Търсене в текстове за 'Епидемия'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери.
към текста >>

2. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
към текста >>

3. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен.
към текста >>

4. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Да, това беше действително като една епидемия сред младежта.
Почти половината си заминават. Това е едно видимо несъответствие между учениците от Школата на Учителя и самият Учител. Защо си заминават, когато са в Школата на Учителя? Има обяснение. Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това. Да, това беше действително като една епидемия сред младежта. Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади?
към текста >>

5. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

ТОМ 5

Твоята болест е обща епидемия - всички страдат от нея.
Трябва идеите ти да се разширят. Нима заради земната любов ти ще се откажеш от радостта, която носи Мъдростта? Човек като се изпразни, ще почувства празнота. Трябва съвършено да се изпразни човек. Туй състояние трябва да се премине. Твоята болест е обща епидемия - всички страдат от нея. После като почнат приятелите да те напущат, пак ще изпиташ мъки. Трябва по свободна воля да учиш, по свободна воля да се молиш, всичко по свободна воля да правиш, а не на сила. При всички страдания ще помниш едно, че това, което Бог е направил никой не може да развали, защото, за да се развали и измени трябва да има по-силен от Бога, а такъв няма. Затова Христос казва: „Овцете, които Отец е благоволил да ми даде, никой не може да ми ги вземе, защото Аз и Отец ми едно сме и никой не е по-горен от Отца". Винаги помниш, че в Любовта няма никаква измяна.
към текста >>

6. 25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ

Мария Райчева

ТОМ 6

Дори испанската болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви.
Дънов около 1915-1916 година и когато бях още момиче, поставяше ме в мъчително недоумение това, че Учителят в беседите си постоянно повтаряше: „Гответе се, идат големи страдания за цялото човечество! " Просто се бях уморила да слушам това особено при тогавашните мои безгрижни условия на живота ми. Не можех да си представя какви могат да бъдат тези страдания, че да обхванат цялото човечество. Ако е война - при тогавашните условия за воюване и тогавашните международни отношения, тези страдания можеха да обхванат само един континент. Земетресение, наводнения, изригвания на вулкани са също локални явления. Дори испанската болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви. Обаче след Балканската война личните и обществени страдания така изпълниха света, особено сега, когато човечеството е изтръпнало от опасенията за една нова война, която със сегашните средства за воюване по въздуха, които дават възможност да се прехвърлят войски от един континент на друг. През 1954 г. когато пишех тези редове светът се беше разделил на две: армии срещу армии и тези страдания вече наистина можеха да обхванат цялото човечество. Само не ми беше ясно: как трябва „да се готвим" за тях. Малко по-малко и това ми стана ясно.
към текста >>

7. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

В същото време минала някаква епидемия - китайска ли каква, не мога да си спомня и я задига на оня свят и по тоя начин тя си отиде.
После започна да си прави апартамент в София на ул. „Раковска“ с Катя. Тя искаше пак да се оженим. Аз живеех в барака тогава, но аз не се съгласих. След това, тя понеже много пълнееше отиде в Румъния-Букурещ в санаториум за отслабване и там.веднъж й направили операция, свалили й 9 кг мазнини. В същото време минала някаква епидемия - китайска ли каква, не мога да си спомня и я задига на оня свят и по тоя начин тя си отиде. Преди това Елена идваше много пъти вкъщи, мама добре я посрещаше, водил съм я на Витоша, независимо от всичко аз се държах към нея братски, коректно.
към текста >>

8. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Това нещо се направи - това е мое тълкувание вече - понеже Учителят следи, че на запад някаква епидемия се е явила и веднага, за предпазване Учителят даде тази задача за изпотяване, за да може тялото да се освободи от разни отрови и да бъдем устойчиви на това.
Всеки един от учениците, който желае и има възможност десет дена от годината да определи през лятото, някоя десетдневка, непрекъснато да носи вода. Ще отиде по десет пъти на ден с двете стомни на изворчето, ще го донася до Изгрева и последният път ще се облее със загреяна на слънцето вода. Ако няма слънце, ще загреете на огън малко и ще се облеете и така задачата за деня е свършена. На другия ден пак и т.н. И това за десет деня. Това нещо се направи - това е мое тълкувание вече - понеже Учителят следи, че на запад някаква епидемия се е явила и веднага, за предпазване Учителят даде тази задача за изпотяване, за да може тялото да се освободи от разни отрови и да бъдем устойчиви на това. И наистина, после, когато дойде епидемията, забравих каква беше епидемията, нас почти не ни засегна, защото ние имахме вече имунитет, бяхме пречистени и подготвени срещу атаките на болестта. Изворът е правен през 1926 година. Но по-късно този извор изчезна, развалиха го. Там правиха разни други строежи и го развалиха, и той изчезна, изворът. Върху него премина оградата на Ловния парк.
към текста >>

И наистина, после, когато дойде епидемията, забравих каква беше епидемията, нас почти не ни засегна, защото ние имахме вече имунитет, бяхме пречистени и подготвени срещу атаките на болестта.
Ще отиде по десет пъти на ден с двете стомни на изворчето, ще го донася до Изгрева и последният път ще се облее със загреяна на слънцето вода. Ако няма слънце, ще загреете на огън малко и ще се облеете и така задачата за деня е свършена. На другия ден пак и т.н. И това за десет деня. Това нещо се направи - това е мое тълкувание вече - понеже Учителят следи, че на запад някаква епидемия се е явила и веднага, за предпазване Учителят даде тази задача за изпотяване, за да може тялото да се освободи от разни отрови и да бъдем устойчиви на това. И наистина, после, когато дойде епидемията, забравих каква беше епидемията, нас почти не ни засегна, защото ние имахме вече имунитет, бяхме пречистени и подготвени срещу атаките на болестта. Изворът е правен през 1926 година. Но по-късно този извор изчезна, развалиха го. Там правиха разни други строежи и го развалиха, и той изчезна, изворът. Върху него премина оградата на Ловния парк. Значи това са снимките от Дианабад.
към текста >>

9. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция.
Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си. От Цариград /Истамбул/ заминал за Франция, където да продължи образованието си. Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената. Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция. Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена. От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година. След това се връща в Сливен и взема дейно участие в обществения живот. През 1861 година ходил в Браила, Болград, Букурещ и Цариград.
към текста >>

Епидемията била победена.
Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената. Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция. Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена. От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година. След това се връща в Сливен и взема дейно участие в обществения живот. През 1861 година ходил в Браила, Болград, Букурещ и Цариград. Бил е директор в Болградската гимназия /Бесарабия/. Вземал е дейно участие в борбите по църковния въпрос.
към текста >>

Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия.
Радвах се, че ще видя най-после този тъй прославен град, където си бяха дали среща природната красота и огромното човешко богатство и архитектурното изкуство. Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления. Искаше ни се по-скоро да пристигнем на това приказно място. На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии. Ето, вече пристигнахме на пристанището. Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия. Забраниха ни да слизаме на брега и казаха, че трябва да останем четиридесет дни, докато изтече карантинният срок. Моята отпуска беше само десет дни. Чудех се какво да правя. Тогава се сетих да потърся помощта на Учителя. По едно време стражата около мене се разреди.
към текста >>

10. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия.
Бог мой на Него ще се надея! " Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му. В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор - „Правилно е твоето решение..."/ „Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца И от губителен мор. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище." Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец". Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.
към текста >>

11. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане.
През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
към текста >>

Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия.
Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията.
към текста >>

У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България.
„Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп. „Всемирна летопис", год-IV, кн. 7 от (V.1926) на стр.
към текста >>

Теософската епидемия се шири у нас застрашително.
Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14. Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
към текста >>

12. 54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Направихме поста, освен аз, също сестра Янакиева, Олга Славчева и много още други - беше нещо като епидемия.
54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов Според разказа на сестра Елена Милева, 78-годишна, живуща в кв. Изгрев. Въпреки своите напреднали години, Милева има добър, свеж вид, движи се свободно изправена, сутрин прави гимнастиките, напълно е във владение на себе си, с напълно свежа памет. Все пак не била съвсем добре, болно било сърцето й, имала ревматизъм на коленете. - Десетдневния пост изкарахме през 1922 година, след събора в Търново. Имаше голям ентусиазъм. Направихме поста, освен аз, също сестра Янакиева, Олга Славчева и много още други - беше нещо като епидемия. Поста започнах в сряда - просто престанах да се храня, без никаква друга подготовка. Не ядяхме никаква храна, не пиехме и никаква течност, изобщо - нищо. През това време си вършех обикновената дневна работа, без спирка. Правех си наряда - тогава нарядът беше доста дълъг. През цялото време чувствувах лекота на тялото.
към текста >>

13. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Заболели са над 32 000 души от холера, като над 2000 са умрели от епидемията.
Но по време на войната Германия и Австро-Унгария поддържат Турция поради стратегически интереси, а от друга страна подтикват България да превземе Цариград. Така Фердинанд отхвърля предложението за мир от 29 октомври 1912 г. и скрива от всички за това предложение. На следващия ден Провидението изпраща холера на българската войска и я прави небоеспособ-на. Фердинанд нарежда щурмуването на Чаталджа на 4 ноември 1912 г., но безуспешно. Заболели са над 32 000 души от холера, като над 2000 са умрели от епидемията. Това става по време на Междусъюзническата война, започната по вина на Фердинанд на 16 юни 1913 г. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и превзема Одрин без бой. И тя запазва завладените територии с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. и ги узаконява с Цариградския договор от 16 септември 1913 г.
към текста >>

14. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Заболели са над 32 000 души от холера, като над 2000 са умрели от епидемията.
Но по време на войната Германия и Австро-Унгария поддържат Турция поради стратегически интереси, а от друга страна подтикват България да превземе Цариград. Така Фердинанд отхвърля предложението за мир от 29 октомври 1912 г. и скрива от всички за това предложение. На следващия ден Провидението изпраща холера на българската войска и я прави небоеспособ-на. Фердинанд нарежда щурмуването на Чаталджа на 4 ноември 1912 г., но безуспешно. Заболели са над 32 000 души от холера, като над 2000 са умрели от епидемията. Това става по време на Междусъюзническата война, започната по вина на Фердинанд на 16 юни 1913 г. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и превзема Одрин без бой. И тя запазва завладените територии с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. и ги узаконява с Цариградския договор от 16 септември 1913 г.
към текста >>

15. 6. Боян Димитров Боев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни.
Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар - понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си.
към текста >>

16. 6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )

ТОМ 24

При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога.
Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград. При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ. В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г. са изклани 75 000 арменци, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград. Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски.
към текста >>

17. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

ТОМ 24

По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера.
За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ. Колко много идеализъм и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа. От потомци на Гаврил Илиев знам и ще споделя негови опитности от присъствието на Бога в живота му при тези усилни за него години на работа: 1). Гаврил Илиев пътувал обикновено сам, със своя кон, натоварен с Новия Завет на Неофит Рилски.
към текста >>

18. 11.3. ВОЛЯТА НА БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ - ДА НЕ СТРАДАТ ХОРАТА, ДА НЕ ВОЮВАТ

ЕДНО СТАДО: Неделна беседа; 23 януарий, 1928 г.

ТОМ 25

Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск.
По какво се отличава българинът, например, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин. Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не?
към текста >>

Страшна ли е тази епидемия?
Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин. Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми преставите; ако не трябва да го направя, също искам да обосновете мнението си.
към текста >>

19. 3. ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ

ТОМ 25

Провидението, обаче, било отредило, щото този неустрашим войн, който остана незасегнат от неприятелски куршум в цел ред сражения, да бъде покосен от грозната епидемия.
Полк за командир на 14-а рота. Произведен в чин поручик на 19-и февруари 1911 г. След завършване на гимназиалното си образование, учителствувал две години в с. Петрич (Сафийско), след което напуснал учителството и се посветил на военна кариера, която повече подхождала на живия му темперамент и войнствения му дух. Вземал е живо участие в боевете в боевете при Люле-Бургас у Чаталджа и се е държал най-самоотвержено и юначно. Провидението, обаче, било отредило, щото този неустрашим войн, който остана незасегнат от неприятелски куршум в цел ред сражения, да бъде покосен от грозната епидемия. На 8-и ноември той заболял от холера и на 11-и същи починал в с. Фенер, дето бил погребан в специалните военни гробища, край селото. На гроба му е поставен железен кръст с надпис. Поручик Грозданов е бил офицер крайно енергичен, разумен, скромен, съвестен, с тих, благ и весел характер, отличен другар и началник, строго изпълнителен силно предан на служебния си и отечествен дълг, заради които качества е бил горещо обичан от другарите и подчинените си и високо ценен от началниците си. Покойният е оставил жена и едно дете - момиче.
към текста >>

20. 2. София-Изгрев

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

През тези събори няма случай на някаква епидемия или частично заболяване.
Неизвестно как и безшумно на Изгрева се обзавеждаше домакинство, което щеше да се грижи за прехраната на толкова свят, числото на гостите надхвърляше хиляда души, а понякога и повече. Всичко беше скромно, просто до скованите набързо пейки и маси за хранене, до огнищата над които кипяха чайници и големите казани. Топлата вода никога не липсваше - учениците не пиеха студена и непреварена вода - това бе едно от първите правила по новото хранене. Водата се пиеше час преди или час след ядене. Тя беше най-предпазното средство от всякакъв род заболявания, които неизбежно следват големите станове. През тези събори няма случай на някаква епидемия или частично заболяване. Спазваха се правилата и хората опитваха новата хигиена. Навиците се всаждаха бързо, защото всички бяха убедени в тяхната правота и ефект. Съборите ставаха винаги на 19.VIII. на празника Преображение, някога се правеха изключения. Този дълбок и мистичен момент от живота на Христа даваше тон сякаш на всичко ново, което се строеше и което получаваше основната си контура именно по време на съборите.
към текста >>

21. 28. Неповторимост

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

В село върлуваше епидемия и тя се беше разболяла от малария.
Направи онова, което й бяха казали. Улови дирята на начертания път и не сбърка. Можеше да избегне една малка неприятност, ако беше спазила целия график на пътя. От къщи излезе призори и каза само на майка си къде отива. Само тя я изпрати. В село върлуваше епидемия и тя се беше разболяла от малария. На тръгване вече тя имаше температура. Но това нямаше значение. И пред гишето на станцията тя се поколеба, треската да не я завари на път - взе си билет до София. И сбърка. Ония, които я посрещнаха в София, при вида й не я пущат да отиде на Рила.
към текста >>

22. 153. Монолог за заекващият Мойсей

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Всред стана на евреите, явява се епидемия - той издига медна змия, и всеки, който я погледне - веднага оздравява!
Мойсей стана синоним - „Да бъдеш водач, трябва да бъдеш един Мойсей.” Мойсей в победният му марш към Ханаан - нищо не беше в състояние да го спре! Море ли се изпречи - заповядва му да се раздели -той и народа му минават го като по сухо. Настава ли глад - измолва от Бога манна. Суша в пустинята ли хване народа му - стоварва жезъла си върху сухата скала, и от нея бликва вода. Народът иска месо - на сутринта безброй ята пъдпъдъци затрупват лагера. Всред стана на евреите, явява се епидемия - той издига медна змия, и всеки, който я погледне - веднага оздравява! Изпречат ли му се на пътя враждебни племена - помита ги както вятърът праха! Планините не го спират! Той превъзмогва всички препятствия! Смело крачи към Ханаан, и народът след него крачи с последни усилия! Мойсей е ослепителен блясък през хилядолетията на историята - звезда Зорница пред изгрева на Христовата епоха.
към текста >>

23. 176. Великите идеи се дават на виждащите и можещите

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

- Предполага се, че владеете Астрология, навярно сте им правили хороскопи, което на запад и особено в Америка е цяла епидемия?
- Много, защото това са две много интересни личности на нашето време. - На кого от тях сте привърженик? - запита немецът с усмивка. - На никого. Аз съм привърженик на моя Учител! - Предполага се, че владеете Астрология, навярно сте им правили хороскопи, което на запад и особено в Америка е цяла епидемия? - По-важно е тълкованието на хороскопите! А за това, трябва да бъдеш и ясновидец! * [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 545-586.] Аз виждам нещата и събитията, затова нямам нужда от хороскоп да правя.
към текста >>

24. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

В последните дни на студенчеството той взема живо участие с другарите си при върлуващата тогава холерна епидемия във Франция, да обикаля селата, за да лекува и дава съвети за предпазване.
Но подобреното материално благосъстояние на брата му позволило на последния да поеме изцяло подръжката му. Георги не се поддал на увещанията да отиде в Пиза (Италия) за евтина диплома, bon pour I’Orient, а по съветите на брата си останал да довърши медицината в Монпелийския университет. В 1856 г. получава докторат с тезата: „Du regime еп general a I’etat hygide et morbide”. (За режима изобщо при здраво и болно състояние), издържана публично на 30 юний и която очудва със своите здрави и проникновени мисли и с голямата ерудиция. В последните дни на студенчеството той взема живо участие с другарите си при върлуващата тогава холерна епидемия във Франция, да обикаля селата, за да лекува и дава съвети за предпазване. За тая си заслуга е награден от Наполеон III със златен медал. Завършил науките си, връща се в Сливен и става волнопрактикуващ лекар през 1857-8 г. В родния град борбата против гърцизма, начело с учителя Добри Чинтулов, е била в пълна сила. За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р Миркович отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи. През 1858-9 г.
към текста >>

25. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

ТОМ 35

Щом свършил бил пратен на практика във Франция, гдето по него време върлувала холерна епидемия.
Дядовият ми брат д-р Георги В. Миркович, на когото аз и другите племенници казвахме чичо, а не дядо, понеже беше ерген, бе един от първите български лекари. С издръжката на дядо ми, който не бил още достатъчно богат, любознателното момче, след като стояло първо на учение в едно гръцко училище в Цариград, после в едно френско също в Цариград, сетне в едно руско училище в Русия, свършил медицинския факултет в Монпелие при извънредно мъчни условия. Парите, които му изпращал дядо не отивали редовно, а понякога и цели месеци, понеже имало разни обстоятелства - политически събития, холера и пр. - които пречели. Щом свършил бил пратен на практика във Франция, гдето по него време върлувала холерна епидемия. Още тогава нему е направило силно впечатление предсказанията, или по-добре ясновидството на една сомнамбулка. Той се завръща в България, стоял малко в Сливен, бил после Директор на Болградската българска гимназия в Бесарабия, после в Цариград в черковните борби и после лекар в Лом, гдето увлечен в народолюбиви работи е бил издаден и наклеветен от Софийския владика Доротей (Дорчо) и осъден на смърт, а после смекчено на заточение до живот. Прекаран окован във вериги през Сливен, откаран е бил и затворен в Цариград. Лежали са в затвора заедно със Светослав Миларов, който го е подканял да избяга с него през пробития зид. Обаче Доктора не се съгласил - побоял се и е бил пратен на заточение в Диарбекир и сетне в Мердин, дето е прекарал до освобождението.
към текста >>

26. 1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.

ТОМ 35

завършва медицина в Монпелие, където като студент проявява самоотвержена дейност в борбата срещу холерната епидемия и е награден от Наполеон III с медал.
във Влашко и връщане в родния град. Начално учение в Сливен и в Котел при Сава Доброплодни. По препоръка на д-р Селимински - български стипендиант в Киевската семинария, която напуска и учи в прочутото Цариградско училище Куру-чешме. Там патриотичното му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек. През 1856 г. завършва медицина в Монпелие, където като студент проявява самоотвержена дейност в борбата срещу холерната епидемия и е награден от Наполеон III с медал. Лекар е в Сливен и Стара Загора, но крилете на свободолюбивия му дух търсят повече простор за „ползу народу” и заминава за Влашко, където събира значителни суми от богатите сливенци-преселници за нуждите на Сливенските училища. Колкото лекарска дейност, толкова и народопросветна и бунтовна. През 1859 г. се озовава в Цариград и взема живо участие с Драган Цанков в борбите за църковна независимост, участвувайки в посещението при Папа Пий IX, от който получава орден. От 1861 г.
към текста >>

27. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Като студент е бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал за положени усилия при лекуване на холерна епидемия.
Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на живота си. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в гр. Монпелие, издържан от брат си, заможен търговец. Като студент е бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал за положени усилия при лекуване на холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитава докторската си теза и получава докторат. Тук се запознава с феномена ясновидство, изпитал лично лишения и глад поради неполучена парична вноска за издръжка от брат му, като му се предсказва, че вноската е забавена поради написания погрешно адрес, което се оказва съвсем точно и накрая изневиделица получава записа с парите, факт, който до края на дните си го е подтиквал да изучава тези неща, отбелязани подробно в неговите впоследствие списания: „Нова светлина” и „Виделина”. Френската култура и просвещение за него е идеал в неговата дейност. Завръща се в България и е частен лекар гр.
към текста >>

Тук лекува безплатно затворници, заточеници и е освободен от оковите си през 1875 г., за да се справи с холерна епидемия и оставен под гаранция да се движи свободно, за да лекува местното население, където спечелва завидно състояние.
Това се проверява от турското правителство и се убеждава в достоверността на противоречивите съобщения, но опита, който има с българското четническо движение, довежда до промяна в позицията си - това става една от причините за по-скорошното издаване на фермана от 28.02.1870 г. за основаването на Българската екзархия. Заради обществената си дейност и организирането на революционни движение във Видинския санджак, бива предаден от софийския митрополит Доротей, българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил, туркофил, с намерение да стане доверено лице на турското правителство, за да бъде посочено от него за бъдещ български екзарх. Окован във вериги, изпратен пеш до Цариград през 1870 г. осъден на вечна каторга, престоял в затвора до 1872 г., а след смъртта на Али паша бива изпратен в Диар-Бекир, но поради лекарска завист е наклеветен от един лекар евреин, че готви бунт и след това е препратен в Мердин на по-затънтено място и отдалечено място. Тук лекува безплатно затворници, заточеници и е освободен от оковите си през 1875 г., за да се справи с холерна епидемия и оставен под гаранция да се движи свободно, за да лекува местното население, където спечелва завидно състояние. Тук остава на заточение, спазвайки едно пророчество на местен пророк, че ще бъде освободен след една голяма война. След амнистията от 1878 г. се завръща от заточението в гр. Сливен. Участвува в движението срещу решението на Берлинския конгрес през май 1879 год., довели до създаването на Източна Румелия. Той е главен инициатор за създаването на първото у нас дружество „Червен кръст” заедно с Д-р Начо Планински и е основано на 25.Х.1878 г.
към текста >>

28. 3.6.4. Преселването на сливенци.

ТОМ 35

Венелин е посетил Варна тъкмо през време когато преселенците стигнали там и пазели карантина, тъй като тогава върлувала силна епидемия.
Това ще се подтвърди и от биографията на X. Мина Пашов. В стария Крим (Левкопол, Таврическа губерния) и до днес има българска колония, особено тютюнопроизводци, между които и стари сливенци. След Кримската война, когато Бесарабия мина отново в турски ръце, много от заселените там българи се поселиха в Крим. Живописецът Добри Пехливанов, който също помни преселването, разправя, че е имало сливенци и селени от Сливенско, които са странствували чак къде Москва. Венелин е посетил Варна тъкмо през време когато преселенците стигнали там и пазели карантина, тъй като тогава върлувала силна епидемия. Както се видя, още в Сливен е било решено между българите кой за къде да пътува и през къде да минува. Тъй, че не всички сливенци минават през Баба Даг и Исакча. Между многото преселенци от разни краища, Венелин срещнал в Силистра и „Сливненци”. „Тая година много заминаха чрез Бабадай Сливенски жители и Ямболски във Bлaхiѫ, некой си в Бесарабия”. Оттук се види, че болшинството сливенци са минали по официалния маршрут и са били последвани от руските войски през Баба-Даг.
към текста >>

29. 3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.

ТОМ 35

От преселените жители измрели доста поради върлующата епидемия и несгодите при пътуването, което е траяло цяло три месеца.
Броят на изселените само от града сливенци е бил около 15,000 души. В Сливен са останали от 2 до 3 000 жители българи. Твърдението на някои, че само 30 фамилии не се преселили, е преувеличено. Тъй или инак, градът след тоя изход е представлявал почти развалини, тъй като при тръгването си някои сливенци изгаряли домовете си. За жалкия изглед на Сливен след тая дата пише и Буе, а генерал Джокмъс твърди, че „Сливен много пострадал от войната” (разбирай промеждутъка 1829-1830 г.). От преселените жители измрели доста поради върлующата епидемия и несгодите при пътуването, което е траяло цяло три месеца. Старци измирали от възраст и мъки, деца се разболявали, а трудни жени раждали из пътя. Сливенци прекарали цели одисеи, и човек неволно си спомня странствуванията на евреите от Египет или анабазиса на „десетте хиляди гърци”. Из пътя мнозина са били принудени да се заселват по селата, особно в Североизточна България, както пише Липранди „отправилис за нами, с всеми стадами и пожитками своими”. Казаното за Сливен се отнася отчасти и за всички градове на Югоизточна България. По брой на изселени, Ямбол иде след Сливен, след това Карнобад, Бургас и т. н.
към текста >>

30. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

Освен това чумната епидемия взела големи размери всред армията и населението.
Раковски разглежда нещата така, като че ли само задържането на Мамарчов от русите е осуетило всенародното въстание и освобождението на България. Селимински е гледал на положението по-другояче. Той е съзнавал напълно, че всенародно въстание и въоръжена борба за освобождение на родината ни е „свято дело”, против което не би могъл да възразява никой разумен човек. В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили. При това Русия се е намирала в затруднително положение и не е щяла да може да окаже съществена помощ на едно такова въстание. Освен това чумната епидемия взела големи размери всред армията и населението. За Селимински са били същевременно ясни пагубните последици от масовото изселване на българите и накърняване целостта на българския народ, но той се е утешавал с мисълта, че изселниците ще могат да се върнат пак по своите родни места или пък техните потомци. И тази надежда на Селимински не е останала празна. Отрядите на българските доброволци през Кримската война, опълченските дружини през Освободителната война и многобройните родолюбци от средата на българската емиграция оправдаха предсказанията на Селимински. Не са останали нечути от Селимински и разпалените и затрогващи слова на бунтовниците. И след четвърт век те са звучали силно в неговите уши, както това личи от неговите думи.
към текста >>

Селимински като водач на партията за изселването в Русия бил избран от бежанците след пристигането им в Сату-нову за техен представител (депутат) в Галац, за да улеснява преминаването на народа по местата за установяването им, пренасянето на вещите, които били изпратени преди това с парахода от черноморските пристанища, а също и по другите въпроси, свързани с преселението им, особено и с чумната епидемия.
Вместо това тук се стекли много влашки боляри и земевладелци да канят преселниците да се поселят в техните имения, като им давали най-съблазнителни обещания. Българите, знаейки за крепостното положение на влашките селяни, не се оказали лековерни. Те изпратили една делегация направо при влашкото правителство да го уведоми за пристигането на толкова много хора и да го помоли да им даде свободна земя за поселение. Правителството отговорило, че не разполага със свободни земи за такава цел, но че преселниците, ако не се разделят по селата, могат да си купят място, на което да се настанят. Този съвет бил възприет от преселниците и благодарение на подкрепата на споменатия вече родолюбец Андон Иванов Камбуроглу, родом от Сливен и живущ тогава в Брашов, идеята имала всички изгледи за успешно осъществяване. Селимински като водач на партията за изселването в Русия бил избран от бежанците след пристигането им в Сату-нову за техен представител (депутат) в Галац, за да улеснява преминаването на народа по местата за установяването им, пренасянето на вещите, които били изпратени преди това с парахода от черноморските пристанища, а също и по другите въпроси, свързани с преселението им, особено и с чумната епидемия.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2401309013367