Търсене в текстове за 'Задълбочавам'

и градина, разорана и посята от ръцете на най-добрия Сеятел. Ние не тъгуваме. “Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот. Опитваме се тогава без горест и без мъка по право без горчивина, да се върнем на тях, да ги оглеждаме и да разберем цената на оня скъпоценен сок, който живота е отлял в тях. Днес ние мислим за много неща, които някога сме отминавали, не поради нехайно отношение, а поради неразбиране, поради липса на навика да се задълбочаваме - тогава това като, че ли беше невъзможно - днес работим и учим по своему, намирайки един от методите, най-подходящия за всяка отделна индивидуалност. Той е дал нещо за всички. Неговият начин на работа беше своеобразен - не лекуваше двама души по един и същи начин, не възпитаваше по един и същ начин отделните хора, не говореше на двама по един и същи начин. Всеки човек за Него беше различен, оригинален екземпляр, отделна величина с която трябваше да се подходи различно. Ако живота на всички ни би се изразил по друг начин, сега нямаше да стоим на това място, да съзерцаваме живота, да търсим главните линии, за да доловим онова, което Той ни даде през последните дни на живота си тук на Земята. През тези четири месеца на най-суровата година за нас 1944, за която недвусмислено през една неделна беседа беше казал и уточнил, кога ще напусне катедрата. Ще кажат някои защо се връщаме на тези години толкова отдалечени от днешния момент. Защо докосваме тази болезнена дата и тази незаздравяла рана? Бихме
към текста >>