Търсене в текстове за 'Гърци'

374. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Времена от ден на ден се явяваха по-благоприятни за римская пропаганда, защото гръцкое духовенство подпадаше в развратност и разстройство, а българский народ почна да чувствува веке че тряба един ден да се освободи от тежкия угнетения того наложената му духовенства и да добие богослужение си на свой матерен език, кого то беше изгонило и от черкви, и от училища и трудеше се на всяк начин да претопи и слее български род в гърци.

Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци, арменци и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува.

Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.

375. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Между това българските пълномощни представители в Цариград, вместо да постоянствуват за искането на народа - независимо свещеноначалие, пристанали да се образува една смесена комисия от българи и гърци, та да се изравни спорът.

Най-сетне захванало да се вдига глух ропот по цяла България против представителите в Цариград - едно за тяхната мудност, а друго за превишаване на пълномощията и уговаряне по-широка програма за преговори с гърците, извън възобновата на българската духовна йерархия.

И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.

Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа.

Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им.

376. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Как и да е и Българите и Гърците подпаднаха под турская власт.

Нъ гърците и в това си падение пак не заборавиха старая си умраза и злоба кам Българите, нити пак голямая си идея панелинизма.

Защото тии сами Гърци почнаха наскоро да чинат големи злоупотребления и да купуват патришкое седалище, като ся наддаваха и ся караха с най-лукави сплетки, клевети и предателства помежду си, заради кое и тогдашни султани дигнаха първая заплата и чест коя им благоволно даваха в първите времена.

Знайно е чи Цариград притърпя голямо разорение и упустошение във время привзятия му от Турците и тогдашни султан, да би населил пак тойзи великий и лепозрачний град, унужди ся да доведе и присели людие от разни области, а най-паче ония византийци Гърци и други, коих византийская власт беше заточила или тии бяха избягали в Бруса и Одрин, кои градове, както е знайно, отдавна йоще бяха завладани от Турците.

Проводиха ся и от Атоинская гора простаци и нехранимайковци калугери гърци, да пазят да ся не чете нигде български и да въведат в училищата гръцкий язик.

Всяк кой е чел историята им, и старците, кои са йоще живи свидетели, знаят чи в 1821 лето бунтът за освобождението на Елада ся подигна под имято на вярата и назова ся завера с Българско название и от самите мними гърци.

Там ся стекоха Българи, Арнаути, Романи, (Власи) живеящи в Турско и твърде малко мними гърци, и, с много пожьртвувания, едвам успяха та ся освободи днешна названа Елада, и то не пак сама, нъ с помощта на Европейските сили, а най-паче на Русия, иначе сичко бе изгубено.

Осталая же половина ся състои от Ромъни, Българи и от стара смес народов коя носи имя гърци.

Нейното единствено прибежище се пак е мечтайната голяма идея панелинизма и сичкото старание на иступлените Гърци е това.

Нъ може и в тях скоро да ся възроди народний им дух и тогава: збогом мечтайна Гърция.

Тряба всяк Българин да знае чи свободна днес Гърция ако не би имала фенерское священство, поради кое ся доловиха и въдвориха фанариотите и във Влахо-богданските княжества, тя никоги не би могла да дойди до средства да придобие независимостта която има днес.

Несполучивши же тогава тии не са ся отказали, нито щат ся отказа от тия си мечтайни мисли и намерения, както ги показват делата им които са вършили и вършат в това отношение в свободна днес Гърция.

377. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Но Патриаршията не предприема нищо, под предлог, че българите гонели с отделянето си политически цели, че те нямали право на независима черква, понеже изповядвали същата вяра, каквато и гърците, и привилегиите на цариградския патриарх над всички православни християни в Турската империя били потвърдени със султански фермани и припознати от договорите между Русия и Турция.

Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.

множество цариградски българи, предвождани от архимандрит Йосиф Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение...

378. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

То не е против разцеплението на българи и гърци; но то стои под известни чужди влияния, които биха предпочели унията пред самостойната българска черква.

На 18 декемврий 1860 г., неделен ден, една тълпа българи от няколкостотин души187, въпреки проливния дъжд, потегля за дома на папския нунций в Цариград, архиепископ Брунони, за да му подаде едно заявление, с което се моли от папата подновяване на българската йерархия, унищожена от гърците, при условие, че славянски език и старите обреди ще бъдат запазени.188

379. 2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии

ТОМ 35

„Не мога вече да търпя”, казвал честолюбивия старец на едного, който отивал за Цариград в 1860 г., „да гледам, че стават владици само гърците.

380. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Типична в това отношения е уводната статия от 4 юли 1859 г., в която се декларира, че между българите от една страна и русите и гърците от друга има „природно разделение”.

381. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

- Усилията на Гърците за поддържание на това предубеждение.

- Стесненото положение на Българете вследствие на тия мерки и тяхното заевенье пред Портата за съставенье отделна от православните Гърци община.

наедного, който заминуваше за Цариград, да гледам че стават владици само Гърците.

Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика.

Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха Арменците, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси.

Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви.

Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили.

Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно.

В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление.

Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво.

За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина.

В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия.

Гърците и сами не вярваха, разумява се, това, щото казваха пред европейский свят и пред Турците за Россия, т. е.

Самата истина беше, че Россия се отнасяше еднакво дружелюбно към Гърци и Българе и се грижеше да ги примири помежду си, като увещаваше Гърците да направят сериозни устъпки на Българете, а последните придумваше да не настояват всичко изведнаж непременно да им се даде, защото всичкото да се получи изведнаж е мъчно, а постепенно да се върви към желаемото нещо естествено и надеждно.

Такъв съвет даваше Россия на Гърците и Българете, за да ги помири, но нито едните, нито другите оцениха надлежно нейните добри намерения, а общите врагове на Россия, на Гърци и на Българе това и искаха.

Като гледаха, че постиганието народното желание ставаше все повече и повече съмнително вследствие на упорството и на интригите на Гърците от една страна, и на коварството на Турците от друга, и като разумяваха, че несполуката може да има, поради улесненията, които Портата даваше на агентите на папството, твърде пагубни последствия, водачите на чисто българското движение в Цариград намислиха през януарий 1861 год.

да поискат поддръжката на Евангелский Съюз за делото на свободно от Гърците нареждание Българската църква.

Те бележат освен това, че не искат нищо повече от онова, което имат другите народонаселения, турени под скиптърът на султанът, и те особено наблягат на фактът, че Гърците имат четире патриархии: Цариградската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската и една автономна архиепископия, Кипърската, от което всека е независима от другите.

Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си.

Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е.

В Едрине спомогна на пропагандата, без съмнение, упорството на Гърците да не допущат употребенето на Българский език в църквите и училищата.

236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе.

382. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Султан Мухамед II-й като влязъл в Цариград и като видел цели квартали обезлюдени, приселил от Мала-Азия ерменци и гърци.

на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права.

Завоевателят на Цариград Мухамед II-й проевил осезателно своето великодушие към гърците, като дал на новоизбрания патриарх Генадий Схоларий жезъл обсипан с брилянти и му определил 1000 жълтици годишна заплата.

Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе.

Идеята е била да стане в XVI век, а гърците закъснели.

Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци.

Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние.

Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето.

В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи.

Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето.

Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци.

Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците.

Сърби, гърци и ромъни почват борбата за освобождение само с външния политически противник, а ний освен с гърци и турци трябвало да се борим и с погърчената българска интелигенция.

В нас политическата свобода изникна чрез училищата и църквата, когато възражданието се почва от долу, от масата и се налага на първенците и на интелигенцията: а в Гърция начело на движението застават интелигенцията, първенците и висшето духовенство.

В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин?

„Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.”

История на Паисий засегнала само част от народа, учителите и свещениците, които стояли по-близо до нея, тя не проникнала в горните слоеве на погърченото българското общество, да извади интелигенцията от заблуда, да я отдръпне от гърците, да я повърне към народа, от когото тя се отричала и страняла; такъв Паисий се явява в лицето на карпатския украинец Юрий Венелин, велик българолюбец и бележит славянин, който е създал епоха в нашето възраждане, с издаването на историческия си труд „Древните и сегашни българи” в 1824 г.

Интелигенцията, която минала през гръцките училища и като била обладана от гръцкия дух, на първо време се двоумила, струвало й се, че това което излага Венелин в книгата си е сън, като че ли й се искало да не вярва в славното минало на българския народ, но авторът е бил увлекателен и убедителен; интелигенцията се отвръща от гърцизма, слива се с народа и се туря начело на възражданието.

Василий Априлов, че като прочел книгата „Древните и сегашни българи” се възродил и се отметнал от гърцизма, същото направили и другите търговци и първенци българи в Одеса, Букурещ, Браила и др.

Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български.

383. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

политическо - от турците, духовно - от гърците,

Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци.

8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание.

9. От тези погърчени българи се образуваха в градовете махалите на гърците.

Към това съсловие се присъединяваха и настанените на временно пребиваване или постоянно местожителство гърци и куцовласи.

Тези нови гърци си поставяха и нови имена, с каквито наричаха членовете на семействата си и роднините си.

Посредством тях владиците-гърци най-лесно научаваха какво се таи в душата на всеки човек и на всяко семейство.

Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен език и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат.

17. В онова време сред гърците бе основан комитет, който спечели много привърженици и сред нашия български народ.

Като се възползува от искреното желание за единство на християните в Европейска Турция, фанариотското духовенство откри в този стремеж удобен момент за разширяване на фанариотската политика за увеличаване още повече на гърцизма посредством заглушаване напълно на останалите народности.

Българите и гърците се различаваме по това, че сме едноверни, но не и еднородни и едноезични народи.

Гърците управляват, а ние изпълняваме; ние произвеждаме, а онези само се ползуват.

Такива са различните капитани, пострадали при корабокрушение, лица, срещу които е възбудено незаконно преследване, християни-търговци, обрани от разбойници, родители на уж насила пленени синове и дъщери, насила помохамеданчени християни и много други скитници-гърци.

България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници.

Затова гърците са справедливи, когато казват, че религията и духовенство са ги спасили.

30. Срещу всичките тези блага, с които са се ползували и ползуват гърците, какво ли са дали на българите?

Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин?

Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите.

Владици-гърци се споменуват, а не българи.

По този повод Патриаршията по най-безсрамен начин съчини и съобщи на Портата една клевета, че уж българите мислели да въстанат против турската власт, но понеже владиците-гърци са верни на султана, се страхуват и поради това искат за архиереи свои сънародници.

Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава.

Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци.

Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.

384. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

ТОМ 35

До 1897 г., до когато разполагаме с точни списъци, тази гимназия даде 32 випуска от 350 завършили ученици; от тях 261 българи, 32 руси, 18 евреи, 13 поляци, 4 ромъни, 8 украинци, 8 немци и 6 гърци.

385. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

За това помогват главно две обстоятелства: фанариотските интриги и освобождението на гърците.

1. Фанариотите след обесването на Цариградския патриарх, за да омаловажат виновността на гърците, с влиянието си пред Портата, са клеветили българите, като главни „завераджии”.

5. Спечелената от гърците свобода накара българите да заключат, че те ако бяха „християни" и те щяха да се освободят наедно с гърците.

386. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

Гръцките владици по това време, и въобще фанариотското духовенство, много са повлияли пред чуждите представители за европейското заблуждение, че Балканския полуостров е заселен най-вече с гърци.

При обсъждане въпроса за обявяването Гърция като независима политическа единица, се е говорело и за разширяване границите й чак до Балкана.

387. 3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.

ТОМ 35

Сливенци прекарали цели одисеи, и човек неволно си спомня странствуванията на евреите от Египет или анабазиса на „десетте хиляди гърци”.

388. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Гърците са идели тук от към бреговете на Егейско море, даже и от Тесалия и Епир.

През преселването, Месемврия изгубва 2/3 от населението си, което е било попълвано отсетне все с такива пришълци, които днес са „чисти гърци”.

с. Кара-Хюсеин, Варненско, смесено с гърци и българи; последните са из Сливенско, пак от време на горнята война.

389. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

Както ще се види, сливенци не се славили само в родния си град със своите „елински” знания, но и между самите гърци в Халки и Куру Чешме (Цариград), в Мала-Азия и в самата Ромъния.

390. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

ТОМ 35

След изпращането на мемоара и преминаването на българските чети (1867 и 1868 г.) Митхад паша вече захвана явно да преследва българите и да им пакости по черковната разправа с гърците.

391. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Одрин (в исторически контекст Адрианопол, тур.: Edirne, Едирне, гр.: Αδριανούπολη, Адриануполи) - град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

392. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

Караштисат са петстотин души турце, християне, йермене, арапе, лазове, кюртове, гърци, караманлии, зибеце, различие народносте се не осъждане.”

393. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

Каращисат се петстотин души турци, християни, арменци, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402.

394. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

Борбата с гърците се почна.

Дорча аз никак не познавах; но понеже се случи да преживея, като бях в Цариград, цялото лято в Ортакьой, дето се нахождаше той и още един приятел, Манол Иванов, че през последния този, запознах се с него; той ми се виде доволно развит и духовит, при всичко, че излезе от вънка кукла, а от вътре панукла (чума), както казват гърците.

395. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

ТОМ 35

И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри.

396. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Хиляда години стана откак този език се е приел с голям тържество като евангелски религиозен език за сичкото славянство вложи както Латинския за латините и Гръцки за гърците.

397. 6.9.4. Общонародно изучение.

ТОМ 35

По този начин ще се избегне от да се изпращат предопределените за свещеници лица в Гърция или в Русия, отдето тези издат повечето с предначертани мисли, които ги правят цели политически дейци, на която целта е да поддържат в обществото разрушителни мисли за обществените порядоци и спокойствие, вместо да учат предписанията на вярата, което е истинното послание на служителите Божии.

398. 6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.

ТОМ 35

Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц).

399. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Ние в Берковица имаме българин владика, но тоя фанариотски сатрап на малко не се отличава от гърците, и в много работи е и по-лош от тех.

400. 6.12.8. Интригантът отец Доротей.

ТОМ 35

Но Доротей не се прие за член на синодът, щото раздразни неговата партия, която е така също достойна, както и той и служи за пари и на турци и на гърци и на българе.

401. 6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович 

ТОМ 35

И така гърците изпълниха едно от най-пламенните свои желания.

402. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Най-после ние знаеме твърде добре, че новите програми на правителството произлазят не от неговата любов към гърците и не от неговите доброжелания на православието, а от неговата отдавна желаема цел да разедини българският народ и да убие неговото естествено съединение и енергия.

Истина е, че ферманът дава на българската йерархия само ония области, в които 3/4 от жителите са българи, а истилямите ни доказват, че ако в тоя ферман да би било казано: „Ако 1/70 част от народът са гърци”, то и тогава патриаршията би изгубила.

НАГОРЕ

1.8813409805298