Търсене в текстове за 'Злато'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 163 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато.
Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но Аз не искам де живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването Си, отказах се от това.
към текста >>

2. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

ТОМ 2

Трябва да избираш: или злато или смърт от змия.
Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее.
към текста >>

Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато.
Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

Аз ви казах къде е златото.
Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане.
Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото.
Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

И тогава със златото идват и най-големите беди.
Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

3. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава българския лев се обменяше със злато и сребро.
Майка ми беше приготвила дрехи, и ги скъта в два големи куфара. Бяха ми ушили 5 костюма от пет различни най-качествени платове, които се тъчеха във фабриките в Габрово. Бяха ми ушили долно бельо, ризи, оплели чорапи и какви ли не още неща, всичко за пет години. Баща ми беше тогава богат човек. Баща ми даде една голяма сума от 200 000 лв., която трябваше да ми послужи за няколко години. Тогава българския лев се обменяше със злато и сребро. Колкото исках, толкова пари можех да получавам там където отивах от баща си. А аз тези банкноти ги сложих в хастара на шапката си. Ходехме тогава с шапки „Бурсолино". Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода. Парите сложих в шапката за по-сигурно.
към текста >>

4. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури. Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя. Сега там, както са дадени и петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика.
към текста >>

Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
" Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм.
към текста >>

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеше пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>

И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали.
Но тогава трудно се печелеше пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формула, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха-жестоко. Но останаха техните изработки медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за тях получиха златна монета.
към текста >>

Но останаха техните изработки медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси.
По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха-жестоко. Но останаха техните изработки медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за тях получиха златна монета.
към текста >>

5. 157. ОТКУПВАНЕ

Борис Николов

ТОМ 2

На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп.
Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците. И болестта има правило. И тя търси своят откуп. Получава го от онзи, който знае и иска да се откупи.
към текста >>

Даваш злато, даряват ти живот.
" Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците. И болестта има правило. И тя търси своят откуп. Получава го от онзи, който знае и иска да се откупи.
към текста >>

6. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба.
Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли.
към текста >>

А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото.
Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници.
към текста >>

7. 45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато.
45 . „ХАРАМИЯТА" ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е" Този връх се извисяваше над нас, когато бивахме долу при езерата или играехме Паневритмия горе в подножието му. Учителят поясни, че не трябва да се казва вече „Харамия". На този връх на времето е била наблюдателница на харамиите, които са причаквали търговците на едър рогат добитък, които са се спускали от платото на връх „Дамга" през есента. Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато. Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак. Едните са слизали с добитъка, а другите с парите. Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали.
към текста >>

Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали.
Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато. Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак. Едните са слизали с добитъка, а другите с парите. Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали. Това не е притча, а е истина. Затова Учителят след като изнесе толкова много беседи на 7-те езера и където се игра толкова много Паневритмия, промени състоянието на този връх и го нарече „Харно ми е". Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя.
към текста >>

8. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сумите, намерени след Учителя са били в банкноти, сребърни монети и злато.
Всеки, който е получил на съхранение суми, е давал разписка, която се съхраняваше от касиера Жечо Панайотов. Тъй като се знаеше кои братя са приели суми, сравнихме каквото те си спомнят и така се установи каква е била първоначалната сума. От друга страна, като съберем всички направени разходи, които знаем, получава се сумата, дадена на съхранение у приятелите. Тъй че по два пътя ние тръгнахме да установим първоначалната сума и по два пътя дойдохме до един и същ резултат. По долу ще ви дадем резултата на това изследване, което представяме като окончателно в нашето търсене на първоначалната сума. Сумите, намерени след Учителя са били в банкноти, сребърни монети и злато. Златото, което ми беше дадено по опис, когато ми го поискаха аз го представих в милицията. Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи.
към текста >>

Златото, което ми беше дадено по опис, когато ми го поискаха аз го представих в милицията.
Тъй като се знаеше кои братя са приели суми, сравнихме каквото те си спомнят и така се установи каква е била първоначалната сума. От друга страна, като съберем всички направени разходи, които знаем, получава се сумата, дадена на съхранение у приятелите. Тъй че по два пътя ние тръгнахме да установим първоначалната сума и по два пътя дойдохме до един и същ резултат. По долу ще ви дадем резултата на това изследване, което представяме като окончателно в нашето търсене на първоначалната сума. Сумите, намерени след Учителя са били в банкноти, сребърни монети и злато. Златото, което ми беше дадено по опис, когато ми го поискаха аз го представих в милицията. Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани.
към текста >>

9. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено. И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме.
към текста >>

И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта.
При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено. И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване.
към текста >>

Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато.
Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца.
към текста >>

А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона.
Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186.
към текста >>

Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети.
Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите.
към текста >>

Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици.
Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г.
към текста >>

10. 29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато.
29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен. На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен.
към текста >>

11. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ? В затвора аз бях поставен да излежавам присъдата си заедно с политическите затворници. А бях получил присъда за криминално деяние т.е. присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата. Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея.
към текста >>

12. 54. ПРИСЪДА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

като представител на „Бялото братство" и не е декларирал и не е продал на БНБ в срок притежаваното от него злато, поради което на основание чл.
35 Нк, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. 3. В това, че по същото време и място в гр. София е нарушил постановленията и разпорежданията на МС, относно валутните ценности, които е укрил и в началото на 1953 г. до м. VI.1957 г. като представител на „Бялото братство" и не е декларирал и не е продал на БНБ в срок притежаваното от него злато, поради което на основание чл. 240 ал. 1, във връзка с п. 5,43 и 78 от 986-то постановление на МС от 1952 г. и във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 г.
към текста >>

Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл.
5,43 и 78 от 986-то постановление на МС от 1952 г. и във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 г. лишаване от свобода и 25 000 лв. глоба в полза на държавата. Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело. 4. В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с издаването на книги, като през 1955 г. е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл. 117 във връзка с чл.
към текста >>

не е декларирал и предал на БНБ притежаваното от него злато, поради което и на основание чл.
I във връзка с чл. 35 НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. 3. В това, че като представител на Бялото Братство в София от началото на 1953 г. до 9.VI. 1957 г. не е декларирал и предал на БНБ притежаваното от него злато, поради което и на основание чл. 240 ал. 1 НК, във в връзка с п. 43 и 78 от 986-тото постановление на МС от 1952 г. относно валутните ценности и чл. 35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв.
към текста >>

13. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Не приех купчината злато.
Ти ще забогатееш, ще тръгнеш из Европа, а тя ще вложи в тебе бацила на разложението и ще загубиш онова, което си придобил. Избирай една от ценностите!... Последва мълчание. Този път, вместо крепка десница, УЧИТЕЛЯТ подаде мъдрост от богатата съкровищница на вековете. Кръстопътят бе осветен. Не приех купчината злато. От моят отказ не остана доволен забогателият евангелист. Третият изпит. Забравата на този изпит е наново доказателство за неукрепнала младежка психика. Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен кръговрат с ясни и очертани стимули. Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома.
към текста >>

14. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

ТОМ 4

Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време.
Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк. Най-светлите страници на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного. Тази историческа среща може да обхване низа от много години, през които, ден след ден, живот след живот, се изписват светещите слова на века. Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време. Чест е за човечеството, че прие Христовото съвремие за повратен момент. Тази бележита доминанта определи многостранно развитие. Блести съдбата на Христа с неповторима яркост. Светеща е дирята на Неговите ученици и съмишленици, които направиха великите Му идеи - своя съдба.От тогава датират многоизмерните възгледи за живота. Христос изяви Единството Си с Бога.
към текста >>

15. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато.
Сега ще ви разкажа едно трагично съдбите в живота на Лулчев. Той беше женен за дъщерята на един генерал - Станчо Радойков. Дъщеря му се казваше, т.е. дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството. Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени. Месеци преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Той бе предсказал смъртта й много преди това.
към текста >>

16. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Надявали се, че и там може да има закопано злато.
Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети! " Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни. Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети. Изобщо те се съмняваха в много работи, а една от тях е - дали няма още някъде златни монети на братството.
към текста >>

17. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

" След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато.
Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта. След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис. Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му. Нека да ги предаде и аз ще оттегля думите си, зад които стоят показанията на Борис Николов и на Жечо Панайотов. Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г.
към текста >>

Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му.
След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис. Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му. Нека да ги предаде и аз ще оттегля думите си, зад които стоят показанията на Борис Николов и на Жечо Панайотов. Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г. е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е.
към текста >>

Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр.
Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г. е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза? От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал.
към текста >>

18. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов,аз знам къде има закопано имане с много злато.
И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов,аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари. На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога.
към текста >>

19. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ТОМ 4

Надявали се, че и там може да има закопано злато.
Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети! " Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни. Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети. Изобщо те се съмняваха в много работи, а една от тях е - дали няма още някъде златни монети на братството.
към текста >>

20. 23. ОТГОВОРЪТ

ТОМ 4

" След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато.
Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта. След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис. Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му. Нека да ги предаде и аз ще оттегля думите си, зад които стоят показанията на Борис Николов и на Жечо Панайотов. Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г.
към текста >>

Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му.
След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис. Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му. Нека да ги предаде и аз ще оттегля думите си, зад които стоят показанията на Борис Николов и на Жечо Панайотов. Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г. е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е.
към текста >>

Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр.
Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г. е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза? От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал.
към текста >>

21. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

ТОМ 4

Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов, аз знам къде има закопано имане с много злато.
И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов, аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари. На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога.
към текста >>

22. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

ТОМ 4

четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото.
към текста >>

Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото.
четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши.
към текста >>

23. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

ТОМ 5

Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес.
А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго. Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес. Вяра ти трябва. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите. Най-важното е да трансформираш енергиите си. Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш.
към текста >>

24. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

ТОМ 5

Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари.
А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, а слушането -за слушателя, а оглушките - за иманярите. Спомням си един приятел беше дошъл от провинцията и понеже видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева, отишъл при Учителя и казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века. Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло". Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците". Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане.
към текста >>

25. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно.
Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат".
към текста >>

Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър.
Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество?
към текста >>

Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7.
Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали.
към текста >>

26. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

ТОМ 5

гърне със злато.
При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен. Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно.
към текста >>

По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно.
" Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често.
към текста >>

Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал.
Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката.
към текста >>

27. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

ТОМ 5

С мене се случи това, както с оня човек, който на младини имал много сребърни и медни пари, които той в течение на своя живот постоянно заменя вал с по-едри пари, докато най-после в края на живота видел, че младежкото му притежание се превърнало в чисто злато".
„Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г. Гьоте казал на Екерман: „Кога остарееш, тогава ще почнеш да мислиш за световните работи съвсем иначе, отколкото когато си бил млад. С мене се случи това, както с оня човек, който на младини имал много сребърни и медни пари, които той в течение на своя живот постоянно заменя вал с по-едри пари, докато най-после в края на живота видел, че младежкото му притежание се превърнало в чисто злато". „Кога осъждаме, казва Виктор Юго, трябва да избягваме всички предразсъдъци". Т. И. Бъчваров Михаил Арнаудов става впоследствие академик, а след 9.1Х.1944 г. бе политически инкриминиран като личност и автор. Беше интерниран от комунистите в провинцията, а вилата му в Своге бе национализирана.
към текста >>

28. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

ТОМ 5

А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута.
Веднъж Учителят като че ли се отклони от беседата и каза следното: „Всички бижутери живеят в гаргите. Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си". Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе. Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка. А тези бижута знаете не случайно се окачват по пръстите, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание. Ето защо Учителят бе забранил да се влиза с бижута в салона на Изгрева. И накрая дойдохме до онази стара притча от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде.
към текста >>

29. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ТОМ 5

После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците.
Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма.
към текста >>

Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата.
По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите. Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата. Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата. Учителят ни събра трите - Савка, Паша и мен и ни подари по един ме-дальон-Пентаграма като и ние му целунахме ръка. Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя. Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите. Предоставям го на вниманието ви.
към текста >>

30. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 6

Той ръси злато.
или. Лъч, два, три. Сноп лъчи възвестяват неговото идване. Ето го и той впрегнал златна колесница пристига царствен и величествен с всичкия си блясък и красота! „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя! " Приветствуваме го с песен. Той ръси злато. Учителят ниже своите бисери. Стенографите пишат. Ние сме в слух. После редицата се среща бавно назад. Всеки пристъпва бавно и тържествено.
към текста >>

31. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

ТОМ 6

- Една буца злато голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам!
Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд." „Слушай, приятелка, рекох. - Една буца злато голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! за нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! " Разбира се, човекът си отиде.
към текста >>

32. 14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

Иван има голяма мъка за някакво загубено злато.
И брат Петър Шишков, нашия съсед - морски офицер идваше така, да й разправя разни работи на мама, да я разтушава. Но мама беше неутешима. Един път край нас минава Тодор - гледача и брат Петър го вика: „Бай Тодоре, ела тука бе, кажи нещо на Недка, че е тревожна, че не може да се успокои. Кажи й нещо". Бай Тодор дойде и седнахме четиримата под една вишничка, така, над нашия имот и започна да разказва: „Абе Иванице, да ти кажа ли? Иван има голяма мъка за някакво загубено злато. Иска да го каже къде е, но не може и много се измъчва". А пък ние сме забравили за онова - Бошковото и мама вика: „Че ние нямаме никакви тайни с Иван. Никакво злато нямаме". Обаче той пак настоя, бай Тодор. „Не, Иван е много разтревожен, иска да каже за едно злато, къде е.
към текста >>

Никакво злато нямаме".
Кажи й нещо". Бай Тодор дойде и седнахме четиримата под една вишничка, така, над нашия имот и започна да разказва: „Абе Иванице, да ти кажа ли? Иван има голяма мъка за някакво загубено злато. Иска да го каже къде е, но не може и много се измъчва". А пък ние сме забравили за онова - Бошковото и мама вика: „Че ние нямаме никакви тайни с Иван. Никакво злато нямаме". Обаче той пак настоя, бай Тодор. „Не, Иван е много разтревожен, иска да каже за едно злато, къде е. И няма как да каже. Знае къде е, иска да го каже, но не може". Мама пак отрича и той пак казва: „Иван е неспокоен".
към текста >>

„Не, Иван е много разтревожен, иска да каже за едно злато, къде е.
Иван има голяма мъка за някакво загубено злато. Иска да го каже къде е, но не може и много се измъчва". А пък ние сме забравили за онова - Бошковото и мама вика: „Че ние нямаме никакви тайни с Иван. Никакво злато нямаме". Обаче той пак настоя, бай Тодор. „Не, Иван е много разтревожен, иска да каже за едно злато, къде е. И няма как да каже. Знае къде е, иска да го каже, но не може". Мама пак отрича и той пак казва: „Иван е неспокоен". И това вече се мина. Значи през пролетта брат Бошков си загуби пръстена, през есента татко почина.
към текста >>

33. 21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки.
Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно.
към текста >>

А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни.
Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно. Всичките му работи бяха такива.
към текста >>

Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си.
Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно. Всичките му работи бяха такива. Той стана причина за едно дълбоко разцепление на братството в София. От него се започна и с други се разтури. Те бяха от една и съща верига - докараха разрушението.
към текста >>

34. РАЗМИНАВАНЕ

Паша Белева

ТОМ 6

паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била книжнината, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г.
Когато ставало въпрос да бъде приет Устава на Братството Георги Димитров казал на брат Стоименов; „Ще дойдеш ти, някой от вашето братство и един комунист и устава ви ще бъде приет". Решили брат Боев да отиде с брат Стоименов и Антов. Но било време за отиване на Рила. Дошла била Цанка и казала: „Нямаме време сега за тия работи, ние отиваме на Рила". Тогава се разболял брат Боев, на Рила 1949 г. паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била книжнината, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г. до 1963 г. Сестра Паша Белева каза, че тя не е ходила много при Учителя. Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул.
към текста >>

35. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Значи, чрез него - забогатях с нови искрени приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро.
Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо. Ако не беше Петър, никого от поменатите нямаше нито да видя, нито да опозная, нито да обикна. Значи, чрез него - забогатях с нови искрени приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро. Радвам се, че свирите братските песни! Прекрасно е да звучат задружно вашите цигулки и ти скъпа ми, сестро, нежна и добра, сестро, да пригласяш на братята си да славите заедно Господа на Силите. Слушайте се един други, защото има любов към Бога у всички ви, а това е най-важното. Избрала си добър път за следване музика в София. Цяло лято се приготовлявай и дойде ли есен, да те няма вече в Русе чу ли, чу ли!
към текста >>

36. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато.
Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях.
към текста >>

37. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света.
Бог е определил всеки народ да има бъдеще. Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува. Това е новото в света. Отговор на въпрос: Някои искат старият порядък да бъде в света. 10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света. Златото ли трябва да господарува? Парите са едно условие само. Въздухът и светлината са същественото - реалното. В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват. Силата на любовта е, че те се занимават с най-големите и с най-малките величини.
към текста >>

Златото ли трябва да господарува?
Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува. Това е новото в света. Отговор на въпрос: Някои искат старият порядък да бъде в света. 10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света. Златото ли трябва да господарува? Парите са едно условие само. Въздухът и светлината са същественото - реалното. В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват. Силата на любовта е, че те се занимават с най-големите и с най-малките величини. Всяка власт е от Бога.
към текста >>

38. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя.
Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности. Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше. А тая имаше спалня, отделение като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам. И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя. А Той живя толкова скромно. Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име. Той живя на Изгрева или както казваха „лагера на Бялото Братство“ или „лагера на дъновистите“, но Учителят не е притежавал нито педя земя. Та ние на яве проверихме идеята за безкористния живот, за когото сега говорят комунистите.
към текста >>

39. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее.
Ти какво ще ми препоръчаш? “ Аз помислих малко и му казах: „Брат Бертоли, ако мен питаш, освен това,което си карал до сега и си писал, продължавай да пишеш само това, което е от Учителя. Защото тука има много писатели и ти на едни ще приемеш, на други ще откажеш и ще си създадеш врагове после, ще те гледат накриво - недоволни“. И той като ме погледна, вика: „Гради, много съм доволен от преценката ти. Аз ще продължавам по същия начин“. Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее. И аз, понеже не познавах Париж, не познавах живота там, нищо не смеех да кажа, обаче впоследствие се нареди, когато отидох в Белгия при чичо си, минах през Париж и имах възможност на отиване и на връщане да седя там по три дена. Там преспивах в квартирата на брат Бертоли и видях в каква квартира е живял той. Аз бях изненадан, все едно, че живее между хулигани. Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил.
към текста >>

А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“.
Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли. Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“. То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя гръб. А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“. Ще ви разкажа и един друг случай от моя живот. Бяха дошли гости - сестри от Париж. Когато стана време да си тръгват, те ме помолиха да им взема билети за връщане. Спомням си, че те ми дадоха валута, която смених в хотел „Рила“ и с парите им купих билети по железниците със запазени места. Отидохме на гарата да ги изпратим.
към текста >>

40. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

ТОМ 7

Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята.
Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата. А там пише, че се сее одушевено тяло, а възкръсва духовно тяло.
към текста >>

41. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

ТОМ 7

В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото.
Тя ми помогна много да разбера какво е материя, какво е дух, превръщане на елементите и т.н. В: Това сте разбрали от него, какво е материя и какво е дух? И: Ами неделимата частичка на материята беше атома, два милиона част от милиметъра. И науката казваше, че превръщането на елементите ще си остане само като блян за химиците. Обаче след откритието на радия от двойката Пиер и Мария Кюри този блян стана научна действителност. В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото. Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик.
към текста >>

42. 23. Алхимията

Ангел Вълков

ТОМ 7

Желязото да го превърнат в злато.
23. АЛХИМИЯТА Вие сте чули и чели как в миналите векове хората са търсили да намерят елексира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценният камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг. Желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди от миналия век и веднъж на поляната запитах Учителя: „Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? “ „Когато дойде време да говорим за алхимията ще ти кажа моето мнение по този въпрос.“ Мина известно време и ето ние сме събрани в Общия клас в сряда в 5 ч. сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава.
към текста >>

43. 5. Забравеният въпрос

Любка Хаджиева

ТОМ 7

“ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато?
Работех, пишех и четях беседи непрекъснато. На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“.
към текста >>

“ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик.
На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“. Значи има една разумност горе.
към текста >>

44. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

„Златовръх“ No 47 - София.
Месеците май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих картичката ви. Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това.
към текста >>

45. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

ТОМ 7

И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни.
Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си? “ „Италианец.“ „Какво правиш? “ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец. На някакви си празници било. „Виждам, че ти си сам, нямаш познати. Чужденец съм. Аз ще те водя в моето семейство, жена ми е италианка, там знаят италиански.
към текста >>

46. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

ТОМ 7

15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството.
15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание.
към текста >>

Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали.
15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години.
към текста >>

47. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

ТОМ 7

Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората.
И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха. А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и деление, които сега кой ли ги няма за зет ми. То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат. А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер.
към текста >>

48. 11. Възпоминание

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

Тя беше от чисто злато.
Петрич, казваха се Мирчо и Кирчо. Когато идваха в София на Изгрева, пътуваха заедно, спяха заедно, на планината бяха заедно и единия допълваше другия. Беше приятна гледка, да се наблюдават тези братя. Мирчо беше по-образован, обличаше се официално, с костюм и връзка, беше елегантен и държеше на своя външен вид. На ревера на сакото имаше значка на бялото Братство - Пентаграма, направена още от времето на Школата. Тя беше от чисто злато. Такива Пентаграми висяха като медальони на шиите на възрастните сестри от времето на Школата. На малкото му джобче стоеше автоматична писалка, забодена така, че същата не можа да се изгуби нито на Изгрева, нито на Рила. Как ставаше това, не знам. Но знаем, че тази писалка вършеше своята работа. Ако двама-трима се бяха скупили около Мирчо на разговор, не след дълго той бъркаше във вътрешния джоб на сакото и изваждаше ученическа тетрадка, прегъната надлъж на две, разлистваше я и намираше подходяща опитност, която да прочете.
към текста >>

49. 35. ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Очите Му бяха злато и коприна, най-скъпо и топло, от пух кадифе, най-нежна завивка, най-чиста покривка за всеки пред Него за миг позапрял. 7.
Очите Му бяха мечтателни, будни -вселената цяла искреше из тях - и даваха знание богато и чудно -хармония, песен - живота велик. 2. Очите Му бяха светящи картини: сапфири с най-нежен, приятен нюанс, топази, ахати, брилянти и перли играещи в чисти, планински води. 3. Слънца и планети, прекрасни небули летяха из пътя начален - от век, и пътища нови разкриваха смело на земните наши, човешки очи. 4. И тръпнеха тези очи от почуда пред Тази велика светяща творба, и питаха все пак, а знаеха вече Творецът-Носител на Тази Творба. 5. И търсеха случай, и търсеха повод, пред Тази Картина да се позапрат -брилянти и перли да гледат как нежно играят из чисти, планински води. 6. Очите Му бяха злато и коприна, най-скъпо и топло, от пух кадифе, най-нежна завивка, най-чиста покривка за всеки пред Него за миг позапрял. 7. Планинските чуки той веч е обходил, потоците чудни е вече видял, на Елбур в водите е вече изкъпан, от извор планински вода той е пил; 8 Цветята планински са му пяли вече крилатата песен за слънце и шир; крилатките пъстри са вече открили посоката чудна към зрак и възход! 9. Очите Му. - Перли, брилянти прескъпи играещи в чисти, планински води. Очите Му. - Слънце, слънца и планети летящи из звезден, пречуден простор!
към текста >>

50. 59. УЧИТЕЛЯ И ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 8

Витоша украса сложи от злато и светлина и в омая в мир безбрежен просия и в ведрина. 5.
Изгрев, Изгрев, светла песен. Изгрев наш любим и мил. В теб живота стана ясен в обич зракът придобил. 2. Знанието епохално тук Учителят велик, светло даде, поетично и направи всичко с лик. 3. Слънцето огре земята, Слънцето огре и нас, цъфнаха с Любов цветята, цъфна нашия нов Аз. 4. Витоша украса сложи от злато и светлина и в омая в мир безбрежен просия и в ведрина. 5. Изгрев, Изгрев, светла песен. Изгрев мил и светлолик. В теб живота стана ясен -Нов човек роди се тук.
към текста >>

51. 77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ

ТОМ 8

Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5.
прелитам крилата към върха там горе, беседа да слушам. Учителю благ! 3. Пътеката бързо минавам без отдих, там горе пристигам в предслънчев живот, безшумно присядам, на изток поглеждам. А там! се открива безмер красота. 4. Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5. Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6. Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през студа. 7. Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8. Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло.
към текста >>

52. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

ТОМ 8

прекрасната песен от Слънце крилато оплело лъчите в вълните от злато - 4.
Които без мяра ще тук се излеят межд гостите скъпи и мили срещци. 7. Ръцете минават - една във друга, очите се къпят - очи във очи, сърцата преливат богатството свое -сърце във сърце се прелива без мер. 8. Цветята се леко люлеят, ухаят, тревите ги галят със снежни листца, и слушат в забрава крилатата песен: "Братство, единство ние искаме..." 1. Аз бях по скалите там горе на Рила, от време далечно така на мен мила, 2. и дишах простора и пиех водите, запели на воля от век на тревите, 3. прекрасната песен от Слънце крилато оплело лъчите в вълните от злато - 4. ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно. А птички крилати така неизбежно 5. навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват. - 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7.
към текста >>

от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8.
ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно. А птички крилати така неизбежно 5. навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват. - 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2.
към текста >>

53. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

ТОМ 8

1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един ентусиазъм, с една радост го каза това нещо на Учителя.
Д: До тогава българските владици не ги носеха, а само руските владици имаха бели килимавки и той си постави бяла килимавка след 9.IX.1944 г. Направи една постъпка напред. Така че, разбира се, аз не мога да говоря много за Стефан, защото как да ти кажа, далеч ми е бил в обсега на вниманието, но това, което знам от баща си и от някои места. В: За опитността на Буча Бехар с Учителя и за евреите. Д: А, да. 1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един ентусиазъм, с една радост го каза това нещо на Учителя. Той каза: "Там ще ги сполети най-лошото евреите, ще преживеят най-лошото евреите, което са преживели досега. И от сега започват техните истински страдания". И действително, там се удариха две от най-жестоките идеологии от стария завет и мюсюлманството в жестока война. Те казват: "Господи, унищожи всички, остави само нас". И исляма и той също и той е арабския свят и както виждаме какво стана - войни.
към текста >>

54. 30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТА

ТОМ 8

Един човек носи в джоба си злато.
Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта." "Войната ще се свърши за добрите хора. Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви. За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил -радост. За обикновения човек скръбта трае дълго. Той не разбира, че нищо не е загубил." Неделя.
към текста >>

Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си.
Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви. За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил -радост. За обикновения човек скръбта трае дълго. Той не разбира, че нищо не е загубил." Неделя. "Учителю, защо не можах да работя през ваканцията. Защо не можах да видя времето си?
към текста >>

55. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 8

Възниква нов въпрос: Във всички неща, които Борис е взел влизат и многото милиони и злато.
Вярно е за Учителя, който се ражда да бъде ръководител на Бялото Братство, но не и за Борис важи това. Учителят наредил на Савка Керемидчиева да каже на Борис Николов да му се предадат всички неща, а именно, неиздадените беседи и архив на Братството. Явява се въпросът: защо на Савка ще каже Учителят да каже на Борис, нали Борис е бил все при Учителя!? Жалко, че Савка си замина няколко месеца след Учителя и не може да свидетелства. Всички неща Борис ги е взел както той твърди и си въобразил, че това е знак на Учителя, Борис да стане ръководител. Възниква нов въпрос: Във всички неща, които Борис е взел влизат и многото милиони и злато. Борис е държал тези пари, без да дава отчет на никого в продължение на 12 години след заминаването на Учителя. Това говори, че той ги е обсебил. Казано по-просто - откраднал. И затова, когато дойдоха държавните ревизори едва можа да се опита да каже къде са изразходвани. Изразходвани хиляди, а знаем, че са били милиони.
към текста >>

56. 12. СЪДЪТ НА КЕСЕРЯ

ТОМ 8

и след арестуването на председателя на братския съвет и касиера, а именно: Борис Николов и Жечо Панайотов, за финансови злоупотреби особено от председателя, за криене на златото заедно с това на Учителя, и което беше намерено скрито между скалите на Витоша там, където редовно изгревяни излизахме почти всяка неделя на почивка.
Това не стана. Нека да си припомним: До 1956 г. ние спокойно разполагахме с братския салон на Изгрева за пеене, молитви и четене на беседи от Учителя. Никой от представителите на новата власт не ни смущаваше и не ни гонеше заради Лулчев. Гоненията започнаха, когато дойдоха на Изгрева държавните финансови ревизори в 1957-58 г. и след арестуването на председателя на братския съвет и касиера, а именно: Борис Николов и Жечо Панайотов, за финансови злоупотреби особено от председателя, за криене на златото заедно с това на Учителя, и което беше намерено скрито между скалите на Витоша там, където редовно изгревяни излизахме почти всяка неделя на почивка. Завито, зациментирано като обикновен камък, направен от Борис Николов - нали по професия беше мозайкаджия. Тогава Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени: 12 години Борис и 8 години Жечо затвор, но бяха само четири години в затвора и бяха пуснати на свобода. Те не видяха, докато бяха в затвора какво стана на Изгрева. Иззети бяха от Изгрева и натоварени на 29 камиона (по сведение на очевидци) беседи и книги и бяха изпратени за претопяване - унищожаване. Сложиха и катинар на вратата на салона и властите почнаха да го използват за разни техни неща.
към текста >>

57. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

ТОМ 8

Историята със златото е описан в "Изгревът", том III, стр. 233.
Възможно това да е така. Но е била негова сърдечна приятелка - това е неоспорим факт. С доказателства явни! 7. Най-малко десет човека от Изгрева са ми разказвали, че са чули лично от Учителя при различни случаи, че Лулчев е представител на Черната Ложа. И тези хора имат свои имена и те са описани в "Изгревът". 8. Историята със златото е описан в "Изгревът", том III, стр. 233. Аз твърдя, че това е вярно, защото аз съм изучавал тази история и то по документи, а не само по разказите на очевидците. А другите и това не знаят. Историята с парите, които е оставил Учителят е описана в "ИзгревъТ", том III, стр. 224-227. 9. Учителят наистина е наредил на Савка Керемидчиева да се предадат всички непечатани беседи на Борис Николов.
към текста >>

58. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ТОМ 8

В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда!
Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! Въпросът не се решава така". (Заведоха Исуса, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. Ще ми изявиш, Русе 1926, с. 24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг.
към текста >>

59. МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ от Райна Констанцева

ТОМ 8

Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони.
"МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ" от Райна Констанцева Издателство на Отечествен фронт, София, 1980 г. В заглавието "Верските заблуди и сектите", авторката на стр. 223, пише: "След смъртта на Дънов и ликвидирането на дворцовата клика след 9 септември 1944 година, към която принадлежеше и Любомир Лулчев. Братството все пак продължи да съществува. Народната власт обаче се натъкна на една златна афера, в която бяха замесени неговите последователи. Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони. Виновниците бяха наказани със затвор". Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша.
към текста >>

Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр.
223, пише: "След смъртта на Дънов и ликвидирането на дворцовата клика след 9 септември 1944 година, към която принадлежеше и Любомир Лулчев. Братството все пак продължи да съществува. Народната власт обаче се натъкна на една златна афера, в която бяха замесени неговите последователи. Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони. Виновниците бяха наказани със затвор". Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама.
към текста >>

60. 88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И със самата си власт ме питаше: „Какво злато има Учителя и колко злато има?
И брат Боян Боев също се е ползвал с много обич и с много уважение. Той е бил един брат, когото софиянци и провинцията обичаха и го почитаха. И с характерните черти които имаше, той можеше така да примирява хората, а не да ги разделя. И тези приятели останаха и така тръгна Братския живот, но имаше така още в самото начало някои неразбирания от страна да речем на брат Антов. Преди даже да го изберат в съвета, той два пъти ме е питал, понеже знаеше че аз съм ходила при Учителя да чистя и така съм влизала в стаята на Учителя. И със самата си власт ме питаше: „Какво злато има Учителя и колко злато има? " Този въпрос го интересуваше, материалния от страна на Братството. И още тогава чувах, че златото го взел Иванов, после Антов нещо, пък те бяха приятели с Манол Иванов. Иванов беше в Домакинския съвет. Той участвуваше и аз с него съм работила в Домакинския съвет. Той беше така по-особен човек, да ви кажа, когато сме се събирали в Домакинския съвет най-напред той ще говори много, много неща, трябва да го изслушам и след това почваме работа по-реално и по-конкретно.
към текста >>

И още тогава чувах, че златото го взел Иванов, после Антов нещо, пък те бяха приятели с Манол Иванов.
И с характерните черти които имаше, той можеше така да примирява хората, а не да ги разделя. И тези приятели останаха и така тръгна Братския живот, но имаше така още в самото начало някои неразбирания от страна да речем на брат Антов. Преди даже да го изберат в съвета, той два пъти ме е питал, понеже знаеше че аз съм ходила при Учителя да чистя и така съм влизала в стаята на Учителя. И със самата си власт ме питаше: „Какво злато има Учителя и колко злато има? " Този въпрос го интересуваше, материалния от страна на Братството. И още тогава чувах, че златото го взел Иванов, после Антов нещо, пък те бяха приятели с Манол Иванов. Иванов беше в Домакинския съвет. Той участвуваше и аз с него съм работила в Домакинския съвет. Той беше така по-особен човек, да ви кажа, когато сме се събирали в Домакинския съвет най-напред той ще говори много, много неща, трябва да го изслушам и след това почваме работа по-реално и по-конкретно. Бамбашка човек. Имаше неща така, които на мен не ми бяха ясни в него, защо така, викам - характер, и аз така се оправях с него.
към текста >>

61. 97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но й върнаха жълтици, злато не й върнаха.
Аз съм шетала при Учителя, но никога не съм бутала от чекмеджетата, да проявявам любопитство, за да има доверие Учителя при мене да не проявя любопитство. Много съм се пазила от това, за да ме пуска. Щото иначе, ако направя нещо нали, което не трябва, ще загуби доверие. Затова, даже и да видя, така гледам да не излезе, че непозволено съм видяла нещо. И като си замина Учителя, казахме на Братския съвет, но там имаше разни мнения, бъркаха се и други хора. Но й върнаха жълтици, злато не й върнаха. Върнаха й един или два пръстена само. Тя казваше, че много повече е това, което е оставено при Учителя. Пък аз й казвам: „Райничка, да знаеш че Учителя ще ти ги върне. Как, не мога да ти кажа, но Учителят ще ти върне парите". Защото аз имам една опитност и нея ще я разкажа след това.
към текста >>

62. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал.
В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Верно ли е това или не е верно? Е.А.: Не вярвам брат. Учителят не правеше такива чудеса. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал зла тен, бил е очевидец. Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него. В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито. Е.А.: И така ги правеше, че никой да не ги види. Добре, например как можеше Той да оздрави хора от сериозни болести само с топла вода?
към текста >>

63. 110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Брошката беше златна с брилянт светъл и на ланеца беше пак златен ланец на златото имаше така пак нещо, в което да държи ланеца да не се разтваря, и там пак имаше скъпоценен камък.
Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво. В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла. Е.А.: Учителят имаше два, два скъпоценни камъка. Единият беше на ланеца на часовника, другият беше на брошката. Брошката беше златна с брилянт светъл и на ланеца беше пак златен ланец на златото имаше така пак нещо, в което да държи ланеца да не се разтваря, и там пак имаше скъпоценен камък. Диамант ли беше, но беше пак нещо хубаво, скъпоценен камък беше. Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха. Савка ги беше прибрала и когато дойдоха ревизорите през 1957 год. те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето. Савка ги предала на приятелите, а те благополучно ги взеха и пазеха, после ги взе държавата.
към текста >>

64. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

А не знам дали го опропастиха или го задържаха, или пък го отвориха, защото мислеха, че там има злато.
Бастунът на Учителя го дадох на Славянски, понеже той много тича по погребението тялото на Учителя. Но по-късно там се замеси втората му жена и каза, че не знае къде е. Много съжалявам за него, защото той беше символ на сила, бастуна на Учителя. Той имаше халка. Е.А.: Имаше халка сребърна, сребърна халка имаше и какво да ти кажа, те го опропастиха този бастун. А не знам дали го опропастиха или го задържаха, или пък го отвориха, защото мислеха, че там има злато. Защото нещо направиха с този бастун. Те двамата - Славчо и жена му, втората. В.К.: Първата му жена как се казваше? Е.А.: Люба. Втората Христина.
към текста >>

65. 04.Когато слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Преди да се покаже слънцето изтокът отначало бледнее, после става златист, слънцето се показваше в ореол от злато и блясък, друг път изведнъж се изкачваше и осветяваше всичко.
Когато почнах да излизам сутрин и да посрещам изгрева, аз видях още по-красиви краски. В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък. Всяка сутрин беше различна. В природата нещата не се повтарят и изгревите бяха различни. Имаше тържествени изгреви. Преди да се покаже слънцето изтокът отначало бледнее, после става златист, слънцето се показваше в ореол от злато и блясък, друг път изведнъж се изкачваше и осветяваше всичко. Когато беше облачно картините бяха по-разнообразни. Тогава видях и почувствувах, че утрото е най-хубавата част от деня, в утрото има неповторима красота. Ние отивахме накрая на Борисовата градина, накрая на гората, за да видим изгрева. По това време от гората нататък - на изток - нямаше никакво жилище. Имаше само една бирария до самата гора отляво на Дървенишкото шосе, по което ние се изкачвахме за Изгрева.
към текста >>

66. Забележка на редактора Вергилий Кръстев:

ТОМ 9

И то от левитите на Мойсея, заради които на времето той разби плочата с 10-те Божий заповеди, когато се върна от планината и видя как народа еврейски заедно с левитите си бяха излели от златото на накитите, на жените си едно златно теле и му се кланяха, като на идол.
на левитите и не се подчиняваха да влезнат доброволно в том VIII. И бяха вкарани в „Изгревът", том VIII, със Сила и Мощ. И вързани там със собствените си спомени. 3. Поради противодействието, което имаше редакторът се прибави и това, че имахме проблеми с направените коректури. Бяхме изненадани от необикновеното противодействие от авторите на „Изгревът", том VIII, което се проектира чрез направените грешки. И то от левитите на Мойсея, заради които на времето той разби плочата с 10-те Божий заповеди, когато се върна от планината и видя как народа еврейски заедно с левитите си бяха излели от златото на накитите, на жените си едно златно теле и му се кланяха, като на идол. Мойсей заради тях изгуби благоприятните условия дадени от Йехова, заради което изрече думите, че те ще останат в пустинята и няма да влезнат в Ханаанската земя. И така стана по времето на Мойсея. Същото стана и днес. От 1945 до 1990 год. цели 45 години тези автори са в пустинята на забравата и сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и се прехвърлят в Ханаанската земя чрез едно историческо присъствие.
към текста >>

67. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 10

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

68. 09 - 359.ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

359. ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО Бях много бедна.
359. ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО Бях много бедна. Живеех в големи лишения. Това ме измъчваше. Желаех да съм богата, да имам много злато. Такава мисъл държах в съзнанието си. Една нощ сънувам, че Учителят идва при мене и ми казва: „Ела с мене.
към текста >>

Желаех да съм богата, да имам много злато.
359. ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО Бях много бедна. Живеех в големи лишения. Това ме измъчваше. Желаех да съм богата, да имам много злато. Такава мисъл държах в съзнанието си. Една нощ сънувам, че Учителят идва при мене и ми казва: „Ела с мене. Ще те заведа на едно място, дето има много злато." Аз тръгвам след него. Минаваме през една гора и стигнахме до това място. Събудих се, но още помнех пътя.
към текста >>

Ще те заведа на едно място, дето има много злато." Аз тръгвам след него.
Живеех в големи лишения. Това ме измъчваше. Желаех да съм богата, да имам много злато. Такава мисъл държах в съзнанието си. Една нощ сънувам, че Учителят идва при мене и ми казва: „Ела с мене. Ще те заведа на едно място, дето има много злато." Аз тръгвам след него. Минаваме през една гора и стигнахме до това място. Събудих се, но още помнех пътя. Като тръгнах по него, стигнах до Изгрева. Видях Учителя. Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото?
към текста >>

Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото?
Ще те заведа на едно място, дето има много злато." Аз тръгвам след него. Минаваме през една гора и стигнахме до това място. Събудих се, но още помнех пътя. Като тръгнах по него, стигнах до Изгрева. Видях Учителя. Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото? " - „Да, аз съм, но аз за друго злато ви казах." Тогава тя се запознала с хората от братството и почнала да чете беседите. Така тя намерила златното съкровище и станала „богата". Душата й се пробудила за един друг живот, по-светъл, по-смислен и красив. Разказала: сестра Пенка от град Трън.
към текста >>

" - „Да, аз съм, но аз за друго злато ви казах." Тогава тя се запознала с хората от братството и почнала да чете беседите.
Минаваме през една гора и стигнахме до това място. Събудих се, но още помнех пътя. Като тръгнах по него, стигнах до Изгрева. Видях Учителя. Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото? " - „Да, аз съм, но аз за друго злато ви казах." Тогава тя се запознала с хората от братството и почнала да чете беседите. Така тя намерила златното съкровище и станала „богата". Душата й се пробудила за един друг живот, по-светъл, по-смислен и красив. Разказала: сестра Пенка от град Трън.
към текста >>

69. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната стомна, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета.
Това е първото отделение, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар. Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога. Трапезата на хлябовете на предложенията е, където се нареждат хлябовете пред Господа. И златният светилник, със седем светила, свещи, които да светят. Външната част, или Светото място, е било отделено със завеса, която да отделя вътрешната част. Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната стомна, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета. Покровът на ковчега се наричал „чистилище" и на противоположните му краища е имало два златни херувима с криле с обърнати лица един срещу други. Тук Бог е пребивавал. Тук той приемаше приношенията на своите люде и им съобщаваше своите слова. „И когато влезе Мойсей в Скинията на събранието, за да говори с Бога, тогаз чу гласа, който му говореше отгоре на чистилището, което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима и говореше му." (Числа, гл. 7, ст. 89).
към текста >>

70. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас.
Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата.
към текста >>

71. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На святи Йоана и святий Андрея, Христа ради юродиваго Златоуста. 2.
27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА 1. На святи Йоана и святий Андрея, Христа ради юродиваго Златоуста. 2. Окончание мира в 1923 г. В Свята гора, в стар манастир, Котломуш, в старите книги, там намерено, туй пророчество, за последната садка на света. 3. В 1912 г. ще бъди Всемирната война и ще се продължи до 1914 г. 4. И третата част от народа ще погине от нож.
към текста >>

72. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос.
Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол. След заминаването на имтератора, Петър и Асен се върнали с много войска и нападнали Тракия. При III поход на Исак II Ангел през 1190 г., при връщане в Тревненския балкан, той бил нападнат и разбит от българите и едва се спасил. Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос. От 11 май 1189 до 28 март 1190 г. преминавали войските на III кръстоносен поход от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и след многото грабежи по пътя се прехвърлили при Галиполи на брега на Мала Азия. През лятото на 1190 г. цар Петър се оттеглил от престола поради появилата се подагра на двата му крака. Поради убийствата на пленници и грабежите, според гръцките летописци, поразила го Божествената стрела на справедливостта.
към текста >>

73. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Поискано е злато от българите, за да бъде издържан византийският флот в Хелеспонта.
Синът на Орхан, на име Сюлейман, през 1348 г. опустошава Тракия, което повтаря и през 1349-1350 г., когато загива един от синовете на българския цар Иван Александър, на име Иван Асен. Българите открито обвиняват Кантакузин, че умишлено изпраща отрядите на Сюлейман срещу българите. Но през 1351 г. в Търново пристига византийска делегация с предложение да се съюзят българи и византийци и да отблъснат османците в Мала Азия. Поискано е злато от българите, за да бъде издържан византийският флот в Хелеспонта. Отначало българският владетел се съгласил при всеобщата радост на търновци, но по-късно по внушение на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355 г.), то той се отказва. А Стефан Душан е оженен за Елена, сестрата на Иван Александър. По този начин Иван Александър (1331-1371 г.) не се възползва от опита на хан Тервел от 717 г., когато помага на Византия да отблъсне арабското нашествие, като българската войска пробива обсадата на Константинопол, а през 718 г. окончателно разбиват арабите. През 1352 г.
към текста >>

Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато.
Но той извиква войските на Сюлейман, които разбиват войските на Йоан V Палеолог. Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците.
към текста >>

На всички османски наемници е заплащано със злато.
Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо?
към текста >>

Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента.
В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо? Според тях военните кораби представлявали заплаха на търговията им в Азия.
към текста >>

Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров.
Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо? Според тях военните кораби представлявали заплаха на търговията им в Азия. На 22 ноември 1354 г.
към текста >>

74. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора.
10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА На 1 септември 1444 г. предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин.
към текста >>

75. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите.
септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите.
към текста >>

76. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник.
26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ? Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император Александър II. Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия.
към текста >>

Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи.
Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г.
към текста >>

77. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

- Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол.
Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д. Агура, копие от което дядо Симеон ми изпрати на 26 юли т.г. при следното свое писмо: „Достопочтений Господине Ив. Церов, Вследствие разговора, който имахме за учебното дело във Варна, рових из книжата си и намерих едно писмо до Д. Д.
към текста >>

78. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И ще очисти човеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро и ще приносят Господу приношения с правда.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светите, на избрания род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброто, а свещеници на истината. Б Ето Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присътствие. И ще очисти човеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро и ще приносят Господу приношения с правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове човечески, синове Божии, пригответе сърдцата си, за да Го посрещните и приемите в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни!
към текста >>

79. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро.
При второто изкачване (съдбоносно) ще се изкачваме по трима. Първата група: Бойнов, Бъчваров и Гина; втората група: Петко, Голов, Казакова; третата: Мих. Георгиев, К. и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност.
към текста >>

80. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Сега ние все се хвалим, но това наше желание именно да го преобърнем в злато, което по емблемата си е предпочитателно, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например в книгата на Иова, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от падне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора." Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които са били на периоди: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега ние все се хвалим, но това наше желание именно да го преобърнем в злато, което по емблемата си е предпочитателно, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими, също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е нашият приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено. Затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти разправят за астралното тяло.
към текста >>

81. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Вземете например златото, то представя мъдростта.
Та, щом влезе съмнението във вашия ум, показза, че почвата, на която стоите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование. Вземете например златото, то представя мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши. Ако би било възможно да взимате знание по околен път и го вложите в себе си, пак ще се разруши. Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата.
към текста >>

Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование. Вземете например златото, то представя мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши. Ако би било възможно да взимате знание по околен път и го вложите в себе си, пак ще се разруши. Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата.
към текста >>

82. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.
Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави. Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно. Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден.
към текста >>

83. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни.
И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма.
към текста >>

84. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Майстор Борис бе предлагал пари, злато, имот, както и да я направи софийска жителка, като тя се ожени за него.
9. Той след смъртта на Мария Тодорова през 1976 година в разстояние на 3 години ходеше през месец в Бургас, за да иска Милка Кралева за жена. Той беше на 76 години, а тя бе на 25 години. Беше преминала през първия си брак. Онзи, който се беше оженил за нея, беше психически разстроен, но вече от Милка, по нейна вина, защото чрез нея действуваше майстор Борис. Грозни и поучителни сцени. 10. Майстор Борис бе предлагал пари, злато, имот, както и да я направи софийска жителка, като тя се ожени за него. Тогава всеки драпаше със зъби и нокти да се омъжи за софиянец, за да остане в София на работа. 11. Дори се стигна до там, че при едно гостуване в Бургас на майстор Борис с Петър Филипов, на гарата се прощават Милка и Борис и се целуват в устата като възлюблени. Атой беше на 76 години, а тя на 26 години, r присъствие на Петър Филипов, който е стоял като гръмнат. А Кралю е гледал и благославял случая. Това нещо Петър Филипов го разказваше на всички и още са живи онези, които са го чули от неговите уста.
към текста >>

85. Наряди за 1925 г.

ТОМ 12

Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато?
Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
към текста >>

Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога.
към текста >>

Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме.
към текста >>

Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си.
към текста >>

86. Наряди за 1937 г.

ТОМ 12

За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато.
И светлината на това Слънце е отражение от друго място. Между това Слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце. Нашето Слънце черпи своята сила от черното слънце, а черното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Та най-първо светлината иде от истинското слънце, от него отива в тъмното слънце, от тъмното - в нашето слънце. Тъй че ние имаме четвърта светлина. За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато. И когато имам на разположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти, и въпросът ще се свърши. Ще имам хомеопатично лекуване за всички случаи. Ако се намирам в парично затруднение, ще направя същото. И при болест ще направя същото. Магията е знание, магията е разбиране на елементите в света в тяхната първичност.
към текста >>

87. Наряди за 1938 г.

ТОМ 12

" Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото.
Сега пък някои ядат много, но и пак не са разрешили въпроса. На тая година очите са отворени. Отворените очи нищо в света не е в състояние да ги насити. Знаете разказа за онзи прост човек, който отишел при царя и носил извадено око, и го продавал за ядене. Царят казал: „Колко струва? " Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото. Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото! " У всичките хора има една алчност.
към текста >>

Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи.
Отворените очи нищо в света не е в състояние да ги насити. Знаете разказа за онзи прост човек, който отишел при царя и носил извадено око, и го продавал за ядене. Царят казал: „Колко струва? " Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото. Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото! " У всичките хора има една алчност. Отвореното око е алчността. Човек и милиони да има, пак остава ненаситен.
към текста >>

И от всяка дума, която произнасям, да излиза злато." Като дойде Бог, ти ще въздъхнеш и ще кажеш: „Дали ще дойде пак!
Любовта се интересува от следното, Духът, който се проявява чрез любовта, се интересува от следното: Като ви даде Любовта Си, ще я разберете ли, ще може ли да я приложите и оцените? И като проявите тая Любов, ще можете ли да възприемете живота; и като възприемете живота, ще бъдете ли благодарни или ще бъдете недоволни и всеки ден ще ходите да му мрънкате, че малко ви е дал. Молете се Бог да ви благослови езика. Той е магическата тояжка. Кажи: „Господи, благослови езика ми, че от всяка дума, която произнасям, мед да тече от нея. И от всяка дума, която произнасям, да излиза злато." Като дойде Бог, ти ще въздъхнеш и ще кажеш: „Дали ще дойде пак! " Както един американски банкер бил посетен от една млада мома и казал: „Дали ще дойде пак! " Присъствието на Бога, това е онова великото в живота, което събужда човешкия ум и човешкото сърце и човек става мощен, и се раждат съвсем други идеи в него. Ние сме сега в тая епоха. 28. VIII. 1938 г., неделя, 10ч.
към текста >>

88. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо.
Невидимият свят ръководи събитията. Всичко е в Неговите ръце. Там, дето има противоречия, мистикът не вижда противоречия, защото разумната природа, великото Провидение, превръща всичко на добро. Но човек трябва да има голяма светлина отвътре, за да не вижда противоречия в света. Данаил, един от древните знаменити пророци, е разтълкувал съня на вавилонския цар Навуходоносор. Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо. Бил хвърлен един камък, който ударил краката на статуята. Краката се строшили и цялата статуя паднала и се разрушила. А камъкът пораснал и изпълнил цялата земя. Разните части на тази статуя, казва Учителят, са разните епохи, през които е минало човечеството. Краката, съставени от глина и желязо, представят днешната епоха, а камъкът, който строшава статуята, е новата вълна, която влиза днес в човешката култура.
към текста >>

89. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

По струните световни премина чуден лък и Музика чаровна извая Златорък На Музика върховна Той беше Инструмент.
Той рече - и Словото стана съдба. Стоянка Илиева 14. XII. 1948 г. * * * ЛЪЧ ГОСПОДЕН По друмите световни прошества Дух велик и даде на Епохата подобие и лик. За музика вековна душите ни призва и със Любов съдбовна нашепна ни Слова. По струните световни премина чуден лък и Музика чаровна извая Златорък На Музика върховна Той беше Инструмент. Мелодии духовни разбиха всеки бент. Тъй струните козмични целуна Лъч - любов и звуци мелодични, черта ни Път и Зов. Чертае Път към Бога И лей молитвен зов - в печал и изнемога да пеем пак с Любов. По струните световни премина Светъл Дух и музика върховна помилва всеки слух. Елвилюри УЧИТЕЛЮ, В ръката си аз още чувствувам топлината на Твойта свята длан!
към текста >>

90. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца.
Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението.
към текста >>

Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя?
Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото.
към текста >>

Щом ги спася, аз имам право на златото им.
Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен.
към текста >>

Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато.
Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време.
към текста >>

Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е.
Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време. Аз употребявам думата „обирам“ в много добра, в много широка смисъл, а именно както обираме плодовете от градината, а не както правят крадците - господарите на лозето видели или не видели още плод от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от лозето им. В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл.
към текста >>

91. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото.
Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече да се образуват. Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно, в ръката на умния човек, копието може да се превърне в перо - ще напише нещо хубаво с него. А който е още по-умен човек, ще превърне копието на език, ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише; а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова. Та, сега, искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи на перо; перото - на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а и да го прилагате.
към текста >>

92. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато.
Вие ще кажете: „Можем да го направим“ и после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи, то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини.
към текста >>

93. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

Трябва да имаш това злато отвътре.
Никак не щади за дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат.
към текста >>

94. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи.
Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а инак токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се грижите много.
към текста >>

95. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато.
Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта.
към текста >>

96. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

ТОМ 12

Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато.
В ония времена фигурата е била твърде опростена. Литографското копие и цветната картина, която имаме, са дадени от Учителя. Това вероятно е станало в края на миналия век. На учениците, които са били поканени да присъстват на събора през 1912 година в Търново, Учителят е дал Пентограмата, за да се ползват от нея. Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата. Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София. Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села.
към текста >>

97. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Белите коси на Учителя не са бели, но от светлинните пламъци са потънали в злато.
Отвали се камъкът, който стискаше сърцата, скръбта се превърна в радост. Настъпва часът на Възкресението. Направи се молитва, изпяха се няколко песни и дойде моментът на възлизане, връщане горе към палатката. Върви Учителят пръв, а след него множество братя и сестри, всички с фенерчета в ръка, както когато богомолците се връщат от Христовото възкресение. Светлина отвсякъде, отдясно, отляво, отдолу, отгоре, навсякъде светлина. Белите коси на Учителя не са бели, но от светлинните пламъци са потънали в злато. Това не е картина, но феерия. Всички целуват ръце. Аз гледам всичко това отгоре, останах при палатката на Учителя и не се радвам, не мога да се радвам, но гълтам радост. Най-после, когато Учителят стъпи до палатката си, придружен от множество със своите фенерчета, целуват ръка и бавно се разотиват. Огънят самотен още изпраща своите пламъци, но още жив, жив, не угасва, ще се намерят и такива, които цяла нощ ще го поддържат.
към текста >>

98. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

ТОМ 13

Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него.
Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобряване на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път.
към текста >>

Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква.
Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква. В нея се крие твоето благо." Добрата съдба и до днес му нашепва. Тя нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот." Добрата съдба казва на всички: Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
към текста >>

99. 8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.

Паша Теодорова

ТОМ 13

„Пари, сребро, злато?
Никой нищо не иска от него. Когато човек напусне земята и замине за отвъдния свят, всички се питат: какво ни остави той, какво даде на човечеството? Ето, изминаха се вече 15 години от заминаването на нашия обичен Учител и мнозина още продължават да се питат: „Какво ни остави Той? Какво даде на човечеството? " - Всички Му искат сметка. „Пари, сребро, злато? " - Не, това не е предмет на Неговата дейност, нито стимул на Неговия живот. - „Тогава някакво богатство? " - Да, остави Той неизчерпаемо богатство: Алхимията на новия живот. Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде път на Божественото в света. Какво още даде Той?
към текста >>

100. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

ТОМ 13

Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват.
Тя е много хубава жена, баба ми, аз трябва да ви я покажа на снимка. Млада, красива, стройна, висока. Дядо ми я харесал и казва: „Аз тая булка ще я взема." - „Бе какво ще я вземеш? " Тогава не е имало железница от Русе за София, нали? „Отиваме да ставаме министри, да ръководим България." - „Не, аз тази булка ще взема." Баба ми се съгласила, но без да може да напуща Русе. Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват. Той не е имал занаят, а е знаел 6-7 езика - френски, немски, английски, унгарски, испански. Той обикалял до това време цяла Европа и после минал тук, за да стане това събитие. Той бил сирак и когато са нахлували руснаци или кои там в именията им, те бягали към Швейцария. И неговият настойник, на дядо ми, защото баща му починал и майка му, казали: „Хайде, Игнац - Игнац се казвал - с нас." Но той на баба ми не си казал фамилията. Нито веднъж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32492685317993