Търсене в текстове за 'Задушаване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

До задушаване е било.
И Учителят със своята милост ще кажа, поема Той да плати разноските. Той да понесе страданието, за да не пострада някой от тях. След това Велеви се разсърдиха. В.К.: Той заболява от ангина ли, какво беше? Е.А.: Учителят заболя от една ангина, която го задушавала. До задушаване е било. И тогава Той даде един метод за лечение на ангина. В.К.: Компрес, загряващ компрес. Е.А.: Компрес, не млечен. Горещия. Един пешкир, намокряш хубаво с гореща вода и го слагаш на гърлото, около врата, докато можеш да издържиш. И така едно след друго, едно след друго, или шест пъти, или десет пъти.
към текста >>

2. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Същият медиум вижда духа на Боян, тукашен гражданин, заминал преди две години на велики заговелки от задушаване.
с голяма рана в стомаха; явилият се покойник обяснява, че тази рана е вследствие нередовния живот. Той виждал настъпването на една грозна и мъчителна смърт, затуй и решил да посегне на живота си като си отрязва гърлото с бръснач. Но сега вижда, че е направил по-голям грях. Поиска молитва, която приема коленичащ, става, благодари и си отива. Как обяснявате вие това? Същият медиум вижда духа на Боян, тукашен гражданин, заминал преди две години на велики заговелки от задушаване. Казва, че е бил жив погребан, но умрял после в страшни мъки при съзнание, че се намира в гроба. Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това?
към текста >>

3. 5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

Иван Толев

Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване).
Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането. Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират. Да допуснем сега, че стомахът изпълнява добре своята длъжност: след като извърши работата си, той изпрати соковете си към белите дробове - държавниците на народа - които трябва да разпределят правилно тия сокове. Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване). Така е и с ония държавници, които работят само за себе си: те искат да живеят и благоденствуват за сметка на народа и неговите висши съсловия, а не разбират, че по тоя начин те убиват и народа, и себе си. Сега можем да вземем едно трето положение: ако предположим, че и белите дробове извършват добре своята работа, както стомаха. Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки! - се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете.
към текста >>

4. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

1-2 Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територя се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои? - Мъдрост и Любов „Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 1-2 Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територя се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване. Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ. Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм.
към текста >>

5. 18. СИНАРХИЯ Статия втора

Иван Толев

Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила.
към текста >>

6. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

Всички хора бягали, но умирали от задушаване.
Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде.
към текста >>

Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване.
Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали.
към текста >>

7. 1934 година

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

Всички хора бягали, но умирали от задушаване.
Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде.
към текста >>

Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване.
Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали.
към текста >>

8. 67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция

Весела Несторова

Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре.
Обаче, там бях изпаднала в тежки вътрешни противоречия, които ме бяха направили скептична. Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но живота им не съответствуваше на Неговите принципи. Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град. В болницата в Сиракюз ми сложиха пълна упойка. Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре. Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна. В този момент силна жизнена струя удари слънчевия ми възел и се почувствувах изпълнена с някаква неземна божествена енергия на любов, живот и сила. Погледнах и какво да видя! Пред мен се простираше в безкрая огромен бакърено-златист океан от жива светил на, в която всичко се преливаше и този океан имаше неудържимо мощни еманации. Чух глас: "Това е Бог!
към текста >>

9. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Окрадената и изнудена България не рачи да остане в съюза и от тогава започна крайното озлобление на Русия; очевидно тя е била уверена, че обградена до почти задушаване и скомпрометирана пред Тройния съюз с влизането си в Балк.
Ако не трябваше, защо предлагаше "деление на плячка"? И нас обвиняват в желание да развалим съюза, когато съюзът се компрометираше именно с това желание да се третира Македония като плячка. Нима ако се сбъднеше, както и се достигна, искането на Русия да се сподели Македония, нима България би останала в съюза? Уви! Последующето време ни показа. Окрадената и изнудена България не рачи да остане в съюза и от тогава започна крайното озлобление на Русия; очевидно тя е била уверена, че обградена до почти задушаване и скомпрометирана пред Тройния съюз с влизането си в Балк. съюз България ще се види оставена без приятели и ще прежали ограбеното и ще остане в съюза, но тя се много сбърка. Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен.
към текста >>

10. 3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

Но жестоката и капризна смърт и тук взе няколко жертви: двама войници умряха от задушаване и други четирима бяха отнесени от бурята, захвърлени в дълбоките дерета, а труповете им се намериха едва след разтопяване на снеговете.
Повърхността бе се заледенила с дебела прозрачна кора, която мъчно се подаваше на инструмента, а издържаше с тежки товари коне. Опасност от противника нямаше никаква, защото и той бе при същите условия. При това, движението не бе възможно по тая гладка, покриваща като с разтопено сребро земя, ослепително блестяща повърхност, която отразяваше лъчите на силното слънце и пречеше на зрението. С тежки усилия пристигнаха първите транспорти от изпратената от тила храна, по нареждане на щаба на XI германска армия. Макар и цели две денонощия под снеговете, гладни, изолирани, измъчвани от една тежка неизвестност войниците бяха бодри и весели, с повишено чувство на гордост, че издържаха едно изпитание, което е изключителна рядкост. Но жестоката и капризна смърт и тук взе няколко жертви: двама войници умряха от задушаване и други четирима бяха отнесени от бурята, захвърлени в дълбоките дерета, а труповете им се намериха едва след разтопяване на снеговете.
към текста >>

11. 3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева

3.3. Спомени и размисли

" Тя не послуша и при операцията кръв напълни дробовете й и тя почина от задушаване.
Болестта бърже напредва и пречи на дишането й. Отива при Учителя и Му казва: - Учителю, отивам на операция! - Отложете, казва й Той. - Не, настоява тя, обещала съм на лекаря, предплатила съм! Той още веднъж й казва: „Отложете, рекох! " Тя не послуша и при операцията кръв напълни дробовете й и тя почина от задушаване. ГОРНИТЕ СПОМЕНИ СА МИ ДИКТУВАНИ ОТ СЕСТРА О. С. Петровден, 1962 г. М. Райчева
към текста >>

12. 5. Първата заповед

Глава 6. Разкриване на реалността

Само там, затова и задушаването не е нищо друго, а липса на чиста артериална кръв в духовното тяло на човека.
До обогатената и очарована младост и будната за новото чувствителност в пълнота стигна новия призив: Ще любиш, ще обичаш Великото - Реалното, Него, Нематериалния Бог, Непознатия, за който велики народи от древността са умирали щастливи! Не се умира, ако душата не е докосната от жезъла на безсмъртието. Ще любиш и ще обичаш, защото Непознатия Бог е сърце и дробове, които пречистват кръвта от която живее твоята душа, твоите мисли, твоите чувства. Тая кръв храни душата, духа, ума, сърцето. Тя не може да се озонира другаде и никъде. Само там, затова и задушаването не е нищо друго, а липса на чиста артериална кръв в духовното тяло на човека. Как ще се избегне задушаването? С любов. Ще обичаш. Това е великото в света, това е живота, това е динамиката в духовното кръвообращение, което никога не трябва да се забравя. Една наука предстои да се учи, да се разбира, да се прилага, за да се разбере основния принцип на живота, за да се проумее великото значение на Първата заповед.
към текста >>

Как ще се избегне задушаването?
Не се умира, ако душата не е докосната от жезъла на безсмъртието. Ще любиш и ще обичаш, защото Непознатия Бог е сърце и дробове, които пречистват кръвта от която живее твоята душа, твоите мисли, твоите чувства. Тая кръв храни душата, духа, ума, сърцето. Тя не може да се озонира другаде и никъде. Само там, затова и задушаването не е нищо друго, а липса на чиста артериална кръв в духовното тяло на човека. Как ще се избегне задушаването? С любов. Ще обичаш. Това е великото в света, това е живота, това е динамиката в духовното кръвообращение, което никога не трябва да се забравя. Една наука предстои да се учи, да се разбира, да се прилага, за да се разбере основния принцип на живота, за да се проумее великото значение на Първата заповед. Както неотменен и важен е закона на обикновеното кръвообращение от което зависи живота на земята, така също строго определено и неизменно стои закона за нашето духовно кръвообращение Без Първата заповед няма правилно кръвообращение, няма чиста кръв, няма живот.
към текста >>

13. 3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев

Павел Василев, Вергилий Кръстев

4-5 часа отвън са работили спасителни отряди, за да ги отринат и спасят от задушаване.
Разбрах, че трябва наизуст да знам молитвите, някои псаломи и песни. Особено внимание обърнах на 91 и 23 Псалом, познавайки опитността на майка ми и баща ми. Мама е казвала на глас 91 Псалом в приземния етаж на кооперацията, пред още осем човека на 15 срещу 16 април 1945 г., когато бомбите са падали. Бомба се взривява върху кооперацията, където са се криели. Сградата се срива и само плочата над главите им остава здрава. 4-5 часа отвън са работили спасителни отряди, за да ги отринат и спасят от задушаване. Велик е Бог! При тези наши срещи с брат Петър Филипов, атмосферата, която се създаваше с присъствието от Невидимия свят, състоянието и всичко, което изпитвахме двамата с мама, беше изключително! Изчезваше умората от изминалия ден. Когато вечер си тръгвахме през Борисовата градина, ние не само тичахме, а изпитвахме желание и да хвръкнем! Наистина, това бяха незабравими часове в дома на брат Петър, заедно със сестра Марийка Марашлиева и брат Боянчо Захариев (дърводелеца).
към текста >>

0.83627104759216