Търсене в текстове за 'Грубост'

Сега от силата да се извади грубостта и твърдостта, а от мекотата да се внимава да не се огъва и прави трапове и неравен пътя.
Ти страдаш от насилие в Любовта; защото насила си искала нещо от Бога (а насила е, когато не искаме нещо с Любов към Бога). Ако изправим отношенията си към Бога, ще се изправят и нашите отношения помежду ни." През 1944 г. в село Мърчаево, Учителят ми каза, че отношението на хората към нас показват какви са нашите отношения към Бога. "Във физическата любов има някакво користолюбие, а в приятелството - душевна близост. Приятелството се изразява в добрите чувства. Сега от силата да се извади грубостта и твърдостта, а от мекотата да се внимава да не се огъва и прави трапове и неравен пътя. Когато преминаваш към по-висока цветна гама, най-напред ще минеш през един тъмен пояс в ума си, а после постепенно ще започнат да се явяват цветовете. Най-напред ще се яви червеният цвят. Старай се да видиш ясно ярките живи цветове в ума ти. Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас, то е чистене. Ако най-напред надцениш някой и той си създаде високо мнение за себе си, ти го третираш като диамант, но после, ако видиш, че не е това, което си мислила и намалиш уважението си към него, той става недоволен.
към текста >>

40. 285 и. Как се дадоха упражненията за Слънчеви лъчи

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

След като аз съм говорил, много е груб езика и трябва да се чистя след това." От грубостта на езика.
В.К.: Как ставаше самият процес? Може ли да опишете? Весела: Според мен Учителят е един много кристално чист проводник на небесните сили, на възвишените полета и всичко, което той дава, слиза от най- високо, иде от Божествения свят. Той дава на света най-висшето, което съществува във вселената. А именно, най-високото поле е Божествения свят и той сваля или той интерпретира, той казва: "Аз като ви говоря Словото, много трудно се превеждат идеите на български език. След като аз съм говорил, много е груб езика и трябва да се чистя след това." От грубостта на езика. Да превеждаш тези ефирни вибрации, тези светли идеи, които той трябва да ги превежда. А в упражненията това са движения, които той вижда горе и той търси начин да ги предаде физически на земята. Така че той твори, той един вид е огледало на Божествения свят с музиката му, с движенията му, със словата му. И затова той е Миров Учител. Неговото съзнание е слято с Бога.
към текста >>

41. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Тсй не обичаше грубостта, шумността.
Такава грация, такъв финес. Такъв финес при свирене на цигулка. Той едва докосваше струните с пръстите си, като свиреше с лъка. Лъкът просто се плъзгаше леко, леко. И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите. Тсй не обичаше грубостта, шумността. Въобще, всичко трябваше да бъде фино, фино, изискано при него. И самият той, като се движеше като че ли танцуваше, краката му чувстваш, че не стъпват по земята. Така леко се движеше като играеше Паневритмията. Красота и музика, и хармония. Непрекъснато излъчваше хармония от личността си.
към текста >>

42. I. ЕДНО ПРОПУСНАТО УТОЧНЕНИЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Искам да споделя и изненадата си от проявената грубост и неуважение в бележките на Йоана Стратева. 17.
Предлагам отново да бъде публикуван оригинала и съответстващия нотен текст в изданията от 1938 и 1941 г. Самото онагледяване на коментирания нотен текст не се нуждае от обяснение, а от друга страна - с отпечатването на материалите в поредицата "Изгревът" се осигурява тяхната достъпност и популярност. По точка II: Публикуваният ръкопис и коментара към него не предполага преброяване на тактове за нотен текст, който не е обявен, т.е. коментарът е за архивния материал, и не е направена връзка с отпечатания текст (като брой тактове). Това съпоставяне по брой тактове на оригинала с нотния текст в издадените Паневритмии не може да се отчете като грешка, а като пропуск, който в този том ще бъде поправен. Искам да споделя и изненадата си от проявената грубост и неуважение в бележките на Йоана Стратева. 17. Накрая ще публикуваме онова, което бях пропуснал да направя в „Изгревът", том XXIII след с. 810-811. А именно Паневритмията от 1941 г., с. 33-37. На с. 35 със звездички ще бъдат обозначени тези две ноти, които трябва да отпаднат в бъдеще. 18. Накрая ще публикуваме новооткрития оригинал - сканиран. 19.
към текста >>

43. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

ТОМ 26

В моето оттегляне той вижда грубост, в моята скърб по него - невъзпитаност.
Той нещо им каза, от което всички се засмяха. Приближих се. Той говореше за изкушенията: „Когато дойде дяволът при някоя мома, за да я изкушава, той се преобразява на красив момък, облечен във фрак, намазан с парфюм.” Чини ми се, че ме погледна особено; бездруго, тия думи се отнасяха за мен. Господи, не давай вече да отивам при него, нито да го срещам. Размини пътищата ни. В моето оттегляне той вижда грубост, в моята скърб по него - невъзпитаност. Защо Учителят ми каза, че ме чакат още по-тежки страдания, че скоро ще мина през огън. Но какъв е този огън? - Болест ли, глад ли още по-тежък, бездомничество ли, или раздяла с него. Но нима ний не сме разделени. Че това още по начало е така.
към текста >>

44. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!!
И ако не внимаваш, ще помислиш че ще сложиш главата си на пухена възглавница, но пази се, ще си пукнеш главата, ти наивнико. Добринка ми прави намек за моя необуздан характер, за буйните ми чувства и пр. Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема! Мъчно разрешима дилема! Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo. Тя мисли, че само това пилее вниманието ми. О! И колко още други неща! Най-често гладът, после вечната сянка на бездомничеството, съдбоносната среща с Colombo - кръстопътя на който се намирам - между любов и дълг. Колко унижена се чуствувам, когато наврат в очите ми калната дреха на моето битие.
към текста >>

45. 3. Родена през вечността

Глава 3. Принципите на Учението.

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Изглаждането е признак на грубост и лош вкус и най-вече непочтено отношение към изкуството и авторите.
Така изгладена и подредена творбата може да има всичките преимущества, ала липсва най-същественото - оригиналното на автора. Същински сатрапи, безпощадни са. Трябва да се съобразят с рубриките, клишетата, плановете, артикулите, кадрите. Какво може да излезе от тази мелница, то засяга болезнено авторите. Проливат горчиви сълзи над своята творба - тя не е тяхна родена от кръвта им и фантазията, а сякаш е взета от улицата или от някой родилен дом. Изглаждането е признак на грубост и лош вкус и най-вече непочтено отношение към изкуството и авторите. Изглаждат се не само поетически творби, музикални и какви ли не още произведения, философски, идейни, дори и исторически. Най-страшното е, когато в живота се изглаждат принципи. Опасността е по-голяма, защото пряко е засегнат човека, като поразява ума и сърцето му. И най-лошото е, че тия които вършат тази работа, не са определени лица като критиците например или редакторите - тук участвуват заинтересованите, а те не са малко. Думата любов е словесен израз на един велик принцип.
към текста >>

46. 5. Живото тяло на братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Не говорят високо, не се чуват никакви грубости, за неприлични думи да не говорим, те изобщо не съществуват в речниците на никой от Неговите хора; царува идеална дисциплина, без някой да е поставен там, за да я въдворява, имаш чувството, че това са идеални части от едно хармонично цяло, не е нужно да им се каже, какво да правят.
Поздравяват се с най-хубавия поздрав на земята и се ръкуват сърдечно. Нямаш роднински връзки, а ти са нещо повече от роднини. Когато ги срещаш ти става приятно - човек стои пред тебе и ти знаеш кой е и какъв ти е. Атмосферата е приятна, сгряваща, дружеска, братска. Не нарушават с нищо хармонията и тишината на деня нито покоя на нощта. Не говорят високо, не се чуват никакви грубости, за неприлични думи да не говорим, те изобщо не съществуват в речниците на никой от Неговите хора; царува идеална дисциплина, без някой да е поставен там, за да я въдворява, имаш чувството, че това са идеални части от едно хармонично цяло, не е нужно да им се каже, какво да правят. Когато сядаш да ядеш няма бъркотия, няма шум, няма проявено нетърпение - редът е прост, лек от само себе си всеки разбира какво прави, не усещаш, че на Изгрева спят, ядат, почиват - живеят близо две хиляди души. Тия богати и празнични дни продължават седмица, зад целия този ред стои Той и по незнаен и непринуден начин поддържа тая хармония, тая красота - тая братска атмосфера. Имаш чувството, че се отклоняваш от същността на темата - спомените са завладяващи, идеята прошумя - откликна леко в сърцето като дихание на зефир, ала тя добре бе чута, добре бе разбрана и още по добре уловена, нека ми бъде простен увода. Ще се опитам да я дам, както бе преживяна. Беше ли в центъра Учителя?
към текста >>

47. 9. Двете поколения

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Отчитаме големите богатства, които страданията и изпитанията подаряват на всеки човек, скъпите уроци се изцеждат винаги от голямата мъка и безлюбието те кара да копнееш повече за любов, насилието повече за свобода, грубостта на века, повече за нежност и мекота.
Не сбъркахме - всичко беше чудесно съчетано и ние за нищо не съжаляваме, от нищо не сме недоволни, от нищо не се оплакваме, от всичко сме благодарни. Дадоха ни всичко на младини, ала бързаме да добавим - от силния, от богатия се очакват подвизи, снаряженията лежаха и чакаха героите - всички в пълна готовност лежаха до нас, винаги ни бяха под ръка, изключителен сбор хора, които щяха да понесат големите тежести, големите изпити. Столетието през втората си половина щеше да стовари върху ония, които бяха свидни деца на едното поколение, и свидни ученици на новото, родени и кърмени в една слънчева обстановка в една страна над която сияеше едно дълбоко златисто небе. Мъчните задачи не се дават на обикновени ученици и от слаби ученици не се искат големи подвизи, важните роли не се дават на обикновени артисти. Ние останахме на поста прави и когато ни казаха - времето е такова, векът е бурен и страданията са повече от радостите, ние не обърнахме глава назад, за да се утешим с миналото - силите за настоящия момент стояха непокътнати. Отчитаме големите богатства, които страданията и изпитанията подаряват на всеки човек, скъпите уроци се изцеждат винаги от голямата мъка и безлюбието те кара да копнееш повече за любов, насилието повече за свобода, грубостта на века, повече за нежност и мекота. Времето стовари всичките тези неща върху ни с всичката си бруталност. Нашите добри майки от миналия век не биха издържали на това напрежение и на тая скръб и биха казали - добре, че не се родихме по-късно, ала ние, ние нямаше да кажем - защо не се родихме по-рано. Всеки се ражда на своето време и задачите на всички бяха точно определени и страданията и изпитанията строго дозирани и съобразени със здравите плещи - нашето поколение имаше и здрави плещи и здрава душа. Като ония изследователи, които цял живот не се уморяват да служат на своята наука, така и ние нямаше да се уморяваме да учим и да изследваме най-дълбоката наука - живота. Беше преинтересно, беше великолепно да се учи, да се живее, да се наблюдава, да се сумират сборове, за да се стигне до изумителния извод, който ни разкрива накрая богатството и несломимата мощ и красотата на едно Учение, което ни бе поднесено с много обич.
към текста >>

48. 1. Планината

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И накрая ти разказват приказка, невероятна история, която ти си готов да я приемеш като напълно достоверна, за да си обясниш рязката промяна - границата на делничността, пошлостта, грубостта дори, които са отстъпили крачка назад.
Планината дали е родена от хаоса и безредието, от катаклизмите станали през милионите години, от страхотните депресии, от апокалиптичния ужас на милионите години?... И всичко това е станало по каприза на природните стихии - този монументален шедьовър?... А е толкова прекрасна и подарява на човека най-възвишения дар - да бъде човек и брат на цялото човечество. Планината приема човека като любима майка, люлее го в ефирните си люлки, пее му нежни песни, учи го на ред, на чистота, на мекота, на човещина, на хармония, която блика от всеки планински кът, обогатява го с душевни емоции, дава му идея за братство, повдига го до оная висота, където човек се чувствува задължен да обещае, че като се върне в низината ще стане по-добър, по-справедлив и ще постъпва по-красиво. И всичко това излита, извира от разхвърлените камъни, от музиката на скритите реки, от разнообагрените поляни, от водите, които текат накъдето си искат, от върховете, които те гледат мълчаливо и изпитателно. И накрая ти разказват приказка, невероятна история, която ти си готов да я приемеш като напълно достоверна, за да си обясниш рязката промяна - границата на делничността, пошлостта, грубостта дори, които са отстъпили крачка назад. Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект. Какво строителство и какъв живот! Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно! И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време.
към текста >>

49. 2. “Ако имах време...

Глава 2. Ученикът - път и живот

А може би нашата грубост, нашата непровътлива мисъл и нашето недовиждане?...
Хоризонтите лежаха плътни и забулени. Незнаем кой се беше погрижил за това - да не виждаш и да не разбираш какво ставаше зад тях, какво летеше вече към нас - а беше 1944 година. Кой направи това, кой затвори всичките врати и дръпна тежките завеси?... Невидими сили, които целяха да опростят всичко и да дадат скромен и незнаен вид на онова, което щеше да се случи. Той живя безшумно и вероятно искаше да напусне Земята безшумно. А може би нашата грубост, нашата непровътлива мисъл и нашето недовиждане?... Късно е да се питаме и безсмислено е да се упрекваме. Ние не допущахме. Ние не можехме да си помислим, че в разцвета на едно дело можеше да се случи другото. Пречеше ни да виждаме ясно може би историята, заблужденията на миналото, навиците, традициите. Много неща ни заслепиха.
към текста >>

50. 1. Пролетта на един живот

Глава 3. Разговор с ученика

Този разкошен сезон за голямо съжаление големите скъсяват до минимум от невежество, грубост и непознаване душата на детето - а колко е сгъстен, колко е богат този сезон, когато човек научава толкова неща, колкото не може да научи до края на живота, си дори.
Нищо по-трогателно същевременно и нищо по мощно не съществува за това време от съзвучието на една фраза, която прониква в съзнанието като ехо, което чуваш четливо, а чиято трудност да я пресъздадеш като трагедия, когато виждаш с детския си ум, колко леко си играят големите с това магически изкуство - говора. То се вижда върховно в тая земя, която ти предстои да опознаеш, изучиш и използуваш. Но как ще овладееш магията на езика, магическото изкуство на говоримата реч? Големите не подозират и не разбират, какво става в глъбините на детското сърце, когато развълнувано и пленено от тази магия, то се сили да се изравни с това изкуство до големите. От първия до последния момент на този сезон детето жадува, копнее, за да усвоява всичките изкуства на големите, да се изравни до тях, да прилича на тях, да придобие безброй сръчности. Този разкошен сезон за голямо съжаление големите скъсяват до минимум от невежество, грубост и непознаване душата на детето - а колко е сгъстен, колко е богат този сезон, когато човек научава толкова неща, колкото не може да научи до края на живота, си дори. Жестока е тая констатация, но как да я отречеш, когато навсякъде се натъкаваш на неумолимата ножица на човешкото невежество, което безпощадно скъсява детството и поразява сезона. Пролетта е кратък сезон. В нашия паралел трае точно 90 дни, такъв е астрономическия закон. Детството на човека трае като пролетта в зодиакалния знак на годината - определени дни, казват философите. Не искаме да приемем това твърдение, ние го опровергаваме, законът при човека е друг, законите на живота са други, пролетта на човешкия живот може да се продължи - годините могат да спрат до младенческата възраст и човекът да си остане до края на живота си млад - сиянието на младостта да изпълни целия човешки живот и уханието на тази пролет да се разпростре до всичките възрасти.
към текста >>

51. 1. Ученичество

Глава 2. Ученикът - път и живот

Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие.
Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно. Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие. Да срещнеш такъв човек е празник за сърцето и ума. Ученикът е такъв човек. Ученикът е буден. Изважда от дълбочината на сърцето си благородното, доброто, светлото, за да помага на ближните си. Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност.
към текста >>

52. 4. Свещеният елей

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Най-малкия дисонанс и най-малката грубост помрачава нейния блясък и я отдалечава.
Свещената книга е разтворила страниците пред будния и жаден взор на ученика: Навред цари любовта; Навред цари мъдростта; Навред цари истината; Навред се носи Божия Дух. Ученикът е потопен в този свят. Накъдето и да се обърне го гледат очите на Безконечността, очите на Великата Любов, очите на Великата Мъдрост, очите на Великата Истина. Смирено застани пред неизчерпаемия източник и напълни съсъда си със свещения елей. 3. Любовта е прецизна и деликатна. Най-малкия дисонанс и най-малката грубост помрачава нейния блясък и я отдалечава. Човек усеща тогава, че нещо е загубил, нарушил е отношението спрямо любовта. У нея всичко е определено, точно, изискано. Тя дарява човека с най-ценното нещо на земята - живота, но за това пък тя изисква от човека съвършено отношение. Тогава тя подарява на човека обилните струи на живот. Много хора може да ожидат любовта, чакат, копнеят, ала тя се спира само пред човек, който знае как да я приеме, как да я изпраща и как да прави разумни връзки.
към текста >>

53. 9. Под сянката на лешниците

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Може би правим това и за самите нас от някакво чувство на отговорност, че държим перо в ръка, или като израз на благодарност за всичко преживяно по тези места, или в последна сметка да кажем, че открита и явна е графата, където е нанесен съществения знак за ударите на глупостта, на невежеството, на насилието, на грубостта и алчността с които всячески си послужиха, за да заличат всичките следи на Неговото съществувание и дело.
Казват, че когато нещата се изгубват - ценните разбира се, тогава човек разбира тяхната цена. Не отричаме, голямата хубост и цена на Изгрева остро и все по болезнено я усещаме, когато се отдалечаваме по време от него, усещахме и тогава, когато за няколко месеца само трябваше да се откъснем от Изгрева. Усещахме го дори и когато за часове трябваше да се лутаме из голяма София по работа и бързахме тогава да се върнем на Изгрева. Ние все бързахме, все пътувахме, все летяхме само към Изгрева станал фокус и съдба за всички, които бяха преживяли необикновения живот, който пулсираше тук. Сега Изгрева живее някъде, някъде... и някога... Сега правим опит да съберем неговите части, късове на една голяма епопея, за да я поднесем на ония, които ще искат един ден да знаят и да огледат дори и детайлите на цялата постановка, където- премина една голяма част от Неговия живот. Може би правим това и за самите нас от някакво чувство на отговорност, че държим перо в ръка, или като израз на благодарност за всичко преживяно по тези места, или в последна сметка да кажем, че открита и явна е графата, където е нанесен съществения знак за ударите на глупостта, на невежеството, на насилието, на грубостта и алчността с които всячески си послужиха, за да заличат всичките следи на Неговото съществувание и дело. Всяка епоха имаше своите екзекутори - изключение нямаше и сега. Но винаги при тези случаи и през всичките времена има едно “но”. То крие ясно и четливо цялата история на голямата разруха, неизбежния край на всички нетленни неща и на всички човешки недомислия. Никак не ни е работа сега през това ясно мартенско утро да се впущаме в тая мрачна световна джунгла. Ние имахме съвсем друга цел, устремени към една хубост, която се мерна пред очите ни, грабна сърцето ни и ние решихме не друго, не, повярвайте, а слънцето, слънцето над Изгрева, слънцето, което щедро, любовно се изливаше като кипящи струи на водопад над Изгрева, над поляната, над градините, над дървените къщички, над разпънатите палатки през летния сезон и над това място, което сме набелязали в случая - двора - не голям, не малък пред салона.
към текста >>

54. 15. Градините на Изгрева

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ако Той би се разхождал сега по тези места какво ли биха Му казали дърветата и как ли биха се оплакали те от “грубостта” на сегашните, която грубост сега бе на ента степен.
Изгрева обаче не остана, не го оставиха, не го пожалиха - като една национална ценност дори. А имаше закон за една старинна стена дори, за една чешма... Случи се онова, което винаги се е случвало, когато невежеството и насилието взимат надмощие. И този път във века на голямата техника и на динамичните темпове, то се случи бързо, почти светкавично - макар че бе подготвено бавно и методично. Изгрева заедно с постройките, заедно с градините, заедно с чешмите бе заличен с един замах, плодни и цветни градини опустошени, изкоренени и всичката оная прелест, всичката оная хубост, чистота бе разрушена, ограбена, стъпкана от неумолимите железни зъби на багера. Градините имаха най-жалък вид. Ако Той би се разхождал сега по тези места какво ли биха Му казали дърветата и как ли биха се оплакали те от “грубостта” на сегашните, която грубост сега бе на ента степен. Сега към плодовете не посягаше някоя плаха ръка и не откъсваше само един плод - сега те се ограбваха от цели шайки денем и нощем, чупеха се клони, обираха се плодовете, тъпчеше се всичко като безстопанствен имот, настървено, жестоко. Имаше нещо, което не можеше да се ограби - благодарни сме, че до духовните съкровища вандалите никога не са стигали в своите набези. Съкровищата на Изгрева не можеха да се откраднат, те никога нямаше да изчезнат. Историята ще се погрижи за това и поколенията ще се ползуват от тях. Но на земята малкия модел на една чиста, изрядна хубост бе унищожен.
към текста >>

55. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 30

Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля.
/Вж. ц.стат. с. 166/. По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия. Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля. И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението. В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им. По-късно, през деветдесетте години, Толстоевия анархизъм постепенно се изяснява. Тогава се превеждат „Кройцеровата соната” /1890/, „Изповед” /1889/, „Възкресение” /1900/ и др., които правят цяла епоха в живота на нашата интелигенция. До 1900 година са преведени повече от 20 нравоучителни съчинения и статии на Толстоя.
към текста >>

56. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

С него независимо от цялата му външна суровост, а понякога и грубост, беше леко да се живее.
Ние се запознахме с него, когато той беше фелдшер-фелдфебел. Като се увлече от нашите идеи, той стана техен открит проводник, без да се съобразява никак със своето външно зависимо положение. Като реши, че трябва да се откаже от виното, тютюня, месото, към които той имаше голяма страст, особено към тютюня, той в един ден скъса завинаги с всичко това. Също тъй скъса и с военната служба. Като общинар Николов беше прекрасен. С него независимо от цялата му външна суровост, а понякога и грубост, беше леко да се живее. Той беше мълчалив, невзискателен и всяка своя дума, всяка своя постъпка обмисляше и претегляше предварително. Фелдшерската практика на Николов, в която го вмъкнаха с постоянните си молби селяните, имаше за нас два важни практически резултата: първо, селяните станаха още по-близки към нас, а второ, като искаха да се отплатят с нещо за медицинската помощ, те ни донасяха кой мляко, кой сирене, яйца, банички и др. Тези печалби на Николов бяха тогава за нас много навременни - ние все още не можехме да се освободим от постоянни материални недоимъци. Димитър Жечков - Душата и любимеца на всички общинари беше покойния Димитър Жечков.* Мек, чист, любовен, с дълбоко религиозно чувство, той привличаше към себе си всички и всякого. С нисък ръст, пълен, с издути червени страни, с големи черни, ласкави и съсредоточени очи на спокойно, безпристрастно лице.
към текста >>

57. 1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Грубостта произтича от слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни и растения.
Българите са пионерите между славяните. Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно.
към текста >>

58. 44. Капитанът, който остана на поста си

II. На улица „Опълченска' 66

III. В Кабинета на Учителя

Лицето му беше озарено от някакво особено вътрешно изживяване, което въпреки грубостта му, го правеше симпатичен, защото изглеждаше като голямо дете!
На студения двор се разнесе дългата, бавна и монотонна песен „Великото славословие” с нейните две части. Всички пееха унесени, без да забързват и да обръщат внимание на студения вятър, който им пригласяше. После зашепнаха също дългия 91 псалом. Но сред молещите се настана неочаквано през време на молитвата раздвижване, шумолене. Един едър, здрав, набит, наивен селянин с типична дебелашка физиономия, на около 37 години в работническо облекло от дъното на двора, откъдето беше слушал беседата, сега направо идваше към Учителя като буташе грубо молещите се. Лицето му беше озарено от някакво особено вътрешно изживяване, което въпреки грубостта му, го правеше симпатичен, защото изглеждаше като голямо дете! Молитвата свърши и той веднага нададе глас: - Учителю, прости му! Учителю, моля Ти се, прости му! Той обиди Духа! Тежко му е! И смъртта няма да го спаси!
към текста >>

59. 51. Защо в говора на Дънов няма логика

III. В Кабинета на Учителя

А колкото до грубостите си, оправдаваше ги с искреност.
- Ръката Ви за цял живот ще остане издигната, как ще я приберете? - Това е много интересно! - Но за това интересно скъпо се плаща - отвърна Учителят, като че нищо не каза. - Ще опитам да видя, как ръката ми ще остане във въздуха! Но веднага си помисли, че такава постъпка няма да бъде съвместима с английското му възпитание, за каквото претендираше. А колкото до грубостите си, оправдаваше ги с искреност. Мина му дори мисълта да се извини за тазсутрешните крясъци, което разбира се не направи - това беше вече свръх силите му! Затова, може би запита с мек тон: „Извинете, но аз не мога да си представя как можете да говорите толкова несвързано: започвате една мисъл, не я свършвате, започвате втора, трета, четвърта и нито една не довършвате, не изяснявате! Всичко у Вас е една каша! Просто думи, думи и само думи, без връзка, без логика!... Направо глупости!
към текста >>

60. 71. Пътят на посаденото семе

IV. През очите на Христов. Посвещение

Христов започна да си възвръща старото състояние на грубост.
- Предпочитам да бъда посят - отговори също на английски Христов, като на сън! - Добре избрахте! По пътя на потока между воденичните камъни и през огнената пещ, много пъти сте минавали. Пътя, който аз соча, по който водя е пътят, който избрахте - на посаденото семе. - И млъкна. Христов започна да си възвръща старото състояние на грубост. Съжаляваше, че беше изпаднал в размекване и умиление и отговаряше като ученик, а не както той обикновено отговаря. Опита се отново да бъде груб, но излезе нещо пресилено, блудкаво, средно — нито топло, нито студено.
към текста >>

61. 274. Срещи с приятели – дъновисти

IV. През очите на Христов. Посвещение

Цитира френските класици на френски, немски и английски, свири добре на чело, в него няма нито следа от грубост!
Там вече беше съвсем друго - там бях в моята си среда, в средата за която съм мечтал. Запознах се с елита на Вашето общество, които бяха хора възпитани, културни, изобщо изискани във всяко отношение! Първия с когото се запознах, беше Жорж Радев*- много фин и деликатен човек, наистина слабичък и много нежен - само чист дух. Лицето му приличаше на птичка, челото му е много полегнало назад. Сравнително млад, на моите години, а колко много знае! Цитира френските класици на френски, немски и английски, свири добре на чело, в него няма нито следа от грубост! - Каза това Благовест с малко повишен и натъртен глас, в който се чувстваше и страх. Искаше да каже на Христов: „Не е като тебе грубиянин! ” [*Георги (Жорж) Радев - „Изгревът”, т. 18. с. 6-161.] Там се запознах с известния български писател Северов*, на когото съчиненията, когато на времето прочетох го - „писателя със златното перо”. Той ме покани в дома си, подари ми с автографи всичките си съчинения, които едвам носех.
към текста >>

62. 278. Учителят Дънов говори с образи и с дела и разрешава проблемите им в живота

IV. През очите на Христов. Посвещение

Това, което получаваш като обида и грубост, това е най-малкото наказание, което заслужаваш!
Учителя какво лошо ти е направил, че така безцеремонно Го обиждаш? В света, на кой човек би говорил така, както ти си говорил на Учителя? Ти направи опит, иди при някой писател и му говори за произведенията му така, както си говорил на Учителя, или иди при който и да било от познатите си и се опитай така да им говориш, виж как ще се отнесат с тебе, и после сравни как се е отнесъл Учителя. Учителят не иска да се цапа, да ти обяснява и да те наказва, защото по закона на правдата, равновесието и Той трябваше поне на половина да те обиди, а вместо Той да се цапа, праща те при ученика Си - при мене. На него му е позволено още да се цапа - аз да възстановя правдата, да те обидя, защото инък те очакват много големи страдания! Това, което получаваш като обида и грубост, това е най-малкото наказание, което заслужаваш! Ти гледаш само половината от нещата, а точно половинчатите неща са причина за злините в света. Това черното, което виждаш в света, то е в тебе! Затова ти казах - снеми си черните очила и ще видиш, че света не е черен. - Някой от тези неща са може би верни, но мнението ми за господин Дънов е мълчаливо мнение на много от учениците Му. - Ти пак не разбираш!
към текста >>

63. 298 Подготовката за намирането на Учителя и намирането Му, това е живота на света

При непосветените, грубостта не е свобода, а ограничение.
298. ПОДГОТОВКАТА ЗА НАМИРАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ И НАМИРАНЕТО МУ, ТОВА Е ЖИВОТА НА СВЕТА - Тогава защо ругаете, защо се държите така? - Аз вече ти отговорих, но още веднъж ще ти поясня - след като човек мине през посвещенията, а те имат смисъл, защото дават специални знания, за да работи, да помага, да стане съработник на Бога. Закон е, че всичко което съществува, има свой смисъл в живота - то и ругаенето има свой смисъл - както всички писани и неписани педагогики имат свой смисъл, всяка една от тях има отношение към дадена категория хора. И когато ругаенето аз го употребявам, за да помогна, то има един смисъл и едно действие и върху самия мен, и съвсем друго, когато го употребявам защото мразя, и защото съм свободен да го употребя и да не го употребя. Тъкмо свободата е най-важното и решителното. При непосветените, грубостта не е свобода, а ограничение. Непосветения не може да постъпи другояче, освен грубо. Не ти ли прави впечатление, че никой от изследователите на Христа не Го обвинява като грубиянин, а Той се държи с фарисейте грубо, като ги нарича с разни обидни думи, изобличава ги... Това прави, защото ги обича. Любовта е важното, а в каква форма ще я облечете, то е вече метод. - Вие можете ли да забогатеете? Христов разбра, че ставаше дума как Благовест да постъпи с голямото си богатство: - Разбира се, стига да не се привържа към богатството и да не си променя живота!
към текста >>

64. 24. Вергилий ми посочва вратата

Милка Кралева

Грубостта му ме засегна!
Подреждането започна. Баща ми диктуваше: „Този том на този куп, другият и той тука, а сега сложи този том там...”, и така десетина минути. Вергилий слагаше книгите според онова, което баща ми казва. По едно време аз забелязах че единият от томовете е на неправилната купчина и казах: „Това е Общ окултен клас, и трябва да е върху другия куп.” Вергилий избухна: „Стига вече, няма да ме коригираш, вън от стаята! ”.... Стреснах се! Грубостта му ме засегна! Излязох. Бях бременна, и това ме правеше още по-чувствителна. Безпричинният му яд, проявен за втори път в присъствието на баща ми, ме накара да се замисля. Мотивацията на Вергилий за брака му с мен бе, че съм много добра в работата си с книгите. Е, защо тогава, точно когато доказвах този факт, той не се зарадва, а грубо ме отпрати навън? Къде е логиката?
към текста >>

65. 37. Вергилий постигна брака си с насилие

Милка Кралева