Търсене в текстове за 'Гуша'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 115 резултата в 80 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска.
Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя.
към текста >>

Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине!
слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма.
към текста >>

2. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща.
" Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници. Ние я слушаме настръхнали, а Учителят продължава: "За много малко си си продала душата. Трябваше да искаш десеторно повече. Аз струвам повече." Магдалена се разплака и обясни, че са я излъгали най-коварно. Този разговор се водеше пред всички ни. Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща. Все едно, че се разправяха за покупка и продажба на круши. Беше наистина невероятно преживяване: от една страна Учителят, от другата страна виждахме изкусителя в Магдалена, а от трета страна - цялото Братство. Да полудееш от тази гледка. Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие. Беше невъзможно.
към текста >>

3. 3_64 Нападения срещу Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата.
В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата. Ръката, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха. Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева".
към текста >>

4. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша.
От една страна Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не се плащали от 2 000 години своя десятък на Бога. От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на земята и при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителя т бе казал : "Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха.
към текста >>

5. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

ТОМ 5

Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам.
Трябваше да се смиря. Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация. А тук какво ставаше - всеки кой от където дойде и от къде завари дойде и върху мен се стовари. Ама точно така беше. Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам. Бива гонение бива, ама да бъда бивол не бива, не мога да издържа, защото нямам биволска кожа. Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от бивол мезе не бива да се взема". Учителят се усмихва, разбира шегата и казва: „По-добре да си гонена, отколкото ти да гониш". Усмивката ми изчезна и всичко в мен се преобърна наопаки. Ами как така, та какъв е този свят дето се е разделил на две - на гонители и гонени, на преследвачи и преследвани.
към текста >>

6. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

Понякога човек така затъваше до гуша в своята задача, че не му оставаше време да диша, а камо ли да чете и да се рови, за да види къде се вписва неговия случай, в кои закони или принципи дадени от Учителя.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ Онзи, който попадне от начало в Школата ще се учуди на много неща непонятни за възприемане и обяснение. Школата бе място за учение и обучение. Учениците получаваха задачи за разрешение като имаха на разположение Словото на Учителя за своя теоретична подготовка. Понякога човек така затъваше до гуша в своята задача, че не му оставаше време да диша, а камо ли да чете и да се рови, за да види къде се вписва неговия случай, в кои закони или принципи дадени от Учителя. Тогава там беше Учителя и онзи със задачата отиваше при него за съвет и за помощ. Това се отнася за онези, които работеха, които не криеха нищо от Учителя и търсеха неговия съвет как да си решат задачата. А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици.
към текста >>

7. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

ТОМ 5

Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в пространството.
Че пречеше и на Учителя това се подразбира. Ние знаехме, че тя беше медиумична и вероятно в нея влизаха разни души, които чрез нея искаха да влезнат в допир с Школата. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Голямо противоречие за всички. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в пространството. Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя.
към текста >>

Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика.
Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за новото Учение, говорехме за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, то в салона попадаха на старата Попова, която станала си движеше ръцете в различни посоки и проваляше всичко. После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града. Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика. А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници. Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора.
към текста >>

8. 208. ДЯДО БЛАГО

ТОМ 5

Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха.
Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата.
към текста >>

И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя.
И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция.
към текста >>

Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата.
Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
към текста >>

9. 229. КАТЯ ГРИВА

ТОМ 5

Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме.
По едно време пред бараката среща случайно Учителя и той като я вижда веднага си обръща гърба и бил строг. Вместо лицето му Катя вижда как Учителят изведнъж си обръща гърба и стои на един метър от нея. Не желае да разговаря с нея и не й обръща никакво внимание. Следващите секунди на поляната се задава Мария Захарната. Тя идва от града. Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме. В едната си ръка носи един смачкан геврек, а в другата пет лева - точно колкото струваше един трамваен билет. Обръща се към Учителя: „Учителю, това е за Господа". Учителят така я погледнал хубаво, с такова внимание, че дава нещо за Господа, а Катя стои на два. метра от тях и гледа и разбира погрешката си. Учителят взима от геврека, отчуп-ва и почва да яде, а монетата я слага в джоба си.
към текста >>

10. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

ТОМ 5

Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна.
237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения. Това се дължеше на нашите състояния, които бяха плод на разклонените човешки чувства, които взимаха връх или пък резултат на мисли недосегаеми да се приемат в главите ни и там да се обработят така както трябва. Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста.
към текста >>

11. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

ТОМ 6

От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака.
До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах. На коня бях отпуснал юздата, закачих я на седлото и оставих той да ме води. Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки. От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака. Коня отскочи наляво и хукна с всичка сила. Хванал се за седлото и една не паднах. След това бързо хванах юздата и подкарах коня вече вътре в селото. Бях толкова изтормозен, че реших да ида при кмета и там да преспя. Турците прибираха и кучета си вкъщи, защото които останеха на двора вълците ги изяждаха.
към текста >>

12. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр.
Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева. Аз отидох при сестра Аня Тодорова, която ми даде 500 лева и по този начин откупих и освободих катърите. Сега разбрах защо Учителят не ме допусна да отида на Мусала. През септември се завърнахме обратно в Арбанаси. Дойдоха си и родителите ми.
към текста >>

13. 14. Видимита и невидима братска каса

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса.
14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса. Г.Д.: Да. В.К.: Те воюваха помежду си. Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая. В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги горели. Имало ли е такова?
към текста >>

14. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата.
Питал за службата от общината, за която е отишъл той, те дали му ответ там, обяснили му и след туй си излиза ама те познали, че той не знае нищо, не отива с тази цел при тях и да отива не вижда никого. Така мирно и тихо си го изпращат. А тази вечер, обаче те се придвижват в друго семейство докато една вечер са разбрали, че пътя е свободен. През нощта извеждат ги и ги завеждат там където имало една голяма река, не знам коя беше и трябвало на няколко километра да преминат тази река и им казали от тука най-лесно ще можете да преминете тази река, защото е много широка и много силна, дълбока. И така те тръгнали през нощта и като стигнали реката ха тука, ха там, широка, дълбока, най-после решили се да газят с дрехи, със всичко прегазили реката. Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата. Те добре, че го държали другите така, пък и нали дрехите им се напили с вода, станали тежки и така преминали и тъй с няколко човека вечер се криели там в горите и вечер пътували и пристигнали най-после благополучно се домогнали в България. Та така се освободили от там. Та саможертвата се движи от Любовта.
към текста >>

15. 4. Васил Бошков и смачканата оса

Драган Петков

ТОМ 7

Ще ви хвана за гушата и ще ви изхвърля през прозореца от третия етаж.
Отива Васил при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му дава съвет и той се явява отново на изпит. Отново го късат. А Васил се обръща към професора: „Слушайте г-н професоре, какво ще ви каже накрая. Ако е за зло аз още по-голямо зло мога да направя. Ще ви хвана за гушата и ще ви изхвърля през прозореца от третия етаж. Ще ви се пребият краката и цял живот ще бъдете инвалид. Аз понеже съм млад, ще ви излежа в затвора няколко години и отново ще бъда свободен. Ама вие ще бъдете вързан с претрошени крака от онова зло, с което сега искате да ме вържете. Затова избирайте какво ще връзвате с това зло. Или мене, или вас.
към текста >>

16. 8. Препоръчителство

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите!
Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и не се яви вече. Учителят среща онзи, който го беше довел и пита: „Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христе? “ Братът мига и свива рамене: „Учителю, излъгах се! “ Учителят мълчи и го пита: „Ти знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите! “ В Окултната Школа окултният закон е много по-строг за поръчителството“. Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
към текста >>

17. 31. За гушата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

31. ЗА ГУШАТА На Изгрева дълги години е живял брат Ради, който се е грижил за стопанисването на братските имоти на Изгрева, на градините.
31. ЗА ГУШАТА На Изгрева дълги години е живял брат Ради, който се е грижил за стопанисването на братските имоти на Изгрева, на градините. Заедно по-късно с Ганка Бончева, която сега е домакин на туристическата стая при метериологичната станция на Черни връх, на Витоша. Тя по-късно идва там, но тя му става помощник и тя после го наследи след това до времето когато имаше имоти на Изгрева. Те се стопанисваха от Братството. Тя копаеше там. Преди това брат Раи се е занимавал.
към текста >>

Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето.
Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого. А когато му се е налагало да го прави му е било винаги неприятно. Винаги е изхождал от принципите и го е правил въпреки, че не иска, нали няма такива вътрешни качества, които да го влекат да направи това, което има форма на насилие. Но пазейки принципите той е преодолявал това си негативно състояние и е правил каквото му се нареди. Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето. Колко време е продължило това не знам, но след известно време Учителят го пуска и Ангел се оттегля. А Учителят строг, отива при бай Иван и му казва: „Ти знаеш ли, че за пръв път ми се отдаде възможност да бия дявола. За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“. Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
към текста >>

За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“.
Но пазейки принципите той е преодолявал това си негативно състояние и е правил каквото му се нареди. Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето. Колко време е продължило това не знам, но след известно време Учителят го пуска и Ангел се оттегля. А Учителят строг, отива при бай Иван и му казва: „Ти знаеш ли, че за пръв път ми се отдаде възможност да бия дявола. За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“. Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
към текста >>

Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето. Колко време е продължило това не знам, но след известно време Учителят го пуска и Ангел се оттегля. А Учителят строг, отива при бай Иван и му казва: „Ти знаеш ли, че за пръв път ми се отдаде възможност да бия дявола. За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“. Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
към текста >>

18. 7. Гушата

Стефка Няголова

ТОМ 7

7. ГУШАТА Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло, да не се вижда.
7. ГУШАТА Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло, да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева-майката с нас, стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: „Рекох, какво имате там? “ и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах: „Ами имам гуша“. Той тогава каза да донеса зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева.
към текста >>

Аз се смутих и Му казах: „Ами имам гуша“.
7. ГУШАТА Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло, да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева-майката с нас, стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: „Рекох, какво имате там? “ и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах: „Ами имам гуша“. Той тогава каза да донеса зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин. В неделя, когато Учителят държеше беседа, чух че каза така: „По разни части на тялото на човека се явяват тумори и гуши“. Като чух това си казах, това се отнася за мене. Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява!
към текста >>

Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра.
В неделя, когато Учителят държеше беседа, чух че каза така: „По разни части на тялото на човека се явяват тумори и гуши“. Като чух това си казах, това се отнася за мене. Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява! И така за девет дни трябва да изчезне“. И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно. Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша. Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата' защото има гуша? “ Аз казах: „Имам зехтин“. Дадох в една чешка, така половинка чашка зехтин и й казах как да го намаже.
към текста >>

Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша.
Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява! И така за девет дни трябва да изчезне“. И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно. Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша. Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата' защото има гуша? “ Аз казах: „Имам зехтин“. Дадох в една чешка, така половинка чашка зехтин и й казах как да го намаже. И Петра взема зехтина и отиде у Танини да я намаже. В туй време на мен ми казаха от Невидимия свят: „Ти ще идеш да разтриеш Таня“.
към текста >>

Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата' защото има гуша?
И така за девет дни трябва да изчезне“. И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно. Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша. Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата' защото има гуша? “ Аз казах: „Имам зехтин“. Дадох в една чешка, така половинка чашка зехтин и й казах как да го намаже. И Петра взема зехтина и отиде у Танини да я намаже. В туй време на мен ми казаха от Невидимия свят: „Ти ще идеш да разтриеш Таня“. И аз веднага ставам, туй беше преди обед, ставам и отивам у Тяна таман те ще я разтриват и веднага почвам аз да я разтривам, тъй както правех с мене си.
към текста >>

После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея.
В туй време на мен ми казаха от Невидимия свят: „Ти ще идеш да разтриеш Таня“. И аз веднага ставам, туй беше преди обед, ставам и отивам у Тяна таман те ще я разтриват и веднага почвам аз да я разтривам, тъй както правех с мене си. Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода.
към текста >>

Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява.
И аз веднага ставам, туй беше преди обед, ставам и отивам у Тяна таман те ще я разтриват и веднага почвам аз да я разтривам, тъй както правех с мене си. Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. А моята гуша от какво оздравя?
към текста >>

Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша.
Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. А моята гуша от какво оздравя?
към текста >>

А моята гуша от какво оздравя?
Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. А моята гуша от какво оздравя?
към текста >>

19. 56. Парясници

Ангел Вълков

ТОМ 7

Тогава духът го хваща за гушата, вдига го във въздуха: „Или се отказвай, или ще те задигна сега“.
Казва му: „Ти тази жена, Тодора няма ли да я оставиш? “ Защото, макар че бяха разведени той пак я тормозеше по целия Изгрев. Светлият дух продължил: „Те не разбра ли, че тази жена не е твоя жена. Ще я оставиш на мира“. Но Тодор казал: „Не“. Тогава духът го хваща за гушата, вдига го във въздуха: „Или се отказвай, или ще те задигна сега“. И тогава Тодор капитулирал, предал се и отстъпил. Духът го освободил и напуснал стаята. Тодор стои пред нас двамата, плаче и си показва шията, а тя цялата в синини и се вижда, че някой го е стискал за гърлото. „Да знаете три дена ме боли гърлото и гушата от това стискане от духа.“ След това ние се подобрихме и станахме приятели, като си ходехме на гости. И дори когато дойде новата власт, макар че Тодор беше комунист-партиец и му се чуваше думата пред властите, не посмя да предприеме нищо против нас. Мируваше.
към текста >>

„Да знаете три дена ме боли гърлото и гушата от това стискане от духа.“ След това ние се подобрихме и станахме приятели, като си ходехме на гости.
Но Тодор казал: „Не“. Тогава духът го хваща за гушата, вдига го във въздуха: „Или се отказвай, или ще те задигна сега“. И тогава Тодор капитулирал, предал се и отстъпил. Духът го освободил и напуснал стаята. Тодор стои пред нас двамата, плаче и си показва шията, а тя цялата в синини и се вижда, че някой го е стискал за гърлото. „Да знаете три дена ме боли гърлото и гушата от това стискане от духа.“ След това ние се подобрихме и станахме приятели, като си ходехме на гости. И дори когато дойде новата власт, макар че Тодор беше комунист-партиец и му се чуваше думата пред властите, не посмя да предприеме нищо против нас. Мируваше. И ние мирувахме и се справяхме с ежедневието си.
към текста >>

20. 57. Младоженецът

Ангел Вълков

ТОМ 7

Преди да започне нейното освобождаване, Учителят й бе казал: „Ти си затънала и загазила до гуша в калта.
Като видя това Учителят ми каза: „Тя горе става каквато става. Горе е войната между духовете. Едни духове са със тебе, други духове са със Тодор. А вие сте тука само маши, чрез които се местят въглените в жаравата“. И както се развиха после работите се разбра, че са надделели светлите духове и войната се реши в полза на сестра Тодора и с нейното освобождаване от мъжът й. Преди да започне нейното освобождаване, Учителят й бе казал: „Ти си затънала и загазила до гуша в калта. Ако дойда Аз да те освобождавам и да те извадя и аз ще се удавя. Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“. Вие вече разбирате, че аз съм бил дъската, която е хвърлена в блатото, по която Тодора е трябвало да излезе. И така само си е окаляла краката като е минала по дъската, но си е запазила главата.
към текста >>

21. 3. Хиромантът със седемте жени

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

Когато се натрепаха, като се биха с майка ми пред Него, то на Учителя до гуша му дойде от майка ми и баща ми.
После от къде я намери баща ми тая Вера Христова от Пловдив. Той я доведе тука. Той я ожени за Йордан-кошничаря. Тя се ожени заради жителството. Нещастница. Учителят казал на баща ми, че ще има седем жени. Когато се натрепаха, като се биха с майка ми пред Него, то на Учителя до гуша му дойде от майка ми и баща ми. Казал им: „Ако аз съм Учител и ме смятате за такъв, то престанете да се биете. А ако не съм Учител - то можете да правите каквото искате“. В момента се спрели от тези думи. Засрамили се. Колко пъти са се били и колко пъти майка ми е спала в гората.
към текста >>

22. Съдържание

ТОМ 8

Гушата 18.
Ярмила Менцлова 13. Анина (Анна) Бертоли 14. Семейство Жан-Луи и Арлет Гобо 15. “В бъдеще работете по малки групи” (от завещанието на Учителя) 16. Змията 17. Гушата 18. Отклонението на човека 19. Старецът – Сатурн 20. Методи Константинов и Димитринка Захариева 21. Песента “Ще се развеселя” 22. Как работи Духът на Истината и с кого е Духът на заблуждението?
към текста >>

23. 47. СРОДНИ ДУШИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Един от вас ще я гази до глезените, други до колената, трети до пояс, четвърти до гушата".
Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога". Какво ще кажете, наистина хубаво звучи, особено за женските уши. Аз бях съгласна с такава постановка, но не бях съгласна с такова тълкувание. Отивам при Учителя недоволна от начина, по който се тълкува: "Учителю, досега аз не разбрах на кого съм сродна душа на Изгрева". Той се усмихна и после натъртено проточи гласът си: "Вие всички ще минете и ще газите през астралната каша като един. Един от вас ще я гази до глезените, други до колената, трети до пояс, четвърти до гушата". Аз съм смутена, уплашена и засрамена. Тръгвам си. Разбрах, че моята сродна душа на Изгрева още я няма. Къде е тя? Горе на небето или долу на земята?
към текста >>

По-късно видях около себе си мои близки, познати да газят тази астрална каша, едни до пояс, други до гуша, а някои между тях се и удавиха.
Аз съм смутена, уплашена и засрамена. Тръгвам си. Разбрах, че моята сродна душа на Изгрева още я няма. Къде е тя? Горе на небето или долу на земята? По-късно видях около себе си мои близки, познати да газят тази астрална каша, едни до пояс, други до гуша, а някои между тях се и удавиха. Та аз сега още търся сродната си душа и ако е слезнала на земята непременно да дойде да ми се обади. А как ще я позная ли? Е, ще питам разбира се Учителя. Аз съм печена в тия работи. Била съм зелена, че съм узряла, че съм печена и не мога така лесно да се размина със сродната си душа.
към текста >>

24. 75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

ТОМ 8

Може би тази магия да е хванала някого я за крака, я за гушата.
А през този праг аз преминавах често и отивах у сестра Иларионова. Това бе горната врата. На мен нищо не ми се бе случило досега. Може би се бе случило някому другиму. Ето защо през тази година имахме какви ли не случки и какви ли не премеждия тук в Търново. Може би тази магия да е хванала някого я за крака, я за гушата. Това са мои предположения. Не споделих вълненията си с Учителя. Но Учителят прочете моята мисъл и на връщане, когато отново прекрачвахме този праг, рече: "Духът е този, комуто се подчиняват духовете". Аз кимнах и разбрах. Започнах винаги да преминавам през този праг с молитви и да търся помощта на Духът Божий.
към текста >>

25. 17. ГУШАТА

ТОМ 8

17. ГУШАТА Към стр.
17. ГУШАТА Към стр. 457, N0 7 от том VII на "Изгревът" към разказа за "Гушата" трябва да се прибави следното: едното е, че всъщност майка прилага метода на Учителя за лечението на гуша за девет дни чрез силен масаж и молитви. Всъщност това е излекувало комшийката от гушата, а не прилагането на йод като лечение при такива случаи, както се е практикувало тогава от медицината.
към текста >>

457, N0 7 от том VII на "Изгревът" към разказа за "Гушата" трябва да се прибави следното: едното е, че всъщност майка прилага метода на Учителя за лечението на гуша за девет дни чрез силен масаж и молитви.
17. ГУШАТА Към стр. 457, N0 7 от том VII на "Изгревът" към разказа за "Гушата" трябва да се прибави следното: едното е, че всъщност майка прилага метода на Учителя за лечението на гуша за девет дни чрез силен масаж и молитви. Всъщност това е излекувало комшийката от гушата, а не прилагането на йод като лечение при такива случаи, както се е практикувало тогава от медицината.
към текста >>

Всъщност това е излекувало комшийката от гушата, а не прилагането на йод като лечение при такива случаи, както се е практикувало тогава от медицината.
17. ГУШАТА Към стр. 457, N0 7 от том VII на "Изгревът" към разказа за "Гушата" трябва да се прибави следното: едното е, че всъщност майка прилага метода на Учителя за лечението на гуша за девет дни чрез силен масаж и молитви. Всъщност това е излекувало комшийката от гушата, а не прилагането на йод като лечение при такива случаи, както се е практикувало тогава от медицината.
към текста >>

26. 78. АНРИЕТА МАРКОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА( 1899-1990)

ТОМ 9

Не зная разделили ли се, той я оставил с две деца и с дългове до гушата.
Като минават по „Мария Луиза", като гледат тези малки къщички, това градче провинциално. „Аз мислех че в село ме води". Щото тя от Брюксел идва. Там е следвала музика, пеене и баща й дал солидно образование, и френски език е научила хубаво. Като идва тука той, мъжът й се пропива и казва: „Той ме остави". Не зная разделили ли се, той я оставил с две деца и с дългове до гушата. „Аз казва почнах с пиано". Но тогава хората не са имали този скъп инструмент и не могат да плащат уроци. „Видях, че не върви пианото и започнах с френски език". И тя отвори курсове в София и от нашето поколение, който знае френски е следвал нейните курсове. В гимназията ние учехме три пъти в седмицата френски.
към текста >>

27. 92. СПОРОВЕ ЗА ПЕСНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

А ние като дойдохме почнахме за гуша да се хващаме.
Ами какъв пример ни даде Той? Ами Словото Му? Той не правеше забележки. Тук-таме е направил забележки, грешки когато има, но иначе, Той не правеше. Той оставяше да се проявят хората както могат. А ние като дойдохме почнахме за гуша да се хващаме. В.К.: Най-болезнено и най-силни са били борбите при музикантите. Аз заварих всичко това. Беше ад и как съм издържал се чудя сега.
към текста >>

28. 133. ПЛАЧЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Даже аз там изкарах една кавга с мъжът на доведената ми сестра, защото ми казаха, че той хванал за гушата баща ми, че не му казал за едни пари.
Там от зимата на 1944 год. е Учителя евакуиран с братството? Е.А.: Аз отидох за пръв път след като се евакуирахме. Аз отидох навремето в Своге при баща ми и при майка ми, които бяха там евакуирани. Добре, ама те нямаха място за мене, бяха на тясно и беше там доведената ми сестра. Даже аз там изкарах една кавга с мъжът на доведената ми сестра, защото ми казаха, че той хванал за гушата баща ми, че не му казал за едни пари. И така аз много се разгневих тогава, че си позволил такова нещо и така бях недоволна от неговото поведение. Това ли беше причината, какво ли, настроиха се срещу мене и не искаха да ме приемат да остана при тях. В Своге беше баща ми и семейството цялото евакуирано. А пък аз имах пари, Учителят беше ми дал пари тогава на трите стенографки, коя къде иска да отиде. И Невена Неделчева ме беше поканила, и след като бях отишла там вече, тя беше близо в село Брезе се казваше селото и аз отидох при нея.
към текста >>

29. II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ТОМ 9

А този салон има история, която не се знае от онези, които са се хванали гуша за гуша, борят се за него, за да могат чрез него да владеят т.н. братство.
Историята на този салон е записана и днешните бургазлии не знаят нищо за него. Онзи, който го запазва като салон е Кралю Кралев по време на социализма, само защото е записан като личен негов имот и поради това, че спазва всички правила поставени от местната власт. Това не се знае от днешните бургазлии, понеже никой от тях не знае и не познава историята на Бургаското братство, която ще бъде публикувана в един от томовете на Изгревът. И понеже град Бургас е един от върховете на втория триъгълник на Черната Ложа, ето защо всичко, което днес се случва там не е случайно, а напълно закономерно. Днес спорят за салона дали е личен или братски и кой да го управлява, и кой какво да прави с него. А този салон има история, която не се знае от онези, които са се хванали гуша за гуша, борят се за него, за да могат чрез него да владеят т.н. братство. Другото е по-важно. Като втора столица на Черната ложа, там чрез Милка Кралева започна да се издават беседи на Учителя Дънов под редакцията на Лалка Кръстева. /За справка виж „Изгревът, том III, стр. 199, 202-203, както и приложението отзад на стр. 398, 399 за да се види как Лалка е осакатявала Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

30. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Но не се мине много време Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума, въздъхне, падне и умира.
Българинът като дойде донякъде дето не може да разреши въпроса, въздъхне и си каже: Господи Боже. Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тези две думи в едно. Като се объркат работите на българина, той е практичен човек, той казва: Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на тебе, ще ти служа завинаги. Щом обаче се оправят работите му, той казва: То не беше нещо особено, аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост и се отказва. Но не се мине много време Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума, въздъхне, падне и умира. Тъй свършват всички онези, които казват: Господи Боже и след това са се отрекли. Личните чувства са силно развити у българите. Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато.
към текста >>

31. 09 - 187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест.
към текста >>

През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се.
към текста >>

32. 09 - 342. ТУМОР НА ГЛАВАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

342. ТУМОР НА ГЛАВАТА Веднъж сестра Стефанка Стойчева /по баща/ ми разказа следната своя опитност: Когато бях още момиче, почна да ми се образува тумор на гушата, ето защо отидох да питам Учителя за лек.
342. ТУМОР НА ГЛАВАТА Веднъж сестра Стефанка Стойчева /по баща/ ми разказа следната своя опитност: Когато бях още момиче, почна да ми се образува тумор на гушата, ето защо отидох да питам Учителя за лек. Мислех си тъй: първо да чуя беседата, че след това ще го питам. Но още през време на беседата Учителят ми отговори: всеки ден да си казвам: „От днес моята болест намалява." Това да се прави всеки ден, като формулата се придружава с лек масаж. Аз направих това и на деветия ден вече бях напълно здрава. Разказала: Стефанка Стойчева.
към текста >>

33. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>

34. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>

35. V.II.20 МОЛИТВА НА ПОСТЪПКИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. 7.
Господи помогни ми да имам прави чувства, прави мисли и прави действия, и да Ти служа безкористно през всичките дни на живота си. 2. Помогни ми да имам прави отношения с Тебе Господи и с ближните си и да изпълня волята Ти. 3. Господи, моля Ти се помогни ми в новия живот, дето свещената вода вечно тече и вечно извира, и дето свещеното дърво на Живота за Тебе вечно цъфти, расте и зрее. 4. Искам съзнанието на висшите същества и те да ме ръководят в живота. 5. Мозъчните ми центрове да се развият, да се продължат пирамидните ми влаканца, стомахът ми да е в изправност, да смила храната ми добре, и дишането да бъде правилно. 6. Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. 7. Молим Ти се, дай ни знание и Мъдрост, за да изпълним Твоята воля. Господи дай ми едно светло сърдце, един светъл ум да разбирам нещата и дай ми една силна воля да бъда свободен. Амин.
към текста >>

36. Наряди за 1930 г.

ТОМ 12

Болния човек ще го сграбча за гушата и: „Вярваш ли в Бога?
Ние можем да използваме благата, които Бог ни дава, понеже ние може да имаме най-добрите условия да станем ученици на и служители на Синовете на Виделината. И тогаз, като ходите в света, ще имате магическата тояжка, ще знаеш, че имаш една сила, с която разполагаш. Когато някой ме пита: „Вярваш ли в Бога? ", аз го стискам за шията и го питам: „Вярваш ли в Бога? " - „Вярвам" - и го пускам. Болния човек ще го сграбча за гушата и: „Вярваш ли в Бога? "-„Вярвам" - и го пускам. „Ставай тогава от леглото." Щом не вярва, казвам му: „Ще заминеш за другия свят" удушавам го. Ако вие изтълкувате правилно тия символи: Един Син на Светлината, като влезе някъде, носи щастие и лекува. Ние се нуждаем сега да дойдат те повече, че да внесат щастие в домовете. Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни.
към текста >>

37. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че „аз съм болен, дали трябва да дойда при тебе?
Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне! Ще каже: „Не съм разположен.“ А туй „не съм разположен“, то е театрално представление. Е, сега аз искам да видя колко души от вас, ако им кажа: „Дигнете си пръста и кажете: решаваме“, всички ще го дигнете, но аз искам да дигнете ума си, да дигнете сърцето си, да дигнете воля Та си. Ще направите един опит - вечерно време, като си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото братство, ще отида при Господа.“ Първото нещо, ще кажете: „Аз чист ли съм? “ Хубаво, тия разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че „аз съм болен, дали трябва да дойда при тебе? “ Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме.“ Вие трябва да имате тази вяра на болния, каквато той има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна вяра към Учителя си, че като отива при Него, Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Турите ли си тази мисъл, че няма дави приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение! Ни помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, това-онова.
към текста >>

38. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

“ Сгушат се и двете вътре, доволни са.
Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме? Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят една дупчица, благодарят на Господа. Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът! “ Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен.
към текста >>

39. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа.
В млади и в стари геройство се изисква. Ние трябва да разберем смисъла на живота. И тъй фарисейското учение да се превърне на Любов, а садукейското на Мъдрост. И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа. Всинца ще бъдете съдени и всички ще бъдете душени. Обидата струва повече от целувка. Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си. В Божието царство парите са проклети. Благородна кръв трябва да имате.
към текста >>

40. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

ТОМ 16

И като ми говори, вратните [й жили], но отпред, отстрани гушата й, жилите изпъкнали от слабост.
Много сестри и братя. Предстоеше път. При мен бе Дойнова и Янкова, Но Янкова - една по-ниска, станала по-ниска, отколкото си е в действителност. Говори ми нещо за багажите, за пренасянето и нещо друго, а мен едно ми е чудно - защо гласът й се развалил. Тя сега говори с развален, дебел глас, който дразни слуха. И като ми говори, вратните [й жили], но отпред, отстрани гушата й, жилите изпъкнали от слабост. 9.ХII.1934 год., неделя Станах в 6 без 35. Набързо се приготвих за наряд. След наряда започнах да чета от X серия беседата „Помаза ме" * . Четох докъде 9 ч, закусих и в 10 продължих. В 11 1/2 пак започнах да чета „Изново", пак от X серия.
към текста >>

41. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Имам нещо като гуша.
Стигнах в село къде 10 ч. Пренощувах у Антови. Сън. Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало. Гледам и недоумявам. Шията ми надебеляла. Имам нещо като гуша. Така, от гърдите ми нагоре шията много дебела и наседнала гъста, черна, съсирена кръв. Не ме болеше, обаче ме грозеше и се чудех как ще премахна тая кръв. 29.VII.1934 год., неделя След като излязох, из Равна се разтичаха деца, стари и млади, жени, момичета, всички се разтичаха и с радост ме поздравяваха и питаха за Еленка, що не е дошла. Много съжаляваха, че ни уволнили и питат що да правят, за да ни върнат. Така в приказки и разходки мина целият ден.
към текста >>

42. 28. Обмяната

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Имаме работа със смъртта, гуша за гуша.
Тя го обича и му казва с погледа си: „Кажи, какво ще жертвуваш за мене? " - Ако тръгнем, ще обърнем света. Дух с дух и душа с душа се разбрахме. Дойде ли свободата, на Северния полюс ще отидем. Тепърва да създадем свят за 6 дни и да създадем седми ден за почиване. Имаме работа със смъртта, гуша за гуша. Англичаните разпространяват своите идеи чрез французите. Един ден всичките народи ще образуват един човек. Те носят Божествената скиния. Едно липсва сега на хората - Любов. А човекът на Любовта е свободен човек.
към текста >>

43. 73. Христос

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Имаме работа със смъртта, гуша за гуша.
Тя го обича и му казва с погледа си: „Кажи, какво ще жертвуваш за мене? " Ако тръгнем, ще обърнем света. Дух с дух и душа с душа се разбирахме. Дойде ли свободата, на Северния полюс ще отидеш. Тепърва да създадем свят за 6 дни и да създадем седми ден, за почиване. Имаме работа със смъртта, гуша за гуша. Англичаните разпространяват своите идеи чрез французите. Един ден всичките народи ще образуват един човек. Те носят Божествената скиния. Едно липсва сега на хората - Любов. А човекът на Любовта е свободен човек.
към текста >>

44. 19. Мария Гушавата

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

19. Мария Гушавата Майското слънце приличаше от безоблачното небе.
19. Мария Гушавата Майското слънце приличаше от безоблачното небе. Над нас беше разперила клони свежо-зелена слива. Мария седеше под сянката и четеше. Имаше много светлина в това износено от времето, похабено от несгодите на живота, прегърбено, обеззъбено, потиснато от грамадна гуша, седемдесетгодишно тяло. - Моля те, прочети последното изречение, което се падна, когато дойдох при тебе - казах аз. - Изчистете очите си от уличния прах, който е попаднал върху тях!
към текста >>

Имаше много светлина в това износено от времето, похабено от несгодите на живота, прегърбено, обеззъбено, потиснато от грамадна гуша, седемдесетгодишно тяло.
19. Мария Гушавата Майското слънце приличаше от безоблачното небе. Над нас беше разперила клони свежо-зелена слива. Мария седеше под сянката и четеше. Имаше много светлина в това износено от времето, похабено от несгодите на живота, прегърбено, обеззъбено, потиснато от грамадна гуша, седемдесетгодишно тяло. - Моля те, прочети последното изречение, което се падна, когато дойдох при тебе - казах аз. - Изчистете очите си от уличния прах, който е попаднал върху тях! - говореше Учителят от случайно попадналия ред на беседата. - Тоя прах ви пречи да виждате истината на живота, да видите красотата на живота и да му се радвате. Мария стана на крака.
към текста >>

Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша.
Тя се развълнува. - Трябва да ви кажа, че аз съм милосердна сестра. Обичат да ме викат и аз им помагам. Видите ли, аз самата съм слаба, болнава. И аз знам защо: защото не питах, защото не слушах. Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша. Очевидно дялове от нея притискаха дихателната тръба и когато искаше да каже нещо с жар, тя се задъхваше. - И така, реших да се оперирам, без да питам. Легнах на масата и започнаха да режат. По едно време взе, та се скъса конецът. Хирургът се караше на асистента си.
към текста >>

Погледнах за последен път грамадната, рецидивирала, потискаща дихателната тръба гуша и си мислех: Духът наистина може да бъде по-мощен от болнавото, хилаво човешко тяло.
А така много са натоварени хората! Колкото къщи посетя, всичко охка и пъшка, всичко страда! Всеки по своему, но всеки има по един голям трън в петата. И аз съм между тях - аз самата с моята болест. Но ми се струва, че болестта ми е лека - щом не може на тоя свят без тегло! Погледнах за последен път грамадната, рецидивирала, потискаща дихателната тръба гуша и си мислех: Духът наистина може да бъде по-мощен от болнавото, хилаво човешко тяло. (Мария Гушавата я наричаха още Мария Захарната, понеже е живяла в кв. „Захарна фабрика". За нея вж. „Изгревът" том IV, с. 269-270, с.
към текста >>

(Мария Гушавата я наричаха още Мария Захарната, понеже е живяла в кв.
Колкото къщи посетя, всичко охка и пъшка, всичко страда! Всеки по своему, но всеки има по един голям трън в петата. И аз съм между тях - аз самата с моята болест. Но ми се струва, че болестта ми е лека - щом не може на тоя свят без тегло! Погледнах за последен път грамадната, рецидивирала, потискаща дихателната тръба гуша и си мислех: Духът наистина може да бъде по-мощен от болнавото, хилаво човешко тяло. (Мария Гушавата я наричаха още Мария Захарната, понеже е живяла в кв. „Захарна фабрика". За нея вж. „Изгревът" том IV, с. 269-270, с. 344 № 37, том XV, с. 316.
към текста >>

45. IV. Влиянието на домовете

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Телец и II дом - врата и гушата, гърдите.
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА IV. Влиянието на домовете Върхът е началото на един дом и негова най-силна част. Знаците и домовете са свързани по ред и управляват едни и същи части на тялото: Овен и I дом управляват главата и фигурата. Телец и II дом - врата и гушата, гърдите. Близнаци и III дом - ръцете и белите дробове. Рак и IV дом - гърдите и стомаха. Лъв и V дом - сърцето и гърба, плещите, раменете. Дева и VI дом - червата и черния дроб. Везни и VII дом - слабините и бъбреците.
към текста >>

46. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

ТОМ 20

Хванаха се тук-там за гуша.
Бърз съд бе формиран, за да се справи с тия, които бяха причинили тоя взрив. Някакъв си таен «Митко» беше го възпламенил. За организатори се сочеха Минков и Янков - но тях ги нямаше никакви.88л* Един нещастен клисар, изгубил и ума и дума, беше едничкият, който разкриваше този нерадостен акт в неговите подробности.**** Но и неговата глава беше пострадала изглежда предварително, защото се плетеше често в показанията си. В много градове и села станаха изстъпления. Това предизвика реакция. Хванаха се тук-там за гуша. Във Фердинанд избухна бунт. Артилерията трябваше да се намеси. Появиха се «шпиц-команди» - и българин кла българин, както и турци-те не са го клали. Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност.
към текста >>

47. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

ТОМ 20

Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра.
Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни! Националното чувство изчезна като основен тон при разрешение на жизнените въпроси. На хоризонта днес смътно се мяркат интернационалните отношения и влияния, а долу, в обез-надеждените, потиснати от живота маси, започват да тлеят тия смътни надежди за бъдно добруване, които са били винаги предшественици за тяхното реализиране. Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра. Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие.
към текста >>

48. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

ТОМ 20

До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села.
Политиката е една хазартна игра...» Среща с царя при Евдокия, от 9 и ½ до 11 и ½ на 30.III.1939 г. Отидох 10 минути по-рано. Приказвах малко с Евдокия. Запитах я какви ѝ са впечатленията от Германия. Каза ми, че народът там е уморен и не ще война. До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села. В големите градове има повече хора увлечени, но народът се бои от война. Приказвахме след това за книгата «Човекът - неизвестният» от Алекси Крейн. Вчера тъкмо ѝ я препоръчали, нейната гувернантка - ѝ е чела нещичко, и тя ми показа американския екземпляр - много хубаво издание. Докато говорехме, дойде и царят. Той се извини, че влезе без почукване.
към текста >>

49. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

ТОМ 20

Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр.... Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша... __________________ * из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел.
Царят е активен в чувствата, но надеждата му е слаба. По женска линия върви. Умът трябва да дойде на помощ.» На 8-и т.м. през нощта дойде Севов и ме събуди. Царят го пратил да ме види къде съм, защото пращал писмо горе със срещата на Костов със Стойчо, а мене ме нямало. Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр.... Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша... __________________ * из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел. М.И.) ** Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев, (бел. М.И.)
към текста >>

50. (54) Срещи с разни хора

ТОМ 20

Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошел на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени.
Той Ви е излъгал. - Не, царят ми каза - казах на Стойчо. - Е, може да са го подвели. - Може - казвам аз, малко усмихнат, като виждам как това го изненадва и смущава. Разговорът бе разнообразен, той искаше да се оправдае. Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошел на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени. Той се зарадва и благодари. Каза между другото, че не е вече масон и не е вярно, че е ходил при масоните в Лондон. - Аз сам принадлежа към Великото Всемирно Бяло Братство и ние сме помагали на масоните - казах му аз, - и не сте спечелили, като сте се отказали. - Мене не ме е страх, а защото не мога да бъда 100% масон, затова се отказах. И, разбира се, лъжеше.
към текста >>

51. 26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.IV.1924г.)

ТОМ 21

Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата.
Но това не харесва на властимеющите, на използващите своето привилегировано положение, на църковните „пастири”, които, вместо да пасат, ядели овците си! И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!... ................................................................ Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото? Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем!
към текста >>

52. 39. МОДНИ ВЪПРОСИ. ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО (бр. 14, 22.1V. 1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

войниците, на които бе стигнало до гуша от неправди, небрежие и безпрогледна перспектива на затегналата се война, напуснаха фронта и дойдоха да потърсят сметка на тия, за които на фронта бе „всичко спокойно”.
14, 22.1V. 1924 г., София, стр. 2) МОДНИ ВЪПРОСИ Нашата България, макар и на изток, обича да следва всичките моди в света. Понякога закъснява, но друг път пък изпреварва. През 1918 г. войниците, на които бе стигнало до гуша от неправди, небрежие и безпрогледна перспектива на затегналата се война, напуснаха фронта и дойдоха да потърсят сметка на тия, за които на фронта бе „всичко спокойно”. Хареса на германците - те ни последваха. Тия политици, които бяха докарали работата до това дередже, се изпокриха и сведоха глави и мислеха само как да спасят кожата си. Дойдоха земледелците на власт и първата им работа бе, като някои пехливани, да покажат силата си – сбориха се със стачкаджиите. И понеже успяха, те помислиха, че всичко могат - и започнаха да се борят с когото свърнат, започнаха да пишат закони, които те сами не искаха да изпълняват. И най-после доживяха да взимат терк от тях.
към текста >>

53. 54. НЯКОГА И СЕГА (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

ТОМ 21

Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред.
Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа. Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове. Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред. Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В. Цар Фердинанд ордени 1- ва степен с брилянти от вярната му армия и признателния народ и след това, когато той абдикира, политическите акробати взеха да се бият в гърди кой го е изпъдил и брошури писаха същите тия, които го величаеха. Сега също на Н. В. Царя поднасят дипломи, адреси, провъзгласяват го за почетен..., а Бог знае що му гласят от другата страна. Някога управниците се занимаваха с взаимни обвинения и търговия - разгърнете книгата от Ст.
към текста >>

54. 70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

Оспорват си едни на други правата, а всички, с малки изключения, са потънали до гуша, като нявга, в гешефти, кърви... И днес няма една здрава справедлива ръка, за да постави всеки на мястото му.
И тогава народът изживяваше безбройни кризи, последица от дългите войни, а водачите му - болярите - водиха помежду си борба и един на други си оспорваха правото на съществуване. Борбите им се засилваха всекидневно, а царят беше много слаб, за да въдвори ред и даде мир и правда, свобода на народа си. Болярите се възползуваха от бездействието и безсилието на царя и се втурнаха кой колкото може злато, земя да грабне, та ако ще с кръвта и костите на хиляди свои братя, и стигнаха дотам, че потърсиха някои от тях чужда намеса отвън, за да си постигнат целта. Останалото се знае... Днес същото преживява народът ни. Днешните боляри - шефовете на партиите - спорят, дебнат, избиват, както нявга. Оспорват си едни на други правата, а всички, с малки изключения, са потънали до гуша, като нявга, в гешефти, кърви... И днес няма една здрава справедлива ръка, за да постави всеки на мястото му. А борбите се изострят, всеки ден се багрят софийските тротоари и родни балкани с алена, скъпа братска кръв и не ще бъде далеч денят, както нявга, така и сега, днешните боляри да извикат чужденци на помощ, за да постигнат желанията си... Чия е България? Кои имат право да говорят от името на народа? Кои трябва да управляват днешна и утрешна България? - Ето въпросите, около които се борят и днеска боляри, и които ще станат, може би, причина за ново робство. България е наша, казват земледелците, защото България е земледелска.
към текста >>

55. 18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

- Но не от онзи, изписания с рога по иконите - това е старият му портрет - сега и той се е модернизирал: ходи с цилиндри и се вози на автомобили... Оставете настрана всички тия донесени отвън програми, глупави ненависти и караници за тоя- оня - с тях затънахте до гуша вече в блатото на партизанщината.
А тежък е още товарът, защото е общ, а върху малко плещи лежи сега. Някога в селата имаше само „селяци”; сега има доксандокуз „исти”. Това ви се донесе отвън. То ви раздели и внесе омраза между вас. А това, което разделя и внася омраза между хората, от дявола е. - Но не от онзи, изписания с рога по иконите - това е старият му портрет - сега и той се е модернизирал: ходи с цилиндри и се вози на автомобили... Оставете настрана всички тия донесени отвън програми, глупави ненависти и караници за тоя- оня - с тях затънахте до гуша вече в блатото на партизанщината. Погледнете шефовете и шефчетата на партиите и партийките, как пият и ядат заедно (когато им падне, разбира се), а вие за тях се карате, спорите, и даже избивате. Търсете человеци измежду вас си - ако ще да са и най-прости, но да са честни. И да държат думата си. На парчета да ги правят - да не изневеряват на селото си, на идеалите си и поетите задължения. Стига се сте били по мостове, по които даже невменяеми хора са стигали до министерски кресла... Малко ви казвам, много разбирайте!
към текста >>

56. 22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати!
Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките! ”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним.
към текста >>

57. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях.
При такава една разправия - за Закона за нацията, ми се струва, че беше - аз разбрах, че той защищава една позиция, която не е лично негова, защото ми каза, че ще бъде хубаво да се срещна с министър Габровски и поговорим по тоя въпрос. Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон. Габровски21(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963,№ 406) дойде вкъщи и говорихме, или по-право - говорих му два часа, а той красноречиво мълча или възразяваше нещо незначително. Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен. Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях. А когато му казах: “Защо не отмените този закон? ” - той повдигаше безпомощно рамене. Веднъж ми каза, че за всяко помагание на евреите това се донасяло от услужливи българи на германците и го показвали като английски агент. Тогава аз обикновено попреставах да го безпокоя с молби за помощ, докато дойдеха оплакванията на някои нови нещастници...22 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595) Когато веднъж царят беше отишъл на Карловските бани и беше се влошило нещо положението му (здравословното), той беше писал на княгиня Евдокия да ме пита по тоя повод за някакво природосъобразно лекарство.
към текста >>

58. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си.
Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка. ______________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване.
към текста >>

” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре.
______________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.* ___________________ *Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>

В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша.
на съставителя Вергилий Кръстев) 10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.* ___________________ *Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7. 11. Отравяне През 1926 г.
към текста >>

При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни.
Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.* ___________________ *Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7. 11. Отравяне През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка. Вечерта Стевка дояжда яденето, останало в бакърения тиган.
към текста >>

59. 15. МЪРЧАЕВСКИЯТ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Времето е студено, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от студения вятър.
**** Учителят допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителят и заровила пепелта. В тия най-трудни времена за България Учителят провежда последния събор на Братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс". Никой не предполага, че това е последния събор с Учителя. Голяма група братя и сестри на 24 август отиват на хижа „Острец", където преспиват.***** Сутринта Учителят изнася беседата „Поливане". Времето е студено, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от студения вятър. В беседата си Учителят отбелязва: „Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават." (58, с. 125) „Днешният ден е облачен и вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителят изнася 4 беседи.
към текста >>

60. Лекуване на хора

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

ТОМ 22

Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша.
В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом." 20. Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителят се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева (Здравка). Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво.
към текста >>

По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция.
" Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева (Здравка). Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителят засяга този въпрос: „На някой хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода. След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците.
към текста >>

След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава.
Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителят засяга този въпрос: „На някой хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода. След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!
към текста >>

Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21.
На следващата беседа Учителят засяга този въпрос: „На някой хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода. След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства.
към текста >>

61. 4. ОТКЛОНЕНИЕ ОТ УЧИТЕЛЯ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ В ХРИСТА

ТОМ 22

Няма защо аз да дойда, да те хвана за гушата, да кажа: „аз те обичам".
Защо е слязъл? Това е велика тайна. Ако Бог усеща нужда да слезе в другите, колко повече ние. Тъй щото ще знаете, че всеки има нужда един от друг, но няма да бъдете натрапничави. Всичко по любов ще стане. Няма защо аз да дойда, да те хвана за гушата, да кажа: „аз те обичам". Няма защо, то се знае. Ако аз те обичам, какво ще направя? - Като ми дойдеш на гости, ще намериш готова трапеза, ще ти дам да се измиеш, ще ти дам кърпа да се изтриеш, ще те разведа из градините си, из нивите си, и целувки ще има, и милувки ще има. Това са целувки и милувки. Като не те обичам, градини няма да има, трапеза няма да има, ще те питам колко време ще стоиш, къде ще отиваш, имаш ли стая, и ще ти кажа, че нямам време да те разхождам.
към текста >>

62. 2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.)

ТАЗИ ПРИТЧА: Неделна беседа; 26 декемврий, 1926 г.

ТОМ 25

Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство.
Казват за някого: "Този човек много обича народа си." По какво познавате, че той обича народа си? - По това, че работи много за неговото прославяне. Да изтезаваш народа си така. че повече да не е годен да служи само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора." Питам: каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го изтезава. Всеки трябва да се отнася с животното, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа. Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва.
към текста >>

63. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Едни бяха до гуша в него, други бяха до гърдите, а други до колената си, но всички бяха неподвижни в езерото като че ли замръзнали в тази каша.
Отнесе ме далеч от Съдът. Видях да се отваря на небето една шахта, подобна на минна галерия. Почнах да слизам по въздуха надолу до към следата на шахтата. Тогава аз изчезнах като форма и се превърнах на светъл, бях облак. Като слязох на дъното на шахтата, видях голямо, огнено езеро, пълно с голи хора. Едни бяха до гуша в него, други бяха до гърдите, а други до колената си, но всички бяха неподвижни в езерото като че ли замръзнали в тази каша. Аз бях във въздуха, в белия облак и като видях този ужас, в който хората там живеят, вдигнах се като орел от това място и излязох моментално. Намерих се пак на небето при шахтата, отгдето бях слязъл. При входа на шахтата стоеше Христос и с усмивка ме запита: - Как е живота там долу? - Господи, ужасен е - отговорих Му аз. - Ами ти да си там, можеш ли да изтърпиш?
към текста >>

64. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Кашлям и се гуша в тънкото жикетче.
Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки. Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на студа. А шарманката пее, пее. Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си! Няколко време не ходя нито на спевки, нито на „Беседи”. Кашлям и се гуша в тънкото жикетче. Ех, ще ми мине. А тук, нашите момичета са облечени модерно. Люси е просто очарователна. Самоходова също. Онези от Постоянната комисия - като от журнал изрязани.
към текста >>

Нали исках да Го срещна, значи да ме научи на нещо, а сега се гуша по пейките и оставям да ме овладее отново скръбта.
Затварям се в моята мрачна, но чиста и красива стаичка. Господи, Господи, научи ме, подкрепи ме! Отдавна не съм отивала при Него. Нито на Беседа, нито при Паша. Но, в неделя ще отида - така не може. Нали исках да Го срещна, значи да ме научи на нещо, а сега се гуша по пейките и оставям да ме овладее отново скръбта. Ето що каза днес: „Който иска да види Бога, да става рано през месец май и да посреща слънцето от боровата гора.” Да видя Бога - искам да Го видя. Още малко - и месец май. Да, ще ставам и ще осъмвам в гората. Как ме погледна Той! В погледа Му няма ни укор, ни запитване.
към текста >>

65. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

То ще увие врата му два пъти и пак на широк възел може да стане под гушата; то ще лежи върху любимите му гърди, където слагам главата си и слушам да бие сърцето му.
Бод по бод, ред по ред и сълзите ми се търкалят в скута. Граф, значи - никога. Печката - бумти. Вън сняг, а тук топло, светло и приятно. До учебниците ми, любимото плетиво - шалче - за него. То ще увие врата му два пъти и пак на широк възел може да стане под гушата; то ще лежи върху любимите му гърди, където слагам главата си и слушам да бие сърцето му. Кога ще се завърне - ставам и зачертавам на календаря още 1 ден. 1 ЯНУАРИ 1925 г. Заработих 120 лв. Зорница ми подари зефир за блузичка. Снощи пак така тържествено посрещане на Новата година.
към текста >>

66. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Слабите му ръчички стискат гушата ми.
Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя гръб. Пот се лее от мене. Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен. Той заспа. Слабите му ръчички стискат гушата ми. Да го събудя, не бива. Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи гръбнака. Едничкото средство е да вървя наведена, за да предотвратя всяко падане. А пътят стръмен, каменист - неравен. Учителят мина край мен.
към текста >>

Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват.
Бърже изприпкваме към Молитвения връх - цяла низа планини се виждат от там. Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват. Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”.
към текста >>

67. 6.2. Предсказания. Краят на века

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 26

Бедните ще ви хванат за гушата и ще ви кажат: ,Дайте!
(„Новият Човек", с. 80-82) Горко на богатите. И сегашните хора, милионерите искат да знаят какво ги очаква в бъдеще. Писанието казва: „Горко вам богати, които ядохте и пихте, които онеправдахте работниците! Идат за вас дни, когато всичко ще ви се вземе. Бедните ще ви хванат за гушата и ще ви кажат: ,Дайте! " И за да се освободят богатите, Христос им казва: .Давайте! " (,Живият Господ", с. 30) Казвам: Страшно нещо иде сега в света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора. („Затова се родих", с.
към текста >>

68. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Дали след 1939 година народите щяха да се хванат за гушата, дали един безумец се готвеше да залее света в кръв и вопли, дали държави щяха да паднат и тронове да се строшат, дали лъжата за сетен път точеше изхабените си зъби; всичко това беше парадната страна на онова голямото, същественото, дълбокото, значимото, което щеше да промени човекът, семейството и целия свят отвътре.
Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството. За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея. Той манипулираше с необикновени величини, всичко у Него беше несъизмеримо и необикновено. Дали след 1939 година народите щяха да се хванат за гушата, дали един безумец се готвеше да залее света в кръв и вопли, дали държави щяха да паднат и тронове да се строшат, дали лъжата за сетен път точеше изхабените си зъби; всичко това беше парадната страна на онова голямото, същественото, дълбокото, значимото, което щеше да промени човекът, семейството и целия свят отвътре. Нямаше да остане клетка от огромния човешки организъм да не бъде раздрусана. Това беше важно, реформата беше важна - “новото, което беше турено в ход и за което нямаше сила на небето и земята, което можеше да спре”. Новото непременно ще дойде - перспективата блестеше. Учителят я оповести. Цитираме дословно: “Бъдещето е за умните, за добрите хора, за силните.
към текста >>

69. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Тук-таме се виждаха жълти зърна, несмогнали да се сгушат в пазвите на майката земя и жадно да се впият в нейната суха гръд.
- Знам аз, познавам си земята... На 40 мъченици не вали ли... лошо, -въздъхна той, дълбоко и шумно, и подкара ралото напред. Земята беше твърда. Воловете мудно се движеха. Трудно се ореше. А царевица беше това, трябваше да се копае. Тук-таме се виждаха жълти зърна, несмогнали да се сгушат в пазвите на майката земя и жадно да се впият в нейната суха гръд. Стойко взема едно зърно, пипва го, обръща го в ръката си и го хвърля обратно. - Кораво!... Баща и син замръкват на нивата. Връщат се уморени и несигурни в своята стъпка. Вред такова.
към текста >>

70. 11.15. Завързаните за Веригата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Излезне - аз го сграбчвам за ревера и за гушата, и казвам: „Тук стой, и разказвай какво има да разказваш!
Да ги измъкна от забравата, от провала! И аз, трябваше да го направя. Но аз бех човек, земен човек, не бях богатир, не бех юнак с неземна и Божествена сила, а бях един обикновен човек. И 30 години аз дърпам тази верига. И по тази верига излизаха един след друг всички онези личности, които бяха последователи на Учителя. Излезне - аз го сграбчвам за ревера и за гушата, и казвам: „Тук стой, и разказвай какво има да разказваш! " Да, тази верига съществуваше горе в Невидимия свят, тя съществуваше и долу. И така, аз успях да запиша, и до днешен ден всичко, което е записано е публикувано, и го има в тези 22 тома на „Изгревът". Но това се дължеше на тази верига, че те беха завързани за нея. И понеже беха завързани, някой ги беше хванал, и беше ги привлекъл към себе си. И от там беше ги затирил в бездната!
към текста >>

71. 21.4. Лиляна Табакова

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Ама ако се хванат гуша за гуша, ще ми разрушат „Изгревът"!
Навремето се страхувах, че вкарвам вътре в „Изгревът" и бели и черни, и всякакви оцветени братя и сестри. Оплаквам се! Отвръщат ми: „Щом Учителят Дънов ги е допуснал на Изгрева, те си вървят с Него от началото на самото Сътворение на света. Не се плаши! " - „Не се плаша, но то си е страшно! Ама ако се хванат гуша за гуша, ще ми разрушат „Изгревът"! " - „Не бой се, те са се хванали гуша за гуша още от самото начало на човешкия род и досега още ги има и си съществуват! " Така се успокоих. *3абележка: За Лиляна Табакова виж „Изгревът", том IV, с. 595-600 и снимка № 31 в „Изгревът", том XXII. Виж „Изгревът", том I.
към текста >>

" - „Не бой се, те са се хванали гуша за гуша още от самото начало на човешкия род и досега още ги има и си съществуват!
Оплаквам се! Отвръщат ми: „Щом Учителят Дънов ги е допуснал на Изгрева, те си вървят с Него от началото на самото Сътворение на света. Не се плаши! " - „Не се плаша, но то си е страшно! Ама ако се хванат гуша за гуша, ще ми разрушат „Изгревът"! " - „Не бой се, те са се хванали гуша за гуша още от самото начало на човешкия род и досега още ги има и си съществуват! " Така се успокоих. *3абележка: За Лиляна Табакова виж „Изгревът", том IV, с. 595-600 и снимка № 31 в „Изгревът", том XXII. Виж „Изгревът", том I. (2. изд.
към текста >>

72. 2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората

Борис Николов

ТОМ 32

Улф беше свалил и хванал за гушата третия.
Великанът със сребристата гладка кора, като че му се оплакваше. Йосиф съблече бавно расото и го метна на дървото. Той беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол. В очите му припламнаха опасни пламъчета.^ Изведнаж Йосиф се обърна рязко и зашлеви две плесници на тартора с такава сила, че той се смъкна на земята. В същия миг, с един юмрук запрати другия в един бук. Улф беше свалил и хванал за гушата третия. Улф беше обучен да лови хора. Йосиф ги завърза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да пази заловените. Наблизо откри колата на бракониерите. Волчетата преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и докара колата.
към текста >>

73. 46. Хулата срещу Духа Святий не се прощава „во веки веков”

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

623-626.] - Вече до гуша ми дойде от вашите проповеди - банални и вечни сравнения!
Това, което Вие днес направихте - обидихте Духа Святи*, тази грешка можете само със смъртта си да изкупите! Повече не добавяйте. Срещу Бога не ритайте! [*Святият Дух - виж „Изгревът”, т. 31, с. 623-626.] - Вече до гуша ми дойде от вашите проповеди - банални и вечни сравнения! Разберете, няма Бог! Ще го ругая, ще го псувам!... Само, за да види_е, че нищо лошо няма да ми се случи. Аз в Одрин в джамията съм... След малко, когато ме приеме, тъкмо на вашия Учител ще му се случи нещастие, макар по цели дни да се моли! Тогава и вие - заблудените, хипнотизираните, ще бъдете свободни!
към текста >>

74. 81. Какво мислеха Светилата на запад и изток за Учителят Дънов

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

”] Нещо в него почна да се издига и да го стиска за гушата, като че ли ще го удуши!
Разтърсваше из основи цялото му същество! Евреинът изпитваше реално силата, издръжливостта и волята. Най-после цялата тази фасада, която евреинът така майсторски построи, макар и верна, защото и други светила от запад и изток така мислеха за Учителя, никак не му помогна.* [*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 551-552 - „Учителят не се доказва, Учителят се изявява и се проявява чрез Духът! ”] Нещо в него почна да се издига и да го стиска за гушата, като че ли ще го удуши! Изпадна в ужас и паника, но продължаваше да се бори да се задържи, затова почна да се самоуспокоява, като си мислеше: „Съвсем не съм смутен, нищо ми няма! Само ми се струва, че нещо ме души!...” Той много добре боравеше и със самонаблюдението, но сега и то беше против него - увеличаваше смущението му още повече. Изобщо, днес всичкото му знание беше насочено против него, като че той не беше господар на знанието си, друг го насочваше против него. Бяха останали още няколко неща неказани. Учителят искаше той всичко да каже, да извади всичко каквото имаше в душата му, за да го види той самият.
към текста >>

75. 241. Който изтърпи докрай

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

- Пресегна се и ме хвана за гушата отпред с грамадната си, твърда и силна ръка.
- Но, господин началник... - Само с една дума! - Стражарят заекна и отговори както искаше началника му: „Да! ” - И после добави: „Той! ” - Как той бе - този мъж ли е, човек ли е - това е дете! Добре, хвърли те, хвърли, после не можа ли да го настигнеш и ей тъй да го хванеш за гръцмуля? - Пресегна се и ме хвана за гушата отпред с грамадната си, твърда и силна ръка. Щях да издъхна, но нито охнах, нито помръднах. Почувствах как началника изпрати и последните си сили в пръстите, искаше да изпищя, но аз реших да изтърпя до край. „До край! ” - хареса на Христов, и той го използва за своята цел: - Много добре си направил, че си изтърпял до край. Казано е: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде!
към текста >>

76. 243. Дребен инцидент

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Беше стигнал дето началникът беше те стиснал за гушата.
- Не, аз ще те заведа - му отговори Христов. - Хайде докато си почиваш, той да ми доразкаже и тогава ще си говорим. - Сякак ще я наредим - отвърна Киров. - Христов се обърна към Андрей: - Продължи! Хем да не се разбързаш, да ми разказваш през куп за грош - всичко подробно искам. Беше стигнал дето началникът беше те стиснал за гушата. - Да, хазяинът разбра положението ми, хвана ръката му и каза много сериозно: - Не си играй с момчето, пусни му врата! И ти и аз, и всеки може да стиска до смърт един беззащитен човек, но твоите тулуми да бяха го хванали! Тогава вече може да стискаш колкото искаш, но хванат и докаран от мен, това не позволявам! Пусни го, ако си ми приятел! - Господин началник, той много силно бяга!
към текста >>

А хазяина почна да се смее с висок глас, като ми освободи гушата от ръката на началника: - Пусни го, пусни, той ми трябва на парахода.
И ти и аз, и всеки може да стиска до смърт един беззащитен човек, но твоите тулуми да бяха го хванали! Тогава вече може да стискаш колкото искаш, но хванат и докаран от мен, това не позволявам! Пусни го, ако си ми приятел! - Господин началник, той много силно бяга! Аз още в градината изпразних по него два пълнителя - каза Марко. А хазяина почна да се смее с висок глас, като ми освободи гушата от ръката на началника: - Пусни го, пусни, той ми трябва на парахода. Не знаеш ли, че тича по-бързо от Марковите куршуми? - Като чух за парахода, отново мечтите ми възкръснаха! - На момчето едно му е само лошото: не пуши, не пие, не псува и за хубави женички още не се сеща! Истинските моряци пият, пушат, гуляят и ценят хубавите женички!... Но Бог е добър, никой не се е родил научен и той ще се научи.
към текста >>

77. 251. Как може човек да вярва в Бога

III. Нощ на борба

ТОМ 33

Текна му мисълта: „Ще се върна да видя дали Елен не се е върнала при Христов, ще се сгуша до южния прозорец и всичко ще чуя и разбера!
Тук тези мисли се прекъснаха от спомените на Андрей за любовните му приключения, за които само той знаеше. Това бяха тъмни и неприятни истории, затова тези спомени ги изостави и се върна на мисълта си: „Ще се запозная с всички от Изгрева, ще ги изуча подробно, ще се намъкна някой ден и в стаята на Дънов, ще издебна и Христов, ще го сваря!... На тези „Божии хорица” ще извадя кирливите ризи на пазаря, всеки да ги види! ” Андрей вървеше, мислеше, говореше си и често потръпваше от възбуждение. Отрицанието му даваше сили да продължи. Текна му мисълта: „Ще се върна да видя дали Елен не се е върнала при Христов, ще се сгуша до южния прозорец и всичко ще чуя и разбера! ” - Но се отказа от намеренията си, защото нямаше сили. Интересното беше, че виждаше само отрицателното, за него продължително мислеше, а положителното или не го виждаше и почти не мислеше, или само мимоходом. - Този Христов, не мога да го разбера що за човек е! С тези големи знания и връзки, как може да вярва в Бога?! Ако аз знаех поне на половината, не бих помислил за никакъв Бог, впрочем аз и сега не мисля.
към текста >>

78. 252. Идеите на комунистите - правим революция

III. Нощ на борба

ТОМ 33

- Но един хрип застана на гърлото му, като че го хвана за гушата, и който му казваше: „Защо лъжеш?
Говореше се, че един от убийците бил дъновист. Този слух Андрей сега почна нишка по нишка да разнищва и всяка нишка да гледа под микроскоп, и разбира се винаги да вижда, което му се искаше. - Полицията тръгнала след кучето на ловците - убийци, и то я завело в дъновисткия квартал. Оказало се, че кучето е на дъновист. Следователно един от убийците е бил дъновист - си мислеше Андрей - защото кучето не може да тръгне след чужд човек. - Но един хрип застана на гърлото му, като че го хвана за гушата, и който му казваше: „Защо лъжеш? ” - Андрей се видя срещу себе си. Той знаеше истината. Нямаше как да се самоизлъгва, не можеше! Ето, и навлезе в потъналия в мъгла град. Задиша наситения с мъгла, сажди, миризми... въздух.
към текста >>

79. 162. Учителят на концерт на Софийската филхармония - солисти Венцислав и Любомир Янкови

ТОМ 34

Л.Т.: Аз си давах молбата само пред Учителя, изказвах моята молба, че до тука, до гушата ми е дошло вече.
Но ще скъсам с Учителя, ако стана тяхна. В.К.: Да, и по-късно Ви освободиха. И защо? Мина време и Ви освободиха от Операта. Л.Т.:Да. В.К.: Вие ли си подадохте молбата за напускане или те Ви освободиха? Л.Т.: Аз си давах молбата само пред Учителя, изказвах моята молба, че до тука, до гушата ми е дошло вече. Ама и брат Христов казваше: „Дотука, стига тая Опера, Учителю, стига тая Опера.” А Той винаги ми казваше: „Не давай капитала си, целия си глас, работи там само с лихвите си, с процентите си. Само така, временно. Ние те пращаме временно там.” Добре, но аз винаги висококачествени роли изнасях, много красиви образи и много бях красива на сцената, защото умеех да се гримирам. С хубави костюми излизах и давах много добри образи. В.К.: Да, сега на страница 103 от „Разговорите с Учителя”.
към текста >>

80. 254. Как бе дадено „Новото битие”?

ТОМ 34

Великият Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото!
В.К.: Това е 23.01.1929 г., 10 часа сутринта, неделя, беседа „Ключът на живота”. Това брат Христов го е писал, така ли? 249 Л.Т.: Да. В.К.: Беседата... Л.Т.: „Земята ще се измени, защото идва в съприкосновение с нови слънца. Това, което написа Бетховен, е предговор към Великото, което е достигнало. Великият Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото! ” И дигнаха го за онзи свят, Бетховен.” В.К.: Значи това, което написа Бетховен, е предговор към Великото. Като стигна до Великото, Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото! ” Л.Т: Значи Десетата симфония той не я написа. В.К.: Те го задигнаха. Те не му дадоха отгоре да я напише.
към текста >>

Като стигна до Великото, Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото!
249 Л.Т.: Да. В.К.: Беседата... Л.Т.: „Земята ще се измени, защото идва в съприкосновение с нови слънца. Това, което написа Бетховен, е предговор към Великото, което е достигнало. Великият Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото! ” И дигнаха го за онзи свят, Бетховен.” В.К.: Значи това, което написа Бетховен, е предговор към Великото. Като стигна до Великото, Бог го хвана за гушата и му каза: „Ти няма да разправяш за Великото! ” Л.Т: Значи Десетата симфония той не я написа. В.К.: Те го задигнаха. Те не му дадоха отгоре да я напише. Л.Т.: Да. Той написа Деветата, а Учителят казва тука... Но Вий пак почнахте да записвате.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8757529258728