Търсене в текстове за 'Добрина'

Брат ми Галилей разказа много опитности с Учителя на д-р Вергилий Кръстев, които той имаше добрината да запише, и които той има право да пуб-ликува. 4.
122. Декларация Долуподписаната Веска Величкова, рождена сестра на Галилей Величков, декларирам следното: 1. Д-р Вергилий Кръстев работи над десет години - от 1969 г. с моя брат Гавраил (Галилей) Величков. 2. Той бе лицето, което посъветва и настоя пред брат ми да напише своите опитности с Учителя по времето на Школата на Бялото Братство. 3. Брат ми Галилей разказа много опитности с Учителя на д-р Вергилий Кръстев, които той имаше добрината да запише, и които той има право да пуб-ликува. 4. Тези опитности, които той ще публикува, моят рожден брат приживе не можа да ги напише по различни причини. 5. Целият архив на брат ми Галилей Величков, по негово настояване, връчих на д-р Вергилий Кръстев още през 1986 година. Той има право да работи с него и да публикува материалите на брат ми. 6. Той, д-р Вергилий Кръстев, записа на магнетофонен запис също така цигулковото изпълнение на песните на Учителя от брат ми Галилей. 7. Д-р Вергилий Кръстев записа на магнетофонен запис много от опит-ностите на брат ми Галилей. 8.
към текста >>

4. 3.60. Декларация

НЕСТОР ИЛИЕВ

Правата за отпечатване на моя материал - моите спомени предоставям на д-р Вергилий Кръстев, който има добрината да финансира лично и да ги отпечата в поредицата на „Изгревът".
Единствено д-р Вергилий Кръстев има право на публикация на записаните от него спомени, които аз съм разказал. 4. В излезналия том I на книгата „Изгревът", през 1993 г., е публикуван материал от Нестор Илиев от стр. 511-519. Отпечатаният материал е лично мой и той е записван също от д-р Вергилий Кръстев през 1986 г. и прехвърлен съответно на машинописен текст от Марийка Марашлиева. Същият материал предварително ми бе поднесен да се запозная с него и аз одобрих да се отпечата в същия вид. 5. Правата за отпечатване на моя материал - моите спомени предоставям на д-р Вергилий Кръстев, който има добрината да финансира лично и да ги отпечата в поредицата на „Изгревът". 9 октомври 1995 г. Подпис: София /Нестор Илиев/ Свидетел: /Марийка Марашлиева/
към текста >>

5. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи.
Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира. Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория. Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде. Нека да ги издаде със собствени средства и да се реализира труда на Олга Славчева. Ето, по този начин ще изпере „кирливите ризи" на баща си, които са останали от едно време.
към текста >>

6. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи.
Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира. Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория. Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде. Нека да ги издаде със собствени средства и да се реализира труда на Олга Славчева. Ето, по този начин ще изпере „кирливите ризи" на баща си, които са останали от едно време.
към текста >>

7. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

ТОМ 5

Имайте добрината да ме изслушате.
През цялото време салонът пееше песента „Братство и единство". По това време Учителят влезна на сцената, а свещениците станаха, викаха и ръкомахаха: „Искаме диспут, искаме диспут". За да ги заглушим започнахме да пеем и други песни и те направо бяха задавени от общия хор на салона. Единствено се виждаха техните ръкомахания. Учителят беше на сцената, даде знак, ние замлъкнахме, той се обърна към тях с думите: „Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит". Поповете се огледаха, седнаха на столовете извадиха си моливите и тефтерите, за да могат да записват думите на Учителя-и след това, за да могат да му отговорят. До мен стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: „Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление". Аз го погледнах учудено, а той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи в този час и в тези предстоящи няколко минути и то такова, което човек чака да се случи цял живот. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-нататък, оглеждаха -изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути ние видяхме как те бяха оклюмали глави и всички спяха.
към текста >>

8. 145. ОТПЛАТАТА

ТОМ 5

При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави".
Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача. При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата. Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга. Направих го като сестра и като ученик.
към текста >>

9. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

ТОМ 5

Спомням си още в началото отивам при Учителя и хваля добрината на сестрата на Борис, уважаемата от мен Цанка.
А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя. Боян остана там до последните си дни и все се оплакваше пред мен: „Марийке, тези сестри на Изгрева не знаят да готвят, а ще ме уморят от тази груба и твърда храна". А аз готвех моите супи и моите гозби с пасирана храна заради Борис, който имаше язва и можеше да поглъща само смлени, пасирани храни. Спомням си още в началото отивам при Учителя и хваля добрината на сестрата на Борис, уважаемата от мен Цанка. Тя отначало имаше добра обхода с мене и с останалите, защото аз не очаквах, че това е нейна хитрост. Но аз не знаех това, а бях доверчива, нали беше рождена сестра на Борис и какво лошо можех да очаквам от нея. А то какво излезе след това. И ето аз хваля Цанка пред Учителя, а той ми каза: „Тя има в себе си такава коравост" и изговори това с такъв тон, че ме сряза направо. Не образно, но в мене нещо ме сряза и аз почувствувах голяма болезненост.
към текста >>

10. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“.
Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така.
към текста >>

11. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

ТОМ 7

Някои дори използваха неговата добрина.
15. БРАТ ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО Брат Цеко бе електрически техник. Услужваше на всички и беше момче за всички. Що парички припечелваше, раздаваше ги на този и на онзи. Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка.
към текста >>

12. 19. При възрастните приятели

ТОМ 7

Първата добрина, която можеш да направиш и може да ти облекчи краката е да ми направиш една баница и готово, ще ти минат краката“.
В една от тия стаички живееше и тя там, около Гита. Веднъж тя ми се оплака, че я болят краката, нещо не е добре с краката и я болят. Аз й викам: „Ами, сестра, в беседите е казано, че краката са свързани с добродетелите. Значи не правиш достатъчно добро. Трябва да правиш добрини. Първата добрина, която можеш да направиш и може да ти облекчи краката е да ми направиш една баница и готово, ще ти минат краката“. „О, брат, ама ти не знаеш, те чак толкова не ме болят“. И така в този случай баница да направи, не. Болките изведнъж преминаха, отказа се от лечението. После допълнително ще се спрем на всички образи, за които си спомням. Имаше и смешни неща, но сериозните бяха повече стигащи до невероятно заплетени случаи от кармични развръзки.
към текста >>

13. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Отзад на листа е написал още: „Имайте добрината да прочетете писмото на всички братя".
Редакционният комитет ви поздравява братски. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Покани ще се изпратят допълнително. Пишете на адрес: Редакция „Житно зърно" - Оборище 14, София. Забележка на Редактора: Последното изречение е написано саморъчно с почерка на Георги Радев. Отзад на листа е написал още: „Имайте добрината да прочетете писмото на всички братя". (С.Б.Л.Е.Л.) - Само Божията Любов е Любов. * * * I—. София, 12 Ноември 1928 г. 7. Любезни брат Краев, Излезе от печат 6-7 книжка от „Житно зърно". Тези дни ще я получите.
към текста >>

14. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

ТОМ 10

Най-голямата добрина беше, че успя в ония години да прокара електричество, благодарение на което до днес се ползват.
Музиката звучеше несигурно, но братята и сестрите от селата се радваха, че могат да играят и се учат на Паневритмия. Така брат Велчо беше насърчен и все повече и повече успя да се затвърди като цигулар на Айтоското братство. Винаги го канеха на братски срещи в града, особено когато трябваше да се заучават новите песни, които се даваха тогава от Учителя. Понеже беше много предан и изпълнителен на идеите на Учителя, след заминаването на брат Георги Куртев от земята, той, Велчо, го замести. Като ръководител на Братството в Айтос, той направи някои подобрения, особено на братската градина. Най-голямата добрина беше, че успя в ония години да прокара електричество, благодарение на което до днес се ползват. В братския живот, в град Айтос той ще бъде запомнен като единствения цигулар. Цялото му семейство споделяше неговите идеи, жена му, майка и дъщеря му, Верка. Брат Велчо живя достоен живот като човек на Бялото Братство и достойно си замина с молитва на уста. Светлина по пътя му! КРУМ ИЛИЕВ Той беше колоритна личност.
към текста >>

15. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

ТОМ 10

Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина.
По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко. Загубата на батко беше страшен удар за него, както и за цялото семейство. Татко беше изключително любящ и нежен баща. Мъката и болката за батко бяха толкова силни, че той помолва да бъде освободен от тази длъжност. Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация. Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина. Дори много често съгражданите казваха: „Името му, Добри, отговаря напълно на доброто, което носи в себе си " Отличаваше се с голяма щедрост и безмерна честност. Когато си замина, айтозлии казваха: „Честността на Добри Ганев блести като диамант на челото му." Но най-важното у него беше непоклатимата му вяра в Учителя, в Божието дело. Каква мистичност имаше в татко, какъв богат вътрешен духовен живот, без пози и парадиране. След заминаването на дядо ми, Георги Куртев, като ръководители останаха други, по-възрастни братя, но фактически духовен продължител на делото на Георги Куртев беше моят баща, Добри Ганев. До него пристигаха нарядите от София, до него се допитваха всички братя и сестри.
към текста >>

16. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му.
Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки иерусалимнянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят Го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според, както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. /Преводът от арабски, оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим./
към текста >>

17. III.04 ЛЮБОВТА

Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата.
ЛЮБОВТА „Който не люби, не е познал Бога, Защото Бог е любов." Св. Иван Богослов. Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.
към текста >>

18. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината.
Един добър човек винаги може да спазва равновесие. Ако се страхуваме да не изгубим мнението на един човек... Но добрият човек никога не си изменя мнението. Ако сте добри, винаги ще се разбираме. У вас се заражда една мисъл: „Дали сме добри? " Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви. Немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом никой не го наблюдава, работи си пак както знае той. Леността е вследствие на земната душа, която ви завладява, и Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. От леността вие може да се освободите по следния начин: трябва да се подигнете духовно, за да може да влезете в една атмосфера, която ще способствува за вашето подигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я, не я пренебрегвайте, защото ако начаса я изпълните, тя е, която ще ви помогне да се подигнете.
към текста >>

19. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил си ни милостта Си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята добрина; посочил си ни истината и виждаме Твоята светост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята правда.
„Великото ваше страдание ще преобърна на радост и веселие; да бъдете верни на това, което сега ви се дава; и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, Който е на небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме 3 пъти и слязохме долу в салона, гдето В 6 часа сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува: ХВАЛА Господи, Боже наш. Душата ни има тихо упование на Тебе. Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил си ни милостта Си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята добрина; посочил си ни истината и виждаме Твоята светост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята правда. Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост, с която си ни заобиколил; нашата душа се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, велики Отче на небето!
към текста >>

20. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Добрината на човека не зависи от обстоятелствата.
Това пречи на усъвършенстването. Принудително не можеш да бъдеш добродетелен. Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство. В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател. Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент. Първата стъпка. Мълчание да се пази, когато се борят духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитници Човек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.
към текста >>

21. V.II.38 МОЛИТВАТА НА ДУХЪТ БОЖИЙ

Да укрепи ръцете ни във всяка правда и нозете ни във всяка добрина. 4.
38 МОЛИТВАТА НА ДУХЪТ БОЖИЙ 1. Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в своите обятия. 2. Да изпълни сърдцата ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие на всъде (навсякъде). 3. Да укрепи ръцете ни във всяка правда и нозете ни във всяка добрина. 4. Ние се покланяме пред Тебе, Вечният наш Баща, Канара на нашия живот. 5. Благословен си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. 6. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служението за идването на Твоето Царство с всяка радост и веселие за изявената Любов към нас. 7. Само Ти си Един, който ни познаваш и ние те познаваме. 8. Че ти си светлина на душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърдцата ни. 9.
към текста >>

22. Наряди за 1925 г.

Само от Божественото излиза добрината.
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
към текста >>

23. Наряди за 1930 г.

Нека ръководителите имат добрината да съобщат, по възможност най-скоро, вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартируването им в София.
Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици. Така че онези, които могат да останат по-дълго, да имат предвид това. Добре е тези, които имат възможност, да донесат сурови продукти, които са тъй необходими във време на срещата. На срещата и екскурзията могат да присъствуват всички ученици - и от двата класа. Нека ръководителите имат добрината да съобщат, по възможност най-скоро, вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартируването им в София. Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, ул. Опълченска N66, София. С братски поздрав: Георги Радев „Изгрев", 14. VI. 1930 г. 5) НАРЯД ПРАВИЯТ ПЪТ (За учениците на Всемирното Бяло Братство за 1930/31 година) Упражненията почват от 4.30 часа сутринта всеки неделен ден.
към текста >>

24. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот.
Когато тази Божествена Майка те хване, Тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да Й мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете, в Нея се крие начинът на възпитанието. Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че природата трябва да се изучава от опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лоша- вина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не взимам думата „лош“ в смисъл на „лоша постъпка“. Под думата „лош“ разбирам онези материали, които работят в разрез с вашия живот. Казах ви, че трябва да проучавате живота от неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са.
към текста >>

Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лоша- вина има в корените на живота му.
Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете, в Нея се крие начинът на възпитанието. Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че природата трябва да се изучава от опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лоша- вина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не взимам думата „лош“ в смисъл на „лоша постъпка“. Под думата „лош“ разбирам онези материали, които работят в разрез с вашия живот. Казах ви, че трябва да проучавате живота от неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш.
към текста >>

25. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Като казвам „добър човек“, трябва да знаем в какво седи неговата добрина.
Значи един българин е богат с един милион лева, един американец е богат със 140 милиона лева. Неговото съзнание е такова. Един американец с 10 000 долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Като се върне, няма да има пет пари в джоба си. Като казвам „добър човек“, трябва да знаем в какво седи неговата добрина. Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо 10 000 овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив.
към текста >>

26. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Нека ръководителите имате добрината да съобщат по възможност най- скоро вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартироването им в София.
Понеже главната цел на срещата ще бъда екскурзията, желателно е които дойдат да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици. Така че онези, които могат да останат по-дълго, да имат пред вид това. Добре е тези; които имат възможност, да донесат сурови продукти, които са тъй необходими във време на срещата. На срещата и екскурзията могат да присъствуват всички ученици и от двата класа. Нека ръководителите имате добрината да съобщат по възможност най- скоро вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартироването им в София. Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, улица ..Опълченска" 66- София С братски поздрав: Георги Радев София, май 1934 г. До учениците на Всемирното Бяло Братство в България Любезни брат или сестра. Много наши братя и сестри напуснаха земята. Те отнесоха със себе си всичката своя опитност и знание по съграждане на делото на Всемирното Бяло Братство в България. С това много сведения, които са от значение за делото на Учителя и за развитието на свободната духовна и окултна мисъл в България, изчезнаха от света на физичното.
към текста >>

27. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

За мен добрината е връзката.
Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия. Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката. Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност. Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата. Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи.
към текста >>

28. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му.
Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. (Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)
към текста >>

29. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1421-1440

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Умът ти трябва да има светлина и сърцето ти пълно с добрина.
Бог иска. 1421 Душата ти трябва да бъде свободна. Духът ти - силен. Умът ти трябва да има светлина и сърцето ти пълно с добрина. Възприемане на Бога. 1422 Ние трябва да възприемаме Бога в душата си, да Му дадем свобода. Тогава Царството Божие ще дойде в душата ти. Когато приемем Бога в Духа си, ще стане духът ни силен. Бог е всесилен.
към текста >>

Може да се съмняваш в онзи, който няма нищо, но в онзи, който има любов, който има свобода, който има светлина, който има сила, който има добрина, не можеш да се съмняваш. Правото.
1423 Бог иска да ни даде своята свобода, своята сила, своята светлина и доброто, неговата благост. Всичко, което има, Бог иска да ни го даде. Свещеното е таен акт. 1424 Любовта трябва да бъде един таен акт. Любовта е свещена, ние не трябва да обичаме, за да се покажем. Може да се съмняваш в онзи, който няма нищо, но в онзи, който има любов, който има свобода, който има светлина, който има сила, който има добрина, не можеш да се съмняваш. Правото. 1425 Правото седи в свободата, правото седи в силата, в светлината, в добрината. Силата. 1426 Царството Божие не е в Словото, но в Силата. В Силата трябва да има благост. Пеенето. 1427 Пеенето е израз на една малка придобивка. Човек пее, защото живее.
към текста >>

1425 Правото седи в свободата, правото седи в силата, в светлината, в добрината. Силата.
Всичко, което има, Бог иска да ни го даде. Свещеното е таен акт. 1424 Любовта трябва да бъде един таен акт. Любовта е свещена, ние не трябва да обичаме, за да се покажем. Може да се съмняваш в онзи, който няма нищо, но в онзи, който има любов, който има свобода, който има светлина, който има сила, който има добрина, не можеш да се съмняваш. Правото. 1425 Правото седи в свободата, правото седи в силата, в светлината, в добрината. Силата. 1426 Царството Божие не е в Словото, но в Силата. В Силата трябва да има благост. Пеенето. 1427 Пеенето е израз на една малка придобивка. Човек пее, защото живее. Човек пее, понеже чувствува.
към текста >>

30. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Някой път пък е обратното - хиляди злини се заличават от една добрина.
Има едно единство, но то съществува само между мистични същества - те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света. И вие в България трябва да се освободите от попщината, т. е. да се внесе свобода. Човек може да направи хиляди добрини, но една лоша постъпка може да заличи всичките му добрини. Някой път пък е обратното - хиляди злини се заличават от една добрина. Като правиш злини ти се ограничаваш т. е. като направиш злина някому, тя ще внесе в тебе, в сърцето ти тегота. Има известни желания, които трябва да се санкционират от Невидимия свят, за да се реализират. Нищо в света не е произволно. Една река приижда, разширява се, казват - потоп става.
към текста >>

31. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения!
На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения". Аз не зная друго списание или книга да са били тъй общо препоръчани: „За всички лица и учреждения". „Всемирна летопис" значи представлява нещо уникум по своята полезност за българския читател. Думата има началникът на културното отделение при Министерството на просветата. Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Ст. Консулов 9. Забрана за разпространението на сп. „Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф. Консулов и забранява със заповед разпространението в училищата.
към текста >>

32. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения.
Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората.
към текста >>

33. 1934 година

ТОМ 16

Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения.
Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората.
към текста >>

34. 116. Самоотричане

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Много си добър и от голямата добрина страдаш.
Не знаят как да произнасят гласните букви. С гърлото „о". Може „а" с гърлото, но няма резултат. „Е" е спомагателно на „и". Имам много добро мнение за вас. Много си добър и от голямата добрина страдаш. И много си лош и от голямата си лошавина страдаш. Уморяваш децата от глад. Пазете вашето знание, опитността, която имате. По що се отличава твоето богатство от моето? Кожите са на животните.
към текста >>

35. 125. Мекотата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

В дадения случай отстъпи пред неговата добрина, че неговата сила е по-голяма.
Взеха му костта, но аз го повиках и го угостих. Не отказвай се да разрешиш мъчнотията. Разрешиш ли я, то е поклоняване. Поклонените глави носят богатство. Допитвай се до умния, до добрия, до силния. В дадения случай отстъпи пред неговата добрина, че неговата сила е по-голяма. Да разбереш изпит ли е. На всички ви ще се смачка фасонът. И на Христа се смачка, всеки да се подиграва с Него. Ще кажете: „Божия работа е." Ще признаеш, че е смачкан; веднъж ще го смачкат. Ще дойде изпитание.
към текста >>

36. 14. Новогодишна молитва

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Нек да живее в мир добрината!
Светли дарения вече раздавай! - Вяра в доброто в нази повдигай! Бодрост в сърца ни, моля, въздигай! Както изглежда - зло побеждава... Второ пришествие кат че настава - Бедний по-беден горкий умира. Чулът народний веч се съдира... Здраво с вериги стягай злината! Нек да живее в мир добрината! Дай на мъжете разум, търпение, А на жените - скромност, смирение! И на децата - воля да учат, Дарби душевни веч да отключат. Нива обилно жито да ражда! Щедро да жъне, който посажда! Дай ни на всички - мъдрост и знание Богу да служим — силно желание.
към текста >>

37. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си.
Той издиктува част от знанията на Николай Монов там горе - на Рила. А тия знания са ценни с това, че съдържат информация, който бай Иван научи от Учителя - пряко от Него, и косвено - чрез Словото Му. Той до последния си час изучаваше това Слово, защото беше познал още в ранната си възраст кой е Учителят и прилагаше наученото така, както го беше разбрал. Готов е бил винаги да изпълни всичко, каквото му нареди Учителят, без всякакво колебание. И сега, имайки записана тая астрология и можейки по тоя начин да се ползваме от събранитезнания в нея, трябва да благодарим на Иван Антонов и на Николай Монов. Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си. След това трябва да благодарим на стенографките, които положиха много труд и усилия да запишат тия знания, за да може да ги четем ние сега. Но не трябва да забравяме да благодарим и на всички ученици, които слушаха това Слово по време на Школата, защото, ако не бяха те - учениците, на кого Учителят щеше да говори? Те са посредниците между нас и Учителя. Вярно, те, учениците, не винаги бяха на ниво и Учителят в беседите Си често им прави забележки. Стигал е дотам, че заради тяхното непослушание един път им е казал, че ще напусне България.
към текста >>

38. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използувате вашата добрина.
Защото, ако това стане като един механически закон за вас, нищо няма да ви ползува, ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. За сега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. За пример, между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използувате вашата добрина. В една от лекциите си нали разделих хората на две категории: на добри и лоши - добри, които правят добро, и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на земята, питам ви тогава: кой ще ходи към слънцето? Окръжаващите ви хора чакат само да видят някоя слабост във вас и да кажат: те се събраха в този клас, но какво излезе?
към текста >>

39. Потребното

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

- Силата на човека не седи в неговото богатство, нито в неговото знание, нито във физическата му сила или добрина - това са само капитали, с които той може да работи.
Той се усмихна. - Та всичко, което ви говоря, е права мисъл. Но ето ви още една за вас: Нямаш право да потискаш извора да извира, но можеш да му дадеш каквото си направление искаш. - А в що е тогава силата на човека? - запита високият студент и без да си дава сам отчет защо, смъкна си фуражката. - Силата на човека не седи в неговото богатство, нито в неговото знание, нито във физическата му сила или добрина - това са само капитали, с които той може да работи. Силата на човека седи в неговото разбиране на Великите Божи закони, които направляват неговия живот. В Битието е поставен като основа законът на свободата - всеки е свободен да мисли както иска, но всеки ще си носи и сам последиците от своята мисъл. Ние сме свободни в мисълта си, но ако тя не е в хармония с мировите закони, последствията на тая мисъл ни ограничават. А успехът седи в поправените погрешки. Помнете - всяка идея, които носи радост, свобода и светлина, е Божествена.
към текста >>

40. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

- Трудни са тия въпроси за вас, но знаете ли, това е само началото... Аз исках да Ви обясня донякъде вечния процес на тая лампа - материалния извор на тая светлина, която все пак взима по малко въгледвуокис от въздуха, за да поддържа равновесието на енергиите, но, струва ми се, и това ще трябва да го приемете като «чудо», когато то е базирано върху естествени закони... Аз неволно наведох глава - може би така да бе, но аз трябваше да си кажа истината: не разбрах, а ме беше срам да злоупотребявам с добрината му и да го карам да ми говори това, което не беше ми достъпно... - Дайте ми ръката си - каза ми той.
Същото е и с тези сили, динамическите полета да ги наречем, които заобикалят всяко тяло. Всяко тяло, потопено в динамическо поле на друго тяло, добива ново свойство. Динамическото поле на слънцето, или по-право - неговото външно тяло, ние наричаме гравитационно поле и свойствата на телата, добити от това - тежест. - Нищо не разбирам - казах му аз най-искрено. - Аз зная килограми, тонове желязо или нещо друго, но тъй да сме в тялото на слънцето... Собствено за динамическо поле се сещам, защото има и електромагнитно поле - сега радиото ни понаучи на доста работи - усмихнах се аз. - Трудни са тия въпроси за вас, но знаете ли, това е само началото... Аз исках да Ви обясня донякъде вечния процес на тая лампа - материалния извор на тая светлина, която все пак взима по малко въгледвуокис от въздуха, за да поддържа равновесието на енергиите, но, струва ми се, и това ще трябва да го приемете като «чудо», когато то е базирано върху естествени закони... Аз неволно наведох глава - може би така да бе, но аз трябваше да си кажа истината: не разбрах, а ме беше срам да злоупотребявам с добрината му и да го карам да ми говори това, което не беше ми достъпно... - Дайте ми ръката си - каза ми той. Аз я погледнах със съжаление - тя изглеждаше почтти черно-виолетова. Подадох му я и той я тури между двете свои шепи, обхвана я и така я подържа няколко минути. Леки мравки залазиха по ръката ми и под лакътя започна да ме щрака и ръката ми потръпна. След няколко минути той си отдръпна ръцете - а моята беше станала чиста и розова, както си беше от по-рано. Мълчах доста, преди да се реша да запитам нещо, а тъй много въпроси бях си набелязал!
към текста >>

41. (17) Писмо от Любомир Лулчев до Красновски от 28.XII.1938 г.

Господин Красновски, Каза ми се от едно лице, в което имам пълно доверие, но което, предполагам, е криво информирано, че като Ви запитали за г-н Пращилов, Вий сте казали дословно: «Аз прекратих за него анкетата от милост, защото не исках да го изложа пред жена му.» Моля Ви, имайте добрината да си спомните как седи въпросът с анкетата по неговата служебна дейност; като какъв човек го знаете, защото той служи доста време при Вас, а също казали [ли] сте тия думи по негов адрес.
(17) Писмо от Любомир Лулчев до Красновски от 28.XII.1938 г. Господин Красновски, Каза ми се от едно лице, в което имам пълно доверие, но което, предполагам, е криво информирано, че като Ви запитали за г-н Пращилов, Вий сте казали дословно: «Аз прекратих за него анкетата от милост, защото не исках да го изложа пред жена му.» Моля Ви, имайте добрината да си спомните как седи въпросът с анкетата по неговата служебна дейност; като какъв човек го знаете, защото той служи доста време при Вас, а също казали [ли] сте тия думи по негов адрес. Имайте предвид, че отговорът Ви, ако го имам, ще бъде от значение лично за мен, понеже искам да се установи една истина, и ако и Вие се съгласите, бих могъл да си послужа и пред друго лице. Какъвто и да бъде тоя отговор, ще Ви бъда благодарен. С поздрав: [Любомир Лулчев] София - Изгрев, 28.XII.1938 г.
към текста >>

42. (77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта

Който народ изхвърли лъжата и тури справедливостта, той върви право, той е правоверен - справедливост, разумност и добрина да се турят като основа.
Аз се радвам на Божественото благо и желая и те да се радват на него. И те ще познаят това - Тоя, Който внася мир в семейството, в обществото, в държавите, Той ще дойде не от небето, а отвсякъде - и от ума, и от сърцето, и от душата, отвсякъде ще дойде Христос. Сега това е обсадата на Ерусалим.526 Тогава 60 000 евреи бяха разпънати на кръстове. Бог поругаем не бива. Християнският свят трябва да изхвърли лъжата. Който народ изхвърли лъжата и тури справедливостта, той върви право, той е правоверен - справедливост, разумност и добрина да се турят като основа. Доброто е във физическия свят; справедливостта - в духовния свят и разумността - в Божествения. Това е достъпно за ума им. Ако упражненията на Паневритмията се турят, светът ще се оправи. Във физическия свят те нямат нещо по-съвършено от тях - ще турят музиката да им заповядва и ще почерпят Божественото благо... А те сега казват: «И ние може да измислим упражнения»... Не да измислим, а да внесем Божия порядък във физическия свят - няма какво да измисляме... Зад онова, което съм казал, седи Божествената Истина.527 Зад светлината седи свещта, слънцето... светлината има потенциал... » Във всяка свобода (говорих му за величини с разни степени на свобода - математиката) бързината се увеличава, светлината в ума и силата на волята, и топлината на сърцето. Нулата може да се увеличава сама и да се намалява сама (говорих му в теорията на познанието за определяне координатите на тангента-точка) и да се увеличава сама.
към текста >>

43. (95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта

Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която му оставя - той да си избере как да действува.
Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава. С това се показва, че между Германия и Италия няма единство, а това окуражи царя. На срещата говорихме по тия и други въпроси, които засягаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която му оставя - той да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане [на] страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито на нас, нито на Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници - писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света - бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр.
към текста >>

44. (119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви - молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате смелост да правите добро - другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр.
Първият е за студентите от Белград и други 45 души, които са още разкарвани. Изглежда Филов разпорежда, а Йоцов623 върши каквото си знае. Вторият въпрос е за инвалидите - да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи - да прогледнат. Срамота е да се разкарват повече тия ранени хора за хатъра на хора, които взимат по сто лева на подпис под техните актове... Нека и в нас се стори нещичко. Прилагам препис от законопроекта, който, ако обичате, придружете с две думички до военния министър. Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви - молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате смелост да правите добро - другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр. ... Благодаря предварително от името на тия, които ще отървете от излишни разтакания. С най-сърдечен поздрав: [подпис] Любомир Лулчев 8.VII.1941 г., Изгрева - София
към текста >>

45. 14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл. Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и патриоти”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си. Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон -те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
към текста >>

46. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

ТОМ 21

Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.
Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ. Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар. При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии!
към текста >>

47. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава.
А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще кажа една дума, и ще оздравееш, но ако не си готов - ще се простреш на земята! Затова предпочитай естествения, бавен метод, който не иска големи усилия.
към текста >>

Защо си връзвате главите счупени - защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи?
Ами, ако един пияница се напие в кръчмата и почне да чупи чаши и прозорци? Има глупави братя и сестри, които казват: „Всичко чрез него стана”? Стана, но где? Ум, ум трябва да имате. Ако всичко чрез него стана, тогава защо се оплаквате? Защо си връзвате главите счупени - защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи? В първичния момент всичко е дадено. Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал.
към текста >>

48. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

В добрината са отлични тройката д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те са темели.
На тебе, Стефчо, предстои ти задача велика, като човек и лекар да влезеш в дълбочината, главно за нас, учениците. За Изгрева Ще знаеш, че в тези физически работи, които станаха на Изгрева, в което лежи безверието. Вярват на физическия Учител, но какво са изпълнили? Но истинския смисъл, не само не са го разбрали, но са и противници. За мене лично няма човек, който да повярва, както има души в България, които са положителни в това отношение. В добрината са отлични тройката д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те са темели. Тодор Стоименов беше туберкулозен и повече от 60 години беше до Учителя. Но той не повярва в явлението на Учителя и когато поискахме да осветлим през 1952 г., да осветлим властта, тогава никой не го разбра. Аз отидох при Тодор Стоименов и му казвам: «Ти си от 50-60 години при Учителя. Кажи, когато Учителят може чрез Духа да се яви, какво ще е това положение, ако още утре те задигнат и отидеш горе и те запитат: «Тодоре, ти кой си: човек или душа? Не може ли да разбереш, че и на физическото поле, и след заминаването - какво ще отговориш?
към текста >>

49. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение.
До П. Г. Д-р Иван Жеков Изгревът Тук Уважаеми г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни. Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства. Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката. След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г.
към текста >>

Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете.
Благодарствено писмо до д-р Иван Жеков от семейство Кръчмарови от 24.IV. 1950 г. София, 24.IV. 1950 г. Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови, бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни.
към текста >>

50. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Добрината прониква в целия козмос.
Човек трябва да мине и нирвана, и да дойде в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото. Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината прониква в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата. Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно.
към текста >>

Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно.
Добрината прониква в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата. Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно. Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка. Всички да сте разумни и внимателни! Когато обичаме човека, обичаме по един начин, а кога не обичаме човека, обичаме по друг начин. С всичко благородство да разберем отражението на брата си, и да му помогнем.
към текста >>

51. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч

ТОМ 24

Г-н Попов е имал добрината да ни изпрати кратко извлечение от словото си, което ще обнародваме в един от близките броеве на "Християнски свят".
В това събрание се казаха и няколко живи християнски свидетелства. След това последува редовното богослужение. Проповедта се държа от М. Н. Попов, пастир на Евангелската Черква в Ст. София. Текстът беше: "А това, което се и ще от строителите, е всякой да се намери верен"-1 Коринт. 4:2. Г-н Попов е имал добрината да ни изпрати кратко извлечение от словото си, което ще обнародваме в един от близките броеве на "Християнски свят". След словото се отслужи Господнята Вечеря. Подир пладне, на 3 часа, се държа Неделното училище. Урокът беше от Йезекиила 37:1-12 - видението на пророка за сухите кости - К. И. Терзиев - пастор на Евангелската Черква в Самоков води Неделното училище. Той даде твърде живи и трогателни поучения върху урока.
към текста >>

52. 42. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 11 октомври 1916 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви.
Сега вече Господ управлява света и Той постепенно ще внесе новия елемент Козмическото съзнание, което ще възроди човечеството. Нека всички приятели да четат всекидневно Лозинката докато трае войната. Сега остава само един Господ, Който може да въдвори Мир и Той ще го въдвори на своето време. Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява.
към текста >>

53. 88. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 12 септември 1918 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Сегашната борба ще даде място на братска добрина.
по капитан Игнатиев) Обични М. Сотиров, Светъл е пътя на Истината, чист на Правдата, звучен на Мъдростта, животворен на Любовта. Великия Един Бог Жив и на всичката пълнота ще направлява съдбините на вейте народи и въздига душите на свойте деца, ще превърне сегашната тъмнина в светлина. Ще направи всичко да работи за добро. От сълзите и кръвта, Той ще изкара най-добрите цветя на добродетелта. Сегашната борба ще даде място на братска добрина. Привет на всички! В. В. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 12.IX.1918
към текста >>

54. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

ТОМ 25

Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека.
никакви закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си. "О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?
към текста >>

55. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

ПСАЛОМ О, викам Те, зовя Те непрестанно През целий ден и утром в ранина, Че Ти си ми убежище желано - То в Тебе е, в Твойта добрина.
Но когато им се подам, страдам и - губя. Изпращам Ви стиховете, които писах в атмосферата на римлянина! О, колко нежни целувки ми подари той, когато му ги преведох. Привет от: Ваша Хелмира. 16 ЮЛИ 1927 г. ПСАЛОМ О, викам Те, зовя Те непрестанно През целий ден и утром в ранина, Че Ти си ми убежище желано - То в Тебе е, в Твойта добрина. Че със радост Ти изпълниш ми душата И Твойте думи всичко са за мен! И Тебе, Творче, давам си ръката, Във Твоя храм води ме озарен. Аз нямам дреха ангелски лъчиста От трудни път нозете ми са в прах... Но Твойта милост сладка и пречиста Със поглед сал изкъпа ме от грях. 16 юли 1927 г. Писах го при Colombo.
към текста >>

56. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Със силен и със мощен глас И благ тешителен език За твойта вечна добрина Да им разкажа, Отче мой!
И ето от Божественото сърце потекоха към нея струи светлина, която я облече с неизразимо прекрасна дреха. Тя беше несравнимо по-светла и по-прекрасна от предишната, преди да слезе на земята, с което се потвърждават думите в апокалипсиса; дрехите им бяха по-бели от снега, защото се опраха в кръвта на агнето. Тя - душата ангел сега стана по-мощна, защото беше минала през горнилото на земните мъки на мъничкото човешко сърце. И макар минала през ужасните мъки на пречищението, тя застана пред Твореца, запя и се замоли: - О, нека аз свободен дух На земни свят да се вестя Где има сълзи и беди, Плачевни юдолски места. Где плач долавя моя слух, На тамо, Отче, ме води Да литна бързо, отлетя, Да се не бавя нито миг, Да отнеса им любовта, Която взех от Тебе аз: Милувки, радост, светлина, Неугасими твой светлик. Със силен и със мощен глас И благ тешителен език За твойта вечна добрина Да им разкажа, Отче мой! Че ти си живата вода, Небесния насъщен хляб И пътеводница звезда, Коя изгря над малък град, Сърце ми Витлеемски кът. Ей, благославям този час, Кога страдание ме слетя. С горчило чашата изпих И трънени венец носих До сетни ден, до сетни час, До този миг и от дете. Но аз сега се възродих С по-ново хубаво тяло И Дух божествено нетлен. И казвам аз, о чуйте вий, Носете скърби и беди И земни непосилен дял.
към текста >>

57. 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Окултният ученик трябва да са проучва, да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но до колко в лицето му са написани чертите на честност, на справедливост, на добрина, на дружелюбие, на верност на приятели и т.н.” За нас това бе едно кратко въведение към същността на Неговата тема, оттам и на нашата като ученици.
” Не, не бе това нашата тема, нито рилския случай, но човек знае ли как ще протече мисълта и какво направление ще вземе перото. Нека дотук казано го вземем за увод и нека ни бъде простено, че е толкова дълъг. Учителят го каза кратко между другото: “Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на развитието. Днес човек трябва да се интересува от ръката, защото там е написано всичко. Четмо е това. Окултният ученик трябва да са проучва, да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но до колко в лицето му са написани чертите на честност, на справедливост, на добрина, на дружелюбие, на верност на приятели и т.н.” За нас това бе едно кратко въведение към същността на Неговата тема, оттам и на нашата като ученици. Той започва с йероглифното писмо на ръката, колкото ръце в света, толкова различни съдби, толкова различно писмо ситно начертано в дланта. Навеждаш се и гледаш съсредоточено, учудено дори и развълнувано пред тайните чудеса на природата, която стриктно се придържа “нищо скрито, покрито да няма”, оставила цяла сигнална система във всичките си творения над и под земята, по всичките обекти, които образуват нейната повърхнина, като не е подминала най-вече човека - най-главния обект, грижливо набелязан, старателно нарисуван с неизвестна четка и палитра, изваян с длето и чук, за да не бъде неотбелязан, непознат, скрит за очите на ония позна това йероглифно писмо, наречено хиромантия - една положителна наука, нека да е непризната от официалната наука. За очите на ония, които могат да четат по формата на главата, на черепа, чиито шарки, колкото и установени, толкова и различни за милионите земни жители - френолозите, могат те също така умело като хиромантиците, могат да се произнесат също като тях за миналото и за бъдещето, могат да четат симптомите на бъдещи заболявания и с това познание да се вземат предохранителни мерки. Други, които като тях могат да предскажат, да предотвратяват конфликтите, катастрофите, болестите и вероятно род нещастия, са астролозите, чиято наука в наше време е изпаднала в немилост, а било е време, когато за нея са ги пращали на клада, а било е време в далечна древност на изток, тя е процъфтявала, като остро надминава физиката и математиката. Един сполучливо направен хороскоп с по-точни данни на раждането може да разкаже и да покаже на човека миналото, настоящето и бъдещето, защото с всичките завои и депресии в неговия живот, с определените дати и срокове и най-вече да бъде предпазен човек от евентуалните нещастия и страдания.
към текста >>

58. 8. Писмо на читател за “Песен над равнините” 30.Х.1939 г., София

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Като ви благодаря за добрината, която сте проявили с това, че сте определили един екземпляр от тази прекрасна книга и за мене, не мога да противостоя на изкушението да ви предам веднага, още в този миг, впечатленията си от прочита на “Песен над равнините".
8. ПИСМО НА ЧИТАТЕЛ за “Песен над равнините", 30.Х.1939 г., София Уважаема Госпожице Бехар, Току що прочетох “Песен над равнините", предадена ми чрез г. Никола Данчое, писател. Като ви благодаря за добрината, която сте проявили с това, че сте определили един екземпляр от тази прекрасна книга и за мене, не мога да противостоя на изкушението да ви предам веднага, още в този миг, впечатленията си от прочита на “Песен над равнините". Трябва веднага да призная откровено, че колкото голямо беше недоверието с което почвах прочита на една творба на млад автор, при това жена (каква дързост!), при това (представете си за Бога) и от провинцията... тройно по-голямо беше възхищението ми след като приключих прочита й. “Селяните гледаха каруцата, която се отдалечаваше..." чета на последната страница, а аз гледах стр.112 и искрено съжалявах, че това не е нейде по средата на книгата. Моето мнение за вашето творчество, изразено в 2-3 думи е: ПИСАТЕЛ С БЕЗСПОРНО ДАРОВАНИЕ. “Песен над равнините" е книга, от страниците на която блика идейност, мъдрост, наблюдателност, благодарение на които достойнства битът на нашия брат от равнината е предаден картинно, правдиво, топло, със свойствения му външен и вътрешен колорит. У вас има чувство и към композиция.
към текста >>

59. 366 Когато съзнанието ни се прекъсва, не можем да следваме непреривността в природата

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Също се сети за Христов и си мислеше: „И той е добър, но има нещо много грубо и особено в неговата добрина.” И като помисли, добави: „В него нежното и грубото са смесени, или са поставени едно до друго.
- Благодаря Ви, Вие наистина сте прекрасни хора, и като че всички сте ясновидци! И Христов и този брат, пък и Вие ми казахте неща, които само аз знаех. Друг път като дойда, ще Ви потърся и тогава добре ще се обясним. Андрей за първи път имаше случай така нежно и внимателно да се държат с него, и той така като възпитан човек да се държи. И сестрата тръгна към трапезарията като си вдигна ръката, и той й отговори със същото и тръгна по пътеката, всецяло погълнат от мислите за добротата на тези хора. Също се сети за Христов и си мислеше: „И той е добър, но има нещо много грубо и особено в неговата добрина.” И като помисли, добави: „В него нежното и грубото са смесени, или са поставени едно до друго. Всеки случай, за първи път срещам такъв човек!... Той ако поиска, само с думи може да убие човека. Много неща вече чух за него, но не съм чул някого да е убил. Като го видя, ще го питам защо на Изгрева хората имат такова особено, лошо отношение към него. Изобщо, тук всички са особени!
към текста >>

60. 266. Как се дадоха думите на „Добрия момък”

ТОМ 34

И аз имах добрината да я напиша много красиво с нотите, и да я поднеса, да я пратят, да я пъхнат в кутията на Пеню Ганев.
А Той каза... Защото, ако е само за момата, Той дели вече братята от сестрите и си заминава вече от земята. Той каза: „Отсега нататък сестрите ще пеят „Добрия момък”, а братята ще пеят „Угледна мома”. - „Ами, викам, че нямаме думите на „Добрия момък”. - „Аз ще ти ги дам” - така каза Той. На другия ден, като влязох при Него и Той ми даде думите на „Добрия момък” на същата мелодия. И аз имах добрината да я напиша много красиво с нотите, и да я поднеса, да я пратят, да я пъхнат в кутията на Пеню Ганев. А той досега даже едно „благодаря” не ми каза. А той тогава пееше песента само за „Угледна мома”. Значи имаме още много суров материал, който трябва да се пече, за да извадим злато от него. Защото Учителят ми каза: „Там, където те пратя, в Операта, има много суров материал. Ти ще взимаш тая руда, ще я туряш в пещта и ще я печеш, и ще вадиш чистото злато оттам и ще ми го поднасяш”, на Него.
към текста >>

61. 280. Брат Христо - разговори с Учителя

ТОМ 34

Не забравяй Любовта Му, Милостта Му и Добрината Му.
Затова си избрана. Затова си избрана и отсега нататък друг ще те пази. (Този друг е Учителят.) Още по-добре. Благодари на Бога за всичко. Радвай се и Му служи. Не забравяй Любовта Му, Милостта Му и Добрината Му. Ние идем от друг свят и по друг път вървим. Не по този, по който вървят другите. Отсега нататък животът ти ще ти се види още по-хубав, още по-необикновен, още по-красив, още по-съвършен, какъвто си е. Хората ще ти станат още по-интересни. Не забравяй основната ИСТИНА: за Великия Живот се минава и през Великата Скръб.
към текста >>

62. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

Но, коя може да бъде причината на една до толкова утешителна за человекът добрина?
3.7. СЛОВО ВЪЗ НУЖДАТА НА УЧЕНИЕТО НА ВЪЗПИТАНИЕТО изложено от д-ра Мирковича, Директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., Юния 30. Болград: в училищната книгопечатница, 1864. 8 с. Господа! Человек в продължение на своят си живот не ся стреми освен към едно нещо, не ся старае освен за едно нещо - за удобрението на своето положение, щото то да бъде в благополучие и в благоденствие; удобрение, което он не ограничава само в себе си, но клони йоще да го распространи и между другите, както и да го предаде и остави на своите потомци. Но, коя може да бъде причината на една до толкова утешителна за человекът добрина? коя друга, освен учението, което е самият най-верен нейн источник! Действително, слушатели мои, ако хвърлим един поглед в настоящето време въз народите, то незабавно ще намерим, че там дето цъвти просвещението, там съществува и благополучието; а там дето е изчезнало едното, страдае и другото. В що Европейцът надминува въсточният жител и стои по-горе от него, не е ли в това само отношение, което като го представлява с едно по-високо развитие, го прави съвременно и по-благополучен? Человек на кадето не ся обърни, на кадето не ся възвие, там няма да намери, там няма да срещне, че учението е нужно и необходимо. Дали духовенството не ще почувствува нуждата му, или чиновникът, който служи между публиката, може да бъде лишен от него?
към текста >>

63. 5.4.2.5. Писмо № 5

Райнов има една много приятна вънкашност, която не отговаря никак на неговата фалшива вътрешност, която като ви е давал тези сведения, които вие сте имали добрината да вземете за чиста монета, той, вероятно, е мислил, че дава някой фалшив рапорт на Манола за Али-паша.
За своето предприятие той търсеше да намери някой, който да бъде не само народен, но още искрен и чистосърдечен; тъй да кажа: да му бъде лявата ръка в своите действия. Като не е можал да попадне на такъв какъвто е желал, той се е обърнал към Т. Райнов, като е подумал, че дето ще зема турските пари за вреда на българите, по-добре е да ги зема за в полза на тех. Т. Райнов, в положението, в което се нахождаше с четири очи е гледал за подобно предложение. Следователно, щом Манол му е предложил, той на драго сърце е приел подходяща една такава работа съобразно с неговия характер, да има да се говори за нещо с което той да се разполага. Т. Райнов има една много приятна вънкашност, която не отговаря никак на неговата фалшива вътрешност, която като ви е давал тези сведения, които вие сте имали добрината да вземете за чиста монета, той, вероятно, е мислил, че дава някой фалшив рапорт на Манола за Али-паша. По този си навик и като вещ приятел на турците, той не се застраши от затвора, подир смъртта на Маноля, но си дойде и се нареди на служба по телеграфа. Ето какво нещо е человек да служи и на Бога, и на дявола. Дорчо, възхитен от своята операция, чакаше плодородното й следствие, без да продума, че е отговорен за втория войвода, другарят на Васила, който избяга от Европа, когото задължително изискват от него. Това го поставя в твърде трудно положение. Да се избави какво направя?
към текста >>

64. 5.4.2.6. Писмо № 6

При сичко, че бях напълно добре, докторът има добрината да ма държи под негово наблюдение, което се продължи повече от три месеца.
Като ме попита какво има? Аз му отговорих по следующия начин: - Господин докторе, аз съм един ваш събрат, политически престъпник, изваден от полоза по причина на изнемощението от несносния режим. Следователно, моля ви да бъдете тъй добри да ми определите една добра храна, която мисля, за малко време ще ме поправи; подир това дозволете ми още да ви помоля една християнска длъжност, ако ви е възможно, да ма задържите тук без да ма повърнете отново в полоза. - Бъдете спокойни, ми отговори той, ще гледам да извърша това, което мога. Под един добър режим на една добра храна, за няколко дни аз можах да се поправя съвършено. При сичко, че бях напълно добре, докторът има добрината да ма държи под негово наблюдение, което се продължи повече от три месеца. В продължение на това време Визиря Али-паша, който беше болен, види се от доволно дълго време, умира. Една неделя по-сетне се раздаде слух, че Къбразлията тоже, който е бил болен от една огнечева треска, умрял. Тая провидеална случка беше за мене едно голямо счастие, понеже от смъртта на тези двама държавни мъже зависеше продължението на моето пребивание: техният живот можеше да произведе моята смърт, коги тяхната смърт даде обратно едно действие. От минутата на тая смъртоносна случка строгостта на моя надзор намаля значително. Заптието, което беше поставено да ме варди, начна да дохожда неопределено, додето престана съвършено.
към текста >>

65. 5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)

Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р Миркович, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската... През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р Миркович, с нея си вземах цяр и сега съм здрав.
Като седяха три месеца, проводи го в Мардин, 18 часа далеч от Диарбекир, но бяха по-свободни от нас, защото не бяха в затвор; в този град само арабски се говори и много добри християни са. ПИСМО ОТ БРАТА МИ ГЕОРГА КЪНЧЕВ Милий ми братко! Честното ти писъмце от 27 ноемврий, брой 30, което очаквах, ненадейно като го приех на 1 януарий и колкото се вселихме и славихме бога, че сме биле честити да встъпим и в 1876 год., което кого де срещнеш, казва: „За много години”,. И толкоз повече се развеселихме всички домашни, като получихме честното ти кратко писъмце. И като прочетох пред сичкома ни домашни, и като разумяхме напълно съдържанието му, крайно се благодарихме и неизказано развеселихме; ако и да си поплакахме малко, и най-много тати и мама, задето си претърпял толкози болести от треска и циреи, сега, като ни пишеш, че си бил в добро здравие и треската като те оставила, също и циреите, много се зарадвах и моля всевишний бог да ви поддържа здравието на сичкома ви, които сте заточени в Диарбекир. Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р Миркович, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската... През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р Миркович, с нея си вземах цяр и сега съм здрав. Когато бях трескавичък, моя брат поп Еню се отдели от мене, та отиде при софиянци, с даскал Иба да ядат заедно хляб. Може да е и това, че не иска да му пъшкам или ми пък послужи нещо. Д-р Георги Вълков Миркович (1825-1905) е роден в Сливен; учил в родния си град, в Киев и в Монпелие, където завършил медицина; участвувал активно в движението за народна просвета и за независима българска църква като поддръжник на униатството, а също така и в борбите за политическо освобождение (в сътрудничество с Т. Райнов и М. Иванов); арестуван във връзка с извършената от него дейност за организиране на въстание в Северозападна България през 1869.
към текста >>

66. 6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович.

Видяхме от части това интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й.
6.2.4. СЪОБЩЕНИЕ ЗА НОВА КНИГА: БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г. 2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. рубрика: Всякакви неща и новини ... След няколко дни ще излезе под печат една Българска граматика, съставена от г-н Доктора Мирковича. Видяхме от части това интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й. Тя е нова и толкова ясна, щото нашите млади ще намерят вътре толко леснотия за изучаването на язикът, колкото и напредване. За то преимущество още от сега я препоръчваме на нашите учители и въобще на сичките Българи. По изданието й ще говорим по на дълго.”
към текста >>

67. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

Нека прочее побързат родителите, на които синовете бяха досега у Бебек, така и ония, които имат намерение да си пращат чадата на чуждо место за наука и отхрана, да ги предадат на това бъдно народно заведение, което подписаните се стараят да осъществят, побудени само от едно техна добрина и които си жертвуват труда.
Но при сичката си ревност, тая комисия още не може да сполучи да съедини потребните средства, за да се залови за дело. Може би случая дето се затвори Бебешкото училище, ще разпръсне спънките, които стават само от недобрата воля на неколко лица. 22 ученика Българе излизат без да щат от Бебешкото училище и може повечето от тях да се върнат в отечеството си без никоя полза. Почтените подписани лица предварят това злощастие и искат да им дадат помощ според както се види в известието. Ние познаваме тия лица да са най-способни за едно таквози дело и смело казуваме на родителите, които си поверят тям чадата, че са честити като им се явява този случай за образованието на децата им. Нека прочее побързат родителите, на които синовете бяха досега у Бебек, така и ония, които имат намерение да си пращат чадата на чуждо место за наука и отхрана, да ги предадат на това бъдно народно заведение, което подписаните се стараят да осъществят, побудени само от едно техна добрина и които си жертвуват труда. ИЗВЕСТИЕ Понеже Бебешкото французко училище, в което се учеха 22 ученика българчета от разни места на нашето Отечество внезапно се затвори; и за да не би тия млади губили времето си и техните родители би дошли в недоумение за тях, а особено доде се възстанови едно народно Българско училище и един пансионат долуподписаните прибързувами да явим на родителите на гореречените ученици и на секи съотечественик, че се решихме да приберем тия млади в една къща в тоя град да ги учим и храним под истите условия и цена, както са били до сега у Бебешкото училище, като се одължаваме да изпълним следующите: 1) Да им поставим един въспитател, родом българин и познат с честността си, който ще им предава новият и старият български язик, и който ще ги съпровожда в българската църква по празници, по служба и по разход. С една реч да се намира непрестанно с тех. 2) Да им поставим един от най-способните български свещеници в Цариград, който ще им преподава Катехизис, и Свещена История. 3) Да им поставим един учител за турският язик. 4) Понеже засега нито време има, нито се намират тука способни учители Българе, принудени сме да земем от най-добрите учители французи, които се намират в Цариград и колкото са нужни, за да допродължат науките на учениците ни.
към текста >>

68. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

за добрината дето имал да ни забележи, онова ковто на нашето внимание отпуснало; и неговите забележки щяха да бъдат по в голямо уважение, ако не достигаха до типографическите.
прибягва в разглеждание на някои думи, които намерил в изражението не съобразни с неговите мисли, или погрешими от невнимателно преглеждание; защо §38, когото Г. Б. справедливо излага за непонятен е, че вместо звание си нахожда думата значение. При сичко това ние сме далеч да искаме да не признайме там Г. Б. дето има право, например думата брашно; защо въз сичките и изведнъж вниманието человеческо не бива еднакво. Ние благодарим Г. Б. за добрината дето имал да ни забележи, онова ковто на нашето внимание отпуснало; и неговите забележки щяха да бъдат по в голямо уважение, ако не достигаха до типографическите. - В членът Г. Б. като се съгласил с нас, намира махана само дето сме зели членът тъ, а не та за женският род. Ние като не правим разлика между имен. и винит. падеж еднакво ни е, секам искам да земем та или то -толкова повече, че и двата са в употребление, отличието само от членът на средният род, множествено число - тъ, ни подкани да предпочетем тъ от та.
към текста >>

69. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

С получаването на първият лист, всеки абонатин ще има добрината да си заплати.
Описания на годежи, сватби, кръщенета и погребения. 9. Занаяти на българите с описания и именуване на техните сечива. Освен горните, редакцията се задължава да се занимава с вместването на различни предмети, които се отнасят до различна наука, и най-повече до неща такива, от които всеки българин да може да извлече материална полза. Вестникът ще излиза ката [всеки] месец по една брошура от 32 страници под формат среден с чист печат. Цената се определя два икосаря509 и четвърт сребърни за година тука в Княжествата, а два за в Турско. С получаването на първият лист, всеки абонатин ще има добрината да си заплати. Които от учителите или други пожелаят да бъдат редовни помагачи в збирането на гореизречените предмети ще получават листът даром. Издаването ще почне от 1 март на идущата година и то ако се съберат доволно спомоществователи. Кореспонденциите ще се управляват през кантората на г-на Николча Ценов с прибавления - до редакцията на НАРОДНИЙ СБОРНИК. Надстоятели: Д-р Селимински - Д-р Миркович Д. П. Войников _________________________________________ 508) Бележка на Е.
към текста >>

70. 6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович.

Като оставаме в добри надежди, ние отправяме, както секоги, нашите горещи молби към небето за дългоденствието и благополучието на нашия милостив Господар - както и за сичките Високи негови Министри и достойни службаши.” Г-н Миркович има добрината да придружи обнародването на този проект в „Турция” с известието, че Импер.
Но за да може това да има следствие и да се изпълни, треба щото император, правителство да благоволи да ни позволи щото да удобрим финансовото си положение, нещо което е необходимо и почти душата на делото. Ваше Височество, знайте горе-долу, че финансовото положение на сичките български школи е под самоволния покрив на някои частни подарки, което като е недостатъчно, дето да могат да се обдържат както са в днешното си положение, колко повече ако помислиме да ги удобрим и да им дадем едно по-обширно значение. По следствие на тези размишления, ние най-покорни слуги, молим покорно императорското правителство и Ваше Височество, да благоволи да ни отделни последната милост: щото освен определения данък, когото когото правителството, всяка казаа516 да има воля да събира ката година по два гроша от бедел. Тези пари ще се вносят редовно на българската община от най-главния град на казаата - и ще служат за материална помощ на една главна школа, дето сичките деца от казаата да могат да придобият едно учение и едно отхранение прилично на мястото. Като се уповаваме в голямата милост на нашият милостив Владетел, и в благодеянията му, от които се наслаждават сичките народности, които му са уверили своята съдба, ние, най-покорни слуги на Ваше Височество, смеем да се надяваме за доброто приемане на нашето покорно предложение както и за неговото благополучно следствие. Като оставаме в добри надежди, ние отправяме, както секоги, нашите горещи молби към небето за дългоденствието и благополучието на нашия милостив Господар - както и за сичките Високи негови Министри и достойни службаши.” Г-н Миркович има добрината да придружи обнародването на този проект в „Турция” с известието, че Импер. правителство го прегледало, но го не одобрило напълно. Той съобщава още и последният му отговор на Правителството за това: „Царското правителство реши и съобщи навред щото напредъкът на школите да се не възпира; техното подържане ще става според нуждите до колко го изискат на всяко място; стига само сяка община да се споразумее с местния управител, за да се разхвърли в публиката потребното количество.” Колкото за техната наредба и за тяхното управление, правителството го премълчава - и като че иска да каже, че не може да земе едно такава отговорност на себе си - нека Българите да се разпоредат както знаят... - свършва Г. Миркович. _______________________________________ 516) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Каза, кааза (ар.-тур.: kaza) - околия.
към текста >>

71. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.