Търсене в текстове за 'Елексир'

Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот.
Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание. Като намерят и смисъла, те започват да мислят право и дълбоко. Така задоволяват своя двустранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си. Това са ония човеци, за които Христос е казал „Богове сте", и Бог, т.е. Божественото начало живее у вас. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся. На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова.
към текста >>

9. 13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ново е това учение, защото носи елексира на живота.
Словото Божие, което Учителят проповядваше и неговият живот бяха едно и също нещо, затова го наричаха Велик Учител. Природата пред нас оживя, законите й се очертаха, като вечни истини, а принципите й станаха ръководно начало на човешкия живот. Христовото учение се роди пред нас отново като ново учение, защото ние и досега още не сме го видяли приложено. Не е старо това учение, защото обновява, оживява и възкресява. Ново е това учение, защото чертае път нов- прав, чист, възходящ. Ново е това учение, защото носи елексира на живота. Учителят говори много на хората - Велик Учител беше, но той нямаше аудитория. Дето стъпваше кракът му, там говореше. Той говори и на високата планина, и на широката равнина. Той говори и край водите на бистрите планински езера, и покрай Черноморския бряг. Той говори и в обикновени стаи, както и в малки и големи салони.
към текста >>

10. 14. И ЗАПЛАКА ТИ

Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света.
Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят. И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване. Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него. Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света. Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо! Тъмната завеса на очите му бавно се разкъсваше и той прогледа. Нощта се превърна в ден.
към текста >>

11. 21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ

Проникна дълбоко в сърцето, направи там безболезнена операция и вкара в него топлите лъчи на животворното слънце и лъчите на жизнения елексир.
Порасна то и сочеше пътя на човечеството към вечния живот, към Великия Творец на вселената. Роди се той на земята, но и нас роди. Видяхме го ние като бременна жена, като многодетна майка, като майка на безброй деца от различни епохи и нации, с различна култура и възпитание. Донесе той на хората живот и то преизобилно, даде им безброй методи, закони и правила, с които да запазят този живот от крадеца, който не иде освен да открадне, заколи и погуби. И тук той не спря. Проникна дълбоко в сърцето, направи там безболезнена операция и вкара в него топлите лъчи на животворното слънце и лъчите на жизнения елексир. Пое каменното сърце и го превърна чрез магически формули в плътско и работеше плътското сърце да превърне в духовно. И днес ние смело казваме за него: Ако не беше дошъл и не беше ни говорил, грях не щяхме да имаме, но сега за греховете си извинение нямаме. И тук той не спря. Отвори затворения от вековете мозък, очисти всички клетки от натрупалия се прах, вкара в тях необятна светлина, освети всички кътчета на мозъка, вкара там светлината на новото знание и мъдрост. И пак ние смело казваме: Тръст смазана той не пречупи и кандило замъждяло не загаси.
към текста >>

12. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик; не във вода, спирт или етер, нито в киселини и основи, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа.
Къде е говорено Словото? - В този салон, в онзи салон, на планината, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено, все това дълго, необятно, безкрайно Слово. Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се прилагат и дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го пак с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължи великото дело на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик; не във вода, спирт или етер, нито в киселини и основи, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живота, разумна природа, да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар - хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от вековете. Няма изключения в истините, които Учителят изнася. Седи Учителят на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим, на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже.
към текста >>

13. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Казано е в Свещената книга - „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, плътско." Той внесе в това сърце есенцията на Словото, онзи жизнен елексир, който повдига, оживява и възкресява човека.
С това Слово Той откриваше велики закони на Битието, чрез които свързваше Великото голямо с Великото малко в една същност. Със същото това Слово Учителят работи и в областта на Великото малко и свърши тази малка работа, която и до днес ни занимава. Той направи една малка, безболезнена, от никого невидима операция на малкото човешко сърце, за да даде път на Божественото начало в човека, да го нагоди да възприема новата светлина, да тръгне към новия път на Истината и свободата. Той отвори човешкото сърце, очисти го от наслояванията, на миналото, от утайките на стария живот и внесе в него струя на чист, свеж въздух, да го обнови и да помни, че някога, в далечното минало Бог вдъхна в него същата струя на нов живот, и той стана жива душа. Божественото начало и днес продължава да се влива в човешкото сърце, да му дава нови и все по-добри условия, да го смекчи и от каменно да го превърне в плътско, обещано му от векове и хилядилетия. Казано е в Свещената книга - „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, плътско." Той внесе в това сърце есенцията на Словото, онзи жизнен елексир, който повдига, оживява и възкресява човека. Очистено, човешкото сърце, то заработва правилно и изпраща чиста кръв по целия организъм. Мозъкът възприема новата мисъл, а волята - нов възходящ импулс, с нов ритъм, и стремеж към велики дела и прояви. Този е моделът на новия човек. „Свърши се една малка работа." Това са думите, които последни прозвучаха през устата на Учителя, на човек, който се прощаваше с този свят и който искаше с тях да се скрие, като най-малкият брат на човечеството, който не е свършил почти нищо. Не, светът и цялото пространство, крие в себе си апарати, които стократно увеличават малките величини.
към текста >>

Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота.
Затова дойдох на земята. Той дойде и работи още и за слава Божия, да се прослави Бог на земята. „Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов. Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов. Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота. Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."
към текста >>

14. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Жизнен елексир.
след N 260 Една идея може да е възвишена и благородна, т.е. доброкачествена, но не искате да я приложите. Щом не я прилагате, тази идея умира. Стреми се към такива възвишени и добри идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото възвишените идеи са динамични. Жизнен елексир. Алхимиците са търсели жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Знание. след N 271 В невъзможното се крие възможното, в глупавото - Мъдростта, а в безсилието - смисъла на нещата. формула: след N 281 Уважение и почит = човек с добро съзнание Богатство, сила, разумност, доброта Най-добрата пермутация на тази дроб е тази, в която като първи елемент влиза: добротата, после разумността, силата и богатството.
към текста >>

Алхимиците са търсели жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен.
доброкачествена, но не искате да я приложите. Щом не я прилагате, тази идея умира. Стреми се към такива възвишени и добри идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото възвишените идеи са динамични. Жизнен елексир. Алхимиците са търсели жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Знание. след N 271 В невъзможното се крие възможното, в глупавото - Мъдростта, а в безсилието - смисъла на нещата. формула: след N 281 Уважение и почит = човек с добро съзнание Богатство, сила, разумност, доброта Най-добрата пермутация на тази дроб е тази, в която като първи елемент влиза: добротата, после разумността, силата и богатството. Три свята.
към текста >>

15. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1681-1700

ТОМ 14

Водата. 1681 Стремете се по възможност да пиете най- хубавата вода, понеже тя носи елексира на живота.
Водата. 1681 Стремете се по възможност да пиете най- хубавата вода, понеже тя носи елексира на живота. Проповедьта* 1682 Мнозина са ме питали: Как трябва да проповядва човек? Идете при някой извор и ще видите как проповядва той. Волята Божия. 1683 Учете се да мислите, учете се да чувствувате, учете се да вършите Волята Божия. Бъдете смели, да изпълните Волята Божия.
към текста >>

16. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Не е, това е елексир, жизненост.
Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е. Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин., 22 април 1927 г.
към текста >>

Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее.
Вие бързате - тъкмо е подквасено млякото и вие искате да го проверите, отвиете го и то се развали. Казвам някому метод за лекувание -той ми иска изведнъж да оздравее. Аз го питам: Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта? Казва ми, че не можал! Е, защо тогава аз да го излекувам изведнъж? Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее. Где е тоя елексир? Има неща, които може да се кажат, но има и други, които трябва да се проверят. И Христос е казал за тия времена - на свършвание: „ народ връх народ", ето сега вече имаме това предсказание. А после и слънцето ще пътъмнее и луната.... По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме? Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат, религия с насилие не се държи.
към текста >>

Где е тоя елексир?
Казвам някому метод за лекувание -той ми иска изведнъж да оздравее. Аз го питам: Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта? Казва ми, че не можал! Е, защо тогава аз да го излекувам изведнъж? Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее. Где е тоя елексир? Има неща, които може да се кажат, но има и други, които трябва да се проверят. И Христос е казал за тия времена - на свършвание: „ народ връх народ", ето сега вече имаме това предсказание. А после и слънцето ще пътъмнее и луната.... По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме? Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат, религия с насилие не се държи. Нищо не ще могат да направят.
към текста >>

17. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата.
Това е обич на планината, на вселената, на Учителя, една е тя, една е тя. С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур.
към текста >>

18. 58. ДИНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот.
Пак погледнах динята, но същото, същата усмивка. Купих я и се прибрах вкъщи, срязах я там, беше великолепно узряла диня. Резен по резен изядох цялата. Когато станах почувствувах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това състояние, съвършено ново, за първи път изживях. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другият ден, пак съм при същия продавач.
към текста >>

19. 15. ЕЛЕКСИР

Николай Дойнов

ТОМ 15

15. ЕЛЕКСИР Онова, което са открили учените като безспорен факт, то е, че енергия, сила можем да имаме само по два диаметрално противоположни начина.
15. ЕЛЕКСИР Онова, което са открили учените като безспорен факт, то е, че енергия, сила можем да имаме само по два диаметрално противоположни начина. Всяка сила, всяка енергия идва само от тези два процеса. Първият източник е чрез разпадане, чрез разрушаване на веществото на атома. Вторият източник на сила е така нареченият ядрен синтез или процес на обединяване на атомните ядра. Учителят, много преди учените да стигнат до този извод, е казал: „В природата има два процеса - процес на разпадане, на разрушение, който е човешки метод и процес на обединяване, който е Божествен метод. И двата метода са източници на сила, без която абсолютно нищо не може.
към текста >>

Това е елексира на живота, той е на небето, в разумния свят".
Този случай си го спомням. Аз бях на полянката и се изправих и го запитах за тези неща. Той се усмихна и каза: „Да, има. Има вещество с много по-голяма сила, но го нямаме на Земята. Земята не е подготвена да го има това нещо. Това е елексира на живота, той е на небето, в разумния свят". Земята и съществата, които живеят на нея черпят сили предимно от първия метод, от разпадането на веществото, при което се отделят много отрови. Затова тя е наситена с такива отрови и някои от живите форми могат да ги съберат, да ги концентрират в себе си, както правят това змиите. Другият източник на сила и енергия, Божественият метод, метода на групирането на ядрения синтез, не е още познат на Земята. Затова тук още нямаме това вещество, носител на могъщ живот. Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. В.К.
към текста >>

Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. В.К.
Това е елексира на живота, той е на небето, в разумния свят". Земята и съществата, които живеят на нея черпят сили предимно от първия метод, от разпадането на веществото, при което се отделят много отрови. Затова тя е наситена с такива отрови и някои от живите форми могат да ги съберат, да ги концентрират в себе си, както правят това змиите. Другият източник на сила и енергия, Божественият метод, метода на групирането на ядрения синтез, не е още познат на Земята. Затова тук още нямаме това вещество, носител на могъщ живот. Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. В.К. Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси. Щом има вещество на разрушение, трябва да има вещество и с обратно действие. Н.Д. Точно това му казах. В.К. Учителят казва: „Има, има", но не каза, кое е това вещество? Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество.
към текста >>

Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси.
Земята и съществата, които живеят на нея черпят сили предимно от първия метод, от разпадането на веществото, при което се отделят много отрови. Затова тя е наситена с такива отрови и някои от живите форми могат да ги съберат, да ги концентрират в себе си, както правят това змиите. Другият източник на сила и енергия, Божественият метод, метода на групирането на ядрения синтез, не е още познат на Земята. Затова тук още нямаме това вещество, носител на могъщ живот. Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. В.К. Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси. Щом има вещество на разрушение, трябва да има вещество и с обратно действие. Н.Д. Точно това му казах. В.К. Учителят казва: „Има, има", но не каза, кое е това вещество? Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество. Нейният еволюционен процес е още много малък.
към текста >>

Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д.
Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество. Нейният еволюционен процес е още много малък. Това може да се очаква на някакво светило населено със същества с велика разумност, както е слънцето например, както въобще са слънцата. Слънцата са седалище на велики разумни същества. Това е от гледище на астрологията. В.К. Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д. Ще злоупотребят с него, ако то дойде на Земята. В.К. Тука на Земята се използва закона на разрушението. Н.Д. Именно, точно това. Човешкият род още не е узрял за такива велики и могъщи неща, защото ще ги употреби и за зло. В.К. И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д.
към текста >>

И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д.
Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д. Ще злоупотребят с него, ако то дойде на Земята. В.К. Тука на Земята се използва закона на разрушението. Н.Д. Именно, точно това. Човешкият род още не е узрял за такива велики и могъщи неща, защото ще ги употреби и за зло. В.К. И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д. Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето.
към текста >>

Елексира на живота къде ще го търсиме?
" Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К. Елексира на живота къде ще го търсиме? Н.Д. Ще го търсиме в тези висши прояви, които Слънцето дава, висшата природа. В.К. Тука, в твоята заключителна част от 4-5 реда, Учителят не случайно казва: „Чисти мисли, чисти чувства, чисти действия". Там вероятно ще бъде разковничето на елексира. Н.Д. Да, разковничето е там.
към текста >>

Там вероятно ще бъде разковничето на елексира. Н.Д.
Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К. Елексира на живота къде ще го търсиме? Н.Д. Ще го търсиме в тези висши прояви, които Слънцето дава, висшата природа. В.К. Тука, в твоята заключителна част от 4-5 реда, Учителят не случайно казва: „Чисти мисли, чисти чувства, чисти действия". Там вероятно ще бъде разковничето на елексира. Н.Д. Да, разковничето е там.
към текста >>

20. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр, огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука.
Кожата, това е регулаторът на живота. Без кожа човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, тя живее. Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр, огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
към текста >>

21. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще.
Това навлизане е станало от 1914 година на 20 век. По този начин и земята е навлязла в тази зона. Че действително Земята е навлязла в една нова зона, в една нова фаза на съчетание със Слънцето, това нещо ще се докаже най-много след 1 ÷ 2 века от тогавашните учени хора. Понеже съществата на Слънцето са много по-напреднали от хората на Земята, това нещо оказва известно влияние върху нашата Земя. Или с други думи казано: ние сме навлезли вьв връзка с една девствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще. Този нов Дух индусите наричат Брама; окултистите го наричат Адам Кадмон, или, големият, космическият човек, а евреите го наричат Йехова. Съвременните учени под думата „Дух” разбират „неовитализма”, те. живата природа. Туй, което се проявява от Духа. единият му полюс е висшата интелигентност на човека, която засягат съвременните учени хора.
към текста >>

22. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Жизненият елексир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през Слънцето и слиза на Земята.
Въгленът е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства. И тъй. природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползува от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият елексир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през Слънцето и слиза на Земята. На всеки две хиляди години слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха за човечеството. Ние се намираме в началото на нова епоха, когато иде една вълна на безсмъртието. Тази идея Христос е изразил в стиха: „Както Отец ми има живот в себе си и го дава, на когото иска, така е дал това право и на Сина Человечески.” Под думата Син не трябва да се разбира индивидуално човекът, какъвто е бил Христос на земята - човек, облечен в плът. Защото, ако така разбираме Сина.
към текста >>

43 ÷ 45 „Когато човек отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексир.
И тъй, щом сте дошли на Земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество.” 209. СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА: 2 лекция от Учителя, държана на 6 септември 1929 г, София. - В: Служене, почит и обич: Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 43 ÷ 45 „Когато човек отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексир. Той владее магията на живота. Това знание прави човека силен, способен и добър. Божественото знание може да се приложи и на земята. Който носи това знание в себе си, за всеки даден момент, той знае, как да постъпва, какво да говори. Той знае, какво е предназначението на човека.
към текста >>

23. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт

I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6

ТОМ 20

Той търсил храни и елексир за живот и безсмъртие - учениците му направили отрови така силни, че и който помиришел даже само веднъж, ставал труп... Земята заприличала на лудница, в която едни бягали, за да се спасят, а други - да отнемат и тази малка искра разум и живот, който им оставал... И веднъж, на един залез слънце, с много други души и Архангелът напуснал земята.
Измислял машини, отварял училища и учел хората на всичко, което те пожелаели. Но едни се радвали на машините, а други скърбели. Една машина работела за хиляди хора, но тия хиляди хора, които оставали без работа и хляб, станали роби още по-нещастни. И вместо ред и щастие, настанало хаос и борба, на която краят не се виждал. И неговите знания се обърнали срещу самия него. Той търсил храни и елексир за живот и безсмъртие - учениците му направили отрови така силни, че и който помиришел даже само веднъж, ставал труп... Земята заприличала на лудница, в която едни бягали, за да се спасят, а други - да отнемат и тази малка искра разум и живот, който им оставал... И веднъж, на един залез слънце, с много други души и Архангелът напуснал земята. Хвъркал той нагоре и виждал още по-ясно, че от такива знания, които той беше дал, земята беше станала още по-нещастна. И помислил той: «Не сила и знание им трябваше на тия хора... Преди да бяха запознати със силата, мощта, със знанието - тям трябваше Мъдростта, да проумеят доброто и злото, да бъдат здрави телом и духом, за да могат да бъдат и добри, и силни, защото знанието без доброто ражда злото; силата без Любовта става насилие... » III. Не довършил той - и пак сетил, че отново се носи към земята като една огнена звезда, която летяла все по-бързо и по-бързо, докато се промъкнала през свода на една пещера и огряла на челото на едно току-що родено дете. Това дете отворило тутакси очите си. И всички наоколо, а те били малцина, бедни били неговите родители, разбрали, че се е родило това, което светът е чакал.
към текста >>

24. 18. Йорданка Жекова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Малко са тези, които при готвене не отнемат от енергиите на храната, а й придават и я превръщат в жива сила - елексир за ума и сърцето.
Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея. Всеки, който живее с Любовта, Мъдростта и Истината, внася в храната изобилно прана. Който не живее с тия добродетели, той отнема от енергиите на храната. Учителят казва, че когато умът на човека е изпълнен с Божията мъдрост и сърцето - с Божията любов, той носи изобилно енергии и прана и ги влага във всичко, което работи. Като готви, той придава на храната прана и тя става пълноценна. Малко са тези, които при готвене не отнемат от енергиите на храната, а й придават и я превръщат в жива сила - елексир за ума и сърцето. В Мърчаево Йорданка Жекова редовно мие краката на Учителя, слага ги на своята престилка и ги бърше. Веднъж го пита: „Учителю, откъде съм заслужила аз това да ви мия краката и да ви услужвам? " Учителят отговаря: „За всичко си има причини и заслуги." В разговор Учителят разкрива пред братята и сестрите, че Йорданка е онази жена - Мария Магдалена, сестра на Марта и Лазар, която преди 2000 години излива мирото, което носи, на главата и краката на Христа. Йорданка Жекова има будна интуиция и точно предсказва, което ще се случи. Най-силна връзка има с Йотка Младенова, Радка Левордашка, ЦветанаПеткова.
към текста >>

25. 3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят

ТОМ 22

Лей се в душата елексир при изгрев слънце в ранен час.
Тъй безспирно ще вървиме с вяра и любов в гърдите, към победи ще летиме, до кат гледат ни очите. Бодро вдигаме чела, смело тръгваме напред! Дори в неволя и беда за нас е хубав Божий свят. Милва ни тихият зефир. Пеят ни птички с весел глас. Лей се в душата елексир при изгрев слънце в ранен час. Тялото на играещите е в посока на движение на Паневритмията и през цялото време винаги е обърнато напред, а се движат само ръцете. Ръцете са вдясно до тялото, не назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като го издигаме нагоре на височина на коляното и стъпваме, а левият се издига на пръстите си и едновременно изнасяме с тласък двете ръце успоредни напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като преместваме половин крачка левият си крак напред. Тези две движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката на упражнение № 20 с повторението 80 такта. 21. „РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА " След побеждаването в живота с ума, сърцето и волята ние изпитваме една вътрешна радост, основно качество на учениците от Бялото Братство.
към текста >>

26. 3.Духът навлиза през 1914г. в девствена материя - Епохата на Водолея

ТОМ 22

Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще.
Това навлизане е станало от (1914) година на 20 век. По този начин и земята е навлязла в тази зона. Че действително Земята е навлязла в една нова зона, в една нова фаза на съчетание със Слънцето, това нещо ще се докаже най-много след 1 -2 века от тогавашните учени хора. Понеже съществата на слънцето са много по-напреднали от хората на земята, това нещо оказва известно влияние върху нашата земя. Или с други думи казано: ние сме навлезли във връзка с една девствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще. Този нов Дух индусите наричат Брама; окултистите го наричат Адам Кадмон , или големият, космическият човек, а евреите го наричат Йехова. Съвременните учени под думата „Дух" разбират „неовитализма", т.е. живата природа . Туй , което се проявява от Духа , единият му полюс е висшата интелигентност на човека , която засягат съвременните учени хора . Тази интелигентност се проявява в една малка част на човешкия образ.
към текста >>

27. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги!
» 7. заповед МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Днес хората мислят повече за парици, за кокошчици, за патици, за ядене и пиене. Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ни доведе при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем?
към текста >>

28. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

- Как може да се подмладите с елексира на живота!
5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. Къде е седалището на Всемирното Бяло Братство? - Мнението на един германски генерал за Братството. - Кой от живите е най-старият ученик на Учителя Дънов? - Как може да се подмладите с елексира на живота! - В що се състои величието на един народ и щастието на България? М. Ж. Марков Когато германски генерал с група български професори посетили веднъж брата Лулчев в стана "Изгрев" и го замолили да им каже на "бърза ръка само в 10-а минути" новото учение на Учителя Дънов, той им отговорил: "Нима ни считате за луди? И - мене? " - Защо?
към текста >>

Днес благодарение на това Божествено учение аз живея най-щастлив живот За мене и радостта и страданието са еднакви, защото в Учението съм намерил елексира на живота!
Щом станах вегетарианец, лекарите казаха, че до един месец няма да живея, но именно, след един месец аз се възродих и досега 40 години съм пълен вегетарианец. Тогава аз си казах: "Отсега нататък само за Бога ще живея! И в моята къща месо няма да влезе". И така стана. . . Днес благодарение на това Божествено учение аз живея най-щастлив живот За мене и радостта и страданието са еднакви, защото в Учението съм намерил елексира на живота! - Дължа всичко това на Божественото учение, което ми даде живот, което ми даде всички блага. - А какво мислите за Учител? , брат Савов? - Учителят за мене е оня, в който живее Божият Дух, тъй, както ап. Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене".
към текста >>

29. 241. Любовта е идване на светлина в човешкия ум

Весела Несторова

ТОМ 24

Туй е елексир - вечния живот.
Любовта е идване на светлината в човешкия ум. Болните са хора на безлюбието. Които не мислят и не чувствуват, са хора на безлюбието. Любовта е единствената сила, с която всичко, което човек мисли, желае и за което се труди, ще го постигне на земята. Една капка от Любовта струва милиарди. Туй е елексир - вечния живот. Вечният живот зависи от онази първоначална капка от Любовта, която ще капне на твоето сърце, ум, душа. Когато капне в ума, раждат се светли мисли, в сърцето дава светли чувства, а в душата - красиви постъпки. Сега се бият около 20-30 милиона, отиват да се жертват Но в Новото Учение ние не искаме хората да умират, а да живеят заради нас, не да страдат, а да благуват заради нас. Вие мислите, че сте по-учени от другите - няма нито един учен. Учен е онзи, който слугува на Божията Любов и Мъдрост.
към текста >>

30. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им!
Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря! "... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец.
към текста >>

31. 12. АКО НЯКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА, ОБИКНЕТЕ ГО ВИЕ, Беседа на Учителя, държана на 8 юни 1932 г.

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Елексира на живота това е любовта.
Вечният огън е без име, той е огъня на ада, а свещения огън, това е любовта, огъня на Бога. При първия случай ти мислиш, че нищо не ти върви, а във втория мислиш, че всички ти помагат. Когато човек се смее много за едно нещо, показва, че това нещо е глупаво, защото за умни неща ти не можеш да се смееш. В света има само една любов, но има много разбирания за нея - обикновени и свещени разбирания. Окултните ученици са хората на най-голямата вяра, но същевременно и на най-голямото суеверие. Елексира на живота това е любовта. Всеки може да придобие безсмъртието, но твоята мисъл, чувство и постъпка трябва да могат да издържат всички изпитания, които идват. Вън от любовта няма никакъв живот. Колко от вас знаят да отглеждат цветя? Аз отивам по-надалеч - ами да отгледате една човешка душа какво е? Колко от вас могат да отгледат и да облагородят една човешка душа?
към текста >>

32. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар.
Нищо не искал, само лично да ги предаде на княза и наистина, дали му желаната среща. Той сам отворил и предал своето съкровище в царските ръце. Монархът обожавал птиците. Стиснал горещо ръката на левента Петко от Бъта Баня и го изпратил до вратата. Там го срещнал чиновник и му връчил царска милост - пет златни наполеона. Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар. И снахата, и синът се грижат за мене, но кой може да сподели мъките ми - и да се досети, че тия вонящи дрехи трябва да се операт. Студ, огън, студ, огън и пот, отвратителна пот. Смъквам се до стола и пиша отчаяно писмо до Учителя в Търново. О, само Той! Че нали веднъж Той вече ме спаси; Той и сега може, стига да иска.
към текста >>

33. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Защото беседата беше пълна с елексир на словото, което дава живот.
Аз съм облечена в бялото плетено костюмче, а той с тъмно сини дрехи. Той е по-висок от мен. И каква смелост, взима ме под ръка и ме води със себе си. Чудно, докато мислех, че всичко е свършено помежду ни,тъй се зарадвах на идването му. И бях тъй весела и разговорчива! Защото беседата беше пълна с елексир на словото, което дава живот. Цялата вечер аз гледах най-светлото лице на земята, слушах най-топлите и верни истини. Кривуличим по разни улици. Ето вървим вече по „Гурко” и спираме. Качваме се по стълбища и той отваря едни врати. Той върви пред мене.
към текста >>

Не е ли наситена сега душата ми с божествен елексир!
Тя отправя към мене благ зов, тя ми нежно съчувствува за настъпилите страдания и ми предлага оригинална кореспонденция на „Изгрев”. Там между плодните дървета, върху клонче на една от мен посадените 5 вишни да привържа моето писъмце, в което мога да й задам всички наболели въпроси и да искам всичко, каквото е възможно от една човешка душа. Ако ли пък искането ми би било от компетентност на Бога, то тя и аз ще се молим Нему и Той непременно ще чуе молитвата ни и ще я изпълни. Колко се зарадвах, че тоз път не бяха изпратени пари! Слово, Слово благо исках да чуя и го чух. Не е ли наситена сега душата ми с божествен елексир! Тя казва, че скоро ще ме назове с ново име и тогава тя ще ми се разкрие. Тя знае, че имам много въпроси, отдавна приготвени у мен и тя чака с радост да ги чуе, та макар в тях да има упреци или задоволство. Като основа полага искреността,която да ни създаде естествена близост до Учителя. Боже мой, дордето исках да споделя с някого всичко, сега не смея, сега ме е страх... На една нежна розова светлина вече пролича на тъмния ми хоризонт. Очите ми са отворени и виждат „Божието чудо”, което вика на ухото ми: „Лазаре, излез вън!
към текста >>

34. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Вярно е, че е пълна с елексир.
Колко много щастие изведнъж! 24 МАЙ [1928 г.] Асавита, аз дремя на нашите срещи. Мозъкът ми е уморен, а и днешната екскурзия до Витоша още повече допринесе. При „Олтаря” сме, там, гдето ми се яви божеството на планината. Учителят каза днес: „Не обичай този, който не те обича, защото така той наточва само ножа си и ти нищо не придобиваш.” Витоша е величествена. Вярно е, че е пълна с елексир. 25 [МАЙ 1928 г.] Четене, четене. Соничка е често при мен. Старае се да ми е полезна по всичко, особено физика. Ах, сърцето ми трепери. Брат Боев се е преобразил на формули, теореми и математика.
към текста >>

35. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата.
Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загадката. Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур.
към текста >>

36. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.
Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали. Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява. Пролет е. Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи.
към текста >>

37. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар. Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
към текста >>

38. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение. Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило. - Стой! Чува се гласът на командата.
към текста >>

39. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир.
Небесните тулумби хубаво са си свършили работата. Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи. На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души. С колко бодрост се връщаме! Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа. В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино. Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея. С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта на този ден.
към текста >>

40. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Глава 3. Принципите на Учението.

Едно над друго седем бистри езера, като пълни с елексир кристални чаши.
При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени. От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила. Качи се на Харамията и от там погледни надоле. Едно над друго седем бистри езера, като пълни с елексир кристални чаши. Слънцето си играе с леките вълни от разтопения сапфир, сякаш ги целува една по една. Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”. Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа.
към текста >>

41. 3. Родена през вечността

Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота.
А любовта стои и гледа и се чуди, аз ли съм или не. Всичките конфликти в семейството и между младите хора стават все за любов. Любовта причинява страдание, мъка, ревност, отчаяние и хиляди още недоразумения. Валят я в праха, в калта, тъпчат я, обезобразяват я и накрая я изглаждат. И като я изглаждат систематически, бавно смъкват всичките й скъпоценности. Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота. Нищо друго не подарява на човека радостта, светлината, мира, вдъхновението,импулса, здравето на човека - цяла безбрежна гама, недостижима по своята тоналност, за да се превърне всичко на живот, истински живот, който блика като извор; водите са чисти, бистри, сладки. Любовта е силна, динамична и носи факлите си: милосърдието, чистотата, светлината, безкористието, справедливостта. Превръща се на жрица и подарява на човека есенцията на онова, което наричаме духовна култура, възпитание, благородство. Тази любов няма нищо общо с всичките ония изобретения на хората, с всичката оная излята отливка на която си позволиха да прикачат името -любов. Да чувствуваш е едно нещо, да обичаш е друго.
към текста >>

42. 1. Голямата кошница

Глава 2. Образи и идеи

Нищо по-страшно сякаш на земята нямаше от това, да липсва вода, тоя безцветен и без мирис елемент, тоя животворен елексир, който поддържа живота и изпълва всеки атом на органическия и неорганическия свят.
Ябълките и крушите не успяха да се налеят. Сливите останаха необрани, прасковите не се видяха. Природата този път не сложи трапеза, а поляната лежеше безжизнена и изгоряла сякаш от пожар. Сушата ни гледаше от всяко кътче. Изпитвахме някакво чувство на пустота. Нищо по-страшно сякаш на земята нямаше от това, да липсва вода, тоя безцветен и без мирис елемент, тоя животворен елексир, който поддържа живота и изпълва всеки атом на органическия и неорганическия свят. Какво собствено искам да разкажа? За сушата през една от тези години, или за водата, за плодовете, за Изгрева?... Не. Нямаме за цел да опишем Изгревските градини през това време. Не, просто асоциацията - пейзажът ни беше познат, скъп и роден, есента суха, лишена от аромати напираше от всичките страни, отвръщахме очи от картините и спонтанно се върнахме назад, погледнахме далеч - годините се върнаха, или ние отидохме при тях и великолепието на една есен разкри пред очарованите очи великолепните си табла. Тогава решихме да погледнем добре, да обхванем цялата обстановка, да отбележим всичката красота външна и вътрешна - да, невъзможно е да се даде кратко, като откъс, като картина.
към текста >>

43. 21. Изворите

Глава 2. Образи и идеи

Водата приличаше на божествен нектар, извиращ от глъбините на земята с неземен произход, елексир, който не търпеше никакъв примес, за да си остане такава, каквато природата в своята щедрост ни я поднасяше.
Никой друг преди Учителя не бяхме слушали да говори толкова много за значението на чистата вода. За нас тя беше нещо като идеал. На тази магична рецепта ние много държахме. С водата ние се лекувахме. За нас водата, тая неделима част от планината, участвуваща във всичките процеси, това вълшебно питие, без мирис, без цвят и вкус, беше най-ароматното нещо, най-вкусното и най-свежото. Водата приличаше на божествен нектар, извиращ от глъбините на земята с неземен произход, елексир, който не търпеше никакъв примес, за да си остане такава, каквато природата в своята щедрост ни я поднасяше. Всичко това ние го знаехме, успели бяхме да го научим. Но ето, че три дни наред, не направихме нищо да намерим чистата изворна вода. Казаха ни, че наблизо извор няма, освен този малкия, горския. Ние пиехме вода лишена от всичките ония качества, които ние премного обичахме. Водата се изцеждаше от корените на дърветата и не беше качествена.
към текста >>

44. 28. Неповторимост

Глава 2. Образи и идеи

Колко щедро разливаше живата вода, това Слово от космически мащаб, тоя жив поток на елексира за който човешката душа векове е копняла.
Не й казахме да стане и да се приготви, не й казахме и да си стои. Оставихме я свободна. Никой не взе инициативата в ръцете си и не каза: днес е сряда, ще има беседа, стани и ела. Днес не бихме направили никога такава грешка. Разбираме вече какво трябваше да направим, защото успяхме да разберем, какво значи една беседа; какво не бихме дали сега за да преживеем този час, тая неповторимост!... Колко щедро разливаше живата вода, това Слово от космически мащаб, тоя жив поток на елексира за който човешката душа векове е копняла. Нямахме представа за дълбочината и несъизмеримостта на събитието, което се беше случило и на възможността на 2400 метра височина да слушаш Учителя!... Мигове, които не трябваше на никаква цена да се пропущат. Защото те са неповторими, а на земята животът течеше под знака на преходното. Днес добре знаем цената на една лекция или беседа направо чута от Него в оня вид съхраняващи своята обилна светлина и мощ, тази магичност на живото Слово, от което никога не трябваше да се лишим. Следващият момент добре научихме това.
към текста >>

45. 13. Магическа формула: есе

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Думата бе важна и богата, включваше в себе си онова, което алхимиците са търсели - оня елексир, онова магическо средство, чрез което да научим голямото изкуство да превръщаме материята - да бъдем силни и неуязвими в трите свята.
В; Великите условия на живота. София, 1944, с. 111-121. Трудно могат да се осъвременят някои теми, с голямо и жизнено значение за човека. Христос се е спирал на тях, защото е знаел, че те представляват основа - немислим е живота във всичките си направления без основа. На места Той нарича основата сол. Думата бе важна и богата, включваше в себе си онова, което алхимиците са търсели - оня елексир, онова магическо средство, чрез което да научим голямото изкуство да превръщаме материята - да бъдем силни и неуязвими в трите свята. Намираш думата някъде в Евангелието, казана е, оповестена е - спираш се на нея и имаш желанието да доловиш скритото в нея, първоначалния й облик и дълбоката й значимост. Времето е написало своето, хората обръщат глава, никак не я виждат - тя е забравена като ръждясал клин захвърлен някъде. Езичниците не се спират на нея, поетите и писателите изобщо са я хвърлили в бунището като демодирана дреха тя е почти изоставена. А дума е това, стои там и те посреща някак си скромно, тихо като шепот, който в миг по магичен начин, пред очите и ушите зазвучава в ново, непознато звучене, блесва като мълния, облечена е в нова одежда, сияе в красота и сила и бавно идваш до заключението, че нещо се е случило в света, някакво събитие от много голяма важност, като из пашкул излиза с разперени криле нещо чудесно, необикновено. Промяната е вече станала.
към текста >>

46. 36. Открито писмо (8.V.1971 г., 4-5 ч. с.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ