Търсене в текстове за 'Жертва'

Галилей Величков (1911-1985)

Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва." "Учителю, ние заслужаваме ли тази жертва от Вас?
" Ние вече не се усмихваме, а се оглеждаме и преценяваме, кой колко тежи от нас и какъв е бил кантарът на онзи, който ни е претеглил без ние да знаем. И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя. Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава: "Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган - нито аз, нито онзи, от когото сте откупени. Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва." "Учителю, ние заслужаваме ли тази жертва от Вас? " - Го запитвам аз. "Вашето присъствие тук в Школата не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета!
към текста >>

Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично.
А това не беше малко. Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот. Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал. Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен. Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.
Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без редакция. Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска. Но Словото на Учителя трябва да бъде отпечатано в оригинал. Така този безименен брат разреши въпроса. Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн. Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн. Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя. За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя. Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни. Така този брат разреши въпроса.
към текста >>

3. 3_05 Музиканти и съдби человечески

По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов".
Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя.
към текста >>

4. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат.
Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа".
към текста >>

Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души.
" И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба.
към текста >>

В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги.
Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това.
Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим.
към текста >>

6. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък.
Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш!
към текста >>

7. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град.
"Магдалена и Кришнамурти" Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея.
към текста >>

Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка.
Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали. Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите. Учителят положи ръка над главата й и я благослови. Тя стана и си тръгна. Учителят стоеше и мълчеше.
към текста >>

8. 3_64 Нападения срещу Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София.
"Нападения срещу "Изгрева" Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят.
към текста >>

9. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл.
Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава? Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
към текста >>

10. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя.
А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева". А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта. Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим". Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив.
към текста >>

11. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Това е съдба за техния живот, който те жертваха за Делото на Учителя.
С тях също бе работено, но техните материали ще бъдат публикувани в една друга поредица, когато поименно ще бъдат дадени цялостни, спомени на тези ученици в отделни издания. Те заслужават това, защото накрая се съгласиха да напишат или издиктуват своите спомени от Школата. Но подчертавам, че това стана единствено по настояване на съставителя на този сборник. В този сборник са включени материали и опитности от музикалния живот на учениците, които са свързани с окултните закони от Словото на Учителя. Всяка една опитност и един спомен е една жива съдба на всеки ученик. Това е съдба за техния живот, който те жертваха за Делото на Учителя. Дадени са много постановки на Учителя за музиката му, които ще бъдат ръководство на следващите поколения музиканти. През време на подготвянето на материала се оказа, че е необходимо да се включат и някои опитности на същите музиканти, които се отнасят за някои постановки в Школата на Учителя, които са така необходими и нужни за днешното поколение. Тези постановки са задължителни за учениците от Общество "Бяло Братство". Онези, които не се съобразяват с тях, ще бъдат принудени да изпитат действието на окултните закони върху себе си и тогава ще разберат какво значи Слово на Великия Учител и какво значи Школа. Според Учителя е за предпочитане човек да се запознае с опитностите на предишните поколения, да ги прочете за пет минути и да разсъждава върху тях още пет минути, отколкото да премине през този период от десет, двадесет години - време, необходимо да се реализира чрез Словото на Учителя една опитност от живота на ученика.
към текста >>

За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва!
С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме. Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство". И на трите така наречени "сестри" предадох материали за работа и бе съставен план за работа. Но те се поддадоха на други сили, след което ме излъгаха, измамиха ме и ме ограбиха с предоставения им от мен материал. И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва! Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната възраст. Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме. В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от спомените на учениците. Така че, това бе една съвместна творческа работа.
към текста >>

12. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото.
Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса.
към текста >>

13. Разговор Третий. Храната и Словото

Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота.
към текста >>

14. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.
Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
към текста >>

15. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

16. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
към текста >>

17. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи.
Тези средства ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество „Сингер", но беше там счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията.
към текста >>

18. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име.
Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство.
към текста >>

19. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите.
Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>

20. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо.
В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
към текста >>

21. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето.
А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: „Ами ние с тия пари гдето ни ги взеха можехме да отпечатим всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето.
към текста >>

22. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството.
Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма.
към текста >>

И повечето братя правеха тази жертва със златна монета.
Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши.
към текста >>

23. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията.
112. КОМУНАТА В РУСЕ През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха.
към текста >>

24. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик".
Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст. Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея". При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е. „и за Тебе ще умра". И днес така я пеем. Имаше случаи Учителят даде мотив, вземат го наши музиканти или го разширят или го разработят, а някои поети после сложат думи. Тази песен се изпълнява пред Учителя.
към текста >>

25. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов".
Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град -срещат я, четат, смеят се и клатят глава. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: „Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис".
към текста >>

26. 157. ОТКУПВАНЕ

Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се.
Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване.
към текста >>

Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши.
Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване.
към текста >>

27. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва.
Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана. Първо ослепя и след това диабета го довърши. А сестрите му си останаха пак бедни, както и преди, когато тяхното богатство бе заграбено от малкия им брат. За тях остана жив окултния закон за „Ограбеното родово наследство". Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва.
към текста >>

28. 177. УСЛУГАТА

„Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава?
Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите.
към текста >>

29. 51. ИОВЕ и РА

" Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога.
51. ИОВЕ и РА Като юноша Учителят е учил в Свищов. Той е бил жизнерадостно момче, подвижен и весел. Обичал е да тича из двора на училището, ще обиколи 3-4 пъти училището, ще се спре и ще каже високо: „Иове и Ра". Бог ще промисли! " Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога. Исак носи дървата и пита баща си: татко, а къде е жертвеното животно? Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота.
към текста >>

30. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат.
Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат. Брат Боян бе заплатил идеите с живота си.
към текста >>

31. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Път на служене и на жертва.
24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г. в 18 ч. и 35 мин. Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем? Имаше извор на планината с чиста прохладна вода. Всеки можеше да почерпи от него.
към текста >>

В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни.
Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител. Винаги заедно и на Небето. В молитвата ще бъдем заедно, във всички най-хубави моменти на живота ние ще бъдем наедно. В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни. Заместникът на брат Боян Някои имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те? Бялото Братство е невидимо, то е Светлината в умовете на хората, то е Виделината в душите им, то е Славата, чрез която Божият Дух се проявява. Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място.
към текста >>

Имат ли неговият огън и готовност за жертва?
Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място. Какъв брат Боян ще заместват те? Имат ли неговото сърце? Имат ли неговият ум? Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и безкористие? Брат Боян е неповторимо явление. ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи. Благодарността никога не го напусна.
към текста >>

32. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.
към текста >>

33. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора.
Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него. Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора. По този въпрос Учителят говори в III. година на Общия Окултен Клас -10. лекция от 19.Х11.1923 г. на стр. 24-25. Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях.
към текста >>

34. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си.
" Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил". Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белият му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
към текста >>

35. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов".
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света. Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах. Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове.
към текста >>

36. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците.
Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас.
към текста >>

Нали в жертва се принася всичко най-хубаво.
Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега.
към текста >>

Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит.
Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега. Тя е от началото на времената, не се е прекъснала и няма да се прекъсне никога, а ще расте, ще се задълбочава и обогатява.
към текста >>

Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46.
" 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега. Тя е от началото на времената, не се е прекъснала и няма да се прекъсне никога, а ще расте, ще се задълбочава и обогатява. Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството.
към текста >>

То е в служение и жертва. 83.
Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом.
към текста >>

Сега е време за служение и жертва. 109.
Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила. Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците.
към текста >>

37. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

„Законът за десятъка е закон за най-малката жертва.
Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13. Законът за десятъка в Школата. „Законът за десятъка е закон за най-малката жертва. Той се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството." 14. Законът за най-малката жертва.
към текста >>

Законът за най-малката жертва.
„Законът за десятъка е закон за най-малката жертва. Той се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството." 14. Законът за най-малката жертва. „Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото Божие.
към текста >>

Има закон за най-малката жертва, за десятъка.
Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството." 14. Законът за най-малката жертва. „Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото Божие. Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон.
към текста >>

Това е законът за най-малката жертва.
„Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото Божие. Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл.
към текста >>

Най-малката жертва за Бога - това има смисъл.
Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15. Вътрешната Школа. „Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16.
към текста >>

38. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат.
Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света. То не е отделно явление. То е израз на целокупния живот, образ на светлото бъдеще на човечеството. Всеки човек е призван да служи на Братството. Човеците ще се познаят като братя. Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат. Бялото Братство е господар на планетата земя и на всички други планети и слънца, защото то ги създаде, то ги устрои и то ръководи живота им. 12. Работата в Братството. Тихо и безшумно трябва да се организират силите в Братството за работа. Кой за каквото е пригоден, да му се даде и съответната работа. По труда му ще се оцени кой за какво го бива.
към текста >>

39. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането.
Трояката сплав на българите. В българите има три хубави черти: а) Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали „Благати", хора или „Благари". Те са правили добрини. От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното. б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането. в) най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5. Трите свещени имена на ученика: Ил-Рах - принадлежи на Бога. Амриха - душата на сърцето.
към текста >>

40. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

В Славяните работи Духът на жертвата.
Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качество на Славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието. В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.
към текста >>

41. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4).
Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
към текста >>

И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10).
Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
към текста >>

42. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне.
Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне. Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден.
към текста >>

28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне.
Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне. Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата.
към текста >>

„Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7).
Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха.
към текста >>

43. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление.
Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките.
към текста >>

44. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Той жертва първородния си син и го ослепи, и го махна от престола, и го хвърли в тъмница, и го жертва, така както навремето Аврам жертва първородния си син пред лицето на Бога.
Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За Гърция бе казал: „На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ." На една екскурзия на Витоша, в него ден се честваше рождената дата на престолонаследника Симеон II. Аз попитах Учителя, дали има някаква връзка между онази златна епоха на цар Борис I и цар Симеон I, свързана с приемането на християнството, българската писменост и развитието на старобългарската култура, както и идването на тези две личности днес като Борис III и синът му Симеон през времето на Учителя. Той ми отговори следното: „Това са същите преродени духове. Днешният Борис III е същият дух и прероден Борис I, който навремето прие християнството и прие писмеността на Кирил и Методий. Но тогава, тогавашният Борис I послуша Бога, който му се яви, изпълни Волята Му и сполучи за себе си и за българския народ. Той жертва първородния си син и го ослепи, и го махна от престола, и го хвърли в тъмница, и го жертва, така както навремето Аврам жертва първородния си син пред лицето на Бога. Тогава той правилно реши задачата. Но днешният Борис му пречи родовата карма, както на Бурбоните, така и на Кобургите. Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати за своето непослушание." „А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на българската книжнина и култура. Но сега той има друга съдба. Той закъсня да се роди.
към текста >>

45. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари.
Но научихме един урок. Преди нас много поколения българи бяха учили този урок и бяха изнамерили една поговорка. Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но сиренето е с пари." Е, какво ще кажете сега? Вие как ще разрешите тази задача? Решението ще намерите чрез един от методите на Учителя, който го има в Словото Му. Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари. Но това е една бъдна епоха. Ние няма да я дочакаме, но дано вие се срещнете с нея.
към текста >>

46. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово.
По-възрастните братя знаят, как-ва важна работа извърши Той в това отношение. Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят.
към текста >>

Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото.
За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
към текста >>

Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител.
Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя. Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му.
към текста >>

Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя.
Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя. Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му. София, 19 септември 1948 г.
към текста >>

47. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание.
Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души. ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание. Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята. ПЕЙТЕ, СВИРЕТЕ И ИГРАЙТЕ ПАНЕВРИТМИЯТА ВЪВ ВАШАТА ТАЙНА СТАИЧКА, В ДУШАТА СИ, А НЕ ПРЕД СВЕТА, ЗАЩОТО НЕ СА ТЕЗ ВРЕМЕНА. Внимавайте, да не се карате помежду си - кое да пеете и кое не, защото ще си ида, а тогава вие ще останете без благословия. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължат да пеят. КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ПАНЕВРИТМИЧНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ?
към текста >>

48. ІІІ.123. Биографични бележки

Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба.
Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя.
към текста >>

Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му.
Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г.
към текста >>

Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г. Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г. И този труд описва именно този период от живота му. След заминаването на Учителя (27.12.1944 г.) той продължава да живее със Словото на Учителя, да търси житейската истина на земята.
към текста >>

Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него.
От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа.
към текста >>

А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал.
Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей.
към текста >>

Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа.
до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г.
към текста >>

По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената.
Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г.
към текста >>

Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей.
А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им.
към текста >>

Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г.
По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им. Такава бе идеята на автора за този труд.
към текста >>

49. 3.03. Богатството и болестта

Не рачи да жертва богатството си за здраве и живот.
Цялото имущество, цялото Ваше състояние ще го преведете, веднага сте здрав 100% със забележка, ако това не стане, всичко това отново си е Ваше. Аз не предявявам никакво искане, без да има резултат." „Не може ли половината? " „Не може половината, приятелю. Цялото състояние и напълно здрав ще бъдете." Човекът така стои и си промислил и решил, че по-добре да си отиде и да си има своето състояние, парите, имотите и така се отдалечава. И така приключва срещата на Учителя с този, втория фабрикант от София. Не рачи да жертва богатството си за здраве и живот. Тук законът е важен, а не че Учителят му иска богатството, за да му го присвои. Не след дълго той почина, оставяйки пари и имот на наследниците. Животът на човека е най-безценното и неоценимо богатство от Живата природа.
към текста >>

50. 3.23. Болшевиките и България

Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина. И разбира се Тодор Бошков отива на срещата и генерал Илиев казва: „Тодоре, благодарение на тебе, на твоето уведомление, че у нас ще дойдат Съветските войски и болшевизма, аз останах жив. Ако не знаех това, което ми каза, аз може би щях да се съблазня от предложението на цар Борис да стана министър на войната и както видя, след като приключи войната и дойде новото правителство, всички министри бяха разстреляни". Двамата приятели се прегърнали като бойни другари. Другарството е от друг порядък. Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
към текста >>

51. 3.31. Димитър Звездински

„Бог е единственият, за когото човек трябва да жертва живота си". (Учителят)
Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш! " И това ми разказваше Сашо Георгиев Периклиев. „Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото доблестно, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона". Какви хора - верни и предани. „Бог е единственият, за когото човек трябва да жертва живота си". (Учителят)
към текста >>

52. 3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

Тя се жертва до края.
Довежда го. Живеят заедно с нейната пенсия. Не го закачат като евреин. Заболява, грижи се за него и почива в нейни ръце. Тя бе разведена с него, но го спасява от интернирането по същия начин, както той навремето я спасява в Петроград. Тя се жертва до края. Жертвата граничи с Любовта. Накрая тя остава сама, като един брат й е помагал, извеждал я на разходка и т.н. до нейното заминаване на оня свят. Сестра Кьорчева е родом от Търново и произхожда от добро семейство. Сестра Катя Грива се е изказала за нея, че тя е не само лекар, но и фи-лософ, какъвто лекар не е срещала в живота си.
към текста >>

Жертвата граничи с Любовта.
Живеят заедно с нейната пенсия. Не го закачат като евреин. Заболява, грижи се за него и почива в нейни ръце. Тя бе разведена с него, но го спасява от интернирането по същия начин, както той навремето я спасява в Петроград. Тя се жертва до края. Жертвата граничи с Любовта. Накрая тя остава сама, като един брат й е помагал, извеждал я на разходка и т.н. до нейното заминаване на оня свят. Сестра Кьорчева е родом от Търново и произхожда от добро семейство. Сестра Катя Грива се е изказала за нея, че тя е не само лекар, но и фи-лософ, какъвто лекар не е срещала в живота си. Тя имаше много интересни отношения с Учителя.
към текста >>

53. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти.
Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя!
към текста >>

54. 5.11. Траурът на България

А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата.
Такъв е Законът. Онези, които работиха на времето срещу Христа и сега работеха срещу Христа в Школата на Учителя. Това го видях. Та възкръсването на един народ става чрез една идея дошла от Божествения Свят. Тази идея ще я намерите в Словото на Учителя. А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата. Когато човек се жертвува за една идея, той възкръсва чрез Дух и Истина. Влиза във Вечния живот, който е живот на Христа. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото Си проводил." От тук започва възкръсването на един народ.
към текста >>

55. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот.
Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства.
към текста >>

56. 5.21. Тереза Керемидчиева

Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена.
Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно. Мерило за Любовта: как да познаеш, дали твоята любов е Божествена, или не. Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
към текста >>

57. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии.
към текста >>

58. 6.14. Трите мистерии в битието

Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението.
При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността. След като Мъдростта даде онова велико знание, тя отново се прибира в света на принципите. Третата космична вълна, която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят.
към текста >>

59. 6.15. Космичната вълна на любовта

Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия.
И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си. Възрастните приятели, възмутени и недоволни от нейното поведение, искаха да я махнат. Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха. Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия. Защото в самото Братство се проектират самите народи от света. Това са сили и това са души от света, които се насочват към Изгрева. А братята реагираха срещу нея и нейната роля, която тя изпълняваше. Тя не беше фактора, а Учителят беше фактора. Тя беше едно огледало, в което да се оглеждат другите.
към текста >>

Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ.
" А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник.
към текста >>

То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
към текста >>

60. 6.34. Астрокосмична синтеза

В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност.
До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен. Един студен декемрийски ден на 1930 г. Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него. Оставих Кузман насаме с Учителя.
към текста >>

61. 6.35. Mладежките събори

Тя беше сестра на жертвата.
То й повреди очите и после ослепя. Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението. Тя беше сестра, винаги готова да услужи и да подпомогне ония, които бяха закъсали в своето образование. На мнозина предаваше частни уроци, но не им взимаше пари. Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование. Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение. Направи невъзможното.
към текста >>

62. 6.39. Равносметката

Човекът на новата епоха трябва да бъде готов да се жертва за всички.
Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение. За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой. Това ще рече, справедливостта да бъде метод чрез разрешаване на обществените и международни въпроси. Да се притъпи грубия национализъм, напълно да се изключи шовинизма. И на тяхно място да възтържествува Братството, и всестранната материална и духовна взаимопомощ. Човекът на новата епоха трябва да бъде готов да се жертва за всички. Така Учителят отговаря на тази моя страна на духовния ми идеал. По този начин старата култура на егоизма е достигнала върха на своето развитие. Тя е вече в упадък и слиза от сцената, отстъпва мястото си на новата култура, културата на алтруизма. Не само културата е остаряла, но и континентът е остарял. За тази нова раса, както ни сочи Учителят, се приготовлява един нов континент.
към текста >>

63. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва.
Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат.
към текста >>

Само онези седем души, от противовъздушната охрана, станаха жертва.
После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори. Ако не беше моят братовчед, петстотин човека щяха да загинат. Само онези седем души, от противовъздушната охрана, станаха жертва. В него момент идват и казват: „Какво правите? Сирените са повредени и отново ще има нападение". Влезнахме в скривалището, стояхме един час. Не издържа нервната ми система и реших, без да казвам на някого, да излезна и да отида на Изгрева. Излизам пеша и бавно отивам към Изгрева.
към текста >>

64. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави.
Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития.
към текста >>

65. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

66. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество.
Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят.
към текста >>

67. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам.
Легнахме на едни дъски. Разговаряхме си помежду си. Те бяха много любезни към нас и не ни обискираха. И на сутринта Любомир Лулчев в 10 часа го извикаха на разпит. Аз, в знак на протест, обявих гладна стачка и не исках да се храня. Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Кое бе най-интересното? Следобед, на този ден, аз виждам един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие.
към текста >>

68. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва.
Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията. Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя. Брат Борис следеше и най-малкото движение на Учителя. Всяка мисъл изказана, от Него, той я стенографираше. Действително картината беше величествена. Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. Един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик дух беше отдавна напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета".
към текста >>

Плодът, който е символ на великата жертва, говори сам за себе си.
Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота. Великите хора бяха силни и могъщи, защото знаеха тайната на мълчанието. Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на Боговете. В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор. Плодът, който е символ на великата жертва, говори сам за себе си. Туй, което Учителят сподели с мене: „Методи, иди си"... Той искаше да ме подготви да не правя някаква ритуалност по Неговото заминаване. Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя. В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място".
към текста >>

69. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Втората вълна - епохата на Сина человечески, епохата на жертвата, която се символизира от знака на Риби и най-после третата - на Духът Святи - епохата на Водолей, която възвестява Учителят.
Чрез великата идея за мир само може да се разреши назрялата расова карма. Положението на двадесетото столетие е аналогично с края на атлантската култура. Именно в този момент сме, когато наближава краят на тъмния век на човечеството, периода на Кали Юга. Както подчертахме по-горе, Космичното Братство в този период на Кали Юга е изпратило три вълни. Първата вълна - чрез Мойсея - културата на Овена, която донесе закона. Втората вълна - епохата на Сина человечески, епохата на жертвата, която се символизира от знака на Риби и най-после третата - на Духът Святи - епохата на Водолей, която възвестява Учителят. Симптомите, които Писанието така определя са: „Народ ще се повдигне срещу народ, земетръси на много места... Много лъжепророци ще възникнат, за да съблазнят много хора". Голямо сражение си дават двете сили - Омразата и Любовта. Това сражение ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили. Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля.
към текста >>

70. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам!
Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам! " Ако трябва да бъдем справедливи, ние не можем да отречем нещата, които стават вътре в природата. И Злото има своята мисия. Учителят казва: „И Злото работи за Доброто. То приготовлява пътя на Доброто. То тори почвата, за да се посадят семената на Доброто." Затова ние не трябва да имаме тази омраза към Злото.
към текста >>

71. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Но остана верен на онзи принцип на жертвата.
Тогаз разбрах каква динамична сила има този закон. Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете. Но остана верен на онзи принцип на жертвата. Затуй разликата между Тъмната и Бялата ложа е следната: При Бялата ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората. Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа. Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното.
към текста >>

Затуй разликата между Тъмната и Бялата ложа е следната: При Бялата ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората.
Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете. Но остана верен на онзи принцип на жертвата. Затуй разликата между Тъмната и Бялата ложа е следната: При Бялата ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората. Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа. Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него.
към текста >>

72. 6.71. БЕРТОЛИ

Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена.
И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита. Казва само една дума: „Точка". Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина. Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя. Издадоха я други. По онова време бригадата на Борис работеше мозайките на една казарма. Аз работех при Борис и водех сметките на работниците. През цялото време бе воден на ведомост, че работи там, а той по това време беше в Париж.
към текста >>

73. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха.
Останаха евреите, а те бяха с голяма икономическа мощ в Германия. Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер привлече на своя страна още в самото начало и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер и получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Но другата останала маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе, да се приберат евреите от окупираните области от Германия по време на войната и също да бъдат ликвидирани. България също бе поставена в едно такова положение.
към текста >>

74. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят.
Лекуват я тук и там, дори са ходили и по чужбина, търсили са и помощта на Учителя, който е дал някои съвети. Той им казал: „Родова карма. Тя изкупва греховете, направени от бащата и майката." Минали години, дъщерята пораснала, а родителите остарели. Някой трябвало вече да се грижи за дъщеря им. Решили те да заангажират някои сестри на Изгрева да я гледат, да се грижат за нея в името на Сестринството и Братството на Изгрева, и в името на Любовта, която Учителят проповядва. Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици".
към текста >>

75. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Беше се задействал онзи тщеславен дух на рода им, който ги проваляше при всички случаи и който бе причина мнозина да се разочароват от тях, защото в последния момент те се отдръпваха и изоставяха онези, които се бяха жертвали за тях.
Това е мой труд от цели десет години. И ти всичко захвърли и ме отрече. Вземи химикал и пред мене напиши на твоя издател как стоят нещата. Аз ще му го занеса лично." „Отказвам да напиша такова нещо." Аз стоях като потресен и пребит. Изобщо не очаквах такова развитие на нещата. Беше се задействал онзи тщеславен дух на рода им, който ги проваляше при всички случаи и който бе причина мнозина да се разочароват от тях, защото в последния момент те се отдръпваха и изоставяха онези, които се бяха жертвали за тях. По същия начин постъпи и брат му Борис, и сестра му Цанка с мене. А аз им свърших работата и без мен те бяха загубени. Ето, през 1995 г. издадох два тома със спомени на Борис Николов, които сам лично съм записал, издал и финансирал. Ще намерите ли някой друг, който да го направи това?
към текста >>

76. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея.
Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов. Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение.
към текста >>

77. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това?
Нямаше какво да правя, изпълних желанието Му - да преспи в дома ми в стаята за гости. Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна.
към текста >>

Затова пазете онези, които се жертват за вас!
Един за него и друг, за сина му. Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари.
към текста >>

И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко.
Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
към текста >>

78. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя.
А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя. Това е моя идея, тя да си направи студиен запис на песните на Учителя. Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека срещу когото тя се подписва без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>

79. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал.
Това е еден пример как предишният, отдавна заминал ръководител на Русенското Братство Йордан Новаков продължава днес отново да работи чрез дъщеря си. Благодарим му! Предварителният машинописен текст бе осъществен от Марийка Марашлиева. Да се прехвърлят магнетофонните записи за този обемист том бе изключително трудно, защото почти на всяко изречение се спира магнетофонната лента, за да може говорът да се прехвърли на пишеща машина. Тя работи около шест месеца и успя да издържи. Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев ОБЯСНЕНИЕ 1. Всички декларации с техните оригинални подписи се съхраняват и не ги публикуваме, за да може на тяхно място да отпечатим снимков материал. 2. Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", том (-IV с право на публикация, за да се документира присъствието им.
към текста >>

80. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това?
Нямаше какво да правя, изпълних желанието Му - да преспи в дома ми в стаята за гости. Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна.
към текста >>

Затова пазете онези, които се жертват за вас!
Един за него и друг, за сина му. Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари.
към текста >>

И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко.
Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
към текста >>

81. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя.
А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя. Това е моя идея, тя да си направи студиен запис на песните на Учителя. Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека, срещу когото тя се подписва, без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>

82. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал.
Това е един пример как предишният, отдавна заминал ръководител на Русенското Братство Йордан Новаков продължава днес отново да работи чрез дъщеря си. Благодарим му! Предварителният машинописен текст бе осъществен от Марийка Марашлиева. Да се прехвърлят магнетофонните записи за този обемист том бе изключително трудно, защото почти на всяко изречение се спира магнетофонната лента, за да може говорът да се прехвърли на пишеща машина. Тя работи около шест месеца и успя да издържи. Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев
към текста >>

83. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Мислиш ли, че някой е готов да се жертва за тебе?
Но аз не можах да спазя това правило, което разказвам, защото аз бях потопена в една такава среда, впоследствие която бе по-ниско стояща от мен. Не можах да спазя това правило. В същия ден Учителят ми каза, за да разреши този проблем, който не можах да разреша със себеподобните си: „За Бога всичко е хармония". Да, за Бога е всичко хармония, за Учителя също, но за мен не всичко бе хармония и аз се движех помежду най-големите противоречия на живота. Учителят ми каза: „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвише-ният и чист живот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото." След тази опитност, която имах с нямото кино аз навлязох в живото кино, където срещах не образи на белият екран, а срещах живи хора, крачещи по земята. Хора в плът и хора по дух.
към текста >>

84. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата".
„Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен.
към текста >>

Ако искаш щастие трябва да жертваш.
А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата.
към текста >>

Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва.
Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух.
към текста >>

Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко.
А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство.
към текста >>

Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата.
Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго.
към текста >>

Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите.
Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път.
към текста >>

И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух.
Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
към текста >>

От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго.
Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни.
към текста >>

Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път.
Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов".
към текста >>

Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години.
Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи.
към текста >>

85. 27. ПОСУДАТА

Когато хората говорят за любов подразбират жертва.
Казано е „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек, за да се задоволи трябва да види лицето на Бога. Ти ще учиш, ще учиш, то е първото нещо, което е потребно за Ученика. Любовта - то най-после. Тя любовта идва сама. Когато хората говорят за любов подразбират жертва. Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции.
към текста >>

Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е.
Човек, за да се задоволи трябва да види лицето на Бога. Ти ще учиш, ще учиш, то е първото нещо, което е потребно за Ученика. Любовта - то най-после. Тя любовта идва сама. Когато хората говорят за любов подразбират жертва. Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро.
към текста >>

86. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата.
Пътят не е за деца, той е сериозен път. Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият свят. Когато не гледаш някого физически, духовно трябва да го гледаш. Майката трябва да е тъй строга към детето, което е родила, както е строга към себе си. Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално". Или пък ще им кажеш истината: „Аз не искам да приемам мисли и чувства, които помрачават ума ми".
към текста >>

87. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си.
В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок. Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си. А със годините се нижеха многобройни посетители, които идваха при него за разговори, за съвети, за помощ. Мнозина от тези хора изобщо после не ги видяхме, други идваха от време на време, а трета част се приобщи към Братството. Това бе една голяма работа, ежедневна, която друг човек, друг земен човек никога не би могъл нито да издържи, нито да изтърпи, А да се справиш с всичко това не бе по силите на обикновен човек. А за Учителя - дори и за него бе понякога трудно и се измъчваше с нас. Но той бе въоръжен с великото търпение на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо.
към текста >>

88. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос.
За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим. Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата. Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни.
към текста >>

89. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

„Учителю, вие правите голяма жертва за мен.
„Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен. Аз съм толкова грозна и несъвършена. Как можете да обичате такова същество? " „Това е тайната на Бога. Той обича всички същества, колкото и несъвършени да са. Сега нахранена ли си?
към текста >>

90. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението.
По-късно нашият брат поканва да живее там друг желаещ -съквартирант. Не минава се дълго време и той умира. После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри".
към текста >>

Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан.
Не минава се дълго време и той умира. После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача.
към текста >>

Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата.
После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо.
към текста >>

Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка?
Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
към текста >>

„Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри".
Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот.
към текста >>

91. 53. БОЖИЕТО ОКО

Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него.
Беше отишъл при Учителя и той му бе казал: „Ако не престанете да пиете то след две години ще си заминете от този свят". А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене". А Учителят му отговорил: „Е, както намерите за добре". Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката. Вечерта срещу злокобното представление преди той да почине една наша сестра от Изгрева - Марчето Петрова е била при италианката. Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи. Но Марчето си имала работа и си отишла. А на следващия ден тя прочита некролога на Събчо Събев закачен по стените и оградите в София.
към текста >>

92. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Бяха му изпратили жена и душа, която да се жертва, за да реши този заплетен възел и по този начин да се освободи Учителя от обвиненията.
Остави я и се върни при децата си, за да дойде онази, която ще ти бъде изпратена да гледа както децата, така и тебе до стари години". Тошо-гледача няма какво да прави, отива си у дома. Скандала затихва. След няколко месеца се запознава с една жена, която решава да му гледа децата, отива да живее при него и тя живя с него толкова дълго, че му отгледа децата, че и накрая го гледа на стари години. Учителят си удържа на обещанието. Бяха му изпратили жена и душа, която да се жертва, за да реши този заплетен възел и по този начин да се освободи Учителя от обвиненията. Бяхме на Рила на нашият лагер. Палатките бяха опънати, братството се бе разположило, бивакът бе организиран и ние започнахме нашият организиран в планината духовен живот на Школата. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и строго пред няколко братя и сестри нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера. Тук не се позволява да се мърсува. Тук е свещено място.
към текста >>

93. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва.
Необходими са образи и модели на земята, за да бъдат като ориентир на другите. Затова гледайте какво аз върша и вършете същото. Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас. Гледайте ме какво аз върша и вие подражавайте на това, което аз правя". Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава. А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към другия да се ползва втория, третия, че и последния. Не можех да разбера как става това. Минаха дни и месеци, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите. Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън.
към текста >>

Понеже по-рано ти си се пожертвала за други и си останала без нищо Господ се жертва за тебе.
Когато обичаш повече от Един, то това е блудство. Блуд е турска дума и значи - смесено, нечисто. Сега ще започнат да ти казват, че те обичат. Не! Те обичат докато ти пресекат извора и ти вземат водата, а после те захвърлят. Когато нямаш нищо никой не те поглежда, като позабогатееш всички почнат да те търсят. Понеже по-рано ти си се пожертвала за други и си останала без нищо Господ се жертва за тебе. Ти се радваш, а онзи, който ти е.взел богатството -скърби. Сега трябва много да работиш върху себе си, за да се подигнеш. Свириш ли? Или пишеш сега? Сутрин ставаш ли рано?
към текста >>

94. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята.
Учителят показвал с пръст към Борис, който по това време преминавал през полянката и сестрите стояли встрани и разговаряли с него. Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
към текста >>

безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят.
А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват.
към текста >>

95. 72. ГОНЕНИЯ

По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра.
Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни.
към текста >>

Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект.
И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение?
към текста >>

Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва.
Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г.
към текста >>

96. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път.
Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината.
към текста >>

Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>

97. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

А да работят за Бога и да се жертват за Бога изобщо не ги бива.
Аз досега не съм видял братска обноска. Когато дойде Братството земята ще заприлича на Рай." „Учителю, а сега какво да правя аз? " „Вземи две кърпи в двете си ръце и играй. Българите да играя знаят. Ръченица играят хубаво, за това ги бива, но за работа не ги бива. А да работят за Бога и да се жертват за Бога изобщо не ги бива. Ето това е положението с българите -ръченица с две кърпи в двете ръце, играй и тропай по земята."
към текста >>

98. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Сега ще се учиш на пълната жертва.
Това беше наистина благословение. Сега разбрах нагледно как Божествения Дух е слезнал над Исус, когато Йоан Кръстител го е кръщавал на река Йордан. Разбрах какво значи израза, че Небето е отворено и че над Божият Син възлизат и слизат светли същества и се изявява чрез него Божествения свят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Този когото обичаш първото нещо, което ще ти направи, ще те мушне с един нож и ако не се уплашиш ще видиш, че този нож е книжен. Сега ще се учиш на пълната жертва. Учителят ти ще поиска да му оставиш всичкото си богатство и да си заминеш. После пък той ще ти остави богатството си и ще си замине. Тези неща взаимно стават и това е хубавото в Любовта. Ще има някои, които ще искат да те накарат да се отдалечиш от мене. Ти няма да ги слушаш.
към текста >>

99. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина".
После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето. Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя. Нашите очи са затворени, а Учителят казва: „Някой от вас искат да познаят и опитат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. А това е голяма работа. И това не е за човеци. За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина". След това Учителят замълчал и точно през тази пауза постепенно светлината около Учителя леко, леко загаснала, снопа, който излизал от очите му постепенно се прибрал и останали само два лъча, които излизали от очите му и били насочени към брат Крюгер. Тези два лъча останали до края на беседата. След Словото всички отидохме и целунахме ръка на Учителя. Брат Крюгер се приближава към него, целува ръка и казва: „Учителю, аз се докоснах за миг до Божията Любов, до Божията Мъдрост и Божията Истина". Целуна ръка вдигнал глава и видял усмихнатото лице на Учителя и усмихнатите очи на Учителя.
към текста >>

100. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ