Търсене в текстове за 'Елини'

65. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.
Читатели наши знаят, че сички свещени лица от България, кои имаха слабост, та приеха уния, излъгани от самая реч, като видяха че езуити им налагат тутакси и католицизъм в сичка му обширност, оставиха ги с презрение и се завърнаха пак на православная българска вяра, като известиха писмено братям си българъм да се не лъже веке никой от тия хитролукави езуити. От какви причини и от коги се е възбудил тойзи свещен въпрос в българи, описано е до сега в обширност, но тук еще можем каза няколко си речи. Гръцкое духовенство отначала еще кръщения Преславската двора е гонило българская народност и всякоги е искало да владей вероизповедно българи. В сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство. Българи же от своя страна всякоги са се трудили да имат независимо свещеноначалничество, както са го имали в толкова векове. Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава. Несмисленая упорност и крайная развратност гръцката духовенства разяри българската народа до най-голяма степен и дигна всяко страхопочитание и благоговейност от него към себе си. Народ реши веднаж завсегда да се отърве от духовное иго гърков и от нихни непоносими веке угнетения. Римская и поляшкая пропаганда искаха и ищят да се възползуват от тия обстоятелства. Видяхме и виждаме еще какви неуморни старания показах и показват еще да би могли да получат цел си. На това, както е знайно, тии се подпомагат и от католически сили, кои имат свои си мисли в тойзи наш въпрос.
към текста >>

66. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

„За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си!
” Посещението на тези пълномощници у фенерския патриарх засилило недоверието към тях, и всички подозирали, че постъпката им „не е чиста”. Раковски излага подробно случката в гр. Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация. После той минува на въпросите: какво трябва да се прави по-нататък и от кого трябва да се очаква помощ в борбата против Фенер? На тях той отговори „с онова исто българско чистосърдечие, с онии исти народен глас, кой всякоги е между вам тръбил истинния народни ползи, истинний път кого трябва да следвате, да би дошли до едно сходно днешному веку развитие, а чрез него до ваше старо величие и слава.” Раковски съветва: да не се допуска отново въдворяването на гръко-фенерското духовенство в България, защото ще почне старото гонение и предателство, старият раздор и разврат. „За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си! ” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари. С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г. доказва, че елинската народност и елинският език били примесени с много чужди елементи, поради което нямало тук нито основание за гордост, нито сила за независимост. Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа. Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им.
към текста >>

” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.
Раковски излага подробно случката в гр. Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация. После той минува на въпросите: какво трябва да се прави по-нататък и от кого трябва да се очаква помощ в борбата против Фенер? На тях той отговори „с онова исто българско чистосърдечие, с онии исти народен глас, кой всякоги е между вам тръбил истинния народни ползи, истинний път кого трябва да следвате, да би дошли до едно сходно днешному веку развитие, а чрез него до ваше старо величие и слава.” Раковски съветва: да не се допуска отново въдворяването на гръко-фенерското духовенство в България, защото ще почне старото гонение и предателство, старият раздор и разврат. „За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си! ” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари. С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г. доказва, че елинската народност и елинският език били примесени с много чужди елементи, поради което нямало тук нито основание за гордост, нито сила за независимост. Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа. Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им. Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.
към текста >>

67. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Нъ гърците и в това си падение пак не заборавиха старая си умраза и злоба кам Българите, нити пак голямая си идея панелинизма.
Истина чи Българите, сами съюзници имеящи Романите, биха ся и бориха ся юнашки, браниха милото си отьчьство седемдесят и пят години с партизанските боюве на осталите по горите войводи, нъ най-после подпаднаха под турское иго заради несъгласието и раздорите що имаха помежду си, кое повечьто се пак от гръците ся впосяваше в тях чрез срождението което имаха царските и някои си войводски домородства с тойзи вечно неприятелски лукав род! Византийская тогдашна империя, както е знайно, не можи повечь от три месеца да противостои турскому нападению и удару. Видя ся, чи храбрите Елени във Византион, ако да бяха и многократно повечь и по-многобройни от триста, но можаха обаче да покажат някое си Термопилско чюдо да противостоят на сто и петдесят тисящи варвари Турци! Нити по море, да удържят няколко си шайки, койх тогдашний Султан по сухо заповядал през Галата да извезат и да спустят в залива Златнаго Рога, както някогаш ся на Саламина и на Маратона подавили толкова персийски бродове и даже със зъби си ги задаржавали да не бягат и им утекат!!! Как и да е и Българите и Гърците подпаднаха под турская власт. Нъ гърците и в това си падение пак не заборавиха старая си умраза и злоба кам Българите, нити пак голямая си идея панелинизма. Тии щом им ся останови пак патриаршията в Цариград от завладетеля му Мухамеда II, тутакси съставиха пак една зган от збирщина и почнаха чрез сплетни и предателства да ся трудят да уборят българская първо патриаршия в Търново, а после в Охрида, както и сърбская в Печя, и, похитивши на тойзи начин священая власт над тия народи, да почнат чрез религията да ги потъпчят и слеят в себе си. Тая зган направи гнездото си в Цариград около патриаршията, коя беше и ся находи и до днес на място назъваемо Фенер. А от това място тя збирщина зе имято фанариоти, кое днес има равно значение с предатели, подзорници, сплетници, народоубийци и, и, и... Понеже ние днес имаме с тях най-повечь работа, нужно е да кажим нещо си за нихното начало и как тии успяха да уборят нашето народно священоначалничьство и тъй да дойдим пак на предмета си, т. е. на въпроса български, как тряба да го браниме. Първите завладетели Българин султани, съссичкитекръвопролитни битки, не са можали да я завладеят и усвоят навсякъде със сила и нападение.
към текста >>

Нейното единствено прибежище се пак е мечтайната голяма идея панелинизма и сичкото старание на иступлените Гърци е това.
Всяк кой е чел историята им, и старците, кои са йоще живи свидетели, знаят чи в 1821 лето бунтът за освобождението на Елада ся подигна под имято на вярата и назова ся завера с Българско название и от самите мними гърци. Там ся стекоха Българи, Арнаути, Романи, (Власи) живеящи в Турско и твърде малко мними гърци, и, с много пожьртвувания, едвам успяха та ся освободи днешна названа Елада, и то не пак сама, нъ с помощта на Европейските сили, а най-паче на Русия, иначе сичко бе изгубено. Тая днешна бедна свободна Елада ся състои не повечь от един милион жители, от коих половина са чисти Арнаути, говорящи свой матерни язик. Осталая же половина ся състои от Ромъни, Българи и от стара смес народов коя носи имя гърци. Романите в Елада говорят тоже свои Ромънски язик; щото в това си положение тя никоги не можи да бъди силна и да напредова. Нейното единствено прибежище се пак е мечтайната голяма идея панелинизма и сичкото старание на иступлените Гърци е това. Тии имат вечно съзаклятие да действуват със сичките възможни сили да би могли да достигнат успеха си. Нъ главното им препятствие е развитието народности в Българите, кои са най-многоброен народ в Турска Европа и кои имат своя стара и богата книжевност. Колкото за Арнаутите, тии бедни ся са зле повлекли от тях, очаровани от елинизма! Нъ може и в тях скоро да ся възроди народний им дух и тогава: збогом мечтайна Гърция. Тряба всяк Българин да знае чи свободна днес Гърция ако не би имала фенерское священство, поради кое ся доловиха и въдвориха фанариотите и във Влахо-богданските княжества, тя никоги не би могла да дойди до средства да придобие независимостта която има днес.
към текста >>

Колкото за Арнаутите, тии бедни ся са зле повлекли от тях, очаровани от елинизма!
Осталая же половина ся състои от Ромъни, Българи и от стара смес народов коя носи имя гърци. Романите в Елада говорят тоже свои Ромънски язик; щото в това си положение тя никоги не можи да бъди силна и да напредова. Нейното единствено прибежище се пак е мечтайната голяма идея панелинизма и сичкото старание на иступлените Гърци е това. Тии имат вечно съзаклятие да действуват със сичките възможни сили да би могли да достигнат успеха си. Нъ главното им препятствие е развитието народности в Българите, кои са най-многоброен народ в Турска Европа и кои имат своя стара и богата книжевност. Колкото за Арнаутите, тии бедни ся са зле повлекли от тях, очаровани от елинизма! Нъ може и в тях скоро да ся възроди народний им дух и тогава: збогом мечтайна Гърция. Тряба всяк Българин да знае чи свободна днес Гърция ако не би имала фенерское священство, поради кое ся доловиха и въдвориха фанариотите и във Влахо-богданските княжества, тя никоги не би могла да дойди до средства да придобие независимостта която има днес. Първата мисъл за нейното освобождение във Фенер ся е родила; а средствата, чрез коихто издържяваха етериите им, чьрпани са чрез фенерское священство най-много от българский род! Освен того в съзаклятието Патрика Григория имало е и много знамянити Българи157, кои, убедени от единоверието или заслепени от елинизма, съдействували са твърде много не само с изобилни пожьртвувания имения си, нъ и със самий си живот. По сичките градища и знамянити села в България имало е Българи съзаклятници за гръцкото от турская власт освобождение под речта за вяра!
към текста >>

Освен того в съзаклятието Патрика Григория имало е и много знамянити Българи157, кои, убедени от единоверието или заслепени от елинизма, съдействували са твърде много не само с изобилни пожьртвувания имения си, нъ и със самий си живот.
Нъ главното им препятствие е развитието народности в Българите, кои са най-многоброен народ в Турска Европа и кои имат своя стара и богата книжевност. Колкото за Арнаутите, тии бедни ся са зле повлекли от тях, очаровани от елинизма! Нъ може и в тях скоро да ся възроди народний им дух и тогава: збогом мечтайна Гърция. Тряба всяк Българин да знае чи свободна днес Гърция ако не би имала фенерское священство, поради кое ся доловиха и въдвориха фанариотите и във Влахо-богданските княжества, тя никоги не би могла да дойди до средства да придобие независимостта която има днес. Първата мисъл за нейното освобождение във Фенер ся е родила; а средствата, чрез коихто издържяваха етериите им, чьрпани са чрез фенерское священство най-много от българский род! Освен того в съзаклятието Патрика Григория имало е и много знамянити Българи157, кои, убедени от единоверието или заслепени от елинизма, съдействували са твърде много не само с изобилни пожьртвувания имения си, нъ и със самий си живот. По сичките градища и знамянити села в България имало е Българи съзаклятници за гръцкото от турская власт освобождение под речта за вяра! А в откритието на това съзаклятие, кату убесиха Турците патрика им Григория, тутакси ся испратиха няколко си паши пи разни направления по цяла България, да оберат оръжието от Българите, кое им беше свободно да носят, и да избесят по-първите Българи по градищата и по знамянитите села. Това ся испълни в 1821-2, за кое и днес йоще имаме живи свидетели. За съзаклятниците Българи и самите гръцки историци описват няколко си, нъ за постраданието им нити реч спомянуват! Тогдашний план гръцкаго съзаклятия е бил да възобновят Византийская Империя и да направят една голяма Елада, както си я тий и до сега въображават в иступлените си глави.
към текста >>

Читателите виждат как явно са действували за притопението на Българите в мечтайний им панелинизъм и как за незчястие, наши някои си клетници, заблъдени тогава Българи, ставали са сами нихно сляпо оръдие на това.
Това ся испълни в 1821-2, за кое и днес йоще имаме живи свидетели. За съзаклятниците Българи и самите гръцки историци описват няколко си, нъ за постраданието им нити реч спомянуват! Тогдашний план гръцкаго съзаклятия е бил да възобновят Византийская Империя и да направят една голяма Елада, както си я тий и до сега въображават в иступлените си глави. Несполучивши же тогава тии не са ся отказали, нито щат ся отказа от тия си мечтайни мисли и намерения, както ги показват делата им които са вършили и вършат в това отношение в свободна днес Гърция. Да би же узнали и делом тия гръцки напрягания нашите читатели, обнародоваме тук няколко си от званичните им дела (актове), кои са вършили в 1843. Читателите виждат как явно са действували за притопението на Българите в мечтайний им панелинизъм и как за незчястие, наши някои си клетници, заблъдени тогава Българи, ставали са сами нихно сляпо оръдие на това. ______________________________________________ 156) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът в кръгли скоби е на Михаил Арнаудов. 157) Бележка на Вергилий Кръстев: Вж Гръцкото възстание от 1821 година; Българите в гръцкото възстание от 1821 г. - В: Изгревът ... Т. 11. София: Библ.
към текста >>

68. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

На прицел е взет както панелинизма, така и панславизма.
Цанков обнародва съобщение за издаването на вестника на 21 февруари 1859 г., в което известява сънародниците си, че Високата порта е дала разрешение за вестника, че негов управител ще бъде самият той, а покровител - Н. Бакалов. Вестникът - според обявлението - ще пише по всички български въпроси и няма да има определена програма.205 Много скоро в. „България” показал посоката, която ще следва. На неговите страници се появяват остри реплики срещу гръцкото духовно иго, за самостоятелна българска църква. Тръгвайки от тази изходна точка, вестникът започва атака срещу Русия и руските позиции в източноцърковните отношения. На прицел е взет както панелинизма, така и панславизма. Типична в това отношения е уводната статия от 4 юли 1859 г., в която се декларира, че между българите от една страна и русите и гърците от друга има „природно разделение”. Статията апелира за българска литургия и духовенство, за „опазване на нашата народност, една защита повече срещу фанариотското или московското присвояване.206 Вторият основен мотив, който подема в. „България” е пропагандата на западната цивилизация, култура и просвета. Горещо се препоръчва френският език, застъпват се католическите религиозно църковни доктрини, подкрепят се френската политическа стратегия в Ориента, правят се определени, макар и неискрени реверанси на турската власт. Именно поради тази основна насока на в.
към текста >>

69. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

между другите: „Българский вероисповеден въпрос с Фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма”), че бил разбойничил в младите си години.
227) Опитването да се увлече в унията населението в Казанлък остана без успех. В Едрине спомогна на пропагандата, без съмнение, упорството на Гърците да не допущат употребенето на Българский език в църквите и училищата. 228) Названието Соколски старецът Йосиф имаше от Габровский мънастир, който, по мястото, гдето е построен, се нарича освен Габровски още и Соколски. По подражание на монасите на другите обители, игуменът и братията на мънастирът, прибавеха до имената си, кога се подписваха, названието Соколски. 229) За бивший игумен на Габровский мънастир Раковский каза тук- таме в списанията си (глед. между другите: „Българский вероисповеден въпрос с Фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма”), че бил разбойничил в младите си години. Ние сме имали възможността да проверим този слух у люде, които са знаели от много време и отблизо Йосифа Соколский. Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел. Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници. Но това предположение не се е подтвърдило с никой факт. 230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г.
към текста >>

70. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

Елинизма, тъй усилно загнездван между българите, почва да увяхва.
От тук нататък поединично хайдутство се развива в политическо, масово войводство. Сабята „френгия”, „пушката бойлия” и „чифте пищови” почват да се въртят не за свободата на „християни”, а за тая на едничка останала окаяна рая - българи. Лозунга „борба за вяра" се заменя с тоя „борба за вяра и народност". 5. Спечелената от гърците свобода накара българите да заключат, че те ако бяха „християни" и те щяха да се освободят наедно с гърците. Този факт урони окончателно гръцкия авторитет пред българите и турските власти. Елинизма, тъй усилно загнездван между българите, почва да увяхва. Три години след паметната 1821 г. излезе от печат първата българска училищна книга: „Рибния буквар” на Берона, с подкрепата и средствата на сливенеца Андон Иванов в Брашов. __________________________________________ 371) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Милёт (ар.-тур.: miller) - народ, нация.
към текста >>

71. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България.
Султанът, Мохамед II, спомогнал за това със своята държавна политика на централизация, особено след падането на Византия под турците... „Планове на султана и скрити надежди на патриарха съвпадат по линията на автократски претенции за изравняване на народностите под знака на държавна и църковна власт...” Патриаршията станала тъй всесилна, щото нейната власт надминала надеждите й. Под тоя духовен режим е попаднал и града Вратца. Като последен западен град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район. От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца. Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език. Съществуват оскъдни и недотам ясни следи, които все пак дават на историка възможност да мисли, чедо към края на XVI столетие, българското население, поокопитило се малко от постигналото го нещастие, си е извоювало правото да посочва то митрополити и епископи. До тази епоха изборът на архиереите е ставал по установения каноничен ред и само когато епископските събори не са имали кандидати или кандидатите не са били удобрявани от патриаршията, тогава само тая последнята изпращала свои хора за духовни началници. Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък.
към текста >>

НАГОРЕ

1.024001121521