НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото
естество
, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото
естество
, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3.
към текста >>
2.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни
естество
за нови полети на духа ни.
Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях.
А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни
естество
за нови полети на духа ни.
На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички.
към текста >>
3.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето
естество
вътре в нас.
Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".
Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето
естество
вътре в нас.
Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете!
към текста >>
4.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо
естество
- всеки искаше да се прояви в дадена насока.
"Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя. Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба.
Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо
естество
- всеки искаше да се прояви в дадена насока.
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека.
към текста >>
5.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тук нямахме условия за работа от музикално
естество
.
" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа.
Тук нямахме условия за работа от музикално
естество
.
Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му.
към текста >>
6.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно
естество
се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно
естество
се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
към текста >>
7.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо
естество
Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта.
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо
естество
Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
към текста >>
8.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно
естество
, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно
естество
, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>
9.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално
естество
и пластични способности.
Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя. Затова в бъдеще, когато се оформи показна група, би било добре да се използува тази традиция. Задачата на оформилата се днес група се състои в следното: 1. Да се оформи група на професионално ниво, която да проучи основно работната документация, спомената по-горе, да се уеднаквят всички упражнения и фигури. Определя се групата в състав: Ина Дойнова, Мария Арсова, Мария Митовска и Веселина Маркова. 2.
Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално
естество
и пластични способности.
Тези лица ще бъдат определени, след уеднаквяване, лично от четиримата, понеже те ще обучават и ще създават групата, която трябва да изиграе изцяло Паневритмията и по този начин ще дадат един образец, по който ще се обучават останалите. 3. Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4.
към текста >>
10.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето
естество
.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето
естество
.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към текста >>
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по
естество
и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по
естество
и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
То беше невъзможно в самото
естество
на Адама.
Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не!
То беше невъзможно в самото
естество
на Адама.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.
към текста >>
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Естеството
в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре.
Естеството
в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
към текста >>
13.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват.
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогава, който победи.
към текста >>
14.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват.
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи.
към текста >>
15.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Да се множи, това е в нейното
естество
.
Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: - Как е възможно това? - От къде иде това брашно, това масълце? - Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение".
Да се множи, това е в нейното
естество
.
И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито?
към текста >>
16.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Повечето от стъпките подир Него са първи по своето
естество
, изпълнени с изненади.
Такива срещи са били извор само на добрини и вдъхновение за цялото човечество. В тези няколко страници ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи. Великолепните условия на Изгрева винаги са предлагали възможности за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. Ние слушахме лекциите Му, придружавахме Го при посещения на изложби и концерти, изкачвахме заедно с Него стръмните пътеки по планините, бивакувахме на Рилските езера, а понякога подреждахме бита на Изгрева. Преживяните моменти са историческа основа - фрагменти от един живот на многомерно общуване на УЧИТЕЛ с Ученици.
Повечето от стъпките подир Него са първи по своето
естество
, изпълнени с изненади.
Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание. Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми. Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни. От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост.
към текста >>
17.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото
естество
, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове.
Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека.
И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото
естество
, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове.
А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще!
към текста >>
18.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото
естество
, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване.
А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси.
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото
естество
, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване.
Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма.
към текста >>
19.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно
естество
.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни.
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно
естество
.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
към текста >>
20.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото
естество
, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото
естество
, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2.
към текста >>
21.
6.09. Учителят и четирите категории съзнания
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото
естество
.
Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия. Теургията се занимава с живота на съществата, които се намират по-високо от човешката еволюция.
Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото
естество
.
В този Микрокосмос на човека се намират центровете, чрез които може да се влиза в сношение със съществата от Макрокосмоса. Микрокосмосът в човека е отражение на Макрокосмоса. Следващите глави на този труд ще ни разкрият дълбокия паралелизъм между тези два велики свята.
към текста >>
22.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото
естество
на големия триъгълник.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник".
В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото
естество
на големия триъгълник.
Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион.
към текста >>
Конкретни задачи бяха й поставяни от такова
естество
, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици.
Бе интересно, че в който народ отиде и се върне след това на Изгрева, тя донасяше част от аурата на този народ. Като се върна от Испания, дойде с една цигулка и като трубадур облечена. Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен представляваха не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ. И след това Учителят работеше с флуидите на този народ. Магдалена беше като една антена.
Конкретни задачи бяха й поставяни от такова
естество
, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици.
Тя посещаваше разни духовни общества. Нейната роля беше повече медиомична, отколкото напълно съзнателна. Тя беше инструмент в ръцете на Мъдреца от Изгрева. Учителят я зареждаше като акумулатор, тя отиваше там, свършваше си работата и се връщаше. Тези мистерии са в обсега на възможностите на Учителя.
към текста >>
23.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми
естество
, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално
естество
- положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници.
Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената.
Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми
естество
, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално
естество
- положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници.
Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14.
към текста >>
24.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото
естество
.
При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество.
За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото
естество
.
Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук.
към текста >>
25.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето
естество
.
Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси.
Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето
естество
.
В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние.
към текста >>
26.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото
естество
има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи.
Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото
естество
има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция.
към текста >>
27.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото
естество
.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси.
Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото
естество
.
Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят.
към текста >>
Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото
естество
се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено.
Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени.
Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото
естество
се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено.
То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя. Имаше туй качество, че когато чуе една мелодия, веднага можеше да я запише, т. е.
към текста >>
28.
6.33. Третият приятел
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето
естество
, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат".
Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.
Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето
естество
, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат".
Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината. Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
към текста >>
29.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той изнесе този реферат тогава и доказваше, че окултизмът е естествено знание, което представлява продължение на
естествознанието
в невидимата област на невидимия свят.
Интересуваше го политическия живот в България. Той беше предан и честен човек. Един от добрите, изтъкнати и верни приятели. Боян Боев. „Окултизъм и наука".
Той изнесе този реферат тогава и доказваше, че окултизмът е естествено знание, което представлява продължение на
естествознанието
в невидимата област на невидимия свят.
Рядко съм виждал човек с такава преданост, с такъв възторг, с такава всеотдайност, както Боян Боев. Като младеж е бил в Германия и се е запознал лично с Рудолф Щайнер, един от духовните гении на Европа, на англо-тевтонската раса. Беше човек на науката. Следеше биологичните новости и ги представяше през призмата на един научен поглед, но вече с неговите окултни знания. Кузман Кузманов.
към текста >>
30.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето
естество
, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа.
Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път. Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето
естество
, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа.
Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>
31.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно
естество
, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно
естество
, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване.
От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока.
към текста >>
32.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето
естество
.
Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество".
Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето
естество
.
За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше.
към текста >>
33.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско
естество
, чрез своята пълна характерност.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско
естество
, чрез своята пълна характерност.
Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
към текста >>
34.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото
естество
.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Понякога се повтаряше някоя опитност с Учителя и тя се даваше в различни положения, в различни варианти, по различно време, но бяха различни изводите за нас. Това бяха различни правила на един и същи метод.
Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото
естество
.
Веднъж те обучават на физическото поле, друг път на чувственото поле, трети път на умственото поле и т.н. Тази моя опитност като че ли за вас ще бъде повторение разказана в няколко варианта. Но тя се случи наистина няколко пъти в различни времена и аз бях обучавана чрез нея по различен начин. Ето сега ще ви я разкажа като че ли е на едно и също място и като че ли е за един и същи човек и че е една и съща опитност. Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя.
към текста >>
35.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Имаше дни, когато имах въпроси от вътрешно
естество
за разрешаване.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА В онези ранни години ежедневно търсех повод да отида при Учителя.
Имаше дни, когато имах въпроси от вътрешно
естество
за разрешаване.
Тогава си водех бележки и после ги записвах в тетрадката като въпроси, задавах ги на Учителя и получавах отговори, които съм записала в своите тетрадки. Много неща запомнях, но с течение на времето не можех да ги възстановя, но се подсещах, когато се засегнеше някой сходен въпрос за разрешаване. Възстановяването на паметта е много трудна работа, трябва някой в теб да задвижи нещата, някой трябва да пусне магнетофонната лента разбира се ако преди това си записал своите спомени в съзнанието си. Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя.
към текста >>
36.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Той отговори: „По
естество
младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти.
Ето защо Учителят няколко пъти в разстояние на този събор взема думата и разгледа от неговото гледище повдигнатите въпроси. Вие имате отпечатани всички събори и можете да се запознаете с повдигнатите въпроси. Кое е най-интересното? Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта.
Той отговори: „По
естество
младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти.
Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима.
към текста >>
37.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА
,
,
ТОМ 5
Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото
естество
, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб.
Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото
естество
, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него.
Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас.
към текста >>
Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето
естество
, добрите и лошите черти на своят характер.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него.
Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето
естество
, добрите и лошите черти на своят характер.
Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците.
към текста >>
38.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Такова е
естеството
на човека, сам не може да стои.
Трябва винаги да се намираш във връзка с едно разумно същество, което да ти помага. Трябва да има до тебе винаги един разумен дух да те подкрепя. Хората са като децата. Те имат нужда от гувернантки, сами не могат да ходят. Когато се отдалечи гувернантката и детето остане само в количката, почва да плаче.
Такова е
естеството
на човека, сам не може да стои.
Енергиите отзад се набират у тебе от притеснение. Ти си мислиш: „Какво ще стане с мен, дали ще издържа или няма да издържа? ". Ти трябва да си лекуваш черния дроб. Тези енергии се набират и защото се занимаваш с еднообразни неща. Ти няма какво да мислиш да си уредиш живота материално.
към текста >>
39.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и гущери, които са в нейното
естество
на човешка и женска разюзданост.
Беше ме срам, че аз нося също рокля, че съм жена и че женска ръка беше написала такова писмо на Учителя. Какво падение и каква низост. На следващият ден аз наблюдавам тази писателка на любовни писма да се приближава към Учителя, а пред нея той е любезен, отговаря на въпросите й. Аз виждам и разбирам, че той е внимателен пред нея да не би да я огорчи и с огорчението си една душа да напусне и да се отдалечи от Бога. Това беше най-важното.
А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и гущери, които са в нейното
естество
на човешка и женска разюзданост.
А тя като душа беше дошла да слуша Словото му. Ето в това бе величието на Учителя, че беше еднакъв към душите на човеците дошли при нозете на Всемировия Учител и пред Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Човекът, който е най-съвършеното творение на земята, колкото може да бъде благороден, толкова и ниско може да падне. Ужасни са пороците на човека.
към текста >>
40.
117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 5
Това бяха въпроси от различно
естество
толкова различни колкото и ние бяхме разнолики.
117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА На Изгрева имаше една голяма поляна, на която играехме Паневритмия. Обикновено след завършването й ние се нареждахме около Учителя и всички му целувахме ръка и тогава обикновено всеки се опитваше да запита нещо Учителя и то онзи въпрос, който го засягаше най-много и го интересуваше.
Това бяха въпроси от различно
естество
толкова различни колкото и ние бяхме разнолики.
Обикновено някой минаваше през някаква фаза в своето развитие, сблъскваше се с неразрешени въпроси и нищо не можеше да разреши в себе си. Тогава той се спираше в своето развитие, попадаше под невероятни вътрешни противоречия, които за него бяха изпит и които той трябваше да разреши. Ако не ги разрешеше не можеше да върви напред. Тогава у него всичко се подпушваше, вие нали сте виждали как пуши печка, когато коминът е запушен и димът излиза от кюнците и опушва всичко, в стаята е задимено и човек се задушава. Ето такова беше състоянието на онези, които бяха подпушени за Божественото.
към текста >>
41.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло
естество
и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно пространство между мен и Учителя. На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря.
И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло
естество
и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве.
към текста >>
Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго
естество
, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес.
Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става.
Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго
естество
, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес.
Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага. През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева.
към текста >>
42.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Особено като влезнах в Школата смятах, че духовните въпроси са от висше
естество
и всичко онова, което остава в бита на човека са „бабини-дивитини".
Едвам се движех и едвам се дотътрих нагоре докато стигна при Учителя. Той ме прие, изслуша моите оплаквания и моите съмнения да не би да съм се простудила по пътя. Учителят ми каза: „Не е изстинка, а си урочасана". Аз стоях ококорена и не можех да проумея какво ми казва Учителя. Никога не допусках, че може да ми каже такова нещо, да произнесе тази дума, която смятах за „бабини-дивитини".
Особено като влезнах в Школата смятах, че духовните въпроси са от висше
естество
и всичко онова, което остава в бита на човека са „бабини-дивитини".
Учителят прочете моите мисловни тълкувания и продължи: „Урочасана си. Някой те е погледнал с лоши очи". Ах тези лоши очи винаги ме преследваха. Аз имах сини очи, теменужено сини очи и когато вървях по улиците усещах как мъжките похотливи очи ме търсеха, но аз си пазех погледа и очите. Това го разбрах по-късно, а в случая Учителя ми даде съвети и наставления, които изпълних - главоболието ми спря и аз оздравях.
към текста >>
43.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Понеже по своето
естество
то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място".
То разбира се не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора, то се развива както се развиват хората и в него има растеж. Злото и Доброто в света са еднакви по своят растеж, различават се само по това, че Злото е безплодно, а Доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плодове, а Доброто е плодовито. А защо Злото е зло? Ще ви кажа.
Понеже по своето
естество
то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място".
„Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение. Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза.
към текста >>
44.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни
естество
и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето.
На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим.
Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни
естество
и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето.
Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика. Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора. Ще ви разкажем един такъв пример.
към текста >>
45.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Това нещо не бе плод на моето
естество
, на личността Марийка, а на моят дух.
" Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила. Учителят ме изгледа внимателно и рече: „Блажена си ти, Марийке, че кръв и плът не са ти го казали". Това за мен бе цяло посвещение. Та посвещението има два етапа, единият е да съзреш и да направиш допир с Бога и да го намериш вън от себе си и вътре в себе си. В този момент аз бях доловила Божието изявление пред мен и го изрекох с думи пред Учителя.
Това нещо не бе плод на моето
естество
, на личността Марийка, а на моят дух.
На мен духа ми го каза. И вторият етап е, когато Бог съизволява към тебе. А какво по-хубаво можеше да се иска освен да ти се каже: „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти го казали". Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове. Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно определение в живота ми.
към текста >>
Влизайки в стаята тук атмосферата бе особена, чувствуваше се една космическа тишина и усещахме как всеки един от нас като че ли се намира в центъра на Вселената, как ние обхващахме с нашето
естество
цялата Вселена вътре в нас и вън от нас.
През време на съборите Учителят в тази стаичка канеше групи от десет човека, всички влизаха при него и той заедно с тях се молеше в тази стаичка пред онези символи, които бяха окачени на стената. Тук имаше и кандила - седем на брой, имаше и портрет на Учителя. Цялата тази символика трябваше да представи, че тук се намират скрижалите на Бялото Братство и че тук човек застава пред светая светих на Божествения Дух. Състоянието на братята и сестрите по съборите беше необикновено, то бе приповдигнато и особено възвишено. Тяхното съзнание тук бе приповдигнато под въздействието и присъствието на Учителя.
Влизайки в стаята тук атмосферата бе особена, чувствуваше се една космическа тишина и усещахме как всеки един от нас като че ли се намира в центъра на Вселената, как ние обхващахме с нашето
естество
цялата Вселена вътре в нас и вън от нас.
Стояхме изправени и се молехме и молитвите ни възлизаха като светлина от нас и заедно с тази на Учителя обхващаше, озаряваше и като че ли цялата Вселена дишаше и живееше с нас. Тук разбирахме какво означава състояние на Божествения Дух и какво означава формулата „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Само тук можеше да се разбере. Това го схванаха и останалите. Веднъж Учителят ме заведе в стаичката, в светая светих и ме остави само да се помоля, а той остана вън, стоеше отвън вратата и ме чакаше.
към текста >>
46.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото
естество
, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа.
Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото
естество
, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
За вас това са думи, но за мен и за останалите, които ги изживявахме това беше процес на възраждане на човешкия дух. За вас са думи, но за нас бяха вложени дела в нашият живот, за нас бяха живот изживян и извървян в Школата. Само ако Словото влезе във вас, в душите и ви задвижи тогава ще можете да изживеете всички тези неща, през които ние минахме. Бяхме официално се събрали и живеехме заедно с Борис Николов под един покрив и в един дом. Бяхме се оженили - тази дума не ми харесва.
към текста >>
47.
228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своята тетрадка и в неговите тетрадки ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г., то в тях ще се намери невероятен материал от такова
естество
.
Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостно възбудени. Други път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха от вътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев пресрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил.
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своята тетрадка и в неговите тетрадки ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г., то в тях ще се намери невероятен материал от такова
естество
.
Веднъж излиза един и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: „Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин". „Какъв е начинът, Учителю? " „Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказа, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая според съвета на Учителя той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат.
към текста >>
48.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Чрез поста се постига възпитание на вътрешното
естество
на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие към житото някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето". Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих.
Чрез поста се постига възпитание на вътрешното
естество
на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
Постът не е самоцел, а постът е метод с правила, подчиняващи се на духовни окултни закони.
към текста >>
49.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Така се познава
естеството
на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е.
Така се познава
естеството
на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>
50.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Така се познава
естеството
на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е.
Така се познава
естеството
на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>
51.
19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН
,
,
ТОМ 6
Но човешкото
естество
като че ли е такова, още неорганизирано, безволно, с малко светлина.
Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат. Те знаят цената на Учението на Учителя. За тях няма две мнения. За тях няма сила, която да ги спъне, да ги отклони от него. Другите се съмняват, колебаят, изживяват противоречия, ту се насърчават, ту се обезсърчават, и с много страдания, изпитания, криволичения вървят напред.
Но човешкото
естество
като че ли е такова, още неорганизирано, безволно, с малко светлина.
И трябва работа, и работа, и работа. И трябва учене, и учене, и учене. Непреривна работа над себе си и учене. Не е лесно да работиш над себе си, да се самовъзпитаваш и самообразоваш. Не е лесно да добиеш самоконтрол и самодисциплина.
към текста >>
52.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Разбрах, че това не съм аз, не е моята душа, но е нещо вън от мене, вън от моето
естество
, исках да го разбера и да се справя с него, докато съм близо, да не се боря цяла година далеч от Учителя с тези отрицателни мисли и съмнения.
Това бяха някакви вътрешни изпитания, може би, някакви скрити мои врагове, които искаха да ме отклонят, да ме спънат в моето развитие още в началото, докато не съм укрепнала - може би, те ми навяваха тези мисли. Аз реших да не споделя с Него, да ги предам тези злосторници на Него, един вид да се изповядам. Защото, какво значи да мислиш за един човек лошо, когато виждаш само хубаво в него? - Саморазрушение. Тогава тъкмо се хвърляше най-много кал върху Него.
Разбрах, че това не съм аз, не е моята душа, но е нещо вън от мене, вън от моето
естество
, исках да го разбера и да се справя с него, докато съм близо, да не се боря цяла година далеч от Учителя с тези отрицателни мисли и съмнения.
И отидох. Да отидеш при човека и да му кажеш, че се съмняваш в него, не е лесно. Но отидох. Тогава не Го познавах още добре. Мислех си, как ли ще ме приеме?
към текста >>
53.
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Ти си по
естество
здрава само, сама не можеш да повярваш в това.
Любов към вечното това дава смисъл." 25.IX. 1932 г. (Свещеният подпис) * * * „Любезна Наталия, Животът е най-мощната сила в света оставете го сам да се справя с всичките мъчнотии. Всичките нездравословно състояния произтичат от човешките мисли, чувствувания и постъпки сегашни или минали. Всяко живо същество на земята пресиля условията и всеки трябва да се учи да употребява добре възможностите вложени в неговата душа.
Ти си по
естество
здрава само, сама не можеш да повярваш в това.
Любов, обич, доброта, справедливост, сила, издръжливост, това упражнявай. Дълбоко благодари за онова, което Бог е вложил в твоята душа. Всичко е за добро." 19.ноември 1937 г. (Свещеният подпис)
към текста >>
54.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Когато след много години влезнах в Школата на Учителя, когато имах вече преживяване от друго
естество
, тогава разбрах, че подготовката на всеки, който трябва да дойде при Учителя е работа на Разумния свят и на Небето.
Аз останах в спокойно състояние. Не се изплаших. Това събитие се запечати дълбоко в съзнанието ми. Нещо у мен говореше, да не го кажа на никого. Аз на никого не казах и то остана цял живот само за мене.
Когато след много години влезнах в Школата на Учителя, когато имах вече преживяване от друго
естество
, тогава разбрах, че подготовката на всеки, който трябва да дойде при Учителя е работа на Разумния свят и на Небето.
Този път за всеки човек е строго определен.
към текста >>
55.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
А моето тибетско
естество
ме теглеше към висините, дори към езерата.
Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта. Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите. Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки.
А моето тибетско
естество
ме теглеше към висините, дори към езерата.
Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото. Бяха изминали няколко дни от построяването на лагера. Беше дошъл съпруга ми Юрдан Екимов на 7-те езера сам, за първи път. Смятах, че най-накрая беше дошъл и той, да бъде с мен в братския живот на Рила. Но се оказа противното.
към текста >>
56.
6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Нали беше последователка на свободния танц, а според него цялото тяло и вътрешно
естество
трябва да дадат рисунък във въздуха на музиката, която се слуша.
Имаше такива случаи, когато братя или сестри поканваха някой път Учителя и някои приятели да гостуват в някой дом. Домакините се подготвяха в случая, масата се отрупваше с лакомства и блага, след което започваха много интересни разговори и приятелите задаваха най- интересни и неочаквани въпроси на Учителя. Как се случи така, че няколко братя взеха цигулките и засвириха Паневритмията. Защо стана това не зная. Но след като се чуха първите звуци, Ярмила стана и почна да играе.
Нали беше последователка на свободния танц, а според него цялото тяло и вътрешно
естество
трябва да дадат рисунък във въздуха на музиката, която се слуша.
И Ярмила взе да играе онази част от Паневритмията, която се свиреше. Започна да играе онова, което ние знаехме и бяхме научили при изучаването на Паневритмията. А тя нямаше това от къде да го научи. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много. Тогава Учителят каза: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!
към текста >>
57.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото и име и да се й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божите благословения и Господните дарби не се купуват.
Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаборазвита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи.
към текста >>
58.
4. Разцеплението
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Човешкото
естество
няма край на своите опачини.
И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя. „Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят.
Човешкото
естество
няма край на своите опачини.
Когато сърцето се изопачи, то е способно на всичко. То може да създаде един Юда с целувка да предаде своя учител. Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и распят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго. Живата Любов, Живия Христос, не умира. Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла.
към текста >>
59.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото
естество
.
Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал.
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото
естество
.
Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието.
към текста >>
60.
16. Слънчевият лъч
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго
естество
и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.
Учителят леко погледнал Василка и тя разбрала, че тези думи се отнасят за нея и са разяснение на това, което е видяла. Затаила това в момента за себе си. По-кьсно тя ни го разказа. Има и други подобни случаи с братя и сестри, които са виждали как Учителят понякога е слизал внезапно от небето. Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място.
По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго
естество
и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.
към текста >>
61.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко познание за човешкото
естество
и за човешката душа.
- Нали любовта дълго търпи, благосклонна е. Какво ли не търпеше Той? Бе ни приел такива, каквито идехме от света, а ние представлявахме чудна мозайка. Като че ли в обществото около Учителя си бяха дали среща представители на всички раси, народности, класи, култури, епохи - цялото човечество почти в миниатюр. И всички тия разнородни елементи Учителя трябваше да ръководи с велико майсторство, да хармонизира.
Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко познание за човешкото
естество
и за човешката душа.
Принципиално отношението Му бе отношение към души, които познаваше и обичаше отдавна, много отдавна. Мисля, че всеки, който е дошъл в контакт с Учителя, все е бил облъхан от голямата Му вътрешна и външна чистота, тя привличаше, обайваше, респектираше. Можеше ли тогава да се показваш пред Него такъв, какъвто не си? Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност.
към текста >>
62.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Но да не пропусна да кажа и за друга една страна на твърде сложното и многообразно
естество
на Учителя.
Обичайното Му изявление беше разположение на Духа. Но не се манифестираше шумно, фрапиращо, то се предаваше като аромат от цветя, то заразяваше. Особено по време на екскурзии в природата, Неговото разположение се предаваше на всички ни, ние се отваряхме като цветя на слънце и ставахме по-достъпни за благотворното въздействие на планината. Той осветяваше мястото, в което пребиваваше в даден момент и времето, през което това ставаше. Затова планините Витоша и Рила станаха за нас скъпи места, свещени места, където витае Духът Му.
Но да не пропусна да кажа и за друга една страна на твърде сложното и многообразно
естество
на Учителя.
Що се отнася до физическите работи, Той имаше умение, разбиране, сръчност за всичко, като че ли го е работил години и винаги всичко вършеше с рядко усърдие и любов. Всичко онова, което изискваше от нас, а Той беше взискателен, защото в далечно време бе минал из него, както сам казваше. Аз не срещнах друго човешко същество с такава проницателност, може би защото бе ясновидец от висок ранг, но достатъчно бе да те погледне, някой път с края на окото си дори, и вече е видял и узнал каквото трябва. Но понякога Той сам разкриваше, че прави това, макар че никак не Му бе присъщо да говори за себе си. Очите Му галеха топло, понякога ставаха далечни и строги, но всякога проникваха направо в душата.
към текста >>
63.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото
естество
- външно и вътрешно.
И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство? Най-неочаквано за дежурните сестри ще влезе в кухнята, ще отхлупи големите тенджери, ще даде някои препоръки относно приготовлението на яденето и ще си излезе. В малкия опит на комунално хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране. Учителят взе материя за своето физическо тяло от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия. Затова добре бе проучил българина като тип в продължение на 12 години, още преди да почне открито духовната си работа.
Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото
естество
- външно и вътрешно.
И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България. И можеше ли иначе? Езикът Му беше общочовешки, щом Любовта и Мъдростта са универсални езици, не следва ли да се изучават от всички съзнателни хора, стига да се възприеме правилния метод. След всичко казано дотук, трябва да добавя и това, че целият Му живот и дейност носеше печата на голямо смирение, дало най-ярко изражение в кратките думи, изречени от Него, малко преди да напусне тялото си и Земята: "Свърши се една малка работа".
към текста >>
64.
2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Или Неговото Свръхчовешко
естество
, което както забелязвах по-късно, се се укриваше зад някакъв малък, незначителен ляк?
"Ще вземате по една скилидка сутрин, на обед и вечер. - И като се усмихна насърчително, добави: „Ще мине, рекох".Аз взех първата още щом като се върнах вкъщи. Беше преди обед. Втората взех преди вечеря, третата - забравих. Защото, когато тръгнах за града, аз не забелязах, че има пясъчна настилка по моя път.Скилидките ли ме излекуваха?
Или Неговото Свръхчовешко
естество
, което както забелязвах по-късно, се се укриваше зад някакъв малък, незначителен ляк?
към текста >>
65.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено
естество
.
След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ. Да, моят Учител не се губи.
Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено
естество
.
Аз не бях ходила на Рила. Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било. Аз дори не бях ходила на Витоша. А с Учителя ходех. Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той.
към текста >>
66.
2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Отивах при Него за въпроси, които не ми ставаха ясни или бяха от по-мъчно
естество
".
Тя споделя с Него защо е дошла, какво и това какво й е дошло на ум и как да го направи. Той й отговорил: "Така е, мислете, то ще ви се изясни. Работете по този начин". След това Паша ми казваше: "От тогава за малки работи не питах Учителя. Мислех, молих се и ми ставаше ясно.
Отивах при Него за въпроси, които не ми ставаха ясни или бяха от по-мъчно
естество
".
А сега аз питам вас: Кои сте вие, които критикувате Паша? Не беше ли Учителят, който й възложи една от най-трудните задачи? Не повери ли Словото си в нейните ръце? Нима Той не знаеше на кого да го повери? Дръзки сме и лоши сме.
към текста >>
67.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по
естествознание
.
Казанлък "Св. св. Кирил и Методий". Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение. Той ме погледна с благия си поглед и ми каза, че там в Казанлък е учител и брат Петър Камбуров, предаде ми поздрав за семейството му и ми каза, че с тях имам хармонична връзка. И действително в този дом намерих братски топъл и сърдечен прием.
Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по
естествознание
.
Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер.
към текста >>
68.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ
,
,
ТОМ 8
И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен,
естествоиздател
когото познавам.
Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса.
И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен,
естествоиздател
когото познавам.
Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон. Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството".
към текста >>
И причината за разстройството на брат Петър е именно тази, че той е прибягнал към една система на упражнения, които са били неподходящи за неговият организъм, за неговото
естество
, за неговия натюрел".
" Те го проверяват и действително наблюдават една абсолютно нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас? До вчера бяхте не добре! " Той казва: "Срещнах Петър Дънов и оздравях". Допускам, че Учителят по някакъв начин го е посетил, Учителят има хиляди методи, по които може да направи среща с едно съзнание, с едно същество и да му помогне и след туй вече Учителят даде обяснение, че по начало методите на индуската школа са неприложими за европейския натюрел, защото те са в друга еволюционна фаза. Европейците са в друга еволюционна фаза и връзката между отделните тела при индусите е по-лабилна, а при европейците е стегната и именно затова Учителят казва: "Това, което Аз ви давам като дихателни упражнения, изобщо като упражнение са най-подходящи за вас.
И причината за разстройството на брат Петър е именно тази, че той е прибягнал към една система на упражнения, които са били неподходящи за неговият организъм, за неговото
естество
, за неговия натюрел".
В: И той си остана в Латвия. Веска: В Латвия си остана, оздравя. Сега разбрахте ли какво означава пушеци в човешкия мозък и откъде те идват?
към текста >>
69.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи,
естествоизпитатели
, хора на науката.
Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа.
Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи,
естествоизпитатели
, хора на науката.
Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми.
към текста >>
Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един
естествоизпитател
като Хекел е материалист.
Трябвало да бъдат превеждани и както той казва цели свитъци, те са натрупали в такива кошове за пране каквито имаше на времето, такива високи кошове за пране и са ги мъкнели двамата до пощата, да ги предават на пощата. Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове.
Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един
естествоизпитател
като Хекел е материалист.
Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение.
към текста >>
70.
17. ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени вчовешкото
естество
, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир.
Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории. Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност. Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя?
Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени вчовешкото
естество
, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир.
В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 год. Поздрави от Вашата сестра Виола Йорданова Щат Гринвич - САЩ
към текста >>
71.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997
,
ТОМ 8
Музиката е така по вътрешно
естество
свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия.
Музиката е така по вътрешно
естество
свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд.
към текста >>
Също така, за да направи
естеството
на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика.
Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества. Във В първата вокална адаптация - номера 18 и 19 бяха транспонирани към ключа на В миньор и номер 24 към С мажор. Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове. ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО?
Също така, за да направи
естеството
на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика.
В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак.
към текста >>
72.
14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО
,
,
ТОМ 8
Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно
естество
и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя.
Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи.
Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно
естество
и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя.
Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя.
към текста >>
73.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго
естество
и друг порядък.
от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент. Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева.
Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго
естество
и друг порядък.
За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи.
към текста >>
74.
61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И затуй аз към този клас не можах да се приобщя с всичкият си ум, с всичкото си сърце и цялото си
естество
.
Аз не се почувствах нито веднъж добре там. Това нещо така ми се отрази. Нищо друго не ме е засегнало така както това, защото казвам пък щом не ме искат, що ме канят за втората група? Аз усетих че не ме искат. Казвам, защо ще ме канят?
И затуй аз към този клас не можах да се приобщя с всичкият си ум, с всичкото си сърце и цялото си
естество
.
Останах чужда на него. Има нещо, което някога като те засегне у човека, така си остава до края, не може да се поправи. Тъй че и това е в отношенията на хората същото. Ако някога някого засегнеш, един човек е една струна, която е така чувствителна не може вече да се коригира това. Та за този клас моето отношение.
към текста >>
75.
90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всеки беше направил своеобразно своето
естество
също изменение.
90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША В.К.: Сега друга опитност. Просветният съвет на времето реагира остро върху стила на Паша за редактиране на Словото. Паша бе засегната. Дадоха на всички останали протестиращи братя по една лекция за стилизиране. После ги прегледаха.
Всеки беше направил своеобразно своето
естество
също изменение.
Тогава се решило Паша да продължи така както е работила с Учителя. Е.А.: Да. В.К.: Но после Паша ослепя, беше спряна. Аз също започнах с нея да работя. Отначало тя не се съгласяваше да коригирам аз, но постепенно тя почна да се съобразява с някои неща, които аз й казах.
към текста >>
76.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той даде какъв трябва да бъде ученикът, какво е
естеството
на човека.
И беше в неделни беседи когато е говорил, е казал, че това е нещо, което се отнася за учениците, което другите хора така със зяпнали уста Го гледат, защото как може да иска такова нещо. Той го каза: „Това не го казвам за всички ви, това е само за учениците". Имаше такива изказвания, ще ги срещнете в беседите на места. Значи, затуй казвам че Школата беше само за учениците. Учителят даде много знания за ученика.
Той даде какъв трябва да бъде ученикът, какво е
естеството
на човека.
Оттам почна Учителят и после даде знание за това, даде и методи за това. И методи даде, което е много съществено. Учителят каза за човека като определение: „Човек има ум, сърце, дух и душа". Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици".
към текста >>
77.
105. ОКУЛТНИ ОПИТИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето
естество
да говоря така.
Лично аз мисля, че виждаше се, че и от това няма файда. А пък като говори така, Той страдаше от това. Щото това е език, който не е Негов, нали? Той не може да говори така както човеците говорят, макар че ние заслужавахме и по-строго да ни се каже. Но, това е мое разбиране, дали съм права или не, то е друг въпрос, но това е моето разбиране е така.
Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето
естество
да говоря така.
Той трябва да направи нещо, което не Му е в естеството да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва. За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това.
към текста >>
Той трябва да направи нещо, което не Му е в
естеството
да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва.
А пък като говори така, Той страдаше от това. Щото това е език, който не е Негов, нали? Той не може да говори така както човеците говорят, макар че ние заслужавахме и по-строго да ни се каже. Но, това е мое разбиране, дали съм права или не, то е друг въпрос, но това е моето разбиране е така. Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето естество да говоря така.
Той трябва да направи нещо, което не Му е в
естеството
да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва.
За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това. Например станало някакво събитие и ние сме събрани около него пред салона или в салона, на групички, както вън от часовете на беседите.
към текста >>
78.
108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Така при едни такива случаи Учителят каза, че когато трябва да постъпи така нали, Той излиза вън от своето
естество
, това не е Неговото
естество
и значи Той страда от това, че трябва тъй да постъпи.
Животното как се дресира, само с бой. Човек се дресира с дума, с въздействие на психиката му, примери да му дадеш, а животното нищо не можеш да му кажеш. А това е едно съзнание, чисто животинско. Какво ще правиш? - Тоягата.
Така при едни такива случаи Учителят каза, че когато трябва да постъпи така нали, Той излиза вън от своето
естество
, това не е Неговото
естество
и значи Той страда от това, че трябва тъй да постъпи.
То беше изпит за мене, необикновен изпит така. То беше аз след като се бях върнала, като уволнена учителка и беше в първите месеци, когато бяха излезли пресните картофки и някой донесъл на Учителя в една чинийка така доста ситни картофи, така задушени картофи и така ги носи Учителят, и пита къде е Савка. Викам: „Учителю, няма я тука, не знам къде е". Сега, помислих да Му предложа да взема да ги предам, не посмях, сега пък може би ще се изкуша, какво да направя? Аз само се зарадвах на това, че не пожелах да ми дадат за мене картофите, защото имах едно чувство, че Учителят е справедлив и знае какво прави.
към текста >>
79.
133. ПЛАЧЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото аз тогава не познавах духовното
естество
на Учителя, че Той вижда, че може да вижда.
" „Ами зълва ми" казва. „Но къде е тя? ", питам аз. „Ами тя се помина". Аз повече нищо не попитах, но много мислех затова.
Защото аз тогава не познавах духовното
естество
на Учителя, че Той вижда, че може да вижда.
И после си мислех, Той от никой човек не може да научи това. Аз живея в стаята. Тя е къщата на втората ми майка, тя няма никакъв контакт с Учителя, нито е отивала, значи Той не знае. Никой не знае, че е живяла такава мома в стаята, която се е поминала, значи явно това е ясновидство. Но не можех тогава да го разбера така, но бях убедена в това, че никой не може да Му каже.
към текста >>
80.
159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Човек докато дойде до съзнанието, че това му е задача, по-лесно може да се справи и да трансформира цялото си вътрешно
естество
.
Вързано викам, вързаха ме, за да не правя някаква беля. На буйните коне селяните слагат букаи, да не бягат, да могат да пасат трева. Въпросът е, че не го нося като тежест. Нося го като задача повече. По-скоро е в съзнанието ми като задача ми е дадено нещо да развия.
В.К.: Човек докато дойде до съзнанието, че това му е задача, по-лесно може да се справи и да трансформира цялото си вътрешно
естество
.
към текста >>
81.
2.Гласът на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той имаше мехлем за всяка рана, от каквото
естество
и да е тя.
Много често под действието на Словото успявахме да се разтоварим от тежките състояния, в които бяхме изпаднали. Най-малкото чувствахме някакво облекчение. Но може да се случи човек да е така обхванат от едно отрицателно състояние и така да се притиснат от него, че нищо отвън да не може да му въздействува, като че човек е хипнотизиран от това състояние, затворен в своята скръб и нещо не може да види, никакъв лъч на светлина, никаква надежда и вяра не проблясва. При такива случаи личната среща с Учителя можеше да му помогне. Учителят умееше да намери подход към всяко човешко съзнание, да му помогне да се отвори, да му помогне да се разтвори, да му покаже пътя и начинът да се освободи.
Той имаше мехлем за всяка рана, от каквото
естество
и да е тя.
Разбира се, че имаше и една зависимост от поведението и разбирането на лицето, на което се говори, защото има такива същества затворени в себе си, че не искат нищо да приемат отвън, от страх или от предразсъдък. Ако човек можеше да слуша Словото на Учителя както слушаме една песен или някакво музикално творение, тогава ставаше преливане между говорителя и слушателите. Ставаше такава обмяна съзнателно или несъзнателно. Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. То беше в салона на ул.
към текста >>
82.
5.Учителят ни оставаше свободни
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят ни оставаше свободни Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно
естество
не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане.
Учителят ни оставаше свободни Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно
естество
не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане.
Учителят ни водеше по пътя на вътрешното само ограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят от край време се бори за свобода, но свободата се добива отвътре, не отвън, не с борби. Свободата се добива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничение на животинската природа, която човек още носи в себе си. Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение.
към текста >>
Всеки се проявяваше според своето
естество
, своето разбиране и възможности.
Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен". Учителят прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави.
Всеки се проявяваше според своето
естество
, своето разбиране и възможности.
Обществото около Учителя беше разнородно. То произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителят с неговото Слово, от което се интересуваха всички. Той беше и остана връзка между своите последователи. Той беше обединяващото звено.
към текста >>
83.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето
естество
, своите възможности.
Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата.
Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето
естество
, своите възможности.
В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие.
към текста >>
84.
13.Учителят беше същество на пълната вяра
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вярата прави контакт със сили от по-висше
естество
и когато те потекат, невъзможното става възможно.
Този израз е символ за възможностите, които вярата дава. Когато Христос е лекувал,Той само е запитвал: „Имаш ли вяра? " Вярата е била условие, път да изяви Христос висшата сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал: „Вярвайте и ще ви бъде! " За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно.
Вярата прави контакт със сили от по-висше
естество
и когато те потекат, невъзможното става възможно.
Светът, в който живеем е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижения. Вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен, сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън.
към текста >>
85.
19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Разбираше човешкото
естество
, разбираше положението на всеки и никого не съдеше.
Учителят ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле. Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта. В същото време на всеки помагаше в разрешението на задачите му. Към всички ни прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ.
Разбираше човешкото
естество
, разбираше положението на всеки и никого не съдеше.
Колко неприятности и трудности сме му създавали! Всичко понесе с търпение и разбиране. С целият си живот той ни показа как да служим на Бога. Целият му живот беше служене. Учителят помагаше лично на отделните личности.
към текста >>
86.
МОЯТ РОМАН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз бях учила всички други предмети - четене, писане, смятане,
естествознание
.
Помня, имахме час по рисуване. Аз не бях учила рисуване и не знаех какво е рисуване, не знаех какво да правя. Погледнах момченцето, което седеше до мене, видях то какво рисува и аз почнах да рисувам това, което то рисуваше. Мина учителят и като погледна ме попита учила ли съм рисуване. Отговорих, че не съм учила.
Аз бях учила всички други предмети - четене, писане, смятане,
естествознание
.
През цялото време съм се старала да уча хубаво и завърших третото отделение с много добър успех. Тогава нямаше отличен за децата в отделенията. Следващата година баща ми се премести да работи в друг магазин и аз трябваше да се преместя в по-близко училище. Понеже живеехме на ул. „Витошка" и аз се преместих в училището на ул.
към текста >>
87.
10.Поради работата която имах
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми
естество
се бунтуваше.
Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше.
Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми
естество
се бунтуваше.
Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява.
към текста >>
88.
IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Понеже Учителят познаваше нашето
естество
, знаеше нашите възможности и добре е виждал какво трябва да прави, за да не съблазни никого.
А това е необходимост. Той никога не поиска да Му се създаде каквото и да е удобство. Моето дълбоко впечатление е, че Учителят нито изискваше, нито очакваше нещо от нас. Живееше както може при най-малките изисквания. И в обходата си към нас беше винаги внимателен.
Понеже Учителят познаваше нашето
естество
, знаеше нашите възможности и добре е виждал какво трябва да прави, за да не съблазни никого.
Ако бяха създали по-благоприятни условия за Него, мнозина щяха да се съблазняват. Дори и при тия оскъдни условия, при които Той живееше, имаше някои, които се съблазняваха. Учителят знаеше какво прави. В.К.: В какъв смисъл се съблазняваха? Завиждаха ли Му?
към текста >>
89.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Аз, то вече е от по-висше
естество
, аз не съм компетентна.
Е.А.: И Братството. В.К.: Сега да не би да има друго някакво прегрешение на учениците, по отношение на Школата? Е.А.: He. В.К.: За да им се отнеме салона. Е.А.: Е, то вече е друг въпрос.
Аз, то вече е от по-висше
естество
, аз не съм компетентна.
В.К.: Значи дотогава, беше ваш, взеха го и край. Е.А.: Да. В.К.: А как сега, отнеха го и продадоха ли го, какво стана? Е.А.: Просто го опропастиха, взеха го. В.К.: Други го взеха.
към текста >>
90.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Той се проявява, каквото е Неговото
естество
.
Виждам моята мисъл е заплетена, като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Бог работи за себе си. Бог прави добро в света, защото е съвършен. Той иска да се прояви такъв, какъвто е. Бог не иска ние да го одобряваме.
Той се проявява, каквото е Неговото
естество
.
Ние намираме, че е Всемъдър, Всеблаг, Всесилен, няма никакво изключение в живота Му. И ние по същия закон постоянно се стремим към Него. Една разлика има: Бог се проявава в своето съвършенство, пък ние се приближаваме, учим се от Него. И всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени, да се приближаваме към нашето съвършенство. Ако искаш да бъдеш като Бога, трябва да се слееш с Него.
към текста >>
91.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално
естество
, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф.
Н. Л. К. Б. А. Любезни братя и сестри. За нуждата от просветен фонд се доста говори на младежкия събор, тая година и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата, които го създадоха и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1. По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2.
В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално
естество
, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф.
„Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П.
към текста >>
92.
01 - 64. КАК БРАТ КУРТЕВ МУ ПОМОГНАЛ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
След като му обяснил
естеството
на страданието си, брат Куртев влязъл в молитвената стая, където останал около един час.
64. КАК БРАТ КУРТЕВ МУ ПОМОГНАЛ През месец май 1958 г., след няколко последователни настинки и най-вече вследствие на голямо напрежение в работата, брат Методи Шишков почувствал силно изтощение. Наложило му се да вземе 7 дни отпуск по болест, но въпреки това положението му не се подобрило. Взел допълнително отпуск, но и това не помогнало. Не намирайки изход за подобрение на здравето си, на 24 май отишъл на Братската градина в Айтос, при брат Георги Куртев.
След като му обяснил
естеството
на страданието си, брат Куртев влязъл в молитвената стая, където останал около един час.
След това му посочил кои пасажи от Светото Писание да чете, препрочита и размишлява върху тях. Престоял на Братската градина четири дни, като през това време прекарал в молитвено настроение и при пълен покой, тъй като през тези дни на градината нямало други посетители. През същите дни с брат Куртев имал няколко събеседвания, които му подействали благотворно. Въпреки това, докато бил на градината, положението му не могло да се подобри. У него било залегнало дълбоко убеждението, че при това състояние на крайно изтощение на силите му, те не биха могли да се възстановят за по-малко от два-три месеца.
към текста >>
93.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Тъй различни в своето
естество
, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
- Не. Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът — казва Христос - сегашното положение, а роденото от духа — дух, то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота - на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето
естество
, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
Едина процес обхваща външната страна - механическа, а другия вътрешната - органическа. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събиранието и изважданието. Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади на яве вкусът на плодовете и Господ направи изважданието - изпъжданието. В начало беше им казано да умножават и разплодяват.
към текста >>
94.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
И в духовния свят пак има съблазни и изкушения, но те са от по-фино
естество
, Там е нужна още по-голяма будност и различаване.
Наляво горе художникът е нарисувал светла пътека, по която се движат пробудените души. Те минават по тесния път над пропасти и бездни, но неустрашимо следват стъпките на своя ръководител. Той ги води към една златна врата, окъпана в светлина. Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие. кактоУчителят го назовава в Словото си.
И в духовния свят пак има съблазни и изкушения, но те са от по-фино
естество
, Там е нужна още по-голяма будност и различаване.
Трета картина. Това е сложна композиция, в която трябва добре да се вгледаме, за да я разберем. Тук на първи план виждаме кървавочервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен безбожието, материализмът и социализмът, които жаждат да завладеят света, но това няма да им се удаде, фигурата под червената мантия е без глава, а какво може да направи тяло без глава? Нищо. Под мантията се подават ръце на скелет, лишени от жизот.
към текста >>
95.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно
естество
.
Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания.
Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно
естество
.
В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване.
към текста >>
96.
18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
В мен нещо се надигна от дъното на цялото ми
естество
, надигна се и изригна като вулкан.
В нея нещо й забранява да пише. „Няма да пиша. Такова нещо не е имало." Аз стоях като втрещен. Не казва, че не си спомня или че е забравила, което може да я извини. Но отрича, че е имало такова нещо.
В мен нещо се надигна от дъното на цялото ми
естество
, надигна се и изригна като вулкан.
„Аз от този миг се разделям от теб. Напускам те. И повече никога няма да ме видиш и срещнеш, докато съм жив на земята." Тя стоеше, гледаше ме с презрение. Разбрах, че бе обсебена от майстор Борис. Обадих се по телефона на Вихър Пенков да дойде да прибере електрическата пишуща машина, с която тя работеше.
към текста >>
97.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Моля да ме извините, че не ви отговорих на подмятанията, които счетох за недостойни; времето бе много късо: вие бързахте за вашето събрание, а въпросът не е от
естество
да ви се отговори на подмятанието с ирония.
„ Това, гдето се чуват да свирят музики, гайди, да дрънкат камбани и пр. е болестно състояние. "3. Шопов. „ Сам Д. веднъж във Варна ми каза: Страх ме е да не ми изскочи чивията." Фурнаджиев.
Моля да ме извините, че не ви отговорих на подмятанията, които счетох за недостойни; времето бе много късо: вие бързахте за вашето събрание, а въпросът не е от
естество
да ви се отговори на подмятанието с ирония.
Ако вам е мила истината, има маса авторитети по окултизма и медиумизма, към които можете се обърна за по-широко осветление на въпроса. Аз не мога да отида по-далече от своя личен опит и наблюдения, от които мога ви наброя факти, на които почиват моите убеждения, и ще чакам вие, просветените умове да се произнесете. Започвам. Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха: един Д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта.
към текста >>
98.
І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така на Вселенската патриаршия е нанесен удар от политическо и духовно
естество
.
Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим. Свалят се от фенер вензелът на Византия - двуглав орел върху златно поле. Новоизбраният патриарх също подава оставка -Константин VI е изгонен. На негово място на 17 юли 1925 г. е избран Василий, грък, но роден в Турция.
Така на Вселенската патриаршия е нанесен удар от политическо и духовно
естество
.
Въпреки желанието на турското правителство да я изгони, тя остава въз основа на Лозанския договор в Цариград. 12. Конференцията в Лозана, открита на 20.XI.1922 и закрита на 24.VII.1923 г. подписва договор и слага край на Източния въпрос при Османската империя и нова Турция. На 4 март 1923 г. е изгонена от Турция династията на Османите със сто души принцове и е разрушен Халифатът.
към текста >>
99.
IV.17 август, петък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Червената краска по
естество
е най-долната в лествицата87 на краските, но същевременно тя е най-високата.
На вас ви се струва, че истината е нещо невъодушевено, само една дума, но истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе си, каква мисъл има, Неговото желание - това Негово желание спрямо нас ние го наричаме истина. И така, да живее человек с истината значи да бъде заобиколен със светлината на Божествения Дух, Който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-ниските светове образува краските. Истината във физическото поле се явява в червената краска, основната краска на живота, гдето започва всяко органическо развитие.
Червената краска по
естество
е най-долната в лествицата87 на краските, но същевременно тя е най-високата.
Когато истината слиза от горе към физическото поле, ще произвежда такива вибрации в човека, каквото е състоянието му в момента. В най-нисшите проявления на червената краска се проявяват най-нисшите организми. Тези нисши организми всякога проявяват една средна деятелност към тези человеци, с които имат сродство, и ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на живота се стремят да излязат на повърхността и колкото повече се сгъстяват долу, излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестите са борбата на човешкия разум, на човешкия организъм; така, когато един нисш организъм действува върху един висш и взема надмощие, образува болестите. А когато един висш организъм, висш живот действува върху един нисш, дава здраве.
към текста >>
100.
IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото
естество
.
Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответствува на седемте краски. Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата.
Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото
естество
.
Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си.
към текста >>
НАГОРЕ