Търсене в текстове за 'Гръбнак'

Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната.
Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница.
към текста >>

5. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му.
На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл.
към текста >>

Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието. И си остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Ефтимий вече не ставаше нито за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че минаха цели десетилетия от тогава. А през 1927/28 г.
към текста >>

6. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

Там между другото бяха му направили пункция на гръбнака.
Ходих с него при много лекари, в Букурещ, в София. В края на декември 1968 г. почина съпругът ми и след това на 1 юни 1969 г. почина и детето. Пропуснах да кажа, че след като се роди детето и се разболя влязохме в болница, където прекарахме 40 дни. Там между другото бяха му направили пункция на гръбнака. Тогава майка ми се смили над мене. Прие ме в нейната стая. Междувременно бяха излезли и другите квартиранти и по такъв начин ние си освободихме цялата къща. Майка ми гледаше детето докато аз съм на работа. След това аз си го поемах или съпругът ми.
към текста >>

7. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т.
Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
към текста >>

8. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

ТОМ 9

Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ Походката на Учителя. Много пъти вниманието ми беше привличано от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва. Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво.
към текста >>

Когато държеше беседи обикновено беше седнал с изправен гръбнак и при говора навеждаше тялото си напред, малко назад, подвижваше се малко наляво, надясно, но движенията му бяха естествени.
И който се случеше там, той можеше да види - разбира се, ако има очи да вижда. Другите приятели трябваше да ги учат от тези, които са били в момента, когато той ги е показвал. Обикновено след като веднъж ги е показал, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги научили веднъж. При редки случаи ги е повтарял. Учителят държеше тялото си изправено и когато стоеше на едно място, и когато се движеше, и когато седеше, но никога сковано, вдървено или отпуснато. Когато държеше беседи обикновено беше седнал с изправен гръбнак и при говора навеждаше тялото си напред, малко назад, подвижваше се малко наляво, надясно, но движенията му бяха естествени. При говора често подвижваше едната и другата ръка, но нямаше пресилено движение или ръкомахане. Правеше впечатление, че всяко движение беше контролирано и отмерено. В класовете често ставаше от стола, слизаше от катедрата си и се придвижваше пред предните столове, отиваше до черната дъска, чертаеше някои фигури във връзка с въпроса, за който говореше и тогава движенията му бяха красиви.
към текста >>

9. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на гръбнака заради някакви интереси, на лъжи и какви ли не изостри.
Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места. Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора. Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на гръбнака заради някакви интереси, на лъжи и какви ли не изостри. Това ми е било много противно. Така, че и Любомир каквото ми разказваше, не ми харесваше. Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му казвала, че това, което ми разказа не трябва да го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда, че се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него.
към текста >>

10. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Имате по цялото тяло много малки болки, пръстите ви болят, гръбнака, това, онова, а ние ще образуваме по-голяма болест, че да се обърне умът само на едно място и вие ще забравите всички малки болки и ще привлечете ума си на едно място.
На всяко предаване следующия път ще ви поставя на изпит. Не само да отговаряте, не само теоретически, но и практически, приложения, да се изработи. Който иска да изучава окултизма, ще ви създам през седмицата някоя мъчнотия, да видим как ще я решите. Вие ще кажете: „И без това имаме мъчнотии! " Ние ще употребим начина за лекуване. Имате по цялото тяло много малки болки, пръстите ви болят, гръбнака, това, онова, а ние ще образуваме по-голяма болест, че да се обърне умът само на едно място и вие ще забравите всички малки болки и ще привлечете ума си на едно място. То значи, една мъчнотия ще създадем да привлечем силите, другото е разпиляване на силите и природата цери. То значи да се образува една голяма болка, която лекува. Та вие още не сте дошли до големите болки. Писмено ще се изложите за темата. Ще пишете малко.
към текста >>

11. 09 - 136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

" - „Да, помня - казал брат Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, доведен от баща ми, хвана ме хей за туй ухо /като посочва ухото си/ и аз оздравях." „Игнате - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си.
-„Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестри/ около вас, като се врат в краката ви, прилично ли е? Как ги търпите? " -„Предпочитам да ги търпя, вместо да ги поучавам." Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и той вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат, като му казва: „Игнате, ти що спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - „Да, помня - казал брат Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, доведен от баща ми, хвана ме хей за туй ухо /като посочва ухото си/ и аз оздравях." „Игнате - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ето защо ела утре при мен." - „В колко часа, Учителю? " - „Ела в десет часа," И тъй всичко се изглади и ние се разотидохме по домовете си радостни. Игнат е прекрасен брат, винаги готов на жертви и услуги, но с малко избухлив темперамент. По разказ на П. Камбуров
към текста >>

12. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Тошко, като чул това напътствие за лекуването на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката наУчителя, на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Тошко с думите: „Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Тошко, като чул това напътствие за лекуването на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката наУчителя, на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят, като видял душевното му състояние, казал му: „Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Тошко. Лицето му просветнало, като че той се бе новородил. Нито следа от вчерашния Тошко, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Тошко се пробуди и от атеист стана бял брат. Истинското име на нашия герой е Георги Попов, когото аз съм преименувал Тошко, което допълнително научих.
към текста >>

13. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба.
От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло. разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед студен, оловно тежък. Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове? Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на оживялий кръст Свали го пак за миг. „Да си починеш", рече ти.
към текста >>

14. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците?
към текста >>

15. IV.11 август 1908 г., начало 4 и 30 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и в ушите, та ще чувствуваме шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта.
Всяка мисъл, която ви безпокои да се колебаете, да се отчайвате, трябва да се изхвърли, тя е мисъл на хванатите духове. Трябва да вярвате, че Господ е Господар на света и за Него всичко е възможно. Нашата работа тая година трябва да е активна, т.е. да приложим нашата вяра в действие - в работа. Там, където е безнадеждие, там Господ помага. Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и в ушите, та ще чувствуваме шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта. А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл. Щом лошият дух влезе в стомаха, очите стават мътни. Щом влезе в задната част на мозъка, очите стават с един парлив блясък. Един лош дух може да се загнезди и в гръбначния стълб и чрез мишците разслабва всичките връзки, ето защо в семействата не трябва да има скарване, защото мъжът с жената са свързани в задния мозък и могат да си напакостят много лесно, могат да умрат и ако знаеха каква пакост си правят, никога не биха се скарали.
към текста >>

16. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак.
Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол.
към текста >>

17. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

ТОМ 12

А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене.
Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб. Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който са минали те. А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа. Едно главно упражнение, което ще ви предстои през този месец, е следното. Първо: Развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислите ни трябва да бъдат строго определени.
към текста >>

18. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Според съветите на Учителя изнасяхме болната всяка сутрин от 8-11 часа на балкона на слънце да грее гръбнака си.
Ръцете и краката й се движеха, но не можеше да става без чужда помощ. Масажите бяха повече паси, отколкото разтривки. Така се стигна до пролетта, която носеше със себе си повече възможности за лекуването й. За щастие пролетта беше топла, благоприятна. Още месец април обещаваше добри условия за използуване на слънчевите лъчи. Според съветите на Учителя изнасяхме болната всяка сутрин от 8-11 часа на балкона на слънце да грее гръбнака си. Чистият въздух, праната във въздуха, която през ранните пролетни месеци май, юни и юли е в изобилие, както и слънчевите лъчи оказаха добро влияние върху състоянието на майка ми и от ден на ден тя се чувствуваше все по-добре и по-добре. Това укрепваше вярата в нея и заедно с това укрепваше и нашата вяра - вяра в слънцето, в праната, в чистия въздух като лечебна сила. И моята вяра постепенно укрепваше, не само в знайното, в което всички хора вярват, но и в незнайното. Кой човек, здрав или болен, не вярва в природата, в движението, в чистия въздух, в чистата изворна вода и в слънчевата светлина? Жива е природата, това е знайно за всички хора, кой както и да разбира, но че е разумна, че може с нея да се разговаряш, както с жив човек, и тя да ти отговоря, това не знаех.
към текста >>

19. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието.
Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие.
към текста >>

20. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Паша Теодорова

Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен. Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен.
към текста >>

21. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

И както показваха един със счупен гръбнак и ръце и крайници, като жаба, вика и се молел - не ме убивай!
И не зная кой се беше застъпил, че я пуснаха една година след това. Но на нас ни казаха, че там са „зози" и „суинги". А това, което аз научих от Николай, той всичко не ми каза. И това, което научих после и което на телевизията разбрах, аз се потресвах. Да даваш хората на свинете да ги ядат, аз това не мога да го проумея. И както показваха един със счупен гръбнак и ръце и крайници, като жаба, вика и се молел - не ме убивай! Това не мога, не мога, умът ми не може да го приеме. В.К.: Аз също се учудвам, че някои от старите комунисти казват: „Ние не знаем! " И аз казвам: „Абе как да не знаете, всички го знаят това, само вие не го знаете." М.Г.: Ето на, че аз не съм знаела. В.К.: А Борис се чуди, че те не могат да не го знаят. М.Г.: Ето, аз не съм знаела.
към текста >>

22. 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята.
- четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя.
към текста >>

23. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

И ако им се говори, те не живеят, а се претоварят и гръбнакът им се счупва.
62 Умът ти да бъде светъл, а Духът ти - винаги крепък. Чистота. 63 Ученикът трябва да има чиста кръв, то значи да има винаги чисти мисли и чисти желания. Лошите мисли и лошите чувства развалят кръвта на човека За Бога. 64 Учителят е готов всякога да говори на ученика, щом забележи, че у него има желание и готовност да живее за Бога. Има ученици, които искат всичко, а не дават нищо, на такива Учителят не обича да говори. И ако им се говори, те не живеят, а се претоварят и гръбнакът им се счупва. А даването на ученика седи в това да живее по Бога. Определяне. 65 Когато ученикът изведнъж се определи и говори за Бога, той ще се намери пред своя Учител, който ще го ръководи в живота му. Приложение. 66 Достатъчно е за ученика, като знае най- малкия от Божествените закони и го приложи, да напредне в пътя. Ученикът. 67 Ученикът преживява радости и скърби, каквито светът не може да почувства. Опитност. 68 Ученикът може да предаде някоя своя опитност на някой свой приятел, в когото да е уверен, че има любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога.
към текста >>

24. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака.
Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата. Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака. По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи. Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек.
към текста >>

25. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Изправи ли гръбнака си в две плоскости, криви ли си раменете - едното по-високо, другото по-ниско, криви ли главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи.
Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231 /2 градуса. По първият й белег - люлеенето на оста, можем да я оприличим или сравним с един човек, който при ходене се люлее. Това показва, че той няма една стабилност в своите принципи. Изправи ли гръбнака си в две плоскости, криви ли си раменете - едното по-високо, другото по-ниско, криви ли главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи. Така и Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпи под натиска на злото и в резултат, връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбът при всички условия остана вегетарианец", каза Учителя. Ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи. И между животните и между хората има такива, които устояха.
към текста >>

26. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
към текста >>

27. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му.
Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние. Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен деяние, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец. След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак.
към текста >>

28. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш. „Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>

29. 1934 година

Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш. „Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>

30. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава.
Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро. При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето. Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти характер. По почерка се познава целият характер на човека.
към текста >>

31. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Самият кон е толкова управен, че гръбнакът му е хлътнал и е мъчно уязвим.
Но аз не вземах никакво участие в играта. 11.XI.1934 год., неделя Сън. Сънувам, че пътуваме с брат Тошев ли, или някой друг, и яздим занякъде. Качихме се в един аероплан. Но отивайки за мястото, аз не бях в аероплана, а върху един управен, тлъст червен-алест кон. Самият кон е толкова управен, че гръбнакът му е хлътнал и е мъчно уязвим. Тъкмо се метнах върху му, и той удари галоп, едва можах да се наместя по-близо до холката. Земята бе замръзнала, та се боях, както бяга така силно, да не би да се подхлъзне и падне, та ще ме утрепе. Но успях да го спра и слязох от него. Слязохме и другите, които бяха с мен. И си свършихме работата, за каквато ходихме.
към текста >>

32. 27. Беседа от Учителя на 15.VIII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Не се лакоми за многото, за дати се не огъне гръбнакът ти!
Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Следователно мери с разумното, което мери, и не се труди да го измериш. Не преядай, за да ти не стане тежко! Не преливай, за да се не обезсмисли животът ти! Не израствай по-високо, отколкото трябва, за да се не пречупиш! Не се лакоми за многото, за дати се не огъне гръбнакът ти! Мътна вода не пий! Скъсани обуща не носи! Над глупавото отгоре на гради! Когато пияният ти говори, знай, че не говори той, но виното в него! Виното досега нито една истина не е казало.
към текста >>

33. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват.
Упражненията като правите, да стане изменение на лицето ви, в мускулите ви. Тогаз упражнението е добре направено. Иначе, или упражнението не е хубаво, или не е направено както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. Прегърбването на човека е много лош признак. При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Старостта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място.
към текста >>

34. 5.2. Дневната програма през време на съборите

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Елементите на упражненията са дадени три-четири години по-рано под формата на упражнения, насочени към различните органи: главата, дробовете, сърцето, корема, гръбнака, крайниците.
Из дълбочината й прелива обич, която изпълва всички кътчета и се разлива наоколо към всичко, което те заобикаля, към всички хора, към цялата вселена. Няколко добре известни песни се поемат отляво, откъм къщичката, гдето засвирва цигулката. Мелодията е тиха, повтаряна от хиляда гърла, не много стройна, но пък затова топла и сърдечна. Следват гимнастиките, „упражненията", „шестте първи упражнения". Когато се прави разбор на „упражненията", човек се учудва как методично, постепенно е разкривал Учителят методите за овладяване на тялото и духа чрез средствата на „физическата култура". Елементите на упражненията са дадени три-четири години по-рано под формата на упражнения, насочени към различните органи: главата, дробовете, сърцето, корема, гръбнака, крайниците. По-късно всяко упражнение се съпровожда от усилия на мисълта и съответни подходящи движения, като: „обливания", „гребания" - като че си всред природата и се стараеш да вземеш от тея необходимите жизнени сили. Наред с тях Учителят изрично препоръчваше да се правят „дълбоки дишания". Знае се, че чрез тих човек се отправя към цялата психофизиология на човека. През годините 1925-1938 не беше още дадена „Паневритмията". Тя се е зародила и оформила по-късно, постепенно, упражнение след упражнение.
към текста >>

35. 4. Рилският лагер отдалече

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци.
Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърляни по цялата му околност палатки. Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му покрив излиза дим, като от някаква фабрика. Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото. Други, събрани на групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина. Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци. Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е засега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила. И които обичат да се вслушват в шепота на нейната душа. (Вж. снимки № 29, 30 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

36. 11. Чешмата

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Слънцето бавно засядаше зад тъмнозеления гръбнак на Кабула.
11. Чешмата Спрях се край чешмата. Постлах палтото върху камъка и седнах край нея. Привечер беше. Слънцето бавно засядаше зад тъмнозеления гръбнак на Кабула. Когато съвсем се скри, неговото сияние още дълго трепкаше във въздуха на огромната котловина. Около мене нямаше нито една жива душа. Само чешмата и подскачащото от камък на камък поточе оживено разговаряха, тя - сопрано, то - повелителен баритон. Лежах облегнат на лакът и безпрепятствено прокарвах през съзнанието си: образа на огромните студени камъни, връстници на хилядолетията, покрити с тъмнозелен мъх и светлосив лишей, из чието подножие бликаше изворът; приказната красота на лъснатите като бузите на къпано дете мраморни камъни, постлали грациозното корито на чешмата; отблясъците на неспокойните вълни на кристалната вода; елегантния жест на ръцете на водолея, издялани от мрамор, които изобилно сипеха струята. Не препрочитах, а се стараех да преживея с всичката им дълбочина издълбаните върху бузата на големия камък думи: „Пътниче, който и да си ти, помни как тука, на земята, всичко е преходно и как единственото, което вечно остава, е твоят стремеж към щастие и неговата неизменна цена - доброволната жертва заради Бога." Стараех се да оживя дълбоко в сърцето си котвата, която е издълбана на челото на камъка: вярата в Неговата добра воля, Любовта към всичко, което живее, Надеждата в Неговото благоволение.
към текста >>

37. 19. Слънцето на планината

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Едва прекрачих гръбнака на огромната котловина, мъглата и облаците изчезнаха.
Първото, второто, третото, част от Близнака, Бъбрека и величественото Ледено езеро с потопените в него нозе на пряспата. Слънце още нямаше. Мъглите се въртяха неспокойно над Дамга, като пчели, които се готвят да напускат кошера си. И после, като по някакъв подаден знак, започнаха да стават все по-редки и по-редки. Започна да се прозира небесната синина. Едва прекрачих гръбнака на огромната котловина, мъглата и облаците изчезнаха. Небето беше ясно-синьо, като че езерата се бяха качили върху него и бяха изгладили всички бръчки от челото си. Грееше слънце! То сипеше с щедри шепи лъчите си по моето зажадняло за слънчеви ласки тяло. Всяка пора се отваряше, за да го поеме. Всеки мускул, всяка става, всяка костица трепкаше от радостта на неговото докосване.
към текста >>

38. 14. Вместо сбогом

Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни. 3.
Малцина наши интелигентни съграждани разбират така задачата си. Но ние знаем, че има пробудени съграждани, които ще окажат мощно влияние върху целокупния живот на града ни. Това ще бъдат съзнателни, честни, благородни съграждани, с пълно съзнание за своя обществен дълг и готови на всяка лична жертва заради него. В подробности набелязваме някои близки цели за постигане на Хасково. 1. Урегулиране на трудовите условия с оглед на индустрията ни, за да се избягват безработиците и кризите. 2. Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни. 3. Залесяване на околността на града и насърчаване на контакта с природата. На Емача, в Кенана, на Аида има въздух, достатъчен, за да пречисти дробовете на народа ни и да го запази здрав и добре развит физически. Нахранен, трезв, здрав народ - това е първата пряка цел. Тя не може да бъде постигната отведнъж. Упорита работа предстои на народните работници!
към текста >>

39. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена.
(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр, 220 (19.VІ.1938), с. 3 ÷ 4 В Херметичната наука, когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена. Казах по-рано, че астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяваме на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми.
към текста >>

40. 10. САТУРН

Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи, части на човешкото тяло, Сатурн има своето отношение към костната система в човека - гръбнака, колената, зъбите, а също тъй към кожата, слуха, зрението.
В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето Сатурновите типове ясно се открояват и лесно се познават. Тук даваме Сатурнови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи, части на човешкото тяло, Сатурн има своето отношение към костната система в човека - гръбнака, колената, зъбите, а също тъй към кожата, слуха, зрението. Когато Сатурн се намира точно на главните линии - асцендент, надир, десцендент, зенита и особено, ако е с обратно движение - ретрограден и когато има силните неблагоприятни аспекти - квадратура, опозиция с повечето от планетите и Луната - тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм. По отношение на металите той има отношение към оловото, а към цветовете - черния, за вкуса - към горчивия. Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между кои да е два дома, неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии, мъчни положения в живота на човека, а също тъй и увреждания в човешкото тяло, за онова, към което той има отношение, особено, ако е ретрограден.
към текста >>

41. 15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН

A. Астролозите на Изгрева

Като понякога се раждат деца осакатени, с неправилни развити форми на тялото, крака, ръце, гръбнак, неправилни функции на мозъка - разстройства.
Което се дава сега в една слаба и нарушена форма от Венера и Нептун и майчинските чувства от Луната. Влиянието на Черното Слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демоничните подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покои, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи, където и да е, имаме вече диханието, влиянието му. В едно общество например, дойде ли разединението, безредието, липсата на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено - ще загине. Фаетон, които е бил обсебен от влиянието на Черното Слънце е приел неговите качества, които са останали и в неговите късове, затова и те носят неговият демонизъм. Като понякога се раждат деца осакатени, с неправилни развити форми на тялото, крака, ръце, гръбнак, неправилни функции на мозъка - разстройства. Късовете на разрушената планета са създали на мястото, където тя е била между Марс и Юпитер на разстояние 2,8 астрономически единици един пояс наречен „Астероиден” - пояс на малките звезди. Ще споменем само, че за съществуването на този пояс има и две крайно неприемливи хипотези. Едната е от френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични. Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма.
към текста >>

Направените хороскопи на психически разстроените хора или тези с крайно изродени форми на тялото - ръце, крака, гръбнак и пр.
Човешкият мозък, които ще трябва да приемем, че е образуван от най-съвършеното вещество на нашата планета, е също тъй подчинен на този закон да има аморфен или кристален строеж. Аморфен строеж, където невроните в мозъка са в безпорядък, и кристален строеж, където те са в един идеален закономерен строеж. Големи светила в областта на хирургията са правили аутопсия на човешки мозьк на хора, които са били психически разстроени и на нормални хора. Те установяват, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж-невроните в този мозък са в безпорядък, този човек е бил психически разстроен. А при нормалния човек, невроните в неговият мозък са били наредени правилно в един кристален закономерен ред. Направените хороскопи на психически разстроените хора или тези с крайно изродени форми на тялото - ръце, крака, гръбнак и пр. са редовни и в тях няма белези, които ясно да показват тези анормалности. Слънцето, Луната, планетите дават своите влияния със своите положения и ъгловите си разстояния - аспектите. Но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават за един правилен израз, като всички тези подтици за създаване на качества, способности и израз на тялото на човека, които влиянието на Луната, планетите и зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак, смърт. Мозъчните клетки, като най-съвършеното вещество, са способни да приемат силовите течения от звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и небесните образувания в зодиакалните съзвездия, когато човек има организиран, облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред условия, обаче, даден човек в миналия си живот, е дал път, станал е проводник на подтиците на Черното Слънце, които Астероидният пръстен носи и дава, към разединение, разрушение, обсебване, мрак, смърт.
към текста >>

42. 8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Костите му са едри и тежки и в напредване на възрастта гръбнакът се навежда и получава гърбица.
8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ Георги Томалевски* е роденна17.ІХ.1897 г. 11h50' в с. Крушево (+1h25'). На Асцендента му изгрява Стрелец 8°15'. Дава му високо, стройно тяло с големи ръце и крака. Костите му са едри и тежки и в напредване на възрастта гръбнакът се навежда и получава гърбица. Лицето му е продълговато, добре оформено с правилен нос и тъмни очи, от които излиза мек поглед. Косата обикновено е тъмно кестенява. Тялото е много активно и не се нуждае от много почивка, защото бързо се възстановява. Има много идеи и постоянно отправя ума си към безграничното пространство. Почита законите и носи висок морал.
към текста >>

43. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Както се създала земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците, кракът й е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й.
Русе, 1927, с. 6 ÷ 9 „Значи, знанието започва с един вътрешен акт. За да обясня мисълта си ще ви приведа една алегория, т. е. ще ви преведа един древен бит. Когато Господ създал Слънчевата система, когато създал разните светове и планети, най-напред направил Юпитер, после Марс и дошло време до Земята, а Венера и Меркурий не съществували още, за тях само се създавали условия. Както се създала земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците, кракът й е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й. Едно време тя била много стройна млада и хубава. Тогава един от небесните богове се влюбил в нея и решил да слезе на земята и да я устрой. Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име – Саваат - Амон-Ра, Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато.
към текста >>

44. 1929 г. Из беседи, лекции и други

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака.
То има своите корени - нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи са проявява то, това никои не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия Много от сегашните учени не знаят къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. - Къде е било мястото на съзнанието по-рано? - В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел, В далечно минало главата на човека е била на това място.
към текста >>

45. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Стези две спечелени победи се пречупва гръбнакът на германските войски, навлезли в СССР.
регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка». Към тази дата е приключена Сталинградската битка (1942-1943 г.) с разгром на германските войски, като е унищожена 300 000-на армия. При Кур-ската битка от 5 юли до 28 август 1943 г. руснаците разгромяват германските войски и освобождаватХарков. Стези две спечелени победи се пречупва гръбнакът на германските войски, навлезли в СССР. Според Лулчев това е английска теза, която му е внушена, за да могат да се изтощават взаимно. А това се потвърждава и от факта, че те още не откриват Западния фронт срещу Германия. Нарочно го забавят, за да се изтощи СССР. А трябва да го отворят до 1 май 1944 г., според предварителните им споразумения. А го отварят на 6 юни 1944 г.
към текста >>

46. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

ТОМ 20

Стези две спечелени победи се пречупва гръбнакът на германските войски, навлезли в СССР.
регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка». Към тази дата е приключена Сталинградската битка (1942-1943 г.) с разгром на германските войски, като е унищожена 300 000-на армия. При Кур-ската битка от 5 юли до 28 август 1943 г. руснаците разгромяват германските войски и освобождаватХарков. Стези две спечелени победи се пречупва гръбнакът на германските войски, навлезли в СССР. Според Лулчев това е английска теза, която му е внушена, за да могат да се изтощават взаимно. А това се потвърждава и от факта, че те още не откриват Западния фронт срещу Германия. Нарочно го забавят, за да се изтощи СССР. А трябва да го отворят до 1 май 1944 г., според предварителните им споразумения. А го отварят на 6 юни 1944 г.
към текста >>

47. _ 2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г)

Колосът е без гръбнак.
На изтощените народи, с безсилни да ги изводят от безпътицата водачи, покрусени в своите устреми и лошо насочени усилия, терзани от обществени непрекъснати люшкания на държавния кораб, им се искаше като уморени деца да се подслонят при нозете на една силна ръка, която ще ги отърве от всички вълнения, от всички грижи, от всички скърби на всекидневната нужда. И виждаме тия „силни ръце”, олицетворение на сила - военнолюбивите партии и военни диктатори - да вземат властта, истински вярващи, че ще бъдат в състояние да направят тия чудеса, които чакат народите от тях. Диктатура в Германия, в Испания, в Италия,.в България... Силата в своето най-ярко олицетворение царува в Европа. Още димящото от кръв оръжие се готви да бъде измъкнато наново, да даде решение на въпроси, които никога никакво насилие не е могло да ги даде. Но тъкмо тая сила не е сила. Колосът е без гръбнак. Краката му са глинени. Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им.
към текста >>

48. 23. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373.

И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак.
III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Истината води към живота. Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря. И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения.
към текста >>

Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото.
5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Истината води към живота. Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря. И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения. Без това няма градеж, няма творчество.
към текста >>

49. 15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.* Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – „Искаме да бъдем щастливи.” -Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.* Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой - прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки. Желая всички българи да са ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба.
към текста >>

50. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

Бог отговаря: „Тъкмо такъв народ искам Аз.” В тоя смисъл българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът.
ново тяло, по-здраво от първото. Казвам: И Христос беше изоставен от Бога. Той се обърна към Него с думите: „Господи, защо си ме оставил? ” Коя е причината някога Бог да ни изоставя? От 20 години българите поддържаха мисълта, че ние сами можем да се оправим. Бог отговаря: „Тъкмо такъв народ искам Аз.” В тоя смисъл българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът. Но сила без мъдрост не може да се употреби разумно. В бъдеще всички държавници трябва да разберат незиблемите и неизменни Божии закони, защото върху тях се крепи цялото Битие. Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи в Него действуват и положителни, и отрицателни сили. - Кога се проявяват отрицателните сили на Бога?
към текста >>

51. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Внучката на сестра Сабина, Виолета, имала подутина и изкривяване на гръбнака.
По-рано изпаднала в инфарктно състояние и лекарите я отровили с лекарства. Тя не е взимала дотогава лекарства. Обадиха ми се по телефона и им наредих да спрат всякакви лекарства и да пие отвара от исландски лишей - сутрин, обед и вечер. Да пие и гореща вода на глътки, за да се очисти от отровите. Излезе от критичното положение, в което беше изпаднала, и оздравя. Внучката на сестра Сабина, Виолета, имала подутина и изкривяване на гръбнака. Помоли ме да я разтрия. Като се съблече, беше в черно бельо, Казах й да махне черното от себе си и веднага ме послуша. Разтрих я, подутината й изчезна и гърбът и се оправи. Срещнах я напълно здрава. На братските срещи на градината в гр.
към текста >>

52. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката.
Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на първия антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна. Идеалистите създадоха културата. Когато се увеличат идеалистите, създава се цивилизацията, а когато материалистите станат повече от идеалистите са явява диващината и държавата загива. Франция в сегашният си вид е противник на Новото - затова за тебе животът там е ад. Помагай на Истиян. Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката. Може без натискане, а само магнетично да го милваш. Да спи в пресно сено, поне един месец. Бог да му помага, да имаш другар и опора в мъчния живот. Да бъде всичко за Славата Божия. Р.S. В писмото има пет снимки на Истиян, в малък размер. 14.
към текста >>

53. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен.
Ако вий преминете през огън и нямате пашкули, ще бъдете опърлени. Не искам да ме разбирате буквално; па ще излезете от пашкулите и ще литнете... Да не почнете да разправяте, докато не отидете до слънцето, докато нямате вий лично опитност. Щом се обезсърчите - това е индивидуално съзнание, щом имате ревностто е обществено съзнание, а щом дойде импулс за една велика работа, то е човешкото. Ревността трябва да се тури на работа. Ако я разберете, тя ви подтиква към работа, ако не... Много неща не разбирате и се озлобявате. Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен. Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството.
към текста >>

54. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

„Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава.
128) Този светъл лъч е Духът на Истината - Учителя Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно. Защо този лъч дойде в България? България е малка страна на Балканския полуостров, но заема важно стратегическо положение. Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров.» (64) На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство. Най-старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най- младият е на Хималаите с Еверест.
към текста >>

Гръбнакът за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала.
Защо този лъч дойде в България? България е малка страна на Балканския полуостров, но заема важно стратегическо положение. Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров.» (64) На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство. Най-старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най- младият е на Хималаите с Еверест. «Мон Блан кой го е създал?
към текста >>

55. I. Планината - извор на сила

ТОМ 22

Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/ „Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава.
На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и свети. Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/ „Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." /"Разговори с Учителя"/ Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването и до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали. Учителят казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише.
към текста >>

Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." /"Разговори с Учителя"/ Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години.
Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/ „Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." /"Разговори с Учителя"/ Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването и до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали. Учителят казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише. И в България има Акашеви записи и аз ги чета... Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в техния архив." /"Мисли за всеки ден 1986-1987г.", с.
към текста >>

56. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109) След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.
към текста >>

57. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

Благодарение на самоотвержени, борчески и идеалистични души, които станаха жертва; и благодарение на това, че нашата освободителка, братска Русия, гръбнакът на Славянството, дойде пак като наша приятелка и се извърши тази промяна.
Затова, няма защо да се чудим, че човечеството дойде до това положение. Сега, след тези страдания, налага се да погледнем трезво къде се крият дълбоките причини на злото, на войните, на страданията. Само така ще започнем основно и разумно да градим новото. Преди всичко, ние сме щастливи, че Провидението е бдяло и бди върху България и българския народ. Обаче историята един ден ще си каже думата, кой запази България до днешния ден от неприятелски крак. Благодарение на самоотвержени, борчески и идеалистични души, които станаха жертва; и благодарение на това, че нашата освободителка, братска Русия, гръбнакът на Славянството, дойде пак като наша приятелка и се извърши тази промяна. Ето защо, сега ние трябва да бъдем разумни, да работим с любов, истина и правда, не само да запазим придобитото, но тепърва то да се разширява към доброто и хубавото. Следователно, сега ни предстои разумна работа - да градим новото. Някои искат да видят изведнъж новото, хубавото. Това е невъзможно. Ние сме хляб от същото българско брашно, а и всички имаме, малко-много, свои недъзи.
към текста >>

58. 9. Някои характерни черти на българския народ и славянството

Д-р Михаил Стоицев

Трябва да се радваме, че сме пред прага на една нова епоха и че сме в семейството на славянството, гръбнакът на което е, както споменахме, братска Русия.
В заключение ще изтъкнем IX. Някои характерни черти на българския народ и славянството Българският народ, изобщо, е добър и трудолюбив, обаче има известни недъзи - малко твърдоглавие, упоритост и своеволие, но при разумен живот, те могат да се изправят Българинът не обича чуждото. Той обаче пази своето като зеницата на окото си. Най-ценното е, че той желае да живее в братолюбие с всички народи по света. Това се изразява и с гостоприемството, което винаги проявява. Трябва да се радваме, че сме пред прага на една нова епоха и че сме в семейството на славянството, гръбнакът на което е, както споменахме, братска Русия. За да разберем обаче историческата задача на Славянството, трябва да се изтъкнат следните предпоставки: Римската империя навремето създаде законите и правото и волята за власт, за национално разширение по пътя на насилието. Англосаксонската раса, в своето вековно развитие, създаде критическия, усъвършенствуван ум. Затова у тях ние виждаме лица, глави, воля силно развити. Обаче липсва оня елемент - онова благородно, милосърдно и любвеобилно сърце, широката славянска душа, които заедно могат да дадат хармония между ума, волята и сърцето. А това благородно, милосърдно и любвеобилно сърце ще го даде истинският славянин, който притежава положителните качества, които изнесохме.
към текста >>

59. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Учениците на Бялото Братство да имат гръбнак, по-силен и от слонове.
Кафени очи - мекички. Науката трябва да се превърне на вътрешна интуиция. Гледам, някой плаче, търка си с кърпа ту едното, ту другото око. Погледна - затворил с кърпата това око, което не трябва да търка, а оставил лакомото око. Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*». Учениците на Бялото Братство да имат гръбнак, по-силен и от слонове. Да имате издръжливост! Започнете през тази година да ликвидирате стария си живот. Например не обичате някой ученик, брат, сестра, отбягвате ги. Знаете ли, тези, които не обичате, ще ви срещнат пред вратата на Райската градина! Пред райските врата!
към текста >>

60. 18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

Невена Неделчева

Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде.
С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така? - Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустрой- ването на земните неща. - Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща. - Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за крат- котрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд.
към текста >>

61. 52. Околната среда ми действува подтискващо

Весела Несторова

Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени.
С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос. Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие. И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише. Бяхме заедно в кръжока по поезия. Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени. Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален живот, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат. Елва не живя дълго след завършването ни. Научих, че си е заминала. И нейния корен бе от Нова Англия, щата Масачусетс.
към текста >>

62. 53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз

Весела Несторова

Слушах операта "Фауст", с италианска примадона, и през цялото време тръпки пълзяха по гръбнака ми от вълнение.
Близо до нейния дом живееше един от драматичната трупа, която заварих в дома на Търнър при пристигането в Кантон. Леон бе проповедник в една от бруклинските църкви. Покани ме да говоря за България и да пея, след което слушателите събраха една малка сума като коледен подарък. Леон щеше да се жени за красавица от Скандинавия - Астрид, която ми се видя неземна хубавица. Самият той бе хубав човек с благородно сърце. Слушах операта "Фауст", с италианска примадона, и през цялото време тръпки пълзяха по гръбнака ми от вълнение. За пръв път в живота си чувах изящно пеене, което остана незабравимо.
към текста >>

63. 214. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Животните са с хоризонтален гръбнак откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята.
Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни потискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората.
към текста >>

64. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

КАТО ЧУХА: Неделна беседа; 17 ноемврий, 1918 г.

Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята.
Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни подтискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората.
към текста >>

65. 4.5. ПЛАТЕТЕ СВОЯТА ДАН НА ГОСПОДА

ТОМ 25

" България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа[1].
Откажете се от донжуанството. - Искаме да бъдем щастливи. - Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: "Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! " България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа[1]. Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте, кой е крив и кой - прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.
към текста >>

66. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

ТОМ 25

В тоя смисъл, българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът.
Казвам: И Христос беше изоставен от Бога. Той се обърна към Него с думите: "Господи, защо си ме оставил? " Коя е причината някога Бог да ни изоставя? От 20 години българите подържаха мисълта, че ние сами можем да се оправим. Бог отговаря: Тъкмо такъв народ искам аз. В тоя смисъл, българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът. Но сила без мъдрост не може да се употреби разумно. В бъдеще, всички държавници трябва да разберат незиблемите и неизменни Божии закони, защото върху тях се крепи цялото Битие. Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действуват и положителни, и отрицателни сили. Кога се проявяват отрицателните сили на Бога?
към текста >>

67. 1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

За сега това се проявява повече като опит да тиранизира, да се налага, да диктува, но когато страданията претрошат гръбнака на гордостта, това ще се превърне в един нежен похват на учителка или майка, която, без да отнема свободата на водените от нея хора, ще ги напътва към съвършенството, към идеала.
Големи страдания е прекарало това същество. Голяма борба е водила и страдала на своя път. Природата го е поставила в положение да научи най-великата жертва ( в ). Тези страдания имат за цел да обработят и нейния упорит и горд характер. Тя има водачески дух ( в ). За сега това се проявява повече като опит да тиранизира, да се налага, да диктува, но когато страданията претрошат гръбнака на гордостта, това ще се превърне в един нежен похват на учителка или майка, която, без да отнема свободата на водените от нея хора, ще ги напътва към съвършенството, към идеала. Има един жив, природен ум, идеен ум, който схваща нещата вътрешно, интуитивно. Дарби. Има голяма поетична душа, защото в нея се проявява Божествената любов ( в ). Тя е любовта, която гори в душата на поета на Божественото или царствено изкуство. Има голямо бъдеще като поет и писател. В нейната душа има и много добри условия за музика и пеене.
към текста >>

68. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.
Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко. Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина. Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай. Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината.
към текста >>

69. 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво! Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая. Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли. Само Мургаш издига бял калпак над това бяло мъгляво море. Още и Рилските върхове, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе. Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети.
към текста >>

70. 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата. Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”. Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища. Витоша се радва на разкошна борова гора.
към текста >>

71. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Глава 2. Движение и гимнастика

Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи гръбнака.
Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен. Той заспа. Слабите му ръчички стискат гушата ми. Да го събудя, не бива. Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи гръбнака. Едничкото средство е да вървя наведена, за да предотвратя всяко падане. А пътят стръмен, каменист - неравен. Учителят мина край мен. Как ме погледна Той! О, мили Учителю, жива в огън ще влезна за тебе, стига да видя отново твоята усмивка!
към текста >>

72. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Напротив прави като свещи - гръбнакът трябва да заеме идеална перпендикулярна посока.
Но за това на друго място ще се спрем. Гимнастики се играеха от всичките без изключение, един час или повече през пролетта и лятото вън всред природата, а през есента и зимата в къщи. От къщи се излизаше половин час преди изгрев - астрономическите календари бяха насъщни и всеки се справяше с тази подробност, тогава нямаше календари и предавания по радиото. Всеки знаеше кога изгрява Слънцето и колко минути са нужни до обекта и нещо повече лъчите половин час преди изгрева влияят на нервната система и който искаше да лекува нервите излизаше и по-рано. Изгревът на Слънцето се посрещаше, не бе вярно, че се кланяха на Слънцето. Напротив прави като свещи - гръбнакът трябва да заеме идеална перпендикулярна посока. След изгрева започваха гимнастиките. Характерът на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво. Новото в тях беше и това, че участие не взимаха само ръцете, както беше по онова време, но цялото тяло. Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена. Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг характер - играеха се без музика.
към текста >>

73. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Дали притежаваше човекът морални сили и здрав ли беше гръбнакът?
Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа. Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства, жестокости и насилия да манифестира своята дълбока човечност. Постиженията бяха равни на изкачването и овладяването на Монт - Еверест - най-високата точка на нашата земя. Великите неща звучат просто, да, те винаги звучат просто и колко от значение е било през тая последна мирна година, човечеството да е дръзнало да се изкачи на тая височина; колко важно, колко необходимо е било да се даде отпор и решителен удар на тъмнината, която сега, като никога се опитваше с всички средства да дескридитира човека, да го сведе до първобитно състояние и малко повече дори - беше чудовищна идеята, беше апокалиптичен опита на тъмната световна реакция, намерила тогава своя инструмент в лицето на един, който носеше името човек!... Дали притежаваше човекът морални сили и здрав ли беше гръбнакът? Късно е вече да се питаме. Обикновените учители в човешките училища за класни упражнения никога не дават задачи, които да не могат да се решат -никога не дават материал, който не е бил предварително проучен, овладян, за да могат учениците да работят уверено и получат желания резултат. Такъв е реда в нашите училища. Всичко е съобразено със силите и възможностите на учениците. Колко повече Един Велик Учител щеше да се съобразява със силите на учениците.
към текста >>

74. 3. Човекът с една пушка

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Този човек се оказа, че имал здрав гръбнак.
Този българин за който Учителя разказва е един от тези, които накратко се опитваме да опишем. Съжаляваме, че не го познаваме, знаем само, кога е живял, защото ето какво се разказва за него. По време на войната, която траяла три години, вече знаем, кога е било това, човекът непознатият, ученик на Учителя, трябва да е слушал внимателно Словото на Учителя. За него всичко е живо и премного важно, той не може да прави разлика между думите и живота - теория и практика са едно - следователно чутото трябва да се живее. Неговата здрава логика на селянин, неизвестно защо ни хрумва идеята, че той е от равнината от ония тракийски селища, където се ражда едро жито, хранен е бил с чист хляб и бил здрав, това личи по-късно от неговата издръжливост. Този човек се оказа, че имал здрав гръбнак. През годините, когато Учителя открива школата в една от неделните беседи, този същият човек трябва да е чул или чел, запомнил е добре забележителното в тази беседа в която Учителят казва: “Вие сте мобилизирани. До всички ви има изпратени мобилизационни, затова побързайте да влезете, защото по-късно вратата ще бъде затворена. Един вид вие сте войници в една Божествена армия, която ще воюва, дадена ви е пушка и ще се биете за онова, което в Евангелието се казва: "Царството Божие”, което аз наричам “Правда, Истина, Святост.” Всичко е казано възхитително просто - думите светят и горят. Те се вливат като животворящи струи и събуждат заспалите. Думата “мобилизация” звучи едва ли не тържествено, защото, ето идва час, когато вратата ще бъде затворена и да искаш не можеш да се запишеш в тези мобилизационни списъци.
към текста >>

Те са хора без морален устой, по нищо не приличат на този безимен герой, човекът от равното поле, човекът с едната пушка, човекът със здрав гръбнак.
На предателство, на воюване с две пушки. Случаят с Юда, който предал Христа, първият в новата история е типичен. Но да бе само той... Историята се разгръща дълга и широка... Предателството дори се превърна на професия, на занаят, на служба почетна официална и неофициална. Всичките хора, които не издържат на своите убеждения са хора с две пушки. На такива не може да се разчита, от тях здраво общество не може да се изгради. Те са хора без морален устой, по нищо не приличат на този безимен герой, човекът от равното поле, човекът с едната пушка, човекът със здрав гръбнак.
към текста >>

75. 5. Ученикът и изпитите

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

По същия начин и ученикът трябва да бъде проверен - проверяват се неговите добродетели - неговия морал, неговата справедливост, неговата любов, неговото смирение, кротост, въздържание, неговото благородство - всичко, което представлява морален гръбнак на ученика се подлага на проверка.
И когато в окултизма се казва, че само на добрите ученици се дават изпитания, това е най-вярното указание, че ученикът е редовен, върху него бди едно око и следи как се развива. Бди Учителя като съблюдава, как слуша ученика как възприема, как работи и накрая, как прилага наученото. Изпитанията са най-верния проверочен метод във всичките видове училища. Не е било и няма да бъде време, когато учениците да не се подлагат на изпитания, било в светските училища, било в окултните школи. Високо звание и отговорна служба чака дипломирания студент, как ще го проверят и могат ли некадърници да изпратят на важна работа, от която зависи благото и живота на хиляди хора? По същия начин и ученикът трябва да бъде проверен - проверяват се неговите добродетели - неговия морал, неговата справедливост, неговата любов, неговото смирение, кротост, въздържание, неговото благородство - всичко, което представлява морален гръбнак на ученика се подлага на проверка. Защото за какво е годен ученик, който не притежава тези ценности? Какво ще прави той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени. Както се справят учениците и студентите с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва.
към текста >>

76. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството.
Безспорно. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”. Какво беше Словото на Учителя, ако не самия Той? И не бе ли казал Той: “Ако искате да ме намерите, търсете ме в думите, аз съм това, което говоря”. А на друго място: “Ако искате да се свържете с мене, четете Словото". Ние знаехме законите, по които духовния живот се реализира на земята, за да получи своя мистичен смисъл. Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството. Един голям епос може да се сътвори и една лирика, изпълнена с чувствителна тъга може да се изпее. Духовното съкровище на един народ, на една нация е хиляди пъти по-скъпо от всичкото златно наличие на държавното съкровище. Духовното е хиляди пъти по-силно, по-мощно и по-значимо; огромен извор с мощно течение, неизброими киловат час енергия, която преобразява света. Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура.
към текста >>

77. 19. Школата

Другото се смяташе за лицемерие, за непоследователност, за липса на убеждение, за липса на здрав морален гръбнак.
Школата изискваше с абсолютна последователност най-важното, най-същественото - главното: Приложението. Без приложение нямаше школа, нямаше ученичество, нямаше изобщо напредък. Школата не търпеше статичност, нито застояли води в които не ставаха непрекъснато втичания и изтичания - пресния и жизнен елемент се вливаше изключително само с прилагането на всички методи, начини, правила и задачи, които се даваха в школата. В школата всичко се подлагаше на щателен преглед и изпит, доколко се асимилираха знанията и доколко те се прилагаха. Знание и живот, думи и дела, в една неразривна връзка образуваха здраво звено, за което ученикът трябваше да държи сметка. Другото се смяташе за лицемерие, за непоследователност, за липса на убеждение, за липса на здрав морален гръбнак. Нищо друго не служеше за точна мярка на ученика, освен приложението - живота. Затова Учителя казваше: “Трябва да живеете така, че ония, които ви наблюдават да останат с впечатлението, че сте необикновени хора във всяко направление." Школата бе извор на трите принципи, които съставляваха ядката на Учението: Любовта, Мъдростта и Истината - те бяха израз на Великата Реалност и като три пълноводни реки пояха и освежаваха живота и насищаха атмосферата с нови идеи, с нови знания, непознати и нечути до тогава на земята. Това дръзваме да кажем ние - учениците, които непрестанно откриваха все по-нови и по-нови залежи от скъпоценното познание, което сега изобилно като слънчева светлина и топлина се разливаше и огряваше всичко навсякъде, като проникваше бавно, но сигурно умовете, сърцата, душите и духовете на хората. Бе успял да насити атмосферата с трите принципа, с които Той боравеше леко и свободно и бе успял да реализира резултати, за които в миналото можеха само да мечтаят на изток и на запад, където трите принципа ги разделяха - на запад с Мъдростта, на изток с Истината. А те бяха крилете на Любовта и трите заедно действуваха мощно, никоя сила не можеше да им се противопостави.
към текста >>

78. 6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

От парите искам пълно подчинение.” - Учителят Имаш чувството, че пред погледа на мислителя, на поета се разгръща една голяма тема с общочовешко значение - валидна и за отделния човек, в пряко отношение с онова, което се нарича “свещен” перпендикуляр у човека - неговия морален гръбнак.
“Не зная" - как мислеше за тия три фактора в живота: пари, сила, материална база. Тогава идва втората част на този диалог, в него се съдържаше и ключа към онова гледище, убеждение, което стигна до нас спонтанно и свежо. “Аз обичам парите, но като дойдат при мене, разговарям се с тях, питам ги откъде идат, какво намерение имат, и като ги изслушам казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Аз ще бъда господар, а те - слуги. Каквото им кажа, те трябва да го изпълнят. От парите искам пълно подчинение.” - Учителят Имаш чувството, че пред погледа на мислителя, на поета се разгръща една голяма тема с общочовешко значение - валидна и за отделния човек, в пряко отношение с онова, което се нарича “свещен” перпендикуляр у човека - неговия морален гръбнак. Парите, златото като пара. Скъпата валута, която имаше достъп на световните борсови пазари представляваше сила, която упражняваше своето огромно влияние. Парите стояха в основата на целия материален живот, парите даваха облика на материалната и духовна култура на народите, за парите се водеха ожесточените войни, заради тях пламваха революциите - парите имаха магическото свойство да предават лоши навици на човека, да приспиват неговата съвест, да го деморализират, да го направят горд, властен, жесток, несправедлив. На земята богатството не се ползуваше с добро име, богатството не вървеше ръка за ръка с почтеността. В Евангелието имаше един малък стих - “По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството небесно”.
към текста >>

Той определя и духовния гръбнак на човека - дали парите ще го носят, или той ще носи парите, дали те ще станат господар на човека, или обратното.
Има нещо друго, което може парите да предадат на човека, но за това се иска знания и безупречен морал - да знае какво да прави с тях, да им бъде той господар, а не обратно. “От парите искам пълно подчинение”. Цяла серия от възможности, широк диапазон от действия, когато покорените пари тръгват по света, за да станат изразители не на власт, на жестокост или насилие, а на нещо друго, което днес в нашето сурово материално време звучи далечно, несъвременно, невъзможно. Едно, обаче, не може да се унищожава с никакви средства, то не търпи промяна и е действало през всички времена - непокътната стои Истината, недокоснат стои Морала на живата природа. Ярък и твърд в гръбначния стълб на човека - красотата на човешкото тяло изключително зависи от тоя строг съдник. Той определя и духовния гръбнак на човека - дали парите ще го носят, или той ще носи парите, дали те ще станат господар на човека, или обратното. Беше много важно, беше съдбоносно за човека, независимо кои школи господствуваха, какво лозунги се вдигаха, какви знамена се вееха. Той ставаше на междата на две епохи и властно казваше: “От парите искам пълно подчинение”. Каквото им казва да Го слушат, където ги праща, там да отидат. Зад парите стоеше материалния коефициент на физическия живот - те бяха само невеществен израз на всичките материални блага. Следователно и в тях трябваше да се намира онова, което на земята се наричаше морал, коректност и справедливост.
към текста >>

79. 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

След като каза, показа и доказа, че няма нищо по-съществено за ученика от любовта към знанието, че то е гръбнакът на неговото духовно тяло, че то единствено определя неговата физиономия, че то е фактор за живот за него.
Изисква се един прекрасен ум и един непресъхващ копнеж към учението. Вече знаеш като ония редовни и трудолюбиви студенти, където не отлагат изпитите. Следиш трепетно мисълта, гледаш чертежите на дъската, разбираш какво ти се говори. Казваше днес, разбираше какво е целял. Като в стройна редица са наредени тоновете на тази симфония на ученичеството, бихме я нарекли ние. След като каза, показа и доказа, че няма нищо по-съществено за ученика от любовта към знанието, че то е гръбнакът на неговото духовно тяло, че то единствено определя неговата физиономия, че то е фактор за живот за него. И тук пак виждаш начална линия на пътя и че няма друг, по-хубав път, няма нищо по-величествено, което твоето време може да ти предложи. Вече си пленен от красотата, която не престава да се разкрива пред тебе и този събор, и този неделен час, и тази лекция изключително за младите, не само заради жаждата на младия ум, а и за нещо, което е много важно, съдбоносно дори, нещо, което едва сега съзираш. Тая предпазна мярка, това извайване на живата скулптура, която щеше да носи името ученик. Едва сега разбираш, какво е било направено до тази 1927 година и какво точно през тази година на този събор, на този неделен ден. С тази лекция един пределен час, колкото чукът пада, сякаш върху наковалнята с всичката си тежест, за да изкове тази фигура, да се изработи това съзнание, да се отлее това ново, което един ден щеше да се противопостави на най-голямата тъма, и на най-голямата реакция.
към текста >>

Моралният усет не бе нищо друго, а точно както бе прието да се казва в света “морален гръбнак” и както го наричаше Той: “Живия перпендикуляр”.
Вече си пленен от красотата, която не престава да се разкрива пред тебе и този събор, и този неделен час, и тази лекция изключително за младите, не само заради жаждата на младия ум, а и за нещо, което е много важно, съдбоносно дори, нещо, което едва сега съзираш. Тая предпазна мярка, това извайване на живата скулптура, която щеше да носи името ученик. Едва сега разбираш, какво е било направено до тази 1927 година и какво точно през тази година на този събор, на този неделен ден. С тази лекция един пределен час, колкото чукът пада, сякаш върху наковалнята с всичката си тежест, за да изкове тази фигура, да се изработи това съзнание, да се отлее това ново, което един ден щеше да се противопостави на най-голямата тъма, и на най-голямата реакция. Учениците бяха необходими, нужни, изработени - минали през Неговата школа, минали през специалния клас, различаващи се, отличаващи се всред сивата и безлична маса, където щяха да бъдат погазени основните закони на онова, което наричахме морал, което за Него и за нас имаше огромно значение. Моралният усет не бе нищо друго, а точно както бе прието да се казва в света “морален гръбнак” и както го наричаше Той: “Живия перпендикуляр”. Човекът единствено можеше да го нарече така. Беше важно за Него да го имат Неговите ученици. Нататък вече цяла поредица от норми - отличителни белези на тия, които нямаше да остареят, нямаше да се подхлъзват, нямаше да се продават, нямаше да се отклоняват от тоя светящ път на зазоряване. Беше много важно това, тоя кадър, тоя клас букет, тая възторжена младост да бъде спечелена, да бъде запалена и вдъхновена не само до като траят дните на събора, а за цял живот. Беше най-важна тази задача, нека повторим тази фраза - да бъде изградена тя, да бъдат оформени тези характери, да личи по всичко, че са минали през Него.
към текста >>

Човекът с морален гръбнак.
Светът щеше да мине през ужасни страдания и голяма тъма. Новите хора, имаше и други по целия свят и всред тази армада на лично място стояха и Неговите ученици. Никога светът не е имал такава нужда от хора -факли. Той знаеше, Той виждаше големите ценности, виждаше централното, главното по време, когато цялата световна и държавна машина се беше запретнала да реди материалната база и високия стандарт и ефикасна военна машина. Учителят, безшумно, бавно, методично и с безкрайно търпение разнищваше гемиджийското въже и нишка по нишка извайваше Новия човек. Човекът с морален гръбнак. Човекът с будна съвест, Човекът с прекрасен ум, Човекът със здрава основа - убеждения, Човекът със строга принципност, Човекът - ученик с изключителна жажда да учи и с голямата си любов към знанието. Направи го - за нас остави само възхищението и радостта, че бе успял да се справи с това въже - гемиджийското, изработване, изграждане на човека - живия и монументален строителен обект, най-мъчния, и най-необходимия през всичките епохи и нашата в това число.
към текста >>

80. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

II. В колибата на Христов

Не израствай повече, за да не се огъне гръбнакът ти!
Когато си богат, плачи! Когато си болен, почивай! Когато си здрав, работи! 84. Не преяждай, за да не ти стане тежко! Не препивай, за да не се обезсмисли живота ти! Не израствай повече, за да не се огъне гръбнакът ти! “Пейте и възпявайте Господа! " 85. За придобиване новия живот: 1). Любов, която изключва страданията; 2). Мъдрост, която изключва тъмнината; 3).
към текста >>

81. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

ТОМ 32

На братските събирания при пеенето на нашите песни, неговия глас винаги беше гръбнакът на общото песенно изпълнение, с неговия верен слух и тон, а и с неговата завладяваща сила и красота на гласовия му тембър.
Той искаше само да го изучава, да го обяснява този свят и да помага на хората, сред които живееше. В томовете на д-р Вергилий Кръстев, озаглавени „„Изгревът” на Бялото братство пее и свири, учи и живее” образът на брат Светозар и неговият род заемат значително място в няколко тома, защото той беше истински изгревянин в пълния смисъл на това понятие. Той беше роден на „Изгрева”, беше живял повече от 40 години там, помнеше Учителя и неговите ученици от три поколения, неговото и две преди него. Светозар бе участвувал в изгревския живот пълноценно, защото такава е била неговата мисия, която е диктувала житейската му съдба - да бъде неразривна част от историята на Бялото братство. Ако започнем с „пеенето и свиренето”, според заглавието на гореспоменатите томове, трябва да кажа, че брат Светозар, макар и не школувал в музикални училища и академии, макар и не пял в оперни театри, и не свирил в известни музикални състави, бе изключително даровит певец с приятен и завладяващ глас. На братските събирания при пеенето на нашите песни, неговия глас винаги беше гръбнакът на общото песенно изпълнение, с неговия верен слух и тон, а и с неговата завладяваща сила и красота на гласовия му тембър. Без да влизам в ролята на музикален критик, смело мога да кажа, дори в Бялото братство, където са се подвизавали изключителни певци, Светозар бе един от най-добрите. Като изгревско чедо и според изгревската традиция, е бил в младостта си и цигулар. Не е станал музикант-професионалист, нито виртуоз, но той завеща и препредаде своята любов към цигулката на сина си и свиренето продължи да бъде семейна черта на неговия род. След пеенето и свиренето, аз с благодарност заявявам, че брат Светозар с много търпение ме научи да играя паневритмия сред божествената обстановка и райските красоти на Рила. Жаждата за учене, друга характерна черта на изгревските жители и последователи на Учителя, също беше на завидна висота при брат Светозар.
към текста >>

82. 32. Общ окултен клас: 3 апр. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Тук го боли, там го боли, кръста го боли, бъбреците, гръбнака те боли, главата те боли.
32. ЛЕКЦИЯ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС държана на 3 април 1942 г. Живота без музика е нещастие, а пък живота с музика е щастие. Щастлив е онзи, който знае да пее, да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Механическата музика е построена на чисто механически начала. Човек който не мисли музикално и навежда главата си, главата му става тежка. Тук го боли, там го боли, кръста го боли, бъбреците, гръбнака те боли, главата те боли. Защо те боли? Пей му! И като пееш, и мислиш за него, той ще оздравее. При музиката капилярните съдове се разширяват и кръвта тече правилно, и укрепява органите. Който живее добре, е вътре в Господа, който не живее добре, е вън от Господа.
към текста >>

83. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

Гърбът и гръбнака на Христов още стърчаха изправени, той приличаше на расов жребец.
[*1934 година -15 години -1919 година.] Още тогава Учителя започна извайване на характера му. Материалът беше твърд, груб и неподатлив на обработване. Но под длетото, чука и мъдростта на Учителя, отхвъркнаха първите открехи, почнаха да се очертават като в дрезгавина линийте на доброто, благородството, вярата, надеждата, любовта... Лицето на Христов се закръглява, правите електрични линии ставаха магнетични, острите ъгли се изравняваха... Изведнъж, като из ъгъл, Христов застана с целия си ръст пред Андрей! Той се уплаши, дръпна назад и сви, като да се предпази да не бъде ударен! И загледа го с прикован поглед отдолу, както се гледа висок връх. Гърбът и гръбнака на Христов още стърчаха изправени, той приличаше на расов жребец. Но ясно личеше, че правеше усилие да се навежда -смирява, затова плешките му нескършено бяха сгънати напред. След 15 годишна работа, Стойката на смирението още не му беше станала естествена. Плешивото му теме лъщеше, само около ушите и отзад на главата имаше оредели сиви коси. Куполът на главата му отгоре и отстрани, беше изпъкнал като купол на храм. Челото не беше високо, но затова пък беше вълнообразно, широко, масивно и изпъкнало, в горната част леко полегнало като притиснато в някаква житейска схватка.
към текста >>

84. 211. Как се ражда поезията

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Чупи, огъвай си гръбнака, инък мъчно е на старост.” Стихотворението сега на Андрей не му хареса, може би защото го казваше в присъствието на Христов.
- Тогава много страдах, и в една ужасна и безсънна нощ станах и на един дъх го написах. Казва се: „Зовът на живота”. Андрей задекламира стихотворението, без нито веднъж да заекне: „Виж, нивата там житейска, проточила в безконечност рало, хомот - там в браздата, проводили те в незнайност. Деди ти са това морни, били нявга с горди чела, пълзят сега унизени кът сенки в тъмнината Хайде, влизай и ти в хомота! Докле живей в теб младост. Чупи, огъвай си гръбнака, инък мъчно е на старост.” Стихотворението сега на Андрей не му хареса, може би защото го казваше в присъствието на Христов. А видя в лицето на Христов възторг. Веднага, като че сам дяволът пъхна в главата му като клин мисълта: „Възторгът на Христов е пресилен, само защото иска да ме поощри!...” - Но и Христов беше буден, забеляза това и промени намисленото: - Стихотворението ти е добро, но трябва още да работиш над него. Начина, по който разрешаваш проблемите, не е добър. В него вее песимизъм, безизходност и тъмни ноти на победен, на човек огънат от живота!... В природата понятието песимизъм, не съществува, то е изобретение на изопаченото човешко мислене!
към текста >>

85. 14 Учителят говори

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Сега ще развиваме и нейния гръбнак, ще ви дам задачи по света.
На вашата любов към мене и аз ще отговоря със Своята безгранична любов, за която няма граница в цялата Вселена. От сега нататък, вие ще учите закона на любовта. Още искам от Величка да я пренатоваря. Всичко старо от съзнанието й ще го изгорим, и тя ще просветне и ще стане силна и мощна! Ти Стефка, си по-силна от нея, по-издръжлива си! Сега ще развиваме и нейния гръбнак, ще ви дам задачи по света. Мои ученици ще бъдете, и като такива, навсякъде ще работите. Пътят ви Сам ще чертая, вратите ви Сам ще разтварям. Навсякъде ще ви посрещам, и ще бъда с вас. Така ще работим заедно, ще подготвим и Благовест. Велико бъдеще го очаква!
към текста >>

86. 23. Друго Слово, на Витоша сме на 10 септември 1979 г.

За духовна работа са необходими здрави и силни хора, със здрав гръбнак!
Коя работа ти се вижда по-важна, ти не знаеш, но всичко тука ще се реши. Съдбата ти ще бъде хубава! Чака те духовно блаженство и радост. Сега обърни внимание на здравето си - да възстановиш аурата си. Да се премахнат прекъсванията и разместванията, помрачаването на съзнанието ти. За духовна работа са необходими здрави и силни хора, със здрав гръбнак! За чужбина може да се уреди, но ти трябва да издържиш - няма да е лесно. Нали видя, колко е трудна борбата със злото? Ако искаш да служиш на Учителя, най-първо трябва да се оправиш психически. Ние ти помагаме, и ти ще се възстановиш. Дълго ще живееш, ще помагаш!
към текста >>

87. 25. „Новото Битие” - Втори Божествен ден. (28.07.1942, вторник, София - Изгрев)

Този товар тя понасяла, но когато човекът й сложил на гърба само една заешка кожа, гръбнакът й се пречупил.” Значи Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари.
Аз казах: - Колко са хубавички очичките на гълъбчето - и то веднага се изправи на краченцата си и пак си легна да почива. Учителят каза, усмихвайки се: - То сега иска да каже: Да знаеш само колко много се мъчих, докато ги добия! Аз отворих тетрадката си и прочетох мисли от беседите на Учителя: „Когато ни се дадат страдания от съдбата, трябва внимателно да ги понасяме, за да ликвидираме с тях. Но когато ние сами си създаваме страдания, въпросът не седи така.” - Учителю, как да познаем кои страдания са от съдбата и кои страдания сами си ги създаваме? Той ми каза следния пример: „Една камила била много натоварена от своя господар (Бог) и вървяла през пустинята. Този товар тя понасяла, но когато човекът й сложил на гърба само една заешка кожа, гръбнакът й се пречупил.” Значи Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари. - Учителю, казах аз, мъчно ми е, дето не пея окултни роли, в окултни опери. Често на сцената се изнасят отрицателни движения и се пеят отрицателни думи. Вие, Учителю, затрогвате ли се от такива сюжети? Той много сърдечно започна да се смее и това трая дълго време. Той извади кърпичката Си, избърса се и каза: - Ти благодари, че ролите ти са невинни.
към текста >>

88. 11. Смяна на името - на Лиляна Табакова

Защото Учителят ме подготви, пък подплата ми даде и ме предупреди, че те ще ме освободят; че те ще си точат ножовете всеки ден върху моя гръбнак.
11. СМЯНА НА ИМЕТО - ЛИЛЯНА ТАБАКОВА В.К.: А как премина последният Ви дебют? Знам, че сте уволнена като дъновистка. Л.Т.: Сега, аз не се тревожа, че съм уволнена заради Учението. Защото Учителят ме подготви, пък подплата ми даде и ме предупреди, че те ще ме освободят; че те ще си точат ножовете всеки ден върху моя гръбнак. Не ме наричаха с името в Операта, ами „дъновистката”. „Дъновистката”. В.К.: Защо си сменихте името? Вие сте Цветана, а не Лиляна. Защо Ви смениха името? Л. Т: Защото покойната Цветана Табакова29, която беше лирико-спинтов сопран, пееше Вагнерови опери, голяма певица беше, но си замина.
към текста >>

89. 140. Изпитът на Кръстю Христов Трифонов

Те не приемат никого, но ние с брат Христов винаги влизахме при тях и брат Христов прави на гръбнака и на ръцете масажи и паси.
И тогава Венцислав вече чувства нужда от тия работи да му се правят. И идва в България с Ерик Ортман. И баща му дойде в дъжда при мене и ми каза: Къде е Кръстю? И брат Христов почна да върши това, което той е правел. Винаги правеше масажи, даже заедно сме влизали у тях в деня на концерта. Те не приемат никого, но ние с брат Христов винаги влизахме при тях и брат Христов прави на гръбнака и на ръцете масажи и паси. В.К.: И така се оправи той, и се чувстваше добре? Л.Т.: Оправи се. В.К.: Така. 66-а страница от „Разговорите с Учителя”, долу. На 13 март, казва, ние с брат Христов... „Два пъти аз се опитах да заговоря брат Христов, но той все мълчеше.
към текста >>

90. 189. Рецензии за ролите на Лилиана Табакова

Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна Йовович-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака.
От тука вадя вода с кофа и пера, и изпявам арията като закачам дрехите с щипки. И се обръщам даже и гърбом към диригента. В.К.: Да. Л.Т: Другото действие се качвам на балкона, изпявам другата част на ролята си. И идват специални работници, които ми правят балкона. Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна Йовович-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака. Може да не си е закопчала някое копче. И аз да се изтърся отгоре... „Първо ти ще се качиш.” В.К.: И той се качва? Л.Т: Ще не ще, ще се качи. В.К.: Сега тука имаме махленско свидетелство. Л. Т: Тука това е квартално, че Лиляна Табакова и Цветана Табаковае едно и също лице.
към текста >>

91. 200. Концертно турне и възбраната на Братския съвет

Те си остреха ножовете на моя гръбнак, но аз издържах.
Вижте колко суров материал имаме в Братството. Сурова руда. Ама да я печеш, да я печеш, че да излезе нещо от нея. А печенето е страдание. Така ми каза Учителят: „Пращаме те в Операта: ще туряш суровата руда в пещта, ще я печеш и ще вадиш от нея злато.” И в Операта има такива духове, има ги. Те си остреха ножовете на моя гръбнак, но аз издържах. Когато пътувах с Операта по турнета, аз носех куфари, но те не ми помагаха. Грабвах си куфарите, направя пет крачки (носех ги по един, по един), туря го на земята, върна се, взема другия. Но не се подчиних. Сама си ги носих. В.К: Значи и тези искат брат Христо да не Ви придружава.
към текста >>

92. 226. Окултните картини и астралната змия