НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
49
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой
западен
език.
Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език.
По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой
западен
език.
Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
към текста >>
2.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
и по
западен
- Римски образец през 866 г.
А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г.
и по
западен
- Римски образец през 866 г.
И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април.
към текста >>
3.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен
западен
окултист.
В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа.
Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен
западен
окултист.
Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва.
към текста >>
4.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден
западен
окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител.
Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска. Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век.
Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден
западен
окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител.
Тогава Индия бе английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г. Теософията в България. Теософите у нас бяха интелигентни хора, със знание. Но по отношение на Учителя не бяха ориентирани и не взеха правилно решение към Него.
към текста >>
5.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и
западен
окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката?
Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и
западен
окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина.
Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода?
към текста >>
6.
220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Жорж се захвана да превежда един
западен
окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии.
Но това чудо остана само като пример за чудноватите неща в Школата. Той се занимаваше с френология, написа „Лица и души". Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно". Беше редактор на същото списание. За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-даровити то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори.
Жорж се захвана да превежда един
западен
окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии.
Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна. Един ден една сестра взима трите книги на Бо-Ин-Ра, преведени и издадени от Жорж и ги занася на Учителя, за да му се похвали понеже лично Жорж й ги е надписал с посвещение. Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски. Учителят само мълчи.
към текста >>
7.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
А пък отсреща духа един
западен
вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете.
Има и други случаи с него, при които той е проявявал своята сила, а с високия си ръст внасял респект в околните. А сега ще кажа нещо за вуйчо Иван Кота ров след като беше станал вече бял брат. Отиваме с него с две каруци за пясък. А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора.
А пък отсреща духа един
западен
вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете.
По едно време една каруца закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен. Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба! " Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира.
към текста >>
8.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
В него имаше нова сграда, салон, план как да се устроят къщите на Изгрева и всички необходими неща за едно благоустроено селище по
западен
образец.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА Ние знаехме, че Учителят имаше план за благоустрояване на Изгрева. Някакъв архитект беше го направил.
В него имаше нова сграда, салон, план как да се устроят къщите на Изгрева и всички необходими неща за едно благоустроено селище по
западен
образец.
Възрастните приятели го разгледаха, а Учителят беше си изказал своето мнение за този план. Те го знаеха, но мълчаха и не казваха нищо за него. Но аз недоумявах, как така имат план, а нищо не се строи. През една от моите учителски ваканции отивам на Изгрева и очаквах, че е започнал строежа на Изгрева съгласно плана. Пристигнах и гледам - никакво раздвижване по този въпрос.
към текста >>
9.
3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС
,
,
ТОМ 8
Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от
западен
Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея.
Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент.
Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от
западен
Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея.
Как ще се развият събитията следващото поколение ще ги провери. Австрия също бе окупирана от руски войски и съюзнически войски на Англия, Франция, САЩ и бе разделена около 10 години след 1945 г. След това великите сили се споразумяха, тя бе обединена като Австрия с условие да спазва неутралитет.
към текста >>
10.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
През същия двор преминава границата между Източен и
Западен
Берлин, т.е.
- този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници.
През същия двор преминава границата между Източен и
Западен
Берлин, т.е.
между двете Германии, а на съседния парцел, южно от него, в 1938 г. бива изградена Канцеларията на Райха - седалището на Хитлер. Останките на самия дворец, намиращи се в граничната зона, биват взривени в 1949 г. - лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона.
към текста >>
Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща
Западен
Берлин.
" Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13.VIII.1961 г.
Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща
Западен
Берлин.
(Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена! " Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му.
към текста >>
11.
IV.12 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха
западен
вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа.
Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха
западен
вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата.
Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа. След това настъпи слаб дъждец, придружен с гръмотевица.
към текста >>
12.
Приложение Девето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Завършила съм висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", първа специалност френска филология, втора специалност българска филология и втори
западен
език испански.
Според мен то трябва да се издава по разчетените стенограми и бях много доволна, когато прочетох в „Изгревът", че и други хора мислят така. От началото на 1993 година работя в Българската Телеграфна Агенция, в редакция „Международна информация". Работата ми там се състои в обработване и представяне на български език на политическите новини от чужбина, които идват по световните агенции Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес и ИТАР-ТАСС. Работя с френски, английски и руски език. За работата ми се изисква също отлично владеене на български език.
Завършила съм висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", първа специалност френска филология, втора специалност българска филология и втори
западен
език испански.
В момента уча в същия университет психология като второ висше образование. През август 1997 година купих компютър и със съпруга ми Димитър Баждаров няколко пъти търсихме по телефона д-р Вергилий Кръстев с молба и ние да помагаме за издаването на Словото. Архитект Наталия Ангелова ни беше казвала, че работи с д-р Кръстев за издаването на Словото и че според нея и аз би трябвало да се включа, защото съм професионалист в тази област. Това, както и фактът, че се справях с трудната работа в БТА, ми даде смелост и аз помолих д-р Кръстев да включи и мен и съпруга ми. Тогава той отказа, защото, както ми обясни по-късно, аз и съпругът ми бяхме студенти (съпругът ми следва архитектура, а аз уча психология като второ висше образование) и според него трудно сме щели да съчетаваме следването и работата по издаването на Словото.
към текста >>
13.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
,
ТОМ 14
Много слаб
западен
ветрец.
Батята наредени отдясно, а сестрите отляво, така че да сезаема цялата поляна. 2. Първи съборен ден 19 август, 1927 год., петък, /Преображение/, „Изгрев" - София, луната последна четвърт В 4 часа на поляната сме събрани всички построени в редици, подравнени по фронт и тил - братята отдясно, сестрите отляво с лице към изток. В 4 и половина часа идва Учителят. Времето ясно. Звездно небе. Тихо.
Много слаб
западен
ветрец.
Размишление. 1. Бог е Любов. Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. 2.
към текста >>
14.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на Източния и
Западен
окултизъм очакваха.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Учителят въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше, работата тръгна добре.
Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на Източния и
Западен
окултизъм очакваха.
Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия си състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителят отваря школа на ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО, която има за задача да изработи в човека, един ум, които изключва всяка заблуда, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителят казва: - „Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката, изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство.
към текста >>
15.
102. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от
западен
и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя.
Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи.
Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от
западен
и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя.
Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението.
към текста >>
16.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият
западен
културен свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности.
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият
западен
културен свят.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>
17.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя
западен
български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име.
Еленка тури да вари картофена супа. Приказвахме, хубави въпроси ни интересуваха. Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в уч. шкаф и всичко хубаво.
Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя
западен
български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име.
Сръбската граница е на час оттука. Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с.
към текста >>
18.
1930 година
,
,
ТОМ 16
Към икиндия почнах да пренасям от досегашната канцелария канцеларските принадлежности и леглото и моя си багаж в новата канцелария, която е северна стая, малка, със
западен
прозорец.
И не се целунаха с Велева, въпреки че с голяма радост се срещнаха и посегнаха да се целунат в поздрава, но детето в ръцете й попречи да сторят това. 3.X. 1930 год., петък, с. Равна Този ден е Възшествието на Негово Величество, неприсъствен ден - не учихме. Еленка ми разказа много из своята опитност сега из София в братството с Учителя, Савка, за мястото си, за Тодор Стоименов, който не иска да й отстъпи мястото и да й измести бараката и т. н. Почти целия ден мина в разговор.
Към икиндия почнах да пренасям от досегашната канцелария канцеларските принадлежности и леглото и моя си багаж в новата канцелария, която е северна стая, малка, със
западен
прозорец.
До вечерта с това се занимавах до късно, също и Еленка си взе хубавия дюшек и си го занесе, а аз си напълних сламеника. 17.X.1930., петък Станах в 4 1/2. Вземах цигулката и свирих до 5 1/2. Тъкмо се заприготвях, и ето, Еленка иде, но като ме видя, че не съм готов, започна да ми кряка, да се тревожи, че нямала била време да се приготви, но потеглихме след закуска. В Годеч ни съобщиха, че тя ще си държи първа лекцията, после - още една лекция по химия и тогава - моят реферат за националното възпитание.
към текста >>
19.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния
западен
край.
От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд. Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата. Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния
западен
край.
Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>
20.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
18.IV.1935 год., четвъртък Сняг вали вън и
западен
вятър вее.
17.IV.1935 год., сряда Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя. Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка.
18.IV.1935 год., четвъртък Сняг вали вън и
западен
вятър вее.
Целият ден мина почти във валене и се топеше снегът. 19.IV.1935 год., петък Пратих Зара за Годеч, та е я намокрил снегът и силен дъжд. Върна се. Пратих трима ученици, те отидоха да пуснат писма, а и Младен после отишъл и донесе новини чрез вестника, че Кабинетът на министър-председателя Златев в оставка, поради интернирането на бившия министър-председателя Кимон Георгиев, и Ал. Цанков, които се мъчили да подготвят преврат.
към текста >>
И тая сутрин е облачно и студен
западен
вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо.
Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b] [b]Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно.
И тая сутрин е облачно и студен
западен
вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо.
Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот.
към текста >>
21.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Силен
западен
вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна.
Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла. Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица.
Силен
западен
вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна.
Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите.
към текста >>
Вечерта задуха
западен
вятър и към 8 ч започна да вали сняг.
Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр.
Вечерта задуха
западен
вятър и към 8 ч започна да вали сняг.
4.ХII.1936 год., петък Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово.
към текста >>
22.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Западен
вятър вее.
Целия ден прекарах в кърпене, потягане на багажа си. Времето ту слънчево, ветровито, ту дъжд поръсва, но сравнително добро. Обядвах кашкавал, ябълки и хляб. 17.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Времето полуоблачно.
Западен
вятър вее.
Войниците укрепяват позициите си. Прочетох тая сутрин лекцията „Символични и научни правила". След закуска с чай целия ден пречиствах раните на набитите коне. Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците.
към текста >>
Рожанство Тая сутрин духаше силен, студен
западен
вятър.
Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти. 25.ХI.1943 год., четвъртък, с.
Рожанство Тая сутрин духаше силен, студен
западен
вятър.
Дойдоха камиони с продукти и поща от гр. Ужица. Изпратих на г-жа Цанка Екимова резюме от Учителя. Обядвах ябълки и хляб. Следобед си посвирих серенадата от Моцарт, Чайковски - канцонетата, серенада от Шуман, Легнах си в 6 ч. 26.ХI.1943 год., петък, с.
към текста >>
23.
17. Майстори и строеж на къщата
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Духаше
северозападен
вятър.
Слава и хвала на Бога! 12. септемврий 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта за 7ми км. (Време облачно, приятно. Изгрев нямаше. На връщане запръска и заваля дъжд.
Духаше
северозападен
вятър.
Целия ден валя дъжд.) Данните в скобите са за срядата, а в четвъртък беше ясно, свежо. Имахме великолепен изгрев. Небето ясно, синьо, без нито едно облаче. Учителят си дойде от Мусала. 13. септемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта В 5 ч сутринта бяхме в клас.
към текста >>
24.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
И там биват спрени от един
западен
посланик.
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
И там биват спрени от един
западен
посланик.
На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190.
към текста >>
Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и
Западен
Берлин, където бяха съюзниците.
Според изказванията на Хитлер и нацистката пропаганда по радиото славяните били тор за германските ниви и трябвало да бъдат победени и земите им - приобщени към вековния Трети Райх. Когато това съобщават на Учителя Дънов, той така се ядосал, че веднага казал: «Ще видим накрая кой на кого ще бъде тор! » Виж «Изгревът», том IV, стр. 470-472. След капитулацията на Германия на 9 май 1945 г. германската територия бе разделена между съюзниците: Франция, САЩ, Англия от една страна, и СССР от друга страна.
Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и
Западен
Берлин, където бяха съюзниците.
Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г. когато падна Берлинската стена. Така в продължение на 45 г. Източна Германия бе в територията на Съветската империя и стана тор на тази империя. 378. Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г.
към текста >>
25.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
И там биват спрени от един
западен
посланик.
На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
И там биват спрени от един
западен
посланик.
На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190.
към текста >>
Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и
Западен
Берлин, където бяха съюзниците.
Според изказванията на Хитлер и нацистката пропаганда по радиото славяните били тор за германските ниви и трябвало да бъдат победени и земите им - приобщени към вековния Трети Райх. Когато това съобщават на Учителя Дънов, той така се ядосал, че веднага казал: «Ще видим накрая кой на кого ще бъде тор! » Виж «Изгревът», том IV, стр. 470-472. След капитулацията на Германия на 9 май 1945 г. германската територия бе разделена между съюзниците: Франция, САЩ, Англия от една страна, и СССР от друга страна.
Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и
Западен
Берлин, където бяха съюзниците.
Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г. когато падна Берлинската стена. Така в продължение на 45 г. Източна Германия бе в територията на Съветската империя и стана тор на тази империя. 378. Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г.
към текста >>
26.
I. Планината - извор на сила
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
557N9 Географски Рила се разделя на четири дяла:
Северозападен
, Централен,
Югозападен
и Мусаленски.
Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове. *Вж Изгревът т. XX, с. 555-557N8, с.
557N9 Географски Рила се разделя на четири дяла:
Северозападен
, Централен,
Югозападен
и Мусаленски.
Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала. Учителят разделя Рила на 3 части: 1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за България и целия свят; 2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила.
към текста >>
27.
12. Ильо - метеоролога на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Навън имаше силна буря със
северозападен
вятър и обилен снеговалеж.
Те имаха също желание да се качат на другия ден на върха. Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем в 3 часа сутринта и да тръгнем. Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо метеоролога от върха, който имал силна бъбречна криза. Те останаха да преспят в хижата. Станах в 3 часа и събудих приятелите.
Навън имаше силна буря със
северозападен
вятър и обилен снеговалеж.
Беше наваляло повече от половин метър навсякъде. Брат Илия Узунов се отказа да тръгне с нас. Крум Въжаров каза, че не е екипиран за такова време. Тогава аз им казах, че тръгвам. Митко Костов заяви: „Къде ще ходиш сам?
към текста >>
28.
5. Последните стъпки на Учителя из планината Витоша
,
,
ТОМ 22
В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917г." /Тази пейка сега не съществува./ Учителят започна екскурзиите по планините с Витоша, с нейния Източен дял, и завърши тази дейност пак с Витоша, с нейния
Западен
дял.
След завършването на събора на 28 август 1944 г. Учителят нарежда на приятелите да слязат в село Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна:** „ 1. Мир по цялата земя. 2. България да пази пълен неутралитет. 3.Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. 4.
В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917г." /Тази пейка сега не съществува./ Учителят започна екскурзиите по планините с Витоша, с нейния Източен дял, и завърши тази дейност пак с Витоша, с нейния
Западен
дял.
Това символично показва изгрева на слънцето - създаването на школата на Изгрева и непрекъснатото посещаване на източната част на Витоша и неговия залез на запад, посещаването на Западна Витоша от Учителя и Братството преди неговото заминаване от този свят. След заминаването на Учителя братята и сестрите от село Мърчаево почти всяка година посещават местата, по които са ходили заедно с Учителя, особено вр. Острец, за който Учителя казва, че е връх на светиите. При една екскурзия до вр. Острец с Елена Симеонова седнахме да обядваме на върха.
към текста >>
29.
1. Плутон - Нептун
,
,
ТОМ 22
Прабългарите, принадлежащи към тюрско-алтаирската езикова и етническа общност, живеещи в
западен
Сибир, по долината на река Иртиш, се придвижили към източна Европа и се установили за дълго време в земите северно от Кавказ.
Това е краят на робовладелския строй. По това време започва великото преселение на народите. В 375 г. хуните, които били голям турански народ, навлезли в Европа и покорили източните готи, а западните, изплашени от тях, се придвижили на запад по средното и долно течение на река Дунав. Често хуните навлизали и в Римската империя.
Прабългарите, принадлежащи към тюрско-алтаирската езикова и етническа общност, живеещи в
западен
Сибир, по долината на река Иртиш, се придвижили към източна Европа и се установили за дълго време в земите северно от Кавказ.
Те постоянно водили борби срещу разрухата и за оцеляването им, притиснати от степните тюрско-номадски народи, Византия, Иран, Армения и славяните. Прабългарите са били бързо подвижна конница и започнали системно да нападат Византия. Тя се принудила да издигне през 513 г. дългата стена: от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море, наречена сполучливо от воинстващите българи „паметник на страхливостта". Българите били покорени и включени в силния западнотюрски хаганат.
към текста >>
30.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния
западен
свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел.
Гимназията тогава беше петокласна.18 След свършването й аз навлязох в обществения живот. С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид.
Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния
западен
свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел.
Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия. Точно по това време като най-ярка и най-увлекателна за мене се оказа тезата на социалистите. Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на солена риба. Бях си пуснал голям перчем, носех широка връзка на фльонга, шапка с широка пола, бастун.
към текста >>
31.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Този превод бил на българския
западен
диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г.
Там той отсядал в хотел "Пера", където в знак на уважение го наричали "Барон Гаврил". През време на Кримската война (1851-1854 г.)той става доставчик на френската войска. В тези години на изключителен материален успех и влияние в обществото, посятото семенце в душата му от неговата набожна баба, растяло и се развивало. Освен това, в 1851 г. в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски.
Този превод бил на българския
западен
диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г.
в гр. Смирна (Турция), претърпял шест издания с общ тираж 30,000 екземпляра. Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие. Гаврил посещавал гръцката църква, но тя не го задоволявала. Той жадувал за повече светлина във вярата си.
към текста >>
32.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней
западен
хребет.
Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива.
И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней
западен
хребет.
С напредването на 2-ра рота пор. Василев, видимо противника заемаше своето напредване. Командирът на дружината, възседнал на своя кон, веднага отиде към десния фланг на позицията и сам гласно предаваше, че нашата 2-ра рота вече обхваща десния фланг на противника, ние няма да отстъпваме ни крачка назад, а да сме готови да срещнем атаката на противника, ако той е предприел такава, или ще преминем в настъпление в контраатака... Ще очакваме и пристигането на подкрепление от към Лозенград... Умилно бе изражението на всички тия верни чада на родината ни. На места отговаряха: "Няма да отстъпим, г-н капитан, тук ще се мре, ако това е волята Божия, а на други места изслушваха дружинния командир и погледа им сам гарантираше тяхната войнишка преданост и вярност до себепожертвувание. Така се завърна дружинния към левия фланг - най-опасното място на бойното разположение на дружината - там то бе критическо... На места войниците-чичовците-момчетата казваха на дружинния си: "Г-н капитан, ние и другите офицери, сме им потребни, колко офицери сте в дружината само 5 души, и защо така се излагате на открито пред врага.
към текста >>
33.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
Литературния стил, който малко се доближава до един
западен
окултизъм, който не пасва при нас, независимо от това.
Общо ще ги направим, да. В: И хубаво е, може би ще обхванем и някои други негови неща. К: Да. Това трябва да стане. В: Той между другото е и първият, който е започнал да оформя опитностите на учениците, но тези опитности на учениците бяха предавани в един друг стил.
Литературния стил, който малко се доближава до един
западен
окултизъм, който не пасва при нас, независимо от това.
А между другото някои от тези опитности, които той ги е изнасял, ги пък няма на друго место, защото са ги записвали приятели,които впоследствие са си заминали. За Влад Пашов така. И до коя година продължиха тези неща? К: Ами той, това нещо, не мога сега годините, в сказките е отразено, ама туй беше две или три години разстояние, след туй той вече не идваше, или да дойдеше, идваше за малко и почти даже не е идвал. Не е идвал.
към текста >>
34.
3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Днес има силен
западен
вятър - това е италианска политика, Германия и Австрия искат войната, но Провидението упорствува, не ги слуша. 11.
Далечната борба ще бъде между бялата и жълтата раса. 9. Христос е душата на бялата раса. Той е Духът. Бялата раса е главата, жълтата - дробовете, черната - корема. Останалите други са по- долните части. 10.
Днес има силен
западен
вятър - това е италианска политика, Германия и Австрия искат войната, но Провидението упорствува, не ги слуша. 11.
Германия със своите цепелини и бомби събужда Англия и те сега готвят две милионна армия. 12. Армения при ликвидацията на войната ще получи своето. В Европа, Балканския полуостров съответствува на Ханаан. Русия по закона на отражението съответствува на Египет. Египет е на юг от Ханаан.
към текста >>
35.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия
западен
свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес.
Прахът на миналото беше паднал и думата сияеше в първоначалния си блясък и пълнота, изтръгната от душата и сърцето на певеца, дал пълен израз на отношението към Великата Първопричина, към Своя Бог. Алилуйя беше и хваление, и молитва и песен. В нея бе отлято съдържанието на сърцето, което жадуваше да влезе в пряк контакт с Бога, за да му отдаде своята смирена чистота, обич и всеотдайност. Псалмите са написани преди повече от три хиляди години. Всред всичката тъма на времето, когато езичеството напираше и тегнеше отвсякъде, отравяйки атмосферата и душите, мъже като Давида горяха от вътрешен огън и с устрем летяха към една съкровена и велика цел - да преумножат и съхранят духовните съкровища, да остават дълбоки следи на своите въжделения и на новите идеи, които ги вълнуваха.
Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия
западен
свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес.
Думите бяха живи и криеха сила. Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък. Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени.
към текста >>
36.
8.3. Учителят Дънов и българите от 1944-1989 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
се издига Берлинската стена, за да отдели Източен Берлин от
Западен
Берлин.
На 29 февруари 1953 г. в Анкара се създава Балкански пакт между Турция, Гърция и Югославия, насочен срещу България. През 1955 г. на 14 май във Варшава е сключен Варшавски пакт за отбрана на социалистическите страни. 8.3.6. На 13 август 1961 г.
се издига Берлинската стена, за да отдели Източен Берлин от
Западен
Берлин.
На 9 ноември 1989 г. пада политическата Берлинска стена в Източна Германия, и тя се присъединява към Западна Германия. А преди това, на 10 октомври 1989 г. Тодор Живков е в Берлин по случай 40 години на ГДР, на което присъствуват всички държавни глави от социалистическите страни. Българският посланик в Берлин Петър Междуречки му разказва положението, на което Тодор Живков казва: „Всичко е свършено!
към текста >>
37.
29. Къщата близнак и съжителството на две идеологии
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Стаята на Дънсв имаше един прозорец към улицата -
западен
и един към двора - южен.
12, снимките на ул. „Опълченска”, № 2-3.] По-малката част, но обърната на юг постройка беше на брат Гумнеров, а по-голямата част с лице на север, като че махаше поздравително към СССР. В нея живееше легендарният впоследствие герой на Лайпцигския процес Георги Димитров. Общата стена между двете постройки, беше и обща стена между стаите на Дънов и Димитров. Стаята на Димитров имаше два прозореца към улицата - западни, и един към двора - северен.
Стаята на Дънсв имаше един прозорец към улицата -
западен
и един към двора - южен.
Къщичката беше като скрита картинка - гатанка! Когато я погледне едно опитно око, зад което има едно широкообхващащо съзнание с голяма светлина, вижда я като театрална сцена, приготвена от най-великия майстор, режисьор и художник - живота. В нея щеше да се играе една от безбройните и вечни драми -борбата между доброто и злото, между светлината и тъмнината!... Дънов и Димитров. Тук няма нищо излишно - всичко говори ясно, точно, определено, верно - така както говори самият живот - без грим и маска.
към текста >>
38.
1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
1872 г.),
западен
възпитаник, внук на Руско Миркович и син на споменатия вече, заслужил през духовното ни възраждане обществен деец Ст.
В списанието „Живот” участвуваха мнозина млади сливенски сили, между които и студентите по френска литература в Париж Ив. Стойнов и х. Николов (днес покоен и погребан в Париж). Редакторът му Стеф. Гидиков (р.
1872 г.),
западен
възпитаник, внук на Руско Миркович и син на споменатия вече, заслужил през духовното ни възраждане обществен деец Ст.
Гидиков, днес е обещающа сила из полето на социал-економическите ни и политически въпроси. Опитал се отначало в поезията с редица стихотворения из разни списания и отделни брошури под псевдоним Венко, но скоро наваксва излятата си в сантиментална насока енергия с тая на положителните си жизнени мисли и начинания. Сътрудничил е на най-сериозните ни списания и вестници, а недавно е участвувал с един внушителен дял по най-жизнените у нас въпроси в списанието .Демократически преглед.” Като образован и безкористен гражданин на Сливен, тук не е минавало нито едно обществено движение, в което той да не е бил един от първите двигатели. При това, той се брои между най-първите пионери на кооперативното дело у нас. (Сп. „Народно Стопанство”, бр.
към текста >>
39.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Туй последното имаше двойно значение: то заплашваше гърците да се принудят да отстъпят на нашите искания, от една страна; то привързваше към нас симпатиите на целия
западен
свят, като го лъжеше с изпълнението на едно историческо събитие, което ги радваше - от друга.
С една дума, въпроса взе официален характер пред турското правителство. Пред това последнето се явяваха за разрешение нашите черковни домогвания и претенциите на патриаршиата, водеха се препирни и прего-вори, назначаваха се комисии с разни точки за спогодба от едната и другата страна, но нищо не излизаше, защото турското правителство не се решаваше на нищо. Додето работите стояха в това неизвестно положение Д. Цанков, под покровителството на французите, свободно си издигаше гласа и силно развиваше въпроса против патриаршиата за грабнатите ни черковни правдини. Той явно й викаше, че ако не ни възстанови присвоените от нея правдини, българите ще се съединят с папата.
Туй последното имаше двойно значение: то заплашваше гърците да се принудят да отстъпят на нашите искания, от една страна; то привързваше към нас симпатиите на целия
западен
свят, като го лъжеше с изпълнението на едно историческо събитие, което ги радваше - от друга.
По тоя начин, нашиа черковен въпрос ставаше и въпрос на източната и западната дипломации, които се надпреваряха с влианието си в Турциа. Тази последнята стоеше като посредница на нашите распри с патриаршиата и не знаеше, как да реши въпроса, защото не можеше да определи, нито как й беше по-износно, нито как да угоди същевременно и на Изток и на Запад. Въпроса беше много труден и деликатен. Да задоволиш и едните и другите ще каже, да се нахраниш, и питата ти пак да остане цяла. Колкото Турциа и да искаше да разклати дадените правдини на патриаршиата, които й стояха като един трън в очите, не можеше обаче тъй лесно да се произнесе.
към текста >>
Незабавно се свикаха от всичките градища представители да пристигнат час по-скоро за да помогнат в критическото положение на черковниа въпрос, който от източен заплашваше да се обърне на
западен
.
Всички българи прекратиха всякакво сношение с гръцката патриаршиа; никой вече не се отправяше до нея ни за тескере68, ни за друго нещо. Униата стана центр на всяко българско движение по черковните работи, а още повече след като се изпратиха българските владици на заточение. Навред из Българиа тя беше завладяла умовете, така щото навред гръцките владици се изгонваха и не се припознаваха, Като се погребваше българскиа черковен въпрос с патриаршиата и възкръсваше на негово място Униата, то тая реакциа всред българите, придружена с възхищение, се очакваше като съвършено естествено нещо. Тези, които изначало тръсеха да сплашат българите и да запазят целостта на гръцката патриаршиа, се стреснаха страшно от това положение на работите, което те не очакваха никак. Самите те, за да отвърнат българите от тая насока и възвърнат вниманието им към друга страна, трябваше да постъпят по нашиа пример за да произведат противна реакциа.
Незабавно се свикаха от всичките градища представители да пристигнат час по-скоро за да помогнат в критическото положение на черковниа въпрос, който от източен заплашваше да се обърне на
западен
.
Въпроса с гръцката патриаршиа, който беше издъхнал, начна да се съживява. Щом представителите из Българиа пристигнаха, даде се прошение на Портата за подновението му, което и се прие за разглеждане: умрялото възкръсна. При всичко туй Униата следваше да напредва и в нея Българина имаше повече доверие, отколкото в събуденото старо движение. Тъй като от много места искаха да се присъединят към Униата и да им се ръкоположат попове, оказваше се належаща нужда да се сдобият униатите с владика. Тези от гръцките униатски владици, които искаха да ни помогнат в туй отношение, не бяха приети за да не компрометират наченатото дело.
към текста >>
В случай че туй заплашване се изпълнеше, то щеше съвършено да побърка на политико-дипломатическия ход на нашите работи: източниа въпрос ставаше почти
западен
- нещо не твърде в полза за славяните изобщо.
Като е тъй, ще каже някой, защо беше нужно да се въздига и провъзгласява Униата? - Всяко зло за добро, казва пословицата. Без Униата никога нямаше да се достигне това добро следствие, което гонеха и желаеха някои да достигнат, а именно спечелванието на черковни правдини от патриаршиата и турското правителство. Българина дойде в съзнание за своите права чрез в. „Българиа”, който начна да разкрива и доказва тяхното историческо основание и да заплашва патриаршиата, че ако не ни отстъпи до нейде самостоятелни черковни правдини, ще се съединим с папата.
В случай че туй заплашване се изпълнеше, то щеше съвършено да побърка на политико-дипломатическия ход на нашите работи: източниа въпрос ставаше почти
западен
- нещо не твърде в полза за славяните изобщо.
Ако Българина подигна тоя деликатен въпрос, то беше от голямо принуждение и от необходимост: за да се отърве от гръцкиа ярем нямаше друго средство. Владиците българи се заточиха, дано българите се принудят да се помирят и съединят с патриаршиата; но пътя на Униата като беше вече проправен, те се отправиха повече към нея, отколкото към патриаршиата. Какъвто и да беше дядо Йосиф, като се завърна от Рим, много от българите, както и сам Т. Икономов го казва, се отнесоха към него и просеха съединението. Вместо Униата да отслабнее, тя се усилваше и всичката надежда на Българина оставаше в нея.
към текста >>
40.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „
западен
дух”.
В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда. Препоръчва също да се спечелят Ал. Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр.
Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „
западен
дух”.
Той подозира като западняк Никола Тъпчилещов.201 В същото време Хр. Георгиев обвинява руските представители в нетактичност, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски. В едно писмо до Ст. Тошкович от 1857 г. той отбелязва, че „Мецеславът” е „продадено тяло”, „оръдие на йезуитското училище на Бебек”, че се управлява от мисионера Боре.
към текста >>
41.
4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.
,
,
ТОМ 35
Като последен
западен
град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район.
Султанските жени (пример султанката Хасеки), разпасани в нравите си гъркини, любимки на владици и паши, са били в състояние да издигнат дори до патриаршески трон някой пашов лакей. Може всеки да си представи каква политика ще преследва патриаршията и кой се крие зад Вселенския патриарх в такъв случай. Политическите условия в началото на XV столетие спомогнали най-много на патриаршията да издействува от султана да й признае върховната духовна власт над всички православни народи в османската империя, та по този начин да се премахне всяка надежда у българите за възстановление на българската църква, след заточаването на патриарх Ефтимий. Султанът, Мохамед II, спомогнал за това със своята държавна политика на централизация, особено след падането на Византия под турците... „Планове на султана и скрити надежди на патриарха съвпадат по линията на автократски претенции за изравняване на народностите под знака на държавна и църковна власт...” Патриаршията станала тъй всесилна, щото нейната власт надминала надеждите й. Под тоя духовен режим е попаднал и града Вратца.
Като последен
западен
град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район.
От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца. Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език.
към текста >>
НАГОРЕ