НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
164
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Този, който организира
издаването
на книгата, плати с живота си.
Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това. Но онзи, който употреби това време за отклонение от Школата, трябваше да опита действието на окултния закон. И мнозина го опитаха. Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си. Този, който финансира изданието, плати с живота си.
Този, който организира
издаването
на книгата, плати с живота си.
Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата. Така че тук изнасям цената на отклонението. И отклонението има цена, и то се заплаща. Ако утре по ваше време се издаде отново - то знайте, че това е Отклонение от Школата!
към текста >>
2.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при
създаването
на който те не бяха взели участие.
Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство".
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при
създаването
на който те не бяха взели участие.
Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
към текста >>
3.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През юли, след
подаване
на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври.
През юли, след
подаване
на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя.
към текста >>
4.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той ми съдействуваше при
издаване
на песните, след като си замина Учителят.
"Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-нататък. Тогава никой не може да ти помогне". Така Учителят бе разрешил въпроса с Асенчо и със сестрите. Аз работех с него по музикални въпроси.
Той ми съдействуваше при
издаване
на песните, след като си замина Учителят.
Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка.
към текста >>
5.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около
издаването
на песните на Учителя, започнали от самото начало.
Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост. Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас.
Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около
издаването
на песните на Учителя, започнали от самото начало.
То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога. Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос. Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя.
към текста >>
6.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при
издаването
на моята песнарка.
Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три.
Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при
издаването
на моята песнарка.
Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят. Тетрадки на "Изгрева" имаше много. Но много бяха и учениците със своето непослушание. Затова те решиха, вместо в две, да ги пишат в една тетрадка. Мнозина от нашите музиканти са вписвали в тази тетрадка точния и оригинален, нотиран предварително и одобрен от Учителя нотен текст.
към текста >>
7.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Искаха още в самото начало на
създаването
й да я насочат в друга посока.
И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят.
Искаха още в самото начало на
създаването
й да я насочат в друга посока.
Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители.
към текста >>
8.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в
издаване
песните на Учителя и в последвалите ги след това борби.
"Съдба от Небето" Казваше се Кирил Икономов.
Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в
издаване
песните на Учителя и в последвалите ги след това борби.
Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото.
към текста >>
Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата
издаването
й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това.
Отидох и споделих мнението си с Учителя. Той ми каза: "Направи го! " И аз се захванах. Минахме през различни времена и етапи, за които ще разкажа по-късно, когато се издаваше моята песнарка. Защо казвам "моя"?
Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата
издаването
й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това.
Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата. Затова имаше дребни пропуски, но не по моя вина, а по вина на коректора. Печатницата, където се печаташе песнарката, беше такава, че нито можеше да се внесе нещо, нито да се изнесе. Ние печатахме там, където се печатаха военните карти. И където всичко беше от секрет по секрет.
към текста >>
9.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно
пресъздаване
на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове.
Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно
пресъздаване
на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове.
Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения.
към текста >>
10.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за
издаване
на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов.
Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за
издаване
на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.
Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави.
към текста >>
Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при
даването
им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение.
Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при
даването
им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.
Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави. Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен. За това си имаше причини.
към текста >>
11.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме
издаването
на песнарката.
Но същата комисия, чрез Антов, не гласува да се отпуснат пари и да се финансира песнарката. Е, какво ще кажете за това? Дайте си вашите обяснения. Това нещо няма да го намерите и при най-големите врагове в света. Там има правила, има закони, има институции за уреждане на тия неща.
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме
издаването
на песнарката.
Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката.
към текста >>
Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за
издаването
на песнарката.
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме издаването на песнарката. Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера".
Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за
издаването
на песнарката.
Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена. През това време сестрата вътре в малката стаичка е била непрекъснато в молитва към Учителя. Неделчо Попов предаде да се печата в печатница, където се печатаха военните карти - това беше картографски институт.
към текста >>
Така, че Братството не помогна с нищо за
издаването
на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
Така, че Братството не помогна с нищо за
издаването
на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка.
към текста >>
Въпросът беше за
издаване
на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал.
После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен.
Въпросът беше за
издаване
на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал.
Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали?
към текста >>
Една от причините да се стигне до такива конфликтни положения след
издаването
на песнарката и тя да не се приеме, беше и моят съжител, съквартирант и съпруг Борис Николов.
А че тя наистина прекаляваше, това го виждах и аз. Но какво може да се направи? Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама. В такъв случай спорове няма да има. Искам да кажа и нещо друго.
Една от причините да се стигне до такива конфликтни положения след
издаването
на песнарката и тя да не се приеме, беше и моят съжител, съквартирант и съпруг Борис Николов.
Той ми направи най-голямата беля! По-голяма беля не можа да ми направи никой! Цялото Братство се беше събрало и беше против мен, настройвано от Кирил Икономов, от Лиляна Табакова и от други амбициозни музиканти. Но те не можаха да направят нищо, защото Учителят стоеше над мен. А каква беля ми направи този, под чийто покрив съжителствувахме години?
към текста >>
Изминаха двадесет и пет години от
издаването
на песнарката.
Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място. Беше жестоко да се гледат хора, които бяха заблудени от користолюбиви личности и не знаеха истината. А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята отговорност и вина! Окултни закони управляват тази Школа.
Изминаха двадесет и пет години от
издаването
на песнарката.
Бяхме издали 4 000 бройки. На "Изгрева" бяха останали 1 000 бройки, като повечето от тях бяха конфискувани през време на обиските и изпратени за претопяване заедно с беседите на Учителя. Това беше една и съща сила, която действуваше чрез разрушението. Беше дошло нейното време. Трябваше да чакаме да отмине тази вълна и да се самосъхраним.
към текста >>
12.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по
издаването
Словото на Учителя.
Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по
издаването
Словото на Учителя.
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
към текста >>
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по
издаването
песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита. Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше.
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по
издаването
песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите.
към текста >>
13.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След
издаването
на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни.
"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След
издаването
на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни.
От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен.
към текста >>
След
издаването
на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни.
След
издаването
на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи.
към текста >>
14.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Оттам започва отвореният път и
освобождаването
от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя.
Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма.
Оттам започва отвореният път и
освобождаването
от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя.
Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там. Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи.
към текста >>
15.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Годината на
издаване
е 1935.
Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? " "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб." На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".
Годината на
издаване
е 1935.
Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
към текста >>
16.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той отказа по същия начин, както навремето, след
издаването
на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.
След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли?
Той отказа по същия начин, както навремето, след
издаването
на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.
Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш. Сега Борис отново махна с ръка и не позволи да се реализира този план. Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи.
към текста >>
17.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за
издаване
песните на Учителя.
Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо. Проверете след двадесет години дали казвам истината?
Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за
издаване
песните на Учителя.
Сега аз смятам, че той е подведен така, както трябва и ще отговаря за това. Да, двадесет години го нямаше, а сега се явява и казва, че съм го подвела. Ами нека да вземе оригинала и да провери дали съм го подвела. А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това?
към текста >>
18.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако човек иска да търси причината за
създаването
на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят.
Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят.
Ако човек иска да търси причината за
създаването
на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят.
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
към текста >>
19.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започва
издаване
на спиритически ръководства.
Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
Започва
издаване
на спиритически ръководства.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит.
към текста >>
20.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по
издаването
на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по
издаването
на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ.
към текста >>
21.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за
създаване
на всички минали човешки култури.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за
създаване
на всички минали човешки култури.
Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса.
към текста >>
Оттам се връщат в Палестина след
освобождаването
й. 5.
Имало е вътрешен кръг - на посветени - като цар Давид е от вътрешния кръг. Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци.
Оттам се връщат в Палестина след
освобождаването
й. 5.
Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия.
към текста >>
22.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Етап от двадесет и две години за
предаване
и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас.
Затова няма условия. Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа. Защото те ще дойдат не само като готови души, но като знаещи и можещи. Но това е друга епоха, която не засяга нас, защото ние сме от епохата на Школата. Аз разделям Школата на следните етапи: първи етап - подготовка на Школата от 1900 до 1922 година - двадесет и две години; втори етап - откриване на Школата от 1922 до 1944 година - двадесет и две години; трети етап, етап на пресяване - от 1944 до 1966 година - двадесет и две години; четвърти етап - от 1966 до 1988 година - двадесет и две години.
Етап от двадесет и две години за
предаване
и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас.
С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му. Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".
към текста >>
23.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за
издаване
на беседи.
Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата.
По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за
издаване
на беседи.
Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха.
към текста >>
24.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братските кръжоци в провинцията още от самото им
създаване
работеха по този начин.
В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче. Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие.
Братските кръжоци в провинцията още от самото им
създаване
работеха по този начин.
Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше.
към текста >>
25.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започва
освобождаването
на Франция и Европа от германците.
Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски.
Започва
освобождаването
на Франция и Европа от германците.
Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя. Те станаха също и свидетели, че тези думи се сбъднаха. В дома на брат Темелко братята бяха донесли едно радио и по него слушахме новините.
към текста >>
26.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Кирил каза, че ги е подредил по реда на
създаването
им.
След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа. Аз ги свирих с цигулката и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя. Там, пред Учителя, аз също ги свирих с цигулката, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил.
Кирил каза, че ги е подредил по реда на
създаването
им.
Тогава Учителят го запита, дали сам ги е преписал и подредил или това е направил с Асенчо Арнаудов. Кирил Му отговори, че сам е сторил всичко. Навярно Учителят е искал и Асен да вземе участие, затова се понамръщи малко недоволен, но после каза: "Тъй както са, могат да се напечатат." "Но няма ли нещо да се коригира или да се поразмести редът им? " - запита Кирил. Учителят допълни: "Не, рекох, тъй са добре.
към текста >>
Как е станало
издаването
на втората от 1942 година, не зная.
Навярно Учителят е искал и Асен да вземе участие, затова се понамръщи малко недоволен, но после каза: "Тъй както са, могат да се напечатат." "Но няма ли нещо да се коригира или да се поразмести редът им? " - запита Кирил. Учителят допълни: "Не, рекох, тъй са добре. Дайте ги да се отпечатат! " По този начин, през 1938 година се създаде първата песнарка в сини корици.
Как е станало
издаването
на втората от 1942 година, не зная.
По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при даването на концерти. Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил.
към текста >>
По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при
даването
на концерти.
" - запита Кирил. Учителят допълни: "Не, рекох, тъй са добре. Дайте ги да се отпечатат! " По този начин, през 1938 година се създаде първата песнарка в сини корици. Как е станало издаването на втората от 1942 година, не зная.
По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при
даването
на концерти.
Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога.
към текста >>
27.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по
издаването
песните на Учителя, като второ, преработено издание.
Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по
издаването
песните на Учителя, като второ, преработено издание.
Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом. Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова. Но тя не я извика, поради лични съображения.
към текста >>
При
създаването
на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи".
А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
При
създаването
на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи".
Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти. Имаше богата сбирка.
към текста >>
Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за
създаване
на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.
Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за
създаване
на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това.
към текста >>
28.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Издаването
на песните беше една смела акция.
Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
Издаването
на песните беше една смела акция.
Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба. На другата вечер след тази проверка, през нощта ние изнесохме хартията и я прибрахме на още по-скришно място. Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница.
към текста >>
Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за
издаването
на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа.
Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света.
Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за
издаването
на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа.
След като напечатаните материали бяха укрити на нашия таван, дойде време да организираме група от верни братя и сестри, които да ги свиват на коли. Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат.
към текста >>
Както бе казано по-горе,
издаването
на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии.
Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда. Да, но Невидимият свят бе взел предварителни мерки за това. Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година.
Както бе казано по-горе,
издаването
на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии.
Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога.
към текста >>
29.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Спомняме си как започна
създаването
на Паневритмията.
Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте? " Той отговорил просто: "От слънцето." Учителят откри слънцето на учениците и даде знание и методи как да се използуват неговите сили. Това е наука. Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето.
Спомняме си как започна
създаването
на Паневритмията.
Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик. В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци.
към текста >>
30.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз съм за такова
утвърждаване
на Бялото Братство.
Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител.
Аз съм за такова
утвърждаване
на Бялото Братство.
Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни!
към текста >>
Аз съм за такова
утвърждаване
на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство.
Аз съм за такова
утвърждаване
на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене!
към текста >>
31.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-
даване
по времето на Учителя.
Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява. Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него.
С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-
даване
по времето на Учителя.
По-късно не минаваше година във вестниците и в различни списания да не се атакува Братството и то заради Лулчев. Поставяха ни на една плоскост с него и гонеха Братството заради него. Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник. Оказа се, че Лулчев е имал два дневника - единият бе иззет от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя. Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник.
към текста >>
32.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Изисква труд, лишения,
убеждаване
и търсене на купувачи.
Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при Бога, че да Го пита, че да се чака до утре. Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа.
Изисква труд, лишения,
убеждаване
и търсене на купувачи.
Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа.
към текста >>
33.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за
издаване
, и средства за преживяване.
" До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате!
" Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за
издаване
, и средства за преживяване.
Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели.
към текста >>
Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за
издаването
на книгата.
Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира.
Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за
издаването
на книгата.
После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием.
към текста >>
34.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Там, като служител на гишето за
предаването
на телеграмите, работеше един есперантист на име Симеонов.
Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета: "Москва - Георги Димитров - Български болшевик Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему. Д-р Иван Жеков " Трябваше да се занесе и предаде в Централната поща, за да се препредаде по телеграфа. Това беше направено.
Там, като служител на гишето за
предаването
на телеграмите, работеше един есперантист на име Симеонов.
Есперантистите бяха много дейни в онези години. Много наши братя и сестри владееха есперанто. В София есперантистите се познаваха помежду си. Освен това, брат Пампоров превеждаше беседи на Учителя на есперанто и бяха напечатани немалко книги. Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто.
към текста >>
35.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Даването
на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля.
Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази.
Даването
на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля.
А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят. Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество.
към текста >>
36.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Трети финансира
издаването
на тази книга.
Имаше си причина за това - бяха много близки. Но Елена тук послуша Учителя. А Лулчев беше принуден да се съобрази с решението Му. Случи се така, че един от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат.
Трети финансира
издаването
на тази книга.
Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III.
към текста >>
37.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Това показва, че тя има отношение към
създаването
на Паневритмията в нейния последен етап.
Отива при Учителя и той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.
Това показва, че тя има отношение към
създаването
на Паневритмията в нейния последен етап.
Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура.
към текста >>
38.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при
създаването
на песните.
Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена. Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни.
Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при
създаването
на песните.
Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича.
към текста >>
39.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при
издаването
на книгата "Учителят".
Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова.
То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при
издаването
на книгата "Учителят".
Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво.
към текста >>
Така че всички имаха отношение към записването на песните и
издаването
на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво.
То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени.
Така че всички имаха отношение към записването на песните и
издаването
на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво.
Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов. Доколкото знам, той се е консултирал за всичко с Учителя. Освен това, ние сме пяли песните така, както Кирил ги бе записал. Затова между нас, които пеехме тези песни, и Кирил нямаше никакви различия по принцип. По-късно, като излезе Песнарката на Мария, ние видяхме друга редакция на песните.
към текста >>
Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при
издаването
на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници.
И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная. Мария имаше свое обяснение, но споровете бяха ожесточени и никой не искаше да я изслуша! Онези, които я изслушаха, застанаха на нейна страна. Създадоха се групи една срещу друга.
Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при
издаването
на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници.
Това нещо беше фатално за братския живот и за "Изгрева". Всичко, което стана по-късно с "Изгрева", бе само една проекция от последиците на тези две бомби, които паднаха на "Изгрева". По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба. Той бе охраняван отгоре и отдолу от Невидимия свят и от Учителя. След заминаването на Учителя, ние сами си конструирахме, построихме и възпламенихме тези две бомби и с тях взривихме себе си и целия "Изгрев".
към текста >>
След
издаването
на Песнарката, Мария също бе намерила, че е сбъркала на някои места в своето издание.
След това всички ще видят грешката и ще се коригират. Трябваше да се намери начин да се разберат. Но това не стана. Според мен, Кирил трябваше да остане до края да работи. Защо? За да настоява някои неща, които са станали, да се коригират.
След
издаването
на Песнарката, Мария също бе намерила, че е сбъркала на някои места в своето издание.
Знам също, че тя е отбелязала в своята песнарка, с която работеше и е дала указание как да се поправят допуснатите от нея грешки. Значи Кирил не трябваше толкова да се засяга. Нали работим за Бога! Не може за Божието дело да има лични неща, защото това е светско отношение към работата. Това е недопустимо в Школата.
към текста >>
Най-големите битки между музикантите бяха при
издаването
песните на Учителя.
Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена.
Най-големите битки между музикантите бяха при
издаването
песните на Учителя.
Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха.
към текста >>
Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при
издаването
на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова.
И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха.
Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при
издаването
на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова.
Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път. Учителят даваше песента.
към текста >>
40.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Преди това им разказа цялата история на
създаването
на тази песен.
Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди това им разказа цялата история на
създаването
на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
41.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "
Побеждаване
", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него.
Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "
Побеждаване
", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него.
Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си. "Слънчеви лъчи" бяха дадени през 1942 година. След работа, когато дойдеха всички приятели на поляната, се пускаше голямата лампа, която осветяваше цялата околност и тогава там се даваха упражнение след упражнение.
към текста >>
Ето ви няколко метода при разучаването на упражненията в един от началните етапи на
даването
на Паневритмията.
Учителят го показваше и след това вече не го показваше. Оставяше ги да проявят творчество. Значи ги оставяше и накрая съвсем не показваше упражнението. Трябваше те да се сетят какво иска Учителят. Когато налучкваха и последната фаза на упражнението, Учителят го уточняваше, то се фиксираше като упражнение, те го заучаваха и накрая го описваха с думи.
Ето ви няколко метода при разучаването на упражненията в един от началните етапи на
даването
на Паневритмията.
Накрая, текстът бе оформян от брат Боян Боев. След като през 1938 година бе издадена "Паневритмията", ние видяхме, че обясненията не са направени както трябва, за да може един начинаещ, като чете сам, да ги изиграе правилно. За нас това не бе проблем, защото като четяхме текста, го разбирахме. Но ние знаехме упражненията от Учителя, защото ги играехме. А за следващите поколения това щеше да бъде проблем.
към текста >>
42.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но след
създаването
на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха.
Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения.
Но след
създаването
на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха.
Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество.
към текста >>
При
отчуждаването
на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
При
отчуждаването
на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг.
към текста >>
43.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира
издаването
на Словото на Учителя.
Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира
издаването
на Словото на Учителя.
На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>
Що се отнася до проблемите по
издаването
на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава.
Борис Николов може да си дешифрира неговите записки да излязат от негово име, а не да посяга на чужд труд. Учителят беше казал за Боян Боев така: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Затова питам аз, защо вие, които се смятате за ученици, посягате върху труда на един ученик, който си е свършил работата? Ако сте ученици, свършете и вие някаква достойна за подражание работа като онази, която свърши Боян Боев. Ха, да ви видим!
Що се отнася до проблемите по
издаването
на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава.
Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба.
към текста >>
44.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след
отчуждаването
му през 1949 година.
Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва?
Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след
отчуждаването
му през 1949 година.
И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов.
към текста >>
Учителят не разреши
издаването
на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница.
Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен. Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория. Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство.
Учителят не разреши
издаването
на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница.
Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат. И аз смятам, че това е одобрил Учителят и затова ги издавам. Сега научавам други работи и нямам никаква вина в това. Те ме подведоха.
към текста >>
45.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По това време излезе Законът за
отчуждаване
на едрата градска собственост.
А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами.
По това време излезе Законът за
отчуждаване
на едрата градска собственост.
Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството.
към текста >>
46.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за
създаване
на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка.
Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията. За това ще бъдат привлечени всички музиканти, които са работили върху теоретичните постановки на окултната музика на Учителя, като са ползували материал от Словото. Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том. Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията. Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9.
Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за
създаване
на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка.
В това ръководство ще се направи опит да се предаде изцяло Паневритмията, включително "Лъчите" и "Пентаграмът", като за случая бъде придружено с фигури, скици, чертежи, диаграми и т.н. По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото".
към текста >>
Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при
предаване
на тази приемственост.
Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията. Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9. Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за създаване на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка. В това ръководство ще се направи опит да се предаде изцяло Паневритмията, включително "Лъчите" и "Пентаграмът", като за случая бъде придружено с фигури, скици, чертежи, диаграми и т.н. По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго.
Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при
предаване
на тази приемственост.
Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото.
към текста >>
47.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Създаването
на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура.
Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа.
Създаването
на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста.
към текста >>
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до
освобождаването
на България от турско робство и то - именно от Русия!
Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до
освобождаването
на България от турско робство и то - именно от Русия!
Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
към текста >>
Освобождаването
на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват.
Освобождаването
на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Освобождението на България бе изпълнението на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света. Великият Учител се роди в 1864 година, т.е. 14 години преди Освобождението. Великият Учител дойде в условията и границите, определени от Сан-Стефанския договор, за да може да се обедини българският народ в една държава, която да може да създаде условията за изявата на Божия пратеник, за да предаде Словото на Бога. Онези държави, които се противопоставиха на този Божи план, платиха скъпо.
към текста >>
48.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и
предаването
на Космичната Обич.
Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята. Любовта към Бога е движение на човешкия дух чрез музикалните форми на Мелодията, съставена от Светлина и на човешката душа чрез музикалните форми на Хармонията, съставена от Виделината.
Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и
предаването
на Космичната Обич.
А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията.
към текста >>
Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на
освобождаване
и възходящ път към Бога.
Оттам Музиката е свалена на земята чрез Виделината от Духовния свят и Светлината на физическия свят. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми, когато са горе и още не са материализирани на земята. Без Музика светът на човека не може да се подобри, защото тя е едно от средствата на Възходящия Път на човешката душа и човешкия дух. Защото само чрез Светлината в ума, чрез Чистотата на сърцето и чрез Добродетелта човек може да тръгне по този път.
Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на
освобождаване
и възходящ път към Бога.
Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите.
към текста >>
49.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и
продаване
на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата.
Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи.
В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и
продаване
на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата.
Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите.
към текста >>
50.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ Задават ми въпроса, къде, кога и какви беседи Учителят е държал преди
създаването
на Изгрева.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ Задават ми въпроса, къде, кога и какви беседи Учителят е държал преди
създаването
на Изгрева.
От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека.
към текста >>
51.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава не обръщахме внимание на това
раздаване
от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено.
Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека.
Тогава не обръщахме внимание на това
раздаване
от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено.
Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата.
към текста >>
52.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Паша ръководеше
издаването
на беседите, защото през нея минаваше цялата работа.
След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин.
Паша ръководеше
издаването
на беседите, защото през нея минаваше цялата работа.
Тя стилизираше малко беседата на Учителя, защото да говориш е едно, а да пишеш е друго. Това са два различни процеса. А да ги представиш за печат е нещо трето. Има малко разлики, където едно нещо може да се каже така, но може да се каже и иначе. В туй отношение тя беше много акуратна.
към текста >>
А Учителят бе за едно по-свободно
издаване
на беседата, но без да се правят съществени изменения.
Има малко разлики, където едно нещо може да се каже така, но може да се каже и иначе. В туй отношение тя беше много акуратна. Но наистина има някои беседи, където има разлика между първо и второто издание Виждат се някои пасажи, които са дадени по-свободно. Това е факт. Но Учителят тогава вероятно й бе дал малко повече свобода.
А Учителят бе за едно по-свободно
издаване
на беседата, но без да се правят съществени изменения.
Както Словото, така и музиката не могат да бъдат фиксирани, когато се дават направо от извора. Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон. Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу редакцията на Паша. Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя.
към текста >>
53.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за
издаването
на беседи.
По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък.
През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за
издаването
на беседи.
Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи.
към текста >>
54.
85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели
издаването
на беседите, защото закона е такъв.
Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха.
Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели
издаването
на беседите, защото закона е такъв.
Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
към текста >>
Тя железни врати отваря и така започна редовното
издаване
на беседите.
Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото закона е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила.
Тя железни врати отваря и така започна редовното
издаване
на беседите.
Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: „Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението?
към текста >>
Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за
издаването
на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото закона е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите.
Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за
издаването
на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: „Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? " „Дайте им „Пътят на ученика." При друг случай Той каза: „Давайте им книжката „Високият идеал." Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе „Отдавна не се е говорило за високия идеал".
към текста >>
55.
86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за
създаването
на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина. Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки.
След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за
създаването
на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
Това не е малка работа и остава за следващото поколение.
към текста >>
56.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Михаил Стоицев от Пловдив направи един апел за подпомагане
издаването
на трети том от IX серия.
Петко Епитропов беше упълномощен да урежда всички сметки на книгоиздателството. Все пак беседите се печатаха, но* трудно се намираха купувачи. Всяка година се изпращаха каталози на отпечатаните книги. По-късно някои беседи се продаваха с 50% намаление. Но българинът трудно купуваше.
Михаил Стоицев от Пловдив направи един апел за подпомагане
издаването
на трети том от IX серия.
Тогава се отзоваха няколко братя с вноски. Братството в Ямбол участвува в отпечатване беседата „Праведният", от Ст. Загора, за беседата „Иди повикай мъжа си" и от София за беседата „Няма тайно". С така внесените суми те улесниха отпечатването на трети том през 1931 г. По това време Никола Камбуров от Казанлък отпечати беседата „Учителю, да прогледам".
към текста >>
57.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ След
създаването
на Младежкия Окултен Клас възникна идеята да се създадат Младежки събори с представители на младежите от цялата страна.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ След
създаването
на Младежкия Окултен Клас възникна идеята да се създадат Младежки събори с представители на младежите от цялата страна.
Предложи се това да става на Петровден, преди 12 юли, когато беше рождения ден на Учителя. Тогава в София на Изгрева се събираха много хора. Обикновено те траеха по няколко дни като предварително се определяха няколко теми, върху които ще се работи. Изнасяха се реферати от участниците, след което Учителят вземаше думата и казваше своето мнение по много изнесени въпроси. Винаги след един Младежки събор се правеше екскурзия до Рила, като приятелите биваха уведомявани да бъдат добре екипирани с дебели дрехи, завивки, платнища или палатки.
към текста >>
По-късно този фонд се опита да подпомогне
издаването
на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали.
Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов. Като организатор за фонда бе определен Кръстю Тулешков. Благодарение на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори. Това е интересен материал за проучване.
По-късно този фонд се опита да подпомогне
издаването
на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали.
Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя пребивавахме много дни сред природата. Обикновено ходехме на Мусала. Мнозина от нас имат невероятни преживявания с Учителя на планината. Идеята за Младежките събори даде Учителят и се проведоха осем младежки събора от 1923 до 1930 г".
към текста >>
58.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Замисля се
издаването
на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство".
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина. Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров.
Замисля се
издаването
на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство".
Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г.
към текста >>
59.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за
издаване
на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за
издаване
на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет.
към текста >>
Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за
издаване
на братско списание.
Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за
издаване
на братско списание.
Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков.
към текста >>
да се организира
издаването
на книжнината.
Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г.
да се организира
издаването
на книжнината.
Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
към текста >>
60.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ Още от самото начало на Школата някои младежи правеха лични опити за
издаване
на списания.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ Още от самото начало на Школата някои младежи правеха лични опити за
издаване
на списания.
Излезнаха по един-два броя, но нямаше кой да ги купува, списанията останаха неизкупени и така финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя.
към текста >>
Започна
издаването
на списанието всеки месец.
Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно".
Започна
издаването
на списанието всеки месец.
Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години.
към текста >>
61.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото
даване
на Пентаграма.
В него са синтезирани сили, които действуват всякога и навсякъде. Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек. 2.Където го сложи в стаята си там трябва да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си.
Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото
даване
на Пентаграма.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя.
към текста >>
62.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за
освобождаването
на поробените народи от турско иго.
И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е.
освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за
освобождаването
на поробените народи от турско иго.
И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите.
към текста >>
63.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Интересно бе, че с
освобождаването
на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на една Сан-Стефанска България.
Учителят казал: „Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя. Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги. Затова не ги обичаше Учителят. Учителят каза веднъж: „От къде се взеха тия духове? От векове мъчат българския народ." Ние проверихме думите на Учителя и те се оказаха верни.
Интересно бе, че с
освобождаването
на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на една Сан-Стефанска България.
Но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес в Германия. Дойде онова време, когато Германия се раздели на две през 1945 г. и от едната страна - бяха САЩ, Англия и Франция, а от другата страна Съветска Русия. Те сега проверяват какво значи думата на Учителя.
към текста >>
64.
119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Още от самото начало Учителят издаде една малка книжка с „Песни на Всемирното Братство" и след това се подготви
издаването
на II част.
119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Идеята за отпечатването на Братските песни, както и песните на Учителя отдавна съществува.
Още от самото начало Учителят издаде една малка книжка с „Песни на Всемирното Братство" и след това се подготви
издаването
на II част.
Учителят възложи на нашите музиканти първо да издадат „Братските песни", а след това и Неговите песни. Първо Учителят възложи на нашия стар брат Калудов, който беше военен капелмайстор и много музикален приятел. Друг брат, който работеше в областта на братските песни беше Виденлиев, също военен капелмайстор. Макар че работеше с военен оркестър, той записа доста братски песни, някои от тях хармонизира за хор като някои от тях и Калудов изпълняваше и дирижираше. Когато дойдох при Учителя тогава се пееха само Братски песни.
към текста >>
65.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна
издаването
беседите на Учителя.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна
издаването
беседите на Учителя.
Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за издаване песните на Учителя. Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат издаването на песните. В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване.
към текста >>
Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за
издаване
песните на Учителя.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна издаването беседите на Учителя.
Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за
издаване
песните на Учителя.
Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат издаването на песните. В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване. Обаче тук възникна един принципен въпрос.
към текста >>
Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат
издаването
на песните.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна издаването беседите на Учителя. Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за издаване песните на Учителя.
Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат
издаването
на песните.
В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване. Обаче тук възникна един принципен въпрос. Кирил Икономов застъпваше тезата да се запишат песните и отпечатат тъй както ги пеят приятелите.
към текста >>
Когато песнарката бе готова, Братския съвет извика едно общо събрание в салона като извика членовете на комитета, които работиха по
издаването
на песнарката.
и я укрихме на Изгрева в една барака. Неделчо Попов взе отпечатването в свои ръце, успя да се свърже с един наш брат Борис Рогев, който бе директор на военния картографичен институт, където я отпечатаха. Отпечатаха я на коли, след това я прибрахме у нас, сгънахме я на коли и я занесохме на друго място да се подвърже. Накрая приготвихме около 3500 бройки. Около 500 бройки оставихме за Братския съвет.
Когато песнарката бе готова, Братския съвет извика едно общо събрание в салона като извика членовете на комитета, които работиха по
издаването
на песнарката.
Те направиха едно изложение пред приятелите как е протекла работата, какви са им били съображенията при подготовката на песните и как е завършила работата. Братския съвет запита приятелите: „Има ли някой да направи възражение срещу песните? " Никой, никакво възражение не направи, песните бяха приети и се направи протокол, в който Братския съвет потвърди, че песнарката е издадена добре и се приема така както е направена. Общо взето песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто. В туй издание бяха отпечатани мисли от Учителя за музиката.
към текста >>
Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за
издаване
на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за
издаването
на песните.
Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави. Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя. Песните са дадени така както са записани в тефтера. След една година Братския съвет извика съвета на ръководителите в Ст. Загора.
Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за
издаване
на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за
издаването
на песните.
Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило. Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност. А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката.
към текста >>
66.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с
издаването
песните на Учителя, за които ще споменем по-късно.
Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева.
Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с
издаването
песните на Учителя, за които ще споменем по-късно.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните.
към текста >>
Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното
издаване
.
Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним.
Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното
издаване
.
Когато отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят.
към текста >>
Когато отговорници за
издаването
на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова.
Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване.
Когато отговорници за
издаването
на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова.
Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката.
към текста >>
67.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бяха изминали 30 години от
издаването
на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ Какво значи Братски песни? В голямата песнарка е обяснено как са създадени, но ние нарочно не упоменахме имената на музикантите, за да не се изтъква личния елемент. След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили грешка.
Бяха изминали 30 години от
издаването
на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските.
Тогава решихме да дадем някои сведения, които помнехме. Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното създаване участвуваше и Учителя. Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя. Други песни са пък песни, чийто текст е даден от Учителя и по Негова идея някой брат е направил мелодията като Учителят е дал някой мотив.
към текста >>
Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното
създаване
участвуваше и Учителя.
БРАТСКИ ПЕСНИ Какво значи Братски песни? В голямата песнарка е обяснено как са създадени, но ние нарочно не упоменахме имената на музикантите, за да не се изтъква личния елемент. След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили грешка. Бяха изминали 30 години от издаването на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските. Тогава решихме да дадем някои сведения, които помнехме.
Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното
създаване
участвуваше и Учителя.
Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя. Други песни са пък песни, чийто текст е даден от Учителя и по Негова идея някой брат е направил мелодията като Учителят е дал някой мотив. Следващите песни са по текст и мелодия от братя, но са приети от Учителя да се пеят като Братски песни. Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя.
към текста >>
68.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за
предаването
им и съхранението им от следващото поколение.
Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка.
И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за
предаването
им и съхранението им от следващото поколение.
Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам. А какво е това решение засега аз също не ви казвам.
към текста >>
69.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-
даване
да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!
„Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати.
Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-
даване
да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!
" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български.
към текста >>
70.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Взимане-
даване
-100 85.
Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84.
Взимане-
даване
-100 85.
Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90.
към текста >>
71.
01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и
предаване
на мисли от разстоя ние.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г.
То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и
предаване
на мисли от разстоя ние.
Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества".
към текста >>
72.
31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за
преподаване
.
31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ Маркова беше своеобразен човек, но имаше една дарба - да знае езици. Беше белгийка по произхождение.
Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за
преподаване
.
Най-важното бе, че всички нейни ученици про-говорваха на френски език. Само нейните ученици проговорваха и след това говореха свободно. Как ставаше това не зная - имаше качества за това. Маркова познаваше Учителя още от първите години. В нейния салон се държаха едни от първите беседи на Учителя.
към текста >>
73.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Георги поставя пред Учителя въпроса за
създаване
на братска градина в Айтос.
Времето, се оправя. Денят е хубав слънчев без нито едно облаче на небето. Прекарват чудесно всички. Има направени снимки от тази среща на Петров връх. Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога.
Георги поставя пред Учителя въпроса за
създаване
на братска градина в Айтос.
Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос.
към текста >>
74.
60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стефан Камбуров бе най-стария печатар, разбираше от печатарски машини и той движеше почти цялата работа по
издаването
на беседите.
Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това. Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години.
Стефан Камбуров бе най-стария печатар, разбираше от печатарски машини и той движеше почти цялата работа по
издаването
на беседите.
Беше майстор, машинист и словослагател. Той разбираше от всичко. Той създаде и другите печатници. Има една снимка на Учителя на балкона на тяхната къща в гр. Казанлък с тези братя от онова време.
към текста >>
75.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за
издаването
на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева.
Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за
издаването
на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева.
Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>
76.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
84. ВЗИМАНЕ-
ДАВАНЕ
Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня.
84. ВЗИМАНЕ-
ДАВАНЕ
Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня.
В София тогава имаше специален пазар, където младите селянки от Софийските села идваха в града придружавани от майките си или бащите си, а пък градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така както се избираше на времето, за да се купи някой кон на пазаря. Оглеждаха го от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани.
към текста >>
Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-
даване
с хората на Дънов!
И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани. Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов.
Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-
даване
с хората на Дънов!
" Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо.
към текста >>
„Е, както той не иска да има взимане-
даване
с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-
даване
с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя.
Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо.
„Е, както той не иска да има взимане-
даване
с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-
даване
с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя.
Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички.
към текста >>
77.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
аз започнах да дешифрирам останалите и подготвих за
издаване
на I-ра, III-та и IV-та книжка.
Аз дешифрирах почти всички нейни стенограми. Само аз можех да чета нейните стенограми, защото на времето аз дешифрирах нейните тетрадки, които бяха лекции от Младежкия окултен клас от I-ва и II-ра година. Самите мисли на Учителя не бяха дешифрирани. Но някои от тях тя бе дешифрирала и бе ги написала в други тефтерчета. Около 1972 г.
аз започнах да дешифрирам останалите и подготвих за
издаване
на I-ра, III-та и IV-та книжка.
Дешифрирах ги, лично ги написах на български текст и ги предадох на верни сестри да ги отпечатат на пишеща машина, след което бяха подвързани. Беше подготвен II-рия том озаглавен: „Думи на Свещенното начало". III-ти том „Единната Любов". Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона".
към текста >>
78.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за
разгадаване
на тази наука.
с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат. Всеки имаше и положителни качества, но повечето бяха проблемите, които трябваше сам да разрешава. Затова Учителят нареди да се работи върху онова, което не е застъпено и онези, които имат лоши и дисхармонични аспекти да се справят с тях. Като гъби изникнаха десетина астролози на Изгрева за нула време. Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология.
А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за
разгадаване
на тази наука.
В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир.
към текста >>
79.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за
издаването
на този вестник.
Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот".
От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за
издаването
на този вестник.
Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен.
към текста >>
80.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Средства за
издаване
също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство.
Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България.
Средства за
издаване
също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство.
Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов.
към текста >>
Така се осуети плана за
издаването
на книгата на френски език.
Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата.
Така се осуети плана за
издаването
на книгата на френски език.
Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева.
към текста >>
С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за
издаване
беседи на Учителя.
Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов.
С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за
издаване
беседи на Учителя.
За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува.
към текста >>
81.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той имаше грижата и участвуваше най-активно при
издаването
на беседите.
Боян беше един жив Божествен Център в Братството. Той поддържаше жива връзка с Учителя, при всеки случай той отиваше при Учителя и ако имаше някоя молба на някой приятел да се срещне с Учителя, то чрез него ставаше. Обикновено той присъствуваше на тези срещи, мълчеше и записваше всичко, което кажеше Учителят. Учителят даваше съвети на приятелите, когато те се обръщаха чрез Боян с писма, за да питат Учителя. Той прочете писмото на Учителя, запише отговора и веднага отговори чрез писмо на приятеля.
Той имаше грижата и участвуваше най-активно при
издаването
на беседите.
Беше изпълнен с идеи, огън и възторг. Той имаше грижата за експедицията на беседите. Когато се отпечатваше едно томче брат Боян го изпращаше до всичкй ученици, понеже в него бяха адресите на всички приятели от цялата страна, както и на тези в чужбина. Той знаеше адресите на всички хора по памет и бе извънредно акуратен. Когато обещае нещо ще го изпълни точно.
към текста >>
82.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за
издаване
на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите.
Така работата мина напълно спокойно. Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение.
Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за
издаване
на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите.
Дава му се една малка бележчица, едно малко листче с неговият подпис и печат. Това е малко листче, широко пет см и дълго 10 см, но с голяма сила. С това разрешение вече имаше думата Неделчо Попов, който имаше връзки и познанства, знаеше какви материали трябва да се набавят и къде да се отпечата. Ние я дадохме за отпечатване в редовна държавна печатница и платихме един милион и двеста хиляди лева. Издадохме я с наши средства като платихме хубаво на издателството.
към текста >>
А за тази книга за
издаването
й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда.
Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години.
А за тази книга за
издаването
й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда.
Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят".
към текста >>
83.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
Издаването
на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
Издаването
на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия.
Постепенно те бяха превъзмогнати. Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят.
към текста >>
84.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на
издаването
като предлага пари на издателя да не я издава.
Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство.
Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на
издаването
като предлага пари на издателя да не я издава.
А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно.
към текста >>
Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за
издаването
.
Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа?
Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за
издаването
.
От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни.
към текста >>
Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на
издаването
на книгата.
Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това?
Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на
издаването
на книгата.
Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание.
към текста >>
Та по този начин платихме за
издаването
на книгата.
Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор.
Та по този начин платихме за
издаването
на книгата.
И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл.
към текста >>
ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за
издаване
книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г.
ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за
издаване
книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда.
към текста >>
85.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
и бях под следствие там до
издаването
на присъда N 31-VII от 19.05.1959 г.
Но Духът на Истината ни изведе на видело, ние стъпихме на крака и продължихме пътя си като ученици на Учителя. Защото Словото му бе в нас. И то бе животът за нас. А за вас следващите поколения ще оставим следните данни: 1. Аз Борис Николов Дойнов бях задържан в затвора на 3.09.1958 г.
и бях под следствие там до
издаването
на присъда N 31-VII от 19.05.1959 г.
по НОХД N 4 от 1959 г. на Софийския градски съд за 12 години затвор. 2. Обвинителният акт по следствено дело N 343 от 1958 г. на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр. София в Софийския затвор подписано от помощник главен прокурор Руменов. 3.
към текста >>
86.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
1 719 478.- Тази сума в повече е именно за
оправдаване
недокументирани-те разходи за хартия - лв.
Записани на приход по братско счетоводство 170 980 Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Всичко: 4 230 700 1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов. (Приложение таблица) 1 719478 Всичко отчетени 5 950 178 Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов. В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв.
1 719 478.- Тази сума в повече е именно за
оправдаване
недокументирани-те разходи за хартия - лв.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г.
към текста >>
87.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" В действителност аз бях главния двигател за
издаването
на беседите.
Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за честност, а вижте какво вършат". Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали. Аз не го допуснах. Поех всичко върху себе си. Казах: „Никой не е виновен!
" В действителност аз бях главния двигател за
издаването
на беседите.
Аз разрешавах за отпускането на средствата, а те ме слушаха. Антов тогава се вслушваше и за Братството бе готов да направи всичко. Имаше интерес. Беше директор на печатницата и получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата и също получаваше заплата.
към текста >>
88.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за
предаване
.
И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха.
Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за
предаване
.
Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато.
към текста >>
89.
54. ПРИСЪДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с
издаването
на книги, като през 1955 г.
лишаване от свобода и 25 000 лв. глоба в полза на държавата. Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело. 4.
В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с
издаването
на книги, като през 1955 г.
е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл. 117 във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода. На основание чл.
към текста >>
е сключил договор за
издаване
на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл.
глоба в полза на държавата. Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело. 4. В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с издаването на книги, като през 1955 г.
е сключил договор за
издаване
на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл.
117 във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода. На основание чл. 39 НК, налага на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на 12 г.
към текста >>
90.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Значи Невидимия Свят я беше предупредил за моето
освобождаване
.
ни освободиха от затвора и като излизах видях сестра Мария пред затвора, за да ме чака. Прекрачих прага на затвора и направих първата крачка като свободен гражданин. Оглеждам се и търся Мария - няма я. Обръщам се насам, натам, пак я няма. Тогава разбрах, че тя се беше излъчила от дома си с духовното си тяло и беше дошла да ме посрещне.
Значи Невидимия Свят я беше предупредил за моето
освобождаване
.
Аз се прибрах у дома и там дочаках Нова Година. На следващият ден отидох и си прибрах моето затворническо сандъче и вещите. Никой не очакваше, че ще се връщам да си прибирам вещите. Аз не исках да оставям нищо от мен в затвора, защото тези вещи там щяха да ме държат вързан дълго време и затова си прибрах всичко. Взимам си дървеното сандъче с вещите, оглеждам затвора и се сбогувам.
към текста >>
91.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Започва
освобождаването
на Франция и Европа от германците.
Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски.
Започва
освобождаването
на Франция и Европа от германците.
Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България".
към текста >>
92.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за
създаване
на устав и организация и съответна регистрация пред съда.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда.
Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за
създаване
на устав и организация и съответна регистрация пред съда.
Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото".
към текста >>
93.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
грижи за периодическите издания на обществото, за
издаване
на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр.
Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр.
грижи за периодическите издания на обществото, за
издаване
на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр.
наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано.
към текста >>
94.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Това е идеята за
създаване
на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България.
Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството.
Това е идеята за
създаване
на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България.
До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията?
към текста >>
Тяхното отклонение започва от
създаването
на Академия.
Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя. Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението.
Тяхното отклонение започва от
създаването
на Академия.
Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението.
към текста >>
95.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре
отчуждаването
на имота на Изгрева.
С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре
отчуждаването
на имота на Изгрева.
При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
към текста >>
При първото
отчуждаване
се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев".
с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева.
При първото
отчуждаване
се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев".
В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15.
към текста >>
Първото
отчуждаване
е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото.
Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели.
Първото
отчуждаване
е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото.
Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели.
към текста >>
При второто
отчуждаване
общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15.
При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
При второто
отчуждаване
общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15.
Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7.
към текста >>
Второ
отчуждаване
е станало за обществени цели.
Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка".
Второ
отчуждаване
е станало за обществени цели.
Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост.
към текста >>
В това изложение Братския съвет умолява да се спре
отчуждаването
на собствеността на общество Бяло Братство.
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища.
В това изложение Братския съвет умолява да се спре
отчуждаването
на собствеността на общество Бяло Братство.
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството.
към текста >>
се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за
отчуждаване
на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост.
Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г.
се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за
отчуждаване
на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост.
Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове.
към текста >>
Умоляват се да бъдат изключени от
отчуждаване
въпросните имоти. 8.
Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове.
Умоляват се да бъдат изключени от
отчуждаване
въпросните имоти. 8.
На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл.
към текста >>
96.
10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по
издаването
на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев.
Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по
издаването
на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г.
в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г.
към текста >>
97.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Мястото на Учителя попада под тая регулация за
отчуждаване
.
1. Георги Димитров с неговата телеграма от Москва дава разрешение за погребение на Изгрева на тленните останки на Учителя Петър Дънов. 2. С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева.
Мястото на Учителя попада под тая регулация за
отчуждаване
.
Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя.
към текста >>
Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за
освобождаване
на мястото на Учителя от регулация. 4.
С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване.
Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за
освобождаване
на мястото на Учителя от регулация. 4.
Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г.
към текста >>
98.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-
даване
с Борис Николов се опълчиха срещу мен.
С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата." Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила. След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един старец. Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни. Замина си на 22.12.1992 г.
От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-
даване
с Борис Николов се опълчиха срещу мен.
Всички без изключение бяха подскрекавани от едно и също място. А това бе мястото от където излезна Силата и разруши Изгрева. Беше трагично и беше жалко да гледам озлобени хора срещу себе си, които излъчваха злост и ярост. И представете си, че това бяха хората, които аз подпомогнах и материално и ги накарах чрез мен да си напишат опитностите за Школата. Без мен те оставаха в пустинята на забравата.
към текста >>
99.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
след промяната на политическата обстановка у нас и
създаване
условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот.
Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират. След 1990 г.
след промяната на политическата обстановка у нас и
създаване
условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот.
Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г.
към текста >>
100.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с
даване
знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3).
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с
даване
знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3).
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.
към текста >>
НАГОРЕ