Търсене в текстове за 'Екватор'

Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет.
Но може ли тя да даде живот на своите членове, както Слънцето прави това? Не, ни най-малко. Спазена е тук само формата, външният израз без съдържание. Разбира се, както всяка планета така и Юпитер, дава и добрите влияния, и то най-добрите, без Слънцето, защото от всички планети той е най-добре организиран. Бързото му около осно движение, завърта се за около десет часа. Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие.
към текста >>

12. 9. САТУРН

Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация.
В човека Сатурн се проявява в костната система, кожата, ушите, черният дроб, усилва обонянието. От металите, оловото е под влиянието на Сатурна. Българите са под неговото влияние. Физическите качества на една планета, открита от астрономите дават ценни указания за нейното влияние. Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд.
към текста >>

Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени.
Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние. Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици.
към текста >>

13. 17. КРИСТАЛИТЕ

При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора.
Американският изследовател Т. Сандърсън е изследвал всички онези случаи, в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи на кораби и самолети по един тайствен начин. Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос.
към текста >>

14. 22. РАСИ

Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан.
Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване. Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули. Природата е потопила този богат континент и за да възпита народите живущи там, ги е поставила при сегашните ни скромни условия.
към текста >>

15. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява.
- ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
към текста >>

Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е.
В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високите снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи.
към текста >>

човешкия разумен екватор.
и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високите снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения.
към текста >>

16. 56. Страданието

ТОМ 17

Най-високата точка е 6000 км от екватора.
Общо човечеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съобщения, лесно се намират. Главата и краката са открити. На главата вода има - на северния полюс; на южния суша има. Най-високата точка е 6000 км от екватора. Няма нечистота там, всичко е чисто. Сега там е все-ден. Слънцето все се върти, всичкото време е ден. На 22 септемврий ще стане малко здрач - по-тъмно, после - сияния, северни, отлични сияния. После, към 22 ... ще започне да се виделее.
към текста >>

17. 82. Въздухът и етерът

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Едно време екваторът бил полюс, а полюсите били екватор.
82. Въздухът и етерът 17.I., сряда Налягането на полюсите е пов... от Слънцето. Едно време екваторът бил полюс, а полюсите били екватор. Има си причина защо е сплесната Земята. В 25 000 години Земята прави един кръг. Да се радваме, че има какво да учим. Има много думи от животинския свят. Едно време животните са говорили, но с грехопадането човекът взел животинския език, а животните слезли по- долу.
към текста >>

18. 5. Езикът на звездните небеса

Така че, дето и да се намират пресечните точки на еклиптиката с екватора, сиреч дето и да се намират равноденствените точки по отношение на неподвижните съзвездия, реда на знаковете ще си остане същ и имената ще останат неизменни, защото те са чисто и просто символи на последовните смени на слънчевата поларност.
† Еклиптиката е разделена, както е знайно, на, 12 части от по 30°, като се почне от пролетната равноденствена точка. Знаковете следват реда на зодиакалните съзвездия и носят техните имена: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Някога знакове и съзвездия са съвпадали, но днес, вследствие прецесията на равноденствените точки, това съвпадение е нарушено: фактически днес знака Овен стои срещу съзвездието Риби. Тук някои съвременни астрономи смятат, че са открили Ахилесовата пета на астрологията. Но те забравят, че между знак и съзвездие в астрологична смисъл на думата има дълбока разлика: Знаковете в астрологията не са произволни деления на еклиптиката, а се обуславят от промените в космичната поларност на слънчевата енергия. Така че, дето и да се намират пресечните точки на еклиптиката с екватора, сиреч дето и да се намират равноденствените точки по отношение на неподвижните съзвездия, реда на знаковете ще си остане същ и имената ще останат неизменни, защото те са чисто и просто символи на последовните смени на слънчевата поларност. Б. Пр.
към текста >>

19. 6. Научна астрология – I

6-о Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) - планетите се намират в една и съща точка на еклиптиката, ъгловото им разстояние 0°; например такова е положението на Слънцето и Луната при новолуние. 2-о Опозиция (противопоставяне) - планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о Секстил - ъгловото разстояние е 60°. 6-о Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простирате известни граници, т. е, аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много Ю5). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие.
към текста >>

20. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

6-о - Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
2-о - Опозиция (противостояние) - планетите се намират на 180° една от друга. 3-о - Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о - Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о - Секстил - ъгл. разстояние е 60°. 6-о - Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в Астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т. е. аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най- много 10°). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разсто - яние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие.
към текста >>

21. 27. Сфера на Слънцето

два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини.
Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло. Птоломеевото Слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център Земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за Слънцето, и преди всичко факта - че Слънцето е център на нашата планетна система, а не Земята. С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са знаели, нито, че Слънцето е звезда, нито, че е център на слънчевата система. Те не са знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на Земята я изчисляват на 2,000,000,000,000,000,000,000,000,000, т. е. два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи.
към текста >>

22. 3. Зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 231/2 ° в южна до 231/2 ° северна ширина и обратно.
13 ÷ 15 ; кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 рубрика Астрологични елементи „Съществува една космична хармония, която обуславя зачатието и раждането на хората, съобразно характерните им душевни предразположения. Върху несъзнателния песимизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир.” - Психоаналитикът: д-р Рене Аланди Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки законите на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 231/2 ° в южна до 231/2 ° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела предвид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т. е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки.
към текста >>

Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените.
Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак - пролетната равноденствена точка - се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака, Вследствие на споменатото прецесиално движение, пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2160 години, следователно, ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25,920 години, т. е. една платонова година. Според Алан Лео естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската астрология, има отношение към еволюцията на човека. Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система. Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика.
към текста >>

23. 5. Аспекти

ПЕТЪР МАНЕВ

6) паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него.
3) квадрат - отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат. При първа и последна четвърт на Луната, последната се намира в квадратура със Слънцето. 4) тригон - отстоянието между планетите е 1/3 от кръга = 4 знака = 120°; аспектът образува страна на вписан в зодиака равностранен триъгълник. 5) опозиция или противостоене — отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция. 6) паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него. Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела. Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекта. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри” и „лоши” е твърде относително. Същото важи и при аспектите. „Наименованието „благоприятни” и „неблагоприятни” при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко специални разсъждения.
към текста >>

24. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.
Така, че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост. Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувства добре поставен в знака на Сатурна - Козирог, защото там той има своя „подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на „големия благодетел” Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета. Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата, на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но - според Морен - по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти. * Нека сега разгледаме за пример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието. Както се каза вече, ние няма да изследваме засега влиянието на аспектите и дома.
към текста >>

25. 1. Една страничка от древната символика

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

(Тия две точки са „краищата” на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката).
То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера”, явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята, следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие. (Тия две точки са „краищата” на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката). Това местене става обратно на зодиакалните съзвездия. В зависимост от това, в кое от зодиакалните съзвездия се намира пролетната равноденствена точка, и епохата се именува със съответното име. Понеже прецесионалното движение, за което става дума, се извършва бавно (едно пълно завъртване на оста става за около 26,000 години), то пролетната равноденствена точка престоява във всеки знак по около 2,160 години. През времето на Христа тая точка е била в зодиакалното съзвездие Риби. Рибите, според тогавашните тълкувания, са символ на мекия, женствения принцип, и най-великата от идеите, която е могла да се роди под този знак, е любовта, милосърдието и кротостта.
към текста >>

26. (Продължение)

Така Първият знак на зодиака наречен Овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там, където еклиптика (видимия път на Слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор.
А Земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знака към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първият знак е началото на неговото проявление. Това е в света на принципите; вторият знак - развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят - светът на завършени процеси, на резултатите в материалния свят. Така Първият знак на зодиака наречен Овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там, където еклиптика (видимия път на Слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първият знак на огнения елемент. Вторият знак на огъня се нарича Лъв, той - е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултатът, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня. По Платоновата класификация, полярна на огъня видяхме, че е земята - и тя се проявява в три знака. Първият знак на земята се нарича Телец.
към текста >>

27. (Продължение)

небето, което виждаме „над нас” и „под нас”, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор.
Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действуват от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните, сили на организма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сипи, които строят всички форми. ГЛАВА IX Тайната на зодиака. Цялото небесно пространство, т. е. небето, което виждаме „над нас” и „под нас”, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всяка, от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но навсякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславят проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните - слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И Слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на Слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика.
към текста >>

Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие.
Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия. Тъй щото принципът, който действува в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци, е един и същ. В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешната му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всяка година с 50 секунди. Това отстъпване, наречено удължаване на равноденствената точка, се дължи на движението на Слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 поделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин - когато пресичането е било в Овена, казва се, че Слънцето е стояло в знака Овен 2100 [години]. А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме, че Слънцето е влязло в знака Водолей, където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото процесуално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия.
към текста >>

28. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея.
Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента. Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите сеята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни - Вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. Оттова гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 ÷ 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг - или жизнен кръг.
към текста >>

Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути.
Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни - Вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. Оттова гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 ÷ 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг - или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знаци на зодиака носи специфични сили и условия и създава и форми със специфично устройство и качество. Слънцето във видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и в една година изминава целия зодиак.
към текста >>

* * * Знаците - Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо.
Ето защо те стават посредници, които създават връзки между изобретателите и фабрикантите. Те са посредническите агенти между продавачи и купувачи и отвращавайки се от енергична физическа деятелност, те живеят от комисионната. Така че отличителната черта на главните знаци е активност, на неподвижните - устойчивост, на общите - гъвкавост и подвижност. Това са трита творчески сили на Битието - воля (Истина), Любов и Мъдрост. Тази троица на проявяващата се сила се проявява в четирите елемента - огън, въздух, вода и земя и според тях разпределяме и знаците на зодиака на четири групи от по три знаци, които нарекохме тригони. * * * Знаците - Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо. Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика. Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм.
към текста >>

29. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Наричат ги така, защото когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т. е.
флегматиците, като проява на водния елемент, са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т. е. през пролетта и лятото. Южни знаци са: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Наричат се така, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е. през есента и зимата. След това имаме деление на знаците на три динамични групи от по четири знака, според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни, или общи.
към текста >>

Наричат се така, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е.
Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т. е. през пролетта и лятото. Южни знаци са: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Наричат се така, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е. през есента и зимата. След това имаме деление на знаците на три динамични групи от по четири знака, според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни, или общи. Кардинални знаци са: Овен, Рак, Везни, Козирог. През тях Слънцето преминава в началото на всеки от четирите сезона и главната тяхна отличителна черта е активността, деятелността, инициативата. Неподвижни знаци са: Телец, Лъв, Скорпион, Водолей.
към текста >>

В знаците Овен и Везни се пресичат еклиптиката с небесния екватор и това са точките на равноденствията.
- в Козирога От 22.I. до 22.ІІ. - във Водолей От 22.II. до 22.ІІІ. - в Риби През различните години има с по един - два дена разлика във влизане на Слънцето в знаците. В знаците Овен и Везни се пресичат еклиптиката с небесния екватор и това са точките на равноденствията. Овен е точката на пролетното равноденствие и начало на пролетта - 22 март, а Везни е точката на есенното равноденствие и начало на есента - 22 септемврий. Рак и Козирог се наричат знаци на тропиците - Рак отбелязва най-високата точка, до която Слънцето стига в северното полукълбо, която се нарича тропик на Рака и имаме най-големия ден. А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ. Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей. На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания.
към текста >>

За да разберем значението на този израз, ще припомня само, че по-рано споменах за така наречената процесия или предварване на равноденствията, при което пролетната равноденствена точка, която се намира там, където еклиптиката пресича небесния екватор, отстъпва назад с около 50 секунди на година.
И в знаците на зодиака е проявен закона за полярността. Знаците два по два са поляризирани и се явяват като поляризация на първичната творческа енергия. Така полярни са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. И съществува една вътрешна връзка и зависимост между тези космични полюси, но това е предмет на езотеричната астрология. * Днес често се говори, че се намираме в епохата на Водолея. За да разберем значението на този израз, ще припомня само, че по-рано споменах за така наречената процесия или предварване на равноденствията, при което пролетната равноденствена точка, която се намира там, където еклиптиката пресича небесния екватор, отстъпва назад с около 50 секунди на година. И за 2100 години приблизително, това отстъпване изминава 30° - което бележи един знак. Ние проектираме това отстъпване на равноденствената точка на Слънцето и казваме, че Слънцето престоява в един знак по 2100 години, което отбелязва една епоха. Сега от 1914 година пресичането, т. е. равноденствената точка е влязла в областта на Водолея, по-рано беше в Риби, а още по-рано в Овена и т. н., затова казваме, че Слънцето е в знака Водолей, където ще остане 2100 г.
към текста >>

30. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е.
не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но случва се и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. По нашите места това явление рядко се случва, но все пак се случва. А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е пo-често и даже понякой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека.
към текста >>

31. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА X.

Asc - Ascen е върхът на първия дом, и се намира на онова място, където небесният екватор, който се проектира като хоризонт, се пресича с еклиптиката.
След колоната за сидералното време, следват шест колони, в които са дадени шест от зодиакалните знаци. На всяка колонка отгоре е отбелязано число, което показва домът, в който се намира знака, който се намира под числото. Колонката, която следва след сидералното време е отбелязана с 10 и под 10-те белега на знака Овен 10-те означава десети дом, знакът Овен там показва, че той е на върха на десетия дом, който се нарича Medium celi или среда на небето и се бележи с инициалите М.С. Втората колона е означена с числото 11, което показва 11-ти дом; под 11 се намира белега на знака Телец, което показва, че той се намира на върха на 11-ти дом; третата колонка е означена с числото 12, което означава 12 дом и под него се намира белега на знака Близнаци, което показва, че на върха на 12-ти дом се намира знакът Близнаци. Четвъртата колона е означена с думата Ascen, под която се намира белега на знака Рак, което значи, че на Ascen се намира знака Рак. Asc - Ascen е върхът на първия дом, и се намира на онова място, където небесният екватор, който се проектира като хоризонт, се пресича с еклиптиката. Асцендентът (Asc), значи е възходящ знак, знакът, който изгрява на изток в момента на раждането. А знаем, че на всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, значи, всеки два часа имаме нов асцендент. Следващата пета колона е означена с 2, под което се намира белега на знака Лъв, което показва, че на върха на втори дом се намира знака Лъв; колоната след него е отбелязана с 3, под което се намира белега на знака Дева. По такъв начин виждаме, че в таблиците ни са дадени положенията само на 6 знака, а именно знакът на Asc (1 - дом); знакът която заема върха на стария дом и знакът, който заема върха на 3-ия дом. Над Asc ни са дадени положенията на знаците на върховете на 12, 11 и 10 домове.
към текста >>

Колкото едно рождение е по-насевер от екватора, толкова повече интерсептирани знаци има, случва се, че в страните по-близо до полюса, да има по два или три интерсептирани знаци, когато пък на екватора това явление никога не се случва.
Срещу Близнаци, който заема върха на втория дом, стои Стрелец, значи 19° от Стрелец ще заеме върха на 8-ия дом. Срещу Рак, който е на върха на 3-ия дом, стои Козирог, значи 10° Козирог ще заемат върха на 9-ия дом. Но тук забелязваме едно особено явление - знаците Водолей и Лъв се повтарят, а знаците Риби и Дева ги няма никакви. Тогаз знаците, за които няма място по върховете на домовете, ги поставяме вътре в самите домове и се смятат при изчисление на аспектите. Знаците, за които няма място по върховете на домовете, и ги вписваме в самите домове - се наричат вметнати или интерсептирани. Колкото едно рождение е по-насевер от екватора, толкова повече интерсептирани знаци има, случва се, че в страните по-близо до полюса, да има по два или три интерсептирани знаци, когато пък на екватора това явление никога не се случва. По гореописания начин става нанасянето на знаците по върховете на домовете, с което 1/3 от построяването на хороскопа е свършено. Втората работа е нанасяне на планетите в знаците и домовете, което се определя от геоцентричните, дадени в специални таблици. 14. Нанасяне на планетите След като по-гореописания начин изчислим положението на знаците и ги нанесем на чертежа, пристъпваме към изчисление положението на планетите, и тяхното нанасяне в хороскопа. Взимаме таблицата за положението на планетите по еклиптиката, намираме най-първо годината, за която правим хороскопа. След това търсим месеца и датата на месеца.
към текста >>

32. 11. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ И ТЯХНАТА ПОДЯЛБА НА ДЕКАНАТИ

Иван Антонов

2-я кръг, който в небесната координатна система, образувана от небесния меридиан и небесния екватор, заема точката на НАДИРА, определя ангелския свят и отношението на човека към него.
527 в оригинала, а тук стр. 438 - ГСК] представя отношението на човека с различните светове и планетните принципи, свързани с всеки свят. 1-я кръг определя Божествения свят и отношенията на човека към него. Той е свързан със свърхсъзнанието и причинния ума на човека. Заема точката на ЗЕНИТА. 2-я кръг, който в небесната координатна система, образувана от небесния меридиан и небесния екватор, заема точката на НАДИРА, определя ангелския свят и отношението на човека към него. Той е свързан с подсъзнанието и колективния ум. 3-я кръг, който заема точката на Залеза (ДЕСЦЕДЕНТ), определя човешкия и астрален свят и отношението на човека към тях. Той е свързан със самосъзнанието и субективния ум. 4-я кръг заема точката на ИЗГРЕВА (АСЦЕНДЕНТА) и определя материалния и животински свят, както и отношението на човека към тях. Той е свързан с човешкото съзнание и с обективния ум.
към текста >>

33. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Ако Юпитер и Нептун са в хармония и са подхоризонта (екватора) в хороскопа, такъв случай тяхното влияние ще се почувства, разбере и прояви от човека в средна или в старческа възраст.
Когато Юпитер и Нептун са в най-силна хармония, т. е. в съвпад и същевременно и двамата се издигат към меридиана, ръководното положение в случая ще има тази планета, която върви по- напред към меридиана - нейното влияние ще бъде по-силно и ръководещо. Юпитер и Нептун в съвпад всякога показват вродени и силно изявени духовни стремежи, духовни и общочовешки идеали, любов към идеите за общочовешко побратимяване и общочовешко щастие. Това са великите мечтатели - угописти за създаване на щастие в целия свят, копнеещи за възвишен човешки живот и за трайна красота и духовност във всички човешки отношения. Винаги трябва да се помни, че влиянието и хармонията между Юпитер и Нептун може да се схваща и разбира напълно съзнателно едва след 30-годишна възраст на човека. Ако Юпитер и Нептун са в хармония и са подхоризонта (екватора) в хороскопа, такъв случай тяхното влияние ще се почувства, разбере и прояви от човека в средна или в старческа възраст. Типичен в този смисъл е случаят с Толстой. Силната хармония между Юпитер и Нептун свидетелства, че такъв човек в минали животи е бил верен носител, изявител и служител с мислите, чувствата, желанията, словата и делата си на най-висшите идеали и стремежи, чрез които се изразява Божествената любов, такъв човек е бил творец в областта на философията, религията, изящните изкуства и е създал ценни творения, от които се е ползвало цялото човечество. Хармонията между Юпитер и Нептун е свидетелство до каква степен човек е бил с висшия си разум верен служител на волята на Бога и на ангелите, доколко е възприемал и оползотворявал Божествените и ангелските благословения. Хармонията между Юпитер и Нептун е свидетелство още доколко човек е съгласувал дейността на висшия си разум с вдъхновението и ръководството, идещи от висшите светове. Тя показва също така до каква степен човек правилно схваща, разбира и проявява внушенията, словото и проявите на висшите светове в мислите, чувствата и желанията си.
към текста >>

34. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

Но това се случва два пъти през годината: около 22 март - времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември - когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора.
Настъпва отново първият час (смятан като първи от изгрева на Слънцето). Денят обаче е вече вторник. А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на Аритметиката и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер. Макар и пленен, той продължавада владее вторника и първия, осмия, петнадесетия и двадесет и втория часове на това денонощие. Картината се повтаря и за останалите дни от седмицата, и тя би била съвсем еднообразна, ако денят беше 12 часа и нощта - 12 часа. Но това се случва два пъти през годината: около 22 март - времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември - когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора. През останалото време обаче констелацията се мени непрекъснато. Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието. От 22 март, когато денят е равен на нощта, започва увеличаване на деня, т. е. Слънцето изгрява по-рано и залязва по-късно. Това продължава до около 22 юни - точката на лятното слънцестояние.
към текста >>

тръгва към екватора.
Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието. От 22 март, когато денят е равен на нощта, започва увеличаване на деня, т. е. Слънцето изгрява по-рано и залязва по-късно. Това продължава до около 22 юни - точката на лятното слънцестояние. Стигайки северната екстремна точка, Слънцето поема обратния път на своето движение, т. е. тръгва към екватора. В денонощието това се отразява видимо, че денят започва да става по-малък, а да се увеличава времетраенето на нощта. Така достигаме до нулевото положение около 22 септември. Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-мальк от нощта. Намалението на светлото време продължава до около 22 декември, когато Слънцето достига южната екстремна точка от графиката на своя път по еклиптиката. Оттук започва процесът на увеличаване на деня и намаляване на нощното времетраене.
към текста >>

Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-мальк от нощта.
Това продължава до около 22 юни - точката на лятното слънцестояние. Стигайки северната екстремна точка, Слънцето поема обратния път на своето движение, т. е. тръгва към екватора. В денонощието това се отразява видимо, че денят започва да става по-малък, а да се увеличава времетраенето на нощта. Така достигаме до нулевото положение около 22 септември. Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-мальк от нощта. Намалението на светлото време продължава до около 22 декември, когато Слънцето достига южната екстремна точка от графиката на своя път по еклиптиката. Оттук започва процесът на увеличаване на деня и намаляване на нощното времетраене. Така достигаме до 22 март, откъдето започва повторението на описания цикъл. Сега, нека да видим как влияе промяна на времетраенето на светлото и тъмно време върху продължителността на влиянието на планетите през денонощието. За да намерим интервала от време на влиянието на планетите през деня, трябва да разделим продължителността на деня на 12, а за да видим колко е интервалът през нощта, ще повторим това аритметично действие втори път, като разделим дължината на нощта с числото 12.
към текста >>

35. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор.
Съвременната астрономическа наука през последните десетилетия на XX столетие е направила колосални постижения в посока на проучването на звездния мир. Астрофизиката, радиоастрономията и пускането на изкуствени спътници и междупланетни сонди, са дали възможност в последно време да бъде натрупан огромен фактически материал. Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи. Пред астрономическата наука се слагат настойчиво проблеми, които в миналото бяха считани за предмет на фантастичния свят на приказките. Поменатите дванадесет движения, извършвани от нашата Земя в пространството, се обуславят главно от три фактора. Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор. Вторият е комбинираното движение и влияние на останалите планети от нашата слънчева система върху Земята. Третият фактор и най-важният е самото Слънце, което се явява като главен първичен трансформатор на космичните електромагнитни енергии, излъчвани от нашата Галактика. Слънцето е централният фактор, обуславящ поменатите 12 движения, които е успяла да открие досега астрономическата наука. И това е напълно понятно, като се има предвид, че масата на Слънцето съставлява 99,886 % от цялата маса на слънчевата система общо взето След Слънцето, втори по важност фактор е планетата Юпитер, която им маса около 317 пъти по-голяма от тази на Земята. Следователно, Слънцето и Юпитер, при различните обстоятелства на слънчевата система, играят първостепенна роля, особено в техните орбитални движения.
към текста >>

От астрономическата наука знаем, че пролетната равноденствена точка се намира в 0° от знака Овен, точката, в която се пресичат еклиптиката с екватора, всяка година не съвпада.
Но този полюс, с течение на времето земната ос се придвижва описвайки конус с отвор около 47 %, чийто връх е в центъра на Земята. Още от дълбока древност се знае, че небесният полюс не стои фиксиран през хилядолетията в една и съща звезда в небесното пространство. Понастоящем, небесният полюс се намира по посока на последната звезда Алфа от съзвездието на Малката мечка. Небесният полюс още не е точно фиксиран към тази звезда, но той ще съвпадне с нея и после, във времето и пространството, ще започне да се отдалечава от нея. Засега небесният полюс се намира на 1 градус и 30 минути от звездата Алфа на Малката мечка. От астрономическата наука знаем, че пролетната равноденствена точка се намира в 0° от знака Овен, точката, в която се пресичат еклиптиката с екватора, всяка година не съвпада. Тази точка се придвижва в направление от изток към запад, измествайки се годишно с 57 дъгови секунди. Това закъснително движение на пролетната равноденствена точка е било открито през второто столетие преди християнската ера от великия астроном Хипарх. Вследствие на това закъсняване на Пролетната равноденствена точка, земната ос образува един кръг от изток към запад, преминавайки през всички зодиакални знакове. Преди около две хилядолетия пролетната равноденствена точка е преминала в съзвездието Риби и понастоящем е излязла от него и е навлязъл от него и е навлязла в съзвездието Водолей. Това ни показва стрелката на световния часовник.
към текста >>

Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор.
Преди около две хилядолетия пролетната равноденствена точка е преминала в съзвездието Риби и понастоящем е излязла от него и е навлязъл от него и е навлязла в съзвездието Водолей. Това ни показва стрелката на световния часовник. Този прецесионен цикъл се равнява на 25,920 година и този период се нарича Платонова година. Разделено това число на 12 дава числото 2160 години, число което съставлява величината на цикъла на Космичния месец. След около 12 000 години небесният полюс ще се придвижи към звездата Вега от съзвездието Лира. Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор. Вследствие матова, зодиакалните знаци, в своето движение през хилядолетията, чертаят контурите на ерите и епохите, които са свързани с расите и техните култури Още древната традиция е била запозната с тези звездни цикли. Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Алис. Това е Асиро-вавилонската култура със Златния Телец. По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра - божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен. По-късно, след две хилядолетия е започнала културата на Християнството, под знака Риби.
към текста >>

Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.
Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията. Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”. Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ. Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна, вследствие различните и позиции спрямо Слънцето. Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' - 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала.
към текста >>

Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е.
Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ. Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна, вследствие различните и позиции спрямо Слънцето. Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' - 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала. Седмото движение на Земята е следствие на ексцентрицитета на земната орбита. В един период приблизително от около 110 000 години земната орбита се приближава почти до кръг; това положение се отразява върху климата на планетата и то носи възход в духовно-материалната култура на човечеството.
към текста >>

налице е едно периодическо изместване на земните полюси; континентите се местят към екватора, като същевременно цялата твърда маса на Земята се премества от изток към запад.
Десетото движение произтича от промяната на центъра на гравитацията на слънчевата система. Той се измества по силата на различните аспекти, които се образуват между планетите. Това изместване на центъра упражнява влияние върху орбитата на земно-лунната система. Единадесетото движение се поражда от движението на цялата слънчева система около космичния център Алфеола. Последното, дванадесетото движение на Земята в пространството, се причинява от нееднородността на земната маса, т. е. налице е едно периодическо изместване на земните полюси; континентите се местят към екватора, като същевременно цялата твърда маса на Земята се премества от изток към запад. Изброените по-горе дванадесет движения на Земята в пространството се предизвикват от три фактора. Първият фактор е самата Земя, която символически отговаря на нашия физически свят. Вторият фактор се изразява в ъгловите отношения, или аспектите на планетите, при тяхното движение около Слънцето. Тези аспекти отговарят на духовния свят. Третият фактор е движението на целокупната наша слънчева система около космичния център Алфеола.
към текста >>

36. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина.
За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече. човекът, който воюва и граби. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание.
към текста >>

37. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

И на паралели, които са окръжностите получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него.
Всяко място на нашата планета си има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определяме времето, е изгрева на Слънцето. Това изгряване за различните точки на Земята е различно, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение на човешкия род, за да има единство за времето в дадена област, държава, учените са разделили земното кълбо на 860 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - северният и южният. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхнина, се наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. И на паралели, които са окръжностите получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхнината на Земята на север и на юг от екватора в 90 успоредни кръга, като тези на север дават северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята и една държава би включила няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. То учените са взели сектори от по 15 градуса, като местата, които тези сектори включват и обхващат, да имат едно време по часовника, тъй нареченото гражданско време. Всяка една от държавите приема да има времето по този именно сектор, което обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена.
към текста >>

Тези плоскости секат повърхнината на Земята на север и на юг от екватора в 90 успоредни кръга, като тези на север дават северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина.
Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определяме времето, е изгрева на Слънцето. Това изгряване за различните точки на Земята е различно, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение на човешкия род, за да има единство за времето в дадена област, държава, учените са разделили земното кълбо на 860 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - северният и южният. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхнина, се наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. И на паралели, които са окръжностите получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхнината на Земята на север и на юг от екватора в 90 успоредни кръга, като тези на север дават северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята и една държава би включила няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. То учените са взели сектори от по 15 градуса, като местата, които тези сектори включват и обхващат, да имат едно време по часовника, тъй нареченото гражданско време. Всяка една от държавите приема да има времето по този именно сектор, което обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена. За съставянето на хороскопа е важно не гражданското време, времето, което часовниците показват, а точното време за мястото, където е станало раждането, тъй нареченото „местно време”.
към текста >>

38. 8. МАРС

Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина.
8. МАРС Марс е петата планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6,800 километра, коато е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12,800, Орбитата на Марс, пътят му около Слънцето, е много разтеглена елипса с ексцентритет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята. Околоосното въртения е малко по-дълго от това на Земята, и е 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра, когато е в перихелий и в опозиция. С други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, като Земята е между тях - Марс и Слънцето.
към текста >>

39. 9. ЮПИТЕР

Полярният му диаметър е 234,800 километра, а екваториалният - 143,600.
Годишни времена, както е при земята, там няма. А на влиянието му много ценният случай, живите форми на Земята и човека всякога да могат да се докосват, да влизат в контакт и приемат идеи и насоки за правилното осъществяване на задачите. Добре поставените юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите. Те най-добре дават възможността за израза, реализирането и методите за осъществяването на поставената задача. Гледан с телескоп Юпитер има доста сплескана форма - сплесна тост на атмосферата. Полярният му диаметър е 234,800 километра, а екваториалният - 143,600. Тук имаме една разлика от 8,800 километра, който е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, то е крайно интересната особеност по наблюдаваната му повърхнина. От всички планети, дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп. Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата.
към текста >>

Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата.
Полярният му диаметър е 234,800 километра, а екваториалният - 143,600. Тук имаме една разлика от 8,800 километра, който е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, то е крайно интересната особеност по наблюдаваната му повърхнина. От всички планети, дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп. Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, Характерът на тези ивици, макар и да търпят известни промени, се запазват. Освен това, пак в тази област имаме едно червено петно в размер от 50,000 километра дължина и около 10,000 в широчина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога е наблюдавано да бъде там. Защо имаме тези обагрени ивици и петно? Нека да продължим.
към текста >>

В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, Характерът на тези ивици, макар и да търпят известни промени, се запазват.
Тук имаме една разлика от 8,800 километра, който е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, то е крайно интересната особеност по наблюдаваната му повърхнина. От всички планети, дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп. Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, Характерът на тези ивици, макар и да търпят известни промени, се запазват. Освен това, пак в тази област имаме едно червено петно в размер от 50,000 километра дължина и около 10,000 в широчина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога е наблюдавано да бъде там. Защо имаме тези обагрени ивици и петно? Нека да продължим. Като се вземе под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, че температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето.
към текста >>

40. 10. САТУРН

Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000.
Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000. Това говори, че имаме планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплеснала с една разлика в диаметрите от 13,000 километра, която е значителна. Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко. Това ни подсказва и не може да ни даде основание да приемем, че и самата планета се завърта около своята ос за толкова време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлинни вълни, а светлите петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи. Всичко това говори, както при Юпитер, че при тази планета има процеси, които създават сили. Как?
към текста >>

Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000. Това говори, че имаме планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплеснала с една разлика в диаметрите от 13,000 километра, която е значителна. Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко. Това ни подсказва и не може да ни даде основание да приемем, че и самата планета се завърта около своята ос за толкова време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлинни вълни, а светлите петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи. Всичко това говори, както при Юпитер, че при тази планета има процеси, които създават сили. Как? Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са констатирани при Сатурна, то по него почва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията - машините, които произвеждат на Земята електрическия ток.
към текста >>

Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути.
А човекът да мисли, за да може да ги има. Изобщо, за човека това, което определихме за Сатурновото влияние досега, придава затворена, дълбока мисъл - мислова дейност. Хората под силното влияние на Сатурна, животът им е преди всичко мислене, търсене причините и последствията, сравненията на всичко онова, с което те се сблъскват, с всичко, което животът им поднася - философи са те! Отразителната способност на Сатурна, тъй нареченото албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето, предимно жълтият цвят отразява. Това придава на неговото влияние способността - мъдро и внимателно отношение да имат хората (под силното влияние на Сатурна) към материалните ценности. Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Освен това, като се вземе под внимание, че ексцентритета на неговата орбита е също голям, равен на 0,056, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че Сатурн при катастрофата в Слънчевото семейство е доста пострадал. Това положение говори, че в своето влияние Сатурн не дава добра връзка с чистия идеен свят, тя е в многото случаи неправилна, нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурна, да имат фанатично, неправилно, пресилено отношение към идейните и религиозни разбирания, отиващи към неестествени крайности в техните изяви. В своята обиколка около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато дойде по правата линия Слънце-Земя-Сатурн при тъй нареченото противостояние - опозиция.
към текста >>

Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най- добре през месеците август до октомври.
Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра с атмосфера, подсилва благоприятните влияния на Сатурна, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. Но какво точно - за голямо съжаление не можем да определим, защото нямаме под ръка таблица за неговото положение спрямо планетата. Както при другите планети, така и за Сатурна, Саабей е определил, че за създаването и оформянето на тази планета са взели участие небесните образувания и зодиакалните съзвездия Козирог. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най- добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но общо взето те са много слаби. И тук. както и при другите случаи, сме отбелязвали, че те не че имат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, пак съгласно принципа на Доплера при нас идват само силовите течения, които имат къси вълни. Те действат върху мозъка на човека в неговите по-горни мозъчни центрове, като при този случай по- специално тези центрове, които се намират в горната част на челото.
към текста >>

41. 11. УРАН

Наблюденията показват все пак, че по повърхнината на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси по екваториалната област.
Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурна ще приемем, че самата атмосферна обвивка се завърта за това време, което не ще рече, че и самата планета се завърта за същият период. Ние приемаме както и при другите два случая, че самата планета се върти много по-бързо като и тук. За по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която са топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост те едва се констатират. Наблюденията показват все пак, че по повърхнината на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси по екваториалната област. При разглеждане спектъра на светлината, която той отразява от слънчевата светлина и от бледите около екватора ивици, намираме, че по него има много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщания, ставащи на тази планета. Ние приемаме още, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, които я е довел и до по-съвършената изява на живота, а за живота е необходима сила, частен случай, на която е светлината и топлината. Сила се създава на Уран, необходима за проява на живота там. И когато космичната станция, изпратена към далечните планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които имаме на тази планета. Всичко това и други още случаи придава на силовите течения, изтичащи от Уран, на неговото влияние върху живота на Земята и човека, голямата активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача.
към текста >>

При разглеждане спектъра на светлината, която той отразява от слънчевата светлина и от бледите около екватора ивици, намираме, че по него има много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщания, ставащи на тази планета.
И тук, както при Юпитер и Сатурна ще приемем, че самата атмосферна обвивка се завърта за това време, което не ще рече, че и самата планета се завърта за същият период. Ние приемаме както и при другите два случая, че самата планета се върти много по-бързо като и тук. За по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която са топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост те едва се констатират. Наблюденията показват все пак, че по повърхнината на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси по екваториалната област. При разглеждане спектъра на светлината, която той отразява от слънчевата светлина и от бледите около екватора ивици, намираме, че по него има много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщания, ставащи на тази планета. Ние приемаме още, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, които я е довел и до по-съвършената изява на живота, а за живота е необходима сила, частен случай, на която е светлината и топлината. Сила се създава на Уран, необходима за проява на живота там. И когато космичната станция, изпратена към далечните планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които имаме на тази планета. Всичко това и други още случаи придава на силовите течения, изтичащи от Уран, на неговото влияние върху живота на Земята и човека, голямата активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по-тънкият атмосферен слой, по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които мисловната дейност - атмосферата със своето влияние дава на хората под силното влияние на Уран, при обсъждане на въпросите и задачите, които предстоят за изпълнение, отколкото това е при планетите с дебел слой атмосфера - в случая при Сатурна.
към текста >>

Известно е, че плоскостта на екватора при Уран, сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, които е повече от 30 градуса, по-точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи и нещо повече в плоскостта на орбитата му.
Всичко това и други още случаи придава на силовите течения, изтичащи от Уран, на неговото влияние върху живота на Земята и човека, голямата активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по-тънкият атмосферен слой, по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които мисловната дейност - атмосферата със своето влияние дава на хората под силното влияние на Уран, при обсъждане на въпросите и задачите, които предстоят за изпълнение, отколкото това е при планетите с дебел слой атмосфера - в случая при Сатурна. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и осезанията в живите форми на Земята, създадени у тях според нуждите на отделните видове, чудно устроени по своята острота. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро, бързо реагира и при най-малки възбуди. Тази богата енергия на силовите течения от Уран идва не само от произведената сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение, за което по подробно ще отбележим. Известно е, че плоскостта на екватора при Уран, сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, които е повече от 30 градуса, по-точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи и нещо повече в плоскостта на орбитата му. Докато при другите планети оста им има само известни, повече или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, като при Юпитер, както отбелязахме, е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос на въртене, говори, че той се върти обратно. Значението на тази ротация за влиянието на планетата е особено силно и характерно в търсене на новото, особеното, това, което не е било и не е върху Земята, живите форми на нея. като се създават какви ли не същества с чудни по своята външност форми и възможности, особено в по-старите видове, тези в океаните и насекомите. Това говори, че при катастрофата в Слънчевата система, Уран е много пострадал.
към текста >>

42. 12. НЕПТУН

Наклонът на екваториалната плоскост към плоскостта на неговата орбита е 29 градуса, или казано още, че оста на въртението му е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса.
Отразителната способност на Нептун, неговото „албедо”, както се казва, е най-високо от това на всички останали планети и е измерено на около 60 процента. Това говори, че в своето влияние Нептун не създава голяма привързаност към материалните ценности у хората под неговото силно влияние и създава у тях една готовност към леко отношение, липса на подостреност към тях и раздаването им с лека ръка. Изброените дотук качества на планетата Нептун дават на неговото влияние възможността да създава хора с много мили, симпатични качества, които със своето присъствие предизвикват разположението и вниманието на всички около тях. Тези хора, където и настиват, в каквато и среда да попаднат, навсякъде и у всички ще предизвикват едно съчувствие и разположение да им се помогне и услужи. Изобщо привлекателни хора са те, имащи всякога отношение и към изкуството. Наклонът на екваториалната плоскост към плоскостта на неговата орбита е 29 градуса, или казано още, че оста на въртението му е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса. Това отклонение е вече твърде голямо и говори, че по отношение на оста Нептун е доста пострадал. Това създава за влиянието му не всякога правилна връзка с идейния свят, като могат да дойдат до главите на хората, под силното влияние на Нептун, неправилни идеи, създаващи насоки, неправилни в живота им, поддържани често пъти с една фанатичност. Нептун идва до Земята най-близо, когато е по правата линия Нептун-Земя-Слънце, Тогава, когато той е в противостояние - опозиция. При това положение на планетата, нейното влияние е най-силно. Най-далече от Земята на Нептун имаме, когато е по правата линия Земя-Слънце- Нептун, при тъй нареченият съвпад.
към текста >>

43. 13. ПЛУТОН

За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път.
Това нещо за неговото влияние през този период ще бъде особено силно, с неговите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни, неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращо, ограничаващо влиянието на Слънцето, Луната и останалите планети, когато е в съвпад с тях. Средната му скорост на движение по неговата орбита, сключва с плоскостта на еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който ъгъл е не само най-голям, но и с рязък скок от тези на другите планети. Това е израз на учудваща дисхармония в порядъка, на който са подчинени другите планети. Това тъй остро отклонение, заедно с тъй много разтеглената орбита на Плутон, говорят, че всички останали планети, той е най-много пострадал след Фаетон, при катастрофата със Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на черното Слънце в нея. С това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние, като рязко изразена бруталност, силно създаващо нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие на влиянията на Слънцето, Луната и планетите, когато е в съвпад с тях. За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие, над хоризонта се вижда само малка част от него, през нощите на юли и август. Слънцето в това съзвездие е от 22 октомври до 22 ноември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои, от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червен цвят.
към текста >>

44. 19. СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОП

Разстоянието при екватора от един до друг меридиан е около 3 километра, като се отива на север или юг, това разстояние постепенно намалява.
Известно е, че Земята е разделена на сектори, които минават през северния и южния полюс. Тези сектори ние наричаме „градуси”, а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости ос – сферата на Земята наричаме „меридиани”. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през Обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със земната сфера е началният - нулевият меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължина на даденото място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при екватора от един до друг меридиан е около 3 километра, като се отива на север или юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието „време”, а също тъй и мястото - северната или южната широчина, за мястото, където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме една окръжност върху лист книга с радиус не по-малко от 6 ÷ 7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора, по оказаният вече начин. След това отваряме таблиците за разположението на зодиакалните съзвездия за определената географска широчина на даденото рождено място и по определеното вече сидерално време за рожденият момент търсим положението на зодиакалните съзвездия и ги нанасяме по домовете, В таблиците зодиакалните съзвездия със своите градуси са дадени за върховете на 10, 11, 12 домове, асцендента, вторият и трети домове, за останалите шест домове се вземат срещуположните зодиакални съзвездия със същите градуси. Така например, ако в зенита - десети дом - имаме десет градуса от Овена, то на върха на срещуположния дом - надира - четвърти дом - ще имаме също десет градуса, но от срещуположния зодиакален знак - „Везни” и т. н. Понякога имаме зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете, те са вмъкнати между два върха на последователни домове, като ги отбелязваме между двете Зодиакални съзвездия, заели последователните върхове.
към текста >>

45. 8. ЗОДИАК

Впоследствие обаче люлението на земната ос, описвайки една конусна повърхнина става следното; Екватора на земята, пресичайки еклиптиката (пътя, по който земята се движи), както знаем в две точки, които са пролетното и есенното равноденствие, тези две точки се придвижват по еклиптиката от изток към запад с 50° и 3 ъглови секунди в годината.
Останалите седем дяла носят образите на животни: Овен , Бик , Рак , Лъв , Скорпион , Козел или Козирог , и Риби . Със средствата, с които сегашната наука разполага, не може да ни се даде едно задоволително обяснение, както на това деление, на този пояс на 12 дяла, така и кои са причините и защо на всеки от тези дялове е дадено такова име. Във всеки от тези дялове Слънцето видимо прекарва по един месец, като първият дял започва около 22 март, мястото, в което Слънцето е в пролетната равноденствена точка, до 22 април, и е наречен и означен със знака на Овена , следван от другите зодии, последователно през всеки месец, приблизително от 22 до 22 число. Някога точката на пролетното равноденствие е била на първи март и целият този месец е бил месец на зодиака Овен, като следващите месеци са били месеци на последователните зодии след Овена. Април на Телеца и т. н. Впоследствие обаче люлението на земната ос, описвайки една конусна повърхнина става следното; Екватора на земята, пресичайки еклиптиката (пътя, по който земята се движи), както знаем в две точки, които са пролетното и есенното равноденствие, тези две точки се придвижват по еклиптиката от изток към запад с 50° и 3 ъглови секунди в годината. Това преместване на тези точки, в астрономията се нарича прецесия. В един период от 26,000 год. преместването им прави един пълен кръг. Тези точки в този период минават през дните на всички месеци на годината. Благодарение на прецесията, звездите и съзвездията бавно менят своето място за нас, наблюдателите на Земята.
към текста >>

46. 10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

Освен това, на неговата повърхнина имаме ярко изразени червени петна, които от нас се виждат в неговата екваториална област.
Че наистина имаме една еволюция в планетите, това най-ярко може да се види на планетата Юпитер. Създателят на науката за звездния мир И Саабей Бен Аадес и великите звездобройци от неговата школа във Вавилон са наричали планетата Юпитер - „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобна на Слънцето. Тази планета за тях е била малкото слънце, И наистина, изпратената към Юпитер космична станция през 1979 година минава край Юпитер, като от нея са направени снимки на самата планета, а също и на четирите му големи, истински спътници Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Юпитер е заснет от фотоапарата с една крайно развълнувана повърхност, което нещо ясно говори за бурните процеси, които стават в него. Затова астрономите я нарекоха „Бясната планета”. Освен това, на неговата повърхнина имаме ярко изразени червени петна, които от нас се виждат в неговата екваториална област. Там има също едно много характерно червено петно, заснето от 25 милиона километра. То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000. Тези петна са постоянни и са източник на интензивни излъчвания и в никакъв случай не могат да се вземат като някакви атмосферни образувания. Те са области на едно интензивно излъчване от веществото на тази планета. Констатирано е също и едно топлинно излъчване от повърхнината му.
към текста >>

То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000.
Тази планета за тях е била малкото слънце, И наистина, изпратената към Юпитер космична станция през 1979 година минава край Юпитер, като от нея са направени снимки на самата планета, а също и на четирите му големи, истински спътници Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Юпитер е заснет от фотоапарата с една крайно развълнувана повърхност, което нещо ясно говори за бурните процеси, които стават в него. Затова астрономите я нарекоха „Бясната планета”. Освен това, на неговата повърхнина имаме ярко изразени червени петна, които от нас се виждат в неговата екваториална област. Там има също едно много характерно червено петно, заснето от 25 милиона километра. То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000. Тези петна са постоянни и са източник на интензивни излъчвания и в никакъв случай не могат да се вземат като някакви атмосферни образувания. Те са области на едно интензивно излъчване от веществото на тази планета. Констатирано е също и едно топлинно излъчване от повърхнината му. Всичко това потвърждава близкият път на Юпитер, в астрономически мащаб да стане той едно слънце. В мировото пространство имаме много слънца, които имат като спътници също слънца.
към текста >>

47. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Екваториалната плоскост на планетата сключва с плоскостта на орбитата му един ъгъл от 27 градуса, малко повече от тази на нашата планета, който е 23,5 градуса.
Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение. В замяна на това, тези погълнати космични лъчи от атмосферата му я правят по-активна и с по-голяма стойност за живота. Оттам качеството на импулсите му да имат отношение преди всичко с мозъчната система в човека, която от четирите признати като основни системи в човешкото тяло, а именно: двигателна, дихателна, храносмилателна и нервна, отговарящи на четирите необходими условия за проява на живота на нашата планета - почва, топлина, влага и въздух. Мозъчната система има отношение към въздуха. Орбитата на Сатурн е елипса, значително разтеглена, което определя, че способностите, които силовите импулси създават и подхранват в човека, лесно могат да бъдат в служба и на доброто, и на злото. Екваториалната плоскост на планетата сключва с плоскостта на орбитата му един ъгъл от 27 градуса, малко повече от тази на нашата планета, който е 23,5 градуса. Това наклонение определя какво е отношението на импулсите му към Божествените подтици, с други думи този ъгъл определя какво съпротивление оказват те на Божественото - приема ли го безрезервно и като единственото, или ще провежда свои. В човешкия мозък това естество на импулсите се отразява като едно своенравие, една упоритост, една дебелоглавщина, което е в значителен размер. Своенравието отхвърля всякакви внушения, съвети, препоръки и приема само своето като меродавно. Мъчно се съгласува с когото и да било, това прави човека също крайно резервиран и мъчнодостъпен. Отразява се още и с една критичност към всичко, един значителен устрем да не се одобряват порядките и нещата и да се критикуват често пьти по един безогледен начин.
към текста >>

Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му.
Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи? ”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли! ” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра.
към текста >>

От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси.
По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега.
към текста >>

48. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение.
За съвременните хора е открита на 13 март 1781 година от английския астроном Уилиям Хершел, с направеният от него с помощта на своя брат и сестра за пръв път огледален телескоп- рефлектор. С този телескоп той започнал систематически изследвания, наблюдения на звездното небе, където открил неотбелязано до този момент светило, което отначало той помислил за комета. В последствие се убедил, че това е планета от слънчевата система и я назовал УРАН. Средно разстояние на Уран до Слънцето е 2,863,100,000 км - два милиарда, осемстотин шестдесет и девет милиона и сто хиляди километра, което е повече от 19 пъти разстоянието от Земята до Слънцето, и слънчевата светлина би пътувала до нея за около 160 минути. Това грамадно разстояние на планетата от Слънцето, определя именно нейното отношение - естеството на силовото поле, фокус на което е тя, да бъде далеч, много далеч от порядките на разумния свят, център на което е Слънцето. Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение. Графически изразено имаме следното: При това положение на оста - легнала в плоскостта на орбитата му, се създава много странно положение на годишните му времена. Полюсите на Уран последователно ще се обръщат към Слънцето. Като се има предвид, че планетата обикаля около Слънцето за 84,02 наши земни години, то следва единият полюс в продължение на 21 години Слънцето да бъде над него, другият в това време да бъде в пълен мрак, а областите около екватора да бъдат все в утринна зора. Следва период от 21 години - за екваториалните области Слънцето ще изгрява и залязва, а полюсите ще бъдат все в утринна зора, след което следва нов период, при които другият полюс ще бъде огрян, а предишният ще потъне в мрак. Така ще се редуват годишните времена в периода от 21 земни години.
към текста >>

Като се има предвид, че планетата обикаля около Слънцето за 84,02 наши земни години, то следва единият полюс в продължение на 21 години Слънцето да бъде над него, другият в това време да бъде в пълен мрак, а областите около екватора да бъдат все в утринна зора.
Средно разстояние на Уран до Слънцето е 2,863,100,000 км - два милиарда, осемстотин шестдесет и девет милиона и сто хиляди километра, което е повече от 19 пъти разстоянието от Земята до Слънцето, и слънчевата светлина би пътувала до нея за около 160 минути. Това грамадно разстояние на планетата от Слънцето, определя именно нейното отношение - естеството на силовото поле, фокус на което е тя, да бъде далеч, много далеч от порядките на разумния свят, център на което е Слънцето. Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение. Графически изразено имаме следното: При това положение на оста - легнала в плоскостта на орбитата му, се създава много странно положение на годишните му времена. Полюсите на Уран последователно ще се обръщат към Слънцето. Като се има предвид, че планетата обикаля около Слънцето за 84,02 наши земни години, то следва единият полюс в продължение на 21 години Слънцето да бъде над него, другият в това време да бъде в пълен мрак, а областите около екватора да бъдат все в утринна зора. Следва период от 21 години - за екваториалните области Слънцето ще изгрява и залязва, а полюсите ще бъдат все в утринна зора, след което следва нов период, при които другият полюс ще бъде огрян, а предишният ще потъне в мрак. Така ще се редуват годишните времена в периода от 21 земни години. Това положение на Урановата ос определя най-яркият белег от естеството на силовото му поле, на отричаща, изненадващо рязка, драстична, нервно нетърпелива проява към установеното, към порядъка, който имаме. Тази негова проява засяга човека в трите му полета - физическото тяло, астралният свят и умственият свят. Когато Уран в хороскопа на човека е в аспект със Слънцето и е близо до една силна точка на неговото небе, върхът на някои от домовете, особено ако е върхът на ъгловите домове и ще мине през него, то ще имаме катастрофа, която ще засегне някой орган, в зависимост от знака, в който се намира, на неговото физическо тяло.
към текста >>

Следва период от 21 години - за екваториалните области Слънцето ще изгрява и залязва, а полюсите ще бъдат все в утринна зора, след което следва нов период, при които другият полюс ще бъде огрян, а предишният ще потъне в мрак.
Това грамадно разстояние на планетата от Слънцето, определя именно нейното отношение - естеството на силовото поле, фокус на което е тя, да бъде далеч, много далеч от порядките на разумния свят, център на което е Слънцето. Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение. Графически изразено имаме следното: При това положение на оста - легнала в плоскостта на орбитата му, се създава много странно положение на годишните му времена. Полюсите на Уран последователно ще се обръщат към Слънцето. Като се има предвид, че планетата обикаля около Слънцето за 84,02 наши земни години, то следва единият полюс в продължение на 21 години Слънцето да бъде над него, другият в това време да бъде в пълен мрак, а областите около екватора да бъдат все в утринна зора. Следва период от 21 години - за екваториалните области Слънцето ще изгрява и залязва, а полюсите ще бъдат все в утринна зора, след което следва нов период, при които другият полюс ще бъде огрян, а предишният ще потъне в мрак. Така ще се редуват годишните времена в периода от 21 земни години. Това положение на Урановата ос определя най-яркият белег от естеството на силовото му поле, на отричаща, изненадващо рязка, драстична, нервно нетърпелива проява към установеното, към порядъка, който имаме. Тази негова проява засяга човека в трите му полета - физическото тяло, астралният свят и умственият свят. Когато Уран в хороскопа на човека е в аспект със Слънцето и е близо до една силна точка на неговото небе, върхът на някои от домовете, особено ако е върхът на ъгловите домове и ще мине през него, то ще имаме катастрофа, която ще засегне някой орган, в зависимост от знака, в който се намира, на неговото физическо тяло. В ъглов дом имаме резки промени на чувствата и оригинални, до чудновати прояви на мисълта.
към текста >>

Диаметърът на планетата е 53,400 км, което е повече от четири пъти екваториалния диаметър на Земята.
Бавното движение на Уран около Слънцето за 84,02 земни години, дава на качествата, които носи проявите, които създава и епохите, които определя, както за определения човек, така и за обществото й живота на Земята един значителен устои. Влиянието им остава за дълго. Уран се завърта около своята ос за 10 часа и 42 минути - сравнително голяма бързина. Това определя голямата инициатива и самонадеяност, която създава в човека чувството да смята, че е на права страна във всяко свое начинание и че ще има успех. Това се отнася и до обществените прояви, без да разбират, че всяко нещо, което се отделя от цялото, изгубва живота, изсъхва и че тези начинания ще се провалят, защото са откъснати от Божествения план. Диаметърът на планетата е 53,400 км, което е повече от четири пъти екваториалния диаметър на Земята. Размерът на планетата определя и обема на задачите, с които тя се ангажирва. Размерът е голям и задачите, с които урановите типове се заангажирват, е сравнително голям. Средната плътност на планетата е 1.09, което е около плътността на земната вода. Това говори, че планетата има една значителна въздушна обвивка. Присъствието на дебел слой въздух определя влиянието на Уран предимно в умственото поле.
към текста >>

49. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

От всички планети на Слънчевата система, Нептун има най-голяма сплеснатост при полюсите си; с други думи казано, разликата между диаметъра при екватора и тази при полюсите е най-голяма - равно на 1/40 %.
Отец е виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят Ваш: П. К.Д. Диаметърът на Нептун е 49,600 километра, което е значително по размер. Това определя могъществото на силовите полета, техният дял, вземащи участие в създаването и изграждането на човека. Това, че планетата е на голямо разстояние от нас, не трябва да ни смущава! От всички планети на Слънчевата система, Нептун има най-голяма сплеснатост при полюсите си; с други думи казано, разликата между диаметъра при екватора и тази при полюсите е най-голяма - равно на 1/40 %. Това ни довежда до извода, че оста на планетата много по-бавно мени своето положение, отколкото при другите планети. Всяка планета от Слънчевата система променя положението на своята ос, което става много бавно. И за нашата Земя е същото - затова имаме нагледни доказателства, като например вьглища на островите около северния полюс и следи от ледници в Индия, което не може лесно да се обясни само с ледниковите епохи, но и с промяната на земната ос. Оста на планетите имат отношение към идейния свят. Хората, намиращи се под силното влияние на Нептун, мъчно променят своите идеи, своите схващания, мъчно се откъсват от онова, което са приели като свое верую!
към текста >>

Освен това, оста на планетата е наклонена, Ьгьльт между плоскостта на екватора и плоскостта на нейната орбита е равен на 29 градуса, което е едно значително отклонение.
Това ни довежда до извода, че оста на планетата много по-бавно мени своето положение, отколкото при другите планети. Всяка планета от Слънчевата система променя положението на своята ос, което става много бавно. И за нашата Земя е същото - затова имаме нагледни доказателства, като например вьглища на островите около северния полюс и следи от ледници в Индия, което не може лесно да се обясни само с ледниковите епохи, но и с промяната на земната ос. Оста на планетите имат отношение към идейния свят. Хората, намиращи се под силното влияние на Нептун, мъчно променят своите идеи, своите схващания, мъчно се откъсват от онова, което са приели като свое верую! Освен това, оста на планетата е наклонена, Ьгьльт между плоскостта на екватора и плоскостта на нейната орбита е равен на 29 градуса, което е едно значително отклонение. Това показва, че идеите, вътрешният мир, които вълнуват тези хора, правят едно значително отклонение от чистите Божествени принципи. Периодът на завъртане на планетата около Слънцето е равен на 164.78 земни години. Този голям период има отношение към устойчивостта на качествата, които Нептун дава, когато се отнася до влиянието, което има към отделния човек и бавно протичащите събития, когато това влияние се отнася до живота върху нашата планета - Земя. Точното завъртане на планетата около своята ос е неизвестно. Измерено по фотометричен начин дава 8 часа.
към текста >>

50. III. Съставяне на хороскоп

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Екваторът се брой 0 градуса географска ширина.
време за 9 h 32' преди обяд. С това свършваме временно работата с големите таблици и преминаваме към Ефемеридите, за да намерим положението на зодиакалните знакове. Обръщаме последните 4 листа на Ефемеридите, дето пише Таблица за домовете (Tables of Houses). Град София се намира на около 41 градуса северна ширина. В Ефемеридите ще търсим в страниците за град Ню Йорк, понеже София и Ню Йорк се намират приблизително на една и съща географска ширина. Екваторът се брой 0 градуса географска ширина. Броим по паралелните кръгове към Северния полюс и Южния полюс (фиг.8). Като кажем, че София е на 41 градус северна ширина, това значи, че София се намира на 41 паралелен кръг от екватора нагоре. Северният полюс е на 90 градуса ширина. Също и Южният полюс. В двете страници за Hю Йорк в Ефемеридите търсим в 1-та колона на 6-тях стълбове нашето To T.S. време.
към текста >>

Като кажем, че София е на 41 градус северна ширина, това значи, че София се намира на 41 паралелен кръг от екватора нагоре.
Обръщаме последните 4 листа на Ефемеридите, дето пише Таблица за домовете (Tables of Houses). Град София се намира на около 41 градуса северна ширина. В Ефемеридите ще търсим в страниците за град Ню Йорк, понеже София и Ню Йорк се намират приблизително на една и съща географска ширина. Екваторът се брой 0 градуса географска ширина. Броим по паралелните кръгове към Северния полюс и Южния полюс (фиг.8). Като кажем, че София е на 41 градус северна ширина, това значи, че София се намира на 41 паралелен кръг от екватора нагоре. Северният полюс е на 90 градуса ширина. Също и Южният полюс. В двете страници за Hю Йорк в Ефемеридите търсим в 1-та колона на 6-тях стълбове нашето To T.S. време. Ако го няма точно, взимаме най-близкото. Търсим 21 h 21' T.S. време.
към текста >>

51. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо - полюсите.
В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, които е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърдце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между тяхните разбирания. Всички области на Земята различно се осветяват и отопляват от Слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо - полюсите. Казват за някого, че бил опък, неразбран човек - Защо е такъв? - Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите - с голям студ.
към текста >>

Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек.
Голямо различие съществува между тяхните разбирания. Всички области на Земята различно се осветяват и отопляват от Слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо - полюсите. Казват за някого, че бил опък, неразбран човек - Защо е такъв? - Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите - с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на Земята има два полюса - северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот.
към текста >>

Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите - с голям студ.
Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо - полюсите. Казват за някого, че бил опък, неразбран човек - Защо е такъв? - Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите - с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на Земята има два полюса - северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури.
към текста >>

52. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

ТОМ 20

Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2].
Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14.
към текста >>

53. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

ТОМ 20

Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора.
Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние -техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежът в зародиша, а по-после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце - слънце. Понизената по интензивност светлина на петната играе ролята на ниския волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството.
към текста >>

Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена.
Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действуват най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април).
към текста >>

(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари.
Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април). На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари - също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. Тридесети април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин). Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
към текста >>

54. I. Планината - извор на сила

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

В топлите места по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много.
Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят вестник, отиват с колата си. Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км. и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение. По време на бомбардировките над София Учителят прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18-20 км. Питат ме: Защо ходя? - Калявам волята си.
към текста >>

55. Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза

Това е движението на екватора на Земята (привличан най-силно от Слънцето), кръгово от изток към запад, като запазва постоянно наклона си от 23°-27' и земната ос обикаля в кръг от изток към запад за 25,920 години, наречена Велика Платонична година.
Индивидуалните хороскопи трябва да се разглеждат във връзка с влиянието на циклите на тежките планети, които чертаят важните линии на живота на хората. Те обуславят идването на новите епохи и тяхното развитие. На Земята ние разглеждаме нещата и събитията в живота, като ги измерваме със секунди, минути, часове, дни, седмици и месеци, които са елементите на годината. Годината има по- голямо деление - век, равен на сто години. Също така и движението на зодиака има своите измерения, своя голяма година, месеци, което се обуславя от тъй наречената прецесия. Това е движението на екватора на Земята (привличан най-силно от Слънцето), кръгово от изток към запад, като запазва постоянно наклона си от 23°-27' и земната ос обикаля в кръг от изток към запад за 25,920 години, наречена Велика Платонична година. Тя се разделя на 12 месеца, които оказват влияние на отделните астрологически знаци върху живота на Земята за 2160 години. Това са т.н. епохи в развитието на живота на Земята, От времето на Христос до 1914 г. беше епохата на знака Риби, епоха на жертвата и мълчаливото разпространение на Христовото учение. Пред нея имаме 2160 години епохата на знака Овен, когато са живеели евреите и са почитали Овена.
към текста >>

56. III . Епохата на Водолея

В резултат от изправянето на земната ос ще се установи един нормален екваториален климат и навсякъде ще растат южни плодове.
Съществата на волята ще бъдат подпомагани постоянно от Божествените духове и материалните светове в трудната им задача. Тогава напълно ще се оформи новата Шеста светеща раса на Земята. За този светъл период Учителят казва, че от миналото на Земята ще остане само чистото Слово, произнесено от Него, музиката и песните в своята първоначална чистота и Паневритмията в непромененото и точно изпълнение. Предстоят генерални промени в живота на хората и в географията на нашата планета Земя, която ще изправи оста си от 23°2/ ' до перпендикулярна . Едновременно с това ще се изправи и ума на човечеството, отклонил се навремето заедно със Земята и ще започне да мисли право. В резултат от изправянето на земната ос ще се установи един нормален екваториален климат и навсякъде ще растат южни плодове. Ще се стопят шапките на Северния и Южния полюс - ледове високи 6-7 хиляди метра и Земята ще бъде залята с вода. Ниските места, на които сега живеят хората, и са извършили хиляди престъпления, ще изчезнат и жителите на Земята ще бъдат принудени да отидат и живеят по-високо в планините, на чисти места, непосещавани дотогава от хората. Всички ще станат плодоядци. Населението на Земята от 6 милиарда души ще се намали на 180 милиона и ще се въведе строг закон за инкарнацията, за да не се пренаселва Земята с човешки форми. Когато едно същество си замине от Земята, само тогава на неговото място ще идва друго.
към текста >>

57. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Живата точка на небесния свод (пресичането на еклиптиката и екватора), отговаряйки на пролетното равноденствие се движи по посока, обратна на слънцето в Зодиака.
Тази вечер ще работя като един художник, който пред вас ще създаде една картина. В притчата за двете риби и петте хляба се говори за едно малко дете, което ги дало на Исус, после - за 5000 души, без да се броят жените и децата, като се знае, че жените са по-многобройни от мъжете и децата в това време са били в голямо количество, следователно имало е една голяма тълпа около Исуса. Да видим кръга на Зодиака и забравим за момент притчата. В действителност не можем да я разберем, освен като се обърнем към астрологията, понеже всички символи в религиите са взети от Живия Зодиак. Вие знаете, че слънцето минава през Зодиака за една година (11) . Живата точка на небесния свод (пресичането на еклиптиката и екватора), отговаряйки на пролетното равноденствие се движи по посока, обратна на слънцето в Зодиака. Всеки 2160 години тази точка сменя съзвездието, което съвпада с промени във всички царства на живота. Има сили, които в този момент започват да влияят на човечеството чрез новото съзвездие . Посветените в Атлантида познаваха бъдещето и настоящето, благодарение на тази връзка. Те знаеха какви сили се крият в знаците и предвиждаха събитията, които ще станат, когато пролетният знак мине през това или онова съзвездие. Египетските посветени са записвали всичко на пирамидите.
към текста >>

58. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите