Търсене в текстове за 'Добър'

"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
към текста >>

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.
В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений. Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно. Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева". Всички изтръпват. Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега. Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".
към текста >>

4. 2_50 Учителят

Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър.
Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив. Знаеше, че за всяко нещо има време.
към текста >>

5. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.
Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи.
към текста >>

6. 3_02 Чужди по дух хора

Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика.
"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света.
към текста >>

Той беше школуван музикант и добър изпълнител.
Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха!
към текста >>

7. 3_03 Откраднатите хармонизации

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря!
към текста >>

8. 3_04 Росни китки

Беше добър музикант и имаше бъдеще.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
към текста >>

Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена.
към текста >>

А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант.
След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне! " А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им. Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух!
към текста >>

9. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти.
Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого. Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички. Упорствуваше в него буйната му природа. Баща му бил навремето най-големият побойник в кръчмите. И синът вероятно бе наследил много качества от бащата - висок, як, буен. Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти. Хващаха ли го "братята", както казваше народът, беше много опасен. Или както ние казваме - обсебваха ли го духовете, можеше да направи сума поразии. Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни.
към текста >>

Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв.
Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома". Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие. Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета. Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.
към текста >>

10. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му.
"Симеон Симеонов и благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен. Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.
към текста >>

11. 3_12 Христо Дързев

"Христо Дързев" Брат Дързев беше музикант, добър музикант.
"Христо Дързев" Брат Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив. Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва.
към текста >>

12. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат.
" И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
към текста >>

13. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
към текста >>

Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник".
Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения.
към текста >>

И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена.
И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена. Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа. И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава.
към текста >>

Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец.
Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора.
към текста >>

14. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова.
Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен.
към текста >>

15. 3_31 Истинската работа

Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога!
" А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

16. 3_33 Съдба от Небето

Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.
Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>

17. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.
Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
към текста >>

18. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом.
А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това? Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено. Това все пак означава нещо за наивниците и невежите около "Изгрева". Йоанна Стратева е музикант-цигулар с талант. Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом. Но тя къде се бърка и се тика там, където не й е работата, когато не знае как са нещата и позволява на други да я подвеждат? Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна. А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена.
към текста >>

19. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас.
Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него.
към текста >>

20. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.
към текста >>

21. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
към текста >>

22. 3_67 Котката, която мижеше

Човек, който мижи, не е добър.
Ето какво казва Учителят за тях: "Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката, мижи, но като хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, аз нямам нищо общо с хора, които мижат. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси-опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път. Това е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого." Та това са думите на Учителя за тяхното съзерцаване и подвизаване в онези години.
към текста >>

23. 3_68 Самозванецът

Човек, който мижи, не е добър.
Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път - то е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого. Давам на всички ви едно правило: "Когато дойде някой, попитай Господа.
към текста >>

24. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия.
Той е разтревожен поради това, че германските войски са обкръжили Москва и се очаква всеки момент Москва да падне. Той е боеви офицер. Бил е офицер-артилерист през време на Балканската война и е воювал в Европейската война. Бил е офицер в полка на полковник Минчо Сотиров от Бургас - полкови командир на Бдинския полк - който е от Братството, а жена му Мария Младенова е в Братството още от 1912 година. Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти.
към текста >>

25. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя.
"Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия.
към текста >>

26. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина - би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията.
Ще ги играя като балерина." "Не! - прекъсна я Учителят,- Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен - Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията! " След това се обърна и си отиде. Наистина, както е сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина - би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията. Но преди това тя трябваше йа ги усвои много добре от Катя Грива и другите сестри, които разучаваха Паневритмията в онези летни вечери, когато Учителят им ги показваше. Това Му поръчение чух само аз. Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят й каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер.
към текста >>

27. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

Четвърто условие е да бъдеш добър музикант, за да можеш чрез музиката на Учителя да се добереш до Духа на тази музика, а чрез нея - до Словото Му.
Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един. Трето условие е да влезнеш във Вътрешната Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител. Четвърто условие е да бъдеш добър музикант, за да можеш чрез музиката на Учителя да се добереш до Духа на тази музика, а чрез нея - до Словото Му. Защото Словото на Учителя предхожда музиката Му. Словото на Бог предхожда всичко. То е Началото! В начало бе Словото!
към текста >>

28. 5_06 Песните на Учителя

Казваше се Стоян Русев - беше добър поет.
Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен.
към текста >>

29. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара.
После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място. Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса.
към текста >>

30. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Пазач там бе един добър, гостоприемен българин.
Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак. Изкачвахме се с колата до паметника на скиора. Слизахме и отсядахме в една малка хижа. След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината. Често се изкачвахме с Учителя на Черни връх. Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна. Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен.
към текста >>

31. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Този ход на работата беше добър.
В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работата беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители!
към текста >>

32. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя беше добър педагог.
Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език. Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски.
към текста >>

33. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева".
Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
към текста >>

34. СЪДЪРЖАНИЕ

Аз по-добър касиер от вас нямам 132.
Истинското възнаграждение 127. Чистосърдечието 128. Мир вам 129. Латвийските пакети 130. Примерът със сестра Гунка Манева 131. Аз по-добър касиер от вас нямам 132. Снегът в Мърчаево 133. Броят на учениците 134. Карнавалът и мечът Господен 135. Политическа развръзка 136. Денят на жребието се отлага 137.
към текста >>

35. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
към текста >>

36. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго.
към текста >>

37. Разговор Шестий. Пътят и Истината

В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
към текста >>

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи.
към текста >>

38. Разговор Седмий. Заключение

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо.
към текста >>

И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот.
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо. Светът не е пуст.
към текста >>

39. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Няма нито един по-добър.
Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои? Отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше.
към текста >>

40. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година.
Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов. Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист. Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса.
към текста >>

41. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Имаше освен на български език също и на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора.
към текста >>

42. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Накрая Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Да, ето една картина, за която хората ще кажат: „Тук е нарисуван един добър човек!
За учудване на приятелите Той се съгласи, защото Той не обичаше да се подлага на позиране, за да Го рисуват. Кой знае как и защо, но Той се съгласи. Щилянова работи дълго време, а Учителят спокойно позираше. Тази картина излезе особено сполучлива. Когато Щилянова донася оригиналната картина, показва я на Учителя, Той я гледа известно време. Накрая Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Да, ето една картина, за която хората ще кажат: „Тук е нарисуван един добър човек! " Виждате каква скромна преценка дава Учителят за себе си. Оригиналът се пази. Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина.
към текста >>

43. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф.
Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма. Той дойде като готов стенограф и се зачисли към тях. Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф. Тъй, че се образува една група стенографи от 56 човека, които записваха отначало беседите. След това Учителят нареди веднага да се дешифрират беседите и да се напишат на пишеща машина. По това време се образува един комитет наречен „просветен", да се грижи за отпечатването на беседите. Но ще видите, че комитети работа на вършат. Там влезнаха братя интелигентни, които бяха с висока култура.
към текста >>

44. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство.
Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора.
към текста >>

45. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
към текста >>

46. 100. НЕМИРНИЦИТЕ

После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него?
Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него? " Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият.
към текста >>

47. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Той беше много добър музикант.
Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начини с някои мънички изменения.
към текста >>

48. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Ние я имаме записана и всеки добър цигулар може да я прехвърли на нотен лист и да влезне тогава в новото издание.
Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как? Аз накарах Петър Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента. Ние я имаме записана и всеки добър цигулар може да я прехвърли на нотен лист и да влезне тогава в новото издание.
към текста >>

49. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

Не се задявай с този човек, оти е добър човек и нищо лошо не ти е сторил".
" Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, оти е добър човек и нищо лошо не ти е сторил". Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се. А той му отговаря: „Не се коси.
към текста >>

50. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Отидох и извиках един добър лекар - д-р Тодоров, лекар на финансовите служители.
Това е всичко! " Тъй завърши с тези думи. Около Учителя имаше 3-4 лекари. Нашите лекари казаха, че Учителя боледува от пневмония. Казах си: „Дай да проверя". Отидох и извиках един добър лекар - д-р Тодоров, лекар на финансовите служители. Той живееше в Подуяне. Намерих жилището му. Отидох и го помолих да прегледа Учителя и да си каже мнението. Един хубав и интелигентен човек. Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари.
към текста >>

Хубав човек, добър лекар.
Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето. След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Значи страда от сърце, а не от пневмония. Аз на неговата диагноза имам пълно доверие. Хубав човек, добър лекар. Сега, дали се съгласиха нашите лекари или не - не знам. След като изказа Учителят своя завет, повече не говори. Когато дойде въпросният вторник срещу сряда през нощта, аз пак бях дежурен. Сутринта рано дойдоха и приятелите - лекари. Учителят беше в притеснение и кашляше от време на време.
към текста >>

51. 7. СЪЛЗИТЕ.

7. Сълзите Имахме брат гърбавичък, слаботелесен, но беше интелигентен, добър, разумен, услужлив към всички.
7. Сълзите Имахме брат гърбавичък, слаботелесен, но беше интелигентен, добър, разумен, услужлив към всички. Казваше се Борис Димитров. Много му тежеше тази немощ, не можеше да се радва на живота пълно, както всички други и от време на време преживяваше тежки душевни кризи. Веднъж в такова тежко състояние, той слушаше в салона, неделната беседа в 5 часа сутринта. Салонът пълен, а,той се свил в по-задните редици, навел се като да го не види никой и тихо си плаче. Сълзите тъй се и леят от очите му.
към текста >>

52. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави?
На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина. Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката. Взема дясната пътечка. Благополучно преминава планината и стига в Айтос. Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави? „Благият Божий промисъл ме спаси! ", казва брат Тодорчо. Но той помнеше и думите на Учителя: „Пътят ти е отворен! " Да, Бог всякога ни придружава и видимо и невидимо. Всичко ни съдействува тогава.
към текста >>

53. 67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА

Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?
Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
към текста >>

54. 94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН

Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е благословение
към текста >>

55. 97. АДЪТ И РАЯТ

Невидимия свят ще те изпрати в един добър човек." Когато си на страната на Злото ти си вече в Ада, Когато си на страната на Доброто, ти си вече в Рая.
97. АДЪТ И РАЯТ Веднъж Учителят рече: „Той ада и рая е все в хората! Искат да те изпратят в ада. Невидимия свят ще те изпрати в един лош човек. Искат да те изпратят в рая. Невидимия свят ще те изпрати в един добър човек." Когато си на страната на Злото ти си вече в Ада, Когато си на страната на Доброто, ти си вече в Рая. Тези състояния могат да се менят за дни, часове, дори за минути. Важно е където и да си поставен „Да изпълниш Волята Божия".
към текста >>

56. 120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ

Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров.
Учителя продължава по-нататък беседата си. Откъде Учителят знае мъката му? Думите на Учителя паднали като балсам на раната му, братът се заслушал по-нататък в беседата, товара слязъл от гърба му, а Учителят продължава беседата си, като че ли нищо не е станало. Човешките души бяха отворена книга за Учителя. От там извличаше той много знания, много от знанието, което ни даваше. Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров. Много добър, разумен и услужлив брат. Той помагаше на всички наоколо. Да. Имаше между нас и такива хора. Имаше от всичко по малко. А понякога от всичко по-много.
към текста >>

Много добър, разумен и услужлив брат.
Откъде Учителят знае мъката му? Думите на Учителя паднали като балсам на раната му, братът се заслушал по-нататък в беседата, товара слязъл от гърба му, а Учителят продължава беседата си, като че ли нищо не е станало. Човешките души бяха отворена книга за Учителя. От там извличаше той много знания, много от знанието, което ни даваше. Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров. Много добър, разумен и услужлив брат. Той помагаше на всички наоколо. Да. Имаше между нас и такива хора. Имаше от всичко по малко. А понякога от всичко по-много. Тогава идваше големият изпит и на Учителя с нас и нашият с Учителя.
към текста >>

57. 131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ

131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ Идва един брат при Учителя и Му казва: „Тези 30 000 лв.
131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ Идва един брат при Учителя и Му казва: „Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След няколко време той се помина. Ще кажете, отидоха парите. Не, след няколко време идва сестрата и казва: „Преди да си замине мъжът ми остави тези пари за Вас" - и ги предава на Учителя. Наистина по-добър касиер от него нямаше.
към текста >>

подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ Идва един брат при Учителя и Му казва: „Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След няколко време той се помина. Ще кажете, отидоха парите. Не, след няколко време идва сестрата и казва: „Преди да си замине мъжът ми остави тези пари за Вас" - и ги предава на Учителя. Наистина по-добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа точно на време.
към текста >>

Наистина по-добър касиер от него нямаше.
131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ Идва един брат при Учителя и Му казва: „Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След няколко време той се помина. Ще кажете, отидоха парите. Не, след няколко време идва сестрата и казва: „Преди да си замине мъжът ми остави тези пари за Вас" - и ги предава на Учителя. Наистина по-добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа точно на време.
към текста >>

58. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си.
Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи.
към текста >>

59. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото.
Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града. Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека.
към текста >>

- Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава.
Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни.
към текста >>

За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник.
Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие.
към текста >>

Щастие е да срещнеш един Добър човек.
Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него.
към текста >>

60. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Беше гърбав, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя. Беше гърбав, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат. Той беше чиновник в съда. Беше бързописец. По време на съдебните процеси записваше. Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис. Умееше да съкращава думи, да ги вписва и след това да ги разчита.
към текста >>

61. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото.
Дойде в София на Изгрева, но остана без пенсия. Трябваше да плати с нещо за своите проповеди. Той привлече много ученици от Панагюрище, които след време дойдоха в Братството. Беше безкористен. Съдействаше на всички. Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото. Към него се присъедини проф. Консулов, с когото бяха съученици. Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма. Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят.
към текста >>

62. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

63. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това.
Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират.
към текста >>

64. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Той беше много добър разказвач.
Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме децата и семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Така Георги Куртев се върна жив. Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному. Веднъж му казах: „Ти брат Ге-орге разказвай, а аз ще стенографирам. Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път". Рекох му: „Остави, няма нужда". След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си.
към текста >>

65. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН.
Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир. На Него беше посветил живота си - Него изучаваше. Когато се създаде малката братска печатница на Изгрева, пак ВЛАД беше в центъра на работата. Той създаде малката група братя и сестри, които изнесоха работата по печатането на беседите.
към текста >>

66. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора.
Но Стефан не забравя и бедните деца дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко. Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно. Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи. Там той доби уверение, че един велик свят ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне.
към текста >>

67. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Имаше добър слух и свиреше на виолончело.
под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък.
към текста >>

68. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те.
Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн". Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това? " „Ползата е за мен, че Астрологията е точна". Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология.
към текста >>

Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея.
Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това? " „Ползата е за мен, че Астрологията е точна". Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси.
към текста >>

69. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

Беше много добър човек, приятен, общителен.
От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен. Добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология - хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология. Присъству--вал съм на техните спорове. Всеки доказваше колко е прав и колко е погрешна тезата на другия. В споровете не се погаждаха.
към текста >>

Добър математик и астролог.
Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен. Добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология - хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология. Присъству--вал съм на техните спорове. Всеки доказваше колко е прав и колко е погрешна тезата на другия. В споровете не се погаждаха. Стръвнишки всеки защитаваше своята теза и нападаше другия.
към текста >>

70. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
към текста >>

71. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

И почнахме да минаваме оттам с един частен мощен рейс, който докарваше по 80 човека заедно с багажа им до Говедарци, защото от там нататък пътя не беше добър.
Дори стана спречкване. Учителят нареди: „Платете им колкото искат и друг път няма да минаваме оттук". Така и стана. Открихме, че е много по-удобно за нас ако се мине през Самоков, село Говедарци и Гюлечица. Пътищата бяха коларски, но проходими. И почнахме да минаваме оттам с един частен мощен рейс, който докарваше по 80 човека заедно с багажа им до Говедарци, защото от там нататък пътя не беше добър. От Говедарци по-нататък нагоре ние уговорихме с овчари власи, които имат коне да изнесат товарите с денкове до второто езеро. Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа.
към текста >>

72. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

Пожелават добър обяд.
Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>

73. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)

Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен.
Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. 6. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. 7. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физически свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и за Божествения свят. (три пъти) 8.
към текста >>

74. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тя е добър работник.
Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си. Елена Андреева и досега е жива и здрава. Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г. всички беседи бяха дешифрирани. Тази голяма работа извърши Елена, която работа трая към десет години. Но тя работи с постоянство, воля и търпение.
към текста >>

75. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

И той не беше много добър и точен.
С уважение и почитание се отнасяхме един към други. За мен те бяха тъмничари, а аз за тях бях затворник, който работеше и изкарваше своята прехрана, а със затворническата бригада, която организирах и работехме по строежите изкарвахме и тяхните заплати на тъмничари. На подсъдимата пейка беше и Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Към него в последствие придадоха и Коста Стефанов, който пое главното счетоводство през 1954 г. Но в първите години Жечо бе счетоводител. И той не беше много добър и точен. Имаше грешки в счетоводството и тази грешка бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка. Пак за нея се водеше счетоводство, но то беше вътрешно, отделно счетоводство, то не минаваше за официално счетоводство, защото нямаше документация за него. За самият процес има документация. Оставям нещата така. Не искам реабилитация.
към текста >>

76. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Та имахме добър контакт с нея по онези години.
Тогава Учителят добавил: „Да, той сега има още работа. Работи в Милка Периклиева". И понеже аз бях пръв приятел с Георги Радев, ето защо той доведе Милка в домът ни. Ние я приехме радушно, защото знаехме кой е в нея от Учителя. Но дойде един момент, когато тя престана да идва у нас, вероятно Георги Радев бе напуснал тялото й. Та имахме добър контакт с нея по онези години. И ето Милка Периклиева под въздействието на Петър Димков, природолечителя, който се движеше в нашите среди, подписва протокол пред следователя, че са ме видяли, че аз съм взел куфара със скъпоценности. Но когато Милка Периклиева вижда как се развиват нещата, че аз ще бъда осъден за това, то тя се сепва, противопоставя се срещу Петър Димков, идва у дома и разказа всичко с подробности, как са я сплашили пред следователя и Димков психически я е изнасилил, за да подпише този протокол. Искаше прошка от мен. Разкайваше се и плачеше. Но нейния подпис стоеше на онзи протокол с Димковия при следователя.
към текста >>

77. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години.
" „Знам! Аз се намирам в 13-тия кръг на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си. „Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там. Преподавателите ми бяха служителите на затвора. Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години. А имах присъда за дванадесет години. Ето, това означава, да си прилежен ученик и добър ученик. Все ще дойде някой да оцени твоята работа. И ангел Господен слезна и даде своята оценка и вратите адови се отвориха и ни пуснаха на свобода. Научих се как се излиза от 13-тия кръг на ада.
към текста >>

Ето, това означава, да си прилежен ученик и добър ученик.
„Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там. Преподавателите ми бяха служителите на затвора. Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години. А имах присъда за дванадесет години. Ето, това означава, да си прилежен ученик и добър ученик. Все ще дойде някой да оцени твоята работа. И ангел Господен слезна и даде своята оценка и вратите адови се отвориха и ни пуснаха на свобода. Научих се как се излиза от 13-тия кръг на ада. Излиза се след като се разплатиш по всички правила и закони на Ада! А там има закони.
към текста >>

78. 45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА

И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една седмица втория се извини и стана много добър работник при мене.
Какво ще ми се перчиш. Аз и в присъдата те превъзхождам." Оня е втрещен и не очакваше такива думи. На другия му казах същото, но го предупредих. „Да знаеш, че аз мога да те накажа. Няма да кажа на началството, но аз знам как да те накажа. И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една седмица втория се извини и стана много добър работник при мене. Онзи, първия само се коригира, но стоеше настрана от мен. Не можеше да се примири, че аз го превъзхождам в присъдата. Но когато излезе от затвора не му давали никъде работа, макар че е бил с висше образование - имаше диплома за инженер. По едно време се сеща, че има документ за мозайкаджия 1\/-\/ разряд, той отива на един строителен обект, а тогава се строеше много и се търсеха мозайкаджии. Наемат го веднага, без да го питат кой е и от къде е.
към текста >>

79. IX. НОВАТА ЕПОХА

Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме.
Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как? -Чрез Нас.
към текста >>

80. XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ

Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път.
Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло. Но това ще бъде, когато Духът святий ще слезне до званите, осветени от Бога Отца и съхранени в Исуса Христа. Това ще бъде Царство, където Славата Господня ще бъде нейното величие и Царствтото Божие ще бъде от нине и във вся веки." 5. „А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които напуснаха едно време небето и бяха изгонени от там и понеже много добре разбирам окултните закони, обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние и по тяхно внушение се управлява днес човечеството. Човешката душа днес е поле, арена и върху тази арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всички добри и светли духове имат интерес да избавят човечеството. Затова днес всички трябва да се назидават чрез вяра и да се молят да дойде Духът Святий и да съгради в тях Новият духовен човек."
към текста >>

81. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия.
Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели. Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната.
към текста >>

82. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор.
След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно.
към текста >>

83. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към текста >>

84. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа.
към текста >>

Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала.
Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора!
А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>

85. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ.
Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик.
към текста >>

86. І.5. БАНЯТА

Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов).
5. БАНЯТА Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет.
към текста >>

Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер.
Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата.
към текста >>

При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат!
Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
към текста >>

87. І.6. ЛОДКАТА

Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка. На следващото лято работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води. Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
към текста >>

88. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения.
Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство.
към текста >>

Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием.
Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце.
към текста >>

89. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът.
към текста >>

90. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание.
Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума. Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици. Но, лишен от опитности, незапознат със Словото на УЧИТЕЛЯ, неосведомен за трудния път на някои от съучениците ми, с които общувах дълги години, естествено бе да не допусна изпитанията и да приемам на „вяра", звучащи приятно за ухото „добри" пожелания.
към текста >>

Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло.
Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса.
към текста >>

- Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели.
Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството!
към текста >>

91. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура.
На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца. Един ден, когато човечеството приеме Божествените идеи за смислен и разумен живот, примера на швейцарците ще стане ежедневие за всички народи.
към текста >>

92. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Добър, много добър, но неразумно.
Бърз, но не точен. Любознателен, без да може да ползва знанието. Спънат интелект. Титаничен волев заряд. Смазваща воля. Добър, много добър, но неразумно. Доброта и нежност в първична тоналност. Психика, която не може да се радва нито на доброто, нито на нежността. Това го правеше неустойчив и фатално непоследователен. Неговото съзнание бе среща между доброто и силата. Силата бе по-голяма и измъчваше доброто му сърце.
към текста >>

Оттам излязоха двамата - УЧИТЕЛЯТ и Игнат... Учителят поглади неговото рамо, подаде му ръка и с бащинска усмивка му пожелаваше - добър път.
Ние чакахме отвън. Разбрах, че моята информация стана излишна. Допуснах, че Игнат е разправил всичко. Но, все пак, чаках. Вратата на стаята хлопна. Оттам излязоха двамата - УЧИТЕЛЯТ и Игнат... Учителят поглади неговото рамо, подаде му ръка и с бащинска усмивка му пожелаваше - добър път. Игнат спаси последната кибритена клечка. Великата любов озари неговата душа. Игнат бе друг... Моят доклад за Изгрева бе безпредметен.
към текста >>

93. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми.
Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена. Обществеността на древна Гърция показа на историята, че е твърде изостанала, за да разбере и оцени Питагор. Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата.
към текста >>

94. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
към текста >>

Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота.
към текста >>

Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко!
С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
към текста >>

95. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум.
В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда. Не само това, но владиката няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл. Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие.
към текста >>

96. ІІ.31. БИБЛИЯТА

- Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията?
Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна.
към текста >>

97. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Добър пример са египтяните и древните гърци.
Ръката може да е добра, сръчна, но без опора във въпросните центрове, запаметили линии, цвят и известно съдържание на формите, не може да има художествено претворяване. А това вече е известно на всинца, а и Вие добре го разбирате. Ще споделя и нещо друго. Преди Вас - невидимите помагачи на човечеството много търпеливо, с векове, са изработвали качество по качество във всеки човек, във всеки народ, без които не може да се прояви и развие дадено изкуство. В историята на изкуството са известни упоритата работа на цели народи, за да развият само един център. Добър пример са египтяните и древните гърци. Египтяните са известни със сръчните си ръце, но те не са имали достатъчно чувство, затова техните рисунки са плоски, двуизмерни. Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход.
към текста >>

Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята.
УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания художник и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта? - Пътят към изкуството, към съвършенството е път, изминат от хилядолетия на много народи. Ето защо всяко изкуство добива планетна гражданственост. Тук е верен принципа, постиженията на едного са принос в съкровищницата на цялото човечество. Постиженията на отделните народи също така са принос към съвършенството на цялото човечество. Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята. Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени. Изминат е много големият и труден път към достиженията на изкуството и когато понастоящем то е в ръцете на голямо мнозинство от добри специалисти, не е далеч времето, когато изкуството ще изиграе така ожиданата роля - да изгради хармоничната личност в хармоничното общество. Това бяха заключителните мисли, изказани от УЧИТЕЛЯ около затоплената печка в големия салон.
към текста >>

98. 34. ЛУНЕН ХИМН

34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната".
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
към текста >>

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата.
към текста >>

99. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му.
38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ През първите двадесет години на нашето време, дейността на УЧИТЕЛЯ е била тема на разговори в нашата общественост. Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране.
към текста >>

100. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО