Търсене в текстове за 'Епитет'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството.
А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя. Той излезе, обърна се към мен и каза: "Отиди и доведи Магдалена, да не ходи в полицията и да не прави глупости! " Аз отидох и й казах, че Учителят я вика и тя отиде при Него.
към текста >>

2. 72. ГОНЕНИЯ

Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети.
Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра. Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана. В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен. Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки. Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети. Отивам аз при Учителя, подава ми стол да седна, отвори уста и разказа думите на старите сестри, ама дума по дума, но не казва чие е това мнение. Човек незапознат с методите на Учителя и ако присъствува на един такъв разговор ще помисли, че всичко това, което Учителят изговаря е негово лично мнение. Аз изслушвам Учителя и следя внимателно, точно дума по дума, което ми се казва. Тогава се обръщам към него и казвам: „Ако, Учителю, вие поставите някой от тях на този мой изпит, ще издържат ли? " Учителят се усмихва: „Това им казвам на тях".
към текста >>

3. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
към текста >>

4. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

И още много епитети може да ми кажете, но това ни най- малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.
Ние трябва да се отличаваме." (стр. 21 ^ 22) „Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най- малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с оръжие. Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят." (стр. 26) „Христос не дойде да създаде духовенство в света.
към текста >>

5. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

Те Го правеха с какви ли не епитети.
500 години във въздуха ще ги държа“. В.К.: По онова време пречеха ли много поповече? Г.Д.: Поповете много пречеха на Учителя. Много пречеха. Те Го правеха демон. Те Го правеха с какви ли не епитети. Те създаваха всички тези писатели, които се явяваха срещу Учителя, настървени от лъжите на поповете, църквата. Владиците искаха диспути с Учителя, искаха това с Учителя. Учителят ги кани честно и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога. Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия.
към текста >>

6. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Обичен е духовен епитет, а скъп - материален.
Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия.
към текста >>

7. 1929 година - продължение

Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече.
Каза, че с Ковачевския поп били си приказвали и той по-рано пред мен го обвинил, но сега си дръпва думата назад, защото Ковачевският му казал, че когато той отишел у Дядови Ганчо Цокев, то аз и Русева сме излезли из една плевня, „дето сме се били скрили двамата" и това го изрече с особен тон с присмех и изгледа присъствуващите, с цел да потвърди, че той има факти, че Дъновистите са развратници; и след това, аз съм бил спорил с него поп много неверни работи и т. н. Трябваше още от тия му подчертани думи да го отрежа и му подчертая, че той лъже и говори, без да познава и да е проверил това, което Ковачевският поп му казал и т. н. Разделихме се. Мъка изпълни душата ми за тия тесногръди попове. Те, водителите на духовно гладния и жаден народ български, нямат храна и пития да задоволят народа, отиват и му говорят какво нещо била сектата на Дънова, четат му беседите, не виждат хубавите и прехубавите мисли на Учителя, и четат, но очилата им изглежда са многоцветни, та всичко боядисват на попско и лошо. Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира. Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му.
към текста >>

8. 1934 година

Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили.
Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия. Събудих се. Започнах пак да чета. Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
към текста >>

9. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Заради идеята подиграват[/b][/b] [b]Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети.
Мисълта е резултат на Божия ум.[/b] [b][b]40. Закон на единството[/b][/b] [b](из „Добрите навици", стр. 13)[/b] [b](Не бързай)[/b] [b]Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин - трескав. Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял.[/b] [b]Добрият навик е помощник на волята.[/b] [b][b]41. Заради идеята подиграват[/b][/b] [b]Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен.
към текста >>

10. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

" И седи тя при него, а той я хока, навиква я, нарича я с най-лоши епитети, тя продължава да спи при магарето в яхъра.
" Ето печалните резултати на неподготвени майки, които, със своята обич, дали последните си сили, за да получат едно мило око, една нежна милувка от тия, които е гледала със сетни сили. Друга майка видях в яхъра да спи при магарето и само един син има, но той пие и я гони. Викат я други съседи, роднини, като добра жена, искат да я приберат у тях, все ще им помогне нещо и да й дадат прилично легло. Но тя отказва. „Не, казва, синко, той е мой син и ако аз не мога да го търпя, тогава кой ще може? " И седи тя при него, а той я хока, навиква я, нарича я с най-лоши епитети, тя продължава да спи при магарето в яхъра. Уверих се в нейната майчина любов, колко беше заседнала в нейното сърце и душа. Тя беше готова да умре убита от собствените му ръце, но да можеше да го изправи и изведе от този път. Спомних си за легендата на майчиното сърце, как тя е дала сърцето си на своя син, да го даде на любовницата си, за да спечели нейната любов. И когато той е извадил сърцето на своята майка, с радост отива да занесе този скъп дар-майчиното сърце, за да спечели нейната любов. Но по пътя, в бързането, той пада и сърцето извиква: „Ох, майка, уби ли се?
към текста >>

11. 6. ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ

Много от вестниците, начело с «Духовна култура», напоследък се занимават с окултистите, на които прикачват най-грозни епитети... Няма защо да се безпокоят окултистите, а напротив -трябва да се благодарят.
Целият свят се запя от социалистическата вълна, в една или друга насока. И никакви прегради не устояха на триумфалното шествие на социализма, който въпреки всичко си извоюва право на гражданственост, като накара всичките страни да приемат в своите законодателства минималната му програма. А днес в обществения живот няма по-добър коректив от коректива на социалистическата минимална програма от първия интернационал. Следователно въпреки подпушванията срещу социализма, последният се наложи. Тъй и днес - поело се е и пропагандирането на окултното учение, което погрешно или умишлено го наричат «Дъновизъм». Много от вестниците, начело с «Духовна култура», напоследък се занимават с окултистите, на които прикачват най-грозни епитети... Няма защо да се безпокоят окултистите, а напротив -трябва да се благодарят. Трябва да благодарят, по подобие на някогашните социалисти. Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите. Тогаз окултистите ще се явят там, за да обяснят. Този е пътят на идеите. Спомнете си за Гапилей, Коперник и пр.
към текста >>

12. 60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

И вчерашните „гениални” български държавници днес се наричат изверги, разбойници, хайдути - утре същите епитети ще се разменят, фабрикуват се закони и закончета от „избраници”, които утре ще лежат по тюрмите или изобличим като най-долни хора... Ако те са такива, могат ли им бъдат свестни законите?
Имаме учени хора - но учени как да те излъжат по-добре. Имаме много черкови и владици, но народът не стана по-християнски от някога, напротив - той сега като че ли е по-материалист, отколкото някога бе, когато го учеха „прости” даскали вроде на Левски и „полуграмотни попове”, но с народни души... Убиваме и сега, колим се както и под турците. Имаме ли политическа свобода? Имаме и 3 ÷ 4 милиарда дълг - не сме ли икономически роби вече за едно столетие, ний и потомците ни? Днес пресата хвали едни и напада най-лошо други - утре, когато паднат от власт едните и дойдат другите, ролите ще се разменят - това ли е разумното начинание на печатното слово? И вчерашните „гениални” български държавници днес се наричат изверги, разбойници, хайдути - утре същите епитети ще се разменят, фабрикуват се закони и закончета от „избраници”, които утре ще лежат по тюрмите или изобличим като най-долни хора... Ако те са такива, могат ли им бъдат свестни законите? Ако не са такива - с подобни методи на взаимно ругание и непочитание, може ли да не стигнем освен до катастрофи? Време е всеки да помисли, и то малко по-дълбоко и по-зряло, че струва ни се, нови бедствия идат в света и както винаги, май и сега сиромахът ще плаща счупените чинии по банкетите на богаташите. Т. Пазарджик Националист
към текста >>

13. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

Пекарев, за да се убеди всеки какви епитети са наричани и какви теории са развивали в онези вестници... Днес така ли е?.,.
Пекарев, Забунов, Драгиев не бяха ли наричани „опасни люде”, побъркани, и че за техните нови побъркани и разбъркани идеи място няма, и че всички сме били селяни, защото на всички корените били излезли от село; но асе пак място за селска партия нямало? Луди и завеяни наричаха първите апостоли на Б. Н. 3. съюз. Трябва да се разгърнат вестниците от 1896 ÷ 1901 г; книгите: „Една политическа изповед” от Д. Драгиев, „Моите спомени” от Ю. Н. Пекарев, за да се убеди всеки какви епитети са наричани и какви теории са развивали в онези вестници... Днес така ли е?.,. Преди години млад юнкер не застана ли във В. на Н. В. училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха? Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе, бивол може ли да хвърчи бе? Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост.
към текста >>

14. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен.
Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани. Мили майки, жени и деца, вие, близки на убитите наши бойни другари, вие, които сте обвити в черно, днес вие платихте ли мито за тялото на вашия син, мъж или татко?! Платихте ли пет стотинки мито за тях!?
към текста >>

15. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
II. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г. г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри. Търновски граждани! Бялото Братство (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бялото Братство неправилно се кръщава «Дъновисти», както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на господин Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличния държан език и изопачени факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор».
към текста >>

16. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност.
- в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Панев- ритмията.
към текста >>

17. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни.
към текста >>

18. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

В такава грешка изпадат някога и някои учени, философи и напреднали, Други в глупостта си отиват дотам, че в безсилието си стават враждебни и се опитват да представят Учителя такъв, какъвто не е и даже да му прикачват епитети, а не виждат че с това стават жалки и смешни.
42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Някои измежду нашия народ, без да познават добре нещата, дават някои определения и имена на Учителя, които са неверни, наивни и смешни. В такава грешка изпадат някога и някои учени, философи и напреднали, Други в глупостта си отиват дотам, че в безсилието си стават враждебни и се опитват да представят Учителя такъв, какъвто не е и даже да му прикачват епитети, а не виждат че с това стават жалки и смешни. При все това, Той стои, гледа, мълчи и сякаш нищо не го засяга. Трябва обаче да се знае и да се запомни добре, че всеки, който иска да се бори с Великото, Божественото, на което Учителят е изразител, прилича на комар, който плюе Монблан, а освен това той ще пострада от собствените си стрели, които отправя по Негов адрес. Някои искат да го причислят към фашистите, а други към антифашистите. Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всякоопределение и наименование. Учителят не може да бъде причислен към учените, защото е над всяка човешка наука и знание.
към текста >>

19. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Това не й пречи, обаче, да ме цапне със срамен епитет и да ме удари по лицето или гдето й попадне с дърво или съсъд, или с железен предмет.
Заварих гости. Излизам да донеса вода в котлите, дърва и съчки за утре. Плаха сядам в ъгъла и се заемам с плетиво за „мамините ангелчета”. Тя харесва моите ръкоделия, харесва моето шиене. Не напразно ме е пращала три години в стопанско училище. Това не й пречи, обаче, да ме цапне със срамен епитет и да ме удари по лицето или гдето й попадне с дърво или съсъд, или с железен предмет. 1 АПРИЛ [1918 г.] Татко е пак на война. Плачем за него; ако не е комарджийството, той би бил добър баща и заплатата би стигала. И Бекиния съпруг е на война. Тя съвсем се пренесе у дома. Тя подпита и да ме бие.
към текста >>

20. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя.
И тук, Учителят простира към нас своята приятелска десница. Брат Боев се преселва в София. Както него, Паша и брат Радославов [Иван Радославов - виж “Изгревът”, т. V, с. 474-477] са махнати от служба, поради своята идеология. Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя. Понеже Него не може да „уволни”, нарича Го еретик и Го отлъчва от църквата. Това в 20 век звучи смешно - еретик - от коя църква. Че нали и нас гръцката патриаршия „отлъчи”. Кого ще плашат. Понеже не ги пущаме в търновския бивак, те залягат някъде с бинокли и гледат към общата трапеза какво яде Учителя.
към текста >>

21. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Михайловски би дръзнал да определя книга като „Кройцерова соната” с епитета „гнусливо книжле”.
Както вече отбелязахме, известността на Толстоя в България датува от времето, когато той е минал почти всички нравствени кризиси, когато на няколко пъти се е отрекъл от миналото си, от художественото си дело и е известен повече като апостол, отколкото като художник. Ето защо нашите писатели и общественици определят отношенията си към Толстоя като имат предвид и двата дяла на неговото творчество и на неговия живот. Някои от тях като че не правят разлика между Толстой след осемдесетте години и Толстой - автора на „Война и мир”, „Анна Каренина” и пр. - и то с тенденция да държат сметка повече на неговата нравствена проповед, отколкото за неговия художествен гений. Иначе не бихме си обяснили как Ст. Михайловски би дръзнал да определя книга като „Кройцерова соната” с епитета „гнусливо книжле”. Иван Вазов, изглежда също тъй е държал строга сметка на проповедите на Толстоя, които ако се съди по романа му „Казаларската царица”, гдето един от героите е „толстоист” - е разбирал малко своеобразно. В 1910 г. по случай смъртта на Толстоя, Пенчо Славейков, д-р Кръстев, П.Ю. Тодоров и Г.С. Шопов устройват едно поменно събрание.
към текста >>

22. 28.16. Обсебването на малката Мария

Вергилий Кръстев

Това беше неморално и всички други видове епитети, които може да ви се случат да ги кажете, и да ви дойдат в ума.
Представяте ли си?! - 75 годишен мъж, 25 годишна жена сяда в скута му, и се прегръщат, и се целуват! Ама това сега не е допустимо! А тогава, по времето на социализма, това беше изключено да се види! Това беше грозно, кощунство! Това беше неморално и всички други видове епитети, които може да ви се случат да ги кажете, и да ви дойдат в ума. И тогава, по някаква си случайност, а случайни неща няма, в този трамвай пътува и Павлина Даскалова от Велико Търново. И тя вижда Борис седнал, онази малката Мария, и се целуват, прегръщат. И хората около тех нарочно се отстраняват 1-2 метра, защото толкова е грозно, противно! Дори някой ги гледат, други се обръщат в гръб! А Павлина гледа ококорена, и не може да повярва на очите си!
към текста >>

23. 13.3. Какво казва Господ на българите чрез Учителя Дънов?

Вергилий Кръстев

И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др.
Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта." „Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм в същност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа.
към текста >>

Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България.
Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта." „Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм в същност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си.
към текста >>

Ако ме питате, кой съм в същност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант.
Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта." „Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм в същност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? -Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним.
към текста >>

24. 91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му

III. В Кабинета на Учителя

Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към Учителя, искаше по най-брутален начин да Го уязви.
Затова трябва ученикът да застане като дете пред Учителя, и всичко да говори както е! Доброволно и свободно да разкрива душата си, без да се извинява или оправдава! Още повече като знае, че Учителят вижда всичко, каквото става в него. Но евреинът не се спря до тук, той използваше всеки случай, дори сам създаваше такива да подкрепи и да обоснове пред Учителя правотата на своите неправи мисли, чувства и постъпки. Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя. Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към Учителя, искаше по най-брутален начин да Го уязви. Евреинът отвън се държеше с Учителя точно така, както трябваше да се държи един ученик. Христов отвън и отвътре се държеше лошо, беше само отрицателен, съзнанието му беше чисто - единно отвън и отвътре, но отрицателно.
към текста >>

1.1848978996277