Търсене в текстове за 'Деди'

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 4

Решава да въведе отново езичеството на дедите си.

3. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

ТОМ 5

и Европейската -1914-1918 г., когато бащите и дедите ни воюваха за някаква кауза.

4. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.

5. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония.

6. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

ТОМ 8

Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди.

7. 2. ПОРОЙНИЯТ ДЪЖД

ТОМ 8

Симеон Симеонов приближава към Учителя: "Желаете ли да ви преведа на слизане през село Симеоново вместо през Драгалевци, за да ви покажа селото на моите прадеди".

8. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

ТОМ 10

имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо - по името на двамата си деди - и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога.

9. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй?

10. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък.

11. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди.

12. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата.

13. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Трети разговор с Учителя:

Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина.

14. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Значи нейните деди в началото и в края са били ма- териалисти; живели са в гъстата материя.

15. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Има един неумолим закон в природата, според който всекиму се дава в наследство онова, което той сам и неговите деди и прадеди са извършили.

16. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

ТОМ 13

А в случая няма никакви предци, прадеди и прабаби.

17. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Николай Дойнов

Казвали са ми само, че там някога е имало врата, изкована от желязо, която врата техните прадеди са търсили.

18. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.

А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди?

19. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички тези събития бяха преживяни от нашите деди и бащи.

20. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.

За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.

Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал.

21. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен.

22. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Това ни е останало от деди и от баби."

23. 1934 година

ТОМ 16

Това ни е останало от деди и от баби."

24. 29. [Разговор] при палатката на Учителя, 4.VIII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас.

25. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

черти, наследени от деди и прадеди.

26. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Че, дедите ти, кой ги съчета?

27. 10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас.

28. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Човек, за да придобие някоя дарба, ред поколения трябва да са работили, негови деди.

29. 58. Музикалният тон

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вие сте вашите прадеди.

30. 60. Условията на живота

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част.

31. 9. Сп. „Житно зърно, год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

над пътя на дедите...

32. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Или ще каже някой: за греха на родители и деди, защо е виновна тази душа?

33. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота.

34. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо?

Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем.

35. 55. Симеон Симеонов. 55.3. Стихията на бурята

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

- Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме.

36. 61. Мария Николова Гърнева. 61.1. Моми и ергени на село

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Всичките ми деди бяха живели повече от седемдесет години, но баща ми умря само на 62 години, доколкото си спомням - от бъбреци.

37. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите.

38. 12. Медицина и окултизъм

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди!

39. 9. Освобождението на Хасково

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Какво са преживели нашите деди и бащи, всичко е най-неизлечимо дълбоко врязано в паметта на народа ни.

40. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди.

И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си.

Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му.

Вместо да се пребиват от търчане да ми носят материали за бащите и дедите си, те ми пречеха и воюваха срещу мен.

41. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата.

Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.

42. 37. Животът на старозаветните – ІІ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини.

43. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Дух на воин и душа на девойка

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди.

Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.

44. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Думите на Видния Странник Буди-Са

Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди.

45. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда.

46. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]...

47. В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА)

Виж, ето - това са най-скъпите брилянти от короната на моите деди.

48. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо.

49. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

Благодарение на тия нецърковни общества, съединени с правистично наследените от деди и бащи църковни идеи за служба на родината - всичко това съединено у първия министър, го тласнало към делото от 9 юни 1923 г.

50. 10. Вeчнният Път

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.

51. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Да, Цар Борис е роден между нас, расъл е между нас - изповядва религията на нашите деди, - той мисли по български, както мисли всеки български ум, чувствува по български, както чувствува всяко българско сърце!

52. 14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи.

53. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още.

54. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо.

55. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.

56. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.

57. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

„Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали.

58. 72. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре.

59. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

* Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).

60. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.”

61. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме.

62. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив.

Зидари ще трябват нови и нови, за да довършат сградата, която са почнали да градят дедите ни в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин камък, Шипка, Шейново, Сливница, Драгоман.

63. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

Ще кажете: Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.

64. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

на деди и прадеди.

65. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко.

66. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.

67. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди.

68. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява.

69. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Нашето минало е порочно, но идат дедите ни от горе, които идат сега и ще ни спасят.

70. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода.

71. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с.

72. 2. Евангелист от гр. Ямбол

И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите.

73. 41. На парахода през океана за САЩ

Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди!

74. 45. На обиколка в щата Ню Йорк

Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди.

75. 73. Величието на Бога

Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си.

76. 112. Старите духове, които ти говорят

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.

77. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.

78. 1.6. В БЕЛАСИЦА

Минчо Сотиров

Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи.

79. 1.10. НА БДИНЦИ

Н. Т. Попов

Петър Кръстев, о.з. полковник

Древността ни от дедите -

80. 2. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915 - 1918 г.

Тайната на тия победи се криеше изключително във високия й борчески дух - оръжие страшно, наследие от бащи, деди и прадеди, в силата на което се чупеха всички постижения на новата техника; дух, който развихряше енергията на масите в стихия, срещу която не можаха да противостоят никакви материални сили.

81. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

Глава 6. Разкриване на реалността

Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни.

Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България!

Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината.

Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений.

82. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Той вдигна дебеличкия си показалец и изкрещя: „Не знаеш ли, че е МОРАЛНА ЕЛЕГАНТНОСТ човек да пази вярата на своите деди, на своя народ.

83. 11. Ако можеш да докажеш

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото.

84. 5. Живото тяло на братството

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Брат наш майстор ги е направил и в тях е вложил всичкото изкуство на своите деди старите балканджии - казанджии.

85. 2. “Ако имах време...

Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не.

86. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

Глава 3. Разговор с ученика

Нашите прадеди също.

87. 3. Достоен за срещата с него

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Разтвори свещената книга, дар от твоите добри деди и изучавай великото изкуство да не се съмняваш в любовта, в светлината, в истината.

88. 21. Новата година -1977

Гледаш всичко и нямаш абсолютно никакво желание да порицаеш някого за начина, за обичаите, за привичките и традициите останали и унаследени от деди и прадеди, твърди, закоравели, вкопчили се упорито във всекидневието на обикновените хора, решили да ги спазят на годишните празници.

89. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

И ти човекът, докоснат от магията на времето, ще разбереш, че всичко е целяло твоето добро, и че причините били там, бушували са в сърцата на твоите деди, че ти понесъл си едно минало, някакви стари звена дългове и сега си изправен пред последния падежен срок.

90. 133. Мисията на Русия. Скити. Стихотворение / Александър Блок. прев. Младен Исаев.

ТОМ 30

Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина.

91. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.

92. 2. Белите тояги на Оранжевата гвардия

Защото както дедите им, така и бащите им, така и синовете им са воювали срещу Петър Дънов.

И ние ги помним при разказите на дедите, на бащите ни.

93. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Нашите деди и бащи го изпитаха на гърба си и някой заплатиха с главите си.

А другия си беше чист българин от деди и прадеди.

94. 18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.

Аз заварих разказите на моите деди за тези две войни, защото бяха участници в тях.

95. 6. Великата тайна

III. В Кабинета на Учителя

2. Нито дедите ми, нито родителите ми, не са имали у дома си Евангелие или Библия.

96. 2.53. Къртипеня

Борис Николов

ТОМ 32

Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор.

97. 89. Посвещението е придобиване на сила

II. В колибата на Христов

А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове!

98. 211. Как се ражда поезията

II. В колибата на Христов

Деди ти са това морни,

99. 234 Класовата борба как ще се разреши

- Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите.

100. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба

И аз като него днес се отбих от средината на живота, по която всички ходят, по която са вървели дедите, родителите ми и аз до днес!

101. 363. Хлябът е тялото Христово

VI. Разни срещи

Казвате: понеже нашите деди и прадеди са правили така, и ние ще вървим по техния път.

102. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници?

103. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство.

Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка.

104. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

Младият публицист, обаче, в желанието си да спечели правдини за своя народ, без да иска го засегна и го засегна на най-чувствителното му място, засегна неговата вяра, вярата на неговите деди.

Българският народ, обаче, който беше чужд на всякакви политически сметки и който всичко бе изгубил, но все още запазил своето здраво народностно чувство, не бе склонен за никакви обещания да подлага като разменна монета своята вековна вяра, вярата на дедите, която едничка му бе останала и която го крепеше през всички изпитания.

105. 2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)

Течението на работити от друга страна си следваха както трябаше, щото уния дедиклери престигна прибежище на от кол и въже побегнавши: подкупниците едяха и пияха бол-бол, и като видяха работата на пипан-динар и изядоха около 60 хиляди гроша на злощастнити дядо Йосиф и Макарий, днес имат борч повече от милион и кой ще го плаща, като всички ся разбягаха?

106. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св.

Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”.

107. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

„България“,308 че българоуниатите били искали да си запазят дори вероизповеданието на догмите, тъй както са го наследили от бащи и деди.

108. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди.

И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня.

От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи.

Сегашните наши мъки са изпратени от бога заради прегрешенията на прадедите ни, който иска по този начин да ни спаси.

При това всеки отличителен знак, било написан, било нарисуван, се смяташе само като стар навик на нашите прадеди.

Ако някой пазеше остатъци от някакво отличително облекло на прадедите ни, говореха и мислеха, че прадедите ни така са се обличали, че такава била модата, без да знаят горките, че тези знаци означават степента, когато тези наши прадеди са имали в обществените отношения.

109. 3.4. Бесарабия в руско време (1878-1918).

Русифицирането на училищата и специално на гимназията силно охлади българската интелигенция в Бесарабия спрямо русите; голяма част от нея напустна родния си край и замина към онзи на своите деди и бащи - Източна Румелия и България, а останалата, силно настроена русофобски, се сдружи с придошлите поляци и ги отчужди из своята среда.

110. 3.6.4. Преселването на сливенци.

Картината при Сливен в деня на потеглюването е била покъртителна: деца в пелени, носени на ръце или водени за ръка, плачели на „спокъсване” всред гъмжило от граждани, които тичали „на горе на долу” да товарят и разтоварят; старци, прегърбени на две, със сълзи на очи поглеждали назад позистите баири и сенчести огнища на младини и прадеди.

Конница от сливенци, с тъмнокафени потури и салтамарки и с черни калпаци, тичаха край него и замахваха срещу му с камшик; слепия не можеше да види заканванията им, а само боязливо се свиваше към стената като чуваше проклятията хвърлени върху него; тая побесняла тълпа, която напускаше тихите си жилища, прахът на дедите си, лозята, градините и райското место-положение на отечеството си, скоро се изгуби и потегли по пътя към Камчията.

111. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

„Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници.

Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение.

112. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.