Търсене в текстове за 'Здравомислие'

липса на продажби. Аз работех на късмет. Приходите определяха ще има ли, или няма да има следващи издания. Доброволните дарения бяха рядкост, а аз никога и от никого не исках пари за дейността си. Да дам банкова сметка, и да обявя официално, че очаквам финансова помощ, това не бе в моралните стандарти на издателство „Сила и Живот”. Но не трябваше да спирам. Нещо трябваше да направя. Не исках да повярвам, че никой не разбира критичността на тази ситуация. Напротив, вярвах, че здравомислието от преди 1989, все още съществува някъде... В този момент, аз реших да потърся помощ от софийските братя. Тези от тях, които бяха избрани да ръководят братските дела. А моят проблем бе изцяло свързан с Братството. Брат Борис си беше заминал. Председател бе Благовест Жеков. Познавах го отдавна, още от детските години, когато често през лятото отсядахме у родителите му на път за Езерата. Помня все още мириса на малините в задния им двор! Квартал Изгрев тогава бе толкова жив и примамлив, с малките дървени къщички, и техните интересни обитатели! По-късно срещах Благовест и в с. Прослав, където ходехме при братята Петър и Марин Камбурови. Благовест бе учител в Пловдивското музикалното училище, и с Добринка - първата му съпруга, бе част от нашата обща младежка компания Тези спомени са от времето преди 1989. За да разбера какво мисли той сега, като председател, по проблема с издателство „Сила и Живот” и братския имот в Бургас, аз взех влака и отидох в София. Прие ме. Беше поканил и останалите членове
към текста >>

което е в тях. Нежеланието да поправят грешките си към „Сила и Живот”, е дълбоко вътре е тях! То е съдържание, което силите край тях внасят. Защото не са будни. Техните предшественици имаха власт, и я използваха за зло! Спряха издателската дейност в Бургас. Нарушен бе един висш принцип! Това зло, и досега живее там. Общество, което се подписва, че следва Учителя, а не може да разреши елементарна окултна задача, е общество без ценз. Мълчанието на братята, е симптом на заболяване. Само здравомислието им, може да неутрализира злото. Иначе, те си остават същите!.... Същите като тогава. Е, свободни са да мислят както разбират, но не мога да ги уважавам!.... Силите, които ги ръководят не са от моя свят!....” Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>

Вергилий рисува едно нездраво общество, което показва, че Учителят Се е провалил, че семето, посято от Него, всъщност е родило тръни и бодили. Не каза ли Учителя накрая: „Една малка работа се свърши добре”? Каква е играта на Вергилий, всъщност? Той е строг към учениците, и изнася слабостите им. И често се опитва да компенсира лошия си език за тях, с хвалби към Учителя. Когато тези хвалби идват от човек с противоречив морал, може ли да им се вярва? С хвалебствия, може ли да се залъже здравомислието? Едва ли!.... Затова, не мога да си представя, че Петър Дънов би търпял Вергилий близо до себе Си! И него би заточил някъде, каквато бе съдбата на Михаил Иванов! Това е истината за последният. Учителят съвсем не го е пращал да разпространява Новото Учение, както днес братята французи твърдят. Учителя- го е отстранил от Изгрева, като вреден за обществото Му, вреден за това ново семе, което е искал да възрасти. Петър Дънов би отстранил и Вергилий по същата причина! Е, така постъпи всъщност брат Борис. Затвори му вратата си! И затова Вергилий го злослови в книгите си, и го обвинява, че край него имало жени! Е, какво би говорил Вергилий, ако всеки ден виждаше край Учителя сестри, очакващи вниманието Му? Дали би се въздържал да каже грозни думи и за Него? Веогилий вижда в действията на другите само онова, което съзнанието му е способно да види. Необлагороденото съзнание, вижда само грозното! Колкото до хвалебствията му към Учителя, те са свързани единствено с душевното му състояние. Ласкателството
към текста >>