НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
72
резултата в
54
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Павел стана обект на
езичниците
.
Тялото не може да бъде обект. Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект.
Павел стана обект на
езичниците
.
Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа.
към текста >>
2.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че
езичниците
приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число.
Не дойдоха и тяхното място се оказа празно и на това освободено място влезнаха обикновените, прости, неуки и необразовани хора. Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от пътищата всички клосни, сакати и просяци. И тук на Изгрева се случи същото и неуките преобладаваха в някои години и те искаха да дават тон, да управляват и да насочват братския живот. А онзи, който е запознат със Словото на Учителя ще разбере; че тези неща са несъвместими. Но за някои хора бяха съвместими и си правиха опити, с които затрудняваха и Учителя, и объркваха всичко.
Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че
езичниците
приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число.
И тук се случи същото за голяма жалост и за голямо затруднение на Учителя и за неговото още по-голямо огорчение. По онова време, когато Учителят постави Савка близо до себе си, другите започнаха да се съблазняват в него. Защо я постави именно нея толкова близко до себе си? Че тя ли е най-достойната. Аз също бях поставена на такъв изпит от него и когато видях, че тя не отговаря за мястото, което е заела отивам и му го казвам, а той ми отговори: „Ако тя ми е една маша, с която раз-бутвам огъня, ти какво има да кажеш?
към текста >>
3.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Едно време
езичниците
считаха християните за безбожници.
Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота.
Едно време
езичниците
считаха християните за безбожници.
Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност.
към текста >>
4.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
век са останали фанатични
езичници
.
Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX.
век са останали фанатични
езичници
.
Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона. Защото в началото на XVIII. век когато в Европа започваше бурния подем, разцвет на науките и изкуствата, политиката и Коперник вече беше открил мястото на земята във Вселената, а мястото на старовековна България непосредствено намираща се до Европа бе изчезнало, затрито от османското робство и трябваше тепърва да ги търсят. Българите бяха изчезнали от историята и трябваше да бъдат тепърва откривани.
към текста >>
5.
І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дори той започнал да слиза и върху
езичниците
, а не само върху юдеите.
И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите.
Дори той започнал да слиза и върху
езичниците
, а не само върху юдеите.
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52).
към текста >>
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на
езичниците
." (Деяния, гл.
Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите.
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на
езичниците
." (Деяния, гл.
10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл.
към текста >>
6.
І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на
езичниците
, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл.
„Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13).
„За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на
езичниците
, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл.
3, ст. 14). А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух. Остава обещанието за идването на Святия Дух, което може да бъде изпълнено само чрез вярата в Исуса Христа. Защото само с вярата може да се доберат до Святия Дух.
към текста >>
7.
І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отдолу над двете книги - новозаветната и старозаветната лежи глава на лъв, който издава рев в пустинята, като гласа на онзи Вестител, който върви между
езичниците
и ги призовава да правят път в себе си за Словото Господне, което сега се носи от евангелието на Марка, което той е написал, което държи с дясната си ръка.
Така че неговите записки са въз основа на устните проповеди на Петър. Отначало Марко е придружавал апостол Павел, няколко пъти бил е при него при първите му окови и той го изпраща при колосяните, да им занесе поредното послание. Той се наричал и Йоан, а майка му е юдейка, имала дом в Ерусалим, който предоставила на първите християни. И така, с дясната си ръка, държи това, което е записал, както от Петър, така и от Павел. Отляво са написани инициалите на името му на гръцки, а отдясно на славянски - Марко.
Отдолу над двете книги - новозаветната и старозаветната лежи глава на лъв, който издава рев в пустинята, като гласа на онзи Вестител, който върви между
езичниците
и ги призовава да правят път в себе си за Словото Господне, което сега се носи от евангелието на Марка, което той е написал, което държи с дясната си ръка.
И след като е чел от него се замисля, че неизказани и неведоми са пътищата Господни. Той е описал Исуса като всесилен на дело и на Слово. Образът на Марка също е с ореол от небесната слава на Словото, което е записал. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св.
към текста >>
Като християнин от
езичниците
от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел.
Той е описал Исуса като всесилен на дело и на Слово. Образът на Марка също е с ореол от небесната слава на Словото, което е записал. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Лука е нарисуван долу в дясно като възрастен човек с брада.
Като християнин от
езичниците
от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел.
Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим. В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий. А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него.
към текста >>
В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за
езичниците
, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий.
Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Лука е нарисуван долу в дясно като възрастен човек с брада. Като християнин от езичниците от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел. Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим.
В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за
езичниците
, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий.
А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него. Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 20).
към текста >>
8.
І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На този стълб са правили своите обреди
езичниците
.
Дините са растяли много в Палестина, те са плод на южните страни и за тях евреите са примирали в пустинята. Дините са с листа, за да се ограничат от листата на лозата, която почва от тях. От двете страни на дините има по 1 голям грозд и листата на лозницата върви нагоре, след което продължава в лаврови листа. Гроздът е бил не само храна, но от него се правело и виното за старозаветната пасха, защото червеното вино е наподобявало кръвта на жертвените животни. По средата има голям езически стълб.
На този стълб са правили своите обреди
езичниците
.
„И постави Яков стълб на мястото, гдето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възлия на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 14). Едно агне сутрин, да се принася на олтаря, а едно привечер с чисто брашно, смесено с елей и с вино, жертва благодарение Господу. Да се направи възлияние за благовонно ухание, жертва Господа, за да може това място да се освещава със славата му. „И тогаз ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог." (Изходигл.
към текста >>
9.
І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил
езичниците
.
Той бил назначен от Максимиан за консул (управител) на Солун с поръчение да очисти града от християните. Вместо да преследва християните, той започнал да проповядва сам Исуса Христа като спасител. Като се връщал през есента на 306 г. от далечен поход на Изток, императорът пристигнал в Солун. Разпитал лично Димитър дали са верни твърденията, че е проповядвал Христа.
Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил
езичниците
.
Той бил хвърлен в тъмница. Явява му се Ангел Господен отгоре над него, държейки златен венец и полагайки го върху главата му, казва: „Радвай се Димитре, войне Христов, дръж се и бъди твърд, за да победиш твоите врагове," Мъченическият венец е показвал, че е поел пътя към Голгота. По това време в открития градски стадион се устройвали игри за развлечение на императора. Той е имал един борец на име Лий, който хващал противниците си и ги изхвърлял вън от арената върху остри копия, убивайки много хора. В Солун е имало един младеж на име Нестор, отишъл при Димитър в тъмницата, за да го благослови, за да се бие с Лий.
към текста >>
10.
І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от
езичници
и евреи.
Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г.
след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от
езичници
и евреи.
Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици.
към текста >>
11.
І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Всеки превзет град трябва да приеме исляма, да плаща данък или ако се съпротивлява, да бъдат третирани като „
езичници
" и унищожени.
8. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ Османците използват освен своите войски, но и тези на „неверниците" в борбата им срещу останалите неверници, т.е. християнските народи във Византия, България и Сърбия.
Всеки превзет град трябва да приеме исляма, да плаща данък или ако се съпротивлява, да бъдат третирани като „
езичници
" и унищожени.
Но онези, които имат Свещена книга, като Библията, и са християни, могат да плащат данъци и да признаят властта на османците. През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I. През 1377 г.
към текста >>
12.
І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от
езичниците
, паднали в подножието на храма.
Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора.
Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от
езичниците
, паднали в подножието на храма.
Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница". Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден.
към текста >>
13.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
„ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите
езичници
в суетата на ума си.“ [ст.
Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов.
„ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите
езичници
в суетата на ума си.“ [ст.
17] Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума.
към текста >>
Езичниците
говореха на много езици и не се разбираха.
Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов. „ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си.“ [ст. 17] Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е.
Езичниците
говореха на много езици и не се разбираха.
Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума. Ако ви заговоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли? “ Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса.
към текста >>
14.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И сега, като прастари
езичници
, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа.
И сега, като прастари
езичници
, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина.
към текста >>
15.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това
езичниците
го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това.
Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това
езичниците
го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това.
Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
към текста >>
16.
9. Енергията на атома
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали
езичници
, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя!
С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали
езичници
, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>
17.
35. Из житието на апостола Павла
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Народът - все
езичници
- удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”.
Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове. И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”.
Народът - все
езичници
- удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”.
И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
към текста >>
Понятно е тогава, дето
езичниците
от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия.
11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината.
Понятно е тогава, дето
езичниците
от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия.
Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки.
към текста >>
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на
езичниците
.
Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свят.
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на
езичниците
.
С други думи - да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания, проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак”. Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването.
към текста >>
18.
2. ПРОСВЕТА И КЛЕРИКАЛИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
Клерикалите се обръщаха към властниците, цезарите с позив да гонят, убиват, горят «еретиците» и «
езичниците
».
Клерикалът от IV в. нататък санкционира греха, убийството, смъртното наказание, войните, робството, неравенството. Клерикалът наложи печат на мисъл и съвест, не позволяваха да се мисли за Бога, за човека, за земята, за небето иначе, освен тъй, както те разбират и както постановили евангелските събори. Клерикалите дискредитираха вярата, отчуждиха чистите души от себе си. Всички разумни хора почнаха да гледат на църквата и на духовниците като на извор на инквизиторство, обскурантизъм, невежество.
Клерикалите се обръщаха към властниците, цезарите с позив да гонят, убиват, горят «еретиците» и «
езичниците
».
Онзи, който познава историята на европейското човечество, дохожда в ужас от благочестивата дейност на клерикалите инквизитори. Клерикалите гониха, гориха у нас богомилите - добрите хора у нас, рязаха им езиците, одираха им кожите. Клерикалите фанатизираха тълпите срещу «богомерзките» еретици, а след туй се наслаждаваха над беззащитните. Това вършеха източните и западните клерикали инквизитори. Клерикалите са за мрака, за тъмнината.
към текста >>
19.
33. Свободна трибуна
,
ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
,
ТОМ 20
«Това са - добави той -
езичници
, или, по-добре - безверници.
Но има и втора една, не по-малко сериозна, причина, която ни накара да излезем от пасивното положение, което сме държали досега, повече или по-малко, спрямо всички хули и клевети, на които сме били излагани от дълго време, от ред години насам, и то с настойчивост и упоритост, достойни за по-благородна цел; тази причина лежи именно в нуждата да разсеем недоумението на доста много - инак добри и съчувствуващи нам - хора, недоумение, в което те са изпаднали поради нашето досегашно мълчание. Защото «qui tacet consentire videtur» («който мълчи, смята се, че се съгласява»), сиреч на това, което се говори - така е поне в света. А ние - искаме да кажем, нашето малко общество, - ако и да не се смятаме от света, все пак живеем в света, с който по необходимост трябва да поддържаме най-разнообразни връзки, та необходимо се явява и да се съобразяваме с неговите изисквания и условности, доколкото това, разбира се, е нужно за избягване излишни конфликти със света. Сега, преди да пристъпим към същността на въпроса, който ни занимава тук, а именно - оборването на клеветите, към които прибягват нашите недобросъвестни противници, само и само да могат да ни очернят пред българския народ и да парализират по тоя начин нашата дейност сред него, - трябва да изтъкнем, че в случая нашите жалки антагонисти, макар и да се кичат с името «православни» християни, действуват в пълен разрез с примера на Христа и Духа на Неговото учение, и следователно не само не са «православни» християни, ами не са изобщо и никакви християни. «Да, това е вярно, не са християни» - ми казваше недавна един много добър публицист, бивш наш дипломат, с когото бях разменил няколко думи една вечер на излизане от Военния клуб, дето бяхме чули една от сказките на известния американски духовен деец Д-р Джон Мот.
«Това са - добави той -
езичници
, или, по-добре - безверници.
Не вярват в никакъв Бог - това се вижда от делата им.» И наистина, Христос казва: «Аз ви дадох пример да правите и вие, каквото аз направих вам.» А духът на Христовото учение и начинът, по който е действувал неговия Божествен основател при разните случаи на живота, говорят решително против всяко насилие на съвестта, против каквито и да е принудителни мерки за утвърдяване и разпространяване на учението. Особено са забележителни в това отношение думите, казани от Иисуса на Петра и после - на Пилата. Когато именно при нападението на Иисуса от слугите на архиерея, близо до Гетсиманската градина, Петър поискал да защити Учителя и ударил някого си Малха, тогава Иисус се спрял на него и му казал: «Нима ти мислиш, че аз не мога сега да се помоля на Отца си, и да ми даде в помощ повече от дванайсет легиона ангели? » А на Пилата, който го запитал: «Що си сторил? » Иисус отговорил: «Ако моето царство бе от тоя свят, моите слуги биха се борили да не бъда предаден на Юдеите, но моето царство не е оттука.» И древната църква, която е действувала в духа на Божествения Учител, никога не е прибягвала към материални средства, за да запази себе си или за да разпространява своето влияние; тя не е знаела и не е употребявала нито войска, нито оръжие и още по-малко, си е служила с лъжи и клевети, но винаги е отблъсквала своите врагове с духовния меч - Словото Божие, Словото на Истината, като е подкрепяла всичко това с добрите дела, и изобщо - с примерния живот на своите членове.
към текста >>
20.
10. Вeчнният Път
,
(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)
,
ТОМ 20
Някогашните наши прадеди
езичници
бяха покръстени и станаха християни.
Тези «завеяни», «смахнати», «вредни люде за държавата и народа», първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията, вървяха из вечния път и успяха. Заместиха «око за око и зъб за зъб» с «Люби врага си, както любиш себе си», «Не съди, защото съден ще бъдеш». България не прави изключение.
Някогашните наши прадеди
езичници
бяха покръстени и станаха християни.
Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост. Започна България да живее самостоятелно. Политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии: «млади и стари» - днес ги имаме над десет, които водят борби помежду си, все за «доброто на народа». Лута се цар, питат се политици, държавници и управници - питат се: накъде?
към текста >>
21.
25. Новото е пред прага...
,
(В. «Живот», г. I, бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Време е да турим в основата на живота си не «правото» на
езичниците
, а делото на Истината, Мъдростта и Любовта.
Пролетта на нашата цивилизация е минала. Отклоненията от нормални- те пътища на природата носят вече своите плодове: страдания, болести, вой- ни, смърт, разрушение... Законите на человеците трябва да бъдат законите на природата. И законите на природата трябва да са закони на държавата и обществото. Мъдрите и знающите трябва да законодателстват не с речи, а със собствения си живот. Красивата и празна фраза носи само заблуждение, което има нужда да бъде подкрепяно от насилието, за да бъде търпяно от хората.
Време е да турим в основата на живота си не «правото» на
езичниците
, а делото на Истината, Мъдростта и Любовта.
Защото малко са останали дните. Природата е повдигнала вече своите вълни, както океанът - при прилива, и ще помете със своите живи метли всичко, което е построено върху пясъка на условностите, на лъжата, на човешките хитрувания, на омразата, на злото, на смъртта! Ще се вдигне Светлината срещу тъмнината; Братството - срещу войната; Любовта - срещу омразата; Новото - срещу старото - Новото, което иска благото да принадлежи на всички! Будни да бъдем! Това ново днес ни хлопа и ни кани като приятели - утре неговата тежка ръка ще се сложи като съдба, от която никой осъден не може да се спаси!
към текста >>
22.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
» Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и
езичници
, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания.
В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши!
» Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и
езичници
, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания.
Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват.
към текста >>
23.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона
езичници
- за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него.
За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона
езичници
- за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат? Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци?
към текста >>
24.
(91) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г.
,
,
ТОМ 20
«Аз, Господ, те призовах в правда и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на
езичниците
.» «С краката си ученикът ще отиде при Доброто, с ръцете си ще го направи, а с устата си ще го каже.
(91) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г. Ваше Величество, Днес е денят на Любовта, Вярата и Надеждата - заедно с Мъдростта (София). По тоя повод Ви изпращам подарък - няколко мъдри изречения, които моля да прочетете.
«Аз, Господ, те призовах в правда и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на
езичниците
.» «С краката си ученикът ще отиде при Доброто, с ръцете си ще го направи, а с устата си ще го каже.
И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият.» «Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. За нас слънцето е израз на колективна дейност на същества разумни. Като работят и мислят, те изпращат светлината на целия свят.
към текста >>
25.
Светозар Няголов
,
I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа
,
ТОМ 21
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха.
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория.
към текста >>
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние,
езичниците
, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние,
езичниците
, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му.
към текста >>
26.
16. И ЩЕШ ЛИ ДА ОЗДРАВЕЕШ? (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Ако бяхме
езичници
или служехме на много богове, това би било чудно, но днес ний служим на един Христос, който е проповядвал любов.
В живота има мъчнотии, но человек трябва да знае начините да работи с тях. Огънят не се гаси с духане. Раните трябва да се привързват взаимно. Съвременните хора и народи искат да направят добро, но всеки иска да води - спор има. А трябва да се споразумеят.
Ако бяхме
езичници
или служехме на много богове, това би било чудно, но днес ний служим на един Христос, който е проповядвал любов.
А любовта дава условие на всяко сърце да се прояви в живота. Има едно Велико същество, пред което не може да се лъже, което обуславя всички и съди всички. Не мислете, че можете да правите всичко, което искате - туй същество е, което праща хората в гробищата! Казват, че без насилие не може. Но любовта без насилие ще дойде в света.
към текста >>
27.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-
езичници
, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр.
Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е.
хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-
езичници
, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр.
Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила. Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват. Понеже умните докараха Родната ни земя до тоя хал, сега време е да се организира народът: „глупавите”, завеяните, гладните, и поведат народа по новия път... Въпреки всичко новото ще се наложи, защото то си има свое място в тоя живот. Утрешна, нова, Християнска България е наша, на „утопистите”, християните, справедливите, гладните, милостивите.
към текста >>
28.
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на
езичниците
, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение.
Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот.
Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на
езичниците
, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение.
Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата.
към текста >>
Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още
езичници
и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни.
И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот. Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение.
Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още
езичници
и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни.
Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата. Смели бъдете - искайте, и ще ви се даде!
към текста >>
29.
42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)
,
,
ТОМ 21
Някогашните наши прадеди
езичници
бяха покръстени и станаха християни.
Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение.
Някогашните наши прадеди
езичници
бяха покръстени и станаха християни.
Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Стр. 165/1036 Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата.
към текста >>
30.
64. СТАРА ПЕСЕН – „ЗА ВОЙНАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни...
езичници
, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят.
И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак... А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за живота в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с живота на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война... Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната. А ний какво виждаме? Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот.
И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни...
езичници
, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят.
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа.
към текста >>
31.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Тъй като по времето на Христа работи като апостол главно с
езичниците
, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма.
Постоянно обикаля из полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и започва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време чрез размишления го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората.
Тъй като по времето на Христа работи като апостол главно с
езичниците
, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма.
Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за Милена Марич, от сръбски произход (изповядваща католицизма), с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности. Тя ражда двама синове, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често остава през цялата нощ, а след това се завръща изкалян и мокър от дъжда, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян.
към текста >>
32.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на
езичниците
, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества?
Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син. Животът на всички нас се намира под същия закон, под който и историческият на цялото человечество, т. е. под закона на Божествената Любов - това срещаме в 3. гл., от Йоана, ст. 16.
Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на
езичниците
, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества?
Историята говори много малко, или по-право мълчи; сърцето леденее пред зверствата им. Лютер право е нарекъл тоя стих „малкото евангелие”. Както всичкият закон се съдържа в любовта към Бога и човека, така и цялото Евангелие се съдържа в тоя стих. Тук виждаме естеството на Бога, че е любов; характерът е любов. И тая любов е готова да жертвува всичко зачеловеците.
към текста >>
Тия две заповеди е оставил и на евреи, и на
езичници
, и на всички, които дишат Божествената Му Любов.
- От Любов към нас. Исус Христос дойде да победи злото, да измени стария Моисеев закон в ново, много по-възвишено учение. Закона на Мойсея, даден на Синайската планина, а Синай е емблемата на 10-тях заповеди Божии, дадени за Израиля, както Сион е емблемата на невидимий Йерусалим - царството и славата на Господа нашего, отдето Христос дойде да проповядва Своето възвишено учение, състоящо се в две най- главни заповеди: 1) Любовта към Бога 2) Любовта към ближния. Първата заповед: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с Всичката си душа, с Всичкия си ум, с Всичката си сила: В Него ще намериш твоето здравие, твоето щастие и твоето блаженство. 2) Люби ближния си както себе си: в него ще намериш основите на твоето повдигане.
Тия две заповеди е оставил и на евреи, и на
езичници
, и на всички, които дишат Божествената Му Любов.
Заживее ли человек според тия две заповеди, грехът ще отстъпи и неговото, място ще заеме моралът, който е основа, а религията е метод за приложение; религията е висшата политика на небето, т. е. политиката на Господа. Религията, която ще обедини человечеството, е Божествената Любов. Любовта е единствената сила, която ще ни направи безсмъртни. В Битие, 22.
към текста >>
Той изниква и расте из един корен - който е Божествената Любов; тя трябва да бъде идеалът на всякой, който живее в Христа, както у
езичниците
идеалът е гордостта и човешката телесна красота.
÷ 16. ст, „Не обичайте света, нито което е в света. Ако люби някой света, Любовта на Отца не е в него, защото всичко, що е в света, похотта на плътта и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е.” По всичко ние трябва да се отличаваме от съвременния потънал в разкош и развала свят, а за да постигнем тая отлика, ние трябва да бъдем внимателни към себе си: да сме обкръжени с добро и Любов, да вършим доброто с Любов. Но да върши человек добро, казва Аристотел, сам той трябва да бъде добър. Светът е многообразен, само Бог е един еднакъв, само животът в Бога е живот единичен.
Той изниква и расте из един корен - който е Божествената Любов; тя трябва да бъде идеалът на всякой, който живее в Христа, както у
езичниците
идеалът е гордостта и човешката телесна красота.
Тук, на физическото поле, человеците своята близост в отношенията наричат любов; това е отражение на истинската Божествена Любов. Любовта не е само дело на чувствата или пък създание на въображението, според както мислят някои. По-право, истинската Любов има корена си в дълбоките основи на волята. Тук тя има своето закрито огнище и человек, като затайва своето чувство, често отблъсква въображението си и вярва в неща, които не може със своето телесно око да види. Той трябва да бъде доста силен, да преодолява всички изкушения, като „люби Бога, без да чувствува влечение към низкото и порочното”.
към текста >>
33.
2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС
,
,
ТОМ 22
Понеже по времето на Христа той се занимава главно с
езичниците
, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма.
2. Еврейският въпрос 15 години след раждането наУчителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие - Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски - математически език.
Понеже по времето на Христа той се занимава главно с
езичниците
, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма.
Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска.
към текста >>
34.
14. Любомир Лулчев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили - магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от Братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителят обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителят казва: „...Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха.
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче, Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята. (33 б, с.
към текста >>
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние,
езичниците
, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт.
Има силна мисъл, владее окултни сили - магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от Братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителят обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителят казва: „...Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние,
езичниците
, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт.
Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче, Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята. (33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом.
към текста >>
35.
Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза
,
,
ТОМ 22
Ако погледнем изминалата епоха на Рибите, ще забележим, че християните са заредени мистично със силна вяра, смелост и готовност за саможертва Така те преодоляват много пречки и изпитания, създадени им от
езичниците
в пътя им.
Светещите същества на Шестата раса ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и природата, климатичните условия и ще се създаде нов континент между Азия и Америка. Островите, на които живеят сега японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, високи, колкото е Марианската падина - единадесет хиляди и триста метра. Всяка епоха има три деканата по 720 години всеки (2160:3=720). Първият деканат е мистичен, вторият е научен, а третият е социален.
Ако погледнем изминалата епоха на Рибите, ще забележим, че християните са заредени мистично със силна вяра, смелост и готовност за саможертва Така те преодоляват много пречки и изпитания, създадени им от
езичниците
в пътя им.
Това е епохата на мъчениците на християнството. Под влиянието на Нептун те проявяват Божията любов. През втория научен деканат, под влиянието на зодиакалния знак Рак и Луната, която го управлява, той обхваща епохата на Средновековието, когато голямо надмощие взе личността и се появи папата, като заместник на Христос. На духовна основа се проявява тиранията на властниците и инквизицията. Ражда се западният феодализъм.
към текста >>
36.
4. Сатурн - Уран
,
,
ТОМ 22
С любов и вяра християните преодолели всички пречки и спънки, създадени им от
езичниците
.
Злото, което е било милиони години господар на човешката цивилизация, ще стане слуга на доброто, което ще навлезе дълбоко в същината, в живота на човечеството. Миналата 2160 годишна епоха на Риби беше епоха на жертвата, на силната непоколебима вяра в Бога. Тези качества се проявяват най-силно през първия деканат на епохата - мистичният, когато християните с вяра и песен са отивали на кладите. Учителят казва, че милиони същества от невидимия свят са искали да вземат участие в работата на Христа и страданията на неговите последователи. Те се вселявали в християните, осъдени на изгаряне и последните не чувствали никакви болки, а пеели и когато горели.
С любов и вяра християните преодолели всички пречки и спънки, създадени им от
езичниците
.
Те стават герои - мъченици и се жертват за своята идея, за Христос. Първите християни са били под силното влияние на Божествената Любов, носител на която е планетата Нептун и са имали постоянна връзка с невидимия свят Вторият, научен деканат е под влиянието на мистичния знак Рак, знака на Луната - на душата . Много от християните са работили скрито - вътрешно и на групи - тайно са се подвизавали. Тогава се дава ход на издигане личността и тиранията на властниците, която достига своя апогей. Създава се западния феодализъм, който канонизира християнството и го поставя в рамките на църковното богослужение.
към текста >>
37.
3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов
,
,
ТОМ 22
И из устата му излязва сабя остра да удря с нея
езичниците
; и той ще ги упасе с жезъл железен; и той стъпкува жлебът на виното на яростта и на гнева на Бога Вседържителя.
Каквото стане, ще бъде за ваше благословение. *3абележка на съставителя: Виж „Откровението на Йоана", глава 19, ст. 11-16. Ездачът на белия кон е Всемировият учител Беинса Дуно: „И видях небето отворено, и ето кон бял, и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува; а очите му бяха както пламик огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано което никой не знаеше тъкмо сам той; и облечен беше с дреха обагрена в кръв. И зовеше се името му Слов о Божие . И войските небесни идеха след него на бели коне, облечени с висон бял и чист.
И из устата му излязва сабя остра да удря с нея
езичниците
; и той ще ги упасе с жезъл железен; и той стъпкува жлебът на виното на яростта и на гнева на Бога Вседържителя.
И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: Цар на Царет е и Госпо д на Господарите. " Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си. Главите на сегашните майки и бащи са побелели от доброто на своите деца. Сърцата и душите на хората трябва да побеляват, а не косите им. Вътрешна белота е нужна на човека.
към текста >>
38.
4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?
,
,
ТОМ 22
Според някои стадото свине, което е било отглеждано е било предназначено за продажба на съседите им, които са били
езичници
и не са изповядвали Мойсея и закона.
Кой е домът, който искате да съградите за мене. И кое е мястото на упокоението Ми? " А изпълняват ли евреите закона? Не го изпълняват. А защо развъждат свинете, когато е забранено от закона?
Според някои стадото свине, което е било отглеждано е било предназначено за продажба на съседите им, които са били
езичници
и не са изповядвали Мойсея и закона.
И това да е вярно, пак е нарушение на закона.
към текста >>
39.
5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите
,
,
ТОМ 22
Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с
езичниците
и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите).
И накрая тази змия се явява в лицето на Синедриона, който осъжда на смърт Исуса. 59. Кои бяха фарисейте ? 1. Те се различават от другите евреи по дълбоката си мъдрост и святост. 2. Зачитали са Вехтозаветните книги като източници на еврейската религия, но са отдавали голяма важност на преданията, които са се отнасяли до външните обреди. Тълкували са превратно законите с цел да не се допусне народа до изпълнение на чистия закон. 3.
Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с
езичниците
и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите).
Виж Матея гл. 6, ст. 2, 5, гл. 23, ст. 2-39, Марка, гл.
към текста >>
40.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и
езичниците
".
Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен Каравелов, Георги Раковски, братя Д. и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К. Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност.
Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и
езичниците
".
Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви. Тези мисионери у нас имали различни цели.
към текста >>
41.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
Създава един от първите мисионерски кораби за Християнска работа между
езичниците
.
Обаче той оставил дълбоки следи в Чехия и по цял свят. 9. Джон Уилямс Мъченикът на Ер-романго, е роден в 1796 г. Работил за много години между човекоядците в Н. Хибридските и други острови. Преводач на Новия Завет на "раратанга" език.
Създава един от първите мисионерски кораби за Християнска работа между
езичниците
.
През 1838 г. бил убит и изяден от жителите на остров Ер-романго.
към текста >>
42.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат
езичниците
, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот.
9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна".
И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат
езичниците
, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот.
Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение.
към текста >>
43.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Мнението си за Учителя изрази така: - За мене по външен и вътрешен път, убеден съм, че той е чистият Дух на Божествената Истина, който работи за повдигане на цялото човечество и на България, която играе тая роля, както Израил за
езичниците
.
Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството. Много близък роднина е на софийски евангелски пастир. Женен е, разбира се, и има две деца.
Мнението си за Учителя изрази така: - За мене по външен и вътрешен път, убеден съм, че той е чистият Дух на Божествената Истина, който работи за повдигане на цялото човечество и на България, която играе тая роля, както Израил за
езичниците
.
За да привършим тоя репортаж, станал доста дълъг вече, отбих се и при добрия, уважаван от всички и обичан брат Боян Боев, бивш гимназиален учител, следвал в София и Германия и владеещ френски, немски и руски език. Брат Боев с вдъхновено изложение покри всичките ни въпроси, с което ще и завършим: -Досегашните разбирания и методи на човека са били криви, което се познава от сегашните резултати. Утрешното човечество е заплашено от всемирна катастрофа. Всеки здравомислещ човек трябва да разбере, че трябва да поправи пътищата си и да потърси Новото. Трябват нови хоризонти, нов подтик!
към текста >>
44.
В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?
,
,
ТОМ 24
Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват
езичниците
.
32. За този окултен и духовен закон за "присаждането и ашладисването" говори апостол Павел в Послание към Римляните, глава 11. Тя трябва да се проучи много добре от днешните евангелисти-методисти в България. А защо? Той споменава в стих 4 и 5, че числото на онези, които са останали верни са седем хиляди, които не са прекпонили коляно пред Ваала на многобожието. И онова, което е останало като число е избрано по благодат, а не по заслуги и по дела от онези, които трябва да спазват десетте Божи заповеди.
Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват
езичниците
.
А защо? За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно! Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат езичниците, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина.
към текста >>
Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат
езичниците
, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина.
Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват езичниците. А защо? За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно!
Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат
езичниците
, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина.
Виж стих 17-24. Защо? За да се попълни числото 7000 от езичниците, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали. Невероятен окултен закон. А какво откровение! Моят баща обичаше да присажда дръвчета.
към текста >>
За да се попълни числото 7000 от
езичниците
, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали.
За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно! Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат езичниците, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина. Виж стих 17-24. Защо?
За да се попълни числото 7000 от
езичниците
, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали.
Невероятен окултен закон. А какво откровение! Моят баща обичаше да присажда дръвчета. Отрязваше клони от хубави сортове и присаждаше на дивачки. Имахме ябълка, която имаше 5-6 клона, като на всеки клон растеше отделен сорт ябълки.
към текста >>
45.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
Трябва да проумеят, че чрез този окултен закон бяха прикачени
езичниците
и учението на Христа бе прието от тях, а отхвърлено от евреите.
И ще я отхвърлите. И тогава - горко ви. Тя е сътворена от Святият Дух. 24. Аз съм се спрял за "присаждането" и за "ашладисването" на евангелистите-методисти към "Изгревът", съгласно един окултен закон описан от апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11. А дали са съгласни с това?
Трябва да проумеят, че чрез този окултен закон бяха прикачени
езичниците
и учението на Христа бе прието от тях, а отхвърлено от евреите.
И се създадоха две църкви - католическа и източно-православна. И то благодарение на този закон. 25. Има и един друг още по-невероятен окултен закон. В Откровението на Йоана, гл. 14, ст.
към текста >>
46.
3.2. В ДОМА НА ПЕТКО ИВ. ГУМНЕРОВ, СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
После пак Го продадоха
езичниците
, но Той пак се върна.
а не в твоя вътрешен двор. Говори ти някой, не искаш да го слушаш, иди си, но не можеш да го пресечеш. Той е извор, който тече. Остави да изтече тоя извор и тогава говори, или иди си, ако не щеш да го слушаш. Христос - това е продадения брат в Египет.
После пак Го продадоха
езичниците
, но Той пак се върна.
Сега пак те отиват към Него, за да Му се поклонят. Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра. Ще те докара на косъм на кота, но ще те остави. Солунската акция - това е Троянския кон.
към текста >>
47.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И сега, като прастари
езичници
, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа.
И сега, като прастари
езичници
, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.
към текста >>
48.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти,
езичници
и вярващи, няма насилие, лъжа, жестокост, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически.
А има нещо друго, което застава много близко до нас, усещаме уханието, красотата и като, че ли искаме да бленуваме вечно за него, да, така става. Кой не мечтае за любов. Един свят на абсолютна свобода, няма държавна организация, която да пази реда и накара хората насила да бъдат морални. Един свят, където има една конституция - превъзходна, според която служиш не за пари, а защото си влюбен. Като по магия се стопяват не само заблужденията, глупостите, недомислията, но и техните вековни борби, войни, революции.
Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти,
езичници
и вярващи, няма насилие, лъжа, жестокост, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически.
Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича обобщенията, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят.
към текста >>
49.
10. Дискусия
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Хилядолетия преди нашия век, като се започне с първобитния човек, по-късно
езичниците
, а в най-новите времена модерния материализъм Бог е бил отричан, хулен, дискредитиран, развенчан, а в последните времена забранен.
Безсмислено е да се дискутира по този въпрос. Никак не е важно за Бога с каква дума ще се пише името Му. Никак не е важно дори дали вярват или не в Него, дали Го приемат или Го отхвърлят. При това думата Бог на всички езици е неразбрана, едно отвлечено понятие. Какви ли не заблуждения съществуват.
Хилядолетия преди нашия век, като се започне с първобитния човек, по-късно
езичниците
, а в най-новите времена модерния материализъм Бог е бил отричан, хулен, дискредитиран, развенчан, а в последните времена забранен.
Какви ли не акции не са били предприети срещу Него. И като си помисли човек и се попита - срещу кого? Срещу една идея, срещу един нематериален, непознат и невидим Бог, Който от никого не е бил виден, познат, какъв е и с какви оръжия разполагал, изобщо една идея, една фикция би могло да се каже. Но ето, че тъкмо от този несъществуващ Бог хората, заинтересованите се плашат. Обявяват цяла война, харчат се милиони и водят безкрайни спорове.
към текста >>
Нещо повече, спорът не е от вчера, води се до днешния момент, когато модерните
езичници
да уязвят съдържанието като поразят формата.
Обявяват цяла война, харчат се милиони и водят безкрайни спорове. За несъществуващи неща обаче спорове не се водят. Никога и никъде в човешката история не е отбелязан случай, където да се водят словесни или всякакъв род борби за несъществуващи неща. Несъществуващите неща имат едно предимство, никой, абсолютно никой не знае нищо за тях, никога те не са видени. Навлизаме в света на реалната философия и логиката неумолимо ни гледа с блестящите си зеници.
Нещо повече, спорът не е от вчера, води се до днешния момент, когато модерните
езичници
да уязвят съдържанието като поразят формата.
Колко е важно това, колко е важна цялата тази безсмислена война, смешна и неуместна срещу нещо, което се смята несъществуващо, срещу сенки, срещу една илюзия, срещу една нереалност. Ако пък това същество съществува и притежава сили, тогава борбата пак е безсмислена. При единия и при другия случай човекът винаги ще изпада в смешно и неудобно положение и не само това, но ще опита доколко разбиранията по този въпрос са прави или не. В света няма лъжлива или празна идея, която да не се е разпаднала. Най-големият срок за съществуванието й е определен, кога да е тя не може да просъществува векове, хилядолетия.
към текста >>
Те са същите ония, които в миналото отявлено се борели срещу старите евреи, които се бяха осмелили през ония тъмни времена, да отрекат излетите от метал богове на
езичниците
.
Принципите бяха живи, светлината огромна и човечеството можеше да си помогне и излезе от тежкото положение в което се намираше по онова време. И опитът на Христа излезе сполучлив. Той изведе човечеството от оная атмосфера, където животът да бъде друг и човекът да не се страхува от Бога, а да живее с любовта към Бога. Той внесе новото в разбирането на Бога, на душата, на любовта, Той вля ново съдържание в науката за духовното. Идеята за Бога не е разисквана от вчера, не е отричана от днес - не са били първи материалистите, които се обявяват срещу нея.
Те са същите ония, които в миналото отявлено се борели срещу старите евреи, които се бяха осмелили през ония тъмни времена, да отрекат излетите от метал богове на
езичниците
.
Не е било време езичниците да не са слагали прът на новото. Модерните езичници се борят за същото. Земята е населена с три милиарда живи същества. Всеки човек притежава ум, сърце и воля. Това не са мъртви роботи, които изпълняват чужда воля и разпореждания.
към текста >>
Не е било време
езичниците
да не са слагали прът на новото.
И опитът на Христа излезе сполучлив. Той изведе човечеството от оная атмосфера, където животът да бъде друг и човекът да не се страхува от Бога, а да живее с любовта към Бога. Той внесе новото в разбирането на Бога, на душата, на любовта, Той вля ново съдържание в науката за духовното. Идеята за Бога не е разисквана от вчера, не е отричана от днес - не са били първи материалистите, които се обявяват срещу нея. Те са същите ония, които в миналото отявлено се борели срещу старите евреи, които се бяха осмелили през ония тъмни времена, да отрекат излетите от метал богове на езичниците.
Не е било време
езичниците
да не са слагали прът на новото.
Модерните езичници се борят за същото. Земята е населена с три милиарда живи същества. Всеки човек притежава ум, сърце и воля. Това не са мъртви роботи, които изпълняват чужда воля и разпореждания. Те не са лишени от собствена мисъл, те могат да сверяват нещата, могат да ги различават.
към текста >>
Модерните
езичници
се борят за същото.
Той изведе човечеството от оная атмосфера, където животът да бъде друг и човекът да не се страхува от Бога, а да живее с любовта към Бога. Той внесе новото в разбирането на Бога, на душата, на любовта, Той вля ново съдържание в науката за духовното. Идеята за Бога не е разисквана от вчера, не е отричана от днес - не са били първи материалистите, които се обявяват срещу нея. Те са същите ония, които в миналото отявлено се борели срещу старите евреи, които се бяха осмелили през ония тъмни времена, да отрекат излетите от метал богове на езичниците. Не е било време езичниците да не са слагали прът на новото.
Модерните
езичници
се борят за същото.
Земята е населена с три милиарда живи същества. Всеки човек притежава ум, сърце и воля. Това не са мъртви роботи, които изпълняват чужда воля и разпореждания. Те не са лишени от собствена мисъл, те могат да сверяват нещата, могат да ги различават. Няма сила на земята, която може да лиши човека от способността да мисли и по този начин да опитва кое учение е право и кое не е.
към текста >>
50.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Нито времето, нито бурите, нито нашествията на
езичниците
в най-различни форми, можеха да спрат бликащите води на извора и тия на пълноводната река, която никога нямаше да престане да освежава и напоява човешката душа, както събраните води на земята я хранеха и оживотворяваха.
Идеята цъфтеше и благоухаеше в човешкото сърце, тя светеше в човешкия ум. Тя бе онова, което беше слънцето, въздуха, водата и хляба на земята. През малкото пребиваване в малката и “неуредена” земя, човешката душа никога нямаше да забрави спомена и призива на голямата Любов, разпростряла своите криле над човека, записала човешките съдбини на меката си и топла длан. Без тази Любов животът би бил немислим. За човешката душа нямаше да съществуват пречки, за да открива все по-нови и по-нови форми чрез които да влиза в съприкосновение с Великата Реалност.
Нито времето, нито бурите, нито нашествията на
езичниците
в най-различни форми, можеха да спрат бликащите води на извора и тия на пълноводната река, която никога нямаше да престане да освежава и напоява човешката душа, както събраните води на земята я хранеха и оживотворяваха.
Отношението към Великото бе отношение към Словото. Човекът щеше да открива нови инструменти - те лежаха непосредствено до него, достъпни, за да може по най-естествен и правилен начин да изрази обичта си, упованието си, вярата в Своя Бог - също, както Давид с кимвал и китара. Защото, какво е човешкия ум, ако не най-финия инструмент надвишаващ по красота и светлина всички останали, когато човекът изказваше своето мощно Алилуйя?... И какво е човешкото сърце, този великолепен съсъд, надвишаващ по топлота и мекота всички останали инструменти, когато човек изпява своето Алилуйа?... И когато умът и сърцето в един общ акорд издигнат своето Алилуйя, изпълнено със светлина и топлина, човешката душа е достойна да влезе в светилището, където е започнала тържествената служба.
към текста >>
51.
13. Магическа формула: есе
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Езичниците
не се спират на нея, поетите и писателите изобщо са я хвърлили в бунището като демодирана дреха тя е почти изоставена.
Христос се е спирал на тях, защото е знаел, че те представляват основа - немислим е живота във всичките си направления без основа. На места Той нарича основата сол. Думата бе важна и богата, включваше в себе си онова, което алхимиците са търсели - оня елексир, онова магическо средство, чрез което да научим голямото изкуство да превръщаме материята - да бъдем силни и неуязвими в трите свята. Намираш думата някъде в Евангелието, казана е, оповестена е - спираш се на нея и имаш желанието да доловиш скритото в нея, първоначалния й облик и дълбоката й значимост. Времето е написало своето, хората обръщат глава, никак не я виждат - тя е забравена като ръждясал клин захвърлен някъде.
Езичниците
не се спират на нея, поетите и писателите изобщо са я хвърлили в бунището като демодирана дреха тя е почти изоставена.
А дума е това, стои там и те посреща някак си скромно, тихо като шепот, който в миг по магичен начин, пред очите и ушите зазвучава в ново, непознато звучене, блесва като мълния, облечена е в нова одежда, сияе в красота и сила и бавно идваш до заключението, че нещо се е случило в света, някакво събитие от много голяма важност, като из пашкул излиза с разперени криле нещо чудесно, необикновено. Промяната е вече станала. Човекът се е променил - съзнанието е станало друго. Времето, да времето е преобразило човека. Казваш си тогава: сега вече мога да се докосна до думата; една ли бе тя - те са две, но толкава е неделима тяхната връзка, че би искал да изковеш от двете нова.
към текста >>
52.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани,
езичници
, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас.
И най-характерното в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута. Първото нещо, за което ние трябва непрестанно да благодарим на Бога, това е въздухът, който навсякъде и винаги дишаме и чрез който частички от Неговия живот, от Неговата сила, от Неговата любов непрестанно, всеки ден, всеки час, всяка минута, се вливат в нас, поддържат нашия живот, осмислят нашето съществуване. Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек". Човек, мислящо и съзнателно същество, е този, който съзнава, който познава Източника, от който непрестанно черпи живот и сили, тъй, както бозайничето познава своята майка, която го кърми със своето мляко. Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не.
Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани,
езичници
, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас.
И ако ние не съзнаваме, че всеки слънчев лъч, който слиза от небесата към нас, е любовен поздрав, е любовен подарък, е изпълнената със свята обич жертва на Бога за нас, и ако ние не благодарим за тази жертва, за тоя поздрав, за тоя подарък, то ние сме още полусъзнателни същества, не знаещи своето място, своята роля и своята зависимост в живота на земята и всемира... Третото нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е хляба, това е храната, това е онова безкрайно разнообразие от плодове и храни, необходими за подържане на живота ни, за които непостижимото по своята дълбочина и мъдрост Божествено Провидение е промислило още от началото на вековете на земния живот, и които щедрата ръка на Божествения промисъл разлива изобилно по земята... Ние много грешим, когато мислим, че ние, хората, сме тия, които произвеждаме хляба, плодовете и другите храни, които са необходими за живота ни. Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното произвеждане трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес. И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем. И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е свещенодействие, е причестяване, т.е. общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън.
към текста >>
53.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Повечето от хората са
езичници
, покланят се на външни неща.
Така те сигурно ще се научат да мислят.” Грешните хора Небето в повечето случаи избира грешните хора да свършат една работа за него. В тях има повече смирение. Те са като митаря. В праведните хора има гордост като във фарисея. Христовият Дух Малцина носят Христовия Дух, Дух на единство и любов към Бога.
Повечето от хората са
езичници
, покланят се на външни неща.
С Бога Хората се местят по Земята, тичат от място на място. Мислят, че като се преместят ще бъдат по-щастливи. Не е важно къде ще бъдеш и кога. Важно е да бъдеш с Бога. Служение Не мисли, че можеш да разполагаш с живота си както си искаш.
към текста >>
54.
202. Картини и надписи в стаята на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
Най-близо до мене са тия, които четат беседите, пеят песните и доброволно са се отказали от всички удоволствия, в чистота и святост живеят.” Друг един цитат от беседата „Право мисли”, [страница 233-234] „
Езичниците
станаха апостоли, проповядваха Христовото учение.
Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Искам и вие да следвате моя пример.”220 Друг цитат от Учителя: „Новото учение е наука, която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелите още в тоя живот. Новото учение е наука, която носи всички предпазителни мерки да се спрат войните, които сега съществуват. Новото учение е наука, която съдържа всички закони, правила, методи за реализиране на доброто, към което се стреми човешката душа.” Друг цитат: „Веднъж в частен разговор Учителят ми каза: „Някои мислят, че като ходят винаги с мене, са най-близко до мене. Те всъщност са далеч от мене.
Най-близо до мене са тия, които четат беседите, пеят песните и доброволно са се отказали от всички удоволствия, в чистота и святост живеят.” Друг един цитат от беседата „Право мисли”, [страница 233-234] „
Езичниците
станаха апостоли, проповядваха Христовото учение.
Значи Римската империя застана на страната на Христа. Обаче, Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях и който не го слуша, ще бъде заличен от лицето на земята. Евреите не послушаха Мойсея и разпънаха Христа. И вие така, може така да се оправдавате, че е писано вашия Христос да бъде разпнат. От кого?
към текста >>
София, 1930: „
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
А вие трябва да станете Негови ученици. Амин.” [Бележка: Посочен е текст от беседата, която е 32. лекция от Учителя, държана на 14 юли, 1926 г. в г. София, в Условия за разумния човек, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, V година (1925-1926 г.), том 3.
София, 1930: „
Езичниците
пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
... Значи Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне. Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не го слуша, ще бъде заличен от лицето на земята. Евреите не послушаха Мойсей и разпнаха Христа. Мнозина от вас ще кажат, че така било писано в книгите на пророците.
към текста >>
НАГОРЕ
