Търсене в текстове за 'Енигма'

Всъщност, каква е самата реалност, това е една енигма, която и милиони години и да живеем на земята, едва ли ще знаем какво нещо е.

КОРНЕЛИЙ И ПЕТЪР ДУХЪТ И КАМЪКА „Около деветия час на деня, той във видение видя ясно ангел Божий, който влезе при него и рече му: Корнелие! А той погледна на него и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога." (Деян. на Апостолите, 10:3-4.) Можете да си зададете въпроса каква връзка има между Корнелия и нас и между неговото видение и нас, които живеем в 20 век, хора с напреднали идеи, хора културни, които претендираме, че сме завладели природните сили, хора с критически умове, с разни възгледи за света. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: Нашите възгледи, нашите теории, нашето изяснение на живота не представляват действителния свят, както той е всъщност, това е само нашето схващание за света. Всъщност, каква е самата реалност, това е една енигма, която и милиони години и да живеем на земята, едва ли ще знаем какво нещо е. Този стих има отношение към индивидуалния живот на човека. Човек на земята има в сегашната фаза на развитието трояко отношение. Към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се питаме дали за индивидуалния живот говорим или за живота, който се проявява при отношенията с неговите ближни или пък живота, който се проявява, когато ние сме свързани с Бога. Ако потърсим как съвременната наука разглежда живота, ще видим, че тя има следующото мнение: Личният или индивидуалният живот не може да продължава след смъртта.
към текста >>

Нима щях най-после да видя страната, за която бях мечтала цели пет години - страната, която бе създала буйната, като западния вятър, волна мис Пери, или енигматичната като египетски сфинкс нейна сестра Фърн, която изглежда не можа да вирее в новата почва, на която я бяха присадили и само три години след пристигането си напусна тази земя завинаги.

Нима щях най-после да видя страната, за която бях мечтала цели пет години - страната, която бе създала буйната, като западния вятър, волна мис Пери, или енигматичната като египетски сфинкс нейна сестра Фърн, която изглежда не можа да вирее в новата почва, на която я бяха присадили и само три години след пристигането си напусна тази земя завинаги.
39. Пътуване с параход по Дунава Заминавах за Америка! Всичко бе като сън. Нима щях най-после да видя страната, за която бях мечтала цели пет години - страната, която бе създала буйната, като западния вятър, волна мис Пери, или енигматичната като египетски сфинкс нейна сестра Фърн, която изглежда не можа да вирее в новата почва, на която я бяха присадили и само три години след пристигането си напусна тази земя завинаги. Дунавският параход премина през тесните "Железни врата" и от слънчевата палуба гледах китните брегове от двете страни на реката, сред които се червенееха покривите на сгушени селища. Над някои високо стърчаха островръхи черковни кули. Спряхме за няколко часа в Будапеща, където за първи път опитах вкуса на банани. Същият ден заболях от морска болест и я свързах с вкуса на банани, които отрекох за много години. В пансиона ни се забраняваше да общуваме с външни хора и този навик ми пречеше да вляза в разговор с пътниците на парахода.
към текста >>

Добринка Емануилова -име - енигма.

Колко е хубаво човек да има средства и да набавя необходимото си. Каквито пари ми останаха ги върнах на „Сутринни лъчи” - стар дълг към моя скромен литературен фонд. Боже, Боже, благодаря Ти! Значи има Един, който бди над нас. Чудно, стоиш самичък у дома, никой не чува твоите вопли, как зарит във възглавниците ридаеш и ето, трепкане на невидими крила - види Бог, чуе те и ти помогне. Добринка Емануилова -име - енигма. Снощи дълго чаках вън за него и добре изстинах. Сега ме боли главата. Един майчински глас отвътре ме прибра от мартенската виелица, иначе щях още повече да се разболея. Добринке Емануилова, която и да си ти, ела ми на помощ да понеса страшната ми болка за гълъба. Ела да ти разкажа как много го обичам, само ти ще ме разбереш.
към текста >>

Но трябва едно ново име, име светла Енигма, което да съдържа всичко добро, проявено и непроявено у мен.

Но трябва едно ново име, име светла Енигма, което да съдържа всичко добро, проявено и непроявено у мен.
А сега работа, работа! Знаете - почваме от другата сряда! Ново име от Учителя! Нима ще имам още едно име? Нима Хелмира не е достатъчно хубаво? Но трябва едно ново име, име светла Енигма, което да съдържа всичко добро, проявено и непроявено у мен. Име, което да остане като прозвище на добродетел, красота, обич. С привет: Ваша Хелмира. 14 ЮНИ 1927 г. 14 юни 1927 г. След изпита разтварям врати и прозорци, чистя, мия, тупам, пера.
към текста >>