НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
68
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше
еднообразието
.
Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби?
Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше
еднообразието
.
Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата.
към текста >>
2.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Има и физическо
еднообразие
, има и духовно такова.
Като кажете, че ще изпълните и ще извършите Волята Божия ще се молите да ви се помогне и във всички малки случаи да бъдете готови да извършвате това, което сте измолили. Вие измолвате сила и условия, а вие трябва да извършите Волята Божия. Природата е вечен процес на разнообразие. Това, което сега ти казвам никога няма да ти го кажа в същата форма. Има разнообразие във физическия свят и в духовния свят.
Има и физическо
еднообразие
, има и духовно такова.
По-добре е физическо еднообразие, а духовно разнообразие." 5. „Ти да имаш такива твърди убеждения, че каквото и да ти се случи да се не разколебаеш. Да си тъй високо повдигната в съзнанието си, че нищо да те не разколебае." „Учителю, ще кажете ли нещо за моите недостатъци? " „Ще кажа, защо да не кажа. А сега си запиши: 1. Непостоянна.
към текста >>
По-добре е физическо
еднообразие
, а духовно разнообразие." 5.
Вие измолвате сила и условия, а вие трябва да извършите Волята Божия. Природата е вечен процес на разнообразие. Това, което сега ти казвам никога няма да ти го кажа в същата форма. Има разнообразие във физическия свят и в духовния свят. Има и физическо еднообразие, има и духовно такова.
По-добре е физическо
еднообразие
, а духовно разнообразие." 5.
„Ти да имаш такива твърди убеждения, че каквото и да ти се случи да се не разколебаеш. Да си тъй високо повдигната в съзнанието си, че нищо да те не разколебае." „Учителю, ще кажете ли нещо за моите недостатъци? " „Ще кажа, защо да не кажа. А сега си запиши: 1. Непостоянна. За постоянство имаш бележка 1.
към текста >>
3.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Гнетеше ме тази нищета и материална и духовна, тази мизерия и тъпота, и
еднообразие
, тази сивота и делничност!
Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде? На свобода, на простор, на слънце!
Гнетеше ме тази нищета и материална и духовна, тази мизерия и тъпота, и
еднообразие
, тази сивота и делничност!
Искам светлина, блясък и красота! Започнах да си ходя по-често в града, да наблюдавам как живеят онези, които останаха там. Посетих едно, две градски увеселения, една, две вечеринки. Там богатски момичета и момчета наконтени до ента степен се веселяха, танцуваха, разхождаха се, подхвърляха си двусмислености, празни, нелепи шеги, закачки... Това не ми хареса и престанах да ходя. Обърнах се към книгите, към хубавите книги.
към текста >>
4.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
,
ТОМ 6
Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво
еднообразие
.
Неговото дело е толкова огромно, че то само ще говори за себе си - за Него. Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята благодарност към Него. За Учителя, за Учението Му, за Неговото дело огромно и необхватно, за общия братски живот има хора, които ще кажат много повече и ще го кажат много по-хубаво от мене. Но към тяхното искам да прибавя и моя скромен дял. Разбира се, това не е нито една стомилионна част от онова, което съм преживяла край Него и далеч от Него.
Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво
еднообразие
.
Защото и най-хубавата приказка, ако е много дълга, става отегчителна. А моят, а нашият живот край Него беше действително една приказка, която беше вълшебна за тези, които я живеят, но за тези, които ще я четат, не зная, как би прозвучало. 135 Освен това много хубави и свещени преживявания по вътрешно указание не съм написала. На мене ми бе подсказано да напиша някои от моите спомени така, че да се види какво е бил Учителят - най-големият Човек, за най-малките човеци. И аз благодаря, че се поиска от мене това - да принеса своя скромен дар на благодарност към Учителя.
към текста >>
5.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има
еднообразие
за хората, които не спазват Божия закон.
Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала.
По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има
еднообразие
за хората, които не спазват Божия закон.
Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето има съпротивление, човешката мисъл се развива. Тогаз защо са тези мъчнотии? Без съпротивление ще приличат на морска гъба. Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение.
към текста >>
6.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е
еднообразие
.
Д: Той си е направил един малък камерен състав, нали и според неговите възможности е направено хубаво, но важното е, че тя Паневритмията може да ползва, за да играят хората. Тя е съобразена да играят, всички темпа са точни и нашите хора я много харесват, но въшните хора не могат да я възприемат. В: Не могат? Д: Не могат, да. В: Кое им пречи?
Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е
еднообразие
.
"Как може, това е еднообразие." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста. Те не са концентрирани в разкриването на движенията, важното за тях е, че върви мелодията. Ония си свирят, тия си пеят и работата върви. Нали така? До това положение една сложна оркестрация би ги дразнила.
към текста >>
"Как може, това е
еднообразие
." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста.
Тя е съобразена да играят, всички темпа са точни и нашите хора я много харесват, но въшните хора не могат да я възприемат. В: Не могат? Д: Не могат, да. В: Кое им пречи? Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е еднообразие.
"Как може, това е
еднообразие
." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста.
Те не са концентрирани в разкриването на движенията, важното за тях е, че върви мелодията. Ония си свирят, тия си пеят и работата върви. Нали така? До това положение една сложна оркестрация би ги дразнила. Ще кажат, чакай сега, тука не мога да си пея особено като чуят както минава единият от едната група инструменти в друга.
към текста >>
7.
11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Верка: A, не за
еднообразие
, аз въобще мога да се разнообразя - и на театър, аз други работи нямам, ходя на планината.
Тя е завършила във франция, какво е завършила тя, френска филология, мисля, и цялото семейство говорят езици, майка му, една фина жена беше. Как да кажа, живея с неговия хубав образ и през вековете аз ще падам ще ставам, ще гледам да го настигна малко. Поне да се приближа малко. А, силата ми след него остана малко. В.К.: Еднообразно.
Верка: A, не за
еднообразие
, аз въобще мога да се разнообразя - и на театър, аз други работи нямам, ходя на планината.
Там ми е разнообразието на мен. В.К.: Той е завършил гимназия? Верка: В Пловдив. А университета тука е записал. Но той от Пловдив знае Учителя.
към текста >>
8.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават
еднообразието
на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед.
Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина.
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават
еднообразието
на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед.
Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез.
към текста >>
9.
V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 11
Но в нея трябва да има постоянно едно голямо разнообразие, не
еднообразие
.
Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в сравнение в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата, ние ставаме проводници на възвишени сили и благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е един процес, тя е една привилегия.
Но в нея трябва да има постоянно едно голямо разнообразие, не
еднообразие
.
Молитвата има два момента. Един момент има на слизане и един на възлизане. Молитвата е нещо велико в света! А пък ти ще кажеш една молитва, като упражнение, но дали тя е отишла при Бога, то е въпрос. В молитвата има хиляди работи, които трябва да знаеш.
към текста >>
10.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
Във всички вярвания има
еднообразие
.
ИСТИНАТА Е ПАЗИТЕЛ. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят. Да бъдат онази жива среда, през която Божествените блага достигат до човешките души. Днес в светът има много вярвания. Хората спорят кое от тях е право.
Във всички вярвания има
еднообразие
.
Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си. Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство.
към текста >>
Това е механично разбиране на живота, в него е
еднообразието
.
Хората спорят кое от тях е право. Във всички вярвания има еднообразие. Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си.
Това е механично разбиране на живота, в него е
еднообразието
.
В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота.
към текста >>
11.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
В нашата работа ние трябва да се трудим да избягваме
еднообразието
.
Ако ме пита някой: „От какви елементи е създаден синът ми? “ - От кротост, електричество и мъчение. - „А дъщеря ми? “ - От смирение, магнетизъм и скръб. Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.
В нашата работа ние трябва да се трудим да избягваме
еднообразието
.
Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Тъй, както днес разбират набожния човек, той е като впрегнатия кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само отпред. Набожният човек, едва що стане - и на църква, вечер - пак на църква, сутрин - на църква, вечер - на църква и всички казват за него: „Набожен човек е този.“ В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате разни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка, нисшия ум на човека върху природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум.
към текста >>
12.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
А
еднообразието
и сковаността на мислите от тези духовни кръгове - наричани обикновено „догматика" постепенно започнаха да ме отблъскват и отегчават.
при среща с брат Вергилий Кръстев се изрази от негова страна желание да има моите спомени от братя и сестри, да има преките и лични контакти и работата ни с Учителя Петър Константинов Дънов. Настоящите редове са отговор на това негово желание. По природа още от ранни години съм имал интерес към научни и философски проблеми. Въпроси от областта на християнската и религиозна философия са ме занимавали особено много. Интерпретациите на християнската идеология от ортодоксалните теолози на една или друга християнска формация - наречени църкви, спряха да ме задоволяват.
А
еднообразието
и сковаността на мислите от тези духовни кръгове - наричани обикновено „догматика" постепенно започнаха да ме отблъскват и отегчават.
Търсех по-свободна и оригинална трактовка. Запознах се с теософската окултна литература, като интересите ми бяха отправени повече във философските аспекти на тези доктрини, отколкото към специалните им дисциплини - астрология, кабала, френология, пневматология и др. Това бяха годините ми в горните гимназиални класове. По това време именно научих за Учителя Петър Дънов и за Бялото Братство. Не познавах още лично този човек, за когото се говореше всред духовни, религиозни и философски среди доста много и с най-различна оценка.
към текста >>
13.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия -
еднообразието
убива човека.
Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си.
Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия -
еднообразието
убива човека.
Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза.
към текста >>
14.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1101-1020
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Аз избягвам
еднообразието
.
И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва всичко. Двама хора не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него. Правила за любовта 1110 Работете върху себе си. За сегашния живот по-хубави условия от тези няма да дойдат. Ако имаш любов, Бог ще те послуша преди ти да му се помолиш.
Аз избягвам
еднообразието
.
Когато се говори за любовта, искам да има крайно разнообразие в любовта. Любовта има много форми. Тази Любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той става добър, ти го обичаш. Закон. 1111 Има един закон в Природата: няма нужда, която Разумният свят да не задоволи - една насъщна нужда на твоята душа.
към текста >>
15.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2001-2020
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Има и физическо
еднообразие
, и духовно
еднообразие
.
2019 Всякога когато се молите, молете се сутрин и искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички случаи да я извършите Разнообразието. 2020 В природата има вечен процес на разнообразие. Нещата не се повтарят; има подобия, но няма повторения. Има разнообразие във физическия свят, има разнообразие и в духовния свят.
Има и физическо
еднообразие
, и духовно
еднообразие
.
По-добре е физическо еднообразие, а духовното разнообразие.
към текста >>
По-добре е физическо
еднообразие
, а духовното разнообразие.
Ще молите да ви се помогне във всички случаи да я извършите Разнообразието. 2020 В природата има вечен процес на разнообразие. Нещата не се повтарят; има подобия, но няма повторения. Има разнообразие във физическия свят, има разнообразие и в духовния свят. Има и физическо еднообразие, и духовно еднообразие.
По-добре е физическо
еднообразие
, а духовното разнообразие.
към текста >>
16.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Еднообразието
подразбира дисхармония.
Всяко движение показва една вътрешна скрита мисъл в него. Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли. Всяко движение представлява препятствие. Обърнете внимание върху ония криви линии, върху туй устройство. Разнообразието има обич.
Еднообразието
подразбира дисхармония.
Природата постоянно когато ние грешим, тя туря своя печат. Та тази майка, тя е много строга, тя иска да сте разнообразни. Не искайте хората да бъдат като вас. Ние трябва да бъдем за другите едно разнообразие и другите трябва да бъдат за нас едно разнообразие. Та първото нещо е да се върнем към природата.
към текста >>
17.
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А те образуват
еднообразието
в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари.
А те образуват
еднообразието
в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
към текста >>
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем
еднообразието
в неговите прояви и внесем разнообразие.
само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие.
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем
еднообразието
в неговите прояви и внесем разнообразие.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е.
към текста >>
18.
5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А законът в природата е, че тя не търпи
еднообразието
в прогресивна и възходяща степен.
Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят, в какво да вървят и към каква цел да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. - С една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле. те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели.
А законът в природата е, че тя не търпи
еднообразието
в прогресивна и възходяща степен.
Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна.
към текста >>
19.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В него, както и в Северния, съществува
еднообразие
в органическо отношение, т.е.
Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс.
В него, както и в Северния, съществува
еднообразие
в органическо отношение, т.е.
и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е.
към текста >>
20.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Еднообразието
убива човека.
" „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща.
Еднообразието
убива човека.
Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото.
към текста >>
Само
еднообразието
уморява човека.
В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека.
Само
еднообразието
уморява човека.
„Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало.
към текста >>
21.
Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас
,
,
ТОМ 16
За вас трябва разнообразие,
еднообразието
е убийствено.
(Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., IIгодина) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки от вас да не го е направил.
За вас трябва разнообразие,
еднообразието
е убийствено.
В езика си, в мисълта си трябва да бъдете въздържани, ако искате да успявате. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали същества. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдащето, към което се приближаваме. Тихото пение облагородява, силното пение е повечето волево. Няма да се критикувате!
към текста >>
22.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Еднообразие
навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека.
Попово Ползата от цветята Цветята са емблема на човешките добродетели, които, може да се каже, че цъфтят в човешката душа. Божествените добродетели са, които цъфтят в душата на човека. 4.3 Ползата от цветята 6.II.1924 год. Общ клас с. Водица С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе.
Еднообразие
навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека.
А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват.
към текста >>
23.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Еднообразието
е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7.
Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата. 2. Отсъствието да става по много важни причини. 3. Никои да се не карат и ако се карат, се изключват. 4. Да се не изнася нищо от Школата. 5. Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга. 6.
Еднообразието
е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7.
Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден. 8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива. 9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя.
към текста >>
24.
24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Еднообразието
в живота довежда човека до хипнотично състояние.
Примерът с двете птички при бивака на Витоша. Хвърлят им приятелите трохички, те си клъвнат, хвръкват, отлитат нагоре, като хвалят и славят Бога. Така е и с всички служители на Бога. Ще дойдат ангелите и ще му подхвърлят оттук-отгам необходимото за през деня. А утрешният ден е разумен, той си носи своето.
Еднообразието
в живота довежда човека до хипнотично състояние.
Ето защо е необходимо разнообразието. От север има едно силно течение, благодарение на което Стара планина прави едно силно налягане към юг. И благодарение на този силен натиск, с цялото Софийско поле става едно повдигане, тъй като от юг Родопите подпират. Природата сега извършва едно преустройство на цялата Земя. Приготвят се ново небе и нова земя за новите хора.
към текста >>
25.
67. Самодисциплина
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
" Любимият ни Учител ни говореше върху въпроси из различните области на живота, за да не сме в
еднообразие
.
Нас от невидимия свят ни гледат, както учените гледат микробите, и виждат, че за умни работи се разговаряме. Сега сме обърнати към тази част на Слънцето, която дава кредит на България. Къртът (къртицата) от голяма неприятност е влязъл в земята, скрил се и не може да се убеди да излезе. Другар! Какво значи другар? Другарят казва: „Другарю, което придобихме, да го пазим!
" Любимият ни Учител ни говореше върху въпроси из различните области на живота, за да не сме в
еднообразие
.
Тъй Той въздействуваше за развитието на различните ни мозъчни центрове. Не пренебрегваше никого и нищо. За Него беше всеки и всичко ценно. Тъй Той помагаше да се развива у нас взаимна почит и уважение към всекиго и любов към всичко.
към текста >>
26.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Понеже тъмнината е носител на най-големите ограничения и на най-голямото
еднообразие
, животът на такива люде се отличава главно с ограниченост и
еднообразие
във всяко отношение. 7.7.
Такива люде правилно възприемат, чувстват и оползотворяват всички сили и блага, които ражда Земята, т. е. силите, които Земята е възприела от Слънцето и ги е преработила и пригодила за човешкото тяло. Затова устойчивостта на тези люде, и на най-неблагоприятните външни условия, е изключителна. При дисхармония между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, имаме точно обратните на гореказаните резултати. Колкото е по-голяма дисхармонията между Слънцето и Сатурн, толкова е по-голяма умствената, духовната и физическата тъмнина, в която е потопен такъв човек.
Понеже тъмнината е носител на най-големите ограничения и на най-голямото
еднообразие
, животът на такива люде се отличава главно с ограниченост и
еднообразие
във всяко отношение. 7.7.
АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С УРАН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, квинтил или свкстил с УРАН УРАН символизира ангелската мъдрост, чрез която работят херувимите. Следователно съчетанията между Уран и Слънцето ще ни покажат какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят на мъдростта. В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото еднообразие и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение. Древният мит, според който Уран е баща на всички богове и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие. Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички богове.
към текста >>
В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото
еднообразие
и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение.
При дисхармония между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, имаме точно обратните на гореказаните резултати. Колкото е по-голяма дисхармонията между Слънцето и Сатурн, толкова е по-голяма умствената, духовната и физическата тъмнина, в която е потопен такъв човек. Понеже тъмнината е носител на най-големите ограничения и на най-голямото еднообразие, животът на такива люде се отличава главно с ограниченост и еднообразие във всяко отношение. 7.7. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С УРАН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, квинтил или свкстил с УРАН УРАН символизира ангелската мъдрост, чрез която работят херувимите. Следователно съчетанията между Уран и Слънцето ще ни покажат какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят на мъдростта.
В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото
еднообразие
и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение.
Древният мит, според който Уран е баща на всички богове и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие. Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички богове. Колкото пo-силна е хармонията между Слънцето и Уран в хороскопа на някой човек, толкова по-правилно е устроена и развита главната му нервна система, и по-правилно и по-пълно такъв човек възприема жизнедателното електричество от природата, от което електричество се произвежда умствената му и духовна светлина и се създават благоприятни условия за умственото и духовно развитие и прояви. Силата на хармонията между Слънцето и Уран определя възможностите на човека за постижения във всички области на окултната наука, защото Уран е създател на окултната наука. Не може човек да стане астролог и да разбира правилно астрологията, без да има в хороскопа си хармоничното влияние на Слънцето и Уран.
към текста >>
27.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно
еднообразие
в мисли, чувства, желания, дела и слова.
Силата и количеството на дисхармониите, които има Сатурн, определят лишенията и ограниченията, на които ще бъде подложен човек в умствено, духовно и материално отношение. Колкото по-голямо е дисхармоничното влияние на Сатурн, толкова по-малка е светлината в ума, топлината в сърцето и силата на волята у човека. Такъв човек е изложен на страдания, болести и е преследван от страх за въображаеми опасности, за дебнещи го злополуки. Такъв човек е наклонен да вярва в сбъдването на злини и нещастия, не вярва в сбъдването на доброто, омаловажава неговата стойност и неговото значение. Колкото повече са дисхармониите на Сатурн, толкова повече страхлив, слабодушен и безверен е човек.
Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно
еднообразие
в мисли, чувства, желания, дела и слова.
Еднообразието довежда такъв човек до бездействие и инертност, а бездействието поражда болести и води към смърт. Според силата на дисхармоничното Сатурново влияние, човек е изразител на недоволството от всичко в живота и природата. Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност, нецелесъобразност, безсмислие. Люде с дисхармонично Сатурново влияние имат винаги слабост да надценяват своята разумност, а да подценяват тази на другите. Всички диктатори, съдилища, затвори, наказателни заведения, всички идеи за ограничаване на човешката свобода и човешките природни права са изявени от люде с преобладаващи дисхармонични Сатурнови влияния.
към текста >>
Еднообразието
довежда такъв човек до бездействие и инертност, а бездействието поражда болести и води към смърт.
Колкото по-голямо е дисхармоничното влияние на Сатурн, толкова по-малка е светлината в ума, топлината в сърцето и силата на волята у човека. Такъв човек е изложен на страдания, болести и е преследван от страх за въображаеми опасности, за дебнещи го злополуки. Такъв човек е наклонен да вярва в сбъдването на злини и нещастия, не вярва в сбъдването на доброто, омаловажава неговата стойност и неговото значение. Колкото повече са дисхармониите на Сатурн, толкова повече страхлив, слабодушен и безверен е човек. Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно еднообразие в мисли, чувства, желания, дела и слова.
Еднообразието
довежда такъв човек до бездействие и инертност, а бездействието поражда болести и води към смърт.
Според силата на дисхармоничното Сатурново влияние, човек е изразител на недоволството от всичко в живота и природата. Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност, нецелесъобразност, безсмислие. Люде с дисхармонично Сатурново влияние имат винаги слабост да надценяват своята разумност, а да подценяват тази на другите. Всички диктатори, съдилища, затвори, наказателни заведения, всички идеи за ограничаване на човешката свобода и човешките природни права са изявени от люде с преобладаващи дисхармонични Сатурнови влияния. Трябва да се помни, че силата на Сатурновото влияние е най-голяма и съдбоносна до тридесетгодишна възраст, защото силата на Сатурновото влияние е изключително върху човешката личност, върху материалното естество на човека, а тъй като до 30-годишна възраст човек живее предимно със своята личност, затова най-много чувства влиянието на Сатурн.
към текста >>
28.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Тия задачи ще бъдат за вас хубаво разнообразие, понеже
еднообразието
е вредно за човека.
Така ще размишлявате върху отношенията на звездите едни към други, тяхното значение и т. н. Toвa ще бъде едно хубаво упражнение за вас. И тъй, тази вечер ви дадох две задачи; да напишете по едно писмо на общия и на специалния клас и да наблюдавате вечерно време звездите, докато намерите един равностранен триъгълник. Не мислете, че ще се освободите само с по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма.
Тия задачи ще бъдат за вас хубаво разнообразие, понеже
еднообразието
е вредно за човека.
Аз забелязвам, у вас има събрана доста енергия, която не знаете, как да пласирате. С тия задачи и упражнения, които ви давам, като малки ценни опити за вас, вие ще пласирате част от своята енергия.” 71. ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА: 23 школна лекция на Общия окултен клас, Г. IV(1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 25 март 1925 г., София. Русе, [1925], с.
към текста >>
29.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Еднообразието
в света всякога произвежда известно разрушение.
Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн.
Еднообразието
в света всякога произвежда известно разрушение.
Ако бих имал време, щях да ви покажа как всички планети действуват различно върху човешкия череп. Марс прави главата широка при ушите, широка и ниска. Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно честолюбие. Някои планети развиват челото и т,н. Сега: от материалистическо гледище тези неща са заблуждения, вас ще ви интересува сегашния живот-да живеете, да ядете, да се удоволствувате.
към текста >>
30.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Вие искате да доказвате по механичен начин нещата, базиращи се върху
еднообразието
.
Колко смешно и наивно, наистина... Та как и по какъв начин доказва науката това, което твърди? - По един най-положителен начин, който никой здравомислещ не може да откаже. - Сигурен ли сте в това? - Повече от сигурен - положителен: 100 на 100. - Добре, но струва ми се, че Вашата сигурност изхожда от много несигурни източници.
Вие искате да доказвате по механичен начин нещата, базиращи се върху
еднообразието
.
Но в природата, в живата природа тъкмо няма това еднообразие. Тя всякога си служи с нови методи и затова, ако изхождаме от дадена обстановка да търсим доказателства за друга - можем да бъдем формално прави, без да сме фактически истинни. - Това не разбирам. - Ами то е много просто - има много факти, които не са истини. Ние виждаме Слънцето да изгрява и залязва, а ни казват, че това не е вярно, че Земята е, която се върти, и ние вярваме, въпреки очевидния «факт».
към текста >>
Но в природата, в живата природа тъкмо няма това
еднообразие
.
- По един най-положителен начин, който никой здравомислещ не може да откаже. - Сигурен ли сте в това? - Повече от сигурен - положителен: 100 на 100. - Добре, но струва ми се, че Вашата сигурност изхожда от много несигурни източници. Вие искате да доказвате по механичен начин нещата, базиращи се върху еднообразието.
Но в природата, в живата природа тъкмо няма това
еднообразие
.
Тя всякога си служи с нови методи и затова, ако изхождаме от дадена обстановка да търсим доказателства за друга - можем да бъдем формално прави, без да сме фактически истинни. - Това не разбирам. - Ами то е много просто - има много факти, които не са истини. Ние виждаме Слънцето да изгрява и залязва, а ни казват, че това не е вярно, че Земята е, която се върти, и ние вярваме, въпреки очевидния «факт». - Е да, но това всички знаят вече.
към текста >>
31.
РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
,
ТОМ 20
Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в
еднообразието
на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации.
И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река, течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после, в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието. Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот.
Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в
еднообразието
на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации.
Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи. фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания.
към текста >>
32.
Б.Шестте гимнастически упражнения на Учителя Дънов.Малката програма на ученика за всеки ден.
,
,
ТОМ 22
Напред отиваме с десния крак, а клякаме на лявото коляно, докато при връщането назад попадаме под закона на кармата - закона на
еднообразието
. 5.
Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на дясното коляно като сваляме ръцете си покрай тялото, с длани към него. Допираме с пръстите земята до краката си и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото си. Виждаме, че когато се връщаме назад (инволюцията), няма равномерно разпределяне на енергиите между двата крака, а се натоварва този крак с който се връщаме и на него клякаме. Значи при инволюцията равновесието и хармонията се нарушават.
Напред отиваме с десния крак, а клякаме на лявото коляно, докато при връщането назад попадаме под закона на кармата - закона на
еднообразието
. 5.
Издигаме двете си ръце в полукръг над главата, с допрени пръсти, като правим крачка с левият крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на лявото си коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото с длани към него. Допираме с пръсти земята до краката си и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото си. 6. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като правим крачка с десният крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест.
към текста >>
33.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Природата не търпи
еднообразието
.
Трябват условия за това. Те са: 1) абсолютна Любов, 2) абсолютна Мъдрост и 3) абсолютна Истина. Трябва да се подчиним на Природата. Тя не е майка мекушава. Тя прекарва през ретортите си учените, учи ги по кой начин да се подчиняват и заповядват.
Природата не търпи
еднообразието
.
Дългите коси задържат магнетизъм, а късите - електричество. Ние не обръщаме внимание на формите, а на принципите. Главният въпрос - дали дълги или къси коси да носим. Трябва на периоди да ги носим. Известно време- къси, после - дълги.
към текста >>
От
еднообразието
се образува електричество и става отблъсквание.
Всякой да стане написана книга и ангелите, като ви видят, ще ви ценят. Като ученик, идеалът ви да бъде - да сте написана книга, в която да са писали ангелите, светиите, Господ да е писал. Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате. Аз ви виждам, че сте все сухи сливи, круши. Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?!
От
еднообразието
се образува електричество и става отблъсквание.
За всички има място, само трябва време. Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант. Другото е болезнено състояние. Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи! Този, който има благородни идеи, е благороден, а който няма благородни идеи, е празна торба.
към текста >>
Да има разнообразие в проявата на вашия живот;
еднообразие
- във време и пространство.
Да се учите! Писанието казва: ще гледате да не паднете, а който падне, да стане. Има един милион ангели, не си издържали изпита, ходят да слугуват. Казвате: «Господ е добър, многомилостив, благоутробен» - но това е за грешните; а за верующите е взискателен, а за ученика е строг. Учението седи да събудиш възвишеното, благородното в него.
Да има разнообразие в проявата на вашия живот;
еднообразие
- във време и пространство.
Ако имате 4-5 хиляди яйца, излюпите ги и станат на пилета, и се хвалите, а те пискат, искат храна, няма с какво да ги храните? И вие излюпвате много мисли, гладни са те и няма с що да ги храните и от тия противоположности се ражда тия дисхармония. В едно общество влезете - коя страна трябва [да] видите: добрата или лошата? Кога Бог създаде света, Той видя по-напред добрата страна на Своето създание и после - злото. Какво нещо е злото?
към текста >>
Съвременният свят страда от
еднообразие
.
Свещените неща се познават по своята абсолютна чистота. В духовно отношение при кой случай може да употребиш събиранието, изважданието, умножението и делението? Кой е коренът на доброто? Добродетелта. Трябва да знаете корена на всички неща. Защо числото 9 има квадратен корен, а числото 8 има само кубически корен?
Съвременният свят страда от
еднообразие
.
Понятията през времето на Платона, Хермеса не са същи, както в сегашното време. И нашата наука след 2000 години такава ли ще бъде, както сега? «Кое е същественото качество на днешната култура» (тема). Всякой от вас трябва да има най-добрата критика. Всяка вечер да туряте настрана баластра на живота.
към текста >>
34.
9. Разнообразието като елемент на човешкото развитие
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
От
еднообразието
!
9. Разнообразието като елемент на човешкото развитие В. «Братство», бр. 243, 12.VI.19392., стр. 3. От какво хората оглупяват?
От
еднообразието
!
Ако един човек яде една и съща храна постоянно - макар и най-вкусната, - най-после тя опротивява. Ако гледа постоянно и най-красивото нещо - и то дотяга. Когато се погледнат хората от различните професии, ще се забележи, че те всички имат свои типични физиономии. Защо? От какво са придобили тая типичност? От еднообразието!
към текста >>
От
еднообразието
!
От еднообразието! Ако един човек яде една и съща храна постоянно - макар и най-вкусната, - най-после тя опротивява. Ако гледа постоянно и най-красивото нещо - и то дотяга. Когато се погледнат хората от различните професии, ще се забележи, че те всички имат свои типични физиономии. Защо? От какво са придобили тая типичност?
От
еднообразието
!
Те са работили, развивали са се до известно място, после са спирали, а заедно с това и мозъкът им е спирал на известно стъпало на развитие. И така, ден след ден еднаквостта е започнала да слага своя отпечатък, докато най-после те приемат една определена типична физиономия на съответния отрасъл на професията си. По такъв начин те се механизират. В мозъка им работят само известни центрове, а другите заспиват, ако не се атрофират. Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо?
към текста >>
От
еднообразието
... В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред.
Защото повечето от тях спират своя умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред. Младите или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания. Тогава първите не придобиват нищо по-ново, отстъпват настрани - и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда. Много жени оглупяват. Защо?
От
еднообразието
... В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред.
Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал, тя спира най-често своя растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание - то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. 11 често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по-рано... У чиновниците - също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилницата, във фабриката... Вечно еднообразна работа, която обръща хората в механизми. И всички тия механизирани хора, животът ги изхвърля един ден от релсите си, като оглупели, изчерпани, ненужни... А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като последица от механизирането?
към текста >>
И така, за да се избави човек от това механизиране, от това
еднообразие
, което довежда до оглупяване, нека той внася в себе си всеки ден по нещо ново.
И всички тия механизирани хора, животът ги изхвърля един ден от релсите си, като оглупели, изчерпани, ненужни... А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като последица от механизирането? Трябва разнообразие - но не само вънкашно, но най- важното - вътрешно. Всеки ден трябва да се внася нещо ново в живота на човека, което като живителна струя да го обновява и да му дава нови сили за работа. Единствено хората, които постоянно учат и внасят постоянно нови знания в себе си, не се механизират. Техният живот постоянно се обновява от новото, което внасят в своите умове, сърца и души.
И така, за да се избави човек от това механизиране, от това
еднообразие
, което довежда до оглупяване, нека той внася в себе си всеки ден по нещо ново.
И това ново ще внесе необходимото разнообразие в човешкият живот; и като резултат - обновление и растене. А в растенето е смисълът на човешката култура и напредък. Невена Неделчева
към текста >>
35.
А) Бог във всичките векове е един и същ
,
,
ТОМ 24
При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до
еднообразие
в нещата.
"Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? - Великият живот който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот.
При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до
еднообразие
в нещата.
Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре.
към текста >>
Някой път хората страдат от
еднообразие
, а някой път от немарливост.
Кой живот? - Великият живот който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот. При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата.
Някой път хората страдат от
еднообразие
, а някой път от немарливост.
Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо?
към текста >>
36.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс
,
,
ТОМ 24
И до днес не знаем, дали
еднообразието
на един неестествен живот не бе разстроил нервите й?
Случи се, обаче, едно голямо нещастие с класа ни. Класната ни, която ни предаваше история, изчезна един ден. Намериха я в кладенеца, където бе стояла вече два дни. Бяхме поразени. Защо тази умна жена бе сторила това?
И до днес не знаем, дали
еднообразието
на един неестествен живот не бе разстроил нервите й?
към текста >>
37.
8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА
,
КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.
,
ТОМ 25
След това трябва да отидеше при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена." Казвате: "Щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има
еднообразие
.
На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чийто министри са всеки момент нащрек за своя живот. Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде. И затова много хора казват: "Времето ще оправи работите." - Не. времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: Ти трябва да отидеше при живата природа, да те научи на своите закони, да ти покаже, как трябва да се живее.
След това трябва да отидеше при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена." Казвате: "Щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има
еднообразие
.
- Не. във великия Божи закон се крие разнообразието на цялата вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на живота, и съществата там водят ангелски живот. Нашата система, обаче, още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на 13- та сфера и ще придобие своето изкупление.
към текста >>
38.
4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Времето - тоя безумен жребец вихрено те носеше и Той, Великият Реалист покорно му струваше път, но не го остави нито за миг без да го обязди здраво, като не позволи законите на забвението и на
еднообразието
да деформира делото Му.
От тези летувания на Рила всички се връщаха ободрени, освежени, пълни не само с физически сили, но и обогатени от много планове, много надежди и много работа. Преживяните дни, общите песни, общите излети, новото, което докосна душата, всичко това даваше отражение и нямаше човек, който върнал се от това пребиваване, да не започне от първия ден да мечтае и да се приготвя за следващото. Освежаването не идваше само от рилския въздух, рилската вода или от обилното слънце - Словото и атмосферата -братската атмосфера подаряваха на човека, онова, което и планината в своето богатство не можеше да даде. Когато през тези богати и слънчеви дни се спирахме да огледаме тяхната вътрешна обстановка, разбирахме, че съборът беше станал. След като си бил на Рила, нямаше да мечтаеш за Търново или за Изгрева.
Времето - тоя безумен жребец вихрено те носеше и Той, Великият Реалист покорно му струваше път, но не го остави нито за миг без да го обязди здраво, като не позволи законите на забвението и на
еднообразието
да деформира делото Му.
Късно отчетохме живите методи с които си служеше, късно разбрахме колко внимателно бяха използувани всичките закони на живата природа - от топлата глътка вода, до чистата и хубава мисъл, до топлото чувство, неща, които гарантираха хармонията, която трябва да се реализира на две хиляди метра височина. Всичко се вършеше пред очите ни, ала едва сега разбираме, колко изкусно Той боравеше със скритите сили не само в човека, но и в цялата природа. Бяхме много млади и до известна степен безгрижни, за да можем да вникнем във съдържанието на всеки акт и всяка важна стъпка, които Той предприемаше. Тогава ние се радвахме и носени на крилете на нашата младост, жадувахме само да слушаме и да пеем. Така преживяна младостта ни, силите останаха недокоснати - имахме с какво да излезем на двубой по-късно, когато дойдоха изпитанията.
към текста >>
39.
1. Необикновеното
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Съвременните белетристи няма какво повече да ни откриват и ако не внесат нещо ново, тя ще си остане белязана с най-пагубното свойство на произведенията -
еднообразието
.
Не сме дошли случайно. Зад нас имаше извървян път. Всеки ученик представлява история, роман, при това много интересен - животът на ученика по дълбочина и замисъл и съдържание надминава всичко съчинено до сега. Ако предстои да се опише живота на ученика, съвременната белетристика ще се обогати и освежи премного. Откъм идейност и дълбочина тя е много обедняла.
Съвременните белетристи няма какво повече да ни откриват и ако не внесат нещо ново, тя ще си остане белязана с най-пагубното свойство на произведенията -
еднообразието
.
А ние търсехме новото, търсехме го упорито и мълчаливо. Търсехме същественото, трайното, което не умира на което можеше да се разчита по всяко време и при всичките условия. По онова време имаше много учения - философски, етични, имаше модерна натурфилософия, не липсваха мъдри сказания, теософия -Ани Безант, Ледбитер, Метерлинг, Толстой, Тагор. Учението на големият руски реформатор, който проповядваше Евангелието в най-чист вид си пробиваше път у нас и последователите му в България бяха най-многочислена група. На един конгрес беше присъствувал и Булгаков.
към текста >>
40.
19. Гласът на Незнайното
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И тя си мисли за сбор, обикновен градски или селски сбор, ще има да се гледа нещо интересно, ще се срещне с други хора и ще прекара малко по-различно, отколкото в този град с присъщото
еднообразие
и тишина.
- Къде отивате? - Пита тя твърдо и уверена, че ще получи отговор. - Отивам на събор. - На събор, добре, нека дойда и аз. Аз съм в отпуска и тя тече.
И тя си мисли за сбор, обикновен градски или селски сбор, ще има да се гледа нещо интересно, ще се срещне с други хора и ще прекара малко по-различно, отколкото в този град с присъщото
еднообразие
и тишина.
Тя има едва двадесет години. - Не мога, трябва да питам. - Добре, питайте и телеграфирайте. Кого ще пита, тя не иска да знае тази подробност. Важното е да отиде.
към текста >>
41.
23. Не други, а те...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Когато нещата променят само формата, а съдържанието и смисъла си остава едно и също, ние знаем, че движението е неправилно, взела е връх рутината и
еднообразието
, формализмът е станал закон.
Защо тъкмо те се заловиха с тази неблагодарна и бихме казали непочтена работа? Историята, както и всичките стръкове на изкуството имат своята периодизация. Но дали интересните явления се развиват по един и същи начин и в определената среда. Различно е, и пътя по който те се развиват е възходящата спирала. Иначе, не би имало смисъл това повтаряне на събитията през равни амплитуди, ала различно по форма, по съдържание и замисъл.
Когато нещата променят само формата, а съдържанието и смисъла си остава едно и също, ние знаем, че движението е неправилно, взела е връх рутината и
еднообразието
, формализмът е станал закон.
Така в света се ражда фанатизма - този зловреден червей на прогреса и на свободната човешка мисъл. Те, а не други се заловиха с непристойната работа да пишат навремето срещу Учителя, да клеймят Неговото дело, да петнят Неговото име и де се опитват да Го дискредитират пред официалните власти. Порнографиите книжлета тогава не излизаха от държавните печатници - не бяха държавни издания, а частни - авторите на този арсенал от лъжи, които пущаха против Него не бяха и дело на светски хора, а излизаха от църковното тяло - свещеници и владици се криеха зад платените автори. Не за тази работа те заемаха тези места. Всичко това е минало за нас и ако сега се връщаме на него, правим го не за да съдим, има кой да съди, и ще бъде най-добре, ако чувството на чест и доблест не липсва сами да отчетат, прави ли бяха или не.
към текста >>
42.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Такъв свят би изглеждал зловещ в своето
еднообразие
всред великото разнообразие на природата.
Колко жив и нестихващ е този поток на живот, на красота, на величие. Бил си дете, бил си юноша, бил си и млад, чака те времето, за да остави следите си по теб - дрехата се променя, цветовете избледняват, плодовете узряват, листната премяна пожълтява и есенните вихри обрулват извехтялата шума - звучи малко жестоко, ала красотата изчезва ли? Недокосната и неувяхваща тя дефилира през всичките сезони. Каква огромна разлика и колко последният миг е събрал в шепите си всичкото ценно наличие на един живот -златната утайка, където блести изваяната мъдрост на един човешки живот. Не желаем да си представим един живот и един свят, където всички да бъдат на една възраст, макар и тя да бъде младенческата.
Такъв свят би изглеждал зловещ в своето
еднообразие
всред великото разнообразие на природата.
Затова никога човек не трябва да съжалява, че времето бележи своя ход и върху него, никога не трябва да съжалява, че неумолимите стрелки на часовника се движат равномерно по циферблата, че младостта отлита, че старостта идва. В безкрайният ход на времето това няма никакво значение. Представлява ли времето някаква сила, пред великия кръговрат на живота има ли някаква власт? То е там, за да отбелязва периодите или да класифицира великите моменти и всичките възрасти като тонове на една величествена симфония. Отлитащият миг не е по-богат и по-пълен от този, които го следва.
към текста >>
43.
5. Приемната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята простота, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и
еднообразие
.
Приемната беше жива - оазис сред една пустиня, чийто парящ дъх не стигаше до нас. Наистина пустинния пек на съвремието, или ледените вихрушки на века не стигаха до нас, защото знаехме, че Той беше на земята, живееше на Изгрева, работеше непрестанно безвъзмездно, озонираше атмосферата с живото си Слово, приемаше по всяко време и те приближаваше при Себе си, за да ти подари и светлина и топлина и свобода. Благодарни сме. Незабравими са нашите срещи. Не съжаляваме, че не са нанесени на магнетофон или хартия, ала те живеят някъде дълбоко в нас, като едно сияние, което никога нямаше да помръкне и като една трапеза, която никога нямаше да се вдигне.
Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята простота, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и
еднообразие
.
Досега с Любовта, с Мъдростта, с Истината слезли на земята те извисяваше, за да ти подарят загубената сила, за да ти покажат загубения път, за да и възвърнат надеждата и вярата. Трудно човек може да се справи с тази тема, не за друго, а защото тя се отнася за всеки по отделно и крие нещо интимно в себе си, нещо, което се отнася изключително до духовната същност на човека, а тя обича дискретността. Всеки ученик съдба, всяка съдба - тайна, всяка среща една интимност, една красота, един шеметен полет за което думите никога нямаше да стигнат. Нека запазим спомена за тази приемна, красотата на срещата, грижата и топлотата на приема и най-вече: Сиянието на оная светлина, която пак и пак през многото години продължаваше да осветлява нашия път - пътят на ученика сега и в бъдеще, дошли на земята само за единственото нещо -единствено за среща с Учител, най-великото събитие на един живот - наречено с право - епохален.
към текста >>
44.
4. Огънят: есе (6.Х. 1970 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Стигаше до
еднообразието
, до пустотата, до безсмислието, защото липсваше същественото, което не се стигаше и с най-високия стандарт на живот.
Изгревите на Слънцето, както и огромната дейност на светилото не правеше никакво впечатление. Безспир тече част от оная панорама, която не будеше нищо повече от резервоар на блага, чийто ресурси безогледно струваше да се използуват. Човекът не беше дорасъл до онова състояние на тънка чувствителност, чрез което се улавят необикновените неща зад обикновените форми и тези, облечени в чудеса форми не го вълнуват. Човекът живееше някак си бездушно и ледено студено като чужденец в един свят, който вибрираше живо и му предлагаше серия от богати багри, красота и трепет. Затова е животът.
Стигаше до
еднообразието
, до пустотата, до безсмислието, защото липсваше същественото, което не се стигаше и с най-високия стандарт на живот.
Човекът живееше крайно обикновен живот, чийто граници варираха между две измерения, лишен от дълбочина, перспектива. А беше сложно устроен човекът и невъзможно беше да се обърне гръб на тая съществуваща глъбина, което не се задоволяваше само с очевидното, невъзможно беше да се хвърли през прозореца онова, което метафизиците наричаха душевност. Тя не се задоволяваше с каква да е черта, рецепти, или полемики, теориите никак, а най-малко с желанията на заинтересованите да сведат всичко до материалистическите сентенции. Всичките опити в това направление отиваха напусто. Една цяла цивилизация можеше да стигне неминуемо до оная анемия, която осакатяваше човека и бавно го разрушаваше.
към текста >>
45.
109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 235, 26.02.1939, с. 1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
А законът в природата е, че тя не търпи
еднообразие
, повторение, тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен.
Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели.
А законът в природата е, че тя не търпи
еднообразие
, повторение, тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен.
Единственото прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявяват във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път.” Георги Радев
към текста >>
46.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Бог няма да остави човека да заспи в
еднообразието
.
Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство. Псалмопевецът нарича това семейство Дома Господен. Едно желае душата ми и него всякога ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си. Без Любов, без Истина, без Правда Мир не може да има. „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я необвзе.” Виделината и тъмнината, това са човешки съзнания.
Бог няма да остави човека да заспи в
еднообразието
.
Той го държи буден чрез промените, чрез страданията. Природата в далечното минало е правила опити с големите животни преди стотици милиони години. В миналите геологически епохи са живели гигантски земноводни. Те се оказаха, обаче, тежки, тромави, неподвижни. Материята не беше организирана още за по-висш живот.
към текста >>
47.
Статия 4. Защита на Религията
,
пастор Д. Н. Фурнаджиев
,
Събори 1926 -1927г.
При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до
еднообразие
в нещата.
"Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? - Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот.
При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до
еднообразие
в нещата.
Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре.
към текста >>
Някой път хората страдат от
еднообразие
, а някой път от немарливост.
Кой живот? - Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот. При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата.
Някой път хората страдат от
еднообразие
, а някой път от немарливост.
Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо?
към текста >>
48.
22. Пеенето и говорът. (23.05.1942, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно
еднообразие
.
- Да, Учителю, отговорих Му. - Тези точици по повърхността им са написани нотички. Говорех за семенцата им. - Учителю, попитах аз, защо в света съществуват различни школи по пеене? Учителят отговори: - Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки.
В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно
еднообразие
.
В Ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. - Учителю, материята, от която е съставено гърлото у певците, еднаква ли е у всичките певци? Учителят каза: - На едни Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други Бог е дал обширни, светли къщи от фина материя. Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан хиляди светли ангелчета, които под един знак започват да вибрират.
към текста >>
В Ангелския свят има външно
еднообразие
, а вътрешно разнообразие.
- Тези точици по повърхността им са написани нотички. Говорех за семенцата им. - Учителю, попитах аз, защо в света съществуват различни школи по пеене? Учителят отговори: - Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие.
В Ангелския свят има външно
еднообразие
, а вътрешно разнообразие.
- Учителю, материята, от която е съставено гърлото у певците, еднаква ли е у всичките певци? Учителят каза: - На едни Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други Бог е дал обширни, светли къщи от фина материя. Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан хиляди светли ангелчета, които под един знак започват да вибрират. Те се движат хармонично, танцуват и пеят.
към текста >>
49.
63. Два куплета на солото на „Слънчеви лъчи”. „Новото Битие” (15.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и
еднообразието
отвътре се увеличава.
Учителят продължи: Ти в птиченцата обичай само Божественото, Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш Великото в малкото и малкото във Великото. Например, каза Учителят, двама души от Духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие. Има само вътрешно разнообразие.
Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и
еднообразието
отвътре се увеличава.
На външното еднообразие отговаря вътрешно разнообразие и на външното разнообразие отговаря вътрешно еднообразие. - Учителю, когато гостувахме с Операта във Враца, там ме приеха в едно видно семейство. Дъщерята пожела да й надпиша снимка в една от моите роли. Когато надписвах снимката, аз писах: „На добрата ...” и прочее, без да я познавам каква е. Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато пиша някому, очите ми са отворени и внимавам да не окачествявам предварително хората.
към текста >>
На външното
еднообразие
отговаря вътрешно разнообразие и на външното разнообразие отговаря вътрешно
еднообразие
.
Ти да възлюбиш Великото в малкото и малкото във Великото. Например, каза Учителят, двама души от Духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие. Има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието отвътре се увеличава.
На външното
еднообразие
отговаря вътрешно разнообразие и на външното разнообразие отговаря вътрешно
еднообразие
.
- Учителю, когато гостувахме с Операта във Враца, там ме приеха в едно видно семейство. Дъщерята пожела да й надпиша снимка в една от моите роли. Когато надписвах снимката, аз писах: „На добрата ...” и прочее, без да я познавам каква е. Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато пиша някому, очите ми са отворени и внимавам да не окачествявам предварително хората. Учителят ме попита: - Сега какво ще пишеш след този урок?
към текста >>
НАГОРЕ