Търсене в текстове за 'Женственост'

Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна.

Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна.
Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва.
към текста >>

Понеже имала деколте, женствеността се подчертавала, бюстът се.

Просто съзнанието на хората, душите им се били издигали в друг, небесен свят. Това го има в „Ученикът Аверуни", писано е от Буча Бехар. От Буча Бехар е писано. Там, например, се казва, че тя си била направила една рокля, бяла рокля с някакви черни точки, някаква бродерия. Учителят не е харесал роклята. Понеже имала деколте, женствеността се подчертавала, бюстът се. подчертавал и Учителят въобще не е харесал тая рокля. „ Щом Учителят не харесва тази рокля, аз не трябва да я нося! " Вземала роклята, заляла я с газ, турила я в печката и я запалила. Рекла си: „Свърши! " След като угаснала печката, отворила и какво е било учудването й, когато видяла, че роклята не е изгоряла.
към текста >>

Учителят й направил някакъв намек за нейната рокля, в който се изтъква нейната женственост.

Обаче понесла всичко и продължава да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени до днес в Йорданка Жекова. Учителят е следял начина, по които тя се е обличала. В школата кокетството е изключено. Веднъж тя е била облечена в бледосиня копринена рокля. Учителят й направил някакъв намек за нейната рокля, в който се изтъква нейната женственост. Тя взема роклята, полива я с газ и я запалва. Обаче какво изумление, когато изважда роклята от печката, газта изгоряла, а роклята останала невредима. Въпреки това, тя не я носи. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла.
към текста >>

Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.

Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
- „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите. Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай.
към текста >>

Природа: пасивност, женственост, материално начало.

23/943 Астросоциологическо значение: военната промишленост, която използва желязо и огън, военните ръководители, диктаторите, пионерите и новаторите. Положителен полюс: миролюбива амбиция, импулсивност, героизъм, мъжествена привързаност, динамичност. Отрицателен полюс: непредпазливост, липса на упоритост и постоянство, слаба устойчивост, авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Това е неподвижен знак, управляван от Венера. Природа: пасивност, женственост, материално начало. Внася спокойствие, вкус към красотата на природата, към полските кътчета, към красивия пейзаж. В този знак Марс е в изгнание. Астросоциологическо значение: строителство, земеделие и селско стопанство, държавни финанси, банки, печалби, артистичен свят, приложни изкуства, скулптура, живопис, пеене; от друга страна, градинарство и лека атлетика. Положителен полюс: дълбока и трайна привързаност, любов към работата, постоянство и упоритост, спокойствие и търпение. Отрицателен полюс: мудност, жажда за печалби, гордост, завист, наклонност към плътските удоволствия.
към текста >>

Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна.

Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна.
Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес.
към текста >>

Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост.

Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата между мъжа и жената. Разбира се, че от тези сблъсквания, свади и конфликтни отношения страдат най-вече децата, които при подобни условия и обстановка на възпитание търпят съответни поражения от тази дисхармония и безпътица. Общественият и родителски дълг изгубва своята ценност при тази конфликтна обстановка в отношенията между мъжа и жената. Излишно е да се спираме върху тези въпроси, които са бивали предмет на проповеди и лекции изнасяни върху църковни амвони и научни катедри, а също и на философски и социологични анализи.
към текста >>

Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот.

Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот.
На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят. Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното самоубийство”? Достоевски, Байрон са били против предназначението на жената от природата. Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа. Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна. Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа.
към текста >>