НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
165
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят особено ценеше
естетиката
в изкуството, но и
естетиката
в поведението не бе подценявана.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Учителят особено ценеше
естетиката
в изкуството, но и
естетиката
в поведението не бе подценявана.
В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше.
към текста >>
2.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата
етика
.
Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.
Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата
етика
.
Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа.
към текста >>
3.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
От гледище на
естетиката
, образите бяха безупречни, красиви.
То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
От гледище на
естетиката
, образите бяха безупречни, красиви.
От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител?
към текста >>
4.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по
аритметика
- толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат.
И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по
аритметика
- толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
към текста >>
5.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската
фонетика
на старобългарския език.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква.
Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската
фонетика
на старобългарския език.
Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия.
към текста >>
6.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С отговорно чувство за
естетика
и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите.
10. ЗА ПРАЗНИКА (Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна.
С отговорно чувство за
естетика
и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите.
А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича.
към текста >>
7.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по
естетика
, ставаха все по-безинтересни за мен.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса.
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по
естетика
, ставаха все по-безинтересни за мен.
Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
към текста >>
8.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Човечеството с векове е установило норми и определена
етика
, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
- Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат.
Човечеството с векове е установило норми и определена
етика
, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
към текста >>
9.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Човечеството с векове е установило норми и определена
етика
, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
- Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат.
Човечеството с векове е установило норми и определена
етика
, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
към текста >>
10.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за
етиката
.
А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас.
И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за
етиката
.
Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката. Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване.
към текста >>
11.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и
аритметиката
и геометрията, за да си реши задачата.
Това бяха задачи и методи на Учителя. Те не бяха изкуствено и специално приготвени за случая, които бяха прилагани при други окултни школи досега. Тук се работеше по друг начин - съвсем естествено и съвсем простичко изникваха задачите и уроците идваха от само себе си при нашият общ и частен живот. Условията бяха и вътре в нас и около нас - ние не трябваше да ги търсим другаде далеч от Изгрева. Бяха в нас и около нас на една ръка разстояние.
За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и
аритметиката
и геометрията, за да си реши задачата.
А тези живи величини бяхме самите ние. Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности. От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани. Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици.
към текста >>
12.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ
,
,
ТОМ 8
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните
фонетика
, правилна
фонетика
, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска.
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните
фонетика
, правилна
фонетика
, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
към текста >>
13.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и
естетика
и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас.
Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад. Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството.
Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и
естетика
и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас.
А пък повдига въпроса за идеите Ви. И затова ние не можем да Ви върнем на работа, но подайте едно заявление че се отказвате от идеите. Ние знаем че това е формално. Пък един учител с религиозно съзнание е много по-ценен, даже така ми каза той, отколкото друг учител, но няма как да Ви върнеме". И аз казах: „Ще си помисля".
към текста >>
14.
06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по
естетика
при проф. Казанджиев.
Аз обичах математиката и имах желание да следвам математика, но се страхувах, че ще остана с едностранчиво образование, няма да имам широк поглед за живота. От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях.
Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по
естетика
при проф. Казанджиев.
Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата.
към текста >>
Слушах редовно лекциите му по
естетика
, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими.
От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях. Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев.
Слушах редовно лекциите му по
естетика
, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими.
Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата. Редовно посещавах лекциите, дешифрирах ги, диктувах ги.
към текста >>
Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по
естетика
.
Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях. Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев. Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими.
Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по
естетика
.
Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата. Редовно посещавах лекциите, дешифрирах ги, диктувах ги. Никой от познатите ми, на които споделих случая не изяви желание да ми помогне.
към текста >>
15.
03 - 03. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
Тя е най-високото, съвършено постижение, в което
етика
и
естетика
, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери.
Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото. Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам - на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество? Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено Съкровище ни е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие. Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства.
Тя е най-високото, съвършено постижение, в което
етика
и
естетика
, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери.
Защото, ще повторим: Това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на паневритмията, това е изкуството на Ангелите.
към текста >>
16.
ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Там има морал и
етика
, задължителна за музикантите, иначе не биха могли да съществуват.
Всички без изключение. А защо? Кои бяха Силите, които ги движеха срещу мен? Та нали аз ги качвах на сцената, организирах им концертите, изпращах поканите, закачвах афишите. Това хора от света не биха го направили.
Там има морал и
етика
, задължителна за музикантите, иначе не биха могли да съществуват.
А знаете ли, че нито един от музикантите не влезна в книжарница „ Изгрев", за да види поне оригиналното Слово на Учителя Дънов, което се издава по моя програма? Не дойдоха, не влезнаха и никой не си купи дори една отпечатана книжка. И за „Изгревът" също не влязоха. Не го купуваха и не четяха. А откъде ще знаят?
към текста >>
17.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа),
аритметика
(прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас.
Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа),
аритметика
(прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
към текста >>
Словесност, земеописание (край) и козмография,
аритметика
, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас.
Словесност, земеописание (край) и козмография,
аритметика
, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ.
към текста >>
18.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание,
аритметика
, прочит, катехизис.
След 1871 година в селото учителствува Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения.
В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание,
аритметика
, прочит, катехизис.
Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни.
към текста >>
В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и
аритметика
.
По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре.
В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и
аритметика
.
Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители.
към текста >>
19.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика,
аритметика
, всеобща и българска история.
Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас.
В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика,
аритметика
, всеобща и българска история.
От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71.
към текста >>
20.
6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО
,
Трети разговор с Учителя:
,
ТОМ 12
ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.)
Етиката
е наука за душата.
Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА.
ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.)
Етиката
е наука за душата.
Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността.
към текста >>
На Марийка й трябва
етика
; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика.
вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И разсъдителните способности. Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска“66.
На Марийка й трябва
етика
; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика.
- Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва? - Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможност да го усвоиш. (На Паша): Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувствата. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не дочаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи.
към текста >>
И
естетика
има у нея.
Някои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефекта от известно музикално парче. Някои ще схванат идейното, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. ([За]Сотирка): Ръката й е малка, значи преобладава умът.
И
естетика
има у нея.
Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска.
към текста >>
21.
Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
В дървото си писмо вие споменавате за нова
етика
, за която говори Учителят в тома: „Законът на Любовта".
Любезни брат Стефан Тошев, Получих писмото ви от 26декември и второто от 28декември. Поръчката, която направихте, изпълних. Трябва да сте получили вече исканите книги. „НоватаЕва" не пратих, понеже е изчерпана. Но аз знам, че вие я имате.
В дървото си писмо вие споменавате за нова
етика
, за която говори Учителят в тома: „Законът на Любовта".
Той и на други места е обяснявал в що се състои повата етика. И в село Мърчаево в разговор обясни това. Ето думите на Учителя: „Досегазлото е господарувало, а доброто слугувало, а в бъдеще доброто ще господарува, а злото ще слугува." Този въпрос може да се развие още повече. Радвам се много, че в тебе се развиват известни духовни способности, а именно събуждане на вътрешните сетива. Вашите тетрадки, в които са писани тези работи, ще ми ги прочетете.
към текста >>
Той и на други места е обяснявал в що се състои повата
етика
.
Поръчката, която направихте, изпълних. Трябва да сте получили вече исканите книги. „НоватаЕва" не пратих, понеже е изчерпана. Но аз знам, че вие я имате. В дървото си писмо вие споменавате за нова етика, за която говори Учителят в тома: „Законът на Любовта".
Той и на други места е обяснявал в що се състои повата
етика
.
И в село Мърчаево в разговор обясни това. Ето думите на Учителя: „Досегазлото е господарувало, а доброто слугувало, а в бъдеще доброто ще господарува, а злото ще слугува." Този въпрос може да се развие още повече. Радвам се много, че в тебе се развиват известни духовни способности, а именно събуждане на вътрешните сетива. Вашите тетрадки, в които са писани тези работи, ще ми ги прочетете. И когато се видим, ще ми кажете подробностите.
към текста >>
22.
II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Г.П.: Споделях за
генетиката
, за постиженията на
генетиката
, за това, което откриваме в хороскопа, в половите клетки на растенията, ние боравехме само с растителен материал, той купи микроскопи, но тъй активно не съм участвувала и такива върхови моменти не съм имала.
В.К.: През този период имате ли някои лични опитности, срещи с Учителя, някои наблюдения през това време? Г.П.: А, имах, но вяли. В.К.: Може би не си спомняте. Г.П.: А, спомням си, когато говорих за Учителя, а то после, когато дойдох вече тука, във факултета като командирован агроном. В.К.: Споделяхте ли нещо с Учителя?
Г.П.: Споделях за
генетиката
, за постиженията на
генетиката
, за това, което откриваме в хороскопа, в половите клетки на растенията, ние боравехме само с растителен материал, той купи микроскопи, но тъй активно не съм участвувала и такива върхови моменти не съм имала.
За мен матурата и отиването при Паша беше посвещение.. Това е образът на Учителя. Той ми стига. В.К.: Вий сега като сте следвали, като сте работили, споделяли ли сте с Учителя някои проблеми ваши по отношение на вашата професия, на личния ви живот включително? Г.П.: Не, там да можех да се справям самичка. Там аз съм си силна, няма какво да занимавам Учителя с въпроси.
към текста >>
23.
14. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ПАРИЖ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Там работеше професор Мюисие, който водеше
генетиката
в института във Версай.
Как ще напусна аз така, че ме отзовават, няма. Сестра ми тука даваше пари, оня ми даваше. Че като закъснее неговата сестра да му съобщи, пак ме оставяше без пари. А в туй време аз живеех в една скромна квартира във Версай и след института отидох във Вилморе Андрьо, това е едно стопанство, селекционно, семепроизводно, за декоративна растителност. И там ме приеха с широко отворени обятия, почнах да превеждам от руски на френски.
Там работеше професор Мюисие, който водеше
генетиката
в института във Версай.
Там работеше като доцент Макс Симоне, който направи два доктората. А при втория докторат участвувах аз, защото аз му рисувах пък луковиците по земните части на Илисите. Тя бяха върху Илиса. Изобщо хората ме приеха, аз работех, научих много неща и се върнах в България. В.К.: Там колко стояхте, две-три години?
към текста >>
24.
2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Не ми въздействаше със своите идеи, оставаше ме свободна в това отношение, говореше ми за
етика
, за красотата на природата, такива бяха нашите разговори, но животът й беше такъв, че човек можеше да се поучи от нея на всичко, което се нарича съвършено за комунистическото общество.
Чрез парола, която имах, съобщих на Касталски, че положението ми е обсадно. Малко по-късно започнах да са занимавам частно, да довършвам гимназиалното си образование, нямах квартира, а и работа. Почнах да работя какво ми падне - чистачка на къщите, чирак при заварки с оксижен, джамджийка, общ работник, известно време телефонист в централата, но като ме подушиха, изгониха ме; сгъвач на вестници и пласьор, бояджийка по къщите, всевъзможни професии. Имах една клиентка, учителка по химия, която знаеше бедственото ми положение и ме прати при една своя добра колежка, също химичка, дъновистка в лагера на дъновистите, която така укривала и други комунисти и била много благородна жена. Отидох при нея, тя едва ли не ме прие като своя родна дъщеря, макар и да не беше женена.
Не ми въздействаше със своите идеи, оставаше ме свободна в това отношение, говореше ми за
етика
, за красотата на природата, такива бяха нашите разговори, но животът й беше такъв, че човек можеше да се поучи от нея на всичко, което се нарича съвършено за комунистическото общество.
Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги. Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков. Укрита в Самоковския метох, където някога и Левски се бил крил от турците, сега аз, спотаена в една от килиите на леля Василиса, клисарката на черквата и приятелка някога на баба ми, ми подаде своята ръка. Там се хранех, там спях, там учех.
към текста >>
25.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА
,
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ
,
ТОМ 13
В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас -
етика
и
естетика
.
Пети клас се записах в Кърджали, но пак ме изключиха, понеже бях буен и трябваше да се явя като частен ученик да си взема свидетелство за трети клас. В Ямбол завърших вече 1937 година гимназията. Но аз завърших две години по- късно от моите съученици. Последната година бях освободен по всички предмети от матурата. Бях силен ученик, макар че бях изключван.
В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас -
етика
и
естетика
.
Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено?
към текста >>
26.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Тези хора имали такъв здрав усет за това що е човещина, що е
етика
, що е религия в истинския смисъл на думата!
Заедно с тях потегля и той. Попада в обществото на 2000 души руски селяни. С тях той се сближил, разговаряли се за Христа, религията, войната и пр. Нали говорят много пренебрежително за руския мужик? Но той останал поразен от величието на руската душа.
Тези хора имали такъв здрав усет за това що е човещина, що е
етика
, що е религия в истинския смисъл на думата!
Той им показал картините си. Тези рисунки, които имали такава висока техника, били разбрани от тези хора така, както рядко други ги разбирали. Мнозина от тях плакали. И му обяснили защо плачат: „Плачем, защото видяхме чрез тях най-хубавото в душата си." В Русия стоял една година при домашните си (родители, сестра и нейно дете). Баща му бил тежко болен.
към текста >>
Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята
етика
, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония.
Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му и когато заговори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11. „Странствуващият пастир". Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината.
Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята
етика
, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония.
Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му.
към текста >>
Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между
етиката
и изкуството.
Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14. „Портрет на Теодор Траянов" и пр. и пр. IV.
Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между
етиката
и изкуството.
Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен характер. Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно, разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогаз живописта например би ни давала поучителни картинки.
към текста >>
27.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Той също беше рядко фин човек, с много
етика
в отношенията си между хората.
Те бяха поначало три сестри. И трите имаха тясна връзка с Братството. М.М.: Имената, ако обичаш. П.Д.: Най-възрастната беше Люба, след това Милка и най-младата - Цветана. Люба Аламанчева беше както казах чиновничка в Зърноизнос, а беше приятелка на русенеца адвокат Богомил Малджиев.
Той също беше рядко фин човек, с много
етика
в отношенията си между хората.
След 1943 год, след като станахме много близки, аз отсядах у тях на Изгрева. А те бяха продали къщата си в града, но бяха софиянци. След като баща им почина, те си направиха къща в двора на д-р Жеков, бяха си купили част от двора, на което място там точно си бяха построили две стаи с кухня и коридорче, направо на земята. Винаги там имаше място за мене, когато дойда по работа в София. Люба Аламанчева се интересуваше много от моя личен живот, беше ми като майка.
към текста >>
28.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 15
Нова
естетика
...............................................................................................................................817 V.
Силите в живата природа ............................................................................................................590 2. Една велика идея : Мир на земята ..............................................................................................635 3. Ив. Толев - гл. редактор и издател на сп. "Всемирна летопис" ................................................750 4.
Нова
естетика
...............................................................................................................................817 V.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ..............................................................875 VI. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ ..........................................................................................................991
към текста >>
29.
4. В СУНГУРЛАРЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по
аритметика
.
Где другаде? Ще живея при леля си Баласка. Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка.
За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по
аритметика
.
Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме. Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика? " Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах. Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас!
към текста >>
Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по
аритметика
?
Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка. За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика. Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме.
Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по
аритметика
?
" Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах. Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас! " Лятото мина в игри с брат ми и други деца. Ходихме с майка ни и други роднини на река Камчия; те опраха чергите и други домашни работи, а ние се къпехме в реката.
към текста >>
30.
69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
След годините, когато бях учил
аритметика
, не бях имал случай да си служа с това „правило".
На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев. През следващите дни, имайки при мен изчисленията на вещото лице за хартията, работата се сведе до това, да направя сметката колко е била фирата, т.е. унищожената негодна хартия. Трябваше да се приложи смятане чрез „просто тройно правило".
След годините, когато бях учил
аритметика
, не бях имал случай да си служа с това „правило".
Но сега, като се видях в затруднение, поразсъдих за условията на задачата, съставих си формула и така можах да изчисля каквото трябва. Като вземах процента фира 40% оказа се, че унищожената, негодна хартия е била на стойност около 44 000 лева. Както казах по-горе, вещите лица допускаха, че вестникарската хартия дава до 70% фира, недостигът по моето отчитане се издължаваше и при 40% фира. Значи, в купената без фактури хартия е имало негодна за използуване такава за около 44 000 лева и тази сума следва да се признае и отрази върху стойността на отпечатаните в нашата печатница беседи и лекции. При следващата ми среща с адвоката Цонев дадох му начина за изчислението на фирата, от което се вижда, че следва да ми признаят тези 44 000 лева.
към текста >>
31.
37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От гледище на
естетиката
, образите бяха безупречно красиви.
Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми, живяли някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха. Тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители, бяха отпечатани в картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им.
От гледище на
естетиката
, образите бяха безупречно красиви.
От френологично гледище, напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Всякога, когато имах случая да правя това, съм се запитвал обаче, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл, тези, които изнесоха първи пред света за това учение - Блаватска, Ана Безант, Ледбитър и други да издигнат и оповестят човека Кришна Мурти, като миров Учител, като един нов Христос. Щом като не един, а двама има? Този въпрос така остана в мене без отговор.
към текста >>
32.
25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Разгледахме ги от гледище на
естетиката
и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство.
Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д. Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н. И привечер особено, когато всички приятели се приберат от града, особено оживено беше там, разговаряхме и споделяхме всичко преживяно през деня. И в един такъв момент, някой донася картички, в пощенски размер образите на тези двама учители, които после разбрах Рьорих е нарисувал по желание на неговата жена.
Разгледахме ги от гледище на
естетиката
и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство.
В тоз момент както се"наведох и гледам Учителя излиза от стаичката си, грабнах картичките и отивам при него. И му казвам: „Учителю, какво ще кажете за тях? " Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след 2000 години". И от туй разбрах, че това не са образи на някакви теософски учители, защото ако е тъй, защо трябваше господата теософи Ана Безант, Ледбитър и др. да ходят да търсят великия Учител и да го намерят в лицето на Кришнамурти.
към текста >>
33.
I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „
Естетика
" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895).
Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „
Естетика
" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир.
към текста >>
34.
НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
НОВА
ЕСТЕТИКА
IV раздел 1.
НОВА
ЕСТЕТИКА
IV раздел 1.
ТРИЛОГИЯ - сонети 2. Из "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" - сонети 3. POESIA MYSTICA 4. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
към текста >>
ОКУЛТНА
ЕСТЕТИКА
: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел 1. ТРИЛОГИЯ - сонети 2. Из "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" - сонети 3. POESIA MYSTICA 4.
ОКУЛТНА
ЕСТЕТИКА
: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
към текста >>
35.
1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
2 - рубрика Нова
естетика
В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл.
Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с.
2 - рубрика Нова
естетика
В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл.
1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24).
към текста >>
2 - рубрика Нова
естетика
ЕЛА!
И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с.
2 - рубрика Нова
естетика
ЕЛА!
На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
към текста >>
2 • рубрика Нова
естетика
НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с.
2 • рубрика Нова
естетика
НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
към текста >>
24 - рубрика Нова
естетика
Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с.
24 - рубрика Нова
естетика
Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)
към текста >>
36.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
3 - рубрика Нова
естетика
БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г.
5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с.
3 рубрика Нова
естетика
СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г.
I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет.
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство.
I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство.
Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей?
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее.
Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с.
3 рубрика Нова
естетика
Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее.
Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност.
към текста >>
3 • рубрика Нова
естетика
СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
.. Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с.
3 • рубрика Нова
естетика
СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!...
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо?
Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо?
В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летописГ.
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата.
Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летописГ. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с.
3 рубрика Нова
естетика
Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата.
БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме иплакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество.
Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с.
3 рубрика Нова
естетика
България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество.
Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек некой-си македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно.
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята?
1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята?
Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с.
3 рубрика Нова
естетика
Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "мелхъ".
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята.
Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята.
В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята?
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление.
Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление.
У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина!
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото.
Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото.
Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?...
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с.
3 рубрика Нова
естетика
МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
към текста >>
3 рубрика Нова
естетика
ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с.
3 рубрика Нова
естетика
ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество.
Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
3 - рубрика Нова
естетика
Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество.
Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
3 - рубрика Нова
естетика
ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
3 - рубрика Нова
естетика
ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
35 - рубрика Нова
естетика
COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 - рубрика Нова
естетика
COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
към текста >>
35 • рубрика Нова
естетика
ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 • рубрика Нова
естетика
ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
35 рубрика Нова
естетика
ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!
27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 рубрика Нова
естетика
ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!
"... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи! "... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.
към текста >>
35 рубрика Нова
естетика
ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.
35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи! "... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи! "... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 рубрика Нова
естетика
ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.
- Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
135 - рубрика Нова
естетика
Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с.
135 - рубрика Нова
естетика
Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
"Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.
към текста >>
136 - рубрика Нова
естетика
Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с.
136 - рубрика Нова
естетика
Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разуме мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана.
към текста >>
136 - рубрика Нова
естетика
Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота.
Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на ка[рма]ата... А общечовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с.
136 - рубрика Нова
естетика
Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота.
В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвет. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?...
към текста >>
136 - рубрика Нова
естетика
В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!...
Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с.
136 - рубрика Нова
естетика
В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!...
"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл.
към текста >>
136 - рубрика Нова
естетика
В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев.
1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с.
136 - рубрика Нова
естетика
В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев.
Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
към текста >>
136 рубрика Нова
естетика
ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!...
Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с.
136 рубрика Нова
естетика
ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!...
От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
към текста >>
200 рубрика Нова
естетика
Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова
естетика
Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс.
към текста >>
по същия въпрос нашата статия: "Окултна
естетика
" в списанието "Всемирна Летопис", год . III).
Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж.
по същия въпрос нашата статия: "Окултна
естетика
" в списанието "Всемирна Летопис", год . III).
А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III.
към текста >>
200 рубрика Нова
естетика
ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V.
4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова
естетика
ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V.
1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
към текста >>
200 рубрика Нова
естетика
КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова
естетика
КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>
200 рубрика Нова
естетика
Кринът - Цветята имат свой тайнствен език.
8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова
естетика
Кринът - Цветята имат свой тайнствен език.
Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г.
към текста >>
201 - рубрика Нова
естетика
ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
201 - рубрика Нова
естетика
ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
към текста >>
239 рубрика Нова
естетика
При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа.
И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
239 рубрика Нова
естетика
При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа.
Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
239 рубрика Нова
естетика
ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!...
Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
239 рубрика Нова
естетика
ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!...
И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!... И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и - перлите на своето сърдце!... Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце... 10. X. 1922 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
239 - рубрика Нова
естетика
Орел - Орелът е едно от седемте магически животни.
1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
239 - рубрика Нова
естетика
Орел - Орелът е едно от седемте магически животни.
Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида.
към текста >>
37.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
5. ОКУЛТНА
ЕСТЕТИКА
ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
5. ОКУЛТНА
ЕСТЕТИКА
ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
(Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>
Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение
Естетика
, единствена по рода си книга в българската литература.
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение
Естетика
, единствена по рода си книга в българската литература.
Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа.
към текста >>
Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната
естетика
" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало.
Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната
естетика
" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща".
към текста >>
38.
ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
НОВА
ЕСТЕТИКА
- Сонети из „Трепети на една душа", мистична поезия, окултна
естетика
.
/Петър Константинов Дънов/ I. СИЛИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА - Статии на Петър Дънов, обозначени c Х.Х.Х. II. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ: МИР НА ЗЕМЯТА - Уводни статии по идеи на Петър Дънов, списвани от Иван Толев, обозначени с X, X., *. III. ИВАН ТОЛЕВ - Главен редактор и издател на сп. „Всемирна летопис", адвокат в София и бивш народен представител. IV.
НОВА
ЕСТЕТИКА
- Сонети из „Трепети на една душа", мистична поезия, окултна
естетика
.
Това са деседте статии на Учителя извадени от списанието Всемирна Летопис В царството на Живата природа (1919–1925) Category: Текстове от Учителя Допълнителна информация от уикипедия
към текста >>
39.
1923 година
,
,
ТОМ 16
Това го сторих, щото щяхме да имаме
етика
, та да се отговори на твърдението на
етиката
, която оправдава убийството с цел да се защити.
През деня до вечерта бях у дома. Вечерта прочетохме 4-а беседа: „Първите задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола. На 12.III.1923 год. сутринта Станко отказа от да прави наряда и то като излезе от тая стая и отиде в съседната. През деня, следобед аз прочетох беседата „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте".
Това го сторих, щото щяхме да имаме
етика
, та да се отговори на твърдението на
етиката
, която оправдава убийството с цел да се защити.
Даде ни се днес срочно домашно по алгебра. Бог да ми помогне да ги разбера и реша! 13.III.1923 Ето, почвам да чета „Безсъници" от Яворов. Отвъдната страница - срочното ни се даде на 13й, а не на 12й. Довечера в 5 ч си вземах билет, за да отида на кинематограф „Бай Ганьо".
към текста >>
40.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Попрегледах
Аритметиката
на III клас, за да мога да помагам на Станка.
В 5 почна нарядът. Времето студено. В 10 имаше беседа върху „Запаленото кандило". Следобед в 5 ч имаше концерт от Иванчо Кавалджиев. Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване.
Попрегледах
Аритметиката
на III клас, за да мога да помагам на Станка.
Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние.
към текста >>
41.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 3
,
ТОМ 16
Музиката е най-хубавата
козметика
.
Човешкият дух, душа, ум и сърце пеят. Човешката воля е останала много назад. Тази музика, която има сега, е за човешката воля. „Dо" е основен тон. В бъдеще ще има специални училища, чрез музика ще си поправят лицето.
Музиката е най-хубавата
козметика
.
Най-хубавите работи се предават музикално. (8.IV.1942 год., сряда) 262. Музиката ще считаме като едно от великите блага, чрез които светът се повдига. Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта.
към текста >>
42.
93. Осъждането
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
За да бъдете хубави, да научите законите на
козметиката
, за една.
Като си тръгнаха, те мърморят, мърморят и тя - хоп, в една дупка на „Опълченска". На другия ден хирургът попитал: „Кой направи тази сполучлива операция? Аз не мога да я направя тъй." Падането направи операцията. Човек да гледа весело на всичко. Човек е много упорито същество, мърмори, мърмори: само той ли е, други как живеят.
За да бъдете хубави, да научите законите на
козметиката
, за една.
две, три години да се подмладите. Вие сте много повече млади, отколкото в света. * калъпсъз (тур.) - без калъп.
към текста >>
43.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
В своята
етика
дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен, комунален живот (приложение)." Всички последователи на Учението са вегетарианци, както първите християни и богомилите у нас.
На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес. Затова нашите професори от БАН са преценили Учителя Петър Дънов правилно, като през 1973 г. по случай международния конгрес по философия във Варна, в издадената от БАН книга „Кратка история на българската философска мисъл" на стр. 432 пишат за дъновизма: „Едно своеобразно българско, философско богословско учение с опит да съчетае спиритизма с данните на медицината и най-новите открития на науката. Като проява на Божествената разумност и Любов, човекът не е нещо противоположно на Природата, а частичка от нея.
В своята
етика
дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен, комунален живот (приложение)." Всички последователи на Учението са вегетарианци, както първите християни и богомилите у нас.
Те са въздържатели от алкохол и тютюн. Братството е за цялостна защита на природата, което членовете му вършат на дело. Те опазват природата, чистят езерата и планината, не късат цветята, правят чешми за туристите и почистват планината от нечистотии. Учителят П. Дънов е против войната, както е бил и Христос, и многократно е казвал: „България да бъде във войната неутрална и българският народ да не се бие против братския руски народ.
към текста >>
44.
1. Езикът на природата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на
етиката
” - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачки.
I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология Фактите - това са стъпки на Истината Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на
етиката
” - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачки.
И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава живота всеки ден. И защо ще чака човек чудо?
към текста >>
45.
28. Сфера на Урана
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и
етиката
.
Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и
етиката
.
В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота.
към текста >>
46.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията,
етиката
, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между „революционера”, „реформатора” Уран и „утописта”, мечтателя за нов социален ред Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент.
Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина – на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден в съвпад с Урана, също ретрограден, в знака Стрелец. Този съвпад е в квадратура с друг един характерен съвпад - между Сатурна и Плутона в знака Риби. Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептуна в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респективно болшевизма.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията,
етиката
, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между „революционера”, „реформатора” Уран и „утописта”, мечтателя за нов социален ред Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент.
Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркса са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил „избранникът”, уреченият от Природата „man of destiny”, както се изразяват англичаните, човекът, който е трябвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е трябвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурна и Плутона в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен „ликвидационен” знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от „подлунния свят” на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите „транс-сатурнови” планети - Уран, Нептун и Плутон.
към текста >>
47.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Елементарната
аритметика
ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни.
Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори - знаци и домове, тъй като, както се каза, засега имаме работа с прости комбинации от два елемента. Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение. Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти - своите слабости. За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект. Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние.
Елементарната
аритметика
ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни.
В действителност сметката не е толкова проста - нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но засега те са достатъчни. При аспектите се налага, щото интересуващата ни аспектна връзка, поради нейното специално значение в случая, да се разгледа отделно като самостоен пети фактор. Преценяването на влиянието на дадена планета с оглед на известен аспект ще стане въз основа на едно претегляне на петте компонента по начин, подобен на оня, по който определяме нейното общо влияние въз основа на четиритях фактора. Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзки са хармонични, до твърде лошо - когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична. При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са дисхармонични, до твърде добър, когато четири елемента са хармонични, с изключение само на петия - аспектната връзка.
към текста >>
48.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка
естетика
, силно съзерцателни.
Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплотят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на Земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплотят в земни форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка
естетика
, силно съзерцателни.
Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията. Когато е в лош аспект, също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
към текста >>
49.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за
естетика
.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах.
Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за
естетика
.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
към текста >>
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в
естетиката
и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в
естетиката
и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на
етиката
”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
Редакцията 11. Езикът на природата Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по големите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на
етиката
”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно, И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце.
към текста >>
50.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на
Аритметиката
и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер.
отново ще влияе самостоятелно Луната. Петнадесетият и двадесет и вторият часове от денонощието също принадлежат на Луната. Двадесет и третият час е на Сатурн, а през последния - 24 час - ще влияе Юпитер (виж схемата на фиг. 1). Настъпва отново първият час (смятан като първи от изгрева на Слънцето). Денят обаче е вече вторник.
А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на
Аритметиката
и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер.
Макар и пленен, той продължавада владее вторника и първия, осмия, петнадесетия и двадесет и втория часове на това денонощие. Картината се повтаря и за останалите дни от седмицата, и тя би била съвсем еднообразна, ако денят беше 12 часа и нощта - 12 часа. Но това се случва два пъти през годината: около 22 март - времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември - когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора. През останалото време обаче констелацията се мени непрекъснато. Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието.
към текста >>
51.
А. СВЕТОВНА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ
,
ПРЕДИСЛОВИЕ
,
ТОМ 19
Атомната физика и химията, които проникнаха в мистерията на материята (разпадът и образуването на нови елементи), както и постиженията на
кибернетиката
, на биологията, на астрофизиката и т. н.
А последната може да се осъществи като резултат на едно тотално материално и духовно-културно сътрудничество. Тези са проблемите, които ще разгледаме в светлината на новия космичен мироглед, даден на човечеството от Учителя. * Научните дисциплини, обществените науки, по-специално философията, изучаваха тези проблеми чак до наши дни от гледната точка на геоцентричното схващане. Геоцентричното схващане търси причинно-следствената връзка между нещата и между явленията в тесния кръг на нашата планета. Съвременните науки се стремят да проникнат в мистерията на "най-малките частици" на атомите, от които е изградена материята, от една страна, а в същото време изследванията им се насочват и към сияйното космическо пространство.
Атомната физика и химията, които проникнаха в мистерията на материята (разпадът и образуването на нови елементи), както и постиженията на
кибернетиката
, на биологията, на астрофизиката и т. н.
..., изправиха научният свят пред нови проблеми, изискващи по-голямо задълбочаване и търсене на аналогия между процесите в микрокосмоса и в макрокосмоса. Погледът на научния гений премина границите на нашата планета и се отправи към звездните пространства. Човекът стъпи на Луната. Пътуването към звездния свят е необратимо. Намираме се на прага на нови контакти с планетите, със слънчевите системи, с галактиките.
към текста >>
52.
3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Астросоциологическо значение: строителство, земеделие и селско стопанство, държавни финанси, банки, печалби, артистичен свят, приложни изкуства, скулптура, живопис, пеене; от друга страна, градинарство и лека
атлетика
.
Вторият дом се управлява от знака Телец. Това е неподвижен знак, управляван от Венера. Природа: пасивност, женственост, материално начало. Внася спокойствие, вкус към красотата на природата, към полските кътчета, към красивия пейзаж. В този знак Марс е в изгнание.
Астросоциологическо значение: строителство, земеделие и селско стопанство, държавни финанси, банки, печалби, артистичен свят, приложни изкуства, скулптура, живопис, пеене; от друга страна, градинарство и лека
атлетика
.
Положителен полюс: дълбока и трайна привързаност, любов към работата, постоянство и упоритост, спокойствие и търпение. Отрицателен полюс: мудност, жажда за печалби, гордост, завист, наклонност към плътските удоволствия. Управлява врата и гърлото. Третият дом се управлява от знака Близнаци. [Негов управител е Меркурий.] В този знак Юпитер е в падение.
към текста >>
53.
ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА
,
,
ТОМ 19
Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията,
генетиката
, както и в съвременните отрасли на
кибернетиката
, боравеща с принципите на висшата математика.
Санкциите при Бялата ложа се заключват в самоизолацията, а при Черната ложа всеки член, усъмнил се в метода на злото, се наказва строго, като наказанието стига до лишаване от земния му живот. * Виж, за тези три ложи, книгата „La Nouvelle culture de L‘ere.du Verseau1, Paris, 1963” Вторият закон, важащи за двете ложи, е точността. Точността е един от върховните закони, налагани от Космичния център. Тя е абсолютно необходима при числата и при ритмичността, засягащи приложението на плановете във Всемирната еволюция. Точността е една от най- характерните черти при проявлението на разумните сили, действащи в областта на Живата разумна природа.
Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията,
генетиката
, както и в съвременните отрасли на
кибернетиката
, боравеща с принципите на висшата математика.
Човешкото въображение не е в състояние да обхване великата точност, заложена в цикличността на Живата разумна природа. Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим хаос. Други важни качества, които са абсолютно необходими и чрез които оперират ложите, са търпението, мълчанието и постоянството. Космичната ложа, както казва Учителя, работи с принципите на есенциалния свят. Бялата ложа оперира със законите в Живата разумна природа, а тъмната ложа борави с фактите, или с материалния свят.
към текста >>
54.
2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 19
В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката,
кибернетиката
и пр.
Тази система използва напълно цялата енергия на меркурианския дух - реклама, преса, съобщителни средства, за целите на своята индустрия и търговия. Специално печатът, тази осма сила на света, беше използвана за себичните цели на империалистическите домогвания на големите народи. Този свят на интереси и на парите постепенно залязва под мощните струи на планетата Уран. Въздействието на Уран ще се отрази не само в науката, но и в изкуството. Последното е още хаотично и ексцентрично, но то постепенно ще се избистри в нови форми, чрез по-съвършени изразни средства от багри, ритми и поетично-лирични оформления.
В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката,
кибернетиката
и пр.
се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност. Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната.
към текста >>
Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез
кибернетиката
навлезе в област досега непозната.
В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката, кибернетиката и пр. се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност.
Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез
кибернетиката
навлезе в област досега непозната.
Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни. Космичното братство, което води човешката еволюция, подготвя адептите, Синовете на Мъдростта чрез Бялата ложа. Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота. Могъщата вълна на висшия интелектуален прилив, който ще се манифестира в света, специално посредством англосаксонския клон на Бялата раса, Стр. 67/943 ще внесе една координация между всички научни дисциплини в полза на тоталния прогрес на народите.
към текста >>
55.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
От друга страна - градинарството и тежката
атлетика
.
Вторият дом се управлява от знака Телец. Земен знак, фиксиран, управляван от Венера. Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален. Носи спокойствие, усет към природните хубости, полските места и красивите пейзажи. Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство.
От друга страна - градинарството и тежката
атлетика
.
Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение. Отрицателен полюс: мудност, алчност, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия. Управлява: шията и гърлото. Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение.
към текста >>
56.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Тези типове създават
козметика
и модата.
Тогава, ако Венера е Вечерница, когато тя следва Слънцето, всеки ден ще имаме едно приближаване към него, докато се слее - затули пред него и след време са яви като Зорница, като вече ще се отдалечава от него и достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса. След което започва първото движение - от запад към изток, едно приближаване към Слънцето, докато също се затули зад него. При долно съединение на Венера, тя идва от всички планети най- близо до Земята и тогава нейното въздействие е изключително силно. Дава ценни качества на човека в изкуствата, предимно в изящните изкуства, с подчертан устрем за изява, ако имаме облагородени от Слънцето типове. Ако те не са толкова облагородени, имаме човек, особено, ако е жена - да се докарва с най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла.
Тези типове създават
козметика
и модата.
Имат, разбира се, и умението да вършат всяка работа по най- изискания, красив и изряден начин. Но често те са много мързеливи, особено при по- примитивните типове, търсят все някой друг да им свърши работата. Вторият вариант, когато Венера се намира зад Слънцето, или както се нарича, също както и при Меркурий, в горно съединение. Слънцето е между Земята и нея. Този съвпад имаме, когато Венера, движейки се около Сльнцето в права посока от запад към изток дойде до съединение с него.
към текста >>
57.
7. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
Запитали един от най-големите професори по
козметика
: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността?
Тялото е не много едро, деликатно и с чудни красиви форми, създадени от меки еластични мускули. „Венера е майстор на красивите форми” - казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад от типа „доликоцефали”. Лицето е с красива овална форма, косата е гъста, бухнала и всякога много добре причесана. Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало.
Запитали един от най-големите професори по
козметика
: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността?
Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се спускат, за да искат.
към текста >>
58.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Те са хора много чувствителни и с тънка
естетика
.
Вибрациите на Нептун са много тънки. Той повдига човека в по- висши полета. Нептун помага на човека да се повдигне в света, който ще е реалност за в бъдеще. Обикновените хора казват за нептунианците, че техните блянове са само утопии, които нямат никакво значение за реалния живот. Нептунианецът постига неща, които в бъдеще ще се осъществят.
Те са хора много чувствителни и с тънка
естетика
.
Те не са обикновени реалисти, а се мъчат да проникнат във вътрешността на живота. Тези хора схващат природата не като хората с 5 сетива, а по-дълбоко, понеже имат силна интуиция. Съзнанието на тези хора оперира в 4-то измерение. Раждането на окултизма, надмогването на съвременната действителност се дължи на Уран и Нептун. Нептун представлява вместо Венера - висшата Любов, любовта без обект.
към текста >>
59.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
И той ще играе роля в гениите на
естетиката
, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни.
Това се отнася повече до чувствата, отколкото до интелекта. Мненията на астролозите се твърдо разделят относно добрите и лошите качества. Като доказано е, че той повечето причинява зло с лошите си аспекти. Дава понякога разумна мисъл, която облагоприятства парите и наследствата, когато той владее II и VIII домове при добри аспекти. НЕПТУН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на възхода (в I дом), той е тясно свързан с ясновидството, прозорливостта, яснослушането, медиумизма, хипнотизма, гледане в кристал, сънища, интуиция.
И той ще играе роля в гениите на
естетиката
, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни.
Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр. той изглежда, че има връзка с морето, водата и течностите въобще. Това, което следва по-долу, е получено по експериментален път. Нептун във II дом - Вероятност да покровителства парите, ако не бъда зле аспектиран. Нептун в Ш дом - Въображение.
към текста >>
60.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
(- Ако под думата „честност” се разбира достойнството на човека, тогава
етиката
определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава доброто и се стреми към него, според силите си.
Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно сльнце. Следователно, духовната светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно слънце. Колкото по-ярко грее това сльнце в човека, толкова и неговата енергия е по- продуктивна.” „Сега да разгледаме думата „честност”. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо вьрху честността?
(- Ако под думата „честност” се разбира достойнството на човека, тогава
етиката
определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава доброто и се стреми към него, според силите си.
Самият факт, че човек познава доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за доброто, което той се стреми да приложи в живота си). Наистина, човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
към текста >>
61.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в
етиката
, на нравствените норми.
На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в
етиката
, на нравствените норми.
Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ.
към текста >>
62.
4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква
етика
или да беше слушал някакъв морал.
Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи.
Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква
етика
или да беше слушал някакъв морал.
В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр.
към текста >>
В Генко моралът и
етиката
и дългът бяха живот; той и те бяха едно.
Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал.
В Генко моралът и
етиката
и дългът бяха живот; той и те бяха едно.
Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите.
към текста >>
63.
14. ВЪЗКРЕСЯВАТ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
,
,
ТОМ 20
Ако някой правоверен се стремил да запази живота на
еретика
, съгласно завета на Исуса, то къщата му се сринвала, а той се наказвал.
Имало хиляди хора, които се занимавали с шпионство - донасяли на инквизиторите де се намира еретик, за да бъде хванат и затворен. Шпионите трупали богатства. Достатъчно [било] някой човек да е ненавистен на шпионина - веднага се обръщал в еретик и попадал под ударите на жестокия закон. Еретиците се уволнявали от служба, предавани били на съд и убивани. Заповядавало се никой правоверен да не приема в къщата си еретик, да му не дава хляб.
Ако някой правоверен се стремил да запази живота на
еретика
, съгласно завета на Исуса, то къщата му се сринвала, а той се наказвал.
Ония чиновници, управители, които не предприемали гонение против еретиците, били уволнявани и наказвани. Днешните управници защищават средновековщината. С насилие, с меч, с кръв, с гонение злото не се чисти. Онзи, който сам създава условия за появата на «нелегални» партии, няма право да гони и преследва. Вървейки по тоя пакостен път, ние ще се разправяме само с кърви, революции и бунтове.
към текста >>
64.
25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО
,
,
ТОМ 20
И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната
естетика
и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар.
Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас. И ако, според словата на Христа, всеки говори от препълване на сърцето си - българското сърце изглежда, че е пълно напоследък само с жлъчка и сензации.
И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната
естетика
и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар.
Листове се пълнят с клевети, описания на кражби, ровят всред лични дертове, убийства... Несъмнено, че това е част от живота, но нима то е най-важното да бъде туряно на първо място, па и да бъде и цялото съдържание на някои от тях, харчещи се с хиляди? Няма ли в нашия живот нещо положително, което трябва да бъде проучено и изнесено? Достатъчно е, изглежда, някой да се залови да внесе нещо по-друго от всекидневните разбирания, за да влезе в очите на всички тия «журналисти» и бъде засипан с кал и клевети. Безсилни да спорят или доказват, те предрешават всички въпроси: Анатема на всеки, който не мисли като тях! Пред мен е един брой от «Последна поща».
към текста >>
65.
19. Характерология
,
(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
Когато линията на носа следва почти линията на челото имаме меки хора на
естетиката
, на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти (А).
Случаите за моста са най-различни, но ще вземем като типични само 1) Мостът е прав, т.е. челото минава направо в нос, слива се. Такива типове са тъй наречените «гръцки». В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите.
Когато линията на носа следва почти линията на челото имаме меки хора на
естетиката
, на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти (А).
Но ако носът отскача навън (Б) имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва... 2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност.
към текста >>
66.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
- специализира
генетика
в Харвардския университет в САЩ.
Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г.
- специализира
генетика
в Харвардския университет в САЩ.
През 1932-1939 г. живее в СССР. Работи в Института по генетика в Ленинград. През 1939 г. е в София.
към текста >>
Работи в Института по
генетика
в Ленинград.
- завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г. - специализира генетика в Харвардския университет в САЩ. През 1932-1939 г. живее в СССР.
Работи в Института по
генетика
в Ленинград.
През 1939 г. е в София. Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм, генетика в Агрономическия факултет - 1946-1949 г. в София. 475. За Кенет де Кореи вж.
към текста >>
Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм,
генетика
в Агрономическия факултет - 1946-1949 г.
През 1932-1939 г. живее в СССР. Работи в Института по генетика в Ленинград. През 1939 г. е в София.
Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм,
генетика
в Агрономическия факултет - 1946-1949 г.
в София. 475. За Кенет де Кореи вж. бел. №110. 476. В българската история продажността на политици и държавници е всеизвестна. В историята на Първата българска държава и на Втората българска държава на всяко едно велико дело, сътворено от народ и държава, съот-ветствува едно голямо предателство, направено от българи.
към текста >>
67.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
- специализира
генетика
в Харвардския университет в САЩ.
Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г.
- специализира
генетика
в Харвардския университет в САЩ.
През 1932-1939 г. живее в СССР. Работи в Института по генетика в Ленинград. През 1939 г. е в София.
към текста >>
Работи в Института по
генетика
в Ленинград.
- завършва докторат по агрономство в Хале, Германия. 1926-1929 г. - специализира генетика в Харвардския университет в САЩ. През 1932-1939 г. живее в СССР.
Работи в Института по
генетика
в Ленинград.
През 1939 г. е в София. Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм, генетика в Агрономическия факултет - 1946-1949 г. в София. 475. За Кенет де Кореи вж.
към текста >>
Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм,
генетика
в Агрономическия факултет - 1946-1949 г.
През 1932-1939 г. живее в СССР. Работи в Института по генетика в Ленинград. През 1939 г. е в София.
Преподавател по обща биология в медицинския факултет в София, завежда катедра по дарвинизъм,
генетика
в Агрономическия факултет - 1946-1949 г.
в София. 475. За Кенет де Кореи вж. бел. №110. 476. В българската история продажността на политици и държавници е всеизвестна. В историята на Първата българска държава и на Втората българска държава на всяко едно велико дело, сътворено от народ и държава, съот-ветствува едно голямо предателство, направено от българи.
към текста >>
68.
III. МАЛКИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА
,
ТОМ 20
Любовта е
козметиката
в живота.
Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той трябва да пее. Желая ви тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва.
Любовта е
козметиката
в живота.
Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: «Ето човекът! » С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1 939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи.
към текста >>
69.
Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей
,
,
ТОМ 22
Всички досегашни открития на ядрената физика, астрофизиката и
кибернетиката
са свързани с мощните влияния на Уран и в този деканат те ще достигнат невиждани размери на развитие.
Човечеството ще се освободи от сферата на Сатурн и ще влезе в тази на Уран, където ще развие своето свръхсъзнание, което носи свобода на човешкия дух. Синовете на мъдростта ще бъдат носители на познанието и светлината. Те познават отлично звездните пътища, които чертаят съдбите на хората. Ще отпадне цялата тази култура на парите и отрицателните последствия от безлюбието, обхванало човечеството. Изкуствата ще се издигнат на своята висока степен на развитие.
Всички досегашни открития на ядрената физика, астрофизиката и
кибернетиката
са свързани с мощните влияния на Уран и в този деканат те ще достигнат невиждани размери на развитие.
Ще се осъществи пълна координация между всички научни дисциплини в името на напредъка на човечеството и ще се достигне до истинска безопасна култура за рационалното използване на атомната енергия. На тези велики гениални същества хората няма да им издигнат паметници, а ще се ползват обилно от техните върховни познания във всички области на науката. Науката ще бъда очистена от всички стари заблуждения и похвати и ще дойде до сияйните върхове на чистата Божествена наука. Хората ще достигнат до великата истина, че няма по-мъдро и интелигентно същество от живата природа. Хората ще престанат да рушат, а ще трансформират състоянията на материята и активно ще градят новото.
към текста >>
70.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена,
диететика
, умереност - въздържание, и на моралните добродетели.
Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване! » Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»!
В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена,
диететика
, умереност - въздържание, и на моралните добродетели.
Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията - употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др.
към текста >>
71.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Да разбираме първо
етиката
, а после
естетиката
.
Ще пеете за Господа. Ще пеем ангелските песни. Ако не пееш и не говориш избрана реч, не можеш да влезеш в Царството Божие! Разумно да има от вас. Велики работи ще занесем оттук в Царството Божие.
Да разбираме първо
етиката
, а после
естетиката
.
А вие сте почнали обратно. Който не знае да пее, ще го пенсионираме. Ще пеете. Ще се поощрявате във всичко велико, добро. Доблестни ще бъдете!
към текста >>
Ние минаваме от обикновената
аритметика
към живата
аритметика
.
Две и две = 4 - какво означава? Действие на умножение. Ако на две места двама хора се съберат, ще има 2x2. Какво ще има? Законът на умножението.
Ние минаваме от обикновената
аритметика
към живата
аритметика
.
2 х 2 = Едно е човекът, двама хора събрани образуват две единици. В каква смисъл ще се съберат? Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена.
към текста >>
72.
IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Това са
аритметиката
, музиката, геометрията и астрономията.
Промеждутък на Омуртаг и начало на Омуртаг. Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика).
Това са
аритметиката
, музиката, геометрията и астрономията.
На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока.
към текста >>
На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците
аритметиката
и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията.
Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията.
На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците
аритметиката
и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията.
Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока. Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор.
към текста >>
73.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
И тук е мястото да покажем поне четири нарушения на
етиката
и реда, свързани с отпечатването на разглежданите статии на др.
Монографията бе неколкократно обсъждана и на срещи между председателя на БАН и научни секретари на БАН, на заседания на РИС на БАН и др. Както се казва, «дай боже» всички научни издания да са минали през такава строга проверка. А именно «критиката» на др. Богданов не бе обсъждана преди отпечатването й, като условията за издаването й в сп. «Отечество» сочат един наистина привилегирован режим!
И тук е мястото да покажем поне четири нарушения на
етиката
и реда, свързани с отпечатването на разглежданите статии на др.
Богданов в сп. «Отечество»: 1. Аз съм член на редакционния съвет на сп. «Отечество» от основаването му, но за съжаление не съм виждал, нито обсъждал статията на др. Богданов преди отпечатването й.
към текста >>
74.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
в родния си град, дето става учител в класното училище по български език,
аритметика
и история.
Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот. След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г.
в родния си град, дето става учител в класното училище по български език,
аритметика
и история.
Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце.
към текста >>
75.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Автор е на учебници по
аритметика
(1845) и граматика (1858).
След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията. Помага в издаването на сп. "Зорница", сътрудничи на сп. "Български книжници".
Автор е на учебници по
аритметика
(1845) и граматика (1858).
Умира в Самоков. Съвместната работа по превода на Библията на д-р Ригс с Христодул Костович Сичан-Николов е започнала в края на м. януари 1859 г., като близо четири години са работили само двамата. По решение на Борда на Методисткото мисионерско дружество, д-р Алберт Лонг (виж статията за д-р Лонг) е изтеглен в Цариград, като мисийски надзирател, през м. юни 1863 г., което му е позволило да започне работа по превода.
към текста >>
76.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия,
Аритметика
, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св.
Тия хора представляват авторитет и за мъртвите езици, на които Библията е била писана, и за най-точната и гладка форма, в която ще изразят своя превод. За тоя превод Пенчо Славейков писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. . . източно-българският говор става общ език на всички ратници на мисълта и националното съзнание" и пр. А Стоян Михайловски казва: "Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си".
Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия,
Аритметика
, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св.
писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
към текста >>
77.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "
Аритметика
за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
Освен тая журналистическа и периодична книжнина, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал. Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа - те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън - народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги?
Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "
Аритметика
за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда. Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини.
към текста >>
78.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
Павла" от Сталери, "Огненият език или Силата на Християнството" и "
Хомилетика
" от Епископ Бърт.
и бях назначен да почна проповедническа работа в гр. Търново, дето се установих в началото м. февруарий, същата година. Работил съм като проповедник, пастир, учител в Свищов и като проповедник и пастир в Русе, Шумен и Варна. Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: "Съкратено Богословие", "Животът на Джон Уесли", "Християнско кръщение", "Животът на Исуса Христа и на Ап.
Павла" от Сталери, "Огненият език или Силата на Християнството" и "
Хомилетика
" от Епископ Бърт.
- Бил съм редактор на "Християнски Свят" петнадесет години. Сътрудничил съм и още сътруднича на "Християнски Свят" и "Зорница". Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг. В Самоков. Насилствено затваряне на Американското училище в Свищов.
към текста >>
79.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Лелиевър; 3) "Животът на Христа" от Стокър; 4) "Животът на апостол Павла" от Стокър; 5) "Християнско кръщение" от Мерил; 6) "Огненият език" или "Силата на Християнството" от Артур; и 7) "Ръководство по
Хомилетика
" от Д-р Бърт.
Освен пастирството, Д-р Томов е бил още и неуморим работник и в полето на религиозната литература. Той е редактирал за 15 години сп. "Християнски свят" и, като член в редакционния комитет на в. "Зорница", на всеки от читателите на този вестник са известни неговите религиозно-богословски и критични статии, с които той силно е застъпвал основните учения на християнството. При това, Д-р Томове превел: 1) "Съкратено богословие" от Бини; 2) "Животът на Джон Веслей" от М.
Лелиевър; 3) "Животът на Христа" от Стокър; 4) "Животът на апостол Павла" от Стокър; 5) "Християнско кръщение" от Мерил; 6) "Огненият език" или "Силата на Християнството" от Артур; и 7) "Ръководство по
Хомилетика
" от Д-р Бърт.
Като проповедник и сказчик, като богослов и критик, като религиозен евангелски писател и като човек и приятел, Д-р Томов е известен на всички евангелисти в България и мнозина други измежду народа ни; и аз нямам съмнение, че множеството му приятели ще се радват с него заедно при навършването му на 75-годишна възраст на 25 т. м. По случай на Методистката конференция, която ще се държи в София през м. април, ще му се устрои един добре заслужил юбилей за 50 годишната му проповедническа и писателска дейност. М. Н. Попов В) Евангелските ветерани Зорница, Г.
към текста >>
80.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Правда, значи: при еднакви вънкашни условия, еднакво благовремие и най-после, значи: онова, което трябва да бъде, от гледище на
етиката
и от становище на общото щастие.
* * * 1. Що значи правда? Правдата е първородна щерка на Истината. Истината е и цялост на всемира и здраве на живота; а правдата - прилагане истина в разпоредбите на човешкото общество. Правдата е връзка, която хармонично сглобява единиците в групи и общества.
Правда, значи: при еднакви вънкашни условия, еднакво благовремие и най-после, значи: онова, което трябва да бъде, от гледище на
етиката
и от становище на общото щастие.
Справедливост не значи еднаквост, или "равенство", както някои смесват понятията; а всекиму каквото му се пада. Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7).
към текста >>
правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в
етиката
- безпринципен и в обществения живот - паразит.
Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е.
правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в
етиката
- безпринципен и в обществения живот - паразит.
Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент.
към текста >>
81.
4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч
,
,
ТОМ 24
Томов в четвъртък, 5 август, беше върху "Библейска
хомилетика
"или "може ли Библията да послужи за основа на науката и изкуството на проповядването." Вечерта в 8 часа се държа Прощалното събрание на Методистката Черква и на другия ден, в петък, се разделиха проповедниците и тръгнаха всякой за своето поле на работа.
Времето се прекара твърде весело в разни игри и се свърши със сладка вечеря на тревата. Вечерта в 8.30 часа всички се завърнаха благополучно в града. В сряда, 4-й август, се държа сказка върху "Истинското черковно единство"от М. Д. Далчев, пастир на Методистката Епископална Черква в Ловеч. Последната сказка, държана от С.
Томов в четвъртък, 5 август, беше върху "Библейска
хомилетика
"или "може ли Библията да послужи за основа на науката и изкуството на проповядването." Вечерта в 8 часа се държа Прощалното събрание на Методистката Черква и на другия ден, в петък, се разделиха проповедниците и тръгнаха всякой за своето поле на работа.
Преди да се разидат, проповедниците взеха твърде важни решения, които, като се турят в действие, ще поставят Лятното Училище на по-здрава основа и ще го направят още по-полезно и дори необходимо за всякой проповедник, който желае по-добре да се приспособи за светото дело, на което е призован. Между друго, избра се тричленна комисия да изработи един курс за прочитание за проповедниците и да им го съобщи в началото на идущата 1900 г. В Съединените Държави на Америка има вече един вид Летен Университет, който носи названието Шитоква (Chautauqu) от името на най-хубавото езеро, край бреговете на което се най-напред организира. Този Летен Университет има планове за всичките държави на Американския Съюз и дори и във всичките Английски колонии. Има разни курсове на този Летен Университет и няма нужда учащите да ходят на Летния Университет.
към текста >>
82.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов
,
,
ТОМ 24
Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език,
Аритметика
, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна.
Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език,
Аритметика
, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра.
Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария.
към текста >>
83.
15. Учебните предмети
,
,
ТОМ 24
В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/
Хомилетика
(красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие.
15. Учебните предмети Преподавани са около 20 предмета. Някои от тях са продължение на изучаваните във варненската гимназия, повечето са нови и предизвикват интереса на Петър Дънов.
В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/
Хомилетика
(красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие.
Един от неговите съученици - пастор Цветан Цветанов е впечатлен от хвърковатото му слово, когато са държали учебни проповеди върху някой стих от Евангелието - на Петър проповедите били ненадминати: "Неговите проповеди биваха неповторими-Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме." Съпътстван от своя щастлив успех в образованието, той ще има възможност да изучава по-нататък тази тематика още по-задълбочено. Борис Николов заявява: "Преподавателите му са видели, че е способен ученик, който свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски - евангелски песни, което много се ценяло едно време и му предлагат да отиде да следва в САЩ в семинарията Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси - САЩ [8-223]. Тук изтъкнатите просветители и педагози преподавателите Юфам, Стронг, Бъц, Милей и Крукс от "голямата петорка" ще го запознаят още по-нагледно и впечатляващо с предметите от свищовското училище, но вече разширени и обогатени с допълнителни знания. В своята самостоятелна работа ще ползва новооткритата библиотека към семинарията в която се получават всички големи религиозни и литературни списания от Англия и САЩ.
към текста >>
84.
16. Уроците в свищовското Богословско училище
,
,
ТОМ 24
Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297]
Хомилетика
- всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква.
16. Уроците в свищовското Богословско училище По религия е преподавал Стефан Томов, като е разглеждал "10-те религии в света всичките целящи да приближат човека до Бога"[3-154]. По История на цивилизацията - Йордан Икономов ги е водил на разкопките на древния римски град Нове край Свищов - където им е показвал останките на театър, военна болница, жилищни постройки, църкви, бани и къщи на офицерски семейства. Английски език - Габриел Чалис е предал на Петър висши езикови умения овладени до степен да му позволят да усъвършенства бързо говоримия английски език по време на следването си в САЩ и да стане любим оратор на колегите си при студентските излети сред природата. Писмените умения по английски език са изградени пак под вещото ръководство на Чалис.
Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297]
Хомилетика
- всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква.
Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово. Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за възпроизвеждане, а изводите били доказвани с демонстративни опити. Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия. Използвали са апарати и химикали доставени от чужбина. И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски мисионери, добре са илюстровани, приятни за ползване.
към текста >>
85.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Скроб, студ, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и
аритметика
.
Еретици, новатори, да ги няма от тука. Там, на петия етаж си остана хубавата идея за образованието. Но тя пък заседна у мене, дълбоко и непоклатимо, въпреки всичко. Паша ми подарява 5 тетрадки, плоча, сюнгер и калем - също като на първолак. Почвам - от края, от средата, и най-после - от началото.
Скроб, студ, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и
аритметика
.
Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език.
към текста >>
Елена Андреева, гдето почна да ходи с оня офицер със зелените очи - по
аритметика
. Запролетява.
Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език.
Елена Андреева, гдето почна да ходи с оня офицер със зелените очи - по
аритметика
. Запролетява.
В 10-та прогимназия на изпити. Как тъй стана, че издържах поправителните! Още същия ден ме обикалят други учители -изпитване за приемен изпит. Юний - готово. При Учителя съм.
към текста >>
86.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
” Това е най-новата и най-оригинална максима на
етика
и религия.
Внушават ми противни мисли за Вас. 3 ОКТОМВРИ 1927 г. Чудно! Някога се мислеше, че да служиш на Бога, значи да станеш отшелник, да се отречеш от света и пр. Учителят днес каза нещо чудно. „Да служиш на Бога, значи да развиваш своите дарби!
” Това е най-новата и най-оригинална максима на
етика
и религия.
Може би, този лозунг ще се постави над вратата над всеки учебен институт. Казах на Учителя за случката ми в планината, за скъпото намерено. Илюстрирах Му цялата картина. При Него имаше и други братя и сестри, Той се обърна към тях с лъчезарен поглед. Colombo също знае за случката и каза да не нося повече това синджирче, защото втори път пак може да ми се случи същото.
към текста >>
87.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
А още колко неща трябва да се прегледат днес: химия, математика,
етика
, естествена, възпитание.
Взех си чантата и бегом на ул. „Чаталджа”. Там ме чакаха. Работихме върху аналитична геометрия - много я обичам. После се връщам, чистя, паля печка, варя супа, мета, чистя, шия на машината дрехи за рускините студентки от съседната стая. Стрелките на часовника бягат бързо.
А още колко неща трябва да се прегледат днес: химия, математика,
етика
, естествена, възпитание.
Колко хубави неща уча. Мозъка се надува, напряга, кипи. Дали ще се науча поне да мисля правилно. Този сън ми донесе разнообразни и приятни размишления. Той издигна душата ми много на високо и с нежна ръка обърса безспирно течащите ми сълзи.
към текста >>
88.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Сега пък
етика
.
Като че ли всичко е тленно в света, а само Словото е вечно живо и Словото е Бог. Тъй почва и Библията. „В начало бе Слово.” А ние не търсим него, а плътските наслади, от които не остава нищо. Унасям се в приятни мисли. Записвам си тия редове и почвам отново да уча.
Сега пък
етика
.
Ах, Кант - чистия разум, категоричния императив! Колко е хубаво, колко е хубаво Словото! 12 МАРТ 1928 г., понеделник Какъв сън! Летях всред вихъра на небесните светила. Видях пътя на слънцето през зодиаците.
към текста >>
89.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Също добрата г-ца Михова по
етика
.
Ти ми стана учител по всичко. Ти ми се радваше чрез г-жа Лола Петрова, усмихна ми се чрез г-н Мартулков и г-н Радославов. Госпожа Нанкова е Твоя дъщеря - тя помилва душата ми с хубави слова. Ами Драмолиева, Тасева, Георгиева, ами г-н Герганов, що ме изпита по „Магнетизъм” и ми даде тройка; ами прекрасната г-жа Младенова, която се радваше на уравненията ми по химия, с които изпълних цялата черна дъска. Ах, вечно ще си спомням за г-н Гребенаров.
Също добрата г-ца Михова по
етика
.
Само г-ца Заморска! - Ех, да знаеш, мила госпожице, аз каква съм гимнастичка, как хубаво играя и пея нашите прекрасни гимнастически упражнения на Изгрев. Защо ми е вашия валс, с кого ще танцувам... Но, нека, за да те запомня. Мой вечни, възлюблени, достойна ли съм сега да се приближа до Тебе? Ти си моя хляб, въздух, приятел, учител - всичко.
към текста >>
90.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената
етика
.
288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия. Прочел е почти всичките му съчинения: романи, драми, разкази, „Моето детство”, „Молитвата му”, „Изповедите му” и всичките му философски размишления. За Елиезера той е най-големият духовен гений след Христа, който е дал разрешение на всички нравствени проблеми.
Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената
етика
.
Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо.
към текста >>
91.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна
етика
да уча.
Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно. Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.
Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна
етика
да уча.
Скоро обратно в раницата! Вий не сте за тая музикална зала. Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове. Ще минат столетия; може би и по-малко. Човечеството ще се върне към чистата майка природа и ще роди нови гении и нови мъдреци.
към текста >>
92.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
А Сам Той оставаше далечен, неразбран във възгледите за
етика
, за религия, за наука, за свобода, за истината, за Любовта, най-вече за Любовта.
В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един живот и философско - критичен фрагмент на Учението. Всичко у Него беше премного живо, непрекъсващо и неуловимо движение, за това и всичките езикови форми да изразим онова, което е било край Него са несъвместими, неприложими. Той не обичаше статичното, еднообразното, “логичното” измерено до м.м. с нашата десетична система. Затова много неща приети, узаконени, уточнени за Него звучаха далечни, неверни дори и смешни.
А Сам Той оставаше далечен, неразбран във възгледите за
етика
, за религия, за наука, за свобода, за истината, за Любовта, най-вече за Любовта.
Неговата логика се различаваше коренно от общоприетата, затова и не я разбираха, философията изглеждаше недостъпна, неразбрана, неприложима; точно такива качества, каквито тя не притежаваше. Неразбирането и отрицанието на новото далеч не говори, че то не притежава тези качества. Отрицанието винаги придружава тези, които дръзват да се раждат преждевременно. Като прелетни птички те винаги са подхвърлени на тежките условия на ранната пролет. Нищо, обаче, не им пречи да оповестят пролетта.
към текста >>
93.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Държавите винаги са пъплели като мравки, когато се отнася до въпросите на
етиката
, отделният човек по-скоро стига до равносметката, когато държавата я разтягаха до безкрайност.
Катастрофите от малък и голям мащаб с един човек, общество или народ не са случайни явления. Зад тях стоят причините. Никой няма право да ги пренебрегва, да ги фалшифицира, или да ги прехвърли къде да е, поради това, че в ръцете си държат властта и могат да прекрояват фактите както намират за добре, за да скрият истинските виновници и престъпници, когато се подхвърля цял народ на страдания, на бедствия, на война. Историята ни дава много примери и ето, две хиляди години човечеството още се занимава с трагедията на Христа. Поколенията, колкото и да са били отклонявани от основния въпрос, един ден трябваше да си отговорят и да открият истината.
Държавите винаги са пъплели като мравки, когато се отнася до въпросите на
етиката
, отделният човек по-скоро стига до равносметката, когато държавата я разтягаха до безкрайност.
Отлагането, обаче, на падежния срок, не значи, че дългът е забравен или опростен - напротив, колкото по-рано се ликвидира, толкова по-добре. Защо фактите не се виждат, и защо към тях не се пристъпи смело и честно?... Българският народ има нещо общо с еврейския. Разлика има само в размерите на нарушенията. Нямаме намерение да ги сравняваме.
към текста >>
Богомилите носеха нова
етика
и нови идеи, те носеха светлина на българския на род и тяхното желание бе да предотвратят катастрофата.
Богомилите станаха жертвата. А бяха приятели на народа. Народът ги обичаше, пазеше ги, слушаше ги, четеше жадно богомилските сказания. Учението през тия векове на миналото хилядолетие, по време, когато Европа беше далеч още от Ренесанса, в България се проповядваше учение, чиято принципност беше още много, много далеч от духовното развитие на другите народи. Духовенството в България не прецени това явление.
Богомилите носеха нова
етика
и нови идеи, те носеха светлина на българския на род и тяхното желание бе да предотвратят катастрофата.
Държава и духовенство не се вслушаха в гласа на богомилството, премного бяха заети със своите ежби и користни цели. Нищо не направиха, не оставиха народът да избере своя път. А станаха свидетели на поголовно гонение. Пречеше им тъпотата. И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици.
към текста >>
94.
6. Решил съм
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за
етиката
и навиците.
Крадците винаги избират нощта за своите престъпления. Външната тъмнина отговаря на вътрешната. Образът на крадеца е типичен. По всичките паралели и меридиани той е един и същ. Неговата атмосфера, среда, условия вътрешни и външни е тъмнината.
Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за
етиката
и навиците.
В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно. Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи.
към текста >>
95.
5. Виделината
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с
фонетиката
на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши.
Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите.
Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с
фонетиката
на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши.
Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература. Думата виделина има свое специфично съдържание, изразителност, своя лична индивидуална физиономия. Лесно е било на всички да я ликвидират. Защо да не бъде заменена тя с разбраната и познатата - светлина? Да владееш в пълнота един език е истинско изкуство.
към текста >>
96.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Какво разстояние и какъв път -неизмерим с километражни мерки и с нашата
аритметика
.
Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича обобщенията, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят.
Какво разстояние и какъв път -неизмерим с километражни мерки и с нашата
аритметика
.
Колко у нас всичко е грубо материалистично, егоистично, себично, фанатично, готов да се биеш с най-близкия си човек за педя място, за служебен стол. Господи, каква е Земята!... Какво да кажеш, как да започнем и как да свършим. Нека не я критикуваме. Ние все пак много я обичаме.
към текста >>
97.
4. Двете имена
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
И ония, които разбираха не само езика на символа и притчата, но и повелята на своето време ожидаха новия живот, жадуваха да се съобразяват с
етиката
на това “Царство Божие” с реда и порядъка в него.
И ако Царството Божие бе някакво далечно и чуждо понятие, нещо ефимерно и несъществуващо, несъвместимо за земния порядък, защо Христос, тъкмо Той, а не някой друг, свали тази идея, облече я в многообразните образи на притчите, тази достъпна и ясно изразна форма, за да направи от нея непосредствена и жива реалност? Защо беше нужна на човека, ако не можеше да влезе в строежа на живота на земята - един величествен ред и хармония, проникнат от великите принципи, които само щяхме да ги гледаме, да се любуваме на тях и някак си да бъдат само като украшение? Всеки друг би направил това, но не и Христос, да не би да е, поднесъл Той на човека, нещо,което не беше проникнато от живот и не беше реално, живо свързано с живота на човека не другаде, а на земята! Великото се учеше именно в тази земя, която още хората не разбираха, че беше един от великите университети, където се преподаваше най-интересната и най-висшата наука - познаването и откриването на реалността. Царството Божие не беше приказка, не беше мечта, не беше само недостижим идеал, а беше основа, върху която на земята можеше да се изгради нов живот, живот, който даваше идея за това царство и за всичките ония велики възможности, които се криеха в човека и в условията на земята.
И ония, които разбираха не само езика на символа и притчата, но и повелята на своето време ожидаха новия живот, жадуваха да се съобразяват с
етиката
на това “Царство Божие” с реда и порядъка в него.
Бавно, но сигурно основите се слагаха - хората ожидаха великото и цялото човечество участвуваше като колективно цяло при изграждането на това “Царство". Думите имаха реален израз и смисъл и в тях беше отлята не само истината, но и надеждата. Беше ясно, че евангелското понятие, не беше само понятие, а преливаща от светлина реалност. Къде лежеше посоката, пътя към този свят, към това “Царство Божие”? Пътеводните знаци дали стояха там ясни и точни?
към текста >>
98.
12. Реалността е вечно настояще.
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Разбойниците не обичат светлината и
етиката
.
Принципите не останаха там, те се разляха като струите на голям извор, които стигнаха дори и до разбойниците, защото какво представлява човек, за да бъде откъснат от великия източник на живот. Как другояче можеше да живее човек и да оцелее. Принципите тръгнаха по света и заинтересованите ги взеха и успяха да ги закачат на плакати и от тях направиха, каквото си искаха, но до методите не се докоснаха. И там беше капиталната грешка. Те не им бяха по вкуса.
Разбойниците не обичат светлината и
етиката
.
Те успяха да се снабдят с най-кривия метод и с него замениха този на Христа - така се роди прословутата мъдрост: Целта оправдава средствата. Изкривиха Неговото учение и с така изкривени методи, опитаха се да уредят света. Уредиха ли го? Христос казва: “Не противи се злому.” “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Ние нямаме за цел да критикуваме кривите методи на християните, които по своему разбраха и разтълкуваха учението на Христа. Спорът продължава и до днес и Ватикана се колебае, какво да каже по въпроса за атомното оръжие, да се обяви ли или не срещу него.
към текста >>
99.
3. Слънцето и музиката
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Цялата
етика
почива върху музиката.
И когато човек каже, че не може да пее или свири, защото нямал дарба, това ще бъде равносилно да се каже: аз не мога да изуча буквите, защото съм умствено закъсняло. За такива индивиди вероятно тогава ще има специални училища, чрез специални методи да учат музика - да пеят и да свирят. Народната мъдрост е формулирала този велик закон с кратката мъдрост: “Който пее зло не мисли”. Културните хора преценили музиката, дали са се спрели на тази просто изказана идея за музиката, за да се стигне до нейното дълбоко съдържание. Музиката е свързана с мислите, чувствата, желанията и постъпките на човека.
Цялата
етика
почива върху музиката.
“Зло не мисли”, има нещо стимулиращо, нещо, което храни и пои, за да не мисли нищо лошо - защо, защото пее, защото разбира от музика. Би трябвало цялата възпитателна система де се насочи нататък, за да направи от музиката жива практика, за да разрешава чрез нея трудните задачи около възпитанието и превъзпитаването на човека. Музиката не е само извор на висша наслада. Тя има огромно практическо значение. Тя е ключ, който би разкрил духовните съкровища, които дремят в човека, тя би преобразила живота на човека и би го превърнала в симфония, казано на прост и разбран език, би направила това, което слънцето прави с цялата земя и с човека; би разтопила леда на човешкото сърце, би изсмукала най-страшната отрова от човешкия ум, които разяждат обществения и личния живот на човека.
към текста >>
100.
7. Малкият плюс
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Ония, които смятаха да строят ново общество, трябваше да дойдат при нас, за да се учат на елементарните правила, да проследят нашия работен ден, сезон, година, живот, където неминуемо беше отразен вътрешния облик на човека - неговата
етика
и степента на съзнанието.
Един ден патент за честност щеше да бъде отреден за Неговите ученици по предприятия, стопанства и учреждения. Бяха преминали през школа и знаеха точно какво трябва да се прави и как да се пази основната линия при колективния живот. Наглед тези неща изглеждаха прости, дребни, обикновени. За Него обаче нямаше дребни и неважни неща. Много важно нещо беше да си откъснеш шепа череши без позволение.
Ония, които смятаха да строят ново общество, трябваше да дойдат при нас, за да се учат на елементарните правила, да проследят нашия работен ден, сезон, година, живот, където неминуемо беше отразен вътрешния облик на човека - неговата
етика
и степента на съзнанието.
Слагаше се основа и тази основа беше здрава - думата братство не беше празна - тя подразбираше много неща и задължаваше още толкова. Учителят държеше всичко да бъде в пълен ред и сам Той не си позволяваше да бере плодовете; за един случай четем в беседите: “Хванаха един, който си позволи без позволение да бере череши” и продължава Учителя: “Аз, който съм свободен, сам не си позволявам да късам плодове. Една две череши мога да си откъсна, не повече. Не искам да се хули името на Бога и вие постъпвайте така, че да не ставате причина да се хули името на Бога". Казано е всичко с няколко думи само, ясно, разбрано законът е нанесен.
към текста >>
НАГОРЕ
