Търсене в текстове за 'Диафрагма'

приемната Му, излизаше с облекчение и виждаше как е отворен Неговият прозорец в съзнанието му, където влизаше повече светлина и топлина, която трябваше да освети новият му път. Посетителят напускаше приемната, а Учителят оставаше в нея. Вратата се отваряше и влизаше следващият посетител при Него. При един такъв прием на Учителя, късно след обед, аз заварвам Учителя в приемната, превит от болки в стомаха. Учителят бе превит от болки в стомаха. Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й. Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо. В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята. И колко нищо не знаем за живота на Учителя. Ако Изгревът бе райски кът на радост и възторзи, в известни моменти той бе долина на изплакани мъки и непосилни страдания. Но пътят на ученика трябваше да продължи, защото Учителят бе на Изгрева. Днес Учителят е в Словото Си. Него търсете и с Него бъдете. Друг път няма за
към текста >>

В страница 92 е казано: „Всички хора, всички народи съставят част от голямото Божествено дърво" и пр. и пр. В стр. 93 е казано: „Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура" и пр. и пр. Беседата е държана на 9 февруари 1919 г. в София. В беседата „Вечно подмладяване" на стр. 81 и част от 82 се казва: „Кой създава добрите и лошите условия. " Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата. Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква. " „ Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да не натиска сърцето. " Да се прочете цялата 95 стр., като се почне от 94 стр. Беседата е държана на 14 ноември 1923 година - София. В томчето „Новото начало", стр. 282, най-долните редове, се казва: „Благодари на Бога, като дишаш дълбоко, като приемеш въздуха и като го изпущаш. " В беседата „Поучаваше ги", стр. 129 от половината надолу се казва: „Ние не дойдохме да разрушим, но да изпълним великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Направете само един опит, но искрено. Какъв опит да направим? Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое Име, е истина, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. " „Ако
към текста >>

Правилното дишане зависи от количеството на приетият въздух и от времето на задържането му. Да диша човек всеки разбира, но как? Само дълбокото дишане е пълноцено. Трябва да се прави разлика между плитко и дълбоко дишане. При плиткото дишане взема участие само горната част на белите дробове, само те се пълнят с пресен въздух. При плиткото дишане се явяват предразположения към заболяване. При дълбокото дишане горната част на белите дробове и целите дробове се пълнят с въздух. Диафрагмата, която разделя гръдната кухина от корема, слиза надолу, натиска стомаха, червата и другите коремни органи. Но тъй като те не могат да слезнат надолу отиват напред и затова при дълбокото дишане, при вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко да усещате вдигането и спадането на диафрагмата. Ние ще трябва да приемем, че дълбокото дишане има значение не само, че приема по-голямо количество въздух, но и затова, че при движението на диафрагмата тя леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, което е също от голяма полза. Човек трябва да свикне с дълбокото дишане, като прави всеки ден няколко упражнения за дълбоко дишане. С течение на времето, белите дробове ще свикнат и през другото време на денонощието, когато не се правят упражненията, те ще продължават да дишат дълбоко. Въздухът не е само от кислород, азот, малки количества въглероден двуокис, някои химически елементи, малко прах и пр. Но
към текста >>

14. III. 1937 г. След гимнастика та Когато не мисли правилно, човек хълца. Когато не чувствува правилно, плаче. Диафрагмата да се не дига нагоре. 2 кила жито представлява Любовта. 2 кила злато представлява Вярата. 2 кила барут представлява Надеждата. Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер. Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот. Любовта носи живот, главата я носи. Вярата-дробоветея носят. Надеждата - облекло, стомахът. Който се ожени, не е царица. Заблуждение е, че [в] следующия живот ще станеш което трябва. Ами знаете ли условията? Кога става наслоявание в главата, белия дроб и стомаха, разваля се Любовта, Вярата и Надеждата. Доброто да става с най-малко разходи. С Любовта Христос издържа страданията. По закона на Свободата изяви Любовта си, не по насилие. Намери скъпоценния камък в чуждите сърца. Развивайте Вярата, Надеждата и Любовта. Ако сте се оженили, да развивате вашата вяра, надежда и любов, нямаше да умре мъжът ви. Облечете се с Вяра, Надежда и Любов, да си образувате нови тела. Децата са образ на Надеждата. Майката е образ на Вярата. Което те обича, не го дръж отвънка, да не те засенчва. Щом всички се интересуват от светлината, не може да има престъпление. Бог ни въодушевява, не мъж или жена. Човек е проводник на Божественото въодушевление. А = Любовта
към текста >>

чрез дишане”. 3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум. 4. Господства или Братя на интелигентността и радостта. Те са представители на колективната интелигентност, която се проявява в природата. Те са границата между света на принципите, който се представя от трите горни йерархии и светът на силите и законите, които действуват в космоса. Те представят диафрагмата на космичния човек, затова и в земния човек те управляват диафрагмата и слънчевия възел. 5. Сили или Братя на движението и растенето. Те управляват движението и растенето. Те ръководят всички сили в природата и дават подтик на всяко движение и растене. Те работят в стомаха на космичния човек, затова и в земния човек управляват стомаха и жлъчката. Те са същества на благородството, затова когато човек се нахрани, става пo-добър, по-разположен, по- благороден и готов на жертви. 6. Власти или духове на формата - Братя на външните форми и изкуствата. Те дават плът и кръв на всяка идея от висшите светове, като я обличат във форма. В космичния човек те представят черния дроб и жлъчката. А знаем от Учителя, че българите представят черния дроб на общочовешкия организъм, който е една от формите на проява на космичния човек. Следователно можем да кажем, че властите се явяват като духове ръководители на българите. И когато се разстрои черният дроб на човека, това показва, че между Божествените власти
към текста >>

в човека. В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своите влияния, там действат те с по- малка изразителност. Деветият сектор - деветият дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец със символичен знак и планетата Юпитер. В човешкото тяло те имат връзка с черния дроб, който е най-голямата и сложно устроена жлеза с размер от около 1500 грама и е най-важната за здравословното състояние на човека. Горният дял на тази жлеза е съединена с диафрагмата. От голямо значение е, за да се поддържа една нормална функция на черния дроб, което ще осигури здравето на човека, необходимо е по-енергични физически движения - упражнения, работа, ходене по планината и изобщо човек да има в своя живот и тези дейности, свързани с дълбокото дишане, но обезателно на чист въздух, при които диафрагмата ще вибрира и ще масажира свързаният с нея черен дроб, което нещо ще поддържа и улеснява неговите функции в една добра форма. Този дом има отношение също и към ханша на човека, а също и към неговия вътрешен и идеен живот, планове, идеи, които ще го вълнуват през живота му . Десетият сектор - десетият дом, има отношение към зодиакалното съзвездие „Козирог” със символичен знак и планетата Сатурн. Те имат връзка в човешкото тяло с колената, зъбите, кожата, слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек. Какво място и в каква област ще се изяви той. Единадесети сектор - единадесети дом има отношение към Зодиакалното сьзвездие Водолей със
към текста >>

неправилна четириъгълна форма като звезда и се разполага на нивото на VII шиен прешлен и главата на първото ребро. Започва с разклонения и сплетение за сърцето - plexus cardiacus и белия дроб - plexus pulmonum. 2. Гръдна част -Pars thoracica trunci simpathici- състояща се от 12 възела разположени двустранно на гръбначния стълб от нивото на 1 до 12 гръден прешлен. Оттук започват разклонения за сърцето - plexus cardiacus за аортата plexus aorticus, за белия дроб plexus pulmonis, за диафрагмата plexus mediastinalis с Nervus splanchnicus major започващ от 5-9 гръдни възли и се насочва към поясните части на диафрагмата, като се образува възел ganglion splanchnicum и навлиза в коремната област. Nervus splanchnicus minor започват 10-11 гръден възел и се насочва през диафрагмата към коремната област. 3. Коремна част - Pars abdominalis - преминава диафрагмата, лежи на нивото на 1-5 поясни прешлени. Дава разклоненията и образува стволове за различните органи. A)Plexus mediastinalis - за диафрагмата с ganglion prenicum - диафрагмален възел. мозък) B)Plexus aorticus thoracis- за гръдната част на аортата B)Plexus solaris - слънчевият възел, още cerebrum abdominale (стомашен Г)PIexus aorticus abdominale - за коремната част на аортата Д)Plexus mesentericus caudalis - за червата с ganglia mesenterica inferior за пикочния мехур и гениталиите E)Plexus ilicus - за хълбочната кост Ж)Plexus rectalis cranialis - за правото черво 4. Тазова част - Pars pelvina trunci sympatici. Оттук се разклоняват
към текста >>

против войната. Той бе крепител на «не противете се злому» и най-после, той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради. Прав ли беше той? Абсолютно прав. Това ненасилие и тази братска любов, заедно с мъдростта, истината и правдата проповядва Учителят Петър Дънов в България. А какво виждаме днес? Целият свят е погълнат от мисълта за въоръжаване, особено големите държави. За какво? За изтребление на враговете. Но кои са тези врагове? Не са ли те главно в нашите сърца и от диафрагмата надолу, които ни шепнат зло да мислим и зло да вършим? И унищожено ли е злото от хиляди години по старите начини? Абсолютно не, нито и ще се унищожи. Тогава? Тогава ще започнем с новото. А кое е това ново? Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с Божията любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога. Това иска Бог от нас! Имаме ли тия качества, врагове, нито вътрешни - в нас и в държавата, нито външни, не ще имаме. Тогава няма да казваме: «Долу войните», защото няма кой и за какво да воюва, защото тия Божествени качества водят винаги към мир и щастие. Ето защо ние се надяваме, че всички разумни люде в света ще се присъединят към апела на 350-те лекари психиатри по целия свят, които са изобщо против войните и като се разтръби това, а и като се приложат горните добродетели, то вместо завист, алчност, убийства, войни, ще настъпи братолюбие и царството Божие на земята. Зъболекар
към текста >>

твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката. След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати. Така се стигна щото състоянието на майка ми ежедневно да се влошава, а лекарите се видяха безпомощни и ни дадоха да разберем, че положението й е безнадеждно. По волята на Бога и по една щастлива случайност брат ми Атанас среща свой приятел, който му препоръча да се обърнем към Вас и след това и двамата заедно идват да Ви потърсят. Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб. Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на
към текста >>

на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. То се огледало във водите му и като видяло, че е ЛЪВ, така силно изревало, че всички се разтреперили от страх и се разбягали. Добрият певец владее до съвършенство не само всичките клетки на своето тяло, но той владее също и трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата и същевременно да разтвориш плаващите си ребра. При пеенето положението на гласовия орган трябва да бъде такова, каквото е при вдишването на въздух. Положението на носните и лицевите кухини трябва да бъде такова, каквото имаме, когато миришем нещо. Да усещаш нещо като прозявка, но тази прозявка да не бъде в гърлото, но само във вътрешните носни кухини, както при прозявка. Певецът трябва да започне да пее тъй, като че ли дишането се продължава и като че ли изпитва силна радост. - Учителю, казах аз, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно. Защото имам чувството, че ако почна да мисля как да пея, няма да мога да пея. Учителят продължи: - При пеенето се получава една борба при вдишването и издишването, което ритмично отстъпва пред напора на изпетия тон при издишването. Тази борба се изразява в централната нервна система. Пеенето е един психически процес, при който вземат участие Душата и Духът. Всичките клетки на вътрешните органи трябва да се нагласят според
към текста >>

и внушението отвън. Защото [Тодор] Мазаров103, когато скъса до-то в „Бохеми”, той изпя хиляда тона, ама не говорят за хилядата тона, а говорят за скъсания тон. Той е тръгнал по гората с въже да се беси, защото го изядоха, жив го изръфаха. И го срещна Желю Минчев104, и каза: „Закъде си тръгнал?” - „Абе, не ща да живея бе, съсипаха ме с туй скъсване на до-то. Ето на, въже нося, искам да се беся.” А той му казал: „Никакво бесене! Ще дойдеш при мене. При до-то подпря ли отдолу с диафрагмата?” - „Не,не съм подпрял.” - „Ами че как ще го вземеш туй до? Ти трябва опора тука да имаш, да прибереш навътре тия мускули, да се подпре.” И стана после почетен член на Виенската щатс опера [държавна опера]. Голяма почест и голяма награда е това. В.К.: И вече не късаше до. Л.Т.: Какво? Той пя най-трудната роля, в коя опера беше, само с височини. В.К.: Беше пял във „Вилхелм Тел”. Л.Т.: А, да. В.К.: Той е само за мъжки глас-тенор и то да бъде с желязно гърло. Л.Т.: Сладък бе. В.К.: И то да бъде балкански тенор, да може да издържи. Л.Т.: Злато излизаше от устата му. И заливаше целите зали със златна лава. Мазаров имаше много хубав глас. Той е много голям певец. Ето първа и втора част от Школата по пеене. Тази школа да беше ни дал Учителят - това стигаше. Разкошна работа. От братството аз бях поставена тука да им покажа. Никой не дойде, защото завиждаха. А сега изнасят едни хорчета, които нищо не струват, защото музиката е отишла много напред, светът е отишъл много напред. И те не могат да
към текста >>

Там е истината. Той няма глас и подпира отдолу със сила. Там е цялата работа. Л.Т.: Пеенето е изкуство на дишането. Когато се явих при Мара Маринова Цибулка (нейна ученичка бях в София), цели три месеца не ми даде да изпея нито един тон. Само ми предаваше дишане. Туряше ме да легна, защото в полегнало състояние мускулите се отпущат и човек хваща кои мускули да впрегне за дишането. Иначе, като е стегнат, всичко е стегнато. А като се отпусне, той хваща истинските мускули. Защото диафрагмата е един мускул, който пресича. Тя е мускулна система. А диафрагмата голяма роля играе при певческото дишане. И когато някой път река: ще стана ли или да продължа да почивам, почна певческо дишане да правя и като съм заспала, не съм усетила. Певческото дишане дава чудесен сън, но винаги при отворен прозорец или врата. Защото Бог е във въздуха, етерът е там също. Те като нахлуят вътре в тебе, дават ти добър сън. Особено, ако приемаш дишането със специални формули. В.К.: Сега, тези неща са разработени във Вашата книга? Л.Т.: Да, сега аз държа тетрадка, като вляза при Учителя и записвам точно. А на други места имам и други записвания. Например в „Школата” няма нищо общо с тия разговори. В.К.: Това са други работи. Л.Т.: Тука вече Учителят е скрит, но Той дава такива цели страници преди да почне дадената глава, цели страници. В.К.: Това - във Вашата книга „Школата”? Л.Т.: Да. ____________________________________ 153) Каролина Унгер, Каролина Унгер-Сабатие / Caroline Unger, след брака - Сабатие,
към текста >>

турите един чадър върху въжето”, дето простирам дрехите. Аз опънах един чадър, да не й блести. А когато погледнах нагоре (Защото аз предавам дишането. Винаги трябва да бъде легнал, за да се отпуснат другите мускули, да хване кои мускули, с кои мускули да диша), всичките прозорци бяха натрупани от глави, да ни наблюдават. Даже и работниците, които събаряха къщата на Изгрева, се бяха спрели да ни гледат. Щото аз лягам върху певеца, слагам двете си ръце - едната при гърдите, другата при диафрагмата - и когато диша, аз с всичка сила натискам. Тя е длъжна да ми отблъсне ръцете. В.К.: По този начин показвате с кои мускули да работи. Л.Т.: А-а. И тя ми каза: „Колко бройки искате?” Викам: Сега, ако може да стигнете по пулса на сърцето: вдишване 20, 10 задържане, 20 изпущане, верижно. Десет пъти да го правите, без да почивате. - Защото дробътнали си свикнал плитко, плитко да диша, както сега ето на аз и Вие дишаме плитко. Това не е дишане. А силата на човека не е в никой орган друг, освен в дроба. Човек има ли певческо дишане и голям капацитет в дробовете, той е новороден. Той има друга походка, той има друга мисъл, всичко в него се ражда в нова форма. И тя ми каза: „Виждате ли ми брадата, добре ли съм устроена?” Викам: Да, Вие сте човек на думата. - Аз като се върна от Варна и от планината, аз ще стигна тия числа, дето ги искате от мене, верижно ще направя. И тъкмо него лято аз имах събор. И при мене бяха се събрали много сестри. И тя пристига. И пак легна на двора и ми демонстрира, че е
към текста >>

УЧИТЕЛЮВАТА ШКОЛА Л.Т: А-а, значи това е най-важното нещо. Това е основата на Учителювата школа. В.К.: Това е шестнадесета [глава]. Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам. Но дихателна постановка: значи след напълване с въздух, заставаш и запяваш при туй дихателно упражнение и го държиш до края на пеенето; и второ поемане - пак, пак по същия начин, никакво отпускане, всичко това е стегнато и (с „арроддю” се казва на италиански245) непременно с опора. Без опора не може да се пее, особено височини. Когато Мазаров скъса в „Бохеми”, Желю Минчев го пита: „Ти подпря ли тона отдолу?” Той не го е подпрял, затова скъса до-то. В.К.: Така. Значи това е главата „ВДИШВАНЕТО И ИЗДИШВАНЕТО ПРИ ПЕЕНЕ”. Вече е ясно. Л.Т: Не сте музикант. В.К.: Аз не съм музикант. Чета по-нататък: „ЗАДЪРЖАНЕ НА ВЪЗДУХА”. Това е също глава - „ЗАПЯВАНЕ”. Л.Т: Самото запяване как става. В.К.: Вие тук трябва ли да документирате така с някои снимки нещо, със скици за гласната кухина? Не? Не е необходимо? Л.Т.: Не, най-много мога да демонстрирам с моя глас. Аз мога да дам и кривото пеене, но мога да дам и правилното. Аз мога да го направя. И не ми вреди, защото съм майстор. Веднага отхвърлям кривото. В.К.: Да. Л.Т.: Но мога да го демонстрирам, да го чуят. В.К.: Това трябва да
към текста >>