Търсене в текстове за 'Забавление'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Да дава условие за учение и работа, а не за забавление.
Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира. Божията Сила изпълва Всемира. Тях като приемаме, Бога приемаме. 106. Материалната основа на Братството трябва да бъде проста, ясна, здрава, чиста. Да дава условие за учение и работа, а не за забавление. В забавленията нещата се израждат. Важно е да спазваме това при бъдещата ни работа. 107. Обични брат Боян Боев, „От Него излязохме и при Него ще се върнем". 25.VIII.1962 г. Работата, за която ни е изпратил, ще вършим.
към текста >>

Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого.
Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха. Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте. Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами.
към текста >>

2. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Дали беше някакво забавление за нас?
Учителят тогава даде следната задача. Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение. Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия?
към текста >>

3. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

ТОМ 5

Беше голямо забавление и за деца, и за възрастните, защото през отворите проникваше запалената свещ и тя очертаваше различни фигури, които бяха изрязани в динените кори.
Той имаше навика като яде диня, да не я реше с нож, а да я издълбава вътре с лъжица, след като е отрязал горе капака на динята. Остави цялата кора непокътната и слагаше отгоре накрая отрязания капак, а тя стоеше като цяла целеничка. Навремето от така издълбаната диня се правеха фенери за децата. Кората се продупчваше във вид на фигури, за да влиза въздух, а вътре се поставяше и се закрепваше една запалена свещ, като отстрани се пробиваха две дупки и се нанизваше канап, за да може да се носи. Когато ставаше тъмно запалваше се свещта, поставяше се капака отгоре и така този светещ фенер се носеше по тъмно. Беше голямо забавление и за деца, и за възрастните, защото през отворите проникваше запалената свещ и тя очертаваше различни фигури, които бяха изрязани в динените кори. Един път Учителят извиква Йорданка Жекова, показва й издълбаната диня и казва: „Вземи я и сега ще я носиш бавно, бавно, така като че ли е много тежка и всички да видят, че изнасяш от мене много тежка диня с капак. Те ще видят, че е издълбана, но всички ще се чудят какво ли съм сложил в нея, какво ли носиш, че е толкова тежка и защо точно на теб съм ти я дал." Йорданка взима издълбаната диня и така се престорила навън, че едвам я носи. Точно в този момент най-много десетина човека я пресрещат, гледат я, че едва я носи. Някои вече търчат при Учителя, за да споделят какво ли има толкова в тази диня, други я разпитват, трети цъкат с език, а Йорданка продължава да носи динята. Питат я: „Какво има вътре?
към текста >>

4. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

ТОМ 5

Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури.
А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят. Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури. Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури. Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят. Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята. Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление.
към текста >>

5. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

ТОМ 5

А за софиянци беше още по-голямо забавление.
А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха. Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление. Те само се превиват от смях. А някои се престрашаваха и идваха, за да видят каква ли е тази майстория и изобретение. Оглеждаха го, цъкаха с език и отсичаха: „Умно е направено, практично е, но е много смешно, защото такова нещо никъде няма по света, да го качи човек на гърба и с него да се запъти към планината". Ето за това ни се смееха. Минаха години и започнаха да свикват да ни виждат с тези врящи самовари по гърбовете.
към текста >>

6. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

ТОМ 5

Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата.
Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай. Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска.
към текста >>

7. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Другото е забавление и котешки истории".
Та Учителят оприличи Савка на котката си. Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории". Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога. На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това.
към текста >>

8. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление.
Един ученик ще научи, като слуша. Ние (Духът) постоянно сме с нея. Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато.
към текста >>

9. 33. Чайникът и предсказанията

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление.
Непрекъснато проучаваше, проверяваше. А за Евангелието също. Евангелието изобщо. В.К.: Как за Евангелието? ГД.: Изпитваше Учителя на коя страница какво пише там по това спори. Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление. Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова? “ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря.
към текста >>

10. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

ТОМ 8

Доколкото трябва, толкова.Колкото трябва, за да се повдигне душата.А тези човешките работи Учителят не ги признаваше, защото виждаше, че това е едно забавление, което само отвлича вниманието на човека от истинската му работа, от което нищо не се получава.
Обаче така Любовта беше от Учителя. Всичко беше от Него. Аз го знаех много добре, но и той го знаеше. И той го знаеше и се сърдеше защо не му дават повече. От мене не, защото Учителят не дава. Доколкото трябва, толкова.Колкото трябва, за да се повдигне душата.А тези човешките работи Учителят не ги признаваше, защото виждаше, че това е едно забавление, което само отвлича вниманието на човека от истинската му работа, от което нищо не се получава. В: Вие бяхме видели тези птици преди срещата с Учителя или след като излезнахте от Учителя? Т: А-ах, преди. В: Преди това. Т: Затова аз като Му разказах разни работи и Му разказах за тази среща и Той тогава помръдна малко и така и аз разбрах, че срещата с Учителя се е свършила и станах, целунах Му ръка и излязох и като застанах вънка. То казах си какво беше това видение, какво искаха да кажат, какво беше това?
към текста >>

11. 65. НА РИЛА

ТОМ 8

като забавление е нашият живот, като увлечение, а над всяко и чрез всичко даваш знание, знание, знание.
65. НА РИЛА Отиваме на Рила. Видимо положението е едно и също: отиване, връщане, хранене, дишане. И още много неща. като забавление е нашият живот, като увлечение, а над всяко и чрез всичко даваш знание, знание, знание. Учителят често казва: "За в бъдеще и децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени". А нима у нас не е така? Нашите деца знаят повече отколкото някои учени в света. А нашите деца само ни придружават по излети, упражнения, обеди. А как кухи изглеждат разните философски системи, и как безсмислени натрупаните факти, и как безполезни - разните формули.
към текста >>

12. 04 - 06. ПОДГОТОВКАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

Трудът при чешмата се превърнал на приятно забавление.
Някои от младежите си отишли по домовете, а други са извършвали някои помощни операции, като били в помощ на възрастните работници. Всеки ден привечер, след прекратяване на работата, всички се измивали и преобличали с чисти дрехи и след като някой от момците засвирвал на кавал или цигулка, се извивало кръшно хоро. Тъй минавали дните един след друг в труд, шеги и смехове. Така трудът е лек и приятен, защото е без всяко принуждение. Когато младите вечер си лягали, нямали търпение по-скоро да съмне, за да отидат на строящата се чешма, за да почнат работа сред шеги и смехове. Трудът при чешмата се превърнал на приятно забавление. По същото време в село Тополница се правело ново училище. Ето защо брат Куртев посъветвал нашите приятели да не се откъсват от другата обществена работа, каквато е направата на училището. Когато нашите приятели отивали на работа на новостроящето се училище, те бивали връщани от съселяните си, като им казвали: „Че вие работите на чешмата, и там е обществена работа, чешмата не е само за вас, а за всички. И тука, и там - все работа. Отивайте на чешмата!
към текста >>

13. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Това, което правим тук, в това събрание, Господ се доволствува с нас, защото това е просто забавление.
Не бива да завиждате, защото ако завиждате, показва, че вашето сърце не е чисто и е неспокойно и в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто Христово гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вън или вътре. Когато е вътре, работите вървят добре, а вън ли е, по видимому не отиваме добре. Обаче дали е Той вън или вътре, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, трябва да знаете, че Господ работи и вие да имате търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мобилира и ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим тук, в това събрание, Господ се доволствува с нас, защото това е просто забавление. Като приемаме това, така ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това ако само струваме, това значи, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата, или пък, ако щете, в опашката, защото там, дето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие.
към текста >>

14. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Сега Господ ви е дал забавление.
Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, той се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват - демагнитизирал се е. Затова се пазете! Като почнете да не виждате в никого добро, вие сте се демагнитизирали и малко хора ще ви обичат. Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата! “ По някой път аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, а именно - малко да ви дам, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде повече, друг - по-малко. И след това ще,ви нахокам. Не, правилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб.
към текста >>

15. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане.
Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови веднага да услужат щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат.
към текста >>

16. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано.
за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи.
към текста >>

17. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

А за тези стотици хора трябваше да бъдат хранени, развличани, да има забавление за тях.
А тогава от Европа до Америка се пътуваше с океански параходи за около един месец. Бяха големи параходи, а пасажерите стотици хора. Там имаше ресторанти, оркестри които свиреха, а даже и господа с официални костюми вечерно време танцуваха. Всеки параход имаше по три класи. Екстрена за висшето общество, после втора класа за заможните пасажери и трета класа, която пътуваше във вътрешността на парахода. А за тези стотици хора трябваше да бъдат хранени, развличани, да има забавление за тях. А нощем този параход светеше със стотици крушки и представляваше необикновена гледка. Ние сме гледали на филми тези параходи и ни показваха живота на пасажерите. Беше нещо фантастично. И така сестра ми беше със своите качества и таланти оприличена от Учителя като един океански параход, който има една малка дупчица, през която влиза вода незабележимо. И понеже този параход пътуваше цял месец, през това време чрез тази дупчица навлизаше в него вода и той потъваше накрая.
към текста >>

18. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

По-добър свят за забавление е тоя.
Ако ходиш в доброто, ще срещнеш онзи, който те обича, а ако не ходиш в доброто, ще срещнеш този, който ще те набие. Онзи свят не е за вас. Сега онзи свят за вас е зима, а когато за вас стане земята пролет, тогава ще отидеш там. Оня свят се разбира широкият свят, а тоя свят е тесният, ограничен свят. Като разбереш тоя свят, ще разбереш и оня свят. По-добър свят за забавление е тоя. Щом в света има един Бог, това значи, че имаш една глава. На цялото човечество трябва да има една глава. Там, гдето всеки един човек намери за себе си смисъл, там е единството. Единият -ние разбираме обширния свят, който обобщава всичко. В Любовта е изобилие.
към текста >>

19. V. Учителят за музиката

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

ТОМ 16

Поезия и музика Поезията е забавление за предметния обективен ум в човека.
Трябват ти 30 000 години по три минути на ден да пееш, за да се съберат 48 години. Първата дума като кажеш, да е музиката. Като кажеш: „Аз живея", да помислят, че „и всички праведни в мене живеят". Така е почнал Мазаров. (21.II.1940 год., сряда) 77. Поезия и музика Поезията е забавление за предметния обективен ум в човека. А музиката е забавление на сърцето. За да станете музикален, трябва да започнете с правилния музикален говор. (21.II.1940 год., сряда) 78. Мазаров, като отиде на вратата на рая и им изпее една песен, ще го пуснат да влезе затри дни в рая като хорист и после пак ще го пратят на земята. Той е направил една крачка до рая, но вие не можете да припарите до рая.
към текста >>

А музиката е забавление на сърцето.
Първата дума като кажеш, да е музиката. Като кажеш: „Аз живея", да помислят, че „и всички праведни в мене живеят". Така е почнал Мазаров. (21.II.1940 год., сряда) 77. Поезия и музика Поезията е забавление за предметния обективен ум в човека. А музиката е забавление на сърцето. За да станете музикален, трябва да започнете с правилния музикален говор. (21.II.1940 год., сряда) 78. Мазаров, като отиде на вратата на рая и им изпее една песен, ще го пуснат да влезе затри дни в рая като хорист и после пак ще го пратят на земята. Той е направил една крачка до рая, но вие не можете да припарите до рая. Нищо не сте изработили.
към текста >>

20. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

ТОМ 16

Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение.
„Sol" е правилното храносмилане, а „si" е най-висшето духовно постижение. Между „mi" и „fа" можете да влезете в другия свят. „Lа" е соковете, които взимаме. „Dо-mi-sol-dо." Живот - "dо-fа", а красота - „dо-sol". (29.Х1.1935 год., петък) 124. Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни? Казва: „Нужда имам от едните и другите." Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите хора имат по-голяма ширина. Значи трябва да обръщаме внимание на музиката, да пеем. Обаче има известни правила, които трябва да спазваш.
към текста >>

21. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление.
Богатият мисли, че е богат, а всъщност не е богат. Не смесвайте сиромашията с греха! Сиромашията е една почивка. Майката и бащата вкъщи са сиромасите, а децата - богатите. Когато майката и бащата забогатеят, децата осиромашават. Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление. Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето.
към текста >>

22. 30. Идеален, реален и материален живот

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир.
Първият миг, което почувствуваш, то е идеалното. Цялата роля изиграна е материалното. Момичето, слънцето да светне, въздухът да се раздвижи. Срамът не е лошо. Има срам, че си направил престъпление, а други срам има, че не си направил. Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир. Като умрем, отиваме в реалния живот, напущаме сценичния. Каквото се случи на човека, все е добре. Каквото става вкъщи, заминалите гледат и направят примирение и другите се заизвиняват. Низшия дух, ще го хванеш! Цялата Земя е едно изложение.
към текста >>

23. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Един есенен ден изпаднах пак в немилост пред баба Гергана и подирих забавление при моста.
А когато някого биеха [на] фалангата, аз бързо офейквах. Понякога се покатервах по сливата или зарзалията и надничах в прозорците на класните ученици, или за да откъсна сливи или сладкосемки жълти зарзали. Но баба Гергана ме дереше с проклятието и с хурката си. Заключваше пътната врата. Изпаднал в немилост, газех из коритото на реката, плашех юрдечките и им събирах яйцата, снесени в треволяците и върбалаците, или отивах под черковния мост и се катерех по коловете и гредите му. Един есенен ден изпаднах пак в немилост пред баба Гергана и подирих забавление при моста. Там имаше няколко дюлгери, които забиваха два дебели дирека. Сковаха ги отгоре с греда, на която приковаха халки. Аз се залових да им помагам. Майсторите бяха бледи и мълчаливи. Турско заптие стоеше на 5 крачки от тях.
към текста >>

24. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ТОМ 19

Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление.
Посрещнат от народа там като техен освободител, те го провъзгласяват за техен цар, като основава и династия на халдейската държава, а Вавилон става нейна столица. За да се предпази от ново нашествие, както това беше станало вече, за да отърве народа си завинаги от асиририйския страх Набопаласар решава да ги обезвреди напълно, като разбие и разпръсне войската им изцяло. Той се съюзява с мидийския цар, негов съсед, който преди това беше изпитал ударите на Асирия. Съюзните войски разбиват, смазват и разпръскват напълно войската на ненаситния нашественик, като остатъците завинаги прогонва далеч. Настава ера на мир за Халдеиското царство, което донася разцвет и бурно развитие на стопанския живот, носещ благоденствие и малка грижа и внимание за утрешния ден. Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление. Вавилон, като негова столица, става център не само на най-голям стопански живот, но и на всички науки и изкуства по онова време. Учениците на Саабей намират там благоприятни условия за разпространение учението на своя учител. Във високата кула - дома на науките и изкуствата - намират най-топъл прием. Халдейски учени стават професори там, като се започва трескаво изучаване предимно на звездния мир. Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство.
към текста >>

25. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Грамофонните плочи не са музика, това е забавление.
”- Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух.” „Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние. Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива.
към текста >>

26. 28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

ТОМ 20

Ние не се боим от дълъг път - нашите бързоходни нозе правят пътя ни приятен и лек, а нашите ритмични песни уподобяват го на весело забавление.
Ние не се боим от бой, защото знаем, че тялото ще пострада, но душата винаги може да слави Бога. Ние не се боим от смъртта, защото знаем, че душата е безсмъртна, че загиналият за своя идеал е вечен дух, който прилича на ангел, вездесъщ будител на хиляди души. От кръвта на мъченика се раждат безсмъртните цветя на поезията и красотата. Ние не се боим от дъжд, от градушка, от сняг, от веялици. Ние изпитахме всичко, надживяхме всичко това. Ние не се боим от дълъг път - нашите бързоходни нозе правят пътя ни приятен и лек, а нашите ритмични песни уподобяват го на весело забавление. И ако нас ни изпъдят в някоя пуста далечна земя, ние ще я обработим, ще я обърнем в рай. Ние не сме сами; навсякъде ще ни посрещнат наши братя и сестри, които мислят, чувствуват и живеят като нас. Защото днес Христос живее в сърцата на безбройно много човешки създания; защото Той е пораснал толкова много, че пигменте на злото не могат Го вече повеси на кръста. Нас злато не ни плени. Световните съблазни са чужди за нас.
към текста >>

27. XV. Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял

ТОМ 20

Но ние на земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на земята, да не ни стане много тежко, има с какво да се занимаваме.
Вие казвате: «Защо живея на земята? » - Работници сте да се съгради този свят. Вие за какво ли не мислите, че сте пратени на земята. Искате да бъдете щастливи, искате да се обличате, какви ли не представления хората не си правят. Сега може да ви представя живота в много смешна форма. Но ние на земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на земята, да не ни стане много тежко, има с какво да се занимаваме. Та, казвам: Преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили. Ще ви кажат: «Тия тухли доставихте вие» - по човешки говоря. Те представляват доставения материал, туй, което вие сте направили. На земята например аз гледам малко другояче на живота.
към текста >>

28. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Може би за някои от вас да се вижда забавление.
Нека се знае, че от плодовете се облагородяват характерът на човека и на животинското царство. Затова цяла наука е, казва Учителят, да разбере и използува ученикът силите от първия ден на пролетта и по-нататък. Тези ценни мисли са за разумния човек, за разумния ученик. Затова ние не можем да говорим нищо за другите хора, ако ние не вярваме, не знаем и не сме опитали това, което ни е учил този мил Учител. Мили сестри и братя, Заедно с брошурката «Хълмовете на Пловдив», наскоро ви е изпратена и легендата «Кой живее». Може би за някои от вас да се вижда забавление. Но за прозорливия ученик в тази легенда се откриват дълбоки духовни истини! За разумния ученик, за милосърдния човек, за социалиста, за комуниста, за верующия човек, това е истинският път за неговата еволюция: 2. Да пробуди своето колективно съзнание. А това е да хармонизира всички свои клетки, органи, системи; своя ум, сърце и воля; своите мисли и чувства с постъпките си, за да облагороди животинското в себе си и да бъде господар на тялото си! А това не става с приказки.
към текста >>

29. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ний, хората на Земята, сме забавление за Небето.
При радостта ще се стопите, а при скръбта ще замръзнете. Радост и страдания са пелените на живота, и те са неизбежни. Не се прави никому изключение. Има известни правила. Тея положения ще ги помните, да не ставате индиферентни, еднообразни. Ний, хората на Земята, сме забавление за Небето. Те правят опит върху живота, който се развива (Учителят си сложи дясната ръка на масата, а с лявата хвана верижката на часовника си под брадата) и пита защо. Няма да обяснявам, то е секрет. Размишлявайте защо. Има три ябълки. Едната - от топлия, [втората - от] умерения и [третата - от] студения пояс.
към текста >>

30. 283. Бракът е карма

Весела Несторова

ТОМ 24

Знанието е за малцина, забавлението за мнозина.
Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни горят, та златото ще се отдели от рудата за украшения. Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Сега иде Божията милост към хората. Бият те, защото си глупав, не защото си слаб. Знанието е за малцина, забавлението за мнозина. Любовта разрушава брачната връзка между доброто и злото. Любов, която не се мени при никакви обстоятелства, е Любов. Мъдрост, която не се мени при никакви обстоятелства, е Мъдрост Свобода, която не се мени при никакви обстоятелства, е Истина. Истината е в свободата, която не се мени." В.К.: Да. Нас. 35 нали, когато става въпрос за евентуално да се съберетес Владо, той казва, че вие сте с Владо в дихарма.
към текста >>

31. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление.
Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение.
към текста >>

Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът.
Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално.
към текста >>

32. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Планината не е място за забавление.
Ала ние никога вече не можем Да преживеем ония дни. Никой вече не ни посреща и изпраща с присмех, никой не се учудва и думата извеяни почти не се чува. Бяхме толкова уверени, невъзмутимо спокойни и много радостни, за да могат думите на еснафите да ни засягат. Но онова време за нас остана неповторимо и не защото тогава бяхме млади, ние и сега се чувствуваме млади, ние и сега още обикаляме планините, пак летуваме на Рила и пак обикаляме езерата и пак се качваме по върховете - първото пробуждане в планината и първите ни срещи с нея, когато Той беше между нас оставиха незаличими следи и сякаш нищо от онова не може сега да ни отнесе в най-висшите сфери на красотата, на духовното съзерцание и в света на голямата радост, но това е друга тема. Нека кажем няколко думи още и нека изразим нашето пожелание - притокът към планината, походът към върховете да не спре до външната, парадната страна на туризма, а да проникне дълбоко в сърцата, умовете, душите на хората, за да организира техните чувства, мисли, желания, постъпки, за да могат да правят не само излети по планините, но и във висшите сфери на духовния живот и човекът обикнал планината се върне от нея, не само обновен физически, но и духовно с непобедим устрем за по-голяма човечност. Планината не е място за забавление. Планината е свят на абсолютна чистота, красота и ред. В планината човек се познава най-добре; като в огледало се отразяват качествата на мислите, на чувствата, на желанията, на живота. Да се облагородят те, това е най-добрата награда на планината.
към текста >>

33. 5. Равносметката

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен.
Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо? Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни. Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние? Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи.
към текста >>

34. 12.6. Прекъсване на невидимата нишка на разговора от котарака Мачо

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Той не ги смяташе за врати, а за едно упражнение, и дори не и забавление.
Това нещо съм го виждал много-много пъти да го прави. Гледам го, чудя се и се мая какво нещо виждам! И виждам, че този котарак разиграва всички! И накрая, за вътрешната врата, която беше затворена, вратата, която беше за стаята на Мария, той се качваше на един стол, и повтаряше също своя номер. Така той отваряше три врати. Той не ги смяташе за врати, а за едно упражнение, и дори не и забавление. Така, че този котарак се движеше от една стая в друга. За него нямаше врати и нямаше дръжки на вратите.
към текста >>

35. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на когото и да е.
Като си искат, те могат да си направят и черкви, да си изградят и капища, да си поставят идоли в тях. Това си е тяхна работа. Но ние нямаме нищо с тях. Може да се опитат за примамка да дадат някои малки подаяния, да подхвърлят някоя трошица, календарче някакво, някоя книжка, или да допуснат слабичка, анемична дейност, колкото да украсят венеца си с Братството. Ето, толерираме, съвместно живеем. Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на когото и да е. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни, ще го съди. Такъв е урока на историята. А вие вършете своята работа където и да сте. Никакво сътрудничество с предателите.
към текста >>

Някой се занимава с ядене, пиене, забавление - до тук е стигнал.
Търпение, вяра, упование. Животът има много области, много сфери на деятелност. Колкото повече човек обхваща, в колкото повече прониква, толкова по-богат и пълен е живота му. Има висши области на живота, има и нисши области. Където желае да живее човек, там ще живее. Някой се занимава с ядене, пиене, забавление - до тук е стигнал. Други проникнал в областта на знанието и изкуството, трети отива в по-високи области, достига висшите сфери на живота, където той се изявява в съвършени форми, в красота, сила, творчество. А мистика достига най-високите области на живота. Където и да си, всеки да почувства нещо необикновено. Тук работи ученик на Божествената Школа. Учените изучават цигулката на цигуларя, не са чули още неговото свирене.
към текста >>

36. Бележки за разказите и срещите с малките братя

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

Те не са за забавление, но за изучаване, обучение и изпълнение. 22.
Съберете и изучете и двата разказа. Невероятни са! Ще видите как ангелът Господен понякога слиза в Ада, по поръчение на Духът Господен. Само тогава. Затова ви поднасяме тези два разказа за обучение. Те не са за забавление, но за изучаване, обучение и изпълнение. 22. В разказа „Слънчогледът” - № 2.29, се говори за един слънчоглед „саморасъл”, и бил наречен „Слънчогледа на Паша”. За него виж в „Изгревът”, том 2, с. 273. Ще го видите и на снимка, защото мнозина се снимаха с него. 23. В разказа „Кардиналът” - № 2.32, е описан много точно за кучето, което получава половин козунак от Учителя на връх Великден. И то само, защото в него е влезнал един заминал и умрял кардинал от Католическата черква.
към текста >>

37. 36. Младежки окултен клас: 17 апр. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Захар и бонбони е забавление, хляб иска човека.
Възвишена музика на ангелите я схващаме тук като краска. Каква е музиката? По-неестествено от сегашното възпитание, няма. Човекът е гладен. Ти му даваш захар, бонбони. Захар и бонбони е забавление, хляб иска човека. И с пари, и с обещания, не става. Когато човек е гладен, хляб трябва да му се даде. Основно нещо в света е Любовта. Дойде ли Любовта, всичко ще дойде, не дойде ли, всичко друго е безпредметно. Съзнание, истина, живот, изкуство са безпредметни без любовта.
към текста >>

38. 59. Сказки във Военният клуб

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Вън от живота и приложението, останалото е забавление, гимнастика на езика, раздвижване на въздуха... Вие не знаете какво ми искате!
Моята философия е преди всичко за мене и после за тези, които не са доволни от своята, тези които не са получили от живота това, което са очаквали. Ако пък Вашата философия не Ви прави доволен и щастлив, няма смисъл повече да я следвате, и още по-малко да я предлагате на другите, макар да издържа на всички логически закони и да побеждава в диспути. Разумно е да потърсите някой щастлив човек, и да проучите неговата философия. Тя е правата, и ако подхожда на Вашия живот, приемете я. Разбира се, тук не става дума за прения, за приказки и философствуване. Вън от живота и приложението, останалото е забавление, гимнастика на езика, раздвижване на въздуха... Вие не знаете какво ми искате! Както аз, така и никой друг, не може да Ви говори за крайното си знание. То е само за мене, и не може да се каже и да се обясни. Мога да Ви говоря смислено за нещата, които са на границата на това, което знаете и онова, което не знаете. Отвъд тази граница има още безкрайни области от живот, към който нямате никакво отношение и каквото и както да Ви говоря, ще остане неясно. Това знание е за бъдещето.
към текста >>

39. 295. Ще бъдеш ученик само, когато принасяш плодове

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Всичко което си прочел, което ти разказали разните братя и сестри, без плодове е нищо - просто забавление, игра на ученичество, както децата играят на мъже и жени със своите кукли.
Учениците на Христа, когато Го намериха и оставиха всичко и тръгнаха след Него, те бяха във второ посвещение. Още веднъж ти казвам, посвещението не е приказки, то е работа, живот, жертва на старото, то е постигане на специалното познание, което никъде не е писано. Ти още много малко си пожертвувал! Днес пожертвува само крайчеца на азът си, остави топлата стая, жена си, децата си и идваш на планината, а това е още нищо в сравнение с това, което се иска от тебе, за да познаеш Учителя. Ще бъдеш ученик само, когато принасяш плодове. Всичко което си прочел, което ти разказали разните братя и сестри, без плодове е нищо - просто забавление, игра на ученичество, както децата играят на мъже и жени със своите кукли. Един много ясен образ за търсене на Учителя е даден в Евангелието на Лука, гл. 18, ст. 18., когато при Христа отива един богат младеж. - Като господина ли? - запита Андрей неочаквано.
към текста >>

40. 5.4.2.6. Писмо № 6

ТОМ 35

Един път виновният, поставен в тясна местност, той бива лишен от сякакво свиждане с вънкашни хора, от сякакво забавление, от сякаква постела или завивка, от сякаква храна, освен сух хляб и вода - сол даже не е позволено да има.
5.4.2.6. ПИСМО № 6 Що е полоз? Полоз е една местност в затвора, която служи за уединение на виновния; местност, която има толкова пространство, колкото да се побере един человек; тя е тъмна и съвършено лишена от сякакво друго нещо освен стените, тавана и земята. Един път виновният, поставен в тясна местност, той бива лишен от сякакво свиждане с вънкашни хора, от сякакво забавление, от сякаква постела или завивка, от сякаква храна, освен сух хляб и вода - сол даже не е позволено да има. Затворен под ключ в това несгодно място, виновният бива лишен, както казахме от сякакво вънкашно свиждане, освен тези, които са назначени да го обикалят да не би да извърши някакво ново престъпление, или тези, които търсят да открият точността и истината на неговото престъпление. В 24 часа веднаж му се дава един хлеб и една съдина с вода -нищо повече. Лишен от пушение на тютюн и прочит на книги, той е под влиянието на мрака денем и нощем, с една дума той е като ни жив, ни умрял - полумъртъв. При едно подобно дълго време по-вероятно е да се сбъди последното отколкото първото. Поставен в това несносно място три цели месеца, аз не видях никого други при мене освен тези, които обикаляха да гледат да не би някой да пробие от нейде и избяга, и тези, които дохождаха да ни изпитват, най-вече един фанариотин грък, който беше надзирател на затвора, на име Даниз ефенди, поне веднъж в неделята трябваше да дойде да ме подканя и да му кажа истината, за да ме освободи от това положение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76429605484009