НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
167
резултата в
83
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И че могат да ме опукат като
заек
.
Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите. А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници.
И че могат да ме опукат като
заек
.
Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам.
към текста >>
Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян
заек
.
А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал.
Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян
заек
.
След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000?
към текста >>
2.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един
заек
ще те настигнат.
Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят. Като се разоре нивата двамата от двете страни ще се срещнат. Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов. Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри.
Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един
заек
ще те настигнат.
Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши. Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".
към текста >>
3.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Ти си като онзи
заек
, на когото костенурката предложила да се надпреварят.
Отново съм пред Учителя на разговор. „Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха.
Ти си като онзи
заек
, на когото костенурката предложила да се надпреварят.
Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд.
към текста >>
Той се изсмял
заекът
и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен?
„Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят.
Той се изсмял
заекът
и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен?
" Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят?
към текста >>
4.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Заекът
такава му е съдбата, всички го гонят, за да го убият.
Ако ти е дал десет грама ексик ще си кажеш: „Язък, не ми е приятел". А ако ти даде десет грама повече, ще се зарадваш, ще кажеш: „Приятел ми е". Трябва да учим сега да учите. Някой пък човек има нужда от насърчение. Човек трябва да се яви спокойно на изпит, защото страхът парализира мисълта.
Заекът
такава му е съдбата, всички го гонят, за да го убият.
А човек може да си мине спокойно през някое место без да има опасност."
към текста >>
5.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Когато те подплашат като
заека
тогава ти почваш да разбираш и бягаш.
Животното чувствува, че главата му не е в земята, затова е по-свободно и може да се движи. А растението седи неподвижно в земята, защото с главата си е заровено в нея. Ангелско е желанието, когато можеш да го задоволиш по какъвто и да е начин. Когато желанието е чисто, то е Божествено. Ангелското е абсолютно свободно: да знае човек как да работи.
Когато те подплашат като
заека
тогава ти почваш да разбираш и бягаш.
Ти тръгваш на някъде. Творческите енергии трябва да се трансформират в мисъл, в чувство и тогава те дават живота. Трябва да има едно непрекъснато движение в кръг. И най-безобразната форма, незавидна форма се освещава от съдържанието в нея. Любовта не може да забрави.
към текста >>
6.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
Един
заек
в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива
заека
.
На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине. На земята всички страдат. Не само човека, но и животните, и растенията.
Един
заек
в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива
заека
.
После всички зайци го оплакват обаче ловеца го взима, занася го у дома и го туря в тенджерата. Така е и с хората. Онези, които не могат да преминат през страданията, те умират. После приятелите му го оплакват. Човек трябва да прегърне кръста си и да го носи.
към текста >>
7.
18. ЗАЕКВАНЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
18.
ЗАЕКВАНЕТО
Живеех с майка ми на село, а татко ми на Изгрева.
18.
ЗАЕКВАНЕТО
Живеех с майка ми на село, а татко ми на Изгрева.
Ходеше с каручката да работи. Малка съм била, не съм ходела може би на училище. Един ден се събрахме с децата. Аз им бях гургорбашийката. Аз ги водех и накъдето им кажа нататък вървим.
към текста >>
Едно
заекване
, аз съм се уплашила междувременно.
" „Да, четох я", излъгах я аз. „Ами защо си с вълнени чорапи посред лято? " „Ами, то мина, мина." „Я да видя? " „Ама аз съм вече оздравяла. Баба бързо ме лекува." Хубаво, но ми остана един дефект.
Едно
заекване
, аз съм се уплашила междувременно.
Едно заекване и като заеквам, аз не мога да говоря. И тогава майка ми пише на татко, който е на Изгрева и той отива при Учителя и Му казва: „Учителю, така и така, дъщеря ми не може да приказва". Учителят казал: „Нека не се тревожи другарката ти, но да остави детето бавно да приказва, полекичка, да не бърза. Все да го спира и да не бърза. И така бавно да изговаря думите, съвсем бавно.
към текста >>
Едно
заекване
и като
заеквам
, аз не мога да говоря.
„Ами защо си с вълнени чорапи посред лято? " „Ами, то мина, мина." „Я да видя? " „Ама аз съм вече оздравяла. Баба бързо ме лекува." Хубаво, но ми остана един дефект. Едно заекване, аз съм се уплашила междувременно.
Едно
заекване
и като
заеквам
, аз не мога да говоря.
И тогава майка ми пише на татко, който е на Изгрева и той отива при Учителя и Му казва: „Учителю, така и така, дъщеря ми не може да приказва". Учителят казал: „Нека не се тревожи другарката ти, но да остави детето бавно да приказва, полекичка, да не бърза. Все да го спира и да не бърза. И така бавно да изговаря думите, съвсем бавно. То ще му мине, полека, лека, бавно, така сричка по сричка.
към текста >>
8.
10. КОЙ ЩЕ НОСИ КАРМАТА?
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Спираше се за момент някъде, друг път
заекваше
.
Беше по времето, когато ни взеха литературата, разпръснаха Изгрева, събориха салона и какво ли още не стана. Тогава имахме още салон в града. Беше неделя. Брат Велко Петрушев - ръководителят, застана на катедрата, постоя малко и започна да чете. Но четенето му не беше хубаво.
Спираше се за момент някъде, друг път
заекваше
.
Разбрах, че става нещо с него, защото той имаше хубава дикция и тембърът му беше мек и звучен. И все пак, лекцията, т. е. беседата свърши и ние се разотидохме. Всеки тръгна по посока за своя дом. Ние тръгнахме заедно и аз го запитах, какво му е, че днес не чете добре, забеляза се от всички.
към текста >>
9.
5. Борбите и методите за разрешаването им
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях
заека
.
Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се".
Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях
заека
.
Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството.
към текста >>
10.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "
Заека
и костенурката".
Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят.
И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "
Заека
и костенурката".
Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си".
към текста >>
11.
59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Неговите ученици го попитали защо направи така: Той отговорил: „Преди 400 прераждания аз бях един брамин и като се молих бях изгладнял, и нямах сила да продължа молитвата си, а този беден човек тогава беше един
заек
, който се хвърли в огъня и се опече, аз го изядох и си свърших молитвата, и сега му се отплащам за неговата голяма услуга".
Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога. Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят. Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен.
Неговите ученици го попитали защо направи така: Той отговорил: „Преди 400 прераждания аз бях един брамин и като се молих бях изгладнял, и нямах сила да продължа молитвата си, а този беден човек тогава беше един
заек
, който се хвърли в огъня и се опече, аз го изядох и си свърших молитвата, и сега му се отплащам за неговата голяма услуга".
И вие, ако не може да се хвърлите в този свещен огън за да ви изядат другите не може да се повдигнете. Едни високопоставени хора са отишли на планината на екскурзия, те били млади хора. Станало в планината голяма снежна буря, на всички измръзнали ръцете и лицето, имали всички провизиий и дрехи. Там имало много дърва, но нямало кибрит. Те се скрили в един спасителен дом.
към текста >>
Ако беше направил като този
заек
, да се хвърлиш в огъня, да си свърши Буда молитвата, тогава Бог щеше да ти даде почтено място.
И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света. Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление.
Ако беше направил като този
заек
, да се хвърлиш в огъня, да си свърши Буда молитвата, тогава Бог щеше да ти даде почтено място.
А ти си живял хиляди години за себе си. Всички добродетели и всички престъпления на хората са наши добродетели и наши престъпления. Когато видите, че някой прави престъпления, кажете си: Как да изправя тази моя погрешка? Желая да бъдат сърцата ви места на добри извори. Умовете ви да бъдат прекрасни градини с всички плодове.
към текста >>
12.
09 - 190. ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един
заек
и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като
заекът
бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне.
190. ВЪЗМЕЗДИЕ През пролетта на 1915 година г-жа Веска от село Видраре, бивша Тетевенска околия, излязла в полето да си обиколи нивите.
Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един
заек
и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като
заекът
бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне.
Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал заека, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен. От него си сготвила заешка яхния. Горкият заек, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът. След някоя година на г-жа Веска й се ражда дете. Голяма била нейната радост, че има рожба, но веднага радостта й се помрачила поради това, че детето било само с една ръка, а дясната липсвала от лакета.
към текста >>
Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал
заека
, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен.
190. ВЪЗМЕЗДИЕ През пролетта на 1915 година г-жа Веска от село Видраре, бивша Тетевенска околия, излязла в полето да си обиколи нивите. Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един заек и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като заекът бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне.
Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал
заека
, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен.
От него си сготвила заешка яхния. Горкият заек, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът. След някоя година на г-жа Веска й се ражда дете. Голяма била нейната радост, че има рожба, но веднага радостта й се помрачила поради това, че детето било само с една ръка, а дясната липсвала от лакета. Чудела се майката защо съдбата я наказва, като смятала, че никому зло не е направила.
към текста >>
Горкият
заек
, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът.
190. ВЪЗМЕЗДИЕ През пролетта на 1915 година г-жа Веска от село Видраре, бивша Тетевенска околия, излязла в полето да си обиколи нивите. Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един заек и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като заекът бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне. Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал заека, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен. От него си сготвила заешка яхния.
Горкият
заек
, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът.
След някоя година на г-жа Веска й се ражда дете. Голяма била нейната радост, че има рожба, но веднага радостта й се помрачила поради това, че детето било само с една ръка, а дясната липсвала от лакета. Чудела се майката защо съдбата я наказва, като смятала, че никому зло не е направила. Взела да мисли, че Бог е несправедлив към нея. Един ден Веска отива на гости у едни свои близки, където намерила една брошура със заглавие: „Учение за кармата".
към текста >>
Тогава тя си спомнила за изпуснатия от сокола
заек
, който тя хванала и направила яхния.
Взела да мисли, че Бог е несправедлив към нея. Един ден Веска отива на гости у едни свои близки, където намерила една брошура със заглавие: „Учение за кармата". Разгърнала я, прочела няколко страници, книжката й се видяла интересна и я поискала да я прочете; колкото четяла, по се увличала, защото там се говорело за великия закон на Справедливостта, съгласно който каквото човек направи на другите, било човек или животно, ще отговаря за постъпките си. Всяка болка, причинена на другите, ще се върне и на оня, който я е причинил. Тази мисъл я жегнала, ето защо тя веднага взела да си припомня колко злини е направила, но й се струвало, че това, което е направила, е дребно, малко и незначително.
Тогава тя си спомнила за изпуснатия от сокола
заек
, който тя хванала и направила яхния.
Като се поразговорила със своите близки, от които била взела брошурата, станало й ясно, че често децата плащат греховете на своите родители. Разбрала тя, че детето й страда заради нейния фях и престанала да роптае против това страдание, което й се дава, за да се пробуди нейното съзнание за един по-висок, по-разумен и смислен живот, при който нашето щастие не бива да се гради върху нещастието на другите живи същества. От този ден Веска се промени. Тя стана друг човек. Тя стана закрилник на животните и страдащите.
към текста >>
13.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Той,
заеквайки
, ми каза: „Лидия, Лидия, знаеш ли какво значи това?
Това продължи цяла вечер. Нищо не запомних от това, което ми говори, записано е някъде в акашовите записи. Когато се събудих, остави ми да помня само следните думи: „Учи английски език." Беше нещо грандиозно, величествено, предпазващо. Въпреки срама, който преживявах от това петно, което ми залепиха, и мислех, че вече никога няма да видя Изгрева и братята и сестрите, пресрамих се и отидох при брат Боев. Разправих му съня.
Той,
заеквайки
, ми каза: „Лидия, Лидия, знаеш ли какво значи това?
Английският език е ангелски език, това значи да се научиш да обикнеш всички." Не след много Антов го изпратили на лагер, а на мен ми намериха тази барака, където се върнах пак да живея на Изгрева и там останах да живея 10-20 години. С Бистра се сближихме. Посещаваше ме. Но Антов не след много го освободили, стана тартор. Разсипа Изгрева.
към текста >>
14.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Също върху
заека
и други животни.
Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея.
Също върху
заека
и други животни.
Всички са на страх. В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: Улегнал се е.
към текста >>
15.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 16
От тази болест
заекът
и котката като се заразят, умират за 24 часа.
Две седмици всяка сутрин припадах и сядах на земята от болка, като гледах ревящото животно и наоколо миришеше на пържени пържоли от стенещите добитъци, като ги горяха. Всеки ден се убиваха коне, които бяха болни от сибирска язва - сап. От тази опасна болест страдат само конете. Болестта е три вида: външно кожна, вътрешно белодробна и в ноздрите. Заболяваха хрущялите на ноздрите и ноздрите се пълнеха със сополи.
От тази болест
заекът
и котката като се заразят, умират за 24 часа.
Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко. Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие.
към текста >>
16.
10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО
,
,
ТОМ 16
Когато щях да отивам на преглед като новобранец на 9.IХ.1916 г, отидох на лов и убих два
заека
.
Месоядството е първият и най-големият грях на човеците." Като ми прочете този стих от Библията и ми обясни, че тази заповед е дадена от Бога, аз нямах вече възражения. Сам се огледах и видях, че съм вървял по неправилен път досега в живота си. Моят баща бе ловец, от махалата колеше свинете на съседите си, които се страхуваха да заколят за Коледа прасетата си. И аз съм подражавал на баща си. С нищо не съм бил по-долу от него.
Когато щях да отивам на преглед като новобранец на 9.IХ.1916 г, отидох на лов и убих два
заека
.
На 10.IХ сутринта се нахраних със заешка яхния и заминах на комисия в гр. Разград, където веднага ни прибраха в казармите, без да ни пуснат да си отидем по домовете. Така се разговаряхме с моя другар над гр. Скопие, при реката Вардар. Това бе на 19 август 1917 г.
към текста >>
17.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1934 г
,
ТОМ 16
Ловец гърмял на
заек
и го убил.
Те с брат ми Иван оглеждат една много дебела орехова дъска, от орехова трупа, около 2 метра дълга. Но орехът още не е разбичен, нарязан, а Иван го изправил така, както го разцепили с брадвите, така, дебела част само от средата на трупата. Оглеждат ги и си говорят, че ще го занесат да го разрежат, за да направят някакъв си сандък от него. В това време аз някак си се отстраних между каруците, но вече каруците като че са в гора, или на място, където пазар става. Чувам, че се гръмва.
Ловец гърмял на
заек
и го убил.
Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото.
към текста >>
Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад
заека
има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено.
Оглеждат ги и си говорят, че ще го занесат да го разрежат, за да направят някакъв си сандък от него. В това време аз някак си се отстраних между каруците, но вече каруците като че са в гора, или на място, където пазар става. Чувам, че се гръмва. Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен.
Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад
заека
има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено.
Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го оттамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда.
към текста >>
18.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като
заек
.
Това и децата могат да го направят. Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло. Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът.
Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като
заек
.
Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си, а за да дадеш, трябва да си богат.
към текста >>
Ако подплашите
заека
, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина".
Ако подплашите
заека
, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! " Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място.
към текста >>
19.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Питам: Какъв метод да употребим, че да направим
заека
герой?
Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече.
Питам: Какъв метод да употребим, че да направим
заека
герой?
Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения.
към текста >>
Заекът
герой не може да бъде.
Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой?
Заекът
герой не може да бъде.
Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход.
към текста >>
20.
50. Предопределението
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
50. Предопределението - Човек няма какво да се плаши - от него ще стане каквото е определено,
Заекът
герой не може да стане, Човек трябва да разчита само на онова, което носи.
50. Предопределението - Човек няма какво да се плаши - от него ще стане каквото е определено,
Заекът
герой не може да стане, Човек трябва да разчита само на онова, което носи.
Птицата да разчита на крилата си, рибата да не излиза из водата, човек да разчита на мисълта си. Дръжте се с Бога! Каквото ви дават, бъдете благодарни, бъдете и чисти! Учителят гледа саксийката на масата: - Колко време е минало, да стане този цвят! (За цъфналия цвят в саксийката.) В духовния свят вие сте лози.
към текста >>
21.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Па им мине
заек
път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас.
Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша! Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци.
Па им мине
заек
път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас.
Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка опашка, а оно — за женски мунафъклъци. От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората. Не можеше се другояче, нали дойде до дележ. Друг колай асли и нема. Нейсе, дележ, дележ, ама как да се дели така?
към текста >>
22.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (
заекване
), на гърлото и пр.
Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив.
Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (
заекване
), на гърлото и пр.
Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния (Учителят).
към текста >>
23.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Аз в света като някой
заек
треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!
И после, когато говориш за Истината, тази Истина трябва да внесе свобода вътре в тебе. Сега вие може да ми зададете въпрос: „Ние в даден случай свободни ли сме? ” За да бъде човек свободен, той трябва да се е отрекъл от всичките противоречия на любовта, от всички противоречия на невежеството и от всичките противоречия на робството. И ако аз вярвам в Бога и съм свързан с Него, ако изпълнявам Волята Божия и спазвам Неговите закони, и слушам Гласа Му всеки ден, от какво има да се боя, от кого имам да се боя? Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него.
Аз в света като някой
заек
треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!
” Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки. Някой път вие говорите за любовта. Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов.
към текста >>
24.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Не трябва да бъдете страхливи като
заек
.
Че сте марсианец, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така. Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото.
Не трябва да бъдете страхливи като
заек
.
Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс. Нали знаете онази басня, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам! ” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал.
към текста >>
Страхливо същество е
заекът
, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи.
Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така. Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото. Не трябва да бъдете страхливи като заек.
Страхливо същество е
заекът
, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи.
Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс. Нали знаете онази басня, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам! ” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел.
към текста >>
Нали знаете онази басня, която разказва как
заекьт
турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото. Не трябва да бъдете страхливи като заек. Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс.
Нали знаете онази басня, която разказва как
заекьт
турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел. Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги.
към текста >>
И досега
заекът
не се е научил да бъде смел.
Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс. Нали знаете онази басня, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам! ” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал.
И досега
заекът
не се е научил да бъде смел.
Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн.
към текста >>
Заекът
трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено.
Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс. Нали знаете онази басня, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам! ” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел.
Заекът
трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено.
Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн. Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение.
към текста >>
25.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
А сега нека ви разправя ПРИКАЗКАТА ЗА
ЗАЕКА
.
Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме себе си! Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно! Старото или новото, смъртта или животът, обичта или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря!
А сега нека ви разправя ПРИКАЗКАТА ЗА
ЗАЕКА
.
На заека не вървяло в живота. Къде шавне - все поразия! Тук го гонят, там го стрелят - просто да легне жив в гроба - не се живей! А пък тъй много му се искало и той да бъде като другите щастлив, да може и той да види бял ден и радост в живота! Чул той, че имало никаква школа, в която Велик Учител учел всички същества как да намерят здраве, живот и щастие; че там не искат нищо, за всички е свободно - стига само да учиш.
към текста >>
На
заека
не вървяло в живота.
Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно! Старото или новото, смъртта или животът, обичта или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря! А сега нека ви разправя ПРИКАЗКАТА ЗА ЗАЕКА.
На
заека
не вървяло в живота.
Къде шавне - все поразия! Тук го гонят, там го стрелят - просто да легне жив в гроба - не се живей! А пък тъй много му се искало и той да бъде като другите щастлив, да може и той да види бял ден и радост в живота! Чул той, че имало никаква школа, в която Велик Учител учел всички същества как да намерят здраве, живот и щастие; че там не искат нищо, за всички е свободно - стига само да учиш. И решил да иде.
към текста >>
Влязъл
заекът
и чул, когато Той казал: - Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота!
Чул той, че имало никаква школа, в която Велик Учител учел всички същества как да намерят здраве, живот и щастие; че там не искат нищо, за всички е свободно - стига само да учиш. И решил да иде. Отишъл той. Много и различни същества имало там - като почнеш от най-големите и светлите, та стигнеш до малките буболечки. А Учителят там сам светел като слънце.
Влязъл
заекът
и чул, когато Той казал: - Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота!
На другия ден дошъл заекът първи на школата и седнал на първо място. Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище. На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва: - И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си! На другия ден заекът отишел последен, но намерил вратите затворени.
към текста >>
На другия ден дошъл
заекът
първи на школата и седнал на първо място.
И решил да иде. Отишъл той. Много и различни същества имало там - като почнеш от най-големите и светлите, та стигнеш до малките буболечки. А Учителят там сам светел като слънце. Влязъл заекът и чул, когато Той казал: - Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота!
На другия ден дошъл
заекът
първи на школата и седнал на първо място.
Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище. На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва: - И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си! На другия ден заекът отишел последен, но намерил вратите затворени. Похлопал - излязъл някой и му се скарал защо смущава.
към текста >>
На другия ден
заекът
отишел последен, но намерил вратите затворени.
Влязъл заекът и чул, когато Той казал: - Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота! На другия ден дошъл заекът първи на школата и седнал на първо място. Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище. На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва: - И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си!
На другия ден
заекът
отишел последен, но намерил вратите затворени.
Похлопал - излязъл някой и му се скарал защо смущава. Уплашил се заекът и избягал - цял ден не се вестявал. - Чудна работа - рекъл си той, - отидох първи - лошо! Отидох последен - пак лошо! Що ли ни само лъже тоя лектор!
към текста >>
Уплашил се
заекът
и избягал - цял ден не се вестявал.
Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище. На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва: - И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си! На другия ден заекът отишел последен, но намерил вратите затворени. Похлопал - излязъл някой и му се скарал защо смущава.
Уплашил се
заекът
и избягал - цял ден не се вестявал.
- Чудна работа - рекъл си той, - отидох първи - лошо! Отидох последен - пак лошо! Що ли ни само лъже тоя лектор! Напразно го хвалят само, че уж е велик! Но нека ида поне още веднъж, та да видя какво ще ни каже.
към текста >>
- казал
заекът
.
Напразно го хвалят само, че уж е велик! Но нека ида поне още веднъж, та да видя какво ще ни каже. Ама тоя път ще отида по средата, нито първи, нито последен, та да видя какво ще стане. Той не разбрал, горкият, че страхът му е причина за всичко... Отишел той ни първи, ни последни, така, по средата - и чул Учителя да казва: - Който иска да сполучи в живота си, да остави страха настрана! - А, виж, това мъчно мога да направя!
- казал
заекът
.
И днес всички сте като него. Нещо все мъчно можете да направите. А то е тъкмо това, което трябва да направите, за да се оправи животът ви. Страхът си има свое място, но не на господар!... Който разбира, да разбере!
към текста >>
26.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко
заекващ
при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Сънят през нощта бе го ободрил. И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу треската. Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше.
Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко
заекващ
при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание!
към текста >>
27.
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ
,
,
ТОМ 20
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ Думата ми е за «доктор» Томов, писал една статия в «Зорница» под заглавие «Нещо за Антропософското движение и Дъновизма», или: с един куршум - два
заека
.
37.2. ДОКТОРСКИ ПОХВАТИ Думата ми е за «доктор» Томов, писал една статия в «Зорница» под заглавие «Нещо за Антропософското движение и Дъновизма», или: с един куршум - два
заека
.
Хитър «доктор»! Дъновистите са тук, под носа му, но понеже почетният «доктор» си е обърнал бинокъла наопаки, те са изчезнали от хоризонта му, затова той ще говори за антропософите, а вий разбирайте за дъновистите. Но понеже и за тях той нищо не знае, то ще ни цитира какво казал някой си пастор Е. Блум. Дъновизмът в случая ще мине така, по бедност - барабар Петко с мъжете - покрай антропософизма на пастир Блум. Наистина трябва да си «доктор», за да можеш да пишеш такива «аргументирани» статии, в които всички аргументи са ясно посочени.
към текста >>
28.
(33) Срещи с Учителя и с царя
,
,
ТОМ 20
Не може
заекът
да иска всички зайци да станат и мечката да иска всички мечки да станат... - Ценността на нещата седи във формата, направата, съдържанието и ценността, която съдържа - носи ли материална ценност със себе си, тя дава ценност на нещата.
Ние предвиждаме нещата. С хитруване не може. Справедливост трябва, защото и за Англия няма да бъде добре. Тя иска да отдели Италия, но ако се съединят Русия и Германия.170 Трябва да се работи за едно сближение на европейските народи. Може да се изпрати и «Льо метър парл» и «Ла ви пур ла тур» [«Ла ви пур льо Ту»] за Чембърлейн.171 Румъните и сърбите не трябва да се поддават на изкушение като по-рано, искаха да завладеят Македония - и то не е справедливо.
Не може
заекът
да иска всички зайци да станат и мечката да иска всички мечки да станат... - Ценността на нещата седи във формата, направата, съдържанието и ценността, която съдържа - носи ли материална ценност със себе си, тя дава ценност на нещата.
Русите са твърди, значи имат светлина. Европейските народи трябва да се обединят, ако искат да бъдат силни. Полша и Унгария вървят по съвета на Италия. Чехословакия имаше пакт с Франция и Русия, но я изложиха, та стана жертва.172 Англия създаде противокомунистическия блок - Германия, Италия и Япония, но ще има лош резултат. Ако бяха изпълнили 14-те точки на Уилсъна, работата нямаше да стигне дотам.173 Чехите са много материалисти.
към текста >>
29.
(41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)
,
,
ТОМ 20
Заекът
преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел.
Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво.
Заекът
преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел.
Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук! - Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза: - Е, ами нали сме сватове!
към текста >>
30.
(65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови
,
,
ТОМ 20
Най-първо
заекът
(Багрянов) ще избяга, после - Митаков440, а Божилов един милион пъти ще избяга.
- Добре де, като не можете Вие, ще турим други. - Да, с манталитета на Генчев или Луков, или Дамян Велчев, но после къде ще спрат, не се знае. - Не Ви трябва от мечка ремичка, поне засега. Работете с тия хора, само им кажете ясно да почитат народа, да го не мъчат и обират без нужда, да го не съсипват, че е грехота, и утре, ако той [се] озлоби и скочи отгоре ни, да знаем, че ние сме си криви за това... - Какво да правя? Ще се разбягат министрите.
Най-първо
заекът
(Багрянов) ще избяга, после - Митаков440, а Божилов един милион пъти ще избяга.
- Абе, като избягат, други ще турим. Хайде де, няма да останем без министри! Който остане, той ще работи съвършено. Но да скръстим ръце и да чакаме да ни изловят без гащи, е срамота и грехота. Тоя народ заслужава повече грижи за него и няма защо да дойдат работници прости да се учат на главите ни да бръснат, когато и Вие разбирате какво и как трябва да се направи!
към текста >>
31.
(66) Срещи
,
,
ТОМ 20
за бедните ученици451 , те на изпращане му дадоха
заек
и други подаръци.
По пътя приказвахме за клюките по изборите и той ми разправи как в Бургас, като бил се заинтересувал за Тополовград, гдето щеше да се избира Спас Ганев, и като видял, че му казали, че телефонът е развален, той пратил секретаря си и разбрал, че са натъкмили Спас Ганев да излезе сам кандидат, когато бяха обещали, че там няма да има правителствен кандидат. Така беше казал Недев и на мене. Разправи ми за конференциите си в разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук, в село, той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв.
за бедните ученици451 , те на изпращане му дадоха
заек
и други подаръци.
Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи - но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите. С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя.452 Багрянов ми обеща, че няма да отива в Шуменско, но на другия ден още се измъкна от София... Господ да му е на помощ! На 18.XII.1939 г. вечерта дойде Недев.
към текста >>
32.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Тоя, който може да убие
заека
, той може да вдигне ръка и върху човека.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр, 23, 16.VI.1930 г., София, стр. 1) „Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и който приеме сиромашията, ще приеме и богатството. Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея. Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите.
Тоя, който може да убие
заека
, той може да вдигне ръка и върху човека.
И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав. Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година.
към текста >>
33.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на
заек
, вол и други животни и ще учи това, което те учат.
Създаде Бог земята - това е низшият свят в човека, а небето е свързано със създаванието висшето съзнание в човека. Сега съзнанието на човека е заспало - той не знае преди къде е минал, в атмосферата има една твърд там - прозрачен кръг с 12 врати. И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята. Всяка една врата определя и особения път на човека на земята. Не е все едно през коя врата ще слезе душата на земята.
Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на
заек
, вол и други животни и ще учи това, което те учат.
И когато напускаш земята, пак трябва да знаеш през коя врата да излезеш. Ако погрешиш, пак ще теглиш. Вий мислите, че това е лесно? На един древен пророк (Елисей) му пратиха колесница от горе, за да го вземат. Един ученик може да попадне в погрешка, като мисли, че знае.
към текста >>
34.
23. МОЙСЕЙ ТРЯБВА ДА РОДИ УБИТИЯТ ОТ НЕГО ЕГИПТЯНИН
,
,
ТОМ 22
При това, той беше гъгнив,
заекваше
и считаше, че не може да говори, да предаде на фараона волята Божия.
Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение той служи за пример на човечеството. Това, което го подига в очите на хората, седеше в силата му да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт. Когато Бог му каза да отиде в Египет да освободи израилския народ от робството, в което се намираше, той се почувствува недостоен за тази мисия, понеже беше извършил престъпление.
При това, той беше гъгнив,
заекваше
и считаше, че не може да говори, да предаде на фараона волята Божия.
Бог му каза да не се безпокои за това. Брат му Арон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. Примерът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погрешки и да правите, вие трябва да ги изправяте. От всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законите в разумната природа.
към текста >>
35.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Заек
(Скорпион). 5.
Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена: 1. Мишка (Водолей). 2. Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4.
Заек
(Скорпион). 5.
Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Лъв). 8. Овца (Рак). 9. Маймуна (Близнаци). 10.
към текста >>
Дванш (
Заек
). 10.
Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6. Сомор (Мишка). 7. Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9.
Дванш (
Заек
). 10.
... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12. Вер (Кон). От вторите имена на загадъчните първобългарски изрази, съобразно установените от Й. И. Миккола първобългарски числителни имена, на мястото на десетте китайски стихии имаме: 1.
към текста >>
36.
1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението
,
,
ТОМ 24
Докато живее със страх за себе си,
заекът
ще си остане всякога
заек
.
Някой чете Евангелие и казва: Да се любим! Да живеем според Божиите закони! - Това не е нещо ново. Това всеки човек може да каже. Който живее за себе си, и той може да говори, че хората трябва да се обичат, да живеят едни за други, да си помагат, но въпреки това, той пак ще си остане в положението, в което първоначално се е намирал.
Докато живее със страх за себе си,
заекът
ще си остане всякога
заек
.
Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готов да служи на великото в света. Щом служи на великото, той може да има някакво откровение, защото се намира под влияние на "професорите на светлината". Какво се разбира под думата откровение? - Откровение, значи съобщаване с Бога.
към текста >>
37.
235. Кметът Петър Стоянов
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си
заекване
от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата.
235. Кметът Петър Стоянов Брат Петър, кметът, усилено работеше за електрифициране на Мърчаево. Той цяла зима, независимо от снежните бури и студа, ходеше в град Перник да урежда електрификацията. Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици.
Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си
заекване
от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата.
Обеща, че за 22 март ще светне. Всички бяха мобилизирани в малкото, разцъфнало като градина селце. Тъй като имаше много евакуирани ученици в селото, заех се с подготвяне на литературно- музикална програма стях. Учех ги песни и беседвах често с тях по разни въпроси. Образувах хор, с които подготвих няколко народни песни и "Летен ден" от Учителя.
към текста >>
Той малко
заекваше
, и понеже искаше да каже много неща и ъ-ъ,
заеква
така.
Учителят бе доволен от работата и каза: "Сега се подквасва тук населението. Посятото сега да се остави да никне, два пъти да не се сее." В.К.: Разкажете някои неща за кмета? Весела: Да. Той беше разговорчив, весел, приятен човек. Много предан на Учителя.
Той малко
заекваше
, и понеже искаше да каже много неща и ъ-ъ,
заеква
така.
Не може веднага да се изрази. Но той тича месеци наред до Перник, пеша ходеше през полята да устрои електрифицирането на Мърчаево. Много хубава работа и през май месец светна електричеството и Учителят нарече Мърчаево Светляево. В.К.: Така. Весела: Да.
към текста >>
38.
8.2.2.4. Кои посещават и слушат в салона?
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
Българинът, който разбира нещата, казва: „Предпочитам един
заек
в кошарата, отколкото десет в гората." Значи, единият
заек
в гората струва 50%.
Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението. А останалите 50% ще кажат: „Ще дойдем друг път." Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото." Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25%, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25%, а природата държи за вярата 50%.
Българинът, който разбира нещата, казва: „Предпочитам един
заек
в кошарата, отколкото десет в гората." Значи, единият
заек
в гората струва 50%.
Другият заек в гората струва 25%, и твоето малко постижение струва също 25%. Например, някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: Какво съм придобил с молитвата? - Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе." Примери има много. Разказва ми един познат, че като споменавал случайно за „Изгревът", всички започват да ме хулят, да ме псуват на майка.
към текста >>
Другият
заек
в гората струва 25%, и твоето малко постижение струва също 25%.
Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението. А останалите 50% ще кажат: „Ще дойдем друг път." Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото." Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25%, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25%, а природата държи за вярата 50%. Българинът, който разбира нещата, казва: „Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората." Значи, единият заек в гората струва 50%.
Другият
заек
в гората струва 25%, и твоето малко постижение струва също 25%.
Например, някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: Какво съм придобил с молитвата? - Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе." Примери има много. Разказва ми един познат, че като споменавал случайно за „Изгревът", всички започват да ме хулят, да ме псуват на майка. А същия познат разправя, че онези, които по мой адрес изпращат хули, после ги вижда, че са дошли на концерта и смирено слушат ли, слушат.
към текста >>
39.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 32
Срещи с малките братя - дивият
заек
.
Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12.
Срещи с малките братя - дивият
заек
.
– стр.836 2.13. Заякът и кучетата. – стр.837 2.14. Скалничетата. – стр.837 2.15. Катеричките. – стр.838 2.16. Муцинка.
към текста >>
40.
V. Срещи с големите и малките братя: спомени и разкази на Борис Николов: записани и написани
,
,
ТОМ 32
Срещи с малките братя - дивият
заек
.
Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12.
Срещи с малките братя - дивият
заек
.
– стр.836 2.13. Заякът и кучетата. – стр.837 2.14. Скалничетата. – стр.837 2.15. Катеричките. – стр.838 2.16. Муцинка.
към текста >>
41.
1.3. Абубекир
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Не закъсня да се покаже и
заек
.
Нямаше да видим дивите козички, ако да не бяхме чули шума на камъчетата, които събаряха като тичаха. Стадото беше голямо - 30-40 козички, имаше и малки. Радостно беше да гледаш техния грациозен бяг. Спряха се на високата планина срещу нас и почнаха да пасат, но на един камък стоеше пазач. Един от младежите се опита да ги приближи, мина от подветрената страна, сниши се по долинката да не го виждат, но пазачът го усети, издаде глас и стадото побегна.
Не закъсня да се покаже и
заек
.
Големите кадифени уши му бяха докладвали всичко. В небето кръжеше голям кръстата орел. Беше ясен, топъл, тих, слънчев ден. Абубекир тури ръка на рамото ми и каза: „По-хубаво, че не взехме пушките! Нямаше да можем тъй да им се радваме.” Върнахме се привечер.
към текста >>
42.
2.12. Срещи с малките братя - дивият заек
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
2.12. СРЕЩИ С МАЛКИТЕ БРАТЯ - ДИВИЯТ
ЗАЕК
Беше паднал дълбок пухкав сняг.
2.12. СРЕЩИ С МАЛКИТЕ БРАТЯ - ДИВИЯТ
ЗАЕК
Беше паднал дълбок пухкав сняг.
Той беше съвсем чист- не замърсен още от саждите на града. Истинска хубава зима - блядо, седефено небе, като че от лед, от студ дърветата се пукаха. Беше тихо, безветрено, студът като че беше сковал живота. Тази сутрин видях в градината заек - голям, сив, див заек. Той си погризваше нещо, но снегът беше покрил почти всичко.
към текста >>
Тази сутрин видях в градината
заек
- голям, сив, див
заек
.
2.12. СРЕЩИ С МАЛКИТЕ БРАТЯ - ДИВИЯТ ЗАЕК Беше паднал дълбок пухкав сняг. Той беше съвсем чист- не замърсен още от саждите на града. Истинска хубава зима - блядо, седефено небе, като че от лед, от студ дърветата се пукаха. Беше тихо, безветрено, студът като че беше сковал живота.
Тази сутрин видях в градината
заек
- голям, сив, див
заек
.
Той си погризваше нещо, но снегът беше покрил почти всичко. Аз излязох от къщи тихо, той ме усети, но не избяга, а повдигна предните си крачета, големите хубави уши отмерваха всичко - беше готов всеки момент да хукне. Заговорих му тихичко, спокойно, като влагах в гласа си топлота, съчувствие и избягвах резките движения. Пристъпих няколко крачки към него, като му подавах хлебец с ръка. - Дълго се колеба, ръката ми замръзна, но тихия глас постепенно надви страха му, и най-сетне той се приближи и започна да яде хлебеца направо от ръката ми.
към текста >>
От тогава дивият
заек
се засели в градината - не се плашеше от нас.
Заговорих му тихичко, спокойно, като влагах в гласа си топлота, съчувствие и избягвах резките движения. Пристъпих няколко крачки към него, като му подавах хлебец с ръка. - Дълго се колеба, ръката ми замръзна, но тихия глас постепенно надви страха му, и най-сетне той се приближи и започна да яде хлебеца направо от ръката ми. Големите плахи очи не гледаха вече тъй диво и недоверчиво. Установихме връзката - трепна приятелското чувство, доверието.
От тогава дивият
заек
се засели в градината - не се плашеше от нас.
Зад къщата имаше вършина, там си направи леговище. След време тъй свикна с нас, че като му подвиквахме, идваше. Така живя до пролетта, докато го откриха децата от махалата и го прогониха. Беше ни мъчно за нашия приятел - големите кадифени уши, разцепената устничка, тъй нежна и чувствителна, и очите - какъв поглед имаше! - Поглед на същество наплашено - унижавано, гонено.
към текста >>
43.
2.13. Заякът и кучетата
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Пред нас по голямата поляна тичаше
заек
.
2.13. ЗАЯКЪТ И КУЧЕТАТА Слязохме от планината.
Пред нас по голямата поляна тичаше
заек
.
Две кучета го гонеха с пискливо джавкане. Те бяха едри и силни и упорито го преследваха. Заекът правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха. Тогава заекът, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря. Нашият приятел се наведе и вдигна заека.
към текста >>
Заекът
правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.
2.13. ЗАЯКЪТ И КУЧЕТАТА Слязохме от планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане. Те бяха едри и силни и упорито го преследваха.
Заекът
правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.
Тогава заекът, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря. Нашият приятел се наведе и вдигна заека. В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас, сърцето му тупкаше до пукване.
към текста >>
Тогава
заекът
, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.
2.13. ЗАЯКЪТ И КУЧЕТАТА Слязохме от планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане. Те бяха едри и силни и упорито го преследваха. Заекът правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.
Тогава
заекът
, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.
Нашият приятел се наведе и вдигна заека. В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас, сърцето му тупкаше до пукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го.
към текста >>
Нашият приятел се наведе и вдигна
заека
.
Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане. Те бяха едри и силни и упорито го преследваха. Заекът правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха. Тогава заекът, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.
Нашият приятел се наведе и вдигна
заека
.
В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас, сърцето му тупкаше до пукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го. Кое накара заека да потърси помощта на човека, и кое го тласна към човек, който не яде месо?
към текста >>
Взехме
заека
с нас, сърцето му тупкаше до пукване.
Заекът правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха. Тогава заекът, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря. Нашият приятел се наведе и вдигна заека. В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме.
Взехме
заека
с нас, сърцето му тупкаше до пукване.
Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го. Кое накара заека да потърси помощта на човека, и кое го тласна към човек, който не яде месо? - Има за какво да се помисли. Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества.
към текста >>
Кое накара
заека
да потърси помощта на човека, и кое го тласна към човек, който не яде месо?
Нашият приятел се наведе и вдигна заека. В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас, сърцето му тупкаше до пукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го.
Кое накара
заека
да потърси помощта на човека, и кое го тласна към човек, който не яде месо?
- Има за какво да се помисли. Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества.
към текста >>
44.
2.63. Животните - нашите по-малки братя
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше
заек
.
А някой път, когато не казвам това, те отиват при по-горните листа. Правил съм опити, от които се вижда, как животните приемат мислите на хората: една буболечка влезе в една дупка, за да изкара един червей. Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката, и тя не ще може да излезе. Тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние и чакаше. После като видя, че няма опасност, върна се и изкара червея.
На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше
заек
.
Казах на копоя: „Престани да го гониш.” Копоя се спря, помисли си малко и след това се обърна назад и си отиде. Миналата година видях, че един сокол хвана гарга. И двете паднаха на земята, понеже се бореха. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? ” Соколът пусна гаргата и отлетя.
към текста >>
45.
Съдържание
,
,
ТОМ 33
Заекването
е спирачка, ограничение на нарушението 150.
Страшното куче е пазач на прага на колибата 145. Двата живота на двамата господаря 146. Срещата с пепелянката 147. Молбата за съвет 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев 149.
Заекването
е спирачка, ограничение на нарушението 150.
Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира 151. Красивото, богатото, даващото 152. Ангелът от Царството на Светлината 153. Монолог за заекващият Мойсей 154.
към текста >>
Монолог за
заекващият
Мойсей 154.
Заекването е спирачка, ограничение на нарушението 150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира 151. Красивото, богатото, даващото 152. Ангелът от Царството на Светлината 153.
Монолог за
заекващият
Мойсей 154.
Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет 155. Кой е Космическия и Мистичен Христос 156. Бъдещето не зависи от нас 157. Работата му беше абсолютно безкористна и безвъзмездна 158. Бащата е Бог за детето, той всичко може 159.
към текста >>
46.
37. Провокацията срещу офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
- запита един брат със
заекване
.
- И всички почнаха да се смеят. - Как откъде - началник ми е! Ако първи път не улучи или пистолета направи засечка, вади втори пистолет! - Той цяла оръжейна носи! Колко души до сега е застрелял?
- запита един брат със
заекване
.
- На тебе брат, не току така ти е вързан езика! по-добре е да мълчиш, да си поправиш грешката заради която са ти вързали езика - му отговори работникът злъчно - защото може да ти дойде някой куршум като гръм от ясно небе. - Лош стрелец е! - подметна евреинът. - Аз Ви повтарям, погледнете сериозно на въпроса.
към текста >>
47.
147. Молбата за съвет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Заекна
много силно!
147. МОЛБАТА ЗА СЪВЕТ Андрей се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже. И всичко, което искаше да каже, като че застанаха на езика му, като всяко от тях искаше да се прояви по първо.
Заекна
много силно!
Впрочем, Андрей и преди това заекваше. И понеже знаеше, че се запъва на буквата „м”, с която започваше думата, той изпусна цялата дума. Отново пое въздух, който веднага изпусна, без да каже дума! И тогава искаше да направи невъзможното - без въздух да говори. В същото време се сети да прикрие заекването си, да види какво впечатление беше направил на момичето и пр., и всичко това разедини, разсея съзнанието му.
към текста >>
Впрочем, Андрей и преди това
заекваше
.
147. МОЛБАТА ЗА СЪВЕТ Андрей се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже. И всичко, което искаше да каже, като че застанаха на езика му, като всяко от тях искаше да се прояви по първо. Заекна много силно!
Впрочем, Андрей и преди това
заекваше
.
И понеже знаеше, че се запъва на буквата „м”, с която започваше думата, той изпусна цялата дума. Отново пое въздух, който веднага изпусна, без да каже дума! И тогава искаше да направи невъзможното - без въздух да говори. В същото време се сети да прикрие заекването си, да види какво впечатление беше направил на момичето и пр., и всичко това разедини, разсея съзнанието му. Все пак той отново започна.
към текста >>
В същото време се сети да прикрие
заекването
си, да види какво впечатление беше направил на момичето и пр., и всичко това разедини, разсея съзнанието му.
Заекна много силно! Впрочем, Андрей и преди това заекваше. И понеже знаеше, че се запъва на буквата „м”, с която започваше думата, той изпусна цялата дума. Отново пое въздух, който веднага изпусна, без да каже дума! И тогава искаше да направи невъзможното - без въздух да говори.
В същото време се сети да прикрие
заекването
си, да види какво впечатление беше направил на момичето и пр., и всичко това разедини, разсея съзнанието му.
Все пак той отново започна. И понеже се запъваше и на буквите „с” и „к”, затова трябваше да се освободи и от думите, които започваха с тях, като ги замени с други. Но въпреки това, пак не можа да заговори! Тогава се опита да заговори басово, което понякога беше му помагало отчасти да говори, но днес това още повече го затрудни. Най-после, с мъка и големи усилия можа да каже: - Иссскккам сссъвет!
към текста >>
- Андрей
заекна
силно, и не можа да отговори.
Мъката му преливаше! Искаше му се да викне, не, гордо да заридае; да се тръшне на циментовата площадка; главата си с трясък да пръсне; земята да се разтвори и го погълне жив; да заблъска с юмруци вратата и да зареве: „Защо си толкова жесток и лош, ти Божи човече?...” Но нямаше сили, отпадна, уни, обърна се и си тръгна към София, като си шепнеше: „Тук беше последната ми надежда!... Уви, рухна!... Сега на къде? ” За щастие момичето чу това, изгледа го още веднъж с умните си очи и го запита по-високо от обикновеното му говорене, и ясно произнесе, явно за да чуе Христов: - Господине, тук ли Ви беше последната надежда?
- Андрей
заекна
силно, и не можа да отговори.
Но неговия отговор вече не беше необходим - момичето си постигна целта. Гласът отново се разнесе, но вече някак виновно: - Детка, „моля за съвет” ли точно каза - запита той, защото с това „моля”, което обикновено искаше от посетителите, той запазваше свободата си, и защото то му показваше, въпреки всичко да приеме молителя. Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет Андрей. - Да - отговори то рязко, сепнато и обвинително, но което беше заметнала с мантията на смирението и подчинението, а отвътре, като че бушуваше протеста на роба. То победоносно се върна в избата откъдето беше излязло, като остави двете врати отворени.
към текста >>
48.
149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
149.
ЗАЕКВАНЕТО
Е СПИРАЧКА, ОГРАНИЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО - Какво обичате?
149.
ЗАЕКВАНЕТО
Е СПИРАЧКА, ОГРАНИЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО - Какво обичате?
- прозвуча гласът на Христов. Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си! Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси!
към текста >>
[*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова
заекна
силно.
149. ЗАЕКВАНЕТО Е СПИРАЧКА, ОГРАНИЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО - Какво обичате? - прозвуча гласът на Христов. Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си! Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му.
[*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова
заекна
силно.
На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси! В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха. Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види.
към текста >>
Всички
заекващи
правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите.
Нито ги съдеше, нито презираше, а гледаше да помогне, но понякога не както и когато искат те, а както иска това природата. Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне!
Всички
заекващи
правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите.
По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му.
към текста >>
По-интелигентните
заекващи
, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че
заекването
им е спирачка, ограничение на нарушението.
Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите.
По-интелигентните
заекващи
, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че
заекването
им е спирачка, ограничение на нарушението.
Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна.
към текста >>
Заекващите
подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават.
От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението.
Заекващите
подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават.
Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите.
към текста >>
Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият
заекването
си, толкова повече
заекват
.
И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават.
Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият
заекването
си, толкова повече
заекват
.
И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка.
към текста >>
И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко
заекват
!
Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват.
И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко
заекват
!
Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка. И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
към текста >>
И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че
заеквам
!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка.
И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че
заеквам
!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
към текста >>
49.
151. Красивото, богатото, даващото
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
151. КРАСИВОТО, БОГАТОТО, ДАВАЩОТО Христов й се усмихваше и гледаше Андрей, който искаше да му каже, че отговорил и на негови въпроси и разрешил много негови противоречия, но се страхуваше да заговори, защото мислеше, че ще
заекне
при това хубаво момиче.
151. КРАСИВОТО, БОГАТОТО, ДАВАЩОТО Христов й се усмихваше и гледаше Андрей, който искаше да му каже, че отговорил и на негови въпроси и разрешил много негови противоречия, но се страхуваше да заговори, защото мислеше, че ще
заекне
при това хубаво момиче.
Христов продължи: - Обаче, съвсем друг е въпроса за красивото, богатото, даващото..., което се обича, желае, притежава, гледа, слуша... естествено, защото прави удоволствие. - Сега ми стана ясно още едно нещо - заяви възторжено! - Добре, добре - казваше Христов и продължаваше да говори: -Богатото щедро, безвъзмездно раздава на всички и във всички посоки! То няма нужда да бъде обичано! Красивото е като да ти дойде на гости цар!
към текста >>
50.
153. Монолог за заекващият Мойсей
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
153. МОНОЛОГ ЗА
ЗАЕКВАЩИЯТ
МОЙСЕЙ -
Заеквал
и Мойсей!
153. МОНОЛОГ ЗА
ЗАЕКВАЩИЯТ
МОЙСЕЙ -
Заеквал
и Мойсей!
В колибата се разнесе гласът му, сега тих, благ, ритмичен, но мощен и завладяващ! Говореше направо на душата му, помазваше я както рана с благ мехлем: - Превъзходната степен на прилагателните с частицата „най”, е най-сполучливият начин да се говори за Мойсей. Никой водач, не би дръзнал да се сравнява с него! Живота и делата му стърчат като самотни върхове сред вековете! Те не се отнасят само за евреите преди 3 300 години, а са жизнено необходими за всички народи от тогава до сега.
към текста >>
Законът „Десетях Божии заповеди”, които този
заекващ
водач даде на своя народ, лежат в основата на всички конституции и законодателства от тогава до сега!
Никой водач, не би дръзнал да се сравнява с него! Живота и делата му стърчат като самотни върхове сред вековете! Те не се отнасят само за евреите преди 3 300 години, а са жизнено необходими за всички народи от тогава до сега. Те ще имат значение и за бъдеще. Те са като врата, минават народите в своя жизнен път.
Законът „Десетях Божии заповеди”, които този
заекващ
водач даде на своя народ, лежат в основата на всички конституции и законодателства от тогава до сега!
Вековете не са променили нито йота от този закон! Той ще има значение още за дълги години. В света няма друго законодателство, което да може да се похвали с такова дълголетие! Мойсей е първия борец за свободата на работника. Седемдневната работна седмица е негово дело.
към текста >>
Заекването
не му пречеше, да се явява много пъти пред гордият и недостъпен Фараон!
Седемдневната работна седмица е негово дело. Почивката на работника той въздига до култ - строго повеление на Бога: „Шест дни работи, на седмия си почини.” Заплатата на работника, трябва да се изплаща преди да е засъхнала потта му. Негово дело са още стотици закони и правила, за живота на личността и обществото. Мойсей е Светлината, Слънцето на Стария завет, както Христос - на Новия завет. Когато Мойсей реши да освободи своя народ от 430 годишното египетско робство, вече нищо не беше в състояние да го спре!
Заекването
не му пречеше, да се явява много пъти пред гордият и недостъпен Фараон!
Заекването не му пречеше да спори и да побеждава най-учените тогава пък и сега мъже на света - великите египетски жреци, магите, творците на многохилядната Египетска култура, от която са взаимствували всички по-късни култури! Той на много пъти се съветва направо с Бога! Друг път моли милост от Него за народа. Мойсей стана синоним - „Да бъдеш водач, трябва да бъдеш един Мойсей.” Мойсей в победният му марш към Ханаан - нищо не беше в състояние да го спре! Море ли се изпречи - заповядва му да се раздели -той и народа му минават го като по сухо.
към текста >>
Заекването
не му пречеше да спори и да побеждава най-учените тогава пък и сега мъже на света - великите египетски жреци, магите, творците на многохилядната Египетска култура, от която са взаимствували всички по-късни култури!
Почивката на работника той въздига до култ - строго повеление на Бога: „Шест дни работи, на седмия си почини.” Заплатата на работника, трябва да се изплаща преди да е засъхнала потта му. Негово дело са още стотици закони и правила, за живота на личността и обществото. Мойсей е Светлината, Слънцето на Стария завет, както Христос - на Новия завет. Когато Мойсей реши да освободи своя народ от 430 годишното египетско робство, вече нищо не беше в състояние да го спре! Заекването не му пречеше, да се явява много пъти пред гордият и недостъпен Фараон!
Заекването
не му пречеше да спори и да побеждава най-учените тогава пък и сега мъже на света - великите египетски жреци, магите, творците на многохилядната Египетска култура, от която са взаимствували всички по-късни култури!
Той на много пъти се съветва направо с Бога! Друг път моли милост от Него за народа. Мойсей стана синоним - „Да бъдеш водач, трябва да бъдеш един Мойсей.” Мойсей в победният му марш към Ханаан - нищо не беше в състояние да го спре! Море ли се изпречи - заповядва му да се раздели -той и народа му минават го като по сухо. Настава ли глад - измолва от Бога манна.
към текста >>
Народът за него е живата глина, а той
заекващия
Мойсей - неговия гениален ваятел, който всред пясъците на пустинята вая богоизбрания народ... богочовека.
Мойсей, заедно със своя народ е изминал това разстояние за 40 години. Това не е слабост, нито случайност, още по-малко каприз на великия водач. Тъкмо напротив - дело с дълбок замисъл! И показва, че Мойсей основно познава душата и нейните закони - законите, които движат и управляват народите, причините, които ги отклоняват от правилния път на развитие. Знае лек за раните, предизвикани от това отклонение, знание за създаването на един велик народ.
Народът за него е живата глина, а той
заекващия
Мойсей - неговия гениален ваятел, който всред пясъците на пустинята вая богоизбрания народ... богочовека.
Дългото робство беше ударило дълбок и с нищо неизлечим печат върху целокупното същество на еврейския народ, деформирало беше характера им по непоправим начин, направило ги страхливци, лицемери, подлеци, продажници, доносници и доволници, протестиращи, роби, робски души!... Защото какво е душата без свобода, и човек без добродетели - нищо! Мойсей знаеше, че народът е изхабен, и затова не бива с него да влезе в Обетованата земя. Такъв народ, където и да отиде, навсякъде ще занесе душевната си нищета! Тъкмо затова, гениалният водач води своя народ из пустинята на зигзаги цели 40 години - в пустинята да измре всичко родено, и живяло в робство!
към текста >>
Там поне имахме осигурена храна, тук сред пясъците ще измрем от глад!...”
Заекващият
водач е сам сред пустинята срещу тази изгладняла, освирепяла и озверена сган!
Мойсей знаеше, че народът е изхабен, и затова не бива с него да влезе в Обетованата земя. Такъв народ, където и да отиде, навсякъде ще занесе душевната си нищета! Тъкмо затова, гениалният водач води своя народ из пустинята на зигзаги цели 40 години - в пустинята да измре всичко родено, и живяло в робство! И най-важното - новото поколение, което е родено, живяло, възпитано и калено в суровите и тежки, но здрави и възпитателни условия на пустинята - свободно и волно да наследи Обетованата земя. Много пъти народът се бунтува против Мойсей, реве като мълния: „Искаме да се върнем в Египет!
Там поне имахме осигурена храна, тук сред пясъците ще измрем от глад!...”
Заекващият
водач е сам сред пустинята срещу тази изгладняла, освирепяла и озверена сган!
Мойсей спокойно среща стихията! Твърдо и безапелационно казва: „Да, ще вървим напред и само напред... към Ханаан! ” - Усмирява бунтовниците, и отново повежда народа към Ханаан. Очите на Мойсей не са спрени само към настоящите недостатъци и слабости на народа, той вижда скритите му възможности, величието и низостта му -страшната му мощ за зло и пълното му безсилие за добро! Народът е жалък, но Мойсей знае, много може да се направи от този народ.
към текста >>
Този
заекващ
Мойсей, не е знаел що е отчаяние!
” - Усмирява бунтовниците, и отново повежда народа към Ханаан. Очите на Мойсей не са спрени само към настоящите недостатъци и слабости на народа, той вижда скритите му възможности, величието и низостта му -страшната му мощ за зло и пълното му безсилие за добро! Народът е жалък, но Мойсей знае, много може да се направи от този народ. И за тази трудна задача, е призван тъкмо той! И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог.
Този
заекващ
Мойсей, не е знаел що е отчаяние!
Когато всички са в безизходица, той намира изход от всички трудности! Той ясно вижда цялото море от народни нужди, лишения и страдания! Стои всред съмнение, презрение и явна ненавист! На много пъти, презрението и раздразнението, се смесват в пропитата му с любов душа със съчувствието и скръбта! НО ДА СЕ ОТКАЖЕ ИЛИ ОТЧАЯ - НИКОГА!
към текста >>
51.
154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Думата „
заекване
” съзнателно и на много пъти казваше, дори понякога в ущърб на красивата реч, защото в идеята, която осъществяваше, имаше по-висша красота.
154. ПЪТЯТ ОТ СТАРИЯТ ЗАВЕТ КЪМ НОВИЯТ ЗАВЕТ И ОТ ТАМ КЪМ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, КОЙТО Е ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ Христов все повече и повече усилваше гласа си, и накрая вече говореше високо, ясно, с апломб и патос.
Думата „
заекване
” съзнателно и на много пъти казваше, дори понякога в ущърб на красивата реч, защото в идеята, която осъществяваше, имаше по-висша красота.
На тази фатална дума за Андрей, когато преценеше, че трябва, натъртваше гласа си. Веднъж я казваше по един начин, друг - по друг, при трети с особена интонация... По този начин разбиваше ледовете, от десетилетия се трупали и замразявали душата му, и изпълвали с мъка и омраза. Той му говореше и следеше реакциите, които ставаха в него, напипваше раните в душата му, и ги лекуваше. Използваше създадения интерес към Мойсей, за да създаде интерес и към Христа, Който според него беше още по-великият колос през хилядолетията - Богучовека, защото тъкмо Христос трябваше да стане живот в живота на Андрей... Щрихираше пътя от Стария към Новия завет, и от там към Учителя. С един мах на точната си ръка, като вещ художник очертаваше и разграничаваше Мойсей от Христа, и ги поставяше на съответните им места в съзнанието на Андрей, като оставаше място и за Учителя.
към текста >>
Искаше Христов да му говори дълго, до безкрай за този
заекващ
Мойсей!
Беше добре ориентиран в джунглите на невежеството. Когато трябваше, вграждаше в душата мощни заряди, които да я движат напред, нагоре през вековете и хилядолетията - ставаше път и съдба! Андрей беше като хипнотизиран! Слушаше не само с ушите си, но и с всяка клетка на тялото си - с цялото си същество - превърнал се цял на слух! С гритаен дъх, захлас, страхопочитание и безгранично възхищение, възприемаше всичко като абсолютна истина, дори мислеше си още по-велики неща за Мойсей и Христа, които Христов не беше казал.
Искаше Христов да му говори дълго, до безкрай за този
заекващ
Мойсей!
Любовта беше слязла в ада на душата му, и разтърси из основи адовите устои. Благост заля областта на слънчевия му възел! Азът му, силно подтискан от чувството за нищожество, се възземаше и освобождаваше. И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите! Животът ми има смисъл!...” Чувстваше се свободен, волен, както евреите в пустинята - криле му никнеха!
към текста >>
И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че
заеквам
, съм човек като другите!
С гритаен дъх, захлас, страхопочитание и безгранично възхищение, възприемаше всичко като абсолютна истина, дори мислеше си още по-велики неща за Мойсей и Христа, които Христов не беше казал. Искаше Христов да му говори дълго, до безкрай за този заекващ Мойсей! Любовта беше слязла в ада на душата му, и разтърси из основи адовите устои. Благост заля областта на слънчевия му възел! Азът му, силно подтискан от чувството за нищожество, се възземаше и освобождаваше.
И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че
заеквам
, съм човек като другите!
Животът ми има смисъл!...” Чувстваше се свободен, волен, както евреите в пустинята - криле му никнеха! Небето и света с всичката им красота, разтвориха своите двери, готови да го приемат, както приеха великата Ханале от легендата. Страданията му бяха се стопили. Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че заеквал, бил... Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше заекването, както робът - оковите и Христос - кръста Си. Заекването го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше!
към текста >>
Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че
заеквал
, бил... Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше
заекването
, както робът - оковите и Христос - кръста Си.
Азът му, силно подтискан от чувството за нищожество, се възземаше и освобождаваше. И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите! Животът ми има смисъл!...” Чувстваше се свободен, волен, както евреите в пустинята - криле му никнеха! Небето и света с всичката им красота, разтвориха своите двери, готови да го приемат, както приеха великата Ханале от легендата. Страданията му бяха се стопили.
Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че
заеквал
, бил... Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше
заекването
, както робът - оковите и Христос - кръста Си.
Заекването го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше! И мислеше си, че то беше единственият виновник за всичките му неблагополучия и страдания в живота. Но сега ясно видя, че съвсем не било така. И неочаквано за самия себе си. с вдъхновение прекъсна Христов: - И аз реших парадокса - каза Андрей, без заекване.
към текста >>
Заекването
го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше!
И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите! Животът ми има смисъл!...” Чувстваше се свободен, волен, както евреите в пустинята - криле му никнеха! Небето и света с всичката им красота, разтвориха своите двери, готови да го приемат, както приеха великата Ханале от легендата. Страданията му бяха се стопили. Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че заеквал, бил... Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше заекването, както робът - оковите и Христос - кръста Си.
Заекването
го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше!
И мислеше си, че то беше единственият виновник за всичките му неблагополучия и страдания в живота. Но сега ясно видя, че съвсем не било така. И неочаквано за самия себе си. с вдъхновение прекъсна Христов: - И аз реших парадокса - каза Андрей, без заекване. - Христов го изгледа въпросително и запита: - Кой?
към текста >>
с вдъхновение прекъсна Христов: - И аз реших парадокса - каза Андрей, без
заекване
.
Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че заеквал, бил... Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше заекването, както робът - оковите и Христос - кръста Си. Заекването го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше! И мислеше си, че то беше единственият виновник за всичките му неблагополучия и страдания в живота. Но сега ясно видя, че съвсем не било така. И неочаквано за самия себе си.
с вдъхновение прекъсна Христов: - И аз реших парадокса - каза Андрей, без
заекване
.
- Христов го изгледа въпросително и запита: - Кой? - Нали казахте тази сутрин на двора на красивата госпожица: „Да се обича грозното, е най-големия парадокс! ” - Е да, но ти разреши изведнъж два парадокса! Това ми показва, че вече работите ти тръгнаха добре. Ти не си обикновен човек, щом можеш изведнъж да разрешаваш по два толкова трудни парадокси!
към текста >>
- Но аз виждам само един - обикнах най-големия си враг, най-голямото зло в живота ми -
заекването
, защото благодарение на него чух от Вас толкова интересни и красиви неща, за които душата ми е копняла.
- Христов го изгледа въпросително и запита: - Кой? - Нали казахте тази сутрин на двора на красивата госпожица: „Да се обича грозното, е най-големия парадокс! ” - Е да, но ти разреши изведнъж два парадокса! Това ми показва, че вече работите ти тръгнаха добре. Ти не си обикновен човек, щом можеш изведнъж да разрешаваш по два толкова трудни парадокси!
- Но аз виждам само един - обикнах най-големия си враг, най-голямото зло в живота ми -
заекването
, защото благодарение на него чух от Вас толкова интересни и красиви неща, за които душата ми е копняла.
- Виждаш ли какво значи човек да обича? Щом обикна най-големия си враг ти проговори. Не забеляза ли, че ти вече не заекваш! Затова казвам ти - обичай, за да бъдеш щастлив! По този случай апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло.” - Но аз не се сещам кой е другия парадокс?
към текста >>
Не забеляза ли, че ти вече не
заекваш
!
Това ми показва, че вече работите ти тръгнаха добре. Ти не си обикновен човек, щом можеш изведнъж да разрешаваш по два толкова трудни парадокси! - Но аз виждам само един - обикнах най-големия си враг, най-голямото зло в живота ми - заекването, защото благодарение на него чух от Вас толкова интересни и красиви неща, за които душата ми е копняла. - Виждаш ли какво значи човек да обича? Щом обикна най-големия си враг ти проговори.
Не забеляза ли, че ти вече не
заекваш
!
Затова казвам ти - обичай, за да бъдеш щастлив! По този случай апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло.” - Но аз не се сещам кой е другия парадокс? - запита Андрей, пак без да заекне. И вълна от радост, заля душата му! - За първи път ме виждаш и ми повярва, при това ти много си лъгал!
към текста >>
- запита Андрей, пак без да
заекне
.
- Виждаш ли какво значи човек да обича? Щом обикна най-големия си враг ти проговори. Не забеляза ли, че ти вече не заекваш! Затова казвам ти - обичай, за да бъдеш щастлив! По този случай апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло.” - Но аз не се сещам кой е другия парадокс?
- запита Андрей, пак без да
заекне
.
И вълна от радост, заля душата му! - За първи път ме виждаш и ми повярва, при това ти много си лъгал! - Парадокс е, който лъже да вярва на другите. Ето, давам ти един ключ: Всеки, който не вярва на другите, показва, че много е лъгал. - Разбрах!
към текста >>
Яви му се желание да говори, много да говори, да провери безброй пъти, че не
заеква
.
И вълна от радост, заля душата му! - За първи път ме виждаш и ми повярва, при това ти много си лъгал! - Парадокс е, който лъже да вярва на другите. Ето, давам ти един ключ: Всеки, който не вярва на другите, показва, че много е лъгал. - Разбрах!
Яви му се желание да говори, много да говори, да провери безброй пъти, че не
заеква
.
Може би затова запита: - Нали говорите за същия Мойсей, дето бил намерен от сестрата на Фараона в реката Нил?... И после получил от Бога десетях Божии заповеди? - запита без да заеква. Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него. - Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей.
към текста >>
- запита без да
заеква
.
Ето, давам ти един ключ: Всеки, който не вярва на другите, показва, че много е лъгал. - Разбрах! Яви му се желание да говори, много да говори, да провери безброй пъти, че не заеква. Може би затова запита: - Нали говорите за същия Мойсей, дето бил намерен от сестрата на Фараона в реката Нил?... И после получил от Бога десетях Божии заповеди?
- запита без да
заеква
.
Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него. - Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене!
към текста >>
Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за
заекването
, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него.
- Разбрах! Яви му се желание да говори, много да говори, да провери безброй пъти, че не заеква. Може би затова запита: - Нали говорите за същия Мойсей, дето бил намерен от сестрата на Фараона в реката Нил?... И после получил от Бога десетях Божии заповеди? - запита без да заеква.
Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за
заекването
, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него.
- Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене! Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза: - Сам Бог ти е казал!
към текста >>
- И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този
заекващ
водач на народите!...
- Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене! Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза: - Сам Бог ти е казал!
- И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този
заекващ
водач на народите!...
Ако се интересуваш повече, има много писано за него, но най-важното ще намериш в Библията... И даде му зелена улица да проучва Библията.
към текста >>
52.
155. Кой е Космическия и Мистичен Христос
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Мисля че това е попщина, измислици...” Андрей говореше и пак радостно констатираше, че не
заеква
!
155. КОЙ Е КОСМИЧЕСКИЯ И МИСТИЧЕН ХРИСТОС В Христов всяка гримаса, интонация, мимика, жест, дума и всичко, всичко което правеше, бяха строго определени и съзнателни - за получаване на съответното въздействие... И в края на краищата, целия му живот беше координиран с една кардинална идея - съзнателно изпълнение Волята Божия, или работа за идването Царството Божие на Земята, както всичките функции в здравия жив организъм са координирани помежду си с всички останали органи и функции, и благодарение на което живота се изразява правилно и хармонично. -Какво представлява Библията? -запита Андрей, и после добави: „Ние имаме Библия, но не съм я чел.
Мисля че това е попщина, измислици...” Андрей говореше и пак радостно констатираше, че не
заеква
!
Христов това виждаше, но не искаше да му даде възможност да изживее тази радост, защото неизживените радости дават импулси за работа и лекарство против всички болести, и защото с това се смущаваше процеса на лечението. Затова бързо и изчерпателно отговори на въпроса му, заангажира съзнанието му и за радостта не остана место и време да я живее: - Библията е най-великата книга през хилядолетията и сега, и за бъдеще, особено с втората й част - Новия завет... В нея са написани велики, безсмъртни истини, често облечени във форма на легенди, за да бъдат разбрани и възприети от народа в достъпна за него форма, и в душата на който ще се пазят и предават от уста на уста, от поколение на поколение. Така през хилядолетията ще живеят, подхранвани от народната фантазия, докато дойде, който трябва да разкрие пред света великите истини и разгадае символите... - Вие знаете ли тези легенди и символи? - Разбира се! - Ще ми ги кажете ли?
към текста >>
53.
156. Бъдещето не зависи от нас
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Ще бъде приет и друг път от този - най-великия за него човек, и че не
заекна
нито веднъж.
156. БЪДЕЩЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС Две радости, като две реки се вляха в душата на Андрей!
- Ще бъде приет и друг път от този - най-великия за него човек, и че не
заекна
нито веднъж.
Андрей достигна един висок връх, на който не можа да се задържи. - На много пъти ми се е случвало за малко време да не заеквам - с недоверие и колебание каза той. Христов направи недоволна гримаса и строго отговори, за да го задържи на тази висота: - Не мисли за бъдещето, нито дори за утре!... Сега нали не заекваш - радвай се! Защо разваляш настоящата си радост за това, какво ще бъде за бъдеще.
към текста >>
- На много пъти ми се е случвало за малко време да не
заеквам
- с недоверие и колебание каза той.
156. БЪДЕЩЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС Две радости, като две реки се вляха в душата на Андрей! - Ще бъде приет и друг път от този - най-великия за него човек, и че не заекна нито веднъж. Андрей достигна един висок връх, на който не можа да се задържи.
- На много пъти ми се е случвало за малко време да не
заеквам
- с недоверие и колебание каза той.
Христов направи недоволна гримаса и строго отговори, за да го задържи на тази висота: - Не мисли за бъдещето, нито дори за утре!... Сега нали не заекваш - радвай се! Защо разваляш настоящата си радост за това, какво ще бъде за бъдеще. Разбери веднъж завинаги: бъдещето не зависи от нас! Обаче Андрей това смътно чуваше, мислите му бяха като наловени на верига, една водеше друга, трета... Той помисли за това, което го доведе тук и после за живота в София... И настроението му почна да се понижава и скоро беше същото, с което дойде.
към текста >>
Сега нали не
заекваш
- радвай се!
156. БЪДЕЩЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС Две радости, като две реки се вляха в душата на Андрей! - Ще бъде приет и друг път от този - най-великия за него човек, и че не заекна нито веднъж. Андрей достигна един висок връх, на който не можа да се задържи. - На много пъти ми се е случвало за малко време да не заеквам - с недоверие и колебание каза той. Христов направи недоволна гримаса и строго отговори, за да го задържи на тази висота: - Не мисли за бъдещето, нито дори за утре!...
Сега нали не
заекваш
- радвай се!
Защо разваляш настоящата си радост за това, какво ще бъде за бъдеще. Разбери веднъж завинаги: бъдещето не зависи от нас! Обаче Андрей това смътно чуваше, мислите му бяха като наловени на верига, една водеше друга, трета... Той помисли за това, което го доведе тук и после за живота в София... И настроението му почна да се понижава и скоро беше същото, с което дойде. Влезе в старите си състояния, като че се облече в старите си чумави дрехи. Андрей беше се търколил от високия връх.
към текста >>
54.
160. Ти можеш да бъдеш само като себе си неповторим
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Хората могат да бъдат само в известни отношения подобни един на друг, пътищата им да бъдат успоредни... Ти си беден, безработен, болен,
заекващ
..., имаш толкова много нужди - защо не пожелаеш да ти изпълня една от тях?
Христов остави своите планове за днес, и загледа Андрей с необходимата сериозност. Гъвкава като сърна усмивка пробягна по лицето му, и се разцъфна в красиво ароматно цвете: - Ще бъде, ще бъде и още много други красиви неща ще бъдат! Ще постигнеш копнежите на душата си! Но ти не можеш да бъдеш като мене! Ти можеш да бъдеш само като себе си, защото всеки човек е само един-единствен, един път даден и неповторим, всеки човек е нещо специфично!
Хората могат да бъдат само в известни отношения подобни един на друг, пътищата им да бъдат успоредни... Ти си беден, безработен, болен,
заекващ
..., имаш толкова много нужди - защо не пожелаеш да ти изпълня една от тях?
Поискай нещо полезно, практично. Сега нищо няма да те ползва да бъдеш като мене! Напротив, ще ти причини много страдания, ще ти пламне главата и ще се чудиш какво да правиш - живота ти ще стане много по-труден!... Христов така му говореше, но не вече с желание по-скоро да го изпрати, да се освободи от него, а да оправи живота му. Христов, когато сгрешаваше, той се самонаказваше и то много по-строго отколкото наказваше другите.
към текста >>
55.
161. Планини от страдания водят човека към Голгота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей чак сега се замисли, смути, искаше да каже нещо, може би че се отказва, но
заекна
и затова млъкна.
Още може да се коригира грешката ти, да се отложат за по-далечно време страданията ти на Голгота. Ако пък продължаваш да държиш на своето, ще бъде според волята ти! - Но и Вас ли Ви очаква Голгота, както Христа ли? - запита Андрей, без да има ясна представа какво беше Голгота. - Да - отговори Христов.
Андрей чак сега се замисли, смути, искаше да каже нещо, може би че се отказва, но
заекна
и затова млъкна.
И като, че пред съзнанието му се заспускаха плътни завеси, и желанието му да бъде като Христов - изчезна! И по стар навик потърси да види в Христов, какво впечатление беше му направило, че заекна. И този път не разбра нищо! После се закашля, и изплю една кървава храчка в кърпата си. Сърцето му се сви от болка, и като че отново чу думите на смъртта: „Сложи край на този безсмислен, и пълен само със страдания живот!...
към текста >>
И по стар навик потърси да види в Христов, какво впечатление беше му направило, че
заекна
.
- Но и Вас ли Ви очаква Голгота, както Христа ли? - запита Андрей, без да има ясна представа какво беше Голгота. - Да - отговори Христов. Андрей чак сега се замисли, смути, искаше да каже нещо, може би че се отказва, но заекна и затова млъкна. И като, че пред съзнанието му се заспускаха плътни завеси, и желанието му да бъде като Христов - изчезна!
И по стар навик потърси да види в Христов, какво впечатление беше му направило, че
заекна
.
И този път не разбра нищо! После се закашля, и изплю една кървава храчка в кърпата си. Сърцето му се сви от болка, и като че отново чу думите на смъртта: „Сложи край на този безсмислен, и пълен само със страдания живот!... Единственото правилно решение на живота е смъртта! ” - И почна да си разсъждава: „Тогава няма да имам нужди, няма да заеквам, няма да страдам...” И погледна Христов, който беше се навел и нещо си оправяше търлъка, но преди това, без Андрей да забележи, беше хвърлил бърз поглед в кърпата и видя храчката.
към текста >>
” - И почна да си разсъждава: „Тогава няма да имам нужди, няма да
заеквам
, няма да страдам...” И погледна Христов, който беше се навел и нещо си оправяше търлъка, но преди това, без Андрей да забележи, беше хвърлил бърз поглед в кърпата и видя храчката.
И по стар навик потърси да види в Христов, какво впечатление беше му направило, че заекна. И този път не разбра нищо! После се закашля, и изплю една кървава храчка в кърпата си. Сърцето му се сви от болка, и като че отново чу думите на смъртта: „Сложи край на този безсмислен, и пълен само със страдания живот!... Единственото правилно решение на живота е смъртта!
” - И почна да си разсъждава: „Тогава няма да имам нужди, няма да
заеквам
, няма да страдам...” И погледна Христов, който беше се навел и нещо си оправяше търлъка, но преди това, без Андрей да забележи, беше хвърлил бърз поглед в кърпата и видя храчката.
От днес Андрей пожела, и тръгна по пътя на Христов. Той с Христов сключи договор, затова в природата всяко пожелание е вече договор, то непременно трябва да бъде изпълнено. Такъв договор някога сключи Христов с Учителя, Адам и Мойсей с Бога, Фауст с Мефистофел...
към текста >>
56.
162. „Кръстопът” - всички страдания дават плодове
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов не можеше да помогне на Андрей, докато той наблюдава и преценява впечатленията му, че
заеква
, кървавата храчка, държи сметка за достойнството си... И за да слезе по-скоро да изчерпи възможностите си, и да няма време нито възможност да се занимава с каквото и да било друго, Христов му помогна за това.
162. „КРЪСТОПЪТ” - ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ ДАВАТ ПЛОДОВЕ Когато някой пропада в живота, не може никой да му помогне, докато не изчерпи всичките си възможности да си помогне сам. Той е като търкалящ се камък по дълбока урва, който докато не достигне дъното й, не може да се спре!
Христов не можеше да помогне на Андрей, докато той наблюдава и преценява впечатленията му, че
заеква
, кървавата храчка, държи сметка за достойнството си... И за да слезе по-скоро да изчерпи възможностите си, и да няма време нито възможност да се занимава с каквото и да било друго, Христов му помогна за това.
Христов беше надживял прийомите си да се кара, да бъде груб... Някога ги проявяваше от слабост, от липса на други средства, защото нямаше избор, а сега ги използваше само като педагогични методи. Той изведнъж, като че без причина изкрещя: - Ставай, отивай си, махай се от главата ми! Не виждаш ли, че ме оплю? Затова ли дойде толкова рано, и то на Нова година? Андрей не се сети да съобразява, да го гледа изпитателно и още по-малко да държи сметка за азът си.
към текста >>
57.
165. Пример за естествено лечение
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Вие знаете господин Христов, че аз
заеквам
- започна Андрей с леко и търпимо
заекване
.
И Христов вместо да продължи разговорите си с двамата лекари, обърна се към Андрей: - Докъде бяхме стигнали? Да, щеше да ми разказваш случки от живота си. Това пък смути и учуди двамата лекари! Те не знаеха какво да мислят, защо прекрати разговора с тях и заговори на господина. Но лекарят българин превеждаше на немеца.
- Вие знаете господин Христов, че аз
заеквам
- започна Андрей с леко и търпимо
заекване
.
Лекува ме един лекар в Търново с упражнения за изговаряне на гласни и съгласни букви, но не ми помогна. Лекува ме доктор Иван Теодоров от Варна, с внушение. Отначало както при Вас имаше резултат, но после пак почнах да заеквам. В София ме лекува един заекваш - Михайлов с дихателни упражнения, и той не ми помогна. Преди няколко месеца бях при професор Кръсников, и той както Вас искаше да му разкажа случки от детския ми живот, да си спомня случката, при която първия път съм заекнал... Но и той не ми помогна.
към текста >>
Отначало както при Вас имаше резултат, но после пак почнах да
заеквам
.
Те не знаеха какво да мислят, защо прекрати разговора с тях и заговори на господина. Но лекарят българин превеждаше на немеца. - Вие знаете господин Христов, че аз заеквам - започна Андрей с леко и търпимо заекване. Лекува ме един лекар в Търново с упражнения за изговаряне на гласни и съгласни букви, но не ми помогна. Лекува ме доктор Иван Теодоров от Варна, с внушение.
Отначало както при Вас имаше резултат, но после пак почнах да
заеквам
.
В София ме лекува един заекваш - Михайлов с дихателни упражнения, и той не ми помогна. Преди няколко месеца бях при професор Кръсников, и той както Вас искаше да му разкажа случки от детския ми живот, да си спомня случката, при която първия път съм заекнал... Но и той не ми помогна. Андрей искаше да каже на Христов, че и той няма да го излекува. Българинът лекар преведе на немеца и двамата се усмихнаха, че Андрей не му вярва. Христов следваше своята цел, затова каза: - Добре, тогава разкажи ми нещо около твоето раждане.
към текста >>
В София ме лекува един
заекваш
- Михайлов с дихателни упражнения, и той не ми помогна.
Но лекарят българин превеждаше на немеца. - Вие знаете господин Христов, че аз заеквам - започна Андрей с леко и търпимо заекване. Лекува ме един лекар в Търново с упражнения за изговаряне на гласни и съгласни букви, но не ми помогна. Лекува ме доктор Иван Теодоров от Варна, с внушение. Отначало както при Вас имаше резултат, но после пак почнах да заеквам.
В София ме лекува един
заекваш
- Михайлов с дихателни упражнения, и той не ми помогна.
Преди няколко месеца бях при професор Кръсников, и той както Вас искаше да му разкажа случки от детския ми живот, да си спомня случката, при която първия път съм заекнал... Но и той не ми помогна. Андрей искаше да каже на Христов, че и той няма да го излекува. Българинът лекар преведе на немеца и двамата се усмихнаха, че Андрей не му вярва. Христов следваше своята цел, затова каза: - Добре, тогава разкажи ми нещо около твоето раждане. Нали това не ти е искал професор Кръсников?
към текста >>
Преди няколко месеца бях при професор Кръсников, и той както Вас искаше да му разкажа случки от детския ми живот, да си спомня случката, при която първия път съм
заекнал
... Но и той не ми помогна.
- Вие знаете господин Христов, че аз заеквам - започна Андрей с леко и търпимо заекване. Лекува ме един лекар в Търново с упражнения за изговаряне на гласни и съгласни букви, но не ми помогна. Лекува ме доктор Иван Теодоров от Варна, с внушение. Отначало както при Вас имаше резултат, но после пак почнах да заеквам. В София ме лекува един заекваш - Михайлов с дихателни упражнения, и той не ми помогна.
Преди няколко месеца бях при професор Кръсников, и той както Вас искаше да му разкажа случки от детския ми живот, да си спомня случката, при която първия път съм
заекнал
... Но и той не ми помогна.
Андрей искаше да каже на Христов, че и той няма да го излекува. Българинът лекар преведе на немеца и двамата се усмихнаха, че Андрей не му вярва. Христов следваше своята цел, затова каза: - Добре, тогава разкажи ми нещо около твоето раждане. Нали това не ти е искал професор Кръсников? - Не ми е искал - отговори Андрей.
към текста >>
58.
175. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
” - Ще Ви разкажа, но преди това, ако обичате разкажете ми кои са причините, че
заеквам
?
Той и Андрей, говореха на два различни езика. Христов много добре го разбираше, но го оставяше да живее със своите разбирания. - Казвам ти, не се безпокой, няма да умреш от глад! Ако си спомняш, разкажи ми нещо за Балканската война или за родословието си или каквото искаш, каквото се сетиш! - Андрей си мислеше: „Тъкмо така започват романите!
” - Ще Ви разкажа, но преди това, ако обичате разкажете ми кои са причините, че
заеквам
?
- За това засега е по-добре да не знаеш. По лицата на лекарите се изрази любопитство. Христов го забеляза и продължи: - Да откриеш причините на заекването си, е твоя работа. Когато трябва, и това ще знаеш, но както за всяко знание се заплаща и за това знание ще заплатиш скъпо. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече.
към текста >>
Христов го забеляза и продължи: - Да откриеш причините на
заекването
си, е твоя работа.
Ако си спомняш, разкажи ми нещо за Балканската война или за родословието си или каквото искаш, каквото се сетиш! - Андрей си мислеше: „Тъкмо така започват романите! ” - Ще Ви разкажа, но преди това, ако обичате разкажете ми кои са причините, че заеквам? - За това засега е по-добре да не знаеш. По лицата на лекарите се изрази любопитство.
Христов го забеляза и продължи: - Да откриеш причините на
заекването
си, е твоя работа.
Когато трябва, и това ще знаеш, но както за всяко знание се заплаща и за това знание ще заплатиш скъпо. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече. Аз мога да ти кажа още сега, за да видиш, че зная тъкмо това, което професор Кръсников не е знаел - при какви обстоятелства си започнал първия път да заекваш. А причините за това, ще откриеш сам. Българинът лекар преведе на колегата си, и двамата зачакаха с интерес.
към текста >>
Аз мога да ти кажа още сега, за да видиш, че зная тъкмо това, което професор Кръсников не е знаел - при какви обстоятелства си започнал първия път да
заекваш
.
- За това засега е по-добре да не знаеш. По лицата на лекарите се изрази любопитство. Христов го забеляза и продължи: - Да откриеш причините на заекването си, е твоя работа. Когато трябва, и това ще знаеш, но както за всяко знание се заплаща и за това знание ще заплатиш скъпо. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече.
Аз мога да ти кажа още сега, за да видиш, че зная тъкмо това, което професор Кръсников не е знаел - при какви обстоятелства си започнал първия път да
заекваш
.
А причините за това, ще откриеш сам. Българинът лекар преведе на колегата си, и двамата зачакаха с интерес. Христов се концентрира, затвори си очите, за да отвори вътрешните си очи и заговори като в унес: - Три пътя се кръстосват и заграждат една декоративна градина. Градината има посока от изток към запад. Тя е нещо като алея, защото от другата страна на двата пътя има постройки - нещо като булевард.
към текста >>
Ти се уплашваш, искаш да кажеш нещо, почваш да
заекваш
.
Много деца играят, между тях си и ти. Панталоните ти са под коленете, на всички останали деца панталоните са над коленете. Твойте панталони са скъсани и изцапани, ти си изпотен, по лицето ти тече кална пот, с увлечение играеш. Изтича до чешмата и налапа целия чучур, бързаш да утолиш жаждата си. Майка ти идва, хваща те за ухото и почва да те плеска.
Ти се уплашваш, искаш да кажеш нещо, почваш да
заекваш
.
-Да, да, спомням си, така беше!... - изумен говореше Андрей. - Много добре зная чешмата и трите пътя... Всичко точно така беше! Българинът с ирония превеждаше на немеца. Христов, макар да не говореше немски, разбра, че не му преведе вярно и на немски правеше коментарии: - Не може ли да се предположи, че момчето симулира, той му внушава тези картини и случки?...
към текста >>
59.
176. Великите идеи се дават на виждащите и можещите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Вие и всички като Вас мислите, че причината на
заекването
е в уплахата, което е все едно да кажете, че причината за Първата Световна война е убийството в Сараево, станало на 28 юни 1914 г.
176. ВЕЛИКИТЕ ИДЕИ СЕ ДАВАТ НА ВИЖДАЩИТЕ И МОЖЕЩИТЕ Христов прояви жестокост, от чекмеджето на бюрото си извади едно огледало и им даде да се видят и каза: „Лицата на двамата Ви показват явна „симулация”, нали? ” - После се обузда, стана кротък и продължи тихо да им говори: - Както виждате, на мен е дадено да зная нещата, а на професор Кръсников и Фройд и други като тях, като слепци да напипват нещата! Но великите идеи не се напипват, те се дават на хората и учените и великите посветени в тайните на битието, на виждащите и можещите. И после на учените, на слепците остава да доказват на другите слепци какво са напипали.
Вие и всички като Вас мислите, че причината на
заекването
е в уплахата, което е все едно да кажете, че причината за Първата Световна война е убийството в Сараево, станало на 28 юни 1914 г.
от 18 годишния сърбин Принципо. По всички граници са ставали и стават хиляди убийства, но не предизвикват световна война. Причината за заекването му е далечна и дълбока! Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от заекването му? - Той вече е излекуван, скоро ще почне съвсем добре да говори!
към текста >>
Причината за
заекването
му е далечна и дълбока!
Но великите идеи не се напипват, те се дават на хората и учените и великите посветени в тайните на битието, на виждащите и можещите. И после на учените, на слепците остава да доказват на другите слепци какво са напипали. Вие и всички като Вас мислите, че причината на заекването е в уплахата, което е все едно да кажете, че причината за Първата Световна война е убийството в Сараево, станало на 28 юни 1914 г. от 18 годишния сърбин Принципо. По всички граници са ставали и стават хиляди убийства, но не предизвикват световна война.
Причината за
заекването
му е далечна и дълбока!
Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от заекването му? - Той вече е излекуван, скоро ще почне съвсем добре да говори! Сега заекването при него е като отбита вода на река, която продължава да изтича по коритото, докато се изтече напълно. Зная, че го лекувам преждевременно, преди да е поправил погрешките си! Той сега ще бъде като спасен престъпник, пуснат от затвора преди да се е разкаял - може да направи още по-големи грешки!
към текста >>
Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от
заекването
му?
И после на учените, на слепците остава да доказват на другите слепци какво са напипали. Вие и всички като Вас мислите, че причината на заекването е в уплахата, което е все едно да кажете, че причината за Първата Световна война е убийството в Сараево, станало на 28 юни 1914 г. от 18 годишния сърбин Принципо. По всички граници са ставали и стават хиляди убийства, но не предизвикват световна война. Причината за заекването му е далечна и дълбока!
Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от
заекването
му?
- Той вече е излекуван, скоро ще почне съвсем добре да говори! Сега заекването при него е като отбита вода на река, която продължава да изтича по коритото, докато се изтече напълно. Зная, че го лекувам преждевременно, преди да е поправил погрешките си! Той сега ще бъде като спасен престъпник, пуснат от затвора преди да се е разкаял - може да направи още по-големи грешки! Тогава положението му ще стане още по-тежко!
към текста >>
Сега
заекването
при него е като отбита вода на река, която продължава да изтича по коритото, докато се изтече напълно.
от 18 годишния сърбин Принципо. По всички граници са ставали и стават хиляди убийства, но не предизвикват световна война. Причината за заекването му е далечна и дълбока! Лекарят немец едвам чуто запита: - Можете ли да излекувате Андрей от заекването му? - Той вече е излекуван, скоро ще почне съвсем добре да говори!
Сега
заекването
при него е като отбита вода на река, която продължава да изтича по коритото, докато се изтече напълно.
Зная, че го лекувам преждевременно, преди да е поправил погрешките си! Той сега ще бъде като спасен престъпник, пуснат от затвора преди да се е разкаял - може да направи още по-големи грешки! Тогава положението му ще стане още по-тежко! Разбира се, зная защото е закон, че първия на когото ще изпита острия си език, ще бъда аз! - Защо го карате да разказва случки из детските си години?
към текста >>
60.
189. Младежките сражения чрез игрите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Разказваше свободно, високо, вдъхновено, без следа от страдания или
заекване
: - Санитарите имаха и задачата да крадат тикви от бостаните и покривите на сайваните, носеха ги в превързочната, там в глинените брегове бяхме изкопали пещи, които санитарите опалваха с колове, откраднати от лозята.
Имахме и санитари, които изгаряха вълна и налагаха с нея раната, която веднага завяхваше и скоро оздравяваше. А по-големите и тежки рани, превързвахме с бинтове, които събирахме от боклуците на болницата. Най-интересното беше, че нито едно дете не се зарази и не умря, само няколко момчета се удавиха в реката, в която отивахме да се къпем през лятото. Христов слушаше с интерес и никой не би си помислил, че го чакаше толкова много работа, че Андрей беше разбъркал плановете му, и че имаше лични тревоги и страдания! А Андрей, увлечен в детските си спомени, като че не беше същия Андрей, който тази сутрин щеше да се самоубива!...
Разказваше свободно, високо, вдъхновено, без следа от страдания или
заекване
: - Санитарите имаха и задачата да крадат тикви от бостаните и покривите на сайваните, носеха ги в превързочната, там в глинените брегове бяхме изкопали пещи, които санитарите опалваха с колове, откраднати от лозята.
И когато бойците от първата бойна линия се връщаха на почивка, отваряхме капаците на пещите, лъхваше ни приятна миризма и пара на печени тикви, устата ни се изпълваха със слюнки. Всеки грабваше по-голямото парче тиква и лапахме направо с устата си, без вилици и ножове, с нечистите ръце както сме хвърляли калните камъни. Да знаете само как сладко ядяхме - всички имахме страшен апетит! Често се случваше брат или баща да се върнат от фронта ранени, превързани или накуцвайки да се движат по улиците заедно със сина си, също превързан, ранен в нашите детски сражения. Първата работа на бащите ни, когато се връщаха в отпуск беше да ни заведат на баня и после на бръснар да ни подстриже, защото приличахме на калугери с дълги повиснали коси.
към текста >>
61.
197. Любовта да ни дойде на гости
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- запита нервно Андрей, без да
заеква
.
И за бъдеще те непременно ще си разменят ролите, защото цар и слуга, това са само роли. - Как така? - възрази Андрей. - Много просто - царят е слуга на Бога! - А пролетариата на кого е цар?
- запита нервно Андрей, без да
заеква
.
- И това ли искаш да ти обяснявам? Слугата е цар на милиардното население на своето тяло, това са клетките на тялото, с които всеки трябва да се обхожда добре, както царя трябва да се обхожда добре с народа си. Христов говореше. Всички слушаха внимателно, и всеки от свое гледище преценяваха. Андрей си мислеше: „Това са празни приказки, прах в очите на масите!
към текста >>
62.
209. В природата има закони - който ги наруши, пращат го в затворите на природата - това са болестите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Господин Христов - започна Андрей без връзка - сетих се нещо друго: Вие ме излекувахте от
заекването
за около 3 часа, а господин Дънов ме излекува само за една минута!
209. В ПРИРОДАТА ИМА ЗАКОНИ - КОЙТО ГИ НАРУШИ, ПРАЩАТ ГО В ЗАТВОРИТЕ НА ПРИРОДАТА – ТОВА СА БОЛЕСТИТЕ Христов, още когато първия път Андрей му заговори, забеляза, че Андрей обикновено започва една мисъл и преди да беше я завършил, минаваше на друга, трета, четвърта и нито една мисъл не завършваше. Христов използваше този недъг на Андрей за своята цел, като той завършваше незавършените мисли на Андрей по свой начин, все във връзка с идеите, които имаше.
- Господин Христов - започна Андрей без връзка - сетих се нещо друго: Вие ме излекувахте от
заекването
за около 3 часа, а господин Дънов ме излекува само за една минута!
- И започна да му разказва как господин Дънов го излекувал: Беше минала пролетта. Бях ходил на екскурзия - заваля ме дъжд. Вечерта спах на двора - пак ме наваля дъжд. Сутринта ставам със силна болка в левия дроб, не можех да дишам. Когато се навеждах, струваше ми се, че ще се изсипе дроба ми.
към текста >>
63.
211. Как се ражда поезията
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей задекламира стихотворението, без нито веднъж да
заекне
: „Виж, нивата там житейска, проточила в безконечност рало, хомот - там в браздата, проводили те в незнайност.
За него доброто беше мярка. - Живо ме интересува, започвай! - той подкани Андрей. - Тогава много страдах, и в една ужасна и безсънна нощ станах и на един дъх го написах. Казва се: „Зовът на живота”.
Андрей задекламира стихотворението, без нито веднъж да
заекне
: „Виж, нивата там житейска, проточила в безконечност рало, хомот - там в браздата, проводили те в незнайност.
Деди ти са това морни, били нявга с горди чела, пълзят сега унизени кът сенки в тъмнината Хайде, влизай и ти в хомота! Докле живей в теб младост. Чупи, огъвай си гръбнака, инък мъчно е на старост.” Стихотворението сега на Андрей не му хареса, може би защото го казваше в присъствието на Христов. А видя в лицето на Христов възторг. Веднага, като че сам дяволът пъхна в главата му като клин мисълта: „Възторгът на Христов е пресилен, само защото иска да ме поощри!...” - Но и Христов беше буден, забеляза това и промени намисленото: - Стихотворението ти е добро, но трябва още да работиш над него.
към текста >>
64.
226. Страхът от уволнението на работника и чиновника
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей сега беше като навита грамофонна плоча - готов да разказва, защото през целия си живот силното му желание да разказва, беше възпрепятствувано от
заекването
му.
226. СТРАХЪТ ОТ УВОЛНЕНИЕТО НА РАБОТНИКА И ЧИНОВНИКА - Хайде, разкажи да видим, какво е положението на днешния чиновник - каза Христов и се намести удобно.
Андрей сега беше като навита грамофонна плоча - готов да разказва, защото през целия си живот силното му желание да разказва, беше възпрепятствувано от
заекването
му.
- В главата на всеки чиновник беше залегнал страхът от уволнението, страхът за насъщния, защото освен обикновените изненади, които му носеше всеки ден, той можеше да бъде изненадан с уволнение, без за това да има някаква причина. Съвсем не се гледаше дали е чиновника добър или лош в службата си - това са неща без значение! За службата на някой набелязан за уволнение чиновник, чакаха най-малко стотина души. Кандидатите често посещаваха учреждението, където очакваха назначение, влизаха в кабинета на началника, личния състав, там шушукаха, показваха му разни документи: квитанции за изплатени членски вноски на партията, от която беше министъра на това учреждение; документи, че е записан за съответния партиен вестник; внесъл доброволната си за Партиен дом, за печатница и др., които началникът уж мимоходом разглеждаше като маловажни. Почваше да ехти, да пухти, уж се тревожи, че няма вакантни места, взема загрижени пози, после с отегчение взема телефона - уж говори с министъра, и след тази подготовка пристъпваше към най-важното.* ["Виж „Изгревът”, т.
към текста >>
65.
234 Класовата борба как ще се разреши
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
В заповедта изрично пишеше: „Защото
заеква
.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов.
Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен.
В заповедта изрично пишеше: „Защото
заеква
.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов.
- Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно. За шест месеца не бях си получавал заплатата. - Как живя, кой те храни? - Турското население. - От къде вземаше пари да му заплащаш?
към текста >>
66.
241. Който изтърпи докрай
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Ами ти вече не
заекваш
!
- Син ли? - Героя на моята повест „С Христа” - син, роден от душата ми! - А второто кое беше, което Ви направило впечатление? - Аз мисля, че ти вече си се сетил. - Не.
- Ами ти вече не
заекваш
!
С това Христов направи решителното внушение, като използва това повишено състояние, защото имаше много голямо значение за него състоянието, когато се прави внушението. Не е един и същ резултата, ако се направи в понижено състояние! - И после какво стана? - запита Христов. - Андрей помълча, зарадва се и после продължи: - Влязохме в стаята на дежурния стражар, той скочи и отдаде чест на хазяина.
към текста >>
- Стражарят
заекна
и отговори както искаше началника му: „Да!
- Това дете ли те хвърли в езерото? - Господин началник - започна да обяснява Марко. - Млък! Не искам бабини деветини, направо кажи! - Но, господин началник... - Само с една дума!
- Стражарят
заекна
и отговори както искаше началника му: „Да!
” - И после добави: „Той! ” - Как той бе - този мъж ли е, човек ли е - това е дете! Добре, хвърли те, хвърли, после не можа ли да го настигнеш и ей тъй да го хванеш за гръцмуля? - Пресегна се и ме хвана за гушата отпред с грамадната си, твърда и силна ръка. Щях да издъхна, но нито охнах, нито помръднах.
към текста >>
67.
244. За тебе Бог се грижи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-Те ми казаха, че
заеквало
, а аз не забелязвам никакво
заекване
, говори много добре.
- Не ти трябва карта, ще си извадиш нова, но ще си отидеш без кожа. Изпрати ме на гарата, извади ми билет... Андрей се разплака. Инженер Киров го гледаше с интерес. - Това ли е момчето, което сварили двата доктори? - Да.
-Те ми казаха, че
заеквало
, а аз не забелязвам никакво
заекване
, говори много добре.
Още тази вечер ще Ви кажа, че момчето е излекувано. - Добре разказва - сега остава да ми го напише - добави Христов - Аз много съкращавах, но историите са много дълги. - Всичко в подробности ще опишеш, може да започнеш още тази вечер. Доброто трябва веднага да се прави - без отлагане, а злото да се отлага - каза му Христов, за да го подпомогне да изживее тази нощ. - А колкото до твоите работи, затова съвсем не мисли - аз имам грижата за тях!
към текста >>
68.
246. Хората ежеминутно нарушават законите на природата, а после искат абсурдното - да бъдат щастливи!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Ако гонения
заек
от кучето направи един погрешен скок и се намери между зъбите на кучето, както и да се оправдава и да обяснява погрешния си скок, и цял свят да го оправдава и да му съчувства, това нищо няма да му помогне, с живота си заплаща!
Всеки, който може да извади заключение за 5 000 души само от един единствен, и познаването на когото беше равно на непознаване, имаме пълно право да мислим, че е несправедлив. Мисленето и изказването на Андрей за Христов и дъновистите беше реален резултат от неговото гледане на света, резултат от целокупния му живот, който беше се изкривявал, деформирал в продължение на много години. Наистина, затова той можеше да се оправдава по много начини, което беше без значение за реалния резултат в живота. Защото понятията оправдание, случайност и несправедливост са нереални и човешки изобретения. Такива не съществуват в реалния живот и природата - всичко, което е и става е най-справедливото.
Ако гонения
заек
от кучето направи един погрешен скок и се намери между зъбите на кучето, както и да се оправдава и да обяснява погрешния си скок, и цял свят да го оправдава и да му съчувства, това нищо няма да му помогне, с живота си заплаща!
Така и хората всеки ден с всяка своя мисъл, чувство и постъпка, които ако не са в унисон с природните закони, са между несравнено по-страшните зъби на тези закони. Хората ежеминутно нарушават законите на природата и си измислят различни оправдания, без да подозират, че природата остава глуха на това и всичко хроникира в тях и вън от тях. Баланса е абсолютен, това е състоянието всеки момент. Несправедливостта е градеж без отвее, а както атома, клетката, организъма мирозданието, душевния живот са изградени върху законите на равновесието - справедливостта. Хората нарушават природните закони, и после искат абсурдното - да бъдат щастливи!
към текста >>
69.
251. Как може човек да вярва в Бога
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Чудно нещо, как ме излекува от
заекването
ми!
С тези големи знания и връзки, как може да вярва в Бога?! Ако аз знаех поне на половината, не бих помислил за никакъв Бог, впрочем аз и сега не мисля. Дали с всичко това не ме е заблудил? Дали не е някой по-префинен Тартюф или Абат-Жул? И пак: - Защо ли пък ще ме лъже и заблуждава, какво ли очаква от мене да получи, когато аз нищо нямам?
Чудно нещо, как ме излекува от
заекването
ми!
Нищо не разбрах! Дали не беше ме хипнотизирал? Всеки случай, интересен и силен човек е! В кооперация „Напред” идваха в моите магазини най-различни хора: и лекари и професори, и артисти, и офицери. Всичките горе-долу си приличаха, те в много неща приличаха и на мен, особено в обикновения си живот, а Христов във всяко отношение се отличава от всички, които познавам и от мене.
към текста >>
70.
255. Защо се рецитират чужди стихове
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
И сега, сред този буен порой от думи, забеляза, че не
заекваше
.
И ето над жалки търчащ се рай с полъх на саван завесата пада сред вопли, скимтене и вой... …………………………………………. Че тази пиеса се казва „Човекът”, а червеят нейния герой! ” Очите му пареха, челото пламтеше, задушаваше се и в същото време вътре дълбоко в себе си чувстваше ужасен студ! В унеса си чувстваше, че всичко може - само като помисли за някое място, вече там биваше... И пак го обзе силен като вихрушка изблик и задекламира. Стиховете от устата му се лееха като ручей - леко, непринудено.
И сега, сред този буен порой от думи, забеляза, че не
заекваше
.
Зарадва се и веднага мина в другата крайност - обгърна го страшна тъмнина: „Печален черен ангел, ми дава чаша черна, а в нея мозък кървав. И смъртно бледа уста. Аз впих и пия до дъно, отровен с жад безмерна. Какъв възторг на ужас! Чар в безнадеждността.
към текста >>
71.
265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Веднага радост изпълни душата на Андрей, защото от тази сутрин до сега не беше
заекнал
нито грижа ка-о за мои деца, защото и съветът ми е моя рожба, той трябва да се роди, отгледа и да му се направи място в живота.
” - и повече да не го погледне. Той също чувстваше, че тогава щеше да настане най-страшното за него. Но въпреки това, и двамата това не го искаха! По този начин Христов го поотпущаше малко, за да го захване още по-здраво и по-отдълбоко за душата. Може би затова го погледна в устата.
Веднага радост изпълни душата на Андрей, защото от тази сутрин до сега не беше
заекнал
нито грижа ка-о за мои деца, защото и съветът ми е моя рожба, той трябва да се роди, отгледа и да му се направи място в живота.
Аз държа съветите ми да бъдат изпълнени, за да дадат съответния резултат. Моя съвет не е съвет на дълга, а съвет на Любовта, за който съвет отговарям пред Бога. - Извинете господин Христов, но на всички ли давате такива дълги, километрически съвети, все по планините ли ги водите?... В работата си над другите, Христов не се ръководеше от чувствата си, затова не се предизвика, защото това не щеше да бъде в негов интерес да си постигне целта, съвета му и в интерес на Андрей. Той като вещ алхимик, превръщаше неблагоприятното, неблагородното в благоприятно, благородно.
към текста >>
Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на Андрей - смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна: - Каква полза от това, че не
заекваш
, когато след малко ще бъдеш мъртъв?
Ако направо ти кажа съвета, ти ще се дръпнеш и ще ми кажеш: „Това е невъзможно! ” Спомни си от вчера насам колко пъти ми каза, че не можеш, и въпреки това можа. Аз не съм глупав да ти искам нещо, което не можеш! (липсва страница 357) веднъж! Само с това Христов му каза толкова много, че беше излишно и щеше да развали ефекта, ако нещо кажеше.
Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на Андрей - смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна: - Каква полза от това, че не
заекваш
, когато след малко ще бъдеш мъртъв?
Усиления вятър носеше зърнестия сняг по полето, който удряше двамата туристи по лицата като сачми. Те вървяха настрана, като криеха лицата си и излагаха гърбовете си на вятъра. Христов чувстваше всичко, каквото става в Андрей. Спря, сне раницата си, извади от там кожухчето, облече Андрей в него и отпред го загърна бащински както майка детето си. Въпреки всичко, на Андрей му стана необикновено приятно!
към текста >>
72.
268. Болестите са арести за престъпилите природни закони
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Човека като наруши някой природен закон, все едно че навлиза в пределите на друго, чуждо царство, населено с други същества, за които той е храна както за хората -
заека
, който влезе в тяхната градина го убиват и изяждат.
Защото не винаги нашите мисли се покриват с истината, мисълта има нужда да се провери покрива ли се с опита. Тази проверка е крайно необходима, за да не стане болния „неограничен монарх” над своите близки. Болния от каквато и болест да е болен, трябва да прави усилия да не ляга на легло, да не се предава на болестта, да се бори с нея, защото всяка болест е като живо същество и то паразитно, което иска да живее за сметка на живота на болния, и болния трябва да се бори с него да се освободи, а за това се искат усилия. Когато човек се отпусне, болестта го завладява и с него е вече свършено! А като прави усилия, които може в началото да не са резултатни, но с течение на времето те култивират сили и имунитет, и болния побеждава болестта - оздравява!
Човека като наруши някой природен закон, все едно че навлиза в пределите на друго, чуждо царство, населено с други същества, за които той е храна както за хората -
заека
, който влезе в тяхната градина го убиват и изяждат.
Човека като наруши природните закони, той изпълнява с това други закони на друго царство, и става роб на неговите жители! Те почват да го използват за свои цели или го изяждат! Болния бива обсебен, обхванат от болестта от съществата на това царство, и те започват да живеят за негова сметка, както паразитите живеят за сметка на жертвите си, точно както и хората живеят за сметка на кравите, овцете... като ги доят, използват за храна тях и децата им. - Извинете ме господин Христов, но Вие пак навлязохте във въпрос за някакви същества, които защо хората на науката не знаят, не познават? - Как да не ги познават, познават ги - това са микробите, микрогъбите, вирусите и още много други открити и неоткрити още.
към текста >>
73.
288. Четете и молете се Бог да ви отвори очите и да видите Учителят Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Кажете ни за Учителя, за Бялото Братство.” Такива диванета като тебе, ще започнат да
заекват
, и тогава ще разберат какво е бил Учителя и какво са пропуснали!
Ще им покажем това, което ти на мен ли бърбори или техните стари скъсани дрипи и парцали, книги и изкуство, които вече за нищо не струват?! Те са ги изхвърлили на боклука, и такива като тебе диванета ги събират, поодухват, поочистват и се гиздят, както ти се гиздиш с разните Щайнеровци или Индуската или Египетската - отдавна изживени култури! Те ще ни кажат: „Ако е въпрос за това, ние го знаем, с това знание Индия и Египет завладяха. Дайте ни знание, с което да живеем! Дайте ни Учителя!
Кажете ни за Учителя, за Бялото Братство.” Такива диванета като тебе, ще започнат да
заекват
, и тогава ще разберат какво е бил Учителя и какво са пропуснали!
Не беше ли същото и с Христа? Ние, които сме били съвременници на Учителя, сме задължени най-много! Светът ще ни държи отговорни, че сме били при такава голяма светлина и толкова малко сме видял и! Увличал и сме се по европейското като диваци по стъкълца, огледалца и разни дрънкулки!... Затова казвам: - Бъдете редовни на беседите и лекциите, изпивайте Словото на Учителя до дъно, вгледвайте се внимателно и съсредоточено в Учителя - да видите и запомните всички подробности от Него.
към текста >>
74.
292. Аз не мога да Ви науча на нещо, което нямам
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ако той, и посочи с пръст на Андрей, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от
заекването
си, ето днес нито веднъж не
заекна
!
292. АЗ НЕ МОГА ДА ВИ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЯМАМ - Господин Христов, мисля, че е уместен въпроса: „Във Вас всичко в ред ли е? ” - язвително запита Благовест. - Не съм казал това. Аз ти казвам как трябва да бъдат нещата.
Ако той, и посочи с пръст на Андрей, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от
заекването
си, ето днес нито веднъж не
заекна
!
Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този студен и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален характер да те обиждам, и въпреки това да ме следваш! Казвам ти, и на него - като погледна Андрей, отивайте си, пъдя Ви, а Вие продължавате да ме следвате... Отговорете си сами, защо правите това - защото аз лично не съм в ред, или защото?... - Вярно е, но кажете го Вие. - Показва, че сте видели, което другаде не сте видели и не сте прочели. Не само това, но това е по-ценно от Вашето самолюбие, тщеславие и азът Ви, които аз безпощадно тормозих.
към текста >>
75.
314. Може да се живее и с всяко Живо Слово
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Това което цял живот беше подпушвано в душата му от
заекването
, Христов беше отпушил, сега Андрей го заливаше, а той трябваше да търпи.
Аз чувствувах как с мисълта си ми помагахте. Снощи си мислих и разсъждавах върху стиха, дето можело да се живее и с всяко живо Слово. Вчера което стана с мене, беше едно истинско чудо, или поредица от чудеса! Христов го остави да говори, като тук-таме се усмихваше одобрително или поясняваше: - В света няма чудеса - има знания на закони, които закони за другите са неизвестни. И този отговор Андрей чу, хареса му, но не се спря да мисли, още по-малко имаше намерение да възразява, защото много силно искаше да говори.
Това което цял живот беше подпушвано в душата му от
заекването
, Христов беше отпушил, сега Андрей го заливаше, а той трябваше да търпи.
към текста >>
76.
322. Постоянният страх
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Правеше впечатление, че Андрей спокойно и добре говореше, без следа от
заекване
!
Докато ние крадяхме с килограми и левове, управата крадеше с милиони и тонове. Те разбира се, се криеха, но ние научавахме това от уволнените чиновници. Всички в „Напред” крадяха, и всеки който не крадеше, смятаха го за будала. Разбира се, Андрей като разказваше тези неща, подготвяше и своето оправдание. И Христов го разбираше.
Правеше впечатление, че Андрей спокойно и добре говореше, без следа от
заекване
!
към текста >>
77.
340. Аз ти развързах езика, аз гарантирах да те пуснат от затвора на природата
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Господин Христов, искам още едно нещо да ми кажете, обясните: - Защо
заеквам
, какво лошо толкова съм направил?
Но едно не ми е ясно - магьосниците и магесниците правят само зло на хората, а Вие защо правите само добро? Макар да викате, да крещите, но зло не можете да направите? Христов веднага почна да се смее и отговори вече меко: - Наистина, в тебе нещата се пречупват по особен начин. Но право си забелязал, че аз въпреки всичко правя само добро. Аз имам правото да работя и с доброто и със злото.
- Господин Христов, искам още едно нещо да ми кажете, обясните: - Защо
заеквам
, какво лошо толкова съм направил?
Знаете ли, че аз чувствувам от Вас страх, защото мисля, че сте ме омагьосали? Питам и себе си и Вас: - защо Ви съм? Моля Ви, освободете ме, искам да си отида в света, да заживея както всички останали хора! Тези неща, които ми говорите и които правите пред мен, са страшни! Давам Ви честната си дума, на никого няма лоша дума да кажа за Вас!
към текста >>
- Не питай защо
заекваше
, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания.
Аз също не мога и да постъпя по друг начин - освен да отмъстя. Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението! Невъзможно ми е да спра тази сила! Ако бях два пъти по-болен отколкото бях, щях да се тътря по корем като змия, и пак щях да отида да ги предам!... Христов разбра, че беше отишъл далече, затова би отбой.
- Не питай защо
заекваше
, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания.
Затова не мисли защо заекваш, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.” Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт! ” Ти и вчера искаше да се връщаш, но после видя, че не е толкова страшно, колкото си го мислеше. И сега ще стане същото. Ти когато искаш, можеш да се върнеш, ти нямаш никакви задължения към мен - свободен си! Но Андрей не ставаше.
към текста >>
Затова не мисли защо
заекваш
, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.” Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт!
Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението! Невъзможно ми е да спра тази сила! Ако бях два пъти по-болен отколкото бях, щях да се тътря по корем като змия, и пак щях да отида да ги предам!... Христов разбра, че беше отишъл далече, затова би отбой. - Не питай защо заекваше, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания.
Затова не мисли защо
заекваш
, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.” Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт!
” Ти и вчера искаше да се връщаш, но после видя, че не е толкова страшно, колкото си го мислеше. И сега ще стане същото. Ти когато искаш, можеш да се върнеш, ти нямаш никакви задължения към мен - свободен си! Но Андрей не ставаше. Христов, като че не забеляза това и продължи основната си мисъл: - Сега, преди да си извършил предателството, ти си едно, мислиш по един начин, но когато го извършиш, ти вече няма да си това, което си сега, тогава ще бъдеш предател, с психика и самочувствие на предател.
към текста >>
78.
356. Бездушните познати
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
И как можа толкова скоро - като че са ти направили операция, отрязали са ти
заекването
, освободили са те от него?!
- Какво? - Моля те, не казвай на жена си, че съм уволнен, защото нали знаеш, жените са... ще каже на Елена... - Бъди спокоен, бъди спокоен! Аз зная какво правя, разбирам ги тези неща. Абе Андрей, прави ми впечатление, че говориш сега много хубаво! Как си оправи говора, как, при кой лекар?
И как можа толкова скоро - като че са ти направили операция, отрязали са ти
заекването
, освободили са те от него?!
Кажи ми моля те, защото и моята Васка, нали знаеш заеква, захецва се? - Ще ти разкажа бай Василе, всичко ще ти разкажа, но сега нямам време и това е една дълга история. Когато ти дойда на гости през празниците, ще ти разкажа всичко. - Добре, но кажи ми сега поне адреса на лекаря. - Като дойда, това е един особен случай, не може да се каже тук и с няколко думи.
към текста >>
Кажи ми моля те, защото и моята Васка, нали знаеш
заеква
, захецва се?
- Моля те, не казвай на жена си, че съм уволнен, защото нали знаеш, жените са... ще каже на Елена... - Бъди спокоен, бъди спокоен! Аз зная какво правя, разбирам ги тези неща. Абе Андрей, прави ми впечатление, че говориш сега много хубаво! Как си оправи говора, как, при кой лекар? И как можа толкова скоро - като че са ти направили операция, отрязали са ти заекването, освободили са те от него?!
Кажи ми моля те, защото и моята Васка, нали знаеш
заеква
, захецва се?
- Ще ти разкажа бай Василе, всичко ще ти разкажа, но сега нямам време и това е една дълга история. Когато ти дойда на гости през празниците, ще ти разкажа всичко. - Добре, но кажи ми сега поне адреса на лекаря. - Като дойда, това е един особен случай, не може да се каже тук и с няколко думи. -Добре, сега накъде си?
към текста >>
79.
378 Всеки, който не е достоен да защити Истината, е вече умрял
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
-Андрей
заекна
за пръв път от няколко дни и отговори: - Не!
- Христов само се усмихваше. - Сега ще си разменим ролите - аз ще те питам, да видим ти на мое място как би отговарял? - Какво? - с интерес запита Андрей, готов веднага да отговаря. - Ти повярва ли на това, което ти каза сестра Блатова за мене?
-Андрей
заекна
за пръв път от няколко дни и отговори: - Не!
- И изведнъж настроението му падна много ниско, той се изчерви и нищо повече не можа да каже. - Разбра ли сега защо заекваше? Когато се колебаеш, когато в тези нещата са и „да” и „не”. Добре, да приемем, че не си повярвал, кажи ми тогава какво направи да защитиш истината - нищо - демонстративно и повелително заяви Христов. Очите на Андрей силно се разтвориха от тази мълниеносна изненада, защото този въпрос и този отговор никога не беше очаквал!
към текста >>
- Разбра ли сега защо
заекваше
?
- Какво? - с интерес запита Андрей, готов веднага да отговаря. - Ти повярва ли на това, което ти каза сестра Блатова за мене? -Андрей заекна за пръв път от няколко дни и отговори: - Не! - И изведнъж настроението му падна много ниско, той се изчерви и нищо повече не можа да каже.
- Разбра ли сега защо
заекваше
?
Когато се колебаеш, когато в тези нещата са и „да” и „не”. Добре, да приемем, че не си повярвал, кажи ми тогава какво направи да защитиш истината - нищо - демонстративно и повелително заяви Христов. Очите на Андрей силно се разтвориха от тази мълниеносна изненада, защото този въпрос и този отговор никога не беше очаквал! А отговора беше тежка присъда, която веднага той почувствува направо в душата си. Замълча, и поне в това излезе разумен и зачака да види какво по-нататък Христов ще му каже, но цялото му същество беше разбъркано, размътено.
към текста >>
80.
380. Призракът на безработицата
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Сети се за нещо радостно, но веднага почувствува смущение, и въпреки това наведе си главата и заговори: - Господин Христов, вчера и днес само веднъж
заекнах
, когато не Ви казах Истината!
Скоро Христов се върна, погледна часовника си, ръкописа на романа си върху бюрото, накрая погледна Андрей и две мисли мигновено се пребориха в него: „Веднага ще изпратя Андрей, а аз ще се заловя да поработя над романа си.” И отново погледна Андрей, който беше потънал в старите си мисли за лошото си настояще и безперспективното бъдеще на своя живот. Как да изпрати Андрей да си отиде, когато е в това тежко положение, още повече утре му предстоеше трудния изпит-да направи писмено признание пред директора на кооперативна централа „Наред” - Петър Пенчев?! Христов мълчеше и се колебаеше. Андрей се измъчваше от колебанието и мълчанието му, без непосредствено да знаеше какво става в душата на Христов. Андрей потърси в съзнанието си нещо, с което да наруши това ужасно мълчание.
Сети се за нещо радостно, но веднага почувствува смущение, и въпреки това наведе си главата и заговори: - Господин Христов, вчера и днес само веднъж
заекнах
, когато не Ви казах Истината!
Но това прозвуча вяло, а не както друг път пълно с радост и възторг! Това беше, защото Христов остана безучастен. И когато Андрей си повдигна главата и погледна Христов в очите, той не му се усмихна. Може би, защото това вече беше му омръзнало - да слуша все едно и също и защото вече беше факт, с който по негово мнение Андрей не трябваше повече да се занимава. Ако чопли, може отново да разрани тази стара рана - заекването.
към текста >>
Ако чопли, може отново да разрани тази стара рана -
заекването
.
Сети се за нещо радостно, но веднага почувствува смущение, и въпреки това наведе си главата и заговори: - Господин Христов, вчера и днес само веднъж заекнах, когато не Ви казах Истината! Но това прозвуча вяло, а не както друг път пълно с радост и възторг! Това беше, защото Христов остана безучастен. И когато Андрей си повдигна главата и погледна Христов в очите, той не му се усмихна. Може би, защото това вече беше му омръзнало - да слуша все едно и също и защото вече беше факт, с който по негово мнение Андрей не трябваше повече да се занимава.
Ако чопли, може отново да разрани тази стара рана -
заекването
.
Но Андрей изживя много тежко това безучастие на Христов, и положението му стана още по-мъчително! Христов всичко видя и разбра, каквото ставаше в душата на Андрей, но пак продължаваше да се колебае. Не му беше лесно да се освободи от своите лични желания, които като тайфуни бушуваха в него, разкъсваха, раздираха душата му както светкавиците небето! Андрей отново си наведе главата, и затърси там в хаоса нещо да заговори, после реши да каже каквото и да е, но да заговори. И заговори това, което в момента изплува на повърхността на съзнанието му: - Господин Христов, всичко стана добре, мина благополучно - искаше да каже за устното си признание - но има нещо по-важно, най-важното в живота - хляба!
към текста >>
81.
24. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г. Голям концерт пред Учителя. (19.07.1942, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Тука също бяха сестра Милка Аламанчева, брат Гали [Галилей] беше седнал в ъгъла до вратата на ниско столче и беше още една пълна сестра, която
заекваше
.
Учителят тръгна пред нас и ние след Него. Той зави пред чешмата на полянката надясно и се спря пред къщичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста Си. Прозорецът веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено извика: „О, Учителю! ” Той й каза: - Рекох, да влязат брата и сестрата и Аз сега ще дойда. Ние с брат Христо влязохме.
Тука също бяха сестра Милка Аламанчева, брат Гали [Галилей] беше седнал в ъгъла до вратата на ниско столче и беше още една пълна сестра, която
заекваше
.
Радостни бяха всички. Учителят дойде, като предварително изпрати торта по една сестра. През време на вечерята и след нея аз непрекъснато задавах въпроси на Учителя, като Го гледах в очите. Той все ми отговаряше. Най-напред сестра Савка Го попита: - Учителю, хубаво ли пя сестрата?
към текста >>
82.
98. Пентаграмата и брат Влайчо
,
,
ТОМ 34
И ги сварих, тъкмо ядяха печен
заек
, див
заек
опечен.
Ще трябва да отидеш, защото брат Влайчо е много зле в концлагера, където са го сложили в Белене. Ти ще го намериш на обед, когато се храни. Там да го намериш и да му кажеш, че брат Влайчо Ви укри в каруцата под сеното, когато Ви гонеше полицията, а сега пък Вий помогнете на брат Влайчо! Иди! ” И аз отивам.
И ги сварих, тъкмо ядяха печен
заек
, див
заек
опечен.
Но Тодор Павлов не беше си дошъл още. Синът му беше, снахата му, жена му - и кака Гана беше, и турят прибор и на мене, да седна на масата. Аз се дръпнах. Сега, аз не искам да правя ореол, че съм вегетарианка, но казах: Няма нужда, аз ще си седя настрана, вий си яжте. - Не, не си по-голяма от масата, ще седнеш!
към текста >>
83.
217. Цигуларката Франсиз и китаристът Стефан
,
,
ТОМ 34
Че
заекът
и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.
Казваха се: тя - Франсиз, а той - Стефан. И дадоха голям концерт на Изгревската сцена с негови композиции. И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи.
Че
заекът
и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.
Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
към текста >>
Сега цигулката, тя свири виртуозно, е
заекът
.
И дадоха голям концерт на Изгревската сцена с негови композиции. И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.
Сега цигулката, тя свири виртуозно, е
заекът
.
А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви.
към текста >>
А
заекът
: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации.
И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката.
А
заекът
: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации.
Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива. Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е.
към текста >>
Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че
заекът
си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват. Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации.
Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че
заекът
си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива. Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е. Защото тя се съмняваше как е и тя, цигуларката, изпълни „Странникът” на сцената.
към текста >>
И тя надмина
заека
, въпреки че бавно върви.
Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации. Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава.
И тя надмина
заека
, въпреки че бавно върви.
Защото той бързо тича, но после ляга и заспива. Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е. Защото тя се съмняваше как е и тя, цигуларката, изпълни „Странникът” на сцената. И тогава и аз пях.
към текста >>
НАГОРЕ