Търсене в текстове за 'Злоба'

Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми.
към текста >>

7. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

Не разбирате ли, че то не лае от злоба!
Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас!
към текста >>

8. 6.14. Трите мистерии в битието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението.
При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността. След като Мъдростта даде онова велико знание, тя отново се прибира в света на принципите. Третата космична вълна, която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят.
към текста >>

9. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
към текста >>

10. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен.
Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен. Учителят ме извика: „Ето ти 250 лв., отиди и му ги дай и да прекъсне това дело за чайника." Ако му върнат чайника ще каже, че е износен, че е опушен от дима и огъня. А той го иска нов. Взех тези 250 лв. и му ги занесох. Като разбраха всички, никой не искаше да пие чай от неговия чайник и накрая един взе, че го захвърли в гората.
към текста >>

11. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ТОМ 5

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание".
Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Решение N.
към текста >>

12. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

ТОМ 5

Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.
Ще кажа: Господи, ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работа си, нямам нужда от нищо друго, не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката.мисъл за възнаграждение, аз напущам работа си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно. Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза. Питат: православен ли си ти? няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи е синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат, и които служат по Любов.
към текста >>

13. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

ТОМ 5

Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него.
Пита ме: „Е и какво? Не си ли доволна от съня си, че е така жив и описателен? " Отговорът бе даден. Учителят използваше Савка да учат другите с нея. А дали другите, които бяха около нея, дали ще си създадат отношения, какви ще бъдат те към Савка, то не беше толкова важно за Учителя. Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
към текста >>

14. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите?
Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение. Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан Гръблев. Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!...
към текста >>

15. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

ТОМ 7

Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва.
Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо. Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва. От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва. Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал баба ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал. Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше.
към текста >>

16. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба?
Бащата живее за децата си - за слабите. Който знае да яде няма нужда да го гледат, а има нужда да му дадете хляб. Дайте му хляб, той знае да го яде. Народът тях храни - управниците. Значи силен е народът. Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство.
към текста >>

17. 21. Разговор с Учителя

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр, а Новото учение е Любов, Милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
Ти ще влезеш вътре в себе си и ще отидеш при Господа. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той намираш добро в това - това е Любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него едно хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр, а Новото учение е Любов, Милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите пог- решки ще съзнаете, че сте в неорганизирания свят. Всички слабости на човека произтичат от „сиромашия“.
към текста >>

18. 9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

ТОМ 8

С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам.
През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение.
към текста >>

Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем.
Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се поддадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор.
към текста >>

19. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 8

Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава?
Продължавам цитата от стр. 453: "Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговия дневник ще му спаси главата! Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Тук вече Борис прекалява; слага в устата на Учителя думи, които Учителят не може да произнесе по този начин. Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава? " "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал.
към текста >>

Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие.
" "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал. Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие. Всеизвестно е, че Невяна Неделчева е живяла в бараката на Лулчев, в мазето, или по-точно в долния етаж на бараката, че Лулчев също е бил евакуиран в Мърчаево, и редно е той да разполага с архива си, а не Учителя, и най-малко Невяна Неделчева. А от къде тя, Невяна е разбрала като вижда пушек над двореца, че непременно се горят царските архиви? Имаше кухни в двореца, помните ги, те бяха откъм улица "Московска" и постоянно гореше отвън - готвеха се ястия за царското семейство. Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов. При процеса срещу Лулчев се вижда, че той не е германофил, както иска да ни убеди Борис Николов.
към текста >>

20. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба.
Тя е говорила и това е напечатано срещу Учителя, много е говорила. Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори? " „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не можеш да я смяташ враг, защото идваше при Него на Изгрева.
към текста >>

21. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство.
Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго. Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му до такава степен, че той може да извърши престъпление". Такова преливане на отрицателни чувства може да стане със скръб, както моя случай. Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на отрицание. В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши. Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

22. І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО", ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ А какво е отношението на Учителя Дънов за „Откровението" ще видим в следващите редове. В „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", дадено на 8.Х.1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия. Така че възстановяване на дипломатическите отношения на 2.11.1896 г. е покръстването на престолонаследника Борис Іll, не е дипломатическа игра, а е акт на Ангел Елохил. (Виж „Изгревът", т.
към текста >>

23. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
към текста >>

Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп.
Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица?
към текста >>

24. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно.
към текста >>

25. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

26. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

27. Наряди за 1921 г.

Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение.
Това е магнетизъм, нали? Отговарят: „Според разположението." Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни, в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло човек е облечен в своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие.
към текста >>

Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие.
Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите. (Запитват: „Пред него ли да извършим това? ") - Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля.
към текста >>

Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота. б) И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Да се помолим на Господа: всички наши приятели, които са тук и които не присъствуват, да ги закваси с живата Истина на живия Господ, Който сега е между нас. 5. Добрата молитва. 5. Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4.
към текста >>

28. Наряди за 1922 г.

Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване.
Това са първите уроци на закона на ритъма. Петък, 25 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (С вдигнати ръце.) 2. Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, господа" (5 пъти). Първия път ръцете нагоре свободно; втори и трети път - хоризонтално; четвърти път - ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; пети път - хоризонтално, на гърдите, пред устата и хоризонтално. 4.
към текста >>

29. Наряди за 1930 г.

Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
Там, дето свещеникът живее, пророкът умира; а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия, това е любовта на висшите Същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е онзи, който изпълнява Волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. ПРАВИЛО: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате.
към текста >>

30. Наряди за 1937 г.

Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга. Божествените женитби изключват други жени. Еднобрачие има там. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят! Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сподобят с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват." Ако Бог беше ограничил Адама и Ева в рая да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода!
към текста >>

31. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Всяко огорчение и ярост и гняв и вик и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба.
Сърцето ви да не гори, то е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото. Не му давайте възможност да се загнезди. „Който е крал, да не краде вече, а най-паче да се труди, да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози, който има нужда.“ [ст. 28] „И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за деня на изкупуването. Всяко огорчение и ярост и гняв и вик и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба. А бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа.“ [ст. 30-32] Работата ви през този месец ще се състои в това: да намерите най-главните основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това учение в живота си. Предметът е обширен, затова отчасти да има приложение, достатъчно е.
към текста >>

32. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си.
Влачите се. Когато сте във водата, ще се покриете в нея. Такъв е законът на плаването. Същият закон е и в Божествената любов - в нея ще останете на повърхнината. Когато някой е ударен от гръмотевица, поставят го с лице на земята, за да изсмуче земята електричеството, което е влязло в него. Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена любов, за да може тя да се просмукне, докосне до материята и да проникне вътре у вас. Йоан казва: „Отец и Син.“ Отец е, от Когото сме излезли, а Синът е видимата любов. Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов.
към текста >>

Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло.
Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор.“ Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви и пак ви държат отговорни, задържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат във втората и третата, докато се изплатите. Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение, да влезете в Божествената любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат.
към текста >>

Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение.
Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но дъното, къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте за резултатите, а само уякчавайте, докато видите плодовете. А сегашните християни само реклами дават. Сега ще размишлявате върху 9-и и 10-и стих от тази глава и върху думите: „Отец и Син“. Беседа, държана на 17 април 1919 г. (Велики четвъртък)
към текста >>

33. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно.
Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите.
към текста >>

34. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си.
И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба върх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството. И мир Божий да владее над сърдцата ви.
към текста >>

35. Беседа, държана от Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате.
към текста >>

36. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава.
Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава. 42 стих, 12 глава, 26 стих, 8 глава, 29 стих, 6 глава, 63 стих. 3 глава, 33 стих, 3 глава. 3 стих, 20 глава, 22 стих. 21 глава, 5 стих, 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден.
към текста >>

37. 7. ЩО Е РАБОТА

Лидия Соломонова Аладжем

Днес, когато някой прояви злобата си към мен, аз го погледна мило и с любов го обгръщам.
Но всички тези противоречия се складираха в моята душа и те започнаха тихо и кротко да ми проговарят. Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, защото виждаш чуждите погрешки, а своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога. Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече - кротко и благосклонно! Днес, когато някой прояви злобата си към мен, аз го погледна мило и с любов го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, които ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам. Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в любов, огорчението в - сладчина, роптанието - в благодарност, живота си - в молитва. Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа. Разтопяват, размекват почвата на моята същина.
към текста >>

38. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава.
В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство.
към текста >>

39. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той викаше от ревност и злоба.
Аз спрях веднага всичко. Разбрах, че са се задвижили сили, които ти противодействуват и те отклоняват. Целта им бе да се спре моя план. И те сполучиха. Лично на мен ми е крещял и викал Драган Петков, защо съм ти дал материали. Той викаше от ревност и злоба. Когато му казах, че освен теб няма друг, който да реализира този план, той ми заяви: „Помни, какво ти казва Драган. Павлина ще се изметне и ще те изиграе." Аз замълчах и изчаках как ще се сбъдне пророчеството на Драган. Само след два месеца ти се изметна, а сега си на път под въздействие на други да ме изиграеш. Така стоят нещата. 9. През цялото това време ти непрекъснато тръбеше насам и натам, че ще издаваш сама тази книга, а аз само стоях и те изчаквах, като в нашите срещи непрекъснато ти обяснявах моя план и какви отдели трябва да има в него.
към текста >>

40. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

(Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си.
И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII. (Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божии, облечете се в милосердие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. XIV. (Псалом 6: 4 стих) Претърпявайте си един на друг и един на друг си прощавайте. Ако би някой да има тъжба връх някого; както Христос е простил вам, така и вие. И над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството.
към текста >>

41. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите.
" се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане. Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика.
към текста >>

42. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Но злоба, завист - качества на българина.
По това време вече беше започнал да се промъква страха от една злокобна опасност, за имуществото на по-богатите хора, било в имот или добитък, че ще им се изземат от държавата. А тези, които имаха стада в планината, бяха сравнително по-заможни селяни. И каква заможност имаха те? По 50-60 най-много по стотина овце. Та това богати хора ли са? Но злоба, завист - качества на българина. Тази опасност беше почнала да се промъква в тях и те всякога плахо се обръщаха, когато повече от един човек ги посети. Това злокобно предчувствие по-късно се оправда. Ликвидираха ги тези хорица. Вземаха им добитъка и земята, хора мирни, трудолюбиви, с една топла грижа и разбиране към нуждите на своя добитък, даващи на човешкото общество най-ценните продукти за живота му. Направи се тази капитална грешка, която коствува много.
към текста >>

43. 22. РАСИ

Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят.
Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди. Този път победата е на наша страна". В.К. Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д. Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект.
към текста >>

44. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви".
Когато частиците от двете вещества се срещнат, то масата им минава в сила, т.е. получава се взрив. Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = тс2 ще даде сила равно на 25 000 000 умножено на 3600 киловата = 90 000 000 000. Във вътрешността на земята стават термоядрени реакции, при което се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, носещи казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви". Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето - разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова. Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия /или зърна енергия/ им се даде още сила, то те се материализирват. Имаме обратния процес, от енергия получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък /а човешкият мозък е мощен усилвател/, ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, в антивещество, ако е за зло. Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба.
към текста >>

45. 30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА

Има източници на живот, любов, радост, има и източници на смърт, злоба, скръб.
През 1925 година, в един разговор между група приятели, Учителят казва: „В космоса има тъмни слънца, които нито светят, нито отразяват светлината и тези слънца са повече от другите". От израза на Учителя се е разбрало, че влиянието им е особено злокобно. Наистина, навсякъде в природата има антиподи. Има бяло, има и черно. Има вещество, има и антивещество. Има източници на живот, любов, радост, има и източници на смърт, злоба, скръб. Учителят един път каза, когато стана въпрос за злото: „По силата на каквото право имаме Доброто, по силата на същото право имаме и злото". И наистина, радиоастрономите, както се разбра, често се натъкват на сигнали от мировото пространство, където оптическите телескопи нищо не намират. Тези сигнали се отдават на някакви далечни облаци прах, но така ли е или това са импулси от тъмните слънца? Сега радиоастрономията бързо се развива и вече разполага с доста добри уреди. Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена.
към текста >>

46. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
към текста >>

47. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот!
Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, засега, в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива - да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
към текста >>

48. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие.
към текста >>

Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев.
към текста >>

Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение.
И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си". Следователно, ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си, т.е. с всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувствуват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата.
към текста >>

49. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
към текста >>

50. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот".
„Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
към текста >>

критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г.
Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
към текста >>

Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти".
Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год.
към текста >>

- рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа.
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек. 1925 г.
към текста >>

51. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение.
8.XI.1933 год., Сряда Днеска е Димитровден. Целия ден прекарахме на Изгрева. 9.XI.1933 год., четвъртък Отидохме в Министерството при Манолов. Той извика подначалника Кръстю Петров, за да се научи защо сме уволнени. Кръстю му съобщи, че сме уволнени, понеже сме посрещали слънцето сутрин и сме били водили неморален живот и че селяните не можели да ни търпят. Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение. Излязох и веднага отидох на Изгрева, преоблякох се и заминах за Василовския хан на ул. „Ломска", откъдето потеглих за Годеч с автомобилите. Събрахме [се] с Владимир Велков. Тая нощ се събудих в 2 ч след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие".
към текста >>

52. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния.
В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол.
към текста >>

53. 17. Майстори и строеж на къщата

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство!
17. Майстори и строеж на къщата 9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч потеглихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство! 10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично.
към текста >>

Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист.
Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист. Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила. 15.IX. 1935 г., неделя, 4 ч сутринта Време ясно; топло, приятно. В 5 ч сутринта в салона на молитва.
към текста >>

54. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному.
Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък. Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква.
към текста >>

Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист.
… Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха!
към текста >>

55. 71. Изповедта на една еврейка (Лидия Аладжем)

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Днес, когато някой хвърля злобата си към мен, аз го погледна мило и с Любов.го обгръщам.
Аз се сърдех, роптаех, огорчавах, съдех и все питах: „Какво, що е работа?!..." Но всички тези противоречия се складирваха в моята душа и те започнаха тихо и кротко да ми проговарят. Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, защото виждаш чуждите погрешки, своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога. Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече кротко и благосклонно! Днес, когато някой хвърля злобата си към мен, аз го погледна мило и с Любов.го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям Истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, Който ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам. Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в Любов, огорчението - в сладчина, роптанието - в благодарност, живота си - в Молитва. Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа, разтопяват, размекват почвата на моята същина. Те ми казват: „Стани по-добра, по-милостива, по-снизходителна, по-благоугодна на Бога." Боже, благодаря Ти, благодаря Ти за всичко, с което си ме поучил, да Те позная по-съвършено.
към текста >>

56. 2. Съзнанието

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна^ както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

57. 3. Теософията

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия.
Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини. Там тя стои с години. Нейната сложна, широка душа намира много от това, за което е жадувала. Владеейки добре официалната европейска наука, познавайки с най-големи подробности историята на Християнството и на официалната църква, Блаватска става основателка на теософското учение. Теософията доказва, че Християнството е нещо живо, много по-широко от една догма или от една механическа молитва. Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия. Теософията е дълбока наука, която трябва упорито и внимателно да се разучава, за да се разбира; а Блаватска дава образци на най-чудна, възвишена поезия, бликаща от една гениална душа. Теософията хвърля мост между наука и религия. И двете трябва сърдечно да й благодарят, защото тя ги осмисля и задълбочава, тя ги свързва с живота на културния човек, тя ще цели да разкрие нови възможности пред изпадналото днес в безпътица човечество. Нито един интелигентен човек не трябва лекомислено да отхвърля и се надсмива над теософията, преди да я проучи основно. Тя заслужава това и стократно възнаграждава всяко желание.
към текста >>

58. 9. Освобождението на Хасково

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата!
Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго. Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата! Хубаво нещо е надеждата! Като добри Хасковци, ние се надяваме, че и това освобождение ще дойде!
към текста >>

59. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни.
Ние казваме: това, което единствено ще ни спаси от икономическото робство, то е просветата. Но ние загатнахме и за друго робство: духовното робство. Просветата, такава, каквато знаем, не помага. Интелигентен; но зъл човек е много по-опасен от прост и зъл. Каквито и богатства да имаме, каквито и знания да притежаваме, ние всякога ще си останем роби на своите клюки, интриги и неврастении; ние можем да заживеем в дворци, но всякога ще бъдем нещастни. Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това особен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях? Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково.
към текста >>

60. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

44 ÷ 47 Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават.
20. Сферата на Марс Житно зърно, Г. X (1936), кн. 2 ÷ 3, с. 44 ÷ 47 Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично.
към текста >>

61. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”.
И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина.
към текста >>

62. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

63. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст.
Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа.
към текста >>

64. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи.
Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте.
към текста >>

65. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането, на която имаме тези прояви.
Когато частици от двете вещества се срещнат, то масата им минава е сила, т. е. получава се взрив. Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = mс2 ще даде сила равна на 25,000,000 умножено на 3600 киловата = 90,000,000,000. Във вътрешността на Земята стават термоядрени реакции, при които се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, които носят казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането, на която имаме тези прояви. Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.” Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия има зърна енергия им се даде още сила, то те се материализират, имаме обратния процес от енергия, получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък - а човешкия мозък е мощен усилвател - ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, и антивещество, ако е за зло. Двата примера за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето, и още много подобни, казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба, до каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето на това антивещество. Катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили.
към текста >>

66. 2. Планети, домове, аспекти

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Ще има може би същото чистосърдечие и благоволение, но често една твърде голяма импулсивност с дързост и злоба.
Дава едно добро чувство на толерантност, един широк дух, правдиво правосъдие, чистота, ясност, свобода, искреност, откровеност, привилегия, смелост, благоприятства за всички умствени прояви, литература, религия, философия, право и пр. И отбелязва едно благословение, идещо от тях. Покровителство от другари и служащи. Въображение, филантропия (човеколюбив), пътуванията. Меркурий в лош аспект с Юпитер. Ще има може би същото чистосърдечие и благоволение, но често една твърде голяма импулсивност с дързост и злоба. Роденияте променчив и неразумен в своите мнения. Променчива религиозност, която варира от скептицизма до сляпата вяра. Смущенията произлизат от образованието или от пътуванията. Мъчнотиите ще дойдат от слугите. Меркурий в добър аспект със Сатурн.
към текста >>

67. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Студът, градьт, снегът, сланата, се дължат на тъмните сили в природата Омразата, завистта, злобата, изобщо, всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата.
Човек трябва да отваря очиге си на четири, но вечер, когато е тъмно. През деня няма защо да отваря очите си на четири. Следователно, тази пословица се отнася до хора, които живеет в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. Хора, на които очите са силно отворени и изпькнали, са много груби. Студът, градьт, снегът, сланата, се дължат на тъмните сили в природата Омразата, завистта, злобата, изобщо, всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата. Ако очите на някои човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се прояви своята мекота. Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в светлина, работят за своето смекчаване. Други пък са родени в светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на природата. Като знаете това, пазете се да не смените състоянието си, да изпаднете от силите на светлината в силите на тъмнината.
към текста >>

68. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те!
И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му.
към текста >>

А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина.
Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник.
към текста >>

Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата?
И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш. Ти знаеш как трябва да пострада Синът Божий - ти знаеш пътя на тия, които се приближават към Отца Си. - Мълчи, не богохулствувай! Исус пак се изправи. - Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата? Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна. - Ах, хитрец. Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш... - Защо ще те смущавам? Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си?
към текста >>

69. ВИДЕНИЯ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

С каква ярост и злоба се нахвърляше всеки върху другия!
Достигаха до реки и изведнъж се нахвърляха върху мостовете. А те - мостовете, не издържаха, огъваха се, чупеха се и хората се давеха. А тия, които идеха отзад, не знаеха и напираха. Предните разбираха, че пред тях е бездната и смъртта по писъците на тия, които загиваха вече във вълните - но не можеха да удържат. Където имаше лодки, всички изведнъж се струпваха отгоре им и ги препълваха - и всички потъваха. С каква ярост и злоба се нахвърляше всеки върху другия! Гледах като насън. А между тях видях мнозина, облечени със странни и скъпи дрехи, понякога с корони златни и с жезъли, накичени със скъпоценни камъни. Тия хора мърмореха нещо, сочеха, благославяха, но сами стояха настрани от тая страшна битка, заобиколени с кръг свои хора. А другите нещастници, обзети от ярост, гинеха от бой, убийства, от вода, от вихри, огън и бури. А ония, странно облечените, все махаха ръка и нещо мърмореха.
към текста >>

70. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението.
- Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая? Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо. Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата. Там чувството на общност ще изпъкне на пръв план и ще даде своите външни отношения. Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то. Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението. Напротив, преливането, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост. Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества. Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят. - Ами то се и въздействува - каза решително Ученикът.
към текста >>

71. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част.
Тоя говор го интересуваше, изглежда, но още не можеше да схване какво собствено искаше да му каже. Генко спря за малко, загледа се някъде над главата на царя, като да виждаше нещо, някаква картина, и започна пак, малко по-бавно. - Когато пътищата на един човек са справедливи, Бог го примирява с враговете му - и външни, и вътрешни. Или, инак казано, вярно схващане на външните условия и справедлива преценка на собствените сили, винаги дава вярно заключение, правилно приложение, разумна дейност. Страната изживява един преходен период. Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част. Това е болезнено явление. Не може в здрав човек единият крак да рита другия. Това положение е ненормално. Селската интелигенция направи погрешка, но градската отвърна с ожесточение и престъпление. Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития.
към текста >>

72. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви.
Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност. Жестокостите, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери. Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви. Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на последния. Ликвидирало се бе с «руските агенти», с «червената опасност». Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи. Опитът на селото да проникне в града и управлението на държавата връщаше градската вълна в село със сериозното желание да се справи веднъж завинаги с тоя, който бе забравил, че трябва само да оре и плаща данъци.
към текста >>

73. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат».
Господа книжници и фарисеи! Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване. Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света. Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея. Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите. И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
към текста >>

74. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)

Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните!
Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно... Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните! 10.11.1942 г., Изгрева Л. Лулчев (В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г, стр. 3-4) Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си.
към текста >>

75. 19. Характерология

Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение).
Но ако носът отскача навън (Б) имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва... 2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение). Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В). Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г). Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко. Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще.
към текста >>

76. ПОСЛЕСЛОВИЕ

Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и Любов вече между синовете и дъщерите на нашия народ.
Стига взаимно изтребление! Нашият дом е твърде хубав и ценен, за да си го рушим ние самите! Нека помним, че имаме отговорност и пред бъдещето. Че днес изживяваме това, което сме сели в миналото и днешните условия ще определят утрешното ни добруване. А то заслужава да се стори повече, отколкото е направено досега. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и Любов вече между синовете и дъщерите на нашия народ. От редакцията на библиотека «Народни Будители» (Н. Б.) __________________ 174 - 9 юни беше възможен именно поради това! (бел. а.).
към текста >>

77. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

» Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.347 На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско.
Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.346 След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!... Следобеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: «Дявол да те вземе, само ти липсваше тук! » Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.347 На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско. На 3.VIII сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам: - Мечтаеш ли? - И видях царя да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим.
към текста >>

78. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр.
Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царят му е говорил доста меко и го е поутешил. Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях молил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а тоя му казал: - Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Сан-Стефанска България! - и пр.
към текста >>

79. 31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно.
И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение. Енергии идат. Той расте, И лошото става по-лошо, и доброто - по-добро.
към текста >>

80. 40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)

Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата.
Войната раздруса до основите морала, тъй както тук, така и в Европа. Догдето едни слагаха живота си на фронта за отечеството, други слагаха за сметка на това отечество мазни банкноти в касите си. Оттук се усилиха политическите обществени различия. Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха. Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата. Младите, нетърпеливи, буйни, озлобени, искаха бърже да завъртят световното колело напред, а старите, със своята фраза: „7 пъти мери, един път режи”, искаха да завъртят житейското колело назад. Младите не бяха още достатъчно назрели да поемат държавния кораб - старите (ситите) не можеха да се помирят с новото. В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове. Научиха избирателя да чака всичко наготово. Българските политици учиха българина в продължение на 45 години, че стига да изберат, то те ще им направят и чушми, мостове и дори и реки ще прокарат.
към текста >>

В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове.
Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха. Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата. Младите, нетърпеливи, буйни, озлобени, искаха бърже да завъртят световното колело напред, а старите, със своята фраза: „7 пъти мери, един път режи”, искаха да завъртят житейското колело назад. Младите не бяха още достатъчно назрели да поемат държавния кораб - старите (ситите) не можеха да се помирят с новото. В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове. Научиха избирателя да чака всичко наготово. Българските политици учиха българина в продължение на 45 години, че стига да изберат, то те ще им направят и чушми, мостове и дори и реки ще прокарат. В резултат запустя домът, запустя селото, околията, окръгът и България. Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници. За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки.
към текста >>

В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация.
В резултат запустя домът, запустя селото, околията, окръгът и България. Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници. За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки. Размениха се ролите. Господарите станаха слуги и слугите - господари. В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници.
към текста >>

81. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде?
В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха. Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде? Накъде? По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си. Те забравиха, че в природата не стават скокове. Детето, докато не стои достатъчно в утробата на майка си, се не ражда, но и когато се роди преди 9 месеца, то е „недоносче” - умира или е „хилаво”.
към текста >>

82. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада??
Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти. Дали място в политическия живот ще има за нас, това животът ще покаже - но тази стара песен ни е позната. Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр. Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила. Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват.
към текста >>

83. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България.
към текста >>

84. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път. Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции. Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България?
към текста >>

И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”.
Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”! За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”. Що е България? За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е. министерското си място ще осигури. Няма министерско място - няма България над всичко.
към текста >>

85. 54. НЯКОГА И СЕГА (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) АндроЛулчев На отделния индивид е позволено да забравя миналото си и да не почерпва поука от него, но за една нация, един народ, това е престъпление. Нашият народ и водачите му много бързо и много работи забравят, тъкмо това, което не трябва да забравят от нашето минало. Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години. Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува.
към текста >>

86. 57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА -

Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д.
Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка. Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни.
към текста >>

87. 61. ВАРНАВА ИЛИ ХРИСТОС (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др.
А днес е наша България това като че ли е на мода; обираме се сами, обират ни и чужденците. Братя, не бъдете като оная невежа тълпа, която е разпнала Христа на кръста. Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто. Намразете Мамона - възлюбете Бога, и тогава ще дойде раят на земята. Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето. Елате, за да запазим Родината ей от външни и вътрешни разбойници и обирачи; нека да умъртвим в себе си Варнава - злото, а в сърцата ни да възкръсне Христос - доброто. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ. Гълъбов с. Яхиново
към текста >>

Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ.
Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето. Елате, за да запазим Родината ей от външни и вътрешни разбойници и обирачи; нека да умъртвим в себе си Варнава - злото, а в сърцата ни да възкръсне Христос - доброто. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ. Гълъбов с. Яхиново
към текста >>

88. 91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.)

Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради.
Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила. Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради. Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни.
към текста >>

89. 10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г.
Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление.
към текста >>

90. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот!
„Афиф работа, луд е, утопия е! ” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи. Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия? Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ? Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски? Не го ли гониха, предадоха ситите?
към текста >>

91. 31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал.
1) - Какво ви интересува? - Верният път в живота. - Добре, слушайте тогава! Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристьпяне. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият.
към текста >>

92. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

първа част - писма от 1908г до 1912г

Злоба, германофилско заслепление и просташка омраза към великия руски народ и СССР прояви и при този процес и “ученият мъж” професор Б. Филов.
Нашият приятел Александър Георгиев Периклиев - сега чиновник в Министерството на социалната политика, ми разказа, че когато го арестували в Берлин, следователят му Берке е държал в ръцете си цялото дознание по обвинението против д-р Ал. Пеев, с всички снимки на задържаните, с показанията на всички разпитвани, с текста на всички заловени и дешифрирани телеграми - всичко преведено на немски. Генерал Михов не го е спряло даже обстоятелството, че бяха тъй или иначе намесени имената на ген. Никифоров и други военни и висши чиновници. Знам, че съпругът ми – “предателят”, го е молил в интереса на България да не предава на немците шифъра поне, но той – “родолюбивият” българин, вършеше всичко, което бе в угода и от полза за германците, защото преди всичко беше техен агент и дворцов слуга. Злоба, германофилско заслепление и просташка омраза към великия руски народ и СССР прояви и при този процес и “ученият мъж” професор Б. Филов. Генерал Р. Русев, като военен министър, проведе докрай злобното и тъпото им отношение към съпруга ми. Подписаният [не се чете], народен обвинител при Пловдивския] народен съд, удостоверявам, че изложените показания са написани и подписани от Ел. д-р Ал. Пеева. (Подпис: не се чете) 20.5.1945 г.
към текста >>

93. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини.
Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ. Доброто на своите ближни и доброто на своята душа. Трябва да се освободите от всяки предубеждения. Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да благодарим Нему. Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини. Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта.
към текста >>

94. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Тези негативи се оправят, когато роденият се освободи от отрицателните качества на Сатурн - злоба, несправедливост, скържавост, ревност, критичност, клевета и др.
Говори за мъчен детски период, изпълнен с болести, главно настинки, слаб и нервен стомах. Липса на апетит и злоядство. Пречи извънредно много на успеха в живота, като ще има постоянни отлагания на нещата, закъснения и спиране на някои работи. Мъчно ще намира работа и ще има много неприятности с началниците си. Роденият ще се чувства изоставен и лишен от всякаква свобода. Тези негативи се оправят, когато роденият се освободи от отрицателните качества на Сатурн - злоба, несправедливост, скържавост, ревност, критичност, клевета и др. Тогава Сатурн отваря торбата с хубавите си аспекти (секстил, тригон), и ги дарява на родения. Опозицията се превръща в тригон. Всичко това започна да се променя в 1935 г, когато направих вътрешна връзка с Учителя. Майка ми, брат ми Костадин и аз бяхме извикани от Учителя привечер на полянката за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. Учителят ни помилва по главите с брат ми, обърна се към сестра Елена Андреева и каза: „Аз плащам палатката.” След това се обърна към нас и каза, че аз и брат ми в Гърция преди 2000 години сме били видни философи, но и големи врагове, и сега сме такива.
към текста >>

95. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите