Търсене в текстове за 'Жертвоготовност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Борис Николов

Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
към текста >>

2. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

БОРИС НИКОЛОВ

В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност.
Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти.
към текста >>

3. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>

4. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност.
Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
към текста >>

А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
към текста >>

Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
към текста >>

5. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>

6. 209. БОЯН БОЕВ

Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева.
А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен? Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е, единият брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече. Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева. Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г.
към текста >>

7. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“.
В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език. И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има.
към текста >>

8. 01 - 52. ПАРИ ЗА НОВИ ДРЕШКИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Голяма била жертвоготовността на брат Куртев.
Заболял един възрастен брат от едно далечно село, а болният имал нужда от всекидневни посещения, такова било страданието му. Тогава брат Куртев го взел в дома си, за да може да го лекува, като се грижел за всичките негови лични нужди. Това лечение продължило цели два месеца. Когато болният брат оздравял, предложил пари на брат Куртев за лекуването и за храната, но брат Куртев, въпреки че изнемогвал, не ги приел. А децата му посрещнали Великдена със старите си дрешки и вехтите си обувки, докато излекуваният брат купил на своите деца нови дрешки за Великден, за да ги зарадва. Голяма била жертвоготовността на брат Куртев. Нека този пример бъде пример за назидание. Опитайте се и вие да го приложите в живота си.
към текста >>

9. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност.
Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни.
към текста >>

10. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

11. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност.
Дойде време да тръгвам. Не ми се разделяше. Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала." И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка. Споменавайки за моята леля Верка Куртева, бих искала да внеса известна яснота по повод изказване за нея от леля Мика (Мария Тодорова, с която бяхме многоблизки.) В спомените и, отпечатани в „Изгревът", четем: „Имаше на Изгрева една Верка Куртева, която се мотаеше насам-натам." Съжалявам, че трябва да я опровергая, но справедливостта и истината пред паметта налеля ми Верка го налага. Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент.
към текста >>

Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент.
Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя.
към текста >>

12. 11. Нешка Анева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Мекият й характер и голяма жертвоготовност я правят уважавана и обичана от околните.
Няма нужда да се жени. Не му е определено! " Нешка съобщава на сина си отговора, но момчето не го приема. Оженва се за въпросната жена, две години след това се парализира и набързо си заминава от този свят. Нешка Анева идва на Изгрева и дълго време живее в една от стаите на бараката на Стефан Деветаков. Мекият й характер и голяма жертвоготовност я правят уважавана и обичана от околните. Често тя събира децата и ги черпи, с каквото има. Посещава редовно беседите и участва в братския живот. Живее скромно и така си заминава, като оставя след себе си светъл лъч на честен,любвеобилен и безкористен живот.
към текста >>

13. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Но никой от тях не знае, не подозира - каква духовна мощ, каква издържливост, каква жертвоготовност, каква преданост и чистота, какъв ясен поглед за всичко, което става, са необходими, за да можеш да бъдеш истински духовен водач!
Много близко са вече те и само могъща ръка и будно съзнание, свързани непреривно с Небето - с Учителя, с Бога, ще ни преведат успешно ще ни преведат през огнените изпитания, които идват за нас, за цялото човечество, за всички... Не всекиму е дадено това! Мнозина искат да бъдат ръководители - да командват, да нареждат. Мнозина искат да бъдат нещо като „учители", да бъдат заместници на Учителя, който е един, единствен, неповторим, незаменим, недостижим. Мнозина мислят, че те най-добре знаят, най-добре разбират нещата, че те най-добре знаят какво и кога трябва да се направи. Много са критиците! Но никой от тях не знае, не подозира - каква духовна мощ, каква издържливост, каква жертвоготовност, каква преданост и чистота, какъв ясен поглед за всичко, което става, са необходими, за да можеш да бъдеш истински духовен водач! Не за всекиго е това. Не всеки може да издържи това. Налага се да бъдем по-скромни! Наистина, страшна беше бурята - двудневната денонощна снежна буря, която се разрази, няколко време преди съборните дни, в Рила, на лагера, и още повече горе, на билото. Но издържа, не се подаде, не бе отвлечена от бурята палатката, впита здраво между скалите, на самото било на „Червените салони".
към текста >>

14. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени.
Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки.
към текста >>

0.57862997055054