист. 5. От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г. Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист прибавете моля и Лом (с. Еленка Казанлъклиева).
към текста >>
51.
4. „ЛЮБОВТА ЧАКА
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани -
зъболекари
, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених.
Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен.
А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани -
зъболекари
, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених.
Обаче отидох при Учителя и му казах всичко и Той казва: „А той бърза ли да се жени? " „А-а, викам не когато кажа аз". Той каза: „Рекох, (той имаше тази дума), рекох, любовта чака". Значи по туй ще го познаеш истинския кой е. Щото онези другите кандидати бързаха.
към текста >>
52.
10. ВИРОГЛАВСТВО
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със
зъби
се гризат".
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със
зъби
се гризат".
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
към текста >>
53.
ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО
,
Иван Сечанов
,
ТОМ 6
Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко
зъба
.
Двамата побойника отначало видели Йордан-шофьора и го попитали за Учителя. По това време той е бил в салона и той го показал. То не е знаел за какво го търсят. Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая. Това е вярно, но за приемната стая.
Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко
зъба
.
Та Неговата собствена кръв течеше по белия My костюм. Ex, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислих, че това са обикновени побойници и хулигани. Но по-късно разбрах, че това са наемни убийци. Целта е била Учителят да бъде ликвидиран.
към текста >>
54.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Като я гледам - бузите й сини, няколко
зъба
й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани.
Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи. Та тогава я пуснаха.
Като я гледам - бузите й сини, няколко
зъба
й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани.
Питам я: „Какво стана? ", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора!
към текста >>
Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор,
зъбите
са му били изпадали и косите побелели.
За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала. После за нея тоя въпрос е бил толкова болен. А и те са били нещо скарани, тя не е дошла, та не знам и не съм я питала. Дядо ми ми е разказвал как е ходил да моли царя и че царя се съгласил да ги помилва, като имал предвид някаква промяна в кабинета. Обещал да им сложат по-малка присъда, да не е смъртно наказание поне.
Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор,
зъбите
са му били изпадали и косите побелели.
Те са били тормозени като им казвали всеки ден, че ще ги застрелят. Това ми е разказвала леля ми Надя. Това е било, за да ги тормозят психически. Връзвали им очите и ги отвеждали, а после не ги застрелвали и ги връщали обратно. Така е трябвало да изживяват ужаса на смъртта.
към текста >>
55.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
С неговите снимки един наш приятел
зъболекар
Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово.
С неговите снимки един наш приятел
зъболекар
Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот. От него лъхаше чистота - физическа и духовна. Той завладяваше със своето слово. Така и аз реших да се лекувам природно, без лекарства. Книгата на Луи Куне я имахме и аз започнах да чета с твърдото желание да прилагам това лечение.
към текста >>
56.
48. Полковник Тодор Божков
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
И веднъж той отива при Учителя, той си показва само
зъба
и го клати така, едва ли не така виси във въздуха.
48. ПОЛКОВНИК ТОДОР БОЖКОВ ГД.: Тодор Божков беше полковник и често ходеше при Учителя да се разговарят по политика и по други въпроси.
И веднъж той отива при Учителя, той си показва само
зъба
и го клати така, едва ли не така виси във въздуха.
В.К.: На Учителя зъба? Г.Д.: Да. Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде. Един зъб значи.
към текста >>
В.К.: На Учителя
зъба
?
48. ПОЛКОВНИК ТОДОР БОЖКОВ ГД.: Тодор Божков беше полковник и често ходеше при Учителя да се разговарят по политика и по други въпроси. И веднъж той отива при Учителя, той си показва само зъба и го клати така, едва ли не така виси във въздуха.
В.К.: На Учителя
зъба
?
Г.Д.: Да. Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде. Един зъб значи. Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш.
към текста >>
Един
зъб
значи.
И веднъж той отива при Учителя, той си показва само зъба и го клати така, едва ли не така виси във въздуха. В.К.: На Учителя зъба? Г.Д.: Да. Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде.
Един
зъб
значи.
Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш. Това за Царя се отнася. Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят.
към текста >>
Че Царя вече като
зъба
си отива.
Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде. Един зъб значи. Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш. Това за Царя се отнася.
Че Царя вече като
зъба
си отива.
И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен.
към текста >>
57.
1. Първата среща и първото непослушание
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към
зъботехниката
.
Те имаха познати, които ми преподаваха частни уроци. Аз бях завършила само втори клас. Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство. Това стана причина аз да започна да уча. И наистина те ми помогнаха много да се ориентирам за ученето.
Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към
зъботехниката
.
Така аз започнах да уча зъботехника и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г. работех и учех като зъботехник, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г. За първи път аз като отидох в Казанлък, то там семейство Дукови беше поканило Учителя на гости и казаха, че Учителят ще отиде и в Мъглиш. А там имаше много хубаво братство с хубав салон, с трапезария със специална стая за Учителя, обзаведена. Там значи чакаха Учителят да дойде.
към текста >>
Така аз започнах да уча
зъботехника
и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г.
Аз бях завършила само втори клас. Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство. Това стана причина аз да започна да уча. И наистина те ми помогнаха много да се ориентирам за ученето. Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към зъботехниката.
Така аз започнах да уча
зъботехника
и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г.
работех и учех като зъботехник, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г. За първи път аз като отидох в Казанлък, то там семейство Дукови беше поканило Учителя на гости и казаха, че Учителят ще отиде и в Мъглиш. А там имаше много хубаво братство с хубав салон, с трапезария със специална стая за Учителя, обзаведена. Там значи чакаха Учителят да дойде. Ние от Стара Загора, всички братя и сестри отидохме в Мъглиш и чакахме там да дойде Учителят.
към текста >>
работех и учех като
зъботехник
, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г.
Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство. Това стана причина аз да започна да уча. И наистина те ми помогнаха много да се ориентирам за ученето. Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към зъботехниката. Така аз започнах да уча зъботехника и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г.
работех и учех като
зъботехник
, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г.
За първи път аз като отидох в Казанлък, то там семейство Дукови беше поканило Учителя на гости и казаха, че Учителят ще отиде и в Мъглиш. А там имаше много хубаво братство с хубав салон, с трапезария със специална стая за Учителя, обзаведена. Там значи чакаха Учителят да дойде. Ние от Стара Загора, всички братя и сестри отидохме в Мъглиш и чакахме там да дойде Учителят. Това беше 1938 г., обаче Учителят не дойде.
към текста >>
“ Бях си намерила работа при Пейчо Бояджиев, който също беше
зъботехник
.
След една седмица се образува група и тогава отидох на Рила за първи път. Там обаче не можах да слушам Учителя, защото Той не беше разположен. Аз стоях няколко дена и понеже отпуската ми изтича, аз се върнах в Стара Загора. В Стара Загора аз продължавах да уча, обаче 1939 г. вече втори път отивам в София и питам Учителя: „Учителю, да остана ли тука?
“ Бях си намерила работа при Пейчо Бояджиев, който също беше
зъботехник
.
Той каза: „Рекох, останете в София! “ Обаче аз не се реших, защото още не бях си взела майсторския изпит едно и второ още бях несигурна в себе си, че как ще си намеря квартира, какво ще направя и с този страх отивам, целувам Му ръка и си заминавам за Стара Загора. Не го послушах. А Той ми даде разрешение да остана. Това е 1939 г.
към текста >>
58.
9. Окултният закон за наследството
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Едната й дъщеря - Магдалена следва във Франция
зъболекарство
, другата, малката дъщеря - Маргарита, която по-късно влиза в Братството и брат им Атанас, те са били богати хора, имат един имот в Раднево, друг имот в Бургас, друг имот в Стара Загора и плкю тази къща и лозе.
Ние се връщаме пак назад. Именно 1938 г., не зная дали тези неща трябва да ги записваме. Но през 1938 г. Учителят затова дойде в Казанлък, заради това семейство. На времето туй семейство, майката е била в Братството.
Едната й дъщеря - Магдалена следва във Франция
зъболекарство
, другата, малката дъщеря - Маргарита, която по-късно влиза в Братството и брат им Атанас, те са били богати хора, имат един имот в Раднево, друг имот в Бургас, друг имот в Стара Загора и плкю тази къща и лозе.
Сега, преди да почине бащата, той разпределя имота на трите си деца. Като единия имот завещава на едната дъщеря, другия имот в Бургас на другата, къщата и лозето остават на жена му. Обаче брат им, преди да почине бащата разваля това завещание и плюс 30 милиона лева са имали, при това не е било малко. Синът работи като търговец, дървен склад са имали. Сестра му се връща от Франция, след като е завършила и работила доста време там като зъболекар, много способна като такава и като се връща той й купува кабинет, обаче тя работи над кантората му на втория етаж, но той успява да вземе всичкия имот и лишава двете си рождени сестри.
към текста >>
Сестра му се връща от Франция, след като е завършила и работила доста време там като
зъболекар
, много способна като такава и като се връща той й купува кабинет, обаче тя работи над кантората му на втория етаж, но той успява да вземе всичкия имот и лишава двете си рождени сестри.
Едната й дъщеря - Магдалена следва във Франция зъболекарство, другата, малката дъщеря - Маргарита, която по-късно влиза в Братството и брат им Атанас, те са били богати хора, имат един имот в Раднево, друг имот в Бургас, друг имот в Стара Загора и плкю тази къща и лозе. Сега, преди да почине бащата, той разпределя имота на трите си деца. Като единия имот завещава на едната дъщеря, другия имот в Бургас на другата, къщата и лозето остават на жена му. Обаче брат им, преди да почине бащата разваля това завещание и плюс 30 милиона лева са имали, при това не е било малко. Синът работи като търговец, дървен склад са имали.
Сестра му се връща от Франция, след като е завършила и работила доста време там като
зъболекар
, много способна като такава и като се връща той й купува кабинет, обаче тя работи над кантората му на втория етаж, но той успява да вземе всичкия имот и лишава двете си рождени сестри.
Това е много интересен случай. И лишава всичките от наследство. Сега те са принудени да водят дело, за да си вземат полагаемото, обаче той отказва, не дава дела си на другите. И тогава отнасят въпроса до Учителя и Учителят ги извиква в Казанлък при сестра Дукова. Цялото семейство: и майката, той от Стара Загора и отиват у сестра Дукова и Учителят му казва: „Слушай, Атанасе“, хваща го за ръцете така, за китките, разтърсва го и му казва: „Слушай, Атанасе, ако ти не дадеш на майка си и на сестрите си това, което им се пада, ще стане нужда, всичко ще изгубиш и ще стане нужда да пипаш стените“, значи ще си изгуби зрението.
към текста >>
59.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил
зъбите
във вимето й и е изпил млякото й.
“ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв.
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил
зъбите
във вимето й и е изпил млякото й.
Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви.
към текста >>
Та при доенето тия ранички от
зъбите
на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й.
Та при доенето тия ранички от
зъбите
на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи.
към текста >>
60.
26. Калфата
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той ми видя работата, която много му хареса и ме помоли да му направя и на него мозайка, после се яви един
зъболекар
.
Идва магазинера и започва да се кара и вика: „Аз ще те дам в съд“. Викам му: „Добре де, нямам материали, какво да правя“. Тъй или иначе изкарахме мозайките. Имаше и полирани колони и т.н. По това време имаше един д-р Ингилизов с три-четири етажа къща, сега е мисля поликлиника тая сграда.
Той ми видя работата, която много му хареса и ме помоли да му направя и на него мозайка, после се яви един
зъболекар
.
И тъй аз не оставах без работа. Като работех в Горна Джумая през лятото ставаше много горещо. Като работих по цял ден клекнал, кожата в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания. Ходих на лекар, който ми даде някакъв мехлем, не минава. След това отидох на Изгрева при д-р Жеков.
към текста >>
61.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със
зъби
.
Не виждам кой може да замести тая жена, кой може да гледа Гради като нея? Гради е вегетарианец, да влезе в старчески дом, не е за там. Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени.
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със
зъби
.
За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен.
към текста >>
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със
зъби
и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен.
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със
зъби
и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги.
към текста >>
62.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и
зъбите
й остават на плата и после я пусна.
Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото. Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря.
Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и
зъбите
й остават на плата и после я пусна.
Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня. Двамата са починали, а ние с Гради сме останали живи. Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех.
към текста >>
63.
13. За какво служеха зъбите на Учителя
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
13. ЗА КАКВО СЛУЖЕХА
ЗЪБИТЕ
НА УЧИТЕЛЯ?
13. ЗА КАКВО СЛУЖЕХА
ЗЪБИТЕ
НА УЧИТЕЛЯ?
Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка.
към текста >>
Винаги ми е правило впечатление, че
зъбите
Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка.
Винаги ми е правило впечатление, че
зъбите
Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува.
към текста >>
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години
зъбите
Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени.
Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка. Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години
зъбите
Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени.
След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците.
към текста >>
бяха Му избили няколко
зъба
.
Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка. Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа. Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г.
бяха Му избили няколко
зъба
.
Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание.
към текста >>
Между нашите приятели имаше един
зъболекар
Митко Костов.
Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка. Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа. Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба.
Между нашите приятели имаше един
зъболекар
Митко Костов.
По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов.
към текста >>
По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на
зъб
, което сега се практикува.
Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа. Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов.
По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на
зъб
, което сега се практикува.
И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока.
към текста >>
И той лично поправи тези два-три строшени
зъба
от побойниците.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува.
И той лично поправи тези два-три строшени
зъба
от побойниците.
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад.
към текста >>
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички
зъби
в устата си.
След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците.
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички
зъби
в устата си.
Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи.
към текста >>
Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат
зъбите
, а не да търси помощта и знанието на
зъболекаря
Митко Костов.
Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание.
Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат
зъбите
, а не да търси помощта и знанието на
зъболекаря
Митко Костов.
Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му.
към текста >>
За какво служиха
зъбите
на Учителя?
Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата. И затова някой път нашите приятели бяха проводници на идеи и знание от Черната Ложа, къде съзнато, къде неосъзнато.
За какво служиха
зъбите
на Учителя?
Той имаше човешко тяло и това тяло трябваше да се нахрани и напои. Учителят е дал много неща за правилното хранене, как и с каква храна да се храним. Десетки години ние сме стояли до Учителя и сме се хранили с Него. Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език.
към текста >>
Така че
зъбите
Му бяха необходими като част от тялото Му.
Той имаше човешко тяло и това тяло трябваше да се нахрани и напои. Учителят е дал много неща за правилното хранене, как и с каква храна да се храним. Десетки години ние сме стояли до Учителя и сме се хранили с Него. Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език.
Така че
зъбите
Му бяха необходими като част от тялото Му.
Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко.
към текста >>
И тогава ще можем да си отговорим на въпроса: за какво служеха
зъбите
на Учителя.
Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв. Ние имахме Словото му, имахме опитностите на учениците с Учителя. Оставаше да проучим Словото Му и да проумеем какво представляват опитностите на учениците в Школата с Учителя.
И тогава ще можем да си отговорим на въпроса: за какво служеха
зъбите
на Учителя.
Отговорът аз го знам. Но и вие трябва да имате отговор за себе си. А това ще го получите като знание от Словото на Учителя.
към текста >>
64.
19. При възрастните приятели
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А те като се обърнат към мене, като се
озъбят
, те ще ме ликвидират.
А аз виждам, че не съм прав, аз ги атакувам и не съм прав. Но той ме защитаваше. От там си вадя аз заключението, той просто ме обичаше и даже и недостатъците ми беше съгласен да ги покрие, да ги видоизмени, но само аз да съм прав. В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик. А живея на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите сестри бяха госпожици, а пък са възрастни и аз се обръщам към тях:“ Ами, бабо“.
А те като се обърнат към мене, като се
озъбят
, те ще ме ликвидират.
А пък аз бях буен по характер. И те понеже се ядосват, аз още повече ги атакувам. И така един ден на Витоша срещам Олга Славчева. На Витоша имаше една колиба от камъни, аз съм един от участниците в строежа на тая колиба и така бяхме го направили, че през зимата да има някъде човек да се преоблече и т.н. Тя беше трагедия, една катакомба, но все пак на възрастните им създаваше някакъв покрив, да не ги духа вятъра.
към текста >>
65.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
След известно време, няколко дена след това дойде Савата Симов, който сега има къща на Изгрева и с него един ден направихме аз, Савата, Благи една екскурзия от Маричините езера горе на така нареченото „Тъмното езеро“, което е от другата страна на Мусала и след това по
зъберите
или така нареченият „Малък Мусала“ изкачихме.
Бай Иван разправя, нали бай Иван е добър събеседник, може да говори безкрайно като има някой кой да го слуша. Дар слово имаше голямо. И така до късно през нощта изкарахме в космическата станция, след това пренощувахме, на другия ден посрещнахме заедно четиримата изгрева на слънцето, четохме си беседа, закусихме и тогава вече нарамихме багажа, разделихме се с Нестор и ние се спуснахме от Мусала към Маричините езера. Там си направихме две палатки - една за бай Иван отделно и една за нас, за мен и за Благи. Така можахме да прекараме десетина дена на Маричините езера, което беше много хубаво събитие.
След известно време, няколко дена след това дойде Савата Симов, който сега има къща на Изгрева и с него един ден направихме аз, Савата, Благи една екскурзия от Маричините езера горе на така нареченото „Тъмното езеро“, което е от другата страна на Мусала и след това по
зъберите
или така нареченият „Малък Мусала“ изкачихме.
Той тогава се казваше „Георги Димитров“ връх по него време комунистическото. След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала. И от единия връх през зъберите на стените преминахме до Мусала.
към текста >>
И от единия връх през
зъберите
на стените преминахме до Мусала.
След известно време, няколко дена след това дойде Савата Симов, който сега има къща на Изгрева и с него един ден направихме аз, Савата, Благи една екскурзия от Маричините езера горе на така нареченото „Тъмното езеро“, което е от другата страна на Мусала и след това по зъберите или така нареченият „Малък Мусала“ изкачихме. Той тогава се казваше „Георги Димитров“ връх по него време комунистическото. След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала.
И от единия връх през
зъберите
на стените преминахме до Мусала.
Но някъде по средата когато минавахме тия зъбери между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър. И ние имахме удоволствието там, много хубаво се слушаше, просто като в зала, концертна зала, слушахме Чайковски - музиката. Изслушахме я и тогава продължихме, отидохме на Мусала. От Мусала се спуснахме на Маричините езера. Така прекарахме десетина дена там, след това се прибрахме в София по обратния път пак през Мусала, през Боровец и в София.
към текста >>
Но някъде по средата когато минавахме тия
зъбери
между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър.
Той тогава се казваше „Георги Димитров“ връх по него време комунистическото. След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала. И от единия връх през зъберите на стените преминахме до Мусала.
Но някъде по средата когато минавахме тия
зъбери
между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър.
И ние имахме удоволствието там, много хубаво се слушаше, просто като в зала, концертна зала, слушахме Чайковски - музиката. Изслушахме я и тогава продължихме, отидохме на Мусала. От Мусала се спуснахме на Маричините езера. Така прекарахме десетина дена там, след това се прибрахме в София по обратния път пак през Мусала, през Боровец и в София. Това е както казах през 1964 г., лятото, може би месец август е било.
към текста >>
66.
20. Благодарността на камъка
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със
зъби
, вдигнах го и на почивки го занесох.
Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние.
Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със
зъби
, вдигнах го и на почивки го занесох.
След като го донесох и спуснах на земята Учителят рече: „Ангеле, камъкът ми каза, че бил много доволен, че ти си го носил“. Аз се изненадах и го огледах, но вече с други очи. Сложихме го внимателно, като преди това го бях измил от полепналата пръст. Стана чуден ъгъл. После като минавах покрай зида, винаги потупвах камъка и му казвах: „Здравей, братко, ти сега вършиш много добра работа“.
към текста >>
67.
52. Прокудената
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Както да е, той си тръгнал и по пътя го заболял един
зъб
и като се върнал в София отишъл при
зъболекар
и го извадил.
И това писмо се изпраща в София чрез онези, които прихождаха и отхождаха. Ето мъжът й и той пристига на Рила с голямата си дъщеря на 7-те езера. Направи скандал с жена си, почва да я бие и иска да я върне в София. Накрая отива при Учителя да се оплаква от мен и от жена си. Той му казал: „Веднага да си тръгваш за София, а Тодора ще остане на езерата“.
Както да е, той си тръгнал и по пътя го заболял един
зъб
и като се върнал в София отишъл при
зъболекар
и го извадил.
И така забравил заканата си, че като отиде ще го разкаже случая на вестникарите, за да го публикуват във вестниците. Но по-късно той изпълни и тази своя закана. След като привършихме летуването и след като се прибрахме в София сестра Тодора продължи да се интересува от мене и поддържаше връзката си с мене. Мъжът й силно реагираше и с това се тури начало на една голяма драма. Той почна да я бие, да я гони, да я преследва и не й даваше мира.
към текста >>
68.
10. Заровеният един талант
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Той умря от
зъб
, от пломба, някаква инфекция се получи.
Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни. Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят. Там зависи какви дела имаш, какви ти са постъпките. Да кажа за Иван-каруцаря. Много добър човек беше, много хубав, пълничък, сериозен, работлив.
Той умря от
зъб
, от пломба, някаква инфекция се получи.
Учителят казва, че някои неща могат да се предотвратят, но не всички. Може много добри дела да имаш, но едно нещо да сгрешиш и пак да не ти бъде простено. Четох го. Зависи греха какъв е. И за какво е направен.
към текста >>
69.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Те между тях имаше една Сабсай, една
зъболекарка
,
зъболекарка
Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил.
Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе? И чия беше идеята? А: Ами те бяха станали вече Михаилови ученици. Да.
Те между тях имаше една Сабсай, една
зъболекарка
,
зъболекарка
Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил.
Карден се казваше. И други едни, които имаше, също една, която чрез Мантовани тъй се запозна с Учението. Той всъщност Михаил в началото работеше така в съдружие, може да се каже говореше за Учителя. Но после, след като стана туй нещо, вече като излезе от затвора там вече се бе променил съвсем. В: Той коя година влезе в затвора?
към текста >>
70.
16. Причастието
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със
зъбите
, да го глътна така.
“ „Ами искам да се причестя.“ „Защо искаш? “ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй? “ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла.
Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със
зъбите
, да го глътна така.
И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога. Ама и тя имаше вяра. За изненада на всички майка ми оздравя. Всички го приеха, че това чудо стана заради Господа. Само аз знаех, че това го измолих от Господа.
към текста >>
71.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
ХВЪРЛЕНИЯТ
ЗЪБ
- ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г.
МАРИЕТА БЕРТОЛИ 1.
ХВЪРЛЕНИЯТ
ЗЪБ
- ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г.
в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.IV.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр.
към текста >>
Нея я болял много силно
зъб
и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне
зъбът
и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи".
Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г. академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими", една от най-големите художествени галерии.
Нея я болял много силно
зъб
и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне
зъбът
и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи".
И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва - карма. В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
към текста >>
Желанието на годеницата хвърлила
зъба
си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.
После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г.
Желанието на годеницата хвърлила
зъба
си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.
към текста >>
72.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Зъбът
на фронтовака 50.
44. Финалът на един живот 45. Тиквите на плета 46. Отхвърленият жених 47. Сродни души 48. Гладните учителки 49.
Зъбът
на фронтовака 50.
Тоалетна за латвийската група 51. Мярката на Учителя 52. Стихосбирка със снимка на поетесата 53. Страхът 54. Камъните на Рила 55.
към текста >>
73.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА
,
,
ТОМ 8
49.
ЗЪБЪТ
НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в
зъбите
.
49.
ЗЪБЪТ
НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в
зъбите
.
Отивам на огледалото и какво да видя, едната страна на лицето ми се подула. Ами сега? Що за хубост е това? Аз не мога да се позная. Какво да правя?
към текста >>
" "Ще ходите при
зъболекар
и той ще ви го извади." "Но
зъбът
сега много ме боли.
Аз съм на Изгрева до Великия Учител и една Негова ученичка се събужда с подута глава. Това на нищо не прилича." Учителят вече става сериозен. "Радвай се, че си се отървала с толкова малко." "Ама така ли смятате Вие? " Той кимва утвърдително с глава. "А сега какво ще правя?
" "Ще ходите при
зъболекар
и той ще ви го извади." "Но
зъбът
сега много ме боли.
А като отида при зъболекар и вземе да го вади ще ме заболи още повече. Една болка се търпи, но две болки едва ли." "Търпи се, търпи се. Все едно, че сте били на фронта и сте ранена." Аз вече изтръпвам. Не съм била на фронта, но като дете и ученичка живеех в онова време когато бяха войните и видях убити, ранени и много разрушения. Знам много добре що е война.
към текста >>
А като отида при
зъболекар
и вземе да го вади ще ме заболи още повече.
Това на нищо не прилича." Учителят вече става сериозен. "Радвай се, че си се отървала с толкова малко." "Ама така ли смятате Вие? " Той кимва утвърдително с глава. "А сега какво ще правя? " "Ще ходите при зъболекар и той ще ви го извади." "Но зъбът сега много ме боли.
А като отида при
зъболекар
и вземе да го вади ще ме заболи още повече.
Една болка се търпи, но две болки едва ли." "Търпи се, търпи се. Все едно, че сте били на фронта и сте ранена." Аз вече изтръпвам. Не съм била на фронта, но като дете и ученичка живеех в онова време когато бяха войните и видях убити, ранени и много разрушения. Знам много добре що е война. Ставам и си тръгвам.
към текста >>
Отидох в града, намерих
зъболекар
и той ми извади
зъба
.
Една болка се търпи, но две болки едва ли." "Търпи се, търпи се. Все едно, че сте били на фронта и сте ранена." Аз вече изтръпвам. Не съм била на фронта, но като дете и ученичка живеех в онова време когато бяха войните и видях убити, ранени и много разрушения. Знам много добре що е война. Ставам и си тръгвам.
Отидох в града, намерих
зъболекар
и той ми извади
зъба
.
Веднага се облекчих след това. След три дена отока изчезна. В устата ми остана една дупка от извадения зъб. Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един зъб по-малко и една рана в устата". "На фронта падането на един зъб не се смята за рана и не се дава медал за геройство." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него.
към текста >>
В устата ми остана една дупка от извадения
зъб
.
Знам много добре що е война. Ставам и си тръгвам. Отидох в града, намерих зъболекар и той ми извади зъба. Веднага се облекчих след това. След три дена отока изчезна.
В устата ми остана една дупка от извадения
зъб
.
Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един зъб по-малко и една рана в устата". "На фронта падането на един зъб не се смята за рана и не се дава медал за геройство." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него. Аз се успокоявам и си тръгвам доволна. Успокоявам се със следната мисъл: "По-добре ученичка с дупка, отколкото дупка без ученичка". Пък след часове започнах да размишлявам, от къде идват тези отговори на Учителя.
към текста >>
Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един
зъб
по-малко и една рана в устата".
Ставам и си тръгвам. Отидох в града, намерих зъболекар и той ми извади зъба. Веднага се облекчих след това. След три дена отока изчезна. В устата ми остана една дупка от извадения зъб.
Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един
зъб
по-малко и една рана в устата".
"На фронта падането на един зъб не се смята за рана и не се дава медал за геройство." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него. Аз се успокоявам и си тръгвам доволна. Успокоявам се със следната мисъл: "По-добре ученичка с дупка, отколкото дупка без ученичка". Пък след часове започнах да размишлявам, от къде идват тези отговори на Учителя. За всеки въпрос имаше отговор, който не се повтаряше повече.
към текста >>
"На фронта падането на един
зъб
не се смята за рана и не се дава медал за геройство." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него.
Отидох в града, намерих зъболекар и той ми извади зъба. Веднага се облекчих след това. След три дена отока изчезна. В устата ми остана една дупка от извадения зъб. Отново се качвам по същата стълба и чукам на вратата: "Учителю, вече имам един зъб по-малко и една рана в устата".
"На фронта падането на един
зъб
не се смята за рана и не се дава медал за геройство." "Да, ама ще имате ученичка с дупка в устата." "По-добре да е такава, отколкото да има дупка без ученичка." Вече въпросите свършиха към Него.
Аз се успокоявам и си тръгвам доволна. Успокоявам се със следната мисъл: "По-добре ученичка с дупка, отколкото дупка без ученичка". Пък след часове започнах да размишлявам, от къде идват тези отговори на Учителя. За всеки въпрос имаше отговор, който не се повтаряше повече.
към текста >>
74.
79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА
,
,
ТОМ 8
Тук-таме
зъбер
се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда.
Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера. Беше така красива картината. Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг.
Тук-таме
зъбер
се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда.
А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само! ", усмихнато установи милата сестра Радка, която с двете си деца вървеше наблизо до нас.
към текста >>
Той е същият, който преди няколко дена се беше изкачил на най-високия и почти непристъпен връх на Рупите - Злият
зъб
.
И аз съм сигурна, че шапката ще се намери, но понеже ние утре сутринта тръгваме, прегледайте молим при "Намерени вещи". Разбира се, че шапката и втори път се намери, защото, всичко изгубено, което се намереше из лагера и из планината се оставяше там, но този брат Стефан не беше същият, чието внимание ме затротна в онази нощ с тънки струйки моята душа. Не. Това е правист, който в настоящия момент се занимава с друга специалност, докато първият е работник, а вторият -лекар. Този брат Стефан Дойнов е брат на брат Борис Николов, който ни направи посещение в най-вълнуващият ден на планината, на брат Николай Дойнов, който беше добър разпоредител по всяко време и който всеки обед, след литературно-музикалната програма, извикваше високо: "Моля, внимание. Ще прочета имената на дежурните за утрешният ден".
Той е същият, който преди няколко дена се беше изкачил на най-високия и почти непристъпен връх на Рупите - Злият
зъб
.
"Когато го видяхме горе, изтръпнахме", разказваше брат Неделчо Попов, който е бил също в групата, която е правила посещение на тази прекрасна и опасна част на планината - прицелна точка на туристите. Тъкмо се бяхме разположили там, след дългия път и се радвахме и възхищавахме на хубавата неописуема гледка, която се откриваше пред смайващият се поглед гледаме - Стефан горе. Как се е качил? Откъде? Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му".
към текста >>
75.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Д: Аз отидох в Алпите и се запознах с един
зъболекар
- розенк-ройцер - Жерар Жарве.
При студиен запис се записва на части по няколко пъти. А при един документален запис се изсвирва един път и номер по номер се записва. Българите влезнаха по-бързо в Паневритмията. Французите не можаха да направят ръченицата. В: Кой даде парите за записа?
Д: Аз отидох в Алпите и се запознах с един
зъболекар
- розенк-ройцер - Жерар Жарве.
Той имаше една каравана, с която пътуваха на екскурзии прикачена на леката кола. Продаде я за 5 хиляди франта и ми ги даде. Там беше художника Васил Иванов и той продаде едни картини и от там взехме още 5 хиляди франка. И от тук и от там събрахме повече от 15 хиляди франка. Имаше много разноски.
към текста >>
76.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Намерихме в Пловдив Стоицев,
зъболекаря
и първите книги на Учителя значи, дойдохме до тях чрез тази брошура.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ Д: Аз мога да ти кажа по какъв отрицателен път ние се запознахме с Учението на Учителя. Един път като гимназист още се връщах на обед и майка ми още не е приготвила обеда, на масата стои една брошурка, поповете са издали една брошура срещу Учителя и го цитират и го оборват. Обаче ние като четохме с Катя цитатите видяхме, че това нещо е много голямо. А така наивно опровергават и тогава се заинтересувахме ние. Уверявам те, тази брошурка ни накара да потърсим Словото на Учителя.
Намерихме в Пловдив Стоицев,
зъболекаря
и първите книги на Учителя значи, дойдохме до тях чрез тази брошура.
В: А тази брошура кой беше я купил? Д: Някой я купил от нашите и я оставил на масата. В: От вашето семейство? Д: От нашето семейство, да. Те ги раздават поповете.
към текста >>
77.
44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов,
зъболекаря
, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Манджо записа как говори Учителят, постави микрофон. Учителят не обичаше да Го записват. В: Не обичаше ли? Д: Не, тогава Той разреши както не обичаше Той да Го снимат, макар Той им даде ядене на всички там, да се нащракат фотографите. Но този запис на това не можах да го намеря.
Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов,
зъболекаря
, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Но това беше единствения документ за запис "гласът на Учителя". Не беше много, беше някъде към 2-3 минути ли, там някъде. В: Сега тука виждаме една снимка при разучаване на Паневритмията в салона. Учителят, вдясно е Галилей от тримата, кое е? Д: Това е когато Учителят даде "Слънчевите лъчи", да.
към текста >>
78.
2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха
зъб
по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше.
Някой от тях бе изхвърлил цели примери, други бяха съкратили примерите и всичко това Паша пишеше на тези листчета съгласно оригинала и ги залепваше. Понякога тя работеше цяла нощ и осъмваше до сутринта, когато в седем часа сутринта идваше Влад Пашов, който взимаше приготвената беседа и я носеше при словослагателите, за да се набере чрез оловните букви за печат. Там работеха Влад Пашов, Димитрий Стоянов и Кирчо-лъвчето. Тя работеше цяла нощ, защото бързаха. Аз се учудвах как Паша правеше това нещо.
Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха
зъб
по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше.
А сега бяха надали вой срещу нея. Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа.
към текста >>
79.
37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 8
N0 15, изкуствени
зъби
.
N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10. Две палки за диригент. 11. трийсет репродукции от портрета на Учителя от Борис Георгиев. 12. Дървен стол-кресло от антрето на Учителя. 13. Инв.
N0 15, изкуствени
зъби
.
Всеки един от Изгрева бе получил някоя от вещите на Учителя и ние ги съхранявахме повече от тридесет години. Кому да ги предадем? И каква ще бъде съдбата им? На този въпрос нямаме отговор, макар че мнозина го задават. Един след друг изгревяни напускат Изгрева, който се руши, други напускат Изгрева и заминават за Невидимия свят.
към текста >>
80.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между
зъбите
Му.
Дай ги на всички! " Савка раздава на всички по една, а на Учителя слага в една чинийка една купчинка. Учителят посяга и си взема една бисквитка разположен и усмихнат. Говори ни. А сърцето ми се топи в гърдите.
Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между
зъбите
Му.
А в самото начало на пристигането ми Учителят отряза едно парче от кекса, който беше пред Него и ми го подаде. Следващото парче беше за момчето, което ме доведе. На следващия ден сестра Теодора ми каза: "Всички опитахме от твоята дюлка, която донесе. Учителят ни я раздаде на резенчета". Беше Коледа с Учителя.
към текста >>
81.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат
зъболекар
Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също
зъболекар
, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя.
Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева.
Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат
зъболекар
Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също
зъболекар
, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя.
Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън. Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката. В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя.
към текста >>
82.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
За разваляне на
зъбите
са причина чувствата.
Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал.
За разваляне на
зъбите
са причина чувствата.
Лакомията и въздържането от ядене е престъпление. За да се излекуваш, много същества трябва да вземат участие. Винаги яж храна, която обичаш. Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там.
към текста >>
83.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка
зъболекарка
е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува.
Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува.
И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка
зъболекарка
е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува.
Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник". Само един единствен, не знам кой е бил, комунист някакъв, който го е защитил. Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя.
към текста >>
84.
41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар,
зъболекар
.
И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани.
Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар,
зъболекар
.
Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.
към текста >>
85.
СЕАНСИ В ПЛОВДИВ
,
,
ТОМ 8
Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар,
зъболекар
.
И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани.
Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар,
зъболекар
.
Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.
към текста >>
86.
5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД
,
,
ТОМ 8
Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като
зъболекар
преди да се пенсионира.
Това се изпълни чак през пролетта на 1990 г. Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах.
Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като
зъболекар
преди да се пенсионира.
В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко". Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години! Беше ли дошло времето на хармонията в нашите братски среди? Това ще кажете вие.
към текста >>
87.
ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
1. ГОДЕЖЪТ
,
ТОМ 8
вече завършил
зъболекарство
в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив.
Турците казват така: "Аллах бим, берекет версин! " Мога да ви кажа, че Иванка, моята съпруга не прилича на баба, макар че е на 80 години. А на мен дават най-много 70-годишна възраст. Бих искал да ви кажа, че аз се влюбих в Иванка от пръв поглед. През 1932 г.
вече завършил
зъболекарство
в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив.
Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга. Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание!
към текста >>
Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия
зъболекар
д-р Филип Стоицев, добра партия за женене.
През 1932 г. вече завършил зъболекарство в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив. Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга.
Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия
зъболекар
д-р Филип Стоицев, добра партия за женене.
Обърни му внимание! " Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!
към текста >>
88.
3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ
,
,
ТОМ 8
Като
зъболекар
аз работих с татко си в един и същ кабинет и обща чакалня.
3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ Та в Пловдив направихме скромна сватба.
Като
зъболекар
аз работих с татко си в един и същ кабинет и обща чакалня.
Татко ми вземаше по-възрастните свои пациенти, като даваше на мен по-младите. Родиха ми се две дъщери. Първата дъщеря Ани, тя завърши Консерватория със специалност пиано, но се е занимавала служебно с музика. Едва след десет години се роди втората ми дъщеря Лиляна. Тя завърши Консерватория в София като ученичка на професор Владимир Аврамов.
към текста >>
89.
5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК
,
,
ТОМ 8
Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха
зъболекарския
квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет.
5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК От музика съм припечелил досега само 80 лв. Написах на руското училище срещу Консерваторията една бодра маршова песничка по случай десет годишния юбилей на училището. Но сбърках.
Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха
зъболекарския
квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет.
Виж тогава спечелихме повече, по две хиляди лева пари на човек. Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент". Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат зъболекар. А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти. Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата.
към текста >>
Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат
зъболекар
.
Написах на руското училище срещу Консерваторията една бодра маршова песничка по случай десет годишния юбилей на училището. Но сбърках. Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха зъболекарския квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет. Виж тогава спечелихме повече, по две хиляди лева пари на човек. Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент".
Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат
зъболекар
.
А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти. Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата. По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна. Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен зъболекар. Имах и пациенти от Братството, но малко.
към текста >>
Наложи се в скоро време да стана
зъболекар
на служителите по железниците, за да имам поне една заплата.
Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха зъболекарския квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет. Виж тогава спечелихме повече, по две хиляди лева пари на човек. Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент". Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат зъболекар. А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти.
Наложи се в скоро време да стана
зъболекар
на служителите по железниците, за да имам поне една заплата.
По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна. Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен зъболекар. Имах и пациенти от Братството, но малко. Пациенти набрах по-късно, като започнах да работя в ЖП-то и няколко пациенти, които харесаха работата ми пожелаваха адреса ми, да ми станат частни пациенти. Така клиентелата ми се разрасна, но другарите комунисти се погрижиха да се унищожи лекарското и зъболекарското съсловие.
към текста >>
Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен
зъболекар
.
Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент". Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат зъболекар. А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти. Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата. По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна.
Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен
зъболекар
.
Имах и пациенти от Братството, но малко. Пациенти набрах по-късно, като започнах да работя в ЖП-то и няколко пациенти, които харесаха работата ми пожелаваха адреса ми, да ми станат частни пациенти. Така клиентелата ми се разрасна, но другарите комунисти се погрижиха да се унищожи лекарското и зъболекарското съсловие. Те забраниха частната практика. Те смятаха, че сме богаташи, а не си казаха така: "Тия хора много години са обслужвали българския народ, макар че са били частници".
към текста >>
Така клиентелата ми се разрасна, но другарите комунисти се погрижиха да се унищожи лекарското и
зъболекарското
съсловие.
Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата. По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна. Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен зъболекар. Имах и пациенти от Братството, но малко. Пациенти набрах по-късно, като започнах да работя в ЖП-то и няколко пациенти, които харесаха работата ми пожелаваха адреса ми, да ми станат частни пациенти.
Така клиентелата ми се разрасна, но другарите комунисти се погрижиха да се унищожи лекарското и
зъболекарското
съсловие.
Те забраниха частната практика. Те смятаха, че сме богаташи, а не си казаха така: "Тия хора много години са обслужвали българския народ, макар че са били частници". Какво направиха китайците? Те излязоха много по-умни от нас. Те национализираха фабрики и заводи, но оставиха бившите собственици като директора на фабриките и им казаха: "Само ако видим, че искате да правите саботаж, ще си изпатите много".
към текста >>
90.
6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ
,
,
ТОМ 8
Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам
зъболекарство
в Германия.
6. "МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ" Продължавам с автобиографията си. През 1926 г. в нашето семейство се постави въпросът за моето бъдещо следване в чужбина.
Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам
зъболекарство
в Германия.
Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен.
към текста >>
Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам
зъболекарство
?
Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен.
Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам
зъболекарство
?
Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно. Аз се уплаших и замрях на стола си. Чакам да видя какво ще стане. След малко Учителят дойде на себе си и ми каза само: "Рекох, добре".
към текста >>
От това разбрах, че не е лошо да следвам
зъболекарство
.
Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно. Аз се уплаших и замрях на стола си. Чакам да видя какво ще стане. След малко Учителят дойде на себе си и ми каза само: "Рекох, добре".
От това разбрах, че не е лошо да следвам
зъболекарство
.
Много по-късно, спомняйки си тези Негови думи, аз си казах, Учителят вероятно се е излъчил, за да провери в невидимия свят моето бъдеще. Ако е трябвало да стана музикант, професионалист вероятно, Той би ми казал това. Мнозина от вас не знаят, че Учителят е казал: "Музиката не трябва да става професия! " Това е странно изказване. Ако човек не се посвети напълно на музика, например цигулката, със всичките си сили, с цялата си душа, цигулар няма да стане.
към текста >>
91.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ
,
,
ТОМ 8
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам
зъболекарство
.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам
зъболекарство
.
Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи.
към текста >>
Мисля, че станах добър
зъболекар
.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство.
Мисля, че станах добър
зъболекар
.
С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби.
към текста >>
Извадил съм 1523
зъба
, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3
зъба
, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните
зъби
например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство. Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези.
Извадил съм 1523
зъба
, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3
зъба
, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните
зъби
например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома.
Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата.
към текста >>
Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади
зъба
, за да не се счупи.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство. Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома.
Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади
зъба
, за да не се счупи.
Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване.
към текста >>
Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се
зъба
в дупката и се завързва за съседните
зъби
.
Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи.
Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се
зъба
в дупката и се завързва за съседните
зъби
.
След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин.
към текста >>
След един месец
зъбът
става годен за храна и натиск като всеки обикновен
зъб
.
С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби.
След един месец
зъбът
става годен за храна и натиск като всеки обикновен
зъб
.
Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка.
към текста >>
Но това тъй наречено присаждане на
зъби
след 7-8 години
зъбът
се разклаща.
Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб.
Но това тъй наречено присаждане на
зъби
след 7-8 години
зъбът
се разклаща.
Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин.
към текста >>
92.
9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ
,
,
ТОМ 8
Тогава заработих с татко си в Пловдив
зъболекарство
.
9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ Както писах в 1931 г. си бях в България.
Тогава заработих с татко си в Пловдив
зъболекарство
.
Понеже работехме двама в един и същи кабинет, аз ходех по-късно на работа, към 11 часа и сутрин си свирех вкъщи. Започнах да вземам уроци по цигулка от известния пловдивски цигулар и педагог евреин Аврам Литман, който имаше първия струнен квартет в Пловдив. При него стигнах до Шаконата на Бах. Един път Елиезер Коен, наш приятел, евреин, умна глава и музикален човек, беше на гости на татко ми в Пловдив. Изсвирих му Шконата на Бах и той остана учуден от моята музикална дарба.
към текста >>
Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв
зъболекар
, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др.
Моята майка и леля ми са боледували на младини от тежки депресии. Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии. От депресията не се умира, но се тегли. Най-много теглят близките на болния. Заболях от много тежък грип.
Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв
зъболекар
, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др.
подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента.
към текста >>
когато на 27.декември Учителя почина, аз бях на фронта като
зъболекар
.
Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора. По едно време една жена ходеше в центъра на София с надпис на главата: "Жертва на Дънов", разбира се беше платена от свещениците за това. Искаха да съдят Учителя. Нямаше в какво да Го обвинят. След 9.1Х.1944 г.
когато на 27.декември Учителя почина, аз бях на фронта като
зъболекар
.
Разбрах това от едно писмо, че Той бил настанен в салона в ковчега и Славчо Печеников стоял на пост на вратата. По едно време дошли двама души цивилни агенти и показали заповед за арестуването на Петър Дънов. Славчо им казал: "Щом търсите Учителя, влезте в салона! " Те видели Учителя положен в ковчега и си отишли. При Иван Антонов преживях 4-5 месеца.
към текста >>
93.
12. СТУДЕНТ
,
,
ТОМ 8
12. СТУДЕНТ Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал
зъболекар
, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София.
12. СТУДЕНТ Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал
зъболекар
, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София.
Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено. Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам зъболекарството отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола. А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала.
към текста >>
Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам
зъболекарството
отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола.
12. СТУДЕНТ Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София. Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено.
Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам
зъболекарството
отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола.
А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала. Хитлер беше навлязъл в Полша. Нямах достатъчно спестени пари. Татко ми ми помагаше материално, какво да прави.
към текста >>
Никой не ми каза: "Вие сте
зъболекар
, защо ще следвате втора специалност?
Жилището беше празно и аз го ангажирах. Жена ми остана в Пловдив временно. Иван Антонов ме заведе при проф. д-р Христо Обрешков, най-добрия български цигулар и педагог в момента. Той за два месеца ме подготви заедно с 18-годишни младежи, току-що завършили гимназията.
Никой не ми каза: "Вие сте
зъболекар
, защо ще следвате втора специалност?
Това не се позволява. Вие сте вече на 31 година, за кога ще ставате музикант, цигулар? " Добре. Но дойдоха бомбардировките над София. Евакуирахме се в едно софийско село.
към текста >>
В село Кътина се прочух като
зъбо
-лекар-цигулар с организирането на тези концерти.
Пренесохме всички столове от съседите и се настанихме в двора. Концерта беше обявен с благотворителна цел за пострадалите от бомбардировките. Който помни първия министър на транспорта земеделеца Ангел Държански, който беше също в Кътина, той дойде облечен с белите си дрехи, с бяла шапка. Събрахме доста пари. Занесох една част на една бедна женица на края на селото, останалите ги пратих по пощата на фонда за пострадалите от бомбардировките софиянци.
В село Кътина се прочух като
зъбо
-лекар-цигулар с организирането на тези концерти.
към текста >>
94.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Веднага след завръщането ми в София след евакуацията ме взеха за осем месеца на фронта като
зъболекар
на 21 .пехотен полк.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ Дойде време да се върнем в София. Руските войски навлязоха в България. Ние бяхме освободени както се казва за втори път от Русия.
Веднага след завръщането ми в София след евакуацията ме взеха за осем месеца на фронта като
зъболекар
на 21 .пехотен полк.
Бях откупен трудовак, т.е. не бях служил даже и в трудовата повинност. Не бях хващал пушка в ръцете си. Един ден на фронта ординарецът ми ми даде един път една пушка и гръмнах с нея един път във въздуха, та чак се стреснах от гърма. Върнах се жив и здрав в София.
към текста >>
Останах по професия
зъболекар
, по душа музикант.
Върнах се жив и здрав в София. Намерих България и специално София в хаос. Партията на комунистите беше хванала здраво властта. Бях загубил връзка с Консерваторията. Успях да извадя един документ за това, че имам напълно завършени две години в Консерваторията.
Останах по професия
зъболекар
, по душа музикант.
Започнах да хармонизирам и аранжирам песните на Учителя. Влюбих се в Неговата музика. Открих я за себе си. Имам 85 аранжирани за солисти и камерен оркестър пиеси, песни на Учителя. Имам много собствени композиции.
към текста >>
Направих
зъболекарски
струнен квартет.
Открих я за себе си. Имам 85 аранжирани за солисти и камерен оркестър пиеси, песни на Учителя. Имам много собствени композиции. Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя.
Направих
зъболекарски
струнен квартет.
Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София. Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към Захарната фабрика и "Надежда".
към текста >>
95.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Пловдив в семейството на
зъболекаря
Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя.
Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25.07.1907 г. в гр.
Пловдив в семейството на
зъболекаря
Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя.
Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила.
към текста >>
завърших
зъболекарство
в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих.
Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г.
завърших
зъболекарство
в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих.
В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа, свирене и т.н. Дойдох на Изгрева, където прекарах 5 месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену".
към текста >>
96.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като
зъболекар
и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот.
Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика.
Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като
зъболекар
и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот.
Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си.
към текста >>
97.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Добре че съм имала здрави
зъби
, че съм могла да го дъвча, да.
Аз да Ви кажа, почти никой не го направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят. Много мъчно беше. Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо.
Добре че съм имала здрави
зъби
, че съм могла да го дъвча, да.
Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла.
към текста >>
Той го е дал и в такава форма на други и които нямат
зъби
, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят.
За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим.
Той го е дал и в такава форма на други и които нямат
зъби
, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят.
И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение. Но Той казваше, че най-пълната храна е житото и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
към текста >>
98.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и
зъбите
Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме.
Никой по- нежен от него не е бил. По това време Учителят се хранеше. Ние решихме Той да не се храни от общия стол и ние Му готвехме. Аз обикновено Му готвех. И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам.
Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и
зъбите
Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме.
Носеха, много неща имаше тогава. Всички бяха нащрек, всички приятели бяха така потресени от това, че видяха Учителя в такова състояние. В.К.: И как протичаше този живот на лагера? Е.А.: На лагера, брат Боев отиваше горе на Молитвения връх, посрещаха изгрева, пееха песни, четяха се беседите всяка сутрин. Печатаните беседи се четяха всяка сутрин.
към текста >>
99.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
при побоя е засегнато здравето Му, Вие казахте че и
зъбите
Му нещо са пострадали, имал е паднали
зъби
ли?
На общата храна. Вечерно време най-често пак чай. Но Той и след обяд към 4-5 часа като си почиваше, пак изпиваше по 2-3 чая. Не пиеше вода, чай пиеше. В.К.: Понеже Вие казахте, че през 1936 год.
при побоя е засегнато здравето Му, Вие казахте че и
зъбите
Му нещо са пострадали, имал е паднали
зъби
ли?
Е.А.: Не, Той беше от ударите зле. След това аз не довърших разказа си. За първата неделя на Изгрева бе съборен ден, когато след беседата играхме Паневритмия, всички Го поздравихме. Тогава след Паневритмия всички отивахме и Му целувахме ръка и за пръв път тогава Учителят се ръкуваше с нас с двете си ръце. Като си подадем ръката, Той с двете си ръце ще ни хване.
към текста >>
100.
53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на
зъбите
ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото".
И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на
зъбите
ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Така го правя.
към текста >>
НАГОРЕ