Търсене в текстове за 'Даряване'

Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене.

Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни?
към текста >>

От друга страна, фактът на даряването нам свободата ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са.

Да, Русия ни освободи преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето освобождение, факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в Освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка. Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защото пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свободата ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но както естествен закон е, макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е, у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха силно стремление към свобода, ясно схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси дори да се опълчат против благодетеля си. И интересното е, че у този народ се явява едно странно стремление към изравняване, съюзяване с Освободителката, върху почвата на извършеното ней благодеяние. Цялата наша история от Освобождението ни насам, като че ли се състои в едно; като че ли всякога България е искала да каже на Русия: "Ти ни освободи. - Ти имаш вече веднъж завинаги нашето сърце.
към текста >>

От друга страна, фактът на даряването нам свобода ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са.

Да, Русия ни освободи, преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка. Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защо пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да се прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свобода ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но като естествен закон е. макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха такова силно стремление към свобода, такова схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси, дори с опълчване против благодетеля си. Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша.
към текста >>

Туй ми направи така едно много голямо впечатление каква почит имат и уважение към Учителя, че тези Негови постъпки, просто даряване на живот.

И моя баща отвори очите си и каза: "Учителю, помогнете ми, аз си отивам." И Учителят му каза: "Не, ти няма да си отидеш." И му зададе един въпрос, който и тогава и присъстващите не можахме да го разтълкуваме: "Готов ли си да възлюбиш хората? " И той каза: "Готов съм Учителю щом ми кажете." Моят баща имаше, не мога да го окачествя, не страхопочитание, нещо по-голямо към Учителя. Много опитности е имал от Него и Учителя се обърна, но тогава, когато той вече започна да говори. Учителят поседя може би 10-тина минути, даде някои наставления на леля Райна, сестрата на тате: "Ще му сварите един картоф веднага, няма да го разрязвате, ще му дадете да изпие само сока, тази вечер, утре заран същото нещо, на обед може да му дадете половинка от картофа, но пак със сока, и вечерта и от другия ден вече може да мине на по-лека храна." Аз се изненадах много, но и петимата, които бяхме там, се разплакахме. Доктор Жеков, възрастен човек, двама офицери - Димков и Райчев, възрастни хора, които са изпитали Балканската война, другата война голямата и като офицери. Туй ми направи така едно много голямо впечатление каква почит имат и уважение към Учителя, че тези Негови постъпки, просто даряване на живот. Три дена в безсъзнание, бере душа дето се казва и Той с едно полагане на ръката си го върна към живот. В: Вие споменахте отначало, че когато сте тръгнали с Учителя, не сте обърнали внимание на нещо, не сте знаели, и казахте, че ще се върнете на този въпрос. Д: Точно за това, защо му зададе въпроса: "Готов ли си да възлюбиш хората? " В: А-а-а! Това е може би личен път, житейски път.
към текста >>