Търсене в текстове за 'Зараза'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той занесе там бацила на заразата.
Шило в торба не стои, а винаги излиза навън и боде. Фердинанд като отиде в Германия, от неговото присъствие там всички пощръкляха. На говедата и кравите като им се пусне муха-щръклица, тя хапе и всички говеда пощуряват и пощръкляват. Та Фердинанд е тази муха- щръклица. И от него пощръкляха всички в Германия. Той занесе там бацила на заразата. Занесе своите идеали и своите амбиции и ги предаде на Хитлер. Идеалите на Хитлер, амбициите на Хитлер са донесени от Фердинанд. Така стоят нещата според Учителя. Ние през време на Школата на Учителя 1922-1944 година проверихме, че тези неща, които каза Учителя, бяха верни и истинни и те се сбъднаха. А когато Германия присъедини Австрия към себе си със своя Аншлус, Учителят каза: "Сега Фердинанд си отмъсти на Австрия чрез Хитлер за униженията, на които го бе подложил Франц Йосиф и за лошото му третиране от него.
към текста >>

2. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката.
След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, защото ще я замърсиш". Както винаги замълчах и с болка преглътнах всичко. Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка.
към текста >>

3. 34. ЧИСТЕНЕ

Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си.
Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето. Чистене трябва в мислите, чувствата и действията. Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата. Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, човек не може да мисли. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти. Страданията, които ти нанасят другите е също въпрос, който трябва да се разреши. Тук въпроса не се състои само в това да простиш на другите.
към текста >>

4. 17.В 1931 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Така, че и тримата „болни от заразата съмнение в Учителя, напуснахме Изгрева".
Като стигнах в селото, попът ме покани в своя дом, предложи ми и обяд. Трябваше веднага да кажа, че не ям месо, да не би да трябва да ми приготвят друго нещо, ако имат. Той беше първият човек от селото, когото срещнах, но той стана и причина за уволняването ми. До вечерта аз си намерих квартира и на другия ден бях вече учителка, понеже учебната година беше започнала. Същата година Любомир изпрати и Невена учителка, а той отиде в Тетевен. Така, че и тримата „болни от заразата съмнение в Учителя, напуснахме Изгрева". Жителите на Макоцево се бяха заели да помогнат с труда си за изработването трасето на железопътната линия до тяхното село. Когато аз отидох, те вече работеха. Първият месец на есента беше готово и помня, че цар Борис заедно с царицата дойде да открият линията. Първите шест месеца живях в много тежко душевно състояние. Мисълта, че Учителя ме е изпъдил от Изгрева ме тормозеше жестоко.
към текста >>

5. 12 - 7. ХОЛЕРНАТА БОЛНИЦА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Всички бългаски лекари, които са били военни вече, страх ги е да влязат да лекуват холерата, щото ги е страх от зараза, лоша болест.
7. ХОЛЕРНАТА БОЛНИЦА В.К.: Аз съм чувал някои опитности, които вашият баща е имал през време на войниклъка, когато е бил войник, заедно с брат Боев. Надка: Първо в Чорло. Той попада там, като местят, попада в Чолро, където се развива болестта холера. Всички бългаски лекари, които са били военни вече, страх ги е да влязат да лекуват холерата, щото ги е страх от зараза, лоша болест. Обръщат се към баща ми. Казват: „Бай Георги" - той млад е бил. „Георги, така и така." Казал: „Да, дайте ми само 14 души младежи - санитари, които да ми помагат. Там са наши братя, как няма да отида аз с каквото мога да помогна." И извикват момчетата войници, те почнали: „Бай Георги, ние имаме деца и ние имаме жени, домове." Казал: „Момчета, в името на Господа и Исуса Христа ние щом се съгласим да отидем да помогнем, щото и тези хорица горе имат и жени и деца, и т.н. Няма ни косъм от главите ви да падне." Те се съгласяват, обличат се в белите престилки вече, всички с марли, влизат горе - смрад.
към текста >>

Не ги е страх от заразата и казал на докторите: Всички вас, докторите, български лекари да ви претопя, казал, в един кюп, един фелдшер не струвате." Ха-ха-ха, така го разказваше тати.
" - „Ами долу са, там, в канцелариите." - „Елате с мен." Видял, че има подобрение голямо. В.К.:Туй в коя година е било? Надка: Не мога да ти кажа. В.К.: През Балканската война. Надка. И тогава отиват при докторите, те вече го викат баща ми. Не ги е страх от заразата и казал на докторите: Всички вас, докторите, български лекари да ви претопя, казал, в един кюп, един фелдшер не струвате." Ха-ха-ха, така го разказваше тати. И след туй като се връща, докладвал на Учителя за това, което е изживял. Учителят казва: „Небето ти е помагало." Но вечер, казва, като се свърши лечението на болните, имахме си стаи, агнето опечено на момчетата. Те си имаха почивка, кой свири, кой това, но виното им на масата - всичко. Аз се прибирам, взел съм Евангелието, чета, с чайче, хляб и сиренце, те в друга голяма зала ядат, пеят, играят, заранта никой не му се дава закуска. Тати целият ден работят, от вечер на вечер се хранят, но много хубаво ги гледат и нито един не се разболя от момчетата, които бяха с мен.
към текста >>

6. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Има ли умрели - няма." Така той ограничил заразата и смъртността.
Тогава е лекувал болни от холера. Според указанията на лекарите трябвало да дава на войниците определен брой капки йод. Обаче дядо ми увеличил дозата произволно и наистина, докато работел там, нямало смъртни случаи. Един лекар го запитал: „Абе ти, Георге, по колко капки им даваш? " Дядо отговорил: „Повече, отколкото е определено." Лекарят отговорил: „Абе ти имаш ли акъл, ти си слагаш главата в торбата." - „Да - отговорил дядо ми - аз отговарям за болните. Има ли умрели - няма." Така той ограничил заразата и смъртността. „Когато лекарите минаваха покрай леглата на болните, си прибираха престилките, да не се допрат до тях, за да не се заразят. Аз минавах спокойно край леглата и всички войници ме обичаха." По едно време трябвало да отстъпват. Наложило се на оздравелите войници да се подписват билетите, за да могат да си тръгнат. Всички лекари обаче се разбягали, не ги интересували болните и го оставили сам, като му казали: „Ти се разправяй с болницата и с болните." - „И аз на своя глава подписвам билетите им, пускам ги и те си отиват." След това по тоя случай го похвалили началниците му и му дали 20 дни отпуска. Това е, което си спомням от разказа на дядо.
към текста >>

7. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Не се ли страхуваш от зараза?
Но става късно, Фроска тъжна, с наведени очи му донася обяда, а той казва, че тъй се увлякъл, че даже забравил за всичко, да извиняват! Един ден той се разболял от скарлатина. Тя отдавна не разговаря с мама, поръчва да й телефонират, тя не може да го гледа, ами ако се зарази? Мама бързе се приготвя, взима си най-необходимото и тича при Учителя. Той й казва: „Иди, сестра, даже твоето присъствие ще му действа лечебно. Не се ли страхуваш от зараза? " - „Не, никак не се страхувам." Когато тихо се изкачва горе, той казва: „Мамо, какво значи това? " Тя му обяснява всичко. Карантината е 40 дена, той се стопил, никой даже храна не му е давал. Посяга да запали печката, вътре хилядарки! Кичка ги е крила и не е успяла да си ги вземе.
към текста >>

8. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

В пътя си към възхода ученикът трябва да пази сърцето и ума си най-вече от заразата на фанатизма и догматизма . 45.
За подигане на человека необходимо му е знание, чрез което ще може правилно да действа с Любовта, Истината и Правдата, които ни водят към Отца . 40. Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41. Най-силният аргумент, с който ний можем да понасяме всички грижи и теготи в живота ни тук, на земята, тъй също и за подигане в духовно отношение, то е: Вярата ни в Учителя . 42. Когато ни обвиняват в нещо, добре е да проверим дали наистина не сме виновни и ако сме виновни, мълком да се поправим, а ако сме невинни, няма защо да се оправдаваме. 43. Человеците са както рекичките - всички най-после се вливат в морето, само че пътищата им са различно дълги. 44. В пътя си към възхода ученикът трябва да пази сърцето и ума си най-вече от заразата на фанатизма и догматизма . 45. Озари ни с Твоята Любов и Мъдрост, просвети ни с твоята Истина и Правда, да се прослави Името Ти по всичките народи тук на земята и да бъде слава на Господа нашего Исуса Христа . 46. Само тогава ще бъдем доволни и щастливи, когато намерим смисъл в живота, т.е. когато разберем защо се раждаме и какво е нашето предназначение на земята . 47. Бог е Любов и Мъдрост, чрез която Мъдрост ще насади в нашите души своята добродетел. 48. Добрата майка добри съвети дава на децата си. 49.
към текста >>

9. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза.
И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре.
към текста >>

10. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България.
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение.
към текста >>

11. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
към текста >>

12. 1934 година

Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят.
Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
към текста >>

13. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Земята има зараза и трябва да се почисти, за да се живее добре.
Смъртта е процес, който спира човека от да се отдалечава от Бога. Човек, който е на Земята, е на изпитание. Който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Ако вярата или безверието нямат постижения, не ми трябват. Идоли не съществуват, но идолопоклонски убеждения съществуват. Земята има зараза и трябва да се почисти, за да се живее добре. В света живеят хора, които са много добри. Ако всичкият свят е лош, откъде иде светлината, въздухът и пр.? Има същества, които пречистват въздуха. Като дойде чистият въздух до нас и го опетним, те пак го пречистват. Трябва да влезеш във връзка с Бога, за да ти се уяснят нещата в евангелието.
към текста >>

14. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

Те бяха нагълтали зараза, която щеше да докара смъртта на всичките им религиозни институти тъй безгрижно, както и коя да е чаша вино.
И той се започна бавно, в малки общества, незначителни отначало, скрити по необходимост, тайнствени, заради това заобиколени със страшни и невъзможни легенди за разврат, оргии, ядене деца; крепнещи полека, растящи бавно между отритнатите, всред просяците, немощните, робите, уличните жени. Те образуваха комуни, в които всеки внасяше колкото му трябваше. Обща любов нямаща нищо общо с мърсота-та, която наричаха с тая свещена дума околните им, свързваше техните простодушни, изпълнени с вяра сърца. Те растяха, както пожарите в някоя гъста гора; изникваха на нечакани места, губеха се, блесваха отново, за да се скрият временно и покажат тогава, когато, обхванали всичко, правеха съпротивата невъзможна. Управниците, силните, които ръководеха живота тогава на разлагающата се империя, не обръщаха внимание отначало. Те бяха нагълтали зараза, която щеше да докара смъртта на всичките им религиозни институти тъй безгрижно, както и коя да е чаша вино. За тях това бе една абсурдност, да се вярва в живота на умрели хора, когато те бяха отправяли с хиляди на онзи свят, без да видят нито един да се връща оттам! Но спазмите растяха. Събитията, неумело направлявани оттях и неохотно подпомагани от народ, който бе изгубил вече вътрешното си сцепление - морала - раждаха негодувание в широките маси. Християните им послужиха за добър гръмоотвод - всичко лошо се стоваряше върху тях и те започнаха да пълнят цирковете, за да служат за храна на зверовете и зрелище на тълпите. Християнинът стана синоним на мъченичеството.
към текста >>

15. (56) Среща с Учителя на 21.IX.1939 г., 9 часа сутринта

Внесе се бацилна зараза - като отиде там, Германия пощръкля!
Защото, виж, трябва да се види по чий почин гониха по-рано и избиваха комунистите - на Германия или Англия? По чий почин ставаше това? Баща му по-рано слушаше само Австрия. Тая политика на германците сега е на баща му. Идеалите на Хитлер и амбициите са на Фердинанд. Внесе се бацилна зараза - като отиде там, Германия пощръкля! 372 Работите добре вървят. Мост да има, както правят англичаните - човек за министър отляво (работнически среди). Искаха да потиснат комунистите, но не можаха да ги потиснат - те взимат от богатите и дават на бедните.»373 Учителят извади една Библия и ми прочете 44 стих от II глава от Данаил, като ми каза, че кал и желязо е бетонът [в] сегашно време - като е видял краката и пръстите... «Правото за всички е новата идея. Тука под думата «слънце» се разбира светската власт, държавниците; месечината - религиозните системи, а звездите - учените хора като потънат, тогава ще дойде, ще се яви знанието на Човешкия Син. Значи, като се изтощят светските, религиозните и учените хора, тогава ще се яви на сцената Божественото.374 1939 година се започна с едно... подшушване, което ако не се канализира, ще донесе лошо за всички народи.
към текста >>

16. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война.
Избиването на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г. и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война. Има едни големи мухи, наричаме ги «щръклици», които като ухапят говедата, те пощръкляват, бягат, скачат, търкалят се. 373. Учителят Дънов дава съвет да се вкара министър, който да е ляв и да защитава работническите интереси, както е в Англия, и да има пост за равновесие между десните сили и левите сили. Но в България това е невъзможно - заради безбройните убийства на комунисти, с хиляди. А идеологията на комунистите е срещу експлоатацията на бедните от богатите и че трябва да се вземат богатствата на богатите и да се раздадат на бедните. Но това царят не го прави.
към текста >>

17. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война.
Избиването на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г. и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война. Има едни големи мухи, наричаме ги «щръклици», които като ухапят говедата, те пощръкляват, бягат, скачат, търкалят се. 373. Учителят Дънов дава съвет да се вкара министър, който да е ляв и да защитава работническите интереси, както е в Англия, и да има пост за равновесие между десните сили и левите сили. Но в България това е невъзможно - заради безбройните убийства на комунисти, с хиляди. А идеологията на комунистите е срещу експлоатацията на бедните от богатите и че трябва да се вземат богатствата на богатите и да се раздадат на бедните. Но това царят не го прави.
към текста >>

18. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Болницата старателно криеше, че има такава опасна зараза за бременните майки.
След няколко дена цирея се проби, изтече доста гной и раната й се позатвори, Намазах раната дебело с ихтиол, след това стопен мек восък и раната й се затвори напълно и изчезна всякакъв белег от гърдите й, тя напълно оздравя. По това време Еленка роди Павел и имаше много мляко и отиваше да кърми Радостина, понеже Славка нямаше никакво мляко. Гърдите на Славка оздравяха и след раждането на второто си дете - Надежда, я кърмеше нормално. В същото време идват няколко лекари при мен и ме молят да помогна на много майки, които били в критично състояние и някои си заминали от този свят. Аз отказах, понеже това са месоядци и кръвта им е много отровена и трудно може да им се помогне, а болестта им е в крайна критична фаза. Болницата старателно криеше, че има такава опасна зараза за бременните майки. След това на Славка й направиха операция на жлъчката и изпадна в много тежко положение. Веднага отидох и помогнах да излезе от това опасно положение. Давах й да пие по цял ден синя жлъчка. Тя се възстанови и започна да работи с пианото и напълно оздравя. 128. Двете рождени сестри Веселина и Живка търсят помощ Братовчедка и Веселина Маркова се омъжила млада и мъжът й Румен я държал много строго.
към текста >>

19. A.Паневритмия от Беинса Дуно I. Учителят за значението и изпълнението на Паневритмията

Понеже Ева не изпълни задължението си по понятни нам причини, стана зараза в рая, която Архангел Михаил я прекъсна и се оказа, че липсва нещо в ума на човека.
Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на Живота. Да се познава и да се приложи в Живота." ("Първият момент на Любовта ", с. 47) Ева имаше задължението да научи и приложи тези упражнения в живота на рая за всички живущи там същества. По този начин трябваше да се уравновесят силите на ума и сърцето на съществата и да не се преплитат мислите и чувствата, за да не се яви злото в тях. Понеже Ева не изпълни задължението си по понятни нам причини, стана зараза в рая, която Архангел Михаил я прекъсна и се оказа, че липсва нещо в ума на човека. „Липсва нещо, понеже човек първоначално си помислил, че може да живее без Бога. Второто нещо, което той е помислил, че и той може да бъде като Бога. И третото заблуждение е, че той е помислил, че може да накара Бога да направи това, което той иска. От тия три заблуждения се зародило злото в човека." - резултат от яденето на плода за познаване на доброто и злото. ("Първият момент на Любовта", с.
към текста >>

20. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в Рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите и навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в Рая и ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни.
Тогава те виждат, че са голи, и се крият от Бога, който ги търси. Половите органи са тясно свързани с главния мозък, с хилядолистника, и всяко неразумно използване на тази енергия намалява умствената енергия и човек става слуга на Луцифер - забравя Бога. Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая, Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от Рая: "Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него и влял в душата на жената не преривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност, Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в Рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите и навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в Рая и ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Един анекдот: „Бог в своята велика Правда решава да намали страданията на жената при раждането наполовина и вместо нея да се мъчи бащата на детето, заченато от нея. Това продължава известно време, докато един ден една жена започнала да ражда, но вместо да се мъчи мъжът и, започнал да се мъчи съседът. Жените не искат никой да знае тайните на живота им, събират се заедно и правят прошение до Бога да премахне това улеснение, което им е дал при раждането, и само те да страдат. Бог изпълнява желанието им и оттогава досега само жените страдат при раждането." Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог и дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот.
към текста >>

21. 11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.

Д-р Иван Жеков

Такова влияние придава още една особена чувствителност, която може да има нещо като зараза, болезнено, което склонява в употребление на наркотически вещества и стимуланти (склонява, а не налага).
Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле. Тригонът на Луната с Нептун е висше значущо и изразително в своя естествен стремеж към една форма на мистична общност. Венера в Козирог в квадратура с Нептун и в тригон с Плутон иска да даде тенденция на безбрачие или пък да има отношения с другия пол в един характер по-скоро свободен или таен. Такова влияние придава още една особена чувствителност, която може да има нещо като зараза, болезнено, което склонява в употребление на наркотически вещества и стимуланти (склонява, а не налага). Накрая за забелязвание е кръстът, който в четири знака закрепено образуват Юпитер и Сатурн с Уран и Плутон, които показват очевидно, тия четири планети задружна основния конфликт на епохата, в която живее, т. е. между консервативните и традиционните тенденции (Юпитер и Сатурн) и реакци- онно-прогресивните сили (Уран и Плутон). Този конфликт влияе върху втората част на живота, т. е. от 1920 г. (съед- нинение с Нептун и опозицията на Юпитер) до 1950 г.
към текста >>

22. 3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО

САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий, 1927 г.

Навсякъде, дето с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата.
Защо беше всичко това? Туй показва, че културата, с която днес хората се гордеят, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв. При това и учените хора нямат още в себе си определен вътрешен морал. Казвам: сега, когато проповядват християнството между народите, всякога чрез него се прокарва някаква политическа цел. Навсякъде, дето с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата. Политическият живот е за земята. В неговата програма влиза слава, богатство, щастие - всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др.
към текста >>

23. 7. Малкият плюс

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Тъкмо от това се целеше да се опазят учениците, зараза, която прониква дълбоко в съзнанието на човека и го отравя.
Когато нападат, обвиняват, злословят, хората си служат с хула. Да хулиш човека в обикновения живот някак си е търпимо, но да хулиш Божието име е нещо страшно, нередно, грозно. То е игра с огъня. Раздвояването е първата стъпка към лицемерието, а лицемерието начало на лъжата. Лъжата се смята от Учителя за най-големия грях, единствен, който не се прощава - няма снизхождение, няма опростяване, а има само съдба. Тъкмо от това се целеше да се опазят учениците, зараза, която прониква дълбоко в съзнанието на човека и го отравя. Как ще се изгради ново общество братство при това, ако липсва елементарното чувство за чест, за почтеност, за отговорност, за доверие, когато се касае до едно общо благо? И Той, Който е свободен пази установения ред. Принципите трябва да се живеят, независимо от това дали са писани или не. Градините на Изгрева бяха за показ. Напролет, които идваха и минаваха по алеите, когато дърветата цъфтяха и първите пролетни цветя благоухаеха, казваха “тук е същински рай” - същото беше и на есен, когато плодовете кичеха дърветата и розите цъфтяха до късно, без да бъдат обезобразявани от алчни ръце.
към текста >>

24. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Успяхме ли да си послужим с този ключ, успяхме ли да се запазим от заразата на страха, за да останем здрави и читави след бурите и изпитанията на нашето време?
Страхът беше ярък израз на обикновените материалистични идеи, господствували над всички обикновени хора, идеи на миналото, което новото време трябваше да помете. Неговите хора трябваше да бъдат освободени от тях. Веднъж приели новото, великите идеи криеха мощна сила, те правеха човека свободен, силен, крепък, здрав, устойчив, за да издържи на неизбежните пристъпи на страха, който щеше да среща човека по всичките кръстопътища на света. Онова, което по-късно дойде и се случи с нас, щеше да ни напомни тези думи в които беше отразена, не само силата на идеята, но и топлината на една неувяхваща обич и грижа. Загрижеността е която виждаме днес и нека кажем на място бе тя. Успяхме ли да си послужим с този ключ, успяхме ли да се запазим от заразата на страха, за да останем здрави и читави след бурите и изпитанията на нашето време? Отблизо гледаме тези думи и имаме желанието да запазим всичкото богатство и сила, които те съдържат. Искаме с този ключ да си послужим винаги, винаги той да ни е под ръка, за да запазим сърцето, ума, душата здрави и недокоснати от утайката на времето - страха пред тия напасти от които Той ни освободи отвътре. Казваме - не искаме да се храним със стари и негодни идеи, опитани и излезли вече от строя. Жадуваме за ония идеи, които нямат нищо общо с психозата на всичките форми на страха, които дебнат човека и като злокобен враг отравят не само кръвта, но и ума на човека, за да направят от него човек без убеждения, без разбирания, без идеали. “Ако имах време, бих ви доказал, как да превърнете лошото чувство и лошата мисъл в благородни и светли.
към текста >>

25. 11. Животът - школа

Глава 1. Откриване на Школата

За ученика хора от този род представляват мъртви течения, които ученикът изкусно ги заобикаля-места, които зловонят и пренасят само зараза, болезнени състояния от които векове не може да се излекува.
Необходимо е да познава и себе си, да контролира мислите, чувствата и да се съобразява с вътрешния ред и морал на школата; да е готов да пожертвува всичко за едното - “Отиде и продаде всичко, за да купи скъпоценния бисер.” Ясни и определени са отличителните белези на ония, които идват с чистия копнеж да се учат в школата, ала невъзможно е да се скрият и ония, които идват с неясни, користни цели. Едните горят от жаждата да учат и да вършат волята на Бога; а другите с желанието да учат другите; едните жадуват да бъдат слуги, а другите - господари; едните искат да бъдат свободни и да подаряват свободата и на ближните си; а другите с подчертано желание да властвуват, да ограничават; едните живеят скромно и безшумно, повече мислят по малко говорят; а другите обратно; едните крият своите съкровища и живеят незабелязано, а другите изваждат на показ своите знания, за да пленяват другите, да ги привличат и накрая да ги заробят. Едните са трудолюбиви, прилежни, търпеливи, а другите правят всичко, за да изглеждат такива. Най-любимото занятие на последните е да учат другите, да ръководят другите и да заемат мястото на учени, знаещи, владеещи много “тайни”. Ученикът стои на щрек в школата, стои далеч от тия блестящи отвън фирми, чийто блясък е фалшив и може да мами и привлича само ония, които не разбират нищо от изкуството да различават фалшивите монети от златните. За ученика хора от този род представляват мъртви течения, които ученикът изкусно ги заобикаля-места, които зловонят и пренасят само зараза, болезнени състояния от които векове не може да се излекува. Да се спре ученикът при такива самозвани учители е губене на времето, то е среща между разбойник и мирен търговец, натоварен със скъпоценности, то е среща между вълк и овца. За тях, именно, е говорил Христос, наричаше ги: “Крадци и разбойници, които прелазят през прозореца. “Те нямат куража да минат през вратата, те са лишени от честност, толерантност, търпение, чистота. Затова Учителят нееднократно предупреждава учениците, като ги въоръжава отвътре с изпитани средства и оръжия. Ученикът може да изглежда отвън обикновен и неугледен, но решил да пази чистотата на сърцето си и светлината на ума, верен на принципите и въоръжен с послушание, той сам може да опази съкровищата на душата си.
към текста >>

26. 12. Двете школи

Глава 1. Откриване на Школата

Учителят го разви до най-висша степен, като го направи достояние на всички, споен здраво от личния пример: “Нова мисъл ви е нужно, ново разбиране - не търсете отрицателното у човека, намерете най-хубавата черта и нея дръжте - това е хигиена, злото е зараза, не се докосвайте до него, противопоставяйте доброто, за да запазите чистотата си, здравето си.” Злото беше нещо вметнато в живота на земята, неизбежен елемент на физическия свят, където има нечистотии, а докато са те, нужни ще бъдат и канали през които те да се изтичат.
Идеята за антиподите стоеше жизнеспособна и непокътната и водеше своето начало от съществуването на деня и нощта, светлината и тъмнината, електромагнитните полюси, приливите и отливите до атома, законът проникваше целия живот, балансираше силите, уравновесяваше, твореше новите форми и тласкаше живота напред, влагайки ново съдържание в материалния свят. Да се унищожи злото, това значеше да се унищожи, живота. Христос беше вложил сила в тази обикновена формула, която с право се смяташе магическа. “Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато нивата узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.” Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени. Съществуваше само един начин, един метод. Учителят го разви до най-висша степен, като го направи достояние на всички, споен здраво от личния пример: “Нова мисъл ви е нужно, ново разбиране - не търсете отрицателното у човека, намерете най-хубавата черта и нея дръжте - това е хигиена, злото е зараза, не се докосвайте до него, противопоставяйте доброто, за да запазите чистотата си, здравето си.” Злото беше нещо вметнато в живота на земята, неизбежен елемент на физическия свят, където има нечистотии, а докато са те, нужни ще бъдат и канали през които те да се изтичат. "Лошите хора, злите хора са канали, не им се сърдете, бъдете снизходителни, те правят голямо добро и ви предпазват от тия нечистотии.” Въпросът нататък се задълбочаваше, началото на тая нишка се простираше далеч, за да стигне до оня слой на човешкото общество и култура, където злото се явяваше като организирана сила, позната от далечно време още, обособена като братство, като школа, която имаше свои цели. В тия именно цели лежеше разликата между двете школи - Бялата и Черната. Само тънкото око на добрия, светлия човек можеше да долови тънката краска, която се преплиташе с другото, за да изглежда еднаква. Това е оная тъмна краска, която се прокрадва и като кинжал блести в погледа на самозваните учители и ръководители, които не смееха официално да се наричат черни. Учителят внимателно като майстор и познавач на силите, кристално ясно поднасяше идеята - имаш усещането, че никого не засяга.
към текста >>

27. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

Той знае, че отрицателното е инфекциозно заболяване и се пази от зараза -пази чистотата, хигиената на съзнанието си.
Всичко у него изглеждаше иначе - той не бе като другите, впечатлението, което той оставаше беше различно, специфично и то учудваше хората - срещнали са нещо, което бе отличително, не се забравя срещата или приятелството с ученика. Неговата мисъл блести, чувствата му са топли, постъпките му благородни, той има развито чувство да разбира несгодите и страданията на хората, пестелив в думите, той направлява доброто у другите, които усещат присъствието като нещо много леко и приятно. Основното в неговия живот е отношението и обходата към другите и към себе си - не външната обхода, а вътрешната. Никога той не държи лоши образи за другите, не отежнява с нищо тяхното и без това претоварено съзнание. Не мисли за недъзи - погрешки, грехове, престъпления на другите. Той знае, че отрицателното е инфекциозно заболяване и се пази от зараза -пази чистотата, хигиената на съзнанието си. Пази чистотата на мислите, на чувствата, на желанията си. Само така ще помогнеш на себе си и на другите. Не ти е лесно да носиш недъзите си, а колко трудно би било да носиш и тези на другите, без да им помогнеш с нещо. Единственото нещо за взаимопомощ е да не се мисли отрицателното, да не се докосваш до него, за да не затрудниш процеса на изправянето. Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея.
към текста >>

28. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

И в най-малката форма заразата е скрита.
За ученика тези образи трябва да бъдат ясни, познати и спрямо тях да предяви най-голяма будност, винаги да знае, кое, къде да постави, да не бърка фалшивите монети с ценните. Лъжата безусловно трябва да бъде изключена от живота на ученика. Чувствата, мислите, желанията, постъпките трябва да бъдат очистени от лъжата. Животът като чистата, кристалната вода от извора. Това значи: абсолютно никаква лъжа. И в най-малката форма заразата е скрита. Ученикът няма работа с нея. Учителят е висш израз на истината. Неговият път минава през истината. Истината Го отличава. “В истината е скрит живота".
към текста >>

29. 6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Не е въпрос да се порицава богатството и богатите, важно беше да се проследи историческата зараза, която парите имаха поради една причина.
Скъпата валута, която имаше достъп на световните борсови пазари представляваше сила, която упражняваше своето огромно влияние. Парите стояха в основата на целия материален живот, парите даваха облика на материалната и духовна култура на народите, за парите се водеха ожесточените войни, заради тях пламваха революциите - парите имаха магическото свойство да предават лоши навици на човека, да приспиват неговата съвест, да го деморализират, да го направят горд, властен, жесток, несправедлив. На земята богатството не се ползуваше с добро име, богатството не вървеше ръка за ръка с почтеността. В Евангелието имаше един малък стих - “По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството небесно”. Христос се роди в бедни ясли и ходеше бос и гол - минаваше пеш големите разстояния, когато проповядваше и се обличаше скромно. Не е въпрос да се порицава богатството и богатите, важно беше да се проследи историческата зараза, която парите имаха поради една причина. Учителят я каза класически просто и за това тя звучи поразително мощно: “Казвам им, че трябва да ми се подчиняват". Силата на човека не се състоеше в притежанието на парите, не касата изпълнена със звонкови монети, не предава нещо повече на притежателя. Има нещо друго, което може парите да предадат на човека, но за това се иска знания и безупречен морал - да знае какво да прави с тях, да им бъде той господар, а не обратно. “От парите искам пълно подчинение”. Цяла серия от възможности, широк диапазон от действия, когато покорените пари тръгват по света, за да станат изразители не на власт, на жестокост или насилие, а на нещо друго, което днес в нашето сурово материално време звучи далечно, несъвременно, невъзможно.
към текста >>

30. 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Като неизлечима болест, човек мъкнеше тази зараза, усещаше вонята й, опитваше вкуса й и колко трудно се отърсваше от нея, колко бавно се спасяваше.
Временно или не, порицаваха се или не, вече не е важно, те съществуват. И Той с виждането си, чийто диоптри не може да се определят, виждаше, слушаше, усещаше всичко. И за да предотврати голямата опасност, изобличаваше, без да изобличава, повишаваше тон, без да го повишава и разкриваше не само последствията, но и неумолимата истина по въпроса. Думата е за критиката, критикуването. Това старо и реакционно средство, тоя нечист навик, това незаконно вмешателство в живота на другите. Като неизлечима болест, човек мъкнеше тази зараза, усещаше вонята й, опитваше вкуса й и колко трудно се отърсваше от нея, колко бавно се спасяваше. Нямаме възможност сега, като стана дума за нея да сместим всичко, което Той казваше за нея и всичко, което препоръчваше против нея. За Него критикуването беше болест, с която трябваше да се воюва. Едно социално зло, което разяждаше семейството и личността, обществото. Много бяха препоръките срещу нея, много често, за да отвикне ученикът от нея, Той казваше седмица или дни от седмицата няма да се занимавате с нея. Нека спрем до тук, не развиваме тази тема.
към текста >>

31. 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него

II. В колибата на Христов

Вие знаете как да се пазите от заразните болести, без да разбирате, че всяка болест носи психическа зараза, към която Вашата наука няма отношение!
И за да видите, че случая е сериозен! Аз съм специалист тъкмо по тези болести. Нали разбирате ме, за да дойда, да сляза от висотата на един научен работник и да потърся помощ при Вас, колко ми е тежко положението?! Христов продължаваше да мълчи, да го слуша внимателно и да го разглежда. Най-после проговори много тихо и спокойно: - Вие много сте чели, без да разбирате, че четенето още не е разбиране и знание - моженето е същественото! Вие знаете как да се пазите от заразните болести, без да разбирате, че всяка болест носи психическа зараза, към която Вашата наука няма отношение! Вие не знаете как да се дезинфекцирате, да се изолирате от болестите. - Така е, но какво може да се направи? - Днес не мога да Ви приема! И утре не мога, защото ще отида на екскурзия. Ще дойдете други ден.
към текста >>

32. 221. Да стана ученик на Велик Учител

II. В колибата на Христов

Аз се радвам и Ти благодаря, че тъкмо чрез мене изпрати това добро, от което и аз се полъгах, че ме направи съучастник на Твоята работа!...” И накрая си каза, може би за стотен път: „Трябва да бъда буден, на щрек, да се пазя от заразата на тщеславието!
Искаше да настигне в необятните небесни простори мисълта си: „На мен се дължи това състояние, на моите знания, сила и работа”, която летеше между звездните пространства към престола на Бога. Той искаше да я превари, да се яви пред Бога, да падне ничком в краката Му и да каже: „Велики Господи, не слушай мисълта ми, която ще дойде - тя е зачатие и отроче на дявола. Аз зная: Ти Си Единствен, Който знае, работи и може, на Когото се дължат всички постижения! Аз съм само една клетка, уд, с който Ти Господи благоволи да се проявиш! Но Ти Господи, имаш безбройни възможности да правиш добро! Аз се радвам и Ти благодаря, че тъкмо чрез мене изпрати това добро, от което и аз се полъгах, че ме направи съучастник на Твоята работа!...” И накрая си каза, може би за стотен път: „Трябва да бъда буден, на щрек, да се пазя от заразата на тщеславието! ” После потърси и намери процепа в съзнанието си, от който беше се промъкнало без да го забележи това себично чувство, затвори процепа, и чак тогава си отвори очите. - Господин Христов - започна Андрей - не мога да разбера, Вие защо се молите толкова много, когато сте толкова силен, и знаете и можете? Аз мисля, че трябва да се молят само слабите, да искат помощ от Бога. - Не бързай, всичко ще разбереш, има време. Твоите хвалебствия са като киселини, които могат да разяждат съзнанията!
към текста >>

33. 321. Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе

V. Продължение: разказа от първия ден

Ти сама се излагаш на тази зараза.
Какво чакаш от този човек?! Съветвам те - не се свързвай с него! Отпусни се, наговори му смело това, което мислиш и чувствуваш, разкажи му идеите си, пък го доведи при мене и ще видиш как добре всичко ще стане. Ти не можеш вечно да се криеш. Пък и от самия страх не можеш да се опазиш, защото той е най-голямата и опасна проказа. Ти сама се излагаш на тази зараза. Пиши на брат си, че тази работа със страх и лъжи не става! Всякога, където има страх, има и престъпление! Да се освободи от престъплението и страхът му ще изчезне. Защо лъже? Учителя не лъже, и ние не трябва да лъжем!
към текста >>

34. 37. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка за приказния остров на доброто

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Трябва да се моли на Бога, и да изчисти съзнанието си от всички микроби, които разнасят зараза.
Всички ще познаят Любовта, всички ще се отрекат от насилието. Ще се пречистят съзнанията на хората, всички ще минат през големи страдания. Трудно се променя съзнанието на човека. Благовест, който ви прави зло, се е качил на стара гемия и плува в бурното море. Има опасност да потъне. Трябва да се моли на Бога, и да изчисти съзнанието си от всички микроби, които разнасят зараза. Той е далеко от Любовта и груб, жесток и високомерен! Може да падне от високо! Трудно се прекланя такъв дух, но ние работим над него. Небето зорко го следи, и го претегля. Небето ще го застави да ви обикне и да се подчини, чрез големи страдания.
към текста >>

35. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

- Пишете и не бойте ся... Разглашението же на потайни дела и постъпки, които развращават и опропастяват един кой да е народ, е нещо изискуемо от законите за уничтожение на злоупотребленията, изтребление на заразата и за преставание на злото.” От друга страна обаче, натискът върху Цанков се засилва.
Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища. Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията. Независимо от сериозните затруднения в униатското движение Цанковият орган продължава борческата си линия. Ярка трибуна на българското национално възраждане, със своята изключителна актуалност и действена сила неговият вестник „България” продължава да привлича като сътрудници видни патриоти и публицисти. „Който и да си, побратиме, кореспондентино на „България”, пиши, братко, пиши-призовава през 1862 г., дори категорично настроения против унията Петко Р. Славейков. - Пишете и не бойте ся... Разглашението же на потайни дела и постъпки, които развращават и опропастяват един кой да е народ, е нещо изискуемо от законите за уничтожение на злоупотребленията, изтребление на заразата и за преставание на злото.” От друга страна обаче, натискът върху Цанков се засилва. Комитетът на българската уния начело с архиепископ Брунони обявява, че временно ще затвори канцеларията на българоуниатската община до преодоляване на смущенията. В същност се цели чрез създаване на трудности за униатите при снабдяването им с тескерета и други документи да бъде наложен Малчински като техен духовен началник. Това грубо настъпление на католическата пропаганда срещу българските национални тежнения предизвиква и формално вече разцепление в униатското движение: създава се опозиционна партия на Цанков и предава партия, възглавена от Константин Груев. Изострената криза в отношенията между Цанков и католическата пропаганда предвещава вече все по-непредотвратимо края на униатската му дейност. [1.] Със своята гъвкавост въпреки могъщия си противник -признатия от папата и от Портата Комитет на българската уния, той успява да издействува правителствено разрешение за откриване на нова българоуниатска канцелария.
към текста >>

36. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

Великая же фенерска черкова не обърна на това никакво внимание, ако и да можаше от по-преди еще да уничтожи тая зараза католицизма между българи и ако многажди тии бедни павликяни да са прибегвали при пловдивски митрополити да ги примнат и съединят с православная българска черкова!...
почти бяха останали заборавени от римская черква и тии се бяха умалили до толкова, щото може се каза, че тии и не съществуваха почти.155 До тях папски мисионери рядко се добиваха и едвам на 7 или 10 години веднаж се явяваше някой си католишки поп между им и то преобразован и покрит. Но в 1829 л., когато Русия в Одринския договор с Турция удължи В. Порта да има само тя изключително право да защитава православни християни на Възток, а гръцкий патрик да има неогранична власт над тях във вероизповедни им дела, когато се отвори път и католическим силам да имат и тии същое право върху католиков християн в Турция и издействуваха и тии да се назначи армяно-католически патрик. Римская черкова не забрави да се ползува от тия благоволни й обстоятелства и да обърне внимание си върху заборавени до тогава българо-католици павликяни. От него време почнаха да се строят черкви по павликянски села около Пловдива и Свищова, да им проводят попове от Рим, кои тутакси отвориха първоначални училища по всяко село, зеха и няколко си млади българчета, та ги изпратиха по пропагантстки училища в Италия, напечатаха и няколко молебни книги на български език с латински букви. Великая же фенерска черкова не обърна на това никакво внимание, ако и да можаше от по-преди еще да уничтожи тая зараза католицизма между българи и ако многажди тии бедни павликяни да са прибегвали при пловдивски митрополити да ги примнат и съединят с православная българска черкова!... От 1829-го лета колкото повеч католически сили добиваха политически влияния на Възток, толко повеч и римская пропаганда успяваше в България и изучаваше средства, за да постъпи един ден и в нов еще прозелитизъм от българи. Времена от ден на ден се явяваха по-благоприятни за римская пропаганда, защото гръцкое духовенство подпадаше в развратност и разстройство, а българский народ почна да чувствува веке че тряба един ден да се освободи от тежкия угнетения того наложената му духовенства и да добие богослужение си на свой матерен език, кого то беше изгонило и от черкви, и от училища и трудеше се на всяк начин да претопи и слее български род в гърци. Започнатое преобразование в Турско от султан Махмуда усърчи българската народа и възбуди в сърца му надежда достижения желания му; а свободний вход европейцев в Турско откри дипломатскому кръгу западних сил план разпространения влияния им в Турска Европа. Но на това само препятствие за тях беше руское влияние, кое в тях времена цветеше в Турска Европа и сички въобще православни християни бяха до най-голяма степен привързани Русии и от нея само чякаха спасение си. Европейски дипломатски агенти и мисионери пропаганди трябаше от тамо да започнат, т. е.
към текста >>

Кое убо бе наше оръжие, кое нас толкова неприятели навладя до сега и отби тая смъртоносна зараза, коя исуити ищеха да въведат между ни?
Протестантски же общества и тии не мируват никак, но стараят се на всяк начин да добият и тии хища си в това обстоятелство. При сички тия околности народная страна, коя иска и ищи да се съхрани целокупност народа ни като се отбие всяк религиозен раздор, тя до сега се бори със сички тия неприятели и противници и със сичка си слабост успя, та даде един добър удар унии, но дело не е еще свършено с това. Народное всеобщо желание не е еще удовлетворено и неприятели български не са еще престанали от действия си; тии действуват и готвят се еще да действуват по-силно. В досегашная си борба с такива и толкова неприятели народности ни ние действувахме и се борихме с тях сами самички. Никой от нигде не ни помогна в нищо. Кое убо бе наше оръжие, кое нас толкова неприятели навладя до сега и отби тая смъртоносна зараза, коя исуити ищеха да въведат между ни? Нищо друго не бе ни оръжие, освен святое братско съгласие, всенародное постоянство. То ни спаси досега и то ще ни спаси за в бъдъщност! Нека, братя, бъдем постоянни до край и наше желание ще се достигне. Исторически ни вероизповедни права ще ни се дадат без друго. Нека не мислим, че имаме някой си приятел, от кого да чакаме нещо си добро.
към текста >>

37. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Не рачи много философия, че исуитити чакаха с отворени пазухи и с пятдесят очи такава една слабост от страна на няколцината мними тия представители и това е едно на ръка, защото всяк от исуитити беше видял, че с гидиша си не щат могат довека преоспе да впосеят ядовитата си зараза, ами тряба под вид на исуитското си благочестие (първия този канон на това хайдушко сборище) да употребят друга политика, сир.
С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 832-834. Тряба вече да сте са известили, че развратния Гику [Драган Цанков], иступления Ваклидов и шарлатанина Миркович, първити тези слепи папищашки оръдия и немилостиви поборници народнаго ни права, пред месяц време са разпръснаха като чил еврусу. Всряд една тишина на работити и там гдето са ругаяха тия врагове с бедния ни родец, чу ся, че папищаши ги изпъдили като уж вече за недостойни, но пред тоя слух, както са научавам, някои си от представителите биле им предложи[ли] да ги възмездят тъй, както те искат, само да дръпнат крак от папищашити. Не рачи много философия, че исуитити чакаха с отворени пазухи и с пятдесят очи такава една слабост от страна на няколцината мними тия представители и това е едно на ръка, защото всяк от исуитити беше видял, че с гидиша си не щат могат довека преоспе да впосеят ядовитата си зараза, ами тряба под вид на исуитското си благочестие (първия този канон на това хайдушко сборище) да употребят друга политика, сир. да потаят вече работата и да хванат тайната..., а за да заливосат очити на ония хаплювци, кои си мечтаят за нещо си, не закъсняха да се ползуват от показаната им слабост и тъй, вътре в една седмица, утрепката им са прикъса, Ваклидов хвана да са кай и разкайва, а Цанков да търси пят пари за хляб! От сутрента до вечерта не преставаха да миткат около някои си простодушни, а нощем уж изпъдени от всряд папищашити, а то при тях едяха и пиеха и земаха уроци. Наконец Ваклидов сполучил да вземи препоръчителни писма и са запилял в Браила при безценнити тамо българи, които са в положение да спомогнат всячески на бедния си народ. Не знайме вече браилчени с какво сърце са го приели, знам само, че препоръчителните му писма пишеха да са нареди писар на някоя си търговска къща тамо. Според последнити же известия, казват че щял да става редактор на един вестник.
към текста >>

38. 2.10.16. Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.

Отколе не сме говорили за йезуитская зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в наше мило отечество.
2.10.16. СТАТИЯ ОТ ГЕОРГИ РАКОВСКИ Смърт и погребение на унията в България 7 ноември 1861 г., Белград В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 2, Публицистика. София: Бълг. писател, 1983, с. 383-384. Отколе не сме говорили за йезуитская зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в наше мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори! Йезуитската брадва удари на камък в България! Покойний дядо Йосиф даде смъртоносен удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг! Подир дяда Йосифа умира в тъмница затворен Николчо Евтимов от Габрово, най-деятелний орган на тая пропаганда. Миркович зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград.
към текста >>

39. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии.
А това нас наистина много ни интересува. Особено сега, когато турското правителство се показва индиферентно и толерантно към вярата, подхранва тези мисли на населението и го укрепва в това. Това то прави, защото в действителност е съгласно с духа на днешната политика на Портата. Сигурно такива и подобни злини и отчаяния и по-рано са принудили хиляди български семейства да прегърнат било католицизма, било исляма. Затова не е никак невероятно да се случи същото и през този век, защото, види се, интересът към религията и уважението към нея са много намалели. Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии. Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на граматиката и с превода на малки откъси от старогръцките автори. Но безнравствеността и развратът, който те въведоха, са наистина нетърпими. Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж? Достатъчен е примерът на пловдивския учител, някой си Цукалас, който бе препоръчан и избран от самата Патриаршия. Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа.
към текста >>

40. 6.3.12. Смърт и погребение на унията в България.

Отколе не сме говорили за изуитската зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в нашето мило отечество.
6.3.12. СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ НА УНИЯТА В БЪЛГАРИЯ В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 58, 7 ноември 1861, с. 234. Отколе не сме говорили за изуитската зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в нашето мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори! Изуитската брадва удари на камък в България! Покойния дедо Йосиф даде смъртоносний удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождението си, между чужди хора немил и недраг! Подир деда Йосиф умира в тъмница затворен Никола Евтимов от Габрово, най-деятелния орган на тая пропаганда. Миркович зарязва и уния и изуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдова да стане лекар в Болград.
към текста >>

0.66859912872314