Търсене в текстове за 'Змей'

Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48.
Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259 53. Голямата самоизмама - 260 54.
към текста >>

2. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей!
А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа. След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа.
Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

3. 46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА

Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце.
Следствието продължи девет месеца. Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
към текста >>

Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
към текста >>

4. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо.
към текста >>

Изправен съм срещу змей с много глави.
Завеждат ме в кабинета, една голяма стая, осветлението е много слабо, нарочно е направено така. И те имат опит - тъмните сили обичат тъмнината. Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава. В средата на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството. Отстрани са седнали 5-6 души следователи, които също ми задават въпроси. Изправен съм срещу змей с много глави. Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос. Трябва да се отговори. Това е битка. Ако не отговарям е още по-лошо. Аз знам всички обвинения наизуст и за всяко едно обвинение съм подготвил отговор, който можех винаги да дам без да го променям.
към текста >>

5. 55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят.
Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка.
към текста >>

6. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей.
57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША В затвора следствието продължи девет месеца. Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам.
към текста >>

7. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле.
А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто.
към текста >>

Държат юздите на този змей.
Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях.
към текста >>

8. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

И този народ, който беше с възрожденски дух, върху него се стовари окултният змей с девет глави и всяка една глава представляваше дадено течение от различните окултни школи.
Така тя тази литература имаше за цел не само да влезне в България, но това беше средството на Черната ложа да отклони онези души, които бяха се родили като българи и които имаха отношение към духовните проблеми. Те трябваше да бъдат отклонени чрез тази литература и те бяха отклонени. И забележете, че тази окултна литература не вървеше по простите хора, по неучените, а тя се разпространяваше по учените и търсеше техните умове. Ето защо учените не дойдоха на Изгрева, а те бяха дошли и се родили в България, за да бъдат част от аудиторията на Учителя. Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата. И този народ, който беше с възрожденски дух, върху него се стовари окултният змей с девет глави и всяка една глава представляваше дадено течение от различните окултни школи. Вече споменахме, че бяха преведени много окултисти. Това бяха Бо-Ин-Ра, това беше Папюз и още много, много други, които да не ги споменавам. Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото. Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха. А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно.
към текста >>

9. 11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА

Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено червени очи, които ме осветиха.
Заредиха се много кандидати за женитба. Аз само изчаквах, не знаех кой е онзи, който е определен. Голямо напрежение, да пощурееш от очакване. Срещат те с някой кандидат и аз се питам, дали е този дето идва от вековете и изчаквам, за да разбера и да се убедя, а другите смятаха, че съм много капризна в избора си на жених. Но когато ме срещнаха с този, който ми е определен от съдбата почувствувах нещо много странно и страшно. Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено червени очи, които ме осветиха. Едвам издържах, задушавах се. Но в този миг отново завесата се раздра над главата ми и се обади същият строг глас: „Този е човекът с когото имаш карма. Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати.
към текста >>

Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей?
Но в този миг отново завесата се раздра над главата ми и се обади същият строг глас: „Този е човекът с когото имаш карма. Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати. Те не знаеха причината за моят избор. Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей? Чели ли сте в приказките какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне? Аз не бях открадната, а сама си отидох при змея. Сама по съдба. Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
към текста >>

Чели ли сте в приказките какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне?
Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати. Те не знаеха причината за моят избор. Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей? Чели ли сте в приказките какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне? Аз не бях открадната, а сама си отидох при змея. Сама по съдба. Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
към текста >>

Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
Те не знаеха причината за моят избор. Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей? Чели ли сте в приказките какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне? Аз не бях открадната, а сама си отидох при змея. Сама по съдба. Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
към текста >>

10. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Аз имах непрекъснати сблъсъци открити или чрез засада с онзи змей, който витаеше във въздуха.
Това нещо се запази през целия концерт. Концертът свири, ние се изнизахме и всеки по отделен път се прибра на Изгрева. Когато пристигнах на Изгрева успях да издебна един миг и да се добера до Учителя и да Му благодаря: „Учителю, благодаря Ви за този Божествен концерт". Учителят се усмихна и каза: „Сестра, вие отдавна си го бяхте заслужили, но не беше дошло времето за това". Аз се прибрах там, където бях отседнала и не можах да мигна от вълнение, че бях свидетел да видя и да проумея какво значи Вдъхновение. Аз имах непрекъснати сблъсъци открити или чрез засада с онзи змей, който витаеше във въздуха. За мен това бяха такива психически преживявания след тези случаи, че имах ясната представа, че^слизам дълбоко в Ада, в дъното на самата преизподня. Накрая не изтърпях,' отивам и казвам всичко на Учителя. А Той ме запита: „Ами сестра, кой тогава вместо Вас ще влезне в дълбочините, ще слезне долу и кой ще работи в Ада? Нали и за там е необходима светлината на светулката". Аз млъкнах.
към текста >>

11. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Но така се случи, че онези служители на онзи змей в Габрово се оказаха в този момент по-силни от мене и по-находчиви и успяха да забавят моето тръгване за София.
22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ Обикновено за Петровден аз пристигах на Изгрева за рождения ден на Учителя - 12.1оли, който бе празник на цялото Братство. Но така се случи, че онези служители на онзи змей в Габрово се оказаха в този момент по-силни от мене и по-находчиви и успяха да забавят моето тръгване за София. Когато пристигнах на Изгрева, бях закъсняла с няколко дни след Петровден. Приятелите ми казаха: „Този път ти закъсня. Учителят разпусна Школата и каза, че всички сме свободни и можем да отидем там, където желаем". Бях опечалена, смазана, съкрушена, защото това бе за мене най-важното ми преживяване тук при идването ми на Изгрева - да видя Учителя, да чуя Словото Му и да присъствувам на общия братски празник. Уви! Бях закъсняла.
към текста >>

Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей.
След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под пръстите ми излизаше песен от Учителя. За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на това място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и това място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей. След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави Библията в стаята си. Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто.
към текста >>

12. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Освен това аз знаех какво представлява моят съпруг в Габрово и как ме пускаше да дойда сама на Изгрева след като бяха преминали големи битки и сражения с тамошния змей в Габрово.
Старая се да бъда чиста и изрядна в отношенията си с всички, защото при всяко идване тук имам неприятности и скандали от Мария, която беше станала съпруга на брат ми Борис. Те криеха от нас, че са се оженили, но приятелите бяха подшушнали, че са се оженили и то в църква, което бе недопустимо за ученици от Школата. През това време църквата бълваше змии и гущери срещу Школата на Учителя и приятелите, които трябваше да сключват брак го правеха това чрез гражданските бюра в общините. Аз лично отидох във въпросната църква и проверих и намерих имената им вписани в регистъра за бракосъчетание. Това беше голям удар за нашето семейство и огорчение за всички приятели, понеже всички разбраха, че са се венчали в църква, макар че криеха от нас за това. Освен това аз знаех какво представлява моят съпруг в Габрово и как ме пускаше да дойда сама на Изгрева след като бяха преминали големи битки и сражения с тамошния змей в Габрово. Затова всичко ми беше ясно до всички подробности, какво трябва да бъде моето поведение на Изгрева и аз бях внимателно със себе си и с другите. Но ето, че в Габрово се получава телеграма от София и по-точно някой от Изгрева я бе подал и тя бе пристигнала в Габрово, в провинциалния град. Служителите в тамошната поща я бяха прочели на глас, бяха я коментирали дълго, бяха я прочели на пощенския раздавач, а той трябваше да я връчи на моят съпруг Юрдан. А съпруга ми Юрдан я държи в ръцете си и чете телеграмата: „Ела веднага в София, защото Цанка разваля друго семейство и ще разбие и твоето". Юрдан чете, препрочита, държи телеграмата и поглежда пощальона.
към текста >>

А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно.
Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно. Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав. А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно. Защото моят разказ сега беше за телеграмата, която спасяваше морала на Изгрева.
към текста >>

13. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК

ТОМ 9

Змейово, работещ в гр. Казанлък.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК 1. Един от онези, които ме потърси бе Иван Мавров от с. Змейово, работещ в гр. Казанлък. След уточняване на програмата бе му дадено оригиналите на „Утринни Слова" 1940-1941 год. за компютърен набор чрез Димитър Зарков на 10.IX.1996 год. На 12 юли 1997 год., Петровден, Димитър Кутев трябваше да предаде дискетите, но не можа да ги намери. А той е на събор в Айтос. На тръгване той ги намира в раницата и ги предава на перона на гарата на Любомир Гълъбов.
към текста >>

14. VII.4. ПО СЛЕДИТЕ НА НЕПУБЛИКУВАНИТЕ МАТЕРИАЛИ НА БОЯН БОЕВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Змейново, ул.
Духът на Истината е в оригиналното Слово на Учителя. Духът на Заблуждението, който е Духът на Антихриста, е днес този, който ви ръководи и той е вашият Господар. Следващите поколения ще четат тези редове и ще знаят истината, защото текстът на това писмо ще бъде публикуван в „Изгревът" - том XI. Писмо на Вергилий Кръстев до Иван Мавров от 27.07.1999 г. живущ в с. Змейново, ул. 2 №13, кр. Старозагорски, код 6059 Здравей, Иван Мавров, Обажда се Вергилий във връзка със следното: 1. При последната ни среща на 20.07.1999 аз ти обясних всичко. 2. За мен това, което сега е наумил Димитър Зарков, да издава материала на Боян Боев, е предателство. 3. Аз този материал съм го получил и го пазя повече от 40 години.
към текста >>

Змейново, ул.
Ще си го провериш. Всеки се определя кому да служи. Има Един Бог, Един Учител - Беинса Дуно и Едно Слово. С уважение: Вергилий Писмо на Жана Венкова Иванова до Иван Мавров от 12.11.1999 г. живущ в с. Змейново, ул. 2 №13, кр. Старозагорски, код 6059 Здравей, Иване, 1. Изпращам ти един каталог на Словото на Учителя Петър Дънов, което се продава в книжарница „Изгрев", за да си информиран какво е направила Програмата до този момент. Всички заглавия, които имат цени, са издадени, а останалите ще излязат до края на 1999 година и в началото на 2000 година. 2. Вторият каталог, който ти изпращам, е за Димитър Зарков, който ме питаше „Кой е Вергилий Кръстев?
към текста >>

15. А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен.
Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и гущери срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя. И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София.
към текста >>

16. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Аз всякога съм чувствувал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне. Разбрах.
Един ден съм на Изгрева в беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения. Бях сам. Гледам Учителят идва и седна до мене. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мене и ми каза: „Николай, всяко нещо се плаща". Аз всякога съм чувствувал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент, почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.
към текста >>

И аз като го погледна и разбере той, че аз го разбирам, той веднага се усмихне и продължи разговора, като казва: „Какво ще бъде вашето впечатление, вашето състояние, ако видите един голям змей, една голяма змия е отворила уста да лапне един ваш приятел?
Във връзка с това нещо. Н.Д. Във връзка с това нещо, аз съм писал и съм ти казал, не знам дали е записано това нещо. Много пъти, когато съм отивал на поляната, аз съм го писал туй в историята, която съм дал. Учителят разговаря с приятелите там, аз отида присъединя се. Той изведнъж настръхне така, вземе един съвсем сериозен, неестествен за неговият вид образ. И аз като го погледна и разбере той, че аз го разбирам, той веднага се усмихне и продължи разговора, като казва: „Какво ще бъде вашето впечатление, вашето състояние, ако видите един голям змей, една голяма змия е отворила уста да лапне един ваш приятел? " Това беше. В.К. Ти го даваш това във връзка с Везните. Това е символа на Справедливостта. Н.Д. Да, Везните. Везните са израз, че всяко деяние на човека много внимателно се тегли.
към текста >>

17. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак).
Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество. Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното.
към текста >>

18. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби.
И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството.
към текста >>

19. II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

ТОМ 16

Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце.
II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО 1. В Школата на Учителя не може да дойде случаен човек. Той върви от хилядолетия, от школа в школа и почти винаги е или слуга на Господаря - Духът на Заблуждението, или е служител на Духът на Истината. Те не могат да си сменят местата в никакъв случай. Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце. Но той превежда „Бо Ин Ра" - представител на Черната ложа, и остава закачен до края за тази верига, макар, че Учителят го е откупил. (Виж „Изгревът" том III, стр, 85- 86.) Има и други такива случаи, които съм ги описал в „Изгревът". 2. Всеки, който е бил по времето на Мойсея, идва и по времето на Исуса Христа. Кой какъвто е бил тогава, такъв си остава и при Христа. Кой където е стигнал при Мойсея, оттам продължава при Христа.
към текста >>

20. 13. В. „Живот, год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1

ТОМ 17

Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне.
„Живот", год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1 Мара Белчева РУЧЕЯ Бърза ручея надолу по гърба на планината. Гърбава пътека гола слиза с него в низината. Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне. Във усмивката му тясна слънцето, луната влизат. И водата му все прясна и далечното му близо. През потоци, през морето, стигна ще той с песента си, - с песента си, със небето - океана беловласи. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 81, из „Планината )
към текста >>

21. 5. Моята палатка

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И я сънувах самата нея - гиздава моя посестрима, която ме люлее в златна люлка и ми шепне приказки за планински змейове, за пещери, гдето те се крият, за царски дъщери, в които се влюбват, за братята им, които пазят сестрите си от похищения и за сестри, които размахват копринени ветрила над спящите си братя. (Вж.
Палатката се надуваше, задъхваше от напрежение, пръхтеше с раздутите си до пръсване бузи, пляскаше с полите си, опираше доверчиво дланите си о въжетата и сякаш с още по-голямо упорство вкопаваше ноктите си в земята. След това, когато мина напорът, тя се надвеси над главата ми като замисленото лице на моята майка и ми шепнеше: - Не бой се! Аз съм все пак здрава и читава! И докато моята прегръдка е над тебе, ти можеш спокойно да спиш и да сънуваш сладки сънища. Така ми шепнеше тя, и аз наистина сладко заспах. И я сънувах самата нея - гиздава моя посестрима, която ме люлее в златна люлка и ми шепне приказки за планински змейове, за пещери, гдето те се крият, за царски дъщери, в които се влюбват, за братята им, които пазят сестрите си от похищения и за сестри, които размахват копринени ветрила над спящите си братя. (Вж. снимка № 31 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)
към текста >>

22. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя.
Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига кога Слънцето встъпва в Овена, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния Огън. И се разраства в организъм.
към текста >>

23. 8. ЗОДИАК

ТОМ 19

Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне.” Разбрах.
Един ден съм на Изгрева е беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения. Бях сам. Гледам, Учителят идва и седна до мене. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мене и ми каза: „Николай, всяко нещо се плаща”. Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне.” Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на ерата ми беше сложено. Но, благодарение чудната намеса на Учителя, премина благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.
към текста >>

24. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа.
Един път завинаги да се справи с онова, което го тепа, и което трябва да утепа. И да няма следа от него. 8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9.
към текста >>

И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове.
И да няма следа от него. 8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX.
към текста >>

А пък Иван Антонов бе седмоглав змей.
Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX. Обяснява, че има един тефтер на стенограма от преди 40 години, След време ме извика.
към текста >>

Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода.
” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX. Обяснява, че има един тефтер на стенограма от преди 40 години, След време ме извика. Той го чете, аз записвам на магнетофона.
към текста >>

Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават.
Гледам и не мога да повярвам. Голяма работа, голямо нещо. Е, сега никои не може да се оправдава, че не е знаел какво е казал Учителят Дънов за астрологията. Въздъхвам с облекчение. Усещам, че някой ме наблюдава. Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават. Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха.
към текста >>

Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се.
Голяма работа, голямо нещо. Е, сега никои не може да се оправдава, че не е знаел какво е казал Учителят Дънов за астрологията. Въздъхвам с облекчение. Усещам, че някой ме наблюдава. Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават. Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам.
към текста >>

По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха.
Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават. Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том.
към текста >>

Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове.
Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том. Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей.
към текста >>

Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том.
По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том. Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей. Него нищо не го лови, и нищо не го хваща. Предупреждавам ви. Те воюват нощем.
към текста >>

Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей.
Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том. Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей. Него нищо не го лови, и нищо не го хваща. Предупреждавам ви. Те воюват нощем. И сън няма да имате, нито мира, нито покой. И няма спасение от тях.
към текста >>

Искам ти Буря да бьдеш, за да се справиш със змейовете.” И тя се справи.
Само със знанието от Словото на Учителя Дънов. Ето защо съм включил раздела „Учителят Дънов за астрологията”. 13. Този том беше много трудоемък, Главната тежест се падна върху Буряна Пенкова. Казвам й: „Сега е времето, когато си защитаваш името. Казваш се Буряна, от „буря”. Искам ти Буря да бьдеш, за да се справиш със змейовете.” И тя се справи. Свърши им работата. Защити си името. Майка и трябва да се гордее с нея. Друг, които си защити името, бе и Вихър Пенков. Вихър е името му и идва от „вихър”.
към текста >>

Та тя също защити името си, защото след като се справихме със змейовете, чрез нейния труд, донесе една малка радост за измъчената ми душа.
Без нея томовете нямаше да изглеждат така, както сега ги отпечатваме. Та накрая когато преглеждах материала, голямо задоволство преминаваше през мен. Най-после сполучихме. Та Ефросина е гръцко име. Означава Радост. Та тя също защити името си, защото след като се справихме със змейовете, чрез нейния труд, донесе една малка радост за измъчената ми душа. Вярвам, че ще донесе радост и на вас с тези два тома - XVIII и XIX. Без този екип бе невъзможно да се отпечатат за две години два такива тома. През какви мъчнотии, затруднения и противодействия преминавахме, това не може да се опише. Добре, че го изтърпяхме и добре, че издържахме. Но това стана с помощта на Небето и на Онзи, който управляваше програмата на „Изгревът”.
към текста >>

25. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

ТОМ 20

Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде... Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас... 2.VII.1940.
Царят се малко замисли и ми каза, като ми държеше ръката за сбогом: - Това е права идея. Аз ще помисля върху това. След като се върнах и бях при Учителя, след това се чувствах много изморен и въпреки че Багрянов ме потърси да се срещнем, отказах му, защото бях някак вътрешно недоволен. Като че ли бях насилил нещата и бях развалил хармонията вътре в себе си. Слава Богу, после дойдох на себе си. Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде... Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас... 2.VII.1940.
към текста >>

26. 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.

ТОМ 21

Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.
Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае.” Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена, и или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - вашата душа, която иска да роди вашия ум - стои змеят – т. е. вашите лоши разположения - и казва: „Защо си вярващ? Не бъди толкова глупав, и без вяра се живее.” Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо. (стр. 16 ÷ 21) Иде Божественото дете на земята. - Кое е това дете?
към текста >>

Земята ще възпита този змей.
Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство! ” Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде Архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: „Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората.” Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово. Който си позволи да прави престъпления, ще падне на земята и тя ще го погълне. Казва се в Писанието: „И изпусна змеят след жената из устата си вода като река, да стори да я повлече реката. И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката.” Водата представя лъжливото учение, което се поглъща от условията.
към текста >>

27. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>

28. Светозар Няголов - Хороскопите в поредицата „Изгревът

ТОМ 22

Николай Дойнов ми съдействаше, но имах трудности и неразбиране с моя много близък приятел брат Петър Филипов , с когото съм живял заедно повече от 7 години и особено със седмоглавия змей брат Иван Антонов .
Тази работа ми отне повече от две седмици смятане и успокоявах Вергилий, който често ми се обаждаше - да не бърза, всичко ще дойде на своето място. И когато попадах на точната дата и час, веднага бивах озарен от светлина на трите свята: Божественият, Ангелският и физическият - от Земята. Понеже повечето от астролозите са ми много близки приятели и ми съдействаха в работата като брат Влад Пашов, Георги Радев, Георги Томалевски, който като мене в миналите си инкарнации е бил астролог, а не гонител, идваха при мен и ме поздравяваха. Повечето са родени в Македония, за където - градове и села мъчно намерих по картата - дължините и ширините на рожденото селище - измених малко дадения ми хороскоп на брат Петър Манев - астролог на Младежкия клас, вероятно правен от него и намерих точния час, по който построих радикса му, който напълно отговаря на прекарания от него живот и качествата, които притежаваше, видно от краткото описание, което съм направил за него. Добре се разбрахме, особено с брат Методи Константинов , на когото коригирах часа на раждането с минути и Крум Въжаров , с когото сме били много близки и често сме посещавали зимно време езерата заедно със ски. Николай Дойнов ми съдействаше, но имах трудности и неразбиране с моя много близък приятел брат Петър Филипов , с когото съм живял заедно повече от 7 години и особено със седмоглавия змей брат Иван Антонов . Той най-активно ми противодействаше да построя точния му хороскоп. Направих хороскопа по твърденията на Тодор Ковачев, но той не показва качествата на брат Иван. Тогава взех да строя по нов стил хороскопа му за 13.09.1899 г. Тогава противодействието му се увеличи стократно. Постоянно ми внушаваше да бъркам в изчисленията и аз основно ги проверявах по 5-6 пъти.
към текста >>

Построих му хороскопа, той разбра с кого има работа и дойде при мен не като седмоглав змей, а като душа смирено и ме помоли да не изнасям данните му пред обществото, защото много тежко е изживял неколкократното пускане на филма на живота му от заминаването до раждането му пред ангелите.
Той най-активно ми противодействаше да построя точния му хороскоп. Направих хороскопа по твърденията на Тодор Ковачев, но той не показва качествата на брат Иван. Тогава взех да строя по нов стил хороскопа му за 13.09.1899 г. Тогава противодействието му се увеличи стократно. Постоянно ми внушаваше да бъркам в изчисленията и аз основно ги проверявах по 5-6 пъти. Построих му хороскопа, той разбра с кого има работа и дойде при мен не като седмоглав змей, а като душа смирено и ме помоли да не изнасям данните му пред обществото, защото много тежко е изживял неколкократното пускане на филма на живота му от заминаването до раждането му пред ангелите. Това е най-точното доказателство, че съм попаднал на болното му място - намерил съм точния му радикс. Аз му отговорих: „Брат Иване, как ще покажа на поколенията, че на теб - този страшен враг и гонител на астрологията и астролозите, които безмилостно си избивал - Учителят е обърнал съзнанието ти на 180 градуса, че той ти направи нов позитивен хороскоп и ти от враг и страшен гонител стана ревностен ученик по астрология. И беше единственият астролог, на когото Учителят лично преподаваше уроци, всеки четвъртък следобед. Така ти се свърза с Онзи, Който е създал тази наука - с Бога, който промени съзнанието ти, позна го, прие го и започна да му служиш всеотдайно и с любов. След случая с брат Лулчев - когото искаше да убиеш с брадвата си, Учителят те спаси от смъртоносната криза на черния ти дроб и ти каза, че си бил пророк Илия.
към текста >>

29. 4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.

ТОМ 25

Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.
Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: "Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - нашата душа, която иска да роди вашия ума стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярващ? Не бъди толкова глупав, и без вяра се живее. Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо... " "... Иде Божественото дете на земята. - Кое е това дете?
към текста >>

Земята ще възпита този змей.
Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство! Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея, и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу. Решено е, в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Негова кръв, в името на Неговото Слово. Който си позволи да прави престъпления, ще падне на земята, и тя ще го погълне. Казва се в Писанието: "И изпусна змеят след жената из устата си вода като река, да стори да я повлече реката.
към текста >>

30. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.
Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет. Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове. Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море. Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея!
към текста >>

31. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе.
Надникна от облаците да види своята непозната посестрима. Видя и се закиска - отвори устни чак до ушите. Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше. Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни. Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности.
към текста >>

32. 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре.
Стоим горе и броим всяка минута, не, всеки миг, защото Слънцето може да ни изненада. А ние искаме да видим първия му лъч, първата му светлинка всред това лазурно небе. Ето го! Златен остен проби небето и задълба широка дупка. Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
към текста >>

33. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят.
Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води. Мъглите като феи танцуват върху него. Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла.
към текста >>

Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището! Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби. „За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.” Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява. Петровден е. Слънцето най-после взе да припича.
към текста >>

34. 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]