Търсене в текстове за 'Зрение'

Галилей Величков (1911-1985)

За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя.
" Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него.
към текста >>

2. 2_18 Кой управлява света?

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
към текста >>

3. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията.
Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв.
към текста >>

4. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си.
Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя.
към текста >>

5. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя.
Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат! " и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици.
към текста >>

6. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос.
Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото.
към текста >>

7. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно.
Затова трябва да се записват такива неща. Но тогава умът ми бе на друго място. Сега, през 1972 година, не мога да си спомня коя беше тази година. Тогава Го запитах за поп Богомил. Каза ми: "Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основател на учението. Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно. Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго познание за нещата. Дефектът в едното око на онова двегодишно дете имаше символично значение. Окото на човека е емблема на Истината. Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и духовенството, и църквата. Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея.
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството.
Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега. Вече няколко пъти изнася концерти пред братята и сестрите през последните две години. Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея. Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството. Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие.
към текста >>

9. 5_50 Отклонението

Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват.
Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа. А Словото Му е Слово на Бога!
към текста >>

10. 8_01 Песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

11. 9_05 Кой бе Учителят?

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

12. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят.
Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос.
към текста >>

13. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците.
След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи Той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство.
към текста >>

Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите.
Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи Той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари.
към текста >>

14. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Борис Николов

Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението.
На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението. Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване. Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия.
към текста >>

15. 82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ

Борис Николов

После зрението й отслабна и тя ослепя.
Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших понеже Паша бе работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин. Тя работи до някъде. После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа.
към текста >>

16. 108. РАЗДЯЛАТА

Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора.
А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине.
към текста >>

17. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва.
Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч.
към текста >>

18. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек.
Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко!
към текста >>

19. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя.
Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща. Може ли такава една хубава жена да се оставя да се лута по двора? Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае.
към текста >>

20. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя.
А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това. Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива. Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през 1951 г. След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена. Не беше нито мрачна, нито песимистична.
към текста >>

21. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи.
А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета. 3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат. Тук работи Паша Теодорова, а след това дадох на Елена Андреева да дешифрира всички беседи и да ги подготви за печат. Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи. Затова веднага влезнахме във връзка с наследниците на Учителя. Бяха двама наследници: рождената му сестра Мария и рождения Му брат Атанас. Те имаха наследници от едната и от другата страна и всички бяха протестанти. Имаше две групи наследници. От страна на Мария имаше пет наследника, а от страна на Атанас - двама-трима наследника.
към текста >>

22. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро.
Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1.
към текста >>

23. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие.
Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели. Безспорно, този творчески акт не е еднократен, той е дълговечен. Ние и занапред, заедно с Вас, ще продължаваме да търсим УЧИТЕЛЯ, да Го познаем и във вечността ще изграждаме Неговия Образ. Автора
към текста >>

24. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов.
Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява.
към текста >>

Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение.
Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята. Питагор успя. Щайнер поиска да продължи замисленото от Питагор. И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия.
към текста >>

25. ІІ.33. ЛУНАТА

духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими.
То било хубаво, ама защо не виждам хора!... УЧИТЕЛЮ, там има ли човеци? Отговор не последва. След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини. Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена. Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството.
към текста >>

26. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
към текста >>

27. ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

Летопис Вергилий Кръстев

Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията.
46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА През времето на Школата 1922-1944 г. преминаха много трагични исторически събития. Политическите събития следваха едно след друго. Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях. Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя. Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата. За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него.
към текста >>

28. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества.
Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини. Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува".
към текста >>

Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува".
Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува". Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ. Това бе един сполучлив опит на Изгрева.
към текста >>

29. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Само когато ученикът почне да различава нещата, чак тогава той има духовно зрение.
Дойде у дома и още от прага извика: „Деца, днес аз бях на Сириус! Целунах ръка на Великия Учител - повелител на Сириус! " Баща ми прогледна, вътрешният взор му бе изчистен и той, в лицето на Учителя, успя да съзре отблясъка, който идваше от светлината на Сириус. Защото Духът на Слънцето от цялата Вселена и Духът на Учителя бе едно и също нещо. Ето, това е духовното проглеждане на ученика. Само когато ученикът почне да различава нещата, чак тогава той има духовно зрение. А духовното зрение е уд на ученика от Школата на Учителя.
към текста >>

А духовното зрение е уд на ученика от Школата на Учителя.
Целунах ръка на Великия Учител - повелител на Сириус! " Баща ми прогледна, вътрешният взор му бе изчистен и той, в лицето на Учителя, успя да съзре отблясъка, който идваше от светлината на Сириус. Защото Духът на Слънцето от цялата Вселена и Духът на Учителя бе едно и също нещо. Ето, това е духовното проглеждане на ученика. Само когато ученикът почне да различава нещата, чак тогава той има духовно зрение. А духовното зрение е уд на ученика от Школата на Учителя.
към текста >>

30. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година.
Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година. Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка.
към текста >>

31. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята.
към текста >>

32. 6.08. КОТВАТА

Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави.
към текста >>

33. 6.22. Голямото знание

22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието.
22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното. И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя.
към текста >>

34. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение.
Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа.
към текста >>

35. 6.34. Астрокосмична синтеза

Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше.
Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
към текста >>

36. 6.35. Mладежките събори

Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия.
към текста >>

37. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми.
За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност.
към текста >>

38. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тези изявления говореха, че тя беше дошла до едно прозрение.
Тогава тя ми направи една изповед на Рила. Веднъж, когато била при Учителя, през 1943 г., Учителят й казал следното: „Тези Упанишади не вървят в прав път. И пътя, по който вървят, ще ги заведе в батака". А това значи, в мътната, кална вода и тиня, от която излизане няма. После Учителят й казал още: „Ако не си замине Лулчев, ще настъпи голямо разцепление в Братството". Тези изявления говореха, че тя беше дошла до едно прозрение. А тази кал, която я хвърляха върху нея не е справедливо. Обвиняваха я, че е обсебена от Лулчев и че работи за него. Възможно е да е било така тогава навремето, през време на Учителя. Но 30 години след това тя беше прозряла някои неща. Беше си разчистила сама пътя.
към текста >>

39. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение.
При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него. Той и физически живее. Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят. А ние, Цезар, Александър Македонски и аз създаваме империи, които пропадат, а Неговото царство не пропада, защото почива на закона на Любовта". Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение. Той е адепт. За да му поверят една такава задача, това никак не е случайно. Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа. Иначе има опасност ние да отречем Великата Разумност в природата. В природата има една Велика Разумност, която направлява нещата.
към текста >>

40. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта.
Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори. Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство.
към текста >>

41. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов".
Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
към текста >>

42. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Аз случайно бях полуобърната леко към този невзрачен човечец и към ъгъла на моето полезрение, с което наблюдавах без да мога да поместя встрани главата си.
Ние стояхме изумени. Никой не можеше да повярва. Никой не можеше да помръдне. Никой не можеше да се обърне. Кой както бе застанал така и остана да стои. Аз случайно бях полуобърната леко към този невзрачен човечец и към ъгъла на моето полезрение, с което наблюдавах без да мога да поместя встрани главата си. А и да обърна главата си не можех, като че ли нещо след преминаването на Учителя разряза въздуха с нож и всеки стоеше там, където беше застанал и в каквато поза бе останал. Учителят отиде пр*и него, сложи ръка на рамото му и започна да му говори. Какво му говореше не можах да чуя, но му говори дълго на тих глас, както Той умеше да говори. Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори. Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава.
към текста >>

43. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
към текста >>

44. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Да се доближиш до някой от тези етапи на познанието, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Около Учителят по онова време, когато ние бяхме млади се движеха старите братя и сестри със своя по-голям житейски опит. Те тогава бяха действуващите и се грижеха за много неща и от тях зависеше формалното осъществяване на работата на Школата. Те осъзнаваха това и понякога се отнасяха към нас доста пренебрежително. Понякога те възприемаха Учителят като проповедник. Други го приемаха като господин Дънов, за трети път бе един образован и учен човек, за четвърти бе Учител, за нас младите бе изява на Божествения Дух, за пети бе слезнал Живия Бог на земята, за шести бе изява на Абсолютния Дух на Битието. Да се доближиш до някой от тези етапи на познанието, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение. По това време старите братя и сестри решиха, че ние младите непрекъснато безпокоим Учителя и че трябва да бъдем отстранени от него, за да не му пречим. Речено - сторено. Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри. Разбира се, че тези мерки те взеха на своя глава без да уведомят за това Учителя. Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита.
към текста >>

45. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания.
Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия. Голямо разочарование се ширеше по страната. А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта. Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир. Аз съм пред Учителя. Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления.
към текста >>

46. 72. ГОНЕНИЯ

Беше му приятно едно такова прозрение.
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха.
към текста >>

47. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

Та толкова струва това мое прозрение от цели десет дни.
Поглеждам през прозореца, той е на вън и се обърнал към мен. Чувам гласа му да произнася допълнението на същата мисъл все едно, че я чете оттам, докъдето бях я прочела. После дойде и произнесе цялата мисъл от начало до край. Поглеждам Учителя ей така, над мен още стои тази мисъл, записана и закована там високо, както на училищна дъска написана с бял тебешир. И таз добра, значи Учителят губи с мене цели десет дни, за да ме накара да добия една опитност, че светът на мисълта е свят на Светлините, а светлината е достъпна за светът на Любовта, който ме обграждаше и излизаше от Учителя, защото това всичко беше изявление на Божествения Дух. Та толкова струва това мое прозрение от цели десет дни. Но за мен беше израз на Живо Слово. Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика. Трябва Школа, трябва школовка, трябва школуване. Трябват три неща: работа, труд и мъчение - това е пътят на ученика. По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба.
към текста >>

48. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона.
към текста >>

Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
към текста >>

49. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>

50. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше.
Но при мен ламбите на радиото в мен светеха, но нито приемах някаква мисъл, нито предавах. Та на десетия ден изпаднах в особено размишление, което ме озадачи и което ме изненада. Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен. Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше. Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея.
към текста >>

51. 134. ХИЩНИЦИ

134. ХИЩНИЦИ Имахме много случаи, когато бяхме свидетели на различни събития и явления в природата и Учителят държеше много правилно да отреагираме и да се насочим за едно вътрешно прозрение.
134. ХИЩНИЦИ Имахме много случаи, когато бяхме свидетели на различни събития и явления в природата и Учителят държеше много правилно да отреагираме и да се насочим за едно вътрешно прозрение. Защото когато човек се определи правилно дава правилна насока и на тези сили, които преминават през тези събития и явления, защото човек е свързан без да осъзнава с много неща в този свят. Светът от вън понякога е отражение на светът от вътре. Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата. По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням.
към текста >>

52. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Там е ключът на знанието, което ще ви отключи вратите на вътрешното прозрение у вас.
По-правилно е това, че бяхме се бракосъчетали. Учителят веднъж каза: „Онези, които се обичат са вече оженени в Божествения свят. Онези, които се оженват на земята без обич вършат най-голямото престъпление към Божествения свят". Та въпросът за женитбата бе много важен въпрос и за нас по времето на Школата, така и за вас и за онези, които ще дойдат след вас. Ще намерите разрешение на въпросите, които ви интересуват само в Словото на Учителя и там е решението на онези задачи от личния ви живот. Там е ключът на знанието, което ще ви отключи вратите на вътрешното прозрение у вас. Бяхме женени, но родителите на Борис и роднините му бяха срещу този брак. Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си.
към текста >>

53. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Отговаряше: „Сестра, още нямам прозрение по този въпрос".
Нито разбираха от кораби, нито от морски карти за близко и далечно плаване, нито от корабни платна. Така надянаха кораба на подводни скали и той потъна така както потъна на времето най-големият луксозен кораб „Титаник", който подлуди целия свят. Сега може ли някой от вас да ми разтълкува думите на Учителя за потъващия кораб? Отидете и запитайте Димитър Грива какво ще ви каже по този въпрос. Аз многократно съм го питала. Отговаряше: „Сестра, още нямам прозрение по този въпрос". Но непременно на някои от вас ще дойде прозрението когато всички събития, които трябва да се сбъднат станат наяве. Тогава всички ще видите, че думата на Учителя на две не става. Тя е Закон Божий. След като се качихме горе Учителят беше поканен да влезе в палатката си. В нея стоя три дни и пи само чай.
към текста >>

Но непременно на някои от вас ще дойде прозрението когато всички събития, които трябва да се сбъднат станат наяве.
Така надянаха кораба на подводни скали и той потъна така както потъна на времето най-големият луксозен кораб „Титаник", който подлуди целия свят. Сега може ли някой от вас да ми разтълкува думите на Учителя за потъващия кораб? Отидете и запитайте Димитър Грива какво ще ви каже по този въпрос. Аз многократно съм го питала. Отговаряше: „Сестра, още нямам прозрение по този въпрос". Но непременно на някои от вас ще дойде прозрението когато всички събития, които трябва да се сбъднат станат наяве. Тогава всички ще видите, че думата на Учителя на две не става. Тя е Закон Божий. След като се качихме горе Учителят беше поканен да влезе в палатката си. В нея стоя три дни и пи само чай. Не пожела да излиза.
към текста >>

54. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Аз искрено се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
В историята на човечеството той ще остане като класически български език посредством който е дадено Словото на Учителя. Имаше един брат - Сава Калименов, в момент на поетическо вдъхновение беше написал поема и в нея бе казал: „Народи по земята, учете български за да познаете Словото! " Всички тогава се смееха и казваха: „Абе, брат Сава, ти отиде 2000 години напред в бъдещето! " Той се усмихваше и казваше: „Така ми се даде. Този път няма да могат да се изхитрят и щат не щат ще учат български и трябва да минат през България". Аз искрено се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов. На времето Учителят бе казал за него така: „Колкото е дълъг и висок Савата, десет пъти е по-висок неговият идеал! " Неговият ръст беше към два метра и стърчеше с по една и две глави над нас. Аз виждах, че идваше нова епоха, епоха на Словото за останалото човечество. Но ние учениците от Школата трябваше да извървим своят път. Следващите поколения ще изминат своят отрязък от пътя определен им от Словото на Учителя.
към текста >>

55. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Аз искрено се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов.
В историята на човечеството той ще остане като класически български език посредством който е дадено Словото на Учителя. Имаше един брат - Сава Калименов, в момент на поетическо вдъхновение беше написал поема и в нея бе казал: „Народи по земята, учете български за да познаете Словото! " Всички тогава се смееха и казваха: „Абе, брат Сава, ти отиде 2000 години напред в бъдещето! " Той се усмихваше и казваше: „Така ми се даде. Този път няма да могат да се изхитрят и щат не щат ще учат български и трябва да минат през България". Аз искрено се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов. На времето Учителят бе казал за него така: „Колкото е дълъг и висок Савата, десет пъти е по-висок неговият идеал! " Неговият ръст беше към два метра и стърчеше с по една и две глави над нас. Аз виждах, че идваше нова епоха, епоха на Словото за останалото човечество. Но ние учениците от Школата трябваше да извървим своят път. Следващите поколения ще изминат своят отрязък от пътя определен им от Словото на Учителя.
към текста >>

56. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ.
Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете, затваря вестника и отново го предава на Весела. Усмихва се: „Е, рекох, американците като прочетат статията и като видят след това снимката ще кажат: „Ето един добър човек! " Нещо прерязва възторга на Весела. След малко Учителят добавя: „И само толкоз". Но неговото лице вече не е усмихнато, а има строг вид. Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа.
към текста >>

57. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил.
По-рано тия проповеди държах на ул. „Опълченска"; посещаван съм винаги от 100-150 души, повечето жени от различни възрасти; често ме посещават в дома ми мъже и жени от разни възраст, на които давам съвети религиозни и хигиенни. Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того. От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил. На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р.
към текста >>

58. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени.
Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г. „Обични Ст. П. Белев, Прочетох превода ви. Може да го издадете тъй както си е от автора.
към текста >>

59. 250. ТЪРПИМОСТ

Седнах да размишлявам как да се извиня, по какъв начин, че всичко да бъде естествено и да не събужда подозрение, че Учителят лично ме е накарал да се извиня и че ми е казал, че все някой трябва да бъде виновен.
Защо да не се извиня. Но само че ми е много трудно да го сторя." „И на тях е трудно да те търпят, но те търпят. И на мен е трудно да търпя всички, но ги търпя." Аз мълча. Нещата вече ги виждам и от другата страна. Отидох си у дома. Седнах да размишлявам как да се извиня, по какъв начин, че всичко да бъде естествено и да не събужда подозрение, че Учителят лично ме е накарал да се извиня и че ми е казал, че все някой трябва да бъде виновен. Ами сега? Ако те научат това ще стане по-голям скандал, ще се обидят, че Учителят се отнася към мен по този начин. А това бе вътрешна Школа за ученика и всеки метод за всеки ученик бе строго индивидуален, по един начин за мен, по друг начин за Паша и по трети начин за Савка. На другият ден отидох при Савка и й се извиних, че не съм имала добри отношения към нея и че искам да се коригирам. Тя изслуша обясненията ми, прие ги и ме изпрати любезно.
към текста >>

60. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение.
Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."
към текста >>

61. 263. ЧИСТОТАТА

И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха.
Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя.
към текста >>

62. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

„Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него.
Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките! " Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят. „Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4.
към текста >>

63. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка".
Тя беше здрава, кога се разболя? Не, те ще се погаврят, ще се подиграят, ще хвърлят кал върху Учителя. Не! Не! Като си помислих това, казах си: „Не! Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра. Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка". И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти. Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли. Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други.
към текста >>

64. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Ако ти нямаш зрение, как ще знаеш това?
И не можеш да учиш, докато не си работил. Като млад най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще се учиш. То е вече почване изпълнението Волята Божия. Изгревът на Слънцето има отношение с очите. Ако ти нямаш зрение, как ще знаеш това? Че слънцето е изгряло, твоите очи ще покажат. По какво се познава Любовта? Младият ще почне да люби и живее; старият - че той работи и учи. За кого се плетат паяжините на паяците? - За мухите.
към текста >>

65. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся.
Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно. Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в езика, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето. Едновременно с това аз се свързах с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски. А със себе си бях взел и онези книги, които бе ми дал г-н Дънов. И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация.
към текста >>

66. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

Симеон Арнаудов

Та онзи, който проучи и прочете тази книга, да получи знания и да тръгне по онзи път, по духовния път, който е път на прозрение на човешкия дух и път, който е осветен, за да премине през него човешката душа, която е слезнала на земята".
Но така да я напишеш, че всеки, който я прочете да проумее една забулена тайна. И като я прочете тази тайна и проумее това знание, за да може и той да се ползува, ако му се наложи да премине през този път. Да тръгне по онзи хубав път, по който аз, Учителят ви вървя. А твоят път е противоречив и е лично за теб. А твоят път не е случаен, а е исторически път с кармическа развръзка. Та онзи, който проучи и прочете тази книга, да получи знания и да тръгне по онзи път, по духовния път, който е път на прозрение на човешкия дух и път, който е осветен, за да премине през него човешката душа, която е слезнала на земята". Целунах ръка и си тръгнах. След време, когато ставаше дума за хороскопи аз споменах какво е казал Учителят за сегашната светска астрология. Споменавах и за другата астрология в Невидимия свят, че човек трябва да се свърже с горните светове и в тях да се види отразен. А имахме много-астролози на Изгрева. Но интересно е защо никой не ми обръщаше внимание на тези мои думи.
към текста >>

67. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко.
Циганите пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон". Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко. После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие. На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател.
към текста >>

68. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Маргарита Рангелова Стратева

Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение.
Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам. Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах. Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах.
към текста >>

69. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Марийка Великова Марашлиева

Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците.
Но Емил не послуша съвета на Учителя, поради което после пострада като изгуби живота си. Йоанна: Баща ми е бил на есперактския конгрес в Лондон. Ние имахме вестници, на които беше сниман баща ми, може би леля ми Надя, сестрата на баща ми има нещо запазено. Баща ми в българска носия на конгреса в Лондон като представител на конгреса от есперантското дружество. Той е отишъл на есперантския конгрес, но понеже тогава политическите събития са били такива, че Англия и Германия не са били в добри отношения, там е имало други избягали земеделци, както ги наричаха „Гемето". Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците. Те са се усъмнили, че той е английски шпионин. А Учителят бил казал, той да не заминава. Точно това лято лично Жорж Радев не зная дали с писмо или устно, но това зная, че е наредил Учителят на Жорж да извикат баща ми като казал: „Рекох, нека братът да дойде, има много гости, много чужденци, той знае много езици, може да превежда". И вероятно, ако той не беше отишъл съмнението за шпионажа нямало да бъде такова. Това от външна гледна точка.
към текста >>

70. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото.
Иначе имаше и други, които свиреха на цигулка или друг инструмент. Отношенията между баща ми и мен не бяха между баща и дъщеря. Още от ранното ми детство винаги така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с равен и това са онези неща, които са проблеми и въпроси на всяко едно семейство. Дори когато споделяше някои въпроси с мен винаги чакаше да види как аз ще реагирам и какво е моето мнение по даден въпрос. Чак сега разбирам, че той ми е двойник от миналото. И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Тя беше слънчева, светла, жизнерадостна, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Беше истински представител на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията. Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата характеристика за нея.
към текста >>

71. 1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Там бил съпругът на рождената сестра на Учителя, който бил загубил зрението си.
Петър Ватев е разговарял с Учителя. Ходил е на беседи на Изгрева, когато са отишли в София. Веднъж през време на беседа някаква жена започнала да си вдига и снема ръцете (като че си правела паси), на която Учителят строго казал: „Напуснете салона ми! " Петър Ватев за пръв път видял Учителя толкова строг и нервирай. Друг път Петър Ватев бил у сестра Николина Балтова. Там бил съпругът на рождената сестра на Учителя, който бил загубил зрението си. Учителят го запитал: „Вярваш ли? " „Вярвам", казал той. Учителят си сложи дланта на очите на слепия за кратко време и той прогледнал като видял първом дланта на Учителя.
към текста >>

72. 2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат.
Съгласна ли си да плащаш? " Отговорих Му: „Съгласна съм, Учителю". „Добре тогава, ще влезеш в школата." Когато отидох на неделното събрание, ръководителят ми каза:" Събрахме се старшите братя и решихме, че можеш да посещаваш школата". Намерих се сякаш на деветото небе. И от тогава започнах да плащам полиците си от кармата па и до днес. Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат. Минала съм през много мъчителни изпитания, но не съм възроптала. Зная, че в този живот трябва да се разплатя, както ми каза Учителя. Новата култура, която идва иска и нови хора, свободни от дългове. Да се откажа от месото не беше никак трудно за мен, защото дъщеря ми се роди вегетарианка и до днес си остана такава. Обаче в семейството ни възникнаха противоречия.
към текста >>

73. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него.
Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората.
към текста >>

И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто.
Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него.
към текста >>

74. 19. Приготовлението

Георги Йорданов Добрев

Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре.
19. ПРИГОТОВЛЕНИЕТО Имаше едно семейство. Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре. Един ден брат Захариев поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“. Учителят казал:“ Добре, ще ви предупредя“. Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат Захариев си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“. Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „Захариев, пригответе се! Пригответе се, ще ви вземем горе при нас“.
към текста >>

75. 9. Окултният закон за наследството

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Цялото семейство: и майката, той от Стара Загора и отиват у сестра Дукова и Учителят му казва: „Слушай, Атанасе“, хваща го за ръцете така, за китките, разтърсва го и му казва: „Слушай, Атанасе, ако ти не дадеш на майка си и на сестрите си това, което им се пада, ще стане нужда, всичко ще изгубиш и ще стане нужда да пипаш стените“, значи ще си изгуби зрението.
Сестра му се връща от Франция, след като е завършила и работила доста време там като зъболекар, много способна като такава и като се връща той й купува кабинет, обаче тя работи над кантората му на втория етаж, но той успява да вземе всичкия имот и лишава двете си рождени сестри. Това е много интересен случай. И лишава всичките от наследство. Сега те са принудени да водят дело, за да си вземат полагаемото, обаче той отказва, не дава дела си на другите. И тогава отнасят въпроса до Учителя и Учителят ги извиква в Казанлък при сестра Дукова. Цялото семейство: и майката, той от Стара Загора и отиват у сестра Дукова и Учителят му казва: „Слушай, Атанасе“, хваща го за ръцете така, за китките, разтърсва го и му казва: „Слушай, Атанасе, ако ти не дадеш на майка си и на сестрите си това, което им се пада, ще стане нужда, всичко ще изгубиш и ще стане нужда да пипаш стените“, значи ще си изгуби зрението. Той дава обещание пред Учителя, че ще изпълни всичко това, обаче след като се връща нищо не изпълнява. Той се оженва за една жена - комунистка-лекарка. Той мислеше, че се е осигурил, тогава идва 9. IX. 1944 г. Той успява да укрие един имот, който е струвал 30 хиляди лева.
към текста >>

Когато излиза от затвора вече е с много слабо зрение, той иска да поправи грешката си, но не може.
Атанас, брат им е в затвора. През туй време национализират всичкия му имот като успяват да спасят само жилището им, понеже жена му е комунистка. Тя мисля, че беше от Богомилово и успява да запази само жилището. Осъждат го на пет години затвор. Там, в продължение на тези пет години той заболява от диабет и следствие диабета ослепява. Когато излиза от затвора вече е с много слабо зрение, той иска да поправи грешката си, но не може. Всичко е взето и национализирано и той си отива така от това заболяване без да може да поправи грешката си. Вървеше и пипаше стените като се движеше, беше полусляп от болестта. Това е много хубава опитност на семейство Мечеви. Учителят искаше много да им помогне, но като няма послушание! Аз ви разказах, защото съм живяла там.
към текста >>

76. 38. Висше образование и занаят

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Т.: Той бай Иван беше си повредил зрението и не можеше.
За него и за всички останали и за целия Изгрев! Тодор Ковачев: Те голяма част правят тая грешка и остават без препитание. В.: Той, Иван Антонов какво работи на Изгрева? Хайде брат Ради и оня Ангел поне ще копаят нещо в градината, поне полагат труд. Знаеш колко мъже и жени не работят и чакат някое подаяние. Т.: Той бай Иван беше си повредил зрението и не можеше. В.: Но за другите? Сега всички тия опитности, които са казани са много хубаво казани. Не спорим за това. Ние говорим за нещо съвсем друго. Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало.
към текста >>

77. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот.
И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота! “ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал.
към текста >>

78. 40. Последната екскурзия

Беше с повредено зрение.
Но тая година като някакъв служител в тая станция беше и нашият приятел Нестор Илиев. Какво работеше там не зная, но там беше. И ние с Благи изкачихме основния багаж и използвахме присъствието на нашия приятел брат Нестор, да оставим там багажа и сега не си спомням май, че нощувахме там или не, не нощувахме там, но оставихме багажа и се спуснахме отново на хижа Мусала. Нощувахме там и на другия ден сутринта ставаме рано и слизаме в Боровец, за да пресрещнем бай Иван, който ще вземе рейса от София за Боровец. Такъв рейс, че той да може да стане сутринта когато е светло, защото той не можеше да се движи в тъмнината. Беше с повредено зрение. И го чакаме на Боровец. И наистина, бай Иван слиза от автобуса и ние тръгваме да се качваме на Мусала, за да можем да слезем след това на Маричините езера и там да сложим палатките и да прекараме десет дена. Основния багаж е изнесен горе. Но тука трябва да кажа, че бай Иван и Нестор нещо имаха конфликт и дълги години не са си приказвали, а аз се чудя как ще ги срещна. Дали няма да излезе някаква буря, някаква катастрофа от това.
към текста >>

79. 7. Истинският хляб

Йотка Василева Младенова

А впоследствие вече съвсем изгуби зрението.
„Карл Шведски“, където им е къщата, омесва хляба. А тя ще знаете, че беше по рождение много късогледа, знаете ли как работеше? Така, от такова разстояние 30 см работеше. Късо разстояние. По рождение беше много късогледа, много късогледа. А впоследствие вече съвсем изгуби зрението. Омесила хлеба значи, направила го и още докато е опечен, топъл, увила го, увила и тича тука на Изгрева да го донесе на Учителя. А като отива, Учителят Го няма. Учителят заминал за Русе, за лозето на братя Маркови. Имахме едни братя Маркови, много богати, с много голямо лозе. Учителят е на лозето.
към текста >>

80. 17. Кой ходи по въздуха

Йотка Василева Младенова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева.
17. КОЙ ХОДИ ПО ВЪЗДУХА Разбрали, че Учителят чете мислите тогава вече на леля Донка й щракват, миналите преживяваници и отишли и седнали. Пейки, масите и после пак пейки. Седнали, седнала тя на пейка с гръб към приемната на Учителя. По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева. Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете. На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време. И после си тръгнал. И като си тръгнал, като си тръгнал, започнал постепенно да се издига нагоре, да се издига, да се издига от земята и се издигна значи на такова разстояние на един метър от земята ей така, така, издигнал се. И така ходи.
към текста >>

81. 1. Първи духовни сбирки

Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха.
РАДКА ЛЕВОРДАШКА ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. ПЪРВИ ДУХОВНИ СБИРКИ Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки? “ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората.
към текста >>

82. 5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов

Крум Божинов

Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда.
Тя дойде само два пъти. Първия път дойде в сряда и ми вика: „А бре Крумчо, кой е тоя човек под бора? “ А нашият салон, където се събираше братския кръжок беше заобиколен от борове. Ние гледаме, но нищо не можем да видим. Ванга си вижда по нейния начин. Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда. Втори път идва в петък. Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора? “ А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира.
към текста >>

Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение.
Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Ама това аз го разбирам. Но как да й го кажа? Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо.
към текста >>

После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение.
Ама това аз го разбирам. Но как да й го кажа? Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
към текста >>

Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение.
Но как да й го кажа? Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги.
към текста >>

Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея.
Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен.“ Иначе признава Учителя за Велик Учител.
към текста >>

83. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух.
пристигнах в Търново. Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора. На л.ав-густ - Преображение, 1922 г. в старопрестолния гр. Търново за пръв път видях и чух да говори Учителят. Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух. Не бях виждала такова множество от хора, с въодушевени, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели. Един дълъг репертоар от песни, непринудено се изпълняваше и тия песни докосваха направо сърцето. Когато запяха "Благославяй душе моя Господа" от очите ми закапаха едри сълзи. Това беше встъпление. Скоро множеството утихна изведнъж.
към текста >>

84. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните!
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ Дома, в който живееше Учителят беше малък, приветлив, на етаж и половина, в горния етаж беше стаята му, приемната му и стаята на стопанката на дома. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа.
към текста >>

85. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух.
В горният етаж беше стаята Му, приемната Му и стаята на стопанката на дома. Това бе Гина Гумнерова. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. В онези години аз отидох при Учителя и Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка Негова песен.
към текста >>

86. 53. СТРАХЪТ

А след това дълго мислих за Неговото прозрение и умението Му да вижда неща, които аз не съм видяла.
Застанах пред Него и таман исках да си отворя устата и да Му разкажа всичко, когато Той ме изпревари и каза: "Нали тебе от туй нещо те е страх? " Отговорих: "Да, така е". Той се усмихна. Аз си тръгнах, нямаше какво повече да правя. Бях разбрала, че не трябва да вървя по този път. А след това дълго мислих за Неговото прозрение и умението Му да вижда неща, които аз не съм видяла. Не се съмнявах в Неговите способности. Непрекъснато се удивлявах, че никога не повтаряше нещата. Винаги, за всеки случай, че дори и за един и същ случай намираше различни отговори. Какъв беше тоя необятен свят, в който живееше Учителят, ние не знаехме. Можехме само да се досещаме.
към текста >>

87. 72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя.
72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША Паша Теодорова, една от стенографките на Учителя подготвяше за печат беседите на Учителя. Голям труд, голямо посвещение и лишение на цели десетилетия. Веднъж тя отива при Учителя и след като представя подготвения материал, казва: "Учителю, днес не можах да видя изгрева на слънцето, макар че се вторачвах в него." Той я поглежда и се усмихва: "Ти, рекох, имаш две добри сестри". Точно по това време се задава рождената й сестра Ана, приближава се до Него и Той с ръка посочва Паша. "Ето, Паша те чака." Анна я взима под ръка и я отвежда. От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя. Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години.
към текста >>

88. 43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

За зрението има специфични клетки.
После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Някои искай да стане музикант, нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развие паметта си, остави се на клетките на паметта, те ще свършат тази работа. Помоли се и кажи: „Моля ви се, съберете всички данни за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа". Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. За зрението има специфични клетки. Човек е господар. Заобиколен е с такива разумни клетки, които седят около него и казват: Господарю, ти само ни давай твоите мнения и разпореждания - какво искаш - ние ще го направим. Но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. Тия малки клетки Аз ги наричам Ангелчета на смирението, които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. Учителят: 2.
към текста >>

89. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи.
Та ще ви кажа следното на друг език. Молитвата е метод за организиране на духовното тяло, на новото тяло, в което ще живее човек. Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния. Магическа е силата на молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.
към текста >>

90. 67. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО

1929-1930

Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение.
- Достоен ли съм да се ползувам от благата й? - Щом минаваш край нея, имаш право да се ползуваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите - да се учи. Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? - В природата процесите са безпределни.
към текста >>

91. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види.
Народи. Това само откровения ли са? После идва обективния ум, почват да човъркат, да чоплят, да изграждат формули, работи, математика висша и т.н. да дойдат до същото нещо. А така работи слепеца. Един слепец да знае какво да направи тая стая трябва да опипа с дни. Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види. Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство. Ако искаме идеите, които имаме и стремежа, който имаме, за да заживеем активно, трябва да изградим отвътре нови центрове, с които ще видим един друг свят. Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме.
към текста >>

92. 2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА

Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери.
И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: "Крум и Стефка с многото деца! " Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на Учителя. Светозар, Любомир и аз, Величка. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да получи висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство.
към текста >>

93. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило.
Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител. Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война.
към текста >>

94. 40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

На Изгрева ходехме само за изгрев и сега да Ви кажа, дали на Изгрева бяхме, така някак се губи в неяснота, но Савка беше почти загубила зрението си пак така от някакво преживяване.
Но аз никога не й казах, как ще й кажа това, нали. Никога не съм помислила. Ще Ви кажа и друго едно преживяване пак със Савка. Но още преди това беше то. В града още живеехме. На Изгрева ходехме само за изгрев и сега да Ви кажа, дали на Изгрева бяхме, така някак се губи в неяснота, но Савка беше почти загубила зрението си пак така от някакво преживяване. И на мене тя ми каза, седим на масата, Учителя е както оттука до тази маса, не е далече: „Еленке казва, аз не виждам Учителя! " Аз останах изненадана, щото знам я до вчера ходеше, а както казваме е оката, а пък сега да не вижда Учителя. „Не виждам Учителя казва". И това със скръб ми го каза. А тя към мене не беше много отворена.
към текста >>

95. 74. ИВАН АНТОНОВ

И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване.
Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя. Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване. Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка. И после вече те не промениха отношението си към него, съчувстваха му. Сега, младо момче, нали така, всичко това понятно от човешка гледна точка. Когато беше в братството, той на Изгрева дойде, после барака си направи, учи астрология. Един кръжок Георги Радев по астрология даде и там той много се интересуваше, та учи.
към текста >>

96. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

Е.А.: Виж какво, след като Учителят си отиде, след като аз си свърших работата с беседите и след като Паша почна така, почти беше загубила зрението си, ставаше въпрос между нас двете, да живееме заедно даже, да живеем заедно, за да можем да работиме беседите.
В.К.: Но после Паша ослепя, беше спряна. Аз също започнах с нея да работя. Отначало тя не се съгласяваше да коригирам аз, но постепенно тя почна да се съобразява с някои неща, които аз й казах. Е.А.: Да. В.К.: Как стои този въпрос тогава? Е.А.: Виж какво, след като Учителят си отиде, след като аз си свърших работата с беседите и след като Паша почна така, почти беше загубила зрението си, ставаше въпрос между нас двете, да живееме заедно даже, да живеем заедно, за да можем да работиме беседите. И даже тя ми предложи, знаеш ли, да ми препише къщата си на мене. Нали тя имаше къща. Аз казах: „Паша, ами аз като съм в това състояние? " Защо ми е къща? Аз не мога даже да отида да платя данъка.
към текста >>

97. 109. „ЗА ДРЕХИТЕ МУ ХВЪРЛИХА ЖРЕБИЕ

Зрението на Савка намаля много.
Взели, взели, какво от това, че на един по-хубав, на друг да речем не така хубав се е паднал. В.К.: На времето римските войници хвърляха жребия за дрехите на Христа, а сега Братския съвет хвърли жребие за дрехите на Учителя, Е.А.: Да, този е случая, да. Викам, защо имаше такова повторение, ама где да знам. Мъчно ми бе, намерих, че човешко е много. Савка прекарваше едни нервни кризи в първите години в Братството и един път... Този случай Паша ми го разказва Савка й го казала. Зрението на Савка намаля много. Тя даже казваше, че от нашата маса не вижда Учителя. И затова сме я придружавали за сигурност нали, да не бъде сама. И после Паша ми каза, че Учителят й е дал задача на всеки кръгъл час, на всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". Значи като стане сутрин 5 часа, 6 часа, 7 часа и т.н. Всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва".
към текста >>

И мисля, че след една седмица си оправи зрението.
И после Паша ми каза, че Учителят й е дал задача на всеки кръгъл час, на всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". Значи като стане сутрин 5 часа, 6 часа, 7 часа и т.н. Всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". И така да продължава и през нощта. Да навива часовника, да стане, да каже молитвата и да си легне. И мисля, че след една седмица си оправи зрението. Това е един метод, който Учителят й е дал за лечението. Веднъж бях при Учителя и пречистях, аз, влизала съм в стаята при чистене и видях в една малка кутийка видях един млечно бял камък. Хванах го, държах го в ръката си, гледах го, но много силно впечатление ми направи. Аз не знаех какъв е, от какво е, нищо не знам за него, но преживяването, което имах ми обърна внимание във връзка с този камък. Привлече ми не само вниманието, но и някак имаше и някаква привлекателна сила.
към текста >>

98. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

В.К.: Сега чух, че Паша нали е имало момент когато остава без зрение, как работеше тя?
Е.А.: Дразнеше се, да, неприятно й беше. Аз помня, когато в Просветният съвет стана това, много тежко го преживя Паша. Много тежко, и ако не беше й се върнали правата, може би щеше да й се отрази повече. Но понеже след това пак веднага като се направи опита с другите желаещи да стилизират, пак оставиха тя да го работи, някак се видя, че тя е за тази работа. Защото получи всички беседи, които те са ги правили и да ги преработи, но тя си ги преработи по нейният маниер вече. В.К.: Сега чух, че Паша нали е имало момент когато остава без зрение, как работеше тя? Привлече ли някой друг като Вас или? Е.А.: Ние работехме вече двете тогава. Тя не можеше да чете. В началото аз й четях и тя казваше как да се поправи всяко изречение по изречение. Впоследствие за удобство решихме аз да го изработя и после аз ще чета изработеното като Катя Грива слуша и където аз съм се отклонила от Словото на Учителя, тя веднага да каже и Паша да сравни това, което аз съм направила и това, което Учителят е казал, нали тези промени, които съм направила и така работехме около една година, две.
към текста >>

Паша от дете имала слабо зрение и току що завършила университет така нещо почувствала някакво намаление на зрението и отива при д-р Пашев.
Но те ни ги взеха, когато обиска направиха и те останаха така вече нали, взеха ги, какво са ги направили не знам. След туй цяло течение беше така изработено. А пък други малко поработихме там докато Паша можеше да работи. После не знам защо прекратихме по едно време. Ами тя заболя. Паша от дете имала слабо зрение и току що завършила университет така нещо почувствала някакво намаление на зрението и отива при д-р Пашев. Пашев беше един от лекарите, които бяха известни и другият лекар беше Гергинов. Те бяха двама видни лекари в София и впоследствие Пашев даже стана професор в университета по очни болести и той на Паша казал, питал я нали тя е учителка по химия: „Вие сте учителка по химия, но за вас най-добре е да не учителствате, но да отидете да работите някаква работа във връзка с природата, в гората, в полето, защото иначе има опасност да ослепеете". И когато се връща вкъщи, тя имаше много добър брат с когото се разбираха хубаво и той вижда, че тя е паднала в една голяма депресия и затова отива предварително при д-р Гергинов и му казва случая както е и казва, че ще му додаде пари, но го моли да й каже, че това не е верно, за да може тя да си възстанови равновесието. Щото на един 22 годишен човек да кажеш, че ще ослепее, това е страшно нещо. Как толкова нетактичен е бил доктора не знам.
към текста >>

И подвигът на Паша се състои в това, че тя с най-малки възможности на зрение цял живот работи със зрението си.
" „Защо бе Паша? " „Защото не виждам, в мрак съм, много ми е тежко" „После като слезеш долу нали няма да се промени състоянието ти, как ще слезеш сега? С Учителя сме тука Паша, няма нищо". Нещо така каквото можах да й кажа й казах, за да не се поддаде на това състояние и впоследствие ми каза, че е загубила съвсем едното око. И тя работеше само с едното, защото аз я гледах, когато тя пишеше, тя винаги беше така наведена на дясно, с едното око гледаше само. И подвигът на Паша се състои в това, че тя с най-малки възможности на зрение цял живот работи със зрението си. И тя го загуби чак когато си отиде Учителят. В.К.: Учителят е знаел. Той давал ли е някакви съвети? Е.А.: Виж, Учителят беше й дал някакви правила, но Паша по някакво вътрешно такова чувство не е могла да го изпълни това. Някакво вътрешно противодействие е имала.
към текста >>

99. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Тя беше загубила вече зрението, да останат там да преспят през нощта и сутринта дойдоха горе.
И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада. Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката. Там ни настигнаха и Учителя ги посъветва. Тя беше загубила вече зрението, да останат там да преспят през нощта и сутринта дойдоха горе. В.К.: А, загубила си зрението! Е.А.: От отравянето, да, беше престанала да вижда. И това чухме. И ние сега тръгнахме нагоре, вървяхме, доста така трудничко Учителят се качваше през цялото време и беше мълчалив, и сериозен. Мисля, че Невена Неделчева беше се качила, щото Лулчев беше се качил с предна група и тя избързала и казала на Лулчев, че Учителят мъчно върви и така описала положението, което беше.
към текста >>

В.К.: А, загубила си зрението!
В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада. Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката. Там ни настигнаха и Учителя ги посъветва. Тя беше загубила вече зрението, да останат там да преспят през нощта и сутринта дойдоха горе. В.К.: А, загубила си зрението! Е.А.: От отравянето, да, беше престанала да вижда. И това чухме. И ние сега тръгнахме нагоре, вървяхме, доста така трудничко Учителят се качваше през цялото време и беше мълчалив, и сериозен. Мисля, че Невена Неделчева беше се качила, щото Лулчев беше се качил с предна група и тя избързала и казала на Лулчев, че Учителят мъчно върви и така описала положението, което беше. Тогава не знам кон предложиха ли Му, но на стръмнината по-неудобно беше, та когато стигнахме под първото езеро, тогава прие Учителя да се качи на коня и Го заведоха до бивака горе, до Неговата палатка.
към текста >>

100. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ