Търсене в текстове за 'Дръжка'

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

2. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка.
Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици. Той дойде на "Изгрева" без пенсия. Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка. Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото. Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен.
към текста >>

И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя.
Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания. Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли?
към текста >>

Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума.
За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания. Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството.
към текста >>

3. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки.
Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки. Те живееха от скромно по-скромно. Задоволяваха се с много малко. В сравнение с този огромен труд, който положиха, тяхното възнаграждение от Учителя беше символично.
към текста >>

4. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят господар.
Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това, Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева", който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава, като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне, ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава, отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия. Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше много пробивна и не се церемонеше с този и онзи.
към текста >>

5. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре.
Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка.
към текста >>

6. 5_50 Отклонението

Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил.
Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите съмишленици тук. Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него. Сега е последния ти, трети път. Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на измамата! " И се отхвърли от него. Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил. Но тя бе направила своето отклонение. Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението.
към текста >>

7. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка.
Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай.
към текста >>

8. 8_13 Построяване на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят даваше всеки месец и на трите по един плик с пари, с които Той бе поел нашата издръжка.
И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствувам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, след като направихме опити да учителствуваме и след като бяхме уволнени, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец и на трите по един плик с пари, с които Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми, с които закърпвахме своя скромен бюджет за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрешки и за обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят.
към текста >>

Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас.
Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, след като направихме опити да учителствуваме и след като бяхме уволнени, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец и на трите по един плик с пари, с които Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми, с които закърпвахме своя скромен бюджет за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрешки и за обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше. Той дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан. По-късно Борис Николов направи нова редакция на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал.
към текста >>

9. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Много от приятелите имаха вече семейства и деца - трябваше грижа и издръжка за тях.
"Най-великите пирати от Французката енциклопедия" На "Изгрева" се бе оформило цяло селище. Там бе и салонът, там Учителят изнасяше своите беседи и там живееше. "Изгревът" бе станал отдавна духовен център. Но по-голяма част от приятелите живееха в града. Аз също живеех на другия край на града. Много от приятелите имаха вече семейства и деца - трябваше грижа и издръжка за тях. Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя.
към текста >>

10. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си.
Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница.
към текста >>

11. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи. Те се продаваха. А те са на Учителя и от тях постъпваха средства. Тези средства ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства.
към текста >>

12. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата.
Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша.
към текста >>

Перодръжката започва да трепери.
През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.
към текста >>

Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода.
Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа.
към текста >>

Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото.
Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г.
към текста >>

Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката.
" А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури.
към текста >>

И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители.
„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо. Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея. За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога. Само тогава.
към текста >>

13. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

През това време Елена Андреева получаваше една минимална сума за издръжка, с която едва, едва покриваше нуждите си.
Елена Андреева започна да дешифрира стенограмите и на останалите беседи. И отново ги преписваше в четири екземпляра. Това е една разчетена стенограма, така както е говорил Учителят. Тя работеше по същия начин като ползваше четири стенограми от една и съща беседа и ги преписваше на пишеща машина в четири екземпляра. Тези екземпляри ми бяха предадени и аз също ги прехвърлих за съхранение в провинцията като едно копие запазих в София за работа, което укрих своевременно. През това време Елена Андреева получаваше една минимална сума за издръжка, с която едва, едва покриваше нуждите си. Тя свърши една много хубава работа, много вярно и с хубаво чувство и с дълг към Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 27 юни 2015 - 20:24
към текста >>

14. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка.
Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев.
към текста >>

И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите.
Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати.
към текста >>

15. 117. МАЛКИЯ ДОМ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости.
При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли? Слуга и роб бях аз! Много често Учителят посещаваше малкия ни дом на Симеоновското шосе. Често Учителят минаваше покрай нас, отбиваше се и от тук тръгвахме за редовните екскурзии за Бивака през Симеоново.
към текста >>

16. 159. ПРОТОКОЛ

Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
към текста >>

17. 45. ЗАКАНАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Методи Константинов заминава да учи в странство - Полша, но на издръжка на Учителя.
Като влезна в Братството той разбра, че първо се променя вътрешния живот на човека и после той може да се освободи отвън. Методи непрекъснато сновеше и поддържаше връзки с политическите мъже на България. Това беше в кръвта му. И за това той има много интересни опитности и бе присъствувал в онези моменти, когато трябваше да се разплетат кармически възли на старото общество, на онази власт, както онези съдбини, които имаха да дойдат, свързани с комунистическата власт след 1945 г. Той живя доста дълго време и с удоволствие разказваше за някои събития и изказвания на Учителя. Методи Константинов заминава да учи в странство - Полша, но на издръжка на Учителя. Учителят го изпраща до външната врага. Изглежда го строго, издига заканително пръст и му казва: „Върви! Но ще знаеш, че Аз съм проникнал във всичките ти клетки. До дъното на ада да слезеш, пак ще те измъкна, за да изпълниш насила волята Божия, която ти е определена."
към текста >>

18. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

БОРИС НИКОЛОВ

От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник.
Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен.
към текста >>

19. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

БОРИС НИКОЛОВ

за издръжка на семейството им тук в София.
Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж.
към текста >>

20. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса.
По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.
към текста >>

21. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка.
Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване. И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка. А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната среда в школата на УЧИТЕЛЯ. Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ. Явих се при Него. Изложих двата проблема.
към текста >>

22. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото.
към текста >>

23. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката.
Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма. Сутринта на този ден с дясната Си ръка Той е написал пред предишната дума „Любов" още две думички и те се четат така: „Бог е Любов! " Савка държи с двете си ръце тефтерчето и го целува. Възкресението е осъществено.
към текста >>

24. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Накрая тя минава на самоиздръжка и след това е закрита.
Решават, че на това положение трябва да се сложи край. А как да се сложи край, като той е директор на печатницата, председател на финансовия съвет, а жена му работи в книговезницата. Решават първо да отстранят жена му, но за да не прави впечатление, че това е насочено срещу нея, ръководството закрива книговезницата с мотивите, че книгите не се купуват, и че тя е на загуба. Оттук започват борбите и ожесточението между Никола Антов и останалите. Той им доказва обратното, че книговезницата може да работи. Накрая тя минава на самоиздръжка и след това е закрита. Антов им заявява: „Ако вие закриете книговезницата, ще ме обидите смъртно и ще ме направите враг." Всички му се смеят зад гърба и са единодушни, че това не може да стане, защото той е сам, единак, а останалите са мнозинство. И че не може да се бори срещу тях. Един срещу всички. Това е невъзможно. През 1956 година беше излезнало решение на Правителството да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти и църкви.
към текста >>

25. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

То е нещо като глинено гърне, но отгоре има напреко глинена дръжка, която служи да се носи гърнето.
Но Бог да ми помогне! " Бог ми помогна. И един човек бе спасен. После този селянин ме намери в Мещица. Донесе ми в ръкатка масло. То е нещо като глинено гърне, но отгоре има напреко глинена дръжка, която служи да се носи гърнето. Затова се казва ръкатка. Селянинът остави маслото на хазайката и беше им разказал целия случай. Чува кръчмарят, който е съсед и казал: „Моето малко конче си е наболо крака, надуло се е, бере и може да умре. Скоро викайте учителката." Видях кончето и реших да направя опита. Вързахме квас на крака му, на глезена.
към текста >>

26. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

По-късно трябваше да изготвя законите за издръжка на предприятията.
42. Години на възрастване и възмъжаване Обществена кариера. Още като ученик и по време на университетското си образование не съм имал амбиция да имам някакво административно положение. Но по един естествен път така ме изтикаха условията напред, че трябваше да стана най-напред началник на персонала на Министерството на финансите. След туй директор на една агенция за финансови проучвания. Тя играеше голяма роля, защото тя изработи клаузите на мирните договори след войната, тя кредитираше фалиралите фабрики, които се национализираха впоследствие. По-късно трябваше да изготвя законите за издръжка на предприятията. Аз се чудех защо съм издигнат на този пост. По-късно разбрах, че това е било за книгата „Учителят", която трябваше да излезе на бял свят през 1947 г. Благодарение на този пост, който имах и познанствата ми с министър Касабов, получих разрешение за издаване на книгата. Кариера в университета. Веднъж ми предложиха да взема една катедра в университета.
към текста >>

27. 6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец.
Това после се разпространи навред из братството. Наистина дойде една жена от Полша при Учителя, която бе дошла за мен. Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши докторат по международно право. Тази жена наистина имаше много хубави чувства към мен. Тя принадлежеше към шляхтата в Полша, високо издигната и добре поставена в обществото, знаеше много езици и искаше на всяка цена да се омъжи за мен. Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме. Учителят се пошегува после, когато Го попитах какво е станало накрая. „Тя предлага много малка сума за теб! Ти ми струваш стократно повече." Тя е мислила, че аз съм задължен на Учителя финансово и затуй, да ме освободи от този ангажимент към Учителя, искала е да плати с пари и да ме откупи, за да отида в Полша при нея.
към текста >>

28. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията.
не можеше да се отпечатат книги. Трябваше специално разрешение. И аз, в дълбочината на душата си, търсих всички възможни пътища тя да излезе от печат. Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите. Тази дирекция, която оглавявах, тя изготви клаузите по финансовите въпроси за мирните договори след 1945 г. След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията. Това падна на моите плещи. За мен беше голяма изненада да изпълнявам този пост, защото нямах такива амбиции. Но впоследствие се убедих, защо се наредиха нещата така, че да заема тази служба. В мен залегна убеждението, че аз съм на този пост, за да издам книга за Учителя; финансовата част на книгата бе осигурена. Борис Николов даде всичките си спестявания, около 680 000 лв., а неговата сестра Цанка - 160 000 лв., а един друг брат, който изобщо не знаеше, че ще излиза книга, предложи на Борис 240 000 лв., да се отпечати нещо от Учителя.
към текста >>

Той дойде при мен един ден и ме помоли да изготвя закона за самоиздръжката на тяхното книгоиздателство.
Министерството на културата, което беше новосъздадено, се оглавяваше от Димо Казасов, който даваше разрешение за книгопечат. Ето как се наредиха нещата по необикновен начин. Този мой приятел - "звенар", който докладваше на министъра, се разболява. Един ден в Министерството пристига под същото име - Казасов, племенник на министъра, който заема мястото на този приятел по време на заболяването му. Замества го временно. Той дойде при мен един ден и ме помоли да изготвя закона за самоиздръжката на тяхното книгоиздателство. Веднага блесна в мене тази мисъл, че аз не случайно съм поставен на този пост. След два дни изготвих закона и му го предадох. Помолих го: „Имам една книга „Учителят за образованието". Искам да имам разрешение за печат". Усмихна се.
към текста >>

29. 3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив.
След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам. Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството. Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода. Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно. По-късно научихме, че за нашето освобождаване Учителят бе платил скъпо и прескъпо като разнищваше и развързваше нашата родова карма. Когато приятелите се завърнаха от събора през 1920 година споделиха много впечатления и аз стоях някакси настрана изолирана, което още повече ме умъчняваше. Учителят разбра и прочете моето състояние изписано по лицето ми и обхванало ме изцяло и ме попита: „Вие защо не дойдохте на събора?
към текста >>

30. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София.
към текста >>

31. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

" „Добрият човек най-напред ще ти направи зло, че после ще стори добро, а лошият човек най-напред ще ти направи добро, а после идва горчивото за теб." Аз бях тогава материално затруднено с издръжката си, поради което Учителят добави: „Ако ти станеш богата, други ще станат бедни".
Учителят продължи: „Аз с Бога живея и се отнасям по Божествено към Него, с ангелите се отнасям по ангелски, а с хората - по човешки. И аз ям като тях. „Учителю, аз смятах, че съм станала лоша, извънредно лоша". „Не, ти си от добрите". „Но как да различа добрите от лошите хора? " „Добрият човек най-напред ще ти направи зло, че после ще стори добро, а лошият човек най-напред ще ти направи добро, а после идва горчивото за теб." Аз бях тогава материално затруднено с издръжката си, поради което Учителят добави: „Ако ти станеш богата, други ще станат бедни". Разбрах съотношенията в света, че по-добре беден отвън, но духовно богат отвътре. Аз бях много недоволна от близките си и роднините, които по всякакъв начин упражняваха контрол върху мен и се стараеха да ме отделят от Учителя. Затова той продължи: „Когато си недоволна ще мислиш, че добрите хора са винаги радостни и доволни, че ангелите са радостни и доволни и че най-после Бог е радостен и доволен. Щом те са доволни и радостни ще си речеш: „И аз ще бъда доволна и радостна". По този начин получих един метод за работа, който използвах и постепенно вътрешното ми състояние се подобри.
към текста >>

32. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата.
Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му. Учителят излиза от стаята си.
към текста >>

33. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя посока пробиваше за общо учудване на всички.
Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии. Този случай съм го разказвала, но в друга светлина. Сега ще го зазкажа накратко, за да видите един друг финал достоен за учудване на всички и едно потвърждение на онова, което бе споменато по-горе. Имаше една сестра, казваше се Станка, която направо казано бе пов-лекана и от която Учителят го беше гнус. Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя посока пробиваше за общо учудване на всички. Така проби за мое учудване и започна да се върти около Учителя, за да му прислужва в неговия бит. От къде дойде този подтик в нея не можах да разбера. А той веднъж ми каза в София: Измий тази чаша, за да не я мие Станка". Аз разбрах много добре всичко. Но тя стоеше при него и избута и отстрани всички ония, които се грижеха за Учителя, за неговия бит - да се поднася храната му, да се готви, да се мие, да се чисти, да се пере и т.н.
към текста >>

34. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева. И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече. Бях на кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше смисълът на живота ми след като се отдалечавах от Учителя. Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб. И при единият случай, и при другият губех Изгрева и Учителя. Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него. Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие.
към текста >>

35. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка.
искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар. висше общество в България ми бе до болка познато. Майка ми се стараеше всячески да ме въвлече в него като ме караше да свиря на разни приеми, на разни празненства на познати семейства. Аз познавах този свят и просто знаех кое след какво ще последва. Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка. Беше интересно, забавно, но моят път беше друг, спряха ме от горе и ме насочиха по моят собствен път. Не съжалявам, а благодаря, че така стана. Разбира се, че дойде време да се запознае с Учителя, да го срещна и това определи моят път и живота ми след това. Още в самото начало на Школата Учителят ми каза: „Ако ти си издържиш изпита ще доживееш дълъг живот". А човек всеки ден живее и вътрешно държи изпитите си.
към текста >>

36. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек.
Да не смятате, че това е моя измислица. Моля ви се. Това ми създаваше невероятна задача за разрешение как да се съхраня и как да се запазя и да остана на Изгрева. А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи. И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път.
към текста >>

37. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

" „Искам я, но тя Цанка я е взела и каквото каже, това ще бъде." Аз по това време се занимавах с поддръжката на гроба на Учителя и за него се грижех от 1944 г до 1957 г.
Станка дойде веднага и ми предаде думите му, тогава аз скочих, стъпих на краката си, отидох на Изгрева и какво да видя. Цанка бе започнала да се разполага както си иска и каквото й хрумне и бе заявила пред Боян, че е рождена сестра на Борис и че сега тя ще се разпорежда там. Ама аз бях пьк законна съпруга. По закон Божий и по закон светски аз съм по-близко до Борис, Отивам при Боян Боев и го питам: „Брат Боян, какво става, научих, че теб някой иска да те премести. Ти искаш ли тази хубава, голяма стая? " „Искам я, но тя Цанка я е взела и каквото каже, това ще бъде." Аз по това време се занимавах с поддръжката на гроба на Учителя и за него се грижех от 1944 г до 1957 г. Борис се върна от работа и аз му казах желанието на брат Боян. „Щом иска брат Боян така да бъде." Аз само казах желанието му, но знаех, че той няма да му откаже и не исках да постъпвам по друг начин и да влизам лично с разправии с Цанка. Така и този път тя не успя да изгони Боян Боев от голямата стая. Борис нареди Боян да се върне в хубавата стая, а в малката стая остана да живее Станка - моята домашна прислужница. После отивам веднъж и гледам, че вратата е затворена с катинар, бяха я заключили.
към текста >>

38. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка.
с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои. Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха. Веднъж Учителят ме извиква и ми нареди да отида в града и да закупя един комплект от най-хубавите бои за Цветана Симеонова, която бе художничка. „Ами, Учителю, аз нищо не разбирам от бои." „Отиди", ми каза той. Послушах, отивам в града, завъртам се в магазина където се продават тези бои за художници и се чудя как да попитам, за да не се изложа, че нищо не разбирам от бои, защото могат да ми дадат обикновените бои особено като видят, че съм невежа и не съм художничка.
към текста >>

39. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г.
към текста >>

40. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят отиде, хвана дръжката на вратата, затвори я като я изблъска от прага, на който стоеше.
Учителят я гледа строго: „Аз казах да отиде". Тя пак протестира, защото Савка е решила, че сестрата не трябва да ходи сама горе. Представяте ли си всичко това до тук. И по нататък той строго натъртва думите: „Аз наредих да отиде". Тя пак се опитва да възразява. Учителят отиде, хвана дръжката на вратата, затвори я като я изблъска от прага, на който стоеше. Аз стоях вътре като вкаменена. Никога не предполагах, че има хора, които открито да противодействат на Учителя заради техни човешки съображения и човешки приумици. Тези два примера означаваха, че Милка слушаше повече Савка отколкото Учителя и че за нея Савка бе божествено олицетворение с името Лучка, а пък Учителят беше нещо, което бе случайно вметнато да служи, да присъствува на Изгрева, за да може да се въздига и възвеличава Лучка в нейните очи и в очите на другите. Ето именно затова Учителят бе казал пред мен: „Савка може да стане причина да пропадне Божието дело. Но аз я търпя понеже е такава Божията Воля".
към текста >>

41. 9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА

Петър Камбуров

Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка?
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
към текста >>

42. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

Разбира се, Бончо' бе изцяло на наша издръжка.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ Ние двамата с Мари пропътувахме познатото разстояние до София пак за 6 дни. Когато от Ловеч минахме през село Микря, едно момче - Бончо, на около 14 години ни помоли да го вземем с нас. Да ни бъде помощник на първо време, а после той се надяваше да си намери някаква работа в София. Приехме го и продължихме пътя. Разбира се, Бончо' бе изцяло на наша издръжка. Той нямаше 5 стотинки в джоба си, не си- бе взел и достатъчно дрехи. Пристигнахме в София. Настанихме се в един хан в Подуяне, дето имаше обор за конете и една сутеренна стая за нас. Но за голяма наша изненада, започнаха проливни'дъждове, които продължиха почти без прекъсване 40 денонощия. Спряха почти всички строежи, фалираха тухлопроизводителите.
към текста >>

43. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си.
След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво. Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си. Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си. Заредиха се поръчки не само от Габрово, но и от други градове. Че и някои мои работи минаха границата и заминаха за чужбина. Аз сама рисувах моделите си за декоративни възглавници, кувертюри и покривки за детски колички, релеф върху креп-сатен, кадифе, плюш и пр. Можех да издам цял журнал с мои оригинални разработени идеи.
към текста >>

Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си.
Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво. Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си. Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си. Заредиха се поръчки не само от Габрово, но и от други градове. Че и някои мои работи минаха границата и заминаха за чужбина. Аз сама рисувах моделите си за декоративни възглавници, кувертюри и покривки за детски колички, релеф върху креп-сатен, кадифе, плюш и пр. Можех да издам цял журнал с мои оригинални разработени идеи. По чуден път долавях от пространството различните модни течения и модели, възприемах някъде от далече моделите, те слизаха от високо в мене и аз ги разработвах.
към текста >>

44. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Но те се харчеха лесно, защото аз бях поела издръжката на цялото домакинство.
18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО Започнах да ставам по-независима с трудът си, чрез който получавах пари. Но те се харчеха лесно, защото аз бях поела издръжката на цялото домакинство. Трябваше да платя с нещо, това беше цената за относителната малка свобода, която ми се даваше. Даваха ми свобода на труд и с онези пари, които ми оставаха от издръжката на домакинството можех да отделя нещо и за своята потребност. Все пак бях доволна и на тази придобивка. Голямо унижение бе това. А с тези пари можех да живея много сносно ако бях сама.
към текста >>

Даваха ми свобода на труд и с онези пари, които ми оставаха от издръжката на домакинството можех да отделя нещо и за своята потребност.
18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО Започнах да ставам по-независима с трудът си, чрез който получавах пари. Но те се харчеха лесно, защото аз бях поела издръжката на цялото домакинство. Трябваше да платя с нещо, това беше цената за относителната малка свобода, която ми се даваше. Даваха ми свобода на труд и с онези пари, които ми оставаха от издръжката на домакинството можех да отделя нещо и за своята потребност. Все пак бях доволна и на тази придобивка. Голямо унижение бе това. А с тези пари можех да живея много сносно ако бях сама. Но нали бях омъжена и издържах мъж и дом. А той бе фабрикант, работеше с милиони, но не ми даваше никакъв лев, нито за дома, нито за мене.
към текста >>

45. 26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА СУЧИТЕЛЯ

Знаех, че имам поддръжката и помощта на Учителя измолена чрез молитви, но никога не предполагах, че за мен са заангажирани много светли същества.
Палатката на Учителя беше над моята. Веднъж както бях седнала до клека и до палатката си, Учителят мина покрай мен, спря се и ми каза: „Сестра, вашето идване тук е в резултат на дейността на много ангели, които Ви обичат". Станах и стоях като вцепенена от тези думи на Учителя. Мислено се пренесох към Габрово и видях пред себе си всички препятствия, които излизаха и се поставяха пред мен, само и само да ми се попречи да дойда на Рила. И изневиделица всички прегради падаха една след друга, но в последният момент, когато бях изстрадала всичко и бях издържала до края. Знаех, че имам поддръжката и помощта на Учителя измолена чрез молитви, но никога не предполагах, че за мен са заангажирани много светли същества. Благодарих им и бях в молитвено състояние много дълго време за този случай. При една разходка към третото езеро с Учителя, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха да ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих до горе, показах им пътя, посочих им езерото и се върнах.
към текста >>

46. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка.
Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка. А че така жестоко се отнасяше с мене това вече го разбирах, защото знаех вече мнението на Учителя за целия този случай. Затова си мълчах и търпях. След няколко дни баща ми получи емболия на болничното легло и почина, след което го погребахме. И какво стана по-нататък? На Изгрева всяко нещо има финал.
към текста >>

47. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка.
Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата.
към текста >>

48. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Посяга командира към дръжката да отвори вратата, на му застива ръката във въздуха и той казва: „Тука няма да влезнем".
Натоварват ги на камиони и ги карат на остров Белене в концентрационен лагер. Много от тях измряха там. Онези, които останаха се върнаха след много години като старци и развалини. Едвам се движеха болни и съсипани. Идва в тази нощ въоръжената охрана и до моята порта. Посяга командира към дръжката да отвори вратата, на му застива ръката във въздуха и той казва: „Тука няма да влезнем". Другите около него виждат също това. Някои от тях са присъствували при първия подобен случай, когато трябваше да ме вземат и да ме закарат във фабриката, за да ме направят работничка. Ако бяха сторили това щяха да ме сложат при жените на фабрикантите, които ме смятаха, че не съм от тяхното тесто замесена, понеже аз им работих за техния укзт и разкош и нямаше да мога да издържа при толкова много жени. А по това време аз пътувах всяка седмица в Балкана. Ако бяха ме вкарали във фабриката аз нямаше да мога да издържа и щях да умра.
към текста >>

49. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Златка Георгиева (Вачева)

Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка.
Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия. Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка. Но това не можеше да направи, защото нямаше имот и не беше състоятелна. И помоли една нейна близка българка, тя да ми изпрати покана. Тази българка половин година живее във Франция, половин година живее в България, Донесе ми поканата, занесох я в паспортното бкзро, но не я приемат и признават, защото може да получа покана само от близък роднина. А тя не ми е никаква. Ако бях получил покана от Ярмила, въпросът бе лесен и ясен.
към текста >>

50. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Велик Георгиев Константинов

Тя е идвала в Русе, срещала се с братя Маркови и чрез тях поиска издръжка за синът си.
Тя идва и той й дава абсолютно всичко. Не само това, но и това, което той е купувал по време на техния брак. Но, разбира се, така се разделят. Даже те нямаха официален развод, но понеже в Румъния вече можело да се сключи граждански брак тя се омьжва за един румънец с две деца. Много често баща й, който е бил приятел на моя дядо поп му е казвал: „Ех, попе, попе, по-добре да съм издържал Василя, че Васил беше добър, пък аз този чужд румънец пак аз го издържам". Тя е идвала в Русе, срещала се с братя Маркови и чрез тях поиска издръжка за синът си. Баща ми каза по тоя повод на чичо Васил: „Ти ще го издържаш, ако той дойде при тебе да живее. Но да издържаш дете, което не те познава, няма смисъл". Те идваха в Русе както и ние отивахме с майка ми с футболистите, когато отиваха в Румъния, те взимаха туристи със себе си. Той идва с футболистите в Русе като турист и не се отбива да види баща си. И такова едно момче той трябва да издържа.
към текста >>

51. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

Казвам, тогава нямаше химикалки, да ми дадат една тяхна перодръжка и мастилница и това реши първи изпит.
Те не могат да се въздържат, говорят, приказват, а аз искам да се съсредоточавам страхотно, а иначе в моята стаичка имаше коридор и не ги чувах, даже и да се смеят нещо да говорят. И отказах се. В стаичката съм пак. Но когато да се откажа, казах им, че много е топло, домързява ме един вид, то бе вярно, че така ми се отразяваше. Рекох, то най-добрите условия за мене са студа и тишината. Казвам, тогава нямаше химикалки, да ми дадат една тяхна перодръжка и мастилница и това реши първи изпит. Те казаха: „И линия". Рекох: „Защо линия? " „Ами защото по този предмет обезателно се дава задача: Погасяване на държавен заем, нали на периоди". Рекох: „Този въпрос развий ли се, получаваш ли три? " „Той е най-трудния.
към текста >>

52. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше.
Ефтимий изохкал, превил се от болка, но криво ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина.
към текста >>

Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му.
На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл.
към текста >>

53. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Дойдоха и деца, а трябваше издръжка за семейството.
Две години след това през 1936 г. хвърлих расото и продължих да следвам от 1934 г и завърших през 1938 г. като цивилен. През време на следването аз живеех с жена ми четири години в една барака на Изгрева. Бях се оженил, без да питам Учителя. Дойдоха и деца, а трябваше издръжка за семейството. А аз през това време следвах и трябваше някой да ме издържа. Музиката иска условия. Трябва да имаш богат баща, за да ти даде условия. А баща ми не ме подкрепи материално, макар че можеше. Не ме подкрепи, защото бях напуснал църквата и че не бях завършил Духовна семинария и това, че хвърлих расото като дякон.
към текста >>

54. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Учителят взе грижата за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни подпомагат материално и финансово.
Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми - 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Имах семейство, дадоха ми една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижата за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни подпомагат материално и финансово. В един разговор Учителят ми каза: „Ако беше ме питал мен да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изникна един семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплаквам. „Ако ти беше приятелка и сестра щеше да ти бъде по-полезна отколкото като жена.
към текста >>

55. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Започнаха да идват сестрите и ни оставяха редовно по малки суми за издръжка на семейството.
И в църквата му обещаваха много неща, защото те нямаха тогава такива хора, които да имат такъв глас и му разрешиха едновременно да бъде дякон и в същото време да следва музикалната академия. Дори му обещаха да го пратят на запад да учи и щяха да го направят, защото нямаха такива подготвени хора. Но той не се вслушваше в съветите на Учителя нито в нечии други. Имаше един много дребнав случай, беше се скарал с касиерката за някаква дребна сума и напусна - излезна по-рано от църквата и изгоря. А ние бяхме четири души на Изгрева и бяхме голям товар за всички. Започнаха да идват сестрите и ни оставяха редовно по малки суми за издръжка на семейството. Това бе по указание на Учителя и сестрите си даваха скромния десятък за Бога на нас. Някой сготви манджа и ни донесе. Не минаваше ден някой да не мине и да не остави нещо за храна. Така прекарахме четири години. Симеон се бе записал в консерваторията в артистичния отдел, а Христина Морфова се залови с него да го обучава, че дори се стигна до там, да не позволява на Прокопова да се занимава с него.
към текста >>

56. 10. СЕАНСИ

Надежда Георгиева Кьосева

Но не можа да се свърже, защото толкова силно чукаше по дъската, че не можеха да измъкнат дръжката от дупката.
Много ще страда през целия живот. Тя плачеше и пишеше. После каза за всеки от нас поотделно. За мене каза, че Пежото ще стане голяма балерина и трябва да работи с музиката и изкуството. После повикаха Буда. Но не можа да се свърже, защото толкова силно чукаше по дъската, че не можеха да измъкнат дръжката от дупката. И те се помолиха да се преустанови сеанса. Но това направи голямо впечатление на Сашка и тя много се замисли. Един подобен случай се случи със Славчо, който спеше на верандата. той после ни го разказа. Било вечер.
към текста >>

57. 14. ИЗГРЕВЪТ

Аз ходех често да му помагам и да въртя дръжката на циклостила.
В дясно беше стаята на Славчо, моята стая беше направо с един малък прозорец на запад. Там аз спях. Имаше до кухнята тоалетна и до нея заден вход. Аз ходех отгоре на училище, а Славчо имаше кантора с циклостил на „Клементина" 11. Под нея имаше голям фризьорски салон. Аз ходех често да му помагам и да въртя дръжката на циклостила. Какво пишеше тогава не помня, но е било нещо вероятно около беседите или „Житно зърно". До Славчовата къща имаше още една, състояща се от две стаи и веранда където живееше Жорж Радев, а после Борис и Кольо Нанков. По-късно живееха в първата стая брат Боян Боев, а във втората Борис Николов. Николай Дойнов се беше вече задомил с Дора Карастоянова и живееха другаде. Никола Нанков също се беше оженил за Цветанка и живееше на друго място.
към текста >>

58. 1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО

Геновева Жекова

Правеше цигулки, но беше много беден иначе и в Братството решиха кой както намери за добре под покривка, над покривка, зад възглавница, под възглавница кой колкото може да го подпомага с известна издръжка.
Няма да забравя никога брат Петко Епитропов. Той идваше и се създаваше такава приятна обстановка, че ние децата седяхме мирно и слушахме какви разговори се водят. Създаде се една много хубава атмосфера. След време обаче брат Петко Христов почина и се зачудиха кой да бъде ръководител на Братството, защото без ръководител не може и избраха Цаню Боздуганов. Той беше майстор-цигулар. Правеше цигулки, но беше много беден иначе и в Братството решиха кой както намери за добре под покривка, над покривка, зад възглавница, под възглавница кой колкото може да го подпомага с известна издръжка. Той беше много музикален, много приятен човек, но настъпи някакъв вътрешен крах в него и той каза: „Не може повече да ви събирам и да се събираме у дома, искам да се чувствувам свободен". И действително той започна да ходи и да изрежда всички църкви - евангелска, католишка, православна и не зная още каква, но накрая май се отказа от всичко и никъде не ходеше. Обаче това, което аз помня, никой път няма да забравя в Шуменското братство, че се създаваше много мистична атмосфера. Аз като дете чувствувах нечие присъствие и такъв мир настъпва у хората, такова едно блаженство след такива събирания, че никой път няма да го забравя. След като той, Цаню каза, че повече не може, той да бъде ръководител, по едно време престанаха да се събират хората.
към текста >>

59. 10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА

Геновева Жекова

Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади.
Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет. Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие клозета. Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише! " А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на работниците им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня". Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади. Пари ли нямаха, суров човек ли беше, не зная. По едно време Богомил бе отишъл при Учителя да иска разрешение да отиде в Германия да учи и то по времето, когато американците и англичаните бомбардираха големите градове в Германия. „Ти няма да отидеш в.Германия. Няма кой да гарантира за теб. Вие в Русе печатаха беседи и за всичко ви бе платено.
към текста >>

60. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

Получаваше в един плик дребни суми от Учителя, за да покрие една скромна издръжка.
И с Учителя проявяваше, уточняваше всичко сестра Паша. Всички беседи бяха уточнявани от сестра Паша, та до печата. И така сестра Паша ми казваше: „Тука идват при мене ама аз познавам, казва, кой за какво идва“. Аз й казвам веднъж: „Сестра Паша, аз като идвам ако донеса нещо, донеса, но както съм дошъл и така си отивам, без нищо да взема“. Паша живееше в една барака на Изгрева и денонощно работеше с беседите. Получаваше в един плик дребни суми от Учителя, за да покрие една скромна издръжка. Когато е получавала плика, все се е смущавала. Учителят й казал: „Не се смущавайте, а благодарете, че аз ви давам парите за работата, която вършите. Ако остане братството да ви ги дава, кожата ще ви одере. Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме.
към текста >>

61. 8. Катя Грива

Драган Петков

Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си.
Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена. Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си. Получи ли парите, тя ги изхарчвала за няколко дни, а после се чудела как да изкара до края на месеца. Отишла при Учителя и се оплакала от самата себе си. Казал й: „Слушай, дай си ти при Мен парите. Аз ще ти ги пазя. Когато имаш нужда ще идваш при мене и аз ще ти давам колкото ти е необходимо“.
към текста >>

62. 21. Лечение чрез вътрешна връзка

Драган Петков

Хващам се с лявата ръка за дръжката на вратата и от мен излезе нещо като вихър и каза „Фу-у-у-у“ и излезна през прозореца.
Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар. Той ми даде някои напътствия, но подобрение не получих. Напротив, болката ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб! Само Ти можеш да ме излекуваш! “ Аз се помолих, направих вътрешна връзка с Учителя, облякох се криво-ляво и се приготвих да излизам от стаята. Хващам се с лявата ръка за дръжката на вратата и от мен излезе нещо като вихър и каза „Фу-у-у-у“ и излезна през прозореца. Видях го как направи следи във въздуха. Някакво черно същество бе ме сграбчило и ме мъчеше толкова време. Понеже бях направил мислена връзка с Учителя, то помощта дойде от Него. Значи Учителят ме излекува и от тогава не съм почувствувал същите болки близо 60 години. На следващия ден, на беседа Учителят каза: „Вие, като ви заболи нещо отивате при лекар.
към текста >>

63. 10. Строежът на кухнята на 7-те езера

Гради Колев Минчв

Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата.
“, отговори сестра Катя. Тогава аз махнах камъка и казах: „Хайде пущай сега камъчета“. Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва. Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още.
към текста >>

Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“.
Тогава аз махнах камъка и казах: „Хайде пущай сега камъчета“. Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва. Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна.
към текста >>

64. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Гради Колев Минчв

Слязох в града и вземах три четки за миене на дюшеме, направих една рамка от желязо, сложих дръжка, сложих две-три тухли отгоре и тъй както търкахме някой път мозайките, почнах да търкам най-напред от сцената.
Брат Христо-брадата, не си спомням повече името му, той беше бояджията, беше много трудолюбив и тих човек. Всички столове бяха в трапезарията, пианото и рояла завити с книги и т.н. Мисля, че наближаваше вече празника, но нямаше кой да почисти салона. А трябваше да бъде готов, нали ще се държи беседа. Аз минах един-два пъти и гледам, никой не се залавя за работа. Слязох в града и вземах три четки за миене на дюшеме, направих една рамка от желязо, сложих дръжка, сложих две-три тухли отгоре и тъй както търкахме някой път мозайките, почнах да търкам най-напред от сцената. Никога не бях виждал друг път салона толкова изцапан. Но брат Христо не беше виновен. Нали трябваше да се направи хубав ремонт на салона. Понеже беше много горещо, аз бях най-напред по риза, но после махнах и нея. По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя).
към текста >>

65. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

„Аз“, каза той, „ще поема издръжката ти“.
Във връзка с тия разпри веднъж разговарях със сестра Елена и тогава тя заплака и ми каза, че била натоварена от братския съвет да ме следи. Сестра брата следи, а вълкът в кошарата си седи. Това бяха клевети, но както и да е. Като дойде време за отиване на Рила брат Николай Дойнов, независимо от това каквото беше станало между нас, идва при мене и ми вика: „Брат Гради, хайде да ходим пак на Рила, да помагаш“. Отговорих: „Брат Николай, бих дошъл, обаче нямам никакви средства сега“. „Аз“, каза той, „ще поема издръжката ти“. Аз се съгласих. Тогава сестра Ганка работеше още братска работа на Изгрева. И тръгнахме с брат Николай и Ганка на Рила. Тогава брат Коста Стефанов беше счетоводител на братството на Рила. През време на летуването брат Борис Димитров, който страдал от астма, един ден му стана много лошо.
към текста >>

66. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Но ако нещо се случи с тебе, и се прекръстил, аз поемам издръжката на семейството ти“.
Дето се казва две денонощия или два дена и една нощ. Слизат, гледат, но чичо нещо му говори. „Хванах баща ти и му викам: „Кольо, ти нещо предчувствуваш? Но, казва, това е фронт. Никой не знае нищо. Но ако нещо се случи с тебе, и се прекръстил, аз поемам издръжката на семейството ти“. И казва чичо „на баща ти като, че му падна нещо от плешките. Така изправи се, заговори, върна се, седна пак до мене, прегърна ме, пи глътка ракия и яде от баницата, която майка ти направи. Аз приех, че изпълних една голяма задача. И да знаеш, Наско, първата пушка,която гръмна уби баща ти. Ами сега?
към текста >>

67. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква.
Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др. След като изкопахме гроба аз се прибрах у дома омърлушен. Сутринта се стряскам и скачам от леглото.
към текста >>

68. 13. Съдбата на братската градина

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Училището е на самоиздръжка.
“ „Абе, момче, тука кой пази тази градина? Аз от няколко дена идвам тука и едва се справям с много деца, които налитат на зелените вишни.“ „Бабо, аз съм домакин на училището и ако общината разбере какво поражение са направили децата на дърветата ще ме уволнят от работа. Ние тука една вечер дойдохме седем души пазачи, че като дойдоха 20 души хулигани, че те ни гонеха нас, а не ние тях. Ние сме дигнали вече ръка от градината. Аз знам, че вие сте работниците от градината и ако желаете вземете да си пазите дръвчетата. Училището е на самоиздръжка. Заплата не можем да ви дадем. Ще се ползвате от плодовете и колкото сухи дървета има. Кажи на твоя човек ако е съгласен аз в неделя ще дойда „и ще ви дам законно назначение на лист. И приберете тези начупени клони от земята. Директорката на училището каза, че ако има някой да я отърве от тази градина банкет ще даде .
към текста >>

69. 14. Арест във влака

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
към текста >>

70. 34. Пълната кошница

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“.
към текста >>

71. 40. Из дневника на Учителя

Пари за издръжка получавали от родителите си в България.
Като студент по медицина е бил много добър студент, имало е случаи когато за някой болен човек професорите са казвали, че е безнадежден случай и му определяли края, че скоро ще умре. Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването на болния и за кратко време болният оздравявал. Учил е също и философия. Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? “ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари. Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях.
към текста >>

Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари.
Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването на болния и за кратко време болният оздравявал. Учил е също и философия. Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? “ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари. Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари.
към текста >>

72. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството.
Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора? “ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете. В училище се учех добре. Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се.
към текста >>

Това обезпокои много тях, както и мене, тъй като голяма част от заплатата си аз внасях вкъщи и като ме няма близките ми ще останат без моята поддръжка.
Ходех като кукла. Аз продължавах да нервнича и се безпокоях. Думите на моя брат ми подействаха. Започнах да не го харесвам, а той беше много щастлив, но не за дълго. Още повече той каза на близките ми, че като се оженим, ще отидем на село да живеем. Това обезпокои много тях, както и мене, тъй като голяма част от заплатата си аз внасях вкъщи и като ме няма близките ми ще останат без моята поддръжка. Аз тогава работех в радио „Варна“. Стана в мене едно раздвоение. След два дни като се видяхме му казах: „Иване, нашите не желаят да отиваме на село, връщам годежа“. Той много се нажали, но тъй като аргумента ми беше силен, той отстъпи. След това аз се успокоих и почнах работа.
към текста >>

73. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

ТОМ 8

В продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на последния тон - горно до.
До тук е дадена гамата с упражненията. Защо прибавяш още. Ето защо си димагнетизирана! " Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз престанах да пея гамата назад. Нещо ме задържаше на последния тон. В продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на последния тон - горно до. Чувствах нещо, което подпира, държи последния тон. Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад. Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад. За най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми. Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно стеснение, загатвам за преживяното ми състояние.
към текста >>

74. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка.
13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж.
към текста >>

75. 45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ

В.К.: И сега издръжката на тези три стенографки се поемаше от Учителя.
След като почнаха Неделните, „Утринни слова" Савка пожела тях да работи. И тогава другите си разпределяхме. И аз после отидох учителка и тогава само по една трета бяха изработили в годините когато аз бях учителка. И тях ги дешифрирах чак след като си замина Учителя. А брат Боев беше моите поел на Общия клас. В.К.: И сега издръжката на тези три стенографки се поемаше от Учителя. Е.А.: Виж как беше. И за това честно и почтено ще го разкажа. Най-напред Той ни даваше продукти. След това започна да ни дава пари. Ама ги даваше на мене.
към текста >>

В.К.: За издръжката.
В.К.:Товае почерка на Учителя, нали? Е.А.: На Учителя, да. В.К.: Значи вие сте получили писмото направо от Учителя в стаята Му. Сега в тези пликове разкажете ми какво имаше и какво получавахте Вие? Е.А.: Само пари ми даваше в тях. В.К.: За издръжката. Е.А.: За издръжката, да. Ето виж сега, така са: Елена, после само Е и само за пари са били. В.К.: Те са някъде към 53 плика. Аз ги преброих. Е.А.: Моите, В.К.: Да, 53.
към текста >>

Е.А.: За издръжката, да.
Е.А.: На Учителя, да. В.К.: Значи вие сте получили писмото направо от Учителя в стаята Му. Сега в тези пликове разкажете ми какво имаше и какво получавахте Вие? Е.А.: Само пари ми даваше в тях. В.К.: За издръжката. Е.А.: За издръжката, да. Ето виж сега, така са: Елена, после само Е и само за пари са били. В.К.: Те са някъде към 53 плика. Аз ги преброих. Е.А.: Моите, В.К.: Да, 53. Е.А.: Значи аз съм ги събирала.
към текста >>

76. 68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

Но когато аз се помъчих да хвана дръжката на вратата, той ме хвана за двете ръце и почнахме да се бориме, насам, натам, даже бяхме изместили гардероба.
" И пак той ми зададе същият въпрос. Аз казвам: „Не зная. Казах Ви че не зная". А той казва: „ А Ваш отец знае! " Аз рабрах, че той трябва да е видял че брат Ради идва при мене и за него помислих: „Да, той знае, елате да ви заведа". Но когато аз се помъчих да хвана дръжката на вратата, той ме хвана за двете ръце и почнахме да се бориме, насам, натам, даже бяхме изместили гардероба. И след това на един от тези миндери, той ме събори и аз се бях свила на топка и така да го отблъсквам от себе си. Той нищо не правеше само се борехме. Нищо и в това време си викам: Кой ще ми помогне? Паша не беше вкъщи, беше излязла в града и аз казвам, само Учителя. И колкото ми глас държи извиках: „Учителю".
към текста >>

77. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка.
Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Лично аз, понеже така виждам, че съм харесвала много хубави хора, било така млади и стари, много й се възхищавах. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше. Тя е съпруга на Белчев, министър който е бил тогава, убит. Убиват го, по политически въпроси и тя след това не се оженва, но се сприятелява с Пенчо Славейков и са приятели. И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка. Това малко хора могат да го направят. Това го правят смели жени, а това го правят жени които обичат и заради обичта се жертват и тялом и духом. Това го правят жени които обичат, това не го правят кой да е. Това не може да го направи случаен човек или без нещо дълбоко което има в себе си. Даже тя ми казваше веднъж.
към текста >>

78. 74. ИВАН АНТОНОВ

И там пълна издръжка имаше.
И изкарал едно детство, виждате картинката каква е. И когато отива у Пашини вече те го поемат като свое, тяхно момче. Пък те бяха много милостиви хора. И както Ви казах загрижват се за него, за образованието му и той даже като свършил прогимназия, те някакви връзки имали, пратили го във военното училище, за военен да учи. Щото тогава беше, като завърши юнкер, ще стане офицер и ще има една служба в живота си. И там пълна издръжка имаше. Хем образование даваха и възпитание и професия. Добре, но той не можеше да търпи заповеди и команди. А в казармата само команди и заповеди има. И какво направил там не знам, и го изгонват. Не можал да завърши и когато се влюбва в това момиче, за нещо те го пращали да занася щото било близко семейството.
към текста >>

79. 81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

Тя няма никаква издръжка, защото домакиня е била.
В.К.: Значи този пример приключва. Е.А.: Да. В.К.: Примирява се. Е.А.: Ами ще не ще. Е тя се налага вече, тука тя решава. Тя няма никаква издръжка, защото домакиня е била. Тя е била учителка. Ако беше учителствала щеше да си има пенсия. Ама тя няма, защото е била домакиня, гледала е дом и деца.
към текста >>

80. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Но, ако хулиш чистия човек, то там няма задръжка, то ще се върне към този, който хули и законът е такъв в природата.
В.К.: Това е за свещениците. Е.А.: За свещениците, да. Та направи ми това впечатление. Сега това не е закана. Това е закон, защото ако ние хулим грешник, ние страдаме, които хулим, щото грешникът има нужда да му помогнем. Но, ако хулиш чистия човек, то там няма задръжка, то ще се върне към този, който хули и законът е такъв в природата. Свят човек не бива да се хули, нито да се закача, защото и в Библията е казано: Когато сестрата на Мариам осъди този Мойсей, че взе младата, каква беше там от кой народ, тя заболя от проказа, та после трябваше Араон да се моли на Мойсей, да й прости и той да се моли на Господа, за да оздравее сестра му. Щото то е закон. Мойсей може да сгреши, но Господ му даде задача и тази задача той я изпълнява, и той отговаря за това. Та същото е и с Учителя. Учителят има задача и Той си изпълнява задачата и ако ний го хулим или друг, който и да Го хули това, то се връща на този, който хули, щом Той е невинен.
към текста >>

81. 165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

По-глезеничка така, по-така, майка й й пращала издръжка, пари за да се изхранва.
В.К.: Нямаше с какво да се изхранва. Е.А.: Няма с какво да се изхранва, пък Учителят мисли за тях. Същото беше и за Мечева. В.К.: Какво беше положението с нея? Е.А.: Мечева беше дъщеря на богати хора. По-глезеничка така, по-така, майка й й пращала издръжка, пари за да се изхранва. В.К.: Малкото й име как беше? Е.А.: Маргарита. Тя имаше така основа. Тя е още жива. В.К.: Така ли?
към текста >>

82. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

И като следва в същото време е работил за издръжката си.
Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка.
към текста >>

83. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията.
Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1.
към текста >>

За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1.
По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1. На вноска от 100 лв. 1/3 от обещаните 300 лв. от братята и сестрите, участвували в младежкия събор. В тези 100лв. да влиза абонаментът за 1 година, около 60 лв.
към текста >>

Надяваме се на пълната ваша поддръжка и ви изпращаме сърдечни братски поздравления.
За да се улесни и ускори работата желателно е тази вноска да се направи най-късно до 15 декември т.г. 2. На абонати, каквито могат да бъдат всички братя и сестри млади и стари, външни хора и т.н. за записване абонати вероятно ще бъдат изпратени специални печатни покани, в които ще бъде означено името на списанието, кога ще почне да излиза и т.н. Като смятаме, че едно здраво организиране на издаването ще стане за 1-2 месеца и като имаме предвид някои важни астрологически съображения предполагаме, че списанието да почне да излиза към януари или февруари идната година. В началото още то ще се издава един пътна месеца в две печатни коли на хубава хартия, с хубава печатна техника, а ако има възможност и условия по нататък ще се издава и два пъти в месеца. Надяваме се на пълната ваша поддръжка и ви изпращаме сърдечни братски поздравления. Редакционният комитет Всичко за списанието се адресира до Редакционния комитет: Г. Томалевски, ул. „Веслец" 47, София. * * * До Братята и сестрите в Гр. ОРЯХОВО Любезни братя и сестри, В допълнение на писмото ни от 20.X.
към текста >>

За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв.
1923 год. по отношение на списанието, съобщаваме ви следното: Списанието, както се вижда от тук приложената покана със записване на абонати, започна да излиза от месец февруари тази година. То ще се нарича „Житно зърно". Това ние намерихме най-подходящо. То се одобри и от Учителя. За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв. До сега са постъпили от общите вноски по 100 лева, около 10 000 лева. Останалата сума се надяваме да бъде събрана от абонати за записването на каквито ще трябва да бъдат положени най-големи усилия и в провинцията, и в София. При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях.
към текста >>

84. X. РАЗВРЪЗКАТА

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

През това време мозайкаджийската бригада на Борис Николов всяка седмица отделяха пари, които се предаваха на Вашата майка за издръжка.
Всеки месец излизат по 2-3 томчета от печат. Аз съм напълно убеден, че Вие сте подведени и то умишлено. Затова Ви пиша това писмо. Вашият ход е напълно погрешен и ще донесе своите последици. На времето беше подведен Вашият баща Бертоли, бяха му осигурени средства в Париж да издаде книгата „Учителят" на френски, но той не го издаде. През това време мозайкаджийската бригада на Борис Николов всяка седмица отделяха пари, които се предаваха на Вашата майка за издръжка. Бертоли нищо не направи. А по-късно Анина трябваше да коригира грешката на баща си. По време на процеса 1957/58 год. майка Ви беше подведена и при своите показания на процеса се обяви срещу онези, които отделяха своя десятък, за да я издържат. Всички бяха възмутени.
към текста >>

85. 01 - 55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО От няколко години бадемите на братската градина не раждат, а те са почти единственият източник за дохода, необходим за издръжка на градината.
55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО От няколко години бадемите на братската градина не раждат, а те са почти единственият източник за дохода, необходим за издръжка на градината. Налагало се бадемите да се отсекат и на тяхно място да се посадят други плодни дървета. Решението било взето и се чакал само уреченият ден. Бадемите сякаш чували всичко, което се говори и чакали своя последен ден, тръпнейки от страх, свеждайки мълком клони един към друг. Една събота, само един ден преди сечта, пристигнала една сестра от далечно балканско село на братската градина, но нямало кой да я посрещне, защото на градината нямало никой. Тогава тя отишла между бадемите и се спряла при едно малко бадемче.
към текста >>

86. 01 - 79. ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш", после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я издигаш над главата си и казваш: „Който си на Небесата" и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое", после вдигаш мотиката над главата си казваш: „Да дойде Царството Твое", после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя", вдигаш отново мотиката над главата си и казваш: „ Както на Небето" и правиш с мотиката третата копка и казваш: "Така и на земята.
Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос. " - „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с отворени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм. „Методът е следният: Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш", после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я издигаш над главата си и казваш: „Който си на Небесата" и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое", после вдигаш мотиката над главата си казваш: „Да дойде Царството Твое", после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя", вдигаш отново мотиката над главата си и казваш: „ Както на Небето" и правиш с мотиката третата копка и казваш: "Така и на земята. " След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес" и копаеш с мотиката по земята и казваш: „Прости ни дълговете наши. " После отново вдигаш мотиката до височината на очите си: „Както и ние прощаваме на нашите длъжници. " Копаеш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение. " Накрай отново вдигаш мотиката и казваш: „Но избави нас от лукаваго", копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки, Амин. " Така повтаряш 100 пъти тази молитва.
към текста >>

87. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството.
Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал.
към текста >>

88. 08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Имало един ученик, беден, в горните класове, много беден и брат Боев си дарявал половината заплата на него за издръжка.
Брат Боев беше учител по естествените науки в Панагюрище, Влад Пашов, Станчо Мейчинов и др. Там бяха панагюрските младежи, те бяха тогава в горните класове и освен в гимназията неофициално имаха Младежка окултна група. Брат Боев работи с тях. Освен с тях, имаше и публично в читалището сказки за гражданите, за възрастните хора. И беше много пожертвователен, туй ми го е разказвал брат Влад Пашов - негов ученик. Имало един ученик, беден, в горните класове, много беден и брат Боев си дарявал половината заплата на него за издръжка. А интересното е туй, че в неговите публични сказки той е бил най-оживеният опонент, най-оживеният опонент, но брат Боев не се е отказвал да му дава издръжка, поради това, че той му е опонент, напротив, използвал го много, за да може да разбие становищата на противниците Използвал него за това. Той му задавал въпроси: „Аз не съм съгласен, г-н Боев. така, така, така" и той отговаря: „По този въпрос така, по този въпрос така." По тоя начин е използвал опонента. Това нещо не всеки би го направил, да си даза половината заплата. И тъкмо този ученик бил най-упорит в отричането, в отричането на неговите знания, неговите доводи.
към текста >>

А интересното е туй, че в неговите публични сказки той е бил най-оживеният опонент, най-оживеният опонент, но брат Боев не се е отказвал да му дава издръжка, поради това, че той му е опонент, напротив, използвал го много, за да може да разбие становищата на противниците Използвал него за това.
Там бяха панагюрските младежи, те бяха тогава в горните класове и освен в гимназията неофициално имаха Младежка окултна група. Брат Боев работи с тях. Освен с тях, имаше и публично в читалището сказки за гражданите, за възрастните хора. И беше много пожертвователен, туй ми го е разказвал брат Влад Пашов - негов ученик. Имало един ученик, беден, в горните класове, много беден и брат Боев си дарявал половината заплата на него за издръжка. А интересното е туй, че в неговите публични сказки той е бил най-оживеният опонент, най-оживеният опонент, но брат Боев не се е отказвал да му дава издръжка, поради това, че той му е опонент, напротив, използвал го много, за да може да разбие становищата на противниците Използвал него за това. Той му задавал въпроси: „Аз не съм съгласен, г-н Боев. така, така, така" и той отговаря: „По този въпрос така, по този въпрос така." По тоя начин е използвал опонента. Това нещо не всеки би го направил, да си даза половината заплата. И тъкмо този ученик бил най-упорит в отричането, в отричането на неговите знания, неговите доводи. А пък той не престанал да му дава половината си заплата въпреки всичко.
към текста >>

89. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка.
Понеже не желаел да се сражава, когато дружината е получила заповед да влезе в сражение, той се помолил и веднага заболява от дизинтерия, поради което веднага е бил изпратен на лечение в болницата в град Русе, където го заварва примирието. 6. На деветнадесет-годишна възраст, 1887 година бива удостоен и взет за редовен войник, като е служил военна служба до 1390 година. 7. На 27-годишна възраст встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа, дух-скиталец, който е молил за помощ. 8. На 32-годишна възраст, през 1900 година, на 23 юли, неделя, в 3 часа сутринта е бил освободен от греха, като е бил погребан с Христа-Господа, е бил облечен в Духа Христов от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в манастира Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас. Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка. Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му било наредено от Небето, от Отца, което брат Пеню лично е разказвал на брат Минчо Сотиров от Бургас, чиито спомени излагаме в настоящето кратко изложение. Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал. Това брат Пеню лично го е разказвал на брат Боян Боев. БратПеню е образец на кротост и смирение, което излъчва образът му.
към текста >>

90. 09 - 26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Мотиката като че сама копаеше, а Тодорка само се държеше здраво за дръжката й, за да не остане назад от нея.
Тази песен беше: „Господи, с тебе леко се живей. Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави умората, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката. Ръцете й станаха силни. Мотиката олекна. Като че не тя, а друг вдигаше и слагаше мотиката, същата мотика, която само преди малко едва я вдигаше. Мотиката като че сама копаеше, а Тодорка само се държеше здраво за дръжката й, за да не остане назад от нея. Като че някаква сила влезе в ръцете й, като че някакъв невидим мотор движеше мотиката под такта на музиката, на песента. Тя не забеляза как стигна другарките си. „Буле Тодорке, какво става с тебе? Ти копаеш като млада." Но тя не отговорила на техните закачки. Тъй продължила тя целия ден, с мотика и песен.
към текста >>

91. 09 - 253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството.
хората от Бялото Братство не ядат месо. Тази новина нито я изненада, нито я смути. Тя като че допускаше, че това така трябва да бъде, че това е твърде естествено за едно духовно подвизаване. Но въпреки всичко тя още не се чувстваше готова да направи тази смела крачка. Сякаш имаше нещо, което я възпира. Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството. Съвсем не бе лесно на майка ми да превземе такава крепост. Все по това време аз заболях тежко, с температура към 41 градуса. Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване. Интересното е това. че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо.
към текста >>

92. 11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Седи на едно креватченце, ама едно такова нещо има на края на това, на дръжката и се чудя защо ни гледа той.
Баща ми ги лекува в Айтос и му подариха една каручка, мои роднини, защото баща ми е един човек, който на целия град услужва. Направи, Илия се казваше, направи му една каручка и му купи една конче, за да може от Айтос да дойде на градината и от градината в Ченге, в Тополица - да лекува наши приятели, да. И целият град, и нашите приятели обикаля и така баща ми идва с каручката там, но аз вече казах: „Тате, искам да отида", с Нено отиваме горе. Сега легнахме, една рекичка, и аз съм се излегнала, и той. Както така си приказваме, приказваме, имаше един овчар, Желю се казваше. Седи на едно креватченце, ама едно такова нещо има на края на това, на дръжката и се чудя защо ни гледа той. Пък Нено знае, ама мълчи, не казва, чудим се защо, В това време се задава един овчар, който го гонеха като комунист на времето, казваха му немеца, пък той здрав, прикрива се, пък той брат на този, аз това не го знаех. Той беше гимназиален учител, математик и физика завършил. Като овчар му викаха немеца, и като овчар се прикриваше като комунист. Оттам той идва. Той забелязал змията, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я змията, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек.
към текста >>

93. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

на шест месеца по една лекарска заплата за издръжка на дете на име Богдана, родено на 6.
На 8.08.1988 година подадох молба за развод. Беше заведено дело за развод на 16.01.1989 година. Второто дело се гледа на 22 май 1989 година и получих развод. Разноските по бракоразводното си дело ги поех лично аз, равняващи се на две лекарски заплати. Издръжки плащах доброволно, равняващи се на две лекарски заплати годишно, т.е. на шест месеца по една лекарска заплата за издръжка на дете на име Богдана, родено на 6. 06.1981 година в град Бургас. Юмрукът на майстор Борис, който трошеше черепи и кости, разруши този брак. И то умишлено! 7. Аз следвах своята програма. Бях работил над 35 години сам, неотклонно към една цел: да се опише историята на Школата на Учителя Дънов.
към текста >>

94. 23 - 13. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ ДЕЙСТВАТ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Понеже майката няма достатъчно средства, момичето помолва вуйчо си да помогне за издръжката.
13. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ ДЕЙСТВАТ Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си: Завършила гимназия с отличен успех и иска да следва медицина в Италия. Понеже майката няма достатъчно средства, момичето помолва вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказва, защото нямал доверие на момичета студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: „Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: „За Лалка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Борис Николов идва в Ямбол и разказва следния случай: Един ден по време на последната война Учителят го изпратил да отиде в комисарството, за да му дадат бележка за такси да отидат до Боровец. Когато отива там вижда обява, на която пише, че се разрешава даването на коли само за болни, поради липса на бензин. Той помислил и решил да каже, че Учителят не е добре със здравето и така му дали бележка.
към текста >>

95. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването.
В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте! " Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите?
към текста >>

96. 28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ

През това време тук на семейството му се осигурява седмична издръжка от мозайкаджийската бригада на Борис, на брой 100 човека. 4.
8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. Деянията на мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис. 1. Отклоняване на младежите, влезнали в Младежкия окултен клас и напускане на класа, за да правят комуни, като част от тях се разболяват и си заминават от този свят. 2. Друга част напускат факултетите, в които следват, някои завършват, но не си взимат дипломите и отказват да работят с тях, а стават мозайкаджии в бригадата на майстор Бертоли и майстор Борис. 3. През 1945 година, след заминаването на Учителя Дънов, на майстор Бертоли се осигуряват средства във Франция да издаде книгата „Учителят", но това не го прави. През това време тук на семейството му се осигурява седмична издръжка от мозайкаджийската бригада на Борис, на брой 100 човека. 4. Майстор Борис предава на майстор Бертоли едно цяло течение на машинописен текст неиздадени беседи и лекции на Учителя Дънов, да ги изнесат в Италия, с цел да се отпечати Словото му на френски и италиански езици. 5. По-късно този материал се прехвърля във Франция при Анина Бертоли, дъщеря на Бертоли и по професия шивачка. И пак с цел да се издават и превеждат на френски език. Това не става по известни описани вече причини в „Изгревът". 6. Всичко това се прави по линията на мозайкаджийската бригада, по професия мозайкаджии, едните решават, другите решават и накрая - нищо.
към текста >>

97. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

До фенера има изправен потир, чаша с висока дръжка (столче).
Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него. От лявата страна на стълба има фенер. Залавянето на Исуса е станало нощем. Тълпа от множество с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници и старейшини, дошли с фенери, факли и оръжия. До фенера има изправен потир, чаша с висока дръжка (столче). В тази чаша се е пиело вино за Пасхата юдейска, когато трябва да се яде пасхалния агнец. Той символизира старата пасха и новата пасха от Тайната вечеря, Когато отиват в Гетсиманската градина, Исус започва да се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша, не обаче както искам Аз, но както искаш Ти," (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет.
към текста >>

98. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда.
Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18).
към текста >>

99. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман.
На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит. След смъртта на султан Мурад II, начело застава неговият 19 годишен син на 18 февруари 1451 г. Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман. Сключва на 24.1.1451 г. тригодишен мир с Ян Хуниади. Младият Мехмед II започва да крои планове денонощно за превземането на Константинопол. През 1452 г. се изгражда крепостта Румели Хисар и заедно с построената крепост по времето на Баязид I, крепостта Анадолу Хисар, блокират комуникацията между Цариград и Черно море.
към текста >>

100. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ