НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
12
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. Желанието и следствието
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
-
Едисон
сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!
На всяка задача бележка слагат от невидимия мир. 9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год.
-
Едисон
сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни!
" Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа.
към текста >>
2.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
София, Кооперативна печатница „
Едисон
", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с.
Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас." 6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия.
София, Кооперативна печатница „
Едисон
", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с.
155-156: „Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог?
към текста >>
София, Кооперативна печатница „
Едисон
", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с.
Небето трябва да дойде на земята, че да заживеем ние в Любовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да й падне като мед на сърце. А сега имате ли вие тия капки? А-а, носорогът докато е в света, няма." 8. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия.
София, Кооперативна печатница „
Едисон
", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с.
312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви.
към текста >>
3.
23. КОЙ Е СВРЪХЧОВЕК?
,
,
ТОМ 20
За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения -
Едисон
; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев.
Кой разбира по-добре свръхчовека?... Всеки тълкуваше Ницшевия свръхчовек по своето разбиране. Едни взеха максималната интелигентност у човека като мерило за свръхчовечество; други - максималното сърце (доброта); трети - максималната воля, независимо в какво направление, положително или отрицателно. И ето, наред с Тамарлана, Александра Великий и Наполе-она - изтребители на човечеството - подредиха и Мойсея, Буда, Конфуция, Христа, Толстоя: антиподите станаха свръхчовеци. Всеки почна да вижда «свръхчовека» в образа на своя идеал.
За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения -
Едисон
; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев.
Кой беше правият, и кой сега е прав? Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид... Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл. Това понятие е само идеал и е равно далече от всекиго «както от май-муната-до човека»... И има толкоз понятия за свръхчовека, колкото и мнения по всеки мъглив въпрос, който се свършва в далечината на човешкото знание. Защото качествата, които Ницше даде за «свръхчовека», те са днес непознаваеми от човешката психология, нито още й принадлежат. Като правя горното разсъждение, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
към текста >>
4.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов
,
(oт Waniel [Любомир Лулчев], 1922 г.)
,
ТОМ 20
София: Кооперативна печатница «
Едисон
», 1922.) 1.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов (Waniel*. Съвременният обществен морал и Дънов.
София: Кооперативна печатница «
Едисон
», 1922.) 1.
ПРЕДГОВОР (стр. 3) Слухове, няколко книги и една комедия, писани с цел да разкрият делата на един лъжеучител, някой си Дънов, ни заинтересуваха. Нам, хората на два- десетия век, на парата, аеропланите и електричеството, ни се видя странно, че има човек, който може сериозно да претендира да възстановява времената на пророците, нещо повече - да се изявява като Христос, да води хората по планините, да образува дружества някакви, да говори и вербува партизани на своите тъй неуместни за времето си идеи на свръхидеализъм всред общество, което като че ли е останало всецяло с един само идеал - пари, повече пари и удоволствия. Няколкото беседи, които посетихме в схлупената къщица на улица «Опълченска», а по-после - в един салон в града, и трите тома печатни него- ви беседи, ни накараха да разровим Евангелието, за да проверим думите му, а също и да прочетем някои и други книги върху християнството. Впечатленията си, писани набързо, предаваме в следните страници.
към текста >>
5.
III. МАЛКИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА
,
ТОМ 20
Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити,
Едисон
често цапал дрехите си.
Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен.
Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити,
Едисон
често цапал дрехите си.
За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им.
към текста >>
6.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Томас Алва
Едисон
има тази звезда съвпад с Меркурий.
Да е съветник на всички хора, с които има отношение и да се ползва пред тях с особено доверие. Учителят проявява силен стремеж към честност, справедливост и отлично разбира и познава човешките натури и жизнения им път в развитието им на земята. Има много тънки и дълбоки вътрешни схващания за живота на всяка душа, което се дължи на извънредно високите вибрации на аурата на Учителя, която поема влиянията на всички заобикалящи го същества в пълнота. Тази звезда е добре поставена и аспектирана в хороскопите на крупни писатели, учени, физици, атомисти, като Бертолд Брехт и Сведенборг има съвпад със Слънцето - съвършени типове личности. Вернер фон Браун, Хайнц Гертман - конструктор на реактивни системи и Йохан Волфганг фон Гьоте имат съвпад с Уран.
Томас Алва
Едисон
има тази звезда съвпад с Меркурий.
Значи Учителят с този съвпад на Асцендента с Денеб поставя в основата на земния човешки живот едно ново знание, много по-високо от цялата човешка култура - най-великото от Божествения свят - Словото Божие за развитието на човешките души. За тази цел е и откриването на школата на Бялото братство, единствена на земята и цялата вселена, на 24.02.1922г., петък, за което Учителят е подготвян един слънчев цикъл от 22 години. При разглеждането на хороскопа аз ще разгледам подробно аспектите, които показват какви са условията и възможностите на физическото поле при вселяването на Божия Дух в Учителя. Разглеждайки аспектите от Духовния свят - деклинациите виждаме че превес има въздействието на ангелската любов, изразена чрез планетата Венера - пет планети имат южна деклинация (S) и четири - северна деклинация (N) на ангелската мъдрост Юпитер. Виждаме, че планетата Венера, ангелската любов, има северна деклинация (N), а планетата Юпитер, ангелската мъдрост, има пак северна деклинация.
към текста >>
7.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Медисон
, щата Ню Джърси.
(New Gersy) Nov. 16.1981. Текстът на български гласи: "До моята любезна сестра Мария П. Стамова" от П. К. Дънов. Nov. 16.1891. Снимката е изпратена от Методистката семинария Дрю, гр.
Медисон
, щата Ню Джърси.
Виж "Изгревът" т. XXII, с. 802, точка 2. Снимка № 45. Поп Константин Дъновски, баща на Петър Дънов Снимка № 46.
към текста >>
8.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
"Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." -
Едисон
.
"Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон. "Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж. "Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон.
"Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." -
Едисон
.
"Честният човек е най-благородното на Бога изделие". - Ал. Поп. "Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело. "Незиблемата основа на властта е справедливост, а не състрадание." - Президент Уилсон. "Ако Бог е само милостив, Той, тогаз, е Бог несправедлив." - Йънг.
към текста >>
9.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА - част I
,
съставил: Е. Ангелова-Пенкова
,
ТОМ 25
Едисон
, 1922.
Житно зърно-Изгрев,1949. 228 с. 22. Дънов, Петър Константинов. Сила и живот IV серия : Беседи държани от Дънов : по стенографски бележки. София, кооперативна печ.
Едисон
, 1922.
316 с. 23. Дънов , Петър Константинов. Сила и живот V серия : Беседи държани от Дънов : по стенографски бележки. София, 1922. 486 с. 24.
към текста >>
10.
110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Когато работел в лабораторията си, дето правил своите опити, от погрешките на които се натъквал,
Едисон
често цапал дрехите си.
Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен.
Когато работел в лабораторията си, дето правил своите опити, от погрешките на които се натъквал,
Едисон
често цапал дрехите си.
За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положение на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им.
към текста >>
11.
115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Когато
Едисон
е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н.
Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безралично към коя област те спадат, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания - са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е направен на луд от страна на своите колеги учени, които притежават достатъчно познания, за да говорят със самочувството, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна там действителност, на нещо повече, на неизвестни там закони и истини, на една друга, непозната там действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото там и върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно.
Когато
Едисон
е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н.
Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не е много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина?
към текста >>
НАГОРЕ