НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Без да се
засилвам
, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як.
Без да се
засилвам
, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних.
към текста >>
2.
4.18. Кредитори и умът на човека
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Аз открих в своя характер една черта, че когато всичко ми се нарежда добре, аз се отпускам и
засилвам
колата и може да катастрофирам.
Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева". Всеки от нас правеше някъде грешка и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни. При една друга среща с Учителя аз Го запитах за някои мои проблеми, обаче Той ми отговаряше, както се казва, „ни в клин, ни в ръкав". Той ми каза следното: „Ти надолу из баира не разслабвай спирачката, а нагоре из баира не я стягай." Аз размишлявах върху тези думи на Учителя. Какво значи: Не разслабвай спирачките надолу и не стягай спирачките нагоре.
Аз открих в своя характер една черта, че когато всичко ми се нарежда добре, аз се отпускам и
засилвам
колата и може да катастрофирам.
А когато се намирам в някои мъчнотии и затруднения, аз още повече стягам спирачките нагоре. Значи Учителят иска да ми каже, когато работите вървят добре, не се засилвай много силно. А когато пък не вървят, не се плаши и не стягай съзнанието си. Ето, това означава, да се добереш до една идея, да я свалиш като мисъл в ума си, да я организираш и да я приведеш в изпълнение точно, разчетено по време, и на края да я реализираш на земята в съответните условия. А да я реализираш на физическото поле, трябва да работиш добре и да боравиш изкусно с онази спирачка, за която говореше Учителят.
към текста >>
3.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Но тръгнала по стъпките Ти, аз се
засилвам
, вървя из цъфналите след заминаването Ти цветя, дишам ароматите им и се изправям под кръстното знамение.
Искам да изброя чудесата на десницата Му, но те са неизброими и неизследими. Искам да Му пея безконечни хваления за Непреходната Му Любов, ала съм слаба да сторя това, защото тя е неизмерима. Искам със сълзи да напоя рано осланените негови създания, ала не стигат ми сълзите; много са онези, които страдат и непрестанно разгръщам ръце да ги прегърна, ала малки са моите обятия, а неизмерим е света на скърбящите и самотните страдалци. Учителю! Трънлив и скалист е пътя към прекрасното възвишение. От слабост се прегъвам под собствения си кръст, викам в безконечно стенание и кървава пот облива лицето ми.
Но тръгнала по стъпките Ти, аз се
засилвам
, вървя из цъфналите след заминаването Ти цветя, дишам ароматите им и се изправям под кръстното знамение.
И шъпна Благото Име, което Ти ме научи да възлюбя и сладко е на гърлото ми да Го произнасям; весело ми е да пея песните ти, донесени от неземни светове и радостно ми е, когато мога да изтрия една сълза на страдания, да ... една радостна усмивка. Учителю! По стъпките Ти никнат бели кремове, от Словото Ти протичат чисти извори на истинен и вечен живот. О, всички вие, които въздигате глас на моление към Него, молете се за онези, които безкрайно и безпросветно страдат. Като млади сърни тичайте из полето на страданията и идете при ония, които никого нямат, бедни и безпомощно скитащи по света и мислят, че Бог ги е забравил. Колкото повече гребете от кладенеца на Любовта, толкова по-чист става той, по-прозрачен и по-дълбок.
към текста >>
НАГОРЕ