НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
691
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всяка една религиозна секта, култ или
църква
трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията.
Всяка една религиозна секта, култ или
църква
трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони.
За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения.
към текста >>
Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и
църква
.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав.
Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и
църква
.
Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност.
към текста >>
Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна
църква
и религиозните култове.
" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации.
Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна
църква
и религиозните култове.
Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами.
към текста >>
Такива бяха Българската методистка
църква
,
Евангелската
църква
на "Солунска", Баптистката
църква
и други.
По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници.
Такива бяха Българската методистка
църква
,
Евангелската
църква
на "Солунска", Баптистката
църква
и други.
Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
към текста >>
2.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска
евангелска
църква
и слуша проповед на български език.
Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г.
той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска
евангелска
църква
и слуша проповед на български език.
През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей.
към текста >>
Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска
евангелска
църква
в гр. Пловдив.
ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар.
Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска
евангелска
църква
в гр. Пловдив.
След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт.
към текста >>
3.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата
църква
и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар.
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата
църква
и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна
църква
.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна
църква
.
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
към текста >>
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната
църква
по този начин, но това не е вярно.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква.
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната
църква
по този начин, но това не е вярно.
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
към текста >>
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно.
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>
След омъжването си тя живее във Варна, в
евангелската
църква
със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
След омъжването си тя живее във Варна, в
евангелската
църква
със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна.
По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
към текста >>
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си.
към текста >>
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр.
„За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74.
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр.
Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г.
към текста >>
църква
и учител в класното училище.
То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев.
църква
и учител в класното училище.
Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.
към текста >>
църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев.
църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище.
към текста >>
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария.
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново.
към текста >>
църква
в Северна България.
богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев.
църква
в Северна България.
Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г.
към текста >>
4.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Те бяха протестанти от I
евангелска
църква
евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия. Завърших през 1936 г. и същата година се оженихме с моя съпруг.
Те бяха протестанти от I
евангелска
църква
евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
към текста >>
5.
4. ЕВАНГЕЛИСТКИ МЛАДЕЖИ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Те бяха евангелисти и ходеха в
евангелската
черква.
Те са македонци. Майка му Елена Граматикова и тя е от Струмица. Първото им дете е починало в Струмица - Бенча, после има трима братя - Коля, Жоро и Димо и една сестра Рута. Те бяха живи. Значи четири деца живи.
Те бяха евангелисти и ходеха в
евангелската
черква.
Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал евангелската църква на ул. „Солунска". Значи това бил бащата на Жоро. И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от евангелската църква, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето. Кирчо бил много закъсал и те искали да му помогнат и му казвали: „Ела, ние ще търсим нови хоризонти! Тука някак си не ни харесва, много е ограничено".
към текста >>
Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал
евангелската
църква
на ул. „Солунска".
Майка му Елена Граматикова и тя е от Струмица. Първото им дете е починало в Струмица - Бенча, после има трима братя - Коля, Жоро и Димо и една сестра Рута. Те бяха живи. Значи четири деца живи. Те бяха евангелисти и ходеха в евангелската черква.
Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал
евангелската
църква
на ул. „Солунска".
Значи това бил бащата на Жоро. И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от евангелската църква, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето. Кирчо бил много закъсал и те искали да му помогнат и му казвали: „Ела, ние ще търсим нови хоризонти! Тука някак си не ни харесва, много е ограничено". И новите хоризонти ги намират на Изгрева и там са останали вече.
към текста >>
И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от
евангелската
църква
, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето.
Те бяха живи. Значи четири деца живи. Те бяха евангелисти и ходеха в евангелската черква. Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал евангелската църква на ул. „Солунска". Значи това бил бащата на Жоро.
И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от
евангелската
църква
, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето.
Кирчо бил много закъсал и те искали да му помогнат и му казвали: „Ела, ние ще търсим нови хоризонти! Тука някак си не ни харесва, много е ограничено". И новите хоризонти ги намират на Изгрева и там са останали вече. Това е било времето, когато вече аз съм била отишла на Изгрева. Те идваха на беседи, престояваха у нас винаги и понеже нямаше къде да спят, постилахме черги на земята за тях и така преспиваха.
към текста >>
6.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Та беше една голяма сватба в черквата на I
евангелска
.
Че съм от голям род, че баща ми е македонец от Щип, а те са също македонци от Струмица. Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха. Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с воал, а Рут ми даде нейния воал от нейната сватба. Шаферчета бяха нейната Калина и още една, които ми носеха воала отзад.
Та беше една голяма сватба в черквата на I
евангелска
.
Преди това дядо Гиго, т. е. неговия баща ми каза: „Хайде, деца, идвайте с мене да си изберете покъщнина". Ние бяхме си намерили вече квартира след дълго обикаляне и намерихме на ул. „Мосул" № 30 къщата на артиста Асен Русков. Бяха две стаи и кухня, всичко ново и много хубаво, приготвено за неговия син.
към текста >>
Сватбата стана в
евангелската
черква на Солунска - I
евангелска
.
А Сашка и Рута, моята сестра и неговата сестра по-късно бяха закарали всичките мебели и приготвили всичко, наредено вече за сватбата, така било по македонски обичай. Те наредиха легла, спалня, всичко. Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм.
Сватбата стана в
евангелската
черква на Солунска - I
евангелска
.
Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време.
към текста >>
Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на
църквата
едно време.
Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева.
Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на
църквата
едно време.
А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе".
към текста >>
7.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на бялото Братство, да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от
евангелската
църква
и се приобщават към Братството и Учителя.
Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера. В домът им се чете Библията. Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива. Тук именно Жорж се сдружава с деца на стари протестантски семейства като Димитър Кочев, Гавраил Величков и новия приятел - Кирил Стоянов (Кирчо-лъвчето) на когото са помогнали да се сработи със своето семейство.
Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на бялото Братство, да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от
евангелската
църква
и се приобщават към Братството и Учителя.
Това става през 1930 - 31 г. Още като ученик в гимназията Жорж се увлича от фотографията, която впоследствие става негово хоби и по-късно професия. Чрез поглед към природата той оформя своето дарование чрез фотографията. Още от 1932 г. той правеше много снимки на Учителя, на салона, на епизоди от изгревския, витошкия и рилския живот.
към текста >>
в
евангелската
църква
на ул.
И до днес дъщерите му носят името Славянски вместо Печеникови. Много често през 1932 - 33 и 34 година брат ми канеше при него да приспиват на Изгрева приятелите срещу беседите в сряда и петък (общ окултен клас и специален окултен клас за неженени), които се провеждаха в 5 ч. сутринта. След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си. През 1936 г. ние се оженихме на 23.VIII.
в
евангелската
църква
на ул.
„Солунска" с пастор Фурнаджиев. Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност. Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми и и към Изгрева, и към Рила. Той също беше голям скиор. Спускаше се по най-стръмните шанци и взимаше участие в състезания.
към текста >>
Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от
евангелската
черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
Космични приказки - война между боговете. 28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество.
Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от
евангелската
черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното. Написано на 15 и 16 декември от съпругата Надежда Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г. Написала Надежда Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
към текста >>
8.
1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
След няколко години
църквата
се опълчва строго и остро против Бялото Братство и настъпи една малка криза в самото Братство.
Златарци, околия Преславско, Шуменски окръг. Баща ми беше бакалин. След това се изселваме и отиваме да живеем в Шумен, където той става подофицер. В това време аз съм на 3 - 4 годинки. Родителите ми влизат във връзка с Бялото Братство.
След няколко години
църквата
се опълчва строго и остро против Бялото Братство и настъпи една малка криза в самото Братство.
Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на църква и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях. Това трае известно време. Тези, които се бяха отказали от събранията при нея искаха да бъдат строго към Учителя, почнаха да се събират под ръководството на Петко Христов, един слънчев тип, много добър и много интелигентен човек макар и да нямаше висше образование. Той много хубаво подреждаше нещата, правеха се беседите много редовно, идваха приятели от София. Няма да забравя никога брат Петко Епитропов.
към текста >>
Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на
църква
и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях.
Баща ми беше бакалин. След това се изселваме и отиваме да живеем в Шумен, където той става подофицер. В това време аз съм на 3 - 4 годинки. Родителите ми влизат във връзка с Бялото Братство. След няколко години църквата се опълчва строго и остро против Бялото Братство и настъпи една малка криза в самото Братство.
Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на
църква
и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях.
Това трае известно време. Тези, които се бяха отказали от събранията при нея искаха да бъдат строго към Учителя, почнаха да се събират под ръководството на Петко Христов, един слънчев тип, много добър и много интелигентен човек макар и да нямаше висше образование. Той много хубаво подреждаше нещата, правеха се беседите много редовно, идваха приятели от София. Няма да забравя никога брат Петко Епитропов. Той идваше и се създаваше такава приятна обстановка, че ние децата седяхме мирно и слушахме какви разговори се водят.
към текста >>
И действително той започна да ходи и да изрежда всички църкви -
евангелска
, католишка, православна и не зная още каква, но накрая май се отказа от всичко и никъде не ходеше.
Създаде се една много хубава атмосфера. След време обаче брат Петко Христов почина и се зачудиха кой да бъде ръководител на Братството, защото без ръководител не може и избраха Цаню Боздуганов. Той беше майстор-цигулар. Правеше цигулки, но беше много беден иначе и в Братството решиха кой както намери за добре под покривка, над покривка, зад възглавница, под възглавница кой колкото може да го подпомага с известна издръжка. Той беше много музикален, много приятен човек, но настъпи някакъв вътрешен крах в него и той каза: „Не може повече да ви събирам и да се събираме у дома, искам да се чувствувам свободен".
И действително той започна да ходи и да изрежда всички църкви -
евангелска
, католишка, православна и не зная още каква, но накрая май се отказа от всичко и никъде не ходеше.
Обаче това, което аз помня, никой път няма да забравя в Шуменското братство, че се създаваше много мистична атмосфера. Аз като дете чувствувах нечие присъствие и такъв мир настъпва у хората, такова едно блаженство след такива събирания, че никой път няма да го забравя. След като той, Цаню каза, че повече не може, той да бъде ръководител, по едно време престанаха да се събират хората. Но всички помнеха тези красиви изживявания, защото когато дойдеше 22 март братята от околията от Драгоево, от други села идваха. Да видиш селянин как застава с дисагите като вдигне ръка и като каже: „Братя, няма Любов като Божията Любов!
към текста >>
У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната
църква
, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя.
А като каза бай Цанка: „Не мога повече" останаха без ръководител. И всичко замря. Нещо като салон да се имали? Нямаха салон. Вкъщи се събираха у бай Петко, ръководителя.
У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната
църква
, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя.
Но аз като дете чувствувах разликата между църквата и Братството и ми беше много неприятно за мене самата, че се разделят хората, но в шуменското братство имаше много благоприятна мистична атмосфера. Само че се изплашиха хората изведнъж. Изплашиха се, но които останаха, останаха, събираха се тайно, ходехме на екскурзии. В с. Осмар имаше една наша сестра и ръководителя казваше, всички в 12 часа по среднощ да бъдат пред фабриката за бира.
към текста >>
Но аз като дете чувствувах разликата между
църквата
и Братството и ми беше много неприятно за мене самата, че се разделят хората, но в шуменското братство имаше много благоприятна мистична атмосфера.
И всичко замря. Нещо като салон да се имали? Нямаха салон. Вкъщи се събираха у бай Петко, ръководителя. У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната църква, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя.
Но аз като дете чувствувах разликата между
църквата
и Братството и ми беше много неприятно за мене самата, че се разделят хората, но в шуменското братство имаше много благоприятна мистична атмосфера.
Само че се изплашиха хората изведнъж. Изплашиха се, но които останаха, останаха, събираха се тайно, ходехме на екскурзии. В с. Осмар имаше една наша сестра и ръководителя казваше, всички в 12 часа по среднощ да бъдат пред фабриката за бира. Събираме се там и тръгваме, спущаме се към Осмар при изгрев слънце, слизаме към дома на тази сестра.
към текста >>
Прекарвахме целия ден в песни братски, молитви и най- прекрасни разговори във връзка със Словото на Учителя и много от хората не се уплашиха от това, с което ни заплашваше
църквата
.
Само че се изплашиха хората изведнъж. Изплашиха се, но които останаха, останаха, събираха се тайно, ходехме на екскурзии. В с. Осмар имаше една наша сестра и ръководителя казваше, всички в 12 часа по среднощ да бъдат пред фабриката за бира. Събираме се там и тръгваме, спущаме се към Осмар при изгрев слънце, слизаме към дома на тази сестра.
Прекарвахме целия ден в песни братски, молитви и най- прекрасни разговори във връзка със Словото на Учителя и много от хората не се уплашиха от това, с което ни заплашваше
църквата
.
След туй полека, лека майка ми беше малко бунтарка такава и една сестра Шейтанова, тя беше съпруга на един от опълченците, казаха, че в името на Бога ще работим, защитиха се, събираха се и полека лека Шуменското братство пак взе да се попълва. И сега пак наново има голям прилив на млади хора, на учени хора, на всяка категория хора. Но това, което ми направи силно впечатление е, че Учителят тогава говореше за триъгълника Варна, Шумен и Русе. И затуй мама ходеше в Русе и правеше връзка с брат Ватев и с брат Минчо Сотиров от Бургас, че и с Варненското братство пак в тая връзка триъгълникът да се засили и доста време се поддържаха тия връзки. Но брат Ватев почина и мама почина и сега останах аз, но аз никога не съм забравила това и доколкото зависи от мене ще го направя... Няма да забравя имаше и детска група в Шуменското братство.
към текста >>
9.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Като младеж още той излиза от лоното на православната
църква
и започва да посещава богослуженията на
евангелската
църква
, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек.
Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини.
Като младеж още той излиза от лоното на православната
църква
и започва да посещава богослуженията на
евангелската
църква
, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек.
Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България. Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми. В: Така случайно ли? Веска: Така, просто запитал: "Ти търсиш евангелско момиче.
към текста >>
И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже
евангелската
църква
дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение.
Тъй че той беше така един от най-скромните в материално отношение хора. И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение.
И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже
евангелската
църква
дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение.
Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така.
към текста >>
Баба ми разказваше един случай, защо Православната
църква
вече така не я интересува.
На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние.
Баба ми разказваше един случай, защо Православната
църква
вече така не я интересува.
Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче. Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната църква си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ. Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни.
към текста >>
Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната
църква
си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ.
Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче.
Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната
църква
си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ.
Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни. Всички ние вкъщи бяхме цял хор. И баба ми й харесва, понеже там се изучават инструменти, хармониум, който ръководи винаги богослужението. Дядо ми е свирел с цигулка, след това са имали хорове, дамски и мъжки смесени. Самото богослужение се съпровожда от пеене, при което самите творби, песните, които се пеят, те са творби на Моцарт, на Хайдън, на големи европейски майстори на тоновото изкуство, една голяма част, от които са били протестанти, Хендел и други американски композитори и у нас се култивира много музикалното обучение.
към текста >>
И така баба ми след време разбира се и дядо ми, който също е православен, се увличат, създават си връзки, приятелски и така остават до края на живота си в лоното на
евангелската
църква
.
Всички ние вкъщи бяхме цял хор. И баба ми й харесва, понеже там се изучават инструменти, хармониум, който ръководи винаги богослужението. Дядо ми е свирел с цигулка, след това са имали хорове, дамски и мъжки смесени. Самото богослужение се съпровожда от пеене, при което самите творби, песните, които се пеят, те са творби на Моцарт, на Хайдън, на големи европейски майстори на тоновото изкуство, една голяма част, от които са били протестанти, Хендел и други американски композитори и у нас се култивира много музикалното обучение. След това пък в нея е имало освен проповедта, която пасторът произнася сутринта на амвона в неделя, след това е имало неделно училище, където всеки неделен ден се изучава даден стих или дадена глава от Евангелието, от Библията и така ние още от деца се запознаваме с историята на християнството, с цялата християнска религия, нейните изисквания, нейните принципи, добродетелите, които тя трябва да съгради у човека,който се нарича християнин.
И така баба ми след време разбира се и дядо ми, който също е православен, се увличат, създават си връзки, приятелски и така остават до края на живота си в лоното на
евангелската
църква
.
В: Това е вашият дядо? Веска: Това е дядо ми, баща на майка ми. В: Който се казваше? Веска: Гавраил Гидиков, на когото е кръстен Гали. Сега маминото семейство: Мама е най-голямата - Иванка.
към текста >>
Учителят говори за такива библейски работници, с които той има също връзка, понеже Учителят също минава през
евангелска
среда, вие го знаете това нещо.
Така че в къщата винаги е имало музика и много богат духовен живот. Баба ми е ръководела благотворителното женско дружество към черквата в Пловдив. Имаше и младежко дружество. Децата бяха обединени в една група, изнасяха представления по случай Христовите празници, Рождество Христово и по този начин те са живели в един много красив свят, защото тогава евангелизмът имаше своя разцвет. Тогава се оформят и тези така наречени библейски работници, които разпространяват Евангелието, пътуват.
Учителят говори за такива библейски работници, с които той има също връзка, понеже Учителят също минава през
евангелска
среда, вие го знаете това нещо.
Даже баба Мария, неговата сестра посещаваше до край д-р Лонг. Един зимен неделен ден, когато отива на богослужение пада и си счупва крака и така си заминава доколкото съм чула за баба Мария. И тогава Учителят, завръщайки се от Америка, това е било през 1895 г. нататък някъде обикаля цяла България, търси учениците си. Той знае вече кой къде ще дойде и си търси базата, с която Той ще работи в България.
към текста >>
Те са го наричали г-н Дънов, но си остават в лоното на
евангелската
черква.
Един зимен неделен ден, когато отива на богослужение пада и си счупва крака и така си заминава доколкото съм чула за баба Мария. И тогава Учителят, завръщайки се от Америка, това е било през 1895 г. нататък някъде обикаля цяла България, търси учениците си. Той знае вече кой къде ще дойде и си търси базата, с която Той ще работи в България. И много често е посещавал домът на дядо ми и на баба ми.
Те са го наричали г-н Дънов, но си остават в лоното на
евангелската
черква.
Учителят създава общество, но е нямало беседи може би тогава. А когато Той е посещавал дома на дядо ми, майка ми много често е била тази, която му е поднасяла таблата с кафето или със сладкото, за да го почерпи като гостенин. Това е било така в домът на моите родители. В: Нещо да си спомняш от срещите на Учителя по онова време? Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов.
към текста >>
Но майка ми, те са посещавали разбира се
евангелската
черква ръководена от английските мисионери.
направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски.
Но майка ми, те са посещавали разбира се
евангелската
черква ръководена от английските мисионери.
Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила.
към текста >>
10.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в
евангелската
църква
в гр.
С тази съкровено прозвучала в моето съзнание поетична мисъл още през ранните дни на срещата ми с Великия и с този стих от Светото Писание, желая да започна моя скромен разказ относно опитностите и преживяванията ми свързани с великия Пратеник от Бога в тази епоха на земята, нашия обичен Учител Беинса Дуно, известен със своето гражданско име Петър Дънов. Родена съм в гр. Пловдив на 16., а по нов стил на 29.ноември 1914 г. Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга.
Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в
евангелската
църква
в гр.
Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета.
към текста >>
Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към
църквата
от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета.
Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика.
Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към
църквата
от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета.
Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви.
към текста >>
Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на
църква
.
Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета.
Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на
църква
.
Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова.
към текста >>
Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към
църквата
, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им.
Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към
църквата
, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос. Какви песни се пееха и се свиреха в евангелската църква?
към текста >>
Какви песни се пееха и се свиреха в
евангелската
църква
?
Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос.
Какви песни се пееха и се свиреха в
евангелската
църква
?
Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути поети, даже имаше от Стоян Михайловски някои стихове са използвани и песните бяха като музикални творения създадени от големи европейски композитори: Моцар,т Бетовен, Хайдън, Хендел и др. съвременни композитори, европейски и американски. В: Там те се разучаваха и пееха със съпровод на орган. Веска: Да, със съпровод на орган, да. В: Имаше и хор.
към текста >>
Веска: Неделното училище, това към
църквата
, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка.
Веска: Да, със съпровод на орган, да. В: Имаше и хор. Веска: Имахме и хор, имахме и оркестър отделно, имахме и квартети, дуети се пееха, най-различни комбинации се създаваха. В: Другия ми въпрос. Какво представляваше Неделното училище и църковното.
Веска: Неделното училище, това към
църквата
, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка.
Така беше.
към текста >>
11.
40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Но останаха си верни на
църквата
.: А вашата майка?
Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някакси облагодетелствани от присъствието на Учителя.
Но останаха си верни на
църквата
.: А вашата майка?
Какво беше отношението й към Учителя, към Словото? Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някакси, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков.
към текста >>
А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата
евангелска
черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в
църквата
, което тогава беше позволено.
Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някакси, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков. Доктор Жеков много го обикна него.
А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата
евангелска
черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в
църквата
, което тогава беше позволено.
И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо. И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество.
към текста >>
12.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Да общува в смисъл, той смяташе, че евангелските среди са най- доброто място за духов но подвизаване и затова търсеше хора, да спаси някой от нас, да ни приобщи към
евангелската
църква
.
Това беше 1947/1948 година, аз това съм го описал в стихотворен разказ. Някой път някой път може дати изпратя това нещо, „Поема за Мъглиж", така е озаглавена, за Георги Тахчиев. В. К.: Следващото заглавие е „Търпението на Учителя". Тоя бай Илия откъде е? Г. С.: Той произхожда от евангелските среди, един средна височина, с не много дълга брада, рядка брада, често посещаваше Изгрева и търсеше хора, с които да общува.
Да общува в смисъл, той смяташе, че евангелските среди са най- доброто място за духов но подвизаване и затова търсеше хора, да спаси някой от нас, да ни приобщи към
евангелската
църква
.
Дойде на Изгрева с благородна цел, да спаси някоя загубена овца, Понеже вижда много хора край Учителя, пожелал да се срещне с Него. Уреждат му среща и казал: „Само за пет минути, г-н Дънов, само за пет минути." И като влязъл, че като започнал от Битието, че стигнал до Откровението, цели три часа и половина, близо четири часа. Изпитал търпението на Учителя. Учителят през цялото време го слушал и когато той млъкнал, Учителят казал: „Да поизлезем малко на въздух на поляната." Съгласил се и излезли вънка и по тоя начин се раздвижили. Това ми го е разказал някой, който е уреждал срещи с Учителя.
към текста >>
13.
09 - 304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на
Евангелската
църква
да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на
Евангелската
църква
да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?
- „Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - „В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: „От един затвор в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
към текста >>
" - „В
църквата
", отговорил пастор Марков.
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? - „Ония души, които се пробудят, къде ще отидат?
" - „В
църквата
", отговорил пастор Марков.
Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: „От един затвор в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението. За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.
към текста >>
Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в
Евангелската
църква
, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? - „Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - „В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: „От един затвор в друг! " Аудиенцията с пастора завършила.
Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в
Евангелската
църква
, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.
към текста >>
14.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА
ЦЪРКВА
„СВ.
II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА
ЦЪРКВА
„СВ.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" в гр. ВАРНА 1865-14 ФЕВРУАРИЙ - 1915 ГОД. Православно братство „Св. Арх. Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д.
към текста >>
1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА
ЦЪРКВА
СВ.
ВАРНА 1865-14 ФЕВРУАРИЙ - 1915 ГОД. Православно братство „Св. Арх. Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д. Тодоров (стр.
1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА
ЦЪРКВА
СВ.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
към текста >>
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска
църква
в нашия град.
То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна.
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска
църква
в нашия град.
Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
към текста >>
То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше
църквата
за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще.
То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше
църквата
за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
към текста >>
Църквата
и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността?
Църквата
и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св.
към текста >>
И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата
църква
за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села.
Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата
църква
за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села.
Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време.
към текста >>
И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор -
църквата
, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор -
църквата
, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи.
към текста >>
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в
църквата
„Св.
Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година.
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в
църквата
„Св.
Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
към текста >>
Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима
църква
, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт.
Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време.
Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима
църква
, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт.
Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост.
към текста >>
Църква
и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще.
Църква
и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви.
към текста >>
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и
църква
, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и
църква
, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г.
към текста >>
Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и
църква
, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса.
Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото.
Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и
църква
, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса.
Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение.
към текста >>
Издигането на тази първа във Варненско българска
църква
е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села.
да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика.
Издигането на тази първа във Варненско българска
църква
е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села.
В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление.
към текста >>
В Солун - в
църквата
„Св.
В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили.
В Солун - в
църквата
„Св.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св.
към текста >>
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската
църква
Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св.
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската
църква
Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
към текста >>
Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската
църква
„Св.
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места.
Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската
църква
„Св.
Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога.
към текста >>
Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на
църквата
„Св.
Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св.
Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на
църквата
„Св.
Архангел Михаил" и ред години подир това; с него са били осветени5, свещеник К. Дъновски и свещеник Иван из Къзълджилар. За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г.
към текста >>
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната
църква
в 1886 г.
След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите. Параклисът, да споменем мимоходом тук и това, по-късно, в 1868 година, е бил пренесен в дома на архим. Филарета, който служил в него до самата си смърт (в 1875 г.). След смъртта на Филарета там служил свещ. К.
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната
църква
в 1886 г.
черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
към текста >>
Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и
църква
, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г. черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година.
Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и
църква
, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г. Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна. След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище.
към текста >>
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега
църквата
„Св.
Рачински записал под графата „добри людие" - 6402 граждани. Събрала се една сума от 10 000 пева. Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това.
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега
църквата
„Св.
Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
към текста >>
През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната
църква
„Св.
Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски. Първи български учител е бил Константин Т. Арабаджи-ев из Търново. Числото на учениците е било 25 момчета и 15 момичета.
През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната
църква
„Св.
Архангел Михаил"). Но и тук българите трябвало да се справят с интригите и буйството на гърците. Последните ги подигравали и пуснали интригата, че зданието се прави с руски пари и ще служи не за училище, а за свърталище на хора, опасни за държавата.11, за да иска съдействието му пред властите. Ибиш съчинил мазба (прошение) от името на българите до централното правителство и я дал на свещеника Константина с препоръчителни писма до кадиите на Козлуджан-ската, Провадийска, Добришка, Балчишка и Манкалянска каази за подписване и подпечатване от българските мухтари. В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна.
към текста >>
Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях
църква
„Св.
Ибиш съчинил мазба (прошение) от името на българите до централното правителство и я дал на свещеника Константина с препоръчителни писма до кадиите на Козлуджан-ската, Провадийска, Добришка, Балчишка и Манкалянска каази за подписване и подпечатване от българските мухтари. В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна. Тази мазба била отнесена от свещ. Константина на Атанаса Чорбаджи в Цариград, който пък я предал на Високата Порта. По този начин бил издаден султанският ферман.13 На Връбница той повикал свещ.
Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях
църква
„Св.
Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св. Архангел" и главно да се не делят черковно от гърците. Българите отклонили това предложение на митрополита Иоакима. Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични. Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори.
към текста >>
Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че
църквата
им може да се затвори.
Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св. Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св. Архангел" и главно да се не делят черковно от гърците. Българите отклонили това предложение на митрополита Иоакима. Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични.
Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че
църквата
им може да се затвори.
Пречки на първо време българите срещали и по въпроса за гробищата. На Връбница 1865 г. умрял един българин. Погребвали са тогава мъртъвците в черковните дворове. Станало нужда да се погребе починалият в двора на черквата „Св. Георги".
към текста >>
След 14 февруарий в
църквата
„Св.
Такова обаче не било отделено за българите, тъй като те не били още официално признати за отделна черковна община. Гърците от своя страна не ги допускали в своите гробища. Тогава свещ. Константин се споразумял с арменския свещеник Харютюн ефенди и последният се съгласил щото българите да открият своите гробища (сегашните такива) до техните. За същото се споразумял и Господин Чорбаджи с арменската община.
След 14 февруарий в
църквата
„Св.
Архангел" започнало да се служи редовно във всеки празник. Чредували се отначало свещениците: Константин и Иван Громов. Последният служил във Варна до 1 август същата година. На негово място дошел свещ. Димитър15 И той стоял до Димитровден.
към текста >>
при
църквата
„Св.
До м. февруарий 1867 год. свещеник Константин останал самичък във Варна, когато бил повикан служащият в Добрич свещеник Ив. Русев. Последният останал тук до края на 1869 година. В началото на 1868 г.
при
църквата
„Св.
Архангел Михаил" се установил и светогорският йеромонах Дионисий17. Последният обаче, макар да не вземал за известно време пряко участие във вътрешните работи на общината, все пак продължавал пред турската власт именно той да се счита като представител на българите (милет викили), когото те държали и за всичко отговорен. Архим. Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ.
към текста >>
Дионисий, който служил в
църквата
„Св.
Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим.
Дионисий, който служил в
църквата
„Св.
Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година.
към текста >>
Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при
църквата
„Св.
дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ. Енчо Димитров и Желязко Градев.
Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при
църквата
„Св.
Архангел", свещ. Константин е пребъдвал почти постоянно тук. При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната църква и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села. Застъпвайки се във всички народни начинания пред турската власт, той е бил най-после заподозрян като опасен за нея човек и в началото на Руско-турската война хвърлен във варненския окръжен затвор. Повод дало и обстоятелството, че през 1876 год, и до войната той служил в този параклис, като посолски свещеник.
към текста >>
При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната
църква
и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села.
Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ. Енчо Димитров и Желязко Градев. Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при църквата „Св. Архангел", свещ. Константин е пребъдвал почти постоянно тук.
При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната
църква
и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села.
Застъпвайки се във всички народни начинания пред турската власт, той е бил най-после заподозрян като опасен за нея човек и в началото на Руско-турската война хвърлен във варненския окръжен затвор. Повод дало и обстоятелството, че през 1876 год, и до войната той служил в този параклис, като посолски свещеник. Съден е бил от военен съд и едва избягнал бесилката. В затвора пролежал цели седем месеца и бил пуснат заедно с другите затворници, когато русите взели веч Добрич. След освобождението свещ.
към текста >>
Напоследък той твърде скромно и бедно живее във Варна при една от стаите на
църквата
„Св. Арх.
Съден е бил от военен съд и едва избягнал бесилката. В затвора пролежал цели седем месеца и бил пуснат заедно с другите затворници, когато русите взели веч Добрич. След освобождението свещ. Константин изпълнявал енорийска служба в епархията до 1898 год., когато поради напреднала възраст е бил пенсиониран. При все това обаче той все още запазил силите си и след пенсионирането си е изпълнявал временно различни служби.
Напоследък той твърде скромно и бедно живее във Варна при една от стаите на
църквата
„Св. Арх.
Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор. По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом.
към текста >>
Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до
църквата
„Св.
По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст.
Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до
църквата
„Св.
Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд.
към текста >>
Откриването българска
църква
във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент.
Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст. Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове!
Откриването българска
църква
във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент.
Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд. Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год. Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50.
към текста >>
С откриването на
църквата
, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището. През 1870 г. числото на българските семейства достига до 300, през 1872 г. - до 400, а през 1876 г. - 500.
С откриването на
църквата
, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията.
към текста >>
Отварянето българска
църква
преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит.
- до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси". С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната.
Отварянето българска
църква
преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит.
В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ.
към текста >>
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска
църква
.
Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска
църква
.
Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
към текста >>
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на
евангелската
истина и правда.
". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на
евангелската
истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
към текста >>
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на
църквата
и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на
църквата
и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>
и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник
църква
„Св.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год.
и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник
църква
„Св.
Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год. също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място. Други черкви са придобитата през 1905 год.
към текста >>
Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в
църква
едно слово.
със средства, завещани на местната община от варненския благодетел Параскева Николов, и новопридобитите през мин. год. „Св. Атанас", „Успение Пр. Богородици", „Св. Петка" и „Св. Георги".
Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в
църква
едно слово.
Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св.
към текста >>
Със своите беседи там братството заляга щото
църквата
„Св.
Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово. Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда.
Със своите беседи там братството заляга щото
църквата
„Св.
Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X.
към текста >>
Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие
църквата
„Св.
Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие
църквата
„Св.
Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох.
към текста >>
Първи епитропи на
църквата
са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров).
Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък).
Първи епитропи на
църквата
са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров).
Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т.
към текста >>
Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на
църквата
, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев.
Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на
църквата
, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год.
към текста >>
Хвала и чест на първите виновници за откриване българска
църква
в гр. Варна!
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов.
Хвала и чест на първите виновници за откриване българска
църква
в гр. Варна!
Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>
15.
ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък
,
Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова
,
ТОМ 12
" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш из православната
църква
, из излезеш из
евангелската
църква
, ще излезеш из мохамеданската
църква
, ще излезеш из будистката
църква
, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др.
(Изгревът мина, аз се Върнах от този изгрев, но трябва да премина сватба, искус[1], страдания, смърт, погребение, възкресение.) ... За да запиташ ти, какво нещо 13 Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса, какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа?
" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш из православната
църква
, из излезеш из
евангелската
църква
, ще излезеш из мохамеданската
църква
, ще излезеш из будистката
църква
, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др.
И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето Човекът" ...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът! " „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит.
към текста >>
16.
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната
църква
.
А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип.
Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната
църква
.
И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност.
към текста >>
И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на
църквата
им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната
църква
.
И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква.
И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на
църквата
им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната
църква
.
(М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н.
към текста >>
А православната
църква
е била доминираща и се е месела в държавните дела.
И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания.
А православната
църква
е била доминираща и се е месела в държавните дела.
Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката!
към текста >>
Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от
църквата
и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност.
Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му.
Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от
църквата
и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност.
Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
към текста >>
Считай, че от този момент си член на
църквата
ни.
Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката!
Считай, че от този момент си член на
църквата
ни.
Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни.
към текста >>
Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на
църквата
ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от
църквата
и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната
църква
.
Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни.
Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на
църквата
ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от
църквата
и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната
църква
.
Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др.
към текста >>
Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна
църква
, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна
църква
, а съм редовен член на Севлиевската Методистка
Евангелска
Църква
." - Ст. Тошев.
Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна
църква
, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна
църква
, а съм редовен член на Севлиевската Методистка
Евангелска
Църква
." - Ст. Тошев.
След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието.
към текста >>
След години, аз скъсах връзките си с протестантската
църква
и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ".
Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев.
След години, аз скъсах връзките си с протестантската
църква
и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ".
Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на мнистъра.
към текста >>
Че неговото Общество не е
църква
.
Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на мнистъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов.
Че неговото Общество не е
църква
.
Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последовователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти".
към текста >>
Че аз принадлежа към най-прогресивната
църква
в света, която брои много повече последовователи от православната
църква
.
След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква.
Че аз принадлежа към най-прогресивната
църква
в света, която брои много повече последовователи от православната
църква
.
Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ.
към текста >>
И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската
църква
и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти".
Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последовователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам.
И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската
църква
и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти".
Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България. След дълго съвещание, Дисциплинарният съвет обяви присъдата си, че „ме оправдава, защото няма доказателства, че аз с моите религиозни убеждения съм изложил престижа на службата, която заемам." И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и честност!
към текста >>
17.
23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската
църква
- тя беше християнка от
евангелска
принадлежност.
Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск. Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем тесен кръг." И така стана. Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно.
И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската
църква
- тя беше християнка от
евангелска
принадлежност.
Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорящ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов.
към текста >>
18.
Един духовен опит - Писма на Боян Боев
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
По какви причини е напуснал
евангелската
църква
?
Някои много харесаха Данаил. Ако искате, изпратете от Данаил още няколко. Ще ви питам нещо, но недейте съобщава на другиго, че съм ви питал. То е следното. Познавате ли Колю Д. Колев?
По какви причини е напуснал
евангелската
църква
?
После пишете ни за неговите разбирания, за живота му. Искам да му пиша и естествено е, че преди да пиша на един непознат, хубаво е да имам известни познания за него, за да знам какво да му пиша. От с. Цанка получавате ли сегиз-тогиз резюмета и разговори? Ето няколко мисли от последните лекции на Учителя: „Непременно трябва да имаме разумното слово, да бъдем музиканти и поети, за да имаме резултати.
към текста >>
19.
5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга
църква
.
В.К.: Бащата какво работи? Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби.
Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга
църква
.
Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България.
към текста >>
Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата
църква
се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството.
Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква.
Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата
църква
се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството.
В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско.
към текста >>
Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на
евангелска
черква в селото.
В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско.
Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на
евангелска
черква в селото.
Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. В.К.: Това нещо не го знаех. На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н.
към текста >>
Владимир: Ами той бил пастир в
евангелска
църква
в София, мисля че ме е кръстил.
На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал?
Владимир: Ами той бил пастир в
евангелска
църква
в София, мисля че ме е кръстил.
В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това.
към текста >>
Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на
евангелската
черква на ул.
Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо.
Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на
евангелската
черква на ул.
„Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това. Разбира се по време се получава някакво така разминаване, но с някои от тези вероятно се е застъпил по време и са се опознали още в Америка. Така че те са имали някаква престава за него. Той също е евангелист.
към текста >>
20.
84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната
църква
, знаехме и бяхме обикнали тия песни.
84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО През 1911 година постъпих в кръжока на Бялото Братство в гр. Бургас. Ръководител на кръжока беше брат Пеню Киров. Членуваха около двадесет братя и сестри, много от тях семейно - мъжът и жената. Между тях беше и брат Тодор Стоименов, най-старият съратник на Пеню Киров. В събранието и по домовете на братята и сестрите се пееха църковните песни: „Тебе поем", „Святий Боже святий крепки", „Достойно ест", „Ангел вопияше" и „Великото славословие".
Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната
църква
, знаехме и бяхме обикнали тия песни.
Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка. Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на църквата „Св. Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски. За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна". Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от евангелската църква, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки.
към текста >>
Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на
църквата
„Св.
Членуваха около двадесет братя и сестри, много от тях семейно - мъжът и жената. Между тях беше и брат Тодор Стоименов, най-старият съратник на Пеню Киров. В събранието и по домовете на братята и сестрите се пееха църковните песни: „Тебе поем", „Святий Боже святий крепки", „Достойно ест", „Ангел вопияше" и „Великото славословие". Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната църква, знаехме и бяхме обикнали тия песни. Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка.
Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на
църквата
„Св.
Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски. За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна". Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от евангелската църква, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки. Такива са песните: „Небето се отваря", „Напред чада, напред", „Дързост в Христа", „Към Сион", „Нови дрехи", „На Христа запейте". В коментара към песнопойката е обяснено, че текста е от ученик, а мелодиите им от музикант.
към текста >>
За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната
църква
, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна".
В събранието и по домовете на братята и сестрите се пееха църковните песни: „Тебе поем", „Святий Боже святий крепки", „Достойно ест", „Ангел вопияше" и „Великото славословие". Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната църква, знаехме и бяхме обикнали тия песни. Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка. Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на църквата „Св. Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски.
За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната
църква
, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна".
Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от евангелската църква, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки. Такива са песните: „Небето се отваря", „Напред чада, напред", „Дързост в Христа", „Към Сион", „Нови дрехи", „На Христа запейте". В коментара към песнопойката е обяснено, че текста е от ученик, а мелодиите им от музикант. Все пак, за тези песни имат заслуга братята, които са ги представили, а освен това и мелодиите са подобрени съответно текста им. В бъдещо издание, може да се поясни тази работа.
към текста >>
Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от
евангелската
църква
, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки.
Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/ В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната църква, знаехме и бяхме обикнали тия песни. Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка. Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на църквата „Св. Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски. За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна".
Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от
евангелската
църква
, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки.
Такива са песните: „Небето се отваря", „Напред чада, напред", „Дързост в Христа", „Към Сион", „Нови дрехи", „На Христа запейте". В коментара към песнопойката е обяснено, че текста е от ученик, а мелодиите им от музикант. Все пак, за тези песни имат заслуга братята, които са ги представили, а освен това и мелодиите са подобрени съответно текста им. В бъдещо издание, може да се поясни тази работа. Ако се прегледат песнарките на евангелските църкви откъм 1910 година, ще се срещнат песни с тия заглавия.
към текста >>
21.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от
църквата
като опасен еретик.
Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха.
Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от
църквата
като опасен еретик.
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
към текста >>
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „
евангелската
любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „
евангелската
любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
към текста >>
Служителят на „святата православна
църква
" насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
-------------------------------------------------- * Тази статия е публикувана под същото заглавие в отделна книжка - София, 1922, в печатница „Балкан" и е отбелязано, че е отпечатана от кн. 8-9 на сп. „Всемирна летопис". ** Поместваме текста под снимката. А той е следния: Търновският митрополит Йосиф - началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915 - 1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта - южно от града Прилеп.
Служителят на „святата православна
църква
" насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
" Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле.
към текста >>
22.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ
,
,
ТОМ 16
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на
евангелската
църква
Методи Ж.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на
евангелската
църква
Методи Ж.
Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът.
към текста >>
В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в
евангелската
църква
, за да дойде на братското събрание в школата ни.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж. Марков от град Варна.
В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в
евангелската
църква
, за да дойде на братското събрание в школата ни.
Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът. В излъчването си тя се срещнала с много познати, които скоро си били заминали. Възвърнала се към здраве и започнала да разказва с кои се е видяла и да предава на живите разни поръчки.
към текста >>
23.
6.10. Александър Кръстников
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
През първите години те са имали остро отношение против православните свещеници, против православната
църква
, поради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение.
Точно тогава бяха в разцвет комунистическите, социалистическите, земеделските течения с подчертан социален елемент. „Витлеемска звезда" намери особено добър пласимент в селата около Хасково, Раковски (по-късно Димитровград), селата Крепост, Добрич, в самото Хасково. В тия селища Кръстников основал духовни кръжоци, гдето работил по същите методи, по които работил Учителят. Ръководителят на събранието прочитал текст от Евангелието и след това започвал да говори върху него - така, както правят всички евангелски пастори. Преди почването на „беседата" се пеели песни, повечето заимствувани от песенниците на Бялото Братство и на евангелистите, четели се молитви.
През първите години те са имали остро отношение против православните свещеници, против православната
църква
, поради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение.
Борбата на новото, което се стреми към по-далечни и по-възвишени цели, към „истинско християнство" на мястото на кариеризирания църковен клир, предизвиква остри публични полемики, понякога ръководени от самите владици. На бурните закани, че „ще изпратят стражари да ги арестуват", те остроумно отговаряли: „Изпратете, аслъ те са вашите ангели." Основаните от него групи за духовна работа съществуват и досега, като постепенно се преляха към групите на Бялото Братство и се сляха с тях. По- дълго време съществуваха в Димитровград и в Крепост, гдето и досега се ползуват на почит всред местното население. След години Кръстников се премести да живее в София, като посещаваше методистката евангелска църква, към която имаше склонност и лични отношения. През по-късните години той се премести в Бургас и започна да пие спиртни пития.
към текста >>
След години Кръстников се премести да живее в София, като посещаваше методистката
евангелска
църква
, към която имаше склонност и лични отношения.
Преди почването на „беседата" се пеели песни, повечето заимствувани от песенниците на Бялото Братство и на евангелистите, четели се молитви. През първите години те са имали остро отношение против православните свещеници, против православната църква, поради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение. Борбата на новото, което се стреми към по-далечни и по-възвишени цели, към „истинско християнство" на мястото на кариеризирания църковен клир, предизвиква остри публични полемики, понякога ръководени от самите владици. На бурните закани, че „ще изпратят стражари да ги арестуват", те остроумно отговаряли: „Изпратете, аслъ те са вашите ангели." Основаните от него групи за духовна работа съществуват и досега, като постепенно се преляха към групите на Бялото Братство и се сляха с тях. По- дълго време съществуваха в Димитровград и в Крепост, гдето и досега се ползуват на почит всред местното население.
След години Кръстников се премести да живее в София, като посещаваше методистката
евангелска
църква
, към която имаше склонност и лични отношения.
През по-късните години той се премести в Бургас и започна да пие спиртни пития. Въпреки това доживя до повече от деветдесет години. До края на живота си, както и във всичките статии на „Витлеемска звезда", той говореше и пишеше твърде почтително за Учителя, без да казва, че всъщност е бил негов ученик. През по-късните години, когато духовните нужди на последователите му нараснаха и той не можеше да ги задоволява, те се приобщиха към Бялото Братство, гдето и сега съществуват като групи на братството. Уважавани са от местните власти, от комунистите и земеделците, които винаги са ценели тяхното покровителствено отношение през миналото.
към текста >>
24.
10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Аз обичах да посещавам
евангелската
църква
- харесваше ми това, че те са изхвърлили иконите, не целуват рисувани светии и Богородици, а пееха и пасторът, и присъствуващите.
Избягваше да яде месо, бе вегетарианец. Месоядците превръщат стомасите [си] в гробища на трупове. Никога няма да забравя споровете му с духовници. Обикновено той не пропускаше в празничен ден различните религиозни беседи, които се изнасяха в черкви и евангелски салони. Ние изучавахме английски език и често при нас дохождаха различни английски мисионери, канеха ни на техните беседи.
Аз обичах да посещавам
евангелската
църква
- харесваше ми това, че те са изхвърлили иконите, не целуват рисувани светии и Богородици, а пееха и пасторът, и присъствуващите.
На такива събрания дохождаше и П. Дънов. И си спомням как той задаваше въпроси, как спореше. Спореше с наши свещеници и владици, които изобличаваше със своята ясна и здрава мисъл, с много доводи и цитати. Но особено впечатление правеха неговите спорове с английските мисионери и то на чист английски език. Как не се мъчеха да го пречупят, да го спечелят, но той не склони.
към текста >>
25.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към
евангелската
, към католическата, или към каква и да е дpyгa
църква
.
5 неделна беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХШ], т. I. София, 1937, с. 106 „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право. - Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи и т. н.
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към
евангелската
, към католическата, или към каква и да е дpyгa
църква
.
Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите една към друга, води към катастрофа.
към текста >>
26.
33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Църквата
да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе
евангелската
вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6.
Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2. Пълна свобода на агитациите. 3. Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на патриотизъм, защото истината друго казва. 4. Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение. 5.
Църквата
да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе
евангелската
вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6.
На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава. И те плащат данък, създават блага на тая страна, а най-главно, че са пълноправни нейни граждани и никой няма право да ги туря под настойничество. Ако ний ги поставим в изключителни условия, като чужденци – с какво морално право ще ги преследваме, че и те тъкмо като такива са постъпили? Исторически е доказано, че никой строй не е богопомазан, и който и да е, все един ден ще се замести с по-добър. Въпрос е за методите, а също и те да разберат от нашето отнасяне към тях, че не е насилието, а справедливостта, която управлява.
към текста >>
27.
10. РАЗВИТИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 22
В
евангелската
църква
ли, в православната
църква
ли?
Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгрес а присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът" номер 31 от 8-ма серия на поредицата „Сила и Живот" държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата култура, когато Словото стане път в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава?
В
евангелската
църква
ли, в православната
църква
ли?
Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в Учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителят след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителят, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер.
към текста >>
28.
8. ЧЕТИРИ ВИДА СЪЗНАНИЯ
,
,
ТОМ 22
Даже и в Америка, доскоро проповедници от една
църква
не позволяваха на проповедници от друга
църква
да посещават службата им.
Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето място на космическото, на Божественото съзнание, т.е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно.
Даже и в Америка, доскоро проповедници от една
църква
не позволяваха на проповедници от друга
църква
да посещават службата им.
Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? - Няма да позволят. Какво показва това?
към текста >>
Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в
евангелската
църква
да проповядва?
Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка, доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите.
Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в
евангелската
църква
да проповядва?
Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? - Няма да позволят. Какво показва това? Че тия хора нямат дълбоко вътрешно разбиране. Те живеят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога."
към текста >>
Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна
църква
?
Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка, доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва?
Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна
църква
?
- Няма да позволят. Какво показва това? Че тия хора нямат дълбоко вътрешно разбиране. Те живеят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога."
към текста >>
29.
I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини
Евангелската
, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата.
Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог!
Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини
Евангелската
, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата.
Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголемява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържанието и се стремят да станат едни добри граждани.
към текста >>
Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата
църква
!
Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата.
Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата
църква
!
Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголемява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържанието и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили.
към текста >>
30.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И даже първото венчило, дадено от него в българската
църква
, е било венчилото на моите11 родители.
Нейният баща, моят дядо по майка, беше момче от търновските села, което, когато било още малко, се преселило във Варна и служило като ратай у баща й, а после се и оженил за нея. Така че и от към майка имам доста чист български елемент. Тъй като бяхме съседи на семейството на поп Константин Дъновски, още като дете аз имах възможност да наблюдавам неща из живота на това видно и интересно семейство. Преди всичко трябва да кажа, че след преместването му във Варна, поп Константин е повел борба против гръцката патриаршия. Той е първият български свещеник, който служи на славянски език.
И даже първото венчило, дадено от него в българската
църква
, е било венчилото на моите11 родители.
Аз бях немирно, палаво момче, което играеше из широките лозя в околността на Варна, замеряше се с децата, отстояваше правото на българче против гърчетата и турчетата. Учителят през това време беше вече доста по-голямо момче от мене, с 11 години. Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското увлечение на децата на тоя доблестен православен свещеник. Свещеник Дъновски е имал 3 деца. Първото дете било момиче, Мария.
към текста >>
Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата
евангелска
църква
.
Учителят през това време беше вече доста по-голямо момче от мене, с 11 години. Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското увлечение на децата на тоя доблестен православен свещеник. Свещеник Дъновски е имал 3 деца. Първото дете било момиче, Мария. Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна.
Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата
евангелска
църква
.
Той бил по професия кожухар. Второто дете на поп Константин било момче, наричал се Атанас. Бил много хубаво момче, не се интересувал от религиозно- философски въпроси. Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица. Той е същият момък, който ходел през нощта по седенки12, като оставял на мястото си в леглото копанята.
към текста >>
Но скоро тя прибрала при себе си по-малкото си братче Петър, който живеел при нея в дома й при
евангелската
църква
.
Като вървели, от под стрехата се откъснал един вързоп с царевични мамули. Петър се зарадвал, засмял се, вдигнал мамулите и се развикал: «Годежът ти няма да стане, недей плака! Виж как се разсипаха мамулите! »13 Бракът на Мария с евангелиста бил щастлив. Тя се преселила да живее във Варна.
Но скоро тя прибрала при себе си по-малкото си братче Петър, който живеел при нея в дома й при
евангелската
църква
.
Отношенията между братчето и сестрата били най-дружелюбни. Такива те си останали и докрай. Когато по-късно Петър се върнал във Варна, вече завършил гимназиалното си образование, зетят го подсещал да се залови за работа, а Мария казвала: «Ще дойде време, когато не ние ще храним него, но той ще ни храни.» Жената на поп Константин умряла твърде рано - едвам на 35-37 години. След овдовяването си поп Константин прекарал известно време в Провадия, след което се пенсионирал и настанил във Варна, гдето и починал. Никак не е било лесно за него да надживее евангелското увлечение на дъщеря си Мария и на своя син Петър.
към текста >>
Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската
църква
, видях незабравима картина.
След овдовяването си поп Константин прекарал известно време в Провадия, след което се пенсионирал и настанил във Варна, гдето и починал. Никак не е било лесно за него да надживее евангелското увлечение на дъщеря си Мария и на своя син Петър. Това било тежко вероотстъпничество, което той, борецът за черковна свобода на българския народ, никак не можал да понесе. Затова те са имали не малко разправии. Но в основата си баща и син все пак са имали начини да се разбират.
Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската
църква
, видях незабравима картина.
Бащата на Петър, поп Константин, седеше край църквата върху черга. До него седеше върху столче Петър. Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство. Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината църква, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце.
към текста >>
Бащата на Петър, поп Константин, седеше край
църквата
върху черга.
Никак не е било лесно за него да надживее евангелското увлечение на дъщеря си Мария и на своя син Петър. Това било тежко вероотстъпничество, което той, борецът за черковна свобода на българския народ, никак не можал да понесе. Затова те са имали не малко разправии. Но в основата си баща и син все пак са имали начини да се разбират. Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската църква, видях незабравима картина.
Бащата на Петър, поп Константин, седеше край
църквата
върху черга.
До него седеше върху столче Петър. Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство. Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината църква, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце. Петър тогава се беше върнал от престоя си в евангелската гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия14 православен свещеник.
към текста >>
Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината
църква
, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце.
Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската църква, видях незабравима картина. Бащата на Петър, поп Константин, седеше край църквата върху черга. До него седеше върху столче Петър. Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство.
Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината
църква
, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце.
Петър тогава се беше върнал от престоя си в евангелската гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия14 православен свещеник. Тогава ние научихме още нещо, което хвърля светлина върху отношението, което е съществувало между бащата свещеник и неговия син «протестантски вероотстъпник», както му са натяквали мнозина. Това натякване имало съвсем сериозен характер, когато варненският владика Симеон започнал да говори на своя протойерей Константин за неговия син. Разговорът между двамата духовници навярно е бил твърде горещ. Срещу натякванията на владиката поп Константин защищавал своя син с текстове от Евангелието.
към текста >>
Петър тогава се беше върнал от престоя си в
евангелската
гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия14 православен свещеник.
Бащата на Петър, поп Константин, седеше край църквата върху черга. До него седеше върху столче Петър. Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство. Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината църква, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце.
Петър тогава се беше върнал от престоя си в
евангелската
гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия14 православен свещеник.
Тогава ние научихме още нещо, което хвърля светлина върху отношението, което е съществувало между бащата свещеник и неговия син «протестантски вероотстъпник», както му са натяквали мнозина. Това натякване имало съвсем сериозен характер, когато варненският владика Симеон започнал да говори на своя протойерей Константин за неговия син. Разговорът между двамата духовници навярно е бил твърде горещ. Срещу натякванията на владиката поп Константин защищавал своя син с текстове от Евангелието. Това било нещо нечувано за владиката.
към текста >>
31.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
А току- що завършил матурата си, той организира за пръв път
Евангелска
църква
в гр. Попово.
Бургас, бр. 23-5, с. 13. Под снимката има текст, който го прилагаме. Пастир Методий Марков Роден във Варна на 13 (26) септември) 1902 г. Още като ученик в Държавната класическа гимназия той заема Евангелския амвон във Варна.
А току- що завършил матурата си, той организира за пръв път
Евангелска
църква
в гр. Попово.
През 1923-25 г. следва в Германия. През 1925-26 асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г.
към текста >>
заема амвона на l-та Българска
Евангелска
църква
в гр. Бургас.
През 1925-26 асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню Йорк, Америка. През 1930 г.
заема амвона на l-та Българска
Евангелска
църква
в гр. Бургас.
Директор е на неделното училище в Бургас. Приятел на културният и Въздържателен клуб "Стоян Ватралски" (К.В.К.В.). Редактира сп. "Религия"-Бургас. Снимка № 66. Методи Марков на Рила, 12 август 1939 г.
към текста >>
Църквата
към методистката мисия в гр.
Учителите 77 а. Стефан Томов 77 б. Йордан Икономов 77 в. Трайко Константинов 77 г. Петър Тихчев, хазяинът Снимка № 78.
Църквата
към методистката мисия в гр.
Свищов Снимка № 79. Книгата, четена от Учителя в Свищов - "Пътешественикът" Снимка № 80. Атестатът при завършване на Петър Дънов през 1887 г Снимка № 81. Съдът в гр. Свищов, където е работил Стефан Тошев Снимка № 82.
към текста >>
32.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
Павел Драгомиров Василев 1.
"ИЗГРЕВЪТ" том XXIV Съдържание УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ I.
МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
Павел Драгомиров Василев 1.
Исторически предпоставки за Реформацията. .... 2. Мартин Лютер (10.11.1483, гр. Айслебен, Германия - 18.02.1546, гр. Айслебен, Германия) .... 3.
към текста >>
Реформация в Англиканската
църква
. 4.
.... 2. Мартин Лютер (10.11.1483, гр. Айслебен, Германия - 18.02.1546, гр. Айслебен, Германия) .... 3. Англия през XVI век.
Реформация в Англиканската
църква
. 4.
Англия през XVIII век. Мощно духовн о съживителн о движение. Джон Самуел Уесли (27.06.1703, Епворт, Англия - 02.03.1791) 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. 6.
към текста >>
Методистката епископална
църква
в духовния живо т на българското общество.
Англия през XVIII век. Мощно духовн о съживителн о движение. Джон Самуел Уесли (27.06.1703, Епворт, Англия - 02.03.1791) 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. 6.
Методистката епископална
църква
в духовния живо т на българското общество.
Методистката мисия в България - дейност 6.1. Д-р Алберт ЛимерингЛонг (04.12.1832-28.07.1901, Ливерпул) 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821, Берковица - 28.01/09.02.1909, Севлиево) 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев 6.5 .
към текста >>
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
Н. Попов. // Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 4-6. Б) Евангелски пастир и обществен будител.
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
/ Стоян Ватралски. II Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 6-8.с. 8.
към текста >>
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
Търново -18.03/31.03.1910,Букурещ) Портрет на Петър Василев Иванов / Петър Драгомиро Василев Г) Банчо Тодоров Д) Иван Тодоров (13.11.1855 с. Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9.
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
Една селска евангелска църква / С. Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. II.
към текста >>
Една селска
евангелска
църква
/ С.
Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско.
Една селска
евангелска
църква
/ С.
Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. II. БИБЛИЯТА на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Павел Драгомиров Василев 1.
към текста >>
Православната
църква
и превода на Библията .Има ли нужда от нов превод на Свещеното Писание на български език?
1900, Цариград) Д-р И. Риггс / Джемс Мартино. II Християнски свят, Г. X, № 5 (V.1901), с. 88-90. 3.
Православната
църква
и превода на Библията .Има ли нужда от нов превод на Свещеното Писание на български език?
// Християнски свят, Г. IX, № 6 (VI. 1900), с. 92-94. 4. Отзиви за новия български превод на Библията .Има ли нужда от нов превод на Библията?
към текста >>
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
ЦЪРКВА
И
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1.
Лонг, Владимир Даскалов]. II Зорница, Г. 51, № 12-13 (8. IV. 1931), с. 4. III.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
ЦЪРКВА
И
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1.
Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1. Българската евангелска църква / пастор Д. Н. Фурнаджиев. - В:Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред.
към текста >>
Българската
евангелска
църква
/ пастор Д.
51, № 12-13 (8. IV. 1931), с. 4. III. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1.
Българската
евангелска
църква
/ пастор Д.
Н. Фурнаджиев. - В:Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с.
към текста >>
Евангелското дело на методистката епископална
църква
в Северна България през последните петдесет години / пастор Д-р Стефан Томов.
- В:Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361. 1.2.
Евангелското дело на методистката епископална
църква
в Северна България през последните петдесет години / пастор Д-р Стефан Томов.
- В: Полувековна България 1878-1928. Илюстриран юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 364-365. 1.3.
към текста >>
Евангелската
методистка мисия.
Какво е допринесло Евангелското движение за България / п-р Д. Н. Фурнаджиев. // Зорница, Г. 51, № 12-13 (8.IV.1931), с. 5. 3.
Евангелската
методистка мисия.
Пастир Димитър Николов Фурнаджиев / Павел Василев. 4. Проникване и разпространение на методизма в България. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България. - В:Протестантските секти в България. Николай Мизов и др.
към текста >>
Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгрешанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев / Цвятко Цветков.
За служебно ползуване / Цвятко Цветков. - В: Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 379-384. 5.2.
Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгрешанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев / Цвятко Цветков.
- В: Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 385-387. 6. Приносът на евангелистите за България.
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 3-5.
Паметни слова A) Внучка на първия евангелист в България.[Паметно слово] / Цв. Литов. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. – 2. декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 3-5.
Б) Страж на своя пост [Помен] / Тома Стефанов Томов. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7.
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 6-7.
София, Методистка епископална църква, 1938, с. 3-5. Б) Страж на своя пост [Помен] / Тома Стефанов Томов. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 6-7.
Почитане на паметта от Съюза на българските писателки [Възпоменателно слово] / Рада Големанова. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 16.
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 16.
София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7. Почитане на паметта от Съюза на българските писателки [Възпоменателно слово] / Рада Големанова. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 16.
Г) Възпоминание от българските писатели. За една покойница / Ат. Михов. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. – 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
Г) Възпоминание от българските писатели. За една покойница / Ат. Михов. - В: Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. – 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
17-18; препеч. от Лит.глас, 1939, №417. Д) Вяра и окултизъм. Дафинка д-р Л. Доганова / Стефан Тошев.
към текста >>
Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев.
Ти пак си с нас / Люба Георгиева. // Български бранител, Г. X, № 109-110 (XI-XII.1930), с. 3. 3.6. Двете Дафинки.
Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев.
A) Дафинка от Изгрева (Дафинка Н. Пенчева) Б) Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова). Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева / Светозар Няголов. 4. Стоян Кръстов Ватралски (07.03.1860 - 31.08.1935). 4.1.
към текста >>
Пенчева) Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова).
X, № 109-110 (XI-XII.1930), с. 3. 3.6. Двете Дафинки. Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев. A) Дафинка от Изгрева (Дафинка Н.
Пенчева) Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова).
Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева / Светозар Няголов. 4. Стоян Кръстов Ватралски (07.03.1860 - 31.08.1935). 4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов. Кои и какви са Белите братя (дъновистите).
към текста >>
Моята
църква
/ М.
Марков в 1930 г. / С. К.Ватралски. // Български бранител (Бургас), Г. IX, № 97/8 (IX-X.1938), с. 5. 6.11.
Моята
църква
/ М.
Ж. Марков. // Религия (Бургас), Г. Ill, № 23/5 (III-V.1932), с. 13, 14-15. 6.12. Изпращането на п-р Марков от Бургас / Наблюдател.
към текста >>
V. АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
1.
Бележки / Вергилий Кръстев 7. Драгомир Иванов Василев (01 07 1889-10 05 1969) / Павел Василев. 8. Павел Драгомиров Василев (04.07.1933). 8.1. Размисли и спомени 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания "Изгревът", том XXIV?
V. АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
1.
Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион – Ловеч. 3. Освещаването на Методистката епископална църква в гр. Ловеч. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници – Ловеч. 5.
към текста >>
Освещаването на Методистката епископална
църква
в гр.
Размисли и спомени 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания "Изгревът", том XXIV? V. АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА 1. Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион – Ловеч. 3.
Освещаването на Методистката епископална
църква
в гр.
Ловеч. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници – Ловеч. 5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев. VI. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ, СЪНАРОДНИЦИТЕ МУ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ МЕТОДИСТИ НА ИЗГРЕВА в "ИЗГРЕВЪТ", Т. I-XVII Вергилий Кръстев. 1.
към текста >>
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев. VI.
Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион – Ловеч. 3. Освещаването на Методистката епископална църква в гр. Ловеч. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници – Ловеч. 5.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев. VI.
УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ, СЪНАРОДНИЦИТЕ МУ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ МЕТОДИСТИ НА ИЗГРЕВА в "ИЗГРЕВЪТ", Т. I-XVII Вергилий Кръстев. 1. По чия идея заминава Учителят за САЩ / Борис Николов - В: Изгревът пее и свири, учи и живее. Т. 2. София, Библ.
към текста >>
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов /Мария Тодорова.
Учителят и протестантите / Мария Тодорова. - В: Изгревът... Т 5. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 531-534. 17.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов /Мария Тодорова.
- В: Изгревът... Т. 5. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 532-534. 18. Момчето Петър проговаря за да пророкув а / Цанка Екимова.
към текста >>
Евангелска
песен N 97,29.V.1921 г.
на бълг. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. 7. "О, елате вий ранени": N 97.
Евангелска
песен N 97,29.V.1921 г.
-този текст е изписан ръкописно на намерен архивен документ със съдържанието на подготвените за печат "Песни на Всемирното братство" 1921-1922. В сборника "Духовни песни", 1923, под N 97 е отпечатана песента "Възкресението", а в "Свещени песни : С напеви", 1907 - песента "Поканване". 8. "Възкресението" : N 97 I Музика Lewis Edson ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни.
към текста >>
33.
МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА
,
,
ТОМ 24
I. МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
Павел Драгомиров Василев 1.
I. МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
Павел Драгомиров Василев 1.
Исторически предпоставки за Реформацията. 2. Мартин Лютер 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква. 4. Англия през XVIII век.
към текста >>
Реформация в Англиканската
църква
. 4.
I. МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА Павел Драгомиров Василев 1. Исторически предпоставки за Реформацията. 2. Мартин Лютер 3. Англия през XVI век.
Реформация в Англиканската
църква
. 4.
Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. 6.
към текста >>
Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество.
Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. 6.
Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество.
Методистката мисия в България - дейност 7. Американското научно-богословско училище в гр. Свищов
към текста >>
34.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната
църква
у нас, а политически работили за реализация нат. нар.
Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание. Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката. За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода.
Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната
църква
у нас, а политически работили за реализация нат. нар.
"мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура. Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание. Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език.
към текста >>
Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна
евангелска
църква
, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа.
Бояджиев) да науча хората как да живеят, като разумни и възпитани хора..То й им показал как да си направят маси, кревати, да ядат прилично и хигиенично, да строят къщите си с по-високи тавани и да дават възможност на слънцето да прониква в жилищата им. Описаната тъжна картина от бита и живота на българския народ не е било изолирано явление. До започване на работата на евангелските мисии почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование.
Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна
евангелска
църква
, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа.
Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите.
към текста >>
С победата на българската православна
църква
през 1870 г.
Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование. Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа. Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско.
С победата на българската православна
църква
през 1870 г.
и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите. Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата. Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа. В политическо отношение, XIX век за българския народ е период на борба за свобода от турците, напрежението свързано с Кримската война, Руско-турската война и годините на създаване на нова, свободна България.
към текста >>
Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в
църквата
.
Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите.
Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в
църквата
.
Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа. В политическо отношение, XIX век за българския народ е период на борба за свобода от турците, напрежението свързано с Кримската война, Руско-турската война и годините на създаване на нова, свободна България.
към текста >>
35.
6. Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество. Методистката мисия в България - дейност
,
,
ТОМ 24
6. Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество Методистката мисия в България - дейност 6.1.
6. Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество Методистката мисия в България - дейност 6.1.
Д-р Алберт ЛимерингЛонг (04.12.1832-28.07.1901, Ливерпул) 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821, Берковица - 28.01/09.02.1909, Севлиево) 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев 6.5 . Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847 , ЕЛЕНА - 17.03.1920 , СОФИЯ) 6.6.
към текста >>
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
Н. Попов. // Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 4-6. Б) Евангелски пастир и обществен будител.
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
/ Стоян Ватралски. II Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 6-8.с. 8.
към текста >>
36.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Д-р Лонг остави името си в историята на България, като в знак на признателност
Евангелската
методистка епископална
църква
в София, се казва "Д-р Лонг", негово име носят улици в София, В.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 ) През XIX век, в последните години от турското робство и времето след Освобождението на България, една от многото светли личности, посветили целия си земен път с много любов и преданост към българския народ, е д-р Алберт Лонг. Защо се спираме върху личността на д-р Лонг? Д-р Лонг е първият методистки мисионер в България, който спомогна до българският народ да достигне Божието Слово и евангелските християнски ценности на разбираем, говорим език. Д-р Лонг живя със страданията на българския народ през годините на турското робство и направи всичко необходимо за информиране на западно- европейската общественост относно кланетата в Батак, Перущица и Панагюрище. Д-р Лонг посвети целия си съзнателен живот за просветна дейност, с която съдейства за морално-интелектуалното издигане на народа ни.
Д-р Лонг остави името си в историята на България, като в знак на признателност
Евангелската
методистка епископална
църква
в София, се казва "Д-р Лонг", негово име носят улици в София, В.
Търново, Пазарджик. Кой е д-р Лонг? Американец, роден в гр. Вашингтон, щата Пенсилвания на 4 декември1832 година. Баща му е пастор с около 50 годишна успешна дейност в една голяма по площ и брой на църкви енория в западните планински части на щата Пенсилвания.Той е деен член на Питсбургската конференция от 1833 до 1883година.
към текста >>
На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална
църква
в Америка, да замине като мисионер в България.
Той с лекота учи езици и на 12 годишна възраст чете свободно латински език. На 20 години (1852 г.) той завършва колеж и получава бакалавърска степен. Работи две години като учител, след което постъпва в Духовната семинария в гр. Конкорд, щата Ню Хамшир. На 24 години (1856 г.) завършва с отличие започнатия богословски курс.
На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална
църква
в Америка, да замине като мисионер в България.
Той се присъединява към Питсбургската конференция, венчава се за г-ца Персида Лъвланд от град Конкорд и на 27 юни 1857 г. потегля с платноход за Ливърпул. Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по граматика на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс. На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици.
към текста >>
Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество.
На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици. За няколко месеца, той се сприятелява с представители на младата шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година.
Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална
църква
в духовния живот на българското общество.
Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас, тактичен и приятен събеседник. Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство.
към текста >>
Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на
църквата
.
Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас, тактичен и приятен събеседник. Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство.
Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на
църквата
.
В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество. Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта.
към текста >>
С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната
църква
като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество.
Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти.
С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната
църква
като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество.
Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград.
към текста >>
През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална
църква
за Северна България със седалище в Цариград.
Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество. Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник.
През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална
църква
за Северна България със седалище в Цариград.
Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград. При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ.
към текста >>
Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата
църква
, също и при извоюване независимостта на Българската Православна
Църква
, като поддържа връзки с Иларион Макариополски.
При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ. В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г. са изклани 75 000 арменци, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград.
Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата
църква
, също и при извоюване независимостта на Българската Православна
Църква
, като поддържа връзки с Иларион Макариополски.
В 1872 г., на 40 годишна възраст, д-р Лонг е избран за професор по естествени науки в Роберт Колеж (Цариград). Въпреки, че е освободен от Американската мисионерска мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с мисионери и проповедници. Д-р Лонг е познавал духовното и културно ниво на народа ни и проблемите, които трябвало да се решават. Въпреки извоюваната църковна независимост, той е разбирал недоволството сред народа преди всичко от липсата на подготвени свещенослужители, ръкополагането на случайни хора за митрополити и неразбирането от народа на Божието слово, четено в Църквите на църковнославянски език. Това са и причините, заради които д-р Лонг прекарва сред българския народ, за да напътства и ръководи.
към текста >>
37.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
И забележете, първите спечелени пари, това бедно момче, което никога е нямало преди това свои собствени пари, е отишло и оставило в най-близката
църква
.
Той събирал и изкарвал конете в града на паша в Балкана. Баба Дафинка му вдъхвала кураж в самотата и го учела да уповава на Бога в молитва. Тя му казвала: "Този, който е създал звездите и луната и цялата красота в природата, ще пази и тебе - малкото момче." За търсене на поминък още на 14 годишна възраст Гаврил, заедно с брат си Тодор отишли във Враца. По-късно той се разделя с брат си и намира работа, но доста далеч от родния си дом - в Татар Пазарджик /сега Пазарджик/, като чирак на един шивач. За старанието му, нещо като заплата, жената на майстора всяка неделя му давала по няколко дребни монети.
И забележете, първите спечелени пари, това бедно момче, което никога е нямало преди това свои собствени пари, е отишло и оставило в най-близката
църква
.
Първите спечелени от него пари, то дало на Бога! След време в Гаврил Илиев възниква желание да научи азбуката, да знае да чете и да пише. Той започнал да отделя от парите си и така необходимите му за уроци при един калугер, за книги и свещи. Заредили се усилни години на работа през деня и на учение през нощта, на таванчето, където спели всички работници. Умен и упорит, Гаврил Илиев успешно учел български език и всички предмети, въведени в първите училища в България.
към текста >>
Гаврил посещавал гръцката
църква
, но тя не го задоволявала.
в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски. Този превод бил на българския западен диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г. в гр. Смирна (Турция), претърпял шест издания с общ тираж 30,000 екземпляра. Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие.
Гаврил посещавал гръцката
църква
, но тя не го задоволявала.
Той жадувал за повече светлина във вярата си. Естествено надарен с богат ум, Евангелието повлияло върху живота му. Истините, които Гаврил Илиев научил от Евангелието били нещо ново за него. На усърдните му молитви за повече светлина било отговорено. Товарът на греха се смъкнал от душата му и той дошел до познанието на Исуса, като свой Спасител.
към текста >>
Въпреки това той бил осъден и отлъчен от православната
църква
.
Илиев попитал: "Евангелието Слово Божие ли е или човешка измислица? " Според някои биографични източници владиката забранил на Г. Илиев занапред да говори на народа. Тогава Г. Илиев отговорил с текст от Евангелието: "Подобава да се подчиняваме на Бога, а не на човеците".
Въпреки това той бил осъден и отлъчен от православната
църква
.
Според други източници, владиката спрял Г. Илиев в своето изложение, и вместо повече да го упреква, му казал: "Разбрах, що е в тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не го казвай на други". Обаче, още на следващия месец (на 23 април 1852 г.), Гаврил Илиев отива в Ямбол и говорил за евангелските истини, които приел от Новия Завет Там местният даскал Георги го нападнал и го нарекъл протестантин, а той сам и не знаел що е това. Годината 1857 е решаваща и преломна в живота на Гаврил Илиев. През м.
към текста >>
Пастир Магардич поедставил на д-р Хамлин Гаврил Илиев, като интелигентен, любезен, енергичен и най-важното-интересуващ се от
евангелската
истина.
май, в гр. Родосто, при арменския пастир Магардич, Гаврил Илиев научава, че действително е протестантин. Освен това той там срещнал и д-р Сайръс Хамлин - конгрешански мисионер и мисийски надзирател на Южна България. Д-р Хамлин е първият директор на американското училище в Бабек, което по-късно било наречено "Роберт Колеж". Д-р Хамлин е бил удивен от бързото изкупуване на Неофитовия превод на Нсвия Завет (30,000 екземпляра) и пожелал да се запознае с населението (българите) от Северна България, но се нуждаел от придружител.
Пастир Магардич поедставил на д-р Хамлин Гаврил Илиев, като интелигентен, любезен, енергичен и най-важното-интересуващ се от
евангелската
истина.
Готовността на Гаврил Илиев (известният и с голямо влияние търговец) да се учи и работи за Бога, става причина да приеме и да стане преводач, придружител и прислужник на д-р Хамлин. Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г. Илиев свободно контактувал между съответните народности. През 1857 г. Г. Илиев, отивайки в гр.
към текста >>
поради малкия брой свещенослужители в България уставът ("Дисциплината") не разрешава провеждането на годишни конференции с права за редовно зачисляване на проповедници, затова тяхното зачисляване се извършвало на годишните конференции в САЩ.] Гаврил Илиев е изпратен в Свищов, където той и
църквата
са подложени на гонение от турския каймаканин (околийски началник) и партията на младите българи, които говорили, че и "протестантизмът съсипвал българската националност".
Свищов, попаднали в Русенския затвор и на 13 други заточеници в Диарбекир, между които и двамата братя на Митана (Алески и Манол). Въпреки настъпилите събития - чети, въстания, избухналата Руско-турска война, през 1876 г. епископ Андрюс събира всички мисионери (пастири), помощник- проповедници и поставя задачите за работа. На това първо по рода си събиране (Първо годишно събрание на българската мисия), Гаврил Илиев е ръкоположен в дяконски и презвитерски чин, а по-късно за пръв редовен методистки пастир в България, като зачисляването му става на годишната конференция в Небраска, САЩ. [Заб. До 1892 г.
поради малкия брой свещенослужители в България уставът ("Дисциплината") не разрешава провеждането на годишни конференции с права за редовно зачисляване на проповедници, затова тяхното зачисляване се извършвало на годишните конференции в САЩ.] Гаврил Илиев е изпратен в Свищов, където той и
църквата
са подложени на гонение от турския каймаканин (околийски началник) и партията на младите българи, които говорили, че и "протестантизмът съсипвал българската националност".
Избухнали епидемии. Евангелското общество в Свищов, начело с Гаврил Илиев, въпреки това се ползвало с уважение и доверие на градското население. По време на работата си в Свищов, Гаврил Илиев не спрял да обикаля и по други населени места, където е имало големи кланета. В тези усилни времена, той утвърждавал вярата в Бога с молитви, разговори, проповеди и материални помощи. В 1876 г.
към текста >>
За
Евангелската
методистка
църква
, Гаврил Илиев е първият български методистки библейски книгопродавец и като първия български ръкоположен методистки пастир.
Вярата му го крепеше. А и мъдростта, здравото разсъждение и чудесната му памет не го напускаха до последните дни на живота му. Почина след много кратко боледуване на 28 януари (9 февруари) 1909 г., на 88 години и 80 дни в Севлиево. Години, пълни често пъти със скърби и мъчнотии, но изживявани с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години." Гаврил Илиев беше наречен баща на евангелизма в България, като първия български евангелист.
За
Евангелската
методистка
църква
, Гаврил Илиев е първият български методистки библейски книгопродавец и като първия български ръкоположен методистки пастир.
към текста >>
38.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев
,
,
ТОМ 24
Методизмът, който е проявявал своята християнска
евангелска
дейност между нашите българи, датира още от преди Освобождението на България и е тясно свързан от самото си начало с едно име, името на един Българин, пръв български евангелист, пръв български Методистки Библейски книгопродавец и пръв български Методистки ръкоположен пастир.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев На 19 юни, неделя, 10 часа сутринта ще се държи Паметна служба и реч за 75 годишния юбилей в свръзка с дейността на севлиевския гражданин, покойния Гаврил Илиев, Методисткия Пионер в България. Поканват се всички. Вход свободен.
Методизмът, който е проявявал своята християнска
евангелска
дейност между нашите българи, датира още от преди Освобождението на България и е тясно свързан от самото си начало с едно име, името на един Българин, пръв български евангелист, пръв български Методистки Библейски книгопродавец и пръв български Методистки ръкоположен пастир.
Този българин е Гаврил Илиев. Името му е записано в историята от историка М. Дринов, записано в английската книга The Turk-и в една доста обемиста брошура от г. Марангозов от с. Ново село, дето е престоял доста време - поради клането и изгарянето на това село от турците.
към текста >>
Естествено надарен с богат ум, благословен от
евангелска
мъдрост, Евангелието повлиява живота му.
Там е бил търговец-занаятчия. След това се преселва в гр. Сливен, гдето разширява търговията си и става виден търговец. През това време му попада на ръка едно Евангелие. С него хранил душата си и се просвещавал.
Естествено надарен с богат ум, благословен от
евангелска
мъдрост, Евангелието повлиява живота му.
Това евангелско влияние се разпространило на широко и докоснало мнозина негови познати. Въпреки, че не се знаело между тях, що значи протестантство, все пак влиянието му се разчуло и се питали: що значи това ново учение! Духовните власти се заинтересували в него. И ето, един ден той бил заставен да се яви на църковен съд в митрополията пред тогавашния гръцки владика. От тая полемика и разпит се видяло, че Гаврил Илиев е вещ в Писанията и влиянието на Евангелието е всадило у него вярата в Бога и непоколебимо убеждение в Истината в Христа Исуса.
към текста >>
За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и долини - от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася
евангелска
просвета из народа ни.
Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидирва с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец.
За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и долини - от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася
евангелска
просвета из народа ни.
След като придобил ценни опитности в работата си и живота си, бива призван и ръкоположен за пръв редовен методистки пастир. В Ямбол, на 1863 г., е наречен протестант. Като пастир е работил в Русе, Свищов, Търново, Габрово и много други села и градове. На много места са го зовели Даскал Гаврил. Най-после се установява в гр.
към текста >>
Цветанов - Пастир на
църквата
Годините на живота му са били Господни години. Погребан е в Севлиевските гробища. Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С. Цанов (91 годишен старец, първия инициатор и виновник за основаването на Българското Евангелско Благотворително Дружество в България). Севлиево, юни, 1932 г. Цв.
Цветанов - Пастир на
църквата
към текста >>
39.
6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)
,
,
ТОМ 24
Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при
църквата
, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания.
Този неин живот оставил такива следи в училището, щото когато нейната дъщеря постъпила в същото училище 20 години по-после, всичките учителки от времето на майка й, казали: "Дано си и ти като майка ти". [Бележка на съставителя. Нейната дъщеря е Дафинка Йорданова Икономова, по мъж-Дафинка Доганова.] Училищното управление било с намерение след свършването й да я направи учителка в колежа, ала преди свършването й тя била поискана за другарка в живота му от пастир Юрдан Икономов. Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю. Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница.
Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при
църквата
, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания.
С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни. Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул. "Солун", а после на бул.
към текста >>
Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на
Евангелската
църква
на ул.
Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница. Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания. С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни.
Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на
Евангелската
църква
на ул.
"Солун", а после на бул. "Дондуков" и ул. "Раковска". Често тя прочиташе отбор религиозни биографии, които превеждаше от английски и които се изслушваха с наслада от публиката и служеха за голямо назидание на всички. Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени, мисионерски и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България. При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца.
към текста >>
40.
6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)
,
,
ТОМ 24
Цветанов (1868-1959) В историята на
Евангелската
методистка
църква
в България, служението на пастир Цветан Цветанов в неговия голям по продължителност живот (91 години), оставя една трайна следа.
6.7. Пастир Цветан Д.
Цветанов (1868-1959) В историята на
Евангелската
методистка
църква
в България, служението на пастир Цветан Цветанов в неговия голям по продължителност живот (91 години), оставя една трайна следа.
Благословен от Бога със силен дух и в слово, той е предан и искрен служител на Бога. При срещата си с него, Учителят не случайно казва: "Искам да поздравя един истински Божи служител". Цветан Цветанов е родом от Свищов през 1868 г., където получава своето образование и подготовка за живота. След училище, той ходел да се учи на печатарство при "дядо Паничков", който му предал всички тънкости на занаята, научени от него в Румъния. Така младия Цветан станал отличен словослагател и печатар.
към текста >>
е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката
църква
, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката
църква
във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията.
При завършването й на Американското девическо училище в Ловеч, Гаврил Илиев бил на 80 години. Предложените й възможности да продължи учението си в Американския колеж в Цариград тя отхвърлила, като съзнавала, че е моралната подкрепа на родителите си. Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога. Цветан Цветанов през 1903 г.
е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката
църква
, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката
църква
във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията.
Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен.
към текста >>
Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в
църквата
в Севлиево.
Предложените й възможности да продължи учението си в Американския колеж в Цариград тя отхвърлила, като съзнавала, че е моралната подкрепа на родителите си. Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога. Цветан Цветанов през 1903 г. е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията.
Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в
църквата
в Севлиево.
С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв.
към текста >>
С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва
църквата
, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв.
Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога. Цветан Цветанов през 1903 г. е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията. Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево.
С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва
църквата
, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв.
Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини.
към текста >>
вече като пастир в
църквата
в Плевен.
е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията. Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г.
вече като пастир в
църквата
в Плевен.
Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини. При него с доверие идвали за съвет и разговор много страдащи, отчаяни, а дори и православния свещеник на Плевен, който му става близък. На 21-та Годишна конференция, през 1912 г., пастир Цветан Цветанов е назначен за окръжен надзирател за Софийски окръг и пастир на църквата в София. Редовните неделни служби са се водили в уредените ученически трапезарии.
към текста >>
На 21-та Годишна конференция, през 1912 г., пастир Цветан Цветанов е назначен за окръжен надзирател за Софийски окръг и пастир на
църквата
в София.
След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини. При него с доверие идвали за съвет и разговор много страдащи, отчаяни, а дори и православния свещеник на Плевен, който му става близък.
На 21-та Годишна конференция, през 1912 г., пастир Цветан Цветанов е назначен за окръжен надзирател за Софийски окръг и пастир на
църквата
в София.
Редовните неделни служби са се водили в уредените ученически трапезарии. Тези трапезарии се оказват големи и просторни, но към обяд шумът в тях нараствал, като нахлували 150 деца, които понякога прекъсвали службите. Необходимостта от църковна сграда назрявала. Политическите и социално-икономическите условия рязко се влошават. България навлиза в период на войни (Балканска, Междусъюзническа и Първата световна война).
към текста >>
Пастир Цветан Цветанов, заедно с ангажиментите в
църквата
, започва работа като словослагател, като използва безплатно салона към печатницата, за да проповядва.
Връзките на Мисията с чужбина са прекъснати. Мисийската каса е празна. Изпитанията не отминават и пастирското семейство. Съпругата на пастир Цветанов - Лунка, заболява от скарлатина и е поставена под карантина. Междувременно майката на пастиря заболява и умира в Свищов, и той няма възможност да пътува.
Пастир Цветан Цветанов, заедно с ангажиментите в
църквата
, започва работа като словослагател, като използва безплатно салона към печатницата, за да проповядва.
Броят на нуждаещите се и търсещи Бога души нараства. Неделните сутрешни служби и събрания са препълнени. Евангелистите са неуморно в болниците между ранените и в семействата на страдащите от загуба на близки във войните. В тези усилни години в софийското общество проникват и влияят опасни учения, които внасят неверие и атеизъм. Това налага да се работи с удвоени усилия и се даде просвета.
към текста >>
пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската
църква
само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на студа.
Неделните сутрешни служби и събрания са препълнени. Евангелистите са неуморно в болниците между ранените и в семействата на страдащите от загуба на близки във войните. В тези усилни години в софийското общество проникват и влияят опасни учения, които внасят неверие и атеизъм. Това налага да се работи с удвоени усилия и се даде просвета. От 1919 г.
пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската
църква
само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на студа.
Неделното училище се провежда в пастирски дом (в квартал "Лозенец") в една малка стая, в която са се събирали едва 28 човека. След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова.
към текста >>
Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на
църквата
в края на 1924 г.
От 1919 г. пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската църква само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на студа. Неделното училище се провежда в пастирски дом (в квартал "Лозенец") в една малка стая, в която са се събирали едва 28 човека. След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София.
Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на
църквата
в края на 1924 г.
е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение. Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази църквата и да укрепи вярата й. На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература.
към текста >>
Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази
църквата
и да укрепи вярата й.
След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение.
Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази
църквата
и да укрепи вярата й.
На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература. Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв.
към текста >>
На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката
църква
и на вестник "Християнски свят".
се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение. Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази църквата и да укрепи вярата й.
На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката
църква
и на вестник "Християнски свят".
Той е включен в комисията за християнска литература. Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква.
към текста >>
Освещаването на
църквата
"Д-р А.
е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение. Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази църквата и да укрепи вярата й. На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература.
Освещаването на
църквата
"Д-р А.
Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква. Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници. Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата църква".
към текста >>
Цветанов е преместен във Варненската
църква
.
На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература. Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв.
Цветанов е преместен във Варненската
църква
.
Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници. Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата църква". Наново пастир Цв. Цветанов е включен в списъка на ефективните пастири, с същото време неговият син Гаврил Цветанов завършва богословие в Италия, Егиза в Методистката мисия и е ръкоположен за дякон. След това е изпратен на специализация в Англия.
към текста >>
Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата
църква
".
Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква. Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници.
Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата
църква
".
Наново пастир Цв. Цветанов е включен в списъка на ефективните пастири, с същото време неговият син Гаврил Цветанов завършва богословие в Италия, Егиза в Методистката мисия и е ръкоположен за дякон. След това е изпратен на специализация в Англия. Получава назначение в гр. Попово, а през 1930 г.
към текста >>
пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в
църквата
в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г.
След 9 септември 1944 г. за дълго прекарва по лагери и затвори. Дъщерята на пастир Цв. Цветанов, Елисавета, завършва американския колеж в Ловеч, учи английска филология и география, работи в ДЗИ и остава край възрастните си родители. От 1929 г.
пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в
църквата
в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г.
започна своето служение). При своите пътувания из окръга, пастир Цв.Цветанов е заместван на амвона от 15 години по-младата си съпруга Лунка. Така целият живот на това ревностно християнско семейство преминава в служение и работа за Бога. Пастир Цветан Цветанов до последните си сили работи за Бога, като отмина в невидимия свят на 14 септември 1959 г. Методистката църква цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.
към текста >>
Методистката
църква
цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.
пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в църквата в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г. започна своето служение). При своите пътувания из окръга, пастир Цв.Цветанов е заместван на амвона от 15 години по-младата си съпруга Лунка. Така целият живот на това ревностно християнско семейство преминава в служение и работа за Бога. Пастир Цветан Цветанов до последните си сили работи за Бога, като отмина в невидимия свят на 14 септември 1959 г.
Методистката
църква
цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.
към текста >>
41.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя
,
,
ТОМ 24
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална
църква
в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка
църква
и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към
евангелската
кауза.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална
църква
в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка
църква
и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към
евангелската
кауза.
Мария идва на този свят като първо дете в семейството на православния свещеник Константин Дъновски в с. Николаевка (Хадърча) край Варна. След около десетина години по-късно, на 11 юли 1864 година се ражда нейния брат Петър. Мария се превръща за своето братче в любимата "кака". Обичта между двете деца е била голяма.
към текста >>
Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата
евангелска
църква
в гр. Варна.
Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й. Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали.
Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата
евангелска
църква
в гр. Варна.
Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите.
към текста >>
Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на
Евангелската
методистка
църква
във Варна.
Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна.
Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на
Евангелската
методистка
църква
във Варна.
По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен.
към текста >>
По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната
църква
, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с.
Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна.
По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната
църква
, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с.
Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си.
към текста >>
А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с
църквата
на баща си.
По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен.
А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с
църквата
на баща си.
На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него.
към текста >>
Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата
евангелска
църква
, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота.
Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си.
Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата
евангелска
църква
, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота.
Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка.
към текста >>
Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в
Евангелската
методистка
църква
във Варна било тежко за него.
А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г.
Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в
Евангелската
методистка
църква
във Варна било тежко за него.
След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов".
към текста >>
След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в
Евангелската
методистка
църква
в с.
На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него.
След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в
Евангелската
методистка
църква
в с.
Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
към текста >>
Мария и съпругът й, като членове на
Евангелската
методистка
църква
във Варна подарили за строежа на
църквата
приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов".
Мария и съпругът й, като членове на
Евангелската
методистка
църква
във Варна подарили за строежа на
църквата
приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения.
към текста >>
Към
Евангелската
методистка
църква
са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца.
Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници.
Към
Евангелската
методистка
църква
са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца.
Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
към текста >>
Започнал работа, обаче, ръководството на местната
църква
не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол.
Започнал работа, обаче, ръководството на местната
църква
не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив.
към текста >>
Дънов виждал застоя в живота на
църквата
и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред.
Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
Дънов виждал застоя в живота на
църквата
и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред.
Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения.
към текста >>
Евангелистите от Варненската
църква
са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията.
Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария.
Евангелистите от Варненската
църква
са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията.
Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат.
към текста >>
С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в
църквата
, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени".
Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в
църквата
, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени".
Мария е виждала в брат си Петър Дънов един "чист верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си Проповедник на Евангелските истини, предадени по особен начин". Тя се е гордеела с него. Тя, като вярна рождена негова сестра, е правила всичко за Учителя. В нейния дом е угощавала учениците на Братството, тя е посрещала първите неофициални събори, тя е участвала в организацията на ежеседмичните срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; тя толкова много го е обичала, че до последното си издихание му е била вярна, като е виждала в него, само брата, проповедника и човека. Сестра Мария Стамова, на 24 декември 1940 г.
към текста >>
42.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава
Евангелската
църква
, от което последвал обрат в неговото сърце.
в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело.
Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава
Евангелската
църква
, от което последвал обрат в неговото сърце.
Покаял се и заживял по примера на Спасителя, с което навлякъл върху си ненавистта не само на съгражданите си, но и на училищните власти. Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието. Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си.
към текста >>
Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската
Евангелска
църква
с 2 1/4 лири месечна заплата.
Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието. Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си. Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските мисионери.
Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската
Евангелска
църква
с 2 1/4 лири месечна заплата.
Той предпочел тази скромна заплата и скромното панагюрско евангелско общество, като служител Христов, отколкото светските перспективи, които се изпречвали пред него. След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години. Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода.
към текста >>
той бива изпратен редовен пастир на голямата
Евангелска
църква
в гр. Банско.
Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода. Един път при избори, е бил бит от политическите си противници почти до смърт. През 1886 г.
той бива изпратен редовен пастир на голямата
Евангелска
църква
в гр. Банско.
Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места. От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893. Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров.
към текста >>
От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската
Евангелска
църква
, в 1893.
През 1886 г. той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско. Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места.
От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската
Евангелска
църква
, в 1893.
Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров. Той е бил пастир там непрекъснато за 17 години. Покойният Ив. Я. Сечанов е служил като пастир също на Ловешката, Варненската и Софийската Методистки Евангелски църкви. От Варна той бе повикан за 3 години да участвува в комисията за ревизиране Библията.
към текста >>
Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти
църквата
и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата
евангелска
църковна сграда на Балканския полуостров.
той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско. Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места. От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893.
Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти
църквата
и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата
евангелска
църковна сграда на Балканския полуостров.
Той е бил пастир там непрекъснато за 17 години. Покойният Ив. Я. Сечанов е служил като пастир също на Ловешката, Варненската и Софийската Методистки Евангелски църкви. От Варна той бе повикан за 3 години да участвува в комисията за ревизиране Библията. Онзи пръв превод на Библията, в който участвувал неговия чичо Христодул Костович Сечанов беше вече остарял.
към текста >>
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина. Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н. Попов Б) Евангелски пастир и обществен будител.
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска
Евангелска
Църква
, София, 7.XI.1928 г.
Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 6-8. Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки.
към текста >>
Българската
Евангелска
църква
губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане.
9 (XI. 1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел.
Българската
Евангелска
църква
губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане.
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната
Евангелска
църква
, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина.
1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане.
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната
Евангелска
църква
, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина.
Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>
43.
7. Американското научно богословско училище в гр. Свищов / Павел Василев Драгомиров
,
,
ТОМ 24
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
Търново -18.03/31.03.1910,Букурещ) В) Портрет на Петър Василев Иванов / Петър Драгомиро Василев Г) Банчо Тодоров Д) Иван Тодоров (13.11.1855 с. Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9.
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
Една селска евангелска църква / С. Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
Една селска
евангелска
църква
/ С.
Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско.
Една селска
евангелска
църква
/ С.
Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
44.
7.2. Първите ученици
,
,
ТОМ 24
Същата година на Годишната Конференция на
Евангелската
методистка мисия, четиримата получават назначения, като помощник проповедници съответно за Орхание, Ловеч, Търново и Варна.
7.2. Първите ученици Американското научно-богословско училище - богословският курс, дава своя първи випуск на 25 юни 1886 г. Това са: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров, които връчват на директора Джон Ляд кратък отчет за своето обръщение към Господа.
Същата година на Годишната Конференция на
Евангелската
методистка мисия, четиримата получават назначения, като помощник проповедници съответно за Орхание, Ловеч, Търново и Варна.
Следващият, втори випуск на училището е на 24 юни 1887 г. Това са: Христо П. Бъчваров и Петър Дънов. Христо П. Бъчваров - след завършване на Американското научно- богословско училище в Свищов за него нищо не се знае!
към текста >>
Дънов - веднага след завършването на Американското науч-но-богословско училище е бил изпратен като проповедник и учител в основното училище при
Църквата
на с.
Това са: Христо П. Бъчваров и Петър Дънов. Христо П. Бъчваров - след завършване на Американското научно- богословско училище в Свищов за него нищо не се знае! Петър К.
Дънов - веднага след завършването на Американското науч-но-богословско училище е бил изпратен като проповедник и учител в основното училище при
Църквата
на с.
Хотанца, Русенско. Там той престоява за около една година (1887-1888). Дипломата на П. Дънов е подписана от директора на Училището Д. С. Чалис и двамата му учители Стефан Томов и Йордан Икономов и заверена от Ръководителя на мисията в Русе и т. н.
към текста >>
В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на Мисионерското д- во на
Евангелската
методистка
църква
, директора на училището и преподавателите.
Дънов е подписана от директора на Училището Д. С. Чалис и двамата му учители Стефан Томов и Йордан Икономов и заверена от Ръководителя на мисията в Русе и т. н. За реализация на идеята, че е необходима двуетажна сграда са изпратени средства от Америка. На 16 юни 1888 г. тържествено е положен крайъгълния камък на зданието в присъствието на всички учители и ученици-пансионери.
В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на Мисионерското д- во на
Евангелската
методистка
църква
, директора на училището и преподавателите.
Гоненията от страна на православното духовенство се засилват. През 1888 г. Екзархът на българската църква налага забрана за ползване на преведената от американските мисионери Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията). Американското научно-богословско училище поради редица обстоятелства е закрито. Мисията отваря пансион в Русе, който донякъде замества закритото училище във възпитателно отношение.
към текста >>
Екзархът на българската
църква
налага забрана за ползване на преведената от американските мисионери Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията).
На 16 юни 1888 г. тържествено е положен крайъгълния камък на зданието в присъствието на всички учители и ученици-пансионери. В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на Мисионерското д- во на Евангелската методистка църква, директора на училището и преподавателите. Гоненията от страна на православното духовенство се засилват. През 1888 г.
Екзархът на българската
църква
налага забрана за ползване на преведената от американските мисионери Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията).
Американското научно-богословско училище поради редица обстоятелства е закрито. Мисията отваря пансион в Русе, който донякъде замества закритото училище във възпитателно отношение. Училището в Свищов е продадено и парите, около 10,000 долара, са се върнали на Борда в Ню Йорк (1895 г.)
към текста >>
45.
Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).
,
,
ТОМ 24
Църквата
била препълнена от слушатели.
Василев започва и своята самостоятелна работа. Там той остава 5 S години. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и е приет за член на Конференцията. Изпратен е за 1 1/2 години в Свищов за пастир.
Църквата
била препълнена от слушатели.
През м. май 1895 г. П. Василев е преместен в Лом. За кратко време Църквата в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията. Създава нова църква в с. Голенци.
към текста >>
За кратко време
Църквата
в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията.
Изпратен е за 1 1/2 години в Свищов за пастир. Църквата била препълнена от слушатели. През м. май 1895 г. П. Василев е преместен в Лом.
За кратко време
Църквата
в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията.
Създава нова църква в с. Голенци. Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви.
към текста >>
Създава нова
църква
в с. Голенци.
Църквата била препълнена от слушатели. През м. май 1895 г. П. Василев е преместен в Лом. За кратко време Църквата в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията.
Създава нова
църква
в с. Голенци.
Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви. Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка църква.
към текста >>
Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка
църква
.
Създава нова църква в с. Голенци. Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви.
Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка
църква
.
Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога. През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира.
към текста >>
Варна, за пастор Василев, бива и последната
Църква
, в която той работи за Бога.
Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви. Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка църква.
Варна, за пастор Василев, бива и последната
Църква
, в която той работи за Бога.
През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога.
към текста >>
През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за
Църквата
в центъра на града.
Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви. Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка църква. Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога.
През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за
Църквата
в центъра на града.
Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога. Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.
към текста >>
Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на
Евангелската
методистка
църква
.
През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога.
Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на
Евангелската
методистка
църква
.
към текста >>
46.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
От тези години, малкият Петър помни родителите си като дълбоко религиозни, свързани с православната
църква
.
Той казва: "Въпреки студената есенна вечер, в моето сърце проникна някакъв си топъл лъч. Чувствах се възроден, като че ли навън пролет настъпваше, а не зима." В бедното семейство на Васил Иванов на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново 18 ражда Петър Василев. Оскъдицата и нищета е причината родителите му да работят като наемни работници по чуждите лозя и ниви, а по-късно семейството се премества в Русе. Тук те успяват да се сдобият с малка къщица и лозе, което обработват.
От тези години, малкият Петър помни родителите си като дълбоко религиозни, свързани с православната
църква
.
Когато става на 7 годишна възраст, майката на Петърчо умира. Той остава сам с баща си и по-голямата си сестричка Кина. Петърчо тръгва на училище, където е прилежен ученик. Учителят му го ползвал като свой помощник-да учи дори по-големите от него ученици. Обаче, средствата в дома им не достигат и бащата започва да разпродава покъщината.
към текста >>
Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната
църква
.
Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело. На много места той е посрещан с недоверие и студенина. П.
Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната
църква
.
Не веднъж той е бил гонен и хулен. След него са дрънкали с тенекии и звънци. Най-неприятни спомени в него остават посещенията му в гр. Лом. По време на престоя на П. Василев в Свищовското училище, той, заедно със своите съученици и преподаватели, преживява тежки дни на гонение и затваряне на училището за няколко месеца през 1883 г.
към текста >>
30 годишният Петър Василев е изпратен в
Евангелската
методистка
църква
в гр.
Василев в Свищовското училище, той, заедно със своите съученици и преподаватели, преживява тежки дни на гонение и затваряне на училището за няколко месеца през 1883 г. На 25 юни 1886 г. завършва тържествено първия випуск на Свищовското училище. Получават дипломи Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров (по реда насядали на снимката). Четиримата получават назначения за помощник-проповедници.
30 годишният Петър Василев е изпратен в
Евангелската
методистка
църква
в гр.
Ловеч в помощ на мисионера Д. С. Чалис, който освен пастир е и директор на Американското девическо училище. Там П. Василев среща бъдещата си любима и предана съпруга и помощница Маринка Павлова Бъчварова от Разград. Тя завършва с първия випуск Американското девическо училище в Ловеч, след това се сгодяват и на 7 септември 1887 г.
към текста >>
Младото семейство остава в Търновската
църква
5 1/2 години.
С решение на годишното събрание на Мисията в края на 1886 г. П. Василев е изпратен за проповедник в Търново. От този момент започва самостоятелната работа на П. Василев за Бога. В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става тесен.
Младото семейство остава в Търновската
църква
5 1/2 години.
На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година. В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище. Тези ученици често пъти търсели пастор П.
към текста >>
На първата редовна Годишна конференция на Методистката
църква
в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П.
Василев е изпратен за проповедник в Търново. От този момент започва самостоятелната работа на П. Василев за Бога. В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става тесен. Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години.
На първата редовна Годишна конференция на Методистката
църква
в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П.
Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година. В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище. Тези ученици често пъти търсели пастор П. Василев и за духовни разговори.
към текста >>
Той получава назначение за Свищовската
църква
, в която работи 1 1/2 година.
Василев за Бога. В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става тесен. Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години. На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията.
Той получава назначение за Свищовската
църква
, в която работи 1 1/2 година.
В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище. Тези ученици често пъти търсели пастор П. Василев и за духовни разговори. За 1 1/2 година пастор Василев е изпратен след това в Орхание (Ботевград). През м.
към текста >>
В това време
Църквата
е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище.
В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става тесен. Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години. На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година.
В това време
Църквата
е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище.
Тези ученици често пъти търсели пастор П. Василев и за духовни разговори. За 1 1/2 година пастор Василев е изпратен след това в Орхание (Ботевград). През м. май 1895 г.
към текста >>
Пастор Василев само за една година увеличава членовете на
църквата
с 16 човека.
той, заедно със семейството си е преместен, забележете, в гр. Лом. Това е града, където като ученик, продаващ Библии и книги е преживял най-ужасните си дни; там, където в работата си за Бога е гонен, освиркван и хулен. Това е най-голямото предизвикателство и изпитание за П. Василев. Тук той е трябвало да покаже колко духовно е израсъл в борбата му за утвърждаване на евангелските истини. Представяте ли си как той се е готвел, как се е молил и точно в Лом той преживява и най-големите си благословения и успех.
Пастор Василев само за една година увеличава членовете на
църквата
с 16 човека.
Салонът е винаги пълен. Църквата израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение. Тя се посещавала и от слушатели от съседни села. Тази църква се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България. За тези благословени от Бога години, за работата на пастор П.
към текста >>
Църквата
израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение.
Това е най-голямото предизвикателство и изпитание за П. Василев. Тук той е трябвало да покаже колко духовно е израсъл в борбата му за утвърждаване на евангелските истини. Представяте ли си как той се е готвел, как се е молил и точно в Лом той преживява и най-големите си благословения и успех. Пастор Василев само за една година увеличава членовете на църквата с 16 човека. Салонът е винаги пълен.
Църквата
израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение.
Тя се посещавала и от слушатели от съседни села. Тази църква се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България. За тези благословени от Бога години, за работата на пастор П. Василев в протоколите на Конференцията се казва: "Пълно единство владееше между членовете. Всички се чувстваха като братя.
към текста >>
Тази
църква
се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България.
Представяте ли си как той се е готвел, как се е молил и точно в Лом той преживява и най-големите си благословения и успех. Пастор Василев само за една година увеличава членовете на църквата с 16 човека. Салонът е винаги пълен. Църквата израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение. Тя се посещавала и от слушатели от съседни села.
Тази
църква
се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България.
За тези благословени от Бога години, за работата на пастор П. Василев в протоколите на Конференцията се казва: "Пълно единство владееше между членовете. Всички се чувстваха като братя. Много пъти, особено зимно време, след вечерните богослужения или молитвени събрания, приятелите оставаха до полунощ, пееха песни, молеха се, и свидетелствуваха от своята християнска опитност. Те казвали на Пастиря си: "Ние не искаме да си ходим.
към текста >>
Той създава нова
църква
в с.
Много пъти, особено зимно време, след вечерните богослужения или молитвени събрания, приятелите оставаха до полунощ, пееха песни, молеха се, и свидетелствуваха от своята християнска опитност. Те казвали на Пастиря си: "Ние не искаме да си ходим. Тук ни е добре! Ако е възможно, бихме направили три шатри за да останем заедно". Докато е в Лом, пастор Василев разширява своята работа.
Той създава нова
църква
в с.
Голенци, което е на половин час от Лом. Отива и по-далече-с.Ковачица, която е на 2 часа от Лом. Отвреме навреме пастор Василев прескачал и до гр. Видин, където също създава църква. През м.
към текста >>
Видин, където също създава
църква
.
Докато е в Лом, пастор Василев разширява своята работа. Той създава нова църква в с. Голенци, което е на половин час от Лом. Отива и по-далече-с.Ковачица, която е на 2 часа от Лом. Отвреме навреме пастор Василев прескачал и до гр.
Видин, където също създава
църква
.
През м. юли 1899 г. при пастор Василев идвате две каруци няколко прашни и уморени мъже. Между тях са Алекси Карбола и Йозеф Чижек. Преминали повече 50 км по черните междуселски пътища, те пожелали пастор Василев да ги посети.
към текста >>
За слава на Бога,
Църквата
в с.
Той всеки ден имал богослужение с тях. Извършил няколко сватби и кръщения. Така пастор Василев поставил основите на ЕМЦ в с. Войводово. въпреки, че за времето си е било трудно предвижването между Лом и с. Войводово, пастор Василев намерил начин да ги посети и поставил мирянин да ги ръководи.
За слава на Бога,
Църквата
в с.
Войводово и до днес съществува и работи. Тази благословена от Бога работа в гр. Лом и околните села извършвана от пастор П. Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка църква. На 29 юни 1905 г.
към текста >>
Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка
църква
.
Войводово, пастор Василев намерил начин да ги посети и поставил мирянин да ги ръководи. За слава на Бога, Църквата в с. Войводово и до днес съществува и работи. Тази благословена от Бога работа в гр. Лом и околните села извършвана от пастор П.
Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка
църква
.
На 29 юни 1905 г. в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата църква, гражданството (вкл. турците и евреите), разплакани, но с песен изпроводили своя пастир. Така те изразили своята благодарност и уважение към който, който в тези 10 години бе с тях и им вдъхваше сигурността, че спасението им за вечността е само във вярата в нашия Изкупител, Спасител и Господ Исус Христос. Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града.
към текста >>
в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата
църква
, гражданството (вкл.
Войводово и до днес съществува и работи. Тази благословена от Бога работа в гр. Лом и околните села извършвана от пастор П. Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка църква. На 29 юни 1905 г.
в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата
църква
, гражданството (вкл.
турците и евреите), разплакани, но с песен изпроводили своя пастир. Така те изразили своята благодарност и уважение към който, който в тези 10 години бе с тях и им вдъхваше сигурността, че спасението им за вечността е само във вярата в нашия Изкупител, Спасител и Господ Исус Христос. Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. В биографията му се казва: "Всички жадно поглъщаха спасителните думи, изказани от този скромен Божи служител.
към текста >>
Варна, за пастор Василев, бива и последната
Църква
, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за
Църквата
в центъра на града.
Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка църква. На 29 юни 1905 г. в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата църква, гражданството (вкл. турците и евреите), разплакани, но с песен изпроводили своя пастир. Така те изразили своята благодарност и уважение към който, който в тези 10 години бе с тях и им вдъхваше сигурността, че спасението им за вечността е само във вярата в нашия Изкупител, Спасител и Господ Исус Христос.
Варна, за пастор Василев, бива и последната
Църква
, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за
Църквата
в центъра на града.
Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. В биографията му се казва: "Всички жадно поглъщаха спасителните думи, изказани от този скромен Божи служител. В тази усилна духовна работа, която пастор П. Василев е извършвал, той винаги е чувствал силното присъствие на Бога. Той предвкусвал вътрешната радост от своята 25 годишна неуморна евангелизаторска дейност.
към текста >>
На 26 февруари 1910 г., петък вечер, приятелите от
Църквата
последно го посещават, за да прекарат в молитва за неговото оздравяване.
Той предвкусвал вътрешната радост от своята 25 годишна неуморна евангелизаторска дейност. Точно тогава пастор Василев тежко се разболява. Желанието да продължи работата си на Божията нива било голямо. Но физически не му се отдавало. Лекарите препоръчали той да замине за Букурещ.
На 26 февруари 1910 г., петък вечер, приятелите от
Църквата
последно го посещават, за да прекарат в молитва за неговото оздравяване.
Те го обичали. Тогава пастор Василев със сълзи на очи им е казал следните трогателни думи: "Братя, аз заминавам за Букурещ, за да ми направят операция. Аз ви оставям тук и не зная дали ще се видим пак. Мене ми се иска да вярвам, че Бог ще се намеси в тази операция и че всичко ще излезе за Негова слава. Аз съм работил за Него и усещам, че ще мога още много да сторя.
към текста >>
Дано се укрепи тази
църква
и всеки от вас, та никога да не паднете!
Много пъти съм казвал: вземете ми всичко, само Христа ми дайте; сега пак го повтарям. Ако Бог благоволи да ме вземе от тоя свят, то нека бъде Неговата воля, а вие останете в това, което сте научили. Не мога нищо друго да ви препоръчам. Нека Христос ви бъде занапред пастир и вие бъдете Негово стадо! Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място.
Дано се укрепи тази
църква
и всеки от вас, та никога да не паднете!
" След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над църквата молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога. На другата сутрин пастор Василев отпътувал, изпратен от братя и приятели. В Букурещ пастор Василев бива опериран. Операцията е сполучлива, но след две седмици се простудява и заболява от пневмония. Два дни преди да отмине (16 март), той се обръща към съпругата си, като определя деня на раздялата им, кога и къде ще бъде погребан.
към текста >>
" След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над
църквата
молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога.
Ако Бог благоволи да ме вземе от тоя свят, то нека бъде Неговата воля, а вие останете в това, което сте научили. Не мога нищо друго да ви препоръчам. Нека Христос ви бъде занапред пастир и вие бъдете Негово стадо! Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място. Дано се укрепи тази църква и всеки от вас, та никога да не паднете!
" След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над
църквата
молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога.
На другата сутрин пастор Василев отпътувал, изпратен от братя и приятели. В Букурещ пастор Василев бива опериран. Операцията е сполучлива, но след две седмици се простудява и заболява от пневмония. Два дни преди да отмине (16 март), той се обръща към съпругата си, като определя деня на раздялата им, кога и къде ще бъде погребан. След това добавил "Аз съм избрал за себе си Христа, да живея и да умра, Той е мой!
към текста >>
Църквата
се разделила с един верен и предан Божий служител, напълно посветен на Бога, духовен човек, човек на молитвата.
Лицето му придобило особена красота ... като че било озарено от някаква светлина и с усмивка на уста издъхнал. Така, в последните си часове пастор Василев превърнал болничното си легло в амвон, от който той се молел и искал последно да вдъхне и укрепи вярата в Бога на тези. които все още не са Го познали. Пастор Петър Василев е починал на 53 годишна възраст. Методистката мисия в цяла Северна България - всички църкви се потопили в скръб.
Църквата
се разделила с един верен и предан Божий служител, напълно посветен на Бога, духовен човек, човек на молитвата.
Целият му живот е бил молитва. Всеки ден той е посрещал и изпращал с молитва. При най-малко смущение или двоумение, той пак заставал пред Бога за молитва. В неделя сутрин, той ставал много по- рано, прекарвал доста време в молитва, размишлявал върху текста от Словото за проповедта и си изпявал 1 -2 свещени песни. При тръгване за църква, той пак спирал, за да се помоли.
към текста >>
При тръгване за
църква
, той пак спирал, за да се помоли.
Църквата се разделила с един верен и предан Божий служител, напълно посветен на Бога, духовен човек, човек на молитвата. Целият му живот е бил молитва. Всеки ден той е посрещал и изпращал с молитва. При най-малко смущение или двоумение, той пак заставал пред Бога за молитва. В неделя сутрин, той ставал много по- рано, прекарвал доста време в молитва, размишлявал върху текста от Словото за проповедта и си изпявал 1 -2 свещени песни.
При тръгване за
църква
, той пак спирал, за да се помоли.
Най-силната част от богослужението е била неговата встъпителна молитва, която карала слушателите да почувстват Божието присъствие. Неделният ден за него е бивал свещен, на Бога ден, в който той прекарвал с приятелите си в разговор и молитва. Търсел е връзка с младежите и ги е насърчавал за чист християнски живот. По характер пастор Василев е бил кротък и смирен човек. Той бил много контактен, пеел хубаво и винаги излъчвал любов.
към текста >>
Така всички, с които говорил, дори веднъж, проявявали към него внимание и уважение, а след това посещавали и
църквата
.
Той бил много контактен, пеел хубаво и винаги излъчвал любов. С лекота достигал до човешките сърца и е работил за спасението на душите им. Ежедневно пастир Василев е посещавал дюкяните и домовете на приятелите си. Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си.
Така всички, с които говорил, дори веднъж, проявявали към него внимание и уважение, а след това посещавали и
църквата
.
Пастир Василев бил обичан от приятелите си в Църквата. Всички възникващи недоразумения и раздори той решавал само с любов и молитва. Какъв прекрасен пример е пастор Петър Василев за нас, като хора, които търсим правилния път към чист християнски живот.
към текста >>
Пастир Василев бил обичан от приятелите си в
Църквата
.
С лекота достигал до човешките сърца и е работил за спасението на душите им. Ежедневно пастир Василев е посещавал дюкяните и домовете на приятелите си. Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си. Така всички, с които говорил, дори веднъж, проявявали към него внимание и уважение, а след това посещавали и църквата.
Пастир Василев бил обичан от приятелите си в
Църквата
.
Всички възникващи недоразумения и раздори той решавал само с любов и молитва. Какъв прекрасен пример е пастор Петър Василев за нас, като хора, които търсим правилния път към чист християнски живот.
към текста >>
47.
Д) Иван Тодоров
,
,
ТОМ 24
Назначен е за помощник- проповедник към Варненската методистка
църква
.
Сеновец, Свищовско, Първоначално расте и учи в с. Масларово (с. Япджик), Свищовско. През 1886 г. завършва с първия випуск Американското научно-богословско училище (5 годишния богословски курс) в Свищов.
Назначен е за помощник- проповедник към Варненската методистка
църква
.
През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. Иван Тодоров получава назначение за пастир във Варна. През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка църква, а през 1910 г. разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград.
към текста >>
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
Япджик), Свищовско. През 1886 г. завършва с първия випуск Американското научно-богословско училище (5 годишния богословски курс) в Свищов. Назначен е за помощник- проповедник към Варненската методистка църква. През 1892 г.
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
Иван Тодоров получава назначение за пастир във Варна. През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка църква, а през 1910 г. разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград. През 1911 г. пастор Тодоров е преместен в Търново и получава назначението за окръжен надзирател.
към текста >>
През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка
църква
, а през 1910 г.
завършва с първия випуск Американското научно-богословско училище (5 годишния богословски курс) в Свищов. Назначен е за помощник- проповедник към Варненската методистка църква. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. Иван Тодоров получава назначение за пастир във Варна.
През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка
църква
, а през 1910 г.
разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград. През 1911 г. пастор Тодоров е преместен в Търново и получава назначението за окръжен надзирател. Преживява земетресенията и войните и остава в Търново до 1924 г. Църквата и пастирският дом са разрушени и организира нов строеж в центъра на града.
към текста >>
Църквата
и пастирският дом са разрушени и организира нов строеж в центъра на града.
През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка църква, а през 1910 г. разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград. През 1911 г. пастор Тодоров е преместен в Търново и получава назначението за окръжен надзирател. Преживява земетресенията и войните и остава в Търново до 1924 г.
Църквата
и пастирският дом са разрушени и организира нов строеж в центъра на града.
Работи в околните села, като посещава Горна Оряховица и Лясковец. От 1925 г. пастор Иван Тодоров е преместен в Лом, като посещава и проповядва в околните на града села. През 1929 г., докато е в гр. Лом, се решава пастор Тодоров да бъде прехвърлен в групата на престарелите пастири.
към текста >>
48.
7.7. Пътят на търсещите души
,
,
ТОМ 24
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9.
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско.
Една селска евангелска църква / С. Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
Една селска
евангелска
църква
/ С.
7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско.
Една селска
евангелска
църква
/ С.
Атанасов // Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2.
към текста >>
49.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев)
,
,
ТОМ 24
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) През втората половина на 19-и век, когато Православната
църква
получава своята независимост, Католическата
църква
прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) През втората половина на 19-и век, когато Православната
църква
получава своята независимост, Католическата
църква
прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ.
Тогава е имало личности, които са търсели правилния път за своето духовно израстване. Особено интересен е случаят с братя Тихчеви. Те са живеели в с. Каменово (с. Гюзелдже алан, Русенско) сега Разградски окръг.
към текста >>
август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към
Евангелската
методистка
църква
, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото.
В своята духовна работа той се убедил в предимствата на евангелския начин на богослужение. Той започнал да ползва преведената Библия от д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков и Хрисотдул Костович-Сечанов и се радвал, че хората разбирали Словото Божие. В двамата братя Тихчеви започнала да зрее мисълта да преминат към евангелистите- методисти, които работели в Северна България. След много колебания, през м.
август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към
Евангелската
методистка
църква
, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото.
Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г.
към текста >>
Вестта за напущането на православната
църква
от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори.
Той започнал да ползва преведената Библия от д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков и Хрисотдул Костович-Сечанов и се радвал, че хората разбирали Словото Божие. В двамата братя Тихчеви започнала да зрее мисълта да преминат към евангелистите- методисти, които работели в Северна България. След много колебания, през м. август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към Евангелската методистка църква, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото.
Вестта за напущането на православната
църква
от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори.
Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.
към текста >>
се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на
Евангелската
методистка
църква
с пастир Стефан Томов.
Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г.
се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на
Евангелската
методистка
църква
с пастир Стефан Томов.
Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м.
към текста >>
Екзархът на българската
църква
издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма).
Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.
Екзархът на българската
църква
издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма).
Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България.
към текста >>
септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на
Евангелската
методистка
църква
за България.
Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м.
септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на
Евангелската
методистка
църква
за България.
Дотогава всички мисионери, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции. На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души.
към текста >>
На същата Конференция членството към
Евангелската
методистка
църква
на пастир П.
Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България. Дотогава всички мисионери, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции.
На същата Конференция членството към
Евангелската
методистка
църква
на пастир П.
Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души. През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с.
към текста >>
пастир Тихчев е преместен в
църквата
в Силистра, откъдето посещава и с.
На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души. През 1904 г.
пастир Тихчев е преместен в
църквата
в Силистра, откъдето посещава и с.
Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават.
към текста >>
той отива в Русе, а след това в
църквата
на село Хотанца.
През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с. Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г.
той отива в Русе, а след това в
църквата
на село Хотанца.
Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква.
към текста >>
В основното училище към
църквата
работи г-ца Марийка Тихчева.
Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават.
В основното училище към
църквата
работи г-ца Марийка Тихчева.
Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение.
към текста >>
пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от
Евангелската
методистка епископална
църква
.
той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г.
пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от
Евангелската
методистка епископална
църква
.
Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога!
към текста >>
Отчитайки, че
Евангелската
методистка
църква
с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение.
Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение.
Отчитайки, че
Евангелската
методистка
църква
с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение.
Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога! Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир. Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква.
към текста >>
Църквата
в с.
Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога!
Църквата
в с.
Хотанца за редица години остава без пастир. Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква. "... Преподобния Петър Тихчев ..." Християнски свят, Г. V (1896), бр. 9, с.
към текста >>
Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка
църква
.
Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога! Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир.
Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка
църква
.
"... Преподобния Петър Тихчев ..." Християнски свят, Г. V (1896), бр. 9, с. 1. Преп. Петър Тихчев е в Русе, за да настани сина си Александра в Държавната Гимназия.
към текста >>
50.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница
,
,
ТОМ 24
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско Една селска
евангелска
църква
Зорница, Г.
Б)
Евангелската
църква
в село Хотанца, Русенско Една селска
евангелска
църква
Зорница, Г.
49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>
Атанасов Думата ми е за
евангелската
църква
в с.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. С.
Атанасов Думата ми е за
евангелската
църква
в с.
Хотанца, Русенско. Хубавата каменна църковна сграда още отдалеч привлича погледа на пътника. Тя е най-красивата сграда в селото. Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял. Тя е била изградена с общи усилия.
към текста >>
Забележителното нещо около тази
църква
е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял.
2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско. Хубавата каменна църковна сграда още отдалеч привлича погледа на пътника. Тя е най-красивата сграда в селото.
Забележителното нещо около тази
църква
е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял.
Тя е била изградена с общи усилия. Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина. Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си.
към текста >>
Днес всички се радват на новата
църква
и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си.
Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял. Тя е била изградена с общи усилия. Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина.
Днес всички се радват на новата
църква
и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си.
Казах, тя е в центъра на селото. И това е най-подходящото място, защото църквата в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност. Тя е фар всред мрака, в който живеят хората, тя е будител на заспалия дух; тя е страж на пробудената съвест. Не е за чудене, че тя заема централно място в живота на хотанчани. От нея, като от богат планински извор извира пълноводен поток от полезна духовна, възпитателна и социална дейност.
към текста >>
И това е най-подходящото място, защото
църквата
в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност.
Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина. Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си. Казах, тя е в центъра на селото.
И това е най-подходящото място, защото
църквата
в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност.
Тя е фар всред мрака, в който живеят хората, тя е будител на заспалия дух; тя е страж на пробудената съвест. Не е за чудене, че тя заема централно място в живота на хотанчани. От нея, като от богат планински извор извира пълноводен поток от полезна духовна, възпитателна и социална дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи, религиозни или въздържателни вечеринки вливат водите си в големия църковен поток. Службите им винаги са придружени с хорово пеене.
към текста >>
Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че
евангелската
църква
в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните.
Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи, религиозни или въздържателни вечеринки вливат водите си в големия църковен поток. Службите им винаги са придружени с хорово пеене. Брат В. Гецов е положил големи усилия, за да организира младите в един църковен хор и да култивира у тях музикално разбиране и музикален вкус. Днес той може да се радва на плодовете на неуморния си труд.
Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че
евангелската
църква
в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните.
На всички скромни, незнайни герои в хотанската църква и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С. Атанасов ("Орхание)
към текста >>
На всички скромни, незнайни герои в хотанската
църква
и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С.
Службите им винаги са придружени с хорово пеене. Брат В. Гецов е положил големи усилия, за да организира младите в един църковен хор и да култивира у тях музикално разбиране и музикален вкус. Днес той може да се радва на плодовете на неуморния си труд. Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че евангелската църква в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните.
На всички скромни, незнайни герои в хотанската
църква
и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С.
Атанасов ("Орхание)
към текста >>
51.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска
църква
, бил голям.
1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска
църква
, бил голям.
През 864 г. след сключен мир с Византия, той наложил християнството като официална религия. През 886 г. Борис I приел учениците на славянските просветители св. св. Кирил и Методий, с което утвърдил в България славянската писменост и характера на българската народност и култура.
към текста >>
През време на турското подтисничество гръцките фанариоти, които владеели нашата
църква
, не се интересували от превода на Библията на говорим български език, а от погърчването и асимилацията на българския народ.
Внесени били още много духовни книги, а в манастирите се подготвяли за разпространение нови такива. Обаче, проблемът с разбирането и достъпността на Словото Божие до народа не бил решен. Използваните книги в литургиите на църковнославянски и гръцки езици оставали недостъпни и неразбрани. Нуждата от превод на Словото Божие на жив, говорим български език, силно се е чувствувало. Във времето този проблем давал своето тежко поражение върху духовното израстване на народа.
През време на турското подтисничество гръцките фанариоти, които владеели нашата
църква
, не се интересували от превода на Библията на говорим български език, а от погърчването и асимилацията на българския народ.
В записки на чуждестранен пътешественик се казва: "... Всички грамотни и неграмотни говорели гръцки. Не се чувала българска реч. Срамно било да се говори български. Чуждестранните търговци, които са посещавали българските области са имали впечатлението, че целия Балкански полуостров е бил населен само с гърци. Те са били обикновено в досег с градовете, където всички говорели гръцки.
към текста >>
Във Вселенската средновековна
църква
, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата
църква
), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната
църква
) езици.
Те са били обикновено в досег с градовете, където всички говорели гръцки. Не са били посещавали села и планинските места и не са били въобще във връзка със селската маса..." Из "История на ЕМЕЦ", ръкопис, с. 47. Благодарение зовът на отец Паисий в неговата "История славяноболгарская" (1762 г.) и излезналата през 1823 г. книга на Юрий Венелин "Древние и ниненшие болгари", очите на редица наши сънародници са се отворили и българите са били преоткрити за Русия и света. Появява се нов тласък всред народа за разкриване на училища и повишаване на духовното ниво.
Във Вселенската средновековна
църква
, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата
църква
), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната
църква
) езици.
Реформацията е била премахнала догмата, че всеки превод на Библията на какъвто и да е друг език, накърнява свещеността на Словото. В страните с реформирани църкви достъпът на народа до Божието Слово се е бил разрешил, а и чрез преводите - разширил. С извоюваната духовна свобода за българския народ (1870 г.), Словото, вместо на гръцки, започнало да се чете на църковно славянски по книгите подготвени от учениците на св. св. Кирил и Методий, но от тях народът нищо не разбирал. Духовното ниво на населението не се подобрило.
към текста >>
евангелска
мисионерска дейност", с.
От друга страна, разнасяният за продан Нов Завет, като отпечатана българска книга, е била приета с недоумение и недоверие от населението. Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово. Случайно в Чирпан едно момче е полюбопитствало и е взело от наредените книги едно Евангелие, разгърнало го и го харесало. То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г.
евангелска
мисионерска дейност", с.
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени. Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр.
към текста >>
Да се разкрие ли мисия на
Евангелската
методистка
църква
на север от Балкана?
То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г. евангелска мисионерска дейност", с. 92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени. Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1.
Да се разкрие ли мисия на
Евангелската
методистка
църква
на север от Балкана?
2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр. Ч. Биб. Д-во е възложило на мисионера Сайръс Хамлин да направи необходимите проучвания. Д-р Сайръс Хамлин (1811-1900) е бил талантлив духовник и педагог.
към текста >>
Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка
църква
в гр. Палмира.
училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С. Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С.
Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка
църква
в гр. Палмира.
От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник.
към текста >>
От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при
Евангелската
методистка епископална
църква
в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех.
Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира.
От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при
Евангелската
методистка епископална
църква
в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех.
Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп.
към текста >>
Там, на Годишната конференция на
Евангелската
методистка конференция в гр.
Това е било времето, когато се е поставило и началото на превода на Библията на български език от К. Фотинов и със съдействието на д-р Ригс. С преместване на издателството на Мисията от Смирна в Цариград през 1853 г., Константин Фотинов и д-р Ел. Ригс също изместват дейността си в Цариград. Отдаден на своята мисионерска дейност, д-р Ригс един-единствен път посещава отечеството си - през пролетта на 1856 г.
Там, на Годишната конференция на
Евангелската
методистка конференция в гр.
Балтимор, той е бил поканен да говори за България. В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на мисионери. През 1858 а. д-р Ел. Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската църква.
към текста >>
Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската
църква
.
Там, на Годишната конференция на Евангелската методистка конференция в гр. Балтимор, той е бил поканен да говори за България. В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на мисионери. През 1858 а. д-р Ел.
Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската
църква
.
Той е бил заангажиран главно в книгоиздателска работа и превода на Библията. На 12 декември 1858 г. Константин Фотинов внезапно умира - четиринадесет дни след смъртта на дъщерята на д-р Ригс. Смъртта на Фотинов е била голяма загуба за д-р Ригс и той е започнал да търси подходящ човек, който да заеме неговото място. Той се е бил спрял на Христодул Костович Сичан-Николов.
към текста >>
Включва се в борбата за независима българска
църква
.
Сътрудничи на списания и издава в. "Гайда" (1863-1867). Редактира в. "Македония" (1866-1872). Събира народни песни и пословици.
Включва се в борбата за независима българска
църква
.
Участва в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция. Избран е за почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Има принос за оформяне на българския книжовен език. Преводачите са разполагали с оставените от К. Фотинов преведени Битие, Псалми, Притчи и Еклесиаст.
към текста >>
52.
III. ИСТОРИЯ Н А БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ
,
,
ТОМ 24
III. ИСТОРИЯ Н А БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
ЦЪРКВА
И
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1.
III. ИСТОРИЯ Н А БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
ЦЪРКВА
И
ЕВАНГЕЛСКАТА
МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1.
Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност 3. Евангелската методистка мисия 4. Проникване и разпространение на методизма в България 5. Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство 6.
към текста >>
Евангелската
методистка мисия 4.
III. ИСТОРИЯ Н А БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 2. Създаване на Българското евангелско дружество и неговата дейност 3.
Евангелската
методистка мисия 4.
Проникване и разпространение на методизма в България 5. Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство 6. Приносът на евангелистите за България 7. Герои на вярата
към текста >>
53.
1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България
,
,
ТОМ 24
Българската
евангелска
църква
Полувековна България 1878-1928.
1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1.
Българската
евангелска
църква
Полувековна България 1878-1928.
Илюстрован юбилеен албум. 1.2. Евангелското дело на методистката епископална църква в Северна България през последните петдесет години 1.3. Методистките епископални църкви в България Полувековна България 1878-1928. Илюстриран юбилеен албум. Ред. Евгения Марс.
към текста >>
Евангелското дело на методистката епископална
църква
в Северна България през последните петдесет години 1.3.
1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1. Българската евангелска църква Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. 1.2.
Евангелското дело на методистката епископална
църква
в Северна България през последните петдесет години 1.3.
Методистките епископални църкви в България Полувековна България 1878-1928. Илюстриран юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 362-363 Пастор Васил Г. Зяпков
към текста >>
54.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
1.1. Българската
евангелска
църква
.
1.1. Българската
евангелска
църква
.
Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н.
към текста >>
Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от
Евангелска
просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта.
Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н.
Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от
Евангелска
просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта.
В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите. Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем.
към текста >>
две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване
евангелска
дейност между българите.
Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г.
две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване
евангелска
дейност между българите.
Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки.
към текста >>
Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната
църква
, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност.
София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите.
Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната
църква
, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност.
За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен.
към текста >>
Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на
църквата
стана неминуем.
Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите. Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св.
Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на
църквата
стана неминуем.
Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците. Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.
към текста >>
Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката
църква
, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина.
Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа. Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и уважение. При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници. Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена.
Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката
църква
, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина.
Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език. Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на мисионерите-тогава, на работа за литература! В това време съществувал само Новия Завет преведен от Неофит Рилски, а издаден от Британското Библейско Дружество, който за около 40 години е бил единственият превод, запознаващ народа със спасителните учения на Библията. Тука се явява величествената фигура на Д-р Елия Ригс, който бил голям полиглот, като владеел прекрасно халдейски, еврейски, латински, гръцки и главните европейски езици. Първо той превел Библията на съвременния гръцки език, както и на арменски.
към текста >>
Едно основно начало на
евангелската
работа в Македония беше да се проповядва и се даде Евангелието на всяка народност на собствения й език.
Лейди Странгфорд донесе от Англия още един милион лева за раздаване, и се отнесе до покойния митрополит Панарет в Пловдив да й препоръча верни лица за раздаване помощите, като не желаеше да накърни религиозните чувства нито на пострадали, нито на подозрители. Уважаемият старец отговори на благородната госпожа: "Не мога да ви препоръчам нито един, служете си с протестантите-българи, които г-н Кларк ще ви препоръча". Така и стана. Имената Кларк и Марш са запаметени у населението и историята ще ги отбележи между най-великите в областта на благотворителността у нас. А ако погледнем на работата на евангелското движение и църкви в Македония, заслугата там не пада по-долу.
Едно основно начало на
евангелската
работа в Македония беше да се проповядва и се даде Евангелието на всяка народност на собствения й език.
Друго правило, да не се занимаваме с никакъв национализъм, а да служим на всички еднакво. Това не може да е обидно никому. Работата почнахме в 1873 г. В резултат се узна, че населението е предимно българско и си служи с български език. В 1879 г.
към текста >>
Езикът, с който си служехме в училище, в
църква
на разговор, по домовете и в кореспонденция, беше български.
В 1879 г. д-р И. X. Хаус, сега още жив, писа: "Няма съмнение, че болшинството от християнското население в Македония, в границите на Сан- Стефанския договор, е българско". Г-н Верд от Битоля пише: "населението е изключително българско". И "не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи".
Езикът, с който си служехме в училище, в
църква
на разговор, по домовете и в кореспонденция, беше български.
До преди Балканската война ние смятахме под турско владение 27 евангелски църкви и общества, чието богослужение (четене от Библията, пеене и молитви) ставаше на чист български език. И когато се свърши войната, трима от най-старите мисионери издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български. Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове.
към текста >>
Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка-
църква
.
И когато се свърши войната, трима от най-старите мисионери издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български. Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове. Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен характер.
Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка-
църква
.
Ако обществото е живо и работливо за Христа и църквата, то расте, и с време го организираме в самостоятелна църква. Първата организирана Евангелска Църква в страната е в Банско, Разлог в 1871 г. За сега, трите, припознати от Правителството Евангелски клонове или деноминации имат помежду си 45 организирани църкви, 44 общества, 46 ръкоположени пастири и 9 редовни проповедници, кандидати за пастири. Евангелистите в страната са 6-7000 души. Приемат се за такива само убедените, и то след щателна проверка за тяхната искреност.
към текста >>
Ако обществото е живо и работливо за Христа и
църквата
, то расте, и с време го организираме в самостоятелна
църква
.
Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове. Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен характер. Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка- църква.
Ако обществото е живо и работливо за Христа и
църквата
, то расте, и с време го организираме в самостоятелна
църква
.
Първата организирана Евангелска Църква в страната е в Банско, Разлог в 1871 г. За сега, трите, припознати от Правителството Евангелски клонове или деноминации имат помежду си 45 организирани църкви, 44 общества, 46 ръкоположени пастири и 9 редовни проповедници, кандидати за пастири. Евангелистите в страната са 6-7000 души. Приемат се за такива само убедените, и то след щателна проверка за тяхната искреност. Добре е да поясним културното влияние на Българските Евангелски Църкви.
към текста >>
Първата организирана
Евангелска
Църква
в страната е в Банско, Разлог в 1871 г.
След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове. Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен характер. Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка- църква. Ако обществото е живо и работливо за Христа и църквата, то расте, и с време го организираме в самостоятелна църква.
Първата организирана
Евангелска
Църква
в страната е в Банско, Разлог в 1871 г.
За сега, трите, припознати от Правителството Евангелски клонове или деноминации имат помежду си 45 организирани църкви, 44 общества, 46 ръкоположени пастири и 9 редовни проповедници, кандидати за пастири. Евангелистите в страната са 6-7000 души. Приемат се за такива само убедените, и то след щателна проверка за тяхната искреност. Добре е да поясним културното влияние на Българските Евангелски Църкви. Покойният виден организатор на Македонското въстание, П. К.
към текста >>
и казва: "Като членове на организацията, протестантите се отличават по ревност и кадърност за работа", и като говори за Банско, той казва: "
Евангелската
пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край.
Приемат се за такива само убедените, и то след щателна проверка за тяхната искреност. Добре е да поясним културното влияние на Българските Евангелски Църкви. Покойният виден организатор на Македонското въстание, П. К. Яворов, пише в "Демократичен преглед", кн. II, 1908 г.
и казва: "Като членове на организацията, протестантите се отличават по ревност и кадърност за работа", и като говори за Банско, той казва: "
Евангелската
пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край.
в Банско има 4-5000 жители, с голяма част протестанти. Пред вид последните, аз бих го кръстил град, гледайки православните - село. Протестантите са граждани, и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им е прескочила кориците на Библията.
към текста >>
55.
1.3. Методистките епископални църкви в България
,
,
ТОМ 24
Още като ученик във Варна започнал да посещава
евангелската
църква
, където всичко го пленило.
Зяпков Роден в 1900 г. в с. Дуран-Кулак, Балчишко. Родителите му са били скромни, трудолюбиви българи от Котел. Завършил гимназия във Варна.
Още като ученик във Варна започнал да посещава
евангелската
църква
, където всичко го пленило.
След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница".
към текста >>
След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на
евангелска
работа.
в с. Дуран-Кулак, Балчишко. Родителите му са били скромни, трудолюбиви българи от Котел. Завършил гимназия във Варна. Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило.
След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на
евангелска
работа.
В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е.
към текста >>
и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална
църква
, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница".
Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г.
и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална
църква
, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница".
Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба.
към текста >>
В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска
църква
.
След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях.
В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска
църква
.
Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба. За някои по-забележителни техни членове, читателят ще намери другаде по-подробни бележки. Работата, която тези църкви са вършили в България е била главно три вида: религиозно- съживителна, културно-просветна и филантропична. Пастирите им и проповедниците са имали само една цел - да издигнат живия Христос пред своите сънародници. Подбудите, които са ги тласкали към тази дейност са били само две: любов към Спасителят Христа и любов към народа им.
към текста >>
Където намерите жива, усърдна християнска
църква
, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност.
Това, дето те ожидат и работят, за да видят Христа, царуващ в душата на човека, е нещо много естествено за едни ревностни и живи християни, които обичат своя Бог и своя народ. Христос заяви: "Аз съм виделината на света". Почти двадесет века оттогава са се изминали. И те всички прогласяват истинността на Христовите думи. Културно-просветната дейност върви редом с религиозно-съживителната.
Където намерите жива, усърдна християнска
църква
, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност.
Методистките църкви в България се чувствуват задължени да сторят каквото могат за възпитанието и образованието на бъдните поколения. За това те основават неделни училища, детски забавачници, летни библейски училища, младежки християнски дружества, църковни библиотеки и средни учебни заведения. В неделните училища се застъпва главно Библията с оглед на практичното приложение на нейните истини във всекидневния ни живот. Специална комисия, наречена "Комисия по християнското възпитание" се грижи за подреждането и издаването на необходимите ръководства, пояснения, приказки за детските класове и илюстрации. Детските забавачници вече са доста добре познати на българското общество, затова за тях няма да говоря.
към текста >>
Немислимо е да имаме християнска
църква
без благотворителна дейност.
Младежките християнски дружества при методистките епископални църкви имат задача да възпитат църковната младеж в духа на Христовото учение. В редовните седмични събрания се четат от младите реферати, религиозни беседи, устройват се литературни кръжоци и дебати, уреждат се литературно-музикални вечери, социални срещи, екскурзии, спортни клубове и разни други предприятия, които биха спомогнали за всестранното хармонично развитие на младежта. Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин. Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч.
Немислимо е да имаме християнска
църква
без благотворителна дейност.
"Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя.
към текста >>
Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в
църквата
.
Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин. Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили".
Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в
църквата
.
Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка.
към текста >>
Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на
църквата
.
Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата.
Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на
църквата
.
След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище.
към текста >>
И днес всяка
църква
си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя.
Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки.
И днес всяка
църква
си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя.
Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование.
към текста >>
56.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната
църква
.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. п-р Д. Н. Фурнаджиев Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията.
На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната
църква
.
Ако тая църква е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма. Принципално Християнството е едно за православни и за евангелисти. То е вее Християнство. Разлика съществува в тълкувания, схващания и физическия израз на вярата. За пример, православното богослужение е сложно, мистично, древно, когато евангелското богослужение е отворено, практично, възпитателно.
към текста >>
Ако тая
църква
е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. п-р Д. Н. Фурнаджиев Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията. На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква.
Ако тая
църква
е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма.
Принципално Християнството е едно за православни и за евангелисти. То е вее Християнство. Разлика съществува в тълкувания, схващания и физическия израз на вярата. За пример, православното богослужение е сложно, мистично, древно, когато евангелското богослужение е отворено, практично, възпитателно. На едни темпераменти едното, на други другото богослужение по-силно апелира; едни се водят повече от чувствата, други от разума.
към текста >>
пионери на Евангелското движение отидоха в Струмица, град, в който гръцкия православен владика не допущаше българския език в никаква форма, а за училище и
църква
с нашия език дума не можеше да става, то нашите пионери разбиха тази тирания, която се диктуваше от Фенер в Цариград.
не със задължение да изучат младите, за да им бъде официалния език, но просто да го знаят заради литературата ни. Движението, обаче, си е служило с българския език и всичката му литература е била на български. В религиозните служби не са употребявали славянски, защото не се разбира от народа. Следната случка ни доказва какъв буден страж за родната реч е било евангелското движение. Когато в 1881 г.
пионери на Евангелското движение отидоха в Струмица, град, в който гръцкия православен владика не допущаше българския език в никаква форма, а за училище и
църква
с нашия език дума не можеше да става, то нашите пионери разбиха тази тирания, която се диктуваше от Фенер в Цариград.
Ние апелирахме към каймакамина за съдействие, но той отговори, че гръцкото влияние е толкова силно, щото никой не смее да излезе насреща дедо владика. На нашето настояване за правата на болшинството от Струмишкото население, той само ни пошушна: "Настоявайте и ще победите". Така и стана. Същото стана и в България и по цяла Македония. С други думи, Евангелското движение в България стои здраво за матерния ни език, народност и държава, като набляга силно на по-библейско, по-съвременно и по-практично тълкуване и прилагане на християнството в живота.
към текста >>
Римокатолическата
църква
, в края на краищата, се обляга на авторитета на папата; Православната отдава тая власт и авторитет на Вселенските Събори; а Евангелизма почива в незиблемата основа на Библията.
Основния и кардинален принос на Евангелското движение за българския народ е, без никакво съмнение, превода и издаването на Св. Писания на говоримия ни език. Това бе за самото Движение една съществена необходимост. То се крепи и вдъхновява от Библията; без Библия то не може да се нарича Евангелско. Основа, учебник и авторитет за нашите Евангелски Църкви е Библията.
Римокатолическата
църква
, в края на краищата, се обляга на авторитета на папата; Православната отдава тая власт и авторитет на Вселенските Събори; а Евангелизма почива в незиблемата основа на Библията.
Обаче, заедно с тоя принос на Библията, Евангелското движение е допринесло и други заслуги. За тоя епохален и безценен труд Пенчо Славейков навремето си писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: "Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си". Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията.
към текста >>
Защо в последни години народната
църква
въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота?
Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини. Който иска да я види, ще я открие в духа и сърцето на народа! За пример, ние българите, славяни както сърбите, надминаваме всичките си балкански съседи по толерантност, възприемчивост на нови идеи, демократизъм и признаване правата на други хора и народи. А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите.
Защо в последни години народната
църква
въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота?
Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола.
към текста >>
църква
я прави
църквата
за съвременното общество.
А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота? Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг.
църква
я прави
църквата
за съвременното общество.
Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села. Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища.
към текста >>
Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от
църква
и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите.
Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села.
Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от
църква
и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите.
Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища. Помощи при нещастия Изчерпателно не може да се говори тука, но трябва да споменем още един факт, а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът "Свобода или Смърт" обви Панагюрище в пламъци, с. Стрелча бе обърнато на пепел, Пловдив трепереше от башибозуците, Клисура бе ограбена до ключовете на къщите и после бе запалена, Батак, Перущица и Брацигово бяха подложени на най-потресни зверства и на изтребителни кланета. Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила.
към текста >>
Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и
църква
.
Само "Съчувствително сърце и спомагателна ръка". Това съчувствително сърце и спомагателна ръка дойдоха впоследствие позивите на представители на Евангелското движение в България. Представители на същото движение също допринесоха по случай Сръбско-българската война, 1885 г. Сигурно читателят си спомня какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г. и пр.
Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и
църква
.
Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: "При нас идеха пъстра върволица хора. Тук биеше в очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. В Банско има 4-5000 жители с голяма част протестанти.
към текста >>
Евангелската
пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край.
и пр. Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква. Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: "При нас идеха пъстра върволица хора. Тук биеше в очи разликата между протестанти и православни.
Евангелската
пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край.
В Банско има 4-5000 жители с голяма част протестанти. Предвид последните, аз бих го кръстил град, гледайки православните - село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените . . Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа въобще" (Виж "Демократичен преглед", кн.
към текста >>
С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива
църква
и за народното добруване.
V, 1908, с. 499). Хората от евангелските среди в страна са били и са измежду най-порядъчните и благонадеждни граждани. Държавникът П. Каравелов едно време писа във в. "Пряпорец", че католици и други смущавали министерството с искане права и помощи от държава, а протестантите са живеели без да причиняват някое главоболие или да предявят някоя претенция за някакви облаги от държавата.
С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива
църква
и за народното добруване.
п-р Д. Н. Фурнаджиев
към текста >>
57.
3. Евангелската методистка мисия. Пастир Димитър Николов Фурнаджиев
,
,
ТОМ 24
3.
Евангелската
методистка мисия Пастир Димитър Николов Фурнаджиев Павел Василев Името на пастир Димитър Фурнаджиев завинаги ще остане в духовния, културния и социалния живот на нашата страна с неуморната си обществена дейност през първата половина на XX век.
3.
Евангелската
методистка мисия Пастир Димитър Николов Фурнаджиев Павел Василев Името на пастир Димитър Фурнаджиев завинаги ще остане в духовния, културния и социалния живот на нашата страна с неуморната си обществена дейност през първата половина на XX век.
Димитър Фурнаджиев идва на този свят в дома на заможното евангелско семейство на Никола Фурнаджиев в гр. Банско през 1867 г. Той получава първоначалното си образование в родния си град. След това родителите му го изпращат за три години в Научно-богословското училище в гр. Самоков. След завършването и прибирането му в Банско, младият Димитър проявява желание да продължи образованието си в Америка, въпреки, че издръжката му не била осигурена.
към текста >>
Завръщайки се в България, младото пастирско семейство получава назначение от
Евангелската
съборна (конгрешанска)
църква
в гр. Кюстендил.
През годините 1889-1898 Д. Фурнаджиев, при много тежки условия учи и завършва колеж и Богословска семинария в гр. Принстън. Там той е ръкоположен за пастир. В същия град Д. Фурнаджиев среща другарката си в живота Зорица Караиванова и се оженват.
Завръщайки се в България, младото пастирско семейство получава назначение от
Евангелската
съборна (конгрешанска)
църква
в гр. Кюстендил.
Това е първата църква на пастир Фурнаджиев, където той работи от 1899 до 1906 г. След това семейството е преместено в църквите в гр. Хасково (1906-1907 г.), Пловдив (1907-1911 г.) и София (1911-1931 г.). Навсякъде в своята работа за Бога със своята солидна подготовка и ерудиция, ползващ свободно английски език и връзките си по света, пастир Фурнаджиев е търсен и използван и оставя дълбока следа в нашето обществено съзнание. Той е включван и изпращан от Църквата, държава и различни организации в делегации и мисии за чужбина при защитата на българските интереси и осигуряване на помощи.
към текста >>
Това е първата
църква
на пастир Фурнаджиев, където той работи от 1899 до 1906 г.
Фурнаджиев, при много тежки условия учи и завършва колеж и Богословска семинария в гр. Принстън. Там той е ръкоположен за пастир. В същия град Д. Фурнаджиев среща другарката си в живота Зорица Караиванова и се оженват. Завръщайки се в България, младото пастирско семейство получава назначение от Евангелската съборна (конгрешанска) църква в гр. Кюстендил.
Това е първата
църква
на пастир Фурнаджиев, където той работи от 1899 до 1906 г.
След това семейството е преместено в църквите в гр. Хасково (1906-1907 г.), Пловдив (1907-1911 г.) и София (1911-1931 г.). Навсякъде в своята работа за Бога със своята солидна подготовка и ерудиция, ползващ свободно английски език и връзките си по света, пастир Фурнаджиев е търсен и използван и оставя дълбока следа в нашето обществено съзнание. Той е включван и изпращан от Църквата, държава и различни организации в делегации и мисии за чужбина при защитата на българските интереси и осигуряване на помощи. През 1903 и 1920 г.
към текста >>
Той е включван и изпращан от
Църквата
, държава и различни организации в делегации и мисии за чужбина при защитата на българските интереси и осигуряване на помощи.
Завръщайки се в България, младото пастирско семейство получава назначение от Евангелската съборна (конгрешанска) църква в гр. Кюстендил. Това е първата църква на пастир Фурнаджиев, където той работи от 1899 до 1906 г. След това семейството е преместено в църквите в гр. Хасково (1906-1907 г.), Пловдив (1907-1911 г.) и София (1911-1931 г.). Навсякъде в своята работа за Бога със своята солидна подготовка и ерудиция, ползващ свободно английски език и връзките си по света, пастир Фурнаджиев е търсен и използван и оставя дълбока следа в нашето обществено съзнание.
Той е включван и изпращан от
Църквата
, държава и различни организации в делегации и мисии за чужбина при защитата на българските интереси и осигуряване на помощи.
През 1903 и 1920 г. той е наново в Америка, през 1913 и 1922 г. в Лондон, през 1919 г. - в Париж, през 1937 г. - в Единбург.
към текста >>
Пастир Фурнаджиев е бил инициатор за създаването на
Евангелска
семинария в гр.
- в Париж, през 1937 г. - в Единбург. От страна на международни църковни и хуманитарни организации, като "Международен мир чрез църквите", "Вяра и живот" и др., пастир Фурнаджиев при своите пътувания в чужбина е осигурявал помощи за пострадалите от войните и земетресенията през 1928 г. в Пловдив, Чирпан и околностите. В Дирекция по изповеданията към Министерството на външните работи, в продължение на 32 години, пастир Фурнаджиев е постоянен представител на всички евангелисти в България, а за 26 години - председател на Българското евангелско дружество (БЕД).
Пастир Фурнаджиев е бил инициатор за създаването на
Евангелска
семинария в гр.
Самоков, където след 1931 г., той става неин ректор, а и пастир в местната църква. Междувременно, той е автор на различни брошури, статии и книги. Той е търсел възможности за повишаване образованието на много надеждни младежи, дори ги е изпращал с връзките си в Англия и Америка за получаване на солидна богословска подготовка. Пастир Фурнаджиев е работил до последните дни от живота си, като на 30 януари 1944 г. в гр.
към текста >>
Самоков, където след 1931 г., той става неин ректор, а и пастир в местната
църква
.
- в Единбург. От страна на международни църковни и хуманитарни организации, като "Международен мир чрез църквите", "Вяра и живот" и др., пастир Фурнаджиев при своите пътувания в чужбина е осигурявал помощи за пострадалите от войните и земетресенията през 1928 г. в Пловдив, Чирпан и околностите. В Дирекция по изповеданията към Министерството на външните работи, в продължение на 32 години, пастир Фурнаджиев е постоянен представител на всички евангелисти в България, а за 26 години - председател на Българското евангелско дружество (БЕД). Пастир Фурнаджиев е бил инициатор за създаването на Евангелска семинария в гр.
Самоков, където след 1931 г., той става неин ректор, а и пастир в местната
църква
.
Междувременно, той е автор на различни брошури, статии и книги. Той е търсел възможности за повишаване образованието на много надеждни младежи, дори ги е изпращал с връзките си в Англия и Америка за получаване на солидна богословска подготовка. Пастир Фурнаджиев е работил до последните дни от живота си, като на 30 януари 1944 г. в гр. Самоков преминава в невидимия свят на 77 годишна възраст.
към текста >>
58.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Протокол на четиринадесетата сесия на Българската мисийска конференция на Методистката епископална
църква
, държана в гр.
В доклада си на методистката мисийска конференция през 1905 г. пасторът Павел Тодоров с негодувание отбелязва затрудненията, които им създават социалистите например в Плевен дори и по време на методистките събрания. "Повечето от посетителите са младежи, някои от които са социалисти и в края на всяко вечерно събрание водят прение, за да оборят евангелските истини. Те се стараят да докажат за свое собствено задоволство превъзходството на социализма и блажените дни, които ще настанат, когато стане всеки човек социалист". ( Заб.
Протокол на четиринадесетата сесия на Българската мисийска конференция на Методистката епископална
църква
, държана в гр.
Варна от 26 до 30 април 1905 г., Русе, печ. Победа, 1905, с. 41.) "Ние имаме да се борим с безверие, социализъм, хладнокръвие и суеверие" -заявява същият пастор. (Заб. Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас.
към текста >>
След победата на социалистическата революция безспорно условията за дейност на методистката
църква
се измениха съществено.
Победа, 1905, с. 41.) "Ние имаме да се борим с безверие, социализъм, хладнокръвие и суеверие" -заявява същият пастор. (Заб. Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас. Въпреки всички перипетии и условия, които са заставяли неведнъж методистките мисионери и ръководители да сменят господарите, на които слугуват, на своята ненавист и борба против социализма те не са изменяли по същество никога.
След победата на социалистическата революция безспорно условията за дейност на методистката
църква
се измениха съществено.
Както на другите религиозни деноминации, на нея й бе предоставена от народна власт възможност да работи свободно, при условие че спазва установената в страната законност. В рамките на гарантираната от конституцията свобода на съвестта бяха премахнати възможностите за административен или друг държавен натиск върху религиозната дейност на методистите (осъществяван понякога преди революцията под давлението и на православната църква). Това им позволи не само да активизират дейността си, но и да увеличат малко броя на обществата и църквите си. Ако през 1938 п, те. преди началото на Втората световна война в страната има около 800 методисти с 20 църкви, (Заб.
към текста >>
В рамките на гарантираната от конституцията свобода на съвестта бяха премахнати възможностите за административен или друг държавен натиск върху религиозната дейност на методистите (осъществяван понякога преди революцията под давлението и на православната
църква
).
Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас. Въпреки всички перипетии и условия, които са заставяли неведнъж методистките мисионери и ръководители да сменят господарите, на които слугуват, на своята ненавист и борба против социализма те не са изменяли по същество никога. След победата на социалистическата революция безспорно условията за дейност на методистката църква се измениха съществено. Както на другите религиозни деноминации, на нея й бе предоставена от народна власт възможност да работи свободно, при условие че спазва установената в страната законност.
В рамките на гарантираната от конституцията свобода на съвестта бяха премахнати възможностите за административен или друг държавен натиск върху религиозната дейност на методистите (осъществяван понякога преди революцията под давлението и на православната
църква
).
Това им позволи не само да активизират дейността си, но и да увеличат малко броя на обществата и църквите си. Ако през 1938 п, те. преди началото на Втората световна война в страната има около 800 методисти с 20 църкви, (Заб. Вж. проф. Ст Цанков.
към текста >>
Развитието на Православната
църква
от Освобождението до настояще време.
Това им позволи не само да активизират дейността си, но и да увеличат малко броя на обществата и църквите си. Ако през 1938 п, те. преди началото на Втората световна война в страната има около 800 методисти с 20 църкви, (Заб. Вж. проф. Ст Цанков.
Развитието на Православната
църква
от Освобождението до настояще време.
Годишник на Софийския университет "Климент Охридски", Богословски фак., т. XVI, 1938-1939. София, 1939, с. 300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г.
към текста >>
Тогавашният ръководител на методистката
църква
Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България.
300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г. ( Заб. Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт. Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма.
Тогавашният ръководител на методистката
църква
Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България.
Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г. разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката църква настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции. Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна.
към текста >>
разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката
църква
настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции.
Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма. Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България. Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г.
разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката
църква
настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции.
Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна. Лоялната позиция ликвидира политическата реакционна дейност на предишното методистко ръководство, но не премахва заедно с това и идеологическата реакционност на методизма, вътрешноприсъщата несъвместимост на неговото учение и на неговата пропаганда със социализма, с обществения прогрес. Въпреки опитите да се приспособява и модернизира съобразно с условията на социализма, по своята дълбока същност методистката идеология си остава коренно враждебна на идеите на социализма и комунизма, на тенденциите на нашето съвременно развитие, явява се идеологическа спънка за осъществяването на тези тенденции. Както в символа на вярата им, така и в проповедите им, в техните молитви и песни методистите последователно поддържат и внушават разбирането за греховността и малоценността на света и на човешкия живот В духа на това разбиране вниманието на човека се отклонява от насъщните му задължения в реалния живот и се отправя към суетни усилия за постигане на миражно благополучие, спасение и щастие в отвъдния живот по пътя на безрезервната, всеотдайна вяра в бога. Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество.
към текста >>
песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската
евангелска
методистка
църква
и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо.
Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество. Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за гибелно заблуждение. В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на гибел и падение и пр. (Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др.
песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската
евангелска
методистка
църква
и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо.
"Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните. (Заб Пак там, с. 67.) Щастието не е в труда за изграждането на социализма, въобще трудът не е в състояние да осигури някому щастие, макар и понякога да се нарича "благодат". (Заб. Пак там, с. 169.) Шестте работни дни на седмицата се обявяват в методистките песни за дни на грижи, мъки, страдания и страхове (Заб.
към текста >>
59.
5.1. Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София
,
,
ТОМ 24
Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София В НРБ съществуват следните протестантски изповедания: Петдесятна
църква
, Конгрешанска (Съборна)
църква
, Баптистка
църква
, Методистка
църква
, Адвентистка
църква
.
5.1. Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София За служебно ползване [1] Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 379-384. Една секретна информация от главния специалист Цвятко Цветков от 22 февруари 1984 година свидетелствува за скритите намерения на Комитета спрямо Евангелските църкви. За служебно ползуване!
Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София В НРБ съществуват следните протестантски изповедания: Петдесятна
църква
, Конгрешанска (Съборна)
църква
, Баптистка
църква
, Методистка
църква
, Адвентистка
църква
.
Освен тях съществува Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) и т. нар. "Божия църква", привържениците на която са известни с името "Тинчевисти". Тази църква е незаконна. Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни.
към текста >>
"Божия
църква
", привържениците на която са известни с името "Тинчевисти".
София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 379-384. Една секретна информация от главния специалист Цвятко Цветков от 22 февруари 1984 година свидетелствува за скритите намерения на Комитета спрямо Евангелските църкви. За служебно ползуване! Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София В НРБ съществуват следните протестантски изповедания: Петдесятна църква, Конгрешанска (Съборна) църква, Баптистка църква, Методистка църква, Адвентистка църква. Освен тях съществува Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) и т. нар.
"Божия
църква
", привържениците на която са известни с името "Тинчевисти".
Тази църква е незаконна. Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни. Поради тази особеност и някои други причини често пъти те стават обект на задгранична антисоциалистическа пропаганда. Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната църква бяха осъдени от 3 до 6 години затвор.
към текста >>
Тази
църква
е незаконна.
Една секретна информация от главния специалист Цвятко Цветков от 22 февруари 1984 година свидетелствува за скритите намерения на Комитета спрямо Евангелските църкви. За служебно ползуване! Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София В НРБ съществуват следните протестантски изповедания: Петдесятна църква, Конгрешанска (Съборна) църква, Баптистка църква, Методистка църква, Адвентистка църква. Освен тях съществува Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) и т. нар. "Божия църква", привържениците на която са известни с името "Тинчевисти".
Тази
църква
е незаконна.
Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни. Поради тази особеност и някои други причини често пъти те стават обект на задгранична антисоциалистическа пропаганда. Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната църква бяха осъдени от 3 до 6 години затвор. По градоустройствени причини във Велинград бе отчуждена Конгрешанската църква.
към текста >>
Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната
църква
бяха осъдени от 3 до 6 години затвор.
"Божия църква", привържениците на която са известни с името "Тинчевисти". Тази църква е незаконна. Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни. Поради тази особеност и някои други причини често пъти те стават обект на задгранична антисоциалистическа пропаганда.
Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната
църква
бяха осъдени от 3 до 6 години затвор.
По градоустройствени причини във Велинград бе отчуждена Конгрешанската църква. В София членовете на "Божията църква", начело със самопровъзгласилия се за старейшина Павел Игнатов, се опитаха да се легализират като завладеят Методистката църква на ул. "Раковски" N 86. Тези случаи бяха широко използувани от някои задгранични центрове на Запад за пропаганда против НРБ. Изпратени бяха протести, някои от които бяха адресирани до др.
към текста >>
По градоустройствени причини във Велинград бе отчуждена Конгрешанската
църква
.
Тази църква е незаконна. Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни. Поради тази особеност и някои други причини често пъти те стават обект на задгранична антисоциалистическа пропаганда. Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната църква бяха осъдени от 3 до 6 години затвор.
По градоустройствени причини във Велинград бе отчуждена Конгрешанската
църква
.
В София членовете на "Божията църква", начело със самопровъзгласилия се за старейшина Павел Игнатов, се опитаха да се легализират като завладеят Методистката църква на ул. "Раковски" N 86. Тези случаи бяха широко използувани от някои задгранични центрове на Запад за пропаганда против НРБ. Изпратени бяха протести, някои от които бяха адресирани до др. Тодор Живков.
към текста >>
В София членовете на "Божията
църква
", начело със самопровъзгласилия се за старейшина Павел Игнатов, се опитаха да се легализират като завладеят Методистката
църква
на ул.
Протестантските църкви не притежават статут на юридическа личност Те се намират в положение на търпимост. Централните й ръководства се намират в капиталистическите страни - САЩ и някои европейски страни. Поради тази особеност и някои други причини често пъти те стават обект на задгранична антисоциалистическа пропаганда. Преди пет години за злоупотреба, незаконно получаване на чужда валута и нарушение на митническите разпоредби 6 члена на Петдесятната църква бяха осъдени от 3 до 6 години затвор. По градоустройствени причини във Велинград бе отчуждена Конгрешанската църква.
В София членовете на "Божията
църква
", начело със самопровъзгласилия се за старейшина Павел Игнатов, се опитаха да се легализират като завладеят Методистката
църква
на ул.
"Раковски" N 86. Тези случаи бяха широко използувани от някои задгранични центрове на Запад за пропаганда против НРБ. Изпратени бяха протести, някои от които бяха адресирани до др. Тодор Живков. Независимо от това, обаче, централните ръководства на протестантските църкви са лоялни към властта.
към текста >>
Петдесятна
църква
В София има две петдесятни църкви.
Те подкрепят мероприятията, които провежда народната власт. Включват се в борбата за мир и провежданите международни конференции от този характер. Протестантите в страната наброяват около 20,000 души. По-значими в количествено и качествено отношение са Петдесятната и Адвентиската църкви. В тях членуват и млади хора.
Петдесятна
църква
В София има две петдесятни църкви.
Едната се намира на ул. "Бачо Киро" N 21, а другата на ул. "Христо Зъбчето" N 10 - Подуене. По-активна е тази на ул. "Бачо Киро" N 21.
към текста >>
Тя се обслужва от председателя на Петдесятната
църква
Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев.
Едната се намира на ул. "Бачо Киро" N 21, а другата на ул. "Христо Зъбчето" N 10 - Подуене. По-активна е тази на ул. "Бачо Киро" N 21.
Тя се обслужва от председателя на Петдесятната
църква
Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев.
През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната църква бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол. За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул.
към текста >>
През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната
църква
бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол.
"Бачо Киро" N 21, а другата на ул. "Христо Зъбчето" N 10 - Подуене. По-активна е тази на ул. "Бачо Киро" N 21. Тя се обслужва от председателя на Петдесятната църква Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев.
През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната
църква
бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол.
За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул. "В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски.
към текста >>
За неспазване на финансова дисциплина
църквата
бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева.
"Христо Зъбчето" N 10 - Подуене. По-активна е тази на ул. "Бачо Киро" N 21. Тя се обслужва от председателя на Петдесятната църква Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев. През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната църква бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол.
За неспазване на финансова дисциплина
църквата
бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева.
Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул. "В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски. Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата църква на ул.
към текста >>
Конгрешанска (Съборна)
църква
на ул.
Тя се обслужва от председателя на Петдесятната църква Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев. През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната църква бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол. За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността.
Конгрешанска (Съборна)
църква
на ул.
"В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски. Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата църква на ул. "Васил Коларов". Поискано е от Комитета на църквата да се извърши финансова ревизия през тази година. Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. .
към текста >>
"В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската
църква
в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски.
През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната църква бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол. За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул.
"В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската
църква
в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски.
Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата църква на ул. "Васил Коларов". Поискано е от Комитета на църквата да се извърши финансова ревизия през тази година. Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. . Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе.
към текста >>
Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата
църква
на ул.
За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул. "В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски.
Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата
църква
на ул.
"Васил Коларов". Поискано е от Комитета на църквата да се извърши финансова ревизия през тази година. Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. . Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно.
към текста >>
Поискано е от Комитета на
църквата
да се извърши финансова ревизия през тази година.
Тези санкции бяха наложени за неспазване на законността. Конгрешанска (Съборна) църква на ул. "В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски. Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата църква на ул. "Васил Коларов".
Поискано е от Комитета на
църквата
да се извърши финансова ревизия през тази година.
Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. . Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно. Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял. Възможностите й за религиозно въздействие са доста слаби.
към текста >>
Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската
църква
, но тя не го възприе.
"В Коларов" N 49 Председател на Конгрешанската църква в България е пастор Костадин Спасов Бозовайски. Той е вече пенсионер, но продължава да обслужва упоменатата църква на ул. "Васил Коларов". Поискано е от Комитета на църквата да се извърши финансова ревизия през тази година. Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. .
Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската
църква
, но тя не го възприе.
През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно. Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял. Възможностите й за религиозно въздействие са доста слаби. Баптистка църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 Общо в страната баптистите наброяват около 650 души.
към текста >>
Баптистка
църква
на ул.
Резултатите от ревизията ще бъдат използувани за отстраняване на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. . Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно. Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял. Възможностите й за религиозно въздействие са доста слаби.
Баптистка
църква
на ул.
"Пело Пеловски" N 63 Общо в страната баптистите наброяват около 650 души. Председател на Баптистката църква в България е пастир Георги Господинов Тодоров, който живее в гр. Варна. Баптистката църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 - София се обслужва с прехождане от пастор Иван Ангелов Станкулов, който живее в гр. Лом. Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт.
към текста >>
Председател на Баптистката
църква
в България е пастир Георги Господинов Тодоров, който живее в гр. Варна.
През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно. Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял. Възможностите й за религиозно въздействие са доста слаби. Баптистка църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 Общо в страната баптистите наброяват около 650 души.
Председател на Баптистката
църква
в България е пастир Георги Господинов Тодоров, който живее в гр. Варна.
Баптистката църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 - София се обслужва с прехождане от пастор Иван Ангелов Станкулов, който живее в гр. Лом. Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт. След 9 септември е съден от Народния съд. Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от църквата, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета.
към текста >>
Баптистката
църква
на ул.
Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял. Възможностите й за религиозно въздействие са доста слаби. Баптистка църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 Общо в страната баптистите наброяват около 650 души. Председател на Баптистката църква в България е пастир Георги Господинов Тодоров, който живее в гр. Варна.
Баптистката
църква
на ул.
"Пело Пеловски" N 63 - София се обслужва с прехождане от пастор Иван Ангелов Станкулов, който живее в гр. Лом. Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт. След 9 септември е съден от Народния съд. Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от църквата, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета. Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази църква.
към текста >>
Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от
църквата
, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета.
Председател на Баптистката църква в България е пастир Георги Господинов Тодоров, който живее в гр. Варна. Баптистката църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 - София се обслужва с прехождане от пастор Иван Ангелов Станкулов, който живее в гр. Лом. Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт. След 9 септември е съден от Народния съд.
Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от
църквата
, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета.
Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази църква. Предлаганите досега лица от Комитета пастор Ангелов ги отхвърля, като злонамерено ги оклеветява и представя като хора на властта. Методистка църква - ул. Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка.
към текста >>
Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази
църква
.
Баптистката църква на ул. "Пело Пеловски" N 63 - София се обслужва с прехождане от пастор Иван Ангелов Станкулов, който живее в гр. Лом. Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт. След 9 септември е съден от Народния съд. Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от църквата, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета.
Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази
църква
.
Предлаганите досега лица от Комитета пастор Ангелов ги отхвърля, като злонамерено ги оклеветява и представя като хора на властта. Методистка църква - ул. Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната.
към текста >>
Методистка
църква
- ул.
Той е на 80 години и има отрицателно отношение към народната власт. След 9 септември е съден от Народния съд. Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от църквата, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета. Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази църква. Предлаганите досега лица от Комитета пастор Ангелов ги отхвърля, като злонамерено ги оклеветява и представя като хора на властта.
Методистка
църква
- ул.
Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров. Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен.
към текста >>
Раковски" N 86 Методистката
църква
като изповедание е малка.
Отсъствието му от София дава възможност на нежелателни лица от църквата, в това число и на чужденци, да изнасят проповеди от амвона без да имат разрешение от Комитета. Обмисля се начин и се търси подходящо лице за пастор, който да бъде назначен в тази църква. Предлаганите досега лица от Комитета пастор Ангелов ги отхвърля, като злонамерено ги оклеветява и представя като хора на властта. Методистка църква - ул. Т. С.
Раковски" N 86 Методистката
църква
като изповедание е малка.
По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров. Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен. Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на църквата за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции. Адвентистка църква - ул.
към текста >>
Председател на Методистката
църква
е епископ Иван Ненчов Ножаров.
Предлаганите досега лица от Комитета пастор Ангелов ги отхвърля, като злонамерено ги оклеветява и представя като хора на властта. Методистка църква - ул. Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната.
Председател на Методистката
църква
е епископ Иван Ненчов Ножаров.
Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен. Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на църквата за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции. Адвентистка църква - ул. "Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят.
към текста >>
Пробле*ми с работа с тази
църква
нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен.
Методистка църква - ул. Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров.
Пробле*ми с работа с тази
църква
нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен.
Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на църквата за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции. Адвентистка църква - ул. "Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието.
към текста >>
Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на
църквата
за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции.
Т. С. Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров. Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен.
Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на
църквата
за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции.
Адвентистка църква - ул. "Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона.
към текста >>
Адвентистка
църква
- ул.
Раковски" N 86 Методистката църква като изповедание е малка. По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров. Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен. Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на църквата за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции.
Адвентистка
църква
- ул.
"Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона. През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката църква бе извършена финансова ревизия.
към текста >>
"Васил Коларов" N 10 Тази
църква
е доста активна.
По численост тя наброява 1000 души за страната. Председател на Методистката църква е епископ Иван Ненчов Ножаров. Пробле*ми с работа с тази църква нямаме, освен с изложенията, които се правят от пастор Симеон Попов от Шумен. Това е реакционно настроен човек с пропагандна ориентация, който се е самообявил за отговорно лице на църквата за цялата страна и често изпраща изложения, включително и до най- висши инстанции. Адвентистка църква - ул.
"Васил Коларов" N 10 Тази
църква
е доста активна.
Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона. През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката църква бе извършена финансова ревизия. Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което църквата бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на църквата бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов.
към текста >>
През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката
църква
бе извършена финансова ревизия.
Адвентистка църква - ул. "Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона.
През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката
църква
бе извършена финансова ревизия.
Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което църквата бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на църквата бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов. Ликвидирана беше печатната база на църквата, като бяха иззети две циклостила, на които се отпечатваха "Библейските съботни уроци". Тиражът им бе ограничен от 35000 на 100 броя. Отпечатването на "Библейските съботни уроци" се извършва на всяко тримесечие и за това се иска разрешение от Комитета. Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) В страната има около 400 души дъновисти, а в София 230.
към текста >>
Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което
църквата
бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на
църквата
бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов.
"Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона. През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката църква бе извършена финансова ревизия.
Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което
църквата
бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на
църквата
бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов.
Ликвидирана беше печатната база на църквата, като бяха иззети две циклостила, на които се отпечатваха "Библейските съботни уроци". Тиражът им бе ограничен от 35000 на 100 броя. Отпечатването на "Библейските съботни уроци" се извършва на всяко тримесечие и за това се иска разрешение от Комитета. Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) В страната има около 400 души дъновисти, а в София 230. Тази общност са останали изключително стари хора.
към текста >>
Ликвидирана беше печатната база на
църквата
, като бяха иззети две циклостила, на които се отпечатваха "Библейските съботни уроци".
Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона. През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката църква бе извършена финансова ревизия. Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което църквата бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на църквата бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов.
Ликвидирана беше печатната база на
църквата
, като бяха иззети две циклостила, на които се отпечатваха "Библейските съботни уроци".
Тиражът им бе ограничен от 35000 на 100 броя. Отпечатването на "Библейските съботни уроци" се извършва на всяко тримесечие и за това се иска разрешение от Комитета. Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) В страната има около 400 души дъновисти, а в София 230. Тази общност са останали изключително стари хора. В София не разполагат с молитвен дом и обикновено религиозните си служби (паневритмии) придружени с песни и музика, се провеждат на открито в Парка на свободата и на някои други места.
към текста >>
Божия
църква
"Тинчевисти" Тинчевистите са отцепила се част от Петдесятната
църква
.
Тази общност са останали изключително стари хора. В София не разполагат с молитвен дом и обикновено религиозните си служби (паневритмии) придружени с песни и музика, се провеждат на открито в Парка на свободата и на някои други места. Братството е регистрирано в Столичния народен съвет. Възглавява се от сестрите Драга и Люба Михайлови, които имат одобрението от Комитета, лоялни са към властта, но с доста напреднала възраст. Проблеми в работата с тях нямаме.
Божия
църква
"Тинчевисти" Тинчевистите са отцепила се част от Петдесятната
църква
.
Те са незаконна секта. Стремят се да се обособят като самостоятелна църква. Създават големи трудности на властите в контрола над тях. Разпръснати са на групи от 5-6 човека и повече в различни краища на страната. 22 февруари 1984 г. гр.
към текста >>
Стремят се да се обособят като самостоятелна
църква
.
Братството е регистрирано в Столичния народен съвет. Възглавява се от сестрите Драга и Люба Михайлови, които имат одобрението от Комитета, лоялни са към властта, но с доста напреднала възраст. Проблеми в работата с тях нямаме. Божия църква "Тинчевисти" Тинчевистите са отцепила се част от Петдесятната църква. Те са незаконна секта.
Стремят се да се обособят като самостоятелна
църква
.
Създават големи трудности на властите в контрола над тях. Разпръснати са на групи от 5-6 човека и повече в различни краища на страната. 22 февруари 1984 г. гр. София Главен специалист: Цв. Цветков (подпис) От тази информация става ясно в кои църкви Комитетът среща трудности поради "непослушанието" на някои църковни служители.
към текста >>
Наистина, особено големи трудности им създаваше Българската Божия
църква
(Тинчевистите) с техния главен старейшина Павел Игнатов, който бе упорит в своето непослушание пред Комитета.
Създават големи трудности на властите в контрола над тях. Разпръснати са на групи от 5-6 човека и повече в различни краища на страната. 22 февруари 1984 г. гр. София Главен специалист: Цв. Цветков (подпис) От тази информация става ясно в кои църкви Комитетът среща трудности поради "непослушанието" на някои църковни служители.
Наистина, особено големи трудности им създаваше Българската Божия
църква
(Тинчевистите) с техния главен старейшина Павел Игнатов, който бе упорит в своето непослушание пред Комитета.
От данните на Конгрешанската (Съборна) църква личи целта да се отстранят дейните лица в църквата. За да може това да стане по "демократичен" начин, предвижда се финансова ревизия с предварително определена цел - "резултатите от ревизията да бъдат използувани за отстраняването на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно". Повтаряме тези места от информацията на главния специалист на Комитета Цвятко Цветков, защото от тях се вижда как целенасочено те са планирали своите действия по отношение на евангелските църкви и от друга страна, развилите се събития в Първа евангелска църква показаха наяве скрития начин, по който те винаги са действували.
към текста >>
От данните на Конгрешанската (Съборна)
църква
личи целта да се отстранят дейните лица в
църквата
.
Разпръснати са на групи от 5-6 човека и повече в различни краища на страната. 22 февруари 1984 г. гр. София Главен специалист: Цв. Цветков (подпис) От тази информация става ясно в кои църкви Комитетът среща трудности поради "непослушанието" на някои църковни служители. Наистина, особено големи трудности им създаваше Българската Божия църква (Тинчевистите) с техния главен старейшина Павел Игнатов, който бе упорит в своето непослушание пред Комитета.
От данните на Конгрешанската (Съборна)
църква
личи целта да се отстранят дейните лица в
църквата
.
За да може това да стане по "демократичен" начин, предвижда се финансова ревизия с предварително определена цел - "резултатите от ревизията да бъдат използувани за отстраняването на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно". Повтаряме тези места от информацията на главния специалист на Комитета Цвятко Цветков, защото от тях се вижда как целенасочено те са планирали своите действия по отношение на евангелските църкви и от друга страна, развилите се събития в Първа евангелска църква показаха наяве скрития начин, по който те винаги са действували. Следният документ е също показателен в това отношение.
към текста >>
Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската
църква
, но тя не го възприе.
София Главен специалист: Цв. Цветков (подпис) От тази информация става ясно в кои църкви Комитетът среща трудности поради "непослушанието" на някои църковни служители. Наистина, особено големи трудности им създаваше Българската Божия църква (Тинчевистите) с техния главен старейшина Павел Игнатов, който бе упорит в своето непослушание пред Комитета. От данните на Конгрешанската (Съборна) църква личи целта да се отстранят дейните лица в църквата. За да може това да стане по "демократичен" начин, предвижда се финансова ревизия с предварително определена цел - "резултатите от ревизията да бъдат използувани за отстраняването на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета.
Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската
църква
, но тя не го възприе.
През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно". Повтаряме тези места от информацията на главния специалист на Комитета Цвятко Цветков, защото от тях се вижда как целенасочено те са планирали своите действия по отношение на евангелските църкви и от друга страна, развилите се събития в Първа евангелска църква показаха наяве скрития начин, по който те винаги са действували. Следният документ е също показателен в това отношение. ------------------------------------------- [1] Забележка на съставителя: Този материал е документално приложение, за обяснение на историческите събития за гоненията на комунистическата власт срещу евангелистите и дъновистите през 1983-1984 г.
към текста >>
Повтаряме тези места от информацията на главния специалист на Комитета Цвятко Цветков, защото от тях се вижда как целенасочено те са планирали своите действия по отношение на евангелските църкви и от друга страна, развилите се събития в Първа
евангелска
църква
показаха наяве скрития начин, по който те винаги са действували.
Наистина, особено големи трудности им създаваше Българската Божия църква (Тинчевистите) с техния главен старейшина Павел Игнатов, който бе упорит в своето непослушание пред Комитета. От данните на Конгрешанската (Съборна) църква личи целта да се отстранят дейните лица в църквата. За да може това да стане по "демократичен" начин, предвижда се финансова ревизия с предварително определена цел - "резултатите от ревизията да бъдат използувани за отстраняването на братята Димитър и Христо Куличеви, които в религиозно отношение са много активни и не се съобразяват с нарежданията на Комитета. Направен бе опит на мястото на пастор Бозовайски да бъде избрано и назначено друго лице за председател на Конгрешанската църква, но тя не го възприе. През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно".
Повтаряме тези места от информацията на главния специалист на Комитета Цвятко Цветков, защото от тях се вижда как целенасочено те са планирали своите действия по отношение на евангелските църкви и от друга страна, развилите се събития в Първа
евангелска
църква
показаха наяве скрития начин, по който те винаги са действували.
Следният документ е също показателен в това отношение. ------------------------------------------- [1] Забележка на съставителя: Този материал е документално приложение, за обяснение на историческите събития за гоненията на комунистическата власт срещу евангелистите и дъновистите през 1983-1984 г.
към текста >>
60.
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев
,
,
ТОМ 24
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев * Вестители на истината.
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев * Вестители на истината.
История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам. министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската църква пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер. По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения.
към текста >>
385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам.
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев * Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с.
385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската
църква
Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам.
министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската църква пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер. По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения. С това контрола над църквата е отслабнал. От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви. Те проявяват нескрит стремеж да оглавят църквата и активизират нейната дейност.
към текста >>
министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската
църква
пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер.
5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев * Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам.
министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската
църква
пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер.
По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения. С това контрола над църквата е отслабнал. От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви. Те проявяват нескрит стремеж да оглавят църквата и активизират нейната дейност. Това тяхно желание намира подкрепа и от пастор Бозовайски, който негласно ги поддържа и в тяхно лице вижда бъдещите негови заместници.
към текста >>
С това контрола над
църквата
е отслабнал.
История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам. министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската църква пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер. По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения.
С това контрола над
църквата
е отслабнал.
От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви. Те проявяват нескрит стремеж да оглавят църквата и активизират нейната дейност. Това тяхно желание намира подкрепа и от пастор Бозовайски, който негласно ги поддържа и в тяхно лице вижда бъдещите негови заместници. През 1976 г. пастор Христо Куличев е написал писмо с ултимативен тон, което е изпратил до председателя на Държавния съвет другаря Тодор Живков с настояване да бъде възстановено издаването на забранения през 1948 г.
към текста >>
Те проявяват нескрит стремеж да оглавят
църквата
и активизират нейната дейност.
385-387 До Другаря Любомир Попов, заместник министър, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на РК при Министерството на външните работи ПРЕДЛОЖЕНИЕ за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев Другарю Зам. министър, От известно време председателят на Централното управление на Конгрешанската църква пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер. По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения. С това контрола над църквата е отслабнал. От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви.
Те проявяват нескрит стремеж да оглавят
църквата
и активизират нейната дейност.
Това тяхно желание намира подкрепа и от пастор Бозовайски, който негласно ги поддържа и в тяхно лице вижда бъдещите негови заместници. През 1976 г. пастор Христо Куличев е написал писмо с ултимативен тон, което е изпратил до председателя на Държавния съвет другаря Тодор Живков с настояване да бъде възстановено издаването на забранения през 1948 г. вестник "Зорница". Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения.
към текста >>
Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската
църква
, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че
църквата
го била избрала.
През 1976 г. пастор Христо Куличев е написал писмо с ултимативен тон, което е изпратил до председателя на Държавния съвет другаря Тодор Живков с настояване да бъде възстановено издаването на забранения през 1948 г. вестник "Зорница". Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения. Организирал е младежки служби, музикални програми и заедно с брат си, пастор Димитър Куличев, са изработвали програма за изпращането на младежи да проповядват в провинцията.
Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската
църква
, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че
църквата
го била избрала.
Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г. той поема ръководството на църквата. Забележка на съставителя: Материалът има за цел да покаже причината за промяната, настъпила през изминалите 23 години, в цитираните лица, които представят Петър Дънов като лъжеучител във вестник «Зорница», бр. 4, 5 от 2007 г. Тези статии ги поместваме накрая.
към текста >>
той поема ръководството на
църквата
.
вестник "Зорница". Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения. Организирал е младежки служби, музикални програми и заедно с брат си, пастор Димитър Куличев, са изработвали програма за изпращането на младежи да проповядват в провинцията. Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската църква, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че църквата го била избрала. Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г.
той поема ръководството на
църквата
.
Забележка на съставителя: Материалът има за цел да покаже причината за промяната, настъпила през изминалите 23 години, в цитираните лица, които представят Петър Дънов като лъжеучител във вестник «Зорница», бр. 4, 5 от 2007 г. Тези статии ги поместваме накрая. Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на църквата. През м.
към текста >>
Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на
църквата
.
Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г. той поема ръководството на църквата. Забележка на съставителя: Материалът има за цел да покаже причината за промяната, настъпила през изминалите 23 години, в цитираните лица, които представят Петър Дънов като лъжеучител във вестник «Зорница», бр. 4, 5 от 2007 г. Тези статии ги поместваме накрая.
Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на
църквата
.
През м. март т. г. на Централното ръководство на Конгрешанската църква беше извършена ревизия. Установи се, че пастор Димитър Куличев като член на Централното управление на Конгрешанската църква, изпълняващ дейността касиер, е допуснал следните нарушения: Не е извършвал начисление и внасяне 20 % осигурителни вноски върху изплатените трудови възнаграждения на частни лица за извършена работа. Пастор Димитър Куличев е изплащал командировъчни пари на пастори и проповедници без командировъчните да се заверени от съответните длъжностни лица.
към текста >>
на Централното ръководство на Конгрешанската
църква
беше извършена ревизия.
4, 5 от 2007 г. Тези статии ги поместваме накрая. Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на църквата. През м. март т. г.
на Централното ръководство на Конгрешанската
църква
беше извършена ревизия.
Установи се, че пастор Димитър Куличев като член на Централното управление на Конгрешанската църква, изпълняващ дейността касиер, е допуснал следните нарушения: Не е извършвал начисление и внасяне 20 % осигурителни вноски върху изплатените трудови възнаграждения на частни лица за извършена работа. Пастор Димитър Куличев е изплащал командировъчни пари на пастори и проповедници без командировъчните да се заверени от съответните длъжностни лица. В приложените сметки към заповедите за командировка не е отразено колко са пътните и дневните, а командировката е изплащана общо. Изхождайки от гореизложените основания предлагам: Да бъде снета регистрацията на пасторите Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев. 06 юни 1984 г. гр.
към текста >>
Установи се, че пастор Димитър Куличев като член на Централното управление на Конгрешанската
църква
, изпълняващ дейността касиер, е допуснал следните нарушения: Не е извършвал начисление и внасяне 20 % осигурителни вноски върху изплатените трудови възнаграждения на частни лица за извършена работа.
Тези статии ги поместваме накрая. Съществуват изказвания от страна на вярващите и се правят упреци към пастор Бозовайски, за това, че той е допуснал Христо и Димитър Куличеви да ръководят дейността на църквата. През м. март т. г. на Централното ръководство на Конгрешанската църква беше извършена ревизия.
Установи се, че пастор Димитър Куличев като член на Централното управление на Конгрешанската
църква
, изпълняващ дейността касиер, е допуснал следните нарушения: Не е извършвал начисление и внасяне 20 % осигурителни вноски върху изплатените трудови възнаграждения на частни лица за извършена работа.
Пастор Димитър Куличев е изплащал командировъчни пари на пастори и проповедници без командировъчните да се заверени от съответните длъжностни лица. В приложените сметки към заповедите за командировка не е отразено колко са пътните и дневните, а командировката е изплащана общо. Изхождайки от гореизложените основания предлагам: Да бъде снета регистрацията на пасторите Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев. 06 юни 1984 г. гр. София подпис: Цв.
към текста >>
Цветков Пастир Бозовайски неведнъж бе викан в Комитета и му бяха предлагани пастирите Виктор Вирчев и Милчо Тотев от Петдесятната
църква
и Тимотей Михайлов от Баптистката
църква
за негови заместници.
Пастор Димитър Куличев е изплащал командировъчни пари на пастори и проповедници без командировъчните да се заверени от съответните длъжностни лица. В приложените сметки към заповедите за командировка не е отразено колко са пътните и дневните, а командировката е изплащана общо. Изхождайки от гореизложените основания предлагам: Да бъде снета регистрацията на пасторите Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев. 06 юни 1984 г. гр. София подпис: Цв.
Цветков Пастир Бозовайски неведнъж бе викан в Комитета и му бяха предлагани пастирите Виктор Вирчев и Милчо Тотев от Петдесятната
църква
и Тимотей Михайлов от Баптистката
църква
за негови заместници.
Той отбиваше тези предложения като възразяваше, че тези лица не са от съборните църкви, а и Тимотей Михайлов не е пастир. "Ще го ръкоположите", предложил веднага Цветков. След като тези предложения не бяха приети, на преден план излезе Павел Иванов от Евангелската съборна църква в Асеновград. Без да бъде избиран от църквата за пастир и от събор за председател, комитетът му издава писмо от 6 ноември 1984 г., че е регистриран по чл. 16 за пастир на Първа евангелска църква и председател на Съюза на евангелските съборни църкви.
към текста >>
След като тези предложения не бяха приети, на преден план излезе Павел Иванов от
Евангелската
съборна
църква
в Асеновград.
06 юни 1984 г. гр. София подпис: Цв. Цветков Пастир Бозовайски неведнъж бе викан в Комитета и му бяха предлагани пастирите Виктор Вирчев и Милчо Тотев от Петдесятната църква и Тимотей Михайлов от Баптистката църква за негови заместници. Той отбиваше тези предложения като възразяваше, че тези лица не са от съборните църкви, а и Тимотей Михайлов не е пастир. "Ще го ръкоположите", предложил веднага Цветков.
След като тези предложения не бяха приети, на преден план излезе Павел Иванов от
Евангелската
съборна
църква
в Асеновград.
Без да бъде избиран от църквата за пастир и от събор за председател, комитетът му издава писмо от 6 ноември 1984 г., че е регистриран по чл. 16 за пастир на Първа евангелска църква и председател на Съюза на евангелските съборни църкви.
към текста >>
Без да бъде избиран от
църквата
за пастир и от събор за председател, комитетът му издава писмо от 6 ноември 1984 г., че е регистриран по чл.
София подпис: Цв. Цветков Пастир Бозовайски неведнъж бе викан в Комитета и му бяха предлагани пастирите Виктор Вирчев и Милчо Тотев от Петдесятната църква и Тимотей Михайлов от Баптистката църква за негови заместници. Той отбиваше тези предложения като възразяваше, че тези лица не са от съборните църкви, а и Тимотей Михайлов не е пастир. "Ще го ръкоположите", предложил веднага Цветков. След като тези предложения не бяха приети, на преден план излезе Павел Иванов от Евангелската съборна църква в Асеновград.
Без да бъде избиран от
църквата
за пастир и от събор за председател, комитетът му издава писмо от 6 ноември 1984 г., че е регистриран по чл.
16 за пастир на Първа евангелска църква и председател на Съюза на евангелските съборни църкви.
към текста >>
16 за пастир на Първа
евангелска
църква
и председател на Съюза на евангелските съборни църкви.
Цветков Пастир Бозовайски неведнъж бе викан в Комитета и му бяха предлагани пастирите Виктор Вирчев и Милчо Тотев от Петдесятната църква и Тимотей Михайлов от Баптистката църква за негови заместници. Той отбиваше тези предложения като възразяваше, че тези лица не са от съборните църкви, а и Тимотей Михайлов не е пастир. "Ще го ръкоположите", предложил веднага Цветков. След като тези предложения не бяха приети, на преден план излезе Павел Иванов от Евангелската съборна църква в Асеновград. Без да бъде избиран от църквата за пастир и от събор за председател, комитетът му издава писмо от 6 ноември 1984 г., че е регистриран по чл.
16 за пастир на Първа
евангелска
църква
и председател на Съюза на евангелските съборни църкви.
към текста >>
61.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
После се върнал в Ефес, където поради дълбоката старост, бил носен на ръце от учениците в
църква
.
Един от първите свидетели на възкресението и след възнесението смело проповядваше Евангелието из Ерусалим (Деян. 4:13), не се уплаши от затвор, биене и заплашване със смърт. Той за много години и след смъртта на апостол Павел изобилно е сеял семето на Божията любов из цяла Мала Азия, докато император Домициан около 95 г. сл. Р. Хр., го заточил на о. Патмос, където имал виденията на чудната-книга "Откровение".
После се върнал в Ефес, където поради дълбоката старост, бил носен на ръце от учениците в
църква
.
Казва се, че последните му проповеди съдържали само думите: "Деца, обичайте се един друг". Той умрял на 94 годишна възраст в 100 г. сл. Хр., надживявайки всички апостоли. Написал е Евангелието на Божията любов, 3 Послания и книгата "Откровение". 3. Джон (Йоан) Бънян Автор на безсмъртния сън, наречен "Пътешественикът от този свят до онзи", най-четената книга след Библията.
към текста >>
Джон Веслей Основател на Методистката
църква
, роден на 17.VI.1703 г.
бива спасен от един много греховен живот и започва смело да проповядва Евангелието. Защото това вършил без разрешение от официалните власти, бил осъден и лежал 12 години в затвора, където написал "Пътешественикът". Написал е около 60 книги, между които "Духовната война" и "Животът и смъртта на г-н Нечистивов". Умрял 1688 г. в Лондон. 4.
Джон Веслей Основател на Методистката
църква
, роден на 17.VI.1703 г.
в Епфорт, Англия. В 1720 г. отива в Оксфорд и още неспасен отива да проповядва на американските индианци. Връща се в Англия, среща Петър Болер, един от Моравските братя, и получава уверение за спасение на 24 май 1738 г. Започва една жива християнска работа, но духовенството го отхвърля, обаче, той заедно с брат си Чарлз Веслей, Уайтфилд и др., разнася благата вест из цяла Англия.
към текста >>
Много пъти изложен на присмехи, бой, замерван с развалени яйца, при слънце и зимни фъртуни, той неуморно тръби
Евангелската
истина и беше употребен от Бога за едно голямо духовно събуждане в Англия и света.
в Епфорт, Англия. В 1720 г. отива в Оксфорд и още неспасен отива да проповядва на американските индианци. Връща се в Англия, среща Петър Болер, един от Моравските братя, и получава уверение за спасение на 24 май 1738 г. Започва една жива християнска работа, но духовенството го отхвърля, обаче, той заедно с брат си Чарлз Веслей, Уайтфилд и др., разнася благата вест из цяла Англия.
Много пъти изложен на присмехи, бой, замерван с развалени яйца, при слънце и зимни фъртуни, той неуморно тръби
Евангелската
истина и беше употребен от Бога за едно голямо духовно събуждане в Англия и света.
Умрял в 1791 г. в Лондон. 5. Джон Накс Великият шотландски реформатор бил роден в 1505 г. Когато започнал да работи за духовно събуждане, почват и неговите гонения, както в Англия така и в странство. Той явно и смело говорил против идолопоклонството в католишката църква и злоупотребленията на папата, изобличавал кралица Мария за лични и държавни грехове.
към текста >>
Той явно и смело говорил против идолопоклонството в католишката
църква
и злоупотребленията на папата, изобличавал кралица Мария за лични и държавни грехове.
Много пъти изложен на присмехи, бой, замерван с развалени яйца, при слънце и зимни фъртуни, той неуморно тръби Евангелската истина и беше употребен от Бога за едно голямо духовно събуждане в Англия и света. Умрял в 1791 г. в Лондон. 5. Джон Накс Великият шотландски реформатор бил роден в 1505 г. Когато започнал да работи за духовно събуждане, почват и неговите гонения, както в Англия така и в странство.
Той явно и смело говорил против идолопоклонството в католишката
църква
и злоупотребленията на папата, изобличавал кралица Мария за лични и държавни грехове.
Умрял 1572 г. 6. Джон Уиклиф Голям проповедник и преводач на Библията, роден в Йоркшир в 1320 г., бил голям изобличител на папщината. Той основал свое училище и пращал учениците си от село в село да проповядват Евангелието. Наричали ги "бедни проповедници". Същата работа съществува и до днес.
към текста >>
Папа Александър заповядвал съчиненията на Уиклиф да бъдат изгорени и понеже Хус продължавал да проповядва техните учения, бил отлъчен от католишката
църква
.
Умрял 1564 г. 8. Ян (Йоан) Хус Чехският реформатор, бил роден в 1369 г. в Хусинец. Повлиян от съчиненията на Уиклиф. Станал ректор на университет в 1402 г.
Папа Александър заповядвал съчиненията на Уиклиф да бъдат изгорени и понеже Хус продължавал да проповядва техните учения, бил отлъчен от католишката
църква
.
Последвали бунтове. Хус трябвало да бяга, но бил хванат и хвърлен в затвора. Отказал да се откаже и бил жив изгорен в 1415 г. Обаче той оставил дълбоки следи в Чехия и по цял свят. 9. Джон Уилямс Мъченикът на Ер-романго, е роден в 1796 г.
към текста >>
62.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Свидетелството на всички живи християни, през всички периоди на християнската
църква
, дори и във времената на духовен упадък е било това, че те са намерили пълно спасение в Христа.
Спасението не се дава насила; то се дава на всички, които със смирение и вяра го търсят. След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот. (5) Тъй ясно е изложено в Новия Завет учението за пълното спасение чрез вяра в Христа, че всяка сянка от съмнение изчезва от ума на внимателния четец. На какво основание тогаз излизат теософите и дъновистите и заявяват, че тук на земята не можело да се постигне съвършенство - чист и свят живот. (6) Който търси, намира; който проси, ще му се даде, и който хлопа, ще му се отвори.
Свидетелството на всички живи християни, през всички периоди на християнската
църква
, дори и във времената на духовен упадък е било това, че те са намерили пълно спасение в Христа.
Христос е същий, вчера и днес и вовеки, и това, което е струвал за първите християни и за всички живи и усърдни християни през всички времена, готов е да го стори и за всички, които Го търсят в днешно време. На това теософи и дъновисти възразяват и казват: Добре, но повечето християни не упражняват спасителна вяра в Христа, и какво ще стане с тях? Бива ли Бог, който е благ и милостив, да осъди всички невярващи на вечно наказание? Наистина, благ и милостив е Бог, но той е и справедлив и не може да постави нечестивите наедно с благочестивите. Както рационалистите, тъй и теософите и дъновистите много спекулират с малочислеността на спасените.
към текста >>
(10) Дъновистите заявяват, че не искат да образуват отделна секта, но не приемат да се присъединят и към никоя християнска
църква
, понеже според тях, всичките християнски църкви били отпаднали от вярата; но все пакте твърдят, че са християни.
(8) Това учение се намира само в теософски книги. Нека, прочее, теософи и дъновисти престанат да заблуждават и себе си и други, като твърдят, че тяхното нелепо и езическо учение за прераждането се намирало в Новия Завет. (9) II. Окултизъм Какви са отличителни учения на дъновизма? На този въпрос не може да се даде точен и определен отговор затуй, защото досега и сам Дънов не е още ясно и определено изложил своите отличителни учения, ако и да е бил нееднократно канен от някои от неговите критици да стори това.
(10) Дъновистите заявяват, че не искат да образуват отделна секта, но не приемат да се присъединят и към никоя християнска
църква
, понеже според тях, всичките християнски църкви били отпаднали от вярата; но все пакте твърдят, че са християни.
Тогаз логично би следвало да образуват нова християнска секта, да прилагат в живота си Христовите принципи, и с примера си да привлекат и други отпаднали от вярата християни. Защо не приемат да сторят това дъновистите? (11) Защото са противни на сектантството ли? Не, но за туй защото съзнават, макар и да не искат да признаят, че техните възгледи са несъвместими с основните на Христа учения. Ние вече видяхме, че дъновистите фанатично поддържат прераждането, което е езическо и противохристиянско учение.
към текста >>
А религиозно всеки е свободен да си принадлежи на
църквата
, от която иде.
(15) Ето какво се казва в органа на дъновистите "Алфа", брой 5 от 19-и м.м. май - в статията озаглавена "Начало на едно интервю": "Дъновизъм за нас (дъновистите) не съществува. Аз и цялата дружина -това са думите на един дъновист - която сега квартирува в Горското училище, сме ученици на Бялото Братство. Такива сме и така се зовем. Изучаваме основно всичкото Христово учение, като наука за живота на земята.
А религиозно всеки е свободен да си принадлежи на
църквата
, от която иде.
Между нас (дъновистите) има от всички църкви: православни, католици, протестанти, евреи, мохамедани". (16) От това обяснение на един виден дъновист се много ясно разбира, че дъновистите не са християни, но ученици на някакво си Бяло Братство. (17) Това Бяло Братство щом не е нито християнско, нито еврейско, нито мохамеданско, трябва да е езическо. И действително, ако се не лъжем, Бялото Братство е названието на оригиналното и старото Теософско дружество в Индия. Значи, че и дъновизмът, както и теософията не е нищо друго, освен старо индийско езичество с християнски маски.
към текста >>
като протестантски пастир в Свищовската Методистка
Евангелска
Църква
и е бил учител в класното училище, където по това време е учил и Петър Дънов от 1883 г.
28, бр. 5, от м. май 1924 г. Тогава той е на 74 години, което означава, че е с изработени идеи и възгледи, проверени в живота му. 2. Знаех, че е работил от 1880-1892 г.
като протестантски пастир в Свищовската Методистка
Евангелска
Църква
и е бил учител в класното училище, където по това време е учил и Петър Дънов от 1883 г.
до 1886 г. В "Изгревът" том V, с. 532-533 е публикувана статията "Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов", взета от сборника "Свищов. Принос за историята му". Свищов, 1929, с. 73-74.
към текста >>
532-533 е публикувана статията "
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов", взета от сборника "Свищов.
Тогава той е на 74 години, което означава, че е с изработени идеи и възгледи, проверени в живота му. 2. Знаех, че е работил от 1880-1892 г. като протестантски пастир в Свищовската Методистка Евангелска Църква и е бил учител в класното училище, където по това време е учил и Петър Дънов от 1883 г. до 1886 г. В "Изгревът" том V, с.
532-533 е публикувана статията "
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов", взета от сборника "Свищов.
Принос за историята му". Свищов, 1929, с. 73-74. Автор е протойерей Стефан Ганчев. А на с. 5 от снимките в том V са публикуват участниците на Богословското училище. 3.
към текста >>
август 1886 г., обучава се в семинарията Дрю, в щата Ню Джърси, Медисън по линията на методистката
евангелска
мисия в Свищов и в Северна България.
А на с. 5 от снимките в том V са публикуват участниците на Богословското училище. 3. А какво е мнението на Учителя за протестантите ще прочетете в "Изгревът", том V, с. 531-534. По-нататък ще се спрем подробно на този въпрос. Петър Дънов заминава за САЩ през м.
август 1886 г., обучава се в семинарията Дрю, в щата Ню Джърси, Медисън по линията на методистката
евангелска
мисия в Свищов и в Северна България.
На 7 юни 1893 г. се дипломира. През 1893-1894 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1894 г. Завръща се в България през 1895 г.
към текста >>
Теософията е едно, а Дъновизмът е една дума, в която е събрана цялата ненавист на българското общество, държава,
църква
и всичко наоколо към Учението на Петър Дънов.
Това е пастор Цветан Цветанов. За него има отделна публикация. 6. И сега ще се спрем на статията на д-р Стефан Томов "Теософия и дъновизъм" . Самото заглавие показва, че зад Стефан Томов и в самия него са влезнали враговете на Петър Дънов. А защо?
Теософията е едно, а Дъновизмът е една дума, в която е събрана цялата ненавист на българското общество, държава,
църква
и всичко наоколо към Учението на Петър Дънов.
Това означава - ненавист и омраза. Друго не означава. А за доказателство ще разгледаме неговата статия. 6.1. Първата глава е "Прераждане". В точка 1 той твърди, че дъновизмът у нас е клон на Антропософскотодружество в Германия, и че Дънов е слабо и жалко ехо на по-учения от негоЩайнер.
към текста >>
63.
3. ДАФИНКА ДОГАНОВА по баща Дафинка Йорданова Икономова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.)
,
,
ТОМ 24
Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София.
Стихотворения за Дафинка Душа / Олга Славчева Български бранител, Г. X, бр. 109/110 (XI-XII.1930), с. 2. 3.6. Двете Дафинки.
Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София.
Вергилий Кръстев А) Дафинка от Изгрева Б) Дафинка от Българската евангелска методистка църква. "Д-р Лонг" в София В) Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева
към текста >>
Вергилий Кръстев А) Дафинка от Изгрева Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
.
X, бр. 109/110 (XI-XII.1930), с. 2. 3.6. Двете Дафинки. Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София.
Вергилий Кръстев А) Дафинка от Изгрева Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
.
"Д-р Лонг" в София В) Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева
към текста >>
64.
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик
,
,
ТОМ 24
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик Дафинка д-р Любенова Доганова Биографичен очерк Павел Драгомиров Василев Светъл спомен в живота на
Евангелската
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова.
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик Дафинка д-р Любенова Доганова Биографичен очерк Павел Драгомиров Василев Светъл спомен в живота на
Евангелската
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова.
Тя е родена на 28 февруари 1889 г. в крайдунавския град Свищов, в семейството на силно вярващи и предани на Бога родители. Баща й е пастир Йордан Икономов, който по това време е преподавател в Американското научно-богословско училище по френски език, история и география. Майка й, Манола Г. Илиева, е дъщеря на първия евангелист в България, (Гаврил Илиев [Бележка на съставителя.
към текста >>
Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за
Църквата
и обществото.
в гр. Севлиево.], която е завършила Американския девически колеж в Цариград. Обгърната с много любов, Дафинка от малка чете Божието слово на английски език и свободно го говори. Още 13 годишна тя се подвизава в Младежкото християнско дружество. С отличие завършва l-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, като получава учената степен "Бакалавър на изкуствата".
Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за
Църквата
и обществото.
Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата. Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка.
към текста >>
Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в
Църквата
.
Обгърната с много любов, Дафинка от малка чете Божието слово на английски език и свободно го говори. Още 13 годишна тя се подвизава в Младежкото християнско дружество. С отличие завършва l-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, като получава учената степен "Бакалавър на изкуствата". Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за Църквата и обществото. Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език.
Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в
Църквата
.
Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена. В изпитания Д.
към текста >>
Работата й в
църквата
беше най-важното нещо в живота й.
Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена. В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме".
Работата й в
църквата
беше най-важното нещо в живота й.
"Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.) Пастир Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката църква. Тя е била надзирател на Неделното училище в Църквата, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко". Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на Църквата. Д.
към текста >>
Литов за нея.) Пастир Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката
църква
.
В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв.
Литов за нея.) Пастир Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката
църква
.
Тя е била надзирател на Неделното училище в Църквата, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко". Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на Църквата. Д. Доганова събира пари, посещава, помага, утешава, моли се. Колко деца и бални е спасила. За нейната работа се казва: "На човека служеше, Бога прославяше". (Заб.
към текста >>
Тя е била надзирател на Неделното училище в
Църквата
, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко".
Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.) Пастир Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката църква.
Тя е била надзирател на Неделното училище в
Църквата
, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко".
Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на Църквата. Д. Доганова събира пари, посещава, помага, утешава, моли се. Колко деца и бални е спасила. За нейната работа се казва: "На човека служеше, Бога прославяше". (Заб. Думи на пастир Цв.
към текста >>
Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на
Църквата
. Д.
Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.) Пастир Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката църква. Тя е била надзирател на Неделното училище в Църквата, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко".
Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на
Църквата
. Д.
Доганова събира пари, посещава, помага, утешава, моли се. Колко деца и бални е спасила. За нейната работа се казва: "На човека служеше, Бога прославяше". (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.) Учител Каква бе Дафинка Доганова в софийското общество?
към текста >>
Доганова през целия си живот е работила интензивно: в къщи, като любяща майка и съпруга; в
Църквата
, като предана Божия служителка - ръководител и инициатор по създаване на духовни дружества и социални организации; в обществото като преподавател по английски език, писател и общественик, откликвайки чрез перо и слово на всичко, което е достигнало до нея и я вълнувало!
Доганова отпечатана последователно в четири броя на вестник "Русенско ехо" през 1920 г., за художествената изложба открита в Русе. Под заглавие "Изложбата на северните художници", в статията тя отразява освен специфичното в творчеството на всеки представил се художник, но си позволява смело да повдигне социалните проблеми на художниците за тяхното оцеляване. Тя изказва следните мисли: "Затрудненото материално положение на художника е пречка за неговото вдъхновение и творбите на художника не са лукс, а средство за даване на щастие", "те са за обществото" и приканва за правене на откупки. В заключение, посочените изяви на Д. Доганова са един малък щрих от голямото дело, което тя извършва и с което тя оставя името си. Д.
Доганова през целия си живот е работила интензивно: в къщи, като любяща майка и съпруга; в
Църквата
, като предана Божия служителка - ръководител и инициатор по създаване на духовни дружества и социални организации; в обществото като преподавател по английски език, писател и общественик, откликвайки чрез перо и слово на всичко, което е достигнало до нея и я вълнувало!
Д. Доганова внезапно напусна този свят на 49 години (2.XII.1938 г.) от несполучлива операция.
към текста >>
65.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
3.4. "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида". Паметни слова А) Внучка на първия евангелист в България Паметно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
3-5 Цв. Литов "Подвизах се с добрия подвиг. Пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца, който Господ ще ми въздаде." Нашата мила покойница е родена в крайдунавския град Свищов на 28 февруари 1889 г. Тя е дъщеря на пастор Юрдан Икономов, който дълги години е бил учител по френски, история и география, и внучка на Гаврил Илиев, първият евангелист в България. Издънка на такъв религиозен род, от рано тя започва да работи за Бога.
към текста >>
Дойде ли неделя, тя ще бъде в
църква
; без нея не може.
Петров върху религията", "Политическите права на жената", "Религията и жената", Библията и пр. Какво разнообразие от проблеми! А за вещината, с която ги разглеждаше и за увлекателността, с която говореше, най-добре свидетелствуваха препълнените зали на нейните сказки. Тайната на нейния плодовит и достоен живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра. За нея над всичко Бог стои; във всичко Него вижда.
Дойде ли неделя, тя ще бъде в
църква
; без нея не може.
А Библията си познаваше основно. Молитвите й бяха пълни с топлота и упование. - "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида", каза преди да се подложи на тежката операция. "Живеем ли, умираме ли, Господни сме." Това бе нейната твърдиня. Организмът й бе нежен, сърцето извънредно слабо и все пак, тя не знаеше що е покой.
към текста >>
"Зорница"; подвизавала се е в Женското дружество при
църквата
; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в
църква
и вън от нея.
Малко ли е да напише повече от 150 статии и преведе редица разкази и стихове? И не само на български; във в. "Таймс" е печатила статии за Иван Вазов, превеждала е негови стихове, между които поемата "Раковски". А нейният разказ "Стойчо Чудакът" е преведен и на чехски. - Тя стои ред години начело на Неделното училище, като незаменима надзирателка; тя е в църковното настоятелство извънредно дейна и полезна ; влизала е в редакционният комитет на в.
"Зорница"; подвизавала се е в Женското дружество при
църквата
; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в
църква
и вън от нея.
Нейното сладкодумие и убедителност мъчно могат да бъдат надминати. От половин година тя се приготовляваше, след основно проучване на българските въпроси, да замине със своя другар за Англия на свои средства и там да развие една обширна дейност между църквите и вън в обществото в полза на българската национална кауза. Каквото вярваше, изповядваше и говореше, тя го живееше. От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво. Тя би ангелът на "Д-р Лонг".
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 6-7.
Досега сме се грижили за имот, хляб, дом, деца, нека от днес да мислим и се приготвим за вечността. Пастир Цв. Литов Б) Страж на своя пост Помен ДафинкаДоганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 6-7.
Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото лаконична, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли.
към текста >>
Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална
църква
в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим.
Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне.
Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална
църква
в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим.
Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота". Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай.
към текста >>
Нейното място в
църквата
и в ръководните тела на
църквата
, ще стане завинаги празно.
Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим.
Нейното място в
църквата
и в ръководните тела на
църквата
, ще стане завинаги празно.
Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота". Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай. И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап.
към текста >>
Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за
църквата
, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота.
Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай. И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап. Павла: "Аз се подвизавах с добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца на правдата, който Господ ще ми въздаде в онзи ден". В деня, преди да постъпи в болницата, тя ми каза: "Аз съм здрава, ако Бог е решил да ме повика при себе си, в Неговите ръце ще се предам". Тя се неуплаши, ходейки по дола на смъртната сянка, защото чувствуваше, че Той, Спасителят, е с нея.
Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за
църквата
, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота.
Аз исках от името на Настоятелството на църквата "Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на църквата, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка. Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа.
към текста >>
Аз исках от името на Настоятелството на
църквата
"Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на
църквата
, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка.
И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап. Павла: "Аз се подвизавах с добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца на правдата, който Господ ще ми въздаде в онзи ден". В деня, преди да постъпи в болницата, тя ми каза: "Аз съм здрава, ако Бог е решил да ме повика при себе си, в Неговите ръце ще се предам". Тя се неуплаши, ходейки по дола на смъртната сянка, защото чувствуваше, че Той, Спасителят, е с нея. Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за църквата, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота.
Аз исках от името на Настоятелството на
църквата
"Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на
църквата
, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка.
Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа. От страна на Църквата Проф.
към текста >>
От страна на
Църквата
Проф.
Аз исках от името на Настоятелството на църквата "Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на църквата, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка. Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа.
От страна на
Църквата
Проф.
1 Cm. Томов В) Почитане на паметта от Съюза на българските писателки Възпоменателно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 16.
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 16.
От страна на Църквата Проф. 1 Cm. Томов В) Почитане на паметта от Съюза на българските писателки Възпоменателно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с. 16.
Рада Големанова Натоварена съм от Съюза на българските писателки, като негова секретарка, да поднеса от името на всички съюзни членки почитане паметта на нашата съюзна членка, която е влязла в редовете ни още от основаването на Съюза. И от него ден до нейната кончина е членка в управата му. Тихо и с любов тя се отдаде на обществена и писателска работа още от младини. Нейна творба за пръв път е отпечатана в 1914 г в сп. "Младежки вестител".
към текста >>
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
За нас и за всички, ти си светица. Уважавайки твоето трудолюбие, твоята доброта, ние дълбоко се покланяме пред светлата ти памет. От страна на Съюза на българските писателки Рада Големанова Г) Възпоминание от българските писатели За една покойница Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
София, Методистка епископална
църква
, 1938, с.
17-18; препеч. Литературен глас, 1939, бр. 417. Ат. Михов Родена в гр. Свищов от родители евангелисти и със строго нравствени качества, които се предават в наследство и на нея.
към текста >>
Тя беше членка на Дружеството на периодическия печат, на Настоятелството на Съюза на българските писателки, на Църковното настоятелство на Методистката
евангелска
епископална
църква
и надзирателка на Неделното училище при същата.
Дафинка Л. Доганова от най- ранната си възраст е слушала от родителите си английски език, който усвоява преди българския. Така тя вече от четиригодишна чете Библията на английски език. На 19 годишна възраст държи първата си сказка за "Духовния живот" и показва своята пълна зрялост за обществен живот. Завършила е с отличие I-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, също с отличие и получава титлата "Бакалавър по изкуствата".
Тя беше членка на Дружеството на периодическия печат, на Настоятелството на Съюза на българските писателки, на Църковното настоятелство на Методистката
евангелска
епископална
църква
и надзирателка на Неделното училище при същата.
Работи повече от 25 г. като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура. Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици, студенти, работници и др. Тази й дейност бе обширна и тя остави дълбоки следи в софийското общество.
към текста >>
Службата свърши в Лютеранската
църква
на бул.
в Свищов - 2 декември 1938 г. в София) Български бранител, Г. X, бр. 109-110 (XI-XII.1930), с. 2-3. М. Ж. М.
Службата свърши в Лютеранската
църква
на бул.
"Дондуков" и аз прибързах от амвона да поздравя на вратата присъствуващите. Всички ми стискаха ръка и много бяха доволни от проповедта. Тогава бях методистки проповедник и защото нямаше още "Д-р Лонг", черкувахме се след немците. Между всички, обаче, една жена ми направи най-силно впечатление! Нейната аура излъчваше светлобагрите трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност.
към текста >>
Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната
църква
на ул.
Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности. Вярата й не бе суха, а жива; не бе онаследена, а волева, осъзната и припечелено-изработена. Любовта й не бе празнична дреха, а ежедневно приложение; не бе лицеприятно лицемерна, а вихрено чиста, изворно бликаща. И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител".
Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната
църква
на ул.
"Солун" 49. Току-що бях се върнал от Америка, и от Бургас през зимата дойдох в София. Речта й опиваше залата. Аз сам отдавна не бях слушал такъв прецизен оратор, като виртуоз, който свири на цигулка и сякаш дава камерен концерт. Пъргаво слезе от амвона и първо дойде при мене: "Ето го Божия служител!
към текста >>
66.
3.6. Двете Дафинки
,
,
ТОМ 24
3.6. Двете Дафинки Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София Вергилий Кръстев А) Дафинка от Изгрева Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София
3.6. Двете Дафинки Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София Вергилий Кръстев А) Дафинка от Изгрева Б) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д-р Лонг" в София
към текста >>
67.
Б ) Дафинка от Българскат а евангелска методистка църква Д- р Лонг в София
,
,
ТОМ 24
Б ) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д- р Лонг " в София 1.
Б ) Дафинка от Българската
евангелска
методистка
църква
"Д- р Лонг " в София 1.
Дафинка е родена през 1889 г. в гр. Свищов. От баща Йордан Икономов и от майка Манола Гаврилова Илиева. А Манола е дъщеря на първия евангелски проповедник в България Гаврил Илиев. 2. Бащата на Дафинка е пастир Йордан Икономов, а майката е Манола, за която ще публикуваме биографичен очерк, и която е завършила Американския девически колеж в Цариград. 3.
към текста >>
68.
Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата
църква
и иноверците.
Защита на Религията Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари.
Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата
църква
и иноверците.
Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици.
към текста >>
Самите водачи от народната
църква
са на два лагера по въпроса.
Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици.
Самите водачи от народната
църква
са на два лагера по въпроса.
Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним: В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра.
към текста >>
Въпрос е, дали някой от тях знае де има
евангелска
църква
в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф.
А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на Студ. Хр. Д-во, и от няколко годишното съществуване на Соф. Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав?
Въпрос е, дали някой от тях знае де има
евангелска
църква
в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф.
Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи.
към текста >>
Ако той се прави илюзия, че защищава народната
църква
, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.
няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина.
Ако той се прави илюзия, че защищава народната
църква
, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.
Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
към текста >>
Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната
църква
и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината.
Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната
църква
и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целяттия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?
към текста >>
Да защищаваш своята
църква
е свещена длъжност.
Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях? " Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна.
Да защищаваш своята
църква
е свещена длъжност.
Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата?
към текста >>
Помни, че
църква
, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие?
Помни, че
църква
, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин.
към текста >>
Църквата
сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията.
С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Църквата
сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията.
Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител?
към текста >>
"Нашата родна
църква
враждува (против Мл. Хр.
Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет.
"Нашата родна
църква
враждува (против Мл. Хр.
Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи спедiнас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас".
към текста >>
Донякъде влизаме в положението на народната
църква
.
Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи спедiнас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40).
Донякъде влизаме в положението на народната
църква
.
Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски.
към текста >>
Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната
църква
?
(Map. 9:30-40). Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея.
Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната
църква
?
Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството.
към текста >>
Самата
църква
трябва да работи против такива средства в църковната дейност.
Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски.
Самата
църква
трябва да работи против такива средства в църковната дейност.
В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави.
към текста >>
Църква
, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека.
Църква
, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Но църква, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира! Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте!
към текста >>
Но
църква
, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира!
Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека. Църква, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Но
църква
, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира!
Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте! Нека се има тая разлика предвид.
към текста >>
Това ще издигне
църквата
и нейното влияние в народа.
Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте! Нека се има тая разлика предвид.
Това ще издигне
църквата
и нейното влияние в народа.
На второ място, никой да не се бои от търкане на възгледи или съревнувание в дейност. Нищо друго няма да събуди и оживи един работник за вярата както примера на друг, жив и сполучлив работник в същата насока. Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист. Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност.
към текста >>
Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и
църква
, и църковници.
Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност. На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св.
Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и
църква
, и църковници.
Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св.
към текста >>
69.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани
Църквата
да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори.
56-7,1935, с. 5-6. "В неделя на 1 септември - три дни от смъртта на Ватралски - в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж.
Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани
Църквата
да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори.
След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр.
към текста >>
Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при
Църквата
.
М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски".
Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при
Църквата
.
Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска).
към текста >>
(из писмото на
Църквата
до г-жа Ватралска).
Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи".
(из писмото на
Църквата
до г-жа Ватралска).
По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец".
към текста >>
Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на
църквата
, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот.
По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец".
Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на
църквата
, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот.
Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски - забеляза п-р М. - не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски.
към текста >>
Църква
в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас".
през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски - забеляза п-р М. - не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист. Не бидейки член на никоя Еванг.
Църква
в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас".
- На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. веч. - салонът е препълнен. Песен 380 (Номерата са от евангелската сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; П-р Марков чете Евангелието.
към текста >>
Песен 380 (Номерата са от
евангелската
сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; П-р Марков чете Евангелието.
Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас". - На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. веч. - салонът е препълнен.
Песен 380 (Номерата са от
евангелската
сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; П-р Марков чете Евангелието.
"Молитва" - Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите. Г-ца С. Добрева чете разказа "Иляс" по Толстой от Ватралски. Г-н Люб.
към текста >>
Ето и жалейката, издадена от младите при
църквата
(31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец.
Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик. Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен "Отечество, люлка на моите отци" (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника.
Ето и жалейката, издадена от младите при
църквата
(31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец.
Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ. Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба: "с перо или жезъл, с везни ил остен"... Спи спокойно, скъпи учителю! Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно твоя път към Бога! Съобщ. Един от младите.
към текста >>
70.
4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист
,
,
ТОМ 24
Приветствувам ви от Първата българска
евангелска
църква
в София, България.
4.3.21. "По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист" Славянство и хусизъм Реч държана на Славянския евангелски събор в Прага Християнски свят, Г. XX, бр. 10 (Х.1911), с. 4-5. Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти, Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство.
Приветствувам ви от Първата българска
евангелска
църква
в София, България.
Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и со всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е "Пътят, истината и животът". Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед.
към текста >>
71.
6.9. Сестрата на Учителя
,
,
ТОМ 24
Запознахме се в
Евангелската
методистка
църква
там.
10:42) Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов.
Запознахме се в
Евангелската
методистка
църква
там.
До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя.
към текста >>
До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на
евангелската
кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската
църква
, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там.
До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на
евангелската
кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската
църква
, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
- Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов.
към текста >>
- Всички ония, които иначе не биха влезли в
църква
, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени.
Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
- Всички ония, които иначе не биха влезли в
църква
, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени.
. . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов. - Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник?
към текста >>
" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с
църквата
на баща си.
- Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее!
" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с
църквата
на баща си.
На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. След тоя "изпит" домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я последвал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно "Български бранител" бр. 106/7-110). Аз много любопитствувах да узная от с.
към текста >>
Влязъл веднъж в
Евангелската
църква
, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство.
- И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър". Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: - Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя! И устоял на думата си.
Влязъл веднъж в
Евангелската
църква
, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство.
Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна роля в живота му - може би единствена като жена; тя, която толкова много го тачеше, искрено любеше и до последни издихания му бе вярна, тя не виждаше в него, освен брата, проповедника и човека. Напоследък тя бе отпаднала, беше болнава и не се чувствуваше добре. - Защо не се отправите за помощ към Учителя?
към текста >>
72.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
6.11. Моята
църква
Религия (Бургас), Г.
6.11. Моята
църква
Религия (Бургас), Г.
Ill, бр. 23/5 (III-V.1932), с. 13,14-15. М. Ж. Марков Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г.
към текста >>
А току-що завършил матурата си, той организира за пръв път
Евангелска
Църква
в гр. Попово.
13,14-15. М. Ж. Марков Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г. Още като ученик в Държавната Класическа Гимназия той заема Еванг. Амвон във Варна.
А току-що завършил матурата си, той организира за пръв път
Евангелска
Църква
в гр. Попово.
През 1923-25 г. следва в Германия. През 192526 г. асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София.
към текста >>
заема амвона на l-та Българска
Евангелска
Църква
в гр. Бургас.
асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню-Йорк, Америка. От 1930 г.
заема амвона на l-та Българска
Евангелска
Църква
в гр. Бургас.
Директор е на неделното училище в Бургас. Председател на Културният и Въздържателен Клуб "Стоян Ватралски" (К. В. К. В.). Редактира сп. "Религия" - Бургас.
към текста >>
Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" -
църквата
в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр.
И от начало досега нейният героичен път е бил тесен и самотен. Но затова тя е отстоявала достойно Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха. Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи.
Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" -
църквата
в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр.
Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели. Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт. Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също.
към текста >>
Атанасов, когато
църквата
, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели.
Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т.
Атанасов, когато
църквата
, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели.
Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт. Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също. Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр.
към текста >>
Църквата
се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт.
Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели.
Църквата
се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт.
Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също. Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи.
към текста >>
Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата
църква
и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също.
Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели. Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт.
Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата
църква
и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също.
Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде.
към текста >>
Църквата
е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце".
Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели. Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт. Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също.
Църквата
е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце".
Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас!
към текста >>
Мен ми се струва, обаче, че
Евангелската
Църква
в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде.
Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също. Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи.
Мен ми се струва, обаче, че
Евангелската
Църква
в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде.
Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това. А един търговски град. пристанищен град, се нуждае от връзки.
към текста >>
Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата
Евангелска
Църква
!
Ето ви един пример: г. М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г. Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни.
Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата
Евангелска
Църква
!
Той е удивен, че говорим на матерния му език! Че в чуждий край, той е у дома си. Но г. Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три пъти дневно. Разбирате ли?
към текста >>
Шишманов, когато пише: "Културните предприятия и духовните връзки вършат повече работа за един народ, отколкото прословутите партизани... "
Църквата
ни е също един оазис сред житейското море.
Г-н М. X. пише на брата си редактор, който посещава цяло антрефиле за България. Е, разбирате ли? Дори легацията в Лондон няма да направи това!... Прав е, впрочем, уважаемият г. проф.
Шишманов, когато пише: "Културните предприятия и духовните връзки вършат повече работа за един народ, отколкото прословутите партизани... "
Църквата
ни е също един оазис сред житейското море.
Ето ви друг пример. Г-н Дж. Джаксон, пръв механик на един английски параход, който получава телеграма от Лондон, бидейки в Австралия, да замине за Бургас и да товари фий. За пръв път пристигат в България. Морни, те излизат на разходка.
към текста >>
Влизат в
Евангелската
Църква
.
Г-н Дж. Джаксон, пръв механик на един английски параход, който получава телеграма от Лондон, бидейки в Австралия, да замине за Бургас и да товари фий. За пръв път пристигат в България. Морни, те излизат на разходка. Вечер е, и дочуват познати песни.
Влизат в
Евангелската
Църква
.
И г. Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му. - "Имам дете, ето портрета му. Но аз не съм го виждал. Ние сме на път повече от 8 месеца.
към текста >>
Вашата
Църква
, тия песни.
Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му. - "Имам дете, ето портрета му. Но аз не съм го виждал. Ние сме на път повече от 8 месеца. От Бургас заминаваме за Хамбург, Германия.
Вашата
Църква
, тия песни.
. .0! Те освежиха душата ми. Аз Ви благодаря. Ще говоря за вас, където ида. Особено на жена си.
към текста >>
Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата
Евангелска
Църква
.
Те освежиха душата ми. Аз Ви благодаря. Ще говоря за вас, където ида. Особено на жена си. . .
Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата
Евангелска
Църква
.
А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция. Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето. Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1.
към текста >>
и пр., та
църквата
ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости... Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с Рапорта на Пастира, даден през 1931 г.
Елате сред тия критични времена за Отечеството ни-да изпълним най- геройски свещения си дълг! На всички църкви в града пращаме специална покана за взаимно съдействие! Помогнете ни и така вие ще помогнете най-добре на себе си: - Дайте ни вашата лепта и името ви ще се увековечи на златна плоча със златни букви.. Защото ние искаме да съградим едно модерно здание за Молитвен Дом с широк салон и сцена в сутерена за публични сказки и пр. Голяма е нуждата в Бургас от един евтин подходящ салон. Ние ще искаме да отворим културно- просветни курсове, да подберем хубава библиотека и да поддържаме читалня и пр.
и пр., та
църквата
ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости... Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с Рапорта на Пастира, даден през 1931 г.
на събрание на църквата: Нека се чуе между нас трясъка на една колосална работа за евангелизирането на града ни. Нека се чуе песента на зидари, които градят Храма - песен на безмълвие, песен на творчество... А вие сте тухлите на тоя Храм. Одухотворете тия тухли! Пастор М. Ж. Марков
към текста >>
на събрание на
църквата
: Нека се чуе между нас трясъка на една колосална работа за евангелизирането на града ни.
На всички църкви в града пращаме специална покана за взаимно съдействие! Помогнете ни и така вие ще помогнете най-добре на себе си: - Дайте ни вашата лепта и името ви ще се увековечи на златна плоча със златни букви.. Защото ние искаме да съградим едно модерно здание за Молитвен Дом с широк салон и сцена в сутерена за публични сказки и пр. Голяма е нуждата в Бургас от един евтин подходящ салон. Ние ще искаме да отворим културно- просветни курсове, да подберем хубава библиотека и да поддържаме читалня и пр. и пр., та църквата ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости... Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с Рапорта на Пастира, даден през 1931 г.
на събрание на
църквата
: Нека се чуе между нас трясъка на една колосална работа за евангелизирането на града ни.
Нека се чуе песента на зидари, които градят Храма - песен на безмълвие, песен на творчество... А вие сте тухлите на тоя Храм. Одухотворете тия тухли! Пастор М. Ж. Марков
към текста >>
73.
6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас
,
,
ТОМ 24
Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка
църква
, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр.
X, бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани?
Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка
църква
, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр.
Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир?
към текста >>
Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в
църквата
Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова".
103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр.
Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в
църквата
Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова".
Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка.
към текста >>
И като при мобилизация, градът се стече в
Църквата
край морето, както се стича народът под знамената.
Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка.
И като при мобилизация, градът се стече в
Църквата
край морето, както се стича народът под знамената.
През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля.
към текста >>
Малката
църква
се оживи.
Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас".
Малката
църква
се оживи.
От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . .
към текста >>
П-р Марков завари
църквата
с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни.
пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни.
П-р Марков завари
църквата
с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни.
Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
към текста >>
Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-
църква
в Бургас.
От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . .
Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-
църква
в Бургас.
П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско.
към текста >>
Докато по-рано името на Бургас и
църквата
ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона.
Докато по-рано името на Бургас и
църквата
ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г.
към текста >>
Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната
църква
, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение.
П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско.
Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната
църква
, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение.
Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр. Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха. Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността?
към текста >>
Впрочем
Евангелската
църква
в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната
църква
, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха.
"Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр.
Впрочем
Евангелската
църква
в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната
църква
, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха.
Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци?
към текста >>
п-р Марков
Евангелската
църква
в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир!
Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла". Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи! " И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г.
п-р Марков
Евангелската
църква
в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир!
Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен? "Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата! " Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен!
към текста >>
"
Църквата
- това бе Марков; Марков - това бе
църквата
!
Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи! " И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен?
"
Църквата
- това бе Марков; Марков - това бе
църквата
!
" Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен! "Кой може да обвини Пастиря ни в неустояване до край верен, честно изпълнен дълг и достойно играна роля? " каза г. Грабовски.
към текста >>
По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата
църква
в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство.
" каза г. Грабовски. И второ: след заминаването на п-р Марков, гробищните тържества ще се разтурят почти, като нежизнени и безпредметни. . . Наистина, след като загубим нещо, само тогава го ценим, или както казва Михайловски, поет и философ: "С камъните, които днес хвърляме срещу героя, утре паметник му въздигаме" (из речите на г. г. Кротков, Петров, Грабовски и др.).
По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата
църква
в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство.
За забелязване е, че този ден бе ден на 33-а мъченици срещу Св. Архангел Михаил! Но той продължи да говори по желание на слушателите и в понеделник вечер, както и във вторник. За Мистичния кръжок имаше извънредно събрание и нарочна среща. Тия прощални беседи и проповеди може да уподобим на Исусовата раздяла с учениците My.
към текста >>
Женското дружество при
църквата
даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова.
Хашнов, г. Милан Димов -секретар на Общината, г. Ц. Гугучков, г. Мих. Кирчев, а ЗлатиПашмаковот Българската параходна агенция, г. Чакъров и много други.
Женското дружество при
църквата
даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова.
като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г.
към текста >>
Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на
църквата
в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител.
като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г.
Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на
църквата
в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител.
Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност.
към текста >>
Заплака цялата
църква
, като кога слагат мъртвец в гроба!
Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!) Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори.
Заплака цялата
църква
, като кога слагат мъртвец в гроба!
Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев. Едва се изказаха г-жа Р Овчарова,- г-жа Пачеджиева от името на Женското д-во, г-ца Стефанка Овчарова от името на Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков", г. Ц. Хр.
към текста >>
74.
6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г. Марков
,
,
ТОМ 24
Вера Грабовска Членовете на Бургаската
евангелска
църква
и целия град със скръб посрещнаха новината за заминаването на п-р Марков и вечерта на 22-и ноември всички присъствуваха на изпращателното събрание.
6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г. Марков Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (III.1939), с. 7-8.
Вера Грабовска Членовете на Бургаската
евангелска
църква
и целия град със скръб посрещнаха новината за заминаването на п-р Марков и вечерта на 22-и ноември всички присъствуваха на изпращателното събрание.
То беше сякаш погребална служба: един по един ставаха и със сълзи на очи му благодаряха, че им е посочил и обяснил Евангелието и Голгота. Много от тях ставаха на крака, искаха да кажат и те своята мъка от раздялата, или да благодарят на п-ря Марков за добрия пример, който им завещава, но не можеха да издържат и докрай и се задавяха от плач; толкова бе голяма тяхната скръб, наистина! Други свидетелствуваха, че п-р Марков им е посочил словом и делом пътя на Истината, път, който води към живот вечен. Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия.
към текста >>
Присъствуват всички членове на
Църквата
и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр.
п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина? "Наистина, достойно изпращане за достоен общественик", казваха мнозина. На другия ден вечерта. На гарата.
Присъствуват всички членове на
Църквата
и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр.
Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи. Всеки носи букет от рози и хризантеми; някои подават лакомства за из пътя. Добрият учител в Германското училище г. Антонов не е забравил своите питомци, малките и сладки Дона-Бела и Владка-Красимира; освен цветя той им поднася шоколади и те се радват и му благодарят.
към текста >>
И ще дойде ден да се оцени това, а най- вече от
Църквата
Бяха дошли и видни членове от Гражданския комитет, от Английските възпитаници на п-р Марков, колеги духовници, журналисти и много други, които също изказаха благопожелания за "добър път" и пр.
- Гледай, казва г. Петров, над 200 души изпращачи. Министър досега не е изпращан така в Бургас Г-н Стефан Шаров, ветеринарен фелдшер, подчертава на всеуслишание, че не п-р Марков губи сега като си заминава, а Бургас губи с неговото заминаване. Известният общественик г. Н. Киселов просълзен целува п-р Марков по челото и казва пред всички, че много съжалява, че Бургас губи един от преданите си граждани в лицето на г. Марков.
И ще дойде ден да се оцени това, а най- вече от
Църквата
Бяха дошли и видни членове от Гражданския комитет, от Английските възпитаници на п-р Марков, колеги духовници, журналисти и много други, които също изказаха благопожелания за "добър път" и пр.
Когато п-р Пачеджиев и п-р Марков се ръкуваха за "последно сбогом" - те дълго стояха прегърнати като баща и син просълзени, без да могат за дълго време дума да си кажат - колко много се обичат те, всички видяха. Но изведнъж сред шумните прощавания, глухо се чу сигналът за тръгване. О, ужас! ... И влакът изсвири и бавно потегли. За миг и п-р Марков не е вече между нас... след девет години!
към текста >>
75.
6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София
,
,
ТОМ 24
Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска
евангелска
църква
, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж.
103 (102), (111.1939), с. 8. В. Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише: Сърдечно изпращане на п-р М. Ж.
Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска
евангелска
църква
, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж.
Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носящ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот. Присъствуващ Дерзай, борецо Че вестта за заминаването на Марков е била като "гръм от ясно небе" свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г. Вл. Секулов от Г. Оряховица, г.
към текста >>
76.
6.15. Български бранител, Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки
,
,
ТОМ 24
Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на
Евангелската
Църква
.
XII, бр. 121/22, от януари-февруари 1941 г., с. 5, в поместена статията "Сестрата на Учителя", която е починала на 24 декември 1940 г. Никой от съвременниците на Учителя не са отпечатали нещо за нея. А тук е отпечатано в знак на уважение към паметта на една евангелистка, останала вярна до края. 17.
Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на
Евангелската
Църква
.
Ето защо той е отстранен от Съюза на Евангелските съборни църкви. Освен това се създава една комисия, която изисква от него да върне похарчените от него пари при обучението му в САЩ. 18. След като публикува тези статии за Учителя Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19. Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на Евангелската Църква и е бил отцепник.
към текста >>
Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на
Евангелската
Църква
и е бил отцепник.
Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на Евангелската Църква. Ето защо той е отстранен от Съюза на Евангелските съборни църкви. Освен това се създава една комисия, която изисква от него да върне похарчените от него пари при обучението му в САЩ. 18. След като публикува тези статии за Учителя Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19.
Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на
Евангелската
Църква
и е бил отцепник.
Може и да е така. Но той е онзи, който се е качвал на Рила и на Изгрева с Учителя Дънов и всичко е публикувал честно и почтено. Ето затова помествам неговия материал в "Изгревът". 20. Така по достойнство той сам си е определил мястото да присъства в «Изгревът», защото е бил при Учителя и с приятелите на Изгрева. А къде са доказателствата ли?
към текста >>
77.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?
,
,
ТОМ 24
От него научих за проучванията му върху връзката между
Евангелската
методистка
църква
в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV? Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали.
От него научих за проучванията му върху връзката между
Евангелската
методистка
църква
в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов.
Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие. За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България. В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности. Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят.
към текста >>
За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на
Евангелската
методистка
църква
в България.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV? Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие.
За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на
Евангелската
методистка
църква
в България.
В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности. Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди.
към текста >>
В изнесените факти в публикации, относно ролята на
Евангелската
методистка
църква
в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV? Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие. За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България.
В изнесените факти в публикации, относно ролята на
Евангелската
методистка
църква
в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности.
Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител.
към текста >>
Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и
Евангелската
методистка
църква
почти се загуби.
Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие. За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България. В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности.
Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и
Евангелската
методистка
църква
почти се загуби.
Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител. Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир.
към текста >>
Аз милея за
Евангелската
методистка
църква
, защото тя е реформирана и свободна
църква
, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея.
Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител. Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир. Дядо ми, Йордан Икономов е също евангелски методистки пастир.
Аз милея за
Евангелската
методистка
църква
, защото тя е реформирана и свободна
църква
, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея.
Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна.
към текста >>
Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката
църква
във Варна.
Аз милея за Евангелската методистка църква, защото тя е реформирана и свободна църква, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея. Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария.
Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката
църква
във Варна.
Петър Дънов участва в живота на Църквата, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов. Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с.
към текста >>
Петър Дънов участва в живота на
Църквата
, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов.
Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна.
Петър Дънов участва в живота на
Църквата
, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов.
Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с. Хотанца, Русенско, като първоначален учител и методистки проповедник.
към текста >>
При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката
църква
на ул. "Леге".
Тогава Петър Дънов проповядваше Словото Божие, като проповедите му са изградени върху текстове от Библията. На неговите събрания, той е ползвал евангелски песни от сборниците "Свещени песни", издадени през 1900 и 1907 г. в Самоков и сборника "Духовни песни" - 1923 г. (В том XXIV ще намерите някои от тях.) В евангелските методистки среди, П. Дънов е приеман с много внимание и любов.
При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката
църква
на ул. "Леге".
Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове. През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов. Те пазеха и държаха на своята църква, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии. Духовното развитие на Методистката църква, в тези години, има своя успех.
към текста >>
Те пазеха и държаха на своята
църква
, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии.
Дънов е приеман с много внимание и любов. При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге". Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове. През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов.
Те пазеха и държаха на своята
църква
, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии.
Духовното развитие на Методистката църква, в тези години, има своя успех. То бива успоредно с линията на успеха, който има Школата на Учителя Петър Дънов. Различията във виждането и разбиранията на Петър Дънов и в Евангелските методистки църкви не са били подлагани на коментар (изкл. публикацията на пастир Стефан Томов) [Забележка на съставителя: Вж раздел IV. т. 1.3.
към текста >>
Духовното развитие на Методистката
църква
, в тези години, има своя успех.
При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге". Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове. През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов. Те пазеха и държаха на своята църква, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии.
Духовното развитие на Методистката
църква
, в тези години, има своя успех.
То бива успоредно с линията на успеха, който има Школата на Учителя Петър Дънов. Различията във виждането и разбиранията на Петър Дънов и в Евангелските методистки църкви не са били подлагани на коментар (изкл. публикацията на пастир Стефан Томов) [Забележка на съставителя: Вж раздел IV. т. 1.3. Теософия и дъновизъм // Християнски свят, Г.
към текста >>
Между семействата, които посещаваха
църквата
"Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална.
5 (V.1924), s. 65-67.] Методистите, участвуващи в живота на Бялото Братство никога не са наричани дъновисти, но те учеха и растяха духовно. Моите спомени и наблюдения са от годините преди Втората световна война, по време на войната и началото на комунистическия период. Това беше време, когато напрежението в народа постоянно нарастваше от неизвестността, бомбардировките, преследванията, арестите, изселванията и убийствата, свързани с политическите промени в живота на страната. В тези години родителите ми, нашите родственици и приятели винаги са имали връзки с Бялото Братство и Учителя Петър Дънов.
Между семействата, които посещаваха
църквата
"Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална.
По време на бомбардировките много софиянци търсеха убежище на Изгрева или тези с по-леви идеи - укритие. Когато комунистите след 9 септември 1944 г. започнаха гонитбата и изселванията, всички вярващи в Бога, всеки един, независимо дали беше от Братството или от средите на Методистките църкви, помагаше. Тогава имаше купонна система и черна борса. В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева.
към текста >>
Църквата
"Д-р Лонг" бе разпръсната.
започнаха гонитбата и изселванията, всички вярващи в Бога, всеки един, независимо дали беше от Братството или от средите на Методистките църкви, помагаше. Тогава имаше купонна система и черна борса. В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева. На Изгрева братята и сестрите бяха съпричастни със скърбите и тревогите, които преживяхме с арестите и скалъпените процеси срещу пастирите. Пастир Здравко Безлов, само на 27 години, беше свален от амвона, арестуван, инквизиран, съден като шпионин и 13 и половина години прекара по лагери и затвори.
Църквата
"Д-р Лонг" бе разпръсната.
Преди ареста на Учителя Петър Дънов, на 27 декември 1944 г., той отмина в невидимия свят. Всички тези събития още повече укрепваха връзките между църквата "Д-р Лонг" и сестрите и братята от Изгрева. В нашето семейство също преживяхме сътресения. Баща ми, Драгомир Василев бе съкратен от адвокатската колегия с мотив, че има две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). Истинската причина бе, че той подписа протестното писмо за задържането и процеса срещу Кръстьо Пастухов.
към текста >>
Всички тези събития още повече укрепваха връзките между
църквата
"Д-р Лонг" и сестрите и братята от Изгрева.
В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева. На Изгрева братята и сестрите бяха съпричастни със скърбите и тревогите, които преживяхме с арестите и скалъпените процеси срещу пастирите. Пастир Здравко Безлов, само на 27 години, беше свален от амвона, арестуван, инквизиран, съден като шпионин и 13 и половина години прекара по лагери и затвори. Църквата "Д-р Лонг" бе разпръсната. Преди ареста на Учителя Петър Дънов, на 27 декември 1944 г., той отмина в невидимия свят.
Всички тези събития още повече укрепваха връзките между
църквата
"Д-р Лонг" и сестрите и братята от Изгрева.
В нашето семейство също преживяхме сътресения. Баща ми, Драгомир Василев бе съкратен от адвокатската колегия с мотив, че има две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). Истинската причина бе, че той подписа протестното писмо за задържането и процеса срещу Кръстьо Пастухов. На мене, Павел Василев, ми отказаха да ми дадат бележка от ОФ [Забележка на съставителя. ОФ - организация "Отечествен фронт", създадена от властта.], за да кандидатствам за висше образование.
към текста >>
дух0вният живот, въпреки репресиите, продължаваше със съвместното събиране на братя и сестри от
църквата
и Изгрева по домовете на малки групи за молитва, четене на Словото Божие и на беседа от Учителя и по възможност изпяване на някоя песен.
На мене, Павел Василев, ми отказаха да ми дадат бележка от ОФ [Забележка на съставителя. ОФ - организация "Отечествен фронт", създадена от властта.], за да кандидатствам за висше образование. Тогава заминах да работя на язовир "Студена Пернишко, на сонда. В тези години, когато започнаха гоненията в Бялото Братство, вземането и унищожението на хиляди томове беседи на Учителя и извършването на арести на Изгрева, баща ми, Драгомир Василев не се поколеба да се намеси, да събере Братския съвет на Бялото Братство и да организира защитата в процеса срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Беше време, когато пастирите бяха в затвора, Учителят в невидимия свят, но до нас, като светъл лъч, достигаха на циклостил и на пишуща машина проповедите на пастир Симеон Попов и изработените "Мисли на Учителя за всеки ден .
дух0вният живот, въпреки репресиите, продължаваше със съвместното събиране на братя и сестри от
църквата
и Изгрева по домовете на малки групи за молитва, четене на Словото Божие и на беседа от Учителя и по възможност изпяване на някоя песен.
Това бяха реални, живи, взаимни връзки, които се осъществяваха тайно. В София, поради жилищната криза, бяхме задължени да живеем по двама души в стая. На Изгрева всяко движение между бараките и къщичките се следеше. Страхът присъстваше навсякъде, но ние се търсехме и събирахме и Бог беше с нас. Имаше приятелство помежду ни.
към текста >>
Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в
църквата
"Д-р Лонг".
Елена (съпругата ми), леля Норка (Елеонора Тулешкова), баща ми и майка ми, свако ми Любен Доганов, вуйчо ми Богдан Икономов и т.н. Когато работех в Института по ботаника при бАн, бях викан и предупреден от Партийното бюро, че са ме видели в нощта срещу Великден на площад "Александър Невски". Благодаря на Бога за закрилата, която получавах! Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените. Сега ще съобщя една моя изненада.
Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в
църквата
"Д-р Лонг".
Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в. "Зорница", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога. (Виж в.
към текста >>
Ще отговоря, че аз принадлежа като член на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята
църква
, която пазя.
Зорница", бр. 4, м. април 2007 г. и бр. 5, май 2007 г.) След моите изявления, може да се достигне и дотам, че някои приятели могат да ми отправят упрека, че съм станал дъновист.
Ще отговоря, че аз принадлежа като член на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята
църква
, която пазя.
Обаче, това което съм получил от Словото на Учителя Петър Дънов ме прави да се преклоня пред него и да благодаря на Бога. За мен Петър Дънов е Учителя Дънов. За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство. В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна. Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи.
към текста >>
Православната
църква
винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи.
Ще отговоря, че аз принадлежа като член на Евангелската методистка епископална църква в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята църква, която пазя. Обаче, това което съм получил от Словото на Учителя Петър Дънов ме прави да се преклоня пред него и да благодаря на Бога. За мен Петър Дънов е Учителя Дънов. За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство. В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна.
Православната
църква
винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи.
Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Не забравяйте, че те и сега гледат на
Евангелската
методистка
църква
и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество.
Обаче, това което съм получил от Словото на Учителя Петър Дънов ме прави да се преклоня пред него и да благодаря на Бога. За мен Петър Дънов е Учителя Дънов. За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство. В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна. Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи.
Не забравяйте, че те и сега гледат на
Евангелската
методистка
църква
и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество.
Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката църква, които не знаят историческите истини.
към текста >>
През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната
църква
утихнаха, понеже самата
Църква
беше ограничена.
За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство. В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна. Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи. Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство.
През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната
църква
утихнаха, понеже самата
Църква
беше ограничена.
След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката църква, които не знаят историческите истини. Изисква се да внимаваме с отправяните от нас упреци и квалификации. Павел Василев 12.10.2007 г.
към текста >>
Православната
църква
поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов.
Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи. Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г.
Православната
църква
поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов.
Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката църква, които не знаят историческите истини. Изисква се да внимаваме с отправяните от нас упреци и квалификации. Павел Василев 12.10.2007 г. 19.40 часа
към текста >>
Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката
църква
, които не знаят историческите истини.
Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов.
Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката
църква
, които не знаят историческите истини.
Изисква се да внимаваме с отправяните от нас упреци и квалификации. Павел Василев 12.10.2007 г. 19.40 часа
към текста >>
78.
Ползвана литература
,
,
ТОМ 24
Към историята на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България, 680 с.
Ползвана литература 1. Василев, Самуил.
Към историята на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България, 680 с.
(ръкопис) 2. Ватралски, Стоян. Америка и България. И Духовна обнова, февр. 1929. 3.
към текста >>
История на
църквата
.
// Зорница, Г. 125, № 12, дек. 2001. 8. Кернс, Ърл. Християнството през вековете.
История на
църквата
.
София, Нов човек, 1998. 671 с. 9. Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее Т I—XXIII /Състав. Вергилий Кръстев. София,Житен клас, 1993-2006. 10.
към текста >>
// Юбилеен сброник Петдесетгодишнината от започването на
Евангелската
Мисионерска дейност в България.
205 с. 30. Хаджиниколова, Елена Костадинова. Д-р Алберт Лонг и българите (ръкопис) 31. Хаскел, X. К. Исторически преглед на европейско-турската мисия за последните петдесет години.
// Юбилеен сброник Петдесетгодишнината от започването на
Евангелската
Мисионерска дейност в България.
1908, с. 13-31. 32. Цветанова, Елис. Родословието и живота на Гаврил Илиев, (ръкопис) 33. Reimers, Hang Yakob.
към текста >>
79.
VI . АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА
,
,
ТОМ 24
АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
1.
VI .
АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА
ЦЪРКВА
1.
Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион - Ловеч 3. Освещаванието на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч 5.
към текста >>
Освещаванието на Методистката Епископална
Църква
в гр.
VI . АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА 1. Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион - Ловеч 3.
Освещаванието на Методистката Епископална
Църква
в гр.
Ловеч 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч 5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев
към текста >>
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев
Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион - Ловеч 3. Освещаванието на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч 5.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев
към текста >>
80.
2. Американски девически пансион - Ловеч
,
,
ТОМ 24
Всяка неделя ученичките се водят на
евангелска
църква
, но когато някои пожелаят да отидат на православна, те са свободни да сторят това под надзора на една учителка.
Той не се стреми само да пълни ума със сухи познания, но се грижи за оформяване на характера, за разхубавяване на душата, за заякчаване на волята. Той има за цел да подготви младите българки за живота. В това отношение Ловчанския пансион държи рекорд. Надали има друго училище в България, което при пълно зачитане църковната принадлежност на учащите се, и държейки сметка за свободата на съвестта на човека, върши такава великолепна възпитателна работа, каквато върши Ловчанският пансион. Там не се върши никакъв прозелетизъм.
Всяка неделя ученичките се водят на
евангелска
църква
, но когато някои пожелаят да отидат на православна, те са свободни да сторят това под надзора на една учителка.
Молитвеният час, който се държи всяка заран, не е задължителен за никоя ученичка. Всички занятия, с изключение на български език, се водят на английски. За начинающите се уреждат специални часове за изучаването на езика. Ученичките от по-горните класове са организирани в разни клубове: спортен клуб "Млада чучулига", "Стенографски клуб", клуб "Утрен молитвен час", "Готварски клуб" и др. Всички тези клубове имат за цел всестранното развитие на девойката, като при това по-големите ученички помагат на по-малките.
към текста >>
81.
5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
5.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов Свищов.
5.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов Свищов.
Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74. протойерей Стефан Ганчев Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг.
към текста >>
Д-р Стефан Томов работил като протестантски пастир в Свищовската Методистка
евангелска
църква
и учител в класното училище.
Виж "Изгревът", том V, с. 531-532, 532-534. А заснетите младежи са на снимката, която е на с. 5, а имената им - на с. 532, ред 11-13.] От 1880 до 1892 г.
Д-р Стефан Томов работил като протестантски пастир в Свищовската Методистка
евангелска
църква
и учител в класното училище.
Същевременно редактирал сп. "Християнски свят". От 1892 г. протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката Евангелска Църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст.
към текста >>
протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката
Евангелска
Църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
532, ред 11-13.] От 1880 до 1892 г. Д-р Стефан Томов работил като протестантски пастир в Свищовската Методистка евангелска църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. "Християнски свят". От 1892 г.
протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката
Евангелска
Църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, гдето постъпил в английско училище.
към текста >>
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
учителствувал в Ямбол, а в 1871 и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата, в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария.
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска Църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г.
към текста >>
Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
Църква
в Северна България.
Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст.
Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
Църква
в Северна България.
Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г., и най-после от 1920 до 1925 г.
към текста >>
82.
16. Учителят и протестантите
,
,
ТОМ 24
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата
църква
и на папата в Рим.
София, Библ. Житен клас, 1996, с. 531-532. Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар.
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата
църква
и на папата в Рим.
Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти.
към текста >>
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна
църква
.
Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна
църква
.
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
към текста >>
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната
църква
по този начин, но това не е вярно.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква.
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната
църква
по този начин, но това не е вярно.
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно.
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците.
към текста >>
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му.
Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти.
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му.
Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е.
към текста >>
83.
17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
17.
Евангелската
методистка мисия и протестантско училище в Свищов Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
17.
Евангелската
методистка мисия и протестантско училище в Свищов Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
T. 5. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 532-534. Мария Тодорова "Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г.
към текста >>
Църква
и учител в класното училище.
То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев.
Църква
и учител в класното училище.
Същевременно редактирал сп. "Християнски свят". От 1892г. протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката Евангелска Църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст.
към текста >>
протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката
Евангелска
Църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. Църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. "Християнски свят". От 1892г.
протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката
Евангелска
Църква
се изселили от Свищов и се установили в други градове.
Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, гдето постъпил в английско училище.
към текста >>
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
учителствувал в Ямбол, а в 1871 и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата, в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария.
Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка
църква
за една и половина години.
В началото на 1879 г. Д-р Ст Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска Църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г.
към текста >>
Д-р Ст Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
Църква
в Северна България.
В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г.
Д-р Ст Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
Църква
в Северна България.
Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г, и най-после от 1920 до 1925 г.
към текста >>
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов.
През последната война, в главната квартира, в служба на военното дело. Д-р Ст. Томов и като учител, и като протестантски пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани." Ганчев, Стефан протойерей.
Евангелската
методистка мисия и протестантското училище в Свищов.
-В: Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74. Понеже д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговия живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас [Забележка на съставителя: 1).
към текста >>
84.
9. Методи Марков на среща е Учителя
,
,
ТОМ 24
Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: "Може ли от амвона на
Евангелската
църква
да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?
9. Методи Марков на среща е Учителя СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Т. 10. София, Библ. Житен клас, 1999, с. 418-419.
Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: "Може ли от амвона на
Евангелската
църква
да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?
" - "Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - "В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: "От един затвор-в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. (Същият пастор е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато Православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
към текста >>
" - "В
църквата
", отговорил пастор Марков.
Т. 10. София, Библ. Житен клас, 1999, с. 418-419. Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: "Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? " - "Ония души, които се пробудят, къде ще отидат?
" - "В
църквата
", отговорил пастор Марков.
Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: "От един затвор-в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. (Същият пастор е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато Православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението. За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.)
към текста >>
(Същият пастор е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в
Евангелската
църква
, когато Православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: "Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? " - "Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - "В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: "От един затвор-в друг! " Аудиенцията с пастора завършила.
(Същият пастор е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в
Евангелската
църква
, когато Православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.)
към текста >>
85.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
Пътят на
Евангелската
методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1.
Пътят на
Евангелската
методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV.
Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2. Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т.
към текста >>
Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на
Евангелската
църква
във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2.
Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на
Евангелската
църква
във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т.
XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4. Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр.
към текста >>
Другата история е, че има една
евангелска
песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г.
А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст. Аз също го приемам в себе си, че е точен и, че е на място. 16.
Другата история е, че има една
евангелска
песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г.
и то под N 154. Беше ми подарен този сборник с надпис на Стефан Тошев от сина му д-р Благовест Тошев. Беше невероятно откритие за мен. А музикантите това изобщо не го знаеха. Нямаше откъде да го знаят. 17.
към текста >>
са изпели
евангелската
песен N 49 "О, животворни Дух Святи".
И което е най-важното, малцина знаят нейната история. Сега ще го научат, за да могат евангелистите от Методистката мисия в България да се хвалят, че и те са дали нещо на света чрез песента на Paul Rowland с думите на Елена Казанлъклиева, със заглавие "Вяра и посвещение", но с друга мелодия. 20. В спомените си Стефан Тошев ("Изгревът"т. XIII, с. 32-33) съобщава, че на Търновският събор през 1912 г.
са изпели
евангелската
песен N 49 "О, животворни Дух Святи".
Тази песен я прилагаме с нотния текст. 21. Съобщава се също там, че Учителят в гр. Търново ги е научил да пеят песен N 211 "Любов и признателност към Христа". "Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22.
към текста >>
На този списък е написано да се отпечати
евангелска
песен N 97.
"Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22. През 2006 г., м. декември, работех върху моя нотен архив и подготвях ново издание на братските песни и там попаднах на един оригинален списък от 1921 г. за подготвените тогава под печат "Братски песни".
На този списък е написано да се отпечати
евангелска
песен N 97.
Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г. В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (евангелска песен N 97).
към текста >>
В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (
евангелска
песен N 97).
На този списък е написано да се отпечати евангелска песен N 97. Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г.
В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (
евангелска
песен N 97).
Потърсихме и намерихме песен N 97 в сборник "Духовни песни" от 1923 г. Намерихме я под заглавие "Възкресение". И нея ви я представяме. По-късно попаднахме на сборник "Свещени песни", издаден в Самоков, 1900 г. от Евангелско-училищната печатница.
към текста >>
33 Защо "Свещени песни" са печатани в
Евангелската
училищна печатница в гр. Самоков?
Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години. А комисията се подписва над новото си издание "Духовни песни" през септември 1923 г. в гр. София.
33 Защо "Свещени песни" са печатани в
Евангелската
училищна печатница в гр. Самоков?
33.1. Д-р Ал. Лонг е съдействувал за изграждането на училището в гр. Самоков. 33.2. Той е изпращал средства за построяването на училището. 33.3. Изпращал е младежи за обучение в гр.
към текста >>
е открита
Евангелска
училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги.
в гр. Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските мисионери. През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г.
е открита
Евангелска
училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги.
Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34. Павел Василев успя да открие сборник "Свещени песни", издаден в Самоков от евангелско-училищна печатница, 1907 г. И там под N 97 открихме въпросната песен "О, елате вий ранени". И в съдържанието на български език (с. 438) открихме името на песента и номера й - 97.
към текста >>
86.
3. Великите българи и Петър Дънов
,
,
ТОМ 24
Това, което става у нас, показва колко е важно
църквата
да бъде наистина светлина и сол в света.
" Тя е приложена тук. Какво става у нас? * Зорница, Г. 131, бр. 4, 04.2007, с. 3.
Това, което става у нас, показва колко е важно
църквата
да бъде наистина светлина и сол в света.
Свидетели сме и на един факт, който показва наяве каква голяма хитрина проявяват управляващите, като отклоняват народа от проблемите, които са му създали, и го насочват да избира "великите" българи. Унизително за нашето общество е, че бяха посочени личности, които са велики със своята безличност. Но пълната липса на духовна просвета у народа ни стана напълно явна с избирането на Петър Дънов за велик българин на второ място след Васил Левски. Духовно просветените хора у нас и по света знаят думите на Исус Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24), и те знаят, че Петър Дънов е един от тях. Но народът ни не знае.
към текста >>
А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на
църквата
, независимо дали е Византийска или Римска.
"Зорница" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му. Това е факт. За доказателство на това мое твърдение, към раздела "Духът на Истината" публикувах цяла беседа от Учителя Дънов за Новата епоха. А в раздела "Духът на Заблуждението" включих и два материала от Учителя Дънов, за да се разбере какво означава Духът на Заблуждението: "Откровението на Бога и Духът на Заблуждението" и "Ако изпълнявате Волята Божия, ще се проявите като човек". 3.14. В края на статията си пастир Куличев обявява, че Петър Дънов е лъжеучител и че Учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос.
А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на
църквата
, независимо дали е Византийска или Римска.
Неговото учение е дадено в Евангелие от Йоана, гл. 14. 3.15. Публикуваме и тази статия от пастир Христо Куличев. Учителят и лъжеучителите** Зорница, Г. 131, бр.
към текста >>
работи по въпросите на Българската православна
църква
и другите религиозни култове.
А за кого е предназначена тази статия? За всички т.нар. протестанти в България. За мен евангелист е този, който носи в ръка Евангелието и го проповядва, и зад него вървят неговите дела по евангелски. По време на комунистическата власт имаше Комитет при Министерството на външните?
работи по въпросите на Българската православна
църква
и другите религиозни култове.
Към тях спадаха и евангелистите. А главният специалист в този Комитет е Цвятко Цветков, който изготвя информацията за евангелистите с предложението за отнемане на регистрацията на Христо Куличев и брат му. А Христо Куличев е представител на Евангелската конгрешанска църква, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство. И не е одобрен от председателя на вероизповеданията у нас по това време, през 1984 г., и поради това е отстранен от комунистическата власт и преследван. 3.17. И ето, дойде определеното време да се провери какво представлява Христо Куличев с тази статия срещу Петър Дънов.
към текста >>
А Христо Куличев е представител на
Евангелската
конгрешанска
църква
, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство.
За мен евангелист е този, който носи в ръка Евангелието и го проповядва, и зад него вървят неговите дела по евангелски. По време на комунистическата власт имаше Комитет при Министерството на външните? работи по въпросите на Българската православна църква и другите религиозни култове. Към тях спадаха и евангелистите. А главният специалист в този Комитет е Цвятко Цветков, който изготвя информацията за евангелистите с предложението за отнемане на регистрацията на Христо Куличев и брат му.
А Христо Куличев е представител на
Евангелската
конгрешанска
църква
, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство.
И не е одобрен от председателя на вероизповеданията у нас по това време, през 1984 г., и поради това е отстранен от комунистическата власт и преследван. 3.17. И ето, дойде определеното време да се провери какво представлява Христо Куличев с тази статия срещу Петър Дънов. И да се провери дали действията на комунистическата власт на времето срещу него са били произволни и необосновани.Ето защо аз публикувам в раздел III. "История на Българската евангелска църква и евангелската методистка мисия", в точка 5. "Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство".
към текста >>
"История на Българската
евангелска
църква
и
евангелската
методистка мисия", в точка 5.
А главният специалист в този Комитет е Цвятко Цветков, който изготвя информацията за евангелистите с предложението за отнемане на регистрацията на Христо Куличев и брат му. А Христо Куличев е представител на Евангелската конгрешанска църква, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство. И не е одобрен от председателя на вероизповеданията у нас по това време, през 1984 г., и поради това е отстранен от комунистическата власт и преследван. 3.17. И ето, дойде определеното време да се провери какво представлява Христо Куличев с тази статия срещу Петър Дънов. И да се провери дали действията на комунистическата власт на времето срещу него са били произволни и необосновани.Ето защо аз публикувам в раздел III.
"История на Българската
евангелска
църква
и
евангелската
методистка мисия", в точка 5.
"Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство". Онова, което той е публикувал във "Вестители на Истината" от с. 379-384 и от 385-387 и може да го откриете като точка 5.1 и 5.2 в "Изгревът", т. XXIV, раздел III, точка 5.1 и точка 5.2. 3.18. И какво накрая излиза от всичко написано дотук.
към текста >>
Още от самото начало на проникването на
евангелската
мисия в България, от 1856 г.
Та за кого са работили навремето комунистите? А за кого днес работи Христо Куличев - вече се знае. За онези, които му заплащат А комунистите се явяват като Бич Божий. Вижте, раздел III, точка 4. "Проникване и разпространение на методизма в България". 3.19.
Още от самото начало на проникването на
евангелската
мисия в България, от 1856 г.
до 1944 г., всички пастири получават заплата от онези, чиито интереси защитават. Дори Петър Дънов се противопоставя навремето срещу това и предлага пастирите да не получават заплати. Виж "Изгревът" том II, с. 224-225 "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? " 3.20.
към текста >>
За да може да проникне американската
евангелска
мисия в България трябва да има идеални и просветителски идеи А това е образование, изучаване на Библията, отпечатването й, построяването на училища и на печатница, заплати на учителите и учебници на учениците.
до 1944 г., всички пастири получават заплата от онези, чиито интереси защитават. Дори Петър Дънов се противопоставя навремето срещу това и предлага пастирите да не получават заплати. Виж "Изгревът" том II, с. 224-225 "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? " 3.20.
За да може да проникне американската
евангелска
мисия в България трябва да има идеални и просветителски идеи А това е образование, изучаване на Библията, отпечатването й, построяването на училища и на печатница, заплати на учителите и учебници на учениците.
И те успяват да реализират всичко това. Но има и такива, които се запитват откъде идват тези пари и в името на какво се харчат, и каква е целта на проникването на евангелизма в България. Има ли политически причини? А отговор има. 3.21. Единствено по тяхна линия Петър Дънов се обучава в Свищов и след това заминава в САЩ.
към текста >>
През цялото време, като пастири, бяха получавали заплати от американската
евангелска
мисия.
И защо го хулят? 3.22. Но след 9.IX.1944 г., когато комунистите идват на власт, отстраняват своите политически противници. Идва време, през 1948-1949 г. започват процес срещу 15 евангелисти. Обвиняват ги, че са работили в полза на чуждото разузнаване, врагове са на новата власт и са платени агенти на САЩ.
През цялото време, като пастири, бяха получавали заплати от американската
евангелска
мисия.
Това бе съкрушителен довод за осъждането им, като чужди, заплатени агенти. Всички знаеха откъде получаваха своите заплати. Затова ги осъдиха. А в раздел III, т. 4.1 и 4.2 съм публикувал статии, в които е видно какво е отношението на комунистическата власт към евангелистите. 3.23.
към текста >>
КАК БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЕХА БЕЗ ЕВАНГЕЛИСТИТЕ
Евангелската
методистка мисия превежда Библията на български език.
Ще си го намерите. А как те използваха Бичът Божий и срещу кого - това е съвсем друга история, и много дълъг разказ. Осмо: Историята може да се уточни със статията «Теософия и дъновизъм» от раздел IV, точка 1.3, буква А и отговорът й в буква В. "Възход и падение на един евангелист и протестантин". В същия раздел, точка 2 прочетете и извадките от Словото на Учителя - "Учителят Дънов за прераждането". 3.26.
КАК БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЕХА БЕЗ ЕВАНГЕЛИСТИТЕ
Евангелската
методистка мисия превежда Библията на български език.
И това е Библията, която Учителят ползува в изнасянето на своите беседи. Изданието е от 1885 г., отпечатана в гр. Виена. - А сега ще отговоря на често поставения въпрос пред мен. Как са живеели българите под турско робство 500 години без училища, без Библия, без образование и без християнско богослужение на български език? Ето отговора.
към текста >>
Ходеше на
църква
.
Тя владееше знание и можеш да врачува, да лекува, да разваля магии, да "гаси въглен", да "премета вода". Хвърляше бобени зърна и по тях пророкуваше, като всяко зърно бе наречено за нещо - здраве, къща, имот, женитба, смърт и т.н. Това знание тя си го носеше от вековете. А беше неписмена и не можеше да чете и да пише, защото е била момиче и не са я пращали на училище. Много я беше яд, че не може да чете писмата на децата си, които пишеха до дядо ми Цветко.
Ходеше на
църква
.
Но не знаеше нищо за Евангелие, нито за Библия. Никой евангелист вчера и днес няма нейните знания и опитности. Моята баба Румяна, по бащина ми страна, беше от с. Блатешница, Радомирско. Аз съм я виждал много пъти как заставаше на баира, запалваше слама, от тази, на която е бил застлан земния под на Божич, т.е.
към текста >>
Но с нея подразбираха
църква
и свещеници, към които не винаги имаха добро мнение.
На него подарих живота си." И той показваше тефтерчето. Аз също съм го виждал. Това един евангелист не може да го стори, и да му се случи. За баща ми и рождената ми майка ще говоря друг път. Те не бяха виждали Библия, а са могли да си я купят.
Но с нея подразбираха
църква
и свещеници, към които не винаги имаха добро мнение.
Аз, Вергилий, до 27 години не бях виждал Библия, нито Евангелие. Дойде време, някои мозъчни центрове в мозъка ми бяха събудени от спящото им състояние, те се запалиха, светнаха и аз се пробудих и видях един друг свят. После дойде моят ръководител и Учителят Дънов. Дадоха ми програма, която движа и реализирам досега. Виж "Изгревът" том XVI, с.
към текста >>
87.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов
,
,
ТОМ 24
Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в
Евангелската
църква
в града.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна. Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра.
Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в
Евангелската
църква
в града.
Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
към текста >>
От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в
църквата
, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна. Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра. Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини.
От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в
църквата
, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници.
За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си Мария живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
към текста >>
Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария.
Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата
евангелска
църква
в град Варна.
След омъжването си Мария живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Според спомените на съвременниците бракът на Мария с евангелиста Стамов е бил сполучлив. Мария има четири дъщери и един син.
към текста >>
След омъжването си Мария живее във Варна, в
евангелската
църква
със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна.
Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
След омъжването си Мария живее във Варна, в
евангелската
църква
със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна.
По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Според спомените на съвременниците бракът на Мария с евангелиста Стамов е бил сполучлив. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата и са останали евангелисти и само една от дъщерите и става последователка на Учителя Дънов, т.е.
към текста >>
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си Мария живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
Той е живял ред години при сестра си в самата
евангелска
църква
, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
Според спомените на съвременниците бракът на Мария с евангелиста Стамов е бил сполучлив. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата и са останали евангелисти и само една от дъщерите и става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов, където има училище организирано от протестантите и то след завършването на V клас в гимназията в град Варна".
към текста >>
88.
10. Печатницата към Методистката мисия
,
,
ТОМ 24
Евангелска
мисия, 1883.
Част от издадените, докато Петър Дънов е учил в Свищов, книги са: 1/ КРУМАХЕР Живота на Йоаниа Златоуста. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1883.
28 с. 2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална църква. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883.
към текста >>
2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална
църква
.
С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 28 с.
2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална
църква
.
Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 25 с. 3/ КАК ще изгледва на съдния ден?
към текста >>
Евангелска
мисия, 1883.
Евангелска мисия, 1883. 28 с. 2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална църква. Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1883.
25 с. 3/ КАК ще изгледва на съдния ден? Свищов, печ. на Американската Евангелска мисия, 1884. 8 с.
към текста >>
на Американската
Евангелска
мисия, 1884.
на Америк. Евангелска мисия, 1883. 25 с. 3/ КАК ще изгледва на съдния ден? Свищов, печ.
на Американската
Евангелска
мисия, 1884.
8 с. 4/ ТАЙНА молитва. Важността и ползата и. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия, 1884.
към текста >>
на Американската
евангелска
мисия, 1884.
на Американската Евангелска мисия, 1884. 8 с. 4/ ТАЙНА молитва. Важността и ползата и. Свищов, печ.
на Американската
евангелска
мисия, 1884.
20 с. 5/ ОБРЪЩЕНИЕ към Бога. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия,1885. 32 с.
към текста >>
на Американската
евангелска
мисия,1885.
Свищов, печ. на Американската евангелска мисия, 1884. 20 с. 5/ ОБРЪЩЕНИЕ към Бога. Свищов, печ.
на Американската
евангелска
мисия,1885.
32 с. 6/ ХРИСТИЯНСКО кръщение. Прев. от англ. Свищов, печ. на Америк.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1885.
32 с. 6/ ХРИСТИЯНСКО кръщение. Прев. от англ. Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1885.
5 282 с. 7/ БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Казано в подобие отсъновидение от........ Алегория. Прев. от англ. Ч.П.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1886.
Пътешественикът от този свят до онзи. Казано в подобие отсъновидение от........ Алегория. Прев. от англ. Ч.П. [вероятно Чалис П.] Пътешествието на Християновата жена и децата до Небесния град. Свищов, печ.на Америк.
Евангелска
мисия, 1886.
V, 227 с. 8/ СТАРИЯТ дървосечец и внукът му. Свищов, печ. на Америк.Евангелска мисия, 1886. 20 с.
към текста >>
на Америк.
Евангелска
мисия, 1886.
Свищов, печ.на Америк. Евангелска мисия, 1886. V, 227 с. 8/ СТАРИЯТ дървосечец и внукът му. Свищов, печ.
на Америк.
Евангелска
мисия, 1886.
20 с. 9/ ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик. Прев. от англ. Т. Константинов, Свищов, печ. на Америк.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1887.
20 с. 9/ ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик. Прев. от англ. Т. Константинов, Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1887.
36 с. 10/ ПОВЕСТТА на Рут. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1887.
10/ ПОВЕСТТА на Рут. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1887.
100 с. 11/ ХИЛБРУКСКИЯТ воденичар. Разказ за селския живот в Англия. Прев. от англ. С. Томов.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1887.
Разказ за селския живот в Англия. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк.
Евангелска
мисия, 1887.
90 с. Изт.: Лъчезар Георгиев"Свищов- издателски и печатарски център" стр. 267, 315/ 12/ ТОД, Джон. Лъснати диаманти. Прев. от англ.
към текста >>
Евангелска
мисия, 1887.
267, 315/ 12/ ТОД, Джон. Лъснати диаманти. Прев. от англ. Манола Ю. Икономова. Свищов, печ.на Америк.
Евангелска
мисия, 1887.
50 с.
към текста >>
89.
11. Учителите
,
,
ТОМ 24
Веднага бил назначен за пастор в една скромна методистка
църква
за една и половина година.
Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия през 1870 г. и в Котел, родното му място, през 1871-1872 г. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873 година. Идва в Америка на 30 декември 1875 г." В САЩ Томов е завършил през 1877 г. богословски курс в Богословската семинария Дрю - Медисън, Ню-Джърси.
Веднага бил назначен за пастор в една скромна методистка
църква
за една и половина година.
В началото на 1879 г. Стефан Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В тоя град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г.
към текста >>
Стефан Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
църква
в Северна България.
Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873 година. Идва в Америка на 30 декември 1875 г." В САЩ Томов е завършил през 1877 г. богословски курс в Богословската семинария Дрю - Медисън, Ню-Джърси. Веднага бил назначен за пастор в една скромна методистка църква за една и половина година. В началото на 1879 г.
Стефан Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката
Евангелска
църква
в Северна България.
Първото му назначение било в Търново. В тоя град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. е бил преместен в Свищов, дето работил като пастир и учител до 1892 г. През май 1884 в Константинопол Стефан Томов се жени за сестрата на Икономов, неговия колега от училището в Свищов - Адомица.
към текста >>
Работи като пастор в Свищов от 1877 до 1881 година, в Търново - от 1881 до 1883 година, учител в свищовския богословски институт - 1882-1890, помощник ръководител на ловешкия район на Методистката
църква
-1890-1891 и на Севлиево 1891-1893, книгоразпространител за България -1892-1895 и 1904-1918.
Получава звание бакалавър по изкуствата в семинарията Дрю, щат Ню Джърси. Оженва се за Манола Г. Илиева на 12.09.1885. Става член и стажант пастор на Ню-аркското настоятелство. На годишното събрание на методистката мисия в България от ноември 1876 година в Русе получава българското си пасторско назначение.
Работи като пастор в Свищов от 1877 до 1881 година, в Търново - от 1881 до 1883 година, учител в свищовския богословски институт - 1882-1890, помощник ръководител на ловешкия район на Методистката
църква
-1890-1891 и на Севлиево 1891-1893, книгоразпространител за България -1892-1895 и 1904-1918.
Габриел Чалис Габриел Чалис е американски методистки функционер, преподавател по английски език в училището. Той е пристигнал със съпругата си в България през 1875 година. Скоро след това тя заболява и почива в Свищов през 1877 г. През 1879 г. Чалис става ръководител на методистката мисия в Княжеството, а през 1891 става директор на богословското училище.
към текста >>
Пад Член на Ню-Йоркската методистка
църква
, пристигнал в България със съпругата си през 1880 година и е директор на Богословското училище в Свищов през 1887 година по време на дипломирането на Петър Дънов.
Той е пристигнал със съпругата си в България през 1875 година. Скоро след това тя заболява и почива в Свищов през 1877 г. През 1879 г. Чалис става ръководител на методистката мисия в Княжеството, а през 1891 става директор на богословското училище. И. С.
Пад Член на Ню-Йоркската методистка
църква
, пристигнал в България със съпругата си през 1880 година и е директор на Богословското училище в Свищов през 1887 година по време на дипломирането на Петър Дънов.
Ат. С. Руевски Ат. С. Руевски е учител, син на Ст. Руевски - първият свищовец, запознат от д-р Лонг с методистката идея. В бащиния му дом са провеждани събрания от методистките функционери Д-р Алберт Лонг, Гаврил Илиев и др.
към текста >>
Издадено от печатницата на Американската
Евангелска
мисия в Свищов през същата 1887 година, в която Петър Дънов получава атестата за завършено образование.
Присъствали са около десетина души, между които и Тодор Николов от Свищов, завършил в Русе курс за подготовка на местни методистки дейци. Трайко Константинов Трайко Константинов е роден в Щип, завършил е семинарията Дрю в Медисън, щата Ню Джърси САЩ със степен бакалавър на духовните науки, Става ръководител на мисията в Свищов към момента на завършването на Петър Дънов.[3-37]. От печатните издания на мисията се вижда че през 1887 г. Трайко Константинов е работил и като преводач на литература в тамошната печатница . Едно от заглавията подготвени с негово участие като преводач е:"ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик".
Издадено от печатницата на Американската
Евангелска
мисия в Свищов през същата 1887 година, в която Петър Дънов получава атестата за завършено образование.
към текста >>
90.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
В: Сега,
Евангелската
църква
къде е, в Бургас?
Аз отидох на едно събрание и ми хареса и после и аз се причислих към тях. И до 19... г. аз бях в евангелските среди. В. Така се случи, че големия Ви брат? К: Той ни привлече да, и сетне и малкия ми брат и по-малкия, и сестра ми Йорданка, всички станахме евангелисти.
В: Сега,
Евангелската
църква
къде е, в Бургас?
К: В Бургас, да и в София бях. Най-напред бях в Бургас, след туй отидох при брат ми в София. Там завърших училището занаятчийското последната година, там държах първия си майсторски изпит - мъжки дрехи и след туй някои събития ни задължиха да се върнем в Бургас при леля ми, която беше останала по политически причини съвсем сама. А тя много ни обичаше. Аз при нея живеех, като учех занаят тя много ми помогна.
към текста >>
И тогава ме усетиха евангелистите, че аз чета такава литература и дойдоха от
църквата
, пастора, като ми бяха в Бургас на гости и ми казаха, че ти си на грешка, не трябва да четеш такива книги, те са вредни.
Защото като ревностен евангелист, Библията много основно познава всички предмети, разучавах я много обстойно, даже преподавах на другите. Но имаше неща, които не ми бяха ясни. Като взех да чета в тези глави от "Учителят говори", просто ми се разкриваха нещата. Така ми стана драго. Тогава и някои беседи намерих и прочетох и аз вътрешно ми се разкри друг свят.
И тогава ме усетиха евангелистите, че аз чета такава литература и дойдоха от
църквата
, пастора, като ми бяха в Бургас на гости и ми казаха, че ти си на грешка, не трябва да четеш такива книги, те са вредни.
Влязохме вече в спор. Аз пък като един трезвен човек, и като направих една много ясна съпоставка, като знаех много добре Словото и Христовото учение, и прочетох и тия глави така, ясно обясняващи дълбоките духовни истини, аз не можех да се помиря с това, че не било верно. Викам: "Не е верно, напротив тука много хубаво се проповядва Христовото учение." Те пък казаха: "Ти значи си привърженик на Дънов? " В: Ха, ха, ха! К: Казах: "Аз за привърженик не мога да кажа, но Той така прекрасно говори, че аз не мога в никакъв случай да говоря против Него, напротив, аз смятам, че Той говори много по-хубаво от вас." И поради това, че те не искаха аз да се откажа от тях, да се откажа от Учението, и даже да Го похуля, да кажа, че Той не говори за Христа, аз категорично отказах това нещо и пред всички заявих, че Той говори истинското Христово учение: "Вие сте на крив път." В: И те Ви отлъчиха ли?
към текста >>
К: И те най-официално ме изключиха от
църквата
като еретик.
Влязохме вече в спор. Аз пък като един трезвен човек, и като направих една много ясна съпоставка, като знаех много добре Словото и Христовото учение, и прочетох и тия глави така, ясно обясняващи дълбоките духовни истини, аз не можех да се помиря с това, че не било верно. Викам: "Не е верно, напротив тука много хубаво се проповядва Христовото учение." Те пък казаха: "Ти значи си привърженик на Дънов? " В: Ха, ха, ха! К: Казах: "Аз за привърженик не мога да кажа, но Той така прекрасно говори, че аз не мога в никакъв случай да говоря против Него, напротив, аз смятам, че Той говори много по-хубаво от вас." И поради това, че те не искаха аз да се откажа от тях, да се откажа от Учението, и даже да Го похуля, да кажа, че Той не говори за Христа, аз категорично отказах това нещо и пред всички заявих, че Той говори истинското Христово учение: "Вие сте на крив път." В: И те Ви отлъчиха ли?
К: И те най-официално ме изключиха от
църквата
като еретик.
Аз станах и си излязох и до ден днешен не съм стъпил, въпреки че те после са се мъчили да ме увещават и т.н. Аз им казах, че с мен е свършено, аз съм си платил данта на вас, мене Господ ми е отворил очите за по-високо разбиране и нито нужда чувствам, нито връзка имам с техното учение. За мен това беше като Възкресение. Аз преминах от един живот към друг. И от 1949 г., по Димитровден, реших да се откажа от месоядството, реших да стана вегетарианец.
към текста >>
В: И как посрещнаха Вашето семейство, родителите Ви, Вашите братя, че напуснахте
църквата
?
М (Милка Кралева): ... ? К: Какво колко? Ами да, това е 1949-та, значи, ти в 1950-та, на 14 юни си родена, почти значи, ти може би 1-2 месеца е имало като ний сме яли месо само. М: Защото... да ме пита... К: Да, да. да, значи виж какво нещо, да, така е.
В: И как посрещнаха Вашето семейство, родителите Ви, Вашите братя, че напуснахте
църквата
?
К: Братята ми се смутиха, бяха много отежнени. Ама понеже знаеха живота ми и ревността ми за Християнството и за църквата, аз в църквата бях един от най-деятелните и най-така изправни във всяко едно отношение. И затуй аз като влязох в новото Учение, те смутиха се най-напред. Но имах, най-малкия ми брат беше малко така, най-въздържан в изказванията си. Ние имахме конфликти с тях, спорехме, и те доста така ме докачаваха.
към текста >>
Ама понеже знаеха живота ми и ревността ми за Християнството и за
църквата
, аз в
църквата
бях един от най-деятелните и най-така изправни във всяко едно отношение.
Ами да, това е 1949-та, значи, ти в 1950-та, на 14 юни си родена, почти значи, ти може би 1-2 месеца е имало като ний сме яли месо само. М: Защото... да ме пита... К: Да, да. да, значи виж какво нещо, да, така е. В: И как посрещнаха Вашето семейство, родителите Ви, Вашите братя, че напуснахте църквата? К: Братята ми се смутиха, бяха много отежнени.
Ама понеже знаеха живота ми и ревността ми за Християнството и за
църквата
, аз в
църквата
бях един от най-деятелните и най-така изправни във всяко едно отношение.
И затуй аз като влязох в новото Учение, те смутиха се най-напред. Но имах, най-малкия ми брат беше малко така, най-въздържан в изказванията си. Ние имахме конфликти с тях, спорехме, и те доста така ме докачаваха. Но аз не се оставях така да ме оборят, или да ме озадачат, напротив, аз обарях тяхната доктрина, и те като нямаха друго и викаха: "А, ти си се възгордял, затуй така говориш." Но в последствие, аз като бях на село, малкия ми брат като вършеехме и се разправяхме, така значи му харесаха някои работи и се решил в себе си и той да следва туй Учение. Но кат се връща в греда и пак го надъхват приятелите от църквата, и той пак взема позиция против мен.
към текста >>
Но кат се връща в греда и пак го надъхват приятелите от
църквата
, и той пак взема позиция против мен.
Ама понеже знаеха живота ми и ревността ми за Християнството и за църквата, аз в църквата бях един от най-деятелните и най-така изправни във всяко едно отношение. И затуй аз като влязох в новото Учение, те смутиха се най-напред. Но имах, най-малкия ми брат беше малко така, най-въздържан в изказванията си. Ние имахме конфликти с тях, спорехме, и те доста така ме докачаваха. Но аз не се оставях така да ме оборят, или да ме озадачат, напротив, аз обарях тяхната доктрина, и те като нямаха друго и викаха: "А, ти си се възгордял, затуй така говориш." Но в последствие, аз като бях на село, малкия ми брат като вършеехме и се разправяхме, така значи му харесаха някои работи и се решил в себе си и той да следва туй Учение.
Но кат се връща в греда и пак го надъхват приятелите от
църквата
, и той пак взема позиция против мен.
Той през това време се беше оженил, и за известно време ние нямахме много добри отношения с тях, в смисъл се въздържахме. Родителите на жена ми също бяха много така настроени противно на Учението, и не искаха даже "Добър ден" не ни казваха, до тая степен. Но ние си мълчахме и си стояхме настрана и тогава Милка се роди тогава. И тогава в затруднено положение, но изкарахме. Родителите ми, обаче, баща ми и майка ми не взеха противен план въпреки, че те бяха разбира се по-невежи хора, в село бяха, но имаха едно помиренческо и даже благородно отношение, не фанатично, религиозно отношение.
към текста >>
Престрашиха те, другите им бяха забранили, "Добър ден" не ни казваха,
църквата
забраниха "Добър ден" да не ни казват.
В: Той фактически само Тодор, така ли? К: След като, значи преди още да дойдат баща ми и майка ми в Бургас, те в ... и четвърта година чак дойдоха да живеят при нас. Останаха сами в село, всички бяхме вече в града, малкия ми брат, който беше женен и имаше даже едно дете и той, като Милка. Това е след 1950-та година значи, те доста са си мислили и се е молил той Господ да му открие дали съм на прав или на крив път. И веднъж дойдоха с жена си Маринка в къщи и искаха да им обясним някои неща.
Престрашиха те, другите им бяха забранили, "Добър ден" не ни казваха,
църквата
забраниха "Добър ден" да не ни казват.
И той го използваше, въпреки че ми беше брат. Но вътре е работело нещо в него, и той дойде една вечер в къщи и: "Бате, кажи ми туй, кажи ми онуй." Аз така, тогава стана нужда да поговорим, той видя, че няма. Постави ми ребром въпроса: "Вий против Христа ли сте? Учителя Дънов Христос ли е? " Аз му обясних, че ний не сме против Христа, Учителя Дънов не е Христос в тоя смисъл както те разбират.
към текста >>
И засега приятелите ни евангелистите, ний не ходим в
църквата
никак, те вече някой от тях ни поздравяват, но те не видяха абсолютно нищо лошо да говорим против Христа, против християнството, против тях.
Той има други специални опитности, но и него го изключиха пак. В: Ха, ха, ха! К: Така значи, ний минаваме през Разпятие, обаче, възкръснахме за новия живот, но за нас беше една истина. Точно така. минаваме от един живот към друг.
И засега приятелите ни евангелистите, ний не ходим в
църквата
никак, те вече някой от тях ни поздравяват, но те не видяха абсолютно нищо лошо да говорим против Христа, против християнството, против тях.
Уважавахме си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях. Те са с ограничено съзнание, доволни са от това, което имат. Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в евангелската среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се уважаваме и така по този начин си живеем добре, помагаме си. В: А Вашата съпруга, майката на Милка, откъде е тя, пак от същото село ли е, нейният род откъде идва? К: Не, нейния род, баща й е от Лозенград.
към текста >>
Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в
евангелската
среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се уважаваме и така по този начин си живеем добре, помагаме си.
Точно така. минаваме от един живот към друг. И засега приятелите ни евангелистите, ний не ходим в църквата никак, те вече някой от тях ни поздравяват, но те не видяха абсолютно нищо лошо да говорим против Христа, против християнството, против тях. Уважавахме си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях. Те са с ограничено съзнание, доволни са от това, което имат.
Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в
евангелската
среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се уважаваме и така по този начин си живеем добре, помагаме си.
В: А Вашата съпруга, майката на Милка, откъде е тя, пак от същото село ли е, нейният род откъде идва? К: Не, нейния род, баща й е от Лозенград. Нейния баща, дядо Петър се казва той, който като млад е станал евангелист и се е оженил в църквата. Имал е много чист, хубав живот. А е от Лозенград, преселен е в 1913-та година е дошъл в България, и по- късно в 1924-та, той тогава е бил малък се оженва тука и е имал три деца, от които първия е този Стефко, сина му, втората е Йорданка, третата е Марта.
към текста >>
Нейния баща, дядо Петър се казва той, който като млад е станал евангелист и се е оженил в
църквата
.
Уважавахме си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях. Те са с ограничено съзнание, доволни са от това, което имат. Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в евангелската среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се уважаваме и така по този начин си живеем добре, помагаме си. В: А Вашата съпруга, майката на Милка, откъде е тя, пак от същото село ли е, нейният род откъде идва? К: Не, нейния род, баща й е от Лозенград.
Нейния баща, дядо Петър се казва той, който като млад е станал евангелист и се е оженил в
църквата
.
Имал е много чист, хубав живот. А е от Лозенград, преселен е в 1913-та година е дошъл в България, и по- късно в 1924-та, той тогава е бил малък се оженва тука и е имал три деца, от които първия е този Стефко, сина му, втората е Йорданка, третата е Марта. Нейната майка, баба Стоянка, е от Костенец тука, Ихтиманско. Тя била сираче, и тя евангелистка е била бабата. Много мила и добра жена беше, тя умря при дядото, при моите на стари години.
към текста >>
Дядото като отишъл, тя била много бедна, обаче, той като я видял, имал вътрешно откровение и решил: "Ще го взема туй момиче." И я взима и от едно бедно положение я закарва в града и имаха един много примерен живот в
евангелската
църква
.
Нейната майка, баба Стоянка, е от Костенец тука, Ихтиманско. Тя била сираче, и тя евангелистка е била бабата. Много мила и добра жена беше, тя умря при дядото, при моите на стари години. Баба Стоянка, майка на Йорданка, тя като момиче е повярвала и е станала евангелистка в лостенец. Сираче е била, но решила да следва Бога, много ревностна е била, много чиста девица и така.
Дядото като отишъл, тя била много бедна, обаче, той като я видял, имал вътрешно откровение и решил: "Ще го взема туй момиче." И я взима и от едно бедно положение я закарва в града и имаха един много примерен живот в
евангелската
църква
.
Те са на уважение биле до края на живота си. Много примерни. Дядо Петър, значи бащата на Йорданка толкоз е бил предан, значи като малък не можел да се научи да свири, пък имал една любовница и й купил на нея, като пораснал, й купил такава мандолина да се учи. Тя го изоставила после. А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в църквата духовните песни.
към текста >>
А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в
църквата
духовните песни.
Дядото като отишъл, тя била много бедна, обаче, той като я видял, имал вътрешно откровение и решил: "Ще го взема туй момиче." И я взима и от едно бедно положение я закарва в града и имаха един много примерен живот в евангелската църква. Те са на уважение биле до края на живота си. Много примерни. Дядо Петър, значи бащата на Йорданка толкоз е бил предан, значи като малък не можел да се научи да свири, пък имал една любовница и й купил на нея, като пораснал, й купил такава мандолина да се учи. Тя го изоставила после.
А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в
църквата
духовните песни.
Той го изпълни това нещо много хубаво и след туй образува се в Бургас оркестър, влезе в оркестъра, макар че завърши техническо училище, влезе в оркестъра. В църквата продължи да си ходи, водеше, свиреше на органа, свиреше на цигулка. Завърши сетне гимназия задочно музикална. В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на уважение. Църквата не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните.
към текста >>
В
църквата
продължи да си ходи, водеше, свиреше на органа, свиреше на цигулка.
Много примерни. Дядо Петър, значи бащата на Йорданка толкоз е бил предан, значи като малък не можел да се научи да свири, пък имал една любовница и й купил на нея, като пораснал, й купил такава мандолина да се учи. Тя го изоставила после. А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в църквата духовните песни. Той го изпълни това нещо много хубаво и след туй образува се в Бургас оркестър, влезе в оркестъра, макар че завърши техническо училище, влезе в оркестъра.
В
църквата
продължи да си ходи, водеше, свиреше на органа, свиреше на цигулка.
Завърши сетне гимназия задочно музикална. В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на уважение. Църквата не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните. Аз ще поставя въпроса, ти си съвременен човек вика, аз съм съвременен човек, но аз разсъждавам правилно и виждам, че музикантите са високо духовни хора са били. Аз поне ги знам.
към текста >>
Църквата
не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните.
А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в църквата духовните песни. Той го изпълни това нещо много хубаво и след туй образува се в Бургас оркестър, влезе в оркестъра, макар че завърши техническо училище, влезе в оркестъра. В църквата продължи да си ходи, водеше, свиреше на органа, свиреше на цигулка. Завърши сетне гимназия задочно музикална. В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на уважение.
Църквата
не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните.
Аз ще поставя въпроса, ти си съвременен човек вика, аз съм съвременен човек, но аз разсъждавам правилно и виждам, че музикантите са високо духовни хора са били. Аз поне ги знам. И беше на уважение, нито го уволниха. - нищо, но беше в изправност във всяко едно отношение. В: Много важно това.
към текста >>
Докато не ме бяха изключили от
църквата
, но когато вече ме изключиха от
църквата
аз тогава бях съвсем свободен и си отидох направо отидох в Бургаското Братство на служба и вече си слушах като слушател.
К Да, след като бях прочел вече тази книга "Учителят говори" в село и вече ми станаха така нови откровения вътрешно в ума вече, аз като дойдох в Бургас, най-напред нищо не предприемах. Само четях беседи, даде ми ги Георги Челибиев имаше един, бивш евангелист, който също се беше прехвърлил в Братството, отишъл там. И него преди нас го изключиха той е първият, който го изключиха. Той значи ми даде няколко томчета които аз четях. Известно време аз не ходех в Братството.
Докато не ме бяха изключили от
църквата
, но когато вече ме изключиха от
църквата
аз тогава бях съвсем свободен и си отидох направо отидох в Бургаското Братство на служба и вече си слушах като слушател.
Първият ми допир вече с други хора, освен с Георги Челибиев, бяха брат Иван Бойчев и неговото семейство, защото по едно съвпадение ние бяхме съседи, живеехме на една улица, но не се познавахме. Аз. евангелист, той, но не се знаехме, но като вече влязох, той идваха, пеехме песни в нас и беседвахме. И вече в Братството като влязох аз, той брат Иван като видя, че отивам редовно веднага ми предложи да чета беседи защото четях по-хубаво. Запознах се с брат Минчо Сотиров, който беше тогава ръководител, но не живееше в Бургас. С него имахме доста така хубави разговори, той много точно обясняваше нещата, и аз бях много възхитен от него.
към текста >>
Той имаше слабост да ходи в
църквата
- Православната.
Той като се връщал от фронта, на фронта се запознал с някои идеи чрез брат Георги Куртев, който, те бяха от един край. На връщане решил да се отбие в София и той отишъл при Учителя; Учителят го приел много любезно и много му направило впечатление че тоз човек е много благ, и от там се привързал много към Учението той после вече той става. Не знам, не знам. макар че брат Иван Бойчев държеше така доста много на православни обрядности. До заминаването, си държеше на някой неща, но си беше предан ученик, предан беше.
Той имаше слабост да ходи в
църквата
- Православната.
В: Е-е, ама не всеки може да се, ето например той се е доближил до Учението по външни форма, а не по вътрешен път, по Дух, и затова той не е могъл да освободи от формата. Има хора, които трудно са минавали и трябва време. К: Брат Сотиров ми каза един друг случай, в момента ми идва. Бургаското Братство първите години, даже до мое време почти, сутрин са излизали да посрещат слънцето и да си правят молитва в Градската градина, т.е. тогава Булеварда.
към текста >>
91.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
- Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската
евангелска
методистка
църква
.
Концерт-рецитал на 24 април 2010 г. 8.1.3.5. Концерт-рецитал на 29 май 2010 г.- песента На Учителя. Сканиран документ - песента Химн на човешката душа. Сканиран документ 8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.
- Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската
евангелска
методистка
църква
.
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската евангелска методистка църква. Сканиран документ - песента О, Учителю благати: нотен текст. Сканиран документ 8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.
към текста >>
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската
евангелска
методистка
църква
.
Концерт-рецитал на 29 май 2010 г.- песента На Учителя. Сканиран документ - песента Химн на човешката душа. Сканиран документ 8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г. - Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската евангелска методистка църква.
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската
евангелска
методистка
църква
.
Сканиран документ - песента О, Учителю благати: нотен текст. Сканиран документ 8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г. - песента Поздрав на Учителя: нотен текст.
към текста >>
92.
8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с
Евангелската
методистка
църква
, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката
църква
.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен.
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с
Евангелската
методистка
църква
, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката
църква
.
Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
към текста >>
Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката
църква
, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква. Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят.
Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката
църква
, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение. Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип. 45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ.
към текста >>
От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на
църквата
, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение.
Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство. Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение.
От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на
църквата
, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение.
Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип. 45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ. За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше.
към текста >>
45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната
църква
, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ.
Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство. Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение. Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип.
45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната
църква
, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ.
За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А.
към текста >>
За съжаление Ръководството на Методистката
църква
не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена.
Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение. Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип. 45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ.
За съжаление Ръководството на Методистката
църква
не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена.
Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София.
към текста >>
Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката
църква
.
Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип. 45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ. За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9).
Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката
църква
.
От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление.
към текста >>
От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на
църквата
„Д-р А.
45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ. За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква.
От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на
църквата
„Д-р А.
Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г.
към текста >>
Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на
църквата
.
Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София.
Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на
църквата
.
Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България.
към текста >>
Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на
църквата
, за да бъда разбран.
В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата.
Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на
църквата
, за да бъда разбран.
И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя.
към текста >>
И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката
църква
към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление.
Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран.
И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката
църква
към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление.
Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя.
към текста >>
В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката
църква
в България.
Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга.
В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката
църква
в България.
Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата.
към текста >>
След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България - пастир Бедрос Алтунян.
Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен.
След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България - пастир Бедрос Алтунян.
Аз го намерих в кабинета му в църквата. Направих необходимото предисловие и му подадох книгата. Той бе поразен. Първият му въпрос беше: „Какво означава XXIV на корицата? " Виждайки снимките, той ме запита: „Откъде ги имаш?
към текста >>
Аз го намерих в кабинета му в
църквата
.
В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян.
Аз го намерих в кабинета му в
църквата
.
Направих необходимото предисловие и му подадох книгата. Той бе поразен. Първият му въпрос беше: „Какво означава XXIV на корицата? " Виждайки снимките, той ме запита: „Откъде ги имаш? " Тогава отговорих, че аз съм потомък на първия евангелист в България и дядо ми (Йордан Икономов) е методистки пастир.
към текста >>
Отговорът ми бе: „Това е обща история на Методистката
църква
и Бялото Братство." Влезна външен човек, разговорът се прекъсна и той скри книгата в бюрото си.
Той бе поразен. Първият му въпрос беше: „Какво означава XXIV на корицата? " Виждайки снимките, той ме запита: „Откъде ги имаш? " Тогава отговорих, че аз съм потомък на първия евангелист в България и дядо ми (Йордан Икономов) е методистки пастир. Пастир Алтунян каза само, че това представлява изземване на нашата (църковна) история.
Отговорът ми бе: „Това е обща история на Методистката
църква
и Бялото Братство." Влезна външен човек, разговорът се прекъсна и той скри книгата в бюрото си.
След няколко седмици в разговори по телефона с пастир Алтунян, между другото той ме попита дали имам екземпляри от XXIV том, и мога ли да изпратя на някои от пастирите. Между нас казано, на тези от тях на които държах, вече бях изпратил. На пастира на църквата „Д-р А. Лонг" - Владимир Тодоров, когото много уважавам, в разговор с него му дадох един екземпляр. Д-р Вергилий Кръстев ми беше разрешил да раздам от тома на приятели от църквата и то на тези, които идват на организираните от него концерт-рецитали.
към текста >>
На пастира на
църквата
„Д-р А.
" Тогава отговорих, че аз съм потомък на първия евангелист в България и дядо ми (Йордан Икономов) е методистки пастир. Пастир Алтунян каза само, че това представлява изземване на нашата (църковна) история. Отговорът ми бе: „Това е обща история на Методистката църква и Бялото Братство." Влезна външен човек, разговорът се прекъсна и той скри книгата в бюрото си. След няколко седмици в разговори по телефона с пастир Алтунян, между другото той ме попита дали имам екземпляри от XXIV том, и мога ли да изпратя на някои от пастирите. Между нас казано, на тези от тях на които държах, вече бях изпратил.
На пастира на
църквата
„Д-р А.
Лонг" - Владимир Тодоров, когото много уважавам, в разговор с него му дадох един екземпляр. Д-р Вергилий Кръстев ми беше разрешил да раздам от тома на приятели от църквата и то на тези, които идват на организираните от него концерт-рецитали. Каква беше реакцията? Пастир Алтунян мълчеше. Някои от пастирите, получили книгата, останаха в мълчание.
към текста >>
Д-р Вергилий Кръстев ми беше разрешил да раздам от тома на приятели от
църквата
и то на тези, които идват на организираните от него концерт-рецитали.
Отговорът ми бе: „Това е обща история на Методистката църква и Бялото Братство." Влезна външен човек, разговорът се прекъсна и той скри книгата в бюрото си. След няколко седмици в разговори по телефона с пастир Алтунян, между другото той ме попита дали имам екземпляри от XXIV том, и мога ли да изпратя на някои от пастирите. Между нас казано, на тези от тях на които държах, вече бях изпратил. На пастира на църквата „Д-р А. Лонг" - Владимир Тодоров, когото много уважавам, в разговор с него му дадох един екземпляр.
Д-р Вергилий Кръстев ми беше разрешил да раздам от тома на приятели от
църквата
и то на тези, които идват на организираните от него концерт-рецитали.
Каква беше реакцията? Пастир Алтунян мълчеше. Някои от пастирите, получили книгата, останаха в мълчание. Обаче, за моя радост, получих и много хубави и сърдечни поздрави и отзиви. За мене беше важно от Суперинтендента да получа разрешение за изпращане на книги по църквите.
към текста >>
На всяка годишна конференция на Методистката
църква
, ръководителят на миряните има отчетен доклад.
Междувременно, имах възможността да се срещам с пастири от провинцията, на които бях изпратил том XXIV- но и те мълчаха. До мен дойде и приказката, че пастир Алтунян се е събирал с някои от тях и са разговаряли относно том XXIV. Остана да очаквам идването на епископ Патрик Щрайф от Швейцария по повод провеждането на годишната конференция за 2009 г. в гр. Велико Търново.
На всяка годишна конференция на Методистката
църква
, ръководителят на миряните има отчетен доклад.
Обаче, преди да дойде моя ред, според програмата на конференцията, епископ Патрик Щрайф поиска да разговаря с мене насаме. Той изрази желание да не разпространявам том XXIV, защото се опасява от разцепление в методистките среди. Разбрах, че това беше внушено от пастир Алтунян на Епископа. За мен, това становище беше сигнал, че Ръководството на църквата отхвърля книгата (никой открито не дойде да ми каже), и тогава аз поисках да бъда освободен от изборните длъжности - Ръководител на миряните в България и като член на Централното ръководство. След изнесения от мен отчет, епископ Патрик Щрайф пред Конференцията ми благодари за дългогодишната ми работа, прегърна ме и ми подшушна, дали има и за него един екземпляр.
към текста >>
За мен, това становище беше сигнал, че Ръководството на
църквата
отхвърля книгата (никой открито не дойде да ми каже), и тогава аз поисках да бъда освободен от изборните длъжности - Ръководител на миряните в България и като член на Централното ръководство.
Велико Търново. На всяка годишна конференция на Методистката църква, ръководителят на миряните има отчетен доклад. Обаче, преди да дойде моя ред, според програмата на конференцията, епископ Патрик Щрайф поиска да разговаря с мене насаме. Той изрази желание да не разпространявам том XXIV, защото се опасява от разцепление в методистките среди. Разбрах, че това беше внушено от пастир Алтунян на Епископа.
За мен, това становище беше сигнал, че Ръководството на
църквата
отхвърля книгата (никой открито не дойде да ми каже), и тогава аз поисках да бъда освободен от изборните длъжности - Ръководител на миряните в България и като член на Централното ръководство.
След изнесения от мен отчет, епископ Патрик Щрайф пред Конференцията ми благодари за дългогодишната ми работа, прегърна ме и ми подшушна, дали има и за него един екземпляр. Разбрах го напълно, защото той е бил професор по Църковна история в Богословската семинария в гр. Женева, Швейцария. От своя страна, от него аз получих негова книга с посвещение. Това беше една размяна на любезности, но важното е, че книгата го е впечатлила и екземпляр от нея ще има и в Швейцария, където е Борда, ръководещ епархията за Средна и Източна Европа и Северна Африка.
към текста >>
Така, след близо 10 години активна работа в Методистката
църква
, останах само Ръководител на миряните в
църква
„Д-р А.
Женева, Швейцария. От своя страна, от него аз получих негова книга с посвещение. Това беше една размяна на любезности, но важното е, че книгата го е впечатлила и екземпляр от нея ще има и в Швейцария, където е Борда, ръководещ епархията за Средна и Източна Европа и Северна Африка. Такава една книга има и при сина ми в гр. Торонто, Канада.
Така, след близо 10 години активна работа в Методистката
църква
, останах само Ръководител на миряните в
църква
„Д-р А.
Лонг", а от работата ми в офиса на Централно управление, по мое настояване бях освободен. От том XXIV „Изгревът..." съм раздал доста екземпляри но мои приятели, които проявяват интерес. Обаче, прави впечатление, че тези хора малко четат. Боли ме, когато готово подготвен текст от труда на целия екип на д-р Вергилий Кръстев им се поднася наготово за повдигане на духовната им култура, а те не четат. В някои от тях направо съм се излъгал.
към текста >>
В заключение, грешката, която допусна Ръководството на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България, като ограничи разпространението на том XXIV „Изгревът...", имаше и известна реакция в невидимия свят.
Бях атакуван много сериозно. Получих кръвоизлив от язва и прекарах 10 дни в болница. Все още не се чувствам напълно възстановен. Знам, че д-р Вергилий Кръстев и екипът му са имали и те много голямо напрежение и усилия, за което се прекланям пред тях с благодарност. Освен това" те подготвиха и проведоха върху материалите на том XXIV, пет концерт-рецитали, придружени с фотоизложба и тези, които са ги пропуснали, само могат да съжаляват.
В заключение, грешката, която допусна Ръководството на
Евангелската
методистка епископална
църква
в България, като ограничи разпространението на том XXIV „Изгревът...", имаше и известна реакция в невидимия свят.
Инициаторът за създадените пречки, суперинтендент пастир Бедрос Алтунян, неочаквано за всички ни, на следващата годишна конференция за 2010 г. в гр. Русе от епископ Патрик Щрайф беше освободен от длъжност, с препоръка да се пенсионира. С това решение всички планове и виждания за бъдещето на пастир Алтунян рухнаха. Знам, че нищо не е случайно и това, което стана с том XXIV ще се плати и то много осезателно.
към текста >>
93.
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
- Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската
евангелска
методистка
църква
.
Концерт-рецитал на 24 април 2010 г. 8.1.3.5. Концерт-рецитал на 29 май 2010 г.- песента На Учителя. Сканиран документ - песента Химн на човешката душа. Сканиран документ 8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.
- Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската
евангелска
методистка
църква
.
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската евангелска методистка църква. Сканиран документ - песента О, Учителю благати: нотен текст. Сканиран документ 8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.
към текста >>
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската
евангелска
методистка
църква
.
Концерт-рецитал на 29 май 2010 г.- песента На Учителя. Сканиран документ - песента Химн на човешката душа. Сканиран документ 8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г. - Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Жеков Маринов в Българската евангелска методистка църква.
Сканиран документ - Писмо на Методи Марков до Величко Марков върху бланка на Българската
евангелска
методистка
църква
.
Сканиран документ - песента О, Учителю благати: нотен текст. Сканиран документ 8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г. - песента Поздрав на Учителя: нотен текст.
към текста >>
94.
8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
А до нея бе извадено на голяма снимка АЗ - 30/40 см документация за неговата фирма, неговия подпис и печат на
евангелската
методистка мисия.
в гр. Варна. 3. Фотоизложбата бе представена от снимките, публикувани в „Изгревът”, том XXIV, от № 65 до № 73. Бяха включени и други снимки, които бяха от екскурзиите с приятелите по Рилските езера през 1939 г., когато е бил 15 дни на лагера с жена си и с дъщеря си. 4. Отпред бе представена една голяма снимка, при която той е пред Учителя Дънов.
А до нея бе извадено на голяма снимка АЗ - 30/40 см документация за неговата фирма, неговия подпис и печат на
евангелската
методистка мисия.
Това беше голямо постижение за нас и голям удар за ония, които оспорваха неговото присъствие. Спомням си как Павел Василев водеше своите приятели евангелисти и им показваше снимката с Учителя, неговата фирма и печата. Всички гледаха, гледаха и не можеха да повярват! Някой ги беше много яд! 5. Сценарият го съставих по материалите, поместени в „Изгревът”, том XXIV от с.
към текста >>
Прилагаме заглавията по сценария за част I и II, списъка на песните, които бяха изпяти, копие от удостоверението за трудов стаж на Методи Марков и негово писмо върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис.
6. Музикантите от квартет „Филип Стоицев” свиреха по нотите, подготвени от Ангелия Вихрова. Една работна група от 6 музиканти, 7-8 години работеха върху нотния архив на Филип Стоицев. Концертът бе сполучлив. 7. По време на антракта раздавахме един лист, от едната страна бе написано кой е Учителя, кой е Мировия Учител и кой е Всемировия Учител - и това е Духът Беинса Дуно. 8. От другата страна на листа беше отпечатана с нотен текст песента „О Учителю благати”, която всички изправени на крака изпяха, като държаха този лист. 9.
Прилагаме заглавията по сценария за част I и II, списъка на песните, които бяха изпяти, копие от удостоверението за трудов стаж на Методи Марков и негово писмо върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис.
Удостоверението и писмото са публикувани като факсимилета. Заслужава си! 10. Материали за концерт-рецитала на 30 октомври 2010 г. A. Покана за концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г. с Пояснения и бележки по темата му. Б.
към текста >>
Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис Ж.
- част I B. Сценарий на концерт-рецитала на 30 октомври 2010 г. - част II Г. Песните на концерт-рецитала на 30 октомври 2010 г. Д. Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков Е.
Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис Ж.
Скрижалите на Всемировия Учител 3. Закриване на концерта с песента „О, Учителю Благати” А. Покана за концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г. КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа Евангелската методистка мисия В България и Петър Дънов - IV МЕТОДИ ЖЕКОВ МАРКОВ СОФИЙСКИ И ГЛАВЕН ПАСТОР НА БЪЛГАРИЯ (1949-1962 г.) - НА ПОСЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА (1939 г.) И РАЗГОВОРИТЕ МУ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов. Методи Марков на Рила с Учителя Дънов и Бялото Братство през 1939 г.” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява Квартет „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка КАТЯ ВЪЛЕВА - виола АННА КАРАЛАШЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул.
към текста >>
КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа
Евангелската
методистка мисия В България и Петър Дънов - IV МЕТОДИ ЖЕКОВ МАРКОВ СОФИЙСКИ И ГЛАВЕН ПАСТОР НА БЪЛГАРИЯ (1949-1962 г.) - НА ПОСЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА (1939 г.) И РАЗГОВОРИТЕ МУ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов.
Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков Е. Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската евангелска методистка църква (БЕМЦ) с печат и подпис Ж. Скрижалите на Всемировия Учител 3. Закриване на концерта с песента „О, Учителю Благати” А. Покана за концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.
КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа
Евангелската
методистка мисия В България и Петър Дънов - IV МЕТОДИ ЖЕКОВ МАРКОВ СОФИЙСКИ И ГЛАВЕН ПАСТОР НА БЪЛГАРИЯ (1949-1962 г.) - НА ПОСЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА (1939 г.) И РАЗГОВОРИТЕ МУ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов.
Методи Марков на Рила с Учителя Дънов и Бялото Братство през 1939 г.” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява Квартет „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка КАТЯ ВЪЛЕВА - виола АННА КАРАЛАШЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул. „Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 30 октомври 2010 г. Вход свободен * * * ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 30.Х.2010 г. 1. Историята на Евангелската методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т. XXIV. 2.
към текста >>
Историята на
Евангелската
методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т.
Покана за концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г. КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа Евангелската методистка мисия В България и Петър Дънов - IV МЕТОДИ ЖЕКОВ МАРКОВ СОФИЙСКИ И ГЛАВЕН ПАСТОР НА БЪЛГАРИЯ (1949-1962 г.) - НА ПОСЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА (1939 г.) И РАЗГОВОРИТЕ МУ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов. Методи Марков на Рила с Учителя Дънов и Бялото Братство през 1939 г.” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява Квартет „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка КАТЯ ВЪЛЕВА - виола АННА КАРАЛАШЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул. „Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 30 октомври 2010 г. Вход свободен * * * ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 30.Х.2010 г. 1.
Историята на
Евангелската
методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т.
XXIV. 2. Снимките на евангелистите-методисти работили в България са публикувани в същия том под № 1 до № 35, които може да видите и в настоящата изложба. 3. Петър Дънов и Евангелската мисия в България - вж „Изгревът...”, т. XXIV, с. 385-403, снимките към раздела от № 36 до № 48, Методи Марков, с.
към текста >>
Петър Дънов и
Евангелската
мисия в България - вж „Изгревът...”, т.
„Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 30 октомври 2010 г. Вход свободен * * * ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 30.Х.2010 г. 1. Историята на Евангелската методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т. XXIV. 2. Снимките на евангелистите-методисти работили в България са публикувани в същия том под № 1 до № 35, които може да видите и в настоящата изложба. 3.
Петър Дънов и
Евангелската
мисия в България - вж „Изгревът...”, т.
XXIV, с. 385-403, снимките към раздела от № 36 до № 48, Методи Марков, с. 299-331 и снимки № 65-72. 4. Концертът е отново на тема „Евангелистите-методисти и Учителя Дънов” (първият беше изнесен на 27.03.2010 г., вторият - на 29.04.2010 г., третият - на 29.05.2010 г.) с нови случки, факти и исторически събития за Методи Марков и Учителя Дънов. 5. На настоящия концерт ще бъдат изпълнени 14 песни от музикалното творчество на Учителя Петър Дънов, в аранжимент на д-р Филип Стоицев.
към текста >>
Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА
ЦЪРКВА
(БЕМЦ) в България (Наименование и адрес на учреждението, предприятието, организацията и др.) № 160 15 юли 1962 г. гр.
„Обетована земя” 11. „Евера” 12. „Красота - подвижност” 13. „Странник съм в този свят" 14. „О, Учителю благати” Д.
Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА
ЦЪРКВА
(БЕМЦ) в България (Наименование и адрес на учреждението, предприятието, организацията и др.) № 160 15 юли 1962 г. гр.
София У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е ВЕС (ВУ) на Българската евангелска методистка църква удостоверява, че Методи Жеков Марков, роден на 13/26 септември 1902 г. в гр. Варна е служил при същото, както е означено на отвъдната страна. Е. Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската евангелска методистка църква (БЕМЦ) с печат и подпис. ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България до МОЯ ЕДНОКРЪВЕН И ЧРЕЗ ХРИСТА ДУХОВЕН БРАТ ВЕЛИСЛАВ МАРКОВ ул.
към текста >>
София У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е ВЕС (ВУ) на Българската
евангелска
методистка
църква
удостоверява, че Методи Жеков Марков, роден на 13/26 септември 1902 г.
„Евера” 12. „Красота - подвижност” 13. „Странник съм в този свят" 14. „О, Учителю благати” Д. Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България (Наименование и адрес на учреждението, предприятието, организацията и др.) № 160 15 юли 1962 г. гр.
София У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е ВЕС (ВУ) на Българската
евангелска
методистка
църква
удостоверява, че Методи Жеков Марков, роден на 13/26 септември 1902 г.
в гр. Варна е служил при същото, както е означено на отвъдната страна. Е. Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската евангелска методистка църква (БЕМЦ) с печат и подпис. ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България до МОЯ ЕДНОКРЪВЕН И ЧРЕЗ ХРИСТА ДУХОВЕН БРАТ ВЕЛИСЛАВ МАРКОВ ул. „Македония” 20 Варна МИЛИ МИ БАТЕ, ПРЕДАЙ, МОЛЯ, МОИТЕ СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ПОЧИТАНИЯ НА БРАТ САВА И НА ДРУГИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ ДОМОВЕ, КОИТО БЛАГОСЛАВЯМ АРХИПАСТИРСКИ.
към текста >>
Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис.
„О, Учителю благати” Д. Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България (Наименование и адрес на учреждението, предприятието, организацията и др.) № 160 15 юли 1962 г. гр. София У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е ВЕС (ВУ) на Българската евангелска методистка църква удостоверява, че Методи Жеков Марков, роден на 13/26 септември 1902 г. в гр. Варна е служил при същото, както е означено на отвъдната страна. Е.
Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската
евангелска
методистка
църква
(БЕМЦ) с печат и подпис.
ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България до МОЯ ЕДНОКРЪВЕН И ЧРЕЗ ХРИСТА ДУХОВЕН БРАТ ВЕЛИСЛАВ МАРКОВ ул. „Македония” 20 Варна МИЛИ МИ БАТЕ, ПРЕДАЙ, МОЛЯ, МОИТЕ СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ПОЧИТАНИЯ НА БРАТ САВА И НА ДРУГИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ ДОМОВЕ, КОИТО БЛАГОСЛАВЯМ АРХИПАСТИРСКИ. МОЛЯ СЕ И ЗА ВАШИЯ ДОМ И ЗА ТВОЕТО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ, И КАТО ОСТАВАМ ВАШ В ИСТИНАТА, В БОЖИЯТА ЛЮБОВ И БОЖИЯТА МЪДРОСТ, УМОЛЯВАМ ВИ ДА СЕ ПОМОЛИТЕ СЪЩО И ЗА МЕНЕ. № 168/20.VII.1962 г. ул. „Я.
към текста >>
ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА
ЦЪРКВА
(БЕМЦ) в България до МОЯ ЕДНОКРЪВЕН И ЧРЕЗ ХРИСТА ДУХОВЕН БРАТ ВЕЛИСЛАВ МАРКОВ ул.
Удостоверение за пенсиониране и трудов стаж на Методи Марков Жеков ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА (БЕМЦ) в България (Наименование и адрес на учреждението, предприятието, организацията и др.) № 160 15 юли 1962 г. гр. София У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е ВЕС (ВУ) на Българската евангелска методистка църква удостоверява, че Методи Жеков Марков, роден на 13/26 септември 1902 г. в гр. Варна е служил при същото, както е означено на отвъдната страна. Е. Писмо на Методи Марков върху бланка на организацията Върховен епископален съвет на Българската евангелска методистка църква (БЕМЦ) с печат и подпис.
ВЪРХОВЕН ЕПИСКОПАЛЕН СЪВЕТ (ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ) НА БЪЛГАРСКАТА
ЕВАНГЕЛСКА
МЕТОДИСТКА
ЦЪРКВА
(БЕМЦ) в България до МОЯ ЕДНОКРЪВЕН И ЧРЕЗ ХРИСТА ДУХОВЕН БРАТ ВЕЛИСЛАВ МАРКОВ ул.
„Македония” 20 Варна МИЛИ МИ БАТЕ, ПРЕДАЙ, МОЛЯ, МОИТЕ СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ПОЧИТАНИЯ НА БРАТ САВА И НА ДРУГИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ ДОМОВЕ, КОИТО БЛАГОСЛАВЯМ АРХИПАСТИРСКИ. МОЛЯ СЕ И ЗА ВАШИЯ ДОМ И ЗА ТВОЕТО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ, И КАТО ОСТАВАМ ВАШ В ИСТИНАТА, В БОЖИЯТА ЛЮБОВ И БОЖИЯТА МЪДРОСТ, УМОЛЯВАМ ВИ ДА СЕ ПОМОЛИТЕ СЪЩО И ЗА МЕНЕ. № 168/20.VII.1962 г. ул. „Я. Забунов” 12 тел.
към текста >>
Председател на Българската
Евангелска
Методистка
църква
в България ул. „Я.
ул. „Я. Забунов” 12 тел. 9-20-13 дом. 8-34-81 ВАШИЯТ И ТВОЙ БРАТ Ч/З ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА: Печат на ВЕС /Подпис:/................................ Печат: Софийски и главен пастор на България МЕТОДИЙ Ж. МАРКОВ - B.D.
Председател на Българската
Евангелска
Методистка
църква
в България ул. „Я.
Забунев” №12, София Ж. Скрижалите на Всемировия Учител ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО И БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА Когато Божествения Дух слиза - създава се Учителят. На 7/19 март 1897 г. Божественият Дух се вселява в Петър Дънов. Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител.
към текста >>
95.
8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа
Евангелската
методистка мисия В България и Петър Дънов - V ЕВАНГЕЛИСТИТЕ-МЕТОДИСТИ В ГР.
Песните на концерт-рецитала на 4 декември 2010 г. Д. Скрижалите на Учителя, Мировият Учител и Всемировият Учител и техните Школи Е. Закриване на концерта с песента “Поздрав на Учителя”. А. Покана за концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. с Пояснения и бележки по темата му.
КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа
Евангелската
методистка мисия В България и Петър Дънов - V ЕВАНГЕЛИСТИТЕ-МЕТОДИСТИ В ГР.
СВИЩОВ И ПЕТЪР ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов. Богословското училище и църквата на евангелистите-методисти в гр. Свищов” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява камерен ансамбъл „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран ВИКТОР ЙОРДАНОВ - флейта НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН СНЕГАРОВ - виола МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул. „Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 4 декември 2010 г. Вход свободен ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 4.XII.2010 г. 1.
към текста >>
Богословското училище и
църквата
на евангелистите-методисти в гр.
Закриване на концерта с песента “Поздрав на Учителя”. А. Покана за концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. с Пояснения и бележки по темата му. КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ Начало 10.30 часа Евангелската методистка мисия В България и Петър Дънов - V ЕВАНГЕЛИСТИТЕ-МЕТОДИСТИ В ГР. СВИЩОВ И ПЕТЪР ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов.
Богословското училище и
църквата
на евангелистите-методисти в гр.
Свищов” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява камерен ансамбъл „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран ВИКТОР ЙОРДАНОВ - флейта НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН СНЕГАРОВ - виола МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул. „Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 4 декември 2010 г. Вход свободен ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 4.XII.2010 г. 1. Историята на Евангелската методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т. XXIV. 2.
към текста >>
Историята на
Евангелската
методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т.
СВИЩОВ И ПЕТЪР ДЪНОВ Фотоизложба „Евангелистите-методисти и Петър Дънов. Богословското училище и църквата на евангелистите-методисти в гр. Свищов” Музика Песни на Учителя Дънов - Беинса Дуно Изпълнява камерен ансамбъл „Филип Стоицев” ПЛАМЕНА ГЕРГИНОВА - сопран ВИКТОР ЙОРДАНОВ - флейта НАДЕЖДА НЯКОГОВА - цигулка ЙОАН ХЛЕБАРОВ - цигулка МИРОСЛАВА ДИМИТРОВА - цигулка ЙОАН СНЕГАРОВ - виола МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА - виолончело Водещ: ПЕТЪР ВАНГЕЛОВ В салона на община „Изгрев” ул. „Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 4 декември 2010 г. Вход свободен ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 4.XII.2010 г. 1.
Историята на
Евангелската
методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т.
XXIV. 2. Снимките на евангелистите-методисти работили в България са публикувани в същия том под № 1 до № 35, които може да видите и в настоящата изложба. 3. Петър Дънов и Евангелската мисия в България - вж „Изгревът...”, T.XXIV, с. 385-403, снимките към раздела от №36 до №48, Методи Марков, с. 299-331 и снимки №65-72. 4.
към текста >>
Петър Дънов и
Евангелската
мисия в България - вж „Изгревът...”, T.XXIV, с.
„Чехов” 16-А Начало 10.30 часа, събота 4 декември 2010 г. Вход свободен ПОЯСНЕНИЯ и бележки по темата на концерт-рецитала за 4.XII.2010 г. 1. Историята на Евангелската методистка мисия в България е описана в „Изгревът...”, т. XXIV. 2. Снимките на евангелистите-методисти работили в България са публикувани в същия том под № 1 до № 35, които може да видите и в настоящата изложба. 3.
Петър Дънов и
Евангелската
мисия в България - вж „Изгревът...”, T.XXIV, с.
385-403, снимките към раздела от №36 до №48, Методи Марков, с. 299-331 и снимки №65-72. 4. Концертът е отново на тема „Евангелистите-методисти и Учителя Дънов” (първият беше изнесен на 27.03.2010 г., вторият - на 29.04.2010 г., третият-на 29.05.2010 г., четвъртият - на 30.10.2010 г.). 5. На настоящия концерт ще бъдат изпълнени 14 песни от музикалното творчество на Учителя Петър Дънов, в аранжимент на д-р Филип Стоицев. За д-р Филип Стоицев вж.
към текста >>
Фотоизложбата е обновена със снимки, нагледно представящи лица и събития от
евангелската
методистка мисия в гр.
На настоящия концерт ще бъдат изпълнени 14 песни от музикалното творчество на Учителя Петър Дънов, в аранжимент на д-р Филип Стоицев. За д-р Филип Стоицев вж. В „Изгревът...”, т. VIII, с. 641-690. 6.
Фотоизложбата е обновена със снимки, нагледно представящи лица и събития от
евангелската
методистка мисия в гр.
Свищов. Б. Сценарий на концерт-рецитала на 4 декември 2010 г. - част I Как първите евангелисти-методисти проповядваха Новия Завет? 1. Д-р Алберт Лонг - първият пастор в Свищов 2. Д-р Дейвид Чалис и стачката на учениците 3.
към текста >>
96.
4.3. Как се записваха песните на Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
молитвени сборници на
църквата
.
По онези години се създават т.н. духовни групи от възрастни жени и от по-млада възраст, които са посещавали до онзи момент онези построени църкви, където се е извършвала църковна служба от свещениците. След тези църковни служби те се събират по домовете, и започват т.н. молитвени събрания. В разстояние на няколко часа те изпълняват молитви - онези молитви, които са в т.н.
молитвени сборници на
църквата
.
Пеят песни и това са църковнославянски песнопения. И това продължава 5^6 часа, дори цяла нощ. И обикновено се събират по два пъти в седмицата, някой път и един път, но тогава те си слагат бели кърпи на главите, за да бъдат бели сестри. Защо са слагали бели кърпи? Слагали са като знак на чистота.
към текста >>
Най-интересното е, че в момента официалната
църква
смята, че присъствието на Петър Дънов е свързано с евангелизма, защото те знаят, че Той е бил в Свищов в този Колеж на евангелистите-методисти.
Той е един пътуващ пророк, пътуващ лечител и човек, който се разпорежда със съдби на хората, ръкополага съдби на хората. Така че, той дава стихове и препоръчва стихове, които по-късно стихове от Евангелието, Той ги пише на лист хартия и дава първите наряди. И така тези групи започват да четат Евангелието по стихове След това те продължават да пеят и да се събират, да пеят църковнославянските песнопения, да се молят, но четат и тези стихове от Евангелието, които са препоръчани от Учителя Дънов. По този въпрос аз съм писал на много места в „Изгревът". И кое е най-интересното?
Най-интересното е, че в момента официалната
църква
смята, че присъствието на Петър Дънов е свързано с евангелизма, защото те знаят, че Той е бил в Свищов в този Колеж на евангелистите-методисти.
Той е бил на обучение по тази линия на методистите-евангелисти седем години в Щатите. Посещава техните колежи, връща се и за тях той е протестантин, който единственото му остава да върви, да проповядва Евангелието, и да върви по тази линия. И те отначало смятат, че Той е един от тези проповедници. И когато той започва да организира групите, първите атаки на църквата срещу него, и срещу неговите групи е това, те ги обвиняват, че са станали евангелисти. А евангелистите като движение, то вече е организирано и каква е историята на това движение, аз съм го описал и съм направил специален том, а това е „Изгревът" том XXIV.
към текста >>
И когато той започва да организира групите, първите атаки на
църквата
срещу него, и срещу неговите групи е това, те ги обвиняват, че са станали евангелисти.
И кое е най-интересното? Най-интересното е, че в момента официалната църква смята, че присъствието на Петър Дънов е свързано с евангелизма, защото те знаят, че Той е бил в Свищов в този Колеж на евангелистите-методисти. Той е бил на обучение по тази линия на методистите-евангелисти седем години в Щатите. Посещава техните колежи, връща се и за тях той е протестантин, който единственото му остава да върви, да проповядва Евангелието, и да върви по тази линия. И те отначало смятат, че Той е един от тези проповедници.
И когато той започва да организира групите, първите атаки на
църквата
срещу него, и срещу неговите групи е това, те ги обвиняват, че са станали евангелисти.
А евангелистите като движение, то вече е организирано и каква е историята на това движение, аз съм го описал и съм направил специален том, а това е „Изгревът" том XXIV. Това е втория етап, където се пеят песни на църквата, четат се от техните молитвени сборници молитви и трето вече се проучава Евангелието по програма на Учителя в т.н. наряди. 3). Третият етап вече е другия етап, когато се откриват съборите - съборите от Спиритическата верига. И тези събори започват, и те са описани в Протоколи, и те са публикувани в „Изгревът" том XI и том XII тези наряди за съборите, и са публикувани самите Протоколи от съборите. И там виждаме в самите Протоколи, че на тези събори са се изпълнявали църковнославянски песнопения.
към текста >>
Това е втория етап, където се пеят песни на
църквата
, четат се от техните молитвени сборници молитви и трето вече се проучава Евангелието по програма на Учителя в т.н. наряди. 3).
Той е бил на обучение по тази линия на методистите-евангелисти седем години в Щатите. Посещава техните колежи, връща се и за тях той е протестантин, който единственото му остава да върви, да проповядва Евангелието, и да върви по тази линия. И те отначало смятат, че Той е един от тези проповедници. И когато той започва да организира групите, първите атаки на църквата срещу него, и срещу неговите групи е това, те ги обвиняват, че са станали евангелисти. А евангелистите като движение, то вече е организирано и каква е историята на това движение, аз съм го описал и съм направил специален том, а това е „Изгревът" том XXIV.
Това е втория етап, където се пеят песни на
църквата
, четат се от техните молитвени сборници молитви и трето вече се проучава Евангелието по програма на Учителя в т.н. наряди. 3).
Третият етап вече е другия етап, когато се откриват съборите - съборите от Спиритическата верига. И тези събори започват, и те са описани в Протоколи, и те са публикувани в „Изгревът" том XI и том XII тези наряди за съборите, и са публикувани самите Протоколи от съборите. И там виждаме в самите Протоколи, че на тези събори са се изпълнявали църковнославянски песнопения. И това е третия етап, в който те изпълняват църковнославянски песнопения. Ето защо аз в „Изгревът" том XXII подготвих един материал за историята на тези църковни песнопения, и защо са изпълнявани.
към текста >>
А той много добре ги познава, защото се е движел по линията на
Евангелската
методистка мисия в София и в Америка.
Значи това нещо аз съм го задвижил. Но това съм го задвижил аз, а не някой друг. Вече съм публикувал в XXII том, в момента съм задвижил целия сценарии и нещата живот и здраве тази година есента ще бъдат реализирани. 4). А следващия етап - четвърти етап е етапа на евангелските песни. Тогава при събиранията, които са в провинцията и в София Учителят включва доста евангелски песни.
А той много добре ги познава, защото се е движел по линията на
Евангелската
методистка мисия в София и в Америка.
И той познава много добре тези евангелски песни, защото той ги е изпълнявал и на цигулка. И тогава той препоръчва четири-пет песни. Те се научават и се изпълняват. Аз заварих поколението, което по времето на Школата на Учителя са изучавали и знаеха освен църковнославянските песнопения, така и евангелските песни. Така че в този том - XXIV аз ще публикувам четири евангелски песни, които Учителят е препоръчвал.
към текста >>
Това е издание на
Евангелската
методистка мисия в България и там са публикувани всички евангелски песни, а те са стотици на брой.
Така че в този том - XXIV аз ще публикувам четири евангелски песни, които Учителят е препоръчвал. Обикновено в писмата си до своите последователи, той някой път цитира и дава номерата на някой от тези евангелски песни. А защо номера? Ами защото от 1923 г. излиза един сборник със заглавие „Духовни песни".
Това е издание на
Евангелската
методистка мисия в България и там са публикувани всички евангелски песни, а те са стотици на брой.
И Той е избрал подходящи песни, и Той ги дава по номера, защото всички песни в този сборник са отбелязани по номера. И така, те намират номера, разучават го и започват да ги изпълняват. Те са три-четири песни, които аз в том XXIV ще ги извадя на ксерокс. И което е най-важното, там е и най-голямото откритие - песента „На Учителя покорен аз ще служа до конца". Тази песен, която е най-популярна, тя е много мелодична, много красива и по времето на Школата на Учителя се е пяла от всички както от 1945 година до 1990 година, така и от 1990 година до 2007 година.
към текста >>
Но никой не знае, че тази песен е
евангелска
песен.
И Той е избрал подходящи песни, и Той ги дава по номера, защото всички песни в този сборник са отбелязани по номера. И така, те намират номера, разучават го и започват да ги изпълняват. Те са три-четири песни, които аз в том XXIV ще ги извадя на ксерокс. И което е най-важното, там е и най-голямото откритие - песента „На Учителя покорен аз ще служа до конца". Тази песен, която е най-популярна, тя е много мелодична, много красива и по времето на Школата на Учителя се е пяла от всички както от 1945 година до 1990 година, така и от 1990 година до 2007 година.
Но никой не знае, че тази песен е
евангелска
песен.
Тя е от американски автор. И когато тази песен е публикувана в песнарката „Духовни песни" от 1923 г. И което е най-интересното, думите на тази песен са публикувани. Те са на Елена Казанлъклиева. И там е отбелязано, че е от непознат автор.
към текста >>
Така че онова, което пеят днес последователите на Учителя, те не знаят, че това е
евангелска
песен, а са думите на Елена Казанлъклиева.
Те са на Елена Казанлъклиева. И там е отбелязано, че е от непознат автор. Но в момента аз ще публикувам както онази песен, която като песен със заглавие „На Учителя" е публикувана в песнарката от 1921-1922 година като песни на Бялото Братство. На същата страница до нея, ще публикувам и този нотен текст на сборника на евангелистите. И да се направи сравнение, че това е една и съща песен.
Така че онова, което пеят днес последователите на Учителя, те не знаят, че това е
евангелска
песен, а са думите на Елена Казанлъклиева.
Това нещо е описано много добре и това нещо е описано и показано. Аз ще го включа в том XXIV, аз съм го включил и в онзи материал, който съм подготвил за братските песни. Виж „Изгревът", том XXIV, с. 435^36; с. 439^42. 5).
към текста >>
97.
3.5. „Причината за землетресенията в коя и да е част на земното кълбо са всички живи същества
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Ако тия десет души се намерят било в Православната
църква
, било в
Евангелската
църква
, било в Еврейската
църква
, безразлично от коя
църква
ще бъдат, ние ще им благодарим.
Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не са в действителност. Ние сме за Истината, според която земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има и човекът. В Писанието се казва, че когато земята не може да търпи съществата, които живеят върху нея, тя започва да набръчква кожата си. Кожата е нейната кора, нейните пластове, които са живи. В кората на земята действуват ред сили, които учените хора наричат „силови линии"." 11) „Христос казва: „Аз за съдба дойдох в света." Вие трябва да знаете, че ако между вас се намерят десет души праведници, те ще бъдат в състояние да спасят София.
Ако тия десет души се намерят било в Православната
църква
, било в
Евангелската
църква
, било в Еврейската
църква
, безразлично от коя
църква
ще бъдат, ние ще им благодарим.
За нас е важно София да се спаси, да има десет души богаташи, които да вложат своите капитали в Божествената банка, да кредитират за София. Да не мислите, че праведните хора са бедни. Не, бедният човек не може да бъде праведен. Праведните хора са дошли на земята да извършат някаква специална работа и да придобият опитност. Те са дошли от друга някаква система и разполагат с цялата земя - могат да живеят тук, колкото години искат и, като си свършат работата, ще си отидат, от дето са дошли.
към текста >>
98.
Сканиран материал. Некролог - Скръбна вест.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Псалм 23 Разделяме се с нашия скъп брат и приятел Павел Василев, един от стожерите на Методистката
църква
в София и в България.
На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъст вието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен.
Псалм 23 Разделяме се с нашия скъп брат и приятел Павел Василев, един от стожерите на Методистката
църква
в София и в България.
Като верен член и всеотдаен служител на Църквата, и преди всичко като предан християнин, той беше готов да защитава интересите на Църквата и на Христовото дело, заплащайки всяка цена. Павел Василев влагаше в служението си, без да жали сили, всичките способности, с които Бог го беше надарил. Правеше го с голяма енергия и последователност, и преди всичко със силна любов. За нас, християните, смъртта не е край, а е начало. Тя отбелязва края на земния ни живот, но и бележи началото на живота ни при Бога - живот без болка и страдание, продължаваш през цялата вечност.
към текста >>
Като верен член и всеотдаен служител на
Църквата
, и преди всичко като предан християнин, той беше готов да защитава интересите на
Църквата
и на Христовото дело, заплащайки всяка цена.
Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъст вието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен. Псалм 23 Разделяме се с нашия скъп брат и приятел Павел Василев, един от стожерите на Методистката църква в София и в България.
Като верен член и всеотдаен служител на
Църквата
, и преди всичко като предан християнин, той беше готов да защитава интересите на
Църквата
и на Христовото дело, заплащайки всяка цена.
Павел Василев влагаше в служението си, без да жали сили, всичките способности, с които Бог го беше надарил. Правеше го с голяма енергия и последователност, и преди всичко със силна любов. За нас, християните, смъртта не е край, а е начало. Тя отбелязва края на земния ни живот, но и бележи началото на живота ни при Бога - живот без болка и страдание, продължаваш през цялата вечност. В светлината на Христовото възкресение, ние искаме да изразим увереността си, че нашият брат Павел Василев е при Бога, част от вечния живот в Божието присъствие.
към текста >>
От името на
Евангелска
методистка
църква
„Д-р Лонг" - София Погребалното богослужение ще се състои на 30 декември 2014 година от 11.00 часа в сградата на
Евангелска
методистка
църква
„Д-р Лонг" - град София, ул.
Правеше го с голяма енергия и последователност, и преди всичко със силна любов. За нас, християните, смъртта не е край, а е начало. Тя отбелязва края на земния ни живот, но и бележи началото на живота ни при Бога - живот без болка и страдание, продължаваш през цялата вечност. В светлината на Христовото възкресение, ние искаме да изразим увереността си, че нашият брат Павел Василев е при Бога, част от вечния живот в Божието присъствие. Нашата раздяла е временна и ние сме уверени, че ще бъдем едно в Христос, във вечността, където ще прославяме заедно нашия Спасител.
От името на
Евангелска
методистка
църква
„Д-р Лонг" - София Погребалното богослужение ще се състои на 30 декември 2014 година от 11.00 часа в сградата на
Евангелска
методистка
църква
„Д-р Лонг" - град София, ул.
„Г. С. Раковски"№6
към текста >>
99.
Статия 4. Защита на Религията
,
пастор Д. Н. Фурнаджиев
,
Събори 1926 -1927г.
Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата
църква
и иноверците.
Защита на Религията Зорница, Г. XLVI, бр. 41, 13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари.
Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата
църква
и иноверците.
Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици.
към текста >>
Самите водачи от народната
църква
са на два лагера по въпроса.
Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици.
Самите водачи от народната
църква
са на два лагера по въпроса.
Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним: В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра.
към текста >>
Въпрос е, дали някой от тях знае де има
евангелска
църква
в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф.
А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на Студ. Хр. Д-во, и от няколко годишното съществуване на Соф. Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав?
Въпрос е, дали някой от тях знае де има
евангелска
църква
в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф.
Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи.
към текста >>
Ако той се прави илюзия, че защищава народната
църква
, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.
няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина.
Ако той се прави илюзия, че защищава народната
църква
, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.
Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
към текста >>
Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната
църква
и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината.
Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната
църква
и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целят тия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: „Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?
към текста >>
Да защищаваш своята
църква
е свещена длъжност.
Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: „Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях? " Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна.
Да защищаваш своята
църква
е свещена длъжност.
Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата?
към текста >>
Помни, че
църква
, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие?
Помни, че
църква
, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. „Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин.
към текста >>
Църквата
сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията.
С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Църквата
сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията.
Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. „Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител?
към текста >>
„Нашата родна
църква
враждува (против Мл. Хр.
Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет.
„Нашата родна
църква
враждува (против Мл. Хр.
Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи след нас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас".
към текста >>
Донякъде влизаме в положението на народната
църква
.
Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи след нас." (к. н.). Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40).
Донякъде влизаме в положението на народната
църква
.
Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски.
към текста >>
Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната
църква
?
(Map. 9:30-40). Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея.
Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната
църква
?
Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството.
към текста >>
Самата
църква
трябва да работи против такива средства в църковната дейност.
Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски.
Самата
църква
трябва да работи против такива средства в църковната дейност.
В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави.
към текста >>
Църква
, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека.
Църква
, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Но църква, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира! Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте\ Нека се има тая разлика предвид.
към текста >>
Но
църква
, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира!
Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека. Църква, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда.
Но
църква
, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира!
Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте\ Нека се има тая разлика предвид. Това ще издигне църквата и нейното влияние в народа.
към текста >>
Това ще издигне
църквата
и нейното влияние в народа.
Но църква, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира! Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте! , а идете и проповядвайте\ Нека се има тая разлика предвид.
Това ще издигне
църквата
и нейното влияние в народа.
На второ място, никой да не се бои от търкане на възгледи или съревнувание в дейност. Нищо друго няма да събуди и оживи един работник за вярата както примера на друг, жив и сполучлив работник в същата насока. Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист. Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност.
към текста >>
Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и
църква
, и църковници.
Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност. На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св.
Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и
църква
, и църковници.
Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св.
към текста >>
100.
44. Не един, не два, а четири проблемни в един клас
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Не разбирате ли, че на
църква
ходят само глупави~е хора?
И един ден, дружинната ръководителка реши да застане очи в очи с проблема на училището, тоест, с нас четиримата. Извика ни в стаята си. И започна направо, и по същество. Каза ни: „Как може вие, възпитани и интелигентни деца, с интереси към наука и изкуство, да вярвате в измислици? Че те, поповете, си ги съчиняват тези неща, и само старите хора им вярват!
Не разбирате ли, че на
църква
ходят само глупави~е хора?
Ние тук, в училище се чудим как да ви отворим очите, и да ви спасим от тази заблуда!.....” Спогледахме се! Тя говореше за църква, а нито един от нас не ходеше на църква, каквато тя имаше в представите си. Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на църква!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му. Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи.
към текста >>
Тя говореше за
църква
, а нито един от нас не ходеше на
църква
, каквато тя имаше в представите си.
И започна направо, и по същество. Каза ни: „Как може вие, възпитани и интелигентни деца, с интереси към наука и изкуство, да вярвате в измислици? Че те, поповете, си ги съчиняват тези неща, и само старите хора им вярват! Не разбирате ли, че на църква ходят само глупави~е хора? Ние тук, в училище се чудим как да ви отворим очите, и да ви спасим от тази заблуда!.....” Спогледахме се!
Тя говореше за
църква
, а нито един от нас не ходеше на
църква
, каквато тя имаше в представите си.
Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на църква!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му. Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи. Явно се бе подготвила да ни държи атеистична лекция: „Вижте, особено това с иконите... да не мислите, че са нещо повече от рисунки? Защо им се кланяте?
към текста >>
Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на
църква
!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му.
Каза ни: „Как може вие, възпитани и интелигентни деца, с интереси към наука и изкуство, да вярвате в измислици? Че те, поповете, си ги съчиняват тези неща, и само старите хора им вярват! Не разбирате ли, че на църква ходят само глупави~е хора? Ние тук, в училище се чудим как да ви отворим очите, и да ви спасим от тази заблуда!.....” Спогледахме се! Тя говореше за църква, а нито един от нас не ходеше на църква, каквато тя имаше в представите си.
Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на
църква
!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му.
Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи. Явно се бе подготвила да ни държи атеистична лекция: „Вижте, особено това с иконите... да не мислите, че са нещо повече от рисунки? Защо им се кланяте? Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на църква.
към текста >>
Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на
църква
.
Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на църква!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му. Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи. Явно се бе подготвила да ни държи атеистична лекция: „Вижте, особено това с иконите... да не мислите, че са нещо повече от рисунки? Защо им се кланяте?
Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на
църква
.
Моят баща е бил в Евангелската църква, но са го отлъчили.” Включих се и аз: „И моят баща е бил отлъчен.” Петко Тодоров и той каза: „И моят баща е отлъчен.” А Радка направо декларира: „А моят баща, никога не е влизал в църква! ” Дружинната се стъписа! Не знаеше какво да каже. Това тя не бе очаквала, и нямаше подготвен ход. Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната църква, нито в евангелската църква.
към текста >>
Моят баща е бил в
Евангелската
църква
, но са го отлъчили.” Включих се и аз: „И моят баща е бил отлъчен.” Петко Тодоров и той каза: „И моят баща е отлъчен.” А Радка направо декларира: „А моят баща, никога не е влизал в
църква
!
Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи. Явно се бе подготвила да ни държи атеистична лекция: „Вижте, особено това с иконите... да не мислите, че са нещо повече от рисунки? Защо им се кланяте? Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на църква.
Моят баща е бил в
Евангелската
църква
, но са го отлъчили.” Включих се и аз: „И моят баща е бил отлъчен.” Петко Тодоров и той каза: „И моят баща е отлъчен.” А Радка направо декларира: „А моят баща, никога не е влизал в
църква
!
” Дружинната се стъписа! Не знаеше какво да каже. Това тя не бе очаквала, и нямаше подготвен ход. Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната църква, нито в евангелската църква. Ние ходим в салона.
към текста >>
Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната
църква
, нито в
евангелската
църква
.
Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на църква. Моят баща е бил в Евангелската църква, но са го отлъчили.” Включих се и аз: „И моят баща е бил отлъчен.” Петко Тодоров и той каза: „И моят баща е отлъчен.” А Радка направо декларира: „А моят баща, никога не е влизал в църква! ” Дружинната се стъписа! Не знаеше какво да каже. Това тя не бе очаквала, и нямаше подготвен ход.
Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната
църква
, нито в
евангелската
църква
.
Ние ходим в салона. На това място се четат лекции.....” Но тя и на мен не повярва: „Е, не е църква, но нали по стените има икони? Нали се молите?....” Погледнах я доста ядосано, но й казах все пак кротко и с уважение: „Не, там няма икони. На стените има картини. Например, има две картини на художника Генчо Алексиев, едната е жълт нарцис, който излъчва светлина, а на другата са изобразени латинки в една цветна градина.
към текста >>
На това място се четат лекции.....” Но тя и на мен не повярва: „Е, не е
църква
, но нали по стените има икони?
” Дружинната се стъписа! Не знаеше какво да каже. Това тя не бе очаквала, и нямаше подготвен ход. Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната църква, нито в евангелската църква. Ние ходим в салона.
На това място се четат лекции.....” Но тя и на мен не повярва: „Е, не е
църква
, но нали по стените има икони?
Нали се молите?....” Погледнах я доста ядосано, но й казах все пак кротко и с уважение: „Не, там няма икони. На стените има картини. Например, има две картини на художника Генчо Алексиев, едната е жълт нарцис, който излъчва светлина, а на другата са изобразени латинки в една цветна градина. Това са акварели. На стената в салона са и портретите на Боян Боев.
към текста >>
Има и една голяма картина на звезда с пет лъча, и на нея пише Мъдрост, Истина, Любов, Правда и Добро.... Искам да ви уверя, че салона въобще не е
църква
.” Това за картините, и за звездата с пет лъча, съвсем обърка горката ни дружинна!
На стените има картини. Например, има две картини на художника Генчо Алексиев, едната е жълт нарцис, който излъчва светлина, а на другата са изобразени латинки в една цветна градина. Това са акварели. На стената в салона са и портретите на Боян Боев. и на полковник Минчо Сотиров, същият, който е подарил салона.
Има и една голяма картина на звезда с пет лъча, и на нея пише Мъдрост, Истина, Любов, Правда и Добро.... Искам да ви уверя, че салона въобще не е
църква
.” Това за картините, и за звездата с пет лъча, съвсем обърка горката ни дружинна!
С положителност, тя не бе чувала нищо за набожни хора, които ходят в салон без икони. И за последно, тя реши да ни заплаши: „В комсомола не се приемат ученици, които вярват в Бог, и ако не се откажете от религията, ще останете вън от комсомола. Комсомолската организация няма да ви допусне в своите редици. Помислете си....” Така срещата ни с нея приключи. След един месец приеха всички осмокласници в ДКМС, освен нас четиримата.
към текста >>
НАГОРЕ
