Търсене в текстове за 'Заможен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Борис Николов

13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него. Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава?
към текста >>

2. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Борис Николов

И така се случи, че замина там и стана богат и заможен.
Трето - да съм богат. Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира.
към текста >>

3. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Борис Николов

Брат Иван е заможен, богат селянин.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там.
към текста >>

4. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло.
Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса.
към текста >>

5. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

А чантата ми е пълна с много пари, другарят ми беше доста заможен и аз пък съм доста широко така скроена, та ми не се жали.
Аз не искам и да се разправям. А и в Подуяне имаме също голем имот и се питам сега в кой дом да вървя? В тоя или в тоя? По-добре в тоя срещу „Плиска“ дето е, по-близко, през гората. Добре, ама тоз шофьор да ви кажа ми каза една сума. А чантата ми е пълна с много пари, другарят ми беше доста заможен и аз пък съм доста широко така скроена, та ми не се жали. Какво стана, та аз каква сума ми е поискал, за да се не съглася аз да дам тази сума, значи то е нещо било голямо. И продължава, а дъждът почва, така вали като из ведро. Нали на филмове как сте гледали как се лее, лее по ония жълти павета. Тръгваме вече ние пеша нагоре, вървим, минаваме. Аз се отказах от колата, защото той ми поиска, дето ви казвам такава голяма сума ми поиска, дето ви казвам, че имам пари и че съм по-широко съм скроена, не съм скържава така да ми е жал.
към текста >>

6. 27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете".
А тя като годеница когато идва тук в България имали са гости и влизайки в спалнята вижда просто, че две деца си играят на кревата. Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия.
към текста >>

7. 09 - 268. КОЙ Е ИЗВЪРШИЛ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Отидох при един духовен брат, който беше заможен, имаше си и магазин, да го помоля да ми даде някой метър док и американ, за да облека децата си срещу зимата, като му казах, че сега съм без работа, но щом почна работа, ще му се издължа веднага.
268. КОЙ Е ИЗВЪРШИЛ ВОЛЯТА БОЖИЯ Бях уволнен от работа преди години, поради което изпаднах в голяма материална нищета. Зимата наближаваше, а децата ми бяха оголели. Отидох при един духовен брат, който беше заможен, имаше си и магазин, да го помоля да ми даде някой метър док и американ, за да облека децата си срещу зимата, като му казах, че сега съм без работа, но щом почна работа, ще му се издължа веднага. В отговор на моята молба той ми посочи табелката на стената, където пишеше: „Кредит никому". Излязох от богатия магазин с разбито от мъка сърце, че богатият не влезе в положението ми и не ми подаде ръка за помощ. Нещо повече, дори не ми изказа малко съчувствие ,че съм с голямо семейство и при това без работа, и то срещу зима. Повървях малко по улицата, омърлушен и обезкуражен и си казвам на ума: „Бог е добър. Той няма да ме остави, както не ме е оставял и досега.
към текста >>

8. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци.
Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху гърба ми. Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само противоречието.
към текста >>

9. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н.
Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не. Младият момък ето какво увещава младата мома. Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н. И момата, и тя казва: „Така е у вас.“ И вечерта, като дойде, тя мисли, че така ще бъде. Обаче той дойде, позабъркат се работите и той казва: „Аз така мислих, но тази година се забърках, за идната година всичко ще се оправи. Имам един приятел, който ми каза, че идната година ще имаме едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм. Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.“ И така 20 години - това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам.
към текста >>

10. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то?
И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно. Какво сте спечелили? Тези принципи в добродетелта вие трябва да ги разрешите, по който и да е начин. Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител.
към текста >>

11. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност.
Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин. „Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности. Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка. Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас. Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност. Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от добруджанския край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар. И танте винаги му казваше: „Научи Милка на цигулка! " Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам. И аз искам на такова голямо да уча." - Пиано с други думи. И разбира се, успях да се наложа, аз научих да правя нокти и фризури, те ме дадоха не чираче, а ученичка в един институт, Дортаймер се казваше, на Каля Виктория, който приемаше ученички, защото обикновено чирачетата слугуваха там.
към текста >>

12. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Бащата на майка ми, на име Иван, бил заможен, занимавал се с търговия.
Селяните имаха нужда от съвети при ползуване кредит от касата, да бъдат редовни при изплащане задълженията си и т.н. По-долу допълнително ще обрисувам неговият характер, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе. Следва да опиша това, което знам за произхода на майка ми Руска Иванова, запознаването й с баща ми и нашето явяване като деца в семейството. Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика. Селото е в гръцка територия, близко до границата с Турция. Бащата на майка ми, на име Иван, бил заможен, занимавал се с търговия. Пътувал е във връзка с работата си до Димотика и Одрин. Разбира се, при тия пътувания е носил със себе си пари, нужни за търговията му. При едно такова пътуване, трябвало е да мине с лодка река Марица. Лодкарите, които го превозвали, намислили да го убият, да му вземат парите и да го хвърлят в реката. Не успели в това, благодарение, че той се съпротивил и успял да се спаси.
към текста >>

13. 59. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА НА БАЛТОВА И ДУХОВЕТЕ

Той беше родом от Пловдив и баща му беше много заможен.
Дадоха втори път и трети път. Учителят се поразсърди на тия, които прислужваха, и каза: „Дайте хляб тука, много хляб! " Аз ям хляб, а те дават тънки филийки, да хвъркат, така. Дойде и Николина Балтова тогава. А пък мъжът й, Балтов, беше, на когото се отчитат на цяла България железопътните гари. Той беше родом от Пловдив и баща му беше много заможен. А Балтова каза: „Къде ще спиш нощес? " Рекох: „Аз ще отида на хотел, аз нямам познат тука." - „Не може, каза, наш брат да отива на хотел. Аз ще те заведа у дома." Там пред всичките говори така. И като се нахранихме на обед, Балтова ме поведе. Живееха на ул.
към текста >>

14. 74. ГИМНАЗИСТ

И богат, заможен човек.
Аз ще отивам да следвам, няма да използвам тези условия." - „Бабо, я дай чантата." Тя я даде и той я отвори, извади 500 лева и ми ги даде. „Ето ти 500 лева. Аз ще ти давам пари, когато можеш, ще ми ги върнеш." А пък синът му Митю е кръчмар. „Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек. Обядвахме там. „Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи. „Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово." Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев. Колю беше писар на общината. Бяха го взели войник, ходил войник и се върнал.
към текста >>

15. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Баща ви е заможен, няма какво да се плашите.
Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина. Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим.
към текста >>

16. 14. «УРЕДИ ДИ СЕ ВЪПРОСЪТ?»

Милка Периклиева

Той беше заможен, но не го познавах.
Дай разрешение на всекидневните проблеми! » И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове. Не дочаках края на звездните разговори, прибрах се и дълго не мржах да заспя. Мислех си: от кого бих могла да поискам пари? Сетих се за брат Стоименов. Той беше заможен, но не го познавах. Никога не бях говорила с него. Как тогава да му поискам пари? Поздравлявахме се като съидейници, но не бяхме си чули гласовете. Как ще повярва, че ще му ги върна?... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам.
към текста >>

17. 13. Ученикът и котката на Учителя

Глава 2. Образи и идеи

Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка!
Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка! Учителят отговаря: “Ти си възприела новото учение отчасти. Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера. Езикът на котката ние не владеем, но ето, че можем да си представим програмата на живот, която Учителят й предписва, като при това я подканва да я изпълни, ако иска да заслужи прехраната си. И защо не?...
към текста >>

18. 8. Нива, а не кутия

Глава 2. Ученикът - път и живот

До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот.
8. НИВА, А НЕ КУТИЯ Учениците в училището и студентите в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота. Със зрелостното свидетелство и с университетската диплома имат за цел да уредят живота си. Образованието е средство за препитание. Цял живот след това човек разчита на онова знание или сръчности, които е получил по време на учението си; то е капитал, който се слага в обръщение. До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот. Целите в обикновения човешки живот лежат определени -познат ни е този ред. Ученикът в една окултна школа има нещо общо с този порядък, ала целите са съвършено различни. Окултното знание не е предназначено, за да се уреди материалния живот, то не е средство за търгуване, нито с него може “да си пробива път”, казано на обикновен език. Целите са други и знанието не може да се превърне на професия, занаят. Подбудите, които карат човека да следва обикновеното светско училище са едни, тези на учениците в една окултна школа са други.
към текста >>

19. 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

Борис Николов

ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив.
2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят. Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите.
към текста >>

20. 2.51. Звънарят Никифор

Борис Николов

Беше търговец на жита, търгуваше с Египет, беше заможен.
2.51. ЗВЪНАРЯТ НИКИФОР Никифор изкара три войни без прекъсване. Накрая се уволни. Докато беше още в окопите, имаше много време да направи преглед на живота си, да прецени кое струва и кое не. Холерата беше отнесла близките му -остана сам. Беше търговец на жита, търгуваше с Египет, беше заможен. Като остана сам, в този ад на войната, като лежеше в окопите, той си даде обет - ако остане жив, да посвети живота си на Бога. Като облече непривичните цивилни дрехи, и се изправи под небето, спомни си обета, който беше дал. Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздели на женския манастир и на манастиря, където отиде и стана калугер. Никифор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас. Гласът му беше като водопад.
към текста >>

21. 2.52. Самодивските поляни

Борис Николов

Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството.
Първото нещо на което се натъкна бяха две рунтави опашки, които се подаваха от земята. Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе.
към текста >>

22. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

Разчитащ на наследството си и на обещаната подръжка на брата си Русчо, който вече бил заможен търговец, младият Миркович прекарал седем месеца в извънредно парично притеснение, поради забавянето на една парична пратка чрез фирмата Александър Екзарх в Цариград.
Особено влияние упражнил над него калугеринът Рене, човек с голяма култура, с благи обноски, с широки познания и отличен възпитател. Той бил със спиритически убеждения и от тук почва заинтересоваността на Георги към тия проучвания. През 1851 г. той заминава за Монпелие, Франция и постъпва в медицинския факултет. Единствен другар българин му е пак Вичо Панов. Разчитащ на наследството си и на обещаната подръжка на брата си Русчо, който вече бил заможен търговец, младият Миркович прекарал седем месеца в извънредно парично притеснение, поради забавянето на една парична пратка чрез фирмата Александър Екзарх в Цариград. В това време случайно на един панаир в Монпелие той присъствува на сеансите на един магнетизатор с една сомнамбулка44, която с ясновидството си откривала разни тайни на минувачите. Крайно заинтересуван, той отива в къщата на сомнамбулката, за да я разпитва как са близките му в Сливен, защо не му пишат и пращат пари и др. т. Тя му казала, че скоро ще получи писмо и известие, но че парите - ще му се броят по-късно. И действително след няколко дни получил писмо от брата си и парично известие, но поради формални пречки парите му били изплатени по-късно. Туй сполучливо ясновидство му направило силно впечатление и е способствувало да се заинтересува още по-силно в окултните явления.
към текста >>

23. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

Благодарение на тези си качества и на своята пословична честност и благородство в характера, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки.
Дядо Русчо и брат му д-р Георги Вълков Миркович46 са били синове на средна ръка родители, преселници, както много други сливенци от близки разрушени села. Потеклото им мисля е част от с. Раково (Котленско), част от с. Ченгене-сарай, разрушено, близо до с. Стралджа. Дядо ми е бил слабо и хилаво момче, сухо и постоянно болнаво, но надарено с рядка упоритост, пъргавина, работливост. Благодарение на тези си качества и на своята пословична честност и благородство в характера, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки. Той достигна до положението на обичан и уважаван от турците и от цялото българско население чорбаджия. Рядкост е беден работник да успее да се домогне в турско време, само с честен труд и без никакви тъмни усаци на турци и чорбаджии, до положението на млад, нов чорбаджия. Той е затъмнил старите чорбаджии и се е ползвал между турците със значението на солиден съветник и благороден човек, Турците са му поверявали пари, имоти и скъпоценности. Забележително е, че същия тоя уважаван от турците човек е бил добър патриот и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери. Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми.
към текста >>

24. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

Монпелие, издържан от брат си, заможен търговец.
и остава много доволен от обучението. Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на живота си. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в гр. Монпелие, издържан от брат си, заможен търговец. Като студент е бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал за положени усилия при лекуване на холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитава докторската си теза и получава докторат. Тук се запознава с феномена ясновидство, изпитал лично лишения и глад поради неполучена парична вноска за издръжка от брат му, като му се предсказва, че вноската е забавена поради написания погрешно адрес, което се оказва съвсем точно и накрая изневиделица получава записа с парите, факт, който до края на дните си го е подтиквал да изучава тези неща, отбелязани подробно в неговите впоследствие списания: „Нова светлина” и „Виделина”. Френската култура и просвещение за него е идеал в неговата дейност.
към текста >>

0.90747809410095