НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Никакво
задъхване
.
Забравих, че съм болна. „Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмичката. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка. Никаква умора.
Никакво
задъхване
.
Никаква скръб и отчаяние. А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих лекичко върху камъните. Спрях се. Не бях се ударила никъде.
към текста >>
2.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Започнаха да ме обличат с приготвените дрехи, но аз махнах с ръка и казах тихо, но без
задъхване
: „Аз няма да умирам".
Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. В това време влезнаха майка ми и сестра ми, силно изпищяха, защото ме видяха простряна, почти без дъх. Поставиха ме на леглото. Изпитвах безкрайно блаженство.
Започнаха да ме обличат с приготвените дрехи, но аз махнах с ръка и казах тихо, но без
задъхване
: „Аз няма да умирам".
В същия ден виждам една детска Гергьовска люлка, която се приближава към мене. Там седеше едно малко момиченце с усмихнато лице. Това бях аз, 4-5 годишна с бяла рокличка. Това дете се сля с мене заедно с люлката и аз седнах на леглото си за пръв път след 20 дена от разболяването си. Изпих една чаша мляко и заспах дълбок, укрепителен сън до сутринта.
към текста >>
3.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Не вярвам, че тогава можехме да помислим дори, че зад тази Негова програма, имаше някакво
задъхване
, когато бързаме да стигнем целта.
Рилските томове бяха най-обемисти. Всяко утро на планината беше празник за душата, за ума, за сърцето. Летуванията на Рила се превръщаха на събори. И затова привличането на магнитния център не се дължеше на чистия въздух и на рилската красота. Планини имаше навсякъде, ала духовните часове и празници бяха нещо рядко, което ни обогатяваше и към които всеки се стремеше.
Не вярвам, че тогава можехме да помислим дори, че зад тази Негова програма, имаше някакво
задъхване
, когато бързаме да стигнем целта.
Едва сега ние разбираме, когато се мъчим да съберем нишките на изживяното минало, че времето препускаше и Той искаше да изцеди всичкия сок. Сега разбираме скритото значение на всяка дума и на всеки жест с които проявяваше загриженото отношение към всички. Едва днес можем да предполагаме, че Той усещаше препускането на времето и се опитваше да го надвиши и обезоръжи по друг начин. През 1936 година се случи нещо, което трудно, тежко се изживя, то е много тягостно и заедно с Него го изживяхме като потресающ момент, който ни приближава до 27. XII., когато над Него бе извършено покушение от платени хора.
към текста >>
4.
33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Питаш се още, дали знаеше тогава, че всичко ще изглежда иначе, един огромен скок, едно
задъхване
от вълнение.
Какво сме преживяли тогава и малко по-късно, когато сме излизали от салона, стояли сме и чакали на двора да се поздравим и вероятно сме се радвали на щедрото Слово, на хубавото време и на това, че беше събор и сме събрани около Него, поканени на празнично тържество. Изпитваш странно чувство - ти ли си бил, ние ли сме били тогава, когато сме следели потока на Неговата мисъл? Колко ние сме отскочили напред, с хода на времето сме крачили, колко всичко сега е съвсем друго, колко и ние сме станали други. На днешното време, незная дали изобщо би била възможна тази беседа - тая духовна жарава бихме казали, това сгъстено словесно богатство, това небе, което усещаш сега не спокойно в безупречната си синева, а бурно прорязано от светкавици и огласено от гръмотевици, а е било 24.VIII., сряда, тих, безоблачен ден, богат на слънце и на красота. Ние бяхме облечени красиво, празнично е било настроението и с леко сърце и лека стъпка сме прекрачили прага на салона - отиваме на беседа осмата!...
Питаш се още, дали знаеше тогава, че всичко ще изглежда иначе, един огромен скок, едно
задъхване
от вълнение.
Малко е да се каже това, когато сега, днес на 22.I.1977 г., събота, четеш тая същата беседа, спираш се на всеки ред, отваряш Евангелието, опитваш се да се пренесеш на това съборно утро. Не помниш нищо - нито следа от преживяното чувство: “Казвам: след тази беседа някой от вас могат да се обезсърчат, и да си кажат, че тази работа е само за учените хора. Прости сме ние, толкова по-добре, имате възможност да учите.” Един малък отзвук още тогава. Не става дума и сега до колко сме я разбрали тогава, доколко я разбираме и сега. Има нещо друго, което ни накара да вземем перото и да се спрем на нея, след като дълго сме се колебаели.
към текста >>
НАГОРЕ