Търсене в текстове за 'Епикуреец'

И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец.

Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост. Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал. Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец. Тогава се появи Св. Павел... Св. Павел -омразата на париите против Рим, против „света”, стана плът, гении, Св. Павел - евреина, скитникът евреин...
към текста >>