Търсене в текстове за 'Естетичност'

само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност).

Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет.
към текста >>

Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен.

Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н. Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда. Влиянието на черния цвят се проявява у човека тогава, когато отслабне у него влиянието на червения цвят, жълтия и ясносиният цвят, т.
към текста >>

Нептун в хармония с Луната, в зависимост от силата на хармонията, определя силата, романтичността и естетичността на въображението.

ОБЩО ЗА НЕПТУН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ Нептун в хармония със Слънцето и стоящ над хоризонта дава на човека дарби и способности да се вдъхновява и работи в областта на изящните изкуства, изобщо стремеж към гениалност и изключителни прояви в областта на изкуствата. Хармонията между Нептун и Слънцето говори, че такъв човек има гениални артистични дарби и способности, гениални артистични заложби. Такива люде ясно разграничават проявите на любовта, кога тя е Божествена, кога е ангелска и кога човешка или животинска. Нептун в дисхармония със Слънцето показва обратното на казаното за хармоничните съчетания между двете светила. Всяка дисхармония между Нептун и Слънцето е свидетелство за прегрешенията на човека спрямо прегрешенията на ангелската и Божествената любов, когато е бил окултен ученик. Нептун в хармония с Луната, в зависимост от силата на хармонията, определя силата, романтичността и естетичността на въображението. Такива люде имат дарби и способности да бъдат психометрици и често приемат внушенията на висшите светове, стават техни изразители с мислите, чувствата, желанията, словата и делата си. Всяка хармония между Нептун и Луната прави човека способен да вижда пророчески сънища и да се вдъхновява от всяка велика идея и мисъл, чута или възприета от художествените произведения. Дисхармонията между Нептун и Луната прави въображението объркано, разпокъсано, непостоянно, безцелно, безсмислено, некрасиво. Хармонията между Нептун и Меркурий в зависимост от своята сила, показва повече или по-малко богат и надарен ум с артистични дарби и способности. Такива люде разбират всички видове изящни изкуства, обичат ги, получават радост, вдъхновение и подтик от изкуствата и добре изясняват творенията на гениалните творци.
към текста >>