Търсене в текстове за 'Добросърдечен'

85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен.

85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен.
10.Вътрешната сила на човека при молитвата е: да изказва и преживява благодарност и любов към Бога. 11.Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат да скъсат на всяка цена връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причиняват нещастие. Затова трябва да бъдете будни и непрекъснато да държите връзка с Бога, тогава ще идват при вас добри духове и ще ви помагат. (М.Б.: В псалмите 103 и 145 се казва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив." А в пс. 85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Милостно погледни към мене и ме помилвай. Покажи ми знак на благоволението си..." I. От писмото му с дата 7 септември 1935 г.: (В тия писма брат Боян Боев даваше главни мисли от Учителя, изказани при разговори с Него.) 1.Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. А пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята... Бог говори чрез мене.
към текста >>

„Стрелец - характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт.

„Везни - характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност”. „Скорпион - характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос”. „Стрелец - характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят”. „Козирог - характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада”. „Водолей - характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората.
към текста >>

Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго.

» Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя. Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно.
към текста >>

Обаче народът си остана същият, както го знаем описан от Толстой във “Война и мир”: с широка душа, добросърдечен, вярващ в доброто у човека и гостоприемен като славянин.

Считам, че проверката им е потвърдила напълно тяхната достоверност, в смисъл, че аз съм казал истината, защото в допълнителните ми разпитвания не бях нито по един пункт от тях изобличен или упрекнат от тези, които ме разследваха, че не съм казал истината или че съм се опитал да заблуждавам органите на властта. Накрая на моята изповед, моля да ми бъде позволено да кажа и това, че още като бях в Съветския съюз през 1939 г., от видяното там се убедих, че въпреки миролюбието на руския народ, поради промените, които бяха станали в неговия бит и голямото строителство, което се провеждаше във всички области на стопанския му живот, този народ, ако бъде нападнат, ще се бие отчаяно и не ще допусне да бъде заробен от никого. Макар че бях отявлен привърженик на германо-съветското разбирателство, когато се очертаха вероятностите руският народ да бъде нападнат от германците, за мен, и като българин, и като славянин, нямаше място за колебание - моите симпатии изцяло бяха на страната на руския народ, с който при това България не беше във война. За мен няма голямо значение идеологията, тъй като идеологиите се менят с времето, но народите си остават и те са в края на краищата, които се бият, които страдат, и които дават кървавите жертви. Ние видяхме колко промени станаха в самата Русия от Първата световна война до днес. Обаче народът си остана същият, както го знаем описан от Толстой във “Война и мир”: с широка душа, добросърдечен, вярващ в доброто у човека и гостоприемен като славянин. В тази вече напреднала възраст, в мен заговори чувството на признателност към него, с което чувство съм закърмен още като дете, когато четях “Нива” и слушах от баща си за нашите освободители руси. При това, като стопановед, който познавам материалните сили и възможности на воюващите страни, аз още тогава прецених, че макар и да нанасяше такива големи победи на запад и на юг, Германия само в Европа не може да спечели крайната победа. Нейният естествен съюзник беше съседът й от изток и докато беше в сила германо-съветският договор, България се намираше в едно изключително благоприятно положение за затвърдяването на постигнатото национално обединение в нейните исторически граници, осъществено от Н. В. Царя Обединител. Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война.
към текста >>