Търсене в текстове за 'Замък'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса.
Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа.
към текста >>

По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка.
Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос.
към текста >>

Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде".
Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат.
към текста >>

Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка.
За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.
към текста >>

2. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В холандския замък „Ерде" поканват членовете си на своя международен ежегоден конгрес.
празнувахме трета година от началото на Школата, а теософите празнуваха своята 25-годишнина. Тези сравнения не са случайни. Това са сили, които се явиха да отклонят представителите на този народ, които имаха духовна нагласа и трябваше да бъде живата аудитория на Учителя. Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток". Те ежегодно свикваха международни конгреси. В холандския замък „Ерде" поканват членовете си на своя международен ежегоден конгрес. Тази година бяха решили да обявят Кришна Мурти за родилия се Христос и за Миров Учител. В разстояние на 25 години те проповядваха, че е близко времето за явяването между хората на Мировият Учител. Да, Мировият Учител наистина бе дошъл, но Той дойде в България. Това беше нашият Учител, Който бе на Изгрева. Това нещо те не можеха да го знаят, но трябва да се зачете, че техните вътрешни духовни антени бяха доловили, че Мировият Учител трябва да слезе на земята.
към текста >>

Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък.
А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете.
към текста >>

А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко.
А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева.
към текста >>

Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса.
Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева. През цялото време Кришна Мури слушал и задавал въпроси.
към текста >>

Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва.
Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да отстоява. Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва. Ражда им се момиче. А Кришна Мурти беше кръстник на това дете. Атанас се върна в България с жена си Хилда и с дъщеричката си. Нямаше работа и аз го взех при нас да работи в мозайкаджийската бригада. И така Хилда се сближи с нас.
към текста >>

3. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът".
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата.
към текста >>

4. 5.07. Кой и как си търси белята

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят.
Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво, диваче дете. Създаде им много ядове. Детето се разболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина, на петдесет години. Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша Учителя, защото сама си търсеше белята и сама си я намери. После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят.
към текста >>

5. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

То е херметически затворен замък.
" А тя свършила университет и е назначена в едно близко село, където е учителка. Има ли нещо да съжаляваш защо не е вкъщи? Ще идеш да я видиш като учителка, тя ще те поразведе из селото. Като се върнеш дома и ти ще се понасърчиш от нейната работа. Самотията, това е здание без прозорци. То е херметически затворен замък. Понякога светлина отвътре има, но никакви прозорци няма отвън. Щом има светлинка, има някакво живо същество наоколо. В този живот има някои неща писани, които трябва да ги преминеш. Не може да ги прескочиш."
към текста >>

6. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

ТОМ 5

Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи хубостник, халосала се по него, влюбила се.
Аз знаех, че трябва да се определя от вътре към Учителя и Бога и след това отидох и изказах решението си и чаках неговото мнение. Обикновено имаше приятели, които постъпваха по съвсем друг начин, те криеха от него и му съобщаваха съвсем неверни неща. Тогава Учителят ги изслушваше, много добре знаеше как седят нещата, защото виждаше и знаеше цялата истина по случая, но той беше Дух на Истината и ги оставяше свободни, за да си направят опитите човешки. А човек пред лицето на Бога трябва да бъде открит и от вътре и от вън. Спомням си как една сестра беше си взела куфарите и тръгнала след Михаил Иванов, онзи хубавец и беше се запрашила след него в Русе. Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи хубостник, халосала се по него, влюбила се. Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>

Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него.
Обикновено имаше приятели, които постъпваха по съвсем друг начин, те криеха от него и му съобщаваха съвсем неверни неща. Тогава Учителят ги изслушваше, много добре знаеше как седят нещата, защото виждаше и знаеше цялата истина по случая, но той беше Дух на Истината и ги оставяше свободни, за да си направят опитите човешки. А човек пред лицето на Бога трябва да бъде открит и от вътре и от вън. Спомням си как една сестра беше си взела куфарите и тръгнала след Михаил Иванов, онзи хубавец и беше се запрашила след него в Русе. Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи хубостник, халосала се по него, влюбила се. Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога. Аз се обърнах към Учителя и го питах: „Но, Учителю, тя не ви ли е казала, че напуска Изгрева и че отива след Михаил в Русе?
към текста >>

7. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

ТОМ 5

Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби.
Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна.
към текста >>

8. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Омен - Холандия в имението на замъка Ерде.
за новият Христос. От България присъствуват председателя на теософското общество Софрони Ников и един от членовете му - Моис Коен. На 29.Ш.1925 г. в София е ознаменувана 25-годишнината от първата теософска сказка в България (1900 ^ 1925) с (обилейно утро и подходяща програма. Всяка година през месец август е ставала годишна среща на теософите в гр. Омен - Холандия в имението на замъка Ерде. Познавах много добре Софрони Никови, който беше водач на теософите. Последователите на Учителя много често го подпитваха за Учителя, но Той мълчеше като че беше заключен с катинар. Но веднъж Иван Грозев, който бе на конгрес в Холандия като се върна ни разказа какво е казала Ани Безант; „Колко съм загрижена за Христа, че когато дойде на земята няма къде глава да подслони и затова трябва да му се направи една къща, че като дойде да има къде да влезне и да не би като дойде да не намери никой". И започнала да събира пари. А теософите са все богати и заможни хора.
към текста >>

Омен - замъка на Ерде - Холандия.
до 1929 г. всички смятат Кришна Мурти за Миров Учител, т. е. за Христос. Но през 1929 г. Учителят изпраща теософа Атанас Димитров и Магдалена Попова с писмо до Кришна Мурти и след като той го прочита се отказва от своята титла като Миров Учител и разтуря Ордена на звездата" с подходяща реч на 3.VIII.1929 г., изнесена в гр. Омен - замъка на Ерде - Холандия. Ще цитираме един откъс от речта му: „Казвахме, че цели 18 години сте се готвили за мене. На мен ми е безразлично дали вярвате, че аз съм Мировият Учител. Това никак не е важно. Принадлежейки на организацията „Ордена на звездата" вие също сте признавали, че Кришна Мурти е Мировият Учител, частично или всецяло: всецяло, а ония, които наистина търсят и само частично за ония, които се задоволяват със своите собствени полуистини". Накрая той разтуря „Ордена на звездата" пред присъстващите над 5000 членове, дошли от цял свят като се отказва от мисията на Миров Учител.
към текста >>

Лично аз замъкнах д-р Станчев с жена му горе при Учителя заедно с детето му, за да им каже нещо за детето, което е било увредено.
На следващия ден Учителят каза следното: „Когато се ражда един слаб дух, ръководителят на неговата карма го поставя при богати родители. Но силният дух го поставят в бедно семейство, за да може да издържи. Тези, които са родени при добри условия и богати родители са забравените деца на Бога". И така теософите нямат знания за живота. А в Школата какви ли не примери имахме. Лично аз замъкнах д-р Станчев с жена му горе при Учителя заедно с детето му, за да им каже нещо за детето, което е било увредено. Учителят ги прие, но нищо не каза. Мълча няколко минути, всички стояхме около Него, а Той бе строг и дума не обели. Имаше защо. После аз се позаинтересувах и той доктора ми разказа каква е причината, че Учителят не е проговорил нищо. Ето ви един кармичен случай.
към текста >>

9. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него.
А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко. После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие. На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател. А той се отклони от своето предназначение и накрая се самоуби. А според окултната наука самоубийството се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство.
към текста >>

10. 59. ДИНЯ И СЕМКИ

ТОМ 8

Замъкнах я криво-ляво до Изгрева.
Тръгвам за града и си мисля. Я виж как Учителя ме подценява и то толкова много, че ми е дал най-лесната задача, най-приятната и най-простата. Слизам надолу към града и си подсвирквам весело. Долу на пазара избрах динята, сложих я в торбата и обратно. На връщане свирнята ми секна, разбрах че не бях си премерила силите, защото бях купила една голяма и тежка диня, която трудно се носеше нагоре по стръмнината. Замъкнах я криво-ляво до Изгрева. Ами сега, да почвам със задачата. А там е казано, че трябва да се изяде. Казах си: „Тука няма вече да я нося по нагорнище. Сядам и започвам да ям. Тука е вече лесното".
към текста >>

11. 61. РАЖДАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

Новият човек живее в замък.
Тетрадки и моливи са у него. Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"? Къде остана кварталът "Изгрев"? Малките къщички се превърнаха в прекрасни замъци, в които живеят нови хора. Новият човек живее в замък. Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата. Това е новия човек, за който е казано: Всичко за човека. За новия човек.
към текста >>

Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата.
Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"? Къде остана кварталът "Изгрев"? Малките къщички се превърнаха в прекрасни замъци, в които живеят нови хора. Новият човек живее в замък. Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата. Това е новия човек, за който е казано: Всичко за човека. За новия човек.
към текста >>

12. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

На гърба си носих тежко бреме, намерих се като пред замък.
9.02.1983 г. Реквием (На сестра Паша) В тежки дни на страдания намерих духовната си майка. В страхотни бури и терзания аз тичах като по пързалка. Беше тъмно, лошо време. Аз спъвах се от всеки камък. На гърба си носих тежко бреме, намерих се като пред замък. Светлина обична ме огря изведнъж. Къде съм аз, що е тук? Огряна от лъчите като дъжд и спрях аз в пътя си до тук. Пред мен застана млада жена с въпрос към мене, що желая? Моля за помощ ръка една, полиция, къде да ида, не зная. Ела.
към текста >>

13. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето.
Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето. Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос.
към текста >>

14. 85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

Николай Дойнов

ТОМ 15

За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде.
теософското общество е в най- голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джинараджаса, по ясновидски път, установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, който се очакваше, съгласно старият и новият Завет. Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на обществото го лансираха, като новият Миров Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране, като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде. Разбира се такова едно голямо събитие на духовните среди от всемирен мащаб без Магдалина не може и тя решава да отиде там. Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик. И, че вярно е, че сега има Миров Учител, но Той е в България. Също той му подчертал, че да си присвои човек такова звание, като Миров Учител, е голяма отговорност свързано с тежка карма. Трябва да се приеме, че има нещо вярно, Лулчев да е писал такива писма и да ги е пратил до Кришна Мурти, защото, когато в навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, която е имало около него, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където Кришна Мурти се е разхождал.
към текста >>

Трябва да се приеме, че има нещо вярно, Лулчев да е писал такива писма и да ги е пратил до Кришна Мурти, защото, когато в навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, която е имало около него, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където Кришна Мурти се е разхождал.
За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде. Разбира се такова едно голямо събитие на духовните среди от всемирен мащаб без Магдалина не може и тя решава да отиде там. Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик. И, че вярно е, че сега има Миров Учител, но Той е в България. Също той му подчертал, че да си присвои човек такова звание, като Миров Учител, е голяма отговорност свързано с тежка карма. Трябва да се приеме, че има нещо вярно, Лулчев да е писал такива писма и да ги е пратил до Кришна Мурти, защото, когато в навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, която е имало около него, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където Кришна Мурти се е разхождал. Като я видял, започнал да се отдръпва, а тя го настигнала и му казала на безупречен английски език: „А, ха, ти бягаш от жените, не си като нашият Учител". Като чул, че става въпрос за Учител, той се спира и се започва от нейна страна обяснения за нашия Учител Петър Дънов и за неговото учение. Той слушал с внимание, явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подарила портрета на Учителя. Цялата тази сцена с явяването изневиделица на тази жена, онова, което тя му е казала, портрета, който му е дала и навярно, ако е имало такива писма, нещо, което трябва да се приеме, в които Лулчев е казал нещо повече за Учителя и неговото дело, което е съвпадало с казаното от Магдалина, явно е подействувало на младият индус, който е сметнал всичко това като Божия намеса.
към текста >>

15. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

ТОМ 15

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е.
към текста >>

Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е.
към текста >>

И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е.
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
към текста >>

в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението.
към текста >>

в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа.
Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителствуват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителствуват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х.
към текста >>

16. 13. Посещение на 30.1.1927 г. на Мика (Мария Тодорова) от Елена Хаджи Григорова

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

На едно се място Само спрях И силно погледа си взрях: Вълшебен замък Там съзрях, Всред цветя И всред гори В сияйна светлина пламти.
13. Посещение на 30.1.1927 г. на Мика (Мария Тодорова) от Елена Хаджи Григорова ПОСЕЩЕНИЕ НА МИКА Далече там, В небесните простори Където мир, радост И светлина царува, Где в блаженство сладко Си почиват Души силни, Чисти, мощни, Кои морето бурно Преплували И при Райските Врати се отзовали. Не зная как, Намерих се И аз при тях, Води ма от жител Там един - Светъл Ангел Херувим, Кога се златни Двери отвориха И вкупом всички Вътре отправиха., Какво е там И какво видях, Велика тайна ест. На едно се място Само спрях И силно погледа си взрях: Вълшебен замък Там съзрях, Всред цветя И всред гори В сияйна светлина пламти. Питам брата Херувим: „Кой ли там седи И можем ли Го посети? " - „Да - ми отговори. - Там е Райската Царица, Небесна хубавица, Любов се назовава И живот дарява! " 30.1.927., 9, ч. в., неделя Рекох Посещение едно да ти направя, И то в поетична форма да се излага.
към текста >>

17. 3.1. Островът на спасението

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

На него блестеше величествен, стъклен замък.
Това бях - самият аз! Едничкото, което ми остана, беше една лопата - и мощната жажда за повече живот. Нещо смътно блазнеше душата ми. Някакъв неясен спомен, някакво чудно видение, озарило я в миг и потънало в страшните вълни. То беше чуден, издигащ се из тъмните кръгозори остров. На него блестеше величествен, стъклен замък. И всичко беше озарено от слънчево сияние, от тиха, мека светлина. Там ме очакваха любими хора и се молеха за мене. Мираж ли беше? Или пробудено, приказно сказание? Или беше бълнуване на обезсиления мозък?
към текста >>

18. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея.
281 ÷ 283 „Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа, Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действува непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека.
към текста >>

19. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

ТОМ 20

Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките.
към текста >>

Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък.
Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
към текста >>

За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
към текста >>

20. 12. Преображение

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)

ТОМ 20

Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна.
184-185) [Любомир Лулчев] В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт е всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, пре-въплотяване.
към текста >>

21. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Също духът Франчезо е живял в Италия, във Венеция, бил е отличен художник и много затворен, но от похвалите се увлича в охолния живот, продава замъка си и завършва е беднотия.
31.01.1998 г. София Обична сестра Величке, Обаждам ти се и пращам една книжка с извадки, в която участвам и аз. Една астрология, написана от една моя приятелка по астрология – „Какво има на оня свят”. Учителят е казал на приятелите от Веригата: баба ми и дядо ми да си вземат и четат „Безсмъртната любов”, която я имаме у нас, доста голяма. Учителят казва, че случките са действителни и тези същества са живели на Земята. Също духът Франчезо е живял в Италия, във Венеция, бил е отличен художник и много затворен, но от похвалите се увлича в охолния живот, продава замъка си и завършва е беднотия. Също „Камо грядеши” („Quo vadis” - роман от Хенрик Сенкевич) е истинска случка, в която е участвал Павел. Учителят е посочвал на приятелите развоя на душите от отрицателното към положителното и доброто, което ще завладее света. Когато дойде Любовта между хората на Земята, ще дойдат и милиони светли същества, които ще научат хората как да живеят разумно по новия начин. Тогава ще дойде и Христос, и Бог. На Земята ще се въдвори Царството Божие в миниатюр.
към текста >>

22. 10. РАЗВИТИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СВЕТА

ТОМ 22

Теософите подемат активна кампания и всяка година, през август, правят годишни срещи на членовете на ордена с Кришнамурти, които продължават по няколко дни, в околностите на град Оомен -Холандия, в имението на замъка Ерде.
Развитието на теософското движение в света В началото на века Ани Безант, основателка на теософското общество, среща едно младо светло момче, на име Кришнамурти (Алциона), родено на 25 май 1895 г. в Индия, за когото й внушават интуитивно, че той подготвя физическото си тяло, за да се всели в него Мировият Учител Христос, който ще ръководи съдбините на човечеството. Теософите, както и почти всички други окултни общества, знаят, че Христовият дух ще дойде на Земята да се изяви, усилено търсят човека, чрез когото ще се прояви, и страната, в която ще работи.* На 24 декември 1925 г. в седалището на теософското общество Адиар в Индия, в присъствието на поканени членове на ордена, провъзгласяват Кришнамурти за Учител на обществото. Теософите подемат активна кампания и всяка година, през август, правят годишни срещи на членовете на ордена с Кришнамурти, които продължават по няколко дни, в околностите на град Оомен -Холандия, в имението на замъка Ерде. Всяка година броят на съмишлениците на ордена се увеличава, достигна няколко хиляди. Кришнамурти изнася лекции и беседи и ръководи лично тези срещи. През 1929 г. теософите свикват световен събор на ордена с цел да провъзгласят Кришнамурти за миров учител, в когото се е вселил Духът на Христос. През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления.
към текста >>

На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти.
В първия набор на беседата е написано така, но Учителят след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителят, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова ,** която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителят й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристигнала в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост 4 дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не може ш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" - разказва му подробно за поведението си при Учителя и Братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и Братството, и тя охотно отговаря на всичките му въпроси.
към текста >>

В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ,*** Атанас Димитров , който поради липса на средства отива пеш за 40 дена до Холандия и пристигна пръв в замъка Ерде.
Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не може ш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" - разказва му подробно за поведението си при Учителя и Братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и Братството, и тя охотно отговаря на всичките му въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ,*** Атанас Димитров , който поради липса на средства отива пеш за 40 дена до Холандия и пристигна пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да закупува храна и го назначават за главен домакин, и организатор на конгреса . Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти. Всяка сутрин той излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти. Те провеждат много разговори, в които Атанас му говорил за Учителя и Братството в България. Так а Кришнамурти е осведомен едновременно от двама души за Учителя и неговата мисията му и след като прочита писмото, си прави съответни заключения.
към текста >>

23. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Аз предпочитам да живея в колиба, да излизам свободно, да се разхождам и радвам на слънцето, а не в замък с мазгали[4].
Животът, който сега иде, е важен, а не миналият. Миналата вода е изтекла, сега тече друга вода. Животът сега е по- хубав от стария живот; ще бъде хиляди пъти по-красив. Всеки един Божествен акт е по-силен, отколкото светлината. Може между хората да има разногласия - това е от недоимък. Аз предпочитам да живея в колиба, да излизам свободно, да се разхождам и радвам на слънцето, а не в замък с мазгали[4]. Всички трябва да излязат от тия замъци с мазгали. Изгубиш пари, изгубиш ума си. Где ти е вярата, волята? Говоря на тези, у които е събудено съзнанието. Има в нас Божествен закон, който наблюдава нашите мисли, чувства, и този закон кога заговори, няма да изгуби своето присъствие.
към текста >>

24. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546) Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени.
към текста >>

Курфюстът Фридрих организира тайното настаняване на Мартин Лютер в стария замък край Айземах - Вартбург.
той се явява пред императора, принцовете, архиепископите, министрите и секретари. Иска се от него да се откаже от книгите си. Мартин Лютер говори бавно, убедително и без страх представя своите разбирания, които е отразил в книгите си. Накрая той декларира, че Божието Слово е единствения сигурен водач в проблемите, свързани с вечното спасение на човека. Карл V подписва декрет (едикта) като поставя Мартин Лютер извън закона. Курфюстът Фридрих организира тайното настаняване на Мартин Лютер в стария замък край Айземах - Вартбург. Там той пуща дълги коси и брада и получава името рицаря Георг и започва да превежда Божието Слово. Германия, по това време, няма единен език. Лютеровият немски език чрез Божието Слово, се превръща в обединяващ език за германския народ. През 1522 г. излиза от печат Новия Завет на един добър и достъпен немски език.
към текста >>

25. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

ТОМ 24

Уилям Гладстон е внук и наследник на държавника; живее в замъка му в Харден при Честер.
Жертвувах в името на длъжността и моята плодна жертва се изплати стократно в България. Приготвената сума за разноски не стигаше до нигде- но, благодарение на новоспечелени приятели. Никого не познавах в таз страна. Сдобих приятели. Запознах се с хора знаменити - лордове и лейди, с няколко членове на парламента, обществени деятели, Гладстоновото семейство и пр. Г. Уилям Гладстон е внук и наследник на държавника; живее в замъка му в Харден при Честер. Там, в Гладстоновата библиотека прекарах повече от месец. Живеех в хотела, свързан с нея. Кога отидох да се разплащам, касиерът ми заяви, че не дължа нищо, понеже г. Хенри Гладстон му писал, че съм бил негов гост. Аз бях преди това познал и изпитал благородната душа на г.
към текста >>

26. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но глас, по-мощен от всеки човешки глас настоява: „Опери я, и нея опери.” - Не, почти изкрещявам и ритам пак... Замъквам коритото, големия котел, а гласът шепне, моли, моли.
Тия ризи аз ги уших, на всички по новичка риза. Нали работят безплатно, поне - ризичка. Изправям на плета и непрегъваемите потури на големия Генча. Ами тази, гнусната риза - тя лежи доле на тревата, сякаш метилява овца. Ритвам я още веднъж и почвам да прибирам пераческите си оръдия. Но глас, по-мощен от всеки човешки глас настоява: „Опери я, и нея опери.” - Не, почти изкрещявам и ритам пак... Замъквам коритото, големия котел, а гласът шепне, моли, моли. Изведнъж грабват ризата, вдигам я над главата си и викам: „Господи, моята душа не стои ли пред тебе така ранена и жална.” Силното движение в легена, спират рукналите сълзи. И слънце, трева и вода; вода и трева, и сапун, и две пъргави ръце, благословени ръце. След малко и тази риза с черните копчета, наред с другите блести, сякаш готова за нов живот. След вечеря раздавам ризите. - Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета.
към текста >>

27. 3.2.1.5. Писмо

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

Оногова с плавните грациозни движения, с благия тих поглед... Видял ли си в дълбочината на очите му, издигнал високо седефен купол, блещи замъкът на душата му; там царедворци непрестанно изливат нежна музика, насядали в разкошни цветя и благоуханни както сутрин е благоуханна помежду цъфтящи череши и ябълки... И ти жалиш за него?!
ПИСМО Защо жалиш за брата си? Ти познаваш ли го? Оногова с плавните грациозни движения, с благия тих поглед... Видял ли си в дълбочината на очите му, издигнал високо седефен купол, блещи замъкът на душата му; там царедворци непрестанно изливат нежна музика, насядали в разкошни цветя и благоуханни както сутрин е благоуханна помежду цъфтящи череши и ябълки... И ти жалиш за него?! О, безумни вие, които жалите за заминалите! Как можете да помислите, че залязващото слънце умира, че захождащата Божествено прекрасна душа погива? В неизмеримото пространство на ефира живее Той, там се излива дивната песен на нежното Му сърце, там сърцето Му, подобно птичка с обсипани с брилянти на небесна роса крилца, в които си играе усмивката на Вечния цар, трепти в песен и незахождаща радост. Помежду нежните трептения на неговия говор се дочува трептението на Бога. А когато се усмихваше седем ангела сияеха на образът му и развяваха златоцветни коси и сладко галеха със спасително благи очи.
към текста >>

28. 3.2.2.5. Великото освобождение

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък.
1, с. 21-22. Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една девица. Тя винаги имаше тъжно лице и от очите й постоянно се ронеха сълзи. Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носящи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор. Походката й стана Каинова, очите й блуждаеха. Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена. Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда.
към текста >>

29. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

По отношение света в който е потопен, колкото и гъста да е атмосферата, той е успял по други пътища да стигне до идеята за безкрайността от която земята е мъничка частичка, една малка стая с определена квадратура, като част в този огромен замък с безброй стаи.
Изисква се вътрешна светлина и съзерцателен ум, за да се проникне в същността на едно дълбоко виждане, когато става дума за реалното, вечното, което си остава винаги настояще. Светът не е това, което може да се обхване само със сетивата. Необозрим лежи този свят, необхватен за човека въоръжен с две очи, които виждат нещата едва от стотина метра и две уши, които долавят звуковете пак от едно ограничено разстояние. Ако науката не беше връчила съоръжения -зрителни и слухови с които да обхване по-голям периметър, познанията за света щяха да си останат крайно ограничени. Човекът има и друго оръжие -той има ум с който може да мисли. По отношение света в който е потопен, колкото и гъста да е атмосферата, той е успял по други пътища да стигне до идеята за безкрайността от която земята е мъничка частичка, една малка стая с определена квадратура, като част в този огромен замък с безброй стаи. Фактът, че той обитава и добре познава тази стаичка - земя, до колкото човек е успял разбира се, не значи, че други стаи не съществуват. Предстоят много неща да се откриват, тайни да се овладеят. Неизмеримо е познанието, което чака човека, неизмеримо лежи и времето с което разполага човекът, за да върви напред и учи непрестанно. В този непознат и неизмерим свят има неща, които никога не изчезват - не изчезва дори и материята, чието основно качество е преходността. Но ето, че и тя не може да се смята тленна в буквален смисъл на думата.
към текста >>

30. 128. Цар Борис III умира на 28 август 1943 г. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

От всички държави евреите ги замъкнаха, а той отмени издадената веднъж заповед за изселване на евреите.
Интересно, той ми го е пратил значи. Значи той пращал е тези неща. В.К.: Вестник „Братство”, брой 312, „По стъпките му". С.К. Аз се отнасях възторжено към него, към цар Борис III, защото смятах, че той ни запази от войната и Хитлер заради туй го е отровил. И запази и евреите в България. От всички държави евреите ги замъкнаха, а той отмени издадената веднъж заповед за изселване на евреите. Той, веднъж издадена, я отмени, в която роля е играл и Учителя, който пратил Лулчев да му каже, че трябва да отмени заповедта за депортиране на евреите в Полша. Та туй са изглежда причините, които Лулчев го изпрати самия Учител. Та тука много възторжено пише за царя. Аз, после, Лулчев като ме видя, каза: „Абе много хубаво си написал за царя, ама не отговаря на човека, не го заслужава". Тъй ми каза Лулчев, сега кое е верно.
към текста >>

31. 14.9. Борис буйства и бълнува

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това е един от онези, които влизат в него и желаят да го замъкнат, и да го изведат навън на снега - на двора, и да го ликвидират!
" И тогава това стресна Мария, и казвам: „Хайде да го вържеме." Тя се съгласи и ние вързахме ръцете и краката му, особено за през нощта, когато Мария седеше до него, и го пазеше на кревата. Аз спях в задната стая. От време на време той стане, усещаме, че става, иска да излезе навън, бунтува се, че е вързан, рита, скача, обаче, Мария скача върху него и го държи. И в този момент той искаше да се изправи, сядаше и говореше срещу Мария. Аз го гледам и казвам: „Мария, това не е Борис, който е в него. Това е един от онези, които влизат в него и желаят да го замъкнат, и да го изведат навън на снега - на двора, и да го ликвидират! " А навън е студено - сняг до колене, месец декември. Мария ме гледаше и казваше: „Господи, кого си ни изпратил за помощ?! " Просто се учудваше. Аз казвам: „Аз съм - друг няма! " И Мария тогава поглежда Борис, и се изповедва при мен, сочи го: „Аз винаги съм се борила, цял живот - 50 години срещу тези духове, които влизат в него и правят белите както за него, така и за цялото Братство.
към текста >>

32. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Виждам Ел Шадай, Присоя, Резньовете, замъкът, Мусалла.
Мисля си, дали може да бъде затворен всъщност един ученик? Хората имат власт над телото. Тежко на тези, които живеят само в телото си! От стаята в която съм, се вижда цялата Витоша. Това е голяма утеха за мен. Виждам Ел Шадай, Присоя, Резньовете, замъкът, Мусалла. Цели часове гледам любимите си места, духом ходя из тях с Учителя и с вас заедно. Нека приятелите ходят в планините да се радват на свободата, простора. Това е моята радост. Искам и Мария да ходи. Така ще се радвам напълно с тях, и моята радост ще бъде постоянна.
към текста >>

Виждам нашия замък в далечината, в долината на водопадите, чувам песента на водите, виждам как се разлиства младата горичка, и зеленината все по-високо и по-високо се изкачва в планината.
Това е техния говор. Гледам небето, Родопите, далечния Белмекен блести със снеговете си. Слънцето ни милва и топли, осветява земята. Обична моя Мария, хубава пролет ни подари Господ. Гледам с благодарност как тя настъпва към нас. Виждам нашия замък в далечината, в долината на водопадите, чувам песента на водите, виждам как се разлиства младата горичка, и зеленината все по-високо и по-високо се изкачва в планината. Ние пак седим с тебе на нашата каменна скамейка, гледаме, дишаме, мислим, обичаме. Господ е с нас. Обична моя Мария, ние сме щастливи хора! Виждам нашия замък при Махабур. Ние сме горе на терасата сред смриките.
към текста >>

Виждам нашия замък при Махабур.
Гледам с благодарност как тя настъпва към нас. Виждам нашия замък в далечината, в долината на водопадите, чувам песента на водите, виждам как се разлиства младата горичка, и зеленината все по-високо и по-високо се изкачва в планината. Ние пак седим с тебе на нашата каменна скамейка, гледаме, дишаме, мислим, обичаме. Господ е с нас. Обична моя Мария, ние сме щастливи хора! Виждам нашия замък при Махабур. Ние сме горе на терасата сред смриките. Усещам дъха им, дъха на балсам. Под нас са дълбоките води на езерото, простор и свобода! Обична моя Мария, ние сме богати хора! Спомняш ли си нашето изворче под върхът на Размишлението?
към текста >>

Тези дни бехме с тебе на нашия замък.
Това са хубавите ни часове тук, от които никой не може да ни лиши. [12 юли 1960 г. - Петровден] Обична моя Мария, Времето, което Бог ни подари беше хубаво, голямо, богато, пълно време. Считай годината равна на век. Бог е, Който държи времето в ръката Си, и пак ще ни даде нашето време. Тези дни бехме с тебе на нашия замък. Помниш ли малката полянка над скалите? Смриката покрая, дълбоките води на езерото, обширната огледална повърхност на водите, върховете наоколо и небето над тях, лазурно, дълбоко небе, което тихо ни нашепва за нашата далечна родина. Чуваш ли лекия плясък на вълните долу? Ние пак приседнахме при поточето, закусихме както ни е обичая със сурова пиперка и сиренце. Такава е традицията.
към текста >>

Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен.
Почвам да сека греди, да събарям къщи, за да пресечем огъня, да не се разпространи по-нататък. [5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени. Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен. Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя. Ех, простор, въздух, светлина, свят на Любовта прекрасен! Зная, в него всякога ще живеем с тебе. Хубаво и пълно както Бог повелява. Това е нашия свят.
към текста >>

33. 25. Единственият, достигнал реализация чрез Християнството

Милка Кралева

ТОМ 33

Събрахме се в един голям салон на потомствения замък на Ричард, където светлината струеше от всякъде, дори и от картините по стените.
Това споделих, за да знаете как Ричард, давайки ми тази книга, ме срещна с най-новата американска мисъл, разкриваща науката за душата. Ще продължа спомена за сър Ричард Глин. Мария подготви своята програма, а аз моята, и през юли 1992 ние пристигнахме в Англия, в Центъра за духовни срещи „Гонтс хауз”. През първия ден се срещнахме с участниците, заявили желание да практикуват Паневритмия с нас. Бяха около двайсетина души. Събрахме се в един голям салон на потомствения замък на Ричард, където светлината струеше от всякъде, дори и от картините по стените. Цветовете им бяха така ясни и топли! Беше светло и уютно. Столовете там бяха в кръг. Ричард започна с покана към всеки да се представи с няколко думи, и да сподели как е чул за Учителя, и какво всъщност го е привлякло тук. Един по един всеки се изказа.
към текста >>

34. 51. Цигулката на Учителя и нейното смайващо държание

Милка Кралева

ТОМ 33

Очакваше, че той ще се впечатли, и ще го направи едва ли не управител на замъка си!
Идването му в Англия бе провал за него, и източник на много разочарования за мен! Той не можеше да участва в нищо, което представя Учителя. Проявяваше разрушителна сила, и създаде големи проблеми на домакините. Концертите ми минаха добре, но държанието на Павел внесе напрежение! По негово желание поканих нашия домакин на разговор, в който Павел му показа цигулката. Очакваше, че той ще се впечатли, и ще го направи едва ли не управител на замъка си! Ричард не само не прояви интерес, но му каза: „Тази цигулка в ръцете на Милка звучи, но ако тя не свири на нея, е просто предмет! ” С две думи, Павел не постигна очаквания магически ефект, чрез цигулката! Така както през 1980 стана и с желанието на Вергилий! Цигулката на Учителя, сама по себе си е жива, и не позволява да бъде ползвана, особено за личен интерес, и от хора без добродетели! Приключих работата си в Англия, и се върнахме.
към текста >>

35. 7. Подаръци за Нова година

ТОМ 34

А те ми казаха, че живеят в апартамент, а то било цяло chateau, замък - техен, в Париж.
И карат пълна кола с подаръци. И ми напълниха леглото. Една голяма кутия, вързана с кордели. Наредиха ги така и върху възглавницата ми той тури, мъжът, една покана: „Notre jour de reception. (Нашият ден за прием)” на вечеря, покана за прием. А те ми казаха, че живеят в апартамент, а то било цяло chateau, замък - техен, в Париж. Ама аз после, като отидох, видях. А те ме викаха на прием-вечеря с официално облекло. Тогава още мадам Хедлей не беше още заминала за Лондон и аз я показах. Ама викам : „То пише „официално облекло”. Аз нямам.” - Аз ще ти дам една рокля.
към текста >>

36. 46. Китайските подаръци.

ТОМ 34

И ме замъкна.
Ако моят прибор седи празен на масата, после ме наказват.Ако аз не се обадя по телефона...” - Ама сега няма как да се обадиш по телефона. Ти ще дойдеш в Аниер. Искам да ти покажа как приготвям китайски орехи и как го ям. Аз го ям с пръчка.” - Абе, викам, остави се. - Аз ще те оправдая, ще те оправдая! И ме замъкна. И влязохме в кухнята. Тури ориза, тури чиниите, извади масло, тури го в една машинка - излязоха в чиниите розички от масло. След туй горещият ориз - тряс! - върху розичките и извади едни пръчки. Тука две пръчки и тука две и почна да хвърля оризите в устата.
към текста >>

37. 262. Снимките

ТОМ 34

Затуй, защото Учителят каза, че аз съм била в замъка Монтегю, който го изгориха и вътре богомилите изгоряха.
Л.Т.: Е да, и да се смиря, и да се върна пак към първата си чистота. В.К.: Сега, то не е случайно, че Вие учите тука пеенето, че отивате във Франция, че се връщате. Тези неща не са случайни. Л.Т.: Ето например аз можех да замина за Италия, баща ми разполагаше. Нещо ме влечеше към Париж. Затуй, защото Учителят каза, че аз съм била в замъка Монтегю, който го изгориха и вътре богомилите изгоряха. Аз съм била там по времето на богомилите. В.К.: Къде се намира този замък? В коя Франция? Къде точно? Вие ходили ли сте, случайно?
към текста >>

В.К.: Къде се намира този замък?
Тези неща не са случайни. Л.Т.: Ето например аз можех да замина за Италия, баща ми разполагаше. Нещо ме влечеше към Париж. Затуй, защото Учителят каза, че аз съм била в замъка Монтегю, който го изгориха и вътре богомилите изгоряха. Аз съм била там по времето на богомилите. В.К.: Къде се намира този замък? В коя Франция? Къде точно? Вие ходили ли сте, случайно? Л.Т.: Монтегю, Монтегю251. В.К.: Вие ходихте ли да гледате развалините на този замък?
към текста >>

В.К.: Вие ходихте ли да гледате развалините на този замък?
В.К.: Къде се намира този замък? В коя Франция? Къде точно? Вие ходили ли сте, случайно? Л.Т.: Монтегю, Монтегю251. В.К.: Вие ходихте ли да гледате развалините на този замък? Л.Т.: Не съм. Аз не знаех. В.К.: А, Учителят тук Ви каза. Л.Т.: Като се върнах ми каза. В.К.: Снимка нямате от този замък?
към текста >>

В.К.: Снимка нямате от този замък?
В.К.: Вие ходихте ли да гледате развалините на този замък? Л.Т.: Не съм. Аз не знаех. В.К.: А, Учителят тук Ви каза. Л.Т.: Като се върнах ми каза. В.К.: Снимка нямате от този замък? Къде се намира той? Л.Т.: До стените на Париж. Те имат врати, стари врати. Там са на времето посегнали върху мене. В.К: Да.
към текста >>

___________________________ 251) Замък Монтегю (Chateau de Montague), разположен на 26 км югозападно от Париж
Те искаха аз да стана приятелка интимна или на главния диригент, или на друг и да ме предават от ръце на ръце. Да стана един парцал. А Учителят ми каза: „Нито жената трябва да бъде парцал в ръцете на мъжа, нито мъжът да бъде парцал в ръцете на жена.” Аз съм се стремяла към това. Той ми го каза. Винаги всичко с Него споделях, а съвсем откровено и искрено. ___________________________ 251) Замък Монтегю (Chateau de Montague), разположен на 26 км югозападно от Париж
към текста >>

НАГОРЕ

0.90745902061462